Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2598
резултата от
954
текста в
3
страници с части от думите : '
Помощ
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
400
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно без
помощ
ни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем.
Философията на Християн Волф не можеше да намери пътя от сферата на нейните общи понятия в царството на непосредствената действителност, на индивидуалното съществуване. Там и най-понятните по себе си неща бяха третирани с пълна подробност. Установяваше се, че вещта е нещо,което няма никакво противоречие в себе си, че има крайни и безкрайни вещества и т.н.
Обаче когато с тези общи понятия се пристъпваше към самите неща, за да се разбере тяхното действие и живот, привържениците на тази философия бяха напълно безпомощни; те не можеха да направят никакво приложение на такива понятия към света, в който ние живеем и който искаме да разберем.
Обаче самите заобикалящи ни неща бяха описани приблизително по безпринципен начин, чисто по техния външен изглед, според техните външни признаци. Тук стояха една срещу друга една наука на принципите, на която липсваш живото съдържание, любвеобилното вдълбочаване в непосредствената действителност, и една лишена от принципи наука, на която липсваше идейното съдържание, без някаква връзка помежду им, всяка една безплодна за другата. Здравата природа на Гьоте се чувстваше отблъсквана и от двете едностранчивости по еднакъв начин и в борбата срещу тях у него се развиха представи, които по-късно го доведоха до онзи плодотворен възглед за природата, до онова схващане, в което идеи и опитност се взаимно оживяват във всестранно проникване и се превръща в едно цяло.
към текста >>
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с
помощ
та на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за
помощ
към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на
помощ
всички необходими отделни изследвания.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”.
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания.
В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен.
към текста >>
В
помощ
бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте.
Като едно предварително упражнение, в 1784 година трябваше да бъде разработена студията върху между челюстната кост. Тя не можеше още да бъде публикувана, защото на 6 март 1785 година Гьоте пише върху това на Зьомеринг: “Тъй като моята малка студия не претендира за никакво публикуване и може да се счита просто като една скица, на мене би ми било много приятно всичко, което вие бихте искали да ми съобщите върху този въпрос”. Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания.
В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте.
Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен. Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост."
към текста >>
"Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма
помощ
от Лодер.
Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
"Естествени науки, стр.277 и следв./ При нейното разработване Гьоте получава голяма помощ от Лодер.
С негово съдействие бе създадена един латински превод. През ноември 1784 година Гьоте изпрати студията на Кнебел и още на 19 декември на Мерк, въпреки, че малко преди това /2 декември/ той вярва, че преди края на годината не ще се получи много нещо от това. Студията беше снабдена с необходимите рисунки. Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод. Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг.
към текста >>
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах,
помощ
поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/.
По-трудно беше да бъде спечелен Блуменбах. В своето "Ръководство по сравнителна анатомия", 1805 година, той още изказваше убеждението: човекът не притежава никаква междучелюстна кост*(*също, стр.22) В своята написана в 1830-32 година студия: "принципи на зоологическата философия" Гьоте можа да получи признание и от Блуменбах.*(* Естествени науки, стр. 585 и следв.). Сред лични отношения той застана на страната на Гьоте*/*Разговори с Екерманн, 2, VІІІ, 1850/ Даже на 15 декември 1825 година той достави на Гьоте един хубав пример за потвърждение на неговото откритие.
Един атлет от Хеската област потърсил при Лангенбек, колега на Блуменбах, помощ поради неговата животински изпъкваща междучелюстна кост*/*Кореспонденцията на Гьоте върху естествената наука, І, стр.51/.
Ние още ще говорим за по-късните привърженици на Гьотевите идеи. Тук ще споменем още че М.Й.Вебер успял да отдели срасналата с горната челюст междинна кост чрез разредена сярна киселина.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с
помощ
та на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно".
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни.
Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно".
Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>
4.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Науката на опита блуждае без
помощ
но в света на явленията; сетивният свят става за нея едно объркващо разнообразие, защото няма енергия в мисленето, да проникне в центъра.
Мисленето трябва да ръководи естествено наблюдението. Но то не може да върши това, ако изследователят е изгубил вярата в мисленето, когато той не знае, какво трябва да запази от неговото значение.
Науката на опита блуждае безпомощно в света на явленията; сетивният свят става за нея едно объркващо разнообразие, защото няма енергия в мисленето, да проникне в центъра.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Може ли тя да бъде определена понятно /с
помощ
та на понятията/?
Трябва да се запитаме: В какво се състои всъщност характеристиката на особеното?
Може ли тя да бъде определена понятно /с помощта на понятията/?
Можем ли да кажем: Това понятно единство трябва да се разпадне в тези или онези възприемаеми, особени разнообразности? Не, е съвсем определеният отговор. Самото понятие никак не познава особеността. Следователно тази особеност трябва да се намира в елементи, които като такива са съвсем недостъпни за понятието. Но след като ние не познаваме един междинен член между възприятие и понятие ако не бихме искали да цитираме фантастично-мистичните схеми на Кант, които днес се считат за нещо несериозно тези елементи трябва да принадлежат на самото възприятие.
към текста >>
Резюмирайки с
помощ
та на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето. Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие. За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни.
към текста >>
Защото даже тогава, когато действителността би трябвало да остане вечно загадъчна за нас, една подобна истина би имала стойност само тогава, когато тя би била добита само с
помощ
та на самите неща.
Така неговата теория на познанието е само отговор на въпроса: как е възможно познанието при предпоставката, че даденият ни свят е едно разнообразие от представи? За нас въпросът ще се постави съвършено различно. Ние вземаме даденото такова, каквото то е: Като разнообразие от нещо, което ще се разкрие на самите нас, когато се оставим да бъдем заставени от него. Така ние имаме изглед да стигнем до едно обективно познание, защото оставяме самия обект да говори. Можем да се надяваме, че този образ, срещу който стоим, ще ни разкрие всичко, от което се нуждаем, когато не правим невъзможен свободния достъп на неговите проявления до нашата разсъдъчна способност чрез един пречещ предразсъдък.
Защото даже тогава, когато действителността би трябвало да остане вечно загадъчна за нас, една подобна истина би имала стойност само тогава, когато тя би била добита само с помощта на самите неща.
Съвсем без значение би било обаче твърдението: нашето съзнание е устроено така и така и поради това ние не можем да си изясним нещата на света. Дали нашите духовни сили са достатъчни да обхванем същността на нещата, това трябва да проверим ние самите. Аз мога да имам и най-съвършените духовни сили; ако нещата не ми разкриват нищо за себе си, моите заложби не ми помагат нищо. И обратно: Мога да зная, че моите сили са малки; но те са недостатъчни, за да позная нещата, затова аз не зная още.
към текста >>
6.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с
помощ
та на нашия разум ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост.
Тогава какъв смисъл ще има да обясняваме сетивния свят чрез нещо, което качествено му е равностойно? Остава още едно трето положение: Да приемем, че имаме способността да се доберем до извънмисловната и най-реална същност по път различен от този на мисленето и възприятието. Който допуска това, той изпада в мистицизъм. Ние не искаме да се занимаваме с него; защото нас ни интерисува само отношението на мислене и битие, на идея и действителност. За мистицизма един мистик трябва да напише една теория на познанието.
Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с помощта на нашия разум ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост.
Защото за нас че-то е пред поставка на що-то и ние не бихме знаели, как бихме искали да стигнем до що-то на дадено нещо, чието Че не би било предварително сигурно установено. Че-то е нещо присъщо на нашия разум, когато аз обхващам неговото що. Това предположение на Шелинг, че можем да имаме едно положително мирово съдържание, без убеждението, че-то съществува, и че трябва да добием това че едва чрез една по-висша опитност, е за нас така неразбираемо пред едно разбиращо себе си мислене, че трябва да приемем, Шелинг не е разбрал вече в своята по-късна възраст становището, което е имал на младини и което беше направило толкова силно впечатление на Гьоте.
към текста >>
7.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно
помощ
но средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат
помощ
ни средства?
Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства?
И с право, понеже се нуждаят много от тях. "Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”. В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други. В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата.
към текста >>
Една друга област на изследването е онази, където отделното нещо в своята форма на съществуване не се явява като следствие на нещо друго, съществуващо до него, където поради това ние не го разбираме като вземаме на
помощ
нещо друго, еднородно.
Една друга област на изследването е онази, където отделното нещо в своята форма на съществуване не се явява като следствие на нещо друго, съществуващо до него, където поради това ние не го разбираме като вземаме на помощ нещо друго, еднородно.
Тук ни се явява една поредица от сетивно възприемаеми елементи на явленията като непосредствена форма на един единен принцип, и ние трябва да проникнем до този принцип, ако искаме да разберем отделното явление. В тази област ние не можем да обясним явлението като въздействие отвън, а трябва да го изведем отвътре. Това, което по-рано беше определящ фактор, сега е само подбуждащ фактор. Докато при първата област аз съм разбрал всичко, когато съм успял да го считам като последствие на нещо друго, да го изведа от едно външно условие, тук съм заставен да поставя въпроса по друг начин. Когато познавам външното влияние, аз още съвсем не съм добил пояснение върху това, че явлението протича именно по този и по никой друг начин.
към текста >>
8.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Малко
помощ
получи Гьоте от Фихте.
Малко помощ получи Гьоте от Фихте.
Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене сфера, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква помощ от него. Фихте основа науката на съзнанието по най-остроумен начин. Това изведе дейността, чрез която "Азът" превръща дадения свят в един мислен свят, по естествено образцов начин. Обаче при това той направи грешката, че не схващаше тази дейност на Аза само като една такава, която привежда даденото съдържание в една задоволителна форма, която довежда несвързаното дадено в съответната връзка; той я считаше като едно създаване на всичко онова, което се разиграва вътре в "Аза". Ето защо неговото учение се явява като един едностранчив идеализъм който взема цялото свое съдържание от съзнанието.
към текста >>
Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене сфера, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква
помощ
от него.
Малко помощ получи Гьоте от Фихте.
Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене сфера, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква помощ от него.
Фихте основа науката на съзнанието по най-остроумен начин. Това изведе дейността, чрез която "Азът" превръща дадения свят в един мислен свят, по естествено образцов начин. Обаче при това той направи грешката, че не схващаше тази дейност на Аза само като една такава, която привежда даденото съдържание в една задоволителна форма, която довежда несвързаното дадено в съответната връзка; той я считаше като едно създаване на всичко онова, което се разиграва вътре в "Аза". Ето защо неговото учение се явява като един едностранчив идеализъм който взема цялото свое съдържание от съзнанието. Гьоте, който винаги се насочваше към обективното, можа да намери твърде малко нещо, което да го привлича, във Фехтевата философия на съзнанието.
към текста >>
Обаче там, където по отношение на обяснението на света се нуждае от нещо положително, той призовава на
помощ
идеята.
Философията на Хартман е идеализъм. Вярно е,че той не иска да бъде само идеалист.
Обаче там, където по отношение на обяснението на света се нуждае от нещо положително, той призовава на помощ идеята.
И най-важното е, че той си представя, че идеята стои навсякъде на основата.
към текста >>
9.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в
помощ
при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието.
След тази практическа грижа в него възникна научната потребност да се запознае по-отблизо със законите на онези явления, които беше в състояние да наблюдава там. Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест. Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи.
Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието.
В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца.
към текста >>
10.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той търсеше само още едно средство, което дойде в
помощ
на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист.
Обаче в това обяснение на Гьоте не трябва да прибавяме нищо по-нататък. Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези. Той не искаше да остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемо явление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешната естествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления. За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли".
Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист.
Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили.
към текста >>
11.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Най-после с
помощ
та на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане.
Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка.
Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане.
Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”.
към текста >>
12.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това мнение става разбираемо, когато виждаме, в какво без
помощ
но непознаване се намират тези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитани върху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху "природата на атомите" или т.н.
Днес се счита за дилетант всеки един, който въобще взема сериозно философското размишление върху същността на нещата. Да има някой един светоглед, това за нашите съвременници с "механистично" или за онези с "позитивистично" разбиране е една идеалистична приумица.
Това мнение става разбираемо, когато виждаме, в какво безпомощно непознаване се намират тези позитивистични мислители, когато се оставят да бъдат разпитани върху "същността на материята", върху "границите на познанието", върху "природата на атомите" или т.н.
При тези примери човек може да направи истински изследвания върху дилетантското третиране на такива решаващи въпроси на науката.
към текста >>
Едно нещо е да наблюдаваш процесите на природата, за да поставиш нейните сили в служба на техниката, друго нещо е с
помощ
та на тези процеси да се стремиш да вникнеш по-дълбоко в същността на действието на природата.
Човек трябва да има смелостта да си признае всичко това по отношение на съвременната естествена наука, въпреки великите и достойни за удивление постижения, които същата естествена наука е отбелязала в областта на техниката. Защото тези постижения нямат нищо общо с истинската потребност от познание на природата. Ние можахме да констатираме при съвременници, на които дължим открития, значението на които за бъдещето още не може да се предчувствува, че на тях им липсва една по-дълбока научна потребност.
Едно нещо е да наблюдаваш процесите на природата, за да поставиш нейните сили в служба на техниката, друго нещо е с помощта на тези процеси да се стремиш да вникнеш по-дълбоко в същността на действието на природата.
Истинската наука съществува само там, където духът търси задоволяване на своите потребности без външна цел.
към текста >>
Нима ние ги изследваме с други средства освен с
помощ
та на сетивата?
А сега нека се запитаме: От какво естество са тези процеси, които служат като посредници на възприятието, на усещането?
Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата?
Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива? Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно. Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго.
към текста >>
13.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Как с
помощ
та на призмата, на лещата и т.н.
От там той преминава след това към обективните процеси, които причиняват явленията на цветовете. И тук е важно да запомним, че под тези обективни процеси Гьоте не разбира невъзприемаемите вече хипотетични материални или двигателни процеси, а се задържа напълно сред възприемаемия свят. Неговата физическа теория на цветовете, която съставлява втората част, търси условията, които са независими от окото и са свързани с възникването на цветовете. При това обаче тези условия са винаги пак възприятия.
Как с помощта на призмата, на лещата и т.н.
от светлината се получават цветовете, това изследва той тук. Обаче предварително той се спира при това, да проследи цвета като такъв в неговото развитие, да наблюдава, как той възниква по себе си, независимо от телата.
към текста >>
14.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което добиваме с
помощ
та на слънчевата светлина за теорията на цветовете, е обаче само една приблизителност към действителността.
Съвършено неправилно е, когато се вярва, че със светлината Гьоте е разбирал конкретната слънчева светлина, която обикновено е наречена "бяла светлина". Само обстоятелството, че хората не могат да се освободят от тези представи и считат по такъв сложен съставената слънчева светлина като представител на светлината в себе си, им пречи да разберат Гьотевата теория на цветовете. Светлината, така както Гьоте я схваща и както той я противопоставя на тъмнината като нейна противоположност, е една чисто духовна същност, просто общото на всички усещания на цветове. Макар и Гьоте да не е изказал никъде ясно това, цялата негова теория на цветовете е така поставена, че само това трябва да се разбира под думата светлина, така както той я схващаше. Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да изгради своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е резултат на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени.
Това, което добиваме с помощта на слънчевата светлина за теорията на цветовете, е обаче само една приблизителност към действителността.
Гьотевата теория не трябва да се схваща така, като че според нея във всеки цвят светлината и тъмнината се съдържат реално. Не, а действителното, което застава срещу нашите очи, е само определена цветна отсенка. Само духът може да разложи този сетивен факт на две духовни същности: светлина и не-светлина.
към текста >>
15.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И все пак: в своя философски стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси
помощ
в разрешаването на загатките на философията.
Ако иска да стигне до тези извори, душата трябва да проникне вън от това обикновено съзнание. Тя трябва да изживее нещо в себе си, което това съзнание не може да и даде. Отначало едно такова изживяване се явява на обикновеното познание като пълна нелепост. Душата трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася своето съзнание със себе си в този елемент. Тя трябва да надхвърли съзнанието и въпреки това да остане същевременно съзнателна!
И все пак: в своя философски стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
към текста >>
Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без
помощ
та на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие.
През време на човешкия сън отразяващото взаимодействие между тялото и душата е непрекъснато; "Азът" живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче за обикновеното съзнание не съществува изживяване, когато тялото не отразява изживяванията. Ето защо сънят протича безсъзнателно. Чрез горепосочените и други подобни психически упражнения се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие.
И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно. Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените упражнения, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина.
към текста >>
Ако и тези книги да се стремят да дадат в една най-общодостъпна форма на описание светогледа, чиито гледни точки и цели са скицирани тук, все пак аз вярвам, че е възможно да се познае и в дрехата на тази форма на описание, как този светоглед почива на една сериозно преследвана философска основа и от тази основа се стреми да проникне в света, който човешката душа може да види, когато тя добие чрез вътрешната работа способността да наблюдава без
помощ
та на тялото.
В едно историческо изложение не може да се даде пълното обяснение върху засегнатия тук въпрос. Който търси едно такова обяснение, него аз си позволявам да насоча към моите книги върху духовната наука.
Ако и тези книги да се стремят да дадат в една най-общодостъпна форма на описание светогледа, чиито гледни точки и цели са скицирани тук, все пак аз вярвам, че е възможно да се познае и в дрехата на тази форма на описание, как този светоглед почива на една сериозно преследвана философска основа и от тази основа се стреми да проникне в света, който човешката душа може да види, когато тя добие чрез вътрешната работа способността да наблюдава без помощта на тялото.
към текста >>
16.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
По този начин опитността се задълбочава с
помощ
та на самата нея.
Това, което търсим в останалата опитност, в мисленето то е станало непосредствена опитност. Това ни е дадено разрешението на една трудност, която едва ли може да бъде разрешена по друг начин. Да се придържаме към опитността, да останем при тази опитност, е едно оправдано научно изискване. Но не по-малко е научно изискване търсенето на вътрешната закономерност на опитността. Следователно самата тази вътрешност трябва да се яви на някое място на опитността като такава.
По този начин опитността се задълбочава с помощта на самата нея.
Нашата теория на познанието изисква опитност в най-висша форма, тя отхвърля всеки опит да се внесе в опитността нещо отвън. Тя намира определението на мисленето сред самата опитност. Начинът, по който мисленето се появява, е същият както при останалия свят на опитността.
към текста >>
17.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с
помощ
та на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо.
Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце. Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования.
Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо.
Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума. Възгледът добит чрез ума трябва да бъде задълбочен чрез възгледа добит чрез разума.
към текста >>
18.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с
помощ
та на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
Съвременната философия страда от една нездрава вяра в Кант. Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука. Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум. Какво направи Кант?
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така. Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж. Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност.
към текста >>
Следващите изследвания трябва да дойдат в
помощ
на посочения недостатък.
Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък.
Тези изследвания искат да изобразят но това, което познавателната способност не може, както стори това Кант. Тяхната цел не е такава, а напротив да докажат, каква може действително тази способност.
към текста >>
19.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с
помощ
та на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото.
Този въпрос, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки? Съвсем не, тъй като той постави възможността на безусловно достоверната система на знанието в зависимост от това, че тя се построява, само синтетически и такива съждения, които се получават независимо от какъвто и да е опит. Кант нарича систематически съждения такива, при които понятното на сказуемото прибавя към понятието на подлога нещо, намиращо се напълно вън от този последния, "макар и то да стои във свръзка с него"/2/, докато в аналитическите съждения сказуемото изразява нещо, което вече се съдържа /в скрита форма/ в подлога. Тук не е място да се впускаме в остроумните възражения на Йоханес Ремке/3/ против едно такова деление на съжденията.
За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с помощта на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото.
Ако заедно с Кант наречем този род съждения синтетически, ние все така можем да признаем, че познанията във форма на съждения могат да се добият само тогава, когато съединението на сказуемото с подлога бъде такова синтетично. Но работата стои другояче с втората част на въпроса, които изисква, щото тези съждения да бъдат .............., т.е. получени независимо от всякакъв опит. Напълно е възможно/4/ такива съждения да не съществуват./*4 С това подразбираме, естествено, простата възможност на мислене/. За началото на теорията на познанието трябва да считаме за напълно неустановено, можем ли да стигнем до съждения без да имаме опитност или само чрез опитност.
към текста >>
Тези предпоставки и за Фишер са основание, защо "първо" трябва да бъде установен "Фактът на познанието", и след това с
помощ
та на анализа да бъдат намерени способностите на познанието, "от които се обяснява самият факт на познанието".
По същество с нашите възгледи са съгласни и тези на О.Либмал/1/, Хьолдер/2/, Винделбалд/3/, Ибербег/4/, Ед.Ф.Харгман/5/ и Куне Фишер/6/. По отношение на Куне Фишер Фолкелт Греин, когато...................казва: "От изложението на Куно Фишер не е ясно, дали според неговото мислене, Кант предполага, че фактичността на всеобщност и необходими съждения е само психологическа, или тяхната значимост и правилност е едновременно и обективна". Тъй като на приведеното място Фишер казва, че главната трудност в Критиката на чистия разум трябва да се търси в това, че нейните "обосновани зависят от известни предпоставки, които трябва да признаем, за да признаем следващите".
Тези предпоставки и за Фишер са основание, защо "първо" трябва да бъде установен "Фактът на познанието", и след това с помощта на анализа да бъдат намерени способностите на познанието, "от които се обяснява самият факт на познанието".
към текста >>
20.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с
помощ
та на самия неверен възглед.
Обикновено мирогледът, който признава действителността на дадения образ на света като нещо, което не подлежи на съмнение, се нарича пасивен реализъм. Напротив противоположния мироглед, който счита този образ на света само като съдържание на нашето съзнание, се нарича трансцедентален идеализъм. По този начин ние можем да изразим резултата на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми.
Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед.
За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това. Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода борба за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител.
към текста >>
По този начин той предполага, че при фактическа изходна точка, с
помощ
та на последователното мислене /логическото съчетание на известни наблюдения/, могат да се добият верни убеждения.
Скицираният по-горе субективизъм се основава на мислителната преработка на известни факти.
По този начин той предполага, че при фактическа изходна точка, с помощта на последователното мислене /логическото съчетание на известни наблюдения/, могат да се добият верни убеждения.
Обаче самото право на такова прилагане на нашето мислене не се проверява от тази гледна точка и в това се състои и нейната слабост. Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна реалност, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение. Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно". Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение.
към текста >>
21.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с
помощ
та, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот. В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф.
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено. Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Ако трябва да търся отношението между тях, аз трябва да сторя това с
помощ
та на правило, определено в смисъла на съдържанието; но такова правило аз мога да произведа в самия акт на познанието, тъй като не мога да го извлека от обекта затова, защото определенията на този последния трябва да бъдат още само получени с
помощ
та на правилото.
Нужно е само да ги разгледаме в онази форма, в която те са още съвършено свободни от всякакво емпирично съдържание. Когато например, искаме да постигнем чистото понятие за причинност, ние не трябва да се държим за някаква определена причинност или за сбора на всички причинности, а само за понятието за нея. Причините и действията ние трябва да търсим в света; причинността, преди да можем да намерим в света първите. Но ако се държим за Кантовото твърдение, че понятията без съзерцаване са празни, немислимо би било да се докаже възможността за определяне на дадения свят чрез понятия. Но да допуснем, че са дадени два елемента на съдържанието на света: А и Б.
Ако трябва да търся отношението между тях, аз трябва да сторя това с помощта на правило, определено в смисъла на съдържанието; но такова правило аз мога да произведа в самия акт на познанието, тъй като не мога да го извлека от обекта затова, защото определенията на този последния трябва да бъдат още само получени с помощта на правилото.
Такова правило за определението на действителното влиза по този начин всецяло в състава на логическите същности на чистите понятия.
към текста >>
22.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Но когато искаме да познаем нещо вън от нашето мислене, ние можем да сторим това само с
помощ
та на мисленето, т.е.
Ето защо право говори Гидеон Спикер в своята книга: "Мирогледът на Лесинг" /стр.5/: "Дали мисленето е правилно по себе си, това ние никога не можем да узнаем, нито емпирически, нито логически". Можем да прибавим: При мисленето се прекратява всяко доказано, тъй като доказателството предполага вече мислене. Естествено може да се докаже отделен факт, но не и самото доказване. Ние можем само да опишем, що е това доказателство. В логиката всяка теория е само емпирика; в тази наука има само наблюдение.
Но когато искаме да познаем нещо вън от нашето мислене, ние можем да сторим това само с помощта на мисленето, т.е.
мисленето трябва да пристъпи към нещо дадено и да го приведе от хаотична в систематична връзка с образа на света. По този начин мисленето пристъпва към даденото съдържание на света като формиращ принцип. При това процесът е следващият: Отначало мислено се отделят известни отделности от съвкупността на мировото цяло, понеже, собствено казано, в даденото никъде няма отделни неща, а всичко се намира в непреривна свръзка. Тези отделени отделности мисленето ги съотнася едно към друго съобразно произведените от него форми и накрая, определя това, което произтича от това отношение. Чрез това, че мисленето създава отношение между двете обособени части на съдържанието на света, то още нищо не определя от себе си за тези части.
към текста >>
Само ако в даденото има нещо, което още не се появява, когато разглеждаме това дадено в неговата непосредственост, а се появява само с
помощ
та на порядъка, внесен от мисленето, само тогава е възможен актът на познанието.
По-горе ние определихме за природа на познанието това, че при мисленето ние проникваме образа на света с понятия и идеи. Какво следва от този факт? Ако в непосредствено даденото би се заключавала завършената цялост, тогава такава негова обработка в познанието би била невъзможна, а също така и ненужна. Тогава ние просто бихме приели даденото, такова каквото то е и бихме били задоволени от него в този му вид.
Само ако в даденото има нещо, което още не се появява, когато разглеждаме това дадено в неговата непосредственост, а се появява само с помощта на порядъка, внесен от мисленето, само тогава е възможен актът на познанието.
Това, което лежи в даденото до мислителната обработка, то не е неговата пълна цялост.
към текста >>
23.
07. ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тя ни дава възможност с
помощ
та на науките да стигнем до съзерцанието на света.
Ние обосновахме теорията на познанието като наука за значението на всяко човешко знание. Само чрез нея ние получаваме разяснение за отношението на съдържанието на отделните науки към света.
Тя ни дава възможност с помощта на науките да стигнем до съзерцанието на света.
Ние добиваме положително знание чрез отделните познания; обаче ние узнаваме ценността на знанието за действителността чрез теорията на познанието. Благодарение на това, че се придържаме строго към това основно положение и в нашите разсъждения не се възползуваме от никакви обособени знания, ние преодоляхме всички едностранни възгледи за света. Едностранчивостта се явява обикновено затова, защото изследването, вместо да се занимава със самия процес на познанието, веднага пристъпва към някой обект на този процес. След нашите разяснения догматизмът трябва да се откаже, като от основен принцип, от своята "вещ в себе си", а субективния идеализъм от своя "Аз", понеже по тяхното взаимоотношение те се определят съществено само в мисленето. "Вещта в себе си" и "Азът" не могат да се определят по пътя на извода от друго, но и двете трябва да бъдат определени от мисленето съобразно с техния характер и отношение.
към текста >>
Подобни съображения са неуместни в теорията на познанието, те са уместни в метафизиката, която също може да бъде обоснована само с
помощ
та на теорията на познанието.
Така той оперира с понятията битие, субстанция, пространство, време и т.н., без предварително да изследва самия процес на познанието. Вместо да установи, че в процеса на познанието се намират преди всичко само два елемента: даденото и мисленето, той говори за образите на битието на действителността. Така например, в #15 той казва: "Във всяко съдържание на съзнанието се съдържат два основни факта: 1. В него ни е дадено всяко битие, и тази противоположност ние обозначаваме като сетивно и духовно, веществено и идеално битие". И в #19: "Това, което има пространствено-временно битие, съществува като нещо материално; това, което в основа на всеки процес на битието и субект на живота, съществува идеално, то е реално, като съществуващо-идеално".
Подобни съображения са неуместни в теорията на познанието, те са уместни в метафизиката, която също може да бъде обоснована само с помощта на теорията на познанието.
Необходимо е да признаем, че твърденията на Бидерман са в много отношения сходни с нашите; обаче нашият метод няма никакви общи черти с неговия. Ето защо никъде ние не намерихме повод да се позовем на него. Бидерман се опитва с помощта на някои метафизични аксиоми да добие едно теоретико-познавателно гледище; ние се опитваме чрез разглеждане процеса на познанието да стигнем до възгледа на действителността.
към текста >>
Бидерман се опитва с
помощ
та на някои метафизични аксиоми да добие едно теоретико-познавателно гледище; ние се опитваме чрез разглеждане процеса на познанието да стигнем до възгледа на действителността.
В него ни е дадено всяко битие, и тази противоположност ние обозначаваме като сетивно и духовно, веществено и идеално битие". И в #19: "Това, което има пространствено-временно битие, съществува като нещо материално; това, което в основа на всеки процес на битието и субект на живота, съществува идеално, то е реално, като съществуващо-идеално". Подобни съображения са неуместни в теорията на познанието, те са уместни в метафизиката, която също може да бъде обоснована само с помощта на теорията на познанието. Необходимо е да признаем, че твърденията на Бидерман са в много отношения сходни с нашите; обаче нашият метод няма никакви общи черти с неговия. Ето защо никъде ние не намерихме повод да се позовем на него.
Бидерман се опитва с помощта на някои метафизични аксиоми да добие едно теоретико-познавателно гледище; ние се опитваме чрез разглеждане процеса на познанието да стигнем до възгледа на действителността.
към текста >>
24.
08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Осъществяването на дадена деятелност с
помощ
та намираща се вън от осъществителя закономерност е акт на несвобода, а онова осъществяване, извършено чрез самия осъществител акт на свободата.
Ако този последния действително е проникнал своята дейност, с познание съгласно нейната същност, тогава той същевременно се чувствува и като неин господар. Докато това не е настъпило, законите на деятелността ни се явяват като нещо чуждо; те ни владеят; това, което сме вършили, вършим го по принуждение, което се упражнява върху нас. Когато тези закони са превърнати от такава чужда същност в първоначално собствено действие на нашия "Аз", тогава това принуждение престава. Принуждаващото е станало наше собствена същина. Закономерността владее вече не над нас, а в нас върху изхождащата от "Аза" деятелност.
Осъществяването на дадена деятелност с помощта намираща се вън от осъществителя закономерност е акт на несвобода, а онова осъществяване, извършено чрез самия осъществител акт на свободата.
Да познаваме законите на своята деятелност значи да съзнаваме своята свобода. Процесът на познанието, съгласно нашето разсъждение, е процес на развитие към свободата.
към текста >>
25.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято
помощ
човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от
помощ
та на природата.
Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата.
Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка? Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз. Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко!
към текста >>
26.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Същото важи за нас, когато с
помощ
та на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в реалност.
Пред Аза, който може да се постави на страната на Духа, ненадейно застава сетивният свят. Към него явно не се разкрива духовен достъп, той трябва да се възприема и изживява от Аза посредством материални процеси. Такива материални процеси Азът не намира у себе си, ако иска да има валидност само като духовна същност. В онова, което той изработва по духовен път, сетивният свят никога не присъства. Азът като че ли трябва да признае, че за него светът би останал недостъпен, ако по духовен начин не се постави в някаква връзка с него.
Същото важи за нас, когато с помощта на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в реалност.
Следователно ние сме зависими от външния свят. Най-крайният спиритуалист или, ако искате мислителят, който чрез абсолютния си идеализъм се представя като краен спиритуалист, е Йохан Готлиб Фихте. Той се опитва да изведе цялото мироздание от Аза. Онова, което наистина му се отдаде, е един грандиозен мисловен образ на света без всякакво опитно съдържание. Както на материалиста не е възможно с декрет да обяви липсата на Духа, така и спиритуалистът не може да стори това по отношение на материалния външен свят.
към текста >>
27.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
С
помощ
та на чисто наблюдение той се опитва да открие мисленето по същия начин, както постъпваме с други обекти от съдържанието на света.
Моето наблюдение показва, че за мисловните ми връзки не съществува нещо, с което да се съобразявам, освен съдържанието на моите мисли; с материалните процеси в моя мозък аз не се съобразявам. В една по-малко материалистична епоха от нашата тази забележка естествено би била излишна. Понастоящем обаче, когато има хора, вярващи, че щом знаем какво е материя, ще знаем също как материята мисли, трябва все пак да се каже, че за мисленето може Да се говори, без незабавно да се изпада в колизия с физиологията на мозъка. Днес твърде много хора се затрудняват да схванат понятието мислене в неговата чистота. Ако на представата, която развих тук за мисленето, някой веднага възрази с изявлението на Кабанис „Мозъкът отделя мисли, както черния дроб - жлъчка, слюнчените жлези - слюнка и т.н.", той просто не знае за какво говоря.
С помощта на чисто наблюдение той се опитва да открие мисленето по същия начин, както постъпваме с други обекти от съдържанието на света.
Но по този път той не може да го открие, понеже то - както доказах - тъкмо тук се изплъзва на нормалното наблюдение. Който не може да превъзмогне материализма, на него му липсва способността да предизвика у себе си описаното извънредно положение, довеждащо до съзнанието му онова, което остава неосъзнато при всяка друга духовна дейност. Който няма доброто желание да вникне в това становище, с него за мисленето би могло да се говори толкова, колкото със слепия за цветовете. Нека обаче поне да не предполага, че ние смятаме физиологични процеси за мислене. Той не обяснява мисленето, защото изобщо не го вижда.
към текста >>
Когато го превръщаме в обект на съзерцание, на нас не ни се налага да вършим това с
помощ
та на нещо качествено-различно, а можем да останем в същия елемент.
Налице е нещо, което се различава от всяко друго събитие, и което не се взема под внимание. Но когато съзерцавам моето мислене, тогава такъв игнориран елемент липсва. Защото онова, което сега застава на фона, отново е самото мислене. Обектът на наблюдение е качествено същият като дейността, насочена към него. И това отново е една характерна особеност на мисленето.
Когато го превръщаме в обект на съзерцание, на нас не ни се налага да вършим това с помощта на нещо качествено-различно, а можем да останем в същия елемент.
към текста >>
Та нали с
помощ
та на мисленето съзерцавам целия останал свят.
Засега обаче аз нямам ни най-малък повод да съзерцавам собственото си мислене от някаква друга гледна точка.
Та нали с помощта на мисленето съзерцавам целия останал свят.
Защо за моето мислене да правя изключение от това?
към текста >>
Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова
помощ
би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент.
Следователно аз считам за достатъчно оправдано, ако при моето съзерцание на света изхождам от мисленето.
Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент.
Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си.
към текста >>
28.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Не бива обаче да се изпуща от внимание, че само с
помощ
та на мисленето ние можем да се определяме като субект и да се противопоставяме на обектите.
Не бива обаче да се изпуща от внимание, че само с помощта на мисленето ние можем да се определяме като субект и да се противопоставяме на обектите.
Затова и мисленето никога не бива да се схваща като чисто субективна дейност. Мисленето е отвъд субекта и обекта. То образува тези две понятия точно както всички останали. Следователно, когато ние като мислещ субект свързваме понятието с даден обект, ние не бива да схващаме тази връзка като нещо чисто субективно. Не субектът е този, който създава връзката, а мисленето.
към текста >>
Пътят на външното наблюдение спира с процеса в моя мозък, и то с оня процес, който щях да възприемам, ако можех да третирам мозъка с
помощ
та на физически, химически и други средства и методи.
Освен това в цялото заключение се съдържа една пукнатина. Аз съм в състояние да проследя процесите в моя организъм до този в мозъка ми, макар моите предположения да стават все по-хипотетични, колкото повече се приближавам до централните процеси в мозъка.
Пътят на външното наблюдение спира с процеса в моя мозък, и то с оня процес, който щях да възприемам, ако можех да третирам мозъка с помощта на физически, химически и други средства и методи.
Пътят на вътрешното наблюдение започва с усещането и стига до построяването на нещата с материала на усещанията. При прехода от мозъчния процес към усещането пътят на наблюдението е прекъснат.
към текста >>
29.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с
помощ
та на мисленето.
На наивния човек не може да му се придиря за липсата на посоченото тук прозрение. Той се отдава на живота и смята нещата за действителни във вида, в който опитът му ги предлага. Но първата стъпка, която се прави за преодоляване на това становище, може да се състои единствено във въпроса: как се отнася мисленето към възприятието?
Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с помощта на мисленето.
Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил резултата от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този резултат е една заблуда. Между възприятието и всеки вид изявление за него се вмъква мисленето.
към текста >>
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с
помощ
та на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло. Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко. Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка. Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света.
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>
30.
13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА)
GA_4 Философия на свободата
С
помощ
та на представата по-късното, тоест действието, влияе върху по-ранното, тоест действащия човек.
След разнообразните течения в духовния живот на човечеството трябва да се проследи едно, което може да се нарече преодоляване на понятието за целесъобразност в области, където то е неуместно. Целесъобразността е определен вид последователност на явленията. Истински действителна целесъобразност има само тогава, когато в противовес на причинно-следствената връзка, където предходното събитие определя някое по-късно, последователността е обратна, и следващото събитие влияе определящо върху по-ранното. Преди всичко това е налице само при човешки действия. Човекът извършва дадено действие, като предварително си го представя и тази представа мотивира неговото действие.
С помощта на представата по-късното, тоест действието, влияе върху по-ранното, тоест действащия човек.
За целесъобразната взаимовръзка обаче този обиколен път посредством представата е безспорно необходим.
към текста >>
31.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято
помощ
издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид.
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг. Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот.
При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид.
Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят. Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос). Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост. За монизма нравствените процеси представляват продукти на света като всичко съществуващо в него и техните причини трябва да се търсят в света и по-точно в човека, защото човекът е носител на нравствеността.
към текста >>
32.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Той сам или с
помощ
та на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право".
Но той може да продължи и по-нататък. Може да каже: - Честолюбивият ще си изясни също така, че признанието, към което се стреми, е нещо без стойност.
Той сам или с помощта на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право".
към текста >>
33.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до
помощ
та на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност.
Меродавен за него е единствено индивидът. Неуместно е също така въз основа на общочовешките характеристики да се определя какви конкретни цели индивидът да поставя на своята воля. Който иска да разбере отделния индивид, той трябва да вникне в специфичната му същност, а не да остава при типичните своеобразности. В този смисъл всеки отделен човек представлява един проблем. А всяка наука, занимаваща се с абстрактни мисли и родови понятия, е само подготовка за онова познание, което придобиваме, когато една човешка индивидуалност ни споделя своето виждане за света, както и подготовка за познанието, което получаваме от съдържанието на нейната воля.
Щом усетим, че някъде имаме работа с онова у човека, което е свободно от типичния начин на мислене и от характерната за рода воля, ние трябва да престанем да прибягваме до помощта на каквито и да било понятия от нашия дух, ако искаме да разберем неговата същност.
Познанието се състои в свързване на понятието с възприятието посредством мислене. При всички други обекти наблюдателят трябва да получава понятията чрез своята интуиция; при разбирането на една свободна индивидуалност единствената цел са нейните понятия, по които тя определя самата себе си, да се възприемат в нашия дух в чист вид (без внасяне на наше понятийно съдържание). Хора, които при всяка преценка на друг човек незабавно внасят свои понятия, не могат никога да стигнат до разбирането на една индивидуалност. Както свободната индивидуалност се освобождава от особеностите на рода, така и познанието трябва да се освободи от начина, по който бива разбирано характерното за рода.
към текста >>
34.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Не е субективно обаче съдържанието на понятието, което с
помощ
та на мисленето се прибавя към възприятието.
А там, където се е смятало, че установената от човешкото мислене взаимовръзка има само субективно значение, истинската причина за единството се е търсела в някой обект, извън света на нашия опит (изведеният чрез умозаключение Бог, воля, абсолютен Дух и т.н.). - Изхождайки от това мнение, се е целяло освен знанието за взаимовръзките, познаваеми в рамките на опита, да се придобие и едно друго знание, което излиза извън опита н разкрива неговата взаимовръзка с недостъпните за опита същности (метафизика, получена чрез умозаключения, а не чрез изживяване). От тази гледна точка причината, поради която ние разбираме всемирната взаимовръзка чрез правилно регулирано мислене, се е виждала в това, че някакво Прасъщество е изградило света по законите на логиката, а причината за нашите действия се е виждала във волята на Прасъществото. Не се е схващало обаче, че мисленето едновременно обхваща субективни и обективни неща и че цялостната действителност се проявява чрез съединяване на възприятието с понятието. Ние наистина имаме работа с нещо чисто субективно само дотогава, докато разглеждаме закономерността, проникваща и определяща възприятието, в абстрактната форма на понятието.
Не е субективно обаче съдържанието на понятието, което с помощта на мисленето се прибавя към възприятието.
Това съдържание не е взето от субекта, а от действителността. То е онази част от действителността, която възприемането не може да достигне. То е опит, но такъв, който не е придобит чрез възприемане. Който не може да си представи, че понятието е нещо действително, той мисли единствено за абстрактната форма, в която го задържа в Духа си. Но в такава изолация то, както и възприятието, е налице само поради устройството на нашия организъм.
към текста >>
35.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Никой не идва на
помощ
; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“.
Фридрих Ницше се определя като самотен мислител и приятел на загадките7, като несвоевременна личност. Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки.
Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“.
Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше. „Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал. Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“.
към текста >>
С
помощ
та на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт.
С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота. За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“. За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“).
към текста >>
36.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нужно е да призове на
помощ
друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма.
Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер.
към текста >>
При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми
помощ
ни средства.
Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби.
При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства.
И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование.
към текста >>
37.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Трябва да се призове на
помощ
психопатологията.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията.
Трябва да се призове на помощ психопатологията.
С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество. Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>
38.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На тях им липсва страстта за тези неща, страданието за тях.“ Как Ницше чувства вътрешното си противоречие и колко без
помощ
ен изглежда в опита си да обедини в съзнанието си различните сили на същността си, се изразява в заключението на едно стихотворение от лятото на 1888 г., от времето малко преди катастрофата.
Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. „Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега. Свободомислието на нашите господа учени и филолози за мен е шега.
На тях им липсва страстта за тези неща, страданието за тях.“ Как Ницше чувства вътрешното си противоречие и колко безпомощен изглежда в опита си да обедини в съзнанието си различните сили на същността си, се изразява в заключението на едно стихотворение от лятото на 1888 г., от времето малко преди катастрофата.
към текста >>
39.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо той стои без
помощ
ен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка.
Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде. Но той иска да тръгне по пътя, който води до това друго, а именно по пътя на вътрешната опитност.
Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка.
Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
към текста >>
40.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние можем да броим, като мислено прибавим по една единица към едно число, без да вземаме на
помощ
сетивните представи.
Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето. Те притежават една несравнима сръчност да се движат в полето на чистата мисъл. Днес лесно се подценява това, което те са били в състояние да произведат в това поле. Защото то е мъчно достъпно за хората на по-голяма част от областите на знанието. По-голяма част от хората на знанието се издигат в това поле ясно само до изкуството на броенето и смятането /Аритметиката/, а при размишлението до връзката на геометрическите фигури.
Ние можем да броим, като мислено прибавим по една единица към едно число, без да вземаме на помощ сетивните представи.
Също ние смятаме, без такива представи, оставяйки само в чистия елемент на мисленето. За геометрическите фигури знаем, че те не се покриват напълно с никоя сетивна представа. В действителността на сетивата не съществува никакъв /идеален/ кръг. Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части.
към текста >>
Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само
помощ
ни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи.
Ето защо човек не трябва да иска да схване тази първична основа със същите понятия и идеи както нещата.
Ето защо ако припише на първичната основа /Бог/ качества, които е познал при нисшите неща, такива качества могат да бъдат само помощни представи на слабия дух, който снижава първичната основа до себе си, за да може да си я представи.
Всъщност не трябва да се твърди, че Бог притежава някакво качество, което нисшите неща имат. Никога не трябва да се казва, че Бог е. Защото и "битието" е една представа, която човек си е образувал при нисшите неща. Обаче Бог е над "битието" и "не-битието". Следователно Бог, на когото приписваме качества, не е истинския Бог.
към текста >>
Схоластичният възглед обявяваше знанието за безсилно да стигне до едно такова развитие и в точката, където трябва да престане знанието, извикваше на
помощ
на знанието вярата опираше се навъншно откровение.
Виждаме, че на основата на един такъв възглед стои съзнанието, че от това, което неговите науки са му доставили, човек може да развие даже по чисто естествен път едно по-висше познание, което не е вече само знание.
Схоластичният възглед обявяваше знанието за безсилно да стигне до едно такова развитие и в точката, където трябва да престане знанието, извикваше на помощ на знанието вярата опираше се навъншно откровение.
към текста >>
Ние казваме, че едно тяло излъчва червена светлина, когато с
помощ
та на нашето око имаме усещането на "червено".
На основата на тези съзерцания определени възгледи, които естествената наука е развила през 19-ия век, се явяват вече в тяхната истинска светлина. Представителите на тези възгледи си казват: Ние чуваме, виждаме и пипаме нещата на телесния свят чрез сетивата. Например окото ни доставя едно светлинно явление, един цвят.
Ние казваме, че едно тяло излъчва червена светлина, когато с помощта на нашето око имаме усещането на "червено".
Но окото ни доставя едно такова усещане и в други случаи. Когато е ударено или натиснато, когато през главата преминава електрически ток, окото има едно светлинно усещане. Следователно и в случаите, в които усещаме, че едно тяло свети в определен цвят, в тялото може да става нещо, което няма никакво подобие с цвета. Каквото и да става навън в пространството; ако този процес е в състояние да направи едно впечатление на окото, в мене се ражда едно усещане на светлина. Следователно това, което усещаме, се ражда в нас, понеже нашите органи са устроени така или иначе.
към текста >>
41.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято
помощ
тя е написана.
Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука". В смисъла на предлаганата книга думата „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот. Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да изгради каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга. Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин.
Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято помощ тя е написана.
към текста >>
С
помощ
та на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи.
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи.
Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика. Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското. От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва.
към текста >>
42.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Човекът е един организъм, който превръща различните форми на силата в мисловни сили, той е един организъм, чиято деятелност ние поддържаме с това, което наричаме „храна" и с негова
помощ
продуцираме всичко, което наричаме мисли?
И който говори за духовните интереси на човечеството, не може да го отмине без да му обърне нужното внимание. Няма никакво съмнение също, че начинът, по който той задоволява първоначално духовните нужди на хората, е повърхностен. Би било трагично, ако този начин на мислене беше правилният. Нима не ще бъде подтискащо за човешката душа, ако трябва да се съгласим с изказването: Мисълта е една форма на силата. Ние ходим със същата сила, с която мислим.
Човекът е един организъм, който превръща различните форми на силата в мисловни сили, той е един организъм, чиято деятелност ние поддържаме с това, което наричаме „храна" и с негова помощ продуцираме всичко, което наричаме мисли?
Какъв чуден химически процес, който може да превърне известно количество храна в божествената трагедия на един „Хамлет". Това е написано в една брошура от Роберт Г. Ингерсол, която носи заглавието „Съвременният залез на Боговете".
към текста >>
43.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с
помощ
та на своето понятийно мислене.
Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес. Защото съвременното човечество притежава качествено нова способност за изграждане на понятия, каквато на древните липсваше.
Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене.
Такава способност за изграждане на понятия по-рано липсваше.
към текста >>
Човек се домогва до една мъдрост и само с
помощ
та на тази мъдрост прониква с поглед до илюзорното естество на сетивния живот.
Човек се домогва до една мъдрост и само с помощта на тази мъдрост прониква с поглед до илюзорното естество на сетивния живот.
Всичко, което сетивният живот вижда и счита за битие, за действителност, е потопено в потока на развитието. И както става с всички други неща по света, това става и със самия човек. Той сам се разпилява пред своето духовно око, неговата цялост се разпада на части, на преходни явления. Раждането и смъртта изгубват своето особено значение, те се превръщат в мигове на създаването и разрушението, както и всичко друго, което става в света. Висшият свят не може да бъде намерен в съотношението между създаването и разрушението.
към текста >>
44.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото, когато се старае да разглежда нещо с
помощ
та на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира.
Но може ли той да иска от духовния свят същото, което иска от сетивния? По отношение на това Сократ подчертава: „Но как стои сега въпросът с разумното познание? Е ли при това тялото спътник или не, когато човек го взима за другар в стремежа си към познанието? Искам да кажа: Гарантират ли зрението и слухът някаква истина на човека? Или поетите са прави, когато казват, че ние нищо не чуваме и нищо не виждаме... Следователно, кога душата намира истината?
Защото, когато се старае да разглежда нещо с помощта на тялото, тя явно е излъгана от него." Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира.
Имен но това раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват. Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина.
към текста >>
45.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с
помощ
та на едно кълбо, което Ариадна му дала.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра.
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
Последният изживява образите с духовните възприемателни органи, както нормалният човек изживява сетивните представи с
помощ
та на очите и ушите.
Представянето на един мит в такъв стил, какъвто виждаме тук, не трябва да бъде смесвано с едно чисто символично или даже алегорично тълкуване на митовете. Тук ние не разбираме такова тълкуване. Образите, от които е съставен митът, не са измислени символи на абстрактни истини, а действителни душевни изживявания на посветения.
Последният изживява образите с духовните възприемателни органи, както нормалният човек изживява сетивните представи с помощта на очите и ушите.
Но както една представа не представлява нищо за себе си, ако не е предизвикана във възприятието чрез външния предмет, така и митичният образ не е нищо, ако той не възниква чрез действителните факти на духовния свят. Само че по отношение на сетивния свят, човек стои извън неговите обективни условия; докато митичните образи той може да изживее само тогава, когато стои всред съответните духовни процеси. Но за да стои всред тях, той трябва да е минал през посвещение. Духовните процеси, които той вижда, после се илюстрират чрез митичните образи. Който не може да приеме митичното като такава илюстрация на истинските духовни процеси, той е далеч от истинското разбиране.
към текста >>
Това означава, че той побеждава низшата наука, знанието на сетивата чрез огъня на Духа и от това, което придобива от низшето знание, той взема силата, с
помощ
та на която може да вижда низшето в такава светлина, каквато е свойствена на духовното око.
Това ни дава право да тълкуваме и другите негови дела като вътрешни степени от развитието на душата. Той побеждава Немейския лъв и го довежда в Микена. Това означава: той става господар на чисто физическата сила в човека, той оковава тази сила. По-нататък той убива деветоглавата Хидра от Лерна. Той я побеждава с горящи главни и потопява стрелите си в нейната жлъчка, така щото те стават безпогрешни.
Това означава, че той побеждава низшата наука, знанието на сетивата чрез огъня на Духа и от това, което придобива от низшето знание, той взема силата, с помощта на която може да вижда низшето в такава светлина, каквато е свойствена на духовното око.
Херкулес хваща сърната на Артемида, Богинята на лова. Това, което свободната природа може да предложи на човешката душа, него улавя Херкулес. По същия начин могат да бъдат изтълкувани и другите подвизи на Херкулес. Тук не можем да се впуснем във всички подробности, а дадохме само общия смисъл на вътрешното развитие.
към текста >>
Той може да постигне това, когато неговото собствено съзнание (Медея) му дойде на
помощ
със своята магична сила.
Така е с Вечното в човешката душа. То принадлежи на човека. Но той е откъснат от него. Разделя го именно неговата низша природа. Само когато човек побеждава, приспива тази низша природа, той може да придобие отново Вечното.
Той може да постигне това, когато неговото собствено съзнание (Медея) му дойде на помощ със своята магична сила.
За Язон Медея става това, което беше Диотима за Сократ, а именно учителката на Любовта. Собствената мъдрост на човека притежава магичната сила, за да постигне той Божественото след побеждаването на преходното. От низшата природа може да се роди само низше-човешкото, въоръжените мъже, които са победени чрез духовната сила, съветът на Медея. Но и когато човек е намерил Вечното в себе си, той все още не е в пълна сигурност. Той трябва да пожертвува една част от своето съзнание (Абсиртус).
към текста >>
46.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
външните неща с
помощ
та на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят.
външните неща с помощта на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят.
До такава висота се беше издигнал Августин. От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий.
към текста >>
47.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Една далеч по-трудна работа предприемат тези, които със своето живо увлечение към познанието се стремят да наблюдават нещата в природата сами по себе си и в техните отношения едно към друго; защото те скоро забелязват липсата на мярката, която им би дошла на
помощ
, когато те, като човешки същества разглеждат нещата по отношение на самите себе си.
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин началото на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му съдба зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят. Този напълно естествен начин да се разглеждат и оценяват нещата, изглежда да е толкова лесен, колкото и необходим, но човекът е проявил тук хиляди грешки, които често го засрамват и огорчават.
Една далеч по-трудна работа предприемат тези, които със своето живо увлечение към познанието се стремят да наблюдават нещата в природата сами по себе си и в техните отношения едно към друго; защото те скоро забелязват липсата на мярката, която им би дошла на помощ, когато те, като човешки същества разглеждат нещата по отношение на самите себе си.
Липсва им мярката, представена от благоприятното или неблагоприятното впечатление, от привлекателността или отвращението, от ползата или вредата, които нещата им причиняваха. Те трябва напълно да се отрекат от тази мярка, те трябва да разглеждат нещата с безразличието на сякаш божествени същества, така както тези неща са сами по себе си, а не както им се харесват. Така истинският ботаник не трябва да засяга нито красотата, нито полезността на растенията, той трябва да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, така и той трябва да ги наблюдава и обхване със същия спокоен поглед, като взема мярката и данните за това познание не от себе си, а от кръга на нещата, които наблюдава"
към текста >>
Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с
помощ
та на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
Неговото тяло го поставя във връзка с нещата, които са му дадени отвън на неговите сетива. Веществата на външния свят съставляват неговото тяло; силите на външния свят действуват в него. Той може да наблюдава собственото си телесно съществувание по същия начин, по който наблюдава предметите на външния свят със сетивата си. Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива.
Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг.
Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си. Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин. В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
48.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с
помощ
та на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот.
