Търсене в текстове за 'Поведение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 325 резултата от 239 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Поведение'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление.
В техния брой, които трябва да бъде безкрайно голям в безкрайността на пространството. Затова пък понятието не е по-малко пълноопределено. При него числеността е заменена чрез качества. Обаче както в понятието не намираме числеността, така и на възприятието липсва динамично-качественото на характерите. Понятието е също така индивидуално, също така пълносъдържателно както възприятието. Разликата е само тази, че при обхващане съдържанието на опитността не е необходимо нищо друго освен отворени сетива, чисто пасивно поведение спрямо външния свят, докато идейната ядка на света трябва да се роди в духа чрез неговото собствено спонтанно поведение, ако тя въобще трябва да стигне до явление. Да се казва: Понятието е враг на живото гледане /възприятие/, това е едно безсмислено празнословие. Понятието във възприятието, то прибавя към неговото съдържание своето, бе да премахва първото защото това не е важно за него -, как тогава то ще бъде враг на възприятието! То е негов враг само тогава, когато една криво разбираща себе си философия иска да изведе цялото, богато съдържание на сетивния свят от идеята. Защото тогава, вместо живата природа, тя дава една празна схема от фрази.
към текста >>

2. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество.
Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен. Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода. Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук. Пътят на живота на човека се състои в това, той да се развие от едно природно същество в едно такова, каквото познахме тук; той трябва да се освободи от всички природни закони и да стане свой собствен законодател.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта.
Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено. Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта. Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство. Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи:
към текста >>

4. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това показва неопровержимо Едуард фон Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда.
Но какво разочарование трябваше да изпитат те! Когато авторът действително назова себе си, това беше Едуард Фон Хартман. С това обаче е доказано с убедителна сила едно нещо: Не е непознаването на резултатите на природоизследването, не е дилетантизмът основанието, които правят, щото някои духове стремящи се към по-дълбоко разбиране да се виждат в невъзможност да се присъединят към насоката, която днес иска да се наложи като господстваща. А това е познанието, че пътищата на тази насока не са правилни. За философията не е трудно, да застане за опит на становището на съвременния възглед за природата. Това показва неопровержимо Едуард фон Хартман чрез своето поведение за всеки един, който иска да вижда. Това изнесох в по-горенаправеното от мене твърдение, че и за мене не е трудно да си направя сам възраженията, които могат да се повдигнат против моите изложения.
към текста >>

5. 01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща.
В това, което хората си представяха като течение на времето в света на сетивата, изглежда, че духовното естество на човека се развива по предшестващото го не духовно състояние. Обаче когато правилно познаем сетивното, то навсякъде ни показва, че е едно откровение, една изява на духовното. По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на буквите и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми. Така моят поглед бе насочен в пътя от наблюдението на сетивното към това на духовното. Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси. Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща. Човекът има нужда да ги отдели от нещата в едно илюзорно изживяване; в истинското изживяване на нещата той отново ги възвръща на нещата. Тогава развитието на света трябва да се разбира така, че не духовното, което съществуваше по-рано, от което по-късно се развива духовното естество на човека, има наред със себе си и вън от себе си нещо духовно. По-късната одухотворена сетивност, в която се явява човекът, се явява тогава благодарение на това, че духовния прадед на човека се съединява с несъвършените не духовни форми и, преобразявайки ги, се явява после в една достъпна за сетивата форма. Този ход на мислите ме изведе над тогавашните теоретици на познанието, чието остроумие и научно чувство на отговорност аз напълно признавах. Той ме доведе до Гьоте.
към текста >>

6. 03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА GA_2 Светогледа Гьоте

Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
Тя търси своето спасение в едно изкуствено откъсване и аристократично изолиране от целия останал духовен живот. Това изказване не може да бъде опровергано от факта, че един доста голям брой по-стари и по-нови философи и естествоизпитатели не са добили своето научно гледище чрез това, че са развили зародишите намиращи се в научните творения на нашите духовни герои (Гьоте и Шилер). Те са добили своето научно гледище вън от този светоглед, който са застъпвали Шилер и Гьоте, и след това са го сравнили с него. Те също не са сторили това, с цел да добият нещо за своето направление от научните възгледи на класиците, а за да ги изпитат, дали те могат да устоят пред това тяхно собствено направление. Ние ще се върнем по-подробно върху този въпрос. Първо бихме искали да посочим последствията, които се получават за въпросната област на науката от това поведение спрямо най-висшата степен на развитие на културата на новото време.
към текста >>

7. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека.
Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността. При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство. Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства.
към текста >>

8. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Но който не вижда самите неща, а само техните огледални отражения, той трябва от поведението им чрез заключения да се осведоми непряко за естеството на нещата.
Който застъпва възгледа, че целият възприеман свят е само свят на представите, и то като въздействие на непознатите за мен неща върху моята душа, за него същинският въпрос на познанието се свежда естествено не до съществуващите само в душата представи, а до нещата, които се намират отвъд нашето съзнание и са независими от нас. Той пита: колко от тях можем да опознаем косвено, след като те не са пряко достъпни за нашето наблюдение? Застъпващият това становище се интересува не за вътрешната взаимовръзка на своите осъзнати възприятия, а за техните вече неосъзнавани причини, които имат независещо от него битие, докато възприятията - по негово мнение - изчезват, щом той отвърне сетивата си от нещата. Според това гледище нашето съзнание функционира като огледало, чиито образи на определени предмети изчезват в мига, в който отразяващата му повърхност не е обърната към тях. Но който не вижда самите неща, а само техните огледални отражения, той трябва от поведението им чрез заключения да се осведоми непряко за естеството на нещата. Такова становище заема по-новото естествознание, което използва възприятията само като последно средство, за да намери обяснение за стоящите зад тях и сами реално съществуващи процеси на материята. Ако философът, като критически идеалист изобщо признава някакво битие, неговият стремеж към познание се насочва чрез косвено използване на представите единствено към това битие. Неговият интерес прескача субективния свят на представите и се устремява към това, което поражда представи.
към текста >>

9. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

Ние вярваме, че от един достатъчно голям брой случаи, схващаме фактическото положение на нещата дотолкова, че знаем какво поведение ще имат разкритите причини в други случаи.
Следователно това заключение е извадено от известен брой следствия и се отнася до характера на лежащите в основата им причини. Ние вярваме, че от един достатъчно голям брой случаи, схващаме фактическото положение на нещата дотолкова, че знаем какво поведение ще имат разкритите причини в други случаи. Едно такова заключение наричаме индуктивно. На нас ще ни се наложи да модифицираме неговите резултати, ако при някое друго наблюдение се получи нещо неочаквано, тъй като характерът на резултата несъмнено се определя само от индивидуалната форма на извършените наблюдения. Но метафизическият реалист твърди, че това условно познаване на причините било напълно достатъчно за практическия живот,
към текста >>

10. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество).
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет. Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>

11. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Човекът ще трябва само да изучава волята Божия и да нагажда поведението си към нея.
Който изхожда от тази гледна точка, лесно ще може да предначертае посоката, в която човешките действия трябва да поемат, за да дадат своя принос за най-доброто на света. Човекът ще трябва само да изучава волята Божия и да нагажда поведението си към нея. Щом знае какви са божиите намерения относно света и човешкия род, той постъпва правилно. И ще се чувства честит, ако към останалото благо прибавя и своето. Така от оптимистично гледище животът заслужава да бъде живян. Той трябва да ни подтиква към действено участие в него.
към текста >>

Нравственото поведение не се състои в извличането на някаква едностранчива собствена воля, а в пълното развитие на човешката натура.
Но към разгръщането на цялостния човек спадат и произхождащите от Духа желания. Само ако се застъпва мнението, че човекът изобщо не притежава такива, може да се твърди, че той трябва да ги приема отвън. Тогава с право може да се каже също, че той е длъжен да върши нещо, което не иска. Всяка етика, изискваща от човека да потиска волята си, за да изпълнява задачи, които не иска, не се съобразява с цялостния човек, а с такъв, комуто липсва способността за духовни желания. За хармонично развития човек така наречените идеи за доброто се намират не извън, а вътре в кръга на неговото същество. Нравственото поведение не се състои в извличането на някаква едностранчива собствена воля, а в пълното развитие на човешката натура. Който смята нравствените идеали за постижими само ако човекът умъртви собствената си воля, нему не му е известно, че тези идеали са желани от човека точно както задоволяването на така наречените животински нагони.
към текста >>

12. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

По такъв начин физиономията и поведението на индивида придобиват нещо характерно-родово.
По отношение на качествата и функциите си членът на едно цяло се определя от цялото. Племето представлява едно цяло и всички числящи се към него хора носят в себе си белезите, произтичащи от същността на племето. Характерното за индивида и за неговата дейност е обусловено от характера на племето. По такъв начин физиономията и поведението на индивида придобиват нещо характерно-родово. Ако се запитаме за причината, поради която едно или друго у човека изглежда по един или друг начин, ние биваме насочвани от отделното същество към рода. Родът ни дава отговор на въпроса защо нещо у индивида се явява в наблюдаваната от нас форма.
към текста >>

13. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>

14. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота.
Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката. Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота. При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят. Той е едно същество като другите същества, включен в потока на природните действия. Знанието го отделя, откъсва го от това цяло. Той създава в себе си един духовен живот. Станал е по-богат: Но богатството е един товар, който той трудно носи.
към текста >>

При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят.
Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката. Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота. При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят. Той е едно същество като другите същества, включен в потока на природните действия. Знанието го отделя, откъсва го от това цяло. Той създава в себе си един духовен живот. Станал е по-богат: Но богатството е един товар, който той трудно носи. Защото отначало той тежи само на него.
към текста >>

