Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
10
резултата от
10
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Поклонение
'.
1.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и
поклонение
то и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко. Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото. Чрез какво е станало възможно царят да получи тези три способности като дарове от един друг свят? Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус. Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света.
Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране.
По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи. Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип. Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух.
към текста >>
2.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното
поклонение
на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е.
Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят. Ето защо Савската царица идва при цар Соломон като носителка на мъдростта „свише", като представителка на онези, които носят в себе си всички наследствени признаци на смътното, сумрачно ясновидство, което през Атлантската епоха беше присъщо на всички хора (Лука 11, 31).
Да, навремето съществуваха точно тези два вида посвещение: Единият вид, представен от Соломон и символичното поклонение на Савската царица, царицата на юга; и другият вид, представен от Йона и неговото знамение, т.е.
старото посвещение, при което в състояние на пълно изключване от външния свят, човек беше пренасян в духовния свят за три дни и половина. Но сега Христос допълва: „Тук има повече от Соломон... тук има повече от Йона" (Лука 11,31-32), подсказвайки, че в света е навлязло нещо напълно ново; че сега вече духовният свят не се открива просто външно на човешките етерни тела чрез едни или други откровения, както при Соломон, и че сега вече той не се открива на етерните тела чрез вътрешни откровения, когато подготвеното астрално тяло би могло да ги внесе в етерното тяло, както при тези, които носят в себе си знамението на Йона. Христос иска да каже: "Тук има нещо ново, а именно: След като е подготвил своя Аз, човек се свързва с това, което принадлежи на небесните царства, понеже и силите на небесните царства се свързват с девствената част на човешката душа тъкмо тя принадлежи на небесните царства и хората могат да я покварят, ако отхвърлят Христовия Принцип, но те могат и да я спасят, ако се проникнат от всичко онова, което струи от Христовия Принцип." Ето как в смисъла на Евангелието от Лука Христос Исус внася в своето учение онова, което идва като един на пълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие. Ето защо той се обръща към онези, за които можеше да предположи, че благодарение на своята подготовка ще го разберат поне отчасти: „Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят царството Божие не само чрез откровението на Соломон или чрез посвещението в това, което наричаме „знамението на Йона"; и ако не бихте съумели да постигнете нещо ново, в сегашната си инкарнация не бихте могли да видите царството Божие, по-скоро бихте умрели."
към текста >>
3.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и
поклонение
пред тези древни документи.
Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма. През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент. Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи. Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем.
към текста >>
4.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи
поклонение
то на пастирите пред Младенеца,
поклонение
то на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него. Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота. Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота. Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията. Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли. В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията.
към текста >>
5.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е съвсем едно и също – само сферите на
поклонение
са различни!
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/.
Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни!
Сега не ги наричат свети и само в това е разликата. Хората четат Хекел и мислят, че ако Хекел така се позовава на Карл Ернст фон Баер, то и великият естествоизпитател Баер, също както и Хекел, е отричал съществуването на духовния свят. Бих искал да посъветвам тези, които днес осланяйки се на книгите на Хекел и Дарвин, бързат да основават филиали на обществото на монистите, да не бързат, а да прочетат сами, какво пише този Карл Ернст фон Баер. Искам да ви прочета само едно място от книгата на Карл Ернст фон Баер, където той изказва свое съждение за връзките на духовния свят със земния свят. Той пише: "Земното тяло е само леха, на която бурно расте духовното наследство на човечеството, а историята на цялата природа – това е само история на постъпателната победа на духа над материята.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така се усещаше чрез Мистериите хода и
поклонение
то на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца. Самият човек ставаше това място на божествения принцип на Отца.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят. Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност.
към текста >>
7.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като
поклонение
пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството.
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Той приема всичко това много надълбоко. И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството.
към текста >>
8.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Съществувала е и ритуална форма на такова
поклонение
, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
Ако днес попитате китаеца: кой е бог? - той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог. Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник - това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим.
Съществувала е и ритуална форма на такова поклонение, на молене, въздавано от римляните на техните владетели.
Така е било тогава по цял свят. Тук, на Изток, където в древността също е имало големи държави, Персийското царство, Асирийското, Вавилонското царство и така нататък, владетелят също е бил считан за бог. «Бог» е означавало не нещо друго, а този, към когото са се обръщали при необходимост. Той е бил най-старшият. Него го разбирали като помощник, като спасител.
към текста >>
9.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Божественото
поклонение
всъщност се подготвя от по-рано.
И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести.
Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано.
Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време. Наследствено управление не е имало. Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>
10.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме
поклонение
на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята.
Но за това ще говорим по-нататък. Преди всичко ние разглеждаме китайците, тъй като при тях всичко се проявява в по-голяма степен. Те са имали култура, която се е отличавала от всички други култури най-вече защото китайците в своята древна култура всъщност съвсем са нямали това, което се нарича религия. Китайската култура е била още безрелигиозна култура. Трябва само да си представите, господа, какво се има предвид под «безрелигиозна» култура.
Не е ли истина, ако разглеждаме култури, имащи религия, навсякъде, като например в древноиндийската култура, откриваме поклонение на невидими същества, които обаче изглеждат приличащи на човека на Земята.
Това е свойствено на всички късни религии, че те си представят невидимите същества в антропоморфен вид. Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците.
към текста >>
НАГОРЕ