Чрез физическите сетива ние познаваме тялото на човека; при това начинът на наблюдение, който му е свойствен, не може да е друг освен този, с който се познават сетивно възприемаемите неща. Човекът може да бъде разглеждан, както се разглеждат минералите, растенията, животните. Той е сроден с тези три форми на съществуване.
Подобно на минералите, той изгражда своето тяло с помощта на веществата, взети от природата; подобно на растенията, той расте и се размножава; подобно на животните, той възприема предметите, които го заобикалят и чрез впечатленията, които те оставят в него, изгражда своя вътрешен живот.
Следователно, имаме право да признаем в човека едно минерално, едно растително и едно животинско съществувание.
към текста >>
49.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Ние възприемаме минералните сили с
помощ
та на сетивата.
Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата.
Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието. В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
към текста >>
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с
помощ
та на Духът-Себе.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, последният се проявява по такъв начин, че астралното тяло се преобразява от душата. В астралното тяло действуват човешките инстинкти, желания, страсти и т.н.; в него действуват и сетивните възприятия. Сетивните възприятия възникват чрез душевното тяло като един елемент в човека, който идва от външния свят. Желанията, инстинктите, страстите и т.н. се раждат в Сетивната Душа, доколко те са оживотворени от вътрешното естество, преди то да се е отдало на Духът- Себе.
Когато Азът се прониква от Духът-Себе, душата отново изгражда астралното тяло с помощта на Духът-Себе.
Тогава инстинктите, влеченията, желанията са озарени от това, което Азът е получил от Духа. Така Азът, благодарение на участието си в духовния свят, става господар в света на инстинктите, желанията и страстите. Духът-Себе се проявява в астралното тяло и го преобразява. Сега астралното тяло се превръща в нещо свойствено, което е от части непреобразено, отчасти преобразено. Поради това можем да означим Духът-Себе, който се открива в човека, като преобразено астрално тяло.
към текста >>
50.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
С
помощ
та на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
51.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Те се появяват без негова
помощ
.
Както в тялото, окото и ухото се развиват като органи на възприятието, като сетива за телесните процеси, така и човекът е способен да култивира в себе си душевни и духовни органи на възприятието, чрез които му се откриват душевния и духовен свят. За онези, които не притежават такива по-висши сетива, тези светове са "тъмни и неми", както за едно същество без ухо и око, телесният свят е "тъмен и ням". В действителност, отношението на човека към тези по-висши сетива е малко по-различно, отколкото към телесните сетива. Че последните са развити напълно в него, за това по правило се грижи добрата майка Природа.
Те се появяват без негова помощ.
За развитието на своите по-висши сетива, той трябва да работи сам.
към текста >>
52.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа, може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и едва по този начин с
помощ
та на тялото да прерасне в действие.
Духът е основното ядро на човека, тялото е посредника, чрез Духът наблюдава и познава физическия свят, за да осъществява там своите действия, но душата е посредница между тялото и духа. Тя отхвърля физическото въздействие, което трептенето на въздуха упражнява върху ухото, извличайки удоволствие от съответния тон. Всичко това тя предава на Духа, който по този начин стига до разбирането на физическия свят.
Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа, може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и едва по този начин с помощта на тялото да прерасне в действие.
Но човек може да изпълни своето призвание, само ако позволи на духа да ръководи всичките му действия. Душата може чрез самата себе си да насочи своите склонности както към тялото, така и към духа. Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят. Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата.
към текста >>
53.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с
помощ
та на възприятия, избрани измежду другите.
Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината. Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците". Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н.
Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
към текста >>
Който е способен да се издигне до тези области, се научава да познава "целите"* (* От казаното по-напред относно трудността да се изразяваме с
помощ
та на езика следва, че изрази като "цели" трябва също да бъдат взети в символичен смисъл.
Петата, шестата и седмата области се различават съществено от първите четири. Съществата, които се намират там, предават на първообразите от по-низшите области подтиците, които ги карат да действуват. Там се намират творящите сили и самите първообрази.
Който е способен да се издигне до тези области, се научава да познава "целите"* (* От казаното по-напред относно трудността да се изразяваме с помощта на езика следва, че изрази като "цели" трябва също да бъдат взети в символичен смисъл.
Тук изобщо не става дума за едно възобновяване на доктрина за "фаталностите", които нашият свят преследва).
към текста >>
54.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
През време на физическия живот, с
помощ
та на своите мисли, той опознава само техните сенки.
В първата област от "царството на духовете", човекът се вижда заобиколен от духовните първообрази на земните неща.
През време на физическия живот, с помощта на своите мисли, той опознава само техните сенки.
Това, което на Земята се мисли тук се изживява. Човекът се движи всред мисли, но тези мисли са действителни същества. Предметите, които възприемаме на Земята с помощта на сетивата, тук се явяват в своята мисловна форма. Но мисълта вече не е само онази сянка, която предметите отразяват; тя е живата действителност, която създава тези предмети. Тук ние се намираме, така да се каже, в живата мисловна "работилница", където се формират и изграждат физическите предмети.
към текста >>
Предметите, които възприемаме на Земята с
помощ
та на сетивата, тук се явяват в своята мисловна форма.
В първата област от "царството на духовете", човекът се вижда заобиколен от духовните първообрази на земните неща. През време на физическия живот, с помощта на своите мисли, той опознава само техните сенки. Това, което на Земята се мисли тук се изживява. Човекът се движи всред мисли, но тези мисли са действителни същества.
Предметите, които възприемаме на Земята с помощта на сетивата, тук се явяват в своята мисловна форма.
Но мисълта вече не е само онази сянка, която предметите отразяват; тя е живата действителност, която създава тези предмети. Тук ние се намираме, така да се каже, в живата мисловна "работилница", където се формират и изграждат физическите предмети. Защото всичко в "царството на духа" е жива и подвижна деятелност. Това е един свят от одушевени Същества, творци и строители. Тук ние се запознаваме с начина, по който се създават предметите, които възприемаме на Земята; по-рано тези предмети съставляваха сетивната действителност, а сега, когато сме дух, ние изпитваме реалността на духовните строителни сили.
към текста >>
55.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Сетивните неща произлизат от духовния свят; те представляват само една друга форма на духовните същества; и когато човек обхваща нещата с
помощ
та на своите мисли, тогава неговата вътрешна същност просто се обръща от сетивната форма към духовните първообрази на тези неща.
Само защото нещата и предметите от сетивния свят не са нищо друго, освен сгъстени духовни Същества, човекът може да се издигне до тях и да ги разбере в своето мислене.
Сетивните неща произлизат от духовния свят; те представляват само една друга форма на духовните същества; и когато човек обхваща нещата с помощта на своите мисли, тогава неговата вътрешна същност просто се обръща от сетивната форма към духовните първообрази на тези неща.
Да разберем дадено нещо чрез мислите, може да бъде сравнено с процеса, чрез който едно твърдо тяло минава през огъня, за да се превърне в течно, така че химикът да го изследва в неговата течна форма.
към текста >>
Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с
помощ
та на субстанциите от душевния свят.
Когато обхващаме сетивния свят по този начин, ние стигаме и до разбирането на свръхсетивните Същества от съвсем друг вид, които не принадлежат към описаните четири природни царства. Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически.
Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят.
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души. Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, зад живот, задоволява се с една празна абстракция.
към текста >>
56.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято
помощ
човек се издига към висшето познание.
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание.
Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
към текста >>
57.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Но той знае също, че другите възприемайки неговите опитности и изпълнявайки мислите си с описанията за онази жива сила, за която вече стана дума получават истинска
помощ
в своето духовно развитие.
", ние ще заявим: "тъкмо в изучаването на това, което са оставили другите, се намира първата степен в постигането на личното познание. "Тогава той може да възрази: "Но в този случай аз съм принуден да се уповавам на сляпата вяра! " Само че тук не става дума за това, да се вярва или не, а само за безпристрастната оценка на това, което чуваме. Истинският окултен изследовател никога не очаква сляпо доверие от тези, към които той се обръща. Той има предвид само едно: Ето, това аз изживях в духовните сфери на съществуванието, и него споделям с вас.
Но той знае също, че другите възприемайки неговите опитности и изпълнявайки мислите си с описанията за онази жива сила, за която вече стана дума получават истинска помощ в своето духовно развитие.
към текста >>
Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято
помощ
човекът може да вижда в духовните светове.
Тези упражнения водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност. А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили.
Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
към текста >>
Независимо, че математиката създава добра дисциплинираност на мисленото, човек може да постигне чисто, здраво и живо мислене без нейна
помощ
.
Където и да се намира, окултният изследовател се стреми да мисли по този начин. И тогава закономерностите от духовния свят нахлуват в самия него, докато по-рано, когато неговото мислене все още носеше объркан и случаен характер, те минаваха покрай него без да оставят каквато и да е следа. Добре подредено то мислене му осигурява надеждна изходна точка по пътя към скритите истини. Обаче тези указания не трябва да се приемат едностранчиво.
Независимо, че математиката създава добра дисциплинираност на мисленото, човек може да постигне чисто, здраво и живо мислене без нейна помощ.
към текста >>
Едва след като започне да живее не в тях, а чрез тях, едва след като отдели от тях същинското ядро на своята личност, те се превръщат в негови възприемателни органи; той проглежда и с тяхна
помощ
започва да опознава света.
Тъкмо това е състоянието на душевното равновесие. Колкото по-малко удоволствието и страданието вълнуват вътрешния живот на ученика, толкова повече те се превръщат в очи за свръхсетивния свят. Докато човекът е погълнат от удоволствието и страданието, чрез тях той не узнава нищо.
Едва след като започне да живее не в тях, а чрез тях, едва след като отдели от тях същинското ядро на своята личност, те се превръщат в негови възприемателни органи; той проглежда и с тяхна помощ започва да опознава света.
Неправилно е да смятаме, че окултният ученик израства като един студен и коравосърдечен човек, лишен от радости и скърби. Напротив, изследвайки духовния свят, той е преизпълнен с радости и скърби, но сега те приемат съвършено друг облик; сега те са "очите и ушите", отправени към духовния свят.
към текста >>
Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с
помощ
та на устремения през очите човешки Дух.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата. Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата. Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми? Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив.
Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух.
За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща. И който не е способен да наблюдава дори най-незначителните подробности, ще стигне само до бледи, безжизнени мисли, а не до непосредствен поглед в духовния свят.
към текста >>
58.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с
помощ
та на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят.
20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата". Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот. Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи.
Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят.
Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
към текста >>
Бенедикт с
помощ
та на чисто физически средства.
Тук аз нямам никакво намерение да коментирам изследванията на проф. Бенедикт които впрочем са едни от най-интересните в областта на съвременните естествени науки нито пък ще се възползвам от удобния случай, както биха на правили мнозина, да "оправдая" Науката за Духа с доводи, взети от естествената наука. Исках само да покажа, как в определени случаи естествоизпитателят може да стигне до твърдения, които са доста близки до тези на Науката за Духа. Все пак трябва да изтъкна, че възприеманата по духовен начин аура, за която става дума, е нещо съвсем различно от аурата, наблюдавана и описана от проф.
Бенедикт с помощта на чисто физически средства.
Несъмнено, бихме изпаднали в голямо заблуждение, ако сметнем, че "духовната аура" може да бъде проучвана с естественонаучни средства.
към текста >>
59.
00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
"...Всяка антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с
помощ
та на дълбоките вътрешни изживявания на човека.
"...Всяка антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с помощта на дълбоките вътрешни изживявания на човека.
Едва тогава, постепенно настъпва един вид разбиране на нещата. В началото то може и да е твърде слабо. Но то може и трябва да се появи. По-нататъшното задълбочаване на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез упражненията, описани в "Как се постигат познания за висшите светове? ". Този процес е крайно необходим на окултното обучение; но от друга страна, една правилно написана антропософска книга е длъжна да пробуди духовния живот на читателя, а не да му предлага просто сбор от мисли и разсъждения.
към текста >>
60.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с
помощ
та на един символичен език.
Днес тези практически правила могат да бъдат "формулирани" с едни или други думи.
Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с помощта на един символичен език.
И всеки, който иска да вникне в неговото значение, трябва да се научи да разбира неговите знаци и символи. А това разбиране е свързано не с друго, а с първите стъпки в Тайната Наука. Те обаче изискват строго спазване на посочените практически правила. Пътят е отворен за всеки, който разполага с необходимата здрава воля. Правилото, което се отнася до вътрешното спокойствие е просто.
към текста >>
Аз трябва да развия в себе си такава способност, с чиято
помощ
външните сетивни впечатления да ми оказват единствено определеното от мен въздействие; едва тогава аз мога да стана окултен ученик.
И тогава този "висш човек" става "вътрешния повелител", който уверено насочва всички действия на външния човек. Докато външният човек има надмощие, "вътрешният" е негов роб и не може да развие своите сили. Ако моите настроения зависят от друг, а не от мен, аз не съм още господар на себе си, или по-добре казано: Аз все още не съм открил "повелителя в себе си".
Аз трябва да развия в себе си такава способност, с чиято помощ външните сетивни впечатления да ми оказват единствено определеното от мен въздействие; едва тогава аз мога да стана окултен ученик.
Окултният ученик постига своята цел толкова по-сигурно, колкото по-упорито търси тази сила. Нещата се свеждат до упоритото търсене, а не до постиженията за определен период от време. Мнозина работят години наред, без да забелязват някакъв видим напредък; а други, които не се отчайват и остават непоколебими, внезапно се добират до "вътрешната победа". Разбира се, в много от случаите е необходима голяма сила, за да се постигнат периодите на вътрешно спокойствие. Но колкото по-голяма е тази сила, толкова по-значителни са постигнатите резултати.
към текста >>
61.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
С тяхна
помощ
човек постепенно започва да различава неща като душевни и духовни цветове.
Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното. Възприемателните органи, които се образуват по този начин, можем да определим като духовни очи.
С тяхна помощ човек постепенно започва да различава неща като душевни и духовни цветове.
към текста >>
62.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук е скрита и голяма опасност за всеки, който се подлага на окултно обучение без
помощ
та на истински духовен наставник.
Ако не държи сметка за този факт, лесно може да изгуби търпение и да се откаже от по-нататъшни опити. Първоначално силите и способностите, които подлежат на развитие, са твърде нежни и неустойчиви. Тяхната вътрешна природа се различава коренно от неговите предишни представи. Той е свикнал да се занимава единствено със физическия свят, а духовния и душевния свят са останали необхванати от неговия поглед и от неговите понятия. Ето защо не е чудно, че сега, когато в него се развиват определени духовни и душевни сили, той не ги забелязва веднага.
Тук е скрита и голяма опасност за всеки, който се подлага на окултно обучение без помощта на истински духовен наставник.
към текста >>
Тук на
помощ
на окултния ученик отново идва едно правило: Научи се да мълчиш за своите духовни опитности.
Тук на помощ на окултния ученик отново идва едно правило: Научи се да мълчиш за своите духовни опитности.
Да, ти трябва да запазиш мълчание дори и пред себе си. Изобщо не се опитвай да облечеш в думи това, което виждаш в духовния свят, нито пък да го тълкуващ с ума.
към текста >>
63.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само с
помощ
та на споменатия окултен език.
Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само с помощта на споменатия окултен език.
Необходимо е обаче да изтъкнем: Съществуват хора, които са в състояние да извършат подобни действия напълно несъзнателно, въпреки че никога не са практикували окултното обучение. Такива "благодетели на света и на човечеството" шествуват невидимо около нас. Поради причини, които тук не можем да обясним, техните дарби изглеждат свръхестествени. Единственото, което ги различава от окултния ученик, е че последният действува в пълно съзнание и с ясен поглед върху сложната цялост на нещата. Чрез обучението той постига това, което другите получават като дар от висшите сили за доброто на света.
към текста >>
А това, което той трябва да извърши, ще узнае с
помощ
та на усвоените от него писмени знаци.
При посочената степен на Посвещение съществува задължения, които не се определят от външни мотиви. Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език. Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения. За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението.
А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци.
Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>
С негова
помощ
той постига онази способност, която му позволява непрекъснато да се докосва до по-висшите духовни тайни.
Второто "питие", което се предлага на Посветения, е "питието на спомена".
С негова помощ той постига онази способност, която му позволява непрекъснато да се докосва до по-висшите духовни тайни.
За тази цел обикновената памет не е достатъчна. Човек трябва да стане едно цяло с висшите истини. Съвсем не е достатъчно той да знае за тях; по най-естествен начин те трябва да станат неизбежна съставна част от живота му, каквито са например храната и водата за обикновения човек. Те трябва да се превърнат в цел на обучението, в навик. Върху тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл на думата; те следва да изразяват себе си чрез самия човек и да протичат в него, подобно на жизнените процеси в неговия организъм.
към текста >>
64.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Нека с
помощ
та на един пример вземем в съображение следното.
Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли.
Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното.
Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.
към текста >>
Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с
помощ
та, която аз мога да му дам".
Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път.
Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам".
След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете".
към текста >>
В известен смисъл много по-лесно е да се преодолеят първите стъпки по този път, отколкото човек се справя с всекидневните житейски трудности без
помощ
та на окултното обучение.
Ако ги следва, той се усъвършенствува. Ако не ги следва, всичките му усилия остават напразни. Но те са трудно приложими само за онзи, на когото липсва търпение и постоянство. Не съществуват никакви други пречки, освен тези, които всеки сам си създава и които всеки може да избягва, ако действително си постави тази задача. Горният факт трябва непрекъснато да се напомня, защото мнозина имат съвсем погрешна представа за трудностите по пътя на окултното обучение.
В известен смисъл много по-лесно е да се преодолеят първите стъпки по този път, отколкото човек се справя с всекидневните житейски трудности без помощта на окултното обучение.
Нека посочим още, че тук се предлагат такива методи, които по никакъв начин не крият опасност за телесното и душевно здраве. Несъмнено, има и други пътища, водещи по-бързо към целта, обаче нашето изложение няма нищо общо с тях, понеже те упражняват определени въздействия върху човека, които един опитен окултист не може да приеме. Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на обществеността, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици. Поради причини, в които може да се вникне само Посветения, тези пътища никога не трябва да бъдат официално разисквани. А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния мир.
към текста >>
65.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Другите 8 листа човек може да изгради сам с
помощ
та на съзнателни упражнения.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне. Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност.
Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения.
Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности. И все пак, както вече казахме, човек може да развие съзнателно само 8 от тях; другите 8 влизат в действие от само себе си. Развитието продължава по следния начин. Човек трябва да насочи своето внимание върху определени душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно.
към текста >>
Той не предприема нищо, без да се вгледа в изживяванията, които могат да му бъдат в
помощ
при неговите бъдещи решения.
Седмият Душевен Процес се състои в желанието да научим колкото е възможно повече от живота. Около окултният ученик не може да се случи нищо, без то да се превърне в повод за нови и полезни опитности. Ако е извършил нещо по неправилен път и несъвършен начин, това ще му послужи за повод, след време да го стори както трябва. В същия дух той наблюдава и действията на другите, като се стреми да натрупа богатство от опитности.
Той не предприема нищо, без да се вгледа в изживяванията, които могат да му бъдат в помощ при неговите бъдещи решения.
към текста >>
Всяко абнормно изграждане на лотосовия цвят има за последица в случай, че се появят признаци на ясновиждане не само илюзии и фантастни представи, но объркване и без
помощ
ност в ежедневния живот.
Има определени указания за друг вид изграждане на 16листния лотосов цвят, но всички те се отхвърлят от истинската Тайна Наука, понеже рушат телесното здраве и моралната сила. Впрочем те са много по-лесни за постигане, отколкото описаните в тази книга, които могат да са на пръв поглед отегчителни и трудни, но водят сигурно към целта, укрепвайки човека физически и морално.
Всяко абнормно изграждане на лотосовия цвят има за последица в случай, че се появят признаци на ясновиждане не само илюзии и фантастни представи, но объркване и безпомощност в ежедневния живот.
към текста >>
Нека да прибегнем до
помощ
та на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания. За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения. Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми.
Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот.
Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>
Съвършено други възприятия се получават с
помощ
та на 12-листния лотосов цвят.
Ясновидецът, който е развил това сетиво, може да назове формата, чрез която се проявява в назъбена, стреловидна форма; доброжелателната мисъл под формата на разтварящ се цвят и т. н. Строго формулираните и съдържателни мисли изглеждат симетрични и правилни, неясните понятия имат неправилни очертания.
Съвършено други възприятия се получават с помощта на 12-листния лотосов цвят.
Можем да ги оприличим с усещането за душевна топлина и душевен хлад.
към текста >>
Антропософията, или Науката за Духа не може да гарантира напредък с
помощ
та на своите предписания, ако нейните последователи са лишени от твърдата воля да развият "лотосовите цветове" в себе си.
Ето защо търпението е толкова необходимо.
Антропософията, или Науката за Духа не може да гарантира напредък с помощта на своите предписания, ако нейните последователи са лишени от твърдата воля да развият "лотосовите цветове" в себе си.
към текста >>
Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с
помощ
та на гореописаното упражняване на вниманието.
(* Моля физиците да не се смущават от израза "етерно тяло". В случая думата "етер" само загатва за извънредната "финост" на този организъм и няма нищо общо с "етера" от различните научни хипотези). Характерният му цвят се различава от основните 7 цвята на дъждовната дъга. Всеки, който пристъпва към неговото наблюдение, се убеждава, че подобен цвят просто не съществува в условията на физическия свят. Все пак най-добре можем да го сравним с цвета на току-що цъфналата праскова.
Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с помощта на гореописаното упражняване на вниманието.
В противен случай изгледът на етерното тяло значително се променя поради проникващите въздействия на "душевното тяло". Впрочем съставните части на човешкото етерно тяло са в непрекъснато движение. Безброй течения го кръстосват във всички посоки. Тези течения поддържат и регулират самия живот.
към текста >>
Ако по-рано той можеше да поддържа своята вяра с
помощ
та на разума и логичното мислене, сега вместо вярата, той разполага с точни знания и непоклатими възгледи за нещата.
Той вижда, че ученията и действията им са инспирирани от висшите светове. Всичко това той дължи на своя пръв поглед в свръхсетивния свят. "Великите Посветени" започват да се превръщат за него в живи факти. Ето даровете, които окултния ученик дължи на тази степен от обучението си: поглед в своя висш Аз, приемане на учението за инкарнацията и кармата, и накрая доближаване до живота на великите посветени. Ето защо ученика, който е постигнал тази степен, се казва че от него е изчезнало всяко съмнение.
Ако по-рано той можеше да поддържа своята вяра с помощта на разума и логичното мислене, сега вместо вярата, той разполага с точни знания и непоклатими възгледи за нещата.
към текста >>
66.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава без
помощ
ен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората.
Такъв човек може би ще възрази, очаквайки обучението да протича в не толкова строги форми. Обаче всеки вътрешен порив трябва да има своя външен еквивалент. Както една картина не е нещо реално, ако съществува само в главата на художника, така и не може да има окултно обучение без съответните външни признаци. Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата, лишена от Дух, е безлична и жалка, така и Духът би останал инертен, ако не съумее да създаде за себе си подходящите форми. Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение.
Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората.
към текста >>
С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято
помощ
ще го преобрази в нещо добро.
Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот.
С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро.
За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.
към текста >>
А така човек стига много по-рано до степента, когато може да действува във висшите светове, където духовните усилия се превръщат в истинска
помощ
за човешката еволюция.
А така човек стига много по-рано до степента, когато може да действува във висшите светове, където духовните усилия се превръщат в истинска помощ за човешката еволюция.
Тези са нещата, които за сега можем да открием относно постигането на висшето познание. В следващите глави подробно ще бъдат описани промените, които настъпват във висшите съставни части на човешкото същество /в неговия душевен организъм, или астралното тяло/ по време на окултното обучение. По този начин върху досегашното изложение ще падне нова светлина и ние ще вникнем още по-дълбоко в неговия смисъл.
към текста >>
67.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято
помощ
висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина. Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него.
Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>
В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято
помощ
неволно осветява всичко по своя път.
Окултният ученик най-напред трябва да потърси едно "място", да го проучи съвсем точно и, така да се каже, да го направи своя духовна собственост. На това "място" той трябва да основе духовно отечество и да отнася към него всичките си свръхсетивни опитности. Така е и в условията на физическия свят: човек винаги оценява нещата според представите, получени в неговото физическо отечество. Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин. И все пак, духовното отечество има други отличителни белези.
В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път.
Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
към текста >>
68.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А това е възможно единствено с
помощ
та на образните, символни сравнения.
Ако окултният ученик продължи своите упражнения, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища. Той забелязва че състоянието на пълно безсъзнание, характерно за този вид дълбок сън, сега се прекъсва от отделните съзнателни изживявания. От непрогледния мрак на дълбокия сън просветват такива възприятия, каквито по-рано са били непознати за него. Естествено, те не могат да бъдат описани лесно, защото нашият език е пригоден за сетивния свят и почти не разполага с думи за неща, които просто не принадлежат на сетивния свят. И все пак при описанието на висшите светове сме длъжни да прибегнем към думите.
А това е възможно единствено с помощта на образните, символни сравнения.
Все пак нещата и Съществата от висшите светове, опирайки се на общоупотребяваните думи, предназначени за сетивния свят. Необходимо е само добре да помним, че голяма част от описанията на свръхсетивните светове, са именно метафори и сравнения.
към текста >>
дават отговор на проблемите, върху които човек размишлява през своя живот и напразно се мъчи да разреши с
помощ
та на разума.
Другата разновидност включва изживявания, които за внимателния наблюдател ще се окажат твърде сродни с обикновения свят. Въпреки това, тъкмо тези изживявания по време на дълбокия сън а не сънищата!
дават отговор на проблемите, върху които човек размишлява през своя живот и напразно се мъчи да разреши с помощта на разума.
В ежедневието си човек обикновено размишлява върху това, което го заобикаля. Той си изгражда представи, за да схване връзките между нещата. Чрез своите понятия, той се стреми да разбере това, което възприемат сетивата му.
към текста >>
69.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
"разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е
помощ
ни инструменти.
В хода на окултното обучение, нишките, които свързват трите основни душевни сили, са разкъсани. Първоначално тяхното разкъсване се осъществява само в сферата на етерно-астралния душевен организъм; обаче по-късно то засяга също и физическото тяло. Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части.
"разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти.
Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди. Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими. Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез будното и активно съзнание на самия човек.
към текста >>
Мисленето и чувствата изпадат в пълна без
помощ
ност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него.
Докато хармоничното действие на трите сили остава подчинено на космическите закони, преобладаването на една или друга от тях не може да има вредни последици. При волевият човек например, според горните закони, мисленето и чувствата действуват уравновесяващо и не позволяват на прекалено силната воля да стигне до някои нежелателни крайности. Ако обаче този волеви човек поеме пътя на окултното обучение, уравновесяващото влияние на чувствата и мисленето спира, и волевите изблици стават неудържими. В случай, че контролът от страна на висшето съзнание е недостатъчен да поддържа равновесие и хармония, необузданата воля тръгва по свои собствени пътища. Тя започва непрекъснато да тиранизира човека.
Мисленето и чувствата изпадат в пълна безпомощност, а волята сграбчва човека и размахва своя бич над него.
Ражда се едно брутално човешко същество, което неуморно крачи от едно безсмислено действие към друго.
към текста >>
70.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Видимият живот става за него разбираем с
помощ
та на невидимите причини.
Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него. Естествено, той има определени влечения и навици. Но сега той може да си обясни откъде идват те. Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина. Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път нещастен.
Видимият живот става за него разбираем с помощта на невидимите причини.
Пред погледа му се разкриват и големите събития на човешкия живот, болестта и здравето, раждането и смъртта. Той забелязва, че още преди раждането, сам е изтъкал причините, които по необходимост отново ще го потопят във физическия живот.
към текста >>
Но ако вече разполага със свръхсетивен поглед, човек знае: без своите изживявания в сетивния свят, той би бил съвсем без
помощ
ен в свръхсетивните области.
Една от най-важните опитности на посветения е тази, че той се научава да вниква в истинските причини на видимия сетивен свят много по-добре, отколкото преди своето окултно обучение. Това той постига благодарение на виждането си в свръхсетивния свят. Ако човек не е стигнал до свръхсетивното виждане, а само си въобразява, че свръхсетивните области са безкрайно по-богати, лесно може да подцени сетивния физически свят.
Но ако вече разполага със свръхсетивен поглед, човек знае: без своите изживявания в сетивния свят, той би бил съвсем безпомощен в свръхсетивните области.
И ако иска да живее в свръхсетивните области, той е длъжен да разполага със съответните качества и способности. Обаче тях той може да постигне единствено в сетивния свят. За да проникне съзнателно в невидимия свят, той трябва да вижда духовно. Само че "зрителната острота" за "висшия" свят се развива постепенно чрез опитности в "низшия" свят.
към текста >>
Но от друга страна душата е сигурна, че това съединяване ще настъпи едва тогава, когато посветеният ще е изразходвал за освобождаването и спасението на физическия свят всички сили, които е извоювал с негова
помощ
.
Ти ще бъдеш изключен от всяко по-нататъшно развитие. Твоят път се оказва черният път, а онези, от които ти се отдели, поемат по белия път". Така се изразява "Големият пазач" на прага малко след като душата вече е срещнала първия "пазач". Обаче посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако се поддаде на изкушението за преждевременно оставяне в свръхсетивния свят. Едно неописуемо сияние се излъчва от втория "Пазач на прага"; съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа.
Но от друга страна душата е сигурна, че това съединяване ще настъпи едва тогава, когато посветеният ще е изразходвал за освобождаването и спасението на физическия свят всички сили, които е извоювал с негова помощ.
Ако реши да следва изискванията на свръхсетивната светлинна фигура, той ще остави своя собствен принос в освобождаването на човешкия род. Той принася своите дарове в жертвения олтар на човечеството. Но ако предпочете личното си и преждевременно извисяване в свръхсетивните сфери, той остава извън хода на човешката еволюция. След своето спасение той не може да черпи от сетивния свят никакви нови сили. И ако заработи в името на общата еволюция и отхвърли своите егоистични цели, тогава той ще може да черпи нови импулси за себе си от местата на своите бъдещи действия.
към текста >>
Те съвсем не му отказват своята
помощ
; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа.
Те са свързани изключително с развитието и спасението на всички същества, едно от които е самия човек. Ето защо от истинските окултисти могат да се получат само указания и съвети за прилагане на силите в името на общата цел. Безкористната им всеотдайност и жертвоготовност изпъкват пред всички други качества. Те не отблъскват никого, защото и най-егоистичното същество подлежи на развитие. Ако обаче някой потърси изгода само за себе си, при окултистите няма да намери нищо.
Те съвсем не му отказват своята помощ; напротив, той, търсещият, сам се отказва от тяхната мъдрост и подкрепа.
Но ако някой следва указанията и съветите на истинските окултни учители, лесно ще
към текста >>
71.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Всички те се осъществяват с
помощ
та на тялото.
В обикновения душевен живот мисленето почти винаги е свързано с другите прояви на душата: възприятия, чувства и воля и т.н.
Всички те се осъществяват с помощта на тялото.
Обаче в тях е намесено и мисленето. И според степента на неговото участие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото. Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. Обаче в душевните изживявания човек може да се извиси до там, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене.
към текста >>
Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято
помощ
се обозначават свръхсетивните процеси и събития.
Когато чрез своите опитности душата прониква в свръхсетивните области, оказа се, че тези опитности са от такова естество, че не могат да бъдат описани със словесни изрази, до които прибягваме за да опишем изживяванията в сетивния свят. При описанието на свръхсетивните опитности често забелязваме едно разминаване между словесния израз и свръхсетивния факт. Трябва да се разбере, че някои изрази са само един вид символ, който загатва за по-дълбоката природа на нещата. Още в първите страници четем: "Писмена система". Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език.
Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития.
И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост. Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание. Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек.
към текста >>
Напълно вярно е, че един или друг може да усети нуждата от лична
помощ
.
Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. Всеки човек може да търси достъп до него, само че по начин, съвършено различен от миналите епохи. Ето защо книгата идва да замести предишния стил на окултното обучение. Възражението, че освен казаното в тази книга, са необходими и лични указания, е валидно само отчасти.
Напълно вярно е, че един или друг може да усети нуждата от лична помощ.
Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и будно съзнание.
към текста >>
72.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И в
помощ
на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
към текста >>
Когато следя развитието на една велика драма или с
помощ
та на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
към текста >>
73.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче към края на тази епоха все
помощ
ни и по-изкусни ставаха постройките, които служеха за подържане на “божествената мъдрост и божественото изкуство”.
Само че тези постройки не служеха за жилища. Те произхождаха на първо време от нуждата да се даде на природните неща една произведена от човека форма. Могилите бяха така преустроени, че човекът изпитваше радост, удоволствие от тяхната форма. Поради същата причина се натрупваха камъни, също и за да служат при определени действия. Местата, където децата бяха закалявани, бяха заградени със стени от този род.
Обаче към края на тази епоха все помощни и по-изкусни ставаха постройките, които служеха за подържане на “божествената мъдрост и божественото изкуство”.
Тези съоръжения по всичко бяха различни от това, което за по- късното човечество бяха храмовете, защото те бяха същевременно заведения за обучение и центрове на науката. Който беше намерен подходящ за това, можеше да бъде посветен тук в науката за мировите закони и в боравенето с тези закони. Ако лемуриецът беше един роден маг, тук тази заложба тогава беше развивана, за да се превърне в изкуство и в разбиране. Само онези можеха да бъдат допуснати там, които чрез всевъзможни начини на закаляване до най-висока степен бяха развили способността да побеждават. За всички останали това, което ставаше в тези заведения, беше най-дълбока тайна.
към текста >>
74.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Душата на сегашния човек може да мисли с
помощ
та на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива.
Защото при тогавашното състояние на Земното развитие не можеше да бъде създадено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека.
Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива.
Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества. Тяхната душа беше развила в предишни епохи душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да влязат във връзка с духа.
към текста >>
Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с
помощ
та на човеците.
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”.
Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците.
Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост.
към текста >>
75.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Както съзнанието на пчелното семейство извършва своята работа чрез физическите пчели, така извършва своята работа и съзнанието на народа чрез или с
помощ
та на астралните тела на принадлежащите на народа хора.
Една по-нататъшна степен на съзнателността предлага онова, което обикновено се нарича дух на народа или дух на расата, без при това хората да могат да си представят нещо по-определено. За духовния изследовател в основата на общите, пълни с мъдрост действия, които се проявяват в съвместния живот на членовете на един народ или на една раса, също лежи едно съзнание. Чрез духовното изследване ние намираме това съзнание също така в един друг свят, какъвто е случаят при пчелното семейство или при мравуняка. Само че за това “съзнание на народа или на расата” не съществуват никакви органи във физическия свят, а тези органи се намират в така наречения астрален свят.
Както съзнанието на пчелното семейство извършва своята работа чрез физическите пчели, така извършва своята работа и съзнанието на народа чрез или с помощта на астралните тела на принадлежащите на народа хора.
В тези “духове на народа и на расата” пред нас ние имаме един съвършено друг вид същества, различни от човешкото същество и от това на пчелното семейство. Би трябвало да приведем още много примери, ако бихме искали да покажем, как под човека и над човека съществуват и други същества. Нека обаче приведените примери бъдат достатъчни, за да послужат за увод към намиращите се в следващото изложение пътища за развитието на човека. Защото собственият ход на развитието на човека може да бъде разбран само тогава, когато вземем под внимание, че той се развива заедно със съществата, чиито съзнания се намират в един друг свят, различен от неговия собствен свят. Това, което става в неговия свят, също зависи от такива същества, притежаващи други степени на съзнанието и поради това може да бъде разбрано само във връзка с тях.
към текста >>
76.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
То се състои в това, че чрез неговите съвременни сетива човекът възприема нещата и съществата на света, а с
помощ
та на своя ум той си образува представи и идеи за тези неща и същества.
Можем да намерим една свързваща нишка в напредването на циклите, ако предварително проследим развитието на човешкото съзнание през тези цикли. Всичко друго обективно може да бъде свързано с това разглеждане на съзнанието. Съзнанието, което човекът развива по време на неговия жизнен път на Земята, ще наречем – в съгласие с европейската окултна наука – “ясно дневно съзнание”.
То се състои в това, че чрез неговите съвременни сетива човекът възприема нещата и съществата на света, а с помощта на своя ум той си образува представи и идеи за тези неща и същества.
Той действа тогава в сетивния свят съобразно тези негови възприятия, представи и идеи. Човекът е развил това съзнание едва на четвъртата главна степен на неговото мирово развитие; то не съществуваше още на Сатурн, Слънцето и на Луната. Там той живееше в други състояния на съзнанието. Съобразно това можем да определим предхождащите степени на развитието като развитие на по-низши състояния на съзнанието.
към текста >>
77.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата
помощ
ничка в настоящото време.
След “Духовете на волята” идват същества с творческо (духовно) съзнание, подобно на съзнанието, което човекът ще придобие на Вулкан. Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство.
Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време.
Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг.
към текста >>
Обаче “Духовете на личността” могат да обработят чрез тяхната собствена душа образите на “зародишите на сетивата” така, че с тяхна
помощ
да възприемат външни предмети, както човекът върши това през време на неговото Земно развитие.
Те посаждат в тялото един вид сетивни органи, които са зародишът на сетивните органи, които се развиват в човешките тела по-късно, през време на Земното развитие. Трябва само да ни стане ясно, че тези “зародиши на сетивата” съществено се различават от днешните сетивни органи на човека. Чрез такива “зародиши на сетивата “ Земният човек не би могъл да възприема нищо. Защото за него образите на сетивните органи трябва да преминат първо през едно по-фино етерно тяло, което се образува на Слънцето, и през едно астрално тяло, което дължи своето съществувание на Лунното развитие. (Всичко това ще бъде изяснено в следващите изложения).
Обаче “Духовете на личността” могат да обработят чрез тяхната собствена душа образите на “зародишите на сетивата” така, че с тяхна помощ да възприемат външни предмети, както човекът върши това през време на неговото Земно развитие.
Работейки така над човешкото тяло, “Духовете на личността” изминават тяхната собствена “човешка степен”. Следователно от средата на четвъртия до средата на петия Сатурнов кръг те са човеци. Тези духове посаждат в човешкото тяло себичността, егоизма. Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството. Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли.
към текста >>
78.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с
помощ
та на Духовете на волята (Престоли).
Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго.
През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли).
През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди). А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с помощта на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас). Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас). Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища. Земното развитие имаше за цел да събере в едно двете основни същности на човека.
към текста >>
През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с
помощ
та на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди).
Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго. През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли).
През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди).
А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с помощта на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас). Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас). Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища. Земното развитие имаше за цел да събере в едно двете основни същности на човека.
към текста >>
А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с
помощ
та на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас).
Същевременно през трите големи епохи на Сатурн, Слънцето и Луната стана и нещо друго. През времето на последния Сатурнов кръг бе образуван Човекът-дух (Атма) с помощта на Духовете на волята (Престоли). През време на предпоследния Слънчев кръг към последния с помощта на Херувимите бе прибавен Духът-живот (Буди).
А през време на предпоследния Лунен кръг към последните два с помощта на Серафимите се присъедини Духовното себе (Манас).
Следователно през време на тези три големи цикъла възникнаха две основни същности на човека: един низш човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и един висш човек, състоящ се от Човек-дух (Атма), Дух-живот (Буди) и Духовно себе (Манас). Низшата и висшата природа на човека първоначално тръгнаха по отделни пътища. Земното развитие имаше за цел да събере в едно двете основни същности на човека.
към текста >>
Същата тази силова същност е образувала на Сатурн Човека-дух (Атма) с
помощ
та на Престолите, на Слънцето Духа-живот (Буди) с
помощ
та на Херувимите и на Луната Духовното себе (Манас) заедно със Серафимите.
Минералите се втвърдяват, растенията изгубват постепенно животинския характер на усещането, а от единния вид човек-животно се развиват две класи. Едната остава на степента на животинското, другата, напротив, претърпява разделяне на две на астралното тяло. Това астрално тяло се разделя на една по-низша част, която остава и по-нататък носител на афектите, и в една по-висша част, която добива известна самостоятелност, така че може да упражнява един вид господство над по-низшите членове, над физическото тяло, над етерното тяло и над низшето астрално тяло. Сега Духовете на личността завладяват това по-висше астрално тяло, като му предават самостоятелност и с това посаждат в него егоизма. Духовете на огъня извършват тяхната работа сега само в низшето астрално тяло, докато в етерното тяло действуват Духовете на сумрака, а във физическото тяло започва своята работа онази силова същност, която можем да назовем като същинския предтеча на човека.
Същата тази силова същност е образувала на Сатурн Човека-дух (Атма) с помощта на Престолите, на Слънцето Духа-живот (Буди) с помощта на Херувимите и на Луната Духовното себе (Манас) заедно със Серафимите.
– Сега обаче това се променя. Престолите, Херувимите и Серафимите възлизат в по-висша сфера; а духовният човек получава подкрепата, съдействието на Духовете на мъдростта, на Духовете на движението и на Духовете на формата. Тези Духове сега са съединени с Духовното себе, с Духа-живот и с Човека-дух (с Манас-Буди-Атма). С помощта на тези същества през втората половина на третия Земен кръг гореспоменатата силова същност на човека формира неговото физическо тяло. При това най-значителна е дейността на Духовете на формата.
към текста >>
С
помощ
та на тези същества през втората половина на третия Земен кръг гореспоменатата силова същност на човека формира неговото физическо тяло.
Духовете на огъня извършват тяхната работа сега само в низшето астрално тяло, докато в етерното тяло действуват Духовете на сумрака, а във физическото тяло започва своята работа онази силова същност, която можем да назовем като същинския предтеча на човека. Същата тази силова същност е образувала на Сатурн Човека-дух (Атма) с помощта на Престолите, на Слънцето Духа-живот (Буди) с помощта на Херувимите и на Луната Духовното себе (Манас) заедно със Серафимите. – Сега обаче това се променя. Престолите, Херувимите и Серафимите възлизат в по-висша сфера; а духовният човек получава подкрепата, съдействието на Духовете на мъдростта, на Духовете на движението и на Духовете на формата. Тези Духове сега са съединени с Духовното себе, с Духа-живот и с Човека-дух (с Манас-Буди-Атма).
С помощта на тези същества през втората половина на третия Земен кръг гореспоменатата силова същност на човека формира неговото физическо тяло.
При това най-значителна е дейността на Духовете на формата. Те формират човешкото физическо тяло вече така, че то става един вид предтеча на по-късното човешко тяло от четвъртия кръг (настоящия или четвъртия жизнен кръг).
към текста >>
Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно
помощ
но средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи.
извънредно се биха засилили в посока на животинското естество. Такъв бе случаят в течение на определен период от време. Непосредственият ефект от отделянето на Слънцето беше възникването на третото главно състояние на прадедите на човека, което в теософската литература е наречено трета главна (коренна) раса, а именно лемурийската. Названието “раса” за това състояние на развитието съвсем не е особено подходящо. Защото тогавашните прадеди на човека биха могли да бъдат сравнени с това, което днес наричаме “раса” само в преносен смисъл.
Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи.
Всъщност можем да започнем да говорим за “раси” едва когато при горепосоченото трето главно състояние (лемурийското) развитието е достигнало до втората трета. Едва тогава се развива нещо, което сега наричаме “раси”. То запазва този “расов характер” във времето на атлантското развитие, в четвъртото главно състояние и по-нататък до наше време в петото главно състояние. Още в края на нашата пета епоха думата “раса” ще изгуби смисъл. Човечеството в бъдеще ще бъде разделено на части, които не ще могат да се означават вече като “раси”.
към текста >>
79.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с
помощ
та на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат. За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота.
Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас.
(Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене. Добавка на Р. Щайнер към 4-то издание, 1913).
към текста >>
80.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с
помощ
та на един древен израз: „Тайната Наука".
Съдържанието на предлаганата книга може да бъде разбрано с помощта на един древен израз: „Тайната Наука".
(Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение. Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство.
към текста >>
След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с
помощ
та на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал.
Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят.
След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал.
Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството". За естественонаучния подход към явленията „доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите. Те изобщо не могат да бъдат намерени, ако самият път към тях не е доказателствен. Който действително е преминал по този път, вече е изживял неговата доказателствена сила.
към текста >>
Подобни хора окачествяват стремежа на без
помощ
ния човек да проникне в един свят, който би могъл да принадлежи единствено на религиозния живот, като голяма несправедливост.
Една трета категория хора смятат, че от страна на човека е истинска дързост, ако чрез своето познание той иска да проникне в една област, спрямо която трябва да се откажем от „знанието" и да се задоволим с „вярата".
Подобни хора окачествяват стремежа на безпомощния човек да проникне в един свят, който би могъл да принадлежи единствено на религиозния живот, като голяма несправедливост.
към текста >>
Той просто не иска да види определени загадки; затова и вярва, че с
помощ
та на сетивните факти може да се отговори на всички въпроси.
Впрочем ясно е, че опознаването на видимия свят поставя пред човека загадки, които никога не могат да бъдат разрешени чрез самите факти на този свят. Те не ще могат да бъдат разрешени по този начин, дори и когато научното обяснение напредне до своите крайни предели на развитие. Защото, чрез своята вътрешна същност, видимите факти ясно загатват за един друг, скрит свят. И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките, които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят.
Той просто не иска да види определени загадки; затова и вярва, че с помощта на сетивните факти може да се отговори на всички въпроси.
Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето. Това може да се
към текста >>
Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с
помощ
та на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето.
Впрочем ясно е, че опознаването на видимия свят поставя пред човека загадки, които никога не могат да бъдат разрешени чрез самите факти на този свят. Те не ще могат да бъдат разрешени по този начин, дори и когато научното обяснение напредне до своите крайни предели на развитие. Защото, чрез своята вътрешна същност, видимите факти ясно загатват за един друг, скрит свят. И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките, които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят. Той просто не иска да види определени загадки; затова и вярва, че с помощта на сетивните факти може да се отговори на всички въпроси.
Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето.
Това може да се
към текста >>
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с
помощ
та на своята умствена дейност.
А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила.
В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност.
Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот.
към текста >>
81.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
С
помощ
та на Съзнаващата Душа „Азът" може да бъде възприеман, и то не по друг начин, а като определена вътрешна дейност.
Истинската природа на „Аза" се разкрива едва в Съзнаващата Душа. Докато в „сетивния" и „разбиращ" елемент душата е някак разпръсната, тъкмо като Съзнаваща Душа тя се доближава до своята истинска същност.
С помощта на Съзнаващата Душа „Азът" може да бъде възприеман, и то не по друг начин, а като определена вътрешна дейност.
Представите за външните предмети се образуват в зависимост от появата, промените, изчезването на предметите и т.н.; тези представи обаче продължават да работят в човешкия разсъдък чрез своята собствена сила. Ако обаче Азът поиска да възприеме сам себе си, той не може да стори това просто като се отдаде на самия себе си; за да стигне до съзнанието за себе си, Азът трябва да прояви вътрешна активност в своите собствени дълбини. С възприемането на „Аза", с размисъла върху себе си, започва и една нова дейност на Аза. Чрез нея възприемането на Аза в Съзнаващата Душа добива за човек едно съвсем различно значение от онова, което нахлува към Аза чрез трите съставни части на тялото и чрез двете съставни части на душата. Силата, която изявява Аза в Съзнаващата Душа, е същата, която се проявява в целия останал свят.
към текста >>
Посвещение на човека се състои в това, че с
помощ
та на средствата, дадени му от свръхсетивното познание, той взема съзнателно в свои ръце и процесите, разиграващи се в Духовното Себе, и тези в Духа-Живот.
Интелектуалното развитие на човека, пречистването и облагородяването на неговите чувства и воля, са мярката за преобразяването на неговото астрално тяло в Духовно-Себе; неговите религиозни изживявания и някои други опитности се отпечатват върху етерното тяло и го превръщат в Дух-Живот. В хода на обикновения живот това става малко или много несъзнателно. Напротив, т.нар.
Посвещение на човека се състои в това, че с помощта на средствата, дадени му от свръхсетивното познание, той взема съзнателно в свои ръце и процесите, разиграващи се в Духовното Себе, и тези в Духа-Живот.
За тези средства Ще говорим по-нататък в тази книга. Наложително беше само предварително да посочим, че наред с тялото и душата, в човека действува и Духът. По-нататък ще покажем, по какъв начин Духът е свързан с вечната същност на човека за разлика от начина, по който е свързан с неговото тленно тяло.
към текста >>
82.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ще разберем какво става в този случай с
помощ
та на едно сравнение.
Както физическото тяло е поставено във физическия свят, комуто то принадлежи, така и астралното тяло принадлежи на свой собствен свят. Само че по време на бодърствуване, по време на будния живот, то е откъснато от този свят.
Ще разберем какво става в този случай с помощта на едно сравнение.
Нека да си представим един съд с вода. В тази водна маса една капка не представлява нещо изолирано. Нека сега вземем гъба и с нея всмукнем една капка от цялата водна маса. Нещо подобно става и с астралното тяло в мига на пробуждането. По време на съня то пребивава в един идентичен нему свят, където извършва определена дейност.
към текста >>
Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна
помощ
обосноваваме едни или други факти.
Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание. Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение. То може да изглежда вече банално.
Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна помощ обосноваваме едни или други факти.
Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да усетят истинската тежест на съответните понятия.
към текста >>
И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с
помощ
та на физическите органи.
И човек просто не забелязва, че той сам се обвива в един „пояждащ огън". Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил жив; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно. Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство.
И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи.
Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта. Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
към текста >>
Ако човек приеме тези предпоставки и ако с тяхна
помощ
насочи непредубедения си поглед към събитията в живота, ще установи: Сега вече всички сетивни факти могат да бъдат разбрани в тяхното истинско значение; нещо повече, стават разбираеми и невъзможните усилия на всички онези, които остават при сетивните факти да проникнат в духовния свят.
Ако човек приеме тези предпоставки и ако с тяхна помощ насочи непредубедения си поглед към събитията в живота, ще установи: Сега вече всички сетивни факти могат да бъдат разбрани в тяхното истинско значение; нещо повече, стават разбираеми и невъзможните усилия на всички онези, които остават при сетивните факти да проникнат в духовния свят.
И преди всичко, ще изчезне всяка антилогика от рода на тази, която вече посочихме: Понеже най-значителната личност се намира в края кръвното родство, това означава, че геният наследява своята дарба. Животът става логически разбираем едва чрез изнасяните от Духовната Наука свръхсетивни факти.
към текста >>
83.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Науката за Духа както още бихме могли да наричаме свръхсетивното познание или „Тайната Наука" проследява тази връзка с
помощ
та на познание, което черпи своите данни от един по-различен вид възприятия, допълнително изострени чрез духовните органи.
Науката за Духа както още бихме могли да наричаме свръхсетивното познание или „Тайната Наука" проследява тази връзка с помощта на познание, което черпи своите данни от един по-различен вид възприятия, допълнително изострени чрез духовните органи.
Тя проследява човека в хода на неговото развитие, само че в обратната посока и установява, че истинската духовна същност на човека минава през цяла поредица от съществувания на тази Земя. Духовното изследване стига до един период от далечното минало, когато духовната същност на човека за пръв път навлиза във външния физически свят. Още от първото земно въплъщение „Азът" започва своята дейност в трите тела астралното, жизненото и физическото. След това Азът пренася плодовете от тази си работа в следващия живот.
към текста >>
Отново ще повторим, че изследвания в свръхсетивните области на съществуването могат да се правят само с
помощ
та на духовните възприятия, в случая само с „четенето" в „Акашовата хроника".
Когато едно същество стига до телесно съществуване и настъпи физическата смърт, тогава с тялото изчезва и материята, веществата. Не по същия начин „изчезват" и духовните сили, които са изградили това тяло. Техните следи, техните точни отражения остават в духовните основи на Космоса. Ако човек постигне онази степен, която му позволява зад външния, да възприема и невидимия свят, най-после той се изправя пред една величествена духовна панорама, в която са отбелязани всички минали събития на света. Тези непреходни следи от всички духовни процеси ще наричаме "Акашова хроника", като в случая „Акаша" означава трайната духовна същност на мировите събития, за разлика от преходните форми на видимите процеси и събития.
Отново ще повторим, че изследвания в свръхсетивните области на съществуването могат да се правят само с помощта на духовните възприятия, в случая само с „четенето" в „Акашовата хроника".
Тук важи същото, което вече казахме за подобни неща в тази книга.
към текста >>
Когато човек разглежда видимия свят с
помощ
та на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес.
Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното възприятие; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост. В следващите страници ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие. Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова състояние на живота, в което тя се намира днес.
Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес.
В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения.
към текста >>
Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с
помощ
та на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем.
Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения. Едва ли е необходимо да се подчертава, че срещу самите факти не може да се излезе с логически обяснения. Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане.
Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем.
Ако се пренебрегне споменатата подготовка, всяко изживяване в свръхсетивния свят се превръща в едно несигурно или дори опасно напипване. Ето защо, в тази книга първо се описват свръхсетивните факти от развитието на Земята, а едва после се говори за пътя, към свръхсетивното познание.
към текста >>
Тогава сатурновата част на човешкото същество е достатъчно узряла, за да могат с нейна
помощ
„Духовете на Огъня" (Архангелите) да преминат своята човешка степен.
Всичко, което остава от Сатурн като топлинна субстанция, на Слънцето се разделя на две части. Едната част ще бъде един вид всмукната от човешките тела; отсега нататък вътре в човешкото същество тя ще изгражда една по-низша негова природа. Така на Слънцето човешкото същество приема в своето тяло нещо, което всъщност отговаря на Сатурновата степен; както сатурновото човешко тяло даде възможност на „Духовете на Личността" да се издигнат до човешката степен, така сега и на Слънцето тази сатурнова част от човека прави същото за „Духовете на Огъня". Те се издигат до човешката степен като вливат и връщат своите сили в тази сатурнова част на човешкото същество, както това правеха на Сатурн „Духовете на Личността". Това става в средата на Слънчевия период.
