Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
110
резултата от
72
текста с точна фраза : '
Подсъзнание
'.
1.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или
подсъзнание
), а именно опитностите през които минава душата през време на съня.
Имагинативното, Инспиративното и Интуитивното познания имат мисията да проучат тази неясна област, това "безсъзнание" на съвременната наука. Именно защото създава други състояния на съзнанието, в които душата се изменя и може. Следователно да употреби нови възприемателни способности, познанието за което говорим тук, има силата да наблюдава и да проучи действителни факти, които са недостъпни за текущото съзнание.
За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня.
Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание. Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние. Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват.
към текста >>
2.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора
подсъзнание
, съзнанието по време на дълбок сън.
Нека сега разгледаме самия човек. Ако си представяте тогавашния човек, този от времето, когато слънцето и луната се отделиха от земята, като днешния човек, който чува с ушите и вижда с очите си, то представата ви е съвсем грешна. По-скоро трябва да си представите, че човекът от първоначалните земни състояния имаше съвсем различно съзнание от това на днешния човек. Нашето настоящо дневно съзнание, което възприема с инструментите на външните сетива, още не съществуваше. Кои състояния на съзнанието освен дневното познаваме?
Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора подсъзнание, съзнанието по време на дълбок сън.
Както знаете, освен хората това съзнание притежават и растенията на около. Растенията се намират постоянно в това съзнание, а човекът само, когато спи. Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи. Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той. Растението има само физическо и етерно тяло.
към текста >>
3.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото
подсъзнание
.
Строго определени намерения свързваха великите водачи на човечеството с възникването на такива постройки, на такива архитектурни стилове. Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им. Все едно навлизаме в гора, когато попаднем в тези извисяващи се нависоко катедрали със стремящи се нагоре колони. Пребиваването там действува върху душата съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил. Формите имат строго определени въздействия.
Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото подсъзнание.
Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в душата му, когато е заобиколен от подобни форми. А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания. Но окултистът знае, че тяхното влияние е много ограничено. Това, което окото вижда, е от много по-голяма важност, тъй като има влияние върху душевните процеси, които в по-малка или в по-голяма степен протичат в сферата на подсъзнателното.
към текста >>
4.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но все пак възможно беше - в един вид „
подсъзнание
” - Той да се въплъти в Буда.
И Той дойде! Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на мировото развитие. Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло.
Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда.
Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване. Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество.
към текста >>
5.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето
подсъзнание
и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание.
Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели?
Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание.
Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено. По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство. Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние. Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И сега в неговото
подсъзнание
чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това.
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш.
Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест!
към текста >>
7.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Чисто безсмислие би било, ако в своето
подсъзнание
човек сам търси зародишите на болестта, а не може, от друга страна, да се бори срещу тях със силите на своето „горно" съзнание.
Ако от една страна за нас е вече ясно, че определена степен на съзнанието отвежда даден човек в едно инфекциозно огнище, от друга страна сме длъжни да разберем, че той може също и да се бори срещу инфекцията и да промени нещата с хигиенни или други мерки, които обаче той ще извлече от своето „горно" съзнание.
Чисто безсмислие би било, ако в своето подсъзнание човек сам търси зародишите на болестта, а не може, от друга страна, да се бори срещу тях със силите на своето „горно" съзнание.
към текста >>
8.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето
подсъзнание
", те нямаше да възприемат абсолютно нищо.
Тези неща не трябва да се разбират буквално. Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание! " На тях трябва да се отговори: „Все пак, това съвсем не е достатъчно! " Заблужденията изникват тъкмо по отношение на този вид „съзнание".
Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето подсъзнание", те нямаше да възприемат абсолютно нищо.
Работата е там, че навлизайки в духовния свят, човек е длъжен да укрепи своето Азово съзнание. Азовото съзнание обаче е свързано с разсъдъчната способност; то ни гарантира разумното обхващане на нещата и същевременно тяхното диференциране!
към текста >>
9.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как неговото
подсъзнание
го насочва към онази кармическа цел, която е загатната още в миналата инкарнация.
