Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
14
резултата от
11
текста с точна фраза : '
Поквара
'.
1.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Към нея се отправиха най-запазените от
поквара
човеци.
Тази категория човеци допускаше такъв произвол в действията на стаената в тях „Азова" искра, че предизвикваше в околната среда мощни и вредни огнени колизии. По следствието от всичко това беше една неописуема земна катастрофа. Огнените бури унищожиха голяма част от Земята, а заедно с нея и изпадналите в заблуждение човеци. Само малка част от тях, остана незасегната от грешки и заблуждения, можа да се спаси върху една област на Земята, която беше пощадена от покварата на човешките влияния. Особено подходящо обиталище за новото човечество се оказа онази територия от Земята, която днес е покрита от Атлантическия океан.
Към нея се отправиха най-запазените от поквара човеци.
Другите области се населяваха само от разпръснатите индивиди на човечеството. Духовната Наука нарича тази област, която е съществувала между днешна Европа, Африка и Америка, с името „Атлантида". (В съответната литература можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството. Епохата непосредствено преди Атлантида е позната под името „Лемурия". А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска".
към текста >>
Човечеството изпадна в невиждана
поквара
.
В изкушенията на низшите духовни Същества попадаха не само обикновени хора, но и част от Посветените. Те употребяваха споменатите свръхсетивни сили по неправилен начин и смущаваха развитието на човечеството. За тази цел те търсеха сподвижници всред непосветените, от които също изискваха едно недопустимо прилагане на свръхсетивните тайни в природния свят.
Човечеството изпадна в невиждана поквара.
Злото настъпваше по всички посоки. И понеже растителните и размножителни сили ако се откъснат от тяхната естествена среда и се приложат самоцелно влизат в тайнствена връзка с други сили, които действуват във въздуха и водата, се стигна до там, че делата на хората отприщиха могъщи и разрушителни природни сили.
към текста >>
Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с
поквара
човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея.
Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето. И той възвестяваше на своя народ същността на тези сили, които през онова време можеха да бъдат намерени само в духовния свят, и които по-късно трябваше да слязат на Земята. Това беше учението за великия Дух на Слънцето, или Духа на Светлината (Слънчевата Аура, Аура-Маздао, Ормузд). Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество. Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята.
Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея.
Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята. Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите". На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
към текста >>
2.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото
поквара
човечество;
поквара
, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване.
В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души.
Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване.
Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис.
към текста >>
3.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи
поквара
.
Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата". Ето защо този, който заповядва да на пишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч. Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл. Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле. Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч.
Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара.
Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа.
към текста >>
4.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на
поквара
в развитието на човечеството.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия.
Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството.
Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
5.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Следователно от Христа зависи, щото човешкото тяло, което иначе е осъдено да загине, то да бъде преобразено и предпазено от
поквара
, надарено със способността да приеме една вечно трайна форма.
Следователно необходимо беше на Земята да дойде един импулс способен да възобнови съкровището на древната мъдрост и да вдъхне нов живот на етерното тяло. Този нов, вечен живот е бил донесен в етерното тяло от Христа.
Следователно от Христа зависи, щото човешкото тяло, което иначе е осъдено да загине, то да бъде преобразено и предпазено от поквара, надарено със способността да приеме една вечно трайна форма.
Христос вля живот в етерното тяло. И който знае да чете в бъдещето, може да каже: когато един ден моето етерно тяло ще се излъчи от физическото тяло, аз трябва да съм достигнал онази степен на развитие, която ще позволи на това етерно тяло да бъде изцяло проникнато от Христа. Христос трябва да живее в мене.
към текста >>
6.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тази
поквара
на творението стана през времето, когато Луната се отде-ли от Земята.
Тази поквара на творението стана през времето, когато Луната се отде-ли от Земята.
Ако това отделяне не би станало, Земята би загинала. Но трябваше човешкият род да продължава да живее, за да добие индивидуалността, и именно за това той се въплъти в една физическа, земна материя. От Лемурийската до Атлантска та епоха човечеството бе ръководено от една все по-растяща склонност, от един все по-растящ стремеж да се въплътява в материята.
към текста >>
7.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена
поквара
.
Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека.
Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>
8.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като
поквара
и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят.
Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>
9.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична
поквара
това, което е постигнал Луцифер на Земята.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер!
И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>
10.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в
поквара
; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на
поквара
, засягаща самия духовен живот на човека.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се
поквара
.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара.
Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
11.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
“ Друг някой казва: „Но това е
поквара
на цялото изкуство...!
То ни отвежда дотам, че откриваме една двойственост вътре в самите себе си. Размислете само малко върху това, че когато произнасяте едно съждение. Вие го произнасяте по определен начин. Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...!
“ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...!
“ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител. От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата. Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват.
към текста >>
НАГОРЕ