Тогава сатурновата част на човешкото същество е достатъчно узряла, за да могат с нейна помощ „Духовете на Огъня" (Архангелите) да преминат своята човешка степен.
към текста >>
В случая техни
помощ
ници са „Духовете на Хармонията" (Херувими).
По този начин „Синовете на Живота" постигат онова смътно образно съзнание, което „Духовете на Огъня" бяха добили вече на Сатурн.
В случая техни помощници са „Духовете на Хармонията" (Херувими).
Всъщност те виждат по духовен път това, което сега се разиграва вътре в самото Слънчево развитие. Само че те се отказват от всяко предимство, от всяка полза, която би им донесъл този духовен поглед, отказват се от всяко изживяване на преизпълнените с мъдрост образи и ги оставят да нахлуват като могъщи и вълшебни сили в неясното, сънищно съзнание на „Синовете на Живота". Те от своя страна подготвят в етерното тяло на човека такива образи, извлечени от своето „виждане", които подтикват етерното тяло към все по-високи степени на развитие.
към текста >>
С
помощ
та на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства. Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце. Така бе постигнато облагородяване на неговата форма. Докато „Духовете на Формата" моделираха неговия облик така, че да е приспособен към Лунния живот, Духовете на Слънцето го превръщаха в едно същество, което се издига над този живот.
С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
към текста >>
Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с
помощ
та на един вид духовен звуков говор.
Междувременно „Духовете на Личността" се издигат до една степен, при която те добиват „инспиративно съзнание".
Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с помощта на един вид духовен звуков говор.
„Духовете на Огъня" обаче се бяха издигнали до онази степен на съзнание, която „Духовете на Личността" имаха на Слънцето.Така че и двете категории Духове можеха да действуват в напредващия живот на човешкото същество. „Духовете на Личността" действуват върху астралното тяло, а „Духовете на Огъня" върху етерното тяло на човешкото същество. По този начин астралното тяло добива характера на индивидуален, личностен характер. Сега вече то може да изпитва не само удоволствие и болка, но и да отнася тези чувства към себе си. То все още не стига до едно пълно Азово съзнание, до „Аз съм", но се усеща като понесено, като подслонено от Съществата, намиращи се в неговото обкръжение.
към текста >>
Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с
помощ
та на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия.
Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с помощта на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия.
Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи.
към текста >>
Неговите изживявания могат да бъдат описани само приблизително и с
помощ
та на сравнения.
Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада. За този период от време той беше откъснат от своя собствен живот. Той живееше предимно в духовен смисъл.
Неговите изживявания могат да бъдат описани само приблизително и с помощта на сравнения.
Той чувствуваше как реалните космически сили се вливат в него; чувствуваше се като опиянен от съпреживените хармонии на Универсума. В такива моменти неговото астрално тяло беше като освободено от физическото тяло. Една част от етерното тяло също беше извлечена навън от физическото тяло. И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние.
към текста >>
Те действуват предимно върху астралното тяло и то така, че то започва да пробужда в себе си с
помощ
та на споменатите Същества една душевна подвижност и едно преизпълнено с мъдрост етерно тяло.
Сега човекът се намира в едно подчертано душевно-духовно обкръжение. Благодарение на това „Духовете на Мъдростта" могат да упражнят едно изключително важно действие. Те влагат в него мъдростта, одушевяват го с мъдрост. Така той става в известен смисъл една самостоятелна душа. Към влиянията на тези Същества се прибавят и тези на „Духовете на Движението".
Те действуват предимно върху астралното тяло и то така, че то започва да пробужда в себе си с помощта на споменатите Същества една душевна подвижност и едно преизпълнено с мъдрост етерно тяло.
Преизпълненото с мъдрост етерно тяло е първата заложба на това, което в предишните страници описахме като „Разсъдъчна Душа" при съвременния човек, докато пробуденото от „Духовете на Движението" астрално тяло е първия зародиш на „Сетивната Душа". И понеже всичко се извършва в условията на растяща самостоятелност на човешкото същество, тези начални заложби на Разсъдъчната и Сетивната Душа се явяват като израз на „Духа-Себе". Нека не се заблуждаваме с мисълта че в този период от развити ето „Духът-Себе" е нещо отделно, наред с Разсъдъчната и Сетивната Душа. Последните две са само израз на „Духа-Себе", а той представлява тяхното единство и хармония.
към текста >>
Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с
помощ
та на по-общи и пластични понятия.
Естествено, в това описание на Лунните условия можахме да се спрем само на някои преходни форми от развитието. В хода на това развитие се наложи да опишем само отделни процеси. Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия.
Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия.
Защото тук важното е не да изградим спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти. А нещата от Лунното развитие не могат да бъдат описани в онези строги контури, които са характерни за земните възприятия. Там имаме работа с непостоянни и променливи впечатления, с колебливи, подвижни образи и с техните преходи. Нека имаме предвид и това, че тук става дума за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
към текста >>
Земният човек потъва в своите дълбини най-вече с
помощ
та на представите, които той получава чрез елемента на огъня или топлината.
В своите отношения към външния свят, човекът беше насочван и направляван. Това намира израз във факта, че човек имаше съзнание за духовно-душевните процеси, разиграващи се зад физическия свят. Естествено, той не възприема духовните Същества в тяхната истинска форма, но изживява в душата си звуци, цветове и т. н. Той знае, че този свят от представи е населен с духовни Същества. И това, което те му съобщават, се носи като звукова вълна срещу него; техните откровения му се явяват под формата на светлинни образи.
Земният човек потъва в своите дълбини най-вече с помощта на представите, които той получава чрез елемента на огъня или топлината.
Той вече различава своята вътрешна топлина от топлинните течения на обкръжаващата го земна среда. В последните се изявяват „Духовете на Личността". Но човек има все още едно смътно съзнание за това, което става зад външните топлинни течения. Тъкмо в тези течения той усеща влиянието, идващо от „Духовете на Формата". Когато около човека възникват мощни топлинни процеси, душата усеща: сега духовните Същества разпалват обкръжението на Земята; една искра литва от там и сгрява моя вътрешен свят.
към текста >>
Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с
помощ
та на свръхсетивното познание).
Обяснението на нещата произтича от техните взаимни връзки. Както физическата Земя е само физически израз на един духовно-душевен организъм, такъв е случаят и при всяко друго небесно тяло. Произнасяйки имената „Земя" и „Слънце", наблюдателят на свръхсетивния свят няма предвид съответно физическата планета и физическата звезда. По същия начин, когато говори за „Марс", „Юпитер" и т.н., той обхваща чисто духовни отношения. Естествено, в хода на времето небесните тела са променили своя външен облик, и в известно отношение своето място в небесното пространство.
Връзката между съвременните планети и техните предшественици може да бъде доловена само с помощта на свръхсетивното познание).
към текста >>
С
помощ
та на това влияние те бяха в състояние да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе.
През Атлантската епоха само отделни човеци можаха да се предпазят от прекалено силното навлизане в сетивния свят. Благодарение на тях луциферическото влияние беше превърнато от пречка, в средство за по-нататъшен напредък.
С помощта на това влияние те бяха в състояние да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе.
При това тези човеци се стремяха да премахнат грешките от своите представи и да вникнат в първоначалните цели на духовните Същества. Те бяха свободни от насочените към сетивния свят инстинкти и страсти на астралното тяло. Така те все повече се освобождаваха от своите заблуждения. Всичко това ги доведе до такива състояния, при които можеха да възприемат предимно с онази част от етерното тяло, която според описания начин беше отделена от физическото тяло. При тези състояния, възприемателната способност на физическото тяло беше като угаснала, а самото то като мъртво.
към текста >>
Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с
помощ
та на Лунните Същества.
Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества.
И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък.
към текста >>
С
помощ
та на свръхсетивните учения хората разбираха, че една душа не случайно попада в една или друга каста, а че самата тя участвува в това решение.
Друга особеност на древно-индийската култура е разделянето на хората в касти. Жителите на Индия бяха потомци на атлантците, а те принадлежаха към сатурновите, юпитеровите хора и т. н.
С помощта на свръхсетивните учения хората разбираха, че една душа не случайно попада в една или друга каста, а че самата тя участвува в това решение.
Подобно разбиране на свръхсетивните учения се улесняваше и от това, че у много хора можеше да се пробуди вътрешният спомен за прадедите, което впрочем лесно водеше до напълно погрешна идея за прераждането. Както през Атлантската епоха в правилната идея за прераждането можеха да вникнат само Посветените, така и в древна Индия за тази цел беше необходим допирът с великите Учители. Споменатата по-горе погрешна идея за прераждането намери възможно най-голямото разпространение всред народите, които след загиването на Атлантида се бяха разпръснали из Европа, Азия и Африка. И понеже част от атлантските Посветени се отклониха от верните пътища и издадоха тайните на неподготвени ученици, хората все повече смесваха истинската идея с погрешната. В голяма част от хората, като наследство от Атлантската епоха, остана един вид сумрачно ясновидство.
към текста >>
Днес с
помощ
та на Духовната Наука можем да опишем живота между смъртта и едно ново раждане, но без да забравяме, че влиянието на Ариман до известна степен е вече преодоляно.
Днес с помощта на Духовната Наука можем да опишем живота между смъртта и едно ново раждане, но без да забравяме, че влиянието на Ариман до известна степен е вече преодоляно.
Така го описва авторът на тази книга и в други свои съчинения, както и в първите глави на това издание. Така и трябва да бъде описан той, ако искаме да онагледим какво може да изживее човек в тази форма на съществуванието, когато той сам е постигнал пречистен духовен поглед спрямо действителните отношения в света. А доколко той изживява това, зависи от победата му над Ариман. Човек все повече се приближава до това, което той може да представлява в духовния свят. Разбира се, налице са и многобройни влияния, които ще го спъват в този устрем; всяко сериозно обсъждане на човешкото развитие следва да ги има предвид.
към текста >>
84.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И всичко, което тя съобщава за областите, разположени над сетивния свят, е изследвано и проверено с
помощ
та на такова състояние на съзнанието.
Отговор на тези въпроси е възможен само ако действително бъде постигнато състояние, което е идентично или близко до гореописаното. А именно, когато душата може да изживее нещо, дори и ако в нея липсват спомени и сетивни усещания. Тогава спрямо външния свят душата би се намирала като в сън; и все пак тя няма да спи, а би пребивавала като будна в един действителен свят. Такова състояние на съзнанието може да се постигне, ако човек се потопи в онези душевни изживявания, които му предлага Духовната Наука.
И всичко, което тя съобщава за областите, разположени над сетивния свят, е изследвано и проверено с помощта на такова състояние на съзнанието.
към текста >>
Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят предприема това преобразяване с
помощ
та на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика.
Обучението, което разглеждаме тук, дава на всеки, който има волята да се устреми към по-висока степен на развитие, подходящите средства, за да бъде предприето цялостното преобразяване на душата.
Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят предприема това преобразяване с помощта на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика.
С такива средства обаче не си служи нито едно истинско ръководство на духовното развитие в нашата съвременност. Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра.
към текста >>
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с
помощ
та на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала. Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност.
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
към текста >>
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с
помощ
та на сетивния свят.
Отначало душата на окултния ученик е твърде слаба спрямо всичко онова, което той може да възприема в душевно-духовния свят.
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят.
Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите. Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието.
към текста >>
Но с
помощ
та на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
Първите степени от тази непрекъснатост на съзнанието са вече постигнати, когато човек, който иначе е потънал в сън, както и другите, се добира до определени интервали от съня, през който е в състояние да се взира – съзнателно! В духовно-душевния свят, или когато в будност той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на съзнанието. Не бива да подминаваме обстоятелството, че описаните епизоди трябва да се схващат само като части от едно преходно състояние. За целите на обучението, добре е човек да мине през това преходно състояние; обаче съвсем не трябва да вярваме, че от него може да се извлече цялостна и завършена идея за духовно-душевния свят. В описаното състояние душата е твърде несигурна и не може лесно да се отдели от това, което възприема.
Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
към текста >>
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с
помощ
та на съответните упражнения.
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответните упражнения.
Но преди всичко: Власт на душата върху нейните мисли, чувства и воля. Начинът, според който се постига тази власт, има двойна цел. От една страна в душата трябва да се вложат до такава степен здравина, сигурност и равновесие, че тя да съхрани тези качества дори тогава, когато от нея се ражда вторият Аз. От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в началото на своя път.
към текста >>
За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с
помощ
та на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи.
Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът.
За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи.
Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила. След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>
Само с
помощ
та на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник.
Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана. Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения. Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината.
към текста >>
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с
помощ
та на упражненията това качество е налице.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
С
помощ
та на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят.
С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят.
А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция".
към текста >>
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с
помощ
та на Интуицията.
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията.
Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго. Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата. Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание. И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията. С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг.
към текста >>
С нейна
помощ
той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг.
Но тази част от човешкото същество винаги съществува в човека; и ако искаме да я разберем според нейната вътрешна същност, ние трябва да я проследим и през времето между раждането и смъртта с помощта на Интуицията. Ако някой би искал да разглежда човека само със средствата на Имагинацията и Инспирацията, той ще пропусне тъкмо онези процеси от неговата най-дълбока същност, които се разиграват от едно въплъщение в друго. Ето защо само Интуицията прави възможно обективното изследване на човешките прераждания и на Кармата. Всяка истина относно тези процеси, която може да бъде споделена с други хора, възниква от изследването чрез интуитивно познание. И ако човек иска да познае себе си в своята дълбока вътрешна същност, той може да стори това само чрез Интуицията.
С нейна помощ той възприема онази част от себе си, която крачи напред от един земен живот в друг.
към текста >>
С
помощ
та на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота.
Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение.
С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота.
Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>
Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с
помощ
та на своите разсъдъчни способности.
Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия. Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея.
Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности.
Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост. Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси. Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
към текста >>
Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято
помощ
той привежда етерното тяло в движение.
Той трябва да бъде подготвен. Най-напред се образува предварителен център в главата, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце. При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето. В този случай съществува опасността вместо до спокоен и обективен поглед в свръх сетивния свят, човек да стигне до мечтателство и фантастност. По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно.
Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение.
Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество. След този етап, осъществяваните в етерното тяло потоци и движения могат безпрепятствено да влязат в досег с външния духовно- душевен свят и да се свържат с него така, че външните духовно-душевни процеси да се слеят с вътрешните, с тези на човешкото етерно тяло. Сега настъпва и моментът, когато човек, започва да възприема света на Инспирацията напълно съзнателно. Това познание идва по твърде различен път в сравнение с познанието за сетивно-физическия свят. В последния случай от сетивата човек получава възприятия и после върху тях изгражда представи и понятия.
към текста >>
Както срещата с „Малкия Пазач на прага" дава на ученика възможността да се изпита, дали е защитен от онези измами, които могат да се породят чрез намесата на собствената му същност в свръхсетивния свят, така и с
помощ
та на изживяванията, които накрая го довеждат до „Големия Пазач на прага", той може да провери дали е надраснал измамите, произтичащи от споменатия втори източник.
Както срещата с „Малкия Пазач на прага" дава на ученика възможността да се изпита, дали е защитен от онези измами, които могат да се породят чрез намесата на собствената му същност в свръхсетивния свят, така и с помощ та на изживяванията, които накрая го довеждат до „Големия Пазач на прага", той може да провери дали е надраснал измамите, произтичащи от споменатия втори източник.
Ако може да се противопостави на онази могъща илюзия, която му внушава, че постигнатият образен свят е едно богато притежание, докато всъщност той е само негов пленник, ученикът е в значителна степен предпазен от това да смесва илюзия и действителност в следващите етапи от твоето развитие.
към текста >>
85.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те могат да бъдат обхванати само с
помощ
та на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в Юпитеровото състояние ще присъствува нещо, което вече е предопределено от Лунното развитие; но ще има и нещо съвсем ново, което се влива в цялата еволюция именно чрез събитията, разиграващи се на Земята. Тази е причината, поради която свръхсетивното съзнание може да открие още днес част от събитията, които ще настъпят на Бъдещият Юпитер. Съществата и явленията, които могат да се наблюдават в това поле на съзнанието, нямат сетивно-образен характер; те не се проявяват дори и като най-фини, въздухообразни формации, чиито въздействия да напомнят с нещо на познатите ни сетивни впечатления. Те пораждат чисто духовни впечатления: Звукови, светлини, топлинни. Тези впечатления нямат нищо общо с материалния свят.
Те могат да бъдат обхванати само с помощта на свръхсетивното съзнание.
И все пак може да се каже, че тези Същества имат „тяло". В тяхната душевна същност то се проявява като един сбор от сгъстени спомени. При тях можем да различим сегашните изживявания от миналите. В последния случай у тях остава едно впечатление, близко до телесното; те изживяват спомените както земният човек изживява своето тяло. Но за една степен от свръхсетивното съзнание, която е по-висша от току що посочената необходима степен за Лунното и Юпитерово познание, стават достъпни и друг вид свръхсетивни процеси и Същества; те са еволюиралите форми на това, което беше на лице още по времето на Старото Слънце, но днес се намират на толкова високи степени от съществуванието, които са недосегаеми за едно съзнание, стигащо само до възприемането на лунните форми.
към текста >>
Тези отношения могат да бъдат изследвани само с
помощ
та на свръхсетивното наблюдение.
На всеки образ от миналото отговаря образ от бъдещето. Но когато говорим за подобни неща, трябва да изтъкнем един факт, чието съблюдаване е абсолютно необходимо. Когато искаме да узнаем подобни неща, трябва напълно да се освободим от предположението, че философската мисъл, която е привлечена само от сетивната действителност, може да стигне до някакви разкрития в тази област. Подобни неща никога не могат и не трябва да бъдат изследвани от философията. Ако някой би повярвал, че след като е узнал" от Духовната Наука как е изглеждала Старата Луна, ще може чрез философски размисъл да надникне и в Бъдещия Юпитер, като съпоставя земните и лунни отношения, той ще изпадне в огромна грешка.
Тези отношения могат да бъдат изследвани само с помощта на свръхсетивното наблюдение.
А след като резултатите от това изследване бъдат оповестени, те вече могат да бъдат разбрани и без намесата на свръхсетивното съзнание.
към текста >>
86.
АСТРАЛНИЯТ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Вече казахме, че с
помощ
та на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха.
Доколкото наблюдаваме единствено физическия свят, Земята, като отделно небесно тяло, ни изглежда единственото обиталище на човека. В мига, когато се пробуди свръхсетивното познание за другите светове, това усещане веднага изчезва.
Вече казахме, че с помощта на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха.
По този начин човек навлиза в един свят, комуто принадлежат не само свръхсетивните сфери на Земята; в него присъствуват и други небесни тела, които физически са отделени от Земята. На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната сфера на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела. (Обстоятелството, че на първо време става дума за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: Защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т.н. В този случай въпросът явно се свежда до чисто физическите отношения.) Ето защо в тази книга се говори само за определени подробности, свързани със Земното развитие и процесите протичащи по същото време в хода на Сатурновото, Юпитерово, Марсово развитие и т. н. Когато астралното тяло на човека е обхванато от съня, то принадлежи не само на земните условия, а и на други" космически (звездни) светове.
към текста >>
87.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
науката стои без
помощ
но и скромно.
науката стои безпомощно и скромно.
към текста >>
и с
помощ
та на сетивата будни.
и с помощта на сетивата будни.
към текста >>
88.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като
помощ
ници те имат.
като помощници те имат.
към текста >>
89.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да търся нужната ми
помощ
да насоча
да търся нужната ми помощ да насоча
към текста >>
ще трябва с
помощ
та да продължите.
ще трябва с помощта да продължите.
към текста >>
90.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И само с
помощ
та му можеш да напредваш
И само с помощта му можеш да напредваш
към текста >>
91.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За
помощ
моля... За да ги прогоня.
За помощ моля... За да ги прогоня.
към текста >>
Нуждая се сега от
помощ
та ви,
Нуждая се сега от помощта ви,
към текста >>
92.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
помощ
, духове добри!
На помощ, духове добри!
към текста >>
93.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Единствено за
помощ
моля.
Единствено за помощ моля.
към текста >>
94.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
оставени без
помощ
.
оставени без помощ.
към текста >>
95.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да станем трябва само сляп
помощ
ник
Да станем трябва само сляп помощник
към текста >>
като човек, лишен от чужда
помощ
.
като човек, лишен от чужда помощ.
към текста >>
96.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом
помощ
та на Луцифер приемеш.
щом помощта на Луцифер приемеш.
към текста >>
97.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти споменаваше за
помощ
та,
Ти споменаваше за помощта,
към текста >>
пред теб откривайки се, търсещ
помощ
.
пред теб откривайки се, търсещ помощ.
към текста >>
98.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
помощ
та ти той ще се нуждае
От помощта ти той ще се нуждае
към текста >>
99.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
помощ
ници мощта ти ще открие.
помощници мощта ти ще открие.
към текста >>
И ще завършиш с тяхна
помощ
ти
И ще завършиш с тяхна помощ ти
към текста >>
Чрез
помощ
та ти и чрез Бенедикт
Чрез помощта ти и чрез Бенедикт
към текста >>
и в бъдеще безценната ви
помощ
и в бъдеще безценната ви помощ
към текста >>
100.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
помощ
ници ще ги направя
помощници ще ги направя
към текста >>
101.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Щом
помощ
ми отказвате, тогава
Щом помощ ми отказвате, тогава
към текста >>
И тъй, не иска верният
помощ
ник
И тъй, не иска верният помощник
към текста >>
102.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като
помощ
ници творящи –
като помощници творящи –
към текста >>
103.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което Беликозий като
помощ
което Беликозий като помощ
към текста >>
предчувстваш
помощ
за онази мъка,
предчувстваш помощ за онази мъка,
към текста >>
104.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
а без да получавам
помощ
та ви.
а без да получавам помощта ви.
към текста >>
яви ми се на
помощ
Теодора.
яви ми се на помощ Теодора.
към текста >>
105.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От земна
помощ
се нуждая, щом
От земна помощ се нуждая, щом
към текста >>
за себе си човека като
помощ
.
за себе си човека като помощ.
към текста >>
106.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна
помощ
, ние откриваме истинската същност на тези документи.
Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството. Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител. Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека.
И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи.
Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея.
към текста >>
107.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с
помощ
та на съгласните.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци.
Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци. От всичко това се вижда, че в процеса на говора душата се сраства с външните процеси и Същества. От Акашовата хроника научаваме друг пример: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал например даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството. Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на душите в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна. Така възниквала мисълта: „Закрила", „Аз имам закрила", „Закрила над човешките тела".
към текста >>
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с
помощ
та на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове.
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове.
По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят. Необходимо е обаче той да определи и от какъв вид са тези Същества. Някой може да срещне едно Същество от душевния или духовния свят, обаче той все още не може да определи дали то е в напредващ стадий на развитие или принадлежи към категорията на изоставащите Същества, т.е. дали то тласка развитието напред или го спъва. Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях.
към текста >>
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с
помощ
та на висшите си душевни способности.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора.
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности.
По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
108.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Духовната Наука разширява погледа отвъд раждането и смъртта.С
помощ
та на такива идеи постепенно разбираме, че развитието на човечеството е като една затворена верига.
Духовната Наука разширява погледа отвъд раждането и смъртта.С помощта на такива идеи постепенно разбираме, че развитието на човечеството е като една затворена верига.
В истинския смисъл на думата това, което Коперник и Джордано Бруно извършиха за преодоляването на сетивните илюзии относно пространството, беше инспирирано от същото духовно течение, което инспирира и новата Духовна Наука или Антропософия. Новият езотеризъм вече действуваше по невидим и тайнствен път върху Коперник, Бруно, Кеплер. И тези, които днес се опират на Джордано Бруно и Коперник, а не искат да приемат Антропософията, изневеряват на собствените си традиции, като се придържат само към илюзията на сетивата. Обаче Духовната Наука показва: както Джордано Бруно проби синята небесна твърд, така и Антропософията събаря границите на раждането и смъртта, като показва, че произхождащият от Макрокосмоса човек влиза във физическото си съществувание и минавайки през смъртта отново се връща в Макрокосмоса. И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух, Христос Исус.
към текста >>
С
помощ
та на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс.
Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс. После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система. Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата!
към текста >>
109.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с
помощ
та на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях.
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество. Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си. И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност. Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек.
Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях.
От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно. От друга страна, подобно изложение може да е от полза на онези, които все още са далеч от резултатите на Духовната Наука.
към текста >>
110.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако това би трябвало да стане по друг начин, душата следва да се научи и да възприема външния свят с
помощ
та на средства, които са различни от сетивата и от свързания с тях разум.
Ако това би трябвало да стане по друг начин, душата следва да се научи и да възприема външния свят с помощта на средства, които са различни от сетивата и от свързания с тях разум.
Последните са от такова естество, че принадлежат към тялото и се разпадат заедно с него.
към текста >>
111.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И все пак не става дума за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с
помощ
та на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления.
И все пак не става дума за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с помощта на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления.
Това е така, защото при свръхсетивното изживяване освобождава нето от сетивното тяло е непълно. Сетивно тяло продължава да живее заедно с етерното тяло и придава сетивна форма на свръхсетивното изживяване. В този случай описанието на едно етерно Същество е изградено така, че то се проявява като визионерство, като фантастично преплитане на сетивни впечатления. Но независимо от това, подобно описание е едно истинско възпроизвеждане на изживяното. Ясновидецът вижда това, което описва.
към текста >>
Един човек, който никога не е възприемал цветове един сляпороден след като постигне способността за свръхсетивни възприятия, няма да описва елементарните Същества с
помощ
та на цветове и светлинни явления.
Един човек, който никога не е възприемал цветове един сляпороден след като постигне способността за свръхсетивни възприятия, няма да описва елементарните Същества с помощта на цветове и светлинни явления.
към текста >>
Понятийният апарат става способен да възприема свръхсетивния свят с
помощ
та на представния живот.
При своите първи стъпки, ясновиждащият осъществява в своя понятиен апарат същите процеси макар и на по-високо равнище които са налице в детската възраст. Неговите вътрешно укрепнали мисли действуват върху този апарат и бавно го преобразяват.
Понятийният апарат става способен да възприема свръхсетивния свят с помощта на представния живот.
Човек усеща как душевната активност действува формиращо върху собственото му тяло. То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете. Преди душата да усвои виждането на свръхсетивния свят, тялото трябва да стане невъзприемаемо. След като човек стига до там, че съзнателно прави душата си ясновиждаща, той по правило ще може да възпроизвежда онова състояние.
към текста >>
112.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Единствената
помощ
идва в резултат на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот.
За човека е много трудно да се справи с тези изисквания.
Единствената помощ идва в резултат на продължителното, енергично и търпеливо укрепване на душевния живот.
Който е стигнал до лични опитности пред прага на свръхсетивния свят, той усеща, че за обикновения душевен живот е истинска благодат, ако му бъде спестено приближаването до този праг.
към текста >>
113.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и конкретни без
помощ
та на никакви понятия отношения с тези Същества, както например в сетивния свят се среща с други живи хора.
Всичко това съвсем не означава, че човек теоретично си представя как зад природните процеси се намират различни духовни Същества.
Напротив, след като изживява себе си в астралното тяло, човек изгражда живи и конкретни без помощта на никакви понятия отношения с тези Същества, както например в сетивния свят се среща с други живи хора.
към текста >>
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна
помощ
за развитието на душата.
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
114.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Но човек на пълно може да разбере свръхсетивните светове, дори и само с
помощ
та на здравата си разсъдъчна способност, с която би могъл да обхване едно обективно описание на тези светове.
Една от съществените разлики между сетивния свят и свръхсетивните светове се свежда до това, че виждането, възприемането и разбирането при свръхсетивните светове са коренно различни взаимоотношения, отколкото тези, които съществуват в условията на сетивния свят. Ако даден човек има само слухови възприятия за част от сетивния свят, той с право ще поиска да получи и зрителни възприятия, за да я обхване напълно. Един пейзаж, една картина могат да бъдат разбрани от нас, само ако сме ги видели.
Но човек на пълно може да разбере свръхсетивните светове, дори и само с помощта на здравата си разсъдъчна способност, с която би могъл да обхване едно обективно описание на тези светове.
За разбирането и изживяването на всички жизнеутвърждаващи духовни сили, човек се нуждае от достоверните описания на тези, които могат да виждат. Действителни познания за тези светове могат да постигнат само хора, които са в състояние да наблюдават, намирайки се вън от сетивното тяло. В крайна сметка тези описания следва да изхождат от сигурни наблюдатели на духовния свят. Обаче всичко, което е необходимо за душевния живот като познания за тези светове, се постигане с друго, а с разбиране. Ето защо е напълно възможно, човек да няма личен поглед в духовните светове и все пак чудесно да ги разбере и да вникне в техните особености; да ги разбере така, както при определени обстоятелства душата изисква с пълно право.
към текста >>
земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с
помощ
та на съдбата да изкупи извършената несправедливост.
В духовното съществувание човек усеща една несправедливост, която е допуснал например спрямо друг човек по такъв начин, сякаш чрез тази несправедливост е внесъл истински смут в мировия ред; ето защо в следващия си.
земен живот той отново трябва да срещне същия човек и с помощта на съдбата да изкупи извършената несправедливост.
към текста >>
Едното може да помогне на другото и така човек ще затвърди с
помощ
та на разума убеждението си в смисъла от повтарящите се въплъщения с оглед на цялостната човешка еволюция.
Това е напълно разбираемо. Но то не се дължи на факта, че духовнонаучните доказателства са по-малко точни и строги, а на обстоятелството, че когато човек се изправи пред тях, той веднага губи опората на сетивните факти, която го улеснява да приеме доказателствата на естествената наука. Но това няма нищо общо с доказателствените методи, с тяхната сила и резултатност. Ако някой е в състояние обективно да сравни естественонаучните доказателства с изградените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност. Така описанието на повтарящите се въплъщения, което ясновидецът дава, ще се подкрепи и от тези доказателства.
Едното може да помогне на другото и така човек ще затвърди с помощта на разума убеждението си в смисъла от повтарящите се въплъщения с оглед на цялостната човешка еволюция.
към текста >>
115.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с
помощ
та на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н.
За будното дневно съзнание, човешкото мислене е като един остров всред потоци от впечатления, усещания и чувства, изграждащи нашия подвижен душевен живот.
В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с помощта на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н.
Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем.
към текста >>
Подобно настроение укрепва душата и тя усеща това, сякаш е получила
помощ
от мъдрите закони на самите мирови сили.
С основание можем да стигнем до усещането: Какво представлявам аз в безкрайния ход на световните събития? Какво са моите чувства, желания и воля? Доколкото мисловният живот протича правилно, се пробужда и едно съвсем друго усещане: Мисленето има нещо общо с тези световни събития и то те приема в себе си теб и твоята душа; ако мислейки вливаш в себе си мировата същност, ти вече живееш в нея. Ти си приет в света и твоето присъствие там е оправдано.
Подобно настроение укрепва душата и тя усеща това, сякаш е получила помощ от мъдрите закони на самите мирови сили.
към текста >>
116.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Това съзнание не притежава нищо, с чиято
помощ
може да проникне в свръхсетивния свят.
Първоначално трябва да си представяме свръхсетивния свят като нещо, което се намира изцяло вън от обикновеното съзнание.
Това съзнание не притежава нищо, с чиято помощ може да проникне в свръхсетивния свят.
Едва силите, които медитацията съсредоточава в душевния живот, осигуряват докосване до свръхсетивния свят.
към текста >>
С
помощ
та на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят.
Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа. Така ще развием и правилния усет да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят.
С помощта на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят.
Естествено, чрез впечатленията от сетивния свят ние стоим много по-близко до физическите процеси и същества, отколкото чрез свръхсетивните образи до свръхсетивния свят. Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
към текста >>
117.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна
помощ
той трябва да намери своя път в света.
Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си? Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи.
Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна помощ той трябва да намери своя път в света.
Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат. Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство.
към текста >>
118.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
От 16-тото столетие насам образът на природата е този, който изтласква от себе си изживяването на мислите; отсега нататък себесъзнанието се стреми да извлича от своите собствени сили онова, което може да изгради един светогледен образ с
помощ
та на мисълта.
От началото на християнското летоброене до Скотус Еригена мислителният живот продължава да действа така, че неговата форма се определя от предполагането на един духовен свят светът на религиозното откровение -; от 8-то до 16-тото столетие изживяването на мислите се освобождава от вътрешността на себесъзнанието и наред с неговата зародишна сила оставя да съществува и силата на Откровението.
От 16-тото столетие насам образът на природата е този, който изтласква от себе си изживяването на мислите; отсега нататък себесъзнанието се стреми да извлича от своите собствени сили онова, което може да изгради един светогледен образ с помощта на мисълта.
Пред тази задача се намираше Декарт. Пред нея се намираха мислителите на новата епоха на светогледа.
към текста >>
119.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с
помощ
та на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с
помощ
та на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси.
Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби. Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони. Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания. Той избра тази последната алтернатива.
Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси.
По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума.
към текста >>
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С
помощ
та на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите.
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост".
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите.
Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане.
към текста >>
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с
помощ
та на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на
помощ
производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата. Образите на фантазията са произведения на природата; и тъй като те възпроизвеждат природата, те могат да съдържат само истината, защото иначе с тези изображения природата би лъгала самата себе си, понеже тези изображения са създадени от самата нея. Само хора с фантазия могат да достигнат най-висшата степен на познанието. Такива хора Гьоте нарича "обхватни", "съзерцаващи" противоположно за "любознателните", които остават на една по-ниска степен на познанието. "Любознателните се нуждаят от един спокоен, безкористен поглед, от едно любопитно безспокойство, от един ясен ум....; те преработват също само в научен смисъл това, което първите намират".
"Съзерцателните се отнасят вече продуктивно, и знанието, като се повишава, изисква, без да се забележи, съзерцаването и се издига и над него; и колкото много да се разпъват на кръст знаещите пред въображението и да благославят, те трябва все пак, преди да недогледат, да призоват на помощ производителната сила на въображението... Обхватните, които в един по-горд смисъл бихме искали да наречем творящи, се отнасят в най-висшия смисъл творчески; изхождайки именно от идеи, те вече изразяват единството на цялото и след това, така да се каже, е работа на природата да се нагоди към тази идея".
Който вярва в такъв вид познание, на него не може да мине през ума да говори за ограничеността на човешкото познание по начина на Кант. Защото това, от което човекът се нуждае като негова истина, той го изживява в своята вътрешност. Ядката на природата се намира във вътрешността на човека. Светогледът на Гьоте и на Шилер съвсем не иска от истината тя да бъде едно повторение на мировите явления в пред ставата, следователно тази последната да съвпада в буквален смисъл с нещо вън от човека. Това, което се явява в човека, то не съществува като такова, като нещо идейно, като духовно битие в някакъв външен свят; но то е онова, което накрая се явява като връх на всяко ставане /развитие/.
към текста >>
120.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Това може да стане само с
помощ
та на фантазията.
Той е един изобретателен ум нямащ подобен на себе си. Обаче неговата фантазия не произвежда образи, както художествената, а понятия и идеи. Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите. С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза". Ако този "Аз" трябва да бъде точката, от която извира светогледът, тогава онзи, който стои на това становище, трябва да бъде също така в състояние, изхождайки от Аза да стигне до пълносъдържателните мисли върху света и живота.
Това може да стане само с помощта на фантазията.
Фихте не разполагаше с тази фантазия. Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание. Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813 година в Берлинския Университет. /Посмъртни съчинения. Том 1/.
към текста >>
Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна
помощ
да създаде нещата.
В създаването на произведението на изкуството Шелинг вижда едно творение на света; в мислителното съзерцание на нещата едно възпоменание на творението на света в голям размер. В разглеждането на света в нашия дух възникват самите идеи, които лежат на основата на нещата и са ги произвели. От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие.
Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата.
Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
към текста >>
Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с
помощ
та на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза".
Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви.
към текста >>
121.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той основава едно светогледно течение, което стои без
помощ
но срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание.
Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата. Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата. Той не може да се справи с двете части на модерния образ на света, образа на природата и образа на душата; ето защо той минава напълно настрана от единия от тези образи, от образа на душата. Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата плодотворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа.
Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание.
В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща внимание и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво без
помощ
но създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината. "Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба. Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга.
Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол.
Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
122.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Такива изказвания показват достатъчно ясно, че за Хекел важното не е както при идеалистическите обяснители на света, да се поставя духът още в по-нисшите степени на материалното съществуване, за да бъде намерен отново при по-висшите степени, а това, с
помощ
та на наблюдението да бъдат проследени най-простите явления до най-сложните, за да се покаже, как дейността на материята, която в първобитните области се изявява като привличане и отблъскване, се издига до най-висшите духовни дейности.
Такива изказвания показват достатъчно ясно, че за Хекел важното не е както при идеалистическите обяснители на света, да се поставя духът още в по-нисшите степени на материалното съществуване, за да бъде намерен отново при по-висшите степени, а това, с помощта на наблюдението да бъдат проследени най-простите явления до най-сложните, за да се покаже, как дейността на материята, която в първобитните области се изявява като привличане и отблъскване, се издига до най-висшите духовни дейности.
към текста >>
123.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Кирххоф признава, че с
помощ
та на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата.
Кирххоф признава, че с помощта на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата.
към текста >>
И, вземайки на
помощ
новата естествена наука, голямо значение доби особено действено възобновения от него Кантов начин на мислене, че ние възприемаме нещата, не както те изискват това, а както изисква това нашата организация.
И, вземайки на помощ новата естествена наука, голямо значение доби особено действено възобновения от него Кантов начин на мислене, че ние възприемаме нещата, не както те изискват това, а както изисква това нашата организация.
Всъщност Ланге не е произвел никакви нови представи; но той озари дадените светове на мислите с една светлина, която по своята яркост има нещо рядко в себе си. Нашата организация, на шият мозък със сетивата произвежда света на нашите усещания. Аз виждам "синьо", чувствам "твърдост, защото съм организиран така и така. Но аз свързвам например представата за восъка. Когато разглеждам мислително моите усещания, според моите закони на ума.
към текста >>
С
помощ
та на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек.
Не ще прекалим ако кажем, че Менсъл е един адвокат на вярата, който не разсъждава безпартийно за религиозната догма. Той е на мнение, че религиозните истини на откровението заплитат безусловно познанието в противоречия. Обаче това не се дължи на някаква липса в истините на откровението, а на това, че човешкият дух е ограничен и никога не може да проникне в областите, за които говори откровението. Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания. Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване.
С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек.
Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси. Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема. Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света.
към текста >>
Следователно човек може да добие едно правилно отношение към това знание само тогава, когато въпреки съзнанието, че логиката на света се изказва в него, в отделни случаи се образува едно постоянно нуждаещо се от корекция съждение само чрез методическо изпитва не връзката на своите представи с
помощ
та на наблюдението.
Мил обръща вниманието на това, как мисли, които за определена епоха изглеждат като безусловно сигурни вътрешни изживявания, се отхвърлят въпреки това от една следваща епоха. Например, в Средновековието хората са вярвали, че е невъзможно да съществуват антиподи и че звездите би трябвало да падат, ако не биха били окачени на здрави, твърди сфери.
Следователно човек може да добие едно правилно отношение към това знание само тогава, когато въпреки съзнанието, че логиката на света се изказва в него, в отделни случаи се образува едно постоянно нуждаещо се от корекция съждение само чрез методическо изпитва не връзката на своите представи с помощта на наблюдението.
И методите на наблюдението са тези, които Дж. Ст. Мил се старае да установи в своята логика по един студено пресмятащ начин. Да предположим, че едно явление винаги се е явявало при определени условия. В определен случай от тези условия се явява една цяла редица; липсват само отделни от тях. Явлението не се появява.
към текста >>
Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с
помощ
та на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено.
Признаването на определени граници на човешкото познание, което мнозина природоизследователи показаха, подейства симпатично също и върху религиозно настроените души.
Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с помощта на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено.
По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото". Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в помощ на такива религиозни нужди. Напротив тези религиозно настроени духове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение. По принцип този начин на мислене не може да признае нещо неразбираемо, защото трябва да се придържа към това, че чрез потопяване във вътрешния живот на човека познанието е възможно не само по отношение навъншната страна на мировото съществуване, но също и по отношение на действителната ядка на същото.
към текста >>
Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в
помощ
на такива религиозни нужди.
Признаването на определени граници на човешкото познание, което мнозина природоизследователи показаха, подейства симпатично също и върху религиозно настроените души. Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с помощта на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено. По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото".
Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в помощ на такива религиозни нужди.
Напротив тези религиозно настроени духове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение. По принцип този начин на мислене не може да признае нещо неразбираемо, защото трябва да се придържа към това, че чрез потопяване във вътрешния живот на човека познанието е възможно не само по отношение навъншната страна на мировото съществуване, но също и по отношение на действителната ядка на същото.
към текста >>
124.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Те искаха да премислят с цялата острота хода на мислите на Кант, и, продължавайки неговите идеи, избягвайки неговите грешки да намерят един изход от без
помощ
ността.
Следователно трябва да зададем въпросите: Доколко резултатите на естествената наука сочат над самите тях към по-висши задачи? Коя е същността на нашето познание? може ли това познание да доведе до решението на тези по-висши задачи? Кант беше поставил по един внушителен начин такива въпроси. Философите искаха да видят, как той е постъпил, за да вземе становище по отношение на тях.
Те искаха да премислят с цялата острота хода на мислите на Кант, и, продължавайки неговите идеи, избягвайки неговите грешки да намерят един изход от безпомощността.
към текста >>
Обаче как може да се отрече на човешкото мислене способността да познае от себе си, чрез собствена дейност нещо, щом то трябва да извика на
помощ
тази своя дейност още при подреждането на наблюдаваните факти на възприятието?
Както е известно ние наричаме тази особена, непосредствено изживяна принуда логическа принуда, необходимост на мисълта. Логически необходимото ни се разкрива като едно изказване на самите неща. А именно това е особеното смислено значение, разумното осветление, което всичко логично съдържа, чрез което се свидетелствува с непосредствена явност на обективната, реална валидност на логическите свързвания на понятията". /Фолкелт, Кантовата теория на познанието, стр. 208 и следв./ В края на своето съчинение "Климакс на теориите" Ото Лимбан прави признанието, че, според неговото мнение, цялото построение от мисли на човешкото познание, от партера на науката на наблюдението до най-въздушните области на най-висшите светогледни хипотези, е проникнато от мисли, които сочат над възприятието, и че "Фрагментите и възприятията трябва да бъдат свързани и подредени в здрав ред само според мярката на определени методически форми на ума допълнени чрез извънредно много ненаблюдавани неща".
Обаче как може да се отрече на човешкото мислене способността да познае от себе си, чрез собствена дейност нещо, щом то трябва да извика на помощ тази своя дейност още при подреждането на наблюдаваните факти на възприятието?
Неокантианизмът се намира в едно странно положение. Той иска не да остане вътре в съзнанието, вътре в живота на представите, обаче трябва да си признае, че в това "вътре" не може да направи нито една крачка, която да не го изведе наляво или надясно. Ото Либман завършва втората от своите тетрадки "Мисли и факти" така: "Ако от една страна, разгледан от гледна точка на естествената наука, човекът не би бил нищо друго освен оживотворен прах, то от друга страна, разгледана от единствено достъпната за нас непосредствено дадена гледна точка, цялата явяваща се в пространството и време природа е едно антропоцентрично явление".
към текста >>
125.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Ампер проследява от една страна, как в душата се свързват усещанията и представите, а от друга страна, как с
помощ
та на мисленето духът стига до една наука на явленията на света.
Към тези, които още през време, когато Биран беше още жив, бяха посветени в неговите възгледи, принадлежащи на Ампер, който е известен като природоизследовател чрез разширяване на наблюденията на Осрецед върху отношението на електричеството и магнетизма. Бирановият начин на разглеждане на нещата е по-интимен, този на Ампер научно по-методичен.
Ампер проследява от една страна, как в душата се свързват усещанията и представите, а от друга страна, как с помощта на мисленето духът стига до една наука на явленията на света.
към текста >>
Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до
помощ
та на богословски или идеалистични мисли.
В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./. Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони. Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока.
Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли.
Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване. Той не трябва да прибавя нищо от себе си към това, което науките са установили относно връзката на фактите. Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
към текста >>
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без
помощ
та на новата естествена наука.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда. Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади.
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука.
Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа. Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
Мнозина бяха завладени от известна без
помощ
ност във въпросите за светогледа.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда. Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед.
Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа.
Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
126.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите
помощ
ни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища.
Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата. Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /например на физическата светлина/ и усещането /например на светлината/. Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката. За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение.
И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища.
Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х. Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука". В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод. Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата. Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление.
към текста >>
Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с
помощ
та на идеята на волята.
Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята. На тази цел трябва да е служило също и началото на света.
Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята.
"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението". /Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение.
към текста >>
"
Помощ
ното понятие на материята е... свързано с непосредственото или понятно устройство на природопознанието.
Следователно тази външна действителност не е изживявана; тя се предполага от душата по такъв начин, както се предполага: Вън от човека съществува някакъв процес, който действа върху окото и в окото, чрез неговата дейност, предизвиква усещането на светлината. Противоположно на това процеси в душата биват изживявани непосредствено. При тези процеси познанието няма дава заключение за нищо, а само да наблюдава, как се образуват и свързват представите, в каква връзка стоят те с чувствата и волевите импулси. Сред това наблюдение ние имаме работа само работа с психически дейности, които се предлагат в потока на протичащия душен живот; ние нямаме никакво оправдание да говорим за една изявяваща се в този душевен живот душа, вън от това течение на протичащия душевен живот. Оправдано е да поставяме на основата на природните явления материята, защото трябва да вадим заключение за процесите в материалното битие чрез понятия от сетивните възприятия; обаче не можем по същия начин да заключим за душата от душевните процеси.
"Помощното понятие на материята е... свързано с непосредственото или понятно устройство на природопознанието.
Абсолютно не трябва да се из пуска изпредвид, как непосредствената и нагледна вътрешна опитност изисква също така едно такова помощно понятие..."/Система на философията, стр. 360 и следв./. Така за Вундт въпросът за същността на душата е един проблем, до който всъщност не води нито наблюдението на вътрешните изживявания, нито пък нещо, което би искало да се заключи от тези вътрешни изживявания. Вунт не вижда никаква душа, а само психическа дейност. И тази психическа дейност се представя така, че навсякъде, където има пред себе си нещо психическо, се извършва един успоредно протичащ телесен процес.
към текста >>
Абсолютно не трябва да се из пуска изпредвид, как непосредствената и нагледна вътрешна опитност изисква също така едно такова
помощ
но понятие..."/Система на философията, стр.
Противоположно на това процеси в душата биват изживявани непосредствено. При тези процеси познанието няма дава заключение за нищо, а само да наблюдава, как се образуват и свързват представите, в каква връзка стоят те с чувствата и волевите импулси. Сред това наблюдение ние имаме работа само работа с психически дейности, които се предлагат в потока на протичащия душен живот; ние нямаме никакво оправдание да говорим за една изявяваща се в този душевен живот душа, вън от това течение на протичащия душевен живот. Оправдано е да поставяме на основата на природните явления материята, защото трябва да вадим заключение за процесите в материалното битие чрез понятия от сетивните възприятия; обаче не можем по същия начин да заключим за душата от душевните процеси. "Помощното понятие на материята е... свързано с непосредственото или понятно устройство на природопознанието.
Абсолютно не трябва да се из пуска изпредвид, как непосредствената и нагледна вътрешна опитност изисква също така едно такова помощно понятие..."/Система на философията, стр.
360 и следв./. Така за Вундт въпросът за същността на душата е един проблем, до който всъщност не води нито наблюдението на вътрешните изживявания, нито пък нещо, което би искало да се заключи от тези вътрешни изживявания. Вунт не вижда никаква душа, а само психическа дейност. И тази психическа дейност се представя така, че навсякъде, където има пред себе си нещо психическо, се извършва един успоредно протичащ телесен процес. И двете, психическа дейност и телесен процес, образуват едно единство: Те са всъщност едно и също нещо; само наблюдаващият човек ги разделя в своето виждане.
към текста >>
127.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
При това като
помощ
ник му служи мисленето.
Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта. Той отрича мисленето, което иска да остане в себе си, способността да роди нещо, което може да се докаже като истина, като оправдано чрез себе си познание. Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа.
При това като помощник му служи мисленето.
То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света. В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето. В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година. Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите.
към текста >>
Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един
помощ
ник на изследването.
Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните. Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр. 29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен. Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид.
Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
За да обясним природата, трябва да вземем на
помощ
това, което духът може да изживее само чрез самия себе си, което той никога не може да почерпи отвъншното наблюдение.
До едно подобно признаване на един самостоятелен духовен свят стига Рудолф Ойкен /роден в 1846 г./ Той намира, че естественонаучният начин на мислене влиза в противоречие със самия себе си, когато иска да бъде нещо повече от един начин на разглеждане на нещата само от едната страна на съществуването, когато иска да обяви за единствено действително това, което му е възможно да познае. Ако бихме наблюдавали природата, както тя се предлага само на сетивата, ние никога не бихме искали да стигнем до един цялостен възглед върху нея.
За да обясним природата, трябва да вземем на помощ това, което духът може да изживее само чрез самия себе си, което той никога не може да почерпи отвъншното наблюдение.
Ойкен изхожда от живото чувство, което душата има за нейната собствена, самостоятелна в себе си работа и творчество също и тогава, когато се отдава на разглеждането на външната природа. Той признава, че душа та е зависима от това, което тя чувства с нейните сетивни органи, което възприема с тези органи, признава, че тя е определена чрез всичко, което е вложено в природната основа от тялото. Но той насочва поглед върху самостоятелната, независима от тялото, подреждаща и оживяваща дейност на душата. Душата дава насока на света на усещанията и на възприятията, дава им затворената в себе си връзка. Тя не се определя само от импулсите, които получава от физическия свят, а изживява в себе си съвършено духовни подтици.
към текста >>
128.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
И все пак: във философския стремеж хората постоянно ще стигат по-нататък до невъзможното, или ще трябва да си отворят погледа за това, че гореспоменатото "пълно безсмислие" е само привидно и е именно то показва пътя, по който трябва де се търси
помощ
за разрешаване на загадките на философията.
Тази душа трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася нейното съзнание със себе си в този елемент. Човек трябва да надскочи съзнанието и въпреки това същевременно още да бъде съзнателен!
И все пак: във философския стремеж хората постоянно ще стигат по-нататък до невъзможното, или ще трябва да си отворят погледа за това, че гореспоменатото "пълно безсмислие" е само привидно и е именно то показва пътя, по който трябва де се търси помощ за разрешаване на загадките на философията.
към текста >>
Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без
помощ
та на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие.
През време, когато човек спи, отразяващото взаимодействие между тялото и душата е прекъснато: "Азът живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно. Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие.
Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност. Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
към текста >>
129.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Аз отгатвам твоите мисли", каза мъжът с лампата; „обаче ние и нашите сили сме без
помощ
ни пред безсилието на Великана.
Когато Царят видя това безобразие, той неволно посегна към меча си, но после размисли и спокойно погледна към своя скиптър, а после към лампата и към веслото на своите спътници.
„Аз отгатвам твоите мисли", каза мъжът с лампата; „обаче ние и нашите сили сме безпомощни пред безсилието на Великана.
Бъди спокоен! Той причинява зло за последен път и за щастие сянката му вече не ни застрашава."
към текста >>
130.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с
помощ
та на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух, защо да не е такъв и за онова духовно течение, чиято най-висша и красива цел се свежда до толерантното изслушване на различните възгледи, а за свой собствен принцип издига изискването да не остава завинаги прикован към едно или друго фиксирано становище, а търсейки истината, се издига все по-високо и по-високо с
помощ
та на такива методи, които прилага за своето вътрешно развитие, за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи, защото именно благодарение на тях той стига до там, че започва да вижда по- дълбоките духовни основи на нещата.
Ето кое прави Гьоте един от най-забележителните духове на нашето време. И когато задълбочените и всеотдайни занимания с Гьоте пробудят у нас усещането, че Гьоте наистина е един от най- значителните умове на нашето време, тогава от само себе си става ясно, че е напълно оправдано при обсъждането на духовно-научните факти, както и на един светоглед, извлечен направо от духовния свят, да поставим на преден план именно онова, което той правеше и искаше, само и само да навлезем още по-дълбоко в неговата вътрешна същност.
След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух, защо да не е такъв и за онова духовно течение, чиято най-висша и красива цел се свежда до толерантното изслушване на различните възгледи, а за свой собствен принцип издига изискването да не остава завинаги прикован към едно или друго фиксирано становище, а търсейки истината, се издига все по-високо и по-високо с помощта на такива методи, които прилага за своето вътрешно развитие, за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи, защото именно благодарение на тях той стига до там, че започва да вижда по- дълбоките духовни основи на нещата.
към текста >>
Гьоте ясно съзнаваше, че човекът може да пробуди у себе си определени духовни способности, определени духовни органи и с тяхна
помощ
да се издигне до едно по-високо равнище, чиито проявления не са достъпни за обикновеното съзнание.
И сега ние питаме: Притежаваше ли Гьоте тъкмо това разбиране за нещата, това бих казал съвременно разбиране за нещата? Да, той го притежаваше, и то по един всеобхватен начин, който винаги може да ни послужи като доказателство за това, колко универсални са неговите способности, за разлика от всички онези едностранчиви и взаимноизключващи се сили. И ако съумеем да се пренесем в Гьотевата душа, ние ще разберем защо Гьоте ни е толкова близък и защо трябва да обръщаме погледа си към него, ако искаме да получим макар и бегла ориентация по въпросите, отнасящи се до духовния свят.
Гьоте ясно съзнаваше, че човекът може да пробуди у себе си определени духовни способности, определени духовни органи и с тяхна помощ да се издигне до едно по-високо равнище, чиито проявления не са достъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с
помощ
та на някакви абстрактни понятия.