Повърхностното съзнание не забелязва нищо, обаче „другото" съзнание, което е свързано с нашето физическо и етерно тяло подтиква човека и той упорито започва да търси онова място, онази местност с пейка под големия дъб, където ще се разрази отдавна очакваната гръмотевична буря, за да бъде улучен най-после от мълнията!
Ето как неговото подсъзнание го насочва към онази кармическа цел, която е загатната още в миналата инкарнация.
Това, което е извършено под влиянието на Луцифер в миналия живот, има за последица определени действия от страна на Ариман в сегашния живот. Сега Ариман работи по такъв начин, че ние изключваме нашето „горно" съзнание и то до такава степен, че следваме единствено съзнанието на етерното или физическото тяло.
към текста >>
10.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
След като човекът ще е напреднал до там, че да работи с пълно съзнание върху астралното тяло, преобразявайки го чрез своя Аз в Дух-Себе, или Манас, тогава и то в пълно и ясно съзнание ще възникне едно междинно състояние, подобно на това, което и днес съществува под формата на безсъзнание или
подсъзнание
по време на съня.
Колкото и странно да Ви звучи подобно твърдение, през следващите дни нещата ще станат по-разбираеми. А от гледна точка на истинското духовно изследване, нещата изглеждат по следния начин: Човекът, какъвто е той днес, се намира в едно средищно положение от своето развитие. Занапред неговият Аз далеч няма да работи върху низшите тела по същия начин, както днес. Днес човешкото същество е някак си „сглобено“ така, че образува едно цяло. През следващите еволюционни степени нещата ще изглеждат съвсем различно.
След като човекът ще е напреднал до там, че да работи с пълно съзнание върху астралното тяло, преобразявайки го чрез своя Аз в Дух-Себе, или Манас, тогава и то в пълно и ясно съзнание ще възникне едно междинно състояние, подобно на това, което и днес съществува под формата на безсъзнание или подсъзнание по време на съня.
към текста >>
11.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
“По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето
подсъзнание
, до което нашето обикновено съзнание няма достъп.
А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието.
“По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп.
Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това. Но какво значи това: Без ние да знаем? Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства към нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
към текста >>
12.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото
подсъзнание
; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин.
Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото
подсъзнание
, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото
подсъзнание
непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
към текста >>
Да, често пъти се налага да сваляме това, което живее в горното съзнание на човека, там долу, в неговото
подсъзнание
.
Ние изобщо не бихме могли да вникнем в нейното своеобразие, ако не допуснем, че душата и е безкрайно по-широка, отколкото нейната тясна „лична" душа, която тя може да обхване със своето земно съзнание. Ето как възниква една ситуация, която по чисто художествен път вплита подсъзнателния елемент в тъканта на драмата. Да, сериозно би трябвало да се попречи на всеки опит, който има за цел да обхване събитията около Ахил както те са замислени от Клайст именно с помощта на горното съзнание, защото в противен случай от целия трагизъм не остава нищо. Пентезилея е представена на Ахил като робиня, а пред нея нещата са инсценирани така, сякаш Ахил е нейният роб. Ето защо тя смята, че той е „нейният" Ахил.
Да, често пъти се налага да сваляме това, което живее в горното съзнание на човека, там долу, в неговото подсъзнание.
към текста >>
Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото
подсъзнание
.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32. Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой.
Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>
14.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето
подсъзнание
той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание.
В обикновения живот тук на физическото поле, ние изпитваме една, или друга симпатия в нашето съзнание, образуваме си тази, или онази представа, обаче под това съзнание е подсъзнанието. Това не изплува с такава голяма сила в горното азово съзнание, в същинското азово съзнание. Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно.
Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание.
И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука.
към текста >>
Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето
подсъзнание
, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука.
Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ.
Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука.
Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен. И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули Духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание. И можем да докажем, че през вратата на смъртта минават хора, които привидно не са имали през земния си живот, даже някакво желание към определени неща. Следователно при изпитанията в Камалока няма никакво значение, дали нашите желания, похоти, страсти и т.н. са се намирали в горното съзнание, в азовото съзнание, а важно е дали те са били в астралното съзнание, или в подсъзнанието.
към текста >>
Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето
подсъзнание
се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен.
И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука.
Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен.
