Търсене в текстове за 'Поклонение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 10 резултата от 10 текста с части от думите : 'Поклонение'.

1. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране. По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи. Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип.
към текста >>

2. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е.
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е. старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина. Но сега Христос допълва: „Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32), подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона. Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип."
към текста >>

3. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи. Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи. Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем.
към текста >>

4. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н. Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>

5. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни!
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни! Сега не ги наричат свети и само в това е разликата. Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят.
към текста >>

6. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят. После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>

7. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството. По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария. Той приема всичко това много надълбоко.
към текста >>

8. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
Ако днес попитате китаеца: кой е бог? - той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог. Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник - това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим. Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
към текста >>

9. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано.
И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време. Наследствено управление не е имало. Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>

10. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята.
Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-голяма степен. Те са имали култура, която се е отличавала от всички други култури най-вече защото китайците в своята древна култура всъщност съвсем са нямали това, което се нарича религия. Китайската култура е била още безрелигиозна култура. Трябва само да си представите, господа, какво се има предвид под «безрелигиозна» култура. Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята. Това е свойствено на всички късни религии, че те си представят невидимите същества в антропоморфен вид.
към текста >>

4.3385059833527