Относно тези Писма Гьоте изрича прекрасните думи: Те ми въздействуват по такъв начин, че ясно ми дават да разбера как съм живял досега и как винаги съм искал да живея./*17/ Лесно може да се докаже, че Гьоте е бил подтикнат да напише своята Приказка именно от това, което Шилер казва в своите Писма за естетическото възпитание на човека. Там той казва същото, само че по свой начин.
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия.
За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология. В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата. Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
131.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с
помощ
та на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги.
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
Обаче има достатъчно методи, с чиято
помощ
мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>
С
помощ
та на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай.
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини. Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят.
С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай.
Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света. И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание. В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат.
към текста >>
Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с
помощ
та на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия. Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети.
Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Както златото е едно средство, с чиято
помощ
нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията. Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо.
Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>
Ето как пред без
помощ
ната или „безсилна" душа също има път към духовния свят.
Гьоте добре знае, че истинското изследване не може да остане в плен на материята, а трябва да ни пренесе отвъд граничната линия, отвъд реката, която ни разделя от духовния свят. Обаче съществува и един друг път, предназначен за неподготвени души, които не искат да тръгнат по пътя на познанието, един път, който е представен в образа на Великана. Макар и този Великан да е съвсем безсилен, неговата сянка притежава определена мощ. Но какво означава да си „безсилен"? Припомнете си всички онези състояния, които настъпват при заглушаване на съзнанието, какъвто е случаят с хипнозата/*22/, сомнамбулизма и трансовите състояния: Всичко онова, което подтиска и заглушава ясното дневно съзнание, така че там проникват нисшите душевни сили, принадлежи към този втори път.
Ето как пред безпомощната или „безсилна" душа също има път към духовния свят.
Обаче душата не е в състояние сама да навлезе в духовното царство, а остава с понижено съзнание, остава безсъзнателна и може да пристъпи в царството на Духа само като една сянка. Към силите, които са сходни със сянката на Великана, Гьоте включва и всичко онова, което остава под прага на ясното съзнание и кара човека да мисли и действува машинално. Шилер, който беше посветен в художествените замисли на Гьоте, му пише по време на големите вълнения в западна Европа следното: Колко радостен съм, че не бяхте засегнати от грубата сянка на Великана! Какво има предвид Шилер? Той има предвид, че ако беше предприел пътуването си към западните части на Европа, той можеше да бъде повлиян от революционната обстановка там.
към текста >>
Човекът стига до представата за това, какво представлява посвещението, само тогава, когато престане да изгражда своя мироглед с
помощ
та на външни, сетивни понятия.
Никога не може да бъде самоцел това, което изучаваме в областта на естествената наука, културата, историята и останалите научни дисциплини. Ние никога не можем да стигнем до истинските дълбини на познанието, ако разглеждаме научните дисциплини изолирани една от друга. И само ако по всяко време сме готови да ги приемем в себе си като едно средство, което можем да пожертвуваме като един вид мост, по който ще се издигнем още по-нагоре, само тогава ние се приближаваме до истинското познание. Обаче ние си затваряме пътя към истинското познание също и тогава, когато не сме готови да пожертвуваме самите себе си.
Човекът стига до представата за това, какво представлява посвещението, само тогава, когато престане да изгражда своя мироглед с помощта на външни, сетивни понятия.
Той трябва да се издигне до онова светоусещане, до онази душевна нагласа, която в своя „Западно-източен диван" Гьоте разглежда като най- висшето постижение на човека:
към текста >>
После той се издига до следващата степен, при която разглежда нещата не с
помощ
та на своето представно мислене, а навлиза в самите тях, там, където същността на нещата и това, което не може да бъде описано, се превръща в истинско постижение и малцина са тези, които стигат до него.
После той се издига до следващата степен, при която разглежда нещата не с помощта на своето представно мислене, а навлиза в самите тях, там, където същността на нещата и това, което не може да бъде описано, се превръща в истинско постижение и малцина са тези, които стигат до него.
А това, което не може да бъде описано и което, както ще стане дума в зимните лекции, трябва да си представяме по друг начин, и тук вече ни предстои да навлезем в тайните на човешката воля, именно това той нарича „неописуемото." Когато човекът е извървял троичния път на мисленето, чувствата и волята, тогава той се съединява с това, което в Chorus mysticus е наречено „Вечно-Женственото", това което човешката душа е постигнала в своето развитие, или с други думи това, което имаме в образа на Красивата Лилия.
към текста >>
132.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите
помощ
ници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, намира своя видим израз в Първия Гьотеанум?
В рамките на Антропософското Движение мистерийните представления и изграждането на подходящия храм образуват едно цяло.
Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите помощници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, намира своя видим израз в Първия Гьотеанум?
/*32/
към текста >>
Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с
помощ
та на Духовната наука.
Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука.
към текста >>
„Когато с
помощ
та на антропософското познание, т.е.
„Когато с помощта на антропософското познание, т.е.
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
към текста >>
133.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято
помощ
човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
„обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
към текста >>
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С
помощ
та на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
134.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с
помощ
та на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта".
към текста >>
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна без
помощ
ност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира дълго: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот. Седемдесет години слея Октомврийския преврат в Русия, инспириран от определени окултни среди на Западна Европа, и петдесет години след като Хитлер превзе Полша, „краят на социализма" е очевиден факт за всички.
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
към текста >>
135.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с
помощ
та на такива идеи.
За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи.
Те трябва сами да се убедят, че усилията им са напразни. С това, което предлагат, хората не могат да постигнат абсолютно нищо.
към текста >>
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с
помощ
та на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Единството на целия социален организъм ще възникне чрез самостоятелното развитие на неговите три съставни части. Книгата показва как ефективността на оборотния капитал, средствата за производство и основните средства може да нарасне чрез взаимодействието на трите съставни части.
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто осмисляне на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
към текста >>
Социалните задачи могат да бъдат обхванати само с
помощ
та на такъв род мислене.
Те често отхвърлят „практическите постановки", защото ги намират за недостатъчно точни и „ясни". Мнозина, които днес се смятат за реалисти, са всъщност в плен на всевъзможни абстракции. Те не се замислят, че животът може да приеме най-разнообразни форми. Той е един променлив и подвижен елемент. И ако човек иска да крачи редом с него, той трябва да пригоди своите мисли и усещания към подвижния поток на живота.
Социалните задачи могат да бъдат обхванати само с помощта на такъв род мислене.
към текста >>
136.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ето защо това мислене се оказва без
помощ
но пред горещите събития и факти на живота.
В древните епохи от човешката еволюция социалните инстинкти осигуряваха интегрирането на тези три сфери по начин, съответстващ за тогавашната човешка природа в общия социален живот. На днешния етап от еволюцията, човечеството е изправено пред необходимостта да постигне това интегриране не инстинктивно, а чрез своята целенасочена социална воля. В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово. В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти.
Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота.
Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното. А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга. Авторът би желал най-вече да породи един стимул за откриването на такива социални цели, които са в пълно съответствие с действителните закономерности на днешното време. Защото според него само един подобен стремеж може да прогони фанатизма и утопичното мислене от областта на здравата социална воля.
към текста >>
А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с
помощ
та на тази книга.
В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово. В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти. Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното.
А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга.
Авторът би желал най-вече да породи един стимул за откриването на такива социални цели, които са в пълно съответствие с действителните закономерности на днешното време. Защото според него само един подобен стремеж може да прогони фанатизма и утопичното мислене от областта на здравата социална воля.
към текста >>
137.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна без
помощ
ност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата.
Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение.
към текста >>
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази без
помощ
ност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес.
към текста >>
138.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с
помощ
та на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука.
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука.
Тази мисъл обаче е съвършено погрешна. Тук става дума за нещо съвсем друго. Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне.
към текста >>
Неплодородната почва може да стане по-плодородна с
помощ
та на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд.
Съществува една възможност, да не се пречи твърде много на икономическото благосъстояние от страна на законодателството и правото, както има възможност и да се подобряват природните дадености.
Неплодородната почва може да стане по-плодородна с помощта на технически средства; от друга страна поради прекаления спад в благосъстоянието се променя качеството и размера на влагания труд.
Обаче тази промяна не следва да се извежда непосредствено от кръговрата на стопанския живот, а от убеждението, което изниква от правовия живот, след като той е постигнал независимост от стопанската система.
към текста >>
Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с
помощ
та на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата държава.
Научните и технически идеи се вливат в стопанския живот от духовния живот. Те произхождат от духовния живот, дори и да се изтъкват непосредствено от държавните или стопански служители. Оттам идват всички конструктивни идеи и сили, които оплождат стопанския и държавния живот.
Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с помощта на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата държава.
Необходимите средства за поддържането на политическата държава ще се доставят от данъчното облагане. А самото то ще бъде формирано като се хармонизират правните изисквания с тези на стопанския живот.
към текста >>
139.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
А точно капиталът е средството, с чиято
помощ
човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности.
А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
С тяхна
помощ
, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото.
интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост.
С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото.
Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с
помощ
та на един или друг пример.
В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят.
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример.
Но плодотворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
към текста >>
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с
помощ
та на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с
помощ
та на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
140.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с
помощ
та на тези импулси.
Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси.
Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
141.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Подрастващите трябва да съзряват с
помощ
та на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие. Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>
142.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е „стара идея“, защото доведе огромна част от човечеството до без
помощ
но състояние — както ни показа катастрофалната Световна война.
Една от тези „стари идеи“ е опитът да се контролира икономиката чрез политически и юридически средства.
Това е „стара идея“, защото доведе огромна част от човечеството до безпомощно състояние — както ни показа катастрофалната Световна война.
Новата идея, която трябва да замени старата, е освобождаването на икономическата администрация от каквото и да било вмешателство от страна на политическите или националните власти, за да може да се провежда стопанско управление по начин, основан изцяло на икономически принципи и икономически интереси.
към текста >>
143.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални
помощ
и за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване.
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната
помощ
в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота.
По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
към текста >>
144.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с
помощ
та на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот.
Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество. Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие. Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи. Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с
помощ
та на икономически средства, унищожава самия икономически процес.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи.
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес.
В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
145.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
С
помощ
та на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
Социалното мислене започва само тогава, когато човекът работи върху природата чрез интелекта си.
С помощта на мисленето той се превръща в господар на природните сили; с мисленето той се свързва с други човешки същества в даден работен процес, чрез който „хлябът“, извоюван от природата, става част от общия социален живот.
За този живот „въпросът за хляба“ е интелектуален въпрос. Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности? “
към текста >>
146.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А сегашната преобладаваща без
помощ
ност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока. Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи. Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори. Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка. Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки.
А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
към текста >>
147.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с
помощ
та на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината.
Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности.
към текста >>
148.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите
помощ
ници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях.
Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с
помощ
та на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда. Така човек добива познанието на този свят на духа, който древните религии наричаха божествен свят и който е истинското отечество на човека, неговият истински Аз.
Всичко, което се долавя така чрез Интуицията се отразява като в едно огледало, във физическото тяло и в етерното тяло и тогава отново можем да изразим с помощта на думите, в образи и понятия всичко, което се изживява в чисто духовния свят, вън от телесната форма.
Така то става достъпно за нормалната интелигентност, за нормалния ум чувствително за сърцето, изживяно в душата: То образува съдържанието на религиозното съзнание, което получава по този начин познанията върху които се изгражда.
към текста >>
Човекът мислеше само с
помощ
та на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз.
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше.
Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други.
към текста >>
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с
помощ
та на инструмента на физическото тяло.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други.
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано. Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Когато то се получава с
помощ
та на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло. То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано.
Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Животът на природата не би могъл да бъде описан с
помощ
та на една мисъл родена от един вътрешен личен живот.
Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от един вътрешен личен живот.
Описанията на природните явления, такива, каквито са ги правели древните хора, не могат да бъдат днес допуснати като обективни. Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят. Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления. На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата. Едното и другото са се явили в същата епоха.
към текста >>
149.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с
помощ
та на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения.
Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
към текста >>
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с
помощ
та на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>
150.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Както успяваме да установим истинската природа на мисълта, с
помощ
та на свръхсетивното познание ние можем също да открием и истинската природа на волята.
Както успяваме да установим истинската природа на мисълта, с помощта на свръхсетивното познание ние можем също да открием и истинската природа на волята.
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез Интуицията, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез упражненията, които поставят волята в действие. Тогава човек постига да излъчи своята собствена същност, душата и духа, от физическия и етерен организъм. По този начин той дава възможност на тази същност да проникне в духовния свят. От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм.
към текста >>
В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с
помощ
та на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание.
За да основем религиозния живот върху познанието, трябва опитностите, които човешкото същество може да има между духовните същества, да могат да бъдат отнесени и описани със средствата, с които разполагаме на Земята. Обаче тези опитности нямат никаква обща точка с това, което познаваме тук долу.
В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с помощта на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание.
към текста >>
151.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с
помощ
та на тялото и движи това тяло чрез волята.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно.
За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята.
В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота,
помощ
та иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота. Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
152.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с
помощ
та на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
към текста >>
153.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва
помощ
но отколкото преди.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди.
В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Всяка последователна работа на медитация е една
помощ
, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят.
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод. Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори.
към текста >>
154.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с
помощ
та на слънчевия водач.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>
Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с
помощ
та на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта.
Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм. След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
155.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно
помощ
но средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота.
36. Който разглежда човешката глава от тази духовна гледна точка, има в това разглеждане едно помощно средство за разбиране на духовните имагинации; защото във формите на главата имагинативни те форми са сгъстени някакси до физическата гъстота.
към текста >>
37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно
помощ
но средство за разбиране на инспирациите.
37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите.
Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията. В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглежда ме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната Интуиция.
към текста >>
156.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако искаме да го разберем по правилен начин с
помощ
та на природните закони, обгръщайки с представите тези природни закони ние не се чувствуваме близо до действителния човек, а се чувствуваме близо само с онова, чрез което този действителен човек изявява.
При образа/картината/погледът се насочва чрез сетивно вижданото върху едно съдържание, което е замислено в духа. Така е и при разглеждането на човешкото същество.
Ако искаме да го разберем по правилен начин с помощта на природните закони, обгръщайки с представите тези природни закони ние не се чувствуваме близо до действителния човек, а се чувствуваме близо само с онова, чрез което този действителен човек изявява.
към текста >>
Ние можем да разберем по-добре сетивните органи с
помощ
та на природните закони.
А образната природа не се изявява в човека по еднообразен начин. В своята същност един сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът.
Ние можем да разберем по-добре сетивните органи с помощта на природните закони.
Ние разглеждаме само чудесното устройство на човешкото око. Ние можем да разберем приблизително това устройство с помощта на природните закони. Подобно е положението и с другите сетивни органи, въпреки че нещата не са така явни и очебийни както при окото. Това иде от там, че в тяхното образуване сетивните органи са стигнали до определена завършеност. Те са включени в организма като завършени образования, и като такива опосредствуват възприятията на външния свят.
към текста >>
Ние можем да разберем приблизително това устройство с
помощ
та на природните закони.
А образната природа не се изявява в човека по еднообразен начин. В своята същност един сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът. Ние можем да разберем по-добре сетивните органи с помощта на природните закони. Ние разглеждаме само чудесното устройство на човешкото око.
Ние можем да разберем приблизително това устройство с помощта на природните закони.
Подобно е положението и с другите сетивни органи, въпреки че нещата не са така явни и очебийни както при окото. Това иде от там, че в тяхното образуване сетивните органи са стигнали до определена завършеност. Те са включени в организма като завършени образования, и като такива опосредствуват възприятията на външния свят.
към текста >>
157.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче щом постигне това, щом с
помощ
та на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване.
Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>
158.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с
помощ
та на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от сферата на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
Изследователят на духовния свят трябва да обърне днес вниманието на човечеството върху духовния факт, че Михаел е поел духовното ръководство на работите на човечеството.
Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с помощта на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от сферата на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
към текста >>
159.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Като същество от Йерархията на Архангелите Михаел получава своите впечатления с
помощ
та на съществата от Йерархията на Ангелите.
Като същество от Йерархията на Архангелите Михаел получава своите впечатления с помощта на съществата от Йерархията на Ангелите.
Той се посвещава на задачата да внася по описания тук начин сили от духовната част на Космоса в човека, които сили могат да заместят подтиснатите сили идващи от природното съществуване.
към текста >>
160.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с
помощ
та на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони".
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа". Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област.
Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони".
Той ги вижда първо като божествено-духовна същност. Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
161.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Без негова
помощ
не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството.
Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество.
Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>
162.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с
помощ
ните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него.
Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя.
Бележка на превод. /.
към текста >>
163.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
От тях човешкото същество взема импулсите, с
помощ
та на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко.
От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
164.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в
помощ
на усилията на стремящите се към познание хора.
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора.
Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове". Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие. Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.
към текста >>
Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с
помощ
та на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора. Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове". Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие.
Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.
към текста >>
165.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Той смята с
помощ
та на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.
Ариман разчита на хората, които имат заложби към страната на сферата на фантазията, така щото за тях виждането на сетивната действителност се превръща като от само себе си в образи на фантазията. На такива хора разчита Ариман за своите мирови цели.
Той смята с помощта на такива хора да може да откъсне напълно развитието на човечеството от миналото, за да го отправи в една посока, която той иска.
към текста >>
166.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при
помощ
та на алкални вещества.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество.
към текста >>
167.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние можем да дойдем в тяхна
помощ
, като внесем в организма калций в някое съединение.
При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път.
Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение.
Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
168.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тези случаи ще покажат, как с
помощ
та на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи.
При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
към текста >>
Успоредно с това настъпва едно чувство на без
помощ
ност, на обърканост.
48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват.
Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост.
Пациентът се вижда изправен пред въпроси, които му показват отрицателната страна на неговата професия той е учител на което обаче той не може да противопостави нищо положително. Болестното състояние показва едно астрално тяло, което има много малък афинитет към етерното и физическото тяло и е неподвижно в себе си. Чрез това физическото и етерно то тяло налагат техните собствени свойства. Чувството на неправилно свързаното с астралното тяло етерно тяло създава депресии; неправилното свързване с физическото тяло по ражда умореност и апатия.
към текста >>
Фактът, че пациентът изпада в духовна без
помощ
ност произхожда от там, че астралното тяло е безсилно да използува физическото и етерното тяло.
Фактът, че пациентът изпада в духовна безпомощност произхожда от там, че астралното тяло е безсилно да използува физическото и етерното тяло.
Със всичко това е свързано и обстоятелството, че сънят е добър, за щото астралното тяло има слаба връзка с етерното и физическото тяло. Поради същите причини обаче събуждането е тежко. Астралното тяло не може да влезе във физическото. Едвам когато физическото и етерно тяло са уморени вечерта, настъпва една нормална връзка с него.
към текста >>
169.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Това бяха книжки с картинки с подвижни фигури, които можеха да се местят с
помощ
та на конци, прикрепени към тях откъм долната им страна.
„Мамо, готов съм! “ При мен това най-вероятно не е било желание да руша. Защото към играчките си се отнасях с безупречно внимание и за дълго време успявах да ги поддържам в добро състояние. Сред играчките най-много ме очароваха тези, чийто вид и до днес смятам за особено добър.
Това бяха книжки с картинки с подвижни фигури, които можеха да се местят с помощта на конци, прикрепени към тях откъм долната им страна.
С тези фигури, които можеха да оживеят чрез дърпане на конците, бяха свързани кратки истории. Пред тези книжки с картинки често седях с часове, заедно със сестра ми. От тях, сякаш от само себе си, научих основите на четенето.
към текста >>
Изобщо не вярвах, че с негова
помощ
бих могъл да науча нещо.
Баща ми беше малко угрижен поради факта, че твърде рано се научих да чета и пиша. Когато станах на възрастта за тръгване на училище, бях изпратен в селското училище. Учителят беше възрастен господин, за когото преподаването представляваше досадно занимание. За мен обаче неговото преподаване беше също толкова досадно.
Изобщо не вярвах, че с негова помощ бих могъл да науча нещо.
Защото той често идваше вкъщи заедно с жена си и синчето си. Това синче според тогавашните ми разбирания беше пълен негодник, а аз си бях втълпил, че не може да се научи нищо от човек, който има такъв син. Тогава обаче се случи още нещо „ужасно“. Веднъж този негодяй, който също учеше в нашето училище, си направи удоволствието да натопи дървена треска във всички мастилници в училище и да очертае около тях мастилени кръгове. Баща му ги видя.
към текста >>
Помощ
ник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността.
Във връзка с Фросдорф за мен се откри също и някакъв вид социален живот.
Помощник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността.
В отговор на всяка от тези молби идваше по един гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия. Той се нуждаеше от тези приходи. Защото службата му носеше осемдесет и пет гулдена годишно. Освен това получаваше сутрешно кафе и обяд при „учителя“. Даваше и „допълнителни часове“ на около десетина деца, сред които бях и аз.
към текста >>
На този
помощ
ник-учител съм много задължен.
На този помощник-учител съм много задължен.
Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“.
към текста >>
Целия час
помощ
ник-учителят трябваше да се справя почти сам.
И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“. Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка.
Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам.
„Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко. Той беше същевременно и селски нотариус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия.
към текста >>
Благодарение на това
помощ
ник-учителят можа да внесе в моя живот това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие.
И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано.
Благодарение на това помощник-учителят можа да внесе в моя живот това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие.
Скоро след постъпването ми в нойдьорфлското училище, открих в стаята му учебник по геометрия. С учителя бяхме в толкова добри отношения, че той веднага ми зае книгата за известно време. С ентусиазъм се задълбочих в нея. Седмици наред душата ми беше изцяло погълната от равенства, подобия на триъгълници, четириъгълници и многоъгълници. Блъсках си главата над въпроса къде всъщност се пресичат паралелите.
към текста >>
Със своя учебник по геометрия
помощ
ник-учителят в Нойдьорфл ми даде потвърждението за духовния свят, от което тогава се нуждаех.
Със своя учебник по геометрия помощник-учителят в Нойдьорфл ми даде потвърждението за духовния свят, от което тогава се нуждаех.
към текста >>
Освен
помощ
ник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника.
Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
към текста >>
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че
помощ
ник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание.
Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание.
Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
Помощ
ник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника.
Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности.
При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
При извършване на богослужението той вършеше всички
помощ
ни дейности за свещеника.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности.
При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника.
Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни
помощ
ници и певци по време на служби, опела и погребения.
От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника.
Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
Свещеникът и
помощ
ник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература.
От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история.
Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература.
И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят. Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература. Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
към текста >>
170.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя
помощ
ник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище.
Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания.
Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>
Това беше чиста радост за родителите ми,
помощ
ник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство.
Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл.
Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>
Тогава се отнасях напълно безкритично към Кант, но с негова
помощ
не можех да стигна по-далече.
На това чувство обаче винаги се противопоставяше прочетеното у Кант. Но по това време почти не забелязвах да има противоречие. Защото чрез „Критика на чистия разум“ исках преди всичко да придобия твърди опорни точки, за да се справя със собственото си мислене. Където и когато и да правех разходките си през ваканцията, трябваше да седна тихо някъде и за пореден път да си изяснявам как от прости, обозрими понятия се стига до представата за природните явления.
Тогава се отнасях напълно безкритично към Кант, но с негова помощ не можех да стигна по-далече.
към текста >>
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези
помощ
ни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“.
От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици.
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“.
А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование.
към текста >>
Много съм благодарен за тези
помощ
ни часове.
Много съм благодарен за тези помощни часове.
Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него. Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън.
към текста >>
Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с
помощ
та на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование.
Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист.
Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование.
Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
171.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка
помощ
.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ.
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях. Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина. Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
172.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с
помощ
та на чисто философски размишления.
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто философски размишления.
Много държах на това да разчитам правилно природните факти. Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината.
към текста >>
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с
помощ
та на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията. Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм. Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата.
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
към текста >>
173.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Аз се стремях да достигна до такова познание на битийното, когато самите феномени разкриват духовната си същност именно чрез вглъбяване в тях, а не с
помощ
та на размишление върху това, което лежи „зад“ феномените.
Беше ми ясно, че никакво философско умозрително разсъждение няма право да мисли извън пределите на феномените, ако желае да стигне до истински действителното. Феномените в света сами разкриват тази истинска действителност, стига само съзнателната душа първо да се подготви да получи това откровение. Този, който довежда до съзнанието си само доловимото със сетивата, може да търси истински битийното отвъд съзнанието. Който улавя духовното в съзерцание, говори за него в познавателно-теоретичен смисъл като за нещо, лежащо от тази, а не от другата страна. Разглеждането на нравствения свят при Хартман извикваше симпатия у мен, тъй като той оставя изцяло на заден план своята гледна точка за отвъдната страна и се придържа към наблюдаемото.
Аз се стремях да достигна до такова познание на битийното, когато самите феномени разкриват духовната си същност именно чрез вглъбяване в тях, а не с помощта на размишление върху това, което лежи „зад“ феномените.
към текста >>
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с
помощ
та на безформени понятия.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>
174.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с
помощ
та на тези идеи.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса.
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, без
помощ
ните деца, водейки ни на повод?
Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа. Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това?
Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод?
Не, тя трябва да ни откаже всичко, за да може, когато сме щастливи, това да е изцяло резултат от дейността на свободното ни същество. Нека природата всеки ден да разрушава това, което съграждаме, за да можем ежедневно да се радваме на ново съзидание! Не желаем за нищо да благодарим на природата, за всичко искаме да благодарим на себе си!
към текста >>
175.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на
помощ
продуктивното въображение.
3. Съзерцаващите вече действат продуктивно и знанието, увеличаващо се самò, изисква, незабелязано за себе си, съзерцание и преминава в него.
И колкото и пъти да се кръстят и прекръстват познаващите, за да се опазят от имагинацията, все пак, преди да се объркат, те са принудени да извикат на помощ продуктивното въображение.
към текста >>
Какво от „създаденото“ с
помощ
та на съзнанието се противопоставя на това съзнание, ето кое трябваше да бъде прозряно.
Може ли съзнанието, когато стане продуктивно, т.е. прибавя нещо от себе си към най-близките образи от действителността, да продължи да съществува в рамките на действителността, или пък ще се изплъзне от нея, за да се изгуби в нереалното?
Какво от „създаденото“ с помощта на съзнанието се противопоставя на това съзнание, ето кое трябваше да бъде прозряно.
Първо беше нужно да се постигне съгласие на човешкото съзнание със самото себе си. Едва тогава човек би могъл да намери потвърждение на чисто духовното преживяване. По такива пътища протичаха мислите ми, още по-ясно повтаряйки предишните си форми, когато седях над ръкописите на Гьоте във Ваймар.
към текста >>
176.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с
помощ
та на наблюдение, опиращо се на идеите.
И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците.
Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
Но също така ми беше ясно, че до подобен род вътрешно преживяване се стига и когато човек се спусне в глъбините на душата, с пълното ясно съдържание на света на идеите, вместо при вглъбяването да отхвърля това съдържание. Стремях се да внеса светлината на света на идеите в топлината на вътрешното преживяване. Мистикът ми изглеждаше като човек, който не може да долови духа в идеите и затова вътрешно застива при мисълта за идеи. Студът, който преживява в идеите, го принуждава да търси топлината, от която се нуждае душата му, в освобождаване от идеите.
към текста >>
177.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с
помощ
та на собствените си мисли.
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли.
Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания. Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
178.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той се бореше с нея с
помощ
та на сух хумор.
Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост. Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом. Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа.
Той се бореше с нея с помощта на сух хумор.
Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота. Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности. Към мен се отнасяше с неизменно благоразположение. От духовните интереси, живеещи в душата ми, не се интересуваше, като от време на време ги разглеждаше от гледната точка на суховатия си хумор. Но към насоката на работа ми в Архива на Гьоте и към личния ми живот проявяваше най-голям интерес.
към текста >>
Сътрудниците на Архива често посещаваха библиотеката по работа, защото тя разполагаше с
помощ
ен литературен материал, представляващ важно допълнение към това, което се съхранява в Архива.
В непосредствено съседство с Архива беше Ваймарската библиотека. В нея в качеството на главен библиотекар обитаваше Райнхолд Кьолер, човек с детинска душевност и почти безгранична начетеност.
Сътрудниците на Архива често посещаваха библиотеката по работа, защото тя разполагаше с помощен литературен материал, представляващ важно допълнение към това, което се съхранява в Архива.
Райнхолд Кьолер познаваше митовете, приказките и сагите с уникална изчерпателност. Знанията му в областта на лингвистиката бяха със заслужаваща възхищение универсалност. Той знаеше къде да намери и най-скритите литературни свидетелства. При това скромността му беше трогателна и приемаше хората с найсърдечна отзивчивост. Той никога не позволи на някого другиго да донесе книгите, от които имаше нужда, от рафтовете, на които почиваха, до читалнята на библиотеката, където работехме.
към текста >>
179.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски без
помощ
ен поглед.
С Ото Ерих Хартлебен се сближих по особен начин. На една от споменатите вечери се завърза дълъг разговор за Шопенхауер. За философа бяха казани много думи на възхищение и на неодобрение. Хартлебен дълго мълча.
След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед.
Искаше да кажа нещо, защото беше чул, че по това време се занимавах с Шопенхауер. И аз казах: „Принуден съм да гледам на Шопенхауер като на тесногръд гений.“ Очите на Хартлебен заблестяха, той стана неспокоен, изпразни чашата си и си поръча нова. В този миг той ме заключи в сърцето си. Приятелството му с мен беше сключено. „Тесногръд гений!
към текста >>
180.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като
помощ
но средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право. Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
Една хипотеза може да бъде единствено допускане за дадено фактическо положение на нещата, което не ни е достъпно поради случайни причини, което обаче по своята същност принадлежи към света, който ни е даден.“
към текста >>
181.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с
помощ
та на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“.
към текста >>
Още повече, че виенското семейство и всичките му членове, както и семейството от Ваймар, бяха прекалено здравомислещи за комуникация с мъртвите с
помощ
та на медиуми.
Но за нещо, свързано със спиритизма, при това отношение към душите в духовния свят не може и дума да става. За отношението към духовния свят за мен от значение не е било нищо друго освен действителното духовно съзерцание, за което по-късно говорих публично в антропософските си съчинения.
Още повече, че виенското семейство и всичките му членове, както и семейството от Ваймар, бяха прекалено здравомислещи за комуникация с мъртвите с помощта на медиуми.
към текста >>
182.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с
помощ
та само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време.
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с
помощ
та на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста плодотворно в посоченото направление.
Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с помощта на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста плодотворно в посоченото направление.
Да се търси разбиране за физическата структура на човека чрез извеждане на нейните форми от животинските, както прави по обстоен начин „Антропогения“ на Хекел, смятах за добра основа за развитие на познанието.
към текста >>
183.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с
помощ
та на цветовете, формите и сценичните средства.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността.
Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства.
Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл. Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
За такава идея можеше да се говори, ако с
помощ
та на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата.
Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата.
Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
184.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято
помощ
хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят.
Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение.
към текста >>
185.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна
помощ
после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>
Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с
помощ
та на чисти средства“.
По-малко тесни, но все пак за известно време значителни отношения се създадоха с последователите на Фридрих Хаген, Бруно Виле и Вилхелм Бьолше.
Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с помощта на чисти средства“.
С „Философия на свободата“ има връзка единствено неговото заглавие. Съдържанието му се движи в съвсем различна област. Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото дърво“. Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-красив усет към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът. Вилхелм Бьолше е известен с многобройни научнопопулярни съчинения, които са изключително разпространени в най-широк читателски кръг.
към текста >>
186.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с
помощ
та на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
Какво разбираха те под „научност“, която д-р ХюбеШлайден трябваше да обоснове, чрез която теософията трябва да бъде „доказана“? До антропософия изобщо не им беше. Под научност те разбираха атомистичната основа на естественонаучното теоретизиране и изграждането на хипотези.
Явленията в природата бяха „обяснявани“ с помощта на това, че „първичните частици“ на мировата субстанция се групират в атоми, които от своя страна се групират в молекули.
Така възниква материя, представляваща определена структура от атоми в молекули. Този начин на мислене се смяташе за образец. Създаваха се сложни молекули, които трябваше да представляват също и основата за духовна работа. Според тях химическите процеси бяха резултатите от процеси в молекулната структура и за духовните процеси се търсеше някаква аналогия.
към текста >>
Можех да го направя единствено с
помощ
та на подобно списание.
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание.
От нещата, които пишех в него, действително израсна това, което представлява антропософията днес.
към текста >>
187.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с
помощ
та на числа, мерки и теглилки.
Но аз усещах, че над всички тези стремления тежи някакво бреме.
То беше зрелият плод на убеждението, че знание се явява само това, което може да се изследва в сетивния свят с помощта на числа, мерки и теглилки.
Хората не се осмеляваха да разгърнат вътрешно активно мислене, за да могат чрез него да преживеят действителността по-дълбоко, отколкото тя се преживява чрез сетивата. Така ситуацията си оставаше такава, че те казваха: „Средствата, които досега са били прилагани за обяснение дори на такива висши форми на действителността като органичната, вече не са достатъчни.“ Но когато след това би трябвало да стигнат до нещо позитивно, когато би трябвало да кажат кое е действеното в жизнените дейности, те започваха да се движат в неопределени идеи.
към текста >>
Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с
помощ
та на същата ориентация.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него. Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация.
Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация.
Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното. Ако желае да стигне до по-голямо познание, той, изхождайки от самия себе си, трябва да придаде на заложените по-надълбоко сили на познанието формата, която природата дава на силата на сетивата. Силите на познанието за механичното са будни в самите себе си, а тези за по-висшите форми на действителността трябва да бъдат събудени.
към текста >>
188.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с
помощ
та на сетивни образи.
Но това общество не бива да бъде наричано „тайно“. На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания. Ако някои неща в тях протичаха във формите, в които бяха приемани или посвещавани в по-висока степен членовете на традиционните ордени, това съвсем не означаваше, че се касае за такъв орден.
Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи.
към текста >>
189.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за
помощ
ник.
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник.
Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер. С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
към текста >>
190.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с
помощ
та на това познание.
Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка загадка. Не само че тя трябва да осветли това, което човек е по принцип, но и да бъде едно познание, което да се влива в нашето непосредствено ежедневие, във всички наши усещания и чувства.
Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
към текста >>
Тук Духовната Наука идва на
помощ
и ни казва, каквото има да каже по този въпрос.
Всичко това, което смятаме за низхождащо от прадедите към потомците, ни обяснява до известна степен отделния човек, но тъкмо само до известна степен. Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител. Той иска да представи човешката личност като сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди. На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител.
Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този въпрос.
Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става дума тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука.
към текста >>
Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с
помощ
та на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност.
Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните. Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания.
Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност.
към текста >>
Ако човек не ги обуздаваше с
помощ
та на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях.
Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред.
Ако човек не ги обуздаваше с помощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях.
към текста >>
И така, когато с
помощ
та на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота. Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно. Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с
помощ
та на външните препятствия и пречки.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща.
Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки.
Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с
помощ
та на които то може да развие любов към тази личност.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност.
Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с
помощ
та на сериозността!
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността!
- а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши. Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс.
към текста >>
Не чрез проповед, предупреждения, нравоучения действа Антропософията, а чрез създаването на една социална основа, с
помощ
та на която човек може да познае човека.
Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа, като прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности. За Духовната Наука е закон, когато една душа се изправи пред другите и иска да бъде обичана, към нея да се отнасят с любов. Ако пък иска нещо друго, то също ще и бъде дадено. Така чрез подобна житейска мъдрост ние създаваме истинските социални основи. А това означава във всеки момент да се разрешава една загадка.
Не чрез проповед, предупреждения, нравоучения действа Антропософията, а чрез създаването на една социална основа, с помощта на която човек може да познае човека.
към текста >>
Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с
помощ
та на един житейски мироглед, който идва от Духа.
Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите.
Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа.
Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория.
към текста >>
191.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тя може да бъде истинската
помощ
в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие.
Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
към текста >>
На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с
помощ
та на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък.
На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън. До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с езика и детето. Това важи и в по-широк диапазон.
към текста >>
Чувственият свят се развива по правилен начин с
помощ
та на описаните сравнения и символи, особено с
помощ
та на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности.
Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя.
към текста >>
192.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с
помощ
та на понятия или символи.
Днешната епоха е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява.
Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи.
В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>
Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с
помощ
та на интелектуализма.
Обаче съвременната наука постигна своя триумф именно с помощта на интелектуализма.
В своите постулати тя не влага нищо от душевната същност на човека. Тя разчита предимно на сетивното наблюдение и експеримента.
към текста >>
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с
помощ
та на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение.
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
към текста >>
Интелектуализмът води човека към една по-задълбочена съзнателност и тъкмо с нейна
помощ
той трябва да получи това, което инстинктивния живот днес не може да му даде.
И човек не може да се върне към тях, без да се изправи срещу еволюцията на човечеството.
Интелектуализмът води човека към една по-задълбочена съзнателност и тъкмо с нейна помощ той трябва да получи това, което инстинктивния живот днес не може да му даде.
към текста >>
Ето защо днес човек може да вникне в същността на възпитателното изкуство само с
помощ
та на своите инстинкти.
За тази цел е необходимо едно нарастващо познание на духовния и душевния свят, което се опира на действителността, както и официалната материалистична наука се опира на интелектуализма. Точно към такова познание се стреми Антропософията. Обаче днешните хора изучават човека тъкмо според изискванията на официалната наука, макар и да усещат вътре в себе си, че по този начин човекът не може да бъде опознат.
Ето защо днес човек може да вникне в същността на възпитателното изкуство само с помощта на своите инстинкти.
към текста >>
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез
помощ
та на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото.
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото.
И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава. Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума. И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание.
към текста >>
193.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Тази връзка се осъществява най-вече с
помощ
та на съответните представители, които се избират от отделните групи.
11. Членовете на Обществото могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност. Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума. От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото.
Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи.
Групите осъществяват приемането на нови членове. За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах. Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на Обществото в Дорнах с препоръка на груповия представител. Препоръчва се всеки член да се присъедини към дадена група. Само в случай, че това е невъзможно, съответното лице следва да поиска членство направо в Дорнах.
към текста >>
194.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
И не може да не помоли всеки, който желае да бъде деен член, да стане
помощ
ник по тези въпроси.
Образуваното по време на Коледното събрание Ръководство разбира задачата си по такъв начин, че изговореното тук да се осъществи в самото Общество.
И не може да не помоли всеки, който желае да бъде деен член, да стане помощник по тези въпроси.
към текста >>
195.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
С тяхна
помощ
той все повече ще израства в отговорите си.
От начина, по който въпросите са зададе ни, запитаният също може да потърси наставление за отговор. Не трябва да бъдем невнимателни към този втори вид учене. Защото чрез въпросите се учим преди всичко да познаваме живота. Поводът за задаване на въпроса се появява често. Запитаният трябва да бъде благодарен, когато питащите говорят по такъв начин.
С тяхна помощ той все повече ще израства в отговорите си.
Това, което особено ще се подобри е чувствителният тон, който прозвучава в отговорите. Това е много съществено при съобщаването на антропософските истини. Важно е не само какво казваме, но преди всичко как го казваме.
към текста >>
196.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на без
помощ
ното чувство, което е било там преди.
И вторият съвсем правилно ще почувства, че в края на краищата той не е получил отговора, който е желал. Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия. Последният ще добие това истинско, интимно доверие в човека, на който задава въпроса, което ще придаде живот на обмена на антропософските истини. Тогава в това съобщение ще навлезе нещо, което ще позволи на питащия да поеме самостоятелно по пътя на следване на своите духовни нужди. Може би той ще получи чувството, че все пак отговорът не съдържа всичко, което е търсил, но сега е в положение сам да си помогне в пътя.
В душата му ще навлезе вътрешно чувство на сила на мястото на безпомощното чувство, което е било там преди.
И това чувство на сила е нещото, което той наистина е желал, задавайки въпросите си.
към текста >>
197.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна
помощ
да обясняват природните явления.
От най-голяма важност е посредством антропософията да се разбере, че идеите, които човек добива чрез вглеждане във външната природа, са неподходящи при наблюдение на самия човек. Начинът на мислене, който завзе умовете на хората през последните няколко столетия на духовното развитие не успя да схване този факт.
Чрез него хората свикнаха да мислят чрез природните закони и с тяхна помощ да обясняват природните явления.
След което насочват вниманието си към човешкия организъм и мислят, че и неговото устройство могат да разберат чрез прилагането на природните закони.
към текста >>
198.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Често пъти е казвано, човекът идва без
помощ
ен чрез раждането в съществуването.
Често пъти е казвано, човекът идва безпомощен чрез раждането в съществуването.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее. Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена.
към текста >>
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с
помощ
та на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство.
Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство.
Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него.
към текста >>
Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с
помощ
та на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието.
Днес аз се опитах, изхождайки от непосредствената опитност, да дам едно малко указание, кое ни дава основание да говорим за съществуването в човека на една същност, която не се наследява, но която влиза в човешкия живот от една съвсем друга страна и която, щом човек отдаде на смъртта това, което е наследено в него, след смъртта може да се върне отново в едно друго, духовно съществуване.
Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието.
Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата.
към текста >>
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването без
помощ
ен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот.
Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
199.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с
помощ
та на своя развит ум.
Позволете ми да припомня днес с няколко думи някои неща, които бяха казани в последната сказка тук. За нас бяха особено важни възгледите, които можем да си съставим върху разликата между човешкия и животинския душевен живот от непосредственото наблюдение. Ние видяхме тази разлика, като ни стана ясно, че животинският душевен живот не може да се различи от човешкия, като кажем: Човек е толкова и толкова далече пред животното по отношение на това или онова духовно качесво. Защото за да опровергаем такъв един възглед, достатъчно е да покажем, как за извършването на някои неща човекът трябва без съмнение да е развил определена степен на интелигентност, докато в животинския свят извършването на подобни неща, като изграждането на животинското жилище, както и много други действия, стават обективно по един спонтанен начин.
Така щото в това, което животното извършва, е вложена същата интелигентна дейност както в това, което човекът върши с помощта на своя развит ум.
Бихме могли действително да кажем: В това, което животното извършва, се влива, кристализира същата интелигентност, която после намираме и у човека. Ето защо не трябва да говорим за душата на човека и за душата на животното така, че да казваме: Животното е толкова и толкова назад от човека човекът е толкова и толкова изпреварил животното. Доколкото говорихме за ДУША противоположно на духовния живот, който ние виждаме във формирането, в изграждането на формите, ние наричаме душевен живот живота на вътрешността -, ние се позовахме на това, че в животинския душевен живот виждаме една тясна свързаност с организма на животното и че това, което животното може да изживее в своята душа, ни се явява като предварително определено чрез цялото устройство и цялото съчетание на неговите органи. Ето защо трябваше да кажем: Този животински душевен живот е определен от начина, по който животното е организирано и в своя душевен живот животното живее така да се каже в самото себе си. А същественото в човешкия душевен живот е това, че душата се еманципира до висока степен от непосредствения организъм и някак си изживява духа като такъв независимо от телесния организъм, т.е.
към текста >>
Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение без
помощ
ен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота.
Ако се издигнем сега до разглеждането на човешкия и на животинския ДУХ, ние трябва да изходим преди всичко от тези понятия и идеи, които развихме при разглеждането на човешката и животинската душа и да се занимаем малко по-интимно с едно явление, което произтича от всичко казано миналия път. Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците. Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм.
Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота.
От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие. Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух.
към текста >>
От друга страна обаче само тази без
помощ
ност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие.
Всичко, което животното върши и което е непосредствено свързано с неговите органи, което то изживява в своята душа, е заложено, свързано е това, което се наследява в животното според неговия вид. Следователно можем да кажем: В животинския душевен живот живее видовосъобразното /качествата на неговия вид/ и понеже това е наследяемо, животното се явява при раждането така, че всички обусловени от духа действия, които могат да бъдат изживени чрез душевното, са заложени в него. Благодарение на това животното влиза в съществуването така да се каже завършено и наследява признаците, които можем да назовем като едно излияние на животинския дух също така видовосъобразно върху потомците. Не така стоят нещата при човека, който се еманципира по отношение на душевния живот от телесния организъм. Но понеже този телесен организъм се предава в наследствената линия, той се явява в известно отношение безпомощен в съществуването спрямо онези действия, които трябва да му служат в живота.
От друга страна обаче само тази безпомощност прави възможно това, което можем да наречем душевно-духовно развитие.
Така, като най-важно за човека, когато той влиза чрез раждането в съществуването, ние намираме, че това, което е определено отвън, остава отворено. С това ние обърнахме вниманието на факта, как трябва да си представим отношението на духа към тялото при животното и човека като знаем, че между духа и тялото стои душата. В това, как животното застава пред нашия поглед съобразно своя вид и постепенно проявява в живота своите инстинкти, ние имаме една непосредствена дейност на духа в органическото тяло. Така да се каже органическото тяло е това, в което животното изживява себе си душевно, това органическо тяло е преминалият в действителността дух. При животното съществува едно непосредствено отношение между духа и тялото.
към текста >>
Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази без
помощ
ност, в която се е родил.
Тук преди всичко ние намираме ние вече обърнахме последния път вниманието върху това -, че човекът е зависим от живота в неговата околност, от външния свят по отношение усвояването на езика, на говора, по отношение усвояването начина на мислене, а също и по отношение усвояването на определено себесъзнание.
Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил.
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е.
към текста >>
Човекът идва фактически без
помощ
ен на света.
Човекът идва фактически безпомощен на света.
Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане. Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено. Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие.
към текста >>
От една страна без
помощ
ността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с
помощ
та на своя аз.
Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло.
От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз.
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности.
към текста >>
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на без
помощ
ността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази без
помощ
ност.
Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност.
Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към
помощ
та на ума, на понятието, въобще на интелигентността.
Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността.
Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
към текста >>
200.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с
помощ
та на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли.
Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
към текста >>
201.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен без
помощ
ен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
202.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "
помощ
ни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила.
Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух.
Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"?
към текста >>
203.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато отиваме по този начин в миналото и с
помощ
та на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха?
Ние поглеждаме така да се каже също там в миналото, както геоложкото изследване е трябвало да си го представи чрез фантазията, насочвайки погледа в миналото. От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н. и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя. Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство.
Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха?
към текста >>
С
помощ
та на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят.
С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят.
Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията.
към текста >>
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с
помощ
та на няколко представи, които са добили.
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили.
Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора.
към текста >>
204.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с
помощ
та на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване.
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура. Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение!
Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване.
Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до
помощ
та на ума.
Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности. Сред египетския народ се запази до късни времена една определена по слаба ясновидска способност и една по-слаба сила на душевното устройство, която беше свързана с това ясновидство.
Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до помощта на ума.
Обаче те познаваха само най-нисшите образни представи за едно царство, за което можеха да имат възприятия, и си спомняха за техните древни времена, когато техните жреци-мъдреци живееха в една златна епоха на египетската култура и можеха да виждат дълбоко в духовния свят.
към текста >>
205.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна фаза в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с
помощ
та на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния.
В течение на тези зимни сказки моят стремеж беше постоянно да покажа, че идеята за прераждането, за повтарящите се земни съществувания съвсем не е за Духовната наука нещо, което е почерпено от някакви стари предания, тя не е почерпена и от Будизма, но тя може да възникне от едно безпристрастно наблюдение и разглеждане на живота.../липсва малко текст.../...може да ни се даде една повърхностност, когато някой непосредствено свързва Будизма с идеята за преражданията. Напротив, когато искаме да обгърнем с поглед същността на Будизма, трябва да насочим този наш поглед към съвършено друго.
Тук аз още веднъж трябва да напомня за закона на развитието на човечеството, с който се запознахме още при разглеждането на великия Заратустра и който ни показа, че човешката душа с цялото нейно устройство е минала през различни състояния, че изживяванията, за които ни съобщават външната история, външните документи, представляват всъщност за човечеството само една късна фаза в развитието на човечеството и че, ако отидем назад в предисторически времена, ние можем да намерим с помощта на Духовната наука едно такова устройство на прачовеците, при което човешкото съзнание се е намирало в съвършено други състояния.
Ще повторим това само накратко.
към текста >>
Той се чувствуваше все по-без
помощ
ен по отношение на света на фактите на личното изследване.
Добре от тебе мисленото, преминало във чужда кръв, Със теб самия да враждува не ще се то забави този Шопенхауер, който беше направил за свой девиз изкованите от него самия думи: "Животът е съмнително нещо; и аз се заех да принеса своя дял с това, като размишлявам върху него", този Шопенхауер търсеше това, което може да му поясни източниците на живота, източниците на съществуването. Тогава по естествен начин той стигна до Будизма и втъка своите собствени идеи с тези на Будизма. Ние можем да кажем: В течение на развитието на 19-то столетие отделните културни клонове на човечеството са дали на това човечество толкова велики и мощни неща, че в действителност човешкият дух не се считаше за способен да намеря своето изравнение, своето хармонизиране по отношение на това, което се вливаше в него от вън от великите постижения на външното изследване.
Той се чувствуваше все по-безпомощен по отношение на света на фактите на личното изследване.
Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека. Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности. Всичко това се простира навън, обаче ти трябва да се справиш със самия себе си по един друг начин. Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе. Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа.
към текста >>
206.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с
помощ
та на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея.
Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива. Но след това се продължава така, че първо съвсем не забелязваме, че по-нататък в живота се намираме сред едно описание от съвършено друг род, като че едно пътуване става от едно място на друго, като че по-нататъшните изживявания трябва да се вземат също така като външни физически изживявания както и предшествуващите ги. И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания.
Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея.
Но когато човек се вживее в тази особеност, той се научава да чувствува, как в такива точки, където едно външно описание на физически изживявания преминава в едно описание на душевни изживявания и развития, всъщност целият стил, целият основен тон се изменя, че внезапно се явява един нов елемент на изложението, по отношение на който се запитваме: Защо е това? Тогава на това защо не може да се отговори по никакъв друг начин, освен чрез убеждението, което може да се добие от самата душа. Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе охарактеризирана. Това намираме изобщо при всички стари религиозно-исторически изложения тогава, когато трябва да бъдат описани личности, които са достигнали определена висота на познанието, на душевното действие и ние се запознаваме отблизо с един такъв стил, когато все повече и повече се вживяваме в Духовната наука. Това прави така да се каже трудно да добием от библейското изложение едно пълно разбиране на това, което трябва да се разбира на отделните места при описанието на Мойсея.
към текста >>
Ето защо те стояха без
помощ
ни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието.
Те не можеха вече да знаят, какво ще стане в по-късен час. Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд! Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание.
Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието.
Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>
207.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на
помощ
някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане.
Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт?
Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане.
Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки. Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън. Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
208.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той замислил план да даде на хората средство, чрез което те да могат да се спасят и повече да не бъдат изцяло зависими от
помощ
та на Зевс.
Зевс създал човешкия род. Но човечеството се разбунтувало, затова той поискал да го изтреби. Тогава Прометей направил себе си представител на човечеството.
Той замислил план да даде на хората средство, чрез което те да могат да се спасят и повече да не бъдат изцяло зависими от помощта на Зевс.
Така ни се казва, че Прометей учи хората как да използват писмеността и изкуствата, и преди всичко огъня. Поради гнева на Зевс Прометей бил прикован към Кавказ, и принуден там дълго време да търпи големи страдания.
към текста >>
209.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
С
помощ
та на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край.
По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият.
С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край.
Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
210.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с
помощ
та на Атила.
Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза. Тя става съпруга на Атила. Преди това тя е живяла за малко в Бургундския двор. Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка. Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн.
Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила.
Те били примамени в двора на Атила и на свой ред там те срещат самата духовна сила, от която щяха да бъдат изместени. На брега на Дунав, в лицето на Рудигер от Бехларен и съпругата му Готелинд, те срещат Християнството. Християнството бе това, което щеше да измести северно-европейската култура. Тук ние имаме намек за зората на Християнството. Онези, които постлаха пътя за него, отиват да срещнат своя крах.
към текста >>
211.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с
помощ
та на Аза в духовни тела.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела.
Физическото тяло е най-древния принцип - затова и най-съвършеният - на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло.
към текста >>
212.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без
помощ
та на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
213.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Той правеше това инстинктивно, без
помощ
та на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум".
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва.
Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум".
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
214.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
В нашата епоха той е способен да прави това с
помощ
та на машините.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята.
В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините.
Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете. Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
215.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна
помощ
да се издигне до Божественото.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
към текста >>
Помощ
та, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба.
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
към текста >>
Ако приемем идеята за индивидуалната
помощ
, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение.
Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
216.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с
помощ
та на културата.
Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки. Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др.
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата.
към текста >>
217.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе
помощ
по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие.
Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето.
Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
218.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Той размишлявал как би могъл да даде нещо на човека, което да му даде възможност да се спаси и да го направи независим от
помощ
та на Зевс.
Зевс обаче поискал да унищожи човешката раса, която била станала прекалено самонадеяна. Прометей станал защитник на човека.
Той размишлявал как би могъл да даде нещо на човека, което да му даде възможност да се спаси и да го направи независим от помощта на Зевс.
И така, казва ни се, че Прометей дал на човека писмеността и изкуствата, и по-специално той го научил да използва огъня. Чрез това обаче той си спечелил гнева на Зевс и поради този гняв бил прикован към планината Кавказ и там дълго време изтърпявал големи мъки.
към текста >>
219.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Тримата
помощ
ници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня.
Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал.
Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня.
Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно. Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/.
към текста >>
220.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с
помощ
та на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел.
Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
към текста >>
Разпознаването се постига с
помощ
та на много форми и жестове.
Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума. Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни.
Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
към текста >>
221.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна
помощ
и поощряване сред неговите членове.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове.
Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>
222.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства, това ще бъде голяма
помощ
.
В тайните общества, всред които принадлежи и Свободното масонство, с Легената за храма е създадено нещо, свързано с изгубения храм и неговото бъдещо възстановяване. Тази легенда е много дълбока, ала съвременното Свободно масонство обикновено няма понятие за нея. Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не ще спечели нещо особено за новия си живот.
Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства, това ще бъде голяма помощ.
Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин оформя неговото мислене. А всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам. Последният от своя страна се свърза с Ева и от тази връзка се роди Авел.
към текста >>
223.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Соломон изгради храма, ала само с
помощ
та на Хирам-Абиф.
Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък цар Соломон от Библията. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да излезе отвътре навън.
Соломон изгради храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф.
В съюз с този син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени едно от друго в света.
към текста >>
224.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с
помощ
та на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме.
Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма.
И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле. Физическите събития не са нищо друго, освен втвърдени, сгъстени събития, които вече са станали в по-висшите светове.
към текста >>
225.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази
помощ
, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ.
Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
226.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Както е истина, че човекът е спечелил господство над неодушевената природа, овладял е земното притегляне чрез терзия и отвес, и направляващите сили на природата с
помощ
та на геометрията и механиката; по същия начин в бъдеще чрез самия себе си човекът ще овладее онова, което получава днес само като дар от природата или от божествените сили – именно живото.
Човекът не бива да се докосва до тези тайнствени сили на природата. Там той не може да се намесва. Онова, което е резултат от тези сили не може напълно да бъде разбрано от човека. Един художник наистина може да създаде един чудно красив Зевс, ала той не може напълно да разбере този Зевс. В бъдеще човек ще достигне до едно ниво, когато ще може да разбира и това.
Както е истина, че човекът е спечелил господство над неодушевената природа, овладял е земното притегляне чрез терзия и отвес, и направляващите сили на природата с помощта на геометрията и механиката; по същия начин в бъдеще чрез самия себе си човекът ще овладее онова, което получава днес само като дар от природата или от божествените сили – именно живото.
към текста >>
227.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на
помощ
та на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб! "Хирам бил върнат на Земята.
Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
Хирам не закъснял да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видяла огромното море, излято от бронз. Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко.
към текста >>
Последният му изпратил
помощ
та на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
"Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината!
Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
към текста >>
Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без
помощ
та на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник.
Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
към текста >>
Оригиналното стенографско копие също не беше пълно; първото е било попълвано и реставрирано по време на писането на машина от Зайлер, понякога с
помощ
та на текст, който очевидно е бил на негово разположение.
2. Написано на пишеща машина копие от стенографските бележки на Франц Зайлер.
Оригиналното стенографско копие също не беше пълно; първото е било попълвано и реставрирано по време на писането на машина от Зайлер, понякога с помощта на текст, който очевидно е бил на негово разположение.
към текста >>
228.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с
помощ
та на Аза в духовни тела.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела.
Физическото тяло е най-древния принцип затова и най-съвършеният на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло.
към текста >>
229.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без
помощ
та на хранене.
Новият ритъм на дишане причинява промяна в кръвта.
Човек е пречистен дотам, че е способен сам да произвежда кръв без помощта на хранене.
Продължителната медитация променя естеството на кръвта. Човек започва да издишва по-малко въглерод; той задържа определено количество и го използва за изграждането на своето тяло. Въздухът, който той издишва, е чист. Той постепенно започва да става способен да преживява със силите, съдържащи се в собствения му дъх. Той постига алхимично преобразуване.
към текста >>
230.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той правеше това инстинктивно, без
помощ
та на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”.
Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва.
Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”.
До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
231.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В нашата епоха той е способен да прави това с
помощ
та на машините.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята.
В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините.
Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете. Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в началото бе дело на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
232.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна
помощ
да се издигне до Божественото.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
към текста >>
Помощ
та, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба.
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
към текста >>
Ако приемем идеята за индивидуалната
помощ
, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение.
Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество?
Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
към текста >>
233.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Скромност и готовност за
помощ
.
Скромност и готовност за помощ.
Русо и Бьоме като пример за окултно призвание. Заключените произведения на Йоан Тритемий. Разпространение на спиритуалното знание – изискване на времето. Обикновеният мисловен живот и творческият мисловен свят зад физическите явления. Не принципи и институции, а човекът определя бъдещето.
към текста >>
234.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Известно ви е, че с
помощ
та на акашовата хроника човек може да се пренесе в определено време, също и във времето на първото изригване на Везувий.
И накрая искам да споделя още нещо трудно за вярване, което обаче е изследвано съвсем сигурно. При въпросното избухване на Везувий през 79-та година, когато са разрушени Херкулан и Помпей, се случва нещо забележително. Известно е, че е загинал прочутият римски писател Плиний Стари15. Да се проследи съдбата му окултно е извънредно важно, но в сегашното разглеждане няма да засегнем индивидуалната му карма, а нещо друго. Всички знаете какво представлява акашовата хроника.
Известно ви е, че с помощта на акашовата хроника човек може да се пренесе в определено време, също и във времето на първото изригване на Везувий.
Там се вижда нещо забележително. В течение на лекцията разказах за своеобразностите на осмия пласт, който се нарича раздробител или създател на числата. Този пласт има голямо значение също и за физическото тяло на човека. Това, което обикновено се означава като човешко тяло, се разпада след смъртта на физическите си елементи. То се разтваря в най-горните пластове на Земята, но не и сборът от сили, които задържат физическото тяло в определена форма.
към текста >>
235.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете
помощ
ници на ближните си.
Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре. Другите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее.
На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си.
Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно.
към текста >>
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ
помощ
ник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
236.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава
помощ
на онези хора, които се придържат към него.
Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него.
Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува.
към текста >>
Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както
помощ
та на богатия при банкрутиралия търговец.
Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата.
Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец.
Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си.
към текста >>
237.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински
помощ
ник на човечеството.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища.
Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от
помощ
ни средства като изображения и др.
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства като изображения и др.
Тя е насочена навътре и се опитва чрез преодоляване на всички сетивни впечатления и мисли да постигне по-висши състояния на съзнанието (разширение на съзнанието).
към текста >>
238.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това става с
помощ
та на други духовни същества.
Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство, те прекосяват астралния свят под формата на камбана. Това са завръщащите се за новото раждане хора. Когато човекът е преобразил в девахана всички изживявания в способности, той слиза в астралния свят. Както магнитът привлича железните стружки, така при завръщането си в астралното пространство човекът поема астралното си тяло за новия земен живот.
Това става с помощта на други духовни същества.
към текста >>
239.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То иска да бъде инструмент, с чиято
помощ
да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи.
То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи.
към текста >>
240.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Митът за джуджетата-домашни
помощ
ници има своето дълбоко значение.
Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа.
Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение.
Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
към текста >>
241.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Днешният човек няма да може никога да създаде нещо от живата природа без
помощ
та на съществата, стоящи зад нея, докато това не стане тайнство за него.
Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство. По-късно ще се научи да разбира закономерностите на животинското царство и след това на човешкото царство. Всички хора ще се учат да разбират същността на растението, животното и човека, това са бъдещи перспективи. Каквото наистина ще разбираме, можем да го представим с примера за часовника.
Днешният човек няма да може никога да създаде нещо от живата природа без помощта на съществата, стоящи зад нея, докато това не стане тайнство за него.
Едва тогава той ще се издигне от минералното до растителното царство. Човекът днес е човек, но той разбира само минералното царство. Човешкият аз живее в човешки образ, но когато разглежда обкръжението, познава само минералното царство. Този аз първоначално има способността да проникне само минералните субстанции на кръвта, повече не може да направи. Когато през деня азът се намира в кръвта, прониква я и оживява, той го прави само минерално.
към текста >>
242.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Нека да вземем на
помощ
това, което в по-късните времена е останало от тази първа човешка заложба.
Трябва да си създадем една представа за тази първа заложба.
Нека да вземем на помощ това, което в по-късните времена е останало от тази първа човешка заложба.
Тя е обхваната от другите членове на човешката природа. Днес пулсира в нас като топлината на кръвта ни. Това е остатък от първата човешка заложба. Това, което се представя като потоци топлина, в течение на времето отново се преобразува. Горе, в главата, детето има едно меко място.
към текста >>
Сега човекът трябва да развие на Земята този свой аз с
помощ
та на останалите членове.
Това става в края на лемурийската епоха.
Сега човекът трябва да развие на Земята този свой аз с помощта на останалите членове.
Това развитие става в края на лемурийската епоха, в атлантската и в наше време.
към текста >>
243.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
От безразличен животински
помощ
ен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината.
От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>
244.
Съдържание
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с
помощ
та на духовната мъдрост.
Преодоляване на егоизма.
Задачата на великото братство: да съедини разпадащото се човечество с помощта на духовната мъдрост.
Преобразуване на телесния вид и силите, продължаващи човешкия род. Бъдещо състояние на хората на Юпитер и на Венера. Добрата и злата раса на бъдещето.
към текста >>
245.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Въздействие можело да се осъществи само с
помощ
та на устното слово.
Спомнете си само за невероятната популяризация на мъдростта, която става от времето на появяване на християнството до наши дни, и се опитайте да си представите картината на християнското розенкройцерство през 14 век. Помислете за това, как в тази епоха отделният човек, живеещ отвън, в света, се отнасял към учителите.
Въздействие можело да се осъществи само с помощта на устното слово.
Обикновено неправилно си представят, каква гигантска еволюция се извършила в тази векове. Достатъчно е да си спомним за откритието на изкуството, на книгопечатането. Помислете за тъмно-мъглявите канали, по които благодарение на това изобретение е могло да се влее във всеобщия културен живот това, което днес се създава по върховете на духовния живот. От книгите до последната забележка във вестника вие ще откриете безброй много канали, по които във всеобщия живот се вливат невероятно количество представи. Тези пътища, които се открили за човечеството само благодарение на това изобретение, те станали причина, интелектът на западната култура да придобие съвършено нови форми.
към текста >>
Ето каква се явява втората съществена страна на розенкройцерската мъдрост: тя може да бъде открита само с
помощ
та на ясновидството, но може да бъде разбрана от обикновеният човешки ум.
Ето каква се явява втората съществена страна на розенкройцерската мъдрост: тя може да бъде открита само с помощта на ясновидството, но може да бъде разбрана от обикновеният човешки ум.
Това може да ви се стори нещо много странно. Излиза така: за да се придобие опит в духовния свят, вие трябва да станете ясновиждащ, за да разберете това, което вижда ясновидеца, това не ви е нужно. Този, който в качеството на виждащ се спуска от духовните светове и разказва за нещата които стават там, и с това съобщава някои знания, необходими за съвременния човек, може да бъде разбран, ако слушателите желаят това; понеже човекът е така устроен, че е способен да възприема тяхната очевидност.
към текста >>
246.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с
помощ
та на физическото тяло.
За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят.
Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло.
След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент. Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло. Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.
към текста >>
За това ние още тук трябва да отвикваме от тези желания и мечти, които могат да бъдат удовлетворени само с
помощ
та на чувственото оръдие.
Което още през периода на физическия живот е "надраснало" своето физическо тяло, това съкращава времето на своята Камалока. Истинското надрастване става тогава, когато ние се възхищаваме на прекрасните предмет, на хармонията. Това още тук на Земята ни извежда от чувствения свят. чувствено-материалното изкуство ни води към това, че състоянието "Камалока" преминава по-трудно, а духовното изкуство, обратно, облекчава състоянието. Всяко благородно, проникнато от духа желание съкращава Камалока.
За това ние още тук трябва да отвикваме от тези желания и мечти, които могат да бъдат удовлетворени само с помощта на чувственото оръдие.
Времето на Камалока е именно времето на отвикване от чувствените желания и влечения. Това време приблизително продължава една трета от човешкия живот. Има нещо необикновено в преживяването на това време. Ако веднага след смъртта пред него се е появила картина лишена от радост и страдания, то сега той действително чувства всичките радости и страдания още веднъж, при което на обратно, т.е. всички радости и страдания, които е причинил на другите хора, трябва този път да ги изпита сам.
към текста >>
247.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към
помощ
та на външните факти, станали известни от обикновени източници.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар. Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници.
Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от
помощ
.
Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар. Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота. Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех.
Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ.
Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
248.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с
помощ
та на тези свойства, които той притежава.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава.
Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло.
към текста >>
249.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Профаните не могат да се ориентират в това, от какво всичко това зависи необходимо е да се вгледаме в това надълбоко, с
помощ
та на окултните сили.
Ако ние вземем, например, фамилията Бах, то ще видим, че за 250 години са се родили 25 музиканта, сред тях великия Бах. Работата е там, че при добрият музикант трябва да има не само вътрешна способност към музиката, но и физически добре оформено ухо, с определена форма.
Профаните не могат да се ориентират в това, от какво всичко това зависи необходимо е да се вгледаме в това надълбоко, с помощта на окултните сили.
Дори и ако разликите да са малки и незначителни, то все пак определената форма на вътрешните слухови органи е необходима, за да може човек да стане музикант, и тези форми се предават по наследство. Те приличат на формите на бащата, дядото и т.н., както се предава и формата на носа.
към текста >>
Бедата, нуждата е обусловена от предишния живот на този човек, но ако аз му помогна, то моята
помощ
ще внесе нови записи в книгата на неговия живот.
Когато човек страда, често казват: той е заслужил своите страдания, той трябва да изтърпи своята карма, ако аз започна да му помагам, то ще навляза в чуждата карма. Това е глупост.
Бедата, нуждата е обусловена от предишния живот на този човек, но ако аз му помогна, то моята помощ ще внесе нови записи в книгата на неговия живот.
Аз по този начин ще спомогна за неговото предвижване напред. Нали е глупост да се казва на търговеца, който би могъл да се спаси от фалит, давайки му хиляда или десет хиляди марки: не, аз нищо няма да дам, това ще промени твоят баланс. Това, което представлява причина за отказа, точно то трябва да бъде подбуда за нас да помогнем. Аз помагам на човека, защото зная: в кармичните взаимовръзки нищо няма да остане забравено. Това трябва да бъде за нас стимул за практически действия.
към текста >>
Те не желаят да признаят
помощ
та, която едно същество оказва на много хора.
Много оспорват закона на кармата от позиция на християнството. Богословите казват: християнството не може да признае закона на кармата, понеже, ако той би бил верен, то никога не би допуснал принципа на заместването със смърт. Но има и теософи, които казват, че принципът на изкуплението противоречи на закона на кармата.
Те не желаят да признаят помощта, която едно същество оказва на много хора.
И тези, и другите не са прави, и тези, и другите неправилно са разбрали закона на кармата.
към текста >>
С тази
помощ
вие ще внесете нов запис в книгата на неговия живот.
Да вземем човек в беда. На вас ви е провървяло повече, вие можете да му помогнете.
С тази помощ вие ще внесете нов запис в книгата на неговия живот.
Човекът, притежаващ големи възможности, може да помогне на двама човека и да повлияе на тяхната карма. Някой, който е по-силен е в състояние да помогне на десет или сто човека, а най-силния може да помогне на безкрайно много хора. Това съвсем не противоречи на принципа на кармичните връзки. Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази помощ действително засяга съдбата на хората.
към текста >>
Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази
помощ
действително засяга съдбата на хората.
На вас ви е провървяло повече, вие можете да му помогнете. С тази помощ вие ще внесете нов запис в книгата на неговия живот. Човекът, притежаващ големи възможности, може да помогне на двама човека и да повлияе на тяхната карма. Някой, който е по-силен е в състояние да помогне на десет или сто човека, а най-силния може да помогне на безкрайно много хора. Това съвсем не противоречи на принципа на кармичните връзки.
Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази помощ действително засяга съдбата на хората.
към текста >>
Известно е, че на човечеството действително му е била необходима
помощ
, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята.
Известно е, че на човечеството действително му е била необходима помощ, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята.
Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора. И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука. Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на спасението.
към текста >>
Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала
помощ
та, която навлиза в кармата на безбройното множество хора.
Известно е, че на човечеството действително му е била необходима помощ, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята.
Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора.
И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука. Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на спасението.
към текста >>
250.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Трябвало да бъдат създадени такива органи, с
помощ
та на които могат и физически да се изявят в живота по високи състояния на съзнанието, които още сега могат духовно да се изпитват от посветеният.
Това са седемте състояния на съзнанието на човека, които трябва да се преминат при преминаването на човека през космоса, и всяко въплъщение на Земята дава условия, които правят възможни тези състояния на съзнанието. Само благодарение на това, че на Луната възникнала нервната система, развила се в сегашния мозък, станало възможно нашето дневно съзнание.
Трябвало да бъдат създадени такива органи, с помощта на които могат и физически да се изявят в живота по високи състояния на съзнанието, които още сега могат духовно да се изпитват от посветеният.
към текста >>
251.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна
помощ
възприемали висшите духове.
Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред. Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност.
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове.
Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие.
към текста >>
252.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така с
помощ
та на имела лошият сън се сбъднал.
Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур. Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела.
Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал.
В народните обичаи имела винаги е играел специална роля. Нещо зловещо и призрачно се изразявало с него. Това, което говорили за имела в древните мистерии на тротите и друидите, преминало в народа под формата на притчи и обичаи.
към текста >>
253.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна
помощ
той трябва да преобразува земния свят.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура. Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея.
Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят.
Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят. Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>
254.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така вие например можете да си представите процеса на "материализиране вътре от себе си", с
помощ
та на който в древните времена се продължаваше човешкия род; това беше някакво изтласкване на телата на хората, които вече са съзрели за по-нататъшно си собствено развитие.
Едновременно вървели разделянето на двата пола и другите явления. Преди човекът да навлезе в такова физическо развитие, където има царство на минералите, неговата собствена природа била много тънка и мека. За да създадем представа за това, каква е била, трябва да кажем, как в това далечно време, когато все още не е настъпило разделяне на половете, се осъществява продължението на човешкия род. Тогава все още двуполовият човек, притежаващ много по-тънка телесност, създавал от себе си друго същество. Това ставало не така, както сега, а приблизително, както при спиритуалните сеанси, когато от медиума излиза етерното тяло на някакво друго същество.
Така вие например можете да си представите процеса на "материализиране вътре от себе си", с помощта на който в древните времена се продължаваше човешкия род; това беше някакво изтласкване на телата на хората, които вече са съзрели за по-нататъшно си собствено развитие.
към текста >>
За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с
помощ
та на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката?
За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие. За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>
За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с
помощ
та на единната окултна духовна мъдрост.
Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката? За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан. Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие.
За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>
Това хвърля определена светлина на явленията, живеещи редом с нас и които не могат да се обяснят с
помощ
та на естествената наука.
Това хвърля определена светлина на явленията, живеещи редом с нас и които не могат да се обяснят с помощта на естествената наука.
към текста >>
И ако вие сега си представите човек, който е способен да създава себеподобни с
помощ
та на произносимото слово, чието сърце произволно съкращава сърдечния мускул, в който се видоизменили различните органи, то вие ще получите представа за бъдещето на човешкия род, на бъдещето планетарно въплъщение на нашата Земя.
И така, всичко ставащо в душата на човека изменя строежа на човешкия организъм.
И ако вие сега си представите човек, който е способен да създава себеподобни с помощта на произносимото слово, чието сърце произволно съкращава сърдечния мускул, в който се видоизменили различните органи, то вие ще получите представа за бъдещето на човешкия род, на бъдещето планетарно въплъщение на нашата Земя.
На нашата планета човечеството ще се придвижи напред дотолкова, доколкото това е възможно под влиянието на минералното царство. Това минерално царство ще изчезне в неговата сегашна форма от всички други най-рано, макар че то възниква последно. Човекът тогава ще изгражда своето тяло не от минерални вещества, както днес; бъдещето човешко тяло ще включва в себе си отначало само растително вещество. Всичко, което днес действа в човека по минерален начин, ще изчезне. Ето ви пример, който изглежда като гротеска.
към текста >>
255.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с
помощ
та на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят. И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли.
Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>
Розенкройцерството е
помощ
та на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека.
Това е пътя, по който може да върви човек. Най-новия път на издигане към мъдростта това е пътя на розенкройцерите. Този път ни насочва не към миналото, а към бъдещето, към това състояние, което човек ще изживее наново.
Розенкройцерството е помощта на определени методи, учи да се развива от самия себе си тази мъдрост, която е заложена в човека.
Този път беше посочен от основоположника на розенкройцерското езотерично движение, наричан във външния свят Християн Розенкройц. Това не е нехристиянски път, това е път на християнски, само че приспособен към съвременните условия и намиращ се всъщност между християнския път и пътя на йогата.
към текста >>
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с
помощ
та на мозъка.
Седмата степен възнесение не може да се описва.
Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка.
За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство.
към текста >>
Това е основата, която трябва да бъде развита с
помощ
та на личното имагинативно познание.
Втората степен имагинативното познание, т.е. познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене.
Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание.
Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн. Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух.
към текста >>
Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с
помощ
та на словото, с
помощ
та на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот.
Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
към текста >>
Човек се учи с
помощ
та на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми.
Трета степан четене на окултното писмо. Това означава да се виждат не просто отделните образи, за да подложиш себе си на въздействието на тези разнообразни образи. В резултат възниква това, което се нарича окултно писмо.
Човек се учи с помощта на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми.
Човекът се учи да усеща тази вътрешна връзка, която е изразена в тези фигури. Това въздейства като звук, като хармония на сферите, понеже тези фигури са създадени по образа на действителни отношения, съществуващи в света. Нашето писмо е последната упадъчна реликва на това древно окултно писмо и е създадено по негово подобие.
към текста >>
Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с
помощ
та на тази висша тайна своите най-ниски потребности.
Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ. Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес. Учението за това може да се предава само от човек на човек, то е обвито в дълбока тайна, и само след като ученикът напълно се изчисти, той ще успее да възприема тази мистерия.
Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с помощта на тази висша тайна своите най-ниски потребности.
към текста >>
Ние получаваме представа за това, как с
помощ
та на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни.
Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя.
Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни.
Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес. Това, което трябва да се случи за преобразяване на човечеството, трябва да бъде обусловено от самите хора. Който в сегашното си въплъщение възприема истината, в следващото сам ще си създаде външна форма за по-дълбоки истини.
към текста >>
Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна
помощ
той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти.
Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове. Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
256.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човечеството като цяло може да достигне в хода на своето развитие това, което е в състояние да достигне за себе си с
помощ
та на окултната подготовка, всеки човек поотделно.
Аз ви описах развитието на човека, как той може да става същество от все по-висш порядък.
Човечеството като цяло може да достигне в хода на своето развитие това, което е в състояние да достигне за себе си с помощта на окултната подготовка, всеки човек поотделно.
И ето, докато човекът и човечеството се развива по този начин, какво става през това време със Земята? Нали за окултистът Земята не е това, които. Се явява за обикновения геолог или учен, виждащ в нея само някакво огромно безжизнено кълбо, което отвътре изглежда примерно по същия начин както и отвън,нима веществата които се намират отвътре не са в течно състояние. И не е много ясно, как това мъртво кълбо може да създава всякакви род вещества.
към текста >>
Причината бе не в земетресението, не в изригването на вулкана; работата е в това, че множество материално настроени души готови да се родят, влизат с
помощ
та на своята астрална воля във физическия свят и освобождават сили на огнения слой, които след това, когато те се появяват на света, тресели Земята.
Друг пример. Били изследвани хора, чиито раждане съвпада със земетресение или изригване на вулкан. Изясни се един забележителен факт, че всички те станаха убедени материалисти.
Причината бе не в земетресението, не в изригването на вулкана; работата е в това, че множество материално настроени души готови да се родят, влизат с помощта на своята астрална воля във физическия свят и освобождават сили на огнения слой, които след това, когато те се появяват на света, тресели Земята.
към текста >>
257.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Веднага ще разберете защо за да се обяснят определени символи и знаци трябва да се извика на
помощ
нещо на пръв поглед толкова отдалечено.
Чували сме някои неща за значението на някои важни символи, например за символното значение на числото 666, което ни помогна да проникнем дълбоко в религиозното свидетелство на Апокалипсиса. Днес ще се занимаваме с една друга част на символиката. Това са символи, на които душите ви често са се натъквали, и с които ще се запознаем от гледна точка на техния произход и действителна стойност. Преди да преминем към обсъждането на тези символи трябва да предприемем едно разглеждане на човека.
Веднага ще разберете защо за да се обяснят определени символи и знаци трябва да се извика на помощ нещо на пръв поглед толкова отдалечено.
към текста >>
258.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с
помощ
та на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението.
Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
За да възникне светът е нужна нисша
помощ
.
Какво е тяхното значение? Това се открива най-добре пред директното ясновидско наблюдение, когато се наблюдава ден след ден. Ще ме разберете най-ясно, ако ви говоря съвсем директно за тях. Ако шестте Амсхаспанди действуваха в светлината, въздуха, топлината и т.н. без Изардите, то нашият свят нямаше да може да възникне такъв, какъвто е.
За да възникне светът е нужна нисша помощ.
Нужни са подчинени духове изпълнители. Това са 28-те Изарди. При тях се наблюдава много интересна йерархия. Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно. Те не познават умората.
към текста >>
Те се сменят, така че един ден на разположение за
помощ
е една категория Изарди, на другия ден втората категория, на третия ден третата и т.н.
Това са 28-те Изарди. При тях се наблюдава много интересна йерархия. Ако ден по ден се наблюдава начина на работа при тях, ще се види, че шестте големи групи, Амашпандите работят непрестанно, неуморно, равномерно. Те не познават умората. Но подчинените 28 Изарди имат много по-съкратено работно време.
Те се сменят, така че един ден на разположение за помощ е една категория Изарди, на другия ден втората категория, на третия ден третата и т.н.
Резултат от това е, че светът изобщо може да напредва. Когато през пролетта пониква някой растителен вид, това е работа на Амсхаспандите. Въпреки че те работят непрестанно и неуморно, все пак винаги през определено време един от тях има водеща функция, когато работи най-много. Останалите също работят, но не са водачи. След определено време друг поема водачеството.
към текста >>
259.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с
помощ
та на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава.
Този орган се сви в жлезата, която сега е скрита в черепната кутия.
Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава.
Остана копнежът по тези светове, а възможността да се гледа в тях се изгуби. Копнежът, който все още живее в човешките души се изразява в религиите. Преди човекът виждаше в областите на духа топли, чувствени същества около себе си, а днес се вижда заобиколен с физически, контурни фигури.
към текста >>
Затова нека ги разгледаме с
помощ
та на един красноречив пример.
Нека сега разгледаме човешкото тяло там, където то се стреми най-категорично към смъртта, и там, където разгръща нов живот. Тези неща преливат и се преплитат едно с друго. Най-важните органи са притисна ти в този ход на развитие към смъртта и живота, така че съдържат в себе си и двете смъртта и живота. Подходът към тях е най-същественото при определени обстоятелства в човешкото тяло.
Затова нека ги разгледаме с помощта на един красноречив пример.
към текста >>
260.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По този начин вие трябва с
помощ
та на образи да достигнете до знанието за това, което се случи на нашата земя.
Виждаме съвместното действие на велика та светлина Ахура Мазда и вливащата се топлина, която превръща кръвта в тази сила в човека, която тя е. Вече знаем, че кръвта е израз на Аза. Така ние виждаме как всичко, което се излъчва от великата мъдрост, от Ахура Мазда, се съпровожда от егоизма поради това, че в кръвта то среща съпротивата на Аримановите течения. Егоизмът се преплита с цялата духовна дейност на човека. Ако се отдадем на тази имагинация ние виждаме как той наистина се влива.
По този начин вие трябва с помощта на образи да достигнете до знанието за това, което се случи на нашата земя.
към текста >>
261.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По-скоро ще се постараем да привлечем в
помощ
истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща.
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи.
По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща.
Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>
Бихме могли да си представим това с
помощ
та на един образ.
Бихме могли да си представим това с помощта на един образ.
Нека отново си представим нашата земя, но сега протъкана от огнена мъгла в непрестанно движение, носеща астралните тела с Азовете като духове във въздуха. Представете си, че сега изведнъж всички заспят. Тогава астралните ви тела ще излязат от физическите. Само физическите тела са мързеливи, когато астралните тела ги напуснат физическите запазват формата си. По онова време, когато земята беше обвита в огнена мъгла това беше различно, всичко се намираше в оживено движение.
към текста >>
С
помощ
та на този орган той можеше да се ориентира.
Първият център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения. Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава.
С помощта на този орган той можеше да се ориентира.
Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>
262.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С
помощ
та на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи!
Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото. Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат.
С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи!
и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин.
към текста >>
Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с
помощ
та на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея.
Какво всъщност представляват тези магически средства? Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук. Такива средства са това. Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове.
Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея.
Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия. Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.
към текста >>
И този, който има такива хора за
помощ
ници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света.
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда.
И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света.
Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си. Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума.
към текста >>
Но който желае да стане велик черен магьосник без тези
помощ
ници прави понякога нещо съвсем различно.
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света.
Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно.
Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си. Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума. Този мъж беше това, което може да се нарече "радикален християнски егоист" или "егоистичен християнин".
към текста >>
Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в
помощ
ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света.
И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата.
Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света.
Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества.
към текста >>
Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с
помощ
та на бялата.
Наред със силите, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и силите, предразположени да станат сили на Луната. Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето. Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа. С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление.
Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с помощта на бялата.
Посредством човешките сили, които се преобразуват, от самия човек се раждат слънчеви сили, така че лунните си ли да му се подчинят.
към текста >>
263.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в
помощ
, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
Това е така навсякъде, също и вън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл. Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица. Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал.
Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет.
към текста >>
264.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не бихте открили първоначалното му значение с
помощ
та на спекулации и философия.
Знакът за тези колела или лотосови цветове един двулистен от които например се намира в областта на очите, а шестлистният се намира в областта на ларинкса за тези астрални сетивни органи, които в астралния свят се срещат като светлинни явления е свастиката. Вземете друг един знак, така наречения пентаграм.
Не бихте открили първоначалното му значение с помощта на спекулации и философия.
Пентаграмът е една действителност, той е образ на действието на теченията, на силовите потоци, които се намират в астралното тяло на човека. Един определен силов поток преминава от левия крак нагоре до една определена точка на главата, от там отива към десния крак, оттам към лявата ръка на човека, оттам през тялото, през сърцето, към дясната ръка и оттам обратно към левия крак, така че можете да нарисувате в човека в главата, ръцете, дланите, краката, ходилата му пентаграма.
към текста >>
265.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За учениците това става най-лесно с
помощ
та на числата.
Колкото повече се изкачваме от физическия план през астрала към Девакана, толкова повече всичко ви се представя като огледален образ на физическия план, когото най-напред трябва да се научите да разчитате.
За учениците това става най-лесно с помощта на числата.
Да приемем, че на физическия план имате числото 543, на астралния план трябва да го прочетете като огледален образ значи 345. По същия начин трябва да се четат и всички останали неща и събития. Веднага ще избера един ярък пример: тук на физическия план проследявате, как старата кокошка снася яйцето и как от яйцето се развива младата кокошка. Ако разглеждате същото събитие на астралния план, трябва да вървите назад: първо имате младата кокошка, тя става все по-малка и по-малка и накрая влиза в яйцето. Времето също протича назад.
към текста >>
266.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато човекът днес строи с
помощ
та на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето.
Ходът на развитието това, че всичко което днес се намира на висшия план да се свали във физическия свят. Поради това, че човекът е призван да участвува в сътворяването на външния свят, той трябва да слезе с мислите във физическия свят. той оформя света около себе си, той твори и това, което е неговата собствена телесност. Именно посредством теософията човекът трябва да получи чувство за това, че всичко, което прави, мисли и чувства в един момент, продължава въздействието си в следващия, в бъдещето. Когато човекът строи храм, творения на красотата, или когато твори държавно изкуство за социалното разбирателство между хората, то това са неща, които имат значение за бъдещето.
Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето.
Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони. Вярно е, че веществото, материята, тухлите и камъните, от които е съставена катедралата, се разпадат. Но че формата е присъствувала някога това не е без значение. Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение.
към текста >>
267.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
При хората от съвременността издигането в астралния свят с
помощ
та на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове.
При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия.
Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят.
към текста >>
Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с
помощ
та на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9.
С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене.
Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9.
Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг.
към текста >>
268.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с
помощ
та на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната.
Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята.
Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Това, което може да послужи за храна на човека, след това се придава на тялото с
помощ
та на дребни органи, така наречените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, непрекъснато се обновява неговия състав.
Вие може би знаете какво значение имат тези три вида течности за човешкото тяло. Вие знаете, че когато човек приема храна, то тя се отправя към подготвящите органи преди всичко в жлъчката, съединявайки се със съответствуващите течности, които се отделят от жлезите и се подготвя по такъв начин, че може да бъде преработена в червата. При това храната се довежда до течно кашообразно състояние и се придвижва по-нататък през червата.
Това, което може да послужи за храна на човека, след това се придава на тялото с помощта на дребни органи, така наречените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, непрекъснато се обновява неговия състав.
Такава е една от субстанциите, която имаме в тялото и която ние наричаме хилус.
към текста >>
Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с
помощ
та на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене.
Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Това не означава скрито връщане към материализма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е откровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.
към текста >>
269.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с
помощ
та на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции.
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене. Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват.
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции.
Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции.
към текста >>
Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с
помощ
та на своите вътрешни сили.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз.
Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили.
Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
Но ако с
помощ
та на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,то тези факти мигновено се съгласуват с това, което говори физиката.
Може да се каже: ние не се отдаваме на тази заблуда, на която се отдава този, който взема капка масло и след това забравя, че той сам е започнал да я върти. Ние откриваме съществата, които са образували отделящите се кълба и са им предали сегашния вид. Ние не се подаваме на илюзии, че и без нас всичко ще се върти; но ние откриваме “въртящия”, Този, Който като истинско духовно действаща Същност стои зад всичко; и можем да откриваме все по-голямо и по-голямо съгласие между откритията на външната наука и съобщенията на Духовната наука. Но от фактите на външната наука вие никога няма да можете да получите онова, което говори Духовната наука. В най-добрият случай ще стигнете до аналогия.
Но ако с помощта на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,то тези факти мигновено се съгласуват с това, което говори физиката.
Той прекрасно осъзнава цялата възможност за съществуването на това, за което говори физиката. Но знае, че освен това има още и духовен процес. И макар някой с високо мнение за себе си учени считат теософа за глупак или още по-зле, теософията може да приеме тава спокойно. След 50 години всичко това ще се измени; тъй като неизменимото съществуване на материалната наука би нанесла силна вреда върху здравето и благото на човечеството по-нататък ако положението би останало такова, както сега, и ако Духовната наука ни би оказала тук своето противодействие.
към текста >>
270.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с
помощ
та на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с
помощ
та на своето физическо тяло.
Тези Духове на Формата не са имали физическо тяло на Сатурн. Тогава те били устроени така, че имали за нисш член на своето същество етерно тяло, което може да се сравни с етерното тяло на човека. И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения.
По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло.
Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих.
към текста >>
С тази работа човекът е зает сега, когато с
помощ
та на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
към текста >>
271.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
С
помощ
та на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи.
От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление.
С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи.
Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете.
към текста >>
272.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от
помощ
, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества.
Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време.
Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества.
Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество.
към текста >>
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с
помощ
та на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят.
В четвъртият период, т.е., в гръко-латинският, нещата са стояли по такъв начин, че можем да кажем, че тогава с еднакъв успех са можели да притежават както спомена за онова, което човечеството е виждало с помощта на древното сумрачно ясновидство, така и от друга страна, някои хора изцяло пребивавали във физическото тяло и вследствие на това били абсолютно затворени за духовния свят.
Целият наш живот ни показва, че човекът от нашия пети следатлантски период се е спуснал още по-дълбоко във физическото тяло. Външен признак за това е възникването на материалните представи. Първоначално възникнали в четвъртия период в древногръцките анатоми. След това изчезват и отново възникнали, докато не станали все по-силни и по-силни през последните четири столетия, така че човекът не само изгубил позитивното древно съдържание на духовните светове, но също и вярата в духовните светове въобще. Това е констатация от факти.
към текста >>
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с
помощ
та на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Човекът бил потопен в своето физическо тяло с цел да познае външния свят, да изживее физически чувства, за да може онова което изживее от външна страна с помощта на физическите чувства, да го вземе вътре в духовната си същност, за да го въведе в бъдещите степени на еволюцията.
Но сега, доколкото сме се потопили във физическото тяло, тъй като сме прекрачили средата на следатлантската култура, ние се намираме в особена ситуация. Все още не всички, но значителен брой от хората вече се намират в тази ситуация. Цялото вътрешно развитие на човечеството става по забележителен начин. То върви, така да се каже, до известен момент напред, а след този момент то тръгва в обратно направление. След като развитието се спуска надолу до известен момент, то отново се издига нагоре и отново минава през същите етапи, само че в по-висша форма, и по този начин, днес, човекът действително се намира пред забележително бъдеще: пред бъдещето – това се знае от всеки, на който е известен този дълбоко значим факт за развитието на човечеството,че неговото етерно тяло постепенно отново се освобождава, след като се е потопило във физическото тяло, в което той в ясни очертания и форми е възприемал всичко онова, което може да се възприеме днес във физическия свят.
към текста >>
273.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
непрекъснато работят с
помощ
та на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с
помощ
та на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства.
Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя. По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни. Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства.
Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето. И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
към текста >>
И съществата, които ръководят човека, участващи с
помощ
та на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново. Самият човек спомага да се преобрази Земята; но не може да направи това без ръководство. Той не може да определя следващите инкарнации; понеже тогава няма да му е нужно да преживява това, което трябва да стане едва в бъдещето.
И съществата, които ръководят човека, участващи с помощта на силите на Девакан в работата за преобразуване на Земята, които установяват съзвучие между отделните човешки индивидуалности и еволюцията на Земята така, че това да съответства на отделните индивидуалности – тези същества всъщност са Ангелите.
Те не могат да участват в работата на минералите, над твърдата земна кора; понеже тяхното съзнание не достига долу до минералите. Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат.
към текста >>
Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с
помощ
та на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности.
Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>
Така е възникнала системата Йога, с чиято
помощ
те искали отново да се издигнат във висшите светове.
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства.
Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове.
В тази връзка е и това, че хората тогава отдавали малко значение на външната действителност, на физически план. Майа, илюзия било за хората физичното ниво. Древноиндийската култура имала, така да се каже, малък интерес към физическото. Ще ви се стори странно, но действително било така: ако би се запазила древноиндийската култура, то никога не би имало железопътен път, телефони и всичко онова, което сега съществува на физически план; защото им се струвало, че не е важно да овладяват законите на физическия свят в такава степен, че да изпълнят този физически свят с всичко това, което сега представлява достижение на културата за нас.
към текста >>
С
помощ
та та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека.
Благодарение на него, човекът видял в материята съпротивляващ се материал, който той трябвало да обработва. Той се съединил с добрия Ормузд срещу духа на материята, Ариман. Но персиецът вече се интересувал от физическото ниво. След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура. Полагат се основите на човешката наука.
С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека.
В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите. Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа. Това било отново друга епоха.
към текста >>
274.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
С
помощ
та на окултните средства, може да бъде изследван състава на членовете на тези същества, подобно на това, както изследваме членовия състав на човека, когато различаваме в него физическото тяло, астралното тяло, Аз.
С помощта на окултните средства, може да бъде изследван състава на членовете на тези същества, подобно на това, както изследваме членовия състав на човека, когато различаваме в него физическото тяло, астралното тяло, Аз.
И това, което в бъдеще трябва да се развие благодарение работата на Аза, ние наричаме Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. Същественото, което има значение за човека на съвременния етап на развитие, всъщност са първите четири назовани члена, така че ние можем да кажем: Азът е висшият, а физическото тяло – нисшият член в човека. Но ние бихме изпаднали в заблуда, ако напълно абстрактно си представим, че това физическо тяло няма нищо общо с Аза на човека. Физическото човешко тяло също е оръдие на човешкия Аз. Ние видяхме, че човешкото тяло представлява извънредно сложна организация.
към текста >>
Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с
помощ
та на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство.
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава.
Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство.
Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен. Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член.
към текста >>
Той с
помощ
та на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя.
От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление. Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация. Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят. Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си.
Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя.
Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството! Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това. спомнете си само вашите ученически години, каква мъдрост тогава са ви съобщавали. Може би ще си спомните, какво са ви говорили за изобретението на хартията. Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но осата можела да прави това много по-рано!
към текста >>
275.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с
помощ
та на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
276.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с
помощ
та на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел.
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие.
Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления. Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова
помощ
ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел. Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие. Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления.
Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с
помощ
та на звуци.
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци. Обаче онази част от човека, която се появява най- късно – казваха последователите на учението за Логоса – е съществувала най-напред в света. Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята, човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма, той беше вече там и постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява
към текста >>
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с
помощ
та на звуци.
Но когато изследваме древните планетарни състояния на Земята, там ние не откриваме човека в неговата днешна форма, нито пък други същества, които са били в състояние да изразят вътрешните си изживявания с помощта на звуци.
Нашият свят започва с неми същества и постепенно се появяват нови същества, които вече могат да проявяват своите вътрешни изживявания с помощта на звуци.
Обаче онази част от човека, която се появява най- късно – казваха последователите на учението за Логоса – е съществувала най-напред в света. Нека си припомним, че в предишните планетарни състояния на Земята, човекът не беше стигнал до своята днешна форма; обаче в несъвършена, безсловесна и няма форма, той беше вече там и постепенно се издигна до същество, надарено с Логоса или Словото. Причината за тази еволюция се корени в обстоятелството, че това, което при него се явява
към текста >>
277.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И тук, с
помощ
та на антропософията, ние се докосваме до една дълбока тайна.
Когато Луната беше привършила своето развитие, вече съществуваха седем главни Същества, които бяха толкова напреднали, че можеха да излъчват и пренасят Любовта.
И тук, с помощта на антропософията, ние се докосваме до една дълбока тайна.
към текста >>
278.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с
помощ
та на един особен израз.
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
към текста >>
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с
помощ
та на земните сетива.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива.
По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18).
към текста >>
279.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с
помощ
та на другите Евангелия.
Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21.
Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия.
Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с
помощ
та на други импулси.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”.
към текста >>
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с
помощ
та на своите вътрешни, духовни сили.
Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин.
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
към текста >>
С
помощ
та на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха. Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата.
С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
към текста >>
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с
помощ
та на най-простото сричане.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане.
Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
към текста >>
280.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче, макар и несъзнателно, с
помощ
та на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие.
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще. Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло.
Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие.
В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle). Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele). Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло. Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>
281.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с
помощ
та на телеграф, параходи и т.н.?
И сега възниква въпросът: Дали тази духовна сила е вложена в истинския духовен напредък на човечеството? Който има поглед върху нещата, е категоричен: Добре, вие строите железници, но по тях превозвате само това, от което се нуждае стомахът, а ако пътувате самите вие, то е само с оглед на вашите материални потребности.
Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.?
Да, в случая се изразходва огромна духовна сила, но само за лични нужди. Какъв е смисълът на такова посредничество? Едва ли той се свежда до антропософията, до духовните истини! Когато хората си служат с телефони, телеграфи и параходи, на първо място става дума за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности. Днес хората са прекалено вплетени в своите материални потребности.
към текста >>
282.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято
помощ
човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове.
През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство.
А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с
помощ
та на Йога.
Този копнеж за връщане в духовния свят пораждаше всред древноиндийската култура преди всичко онова настроение, което караше хората да разглеждат външната действителност като илюзия, като Майя.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога.
Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя!
към текста >>
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с
помощ
та на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа.
Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове.
Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>
283.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с
помощ
та на своите сетива.
Това, което при сетивния човек се насочва предимно навън и му позволява да възприеме господствуващия във външната природа Дух чрез своите очи и останалите сетива. През тази епоха очите се насочват към материалните предмети на външното пространство, към звездите и техния ход. Върху Сетивната Душа действува това, което е разположено в пространството. В човека на египетско-халдейската епоха има твърде малко от това, което бихме могли да наречем култура на личността, култура на разума. Съвременният човек също няма правилна представа за същността на египетската мъдрост през онази епоха.
Всъщност египетската мъдрост не беше свързана с мисленето, с мисловните асоциации, както това стана по-късно; а когато човекът отправяше погледа си навън, той просто “възприемаше” законите, понеже ги разчиташе във външния свят с помощта на своите сетива.
Всичко се свеждаше до разгадаване на законите; нямаше и следа от понятия, от понятийна наука, налице беше наука на съзерцанието, наука на усещането.
към текста >>
Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна
помощ
.
Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна помощ.
Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка. Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година. Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси. Това, което човечеството ще постигне в шестата културна епоха, трябва да бъде подготвено бавно и внимателно. Необходимите за тази цел сили трябваше да дойдат от вън.
към текста >>
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с
помощ
та на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният.
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният.
Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява. И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания! Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс. И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
284.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято
помощ
ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания.
към текста >>
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с
помощ
та на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност. Това е само едната страна. Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.
към текста >>
285.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято
помощ
той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято
помощ
той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”.
към текста >>
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с
помощ
та на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят.
Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.
към текста >>
И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с
помощ
та на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция.
И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с помощта на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция.
Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото Евангелие и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем Евангелието, но Евангелието е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия!
към текста >>
286.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всичко, което не може да влезе в областта на безсмъртието и отпада, е представено с
помощ
та на коня: Символа на интелигентността.
Скритите душевни последици от 7-те следатлантски култури ще се проявят през 7-те бъдещи епохи. Книгата записана в човешките души, съдържаща приносите на всяка една от културните епохи.
Всичко, което не може да влезе в областта на безсмъртието и отпада, е представено с помощта на коня: Символа на интелигентността.
Призивът Аз Съм облечени в бели дрехи. Преобразяване на Слънцето и Луната; одухотворяване на човечеството.
към текста >>
Несъзнателната работа на Аза върху астралното, етерното и физическото тяло Постепенно се стига доизграждането на себесъзнателния Аз, който се откъсва от груповата душевност и с
помощ
та на Христос получава възможността за постигане на пълна индивидуалност.
След прозвучаването на 7-те тръби възниква една астрална Земя заедно със Съществата, които и принадлежат.
Несъзнателната работа на Аза върху астралното, етерното и физическото тяло Постепенно се стига доизграждането на себесъзнателния Аз, който се откъсва от груповата душевност и с помощта на Христос получава възможността за постигане на пълна индивидуалност.
Начални стадии на развитието на Духа-Себе. С прозвучаването на 7-та тръба човекът ще се освободи от физическата материя и като етерно същество ще навлезе в астралната Земя. Поглед върху първия Адам. Адам като син на Земята. Христовото присъствие в лицето на последния Адам.
към текста >>
Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с
помощ
та на Христовото Същество.
Свободата и Любовта са постижими за човека единствено чрез попадане то му в бездната на злото. Сорат води началото си от други периоди на мировата еволюция и си служи с онези хора, които остават прекалено свързани с материята. Те ще се превърнат във войнството на Сорат. Какво означават за Йоан понятията "първа" и "втора" смърт? На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения.
Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество.
Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец. Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт". Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло. Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония.
към текста >>
Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с
помощ
та на Отец.
Сорат води началото си от други периоди на мировата еволюция и си служи с онези хора, които остават прекалено свързани с материята. Те ще се превърнат във войнството на Сорат. Какво означават за Йоан понятията "първа" и "втора" смърт? На Бъдещия Юпитер ясновиждащият човек ще живее в други морални отношения. Преобразеното от Аза астрално тяло ще оказва въздействие върху етерното тяло: Това може да стане само с помощта на Христовото Същество.
Едва по-късно човекът ще може да преобрази физическото тяло с помощта на Отец.
Отхвърлянето на последното физическо тяло е обозначено в Апокалипсиса като "първа смърт". Отсега нататък хората ще живеят на одухотворената Земя благодарение на силите, които чрез Христос възникват в етерното тяло. Хората ще живеят в съзвучие с Христовия Принцип. Етерното тяло на онези, които са прекалено свързани с физическото тяло, живее в дисхармония. В хода на по-нататъшното одухотворяване на Земята етерното тяло ще престане да съществува.
към текста >>
287.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с
помощ
та на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма.
Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност.
към текста >>
Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на
помощ
всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик.
Нека се запитаме: Кой разбира най-добре геометрията на Евклид, този, който може да привежда буквално думите на книгата и, без предварително да е проникнал в духа на геометрията, иска да разкрие съдържанието на книгата, или този, който първо разбира геометрията и затова знае да се ориентира в геометрията на споменатата книга? Да си представим един човек, който е само филолог и се залавя да тълкува Геометрията на Евклид, един такъв човек, който не разбира нищо от геометрия. Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят.
Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик.
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията.
към текста >>
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с
помощ
та на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Да си представим един човек, който е само филолог и се залавя да тълкува Геометрията на Евклид, един такъв човек, който не разбира нищо от геометрия. Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик.
Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с
помощ
та на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова.
Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти. За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание.
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова.
Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества.
към текста >>
Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и
помощ
ни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване.
Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
И колкото по-далече отиваме в проникването, в задълбочаването към свръхсетивните светове, толкова по-дълбоки истини ще открием в документите на Християнството; за онзи, който пристъпва към тези документи въоръжен с духовните очи, който може да добие с
помощ
та на антропософията, тези документи на християнството му се явяват в една по-висша светлина, с едно дълбоко съдържание на истината.
Всички неща, които днес разгледахме, трябва да се разбират заставайки на почвата на Антропософията. Днес аз можах да дам само един очерк. Когато на основата на Духовната Наука разберем това, което се на мира зад сетивното, тогава ние можем да гледаме с разбиране към това, което е било възвестено чрез Евангелията, което е било възвестено чрез Откровението.
И колкото по-далече отиваме в проникването, в задълбочаването към свръхсетивните светове, толкова по-дълбоки истини ще открием в документите на Християнството; за онзи, който пристъпва към тези документи въоръжен с духовните очи, който може да добие с помощта на антропософията, тези документи на християнството му се явяват в една по-висша светлина, с едно дълбоко съдържание на истината.
Истина е: И човекът надарен с най-простото чувство може да предчувствува, какви истини се крият в християнството.
към текста >>
288.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с
помощ
та на вашия ум.
Тук ние трябва да си изясним, какво е положението с това възприятие през деня. Какво става впрочем, когато човек има възприятия през деня? Помислете за вашия дневен живот, проследете го стъпка по стъпка! На всяка крачка във вас проникват впечатленията на външния свят. Вие ги възприемате, виждате, чувате, миришете и т.н.
При тази или онази работа впечатленията нахлуват през целия ден към вас, вие ги преработвате с помощта на вашия ум.
Поетът, който сам не е един вдъхновен човек, ги прониква със своята фантазия. Всичко това е истина! Но всичко това не може да доведе дотам, щото човек да може да осъзнае свръхсетивното, което стои зад сетивното и материалното. Защо не може той да го осъзнае? Защото цялата тази дейност, която човек развива по отношение на заобикалящия го свят, не отговаря на астралното тяло, такова, каквото то е днес в неговата същност.
към текста >>
289.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с
помощ
та на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа.
И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине.
Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота". Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове. Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи.
към текста >>
290.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на
помощ
природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде! Но трябва да се знае, че онези, които стоят на почвата на Окултизма, винаги са казвали това; те знаят, че ще дойде време, когато човекът ще е приел растителността в своята природа така, както днес е приел минералното царство.
И както от минералите прави сгради, както днес използува силите на минералното царство, така един ден, познавайки добре силите на растителното царство, без да прибягваме до семето, без да извиква на помощ природните сили в тяхната неразбрана форма, той ще може да създава в лабораторията растителни форми, а и нещо по-висше.
Обаче, ако тази възможност за създаване на живи същества в лабораторията би настъпила преждевременно, за този, който стои на истинската почва на Духовната Наука, това би било черна магия.
към текста >>
291.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега нека с
помощ
та на това, което току що разгледахме, с
помощ
та на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме.
Сега нека с помощта на това, което току що разгледахме, с помощта на онази малко неудобна схема с множество числа да определим мястото в мировото развитие, където се намираме.
На нас ни е ясно, че 49-те форми на преобразуването на Сатурн са изминали, а именно 7-те форми на живота на Сатурн, наречени в теософската литература още "цикли", всяка една от които има по 7 състояния на формата ("глобуси"); че по-нататък са изминали 49-те съответно слънчеви състояния и 49-те лунни състояния. Тях е изминал човекът до неговото досегашно развитие, или всичко 147 състояния. Към това се прибавят още състоянията, които човекът е изминал вече през време на нашето Земно развитие.
към текста >>
292.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На Юпитер, когато човекът ще е преобразил своето астрално тяло, той ще стане способен да действува също и в това етерно тяло, но днес той не може това; днес той се нуждае за това, така да се каже, от
помощ
ник.
Необходимо е това етерно тяло също да може да приеме от това, което човек изработва в астралното тяло. Човекът не може още да действува от себе си в това етерно тяло.
На Юпитер, когато човекът ще е преобразил своето астрално тяло, той ще стане способен да действува също и в това етерно тяло, но днес той не може това; днес той се нуждае за това, така да се каже, от помощник.
На Юпитер човекът ще бъде способен да започне същинската работа над етерното тяло. На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване. Но днес човекът трябва да изоставя и двете, физическото и етерното тела, през нощта в леглото и да излиза навън със своето астрално тяло и със своя Аз. Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим помощник.
към текста >>
Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим
помощ
ник.
На Юпитер, когато човекът ще е преобразил своето астрално тяло, той ще стане способен да действува също и в това етерно тяло, но днес той не може това; днес той се нуждае за това, така да се каже, от помощник. На Юпитер човекът ще бъде способен да започне същинската работа над етерното тяло. На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване. Но днес човекът трябва да изоставя и двете, физическото и етерното тела, през нощта в леглото и да излиза навън със своето астрално тяло и със своя Аз.
Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим помощник.
И този помощник, който улеснява това, не е никой друг освен самото Христово Същество, докато Съществото, което помага на човека да работи в своето физическо тяло, ние наричаме Отец. Но преди да дойде помощника, който дава възможност да се работи в етерното тяло, човекът не може да работи в своето физическо тяло. "никой не може да дойде при Отца освен тъкмо чрез мене. "
към текста >>
И този
помощ
ник, който улеснява това, не е никой друг освен самото Христово Същество, докато Съществото, което помага на човека да работи в своето физическо тяло, ние наричаме Отец.