И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули Духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание. И можем да докажем, че през вратата на смъртта минават хора, които привидно не са имали през земния си живот, даже някакво желание към определени неща. Следователно при изпитанията в Камалока няма никакво значение, дали нашите желания, похоти, страсти и т.н. са се намирали в горното съзнание, в азовото съзнание, а важно е дали те са били в астралното съзнание, или в подсъзнанието. След смъртта и двете действуват еднакво изгарящо: и похотите и желанията които сме скрили тук в земния живот те действуват всъщност още по-силно след смъртта.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето
подсъзнание
наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука.
Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа. Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа.
И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука.
Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него.
към текста >>
15.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето
подсъзнание
.
Това е именно особеното, че отношенията на живота имат определена непроменливост. Чрез това, че те остават нещо непроменено, в нашата душа се развива силата, която урежда нашата Карма. Когато следователно в течение на 15 години сме обичали много малко един човек, ние разбираме това и преживявайки това ние развиваме силата, когато отново се въплътим на Земята, да променим това отношение. Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на Кармата.
Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание.
Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието. И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това.
към текста >>
И понякога това
подсъзнание
действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това.
Чрез това развиваме силата и волята за кармическото изправяне. Тази е техниката на Кармата. Преди всичко трябва да ни бъде ясно едно нещо: Във времената след смъртта, следователно във времето на пребиваването в сферата на Луната и в сферата на Меркурий, а също и в следващото време, което също ще охарактеризираме, ние живеем в духовният свят така, че нашият живот зависи от начина по който сме живели на Земята, във физическия свят, обаче значение има не само нашето съзнание, но и нашето подсъзнание. Така както живеем нормално на Земята, в будното състояние ние живеем в нашият Аз. Под нашето азово съзнание е астралното съзнание, или подсъзнанието.
И понякога това подсъзнание действува напълно различно от горното съзнание, от азовото съзнание, без човекът да знае това.
към текста >>
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето
подсъзнание
и да я желае без да осъзнава това.
Да вземем най-близкият пример. Двама човеци живеят в най-добри приятелски отношения. Често пъти се случва единият да възприема Духовната наука, да я цени, а другият който живее с него, е проявил преди това безразличие към тази наука, а сега започва да я мрази силно. Обаче може да се случи така, че тази омраза да не изпълва цялата негова душа, тя може да живее само в азовото съзнание, обаче не и в астралното съзнание.
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това.
Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
към текста >>
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето
подсъзнание
я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
В своето горно съзнание изпада в яростна омраза към Духовната наука, а може всъщност да я обича в своето астрално съзнание, в своето подсъзнание и да я желае без да осъзнава това. Това е напълно възможно. Такива противоречия съществуват в човешката природа. Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение.
Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея.
Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена. Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание. Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
към текста >>
Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото
подсъзнание
.
Ако изследваме астралното съзнание на един такъв човек, подсъзнанието, можем да констатираме, че там живее една скрита за него симпатия към Духовната наука, която той мрази в своето горно съзнание. След смъртта това се оказва от голямо значение, защото след смъртта човекът става истинен в това отношение. Някой, който така на Земята се е заклел, да мрази силно Духовната наука обаче в своето подсъзнание я обича и който през време на земния си живот, я е отричал и отхвърлял, след смъртта изпитва често пъти една изгаряща любов към нея. Това може да означава за него едно дълбоко страдание през време на живота му в Камалока, а именно, че не знае нищо за тази наука и няма свой спомен, няма никакъв спомен за нея. Защото в първото време след смъртта, човекът живее предимно от спомена.
Така че след смъртта, човекът зависи не само от това, което го измъчва, или също от това което му донася радост, но и от това което на Земята е живяло в неговото подсъзнание.
Тогава човекът става напълно истинен в това отношение.
към текста >>
16.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото
подсъзнание
да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука.
Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука. Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието.
Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик. Ако през време на живота някой се е затъпявал, колкото и да е много, ако се е заглушавал, като е ругаел против Духовната наука, след смъртта се забелязва един стремеж и той изпитва страдания, защото този стремеж не може да бъде удовлетворен. Тогава живият може да си представи мислено мъртвия като че той стои пред него и може да прекара през мислите си духовните неща и мъртвият разбира това. И ако мъртвият не е бил също никакъв антропософ, ако също само живият е такъв, тогава мъртвия възприема живия.
