Търсене в текстове за 'Позор'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 42 резултата от 30 текста с части от думите : 'Позор'.

1. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>

2. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

От битката позорно се оттеглил
От битката позорно се оттеглил
към текста >>

3. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце.
Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
към текста >>

Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор.
Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие. Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигнал очи и видял гигантска човешка фигура. Видението продължило: "Ела, сине мой! Не се страхувай!
към текста >>

4. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>

Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>

5. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста.
Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна. Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото Същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, щото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо Същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържествуващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея. Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ.
към текста >>

6. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>

7. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Защото онова, което се вля в човечеството чрез Мистерията на Голгота, можеше да се породи само от един Божествен Импулс, който изпита всички болки и страдания на човечеството, всички бедствия и цялата мизерия, цялата подигравка и позора, цялото презрение и целия срам, както това стана с Христос.
Ако днес би могло да има хора, които твърдят, че Христос не би трябвало да бъде разпнат на Кръста или при неговото второ пришествие би трябвало да бъде избегнато разпятието – самопонятно е, че не може да става дума за едно второ физическо въплъщение – това би означавало само едно хорско мнение и нищо повече. Тези хора не правят разлика между това, което не може да бъде и това, което е едно пълно недоразумение. Защото онова, което се вля в човечеството чрез Мистерията на Голгота, можеше да се породи само от един Божествен Импулс, който изпита всички болки и страдания на човечеството, всички бедствия и цялата мизерия, цялата подигравка и позора, цялото презрение и целия срам, както това стана с Христос. И всичко това беше много, много по-тежко за понасяне от един Бог, отколкото от един обикновен човек.
към текста >>

Стълбът окървавен, с позор и срам покрит,
Стълбът окървавен, с позор и срам покрит,
към текста >>

Позорно тъпкахме земите общи!
Позорно тъпкахме земите общи!
към текста >>

Не позорете тук извора на моя мир!
Не позорете тук извора на моя мир!
към текста >>

8. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи. Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот. И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт! макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
към текста >>

И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята! И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята. Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон. И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>

9. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
към текста >>

10. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек. Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове. Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел. В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>

11. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука. Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич.
към текста >>

12. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
към текста >>

13. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>

14. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно.
Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция. В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно. Но всичко това влизало изцяло в предварителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като представител на Обреновичите да предизвика нетърпимост към тази династия. По тази причина тя по-напред трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита. Целяло се да бъде извършена услуга тъкмо на онези, на които Драга Машин привидно била крайно неудобна; но с оглед на по-късното и премахване цялата комедия трябвало да се постави и Драга да я изиграе. Няма да се спирам на подробности като инсценираното очакване на бъдещ престолонаследник, който никога не се е задавал. Ще изтъкна само, че били привличани съвсем странни личности, които трябвало да осъществяват както връзките между Женева, където живеели Карагеоргевичите, и Балканите, така и разни други връзки.
към текста >>

15. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно.
Единственият метал, който истински се цени, е желязото. Моля Ви да обърнете специално внимание на това, защото в него се крие нещо много съществено. По-малко ценено е среброто, а най-малко златото. От злато не се изготвят предмети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни. Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно. Освен това от злато се правят определени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща. По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с разкошни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят. Когато пратениците пристигнали, децата се били наредили по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
към текста >>

На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
към текста >>

16. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
към текста >>

17. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

" Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
към текста >>

18. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И когато един ден човечеството излезе от тази мъгла, в която то днес продължава да спи, то просто ще недоумява: Как така не усетихме този позор, че в началото на 20 век всички ние се оставихме да бъдем водени за носа от един Удроу Уилсън и неговата мъдрост!
Силите, които нарекох Духовете на Мрака, са навсякъде и те се стремят да замъглят човешката душа. И когато един ден човечеството излезе от тази мъгла, в която то днес продължава да спи, то просто ще недоумява: Как така не усетихме този позор, че в началото на 20 век всички ние се оставихме да бъдем водени за носа от един Удроу Уилсън и неговата мъдрост! Момента на пробуждането ще настъпи едва тогава, когато се появи и чувството за срам, че всичко това можа да се случи.
към текста >>

19. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

«Картините съдържат не само всичко красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но също всеки позор и злодеяние, на които хората са били някога способни.»
«Както току-що казах, неосъзнатата проекция на първичните образи върху лекаря е опасност за по-нататъшното лечение, която не бива да се пренебрегва». Значи, пациентът пуска демоните си навън и ги проектира върху лекаря. Това е опасност. «Картините съдържат не само всичко красиво и велико, което човечеството някога е мислило и чувствало, но също всеки позор и злодеяние, на които хората са били някога способни.»
към текста >>

20. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>

21. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това не е позор, понеже е позорно.
Тези три неща са горе-долу признанието на Третулиан. Изхождайки от тези три неща, Тертулиан произнася думите: „Божият син беше разпнат на кръста. Това не е позор, понеже е позорно. Той също така умря. Точно затова е вярно, защото е глупаво, безразсъдно.“ „Prorsus credibile est, quia ineptum est“, затова е за вярване, защото е безразсъдно. Това изречение го има при Тертулиан. Другото изречение, което светът му приписва „Credo, quia absurdum est“ не се среща никъде, нито при Тертулиан, нито при някого другиго от църковните отци. Но изречението, което сега произнесох, е написано от него.
към текста >>