15. ГЛЕДИЩА GA_8 Християнството като мистичен факт

Не, те не са такива, това показва поведението на самите нейни представители.
Но нима изискванията на естествената наука са такива, каквито някои от нейните представители ги смятат? Не, те не са такива, това показва поведението на самите нейни представители. То не е такова, каквото мнозина го описват и го изискват за други области. Биха ли направили някога Дарвин и Ернст Хекел великите открития в областта на развитието на живота, ако вместо да наблюдават живота и строежа на съществата, биха се затворили в лабораторията, за да правят химически изследвания върху парче тъкан, взето от един организъм? Би ли могъл Лиел да опише развитието на Земната повърхност, ако не би изследвал земните пластове и тяхното съдържание, но вместо това би проучил безброй камъни относно техните химически свойства? Нека действително вървим по следите на тези изследователи, които се издигат като величествени образи сред новото развитие на науката. Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят.
към текста >>

16. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

И питагорейците спокойно можеха да кажат, че чрез това поведение в живота те преследват същото, което преследваха и култовете на Мистериите.
За тях познанието беше общуване с вечността. За тях човекът стоеше толкова по-високо, колкото повече е дал живот на тази вечност в себе си. Животът в тяхната общност се свеждаше до общуването с вечността. Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова общуване. Следователно, това възпитание беше едно философско посвещение. И питагорейците спокойно можеха да кажат, че чрез това поведение в живота те преследват същото, което преследваха и култовете на Мистериите.
към текста >>

17. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал. Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род. Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността.
към текста >>

18. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите.
Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите. Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души. Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността.
към текста >>

19. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

И сериозното поведение в живота;
И сериозното поведение в живота;
към текста >>

20. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света.
Благодарение на тези упражнения, ние ставаме възприемчиви към всичко, което ни заобикаля. Обаче към възприемателната способност трябва де се прибави и правилната оценка за нещата. Докато сме склонни да се надценяваме за сметка на обкръжаващия ни свят, ние сами си затваряме достъпа до висшето познание. Всеки, който застава пред нещата и събитията в зависимост от удоволствието или болката, които те предизвикват у него, е твърде застрашен от подобно надценяване. Ако изпитвам симпатия към един човек, аз усещам преди всичко моето отношение към него. Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света. Аз искам, такъв какъвто съм да бъда приет от света, вместо напълно безкористно да го приема аз, и да му позволя да се изяви според действуващите в него сили. С други думи: Аз съм толерантен само към онова, което съвпада с моето лично мнение. Спрямо всичко друго, аз упражнявам една отблъскваща сила. Изобщо, докато човек е под влиянието на сетивния свят, той отблъсква от себе си всички несетивни влияния.
към текста >>

21. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите. Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли. Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли. Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
към текста >>

22. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.
Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания. Едно от първите правила можем да формулираме така: "Създавай в себе си мигове на вътрешно спокойствие и се научи да различаваш в тях същественото от несъщественото."
към текста >>

23. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение.
С посочените два примера трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа. Но те са достатъчни, за да очертаят пътя, по който трябва да се върви. Ако човек постигне онази вътрешна тишина и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване. И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение. На свой ред тази външна промяна ще се отрази благотворно и в чисто душевен смисъл. Напредвайки, той все повече ще открива пътищата и средствата за опознаване на човешката природа, включително и за онези нейни качества, които остават скрити за физическите сетива. А един ден той ще се окаже достатъчно зрял, за да обхване с поглед и тайнствените връзки, които поддържат хармонията между човека и Космоса. По този път човек все повече се доближава до момента, когато може да предприеме първите стъпки в посвещението.
към текста >>

24. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо.
Всичко, което по-рано е представлявало за него само откъслечни фигури, звуци, цветове и т.н., сега застава пред него в своята цялост и единство. Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове. По-рано той никога не би могъл да твърди, че разграничава правилно нещата, които вижда. Едва сега може да възникне истинското разбирателство между кандидата и Посветения. Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци. Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо. И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения. Сега той действува от висотата на висшите светове.
към текста >>

И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения.
Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове. По-рано той никога не би могъл да твърди, че разграничава правилно нещата, които вижда. Едва сега може да възникне истинското разбирателство между кандидата и Посветения. Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци. Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо. И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения. Сега той действува от висотата на висшите светове.
към текста >>

В хода на окултното обучение много точно може да се посочи как се променят фигурите, цветовете и звуците в зависимост от поведението на ученика.
Успехът се долавя по измененията, предизвикани във формите, цветовете и звуците на духовните възприятия. В хода на окултното обучение много точно може да се посочи как се променят фигурите, цветовете и звуците в зависимост от поведението на ученика. А от своя страна окултният кандидат трябва да знае, как може да предизвика тези изменения.
към текста >>

Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението.
За да не изпадне в бедствие, той трябва да открие в самия себе си единствената и здрава опорна точка. Нито един от читателите на тези редове не трябва да изпада в антипатия спрямо непрекъснатото връщане към самия себе си, без да е подробно запознат с по-нататъшния ход на нещата. Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание". Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>

25. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.
"Тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.
към текста >>

След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение.
Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши.
към текста >>

26. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Четвъртият Душевен Процес се състои в регулирането на външното поведение.
Четвъртият Душевен Процес се състои в регулирането на външното поведение. Окултният ученик насочва своите действия така, че те да са в хармония с действията на другите и с цялата околна среда. Той не предприема действия, които смущават околните или са в противоречие с условията на неговото обкръжение. Той се стреми към поведение, което хармонира с външния свят и с неговото жизнено равнище. Когато е заставен да действува поради външни причини, той внимателно следи за да не допусне несъответствие между едното и другото. А когато действува по собствена инициатива, той трябва да обмисли по възможно най-точен начин последиците от своите постъпки.
към текста >>

Той се стреми към поведение, което хармонира с външния свят и с неговото жизнено равнище.
Четвъртият Душевен Процес се състои в регулирането на външното поведение. Окултният ученик насочва своите действия така, че те да са в хармония с действията на другите и с цялата околна среда. Той не предприема действия, които смущават околните или са в противоречие с условията на неговото обкръжение. Той се стреми към поведение, което хармонира с външния свят и с неговото жизнено равнище. Когато е заставен да действува поради външни причини, той внимателно следи за да не допусне несъответствие между едното и другото. А когато действува по собствена инициатива, той трябва да обмисли по възможно най-точен начин последиците от своите постъпки.
към текста >>

Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става дума.
На Второ Място окултният ученик се стреми да внесе същата последователност и ред в своите действия. Това качество наричаме "контрол на действията". Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става дума. Когато окултният ученик предприеме определено действие, той задължително ще го постави в логическа връзка със своето дотогавашно поведение. Ако човек днес действува по един начин, а утре по друг, той никога няма да развие този свръхсетивен орган.
към текста >>

Когато окултният ученик предприеме определено действие, той задължително ще го постави в логическа връзка със своето дотогавашно поведение.
На Второ Място окултният ученик се стреми да внесе същата последователност и ред в своите действия. Това качество наричаме "контрол на действията". Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става дума. Когато окултният ученик предприеме определено действие, той задължително ще го постави в логическа връзка със своето дотогавашно поведение. Ако човек днес действува по един начин, а утре по друг, той никога няма да развие този свръхсетивен орган.
към текста >>

27. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Едва по-късно и постепенно тя ще се отрази и върху външното поведение на човека.
Така стигам съвсем близо до представата, че аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света. Това съвсем не означава, че подобна мисъл трябва да се прояви в чисто външни и агитаторски действия. Най-напред тя трябва тихо да узрее в душата. Едва по-късно и постепенно тя ще се отрази и върху външното поведение на човека. В тази област всеки може да започне промените единствено по отношение на себе си. Безполезно е подобни неща да се превръщат във всеобщи изисквания за човечеството. Лесно е да се посочи какви трябва да бъдат хората; окултният ученик обаче работи в дълбините на душата, а не в нейните повърхностни пластове.
към текста >>

От моите чисти чувства и мисли светът извлича същата полза, както и от моето образцово поведение.
С всичко това е непосредствено свързано и Третото Условие на окултното обучение. ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат за света същото значение, каквото имат и неговите действия. Той трябва да разбере, че еднакво вредно е да мразиш своя ближен, както и да го удариш. Следователно, когато работя за моето лично усъвършенствуване, аз допринасям нещо не само за себе си, а за целия свят. От моите чисти чувства и мисли светът извлича същата полза, както и от моето образцово поведение. Докато не се убедя в космическото значение на моя вътрешен живот, аз не съм годен за окултно обучение. Аз се изпълвам с истинско разбиране за значението на моя вътрешен душевен живот само тогава, когато се отнасям към него, както към целия външен свят. Аз трябва да призная, че моите чувства предизвикват същото въздействие, както и движенията на моята ръка.
към текста >>

Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение.
Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вложена в неговия вътрешен свят. Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение. За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност. Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда. Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите. Признаването на своите истини той трябва да търси единствено в гласа на искрената си и воюваща за познание душа. Обаче от своето обкръжение той трябва да извлече максималното, за да вникне в това, което го формира и е полезно за другите. Така той ще изгради в себе си това, което Духовната Наука нарича "духовни везни". От едната им страна стои едно "открито сърце" за потребностите на външния свят, а от другата "вътрешна увереност и непоколебимата твърдост".
към текста >>

28. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него. Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>

29. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения.
"Пазачът" оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: "досега ти беше направляван от могъщи и невидими сили". През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка лоша наказание. Благодарение на тях ти оформи своя характер чрез личните си опитности и мисли. Те подреждаха твоята съдба. Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб. А част от техните задължения към теб, ще трябва да поемеш самият ти. Доскоро ти често беше връхлитан от тежки удари на съдбата, без да знаеш защо. Те са последиците от твоите злодеяния, извършени в твоите минали прераждания.
към текста >>

30. ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР GA_11 Из Хрониката Акаша

Колко от скритите в теософското течение познания постепенно ще трябва да бъдат съобщени, изцяло зависи от поведението на нашите съвременници.
Колко от скритите в теософското течение познания постепенно ще трябва да бъдат съобщени, изцяло зависи от поведението на нашите съвременници. А сега ще последва първата от статиите, които могат да бъдат дадени тук.
към текста >>

31. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Съобразно това Лунният човек можеше да насочва своето поведение точно според образите, които възникваха в неговото образно съзнание.
Като отражение на това, което става в заобикалящата го среда, човекът може да образува в своето астрално тяло образи. В известно отношение тези образи могат да се сравнят със сънищните образи на днешното човешко съзнание; само че са по-живи, по-пълни с багри и главното е, че те съответстват на процеси във външния свят, докато днешните сънищни образи са само отзвуци на всекидневния живот, или пък неясни символични отражения на вътрешни и външни процеси. Образите на Лунното съзнание отговаряха напълно на това, към което те се отнасяха във външния свят. Да си представим например, че един такъв Лунен човек, – какъвто го описахме именно като състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, – би се приближил до едно друго Лунно същество. Той не би могъл да възприеме това същество като пространствен предмет, защото това е станало възможно едва за Земното съзнание на човека; но в неговото астрално тяло би възникнал един образ, който в неговия цвят и форма съвсем точно би изразил, дали това друго същество храни симпатия или антипатия към този Лунен човек, дали то може да бъде за него полезно или опасно. Съобразно това Лунният човек можеше да насочва своето поведение точно според образите, които възникваха в неговото образно съзнание. Тези образи бяха за него съвършено средство за ориентиране. И физическият инструмент, от който се нуждаеше астралното тяло, за да влезе във връзка с по-низшите природни царства, беше включената във физическото тяло нервна система.
към текста >>

32. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ще бъде описана голяма част от това, което авторът смята, че знае върху същността на човека, върху неговото поведение от раждането до смъртта, както и върху процесите в духовния свят след смъртта, по време на които човек не е вече свързан със своето тяло; по нататък ще бъде описано развитието на Земята и на човечеството.
Когато се насочи към Тайната Наука, пред човека се изправят и други пречки за разбирането на нещата. По принцип е вярно, че в изложението на Тайната Наука читателят намира едно описание на душевни опитности, които могат да го отведат към свръхсетивния свят. Практически обаче, това е само един вид идеал. На първо време читателят трябва да се запознае с много по-голям брой свръхсетивни опитности и то не негови, а чужди. Друг начин не съществува и тази книга също ще се придържа към него. Ще бъде описана голяма част от това, което авторът смята, че знае върху същността на човека, върху неговото поведение от раждането до смъртта, както и върху процесите в духовния свят след смъртта, по време на които човек не е вече свързан със своето тяло; по нататък ще бъде описано развитието на Земята и на човечеството. На пръв поглед би могло да изглежда сякаш тук ще бъдат изнесени поредица от въображаеми познания с характера на догми, изискващи респект пред нечий авторитет. Но това не е така. Всичко, което може да се узнае за свръхсетивните истини, живее в този, който го описва, като жива опитност на неговата душа; и ако човек се вживее в тази душевна опитност, тя запалва в собствената му душа импулсите, които водят към съответните свръхсетивни факти. Когато четем описанията на Тайната Наука, ние имаме по-различни изживявания, отколкото при четенето на описания, свързани със сетивните факти. В последния случай ние просто четем нещо за тях.
към текста >>

33. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>

Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ. По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия. Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик.
към текста >>

34. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява.
Обучението, което разглеждаме тук, дава на всеки, който има волята да се устреми към по-висока степен на развитие, подходящите средства, за да бъде предприето цялостното преобразяване на душата. Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят предприема това преобразяване с помощта на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика. С такива средства обаче не си служи нито едно истинско ръководство на духовното развитие в нашата съвременност. Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена. Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно.
към текста >>

Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден.
Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност. При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня. Едното ни най-малко не смущава другото. Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане. Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден. Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота. От друга страна, чрез преглеждането в свръхсетивния свят, човек се изправя пред по-висши морални импулси, които са валидни и за сетивния физически свят. Определени морални императиви, определени морални необходимости, могат да бъдат познати едва в условията на свръхсетивния свят.
към текста >>

Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота.
При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня. Едното ни най-малко не смущава другото. Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане. Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден. Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота. От друга страна, чрез преглеждането в свръхсетивния свят, човек се изправя пред по-висши морални импулси, които са валидни и за сетивния физически свят. Определени морални императиви, определени морални необходимости, могат да бъдат познати едва в условията на свръхсетивния свят.
към текста >>

Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях.
Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека. Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях. При него мога да говоря за заблуждения поради неговите страсти и инстинкти.
към текста >>

До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>

35. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание.
А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство. Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото. Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата. Тя се добираше до него чрез един вид вдъхновение. В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност. В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание. Такава душевна нагласа ще преобладава всред достатъчно голям брой хора на Шестата следатлантска епоха.
към текста >>

36. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност. Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение. Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>

37. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Но поведението ви ме кара
Но поведението ви ме кара
към текста >>

38. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Чрез поведението си Феликс Балде показва, че не разбира това, което следва.)
(Явява се Филия, видима само за Капезий. Чрез поведението си Феликс Балде показва, че не разбира това, което следва.)
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
към текста >>

40. ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г. GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение.
Ако способността за свръхсетивни изживявания би останала такава, каквато е в обикновения живот, човек би се оказал негоден пред задачите си в сетивния свят. Той може да се издигне до свръхсетивни способности по здравословен начин, единствено ако ги развива в рамките на нормалния живот всред физическата действителност. На погрешен път се намира всеки, който вярва, че може да открие достъп в свръхсетивния свят чрез игнориране на физическия земен живот, чрез странни, чудновати интереси и действия. Истинското ясновидство се отнася към нормалните и здрави сили на обикновеното съзнание, както последното се отнася към сънищното съзнание, чието съдържание застава пред душата именно под формата на сънища. Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение. Колкото по-здраво стои човек в живота, толкова по-разбиращо се отнася към задачите, произтичащи от интелектуалното му, емоционално, морално и социално съществувание, толкова по-здравословно ще извлече от такъв стил на живот онези душевни способности, които ще го доведат до изживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>

41. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>

42. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция.
В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е. моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция. Бихме искали да кажем, че частният живот на Спиноза, на човека, който първо бе преследван от фанатици, после, след доброволно подаряване на своето имущество, живя в беднотия като работник, беше по най-рядък начин външен израз на неговата душа на философ, която знаеше своя Аз в божественото Цяло и чувстваше всяко душевно изживяване, даже всяко изживяване въобще озарено от това съзнание.
към текста >>

43. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>

Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура".
към текста >>

44. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>

45. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма.
От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма. Паул Хайн Рих Дитрих фон Холбах /роден в 1723 г. / издаде в 1770 година своята книга "Система на природата". Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването. Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света. Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа.
към текста >>

"За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света. Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание". Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>

Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение.
Стремежът към природата, фактическа действителност в третата четвъртина на 19-тото столетие не можеше да бъде изразен по-ярко откакто това стана чрез светогледа на един мислител, който искаше да създава като по чудо не само идеи, но и действителност от разума. Не по-малко интересно действа личността на Планк, когато я сравним с тази на неговия съвременник Макс Щирнер. В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот. Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват.
към текста >>

46. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>

Тя знае инстинктивно, какво трябва да държи от свойствата и процесите на света на телата; но инстинктивно също на нея е присъща посоката на нейното морално поведение, едно съждение върху доброто и злото.
Даже когато бихме допуснали, че нашето наблюдение може да ни лъже и че истинската същност на нещата би била съвършено друга, различно от това, което сетивата и умът ни казват, ние не трябва да се смущаваме от една такава възможност. Ние можем да се справим в живота само тогава, когато вярваме на нашето наблюдение; всичко останало не ни интересува. От гледна точка Рейд вярва, че може да стигне до действително задоволителни истини. Той не се стреми да стигне до един възглед върху нещата чрез сложни мислителни операции, а чрез връщане към възгледи приети инстинктивно от душата. А инстинктивно, не съзнателно душата притежава вече правилното, преди да предприеме да осветли с факела на съзнанието вътре мисловно в своето собствено същество. Тя знае инстинктивно, какво трябва да държи от свойствата и процесите на света на телата; но инстинктивно също на нея е присъща посоката на нейното морално поведение, едно съждение върху доброто и злото. Рейд насочва мисленето чрез неговото призвание върху вродените истини на човешкия ум, върху наблюдението на душата. Отсега нататък тази черта за наблюдаване на душата остава като нещо свойствено на английското развитие на светогледите. Изпъкващи личности, които стоят сред това развитие, са Уйлям Хемилтън /1788-1856 г./, Хенри Менсъл /1820-1871 г./, Уйлям Уйуъл /1795-1866 г./, Джон Хершел /1792-1871 г./, Джеимс Мил /1773-1836 г./, Джон Стюарт Мил /1806-1873 г./, Александър Бейн /роден в 1818 г./, Херберт Спенсер /роден в 1820 г./. Всички те поставят психологията в центъра на техния светоглед.
към текста >>

Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението. В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата. Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква.
към текста >>

47. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Опит за устройване едно поведение в живота", 1891 г.
Широки перспективи на светогледа и на устройването на живота се опита да разкрие изхождайки от дарвинизма австрийският мислител Вартоломеус Карнери /роден в 1821 г. Единадесет години след издаването на Дарвиновата книга "Произходът на видовете" той излезе със своята книга "Моралност на Дарвинизма" /виена 1871 г./, в която постави по един обхватен начин новия идеен свят за основа на един етичен светоглед. От тогава той постоянно полагаше усилия да изгради дарвинистичната етика. /виж неговите съчинения: "Полагане основите на етиката", 1881 г.; "Човекът като самоцел", 1878 г. и "Модерният човек. Опит за устройване едно поведение в живота", 1891 г. / Карнери се опитва да намери в образа на природата елементите, чрез които себесъзнателният Аз може да има представа за себе си в този образ. Той иска да си представи този образ на природата така обширен и велик, че той да може да обхване в себе си и човешката душа. Задачата, която си поставя е, да намери отново едно съединение на Аза с майчината почва на природата, от която той се е откъснал. В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа.
към текста >>

Следователно също така един светоглед възникнал чрез идеални фактори не може да има никакъв дял в развитието на съвременното поведение в живота; нашата задача е да приемем реалните конфликти там, където те са стигна ли днес и да ги продължим в същия смисъл.
Работещият физически, под властта на друг, има едно схващане за света различно от това на духовно работещия. Една епоха, която замества една стара стопанска форма с друга, донася също на повърхността на историята други възгледи за живота. Ако искаме да разберем една епоха, за нейното обяснение трябва да вземем под внимание нейните социални отношения, нейните стопански събития. Всички политически и духовни течения са едно ставащо на повърхността отражение на тези събития. Те се представят като идеални последствия на реалните факти; те нямат никакъв дял в тези факти. Следователно също така един светоглед възникнал чрез идеални фактори не може да има никакъв дял в развитието на съвременното поведение в живота; нашата задача е да приемем реалните конфликти там, където те са стигна ли днес и да ги продължим в същия смисъл.
към текста >>

48. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение.
Да, към образите никога не бива да се подхожда по такъв начин, сякаш те означават това или онова. Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение. Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо. Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля.
към текста >>

49. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>

50. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно.
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората. Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия. И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>

51. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Това е мисловно поведение, което показва много добра воля.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>

52. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“. Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи. За човека с необременено съзнание това е ясно като бял ден. Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене. Нашата епоха копнее за творчески мисли. Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
към текста >>

53. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм".
Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>

Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
към текста >>

Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане възприятие, такова е основанието на една модерна Космология.
Да се намерим съзнателно в душевното състояние на едно малко дете, такова е основанието на една истинска модерна философия. Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане възприятие, такова е основанието на една модерна Космология. Да направим да възкръснат отново в душата на днешните времена вътрешната субстанция на съвсем първобитното човечество което още беше съединено с боговете това е основанието на религиозното познание.
към текста >>

54. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>

55. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват.
За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня. Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание. Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние. Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността. Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания. Следователно аз искам да ви дам едно, макар и в очерк описание на тези опитности, така както Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат.
към текста >>

За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота. Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх. За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>

И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>

От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение.
Религиозните стремежи, религиозното чувство, религиозното съзнание в течение на будния живот имат следователно своя произход в опитностите изживени от душата през нощта. Този етап отговаря на най-дълбокия етап на съня. От него човек извлича оцветението на своето религиозно поведение. Чрез една жива опитност за това, което е било първобитното човечество, опитност до бита при пълно съзнание поддържано от Интуицията, опитност пропита от интуиции, човек може днес да основе религиозния живот върху познанието; това религиозно познание може да бъде добито, когато свръхсетивната Интуиция озарява и познава най-дълбоката фаза на съня. Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня.
към текста >>

56. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света. Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
към текста >>

57. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>

Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>

58. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение.
С настъпването на деветото столетие самопонятно е, че тези данни трябва да се приемат така, че те съставляват нещо средно по отношение на времето; преходът става постепенно с настъпването на деветото столетие в човешките души проблясва лично индивидуалната интелигентност /ум/. Човекът получи чувството: аз образувам мислите. И това образуване на мислите беше нещо преобладаващо в душевния живот, така щото мислещите хора виждаха същността на човешката душа в нейното умствено поведение. По-рано хората имаха за душата една имагинативна /образна/ представа. Те виждаха нейната същност не в образуването на мислите, а в нейното участие в духовното съдържа ние на света. Мислейки хората мислеха свръхсетивните духовни Същества; и тези същества действуват в човека; те също мислят вътре в него. Това, което живее по този начин от свръхсетивния духовен свят в човека, него чувствува той като душа.
към текста >>

59. 18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман GA_26 Мистерията на Михаил

И по този начин то доведе до добрата страна на възгледа за природата, който почива на отвлечените идеи, и до някои също така добри принципи на поведението в живота.
Сега можем да кажем: това, което стана от страна на човечеството всред това положение, то стана полу-съзнателно. И по този начин то доведе до добрата страна на възгледа за природата, който почива на отвлечените идеи, и до някои също така добри принципи на поведението в живота.
към текста >>

60. 10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н.
Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество. Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм. 80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина.
към текста >>

Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина. Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>

61. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна.
В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло. Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло. В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло. Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др. Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално. Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата. В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане. Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията.
към текста >>

62. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло.
При сенната треска имаме като болестни симптоми възпалителни явления на лигавицата на очите, носа, гърлото и на горните въздушни пътища. И анамнезата при страдащите от сенна треска пациенти сочи то пътя към това, че и през детския период са имали болестни процеси, които принадлежат към областта на "ексудативната диатеза". Това насочва към етерното тяло и поведението на астралното тяло.
към текста >>

63. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи.
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд. Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи. Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години.
към текста >>

64. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Въпреки яда си, съдейки по нашето поведение, веднага му просветна кой е злосторникът.
Баща му ги видя. Повечето от учениците вече си бяха тръгнали. Аз, синът на учителя и още неколцина момчета още бяхме там. Даскалът беше извън себе си и започна да ругае. Аз бях убеден, че дори щеше да почне да „реве“, ако гласът му не ставаше все по-пресипнал. Въпреки яда си, съдейки по нашето поведение, веднага му просветна кой е злосторникът. Тогава обаче нещата взеха друг обрат. Домът на учителя беше стена о стена с класната стая. Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен.
към текста >>

Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
Не можех да си създам никакво отношение към тази ложа. Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
към текста >>

65. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Такова беше и цялостното поведение на Брентано.
Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност. Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността. Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане. От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му. Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен.
към текста >>

66. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно. Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
към текста >>

67. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот. Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение. Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом. Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>

Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел.
към текста >>

68. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти.
С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти. В неговия език – във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа. Такъв стоеше пред мен Щайн, когато го посетих преди изпита. Той ми каза: „Вашата дисертация не отговаря на изискванията. От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях.
към текста >>

В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте.
Винаги приятни бяха моментите, когато в Архива се появяваше великият херцог Карл Александър. В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте. Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление. Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
към текста >>

69. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Неговото поведение и подход бяха непретенциозни, но който разбира от такива неща, скоро след запознанството с него усещаше значимостта на личността му.
Чрез заниманията си с литературното и художественото Лудвиг Лайстнер не загуби връзката си с непосредствено човешкото. Неговото поведение и подход бяха непретенциозни, но който разбира от такива неща, скоро след запознанството с него усещаше значимостта на личността му. Официалните изследователи на митове се противопоставяха на неговите схващания и почти не им обръщаха внимание. Така един мъж, на когото поради вътрешната му ценност се полага едно от първите места в духовния живот, остана почти незабелязан. От книгата му „Загадката на сфинкса“ науката за митовете би могла да получи съвсем нови импулси, но тази книга не оказа почти никакво влияние.
към текста >>

70. XVII. Критически забележки върху етиката GA_28 Моят жизнен път

До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората. Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения. До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това. Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>

71. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

В цялото му външно и вътрешно поведение говореше мирови опит.
Първото впечатление, което получих от Дж. Х. Маккей, веднага изпълни душата ми. Той носеше „свят“ в себе си. В цялото му външно и вътрешно поведение говореше мирови опит. Той беше прекарал известно време в Англия и Америка. При все това се отличаваше с безгранична любезност. Изпитвах голяма обич към този човек.
към текста >>

72. XXXVI. Езотерични указания GA_28 Моят жизнен път

Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание. Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>

73. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете.
Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице.
към текста >>

В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>

Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>

И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>

Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>

74. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота.
Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен въпрос: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден? Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред. Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

75. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

В тази връзка трябва да споменем опитите за развиване на антропософско поведение и живот в различните области на практическия живот.
В тази връзка трябва да споменем опитите за развиване на антропософско поведение и живот в различните области на практическия живот. Тук отново много членове са започнали да чувстват, че провеждането на тези неща е всякакво друго, но не и антропософско.
към текста >>

76. 10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната сфера трябва да бъде напоена с любов.
Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната сфера трябва да бъде напоена с любов. Всеки, който си държи очите отворени в Антропософското общество знае, че много хора влизат в него, защото истините за живо та в другите области пропускат основния тон на човешката любов. Човешката душа притежава фина чувствителност за възприемане на този тон и това в най-висша степен се превръща в посредник за разбиране.
към текста >>

77. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата. Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е. всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е. цялата особеност на духовния живот. Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното. Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното. Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано.
към текста >>

78. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>

С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>

79. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

80. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува.
към текста >>

81. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
към текста >>

82. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не. Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас. Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>

83. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

84. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек.
Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци, може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения.
към текста >>

85. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава цялото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.
Който не вижда тези неща, преминава именно като сляп през живота. Тук става дума не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика. Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други дела и обстоятелства. Всичко, което човек прави е като зов, обърнат към невидимите същества. Дадените същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни безделници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и медиумите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги закърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие. От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава цялото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.
към текста >>

86. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло.
Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно. Тези включвания, тези втвърдявания лошо се съотнасят със съществата, които през нощта трябва да овладеят физическото тяло, които, следователно, както ние видяхме, от други светове изпълняват във физическото тяло тези функции, които през деня се изпълняват от астралното тяло и Аза.
към текста >>

87. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят. И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса. Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>

88. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>

89. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>

90. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
Човекът е сложно същество, защото той е действително огледален образ на духовния свят. Разбирането на това ще го накара да осъзнае истинската своя стойност. Но от узнаването, че макар да сме отразени образи на духовния свят, много още ни липсва, за да бъдем такива, каквито трябва да сме от това познание иде придобиваме както съзнание за нашата стойност на човешки същества, така и поведение на скромност и смирение пред Макрокосмоса и неговите богове.
към текста >>

91. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
Важното е да се виждат нещата такива, каквито са. Човек може да вижда нещата каквито са обаче, когато е в положение да приложи към реалността понятия, идеи, които възникват от една антропософски ориентирана духовна наука. Мъртвите активно ще участвуват в останалата част от земното съществуване. Важното обаче е как те ще участвуват. Преди всичко тук ще се прояви огромната разлика. Посредством поведението на човека на земята участието на мъртвите ще бъде ръководено от едно добро направление по такъв начин, че импулсите на мъртвите за работа ще са в състояние да произтичат от самите тях, импулси, взети от духовния свят, в който мъртвите живеят след смъртта.
към текста >>

92. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло. 4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот. Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>

93. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нима това не е едно чудовищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат!
Но мой познат твърди, че според него има и друго обяснение за многото мухи в стаята че в нея живее една страшно немарлива домакиня. Нима това не е едно чудовищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат! За мен първото обяснение, което свързва мухите с натрупаната мръсотия, е по-точно! "
към текста >>

94. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация. И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм. Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена. Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>

95. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците.
Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус. У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците. Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло. Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус. Третото качество „напредваше в мъдрост", е нещо самопонятно. Момчето Исус от Евангелието на Лука беше не толкова мъдро, колкото любвеобилно, способно да обича в най-висшия смисъл на тази дума. Но така или иначе, „напредването в мъдрост" стана възможно едва след като индивидуалността на Заратустра премина в Натановия Исус.
към текста >>

96. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие.
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание? Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие. Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал.
към текста >>

Това излагам като факт, заедно с разказаното днес върху чисто вътрешно наблюдение над образа и поведението на човека.
И макар да е трудно да се опише, какво точно има там, че горе, от раздутия гръбначен мозък започва виолетово синьото и стигайки до края на гръбначния стълб, срещаме един по-ясно зеленикав цвят. Това излагам като факт, заедно с разказаното днес върху чисто вътрешно наблюдение над образа и поведението на човека. След това трябва да направим опит да разгледаме и другата част на човешкото същество, присъединяваща се към разгледаната днес част под формата на шия, туловище, крайници и т.н., като втори елемент на човешката двойственост, та после да можем да преминем към това, което ни се представя като взаимодействие на тази човешка двойственост.
към текста >>

97. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

И трудностите на човешкото себепознание са нещо, което антропософът постоянно трябва да поставя пред душата си, защото от друга страна това себепознание е нещо крайно необходимо, ако искаме въобще да стигнем до една достойна човешка цел в мировото битие, до едно действително достойно за човека съществуване и поведение.
Несъмнено себепознанието на човека е едно изискване към нашата душа през всички времена, в които хората са се стремили към познание – мистично, реалистично или някакво друго. Обаче както многократно съм подчертавал при други случаи, това себепознание на човешката душа не е така лесно, както мнозина от антропософите си представят понякога. И трудностите на човешкото себепознание са нещо, което антропософът постоянно трябва да поставя пред душата си, защото от друга страна това себепознание е нещо крайно необходимо, ако искаме въобще да стигнем до една достойна човешка цел в мировото битие, до едно действително достойно за човека съществуване и поведение.
към текста >>

98. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо?
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо? Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества! И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>

99. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация.
Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече. Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго. И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>

100. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра.
Ако първоначално казаното днес ви се струва гротескно, все пак се опитайте да размислите логично върху нещата. Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически. И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината. Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност. Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра. С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>

101. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>

102. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
И Вие ще сте в състояние да понасяте сравнително лесно тези мистични личности преди всичко в случаите, когато те са съхранили в себе си един значителен остатък от своето обикновено човешко съзнание, когато тъй да се каже в своите личностово-човешки особености, те се издигат над всякакви мистични изживявания, когато с ирония и хумор те признават, че далеч не са преодолели човешкото. Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно. От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да превъзмогне, го спъват и връщат назад. По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
към текста >>

103. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят. Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там. Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>

Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло.
Това е само едната страна на онова, което имам да Ви описвам. Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията. Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло. Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност.
към текста >>

Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него. Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят. Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>

104. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>

105. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>

106. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение.
Ако искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да бъдем наясно върху факта кое прави необходима работата върху Аза. Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си лош човек. Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо. Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа. На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н. Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен.
към текста >>

107. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят.
После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник. Тази е най-добрата характеристика: че моралния живот на Земята ни подготвя за съвместен живот в духовния свят, а на мъчителна самотност, при който имаме постоянен копнеж да познаем заобикалящия свят, заобикалящите същества, ни осъжда неморалността на нашето сърце, както на нашето мислене и поведение във физическия свят. Ние се вживяваме в тази сфера, или като самотник, или като дружелюбен дух, който носи благословение в духовния свят. Окултизмът винаги е наричал тази сфера сфера на Меркурий. Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено.
към текста >>

Но това поведение се развива първо това, което е истинското отношение на човешката любов.
Тогава ще се добие истинското отношение на човека към човека и любовта ще влезе в човешката душа във формата, която е действително истинска човешка, когато човекът застане срещу човека така, че човека да бъде една свещенна загадка за човека. Но това поведение се развива първо това, което е истинското отношение на човешката любов.
към текста >>

108. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това.
Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението.
към текста >>

109. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша? Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>

110. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру.
И за да не бъде окончателно изгубена връзката с душевно-духовното, която е била постигана по споменатия начин в древните времена, когато е господствувала именно кръвната връзка всред племената и народите, за да не бъде изгубена тази връзка, трябваше да се изградят нови методи, нови наставления с оглед преминаването от кръвното родство към периода, в който то престана да съществува. Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду. Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
към текста >>

111. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм.
Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му. Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм. Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно. Навсякъде значи е налице тази нервност.
към текста >>

112. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека.
От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно. Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. Подобието на познавателния път с моралните импулси достига дори до детайлите. Това трябва да се илюстрира с един пример.
към текста >>

От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
към текста >>

113. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически.
При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически. Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите. Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени. Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества.
към текста >>

114. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно.
Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят. Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите.
към текста >>

115. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати единствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят.
Когато по пътя на ясновиждащото съзнание някой достигне до представи, които могат да се добият само от духовния свят, те, разбира се, могат да бъдат подложени на много нападки от страна на Фердинанд Райнеке. Всички представи, до които трябва да достигнем за така нареченото превъплъщение, за повтарящите се земни животи, т.е. действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати единствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят. Те могат да се получат само от духовния свят. Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждебност от нашето време. От самото начало не трябва да се отрича, че тъкмо в тази област се творят, разбира се, най-ужасните безчинства, защото мнозина получават едно или друго впечатление и го отнасят към една или друга предишна инкарнация. Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси.
към текста >>

116. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
към текста >>

117. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно.
Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
към текста >>

118. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере. На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
към текста >>

119. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта. Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
към текста >>

120. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко. И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>

121. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>

122. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди. В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата. Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение. И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност. Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
към текста >>

123. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Тягостната обстановка, създадена от действията на Вашите министри, не можа да промени искрения интерес, който изпитвам към Вас; съжалявам, че трябваше да намекна за евентуалните мерки, към които би ме принудило поведението на Вашето правителство."
"Тягостната обстановка, създадена от действията на Вашите министри, не можа да промени искрения интерес, който изпитвам към Вас; съжалявам, че трябваше да намекна за евентуалните мерки, към които би ме принудило поведението на Вашето правителство."
към текста >>

124. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>

125. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае.
Една позитивна мисъл, за да си състави човек преценка, би била например да се вземе под внимание какви ужасии всъщност произтичат от това, че откъм периферията войната не само изобщо се води, но се води така, че както поради неизбежни обстоятелства, така и поради престъпно поведение тя трае по-дълго, отколкото трябва да трае. Това направо е нещо невероятно, като се има предвид колко важно е една война да не трае прекалено дълго, ако въобще е наложително да се води. От страна на периферията обаче тя не само се води, ами се води така, както никога не би могло да се получи, ако се прозреше, че под влияние на собствения дилетинтизъм и на собственото безсилие все повече и повече продължава да не се върши нищо и че тъкмо поради бездействието работата се протака така безогледно.
към текста >>

126. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност.
Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив. Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям.
към текста >>

Който търси някакво обяснение, ще го намери в това,че той по свой начин прилагал импулсите, които човек получава като член на така наречената "Оранжева ложа", защото цялото му поведение свидетелства за реализиране импулсите на Оранжевата ложа, в която членувал.
Който търси някакво обяснение, ще го намери в това,че той по свой начин прилагал импулсите, които човек получава като член на така наречената "Оранжева ложа", защото цялото му поведение свидетелства за реализиране импулсите на Оранжевата ложа, в която членувал.
към текста >>

127. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне.
И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната. С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне. Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока.
към текста >>

Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен?
И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната. С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне. Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока.
към текста >>

128. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Не е приятно да си кажеш: аз, собствено, съм много тщеславен, това е причината за моето поведение.
– Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта. Представите на горното му съзнание са насочени към това, да скрие действителността от самия себе си, да оправдае себе си пред самия себе си. Познавах един човек, който при всяка възможност подчертаваше, че поддържа определено духовно направление от чиста самоотверженост, че той самият не му симпатизира, но чувството за дълг и самоотверженост го заставят да поддържа това движение. Аз му казах: Работата не е в това, как вие разглеждате своите постъпки и с какво ги мотивирате за себе си, работата е в действителните им причини. И вие постъпвате така, защото това ви доставя наслада, защото това ласкае вашето тщеславие. Не е приятно да си кажеш: аз, собствено, съм много тщеславен, това е причината за моето поведение. Затова и ценим нашата майя, която ни представя в друга, по-добра светлина. Майята за самия себе си, която носим в своето съзнание, често е още по-далеч от истината, отколкото майята относно духовното познание за света. С пълно основание хората смятат, че любовта е най-голяма ценност, но колко често тази дума звучи без всякакво основание! Когато бяхме още свързани с Теософското общество /бележка 25/, ние постоянно слушахме за любов, любов и любов. Но често тази любов беше само завеса, простираща се над догматичните раздори.
към текста >>

129. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света! Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло. Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки. Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък. Тогава, ако в неговото етерно тяло задният мозък е развит правилно, такъв човек може да стане добър човек, макар и във физическото му тяло да има заложби за престъпност. Оттук виждаме, какво значение може и трябва да има духовната наука за практическия живот. Чисто външната наука не може да внесе корекции в главния мозък на престъпника, защото тя оперира само с фактите от физическия свят. Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/. По този път се разкриват перспективи за бъдещо развитие.
към текста >>

130. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия. Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция. Както вече беше казано, ще са нужни много часове, за да се изложи това детайлно; засега мога само да го набележа.
към текста >>

131. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Влиянието на духовния свят върху поведението на човека.
Борбата между Архангел Михаил и ариманическите сили от 1841 до есента на 1879. Духовете на Мрака и последиците от тяхното сваляне на Земята. Как човекът става проводник на материалистическите импулси. Бактериалните инфекции и Лунните влияния като последици от подобна борба през миналите състояния на Земята. Пример за ариманически начин на мислене. Влиянието на духовния свят върху поведението на човека. Земното отражение на духовните събития. Соловьов и руския народностен Дух.
към текста >>

Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.
Ангели и Архангели: Тяхното участие в историята и във функциите на човешкия организъм. Прекратяване на физическото размножение през 6 и 7 хилядолетие. Духовете на Мрака и дарвинизма. За противоречието между мисловния и волевия живот, и неговото отражение върху съвременната демокрация. Метерлинк. Поанкаре като пример за политическо поведение, диктувано от финансови съображения.
към текста >>

132. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение!
Но не само той, мнозина хора изгубиха ясния контрол върху нещата. Само че позволете ми, скъпи приятели, да запитам: Какво представляваха всъщност тези мигове, за конто хората признаваха, че губят ясния контрол върху нещата? Какво представляваха те? В хода на космическата еволюция тези мигове означаваха: Ето, точно сега Ариман*6 и неговите войнства влизат в човека, в човешката душа, в човешкото поведение! Ако обаче човек бди над своето съзнание, ако не му позволи да се помрачи или колабира, тогава няма да се появят нито Ариман, нито Луцифер. Но щом то бъде помрачено, в този момент ръцете на Ариман са развързани. И тогава се случват такива събития, които изобщо не намират място в дипломатическите документи; а в тях казано между другото през последните години се пазят съвсем безполезни сведения. Но да продължим нататък. Това, което става в нашата епоха, това което доведе хаоса, не произлиза от човека.
към текста >>

133. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък.
И така, интелектуалното, или научно развитие напредва по една възходяща линия. Обаче моралното развитие на хората не напредва в същия темп. И ако моралното развитие на хората беше напреднало както интелектуалното им развитие, скъпи мои приятели щеше ли тогава да настъпи днешната световна катастрофа? Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството. Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък. Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз*8 само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.
към текста >>

134. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци.
Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани.
към текста >>

135. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Макар и смътно, човекът осъзнаваше този факт и в съответствие с него определяше своето поведение.
Преди беше сравнително лесно да се влезе в контакт с Духовете и мъртвите. Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха. Разбира се, определени хора запазиха тази способност. Древните възприемаха всички явления около себе си именно в елементарния мисловен свят, какъвто го описах пред Вас, само че те бяха в полусън. Човекът все още не беше обособен и консолидизиран в силовите сфери на обгръщащия го отвсякъде духовен свят; човешкото същество се извисяваше в духовния свят и после пак се прибираше. Макар и смътно, човекът осъзнаваше този факт и в съответствие с него определяше своето поведение.
към текста >>

136. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха.
И какво трябваше да донесе тя? Един дълбок и всеобщ материализъм, който постепенно щеше да нахлуе във всички области на човешкия живот. Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха. Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха. Тук са и корените на неговото сурово, ярост но предупреждение: От заниманията със световните дела, от грижите за външния свят не може да се очаква нищо добро. Вие трябва да се освободите от всичко, което ви свързва с външния свят, от всичко, което ви дава външният свят. Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца. Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
към текста >>

Виждате ли, в поведението на човека нещата опират до това, той да действува в непосредствената и жива действителност, а не да се остави под властта на своите понятия.
Виждате ли, в поведението на човека нещата опират до това, той да действува в непосредствената и жива действителност, а не да се остави под властта на своите понятия. В разсъдъчния и понятиен живот нещата се свеждат до ясно разграничение на едно понятие от друго. Аз нарочно избрах този пример, за да посоча разликата между поведението в света на понятията и в света на непосредствената и жива действителност. И ако един човек не може да схване тази разлика, той няма да разбере и задачите, които близкото бъдеще ще постави пред него. Въпросът тук се свежда до следното: да се съвобразим преди всичко с това, което живее в реалния свят.
към текста >>

Аз нарочно избрах този пример, за да посоча разликата между поведението в света на понятията и в света на непосредствената и жива действителност.
Виждате ли, в поведението на човека нещата опират до това, той да действува в непосредствената и жива действителност, а не да се остави под властта на своите понятия. В разсъдъчния и понятиен живот нещата се свеждат до ясно разграничение на едно понятие от друго. Аз нарочно избрах този пример, за да посоча разликата между поведението в света на понятията и в света на непосредствената и жива действителност. И ако един човек не може да схване тази разлика, той няма да разбере и задачите, които близкото бъдеще ще постави пред него. Въпросът тук се свежда до следното: да се съвобразим преди всичко с това, което живее в реалния свят.
към текста >>

137. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека.
Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща. Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека. Това, че се говори за стремеж за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони. Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си разум в области, където тези нагони действат.
към текста >>

138. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Преди всичко според поведението на хората на Земята съдействието на мъртвите от едната, от добрата страна ще бъде насочено в такава посока, че мъртвите ще могат да действат там, където импулсът за действие изхожда от самите тях, където е взет от духовния свят, който се изживява от мъртвия след смъртта.
Към всичко това трябва да се прибави, че е необходимо хората да се подготвят, като повече не смятат действителностите за илюзии, а знаят, че наистина ще се появи духовно схващане за света, духовно разбиране на света. Много зависи от това нещата да изглеждат такива, каквито са! Но човек може да ги види такива, каквито са, ако е в състояние да приложи към действителността понятията, идеите, идващи от антропософски ориентираната духовна наука. За останалото време от земното битие до голяма степен ще съдействат именно мъртвите. Как ще съдействат те, ще е много важно. Преди всичко според поведението на хората на Земята съдействието на мъртвите от едната, от добрата страна ще бъде насочено в такава посока, че мъртвите ще могат да действат там, където импулсът за действие изхожда от самите тях, където е взет от духовния свят, който се изживява от мъртвия след смъртта.
към текста >>

139. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи.
Нека се опитаме да охарактеризираме тези събития още по-точно. Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката. Главното е, че в точно определен момент ще настъпи нещо троично. Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи. Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
към текста >>

140. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили. И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата. И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно. Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>

141. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>

142. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние зададохме въпроса за произхода на човешката интелигентност, за произхода на човешкото интелигентно поведение, което, просто казано, има за свой инструмент организма на нашата глава.
Ние зададохме въпроса за произхода на човешката интелигентност, за произхода на човешкото интелигентно поведение, което, просто казано, има за свой инструмент организма на нашата глава. И ние видяхме, че това интелигентно устройство на нашата душа произхожда от онова дело на Архангел Михаел, което обикновено е представено символично със свалянето на Змея. Това е всъщност един много тривиален символ. Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност. Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс.
към текста >>

143. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>

144. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам.
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам. Защо хората стават, материалисти, защо те признават единствено външните материални стойности? Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
към текста >>

145. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>

146. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>

147. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
към текста >>

148. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>

149. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека първо да се спрем на онази воля, която непосредствено ръководи нашето поведение стига да не сме ужасно лениви хора от пробуждането сутрин до заспиването вечер.
Не трябва да съществува никакво съмнение: Духът работи в нас дори и тогава, когато спим. Но тъкмо по отношение на волята, тук трябва да различаваме две важни подробности. Нека първо да се спрем на онази воля, която непосредствено ръководи нашето поведение стига да не сме ужасно лениви хора от пробуждането сутрин до заспиването вечер. Разбира се, ние не можем да проникнем в самата същност на тази воля, обаче импулсираните от нея действия лесно се разграничават от нашето обикновено съзнание. Когато вървим по улицата, ние съвсем не знаем как се осъществява този волев импулс. Обаче ясно виждаме как вървим, как напредваме крачка по крачка. Или иначе казано, с помощта на нашето обикновено съзнание, ние регистрираме само види мата страна на волевия акт. Тази е едната страна на волята.
към текста >>

150. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията.
към текста >>

151. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>

Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>

152. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
към текста >>

153. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик. Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
към текста >>

154. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Същото е поведението, когато някой казва: човекът се ражда от физически човешки зародиш.
Същото е поведението, когато някой казва: човекът се ражда от физически човешки зародиш. Той съвсем не се ражда физическия човешки зародиш, а от целия универс. И неговата духовно-душевна част участва между смъртта и едно ново раждане, в работата върху свръхсетивната човешка форма етерно-душевната, която обаче се свива така, че да може да се облече във физическа материя. Действително, човекът е само сцена, на която се провежда това, което универсът и самият той, със своите метаморфозирали сили извършват върху неговото физическо тяло.
към текста >>

155. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората. Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване. Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.
към текста >>

156. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така че то усеща моето поведение пред него като своя съдба.
Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот. Както аз се държа пред едно дете на четири години, детето го поема и носи в живота си до шестдесетата му година. Така че то усеща моето поведение пред него като своя съдба.
към текста >>

157. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>

[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи. - Бел. пр.
към текста >>

158. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение.
И сега Вие виждате дълбоката и жива връзка, която цари в тези неща; Между смъртта и новото раждане Вие си казвате: Да, в земния си живот аз допуснах тази или онази грешка... и тази вътрешна опитност сега ще определи едно или друго поведение. С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани.
към текста >>

159. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса. Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли. Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>

160. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства. Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение. Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>

Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>

същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове. А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>

161. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек. Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества.
към текста >>

Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек. Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми.
към текста >>

162. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят. Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят. В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>

Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот. И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>

163. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло. И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>

Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>

Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили. Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>

164. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>

165. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>

В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
към текста >>

166. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Но виждате ли, освен душевната окраска съществува и още нещо. Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
към текста >>

Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето поведение преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без постигане на връзката между духовното и физическото във всички неща.
Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето поведение преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без постигане на връзката между духовното и физическото във всички неща. Тогава бихме се приближили до изживяване на първата Йерархия.
към текста >>

167. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

- Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа.
Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа. Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
към текста >>

Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот.
И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.
към текста >>

168. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен.
Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден. Даже вечерята, която често е вземал заедно с барон фон Шпаун, по един деликатен начин е била заплащана от Шпаун. Шуберт не е имал пари даже да си наеме пиано. В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен. Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично.
към текста >>

169. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
към текста >>

170. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Именно това е, което може би точно сега все повече и повече ще бъде разбирано също и от членовете на Обществото чрез поведението на антропософското движение, каквото то съществува от Коледа насам.
Именно това е, което може би точно сега все повече и повече ще бъде разбирано също и от членовете на Обществото чрез поведението на антропософското движение, каквото то съществува от Коледа насам. И поради това, отсега нататък Антропософското движение ще се изгражда така, че няма да взима под внимание нищо друго, освен това, което духовният свят иска от него.
към текста >>

171. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата.
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон? - Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата. И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата. - Но защо аз въобще проследявах много неща, които идваха от устата на Шрьоер? Естествено Шрьоер не можеше да знае нищо за такива неща и причината, за да проследя казаното от него, не беше, че аз приемах това като предзнаменование. Обаче някои неща, точно онези, които идваха привидно немотивирано, бяха важни за мен, важни чрез нещо, което веднъж по странен начин излезе наяве.
към текста >>

172. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас.
Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него.
към текста >>

173. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания. В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
към текста >>

В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания. В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
към текста >>

Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот.
Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави. И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо. Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот.
към текста >>

Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек.
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел. Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек.
към текста >>

Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
към текста >>

174. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността.
Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. -
към текста >>

Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия.
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят. Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ!
към текста >>

Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
към текста >>

Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н.
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
към текста >>

175. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии.
Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност? Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите. Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
към текста >>

Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил.
към текста >>

176. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>

177. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите. Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
към текста >>

178. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер.
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм. Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер. Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил. Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост. Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено. Благородството му е особено свойствено.
към текста >>

179. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане.
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане. Действие на кармата на миналото в изграждането на главата. Бъдеща карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на антропософията.
към текста >>

180. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В поведението на жената имало нещо героично.
Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата! Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот. Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете. За да го стопли, го привързва на гърдите си.
към текста >>

181. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
към текста >>

Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>

С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства.
към текста >>

Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими. Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното. След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>

182. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато чрез второто упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведение, той с грижливо внимание трябва да осъзнае в душата си това чувство на вътрешен подтик за дейност и тогава така да излее това чувство в тялото си, че да го остави да протече от главата до над сърцето.
След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец. Доколкото е възможно първото упражнение трябва да се изпълнява и през втория месец, макар и не така безусловно задължително както през първия месец. То не трябва да се оставя без внимание, иначе скоро ще се забележи, че се загубват плодовете от първия месец и се възстановява старият навик на неконтролираните мисли. Трябва да се полагат грижи никога да не бъдат отново загубени придобитите вече плодове. Когато чрез второто упражнение човек е осъществил вече такова инициативно поведение, той с грижливо внимание трябва да осъзнае в душата си това чувство на вътрешен подтик за дейност и тогава така да излее това чувство в тялото си, че да го остави да протече от главата до над сърцето.
към текста >>

183. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики.
към текста >>

184. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

Всяко необмислено поведение, всяка безсмислена проява да се отстранява от душата.
Дори за най-незначителните неща да се взема решение само след основно и цялостно обмисляне. Всяко необмислено поведение, всяка безсмислена проява да се отстранява от душата. За всичко човек винаги да има добре претеглено основание. Непременно да изостави всичко, което не му се налага от някакво важно основание.
към текста >>

Където човек действа сам - по собствена инициатива, - предварително до най-малките подробности да прецени въздействията от това поведение.
Където човек действа сам - по собствена инициатива, - предварително до най-малките подробности да прецени въздействията от това поведение.
към текста >>

185. Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието GA_245 Указания за езотеричното обучение

Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение. Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни. Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма.
към текста >>

186. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота. Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>

187. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят.
към текста >>

188. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората.
Гьоте далеч не искаше да каже: Да, Боговете съществуват! Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много символично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше. Той изобщо не познаваше подобно усещане. Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората. За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния свят и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния свят, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен свят. За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния свят. Ето как Гьоте усещаше класицизма. Според него той беше в основата на гръцкото изкуство и въобще в основата на истинското изкуство.
към текста >>

189. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение.
Много добре е да се каже: Ти си се разгорещил, излез за пет минути и т.н. Въобще става дума за това, че при подобни случай е необходим индивидуален подход не само към децата, но и в самото поведение. Трябва да се направи всичко възможно, което сме убедени, че ще е полезно.
към текста >>

190. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете. Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>

191. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец. Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>

192. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето.
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество. От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното. Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето.
към текста >>

С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин. Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
към текста >>

193. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание. По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците? Как да се отнасяш към другите хора в качеството си на свещеник?
към текста >>

Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение.
Какво означава това? Ако по-рано, примерно, съм бил свещеник, аз съм бил наясно какво е моето място в социалния живот. Не е имало нужда да проверявам в някаква книга, защото съм знаел: В тази ситуация аз трябва да постъпя по този начин! Обличайки свещеническите одежди, аз съм знаел много точно задълженията, които те ми налагат. Държейки в ръката си благородническата шпага, аз съм бил наясно, че тъкмо благородството определя моето поведение. Навсякъде в социалния живот аз съм бил насочван от външни фактори.
към текста >>

194. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло.
Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
към текста >>

195. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>

196. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес.
Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес. Всичко това, свързано с усилието да бъдат приучени към сръчност на пръстите на ръцете, в силна степен стимулира зъбообразуващия процес. Елате при нас във Валдорфското училище в часа по трудово обучение, и Вие ще откриете, че момчетата плетат с шишове и куки тъй, както момичетата, че всичко са прави по един и същи начин от момичетата и от момчетата. Дори и по-големите момчета с голямо удоволствие вземат участие в плетеното.
към текста >>

197. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно.
Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции. От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора. Трябва да се насочим по този начин. От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона. Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области. Същото се проявява и при противодействието. Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси. Върху тези ритмични процеси упражнява благоприятно въздействие кафето аз описвам факта, при което естествено не искам нищо да препоръчам, защото в друго отношението (кафето) може да бъде вредно, защото отнема на Аза задължението да регулира сам тези ритмични процеси, но за това не искам да говоря, искам да говоря само за самия факт.
към текста >>

198. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

прилагаме медта по начин, сроден на нейното поведение тук на Земята.
Ето защо ако искаме да въздействуваме чрез мед, то нещата се свеждат до това, да си кажем златното правило: тук ние ще приложим общо медта по такъв начин, че да е ниско потенцирана разбира се не трябва да я прилагаме във вредно големи за човека дози -, т.е. прилагаме медта по начин, сроден на нейното поведение тук на Земята.
към текста >>

199. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>

200. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно. Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие. Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства. А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер. Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите. Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>

Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер. Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите. Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>

в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

202. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните. Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
към текста >>

203. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек. Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят. Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>

Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
към текста >>

Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм.
И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно! Обаче от друга страна не бива да тръбим: Умопомрачените са божествени хора. – В наши дни това не бива да се прави. Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм. И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен израз в здравия човешки организъм. Стигнем ли до едно такова разбиране, ние ще започнем да обръщаме внимание и на интимните подробности, за които вече стана дума.
към текста >>

204. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още.
Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване. При такива деца ние трябва да насочим цялото си внимание към тях, да участвуваме във всичко, което те правят. Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още. Да сме заедно с тях във всичко, което те изживяват. Тези неща са много важни.
към текста >>

205. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките!
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално тяло всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо тяло. И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура. Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши.
към текста >>

206. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Моля Ви да обърнете внимание на нейните прекрасни сини очи, на русите коси и техния особен блясък, и Вие ще имате непосредственото впечатление, колко сулфуристично е това дете, колко сулфуристично е то дори и в своето поведение.
Виждате хубавите руси коси. Интересното тук е, че за известно време двете деца бяха заедно. Те бързо се сприятелиха и един ден момчето, което представихме завчера, донесе отнякъде една ножица. Момичето го помолило за това, и нашият добър, послушен джентълмен намерил тази ножица, с която малката дама си отрязала косата. Тя не е никаква еснафка. Моля Ви да обърнете внимание на нейните прекрасни сини очи, на русите коси и техния особен блясък, и Вие ще имате непосредственото впечатление, колко сулфуристично е това дете, колко сулфуристично е то дори и в своето поведение. Едно много мило дете, носещо в себе си достатъчно Sulfur; мило, подвижно, стегнато дете.
към текста >>

207. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания.
И тъкмо една такава абнормност е много трудна за повлияване. Защото, виждате ли, в тази възраст нещата остават незабележими и човек не може да им се противопоставя. В тази възраст децата подражават, вършат това, което става в тяхното обкръжение и в поведението им не се забелязва никаква склонност към клептомания. Тази склонност към клептомания проличава едва след смяната на зъбите. Но дори и след като смяната на зъбите е приключила, детето все още не е в състояние – понеже с душевните си сили то не е навлязло достатъчно навън във физическия свят – да развие друг морален усет, освен този: Доброто ми харесва, злото не ми харесва. Нещата остават в плоскостта на естетическата преценка. И тук възпитателят трябва да насочва детето по такъв начин, че да пробуди у него усета за доброто чрез това, че детето да превърне своя възпитател в норма на подражание. Ето защо в тази детска възраст нашата Валдорфска програма смята за особено важен авторитета на учителя; у детето следва да бъде пробудена една естествена преданост към възпитателя и възпитателят да говори за доброто по такъв начин, че детето да изпитва симпатия към него, а към злото да изпитва антипатия.
към текста >>

Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение.
Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение. Разбира се, това не бива да се прави прибързано. Тези импулси трябва да бъдат внесени в интелекта чрез подходящи истории, но не и прибързано, понеже в такъв случай всичко пропада. Виждате ли, при тези неща е изключително трудно да говорим за успех, понеже обикновено успехът е незабележим. Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума, възпитателите своевременно биха започнали да разказват такива истории. А те винаги вършат работа, стига да имаме достатъчно търпение.
към текста >>

208. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват. Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело. Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти.
към текста >>

209. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение.
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата. Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва. За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение. И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят.
към текста >>

210. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни. Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството. Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия. Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>

Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата. Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система. По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти. Лекуването като богослужение.
към текста >>

211. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Друга една глава е следната: и това е една обширна глава в пасторската медицина, занимаваща се със следното: какво трябва да бъде поведението на душевния пастир в съгласие с това на лекаря при психопати, при душевно малостойни или дори душевно ненормални личности.
Друга една глава е следната: и това е една обширна глава в пасторската медицина, занимаваща се със следното: какво трябва да бъде поведението на душевния пастир в съгласие с това на лекаря при психопати, при душевно малостойни или дори душевно ненормални личности. За подобни психопатични хора душевното пастирство бива модифицирано. В съществената си част това е задачата, която досегашната пасторска медицина си е поставяла, и която задача по доста подобен начин е била изпълнявана векове наред с помощта на постоянното позоваване на текстовете у църковните отци.
към текста >>

212. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий.
към текста >>

213. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим.
Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим. Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светоглед, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
към текста >>

214. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>

215. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>

А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>

216. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>

217. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
към текста >>

218. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле.
Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле. Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност. Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
към текста >>

И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
към текста >>

На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго. В основата е стояло истинското познание. Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“. И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето.
към текста >>

Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>

219. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме.
към текста >>

220. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Душевното състояние и цялото поведение на тези две личности, такива, каквито те ни се явяват през историята, струва ми се характеризират съвършено това, което е ставало тогава в глъбини те на развитието.
Ако казвам това, то е защото вчера аз си послужих с две личности, каквито са тези на Майстер Екхардт и особено на Николай Кузански, за да охарактеризирам начина, по който са се появили методите на научното мислене и изследване. Душевното състояние и цялото поведение на тези две личности, такива, каквито те ни се явяват през историята, струва ми се характеризират съвършено това, което е ставало тогава в глъбини те на развитието.
към текста >>

221. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи.
към текста >>

222. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В действителност също и в моралното поведение имаше нещо изцяло желязно.
Фактически това желязо ме пресрещаше навсякъде. И затова още при първия обяд, когато поздравих домакините, казах, че в Кобервитц всичко е от желязо. Племенникът беше железен в своето настояване, когато дойде тук по Коледа. Почвата изцяло е пропита от желязо и там господства нещо целенасочено, съзнателно и енергично, така че нищо друго не можах да кажа, освен: желязната графиня и железният граф. В действителност също и в моралното поведение имаше нещо изцяло желязно.
към текста >>

223. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там.
Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там. Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина. Това са неща, които трябва да се знаят и да се разбират.
към текста >>

224. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици.
Не бих Ви дал такъв съвет. В такъв случай смятам, че човек все пак трябва да е наистина разумен. Бих посъветвал най-напред да се направи всичко, та чрез направените по усет опити да се постигнат най-благоприятните резултати и тогава, като се държи сметка за нещата каквито са, да се изразят резултатите в числа, така че да се създадат верни таблици, за да могат хората да ги ползват. Бих посъветвал: ако някой според своето убеждение е склонен да прави това по усет, нека го прави. В своето поведение към другите обаче да не се държи така, като че ли никак не цени таблиците, а да даде на другите достоверни числа и таблици. Би трябвало всичко да се превърне в пресметнати количества и сборове. Това днес наистина е необходимо. Ние се нуждаем от кравешки рога, за да осъществим нещата, но не се нуждаем от рога на бик, за да ги защитим. Точно това лесно води до съпротива. Бих посъветвал, ако се налага, да се премине към компромиси и добре да се съобразяват мненията на другите.
към текста >>

225. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители. Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено. Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.
към текста >>

Това поведение се определя от картината, която хората си съставят за света и за самите себе си.
Това поведение се определя от картината, която хората си съставят за света и за самите себе си. Винаги има консервативни хора, които охотно пропускат всяка промяна, за да си останат на изпробваното. Това би довело до една втвърдена, не променяща се култура. Това съществува също и в нашия век в голямо многообразие и в крайни форми. Все още има събирачи, ловци и номади. Много от тях отбягват контактите с европейците, защото знаят или предчувстват, че бързо ще загубят важни способности, ако се доближат до съвременната култура.
към текста >>

226. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение.
На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава.
към текста >>

227. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>

228. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата.
В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер. Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата. Когато днес изкуствено успяваме да произведем много органични съединения, това става при условия, които са съвсем други, отколкото в живото същество. Найчесто изкуственото изразходване на сили и средства е значително по-голямо. Това не е аргумент против достиженията на синтетичната органична химия, а само срещу схващането, че с това се дава отговор на въпросите, които животът поставя. В организма вещественият процес в голяма степен се управлява чрез ферменти, самите те също са белтъчни вещества, тоест резултати от жизнената дейност на организма. Произходът на ферментите ни отвежда пак до гените.
към текста >>

229. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>

230. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение.
Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се. Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема. Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение.
към текста >>

231. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло.
Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>

232. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество.
При целия й чисто външен характер в съвременната наука понякога става нещо достойно за внимание. В днешно време съществуват учени от всякакъв сорт; има даже такива, които не съвсем вярват в това, че навсякъде протичат само физически процеси, минерални, безжизнени процеси. Тези учени поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно. Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество.
към текста >>

Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2].
Има растения, които се държат доста необичайно. Така например съществува едно растение, което предвид необичайното му поведение наричат «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula)[2]. Тази венерина мухоловка има сърцевидни листа, разположени във форма на розетка; на разклоняващи се (от центъра) стъбла се намират тези листа-капани. Листата се състоят от две части. По краищата на всяка част са разположени четинести реснички-зъбки. Щом насекомото полази по листа и докосне тези реснички, двете части се затварят толкова бързо, че малкото насекомо се оказва хванато. Такова растение съществува.
към текста >>

233. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Може ли да се обясни това поведение?
Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение?
към текста >>

234. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите.
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>

235. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
към текста >>

236. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

В поведението на Нерон Р.
Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>

237. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно.
Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление. Не следва да приемаме това твърде сериозно. Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение. Ако свети Луна, това се смята за нещо нормално и не значи нищо особено. Но ако изгрее звезда с особена форма, тогава това означава нещо особено!
към текста >>

238. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

В поведението на Нерон Р.
Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>

239. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

н.; те записвали това, което заварили в качеството на образец на поведение на китайците.
Вие виждате, господа, че тук е имало култура, в някакъв смисъл духовна; тя е много древна - на около десет хиляди години. И относително късно, едва в първото хилядолетие преди началото на християнството хора, подобни на Лао-дзъ и Конфуций[4], са записали познанията на китайците. Но тези господа не са записали нищо друго освен това, което вече е било даденост в семейните обичаи в огромната империя. Те даже са нямали съзнание за това, че откриват морални, нравствени правила и т. н.; те записвали това, което заварили в качеството на образец на поведение на китайците. По-рано само са говорили за него. И така, по онова време всичко е било различно. Виждате ли, това е нещо, което и днес още може да се наблюдава сред китайците.
към текста >>

НАГОРЕ

5.3899760246277