към текста >>
17.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В неговото
подсъзнание
може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена.
Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20. Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание. Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса.
В неговото подсъзнание може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена.
В неговото горно съзнание се намира само харесването на този образ. В подсъзнанието, където човек не знае какво става, се появява веднага желанието той да бъде Мария Магдалена. Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва, дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава, е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това.
към текста >>
Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето
подсъзнание
.
Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва, дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава, е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това. Това не го засяга. Той наглася живота си според представите на своето обикновено съзнание, без изобщо да има понятие за това желание.
Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание.
Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена.
към текста >>
18.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като
подсъзнание
.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации.
към текста >>
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това
подсъзнание
, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Така че с нашето
подсъзнание
ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях.
Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща.
към текста >>
В нас самите, значи, действа нашето
подсъзнание
или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето
подсъзнание
по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло.
В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото
подсъзнание
.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето
подсъзнание
.
Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане.
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето
подсъзнание
, той работи от това
подсъзнание
върху собствения си растеж или загиване.
Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето подсъзнание, той работи от това подсъзнание върху собствения си растеж или загиване.
Човекът обаче, такъв какъвто е днес, още не е достатъчно мощен да може чрез душата си да разрушава и други части от своя организъм освен циркулацията на кръвта, дишането и етерното тяло. Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин. Чрез лошите чувства то закърнява.
към текста >>
Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото
подсъзнание
, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин. Чрез лошите чувства то закърнява. Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства.
Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
към текста >>
В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето
подсъзнание
не винаги се превръща във визия или имагинация.
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят. И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация.
В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация.
То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят. И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация.
към текста >>
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето
подсъзнание
, когато прекрачат през портата на смъртта.
Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта.
Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>
Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото
подсъзнание
, това значи, че той ще има една имагинация за розата.
Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети. Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване.
Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата.
Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго.
към текста >>
Съдържанието на своето
подсъзнание
мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта.
Същият път изминават и онези сили, които идват от мъртвите.
Съдържанието на своето подсъзнание мъртвият взема заедно със себе си в света, където той живее, след като е преминал през портата на смъртта.
Така, както ние навлизаме в нашето собствено физическо око, така идват силите, които мъртвите изпращат обратно от елементарния свят във физическия свят. Мъртвият изживява, може би, особен копнеж по някой човек, когото е изоставил. Този особен копнеж първо е в подсъзнанието. После той веднага се превръща в жива визия и чрез нея човек въздейства върху елементарния свят. В елементарния свят това, което е било само жива визия, става същевременно сила.
към текста >>
19.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В тяхното
подсъзнание
обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов.
Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това.
В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов.
Тази е причината, за да има толкова малко любов по света. Хората инстинктивно чувстват, че за постъпките им, породени от любов, в бъдеще няма да получат нищо за своя Аз. Една душа трябва вече да е напреднала доста в развитието си, ако се радва на постъпки поради обич, без да има някаква полза от тях. Импулсът за това не е много силен сред човечеството, но от окултизма могат да се породят силни импулси за постъпки от любов.
към текста >>
20.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето
подсъзнание
са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си.
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето. Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека.
към текста >>
21.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното
подсъзнание
.
Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание.
Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание.
Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус. Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин.
към текста >>
22.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното
подсъзнание
, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята.
Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите.
към текста >>
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото
подсъзнание
говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
И тогава се завързват разговорите между отшелника и Парсифал, за които аз говорих вече по-горе.
И когато след това се опитах да следвам духом Парсифала, когато той отново потегли от обиталището на отшелника към Граала, струваше ми се често, като че в душата ми проблясваше, как той пътуваше ден и нощ и как през деня беше отдаден на природата, а нощем на звездите, като че в неговото подсъзнание говореше писменността на звездите и като че тази писменност на звездите беше едно предизвестие на това, което свещеното рицарство, когато идваше от Граала да го посрещне, му каза: "Твоето име свети с блясък от свещения Граал.
" Но явно Парсифал не можеше да направи нищо от това, което светеше към него от звездите, защото остана в неговото несъзнателно същество и поради това търсещият не може да го изтълкува правилно, колкото и да се старае да се задълбочи чрез духовнонаучното изследване.