На Юпитер човекът ще бъде способен да започне същинската работа над етерното тяло. На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване. Но днес човекът трябва да изоставя и двете, физическото и етерното тела, през нощта в леглото и да излиза навън със своето астрално тяло и със своя Аз. Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим помощник.
И този помощник, който улеснява това, не е никой друг освен самото Христово Същество, докато Съществото, което помага на човека да работи в своето физическо тяло, ние наричаме Отец.
Но преди да дойде помощника, който дава възможност да се работи в етерното тяло, човекът не може да работи в своето физическо тяло. "никой не може да дойде при Отца освен тъкмо чрез мене. "
към текста >>
Но преди да дойде
помощ
ника, който дава възможност да се работи в етерното тяло, човекът не може да работи в своето физическо тяло.
На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване. Но днес човекът трябва да изоставя и двете, физическото и етерното тела, през нощта в леглото и да излиза навън със своето астрално тяло и със своя Аз. Обаче за да може въпреки това етерното тяло да приеме неговите действия, така щото човекът постепенно да се научи да работи в своето етерно тяло, за това е необходим помощник. И този помощник, който улеснява това, не е никой друг освен самото Христово Същество, докато Съществото, което помага на човека да работи в своето физическо тяло, ние наричаме Отец.
Но преди да дойде помощника, който дава възможност да се работи в етерното тяло, човекът не може да работи в своето физическо тяло.
"никой не може да дойде при Отца освен тъкмо чрез мене. "
към текста >>
Ние ще имаме такива хора, които са приели в себе си Христовия Принцип, които чрез това са преобразили своето астрално тяло и са получили от Христа
помощ
, за да преобразят и етерното тяло.
Така ние ще можем да охарактеризираме и по друг начин двата вида хора, които стоят пред нас в края на Земното развитие.
Ние ще имаме такива хора, които са приели в себе си Христовия Принцип, които чрез това са преобразили своето астрално тяло и са получили от Христа помощ, за да преобразят и етерното тяло.
И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нещо в етерното тяло, защото не са могли да намерят помощника, Христос.
към текста >>
И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нещо в етерното тяло, защото не са могли да намерят
помощ
ника, Христос.
Така ние ще можем да охарактеризираме и по друг начин двата вида хора, които стоят пред нас в края на Земното развитие. Ние ще имаме такива хора, които са приели в себе си Христовия Принцип, които чрез това са преобразили своето астрално тяло и са получили от Христа помощ, за да преобразят и етерното тяло.
И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нещо в етерното тяло, защото не са могли да намерят помощника, Христос.
към текста >>
С
помощ
та на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората, които днес живеят на земята, ще бъдат толкова напреднали чрез Христовия Принцип, че това полагане на най-последното физическо тяло не ще им създаде никаква трудност; но те не трябва да изоставят още нещо, защото от одухотворената Земя ще е изчезнало веднъж за винаги това, което може да достави радост от предметите на Земята. Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло.
С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа. Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония.
към текста >>
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с
помощ
та на Христа.
Представете си последната смърт, последното полагане на физическото тяло. Тази последна смърт на въплъщенията това Откровението нарича "първа смърт". И онези, които са приели Христовия Принцип, ще гледат на това физическо тяло като на една отпадаща черупка. За тях сега значение ще има етерното тяло. С помощта на Христа това етерно тяло е така организирано, че на първо времето е нагодено към астралното тяло, така щото няма вече удоволствие към това, което се намира долу във физическия свят.
Хората ще живеят сега одухотворената Земя по-нататък само с всичко онова, което е било вложено в етерното тяло с помощта на Христа.
Те ще са си създали една хармония между астралното тяло и етерното тяло, Христовия Принцип ще е създал именно тази хармония.
към текста >>
Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с
помощ
та на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание.
Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с
помощ
та на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите. Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана.
Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат.
към текста >>
293.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
С
помощ
та на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства.
Днес хората не обичат да четат между редовете. Те бързо преминават покрай думите и се задоволяват със светкавичния и измамен критерий на интелекта. Рудолф Щайнер трябва да бъде четен по друг начин.
С помощта на интелекта неговото слово се обръща направо към Духа, където то тепърва намира истински отзвук и ни омагьосва с художествените си достойнства.
Остротата на неговия интелект е като светкавица, която пробива границите на ума и отвежда към Духа. И макар за няколко мига душата да се чувства смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; сякаш й се позволява кратка почивка, по време на която тя може да се вглъби в себе си, за да се съвземе отново, пробудена за нов живот.
към текста >>
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с
помощ
та на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято
помощ
вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно. Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят.
Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
294.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С
помощ
та на окултното изследване ние можем да се върнем много по-назад в най-далечните времена от общочовешкото развитие, когато Земята е изглеждала по съвсем друг начин, отколкото днес.
Ако искаме да вникнем в по-дълбокия смисъл на тези лекции, ние трябва да се върнем още по-на-зад в нашето Земно развитие. Ние добре знаем, че нашата Земя често пъти е променяла своя облик. Древният Египет е бил предхождан от още по-стари култури.
С помощта на окултното изследване ние можем да се върнем много по-назад в най-далечните времена от общочовешкото развитие, когато Земята е изглеждала по съвсем друг начин, отколкото днес.
Лицето на Земята е било твърде различно в Азия и Африка. Ако насочим ясновиждащия поглед достатъчно назад във времето, ние ще стигнем до онази епоха, когато нашата Земя е била сполетяна от една ужасна катастрофа, предизвикана от водните стихии, която основно е променила нейния външен вид. Ако отидем още по-назад, ние ще стигнем до пра-древни времена, в които Земята е имала съвършено друг облик, тогава стигаме до онези времена, когато това, което днес представлява дъното на Атлантическия океан, разположен между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша. Ние стигаме до онази епоха, когато нашите души живееха в тела съвършено различни от днешните, ние стигаме до древната Атлантида, до онези пра-древни епохи, за които днешната наука не може да ни даде почти никакви обяснения.
към текста >>
295.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Наистина, това което можем да прочетем в духовния свят, може да бъде разбрано с
помощ
та на логиката, но не и открито с логиката.
Още в самото начало нека да отправим едно предупреждение, че не бива да се правят схематични повторения. Когато става дума за такива повторения в областта на окултизма като например: „Първата културна епоха се повтаря в Седмата, Третата в Петата” и т.н., тогава човек с комбинативна дарба лесно би се изкушил да прилага такива схеми и в други области. И действително, много съчинения върху теософията са пълни с всевъзможни нелепости. Ето защо нека да предупредим: решаващи са не схемите и комбинациите, а духовното виждане, иначе грешките са неизбежни.
Наистина, това което можем да прочетем в духовния свят, може да бъде разбрано с помощта на логиката, но не и открито с логиката.
То може да бъде изживяно само чрез непосредствената опитност.
към текста >>
296.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С негова
помощ
той възприемаше също топлината и студа.
Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество.
С негова помощ той възприемаше също топлината и студа.
По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер. Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
към текста >>
Ученикът биваше подготвян първо с
помощ
та на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия.
Египетският кандидат за посвещение можеше да проникне до тези тайни едва след продължително обучение.
Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия.
Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис.
към текста >>
297.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С днешните очи бихме могли вече да виждаме това тяло въпреки неговите меки части, докато горните му части биха могли да бъдат виждани само с
помощ
та на ясновиждащото съзнание.
Обаче ние разгледахме човека приблизително до отделянето на Луната. Ние описахме тази форма на човека, формата, която в посока надолу, приблизително от средата на човешкото тяло, до височината на хълбоците, показваше известни прилики с днешната.
С днешните очи бихме могли вече да виждаме това тяло въпреки неговите меки части, докато горните му части биха могли да бъдат виждани само с помощта на ясновиждащото съзнание.
Ние вече посочихме, че в образа на кентавъра, сагите, легендите, религията и изкуството са запазили нещо от тогавашната човешка природа. А в отделните части на тялото се запознахме с такива човешки органи, които постепенно прерастнаха в днешните стъпала, подбедрици, колена, бедра, които тогава представляваха животинските форми на нашата Земя, такива животински форми, които обаче са спрели на определена еволюционна степен, докато човекът е продължил своето развитие над тази степен. Нека да вникнем в тези неща още по-внимателно.
към текста >>
298.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
С тяхна
помощ
човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята.
И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката.
С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята.
Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса. Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура. И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително. Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>
299.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято
помощ
неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни.
Ето в какво се състои истинското значение на този процес. И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос.
Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни.
И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това?
към текста >>
300.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния свят с
помощ
та на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми.
Обаче на онези, които навлизат по изключение в астралния свят с помощта на примитивни ясновидски способности, на тях им се явяват такива декадентски форми.
Обаче Едип е зърнал истинския Сфинкс, който не е между мъртвите дори и днес. И до днес той не е между мъртвите, само че се явява на човека под друг, особен облик. Понякога може да се случи така, че хора, които са спрели развитието си на определена степен - примерно в изостанали селски райони - почиват в лятната жега, неусетно заспиват и ги сполетява нещо, което бихме могли да наречем „латентен слънчев удар”, предизвикващ частично отделяне на астралното тяло и етерното тяло от тяхното физическо тяло, в резултат на което те се пренасят в астралния свят, където те действително виждат тези последни декадентски потомци на Сфинкса. Това явление се назовава с различни имена. В някои области го наричат „пладнешка вещица”.
към текста >>
301.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Съкровищата на християнското откровение, които не са нищо друго освен съкровища на източната Мъдрост, родени повторно с
помощ
та на съвсем нови сили, също бяха съхранявани в тесни кръгове, в онези тесни кръгове, чието продължение по-късно откриваме в различните мистерийни общества, каквито са например братството на Свещения Граал, а после и братството на Розенкройцерите.
Благовестията са тук, те се намират също и в Евангелията, както и в другите християнски документи, и те ни предлагат не друго, а Мъдростта на свещените Риши, само че под една напълно обновена форма сякаш сега те застават пред нас като нещо, което е претърпяло един процес на новораждане. Обаче как можеха да бъдат разбрани тези благовестия в началото на една епоха, която очакваше своето пречистване именно от християнството? Евангелията разкриха само една нищожна част от тези благовестия; стъпка по стъпка те допринасяха за едно по-дълбоко разбиране, но в много отношения те доведоха и до едно пълно неразбиране. Ето защо днес, общо взето, Евангелията са най-трудните, най-недостъпните книги; човечеството ще се научи да ги разбира едва в далечното бъдеще.
Съкровищата на християнското откровение, които не са нищо друго освен съкровища на източната Мъдрост, родени повторно с помощта на съвсем нови сили, също бяха съхранявани в тесни кръгове, в онези тесни кръгове, чието продължение по-късно откриваме в различните мистерийни общества, каквито са например братството на Свещения Граал, а после и братството на Розенкройцерите.
Но тези съкровища на Мъдростта бяха достъпни само за онези, които по пътя си към живата Мъдрост можеха да минат през възможно най-суровите изпитания. И така, през последните столетия на нашето летоброене, богата Мъдрост на Изтока и Запада остана почти недостъпна за широките човешки маси. Само отделни частици от нея просветваха тук и там по света.
към текста >>
Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с
помощ
та на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс.
Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм. Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8.
Нейните принципи изобщо не са се променили, въпреки че днес те се изучават по друг начин; Мъдростта на древните Риши е претърпяла единствено тази промяна, че днес ние я изучаваме с помощта на такива познавателни способности, които са пробудени от Христовия Импулс.
Следователно, голяма част от това, което можем да кажем за духовните светове, е по същество източна Мъдрост. По този въпрос не бива да съществуват никакви недоразумения, а както знаем, те възникват твърде лесно.
към текста >>
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с
помощ
та на физическите очи.
И така, в предатлантските епохи, т.е.
преди онази природна катастрофа, която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората, надарени със старото, сумрачно ясновидство, поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този, който се утвърди през следатлантските епохи, когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
Ето защо, преди Атлантската катастрофа не би имало никакъв смисъл да се говори за небесните тела по онзи начин, към който се придържат днешните хора. Ясновиждащият поглед се отправяше към небесните простори и там той виждаше не някакви "тела", а духовни световe! През онези времена не би имало никакъв смисъл да се говори за Меркурий, Нептун или Сатурн така, както прави това нашата астрономия; защото нашата астрономия говори, за мировото пространство и неговото съдържание по такъв начин, че тя регистрира единствено сетивните възприятия на физическите очи.
към текста >>
Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с
помощ
та на своите физически очи?
Обаче през Атлантската епоха това не беше така, защото древното ясновиждащо човечество, поглеждайки в мировото пространство, съвсем не виждаше някакви светещи и ограничени във физическия свят небесни тела. Това, което днес виждат физическите очи, е само външният израз на определени духовни процеси, които са били достъпни за древното човечество; Когато днес физическото око погледне през телескопа към мястото, където се намира Юпитер, там то вижда едно физическо небесно тяло, заобиколено от своите Луни.
Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха, когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място, което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи?
Той би ви дял примерно това, което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер, когато гледате към уличните лампи. В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него. По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо, което дори и днес е свързано с Юпитер; т.е. би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни Същества, чийто видим израз е физическият Юпитер. Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества.
към текста >>
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна
помощ
.
Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ.
Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите. Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят. Аз искам да ти кажа: Погледни огъня, погледни деня, погледни времето на растящата Луна, погледни средата на годината, когато Слънцето се намира в най-високата си точка. Онези, които умират в огъня, през деня, в периода на растящата Луна и на високостоящото Слънце, след смъртта преминават в Брахма; но онези, които умират под знака на дима, на нощта, през периода на намаляваща Луна и в онази част на годината когато Слънцето се намира в най-ниската си точка след като напуснат света през Портата на смъртта, те достигат само до светлината на Луната и отново слизат на Земята. "
към текста >>
302.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с
помощ
та на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита. Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите.
Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина.
Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки.
към текста >>
И така, с
помощ
та на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса. Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
303.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване
помощ
та, която той получава от Земята.
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята.
Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност. Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор. Много често" самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва. Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя. На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
към текста >>
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с
помощ
та на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина.
към текста >>
304.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид
помощ
от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават".
И до какво се свежда това, че те стават все по-силни и все по-могъщи?
Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават".
И общо взето, тъкмо този е смисълът на развитието: Да се издигнеш от степента на вземането до степента на даването. Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е безпомощно и се нуждае от грижите на тези, които са около него. Постепенно то преодолява тази безпомощност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си. Същото се отнася и за Съществата на висшите Йерархии.
към текста >>
Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е без
помощ
но и се нуждае от грижите на тези, които са около него.
И до какво се свежда това, че те стават все по-силни и все по-могъщи? Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават". И общо взето, тъкмо този е смисълът на развитието: Да се издигнеш от степента на вземането до степента на даването.
Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е безпомощно и се нуждае от грижите на тези, които са около него.
Постепенно то преодолява тази безпомощност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си. Същото се отнася и за Съществата на висшите Йерархии.
към текста >>
Постепенно то преодолява тази без
помощ
ност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си.
И до какво се свежда това, че те стават все по-силни и все по-могъщи? Работата е там, че първоначално те са зависими, нуждаят се от нещо, непрекъснато изискват някакъв вид помощ от света, докато по-късно те израстват дотам, че вече "дават", а не "получават". И общо взето, тъкмо този е смисълът на развитието: Да се издигнеш от степента на вземането до степента на даването. Тук Вие откривате една аналогия и с човешкото развитие, простиращо се от раждането до смъртта: детето е безпомощно и се нуждае от грижите на тези, които са около него.
Постепенно то преодолява тази безпомощност, за да се превърне в зрял човек, който на свой ред може да помага на хората около себе си.
Същото се отнася и за Съществата на висшите Йерархии.
към текста >>
И ние бихме могли да си изградим представа за тази
помощ
, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите.
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността.
към текста >>
Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна
помощ
.
Сега аз отново бих желал да опиша природата на тези Архангели, или Архангелои по един съвсем прост, почти тривиален начин. На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието.
Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ.
Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето. И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят. Кой им се притече на помощ?
към текста >>
Кой им се притече на
помощ
?
На тях им харесваше извънредно много това, че можеха да се носят из Космоса; много повече им харесваше да се носят и летят в духовния Космос, отколкото да се прибират в самите себе си. Последното им изглеждаше като една по-низша, по-ограничена степен на съществуванието. Следователно, на тях много повече им харесваше животът в светлинния eтep.*18 Но те никога не биха могли да надхвърлят определена граница от този живот в светлинния етер, ако не им беше оказана известна помощ. Ако на Старото Слънце тези Същества биха били предоставени на самите себе си, те не биха могли да сторят нищо друго, освен през Слънчевите нощи отново да се завръщат на Слънцето. И все пак те не постъпиха по този начин, а все повече и повече удължаваха времето, което прекарваха в духовния свят.
Кой им се притече на помощ?
към текста >>
И сега, в
помощ
на Архангелите идват други духовни Същества.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце. Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство.
И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества.
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
305.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с
помощ
та на Херувимите.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн.
към текста >>
Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с
помощ
та на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици.
В определен момент това огромно газово кълбо започва да се върти и Кант-Лапласовата теория смята за много убедително своето обяснение, че въртейки се, мъглявината започва да отделя от себе си различните планети. Първоначално се образува един пръстен, който започва да се свива; в средата остава Слънцето, а планетите започват да кръжат около него. Кант-Лапласовата теория си представя нещата чисто механически. И, нали така, всички ние помним онзи прост училищен експеримент, който онагледява нещата по възможно най-добър начин. Той изцяло доказва, разбира се, в умален мащаб, как е възникнала Слънчевата система.
Взема се съд с вода, поставя се капка олио, която с помощта на една игла се привежда във въртеливо движение и след малко от основната капка започват да се отделят малки капчици.
Тогава учителят казва на учениците: Ето, сега ние виждаме един миниатюрен модел на Слънчевата система! Наивността на подобно размишление е удивителна. Защото този, който се опитва да обясни Кант-Лапласовата система, забравя нещо съществено което впрочем е добре да бъде забравено понякога, но не и в този случай той забравя самия себе си, той забравя, че би трябвало да се намира вътре в бъдещата Слънчева система, и че не той, а някой друг я поставя в движение! Ето колко невероятна е наивността на съвременната материалистическа митология; да, тя е много по-голяма от наивността на всяка друга митология. Това ще потвърдят бъдещите поколения.
към текста >>
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с
помощ
та на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце.
Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
към текста >>
Обаче това сгъстяване не става от само себе си, а с
помощ
та на Йерархиите.
Следователно, ние говорим не за нашето днешно Слънце, а за онова Старо Слънце, което действително е било съставено от първичния огън плюс огнената мъгла или огнения въздух. Отворете "Фауст" и там Вие ще срещнете същия този израз, понеже той беше добре познат на Гьоте. Впрочем Вие ще го откриете и на много места в теософската литература. И така, ние трябва да си представяме Старото Слънце като нещо, съставено от тези две субстанции.
Обаче това сгъстяване не става от само себе си, а с помощта на Йерархиите.
към текста >>
306.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Но по какъв начин се проявяваше тази
помощ
?
Човекът е започнал своето развитие на Земята от незапомнени времена и то в известен смисъл наподобява съотношенията между малкото дете и възрастния: възрастният човек непрекъснато учи малкото дете. Същото важи и за Йерархиите: те непрекъснато учат прикования към Земята човек и му помагат да напредва по пътя на познанието.
Но по какъв начин се проявяваше тази помощ?
към текста >>
307.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, ако си представим съвършения човек на Бъдещия Вулкан, бихме могли да го изобразим с
помощ
та на следната схема: Започвайки отгоре надолу, ние имаме неговите Атма, Буди, Манас, Аз, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Сега нека да отбележим с този нов кръг петата съставна част, а именно преобразеното астрално тяло, или Манас, макар че, строго погледнато, той би трябвало да бъде начертан вътре в самото астрално тяло. По същия начин можем да отбележим с кръг и преобразената част от етерното тяло, която наричаме Буди, или Дух-Живот. А съвършенството, което физическото тяло ще постигне през бъдещите планетарни въплъщения Юпитер, Beнера и Вулкан, ни позволява още отсега да го наречем Атма.
Следователно, ако си представим съвършения човек на Бъдещия Вулкан, бихме могли да го изобразим с помощта на следната схема: Започвайки отгоре надолу, ние имаме неговите Атма, Буди, Манас, Аз, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Нека да не пропускаме, че въпреки тези седем принципа, човекът си остава едно цялостно същество. Ето кое е същественото.
към текста >>
Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с
помощ
та на ясновидството само горе в духовния свят.
Ако пристъпим към следващата Йерархия, Архангелите, ние ще установим, че там нещата са още по-различни. Това, което тук отбелязваме като астрално тяло, при Архангелите изобщо не е свързано с физическото тяло и с етерното тяло; т.е. долните им съставни части, физическото тяло и етерното тяло са отделени от по-висшите съставни части, които се намират горе в духовния свят. Искаме ли да си изградим пълна представа за Архангелите, ние трябва да си кажем: Да, тук нещата не са както при човека, където всички принципи са събрани на едно място; тук духовното е горе и в същото време то се отразява долу. Едно физическо тяло и едно етерно тяло могат да се съединят само ако физическото тяло е съставено от въздух или огън.
Следователно, Вие не бихте могли да доловите физическото тяло на Архангела в тази или онази водна маса, а само в огъня или вятъра, така че духовното съответствие на етерно-физическата част от Архангела Вие бихте могли да намерите с помощта на ясновидството само горе в духовния свят.
към текста >>
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с
помощ
та на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността. При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
308.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Престолите са
помощ
ни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта.
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн.
Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно.
към текста >>
Проверете това е
помощ
та на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг.
Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс. Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство. И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство. Представете си как изглежда един неосветен предмет, който Вие наблюдавате през едно осветено пространство? Той изглежда оцветен в синьо.
Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг.
Винаги, когато Вие наблюдавате мрака през едно осветено пространство, той изглежда син. Аз добре съзнавам опасността, че от гледна точка на днешната механическа оптика, подобно твърдение би могло да се окачестви като пълна безсмислица. Обаче тази безсмислица, така или иначе, отговаря на истината. Днешната физика изобщо не може да обясни защо цялото небе е синьо. А то е синьо, защото всъщност е черно, а ние го гледаме през осветеното пространство.
към текста >>
Да, тези наименования идват от египетските и от халдейските Мистерии и днес точното им значение може да бъде обяснено само с
помощ
та на истинската Духовна наука.
Да, тези наименования идват от египетските и от халдейските Мистерии и днес точното им значение може да бъде обяснено само с помощта на истинската Духовна наука.
Първоначалната Азова заложба се корени в говора, в тона. Обаче в известен смисъл всяко тонообразуване тук няма да се впускам в подробности, които са известни на всеки окултист и които ние бихме могли да обсъдим в по-тесен кръг е пряко свързано с размножителните процеси, нещо, за което би трябвало да се досетите и от факта, че мутацията на гласа обикновено настъпва с началото на половата зрелост. Връзката между двата процеса е изключително дълбока*40, а древната мъдрост ги отнасяше именно към зодиакалната област на Телеца. Поради тази причина Телецът има за Земята същото значение, каквото Лъвът има за Сатурн, Скорпионът за Юпитер, или Слънцето и Водолеят за Марс и Луната.
към текста >>
309.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на без
помощ
ни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател". Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен. И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността.
Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
310.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Поради акта, че с
помощ
та на Христос и единствено с
помощ
та на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще?
Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна
помощ
; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята.
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
към текста >>
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с
помощ
та на общото, да обясним точката с
помощ
та на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е
помощ
та на обкръжаващия го звезден свят.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество.
В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят.
Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността. И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>
311.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято
помощ
човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
С
помощ
та на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
"Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
312.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това беше възможно само с
помощ
та на новите сили, които душата трябва да добие: силите на познанието, които не си поставят никакви граници.
Това нищо съдържаше едно отрицание. А също и духовната смърт. Човек не можеше да я избегне освен откривайки в нищото всичко.
Това беше възможно само с помощта на новите сили, които душата трябва да добие: силите на познанието, които не си поставят никакви граници.
към текста >>
313.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Кръщението не се извършва с
помощ
та на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение.
Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо, което позволява на човека да действува върху това, което прави да пулсира кръвта в неговото тяло. Тук вече нямаме едно ненормално състояние, нямаме потопяване във водата, а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа.
Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение.
Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо, което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, вътрешният огън, който се изразява в движението на кръвта. Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят. Но когато Христовият импулс е този, който действува, всичко, което става в астралното тяло се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ. Ето как трябва да се разбира изразът: кръщение с дух и огън. Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.
към текста >>
314.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без
помощ
та на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос.
Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла.
Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи. Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от Антропософията.
към текста >>
315.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с
помощ
та на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни.
Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци. Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества.
към текста >>
В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима
помощ
та на бащата.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа.
В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата.
Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден. Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
316.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да си представим, че Христос е влязъл в света в своята пълна универсал-ност, това, което той е извършил, е станало с
помощ
та на напълно християнизираното етерно тяло; защото точно това се е случило; Христос е направил от етерното тяло на Исуса от Назарет едно етерно тяло способно да оживотвори също и физическото тяло: в момента, когато етерното тяло на Исуса от Назарет, в което се намираше Христос, беше станало напълно оживотворител на физическото тяло, в този момент етерното тяло на Христа се явява преобразено.
Да си представим, че Христос е влязъл в света в своята пълна универсал-ност, това, което той е извършил, е станало с помощта на напълно християнизираното етерно тяло; защото точно това се е случило; Христос е направил от етерното тяло на Исуса от Назарет едно етерно тяло способно да оживотвори също и физическото тяло: в момента, когато етерното тяло на Исуса от Назарет, в което се намираше Христос, беше станало напълно оживотворител на физическото тяло, в този момент етерното тяло на Христа се явява преобразено.
И авторът на Евангелието на Йоана описва този момент като казва:
към текста >>
317.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С
помощ
та на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
Това, което другите апостоли са видели физически преди тайната на Голгота, е могло да запали у тях силата да виждат възкръсвалия Христос. И Павел може да каже буквално: както аз видях Христа, видяха го и другите. Ние разбираме, какво иска той да каже с това. Смисълът на тези думи става веднага ясен за антропософското разбиране: съществува един духовен свят; ако ние го съзерцаваме чрез Импулса, който Христовата Сила им даде, ние можем да намерим в този свят самия Христос, този, който мина през събитието на Голгота. Ето какво е искал да каже апостол Павел.
С помощта на това, което може да се нарече християнско посвещение, с търпение и постоянство човек може да стане един приемник на апостол Павла, да добие способността да вижда в този духовен свят и да съзерцава там духом Христа лице срещу лице.
към текста >>
Без
помощ
та на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед.
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец".
Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед.
След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен.
към текста >>
С това той съвсем не става като един
помощ
ен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец". Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед. След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста".
С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано.
Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо. Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с
помощ
та на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение.
Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици.
Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение.
Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без
помощ
та на мозъка.
Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение.
Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>
318.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до
помощ
та на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
319.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без
помощ
та на външните сетива, следователно без
помощ
та на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес.
Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>
Така етерното тяло трябва да бъде в
помощ
на астралното тяло и на Аза, ако искаме да се създаде ясновиждане, т.е.
Така етерното тяло трябва да бъде в помощ на астралното тяло и на Аза, ако искаме да се създаде ясновиждане, т.е.
за целта трябва да съдействуват всички членове на човешката природа, които човек притежава, Азът, астралното тяло, етерното тяло, с изключение само на физическото тяло. Въпреки това, след изживяване то на свръхсетивния свят физическото тяло има задачата да доведе това познание в пълно съзвучие с добитото от него сетивно-разсъдъчно познание.
към текста >>
320.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени
помощ
ни същества са изхвърлили Луната от Земята.
Така пред човека застават същества от един по-стар род на боговете, които се намесват някак си коригиращо в това, което Орест, ръководен от съществата отделили се заедно със Слънцето, предприема. Тук ние виждаме един чудесен пример, как митологията и мъдрите възгледи на древните народи ни предават онова, което днес духовното наблюдение може да познае по друг начин. Вземете заедно всичко това, което днес ви казах в следващите сказки ще говорим по-подробно върху него и ще откриете някои въпроси, които за Вас се свързват с разгледания въпрос като въпроси на съвестта. Днес за Вас някои неща ще останат още неясни поради това, че в известно отношение разгледахме Съществата, които са взели участие в отделянето на Луната, като по-мощни отколкото Съществата на слънчевото царство; това ще се изясни; защото ще видите, колко относителни са нещата в по-висшите светове. Едно обаче ви моля днес да приемете на половина като въпрос.
Видяхме, че Земята би се втвърдила, би се вдървила, ако не беше станало отделянето на Луната; че благодарение на това душевният живот получи своята вътрешна подвижност, благодарение именно на това, че определени помощни същества са изхвърлили Луната от Земята.
към текста >>
321.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с
помощ
та на физическите сетивни органи.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи.
Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с
помощ
та на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване. Това е един механически начин на виждане диханието.
Колкото и невероятно да звучи това за един съвременен човек, все пак истина е, че с помощта на духовно-научното изследване днес можем да констатираме следното: у по-голяма част от хората в древна Индия възприемането на диханието е било съвършено различно от днешното.
От това, което ставаше около тогавашните хора, душата на светлината не се беше оттеглила; поради това те виждаха вдишвания и издишвания въздух в различни светли и тъмни цветни отсенки. Те виждаха как въздухът се вливаше и отново излизаше от тях като в огнени лъчи. Следователно можете да кажете: чрез това, което е претърпяло промени във всички неща за човешкото виждане и самият въздух е станал нещо съвършено друго. Днес въздухът е нещо, което човекът възприема в основни линии само механично чрез съпротивлението, което той представя, защото душата на светлината, която прониква въздуха, не може да бъде възприемана от него направо. Човекът е излязъл и от този последен остатък на инстинктивното ясновиждане.
към текста >>
322.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Те, които следователно се намираха в едно твърде особено положение, се опитаха сега, да продължат по-нататък своето развитие с
помощ
та на развитието на човечеството на Земята.
Това бяха пропуснали те. С тези Същества се случи така, че в известно отношение те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята. Следователно бяха такива, които не бяха останали от самото начало заедно със Земята, когато Слънцето се отдели от нея, но след това не можаха да вървят в крак с развитието на Слънцето и паднаха обратно на Земята. Сега те останаха по-нататък свързани с развитието на Земята. Какво направиха сега тези Същества по-нататък в течение на развитието на Земята?
Те, които следователно се намираха в едно твърде особено положение, се опитаха сега, да продължат по-нататък своето развитие с помощта на развитието на човечеството на Земята.
Те не можаха да се домогнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна. До човешкия Аз имаха достъп онези Същества, които бяха напуснали Земята заедно със Слънцето. Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно.
към текста >>
И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите
помощ
нички.
Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички.
В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение.
към текста >>
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите
помощ
ници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с
помощ
та на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман.
Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа. Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили.
Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман.
Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра. Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>
323.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с
помощ
та на времето.
Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение. Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура. Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта.
Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето.
Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена. И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение. Обичани бяха прадедите, онези, които бяха предхождали настоящото поколение във времето. Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно отношение, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно отношение на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа.
към текста >>
А сега съвсем не е необходимо да вземете на
помощ
Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат.
Йозафат беше предпазен от всичко това. Въпреки това се случи се, че един ден Йозафат излезе от двореца на човека и видя един мъртвец; това се разказваше: тогава той се завърна дълбоко потресен в царския дворец и намери се един човек, който беше най-дълбоко изпълнен в сърцето си с тайните на християнството. Този човек се наричаше Балам и той спечели Йозафата за Християнството. И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието.
А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат.
Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва. Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума. Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина!
към текста >>
324.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с
помощ
та на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ.
Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с
помощ
та на другите Евангелия, респективно с
помощ
та на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
"
към текста >>
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с
помощ
та на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан.
Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение.
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан.
Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции.
към текста >>
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до
помощ
та на нашия разум и останалите душевни способности.
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности.
Обаче съществуват и други три степени на познание. Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
към текста >>
с
помощ
та на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно.
В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е.
с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно.
Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но, когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, в другия случай той сам разкрива част от своята душевност.
към текста >>
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с
помощ
та на най-висшата степен на познанието интуитивното.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на
помощ
се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят. И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи.
За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
към текста >>
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с
помощ
та на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството.
Представете си нещо, което днес едва ли би могло да се случи а именно, че един човек би бил посветен по такъв начин, че за него светът на инспирацията и интуицията да стоят открити, а в същото време той не е ясновиждащ и не прониква в имагинативния свят. И ако такъв човек би срещнал друг човек, който може би съвсем не е посветен, но който при определени обстоятелства има достъп до имагинативния свят, така че може да вижда цялото поле на имагинацията: какво би се получило тогава?
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството.
Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него.
към текста >>
Това, което днес духовното изследване може да установи без
помощ
та на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
Бих искал да онагледя нещата с
помощ
та на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша.
Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
към текста >>
с
помощ
та на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията.
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер? " Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н.
с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията.
После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек? Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека. Тогава ще се наложи той да проследи може би много епохи и времена, ако иска да стигне до миналите инкарнации на Аза. По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново създание, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново създание, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
към текста >>
325.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с
помощ
та на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват като способности, далеч не е съществувало винаги. Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи.
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно. Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да мислят логически с
помощ
та на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с
помощ
та на разсъдъчното, логическо мислене.
Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива.
Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
към текста >>
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без
помощ
та на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
към текста >>
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с
помощ
та на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан.
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан.
Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>
326.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с
помощ
та на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма?
Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято
помощ
външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>
327.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
С
помощ
та на подобен експеримент не само бихме удължили младенческия период, но бихме постигнали и друго: Бихме внесли определени младенчески сили в астралната майчина обвивка, така че те отново да бъдат приложени в света, така че едно същество, слизащо от духовните висини да се изхранва с тях, да се подмладява с тях.
С помощта на подобен експеримент не само бихме удължили младенческия период, но бихме постигнали и друго: Бихме внесли определени младенчески сили в астралната майчина обвивка, така че те отново да бъдат приложени в света, така че едно същество, слизащо от духовните висини да се изхранва с тях, да се подмладява с тях.
към текста >>
328.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с
помощ
та на антропологията, а с
помощ
та на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество.
Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях. Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор. Това стана шестстотин години преди нашето летоброене.
Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество.
към текста >>
329.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с
помощ
та на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи.
На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н.
осемстепенен път. Той трябваше да бъде като едно откровение от горе. Следователно, преди епохата на Буда, едно такова същество като Бодисатва, просто не беше в състояние да се възползва напълно от някакво човешко тяло. На Земята той не можеше да намери човешко тяло, в което, би могъл да въплъти онези свои способности, чрез които съумяваше да влияе на хората. Такова човешко тяло не съществуваше.
към текста >>
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с
помощ
та на личните си морални убеждения.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с
помощ
та на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия.
Интересно е да припомня, че след като до определена възраст човек развива едни или други способности, изведнъж те проявяват тази особеност, че започват да го задържат, да го възпират. И често пъти по-късно, в своя та тридесетгодишна възраст, този човек не може лесно да надхвърли предишната степен, постигната през двадесетгодишната възраст.
Но когато сме изправени пред друг човек, който не е постигнал твърде много до двадесетгодишната си възраст и усвоява същите способности с помощта на другия, тогава този, който е в известен смисъл изостанал, може през своята тридесета година да се издигне на по-висока степен от първия.
Който умее добре да наблюдава живота, ще потвърди, че това е точно така. Онези качества, които човек е превърнал, така да се каже, в лична собственост, стават по-късно истински окови за него, докато качествата, които не са свързани толкова много с душата му и са усвоени само външно, се оказват значително по-слаби препятствия.
към текста >>
330.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
След относително кратко време и с
помощ
та на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло.
Но етерното тяло е архитектът и строителят на човешкото физическо тяло. И ние лесно можем да си представим, че в действителност имаше едно дълбоко родство между етерното тяло на Соломоновия Исус което беше отнесено в духовния свят и Аза на Заратустра, понеже до дванадесетата година то беше свързано със Заратустра в неговия земен живот. И когато по-късно Заратустровият Аз напусна тялото на Исус от Назарет, тогава се проявиха и притегателните сили между Заратустровия Аз и етерното тяло на Соломоновия Исус. Тези два вида сили се срещнаха отново и си изградиха едно ново физическо тяло. Заратустровият Аз беше напреднал до такава степен, че не се нуждаеше от прехода в света на Девакана.
След относително кратко време и с помощта на онова етерно тяло, което току-що описахме, той можа да си изгради едно ново физическо тяло.
По този начин за пръв път се роди онова Същество, което после непрекъснато се явява на Земята, и то след относително кратките периоди между смъртта и новото раждане, защото въпросното Същество винаги и отново се инкарнира на Земята.
към текста >>
Навсякъде, където хората имаха предчувствие за този факт, или чрез посвещението стигаха до определено познание за него, те изобразяваха тези велики тайни с
помощ
та на един символ.
Навсякъде, където хората имаха предчувствие за този факт, или чрез посвещението стигаха до определено познание за него, те изобразяваха тези велики тайни с помощта на един символ.
Виждаме например, как в онези малко известни и тайнствени Мистерии на европейския Север, Мистериите на дротите, съществували преди християнството, имаше един чисто земен символ за духовния факт на дванадесетте Бодисатви. В древните Мистерии на дротите винаги можеше да бъде открита една общност от дванадесет индивидуалности, които възвестяваха духовните истини. Всред тях имаше един тринадесети, който не е поучавал нищо, но чрез самото си присъствие, просто е излъчвал мъдростта, която другите са възприемали. Ето земният символ за един небесен, духовен факт.
към текста >>
Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с
помощ
та на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше.
Обаче всяко душевно вълнение, така да се каже, се поема от опреде лени субстанции на етерното тяло. Това, което наричаме водя, етерно се проявява в това, което наричаме огън. Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта. Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер. Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше.
Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето. Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения. А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
331.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно без
помощ
ен; днес той може да бъде възприеман само теоретично.
И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит.
Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично.
През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание. Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание. И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина. Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло.
към текста >>
И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято
помощ
може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани.
И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие.
Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>
332.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с
помощ
та на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
Човечеството или ще получи Антропософията, с чиято
помощ
ще се научи да разбира Библията по съвършено нов начин, или ще стигне до там, където всъщност се намират днес много хора, които не познават Антропософията, а именно, че те просто не могат да се вслушат в езика на Библията.
Ние живеем в една епоха, когато човешките сърца все повече обедняват откъм възможността да приемат Библията така, както тя е била приемана през последните четири, пет столетия от европейското културно развитие.
Човечеството или ще получи Антропософията, с чиято помощ ще се научи да разбира Библията по съвършено нов начин, или ще стигне до там, където всъщност се намират днес много хора, които не познават Антропософията, а именно, че те просто не могат да се вслушат в езика на Библията.
В този случай човечеството просто би се простило с Библията, Библията би изчезнала и неподозирани духовни блага биха се оказали безвъзвратно изгубени: най-важните духовни блага за нашето Земно развитие. Тези неща трябва да бъдат разбрани. Ние се намираме в един скок от нашата еволюция. Човешкото сърце копнее за антропософското обяснение на Библията. Ако човечеството получи това антропософско обяснение на Библията, тя ще остане като една истинска благословия за него; ако то не го получи, Библията ще бъде окончателно изгубена.
към текста >>
Истината върху Евангелията може да бъде постигната единствено с
помощ
та на Антропософията!
Как би трябвало да се изразим днес по тези въпроси, ако пренесем в нашата епоха това, което Христос Исус каза за книжниците и фарисеите? Защото днес ние сме свидетели на нещо подобно! И това са онези, които отхвърлят всяко по-дълбоко обяснение на Евангелията и искат да останат на равнището, което им позволява да се произнасят върху Евангелията без онези душевно-духовни способности, които се постигат в антропософския път на познание; онези, които не искат да направят необходимите стъпки, за да навлязат в основата на Евангелията. Общо взето, така изглеждат нещата навсякъде, където хората се опитват независимо дали сполучливо или не да интерпретират Евангелията. Защото силата за интерпретиране на Евангелията идва единствено от Антропософията.
Истината върху Евангелията може да бъде постигната единствено с помощта на Антропософията!
Ето защо, ако действително търсим истината, всеки друг подход към Евангелията е толкова безутешен, толкова безнадежден и облъхва човешкото сърце с мрак и студ. Но към книжниците и фарисеите, днес трябва да прибавим и една трета категория от хора и това са естествениците, представителите на официалната наука, така че днес можем да говорим за три категории от хора, които поначало изключват всичко, което води към духовния свят, както и всички потенциални способности, с чиято помощ може да се стигне до духовните причини на природните явления. И ако говорим в смисъла на Христос Исус, днес упрекът следва да бъде отправен към онези, които стоят зад университетските катедри; в тяхна власт е да съпоставят и изследват при родните явления, докато те яростно отхвърлят всяко духовно обяснение. Точно те са тези, които спъват хода на общочовешката еволюция, защото напредъкът на човечеството спира там, където хората не искат да разберат знаците на времето в посочения от мен смисъл.
към текста >>
Но към книжниците и фарисеите, днес трябва да прибавим и една трета категория от хора и това са естествениците, представителите на официалната наука, така че днес можем да говорим за три категории от хора, които поначало изключват всичко, което води към духовния свят, както и всички потенциални способности, с чиято
помощ
може да се стигне до духовните причини на природните явления.
И това са онези, които отхвърлят всяко по-дълбоко обяснение на Евангелията и искат да останат на равнището, което им позволява да се произнасят върху Евангелията без онези душевно-духовни способности, които се постигат в антропософския път на познание; онези, които не искат да направят необходимите стъпки, за да навлязат в основата на Евангелията. Общо взето, така изглеждат нещата навсякъде, където хората се опитват независимо дали сполучливо или не да интерпретират Евангелията. Защото силата за интерпретиране на Евангелията идва единствено от Антропософията. Истината върху Евангелията може да бъде постигната единствено с помощта на Антропософията! Ето защо, ако действително търсим истината, всеки друг подход към Евангелията е толкова безутешен, толкова безнадежден и облъхва човешкото сърце с мрак и студ.
Но към книжниците и фарисеите, днес трябва да прибавим и една трета категория от хора и това са естествениците, представителите на официалната наука, така че днес можем да говорим за три категории от хора, които поначало изключват всичко, което води към духовния свят, както и всички потенциални способности, с чиято помощ може да се стигне до духовните причини на природните явления.
И ако говорим в смисъла на Христос Исус, днес упрекът следва да бъде отправен към онези, които стоят зад университетските катедри; в тяхна власт е да съпоставят и изследват при родните явления, докато те яростно отхвърлят всяко духовно обяснение. Точно те са тези, които спъват хода на общочовешката еволюция, защото напредъкът на човечеството спира там, където хората не искат да разберат знаците на времето в посочения от мен смисъл.
към текста >>
Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с
помощ
та на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света!
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение!
Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света!
Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос.
към текста >>
Тази
помощ
и сила идват от Христос.
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света!
Тази помощ и сила идват от Христос.
Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос.
към текста >>
Най-важните неща и самата същност на християнството могат да бъдат правилно обяснени единствено с
помощ
та на Антропософията.
Това, което Азът може да създаде свръх самия себе си, именно то прелива навън чрез словото. Едва в края на Земното развитие Азът ще е стигнал до там, че да има целия Христос в себе си. Засега Христос е не що, което прелива от сърцето. И ако някой се стреми само да „изпълни" сърцето си, той изобщо не стига до Христос. Ето защо, ако някой не приема това изречение в неговата пълна сериозност, в неговото пълно достойнство, той замъглява християнството.
Най-важните неща и самата същност на християнството могат да бъдат правилно обяснени единствено с помощта на Антропософията.
Единствено разчитането на хрониката Акаша там, в духовния свят, ни позволява да се докоснем до точния смисъл на религиозните първоизточници.
към текста >>
333.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с
помощ
та на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо.
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия. Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време.
Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо.
Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията. Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия. Защото за тази цел беше необходимо човешките души да са развили такива способности, чрез които да приемат в себе си учението за Кармата и реинкарнацията. Наложително беше, тези души да са минали и през по-ранни инкарнации, включително и през епохата след идването на Христос, изживявайки съответните опитности, преди да са узрели за учението, обясняващо законите на Кармата и реинкарнацията. Ако учението за Кармата и реинкарнацията беше оповестено през първите столетия на християнството по такъв начин, както става днес, това би означавало да изискваме от човечеството същото, което бихме искали от растението, настоявайки от семето да поникнат направо цветовете, а после зелените листа.
към текста >>
Тук, в една екзотерична лекция, не следва да бъдат назовавани имената, свързани с този езотеричен процес; само ще загатнем, че тази индивидуалност, която беше възкресена от Христос Исус в лицето на младежа от Наин, по-късно се прероди като един изтъкнат мисионер, обновил цялото християнство с
помощ
та на онези сили, които бяха вложени в него още през миналата му инкарнация.
Точно такъв вид посвещение беше извършен с младежа от Наин, Заедно със Събитието от Палестина настъпи и едно истинско преобразяване на неговата душа; но тогава тя все още нямаше съзнанието, че се е издигнала във висши те светове. Вложените в нея сили се проявиха едва в следващата инкарнация.
Тук, в една екзотерична лекция, не следва да бъдат назовавани имената, свързани с този езотеричен процес; само ще загатнем, че тази индивидуалност, която беше възкресена от Христос Исус в лицето на младежа от Наин, по-късно се прероди като един изтъкнат мисионер, обновил цялото християнство с помощта на онези сили, които бяха вложени в него още през миналата му инкарнация.
към текста >>
С
помощ
та на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки.
С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие.
Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
към текста >>
Преди епохата на Христос Исус, органите които човек използваше, бяха изградени само с
помощ
та на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили.
Благодарение на факта, че наистина стана това, което описвам сега пред Вас, след появяването на Христос настъпи една голяма промяна с човешките способности. По-рано човекът можеше да си служи само с онези способности, които придобиваше по бащина или майчина линия. Когато се намираме между раждането и смъртта, ние развиваме качества и способности, свързани с физическото, етерното и астрално тяло.
Преди епохата на Христос Исус, органите които човек използваше, бяха изградени само с помощта на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили.
Естествено, тези неща могат да бъдат силно деформирани, ако човек е материалистично настроен. Но ако се отдаде на топлината, идваща от Христовия Принцип, те могат да бъдат облагородени и пренесени в следващите инкарнации под все по-висша и по-висша форма.
към текста >>
Той посочва, че това, което Той дава на света, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от досегашните религиозни системи, понеже е свързано с онези човешки способности, които придобиваме не по наследствена линия, а с
помощ
та на небесното царство.
Това, което казвам сега пред Вас, е обяснено от Христос Исус, макар и по друг начин.
Той посочва, че това, което Той дава на света, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от досегашните религиозни системи, понеже е свързано с онези човешки способности, които придобиваме не по наследствена линия, а с помощта на небесното царство.
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение, на едно такова Евангелие; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия на ред. Но в същото време той казва и друго: „Вие не можете да бъдете убеждавани по същия начин за новите истини, защото това, което свидетелствува за старите форми, е неизползваемо за новите форми." Така както ги разбира човек, старите истини могат да бъдат представени най-добре в знамението на пророк Йона. То символизира начина, по който човек постепенно израства до познанието за духовните светове, или за да се изразим по библейски начина, по който човек става пророк (Лука 11,29-32).
към текста >>
Необходимо е да насочим поглед към детинските черти, които са останали в човека, защото едва с тяхна
помощ
, Христовата Сила ще пробуди новите човешки способности.
Нека да повторим: Човекът, изправен тук пред мен,има всъщност много добри заложби. Той може да положи всички усилия, за да ги развие и напредне в живота. Но така, както се постъпва днес, хората просто не обръщат внимание на първичната човешка природа.
Необходимо е да насочим поглед към детинските черти, които са останали в човека, защото едва с тяхна помощ, Христовата Сила ще пробуди новите човешки способности.
Да, ние трябва да подсилим детинските черти, понеже от тях ще се родят новите човешки способности. В този смисъл, всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип. Обаче ако днес силите, които са под влиянието на Луцифер колкото и да са високо издигнати се проявяват единствено в човека, те водят до отхвърлянето, до поругаването на онова, което може да живее на Земята като Христова Сила, също както и Христос предсказа това.
към текста >>
Ако обаче някой изследва тази кръв с
помощ
та на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката кръв.
Ако обаче някой изследва тази кръв с помощта на окултни средства, той ще установи, че фактически тя няма нищо общо с човешката кръв.
Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не би взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя. Към кръвта, пролята на Голгота, е примесена и неизмеримата, безграничната любов, и окултният изследовател ясно установява, как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота. И понеже евангелистът Лука държеше особено на това, да опише как безгранична та любов е дошла в света чрез Христос, за да победи окончателно егоизма, той се спира предимно на тези събития. Всеки един от евангелистите описва най-вече това, което смята, че трябва да каже да човечеството.
към текста >>
334.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разсъдъчното мислене, с
помощ
та на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ.
Мисията на древноеврейския народ.
Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ.
За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът. Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия. Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус.
към текста >>
335.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Мирозданието не се изобразява с няколко щриха и не се разбира с
помощ
та на няколко удобни понятия.
За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много. Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с Евангелието, което обхваща историята на Исус от неговото детство. Развитието на Исус от раждането му до кръщението в р.Йордан съставляваше основната тема на базелските лекции. Още в тази предистория се срещнахме с много сложни съотношения. Над най-великото постоянно трябва да се размишлява, без да се опитваме лесно да го разбираме и да го представяме опростено.
Мирозданието не се изобразява с няколко щриха и не се разбира с помощта на няколко удобни понятия.
към текста >>
336.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Духовният изследовател си поставя задачата: да си изясни, как е представено събитието в Палестина, без да прибягва до
помощ
та на какъвто и да е документ.
Духовният изследовател си поставя задачата: да си изясни, как е представено събитието в Палестина, без да прибягва до помощта на какъвто и да е документ.
Той предприема своето изследване без оглед на каквито и да е документи. След това той се опитва да покаже, как тези истини и съобщения са осветени в документите.
към текста >>
337.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези правила, които принадлежат на съвсем друго време,повече или по-малко се различават, например, от правилата, с
помощ
та на които се развиват духовните знания днес, но все пак още имат определено сходство с тях.
И действително, в продължение на цялата еврейска древност отделни хора са се подготвяли да добият разбиране за Христовото събитие. Тези хора (в древноеврейския народ те са били малцина) би било нужно да ги разгледаме по-отблизо, ако искаме да разберем как се е провеждала подготовката за бъдещия Христос, как народ със своите унаследени от Авраам качества е добивал способност пророчески да разбира донесения от Спасителя човешки аз. Хората, които се подготвяли да бъдат способни ясновидски да разбират и осъзнават, какво, собствено, означава Христос, се наричат назореи[2]. Те са можели ясновидски да проникват в това, което се е подготвяло в древния еврейски народ така, че Христос да може да се роди от този народ и да бъде разбран. По отношение начина на живот, който са водели, и от страна на вътрешното формиране и благодарение на своето ясновидско развитие, назореите са били свързани със строги правила.
Тези правила, които принадлежат на съвсем друго време,повече или по-малко се различават, например, от правилата, с помощта на които се развиват духовните знания днес, но все пак още имат определено сходство с тях.
В назорейството много от това, което днес представлява спомагателни условия, е важно, а много от това, което днес е основно, представлява нещо второстепенно. Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и плодотворно познание също и в смисъла на съвременния човек.
към текста >>
338.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но когато то е изследвано и макар и веднъж е видяно и съобщено от някой, тогава всеки може да провери това със своя безпристрастен разум с
помощ
та на достъпни за него на физически план средства.
Това, което се съобщава по правомерен начин, може да бъде изследвано само от ясновидско съзнание.
Но когато то е изследвано и макар и веднъж е видяно и съобщено от някой, тогава всеки може да провери това със своя безпристрастен разум с помощта на достъпни за него на физически план средства.
И, може да се каже: даже ако не всеки от присъстващите тук има възможност тутакси всичко да провери в най-всеобхватния смисъл, то поне би могъл да получи тази възможност, ако има за това време и способности, и даже само способностите на този физически план.
към текста >>
С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с
помощ
та на които също и на физически план може да се изучава човека?
Работата е там, обаче, че ако наистина се предприеме, такава проверка в известно отношение е доста изтощителна. Тя изисква мислене, тя изисква, така да се каже, да работим и всъщност да се проникваме с изследваното, за да намерим потвърждения във физическия свят на твърдяното от ясновидското изследване. И тук стигаме до нещо, което е добре да обсъдим и което отговаря на собствения ни въпрос, а именно: необходимо ли е, или поне, добре ли е за днешния човек, наред с правомерния стремеж сам да прониква в духовния свят, обстойно и активно да се занимава с конвенционалните средства за познание и с обичайните интелектуални методи на физическия план?
С други думи, добре ли постъпва духовният ученик, отхвърляйки удобството, което днес щедро му предоставя недуховният свят, добре ли постъпва, отхвърляйки удобството сериозно да развива своя мисловен свят, наистина овладявайки средствата, с помощта на които също и на физически план може да се изучава човека?
Или постъпва добре, когато се обучава много по отношение начина на мислене? Наистина е много трудно, напълно ясно и точно да се доведе до днешното съзнание това, което се има предвид.
към текста >>
Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с
помощ
та на ясното мислене.
След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия. След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски.
Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене.
Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>
339.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с
помощ
та на мозъка.
Докато двете обозначени течения още пребивавали под влиянието на древното сумрачно ясновиждане, съществувало трето течение, което се сливало с другите и подготвяло Христовото събитие, последвано от четвърто културно течение, което би могло да наречем логически-мисловно. За да разбираме всичко напълно точно, трябва да вземете предвид, че всяко ясновиждане идва вследствие на това, че етерното тяло работи до известна степен самостоятелно, и особено – етерното тяло на мозъка. Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото мислене, не може да се появи ясновиждане. Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство.
Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка.
За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога.
към текста >>
340.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с
помощ
та на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве.