„Христос е разпнат на кръста, ние трябва да вярваме в това, защото е срамно, позорно.
„Христос е разпнат на кръста, ние трябва да вярваме в това, защото е срамно, позорно. Христос е умрял, ние трябва да вярваме в това, защото е безразсъдно. Христос наистина е възкръснал, ние трябва да вярваме, защото е невъзможно“. Нека само си представим какво би могъл да разбере един истински съвременен монист от такива изречения.
към текста >>

22. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно.
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II век, бидейки римлянин, е противостояла на римляните. Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по отношение на Мистерията на Голгота. Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно. Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. И така: Синът Божий умря; това заслужава пълно доверие, защото това е безсмислено. Той е погребан и възкръсна – това е несъмнено, защото е невъзможно.
към текста >>

Не е срамно, защото е позорно.
Трябва правилно да разберем думите, които казва Тертулиан за Мистерията на Голгота. Тертулиан е казал: разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно. Какво има предвид той, когато казва това? Той има предвид, че най-доброто, което може да стане на Земята, трябва да бъде позорно, защото на хората е свойствено да правят позорни, а не превъзходни неща. Тертулиан смята, че ако някъде нещо е било обявено за превъзходно деяние, направено от човека, то няма да бъде превъзходно за събитията на Земята. За земните събития превъзходно деяние ще бъде това, което носи на човека срам, а не слава; ето какво има предвид Тертулиан.
към текста >>

Той има предвид, че най-доброто, което може да стане на Земята, трябва да бъде позорно, защото на хората е свойствено да правят позорни, а не превъзходни неща.
Трябва правилно да разберем думите, които казва Тертулиан за Мистерията на Голгота. Тертулиан е казал: разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно. Какво има предвид той, когато казва това? Той има предвид, че най-доброто, което може да стане на Земята, трябва да бъде позорно, защото на хората е свойствено да правят позорни, а не превъзходни неща. Тертулиан смята, че ако някъде нещо е било обявено за превъзходно деяние, направено от човека, то няма да бъде превъзходно за събитията на Земята. За земните събития превъзходно деяние ще бъде това, което носи на човека срам, а не слава; ето какво има предвид Тертулиан.
към текста >>

Не е срамно, защото е позорно“.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал.
към текста >>

Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>

23. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

За днешните мислители би било един истински позор да включат човека в единния образ на света.
накратко, той прави този ъгъл (рис. 22) по-голям или по-малък, отваря го нагоре или надолу. Това правят и математиците, само че в този случай те изхождат от една точно определена гледна точка. Те не се съобразяват с човека. За днешните мислители би било един истински позор да включат човека в единния образ на света. Те говорят за една или друга точка и за тях са важни и определящи тъкмо отклоненията от визиращата линия. Те казват: тази точка е отдалечена на такова разстояние, и следователно, може да се визира в координатната система. Обаче тази точка, както и съответният косинус, е винаги различна, в зависимост от това, дали тя е „горе“ или „долу“ по отношение на нашето око. Да, така изглеждат нещата. И математиците говорят тук за „полярни координати“.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

25. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството! Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62).
към текста >>

26. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>

27. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Разбира се, тогава тя беше все още в добро положение спрямо днешното позорно равнище.
Когато се появи “Социалният въпрос”, мнозина ми задаваха въпроса: Добре, всичко би било прекрасно, но в случая най-важното е как ние да вдигнем валутата. Разбира се, тогава тя беше все още в добро положение спрямо днешното позорно равнище. Аз можех само да кажа: Точно в “Социалния въпрос” е посочено как валутата може да се вдигне. Обаче хората не го видяха. Те не знаеха къде се намира отговора и го търсеха някъде на повърхността, а не в дълбочините. Фактът, че тъкмо книгата е отговора, това хората не разбраха.
към текста >>

28. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството.
Станало нещо знаменателно. Юлиан в историята е бил подложен на оклеветяване и опозоряване, тъй като не е вярвал в християнството. Обаче той е вярвал в това, което са знаели хората до християнството. Когато Юлиан е трябвало да ръководи поход в Азия (Месопотамия и Персия - бел. пр.), той внезапно бил убит. Това е било своеобразно покушение. Това покушение е било организирано от тези, които ненавиждали Юлиан, защото той още е владеел древната мъдрост.
към текста >>

29. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

(Има се предвид позорната присъда.
А всичко, което се разигравало тук, в Палестина, било малко известно в Рим. Писателите, писали в Рим в продължение на сто години след събитията, станали с Христос Исус в Палестина, нищо не са писали за това! Едва след изминаването на около сто години в Рим започнали да разбират това, което е станало в Палестина. Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето. (Има се предвид позорната присъда. - Бел. пр.) Това не правело особено впечатление. Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в разкош, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството. Едва тогава Рим почнал да обръща внимание на християните. Но в началото в Рим решително не искали да търпят християните.
към текста >>

30. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове.
Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема. Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа.
към текста >>

НАГОРЕ

2.8164830207825