към текста >>
23.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето
подсъзнание
, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество.
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
Да, ние изпращаме там долу в основите на нашето
подсъзнание
това, което умира в нас; но това умиране, което все повече и повече потопяваме в нашето собствено същество, бива прието от идващия насреща ни Христос.
Ние можем да имаме това съзнание, когато чрез Духовната наука познаем смисъла на цялото развитие!
Да, ние изпращаме там долу в основите на нашето подсъзнание това, което умира в нас; но това умиране, което все повече и повече потопяваме в нашето собствено същество, бива прието от идващия насреща ни Христос.
В това, което умира в нас, което се затъмнява в нас, което остава неродено, оживява в нас Христос. Ние оставяме да умира долу в нас онова, което трябва да умре, за да се приближим до действителния идеал на човечеството с всички наши заложби. Но това, което ние вливаме в нас като умиране, ние го вливаме в Христовото Същество, така както то прониква и изпълва човешкото развитие от основаването на Християнството насам; а това, което остава неродено в нас, нашето чувствуване и нашата воля, ние знаем, че то е прието от Христовата субстанция, в която то бива потопено след смъртта.
към текста >>
24.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото
подсъзнание
.
Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи. Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове. Той не ги е реализирал, не е могъл да ги реализира. Това вече не е в съзнанието му, но то се намира в душевността му и я прояжда.
Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото подсъзнание.
Този човек е преживял – а най-често психоаналитиците откриват това, защото изхождат от него – някаква нещастна любов. Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание. Той се е борил с това, то вече не е в неговото съзнание, но продължава да действа. Особено много продължава да действа, смятат психоаналитиците, тогава, когато любовните чувства са били налице, но любимото същество е отсъствало, тоест тези чувства не са били удовлетворени. После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност.
към текста >>
25.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Как действа Духът в това
подсъзнание
?
Духът се разпръсква, ако остава извън вниманието на човека, както това така често сега става. Но се разпръсква само една част, другата остава, задържа се в организма на човека, макар и да не се осъзнава от него. Тя се натрупва в организма на човека, но той не усеща това, не го осъзнава. Тя се просмуква в кръвта и плътта, действа в безсъзнателното, но частично се разпръсква, частично се потапя и в подсъзнанието.
Как действа Духът в това подсъзнание?
към текста >>
26.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото най-доброто за ариманическите сили е хората да не знаят нищо за тях, като по този начин те биха могли да работят в областта на човешкото
подсъзнание
.
Ако идеалът на много хора: Да се изучават само естествените науки и от естествените науки да се извличат социалните закони, да се зачита само "реалният свят" при което се подразбира сетивният свят и да отпадне интересът към духовния свят, ако този идеал би се утвърдил всред широките човешки маси, тогава ариманическите сили биха спечелили огромна победа, защото в този случай хората не биха стигнали до никакво предчувствие за тяхното съществувание. Тогава хората биха основали една монистична религия в Хекелов смисъл и ариманическите сили биха постигнали най-доброто поле за своята работа.
Защото най-доброто за ариманическите сили е хората да не знаят нищо за тях, като по този начин те биха могли да работят в областта на човешкото подсъзнание.
към текста >>
27.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското
подсъзнание
.
Вие разбирате какво искам да кажа.
Тези подвижни и живи образи наистина трябва да застанат пред детските души, но така, че възпитателят да обхваща в своето съзнание всичко онова, което протича тайно и скрито в детското подсъзнание.
И Вие ще се убедите: След като може да извлича от своите спомени такива образни описания, изграждани през детството с оглед на мировите закони, човекът не е така инертен в своя душевен живот. Сега вече той ще се стреми към истинско опознаване на природните закони, към една хармония между образните описания от детството и природните закони, докато в противен случай, признавайки само абстрактните закони, той потъва в нищета и безплодие. Ето как изглеждат само някои от насоките, в които може да бъде развивано възпитателното изкуство.
към текста >>
28.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това
подсъзнание
на съвременното човечество.