В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар. Това е дар на Яхве за Авраам, който е предал последния от даровете на ясновиждането. Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането.
Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве.
Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия.
към текста >>
341.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разбира се, с
помощ
та на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз.
Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Благодарение на какво човек може да достигне до разбиране на аза? Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята. Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове. И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз.
към текста >>
342.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така е трябвало постепенно да се развива и способността да се разглежда света с
помощ
та на физическия мозък.
Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена. Лесно можете да си представите, че всичко, което се среща в света, трябва да се развива.
Така е трябвало постепенно да се развива и способността да се разглежда света с помощта на физическия мозък.
Развитието на тази способност протичало в хода на следващите поколения, и това, което било дадено на Авраам, в продължение на следващите векове се предавало на следващите поколения. Но е трябвало да става нещо по-различно от това, което е ставало преди при пренасянето на мисията на старите хора към по-младите. Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент. Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение.
към текста >>
343.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с
помощ
та на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота.
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с
помощ
та на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
344.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с
помощ
та на своите методи да изтрие от света историческия Христос.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос.
Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието. Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства. По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
към текста >>
И доколкото то принадлежи на невидимия свят, в който всеки сам трябва да влезе със собствено мислене, всеки трябва да го усвоява сам за себе си, без да позволява да бъде убеждаван с
помощ
та на външни инструменти.
Наблюдавайте, как всеки се стреми да прави всичко само така, както „всички“ го правят. Хората търсят не според това, което могат да намерят само в своята душа, но ги виждаме търсещи съобразно това, че свеждат всичко в категории, в групи, и се радват не когато могат да притежават независими истини, а когато приличат на другите. Те даже ненавиждат индивидуалността и в тази ненавист срещу индивидуалното се надяват да изковат най-силното оръжие срещу такава мъдрост, като антропософската. Защото антропософската мъдрост трябва да избухва в душата на всеки човек; тя не се стимулира с лостове, ръчки и външни експерименти. Това, което се казва от страна на антропософията, не ни се показва с външни лостове и ръчки.
И доколкото то принадлежи на невидимия свят, в който всеки сам трябва да влезе със собствено мислене, всеки трябва да го усвоява сам за себе си, без да позволява да бъде убеждаван с помощта на външни инструменти.
Благодарение на антропософската мъдрост ние ставаме индивидуалности.
към текста >>
345.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние ще разгледаме по-точно как можем да използуваме тези въплъщения, ако погледнем назад с
помощ
та на онова, което духовното изследване може да ни предложи.
Ако разгледаме най-важните факти на живота обаче и като възможност че онова, което земята може да ни даде пред един определен период от време, не може да бъде преживяно отново през друг период, тогава ще осъзнаем, че наистина е възможно да пропуснем някои добри възможности; в този случай човек може да придобие едно вътрешно усещане за задължение и отговорност да направи максимума през всяко въплъщение, през всеки земен живот да извлече максимума по правилен начин.
Ние ще разгледаме по-точно как можем да използуваме тези въплъщения, ако погледнем назад с помощта на онова, което духовното изследване може да ни предложи.
Сега ще ви говоря за някои факти, които вече са ви познати, но ще ги разширя, за да включат и нещо, което е неизвестно на повечето от вас, седящи тук. Онова, което вече знаете е фактът, че през нашите по-ранни въплъщения нашите души притежаваха напълно различни способности от тези, които те притежават днес. Тези качества, чрез които живее съвременното човечество и работи с тях не винаги са съществували. Ако се попитаме какво специално е най-активно в човешката душа днес, трябва да отговорим, че това е способността да се възприемат чрез сетивата по точен начин външните факти на света. Човекът притежава самосъзнателна разсъдъчна сила, самосъзнателна сила за преценка, която той е в състояние да приложи към сетивните възприятия, преценка чрез която той може да съчетава онова, което възприема чрез сетивата и по този начин да си създава картина на света чрез своето познание.
към текста >>
Наистина човек може да открие, че почти всеки период, доколкото може да отиде назад с
помощ
та на печатната преса /а колко много е било отпечатано!
Човекът би станал едно угаждащо си същество, пълно, с желания; той би включил всичко съвсем студено вътре в своето Аз. Ако нещо друго не се беше случило, човек напълно би загубил съзнанието, че има някакъв духовен свят. Какво се е случило точно по това време? Цялото значение на онова, което стана застава пред душите ни, когато веднъж разберем, че има преходни времена в еволюцията на земята. Много хора, които само спекулират или просто се занимават с абстрактна философия или с култивирането на каквато и да е друга идеология, наричат всеки век преходно време.
Наистина човек може да открие, че почти всеки период, доколкото може да отиде назад с помощта на печатната преса /а колко много е било отпечатано!
/ е бил наричан преходен период. Онзи, който стои на основите на Духовната Наука, няма така свободно да използува тази дума, защото само онези времена могат да бъдат наричани преходни периоди, през които става нещо, което е наистина по-съществено и решително от онова, което е ставало през други епохи.
към текста >>
"Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с
помощ
та на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове.
По тази причина Христос трябваше да слезе и да се яви в човешко тяло, защото душевното разположение на човека бе нагласено за разбиране на физическия свят. Бог трябваше да дойде при човешките същества на физическия план, защото чрез култивиране на Аза и чрез затваряне на портата, водеща към духовния свят, хората вече не бяха в състояние да се приближават до Боговете по стария начин. Тук се крие величието на събитието, което стана по онова време: че чрез естествената еволюция на човешките способности старото отношение с духовните светове бе загубено и бе достигнато Аз-съзнание, но че и също така бе възможно в резултат на това да се придобие съзнание за тези духовни светове вътре във физическия свят. Така Христос стана посредник на духовните светове за онези човешки същества, които бяха достигнали такава степен на развитие че да могат в Аза, който живее на физическото поле да придобият връзка с духовния свят.
"Променете разположението на душите си; не вярвайте вече, че човешкото същество може нормално да се изкачи до духовния свят чрез екстаз; а вярвайте, че чрез развитие на способности, вродени в Аза и с помощта на Христос, вие може да откриете пътя, водещ в духовните светове.
Само по този начин вече човечеството ще бъде способно да намери духа."
към текста >>
346.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на
помощ
достиженията на езотеричното изследване.
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на помощ достиженията на езотеричното изследване.
Тук ни среща друга поляризация тази на спане и будно състояние. От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са органически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание. Към тези факти може да се подходи също от различни гледни точки. Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
към текста >>
Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от
помощ
та, която идва от Макрокосмоса.
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта.
Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на
помощ
, за да придобием по-голяма морална сила.
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-голяма морална сила.
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли.
към текста >>
Даже при построяването на палати те са призовавали природата на
помощ
чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове.
При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща.
Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове.
Цялата култура на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане. И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е резултат на разрушение.
към текста >>
Цялата култура на външния свят ние изграждаме с
помощ
та на продукти на разпадане.
При изследване на ранните Следатлантски времена откриваме, че тогава хората са строели своите жилища по съвсем различен начин от тези, които се употребяват в съвременния живот. В онези дни те са употребявали всякакви видове растящи неща. Даже при построяването на палати те са призовавали природата на помощ чрез използуване на растения, преплетени с клони на дървета и др., докато днес хората трябва да строят с натрошени късове.
Цялата култура на външния свят ние изграждаме с помощта на продукти на разпадане.
И в наближаващите години вие ще разберете още по-ясно колко много в нашия цивилизован живот е резултат на разрушение.
към текста >>
В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална
помощ
, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях. За много хора приляга мисълта на апостол Павел, че духът иска, но плътта е немощна. Това ще се промени чрез моралния огън, изтичащ от фигурата на Христа. Чрез това ще се засили признаването на нуждата от морални импулси. Човек ще преобрази Земята чрез постоянно нарастващо чувство, че нравствеността, моралът са съществена нейна част.
В бъдеще да бъдат неморални ще бъде възможно само за индивиди, които ще получават неморална помощ, които са тласкани в тази насока, които са обсебени от зли демони, от Ариманови, Азурични сили и които се стремят да бъдат под такова влияние.
към текста >>
347.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И тогава може да се случи и аз ви моля това добре да запомните че онова, което става в тези сеанси, се направлява от ложата с
помощ
та на въпросните мъртви.
И нещата биват така направлявани, че тези хора имат заседания по същия начин, както бе случаят със сеансите, които ставаха през втората половина на 19-тото столетие, за които вече често говорих.
И тогава може да се случи и аз ви моля това добре да запомните че онова, което става в тези сеанси, се направлява от ложата с помощта на въпросните мъртви.
Истинската цел на майсторите на тези ложи обаче е, щото човешките същества да не знаят, че имат работа с мъртвите, а че имат работа с по-висшите сили на природата. Хората по този начин вярват, че това са по-висши сили на природата, че психизмът и други подобни са само по-висши сили на природата. Истинското понятие за душа ще им бъде отнето и ще се каже, че така както има електричество, както има магнетизъм, така също има и по-висши сили. Фактът, че тези сили се извличат от души го крият от онези, които направляват ложата. Чрез това обаче тези безвредни души постепенно стават напълно зависими, зависими в душите си от ложата, без да осъзнават какво ги подчинява, без да осъзнават източника на онова, което ги направлява.
към текста >>
Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в
помощ
там, те трябва да бъдат привързана към земята.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува.
Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята.
Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата. Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества. Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос.
към текста >>
348.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Втората проблема се състои в повикване
помощ
та на духовните обстоятелства.
Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни. Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили. До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили. Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили. Първата проблема, е да се свържат човешките същества с механичното, което все повече ще преобладава в бъдеще.
Втората проблема се състои в повикване помощта на духовните обстоятелства.
Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно число хора са подготвени за него по правилния начин. Трябва обаче да дойде времето, когато духовните сили ще бъдат направени достатъчно подвижни, за да овладеят живота по отношение на болест смърт. Медицината ще бъде одухотворена, силно одухотворена. На всички тези неща понастоящем от известни направления се правят карикатури, ала тези карикатури показват само онова, което действително трябва да дойде. И отново въпросът е в това, дали тази проблема се атакува от същото направление, което аз посочих относно другата проблема, по външен егоистичен или групово егоистичен начин.
към текста >>
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с
помощ
та на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии.
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм. Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
349.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без
помощ
та на Мистерията на Голгота.
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на Голгота.
Естествената наука самата тя, никога не ще дойде дотам през земната еволюция, че един физик или биолог да е в състояние да говори за Мистерията на Голгота от негови предположения. Всяка наука обаче постепенно, доколкото борави с онова, което става около нас между раждане и смърт, ще става все повече и повече една природна наука. Извън това Духовната Наука ще изтегля своето съдържание от духовното царство. Въпросът сега обаче е да се намери не само една наука, но и път за да се навлезе в духовната област, така че да не откриваме само природа. В природата никога не ще открием Христовия Импулс.
към текста >>
Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че
помощ
трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават.
В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи. Това е неприятна задача. Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота. Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората. Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети.
Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават.
Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите. Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае! може да разкаже искрено и напълно всичко, което е било казано или направено по времето на тези конференции. Няма нищо в нашето....../липсва малко текст/............говори само истината.
към текста >>
350.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с
помощ
та на своята душа, започва да отслабва.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
към текста >>
351.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки, който с
помощ
та на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло.
Защо би го имало този ефект? Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество. Възможно е също да формираме идея за това чрез обикновено разсъждение.
Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло.
Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията! През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>
352.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Единствената
помощ
на този етап е себе-познанието.
По този начин, когато преминаваме Малкия Пазач на Прага, ние имаме истинско себе-познание, тъй като там пред нас стои един образ на онова, в което сме се превърнали; това себе-познание е стимул за целия ни бъдещ живот. Само ще се отдръпнем от това изживяване както в друг случай би било много вероятно ако поддържаме вярването, че онова, което не виждаме, не съществува. Има хора които, когато падне плоча от покрива, затварят очите си вместо да се изместят от пътя и. Такива хора те са като онези които казват, че биха предпочели да избегнат изживяванията, описвани от Духовната Наука не искат да видят както се случва, но нищо не се променя от обстоятелството, че те не го виждат!
Единствената помощ на този етап е себе-познанието.
Досега Космическите Сили бяха способни да контролират крайното изкривяване на образа на нашата човечност, но в бъдеще тези Космически Сили вече няма да са достатъчни. Самите ние, в своя образ, сме Малкия Пазач на Прага. Самите ние сме онези, които спъваме слизането си в своето вътрешно същество; самите ние трябва да работим върху собственото си развитие. Само това знание прави възможно да бъде избегнат бъдещия упадък на човечеството в изтощение, също както и неговия неуспех да изпълни мисията си на Земята.
към текста >>
353.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с
помощ
та на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло.
Лекцията вчера описа какво се има предвид под добиване на познание за вътрешното естество на астралното тяло.
Сега ние ще разгледаме какво ученикът в Мистериите на Озирис и Изис можеше, с помощта на своя учител, да изживее във връзка с етерното тяло.
Отстраняването на Аза го караше да вижда с духовните очи на учителя, да вижда себе си през очите на учителя, да мисли мислите на учителя и да се превърне в нещо като външен на себе си обект. По този начин до него достигаха забележителни опитности. Това бяха опитности, в които той се чувстваше сякаш животът му тече назад във времето, сякаш цялото му същество което тогава виждаше с духовните очи на жреца на Хермес се разширяваше и увеличаваше; и едновременно той се чувстваше като че ли вървеше назад във времето в периоди, предхождащи настоящия му живот. Постепенно той стигаше до чувството сякаш се връщаше назад много, много години, период от време много по-дълъг от неговия живот след раждането. По време на това изживяване той виждаше, през очите на посветения жрец, най-напред себе си, и после далеч назад много поколения, които чувстваше като свои прадеди.
към текста >>
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят
помощ
единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно.
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно.
Те можеха да намерят помощ по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук. Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз.
към текста >>
Те можеха да намерят
помощ
по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук.
Остана само да се каже, че определени по-късни мистици се стремяха да намерят помощ единствено в самите себе си, когато нямаха Гуру или учител, когото да следват така стриктно.
Те можеха да намерят помощ по различен начин и е интересно, че пътят, по който вървяха те, може да бъде обяснен в светлината на описаното тук.
Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели.
към текста >>
354.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12
помощ
ници.
Но трябва да изтъкна, че това Аз-съзнание не умираше в небитието. Случаят не беше такъв. Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм.
И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници.
Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот. Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес.
към текста >>
Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12
помощ
ници на жреца на Хермес.
И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници. Това е една от т.нар. тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот.
Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес.
Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция.
към текста >>
В Северните Мистерии това се постигаше, като кандидатът бе предаван на
помощ
ници, които на свой ред поддържаха извършващия действията посвещаващ.
Как можеше това да се предотврати? Силата, която отслабваше в душата на кандидата, Аз-силата, трябваше да му бъде доставена отвън.
В Северните Мистерии това се постигаше, като кандидатът бе предаван на помощници, които на свой ред поддържаха извършващия действията посвещаващ.
Присъствието на духовен инициатор бе съществено, но също бяха необходими и помощници. Тези помощници бяха подготвяни по следния начин:
към текста >>
Присъствието на духовен инициатор бе съществено, но също бяха необходими и
помощ
ници.
Как можеше това да се предотврати? Силата, която отслабваше в душата на кандидата, Аз-силата, трябваше да му бъде доставена отвън. В Северните Мистерии това се постигаше, като кандидатът бе предаван на помощници, които на свой ред поддържаха извършващия действията посвещаващ.
Присъствието на духовен инициатор бе съществено, но също бяха необходими и помощници.
Тези помощници бяха подготвяни по следния начин:
към текста >>
Тези
помощ
ници бяха подготвяни по следния начин:
Как можеше това да се предотврати? Силата, която отслабваше в душата на кандидата, Аз-силата, трябваше да му бъде доставена отвън. В Северните Мистерии това се постигаше, като кандидатът бе предаван на помощници, които на свой ред поддържаха извършващия действията посвещаващ. Присъствието на духовен инициатор бе съществено, но също бяха необходими и помощници.
Тези помощници бяха подготвяни по следния начин:
към текста >>
Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези
помощ
ници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Следователно някои индивидуалности бяха специално обучавани да поставят всичките си душевни сили в служба на Северните Мистерии, да се откажат от всички изживявания, свързани с лятото, есента и зимата, и да съсредоточат целия си живот върху чувството за напъпващия живот на пролетта. Други бяха обучавани да изживяват изобилния живот на лятото, други живота характерен за есента, други онзи на зимата. Изживяванията, които отделното човешко същество може да има в хода на годината, бяха разпределени на много хора, така че бяха налице индивидуалности, засилили една от страните на своя Аз по доста различни начини. Понеже бяха развили една сила в частност с изключване на всички останали, те имаха в себе си излишък на Аз-сила, и тогава, в съгласие с определени правила, те бяха свързвани с кандидата за Посвещение по такъв начин, че техният излишък на Аз-сила му беше предаван. Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно.
Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса.
Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение.
към текста >>
Бяха необходими 12 индивидуалности трима пролетни
помощ
ници, трима летни
помощ
ници, трима есенни
помощ
ници и трима зимни
помощ
ници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности.
Бяха необходими 12 индивидуалности трима пролетни помощници, трима летни помощници, трима есенни помощници и трима зимни помощници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности.
Екип или "колегия" от 12 мъже работеше заедно в Мистериите, за да помогнат на кандидата за Посвещение да се издигне във висшите светове. Нещо, напомнящо за това е било запазено в определени съществуващи и днес общества, но в изцяло упадъчна форма. Обикновено в такива общества някои особени церемонии също се изпълняват от 12 членове; но това е само последно и още повече, изцяло погрешно разбирано ехо на действия, изпълнявани някога в Северните Мистерии за целите на Посвещението.
към текста >>
Следователно онзи, който в древните Мистерии щеше да бъде отвеждан в Елементарния Свят, трябваше да бъде внимателно подготвен, преди в него да бъдат излети сили от
помощ
ниците на Посвещаващия.
Така ние виждаме, че за човека е мъдро предопределение това да губи съзнание, когато навлиза в Елементарния Свят, и да бъде предпазен от преминаване в този свят със своя Аз.
Следователно онзи, който в древните Мистерии щеше да бъде отвеждан в Елементарния Свят, трябваше да бъде внимателно подготвен, преди в него да бъдат излети сили от помощниците на Посвещаващия.
Тази подготовка се състоеше в подлагане на строги проверки, посредством които кандидатът постигаше голяма морална сила на себе-подчиняване. На това качество се придаваше особена стойност. В случая на мистика за особено ценни се считаха други качества например смирението.
към текста >>
355.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е
помощ
в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение.
Да се откъснем от един отделен темперамент е извънредно трудно и се нуждаем от много самоподготовка, ако ще се учим да се изправяме пред себе си обективно.
Всеки истински духовен изследовател ще каже, че никаква лична степен на зрялост не е помощ в проникването в духовния свят, ако човек не е способен да приеме основния принцип, че може да стигне до истината само отстранявайки собственото си мнение.
Той трябва да може да разглежда своето собствено мнение като нещо, за което е възможно да кажем: "Ще запитам себе си в кой период на живота формирах това или онова определено мнение" да предположим например, че то има характерна политическа насоченост. Преди такъв човек да може да проникне в по-висшия свят, той трябва да бъде способен да постави на себе си този въпрос съвсем обективно: "Какво е онова в живота, което е придало на мисълта ми тази характерна насоченост? Щеше ли моето мислене да бъде различно, ако Кармата ме беше насочила към някаква друга ситуация в живота? "
към текста >>
356.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без
помощ
та му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата.
Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят.
Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
357.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Разбира се, това е възможно също и днес, но само защото нещо идва на
помощ
на човека, а именно укрепващите сили на съня.
В настоящата епоха на еволюцията човекът не е задължен да разчита само на онова, което той преднамерено прави на душата си. Въпреки, че в едно отдалечено бъдеще ще трябва да разчита на това, законите на еволюцията тогава ще бъдат съвсем различни, така че отначало той ще навлиза съзнателно в духовните светове.
Разбира се, това е възможно също и днес, но само защото нещо идва на помощ на човека, а именно укрепващите сили на съня.
към текста >>
Ако през развитието я нямаше
помощ
та на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие.
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на
помощ
докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
След това направените наблюдения се формулират като закони с
помощ
та на интелекта.
Ето защо днес има толкова много критика към вероизповеданията и към свещените традиции от миналото. Цялата тази критика е реакцията на интелекта и на разсъждаващия ум срещу онова, което е било прието от чувствата и оставено недоказано от интелекта. В съвременната наука господства същият начин на мислене, който възприема критично отношение към всичко, което е вродено или основано на предания. Онова, което всеобщо бива наричано наука е, най-вече, в основата си работа на същите душевни сили, характеризирани по-горе. Всичко е съсредоточено върху външното познание и върху възприятията, направени директно чрез сетивата или посредством усилване на сетивните възприятия с инструменти като телескоп, микроскоп и т.н.
След това направените наблюдения се формулират като закони с помощта на интелекта.
към текста >>
358.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
с
помощ
та на хигиенни мерки).
Болести с липсващ болков синдром: прекомерно плътна връзка между етерното тяло и астралното тяло. Човешкото съзнание по време на дълбок сън без сънища. Рефлексиите движения. Съзнателни изживявания само в рамките на астралния свят (удоволствие и страдание) и само в рамките на Азовото съзнание (разсъдъчна способност). Въпросът за „позволеното" отбягване на болестите чрез „горното съзнание" (напр.
с помощта на хигиенни мерки).
към текста >>
Необходимост от допълване на външната
помощ
(имунизация против шарка) чрез вътрешна
помощ
(духовно възпитание).
В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми.
Необходимост от допълване на външната помощ (имунизация против шарка) чрез вътрешна помощ (духовно възпитание).
към текста >>
359.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с
помощ
та на импулсите, които му дава Антропософията.
Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство.
Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.
към текста >>
С
помощ
та на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие.
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година? В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст. Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година. Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот?
С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие.
Той сам е желаел да види следствието!
към текста >>
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с
помощ
та на тази болка".
Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка.
Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>
Ето нагледно доказателство за тези, които казват: „Покажете ни поне веднъж, как с
помощ
та на Антропософията може действително да се стигне до някакво откритие!
Ето нагледно доказателство за тези, които казват: „Покажете ни поне веднъж, как с помощта на Антропософията може действително да се стигне до някакво откритие!
"
към текста >>
360.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято
помощ
бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация".
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
В този момент, за него настъпи един вид космическа
помощ
: известно време след отделянето на Слънцето, от Земята се откъсна и днешната Луна, увличайки със себе си и „задържащите сили", които неминуемо биха довършили живота с продължителна и бавна смърт.
Но сега настъпи и нещо друго. Сега Земята се оказа в такова състояние, че човешките същества, макар и по други причини, отново изпитаха затруднения в своето развитие. Сега условията станаха прекалено „плътни" и Земята започна да действува втвърдяващо и опустошаващо върху всички живи същества. Ако нещата бяха останали такива, човекът нямаше да намери верния път за своята по-нататъшна еволюция.
В този момент, за него настъпи един вид космическа помощ: известно време след отделянето на Слънцето, от Земята се откъсна и днешната Луна, увличайки със себе си и „задържащите сили", които неминуемо биха довършили живота с продължителна и бавна смърт.
към текста >>
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима
помощ
от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
Ето как Земята отхвърли определен вид сили, ето как Земята остана в небесното пространство между Слънцето и Луната, подбирайки правилното темпо и изобщо цялата подходяща среда за човешкия организъм,и то с далечната цел: един ден той действително да приеме в себе си Азът, носителят на индивидуалността; Азът преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация!
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима помощ от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
към текста >>
А това беше възможно само с
помощ
та на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм.
И тогава всеки от нас ще потвърди: Човешкият организъм съвсем не е нещо просто; той включва физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека. Тези три съставни части най-напред трябваше да бъдат поставени в известно равновесие, така че да изградят своите точни съотношения.
А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм.
Тези три процеса трябваше да настъпят с оглед на това, че човекът е изграден от три съставни части.
към текста >>
", аз бих желал да отговоря с
помощ
та на един пример.
Ако все пак възникне въпросът: „Защо трябваше да изостават в развитието си определени Същества и определени субстанции?
", аз бих желал да отговоря с помощта на един пример.
към текста >>
361.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Напротив, представителят на низшите животински видове ще активира своето етерно тяло и с негова
помощ
бързо ще възстанови последиците от дадено нараняване, колкото и тежко да е то.
Напротив, представителят на низшите животински видове ще активира своето етерно тяло и с негова помощ бързо ще възстанови последиците от дадено нараняване, колкото и тежко да е то.
А как стоят нещата при по-висшите животни?
към текста >>
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с
помощ
та на обикновеното мислене.
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация.
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното мислене.
В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н. Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека. Нима не Ви се е случвало, някой да се обърне към Вас с думите: „Днес те видях; ти също ме погледна! ", а всъщност Вие не си спомняте абсолютно нищо.
към текста >>
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с
помощ
та на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си. Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация.
към текста >>
Тук отбелязвам в скоби, че фактите, за които става дума, са извлечени с
помощ
та на духовнонаучното изследване.
Да, Кармата действува по точно определен начин както в здравето, така и в болестта.
Тук отбелязвам в скоби, че фактите, за които става дума, са извлечени с помощта на духовнонаучното изследване.
Трябва да се стремим не към едни или други теории, а към конкретни случаи, към които да подходим с чисто антропософските изследователски методи.
към текста >>
362.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и
помощ
.
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на организма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си.
към текста >>
Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска
помощ
.
Спирам се на тези неща, за да обърнете внимание на някои факти, които бяха неоспорими за началото на 19 век; те положително ще Ви улеснят да усетите до каква голяма степен се промениха научните представи в областта на медицината. Разбира се, устното споделяне на подобни факти не означава, че бих искал да взема една или друга страна в този спор. Явно е, че думите на известния проф. Шкода носят в себе си нещо твърде радикално и не е трудно да посочим границите, в които те запазват своята валидност.
Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска помощ.
към текста >>
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш разум, а не от този, който може да бъде обхванат с
помощ
та на обикновеното съзнание.
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш разум, а не от този, който може да бъде обхванат с помощта на обикновеното съзнание.
Ако внимателно се за мислите върху тези думи, лесно ще вникнете в епидемичния характер на някои болести. Бихме могли да посочим най-различни примери, които ще ни убедят, как в резултат на своите опитности през времето на Камалока, човек активно търси онези обстоятелства, които ще го срещнат с една или друга болест, за да може чрез нейното преодоляване и чрез разгръщане на спонтанните лечебни сили в себе си да получи мощен тласък в цялостното си развитие.
към текста >>
С тяхна
помощ
той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
Влиянието на тези луциферически Същества се разпростира предимно върху нашето астрално тяло, така че през следващите периоди човекът носеше определени луциферически черти в своето астрално тяло. Тези луциферически влияния са твърде разнородни. Обаче за целта на днешната лекция е важно да изтъкнем само следното: Чрез луциферическите влияния човекът получи, ако мога така да се изразя, един „изкусител", и то вътре в себе си, примамващ го да бъде по-малко добър, отколкото би бил в отсъствието на луциферическите влияния; в резултат на луциферическите влияния, човекът подчини своите действия и мисли на всевъзможни афекти, страсти и изгарящи желания. Поради това влияние, истинската човешка индивидуалност претърпя едно неочаквано развитие, насочвайки се прекалено силно към това, което наричаме „светът на изгарящите желания". Стигна се до там, че човекът се вплете и потъна много по-дълбоко във физическия земен свят, отколкото ако би бил оставен да се развива без луциферическите сили.
С тяхна помощ той започна все повече и повече да се отъждествява със своето тяло.
към текста >>
Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято
помощ
той ще надвие пневмонията.
Да вземем например белодробният възпалителен процес, пневмонията. Тя е кармична последица, възникваща през периода на Камалока, когато човек се вижда изправен пред панорамата от образи на своя минал живот, протекъл в подчертана склонност към сетивни наслади, към една, бих казал, потребност от сетивен, от чувствен живот. Нека обаче да не смесваме това, което се разиграва в човешкото съзнание през периода на Камалока, с човешкото съзнание през следващата инкарнация. Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока.
Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията.
Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили. Ето защо победата над пневмонията ни предоставя една възможност да се освободим от определени характерови недостатъци, как вито сме имали в предишната инкарнация. В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
към текста >>
И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна
помощ
, каквато болните изискват от нас.
И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта. Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически.
И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато болните изискват от нас.
Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
към текста >>
Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с
помощ
та на преодоляната болест!
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие.
Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест!
за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
към текста >>
Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и
помощ
за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед.
След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата. Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили.
Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед.
Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим
помощ
от външната природа.
Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода.
Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа.
От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата
помощ
чисто и просто не съществува.
Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа.
От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува.
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
Истинската
помощ
се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската
помощ
се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува.
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
363.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тук аз прибягнах и до
помощ
та на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата.
Ариманическите сили, на които е подложен всеки човек, идват по-скоро от страна на външния свят. Те също метаморфозират в градивни сили и до голяма степен формират онзи физическо-етерен организъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация. И доколкото влиянията на Ариман се намесват в тези градивни сили, с право можем да говорим за болестни предразположби от ариманически характер.
Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата.
Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили. От окултна гледна точка е несъмнено: рано или късно тази тенденция ще отведе човека до заразяването с холера, понеже тъкмо тя ще му предостави и възможността да преодолее наистина огромни препятствия. И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално оздравяване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен резултат.
към текста >>
И сега Вие стигате до мисълта, че човек далеч не е без
помощ
ен пред кармическите последици от неговите злодеяния в предишния му живот, доколкото те се проявяват под формата на болести.
И сега Вие стигате до мисълта, че човек далеч не е безпомощен пред кармическите последици от неговите злодеяния в предишния му живот, доколкото те се проявяват под формата на болести.
Ако допуснем, че всичко, което в живота между раждането и смъртта подлежи на морална, душевна и интелектуална оценка, не може да проникне толкова дълбоко в организма, че да се превърне в причина за едно или друго органично заболяване, следва да приемем, че между смъртта и новото раждане то постига тъкмо това и създава предпоставките за болестта; същественото обаче е друго: Че е напълно възможно целият този процес, изграден върху кармическите причини и следствия, да бъде превърнат в един съзнателен процес, в един процес на човешкото съзнание!
към текста >>
Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с
помощ
та на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят.
Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства. Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>
Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с
помощ
та на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме.
Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум.
Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина.
към текста >>
364.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Колкото и гротескно да звучи, това е точно така: С
помощ
та на „другото" съзнание, ние сами търсим болестите, понеже се нуждаем от тях.
Колкото и гротескно да звучи, това е точно така: С помощта на „другото" съзнание, ние сами търсим болестите, понеже се нуждаем от тях.
към текста >>
Да, в днешната лекция става дума най-вече за това: Човекът може сам да предизвиква своите болести с
помощ
та на едно абнормно и по-дълбоко съзнание.
Да, в днешната лекция става дума най-вече за това: Човекът може сам да предизвиква своите болести с помощта на едно абнормно и по-дълбоко съзнание.
Нека да бъдем ясни: В лицето на болестта ние фактически се изправяме пред едно такова пробуждане на древни състояния на съзнанието, които човечеството отдавна е превъзмогнало. Поради обстоятелството, че в един от предишните си животи сме обременили нашата душа с едни или други грешки, ние сами пораждаме онази по-дълбока степен на съзнание, за която вече стана дума. И това, което извършваме под властта на „другото" съзнание, се оказва решаващо за протичането на болестта. Следователно, виждаме как в тези абнормни състояния оживяват древни степени на съзнание, които отдавна са преодолени от човечеството. Ако внимателно наблюдавате обикновените факти от живота, Вие ще намерите обяснение на много от нещата, за които говорихме днес.
към текста >>
И така, днес се постарахме да разберем, как с
помощ
та на кармическите последици от своите предишни инкарнации, човекът сам търси злополуките и нещастните случаи, както и външните болестотворни причини.
И така, днес се постарахме да разберем, как с помощта на кармическите последици от своите предишни инкарнации, човекът сам търси злополуките и нещастните случаи, както и външните болестотворни причини.
А как става това в конкретния случай, как се намесват силите, бликащи от по-дълбоките пластове на съзнанието и дали „горното" съзнание може да избегне подобни злополуки, всички тези въпроси ще разгледаме в следващите лекции.
към текста >>
365.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято
помощ
ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас.
Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер. Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници. Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>
В онова съзнание, което аз описах като разположено под Азовото съзнание, съответният процес е вече факт, макар и в дневното си съзнание човек да не знае нищо за него: „Сега аз изпитвам болка и тя е един вид
помощ
, която добрите сили ми изпращат, за да поправя моите грешки!
Няма смисъл да се повдига възражението: Как може болката да бъде наш възпитател, след като само страдаме, без да долавяме нейната благотворна сила? Защото ако не долавяме нейната благотворна сила, това е само поради недостатъците на нашето Азово съзнание.
В онова съзнание, което аз описах като разположено под Азовото съзнание, съответният процес е вече факт, макар и в дневното си съзнание човек да не знае нищо за него: „Сега аз изпитвам болка и тя е един вид помощ, която добрите сили ми изпращат, за да поправя моите грешки!
" Така в подсъзнанието се надига една сила, която се проявява като кармическо уравновесяване, като един импулс да не попаднем отново в плен на онези инстинкти и страсти, лежащи в основата на сегашното заболяване.
към текста >>
Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с
помощ
та на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят.
Лесно е да се допусне, че хора, които обичат да подреждат и класифицират нещата, ще поискат да разграничат болестите, породени от чисто луциферически влияния, от тези, в чиято основа са чисто ариманически влияния; защото при всички теоретични постановки най-удобното нещо е тъкмо подреждането, схематизирането; и то кара хората да мислят, че са разбрали всичко.
Обаче в действителност нещата никога не могат да бъдат обхванати с помощта на тези удобни средства; те непрекъснато се преливат едно в друго, непрекъснато се променят.
Ние лесно ще отгатнем, коя част от болестния процес следва да обясним с луциферическите влияния, т.е. с качествата на нашето астрално тяло, и коя част ще свържем с влиянията на Ариман. Неправилно би било, ако някой смята, че ако изпитва някаква болка, причината е единствено в луциферическите влияния. Обстоятелството, че някой изпитва болка, само насочва към онази част от болестния процес, която е свързана с луциферическите сили. Обаче ние ще разберем това много по-добре, ако се запитаме: „Откъде всъщност идват ариманическите влияния?
към текста >>
Ето защо сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите висши опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат по неконтролирани с
помощ
та на методите, валидни за истинското окултно обучение.
Ето защо сме в правото си да заявим: Ако някои хора споделят своите висши опитности, без предварително и добросъвестно укрепване на разсъдъчната си способност а това е възможно най-вече с изучаването на Антропософията тогава техните послания са винаги и във висша степен съмнителни и би трябвало да бъдат по неконтролирани с помощта на методите, валидни за истинското окултно обучение.
Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман съвсем не се отказват от своите изкушения, само защото един или друг човек е поел пътя на окултното обучение. Напротив!
към текста >>
И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с
помощ
та на здравия разум, с
помощ
та на здравата разсъдъчна способност.
А срещу Ариман можем да се борим само с онази здрава и сигурна разсъдъчна способност, която постигаме чрез изучаването на Антропософията. Ариман с ужас бяга от нещо много просто: От здравата разсъдъчна способност, която развиваме в хода на инкарнацията; общо взето, нищо друго не буди у него толкова дълбоко отвращение, както здравото развитие на нашето Азово съзнание.
И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с помощта на здравия разум, с помощта на здравата разсъдъчна способност.
Неописуем ужас разтърсва Ариман в мига, когато той се сблъска с нея, защото тя е нещо съвършено непознато, съвършено чуждо за него.
към текста >>
Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-без
помощ
ни стават тези хора.
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания.
Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>
Докато в действителност тази
помощ
ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили.
Практически най-доброто защитно средство срещу тези изключително вредни състояния, срещу тези предизвикани от Ариман „видения" и „гласове", е само едно: С всички свои сили, човек да постигне нормална и здрава разсъдъчна способност. За мнозина това е извънредно трудно. В много случаи „чуждите сили" са нещо удобно за хора, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да се помогне на такива личности, защото те имат усещането, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят!
Докато в действителност тази помощ ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили.
към текста >>
Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с
помощ
та на онези сили, които действуват върху нашия Аз.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята. Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз. За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз.
Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз.
Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с
помощ
та на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
Нека обаче да изтъкнем, че тези неща обясняват само едната страна от човешкото съществувание, от съществуванието на Земята и изобщо на Космоса.
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
към текста >>
366.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято
помощ
не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
Вече посочихме: нашата Карма влиза в действие едва след като луциферическите Същества упражнят известно влияние върху нашето астрално тяло, тласкайки ни към такива изблици на чувства, инстинкти и страсти, които в известен смисъл ни правят много по-несъвършени, отколкото бихме били без тях. След като вече сме станали обект на луциферическите влияния, те правят възможна и появата на ариманическите Същества, т.е. на онези сили, които се надигат не от вътре, а действуват отвън и до голяма степен определят отношението ни към света. Общо взето, Луцифер е този, който предизвиква Ариман, а ние, хората, сме поставени в самия център на техния спор.
След като веднъж сме попаднали в пипалата на Луцифер или Ариман, пред нас има само един избор: Да търсим средства и пътища, с чиято помощ не само да преодолеем „изкушенията", но и да се издигнем още по-високо в нашето развитие.
към текста >>
Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: Ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна
помощ
в неговия стремеж да върви по верния път.
Следователно, в тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да запомним: Ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия стремеж да върви по верния път.
Напротив, всеки знае, че при определени кармически предпоставки, даден човек развива психотични състояния с налудни идеи за величие и преследване, като изгражда в душата си цяла система от налудни идеи, които въпреки безупречната си логика, остават именно налудни идеи. В много случаи тези хора са напълно логични и последователни във всички останали области на живота, с изключение на единствената си налудна убеденост, че по едни или други причини, те навсякъде са преследвани от своите врагове. Където и да се намират, те извличат остроумни комбинации дори от най-незначителните подробности и събития, за да заявят: „Ето, че отново попаднах всред хора, които искат да ми навредят! " И с неповторимо остроумие те ще Ви докажат, че техните подозрения са напълно основателни.
към текста >>
С
помощ
та на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с
помощ
та на обикновения разум.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум.
След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло. Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
Вие следва да сте наясно: Решителните събития в еволюцията на човечеството трябва да настъпят и те настъпват с
помощ
та на избрани личности.
Нека отново да се обърнем към Лутер: нима бихте вписали всичко, което Лутер изживя и изстрада само в личната му кармическа равносметка?
Вие следва да сте наясно: Решителните събития в еволюцията на човечеството трябва да настъпят и те настъпват с помощта на избрани личности.
Техните души напускат духовния свят и се инкарнират, без оглед на това, дали са напълно подготвени, защото те всъщност се инкарнират заради човечеството. И може би често, става така, че за да се появи подходящата личност в точно определения исторически момент, се налага даден кармически път да бъде преждевременно прекъсван или всячески удължаван. Над тези личности надвисват такива съдби, които нямат нищо общо с тяхната предишна Карма. Но след като една личност се инкарнира и разгърне необходимите според нея действия в живота между раждането и смъртта, тя създава и съответните кармически причини. Както е вярно, че един Лутер слезе от духовния свят заради човечеството и понесе изпитания, които нямат нищо общо с неговата предишна Карма, не по-малко вярно е, че в своята бъдеща Карма, той ще бъде дълбоко свързан със своите сегашни действия.
към текста >>
Накратко: Виждаме как онези личности, които са определени да влеят нов духовен импулс в еволюцията на човечеството, бяха подготвени за тази цел с
помощ
та на едно толкова трагично събитие; излишно е да подчертавам, че описаните събития наистина са се случили и че тяхната достоверност е основно проверена с методите на духовнонаучното познание.
Какво е характерното за този случай? Ако се върнем към предходната инкарнация на тези личности, също установяваме едно особено стечение на обстоятелствата: тези хора са намерили своята обща смърт при едно земетресение! Тъкмо в мига на земетресението, пред душите им се открива цялата нищета на материалния свят, но става и друго: Бликва неудържимият порив към Духа.
Накратко: Виждаме как онези личности, които са определени да влеят нов духовен импулс в еволюцията на човечеството, бяха подготвени за тази цел с помощта на едно толкова трагично събитие; излишно е да подчертавам, че описаните събития наистина са се случили и че тяхната достоверност е основно проверена с методите на духовнонаучното познание.
към текста >>
В предишните лекции от този цикъл аз вече споменах, че същата онази индивидуалност, която живя в нашата културна епоха като Кеплер, беше инкарнирана по-рано в едно египетско тяло и като египтянин, с
помощ
та на древната свещеническа мъдрост, често отправяше своя взор към небесния свод, така че големите звездни тайни му се откриваха по вълнуващ, грандиозен начин.
Нека за миг да спрем поглед върху следатлантското развитие на човечеството: В средата се намира Гръцко-латинската епоха; преди нея е Египетско-халдейската епоха, а след нея: нашата Пета културна епоха. В бъдеще ще се развият Шестата и Седма културни епохи. По друг повод аз многократно съм посочвал, как в известен смисъл отделните културни епохи, освен че се редуват, проявяват характерните си черти и по такъв начин, че например докато Гръцко-латинската културна епоха съществува сама за себе си, Египетско-халдейската епоха се повтаря и в наши дни.
В предишните лекции от този цикъл аз вече споменах, че същата онази индивидуалност, която живя в нашата културна епоха като Кеплер, беше инкарнирана по-рано в едно египетско тяло и като египтянин, с помощта на древната свещеническа мъдрост, често отправяше своя взор към небесния свод, така че големите звездни тайни му се откриваха по вълнуващ, грандиозен начин.
После той отново се инкарнира, този път като Кеплер, в Петата следатлантска културна епоха, която в известен смисъл, е повторение на Третата (египетско-халдейска) културна епоха.
към текста >>
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С
помощ
та на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло.
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
към текста >>
367.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но какво става с хода на Кармата, когато с
помощ
та на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси?
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси?
Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност. Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека. Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция. Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства. Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света.
към текста >>
Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други
помощ
ни средства.
Но какво става с хода на Кармата, когато с помощта на определени средства, ние пречим на човека да постигне изкуплението, което той сам търси? Да предположим, че с конкретни хигиенни мерки, ние изобщо премахваме онези болести, от които може би даден човек има, така да се каже, кармическа потребност. Разбира се, тези мерки в никакъв случай не зависят от желанието на човека. Вече стана дума, как в определени епохи стремежът към чистота възниква само поради това, че в предходните столетия е изчезнал и сега отново се появява като един вид повторение в хода на общата еволюция.
Ние се убедихме, че за Кармата на човечеството е нещо естествено, когато в определена епоха човекът стига до откритието на едни или други помощни средства.
Лесно е обаче да разберем също и това, че в предишните епохи той не е стигнал до тези открития, просто защото тогава човечеството се нуждаеше от епидемиите, които днес хигиенните мерки на свой ред са длъжни да премахнат от лицето на света.
към текста >>
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени
помощ
ни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството. И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях. Дори един бегъл поглед върху историята на човечеството, ще Ви даде достатъчен повод за размисли.
към текста >>
Защото тези
помощ
ни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството.
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството.
И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях. Дори един бегъл поглед върху историята на човечеството, ще Ви даде достатъчен повод за размисли.
към текста >>
С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като
помощ
но средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път.
Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието" при епидемиите от шарка. Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав.
С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път.
Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
към текста >>
Сега се налага да вникнем в една по-друга кармическа закономерност, за да хвърлим с нейна
помощ
необходимата светлина върху проблемите, които ще обсъждаме през следващите дни.
Сега се налага да вникнем в една по-друга кармическа закономерност, за да хвърлим с нейна помощ необходимата светлина върху проблемите, които ще обсъждаме през следващите дни.
към текста >>
368.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с
помощ
та на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически оздравява?
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически оздравява?
Как да си обясним двата факта в светлината на кармическите връзки?
към текста >>
Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято
помощ
търсим разрешение на едни или други въпроси.
Когато се повдигнат въпроси от рода на „Какво представлява материята? " или „Какво представлява душата? ", съвременният човек обикновено смята, че отговорът е универсален и напълно еднакъв, независимо от еволюционните степени на човечеството; и аз не мисля, че е съвсем лесно, някой да приеме нашето твърдение, според което за Съществата, живели на Старата Луна, отговорът на въпроса: „Какво е материята? " или „Какво представлява душата? " би прозвучал съвършено различно, отколкото за съществата, които живеят днес на Земята.
Но светът се намира в динамично и бързо развитие, така че се променят дори и такива неща, каквито са представите, с чиято помощ търсим разрешение на едни или други въпроси.
Променя се и целият вътрешен смисъл на отговора, който идва след въпроси като: Какво представлява материята? " и „Какво представлява душата? " Ето защо, нека отсега да напомня: отговорите, които ни предстои да чуем, са такива, каквито може да даде Земният човек и те са валидни само за него.
към текста >>
Така в последна сметка, при всичко което в горния смисъл се превръща в болестотворна причина, в елемента на любовта впрочем доста засегнат от Луцифер пред нас застава една цяла област от душевния живот, в която ние трябва да внасяме нещо; ние трябва да внасяме, просто да вливаме там именно любовта, защото всеки импулс, породен от любовта, може да се превърне в
помощ
, в истинска
помощ
.
Любовта! ето точният отговор. Защото ние действително ще улесним правилното разгръщане на кармическите процеси, само ако пораждаме, само ако вливаме любов в нашата земна планета.
Така в последна сметка, при всичко което в горния смисъл се превръща в болестотворна причина, в елемента на любовта впрочем доста засегнат от Луцифер пред нас застава една цяла област от душевния живот, в която ние трябва да внасяме нещо; ние трябва да внасяме, просто да вливаме там именно любовта, защото всеки импулс, породен от любовта, може да се превърне в помощ, в истинска помощ.
към текста >>
Ето как, от една страна, се очертава
помощ
та, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер.
И така, поради това, че в основата на нашия душевен свят лежи именно любовта, ние с право можем да прилагаме т.нар. „психическо лечение", което на пръв поглед е доста изместено към периферията на човешката личност, но всъщност има дълбоко родство с любовта и обогатява душата със силите на любовта.
Ето как, от една страна, се очертава помощта, която можем да предложим за всеки, който е попаднал в пипалата на Луцифер.
Именно защото любовта е в самата основа на душевния живот, ние можем да повлияем по този начин върху посоката на човешката Карма.
към текста >>
Ето защо Вие лесно ще установите, че при онези болести, произтичащи от астралното тяло, медицината несъзнателно и инстинктивно се обръща за
помощ
именно към животинското царство.
От моите описания за дифтерията, Вие ще стигнете до логичното заключение, че тук става дума за нещо, което е тясно свързано с кармическите процеси, засягащи астралното тяло. Най-близката и сродна област с нашето астрално тяло имаме в лицето на животинското царство.
Ето защо Вие лесно ще установите, че при онези болести, произтичащи от астралното тяло, медицината несъзнателно и инстинктивно се обръща за помощ именно към животинското царство.
При болести, чиято причина лежи в етерното тяло, медицината търси лечебните средства в областта на растителното царство. Интересна е например връзката между Digitalis purpurea (червеният напръстник) и някои сърдечни болести; на тази тема би могло да се говори часове наред.
към текста >>
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната
помощ
е притаена и скрита в природния свят.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят.
Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>
И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна
помощ
и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието.
И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>
Пред Вас са двата най-съществени елемента от
помощ
та, с която можем да се обърнем към другите хора.
Пред Вас са двата най-съществени елемента от помощта, с която можем да се обърнем към другите хора.
Тези елементи ни показват, че тяхното равновесие е в основата на всички земни процеси и събития. Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие.
към текста >>
Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято
помощ
могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството.
Тези елементи ни показват, че тяхното равновесие е в основата на всички земни процеси и събития. Всъщност светлината и любовта са противоположни елементи. Но в крайна сметка, от тяхното взаимодействие зависи всичко, което става в душевната и материална област на земния живот. Ето защо не бива да се учудваме, че човечеството напредва от една епоха в друга по такъв начин, сякаш равновесието се измества ту в едната, ту в другата посока. Да, нашето развитие наистина наподобява морските вълни, които са в непрекъснато движение и в непрекъснат стремеж към равновесие.
Ако вникнете в това сравнение, ще се съгласите, че на всяка крачка в човешкия живот се натъкваме на известно неравновесие в двете посочени сили, с чиято помощ могат да бъдат разгадани и най-сложните тайни в културния възход на човечеството.
Ако например разглеждате една културна епоха, която нанася значителни деформации в човешкия характер поради всеобщата склонност да се зачита само вътрешния душевен живот, както е в Средновековието, когато в разцвета на мистиката целият външен свят сякаш губи своето значение, така че грубите недоразумения не само в познанието, но и в човешките действия се превръщат в ежедневие, тогава Вие ще установите, че в скоро време настъпва една друга епоха, абсолютно непонасяща каквато и да е мистика, уповаваща се единствено на външния свят, изобщо правеща всичко възможно, за да тласне махалото в другата крайна точка.
към текста >>
Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с
помощ
та на свръхсетивни средства.
В книгата на нашия приятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие несъмнено ще откриете много факти и доказателства във връзка с тези неща. Там фактите са събрани и подредени, докато в останалата литература по тези въпроси, те са така разпръснати, че не всеки би могъл да ги систематизира и обхване в своето съзнание. Чудесно е, че в тази книга Вие откривате една съпоставка на фактите, която от антропософска гледна точка, е извънредно характерна за нашата епоха.
Там ще намерите още и сполучливото описание на един учен, който в сегашния си земен живот опита всички възможни средства, за да стигне по материалистичен път до известни доказателства за духовния свят става дума за покойния Фредерик Майерс който след смъртта си усети извънредно силния порив да насочва земните хора към тайните на духовния свят, но вече с помощта на свръхсетивни средства.
към текста >>
И всичко това ще продължи до онова далечно бъдеще, когато след като човекът ще е минал най-после през всичките си инкарнации с
помощ
та на Земята, човечеството ще по стигне съвършено равновесие, съвършена хармония, и изпълвайки мисията си на Земята, ще увлече земната планета в нейното ново планетарно въплъщение: Бъдещият Юпитер.
Този пример би могъл да послужи като една добра илюстрация към нашето твърдение, че навсякъде в света ние сме изправени пред непрекъснати отклонения от споменатото равновесие и пред непрекъснати усилия за неговото възстановяване. Да, непрекъснатото нарушаване и непрекъснатото възстановяване на равновесието между светлината и любовта, е в основата на нашата планетарна еволюция. И докато човек напредва от една инкарнация в друга, неговата Карма се превръща в бойното поле, където елементите на светлината и любовта воюват срещу всяко посегателство спрямо тяхната взаимна хармония. Защото в Кармата, която се промъква през всички инкарнации, винаги има сили,които се стремят, да разрушат хармонията, докато обратно: светлината и любовта непрекъснато я възстановяват.
И всичко това ще продължи до онова далечно бъдеще, когато след като човекът ще е минал най-после през всичките си инкарнации с помощта на Земята, човечеството ще по стигне съвършено равновесие, съвършена хармония, и изпълвайки мисията си на Земята, ще увлече земната планета в нейното ново планетарно въплъщение: Бъдещият Юпитер.
към текста >>
369.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ние винаги се убеждаваме, че нашата „вътрешна" и „външна" човешка съдба могат да бъдат разбрани само с
помощ
та на една, бих казал, „текуща сметка", където от едната страна записваме всичките си разумни, смислени и мъдри постъпки, а от другата всичките си грозни, отблъскващи и престъпни действия.
Аз многократно изтъкнах пред Вас, че човекът изживява кармическите закономерности като нещо съвсем конкретно и точно, и че във всеки миг от своя живот, той може да обърне погледа си назад върху това, което е вършил, мислил или чувствувал в хода на предишните си инкарнации.
И ние винаги се убеждаваме, че нашата „вътрешна" и „външна" човешка съдба могат да бъдат разбрани само с помощта на една, бих казал, „текуща сметка", където от едната страна записваме всичките си разумни, смислени и мъдри постъпки, а от другата всичките си грозни, отблъскващи и престъпни действия.
Ако везните се наклонят към една от страните, това определя и съдбата ни в този момент от живота.
към текста >>
Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с
помощ
та на гръцкия народностен Дух, с
помощ
та на гръцкия гений.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация.
Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений.
Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства. Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност. Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с
помощ
та на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието.
Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
И онези, които си въобразяват, че с
помощ
та на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
370.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С
помощ
та на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
371.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с
помощ
та на анатомията и физиологията.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие. Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други. Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука.
С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията.
Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея!
към текста >>
372.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с
помощ
та на външните, сетивни възприятия.
За нашето съвремие е изключително трудно да признае онези Същества, които не могат да бъдат доловени с помощта на външните, сетивни възприятия.
За официалната наука тези Същества чисто и просто не съществуват. Но може би по-лесно ще бъде на съвременното човечество да допусне, че човекът, такъв какъвто застава пред нас в света, притежава някои съставни части, които са невидими, или иначе казано, свърхсетивни. Може би за съвременното материалистично мислене ще е по-лесно да приеме, че определени същества, каквито са например хората, за които съдим според тяхната външна, физическа страна, също могат да притежават невидими, свърхсетивни съставни части. Обаче за нашето съвремие е истинско предизвикателство, ако поискаме да му говорим за такива Същества, които според общоприетото мнение чисто и просто не съществуват.
към текста >>
той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с
помощ
та на нашите сетивни възприятия.
Защото какво всъщност означава това, което днешните хора наричат „Душа на Народа“ или „Дух на Народа“? Нищо друго, освен няколко общи качества, присъщи на стотици, хиляди или милиони души, които са струпани върху определена територия! А обстоятелството, че освен милионите хора струпани върху определена територия може да съществува и нещо реално, което би се покрило с понятието Народностен Дух и всъщност лежи в основата му, това е извънредно трудно да бъде разбрано от нашите съвременници. Ако сега например спазвайки нужната дискретност бихме попитали някого: Какво разбира съвременният човек под швейцарски Народностен Дух?