Бих искал да кажа, че те не могат да достигнат до духовната действителност и преди всичко не искат да достигнат до нея. Оттам днес навсякъде се срещат предпоставки и последствия, които представят най-невероятните неща. Но днешните хора не разглеждат достатъчно внимателно тези неща. Естествено, който прочете книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», би трябвало, когато чете такава теза, да падне на пода. Но днешният човек не го прави.
Следователно можете да си представите колко много неща действително стоят в това подсъзнание на съвременното човечество.
И също поради това, че психоаналитиците виждат колко лежи в несъзнателното, понеже те го виждат, виждат някои неща различно от други хора. Още в предговора Юнг казва например нещо, което в първата част не е лошо: «Психологическите процеси, придружаващи сегашната война, преди всичко невероятното подивяване на всеобщото мнение, взаимните клевети, неподозираният бяс за разрушение, чудовищните лъжи и неспособността на хората да спрат кървавия демон, не са годни настоятелно да представят пред очите на мислещия човек проблема на дремещото под подредения свят на съзнанието хаотично несъзнавано. Тази война неумолимо показа на културния човек, че е още варварин и същевременно каква желязна пръчка за наказание е подготвена, ако още веднъж му хрумне да обвинява съседа си за собствените си лоши склонности. Но психологията на отделния човек съответства на психологията на нациите.» Следва допълнение, с което отново не се знае какво да се прави. «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек и докато той го прави, прави го и нацията.
към текста >>
29.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Самият Десоар дава възможност на едно специално място в своята книга да се погледне неговото
подсъзнание
.
Може да се оформи хубава глава, ако би се обхванало с поглед подсъзнателното при Макс Десоар.
Самият Десоар дава възможност на едно специално място в своята книга да се погледне неговото подсъзнание.
Той разказва по гротескен начин99, че понякога му се случва, когато говори пред публика, изведнъж да забележи, че мислите му вървят без душата му да присъства, тогава продължава да говори известно време и по начина как се държи публиката, забелязва, че мислите му са поели по-различна посока от вниманието му. Това го разказва напълно наивно. Помислете си сега, че той говори тогава за всякакви своеобразности на човешкото съзнание. Аз деликатно посочих100, че там Десоар се разкрива по странен начин. Казах, че не е възможно той да има себе си предвид; възможно е да бъде само така, че в този случай той говори така, както когато човек се идентифицира с други неумели оратори и казва аз, като се премества в другия; защото би било много голямо изискване, ако се очаква сам да се характеризира.
към текста >>
30.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вашето
подсъзнание
да сподели нещо с мъртвия вечерта.
Следователно, ако искаме да говорим с мъртвите, изхождайки от същата нагласа, както при срещите ни на кафе с приятели, не бихме могли да го направим. Това, което прави възможно да поставяме въпроси на мъртвите, да споделим нещо с тях, е свързването на емоционалния живот с представите.
Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вашето подсъзнание да сподели нещо с мъртвия вечерта.
Не е нужно да го споделяте в съзнанието си. Можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа на обяд и вечерта в двадесет и два часа си легнете да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия. Но въпросът трябва да се зададе по определен начин; не само мисловно, а да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята. Вие трябва да ги насочите, като проявите сърдечен душевен интерес към мъртвия.
към текста >>
31.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това
подсъзнание
, но го търси с неправилните средства.
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства.
На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма. Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното. Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
32.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В неговото
подсъзнание
се намира нещо, което му подсказва онова, което пише.
Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално. Всичко се разкрива в светлината на културата на 19то столетие, но произлиза непосредствено от съзнателната душа. Удроу Уилсън описва блестящо, но в подсъзнанието си е обсебен от нещо. Налице е демонична обсебеност.
В неговото подсъзнание се намира нещо, което му подсказва онова, което пише.
Демонът, който естествено по особен начин се проявява в един американец от 20-то столетие, говори от неговата душа. Оттам идва величественото, мощното.
към текста >>
33.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето
подсъзнание
се оглеждат към ранните си години.
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид!
Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години.
Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах. Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта. За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен човек в младостта ви. Това е единият поток.
към текста >>
34.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това
подсъзнание
произвежда съждения.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот. Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили.
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>
Знаем защо мина времето, когато в своето
подсъзнание
човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното. Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси. Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа.
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
35.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в
подсъзнание
то и ни правят болни до известна степен.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили.
Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен.
Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта
Подсъзнание
и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
към текста >>
37.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тук в земния живот, ние можем да говорим за будно и за спящо съзнание, като към будното съзнание сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „
подсъзнание
“.
Тук в земния живот, ние можем да говорим за будно и за спящо съзнание, като към будното съзнание сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „подсъзнание“.
Между смъртта и новото раждане също можем да говорим за два вида съзнание. От една страна съществува току-що описаната степен на съзнание, при което имаме Азът като една външна опитност. От друга страна обаче съществува нещо, което можем да наречем „свръхсъзнание“ и това „свръхсъзнание“ прави достъпни за нас Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното
подсъзнание
се появяват сънищата.
Ние просто живеем всред тях. И от тях ние узнаваме много повече, отколкото можем да научим нещо като обикновени хора. Ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само онова, което ни позволява нашият собствен Аз, ние изобщо нямаше да изживеем всички онези процеси за тях вече стана дума, които са безусловно необходими за следващата инкарнация. Ние можем да постигнем това само чрез ритмичната смяна между нормалните състояния на съзнанието от една страна и съзнанието на Архангелои от друга. Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на Архаите.
Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата.
И така, между смъртта и новото раждане, ние притежаваме онази степен на съзнание, която описахме вчера, но тя бива прекъсвана от периодично настъпващи състояния на свръхсъзнание. По време на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
към текста >>
38.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това „
подсъзнание
“ е едно съвсем негативно понятие.
Да, днес определени хора изместват тези неща в областта на подсъзнанието... което си е чист мързел, и всички учени от рода на Уйлямс Джеймс, всички психоаналитици би трябвало да го знаят добре.
Това „подсъзнание“ е едно съвсем негативно понятие.
Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от живота. Всичко попада вътре, всичко се намества там, в тези скрити „провинции“ на душата, които после колко забележително! започват да „реагират“ по един или друг начин. И би било във висша степен желателно, ако някога тези прагматични и психоаналитични теории бъдат заменени с едно действително и точно познание.
към текста >>
39.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
С нашето
подсъзнание
ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят. Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
40.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Важното е да не извличаме от нашето
подсъзнание
и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас.
В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>
41.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето
подсъзнание
детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>
42.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му
подсъзнание
.
Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят.
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание.
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно. Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят.
към текста >>
43.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но в неговото
подсъзнание
живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители. Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен.
Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители.
Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало. Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега. В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
Затова в неговото
подсъзнание
това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега.
Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало.
Затова в неговото подсъзнание това се оформило като такова чувство: аз би трябвало да имам такива родители, които са живели по-рано, които са живели много по-рано, а не сега.
В тези по-ранни времена родителите все още са можели, благодарение на тази жизнена атмосфера, в която е била потопена тяхната реч и целия начин на живот, да предават на децата това, което е необходимо за да се живее по време на сън в елементарния свят така, че после правилно да се владее етерното тяло.
към текста >>
44.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В своето
подсъзнание
или в своите ясновидски импресии, човешките души възприемат това вдишване като процеси, засягащи самата човешка душа.
Ако проследим още по-нататък дишането на Земята, ние стигаме до онзи стадии, който настъпва в края на Септември. Издишаните планетарни сили отново започват да се завръщат обратно, Земята отново започва да вдишва. Земната душа, която досега беше разлята в Космоса, отново започва завръщането си към Земята.
В своето подсъзнание или в своите ясновидски импресии, човешките души възприемат това вдишване като процеси, засягащи самата човешка душа.
И хората, инспирирани от мистерийната мъдрост относно тези неща, в края на Септември те си казваха: Всичко онова, което ни беше дадено от Космоса и което чрез Христовия Импулс успя да се свърже с нашата собствена душевна сила, ние го оставяме отново да се влее в Земния свят, в онзи Земен свят, който през цялото лято съществуваше единствено като рефлексия и който, следователно, се отнасяше спрямо Космоса, спрямо извънземния Космос, като едно огромно огледало.
към текста >>
45.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
– Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето
подсъзнание
.
Тогава те заявиха: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”. Следователно, всичко идва от онези, които заявиха: Ние трябваше да те излъжем!
– Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание.