той просто би се впуснал в абстрактни описания на известни качества, които са присъщи за швейцарските Алпи и планинската верига Юра, бидейки напълно сигурен, че тези качества нямат никакво друго съответствие и въобще нищо, което ние бихме могли да опознаем с помощта на нашите сетивни възприятия.
Първото нещо е, че по един непредубеден и честен начин всеки човек може да стигне до мисълта: Да, на света има и такива Същества, които всъщност остават недостъпни за физическите сетива и изобщо за обикновените човешки възприятия; а всред сетивно възприеманите същества има и такива, чиито действия са невидими, но нищо не им пречи те да се проявяват също и в областта на видимите същества, както например човешкото същество действува в човешките ръце или в човешките пръсти, така че, следователно, можем да говорим за швейцарския Народностен Дух както за Духа на един отделен човек, и че можем да различим Духа на този човек от неговите пръсти със същата точност, с която различаваме швейцарския Народностен Дух от милионите хора, живеещи в планините на Швейцария. Той е нещо различно от милионите хора, а именно едно отделно Същество, както и самият човек е едно отделно същество. Само че хората се различават от него по това, че предлагат на човешките възприемателни способности една сетивна външна страна. Въпреки че един Народностен Дух не може да бъде възприет от физическите сетива на човека, какъвто е случаят с едно или друго физическо явление, той е едно напълно реално Същество.
към текста >>
Обгръщайки с поглед тези Същества, ние казваме: Да, в тяхно лице ние виждаме такива Същества, намиращи се две степени над нас, такива Същества, с чиято
помощ
ние предварително узнаваме какво точно ще изживяваме в бъдеще самите ние; ние гледаме към тях като на Същества, които днес работят върху етерното си, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
Както през следващото въплъщение на нашата Земя, Бъдещия Юпитер, ние ще сме готови с превръщането на нашето астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, така и онези Същества, които бяха човеци през Лунната епоха, Ангелите, ще са готови с превръщането на своето, астрално тяло в Дух-Себе, или Манас, още през настоящата Земна епоха. Те осъществяват този процес в хода на настоящата Земна епоха, както и ние ще го осъществим в хода на Бъдещия Юпитер. Нека да погледнем още по-назад в миналото, към Съществата, които бяха човеци през епохата на Старото Слънце. За тях бихме могли да кажем, че още през Лунното състояние те са постигнали това, което ние ще постигнем едва през следващото планетарно състояние на нашата Земя. Сега те вършат онази работа, която ще върши човекът, когато чрез своя Аз ще преобразява етерното си, или жизнено тяло в Дух-Живот, или Буди, Следователно, тези Архангели, намиращи се две степени пред нас, са постигнали онова равнище, което един ден и ние ще постигнем, когато чрез нашия Аз сме превърнали етерното тяло в Дух-Живот, или Буди.
Обгръщайки с поглед тези Същества, ние казваме: Да, в тяхно лице ние виждаме такива Същества, намиращи се две степени над нас, такива Същества, с чиято помощ ние предварително узнаваме какво точно ще изживяваме в бъдеще самите ние; ние гледаме към тях като на Същества, които днес работят върху етерното си, или жизнено тяло, превръщайки го в Дух-Живот, или Буди.
По същия начин можем да се обърнем към онези още по-висши Същества, които наричаме Духове на Личността. Те стоят на една още по-висока степен отколкото Архангелите, до която човекът ще се издигне едва в по-далечно бъдеще, когато той ще е в състояние да преобразява физическото тяло в Атма, или Човек-Дух.
към текста >>
В тази област материалистичното съзнание е напълно без
помощ
но.
В тази област материалистичното съзнание е напълно безпомощно.
То не може да проследи дори и онова, което вече се забелязва във външния свят и което протича по начин, близък до този, който ще е присъщ на хората от бъдещето. А такива явления днес действително съществуват. И ако биха проявили повече внимание, хората биха могли да ги забележат. Тогава те биха констатирали, че определени същества, макар и преждевременно, вече са развили подобни качества. Както един човек, изчакал подходящия момент от епохата на Бъдещия Юпитер, ще може да направлява своето физически и етерно тяло, така и днес има такива същества, които без да са изчакали подходящия момент, т.е.
към текста >>
373.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, сега всеки един от Вас би могъл да си помисли: Несъмнено трябва да допуснем, че работата върху това етерно, или жизнено тяло, не може да бъде констатирана с
помощ
та на външните сетивни органи, да бъде видяна с физическите очи, а всичко това влиза, така да каже, в компетенцията на ясновиждащото съзнание *12.
Естествено, сега всеки един от Вас би могъл да си помисли: Несъмнено трябва да допуснем, че работата върху това етерно, или жизнено тяло, не може да бъде констатирана с помощта на външните сетивни органи, да бъде видяна с физическите очи, а всичко това влиза, така да каже, в компетенцията на ясновиждащото съзнание *12.
Обаче когато дейността на тези Същества, наричани от нас Духове на Народите, се проявява в ежедневния живот на хората, все пак налага се от друга страна да бъдат посочени някои факти, които ясно личат във външния свят и представляват един вид отпечатък, един вид отражение от дейността на тези Архангелски Същества, или Духове на Народите. Освен това тези Същества би трябвало да имат и съответното физическо тяло, което да съществува под една или друга форма. Да, тази физическа форма, както цялата работа, цялата дейност на тези Същества би трябвало да бъдат поне загатнати в света, обитаван от човека, защото в крайна сметка човешкото тяло е пряко свързано с работата на тези духовни Същества.
към текста >>
Който може да преброди различните географски области на Земята с
помощ
та на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание.
Всички Вие знаете, че различните географски области от лицето на нашата Земя изглеждат по различен начин и че в различните области съществуват най-разнообразни условия за разгръщането на онези особени качества, които са присъщи на един или друг народ. Материалистичното съзнание е убедено, че народностните качества се определят от климата, растителността, а вероятно и от водата, които са характерни за дадена географска област. Този възглед на материалистичното съзнание не е изненадващ, понеже то признава единствено това, което може да бъде видяно с физическите очи. Обаче за ясновиждащото съзнание нещата изглеждат по коренно различен начин.
Който може да преброди различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание.
Напълно разбираемо е, че когато говори за специфичния „аромат“ или дори за „аурата“ на определена географска област, материалистичното мислене изпада в пълни абстракции. Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на облак една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област. Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия. Както всеки човек има свое собствено етерно тяло, така и над всяка географска област от Земната повърхност се издига една етерна аура.
към текста >>
Това става с
помощ
та на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека.
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека.
Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с
помощ
та на окултните познавателни средства.
Но идват и друг тип хора, и в тях действуват онези Духове на Личността, които фактически са Духове на Формата. Това са другите Духове, наричани още Духове на мисленето, които в хода на Лунния цикъл се издигнаха до своето сегашно равнище. Да, човекът е именно онази арена, където се разгръщат действията на всички сили и Същества. И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата. И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа.
Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства.
Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха. Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е. един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността.
към текста >>
374.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които мислят само с
помощ
та на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини.
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които мислят само с помощта на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини.
Те представляват нещо, което е съвсем „нормално“ както за човека, така и за Духовете на Народите. Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с помощта на своите сетива. Следователно, за Архангелите светът не съществува в онази физическа форма, чрез която той се открива на човека. И така, ако изключите от Вашия образ на света това, което съществува само като физическо усещане, ако отстраните всичко, което сте приели в себе си чрез външните възприятия, тогава Вие изключвате от Вашия образ на света именно онова, от което Архангелите въобще не се интересуват.
към текста >>
Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с
помощ
та на своите сетива.
Обаче Архангелите далеч не са такива Същества, които мислят само с помощта на математически представи; напротив, човекът е толкова несъвършен, че може да си представи дейността на Архангелите само чрез такива абстракции, каквито са математическите истини. Те представляват нещо, което е съвсем „нормално“ както за човека, така и за Духовете на Народите.
Сега Вие следва да направите извода, че Архангелите съвсем не се интересуват от външния физически свят, до който човекът стига с помощта на своите сетива.
Следователно, за Архангелите светът не съществува в онази физическа форма, чрез която той се открива на човека. И така, ако изключите от Вашия образ на света това, което съществува само като физическо усещане, ако отстраните всичко, което сте приели в себе си чрез външните възприятия, тогава Вие изключвате от Вашия образ на света именно онова, от което Архангелите въобще не се интересуват.
към текста >>
375.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято
помощ
ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
От казаното дотук Вие разбирате, през коя епоха от еволюцията има смисъл да се говори за понятието „раси“. Да се говори за раси в истинското значение на тази дума няма никакъв смисъл, ако нашето проучва не засяга периода преди Лемурийската епоха, защото тогава човекът все още не беше инкарниран на Земята. Преди Лемурийската епоха той се намираше в обкръжението на Земята; после слезе на Земята и от тогава расовите признаци започнаха да се унаследяват, като това продължава и през нашата Пета следатлантическа епоха. Ние ще видим, как в наши дни народностните черти се определят главно според расови критерии, как расите всъщност разделят народите. На всичко това ние ще се спрем по-късно.
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите. Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“. Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси. Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
С тяхна
помощ
планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та година.
И така, ние виждаме, че развитието на расите започва през Лемурийската епоха, и то чрез намесата на абнормните Духове на Формата.
С тяхна помощ планетарните сили на Земята се съсредоточават в онова място, където протича първата част от човешкия живот, и това по определен начин се пренася и в следващите етапи от живота, понеже човекът развива един вид памет, благодарение на която той си спомня и през следващите години от живота си за всъщност абнормния начин, по който е прекарал времето преди 21-та година.
Човекът би бил едно съвършено друго същество, ако върху него биха действували само нормалните Духове на Формата. Чрез абнормните Духове на Формата той стана зависим от мястото, където живее. Обаче законите на нормалните Духове на Формата бяха нарушени според описания от нас начин, така че определяща за човека стана имен но точката на раждането за съответната инкарнация.
към текста >>
Тук истината често пъти е напълно скрита, обаче Вие виждате, че с
помощ
та на Тайната наука все пак стигаме до забележителни познания.
По този начин човекът се оказва обхванат от силите, които са от решаващо значение за него, така че, свързвайки тези точки, ние получаваме една забележително протичаща линия. Тя е актуална и за нашето време. Африканската линия съответствува на онези Земни сили, които отпечатват в човешкия организъм качествата, присъщи за ранната детска възраст, азиатската точка съответствува на онези сили, които отпечатват в човешкия организъм младежките качества, а качествата на зрялата възраст човекът получава в европейската точка. Това е просто една типична закономерност. И понеже в хода на своите реинкарнации всички хора минават през различните раси, всъщност никой не е ощетен, макар и мнозина да твърдят, че европейците имат някакви предимства пред черната и жълтата раса.
Тук истината често пъти е напълно скрита, обаче Вие виждате, че с помощта на Тайната наука все пак стигаме до забележителни познания.
към текста >>
С тяхна
помощ
обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни.
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-ясно ще се проявява законът, за който става дума. Общо взето, за тези големи истини можем само да загатнем.
С тяхна помощ обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни.
Вие виждате, че ние ясно трябва да разберем онова, което ни предстои да извършим, за да се издигнем до крайните цели на човечеството. Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството. Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания.
към текста >>
376.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с
помощ
та на Духовната наука.
От вчерашната лекция за Вас е ясно: При всяко безпристрастно разглеждане на фактите, лежащи в основата на нашата тема, е необходимо известно извисяване над всичко онова, което иначе неусетно се вмъква в чувствата, в усещането на човека и то тъкмо от онази област, в която сега ни предстои да навлезем по един напълно обективен начин. Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите.
С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука.
Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията. Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи. Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
Ето защо ние смогваме да се изправим пред тайните на расите и народите, единствено с
помощ
та на тази идея.
Една такава идея за Кармата и реинкарнацията значително разширява хоризонта на нашето съзнание.
Ето защо ние смогваме да се изправим пред тайните на расите и народите, единствено с помощта на тази идея.
Единствено чрез подобна трактовка, стига тя да бъде правилно разбрана, ние можем да отстраним каквото и да е не доволство, произтичащо от факта, че сме се инкарнирали в тази или онази раса, в този или онзи народ. И все пак, ако не вземем предвид посочените предпоставки, дори едно такова обективно разглеждане на расите и народите, може да внесе недоволство и дисхармония всред доста хора. Чрез учението за Кармата и реинкарнацията духовно устременият човек ще научи, как всеки народ дори и най-незначителният може да подпомогне общото развитие на човечеството. Ето защо най-важното е, че във втората част на тези лекции, ще бъде по сочено как влиянията на отделните народи, мисиите на отделните народи се вливат в потока на общочовешката еволюция, как дори и най-малките групи от този или онзи народ, разпръснати тук или там по света, имат своето значение в общата хармония на цялото човечество. Обаче всичко това ще се разкрие пред нашия духовен взор бавно и постепенно.
към текста >>
И аз искам да Ви покажа с
помощ
та на един пример, че всъщност човекът наистина стига само до най-външната манифестация, до най-външните проявления на тези Същества.
А сега нека да се запитаме: След като всички духовни Същества се проявяват по един или друг начин в областта на Майя, на илюзията, следователно в областта на сетивния свят, как да ги различаваме именно в най-низшата им степен на проявление, в степента на измамата? С обикновения си поглед върху природата и Духа, човекът стига само до областта на Майя, или илюзията, където се проявяват духовните Същества.
И аз искам да Ви покажа с помощта на един пример, че всъщност човекът наистина стига само до най-външната манифестация, до най-външните проявления на тези Същества.
към текста >>
Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно
помощ
та, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите.
Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>
Помощ
та на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент.
Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент.
Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с
помощ
та на една проста фигура.
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с помощта на една проста фигура.
Ако си представяте всички геометрични фигури, едва ли ще намерите друга, която да отговаря толкова точно на въпросното равновесие, както равностранния триъгълник. Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му ъгъла са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра. Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното действие, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония. Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
към текста >>
Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято
помощ
да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с помощта на една проста фигура. Ако си представяте всички геометрични фигури, едва ли ще намерите друга, която да отговаря толкова точно на въпросното равновесие, както равностранния триъгълник. Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му ъгъла са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра. Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното действие, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония.
Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
към текста >>
И мнозина от тези, които преждевременно и по неправилен начин са проникнали в окултната област, трябва скъпо да заплатят за тази авантюра, защото в този случай пред тях застава застрашителното войнство на тези духовни Същества, без да е налице никаква
помощ
, никаква хармонизация от страна на други духовни Същества.
Обаче дори и тези абнормни Духове на Формата, същинските Духове на Движението, които на астрален план се проявяват като един вид грозни, отблъскващи духовни Същества, също имат подчинени Духове. Те са Духовете, които тъкат и живеят във всичко онова, което е свързано с възникването на човешките раси, следователно с всичко онова, което при човека има отношение към земния елемент, размножението и т.н. Поначало тези Същества спадат към най-пъстрата и опасна част на астралния свят. За съжаление това е теренът казвам го най-добронамерено -, до който най-лесно достигат онези окултни ученици, чието ясновидство е било развито по неправилен начин. Да, най-лесно изниква пред погледа именно онова войнство от духовни Същества, респективно техните служители, което е свързано с размножението на расите.
И мнозина от тези, които преждевременно и по неправилен начин са проникнали в окултната област, трябва скъпо да заплатят за тази авантюра, защото в този случай пред тях застава застрашителното войнство на тези духовни Същества, без да е налице никаква помощ, никаква хармонизация от страна на други духовни Същества.
към текста >>
377.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Тук с
помощ
та на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството.
И в кръвта те работят по такъв начин, че фактически се противопоставят на шестте Елохими, които са съсредоточени в Слънцето. Следователно, в лицето на монголската раса имаме един вид противопоставяне на шестте Елохими. При това Духовете на Марс провеждат една твърде особена атака към другата страна, към Яхве, или Йехова, който междувременно отдели своето поле на действие от това на другите шест Елохими. Обаче освен въпросното взаимодействие между Духовете на Марс, шестте Елохими и Яхве, което поражда монголската раса, има и още нещо. Ако искаме да схванем особения характер на това влияние, трябва да кажем следното: Както в монголската раса имаме противодействията между шестте Слънчеви Елохими, Лунния Яхве и Духовете на Марс, така и в един друг случай редно е да допуснем, че от посоката на Луната силите на Яхве отново се срещат и си взаимодействуват с Духовете на Марс, в резултат на което настъпва една специална модификация.
Тук с помощта на окултното познание Вие се доближавате до обяснението за тази специална модификация, за тази специална разновидност на човечеството, а именно еврейството.
В лицето на еврейството Вие имате една разновидност на общото човечество, чиято главна особеност е тази, че Яхве, или Йехова се отделя от другите Елохими и взаимодействувайки си с Духовете на Марс подготвя особения характер на еврейския народ. Сега Вие ще разберете особения характер на еврейския народ, както и неговата мисия. В един точно определен и дълбоко окултен смисъл, авторът на Библията можа да каже, че Яхве, или Йехова, направи евреите свой народ и ако към това прибавите, че тук се осъществява едно взаимодействие с Духовете на Марс, и че на свой ред Духовете на Марс провеждат атаките си главно в областта на кръвта, Вие ще разберете също, защо продължаващото действие на кръвта от едно поколение в друго поколение, от една генерация в друга генерация е от такава изключителна важност за семитскоеврейския народ и защо в семитския народ Богът Яхве нарича себе си Бог, който тече с кръвта надолу през Аврам, Исаак, Яков и т.н. Ето пътят, който показва, как кръвта тече през всички тези поколения. Когато Яхве определя себе си като „Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков“, той всъщност казва: Аз действувам във вашата кръв!
към текста >>
378.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и
помощ
та на определени Същества от света на Йерархиите.
Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя.
Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите.
И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили.
към текста >>
Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с
помощ
та на различни Духове на Времето.
Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение.
Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.
Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.
към текста >>
379.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с
помощ
та на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието.
Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
Индийците се пробудиха след като душата им вече беше постигнала извънредно голяма степен на зрелост; и те се пробудиха по такъв начин, че най-напредналите от тях можеха без особени усилия да прочетат в Хрониката Акаша всичко, което човечеството беше постигнало до този момент; те просто насочваха поглед към заобикалящия ги свят и с помощта на Хрониката Акаша можеха да прочетат това, което ставаше в духовния свят, това през което бяха минали в своето развитие още докато са се намирали в притъпено, сумрачно състояние на съзнанието.
Без да го съзнават, тези хора бяха въведени в по-висши области, още преди пробуждането на тяхното Азово съзнание, те бяха постигнали такива духовни способности, които бяха много по-богати от душевните качества на западните народи. За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес.
към текста >>
За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с
помощ
та на своето напреднало, обожествено познание.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи.
За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание.
И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот. Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с
помощ
та на Хрониката Акаша.
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството.
Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека.
към текста >>
Следователно, как по страничните пътища чрез етерното тяло душата работи във физическото тяло и как с
помощ
та на съответния Архангел тя овладява говора ето за какво става дума в чудните истории, които се разказват за Один.
При своето посвещение Один постига власт над тази жива, проявяваща се в звуците на човешкия говор мъдрост и в хода на своето продължително посвещение, Один се научава да контролира тази власт. А от изпитанията, свързани с посвещението, той бива спасен от Мимир, древния носител на мъдростта. Така Один се превръща в господар на властта, произтичаща от човешкия говор. Ето за що по-късните предания винаги свързват езика на поетите, езика на скалдите не с друг, а с Один. Към Один водят и всички познания, свързани с руните, които в древността бяха усещани от хората като много по-близки до говора, отколкото до по-късната писменост.
Следователно, как по страничните пътища чрез етерното тяло душата работи във физическото тяло и как с помощта на съответния Архангел тя овладява говора ето за какво става дума в чудните истории, които се разказват за Один.
към текста >>
Изключително интересно е да видим как имагинативните образи на северно-германската митология възпроизвеждат процесите, които са се разиграли през онези далечни времена, същите онези процеси, които ние вместо с образи обясняваме с
помощ
та на нашите духовно-научни изрази и понятия.
Изключително интересно е да видим как имагинативните образи на северно-германската митология възпроизвеждат процесите, които са се разиграли през онези далечни времена, същите онези процеси, които ние вместо с образи обясняваме с помощта на нашите духовно-научни изрази и понятия.
Северно-германската митология възпроизвежда дори онези процеси, които са се разиграли преди отделянето на Слънцето и Луната. Възпроизведено е отделянето на Луната и как после еволюцията прераства в това, което по-късно беше наречено „Ризенхайм“. Възпроизведено е всичко онова, което е ставало през Атлантската епоха, както и още по-ранните еволюционни процеси, които са извънредно близки до душевността на северно-германските народи.
към текста >>
380.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с
помощ
та на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи. Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология?
Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с помощта на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
към текста >>
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с
помощ
та на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение.
Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология. Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло. Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
към текста >>
Северният човек изживя угасването на ясновидството така, сякаш именно за негова сметка Локи умъртви ясновиждащата сила в Балдур и това, което му остана, беше пълната без
помощ
ност, пълната неспособност за виждане в духовния свят.
Следователно Локи е умъртвяващата сила, също както и Луцифер, който тласна човека към Ариман. Привързвайки се към слепия Хьодур, човекът изгуби старото ясновидство. Ето какво означава умъртвяването на Балдур. Ето какво усеща северният човек, когато постепенно се оказа лишен от Балдуровата сила, от виждането в духовния свят.
Северният човек изживя угасването на ясновидството така, сякаш именно за негова сметка Локи умъртви ясновиждащата сила в Балдур и това, което му остана, беше пълната безпомощност, пълната неспособност за виждане в духовния свят.
Ето как в мита за Балдур, Хьодур и Локи е отразено едно от най-забележителните световно-исторически събития: постепенното угасване на старото ясновиждащо познание. И така, от едната страна имаме Локи и неговите потомци, а от другата страна трагичния акт, представляващ умъртвяването на Балдур.
към текста >>
381.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с
помощ
та на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
към текста >>
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова
помощ
изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло.
И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество.
Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло.
Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха.
към текста >>
Нека сега да разгледаме с
помощ
та на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна.
Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха.
към текста >>
382.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна
помощ
той е изключително улеснен в това, да разбира съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила.
Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна помощ той е изключително улеснен в това, да разбира съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила.
към текста >>
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с
помощ
та на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития.
Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика.
към текста >>
Използвайте всички
помощ
ни средства; колкото повече са те толкова по-добре.
Обаче аз съм напълно убеден, че ако започнете да размишлявате непредубедено и честно, ще си кажете: Ето, ние чухме това и това; нека сега да проверим нещата, да ги сравним с достъпните източници, с религиозните и митологически текстове, да ги съпоставим с данните от естествените науки! И тогава Вие ще се убедите, че казаното от мен отговаря на истината.
Използвайте всички помощни средства; колкото повече са те толкова по-добре.
В това отношение аз съм напълно спокоен. Подложете на всестранна проверка това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството. Започнете например с материалистичната критика върху Евангелията, която се отнася и за това, което съм говорил за Христос Исус; внимателно проверете моите изказвания относно историята, проверете ги с всички възможни средства, които Ви предлага официалната наука! И аз съм напълно сигурен: колкото по-прецизно проверявате, толкова по-дълбоко ще се убедите, че това, което обсъждаме тук, черпейки от изворите на розенкройцерството, е в пълно съответствие с истината. Аз разчитам на това, че розенкройцерското познание няма да бъде прието безкритично и сляпо, а ще бъде подложено на все по-добросъвестна проверка, която няма нищо общо с повърхностните методи на официалната наука.
към текста >>
383.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с
помощ
та на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>
С
помощ
та на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните
помощ
ни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
384.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези
помощ
нички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили.
към текста >>
385.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с
помощ
та на духовите органи.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с
помощ
та на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин.
Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване.
Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин.
Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>
Но с
помощ
та на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение.
Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>
Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с
помощ
та на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество.
И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи.
Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество.
Нека си представим този образ!
към текста >>
386.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И ние можем да разберем това, когато с
помощ
та на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху".
И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин.
към текста >>
Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на
помощ
всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума.
А сега Библията употребява една забележителна дума, за да изрази отношението на това духовно естество на Елохимите към елементите: "Раух-Елохим". Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи.
Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума.
Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент.
към текста >>
387.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на
помощ
това понятие за груповите души.
Затова то и така ни се описва. Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им. Би трябвало да се каже във формата на вид. Тук имате обяснението на това. Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес.
Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души.
Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското.
към текста >>
388.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като
помощ
ници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях?
към текста >>
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са
помощ
ници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността.
Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността.
Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях? Нека се вгледаме по-отблизо и да си изясним, как стои всъщност въпросът с тези Духове на Огъня.
към текста >>
Но когато вземете на
помощ
това, от което се е родил Генезисът, Тайната наука, вие навсякъде ще можете да проникнете с пълна светлина този Генезис.
За целта от реда на йерархиите трябваше да бъдат взети други Същества. Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите. И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания. Така следователно ние виждаме, как Генезисът ни описва съвършено обективно и тези Архангели, когато правилно можем да го четем и разбираме. Ето защо, когато четете обикновените тълкувания на Библията вие навсякъде ще чувствувате незадоволност.
Но когато вземете на помощ това, от което се е родил Генезисът, Тайната наука, вие навсякъде ще можете да проникнете с пълна светлина този Генезис.
Всичко ще ви се яви в една нова светлина; и този документ, който поради невъзможността да бъдат преведени на наш език древните живи думи, би останал иначе неразбран, този документ ще бъде запазен за човечеството като един говорещ за всички времена документ.
към текста >>
389.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една
помощ
от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии.
Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготовка на човека.
Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии.
Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество. Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре. Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите. Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий.
към текста >>
Но тогава трябваше да им дойде
помощ
от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите.
Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготовка на човека. Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии. Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество. Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре.
Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите.
Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий. За да увенчаят напълно делото, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа. Следователно групата на Елохимите трябваше един вид да израсне над себе си. Нека се опитаме да си съставим представа за това, как да стане нещо подобно.
към текста >>
Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат
помощ
от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение.
Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготовка на човека. Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии. Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество. Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре. Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите.
Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение.
Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий. За да увенчаят напълно делото, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа. Следователно групата на Елохимите трябваше един вид да израсне над себе си. Нека се опитаме да си съставим представа за това, как да стане нещо подобно. Да се опитаме да си образуваме това понятие, като отново изходим от нещо тривиално!
към текста >>
390.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато първо с
помощ
та на ясновидското изследване се намери истинското състояние на нещата, тогава в този текст на Библията се влива живот и светлина и тогава някои малки отклонения в преданието нямат значение, защото запознавайки се с истината, човек добива възможност да чете правилно текста.
Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност. Те не могат да се опират на ясновидско изследване; защото това изследване никога не ще каже нещо друго, освен това, което току що ви казах. Нима те се спират на едно външно изследване? Тогава бих искал да запитам тези хора, дали спрямо това, което е истинско предание, те могат да подържат едно друго тълкуване. На хората би трябвало да се разкаже това, което е всъщност външното предание на Библията.
Когато първо с помощта на ясновидското изследване се намери истинското състояние на нещата, тогава в този текст на Библията се влива живот и светлина и тогава някои малки отклонения в преданието нямат значение, защото запознавайки се с истината, човек добива възможност да чете правилно текста.
Обаче нещо друго е, когато към нещата пристъпим от гледището на филологията. Трябва да бъдем на ясно, че чак до първите столетия на Християнството от първата част на Библията не съществуваше също нещо, което би накарало хората да четат този текст така, както той се чете днес. Гласни не е имало в текста и този текст е бил такъв, че и разделянето на отделните думи трябваше тепърва да се извърши. Това по-късно са били прибавени точките, които показват гласните в еврейската писменост. Бих искал да зная, с какво право някои би искал да даде едно тълкуване на първоначалния текст, за което с научна съвест може да каже, че то отговаря на истината, ако човек не е предварително подготвен чрез Духовната наука.
към текста >>
Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с
помощ
та на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете
помощ
от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм.
Защото именно благодарение на това, че виждаме и познаваме тези трудности ние стигаме все по-далече и по-далече в правилното разбиране на Антропософията. Антропософията трябва да разтваря едно широко сърце спрямо всичко, което трябва да съдействува за осъществяването на Антропософската работа. Ето защо, макар и да работим по определени методи, ние не трябва да считаме, че някой друг метод на работа не принадлежи към нас. Днес развитието на нашата епоха, духовното развитие на нашата епоха изисква да се върви по пътища, които трябва да доведат до великата цел, която стои пред нас. И въпреки че моята задача е да работя и излизам пред вас само в областта на езотеризма, вие никога не ще констатирате, че аз изключвам другите методи на работа.
Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с помощта на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете помощ от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм.
Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към една благодатна книга, написана от нашия любим приятел, господин Лудвиг Дайнарт, в която е изложено в красива форма това, което може да ни бъде от полза от други страни на изследването, за да бъдем всестранни в тази област. И понеже в тези книга авторът се стреми и описва една хубава хармонична връзка с това, което ние застъпваме като езотеризъм, това изложение може да бъде само от полза и за нас антропософите. В нея ще намерите много неща, които ще можете да използувате в пътя на Антропософията.
към текста >>
391.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, древният индиец преодоляваше това, което считаше за илюзия или Майя, с
помощ
та на един вътрешен процес, и той се стремеше към тази победа.
Но тези народи се намираха в едно много трагично положение. По силата на своите наследствени качества, древно-индийският народ можеше значително лесно да премине през развитието Йога, чрез което отново се издигаше в сферите, където беше живял през Атлантската епоха. За него беше съвсем лесно да преодолее това, което той считаше за илюзия. Той го преодоляваше в познанието. Ето как изглеждаше за него висшето познание: Сетивният свят е илюзия, Майя; но когато развиеш своята душа, когато полагаш усилия и се стараеш, тогава ти навлизаш в сферите зад сетивния свят.
Следователно, древният индиец преодоляваше това, което считаше за илюзия или Майя, с помощта на един вътрешен процес, и той се стремеше към тази победа.
към текста >>
Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с
помощ
та на човешката духовна сила.
Онова Същество, от което идва този златен меч, е в същото време и големият вдъхновител на личността, която познаваме като Заратустра, Зороастер или Зердуч. Заратустра е предводителят на иранския народ.
Тъкмо Заратустра беше този, който в древни времена, скоро след Атлантската катастрофа, извлече от Мистериите необходимата мъдрост и я вложи в онзи народ, който беше готов да се бори за нови и нови културни завоевания с помощта на човешката духовна сила.
За целта Заратустра трябваше да подготви тези народи, които вече не притежаваха старата атлантска способност да виждат в духовния свят, нови възгледи и нови надежди за издигане в духовните области. Така Заратустра проправи онзи път, за който често сме говорили: а именно, че външното тяло на Слънчевата светлина представлява само външното тяло на едно висше духов но Същество, което той, за разлика от малката човешка аура, нарече „Великата аура" или Аура Маздао. С това той искаше да покаже: Въпросното Същество сега наистина отдалечено от Земята някога ще слезе тук долу на нашата планета, за да се свърже решително, субстанциално, със Земята, и да участвува в по-нататъшната еволюция на човечеството. Ето как Заратустра насочи погледа на хората към онова Същество, което по-късно се яви в историята като Христос.
към текста >>
Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с
помощ
та на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
Така Заратустра или Зороастер постигна нещо забележително, нещо величествено.
Той посочи на новото следатлантско човечество, лишено от своите Богове, реалната възможност отново да се издигне в духовния свят, и надеждата, че то може да постигне това тъкмо с помощта на силите, които го бяха свалили долу в условията на физическия свят.
Древният индиец се издигаше в своя духовен свят чрез обучението Йога. Благодарение на Заратустра, пред хората се откри един нов път.
към текста >>
Другата сила: Но аз мога да насоча моите духовни очи към една добра сила, чийто последовател съм; и тогава тя ми помага, тогава с нейна
помощ
аз мога отново да издигна всичко онова, което иска да потъне.
Това са две напълно различни сили; едната се проявява в настроението: Когато оставям природата такава, каквато е, тя потъва все по-ниско и по-ниско; тогава всичко подивява.
Другата сила: Но аз мога да насоча моите духовни очи към една добра сила, чийто последовател съм; и тогава тя ми помага, тогава с нейна помощ аз мога отново да издигна всичко онова, което иска да потъне.
Тъкмо тази сила, към която мога да отправя своя поглед, ми дава надежда за едно по-нататъшно развитие.
към текста >>
392.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с
помощ
та на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето.
Особено важно е да осъзнаем тази идея докрай: напълно е възможно да се говори за мировите процеси, и то без вътрешното основание да задаваме въпроси, примерно, за произхода, за причината на един такъв основен, първичен Принцип. Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност.
Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето.
към текста >>
И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова без
помощ
ен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин. Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо. Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време.
И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с
помощ
та на езика в хода на годините.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19. век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не.
Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините.
Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика. Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с без
помощ
ния инструмент на езика.
век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не. Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините. Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика.
Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
Ето защо там непрекъснато усещаха, колко без
помощ
ен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим.
Обаче в свещените Мистерии бяха изразявани именно най-дълбоките тайни.
Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим.
Оттук и непрекъснатият стремеж в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания. А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си общуване с външния свят. Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Космоса: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда. Накратко, именно образите, постигнати по този начин, можеха да бъдат сполучливо използвани, за да се предадат едни или други душевни процеси. Ще се опитам да опиша тези неща накратко.
към текста >>
Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с
помощ
та на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие.
Да предположим, че в определен момент трябва да настъпи едно велико събитие по силата на обстоятелството, че по това време една човешка душа е напълно узряла за някаква величествена опитност и може да я предаде на народите; или пък съответният народ или част от човечеството изведнъж се издигат до една изключителна степен на зрялост в своята еволюция. Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна. И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си.
Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие.
Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция. Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество. Ето защо изразите, с които си служи историята, понякога са изведими от движението на звездите. Такива бяха изразните средства, описващи духовните факти в общочовешката еволюция.
към текста >>
Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като
помощ
но изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество.
Следователно, в определен момент от еволюцията на този народ, въпросната индивидуалност може би трябва да се прояви откъм съвсем друга страна. И така, в определен момент връхната точка от еволюцията на тази индивидуалност съвпада с връхната точка от еволюцията на Народностната Душа*12, и това съвпадение следва да бъде показано като нещо изключително и единствено по рода си. Всичко, което в подобен случай можеше да се каже с помощта на езика, далеч не действуваше достатъчно силно, за да изрази значението на подобно важно събитие. Ето защо в Мистериите постъпваха по друг начин: Съвпадението между връхната точка на отделната индивидуалност и връхната точка на отделната Народностна Душа беше показвано според начина, по който Слънцето стои в съзвездието Лъв и оттам озарява със своята светлина целия свят. Тук се прибягва до образа на Лъва, за да се обозначи известна сила в общочовешката еволюция.
Това, което става вън, в космическото пространство, често беше използвано като помощно изразно средство за някои процеси, които се разиграват в самото човечество.
Ето защо изразите, с които си служи историята, понякога са изведими от движението на звездите. Такива бяха изразните средства, описващи духовните факти в общочовешката еволюция.
към текста >>
Неговите изживявания могат да бъдат показани най-добре с
помощ
та на образи, извлечени от космическите процеси.
Нейната основна задача е да намери отново пътя към Слънцето. Вярно е, че тя се превърна в Земна мъдрост. Вярно е, че Мойсей се роди с това, което Заратустра му даде като земни ориентири. Обаче Мойсей отново трябва да намери пътя към Слънцето. И в различните етапи на своя живот той непрекъснато търси този обратен път, като през първия етап той изцяло се прониква с Хермесовата мъдрост; после развитието му продължава по-нататък.
Неговите изживявания могат да бъдат показани най-добре с помощта на образи, извлечени от космическите процеси.
Когато това, което става на Земята, отново се излъчва в пространството, тогава по пътя си към Слънцето то среща, най-напред, Меркурий. Обаче, ние знаем, че планетата, която официалната астрономия нарича Венера, според окултната терминология е Меркурий, и обратно, това, което официалната астрономия нарича Меркурий, в окултен смисъл то е Венера. Следователно, когато напускаме Земята и се насочваме към Слънцето, ние срещаме най-напред това, което е от Меркуриево естество, после това, което е от Венерино естество, и накрая срещаме Слънчевото естество. Ето защо в хода на вътрешните си душевни процеси, Мойсей трябваше да развие наследените от Заратустра качества по такъв начин, че в своя обратен път той отново да намери Слънчевото естество. С други думи, той трябваше да се развива до една определена степен.
към текста >>
393.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с
помощ
та на един език, изведим от процесите в Космоса.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера.
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с
помощ
та на своите сетивни възприятия.
В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия. Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия.
А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия.
Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в състояние непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер. Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма загадка за нея.
към текста >>
Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с
помощ
та на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар.
Но какво навлиза в нашето астрално тяло по време на съня? Когато нощем сме извън нашето физическо тяло, тогава нашето астрално тяло е пронизано и оживотворено от „хармониите на сферите", от онова, което иначе се носи в етера, в звуковия етер.
Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с помощта на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар.
Кладниеви фигури. По същия начин нощно време хармониите на сферите навлизат в човека и го изпълват със своите „вибрации", внасяйки отново ред и хармония в безредието, което човекът е създал през деня със своите сетивни възприятия. А това, което живее и пулсира в жизнения етер, то навлиза в телата ни също и по време на съня, само че човекът е лишен от възприятие за този вътрешен живот на своите обвивки, докато се намира извън своето физическо и етерно тяло. Нормално човекът може да възприема нещата, едва когато отново се вмъкне във физическото си и етерното си тяло и употребява външните органи на етерното тяло в служба на мисленето, а външните органи на физическото тяло за целите на сетивните възприятия.
към текста >>
И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с
помощ
та на Йога.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях.
И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога.
Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>
На това място аз отново спирам вниманието Ви върху нещо, което съм казвал и по-рано: Легендите и преданията, които ни разказват с
помощ
та на образи за събитията от древността, са много по-достоверни и истинни от днешните антропологични изследвания, които от археологически находки често сглобяват една умозрителна конструкция за мировото развитие.
На това място аз отново спирам вниманието Ви върху нещо, което съм казвал и по-рано: Легендите и преданията, които ни разказват с помощта на образи за събитията от древността, са много по-достоверни и истинни от днешните антропологични изследвания, които от археологически находки често сглобяват една умозрителна конструкция за мировото развитие.
В по-голямата си част древните митове и легенди се потвърждават от това, което наричаме духовно-научно изследване. Казвам „в по-голямата си част", а не „всички", понеже не съм имал възможност да ги проверя, макар че това вероятно е валидно навсякъде, където става дума за истински древни легенди. Проучвайки произхода на еврейския народ, ние далеч не стигаме до изводите и предположенията на днешните антрополози, а до един родоначалник, за когото ни говори и Библията. Авраам е една действителна фигура, и това, което ни разказва легендата от Талмуда за този родоначалник, е напълно вярно.
към текста >>
Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с
помощ
та на образи.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам.
Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи.
И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>
Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с
помощ
та на един специален орган.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него.
Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган.
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято
помощ
сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
Но за да се издигне до Бога с
помощ
та на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството.
Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент.
Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
394.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято
помощ
човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с
помощ
та на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>
Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с
помощ
та на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание.
Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
към текста >>
И не само чрез окултизма, но и с
помощ
та на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година.
Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с
помощ
та на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей. Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни.
Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже
помощ
ни духовни направления.
Сега, след като описахме как това най-велико Събитие, свързано с нашата еволюция, беше подготвено от страна на Заратустра, налага се да разгледаме и някои други, така да се каже помощни духовни направления.
Да, в общочовешката еволюция се разиграха много, извънредно много драматични процеси непосредствено преди и непосредствено след Христовото Събитие. За нас трябва да е напълно ясно: Христовото Събитие беше грижливо подготвено, в рамките на продължителен период от време. Както беше налице външна та подготовка, изразяваща се в мисиите, които Заратустра възложи на Мойсей и Хермес, а също и забележителната среща между Мелхиседек и Авраам, осъществена в самите Слънчеви Мистерии, където бяха подготвени външните обвивки на Исус от Назарет, така се наложи, от друга страна, формирането на един вид „допълнително" духовно направление, което обаче, макар и второстепенно, все пак имаше нещо общо с основното направление, идващо от Заратустра.
към текста >>
395.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с
помощ
та на духовно-научното изследване.
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие. Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене.
Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване.
Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители.
към текста >>
Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с
помощ
та на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха.
Обърнем ли поглед нагоре към онези същества, към онези индивидуалности, към онези велики предводители на общочовешката еволюция, накрая ние стигаме до една редица от висши индивидуалности, които за предпочитане ще наречем Бодисатви, понеже, така да се каже, теорията за тези индивидуалности първоначално е изградена и потвърдена на Изток. Съществува цяла редица от такива Бодисатви.
Като велики Учители на човечеството, задачата им се свежда до следното: През всяка от историческите епохи с помощта на Мистериите те непрекъснато вливат у нас всичко онова, което съответствува на нашата зрелост за дадената епоха.
Или с други думи: в хода на еволюцията тези Бодисатви непрекъснато се сменят; един Бодисатва винаги упражнява някакво влияние върху този, който идва след него. В нашата съвременна епоха специален интерес представляват онези двама Бодисатви, за които често ставаше дума: Онзи Бодисатва, който като син на цар Судодана стана Буда, и онзи, който като негов приемник се издигна до степента Бодисатва и който продължава да е такъв и днес а за да сме в съзвучие с източната мъдрост и с окултното изследване нека да допълня, че той ще продължи да изпълнява същата мисия и през следващите 2500 години. Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда. Ето как действуващият днес Бодисатва ще се издигне до степента Майтрейя Буда.
към текста >>
И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с
помощ
та на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви.
И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви.
В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите. И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос. Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция.
към текста >>
Нещо съвършено различно е да действуваш с
помощ
та на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят.
Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято
помощ
можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос.
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята. В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история. Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите.
А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос.
По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия. И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите.
към текста >>
Следователно, това обожествяване става някъде към четиридесет и третото поколение, обаче не се проявява по външен начин, а с
помощ
та на едно друго Същество, което като Дух на Заратустра се инкарнира на Земята като Исус от Назарет.
Ето защо онези, които бяха близко до духовните източници на Матеевото Евангелие, казваха: физическото тяло, с което си послужи Заратустра, трябваше да достигне такава степен на зрелост, че след четиридесет и две поколения да се намира вече в началото на своето одухотворяване, в началото на това, което наричаме Deificatio.
Следователно, това обожествяване става някъде към четиридесет и третото поколение, обаче не се проявява по външен начин, а с помощта на едно друго Същество, което като Дух на Заратустра се инкарнира на Земята като Исус от Назарет.
Ето как чрез тайната на числата можа да настъпи всичко онова, което Заратустровата душа успя да подготви като подходящо тяло и подходяща кръв за Исус от Назарет. По този начин, в общочовешката еволюция, беше подготвено всичко, което се отнася до физическото и етерното тяло.
към текста >>
396.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче това далеч не е така, когато вече с
помощ
та на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам.
Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности.
Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам.
Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>
В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с
помощ
та на звуци.
И когато в древността ставаше дума за употреба на едно или друго име по начало даването на имена в древността би изисквало днес едно специално изследване -, тогава под едно такова име трябва да се разбира нещо коренно различно от това, което то означава за днешните хора. Всичко, което твърди официалната филология, е пълно дилетантство. В древността употребата на имената беше нещо съвсем различно. Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес.
В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с помощта на звуци.
Името беше един непосредствен отзвук на тази вътрешна същност, на тази вътрешна природа. За тези неща нашата съвременна епоха просто не може да има никакво понятие, защото в противен случай не биха възникнали книги като „Критика на езика" от Фритц Маутнер, която се позовава по забележителен начин на всички по-нови изследвания, на всички критични студии от последните години, обаче не взема под внимание единствено онова, което беше най-съществено за езика в древните времена.
към текста >>
Да, с
помощ
та на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус. Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени.
Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
Ето защо задачата на есеите се свеждаше до това, да поддържат поне у отделни хора разбирането за идващия Христос.
към текста >>
Дори с
помощ
та на университетската филология може да се докаже, че в действителност през древните епохи думата „звезда" е била употребявана за наименование на една или друга личност.
Дори с помощта на университетската филология може да се докаже, че в действителност през древните епохи думата „звезда" е била употребявана за наименование на една или друга личност.
към текста >>
397.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с
помощ
та на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с
помощ
та на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат.
Естествено, ние не сме в състояние да се съобразяваме с безкрайно много положения, а само с основните от тях. И всъщност Вие не би следвало да се опасявате, че ще трябва да имате грижа за онези безкрайно много гледни точки, които съществуват теоретически; по начало, всички отношения, засягащи човека, могат да бъдат групирани в 12 гледни точки, които винаги са били символично изобразявани в звездния език на мистерийните школи чрез дванадесетте знаци на Зодиакалния кръг. Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в сферата на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки.
Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат.
Най-напред е необходимо да се научим да разглеждаме света от различни страни.
към текста >>
Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от
помощ
ници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока.
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек. Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили.
Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока.
Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта. Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен. Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните.
към текста >>
Ето какво представляват дванадесетте
помощ
ници на йерофанта.
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек. Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили. Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока.
Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта.
Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен. Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните.
към текста >>
Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет
помощ
ници, които хващаха и укротяваха демоните.
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек. Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили. Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока. Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта. Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен.
Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните.
към текста >>
Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет
помощ
ници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса.
Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса.
към текста >>
На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от
помощ
ниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това!
На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от помощниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това!
, след което човекът продължава нататък сам. Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път. Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението. Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса.
към текста >>
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична
помощ
както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от помощниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това! , след което човекът продължава нататък сам. Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път.
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус. И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества. Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи.
към текста >>
Защото в древните Мистерии, благодарение на
помощ
ниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята.
Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно.
В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло. Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото. И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло. Тези изживявания оставаха само спомени.
към текста >>
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда
помощ
; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Чрез Христовото Събитие всичко това трябваше да се промени коренно и то действително се промени. Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло. Това се случи за пръв път по време на Христовото Събитие.
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност.
Но всичко това стана възможно само чрез Христос. Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса. Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
към текста >>
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с
помощ
та на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника.
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда
помощ
, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64). Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
към текста >>
398.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Помощ
ниците на йерофанта ми позволиха да превъзмогна онзи труден момент, когато демоните, надигащи се от моята собствена природа, биха ме разкъсали.
Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат.
Помощниците на йерофанта ми позволиха да превъзмогна онзи труден момент, когато демоните, надигащи се от моята собствена природа, биха ме разкъсали.
към текста >>
Обаче поради обстоятелството, че преглеждането в духовния свят се дължеше на външна
помощ
, той оставаше зависим, и то през целия си живот, от „колегиума на посвещението", от тези, които го бяха подпомогнали.
Обаче поради обстоятелството, че преглеждането в духовния свят се дължеше на външна помощ, той оставаше зависим, и то през целия си живот, от „колегиума на посвещението", от тези, които го бяха подпомогнали.
Изобщо силите, с чиято помощ той се справяше с посвещението, се разливаха заедно с него в околния свят.
към текста >>
Изобщо силите, с чиято
помощ
той се справяше с посвещението, се разливаха заедно с него в околния свят.
Обаче поради обстоятелството, че преглеждането в духовния свят се дължеше на външна помощ, той оставаше зависим, и то през целия си живот, от „колегиума на посвещението", от тези, които го бяха подпомогнали.
Изобщо силите, с чиято помощ той се справяше с посвещението, се разливаха заедно с него в околния свят.
към текста >>
Защото с тази външна
помощ
беше свързан и един друг, съществен факт.
Тази процедура трябваше да бъде променена. Онези, които минаваха през посвещението, трябваше да остават все по-малко и по-малко зависими от своите учители, от своите посветители.
Защото с тази външна помощ беше свързан и един друг, съществен факт.
В рамките на нашето дневно съзнание, ние имаме съвсем ясно усещане за Аза, което се появява още по време на утринното пробуждане. В моята „Теософия" Вие ще откриете онзи момент, когато човекът може да назове себе си с думата „Аз". Животното не може да стори това. Ако животното би могло да отправи поглед към своя вътрешен свят, то би открило там не един индивидуален Аз, а един „родов Аз", един „групов Аз"; то би усещало себе си като принадлежащо към един животински вид. В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано.
към текста >>
С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято
помощ
човешкият Аз можеше да остане буден.
Разгледайте сега още по-внимателно момента на пробуждането. Този момент ни се представя по такъв начин, сякаш човекът слиза от висшите светове и се потопява в своето физическо и етерно тяло. Обаче пробуждането далеч не означава, че човекът се доближава до вътрешните процеси на физическото и етерното тяло, понеже възприемателните му способности веднага биват отклонени към околния свят. В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут. И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"?
С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден.
Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие. Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз.
към текста >>
Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято
помощ
човешкият Аз постига своето присъствие.
Този момент ни се представя по такъв начин, сякаш човекът слиза от висшите светове и се потопява в своето физическо и етерно тяло. Обаче пробуждането далеч не означава, че човекът се доближава до вътрешните процеси на физическото и етерното тяло, понеже възприемателните му способности веднага биват отклонени към околния свят. В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут. И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"? С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден.
Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие.
Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз.
към текста >>
Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с
помощ
та на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства.
Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло.
Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло. И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза. Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с
помощ
та на речника тук изобщо не вършат работа.
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия усет на пред християнската епоха. И в този случай ние бихме установили, че звукосъчетанието „Ход" изразява нещо като „изявяваща се навън духовна сила". Запомнете добре: тази дума би означавала една духовна сила, отправена навън, и все пак една духовна сила, проявяваща се в астрална форма.
към текста >>
Само символично бихме могли да загатнем за качествата на тези висши духовно-божествени Същества, и то чрез един символ, с чиято
помощ
човекът сякаш надхвърля самия себе си: короната, венецът.
А най-висшата степен, до която човек можеше да се издигне, слизайки във физическото тяло, беше обозначена като Кетер. Едва ли бихме намерили подходящ израз, за да предадем смисъла на тази дума.
Само символично бихме могли да загатнем за качествата на тези висши духовно-божествени Същества, и то чрез един символ, с чиято помощ човекът сякаш надхвърля самия себе си: короната, венецът.
към текста >>
Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без
помощ
та на външните природни царства, без
помощ
та на Малхут.
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм! Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди.
Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут.
Обаче в крайните случаи, човекът наистина би могъл да повярва: Ако някога напредна в моето развитие до такава степен, че да живея направо в моето астрално тяло и в моя Аз, тогава ще съм господар на моите желания и изобщо няма да се нуждая от външния свят.
към текста >>
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с
помощ
та на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен.
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен.
Когато чуваме казаното от древните ясновидци, ние се изпълваме с усещането, че издигайки глас от старите времена те се обръщат и към нас. Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15). Обаче както някога бяха необходими ред условия, за да възникнат физическите уши, така са необходими и някои предпоставки в нашия съвременен свят, за възникването на духовни уши, благодарение на които ние проумяваме съдържанието на древните източници и текстове.
към текста >>
399.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато по-рано човекът искаше да подтисне емоциите, страстите и егоизма на своето астрално тяло, той отправяше поглед към висшите сфери, за да получи
помощ
от Царствата небесни; и тогава беше подлаган на определени процедури, които умъртвяваха прекалените страсти на неговото астрално тяло.
А какво следва да бъде казано относно астралното тяло?
Когато по-рано човекът искаше да подтисне емоциите, страстите и егоизма на своето астрално тяло, той отправяше поглед към висшите сфери, за да получи помощ от Царствата небесни; и тогава беше подлаган на определени процедури, които умъртвяваха прекалените страсти на неговото астрално тяло.
Сега обаче идва времето, когато чрез делото на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято помощ сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло. Ето защо новата истина относно астралното тяло трябваше да бъде оповестена по следния начин: Блажени тези, които са смирени и кротки благодарение на самите себе си, на своя Аз; защото те ще наследят Земното царство.
към текста >>
Сега обаче идва времето, когато чрез делото на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято
помощ
сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло.
А какво следва да бъде казано относно астралното тяло? Когато по-рано човекът искаше да подтисне емоциите, страстите и егоизма на своето астрално тяло, той отправяше поглед към висшите сфери, за да получи помощ от Царствата небесни; и тогава беше подлаган на определени процедури, които умъртвяваха прекалените страсти на неговото астрално тяло.
Сега обаче идва времето, когато чрез делото на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято помощ сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло.
Ето защо новата истина относно астралното тяло трябваше да бъде оповестена по следния начин: Блажени тези, които са смирени и кротки благодарение на самите себе си, на своя Аз; защото те ще наследят Земното царство.
към текста >>
400.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Докато по-рано духовни лечители можеха да бъдат само онези, които приемаха духовните импулси в Мистериите, и то намирайки се в едно понижено Азово съзнание, сега ние срещаме един, който може всичко това без
помощ
та на Мистериите и техните процедури, намирайки се не в понижено, а в нормално и будно Азово съзнание.
Тогавашният човек би се изразил по следния начин: Да, наистина съществуват хора, които имат достъп до Мистериите и с цената на това, че жертвуват своето Азово съзнание, те се свързват с определени духовно-душевни сили, които после излъчват в своето обкръжение, превръщайки се в лечители на заобикалящите ги хора. Да предположим, че един такъв човек става ученик на Христос Исус. Тогава той би казал: Сега ние изживяваме нещо забележително.
Докато по-рано духовни лечители можеха да бъдат само онези, които приемаха духовните импулси в Мистериите, и то намирайки се в едно понижено Азово съзнание, сега ние срещаме един, който може всичко това без помощта на Мистериите и техните процедури, намирайки се не в понижено, а в нормално и будно Азово съзнание.
към текста >>
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с
помощ
та на духовни въздействия.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия.
Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание. Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили.
към текста >>
Христос Исус действуваше с
помощ
та на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните, оздравителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло.
Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му.
И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас.
към текста >>
НАГОРЕ