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм един пълен лъжец!
към текста >>
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето
подсъзнание
аз съм един пълен лъжец!
– Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”. Следователно, всичко идва от онези, които заявиха: Ние трябваше да те излъжем! – Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание.
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм един пълен лъжец!
към текста >>
46.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И всъщност върху това, което е човешкото
подсъзнание
, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента.
И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото
подсъзнание
светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента. И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>
47.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Там долу в нашето
подсъзнание
седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората.
Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер.
Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората.
И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>
Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в
подсъзнание
то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва.
Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта.
Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество. Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
48.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето
подсъзнание
, подценяват го твърде много.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много.
Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
Ние сме много по-мъдри в нашето
подсъзнание
, отколкото в горното ни съзнание като земен човек.
Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много.
Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек.
От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др. в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения. Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период.
към текста >>
49.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото
подсъзнание
, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата.
Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото
подсъзнание
, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното
подсъзнание
историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>
52.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето
подсъзнание
през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>
И както през първите три периода на живота в нашето
подсъзнание
Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
към текста >>
- също така от 28-та година нататък в нашето
подсъзнание
се намират Серафимите, които също говорят в нашето
подсъзнание
: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото
подсъзнание
.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа.
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание.
Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
54.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното
подсъзнание
, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията.
И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното подсъзнание, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията.
Но преди всичко в душата им горяха силни чувства към Христос и поради това те щяха да изпитват угризения на съвестта, ако това, към което се чувстваха привлечени в предземното си съществуване като антропософски възглед, след това не бъде пропито от импулса на Христос. Това е едната група, естествено разгледана в нейната цялост.
към текста >>
55.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното
подсъзнание
да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
56.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното
подсъзнание
чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях.
към текста >>
57.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето
подсъзнание
, това не се осъзнава, то остава само образ.
Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него.
Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ.
Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
към текста >>
58.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното
подсъзнание
, и това, което тече през човешките души като духовен свят.
Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания.
Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят.
След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена. Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение. И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
59.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче онова, което те носят в тяхното
подсъзнание
, събира техните воли.
Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат.
Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли.
Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка.
към текста >>
60.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това
подсъзнание
.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда.
Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>
Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето
подсъзнание
по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство.
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите както и за линиите съществуват винаги две тълкувания. Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване.
Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство.
Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат. Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото
подсъзнание
.
Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето
подсъзнание
върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>
61.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в
подсъзнание
то.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми.
към текста >>
62.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето
подсъзнание
, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
към текста >>
63.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото
подсъзнание
от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно естество, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето. И Гьоте е преживял психологически и другото, което се намира на полярната страна на Новалисовото изживяване. Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане. Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог.
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог?
към текста >>
64.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И все пак дълбоко в своето
подсъзнание
, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос. Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят. Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло.
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло.
към текста >>
65.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото
подсъзнание
.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа.
към текста >>
66.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото
подсъзнание
.
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото подсъзнание.
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния живот на хората.
към текста >>
67.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето
подсъзнание
.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред.
Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание.
Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето.
към текста >>
68.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото
подсъзнание
.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците?
към текста >>
69.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си
подсъзнание
, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви.
Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека.
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви.
В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.
към текста >>
70.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото
подсъзнание
, т.е.
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е.
само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор. Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител на Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в тялото би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
към текста >>
71.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото
подсъзнание
живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото
подсъзнание
.
Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна.
В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание.
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото
подсъзнание
.
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание.
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
72.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Упражнявайки геометрия, ние действително издигаме това, което става в нашето
подсъзнание
, в сферата на илюзия та, на отвлечеността.
Геометрията не би съществувала, ако човек не притежаваше в себе си чувството на пространство.
Упражнявайки геометрия, ние действително издигаме това, което става в нашето подсъзнание, в сферата на илюзия та, на отвлечеността.
Ето защо геометрията ни изглежда нещо толкова отвлечено, толкова отдалечено от нас; под тази форма тя е една придобивка от скоро време на развитието; през времето, когато хората още чувствуваха родството между мистиката и математиката, тази последната интересуваше още цялото човешко същество.
към текста >>
НАГОРЕ