Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
80
резултата от
39
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Писание
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницшевото о
писание
на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на о
писание
, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
Така е обявена война на мита. И посоченият от Ницше за ученик на Сократ Еврипид72 разрушава трагедията, защото неговото творчество вече не произлиза, като това на Есхил, от дионисиевите инстинкти, а от критическото разбиране. Вместо отражение на волевите движения на мировия дух, при Еврипид се среща разбираемата връзка на отделните събития в трагичното действие. Не питам за историческото оправдание на тези Ницшеви идеи. Заради тях той е нападнат остро от един класически филолог.
Ницшевото описание на гръцката култура може да се сравни с обрисуването, което човек прави за местност, която наблюдава от върха на планина; това е филологическо представяне на описание, което някой пътешественик, посетил всяко отделно кътче, би могъл да даде.
От планината много неща се изопачават съгласно законите на оптиката. 34. Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“? Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването. „В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне.
към текста >>
Поводът за това
писание
е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак.
Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса: Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно? Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като учение за миналото в човека. Ницше пита: Доколко историческият смисъл действа жизнеподпомагащо? Той се опитва да даде отговор в „Несвоевременни размишления“: „За ползата и вредата от историята за живота“ (1874).
Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак.
Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване на миналото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него. Такова изповедание му се набива в ушите. Само който знае как се е развил един народ, може да прецени какво е необходимо за неговото бъдеще. Този зов чува Ницше.
към текста >>
„Бихме могли да си представим някакво историческо о
писание
, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо о
писание
би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология.
(„История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон. Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите.
„Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология.
Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно! Иначе миналото ви принизява.“ „Следователно история пише опитният и превъзхождащият.
към текста >>
2.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо
писание
то може да остане по същество неизменено.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ Преди повече от 20 години аз исках чрез този труд да отговоря на въпроса: Защо определена форма на мистиката се сблъсква с наченките на съвременното естествено-научно мислене през времето от 13-ия до 17-ия век? Аз не исках да напиша една "История" на мистиката от тази епоха, а само да отговоря на този въпрос. Да изменя нещо от този отговор, за това, според моето мнение, не ми дават никакъв повод публикуваните излезли от 20 години насам върху този въпрос.
Ето защо писанието може да остане по същество неизменено.
Мистиците, за които се говори тук, са последните представители на един метод на изследване и мислене, който в неговите подробности е чужд на съвременното съзнание. Само душевното настроение, което е живяло в този метод на изследване, съществува в някои мислещи натури на нашето съвремие. Начинът за разглеждане на природните неща, с който беше свързано това душевно настроение преди гореспоменатата епоха, е почти изчезнал. На негово място е дошло съвременното природно изследване. Поредицата от личности, които са описани тук, не са искали да пренесат някогашния начин на изследване в бъдещето.
към текста >>
3.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това съдържание е дадено в свещеното
писание
.
Този последният приемаше два източника на познанието: Откровението във вярата и разума в изследването. Разумът познава законите на нещата, следователно духовното в природата. Той може също да се издигне и над природата и да обхване от една страна в духа божественото Същество, което стои на основата на цялата природа. Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога. Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината.
Това съдържание е дадено в свещеното писание.
То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там.
към текста >>
Съдържанието от истина на
Писание
то трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън.
Той може също да се издигне и над природата и да обхване от една страна в духа божественото Същество, което стои на основата на цялата природа. Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога. Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си.
Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън.
Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво.
към текста >>
4.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той говори за съдържанието на
писание
то като един благочестив свещеник.
Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено. "Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес. Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство.
Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник.
Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
към текста >>
Обаче все пак в света на неговите представи това
писание
се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
"Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес. Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник.
Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
"Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот.
към текста >>
За Таулер разказите на
писание
то стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот.
Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот.
"Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек." Понеже насочва своя поглед върху естествения човек, за Таулер е по-малко важно да каже, какво става, когато висшият човек влиза в естествения човек, отколкото да намери пътищата, по които трябва да вървят нисшите сили на личността, ако искат да бъдат пренесени във висшия живот. Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност.
към текста >>
О
писание
то на състоянието отговаря на истината; обаче тази истина няма стойност, ако не добие живот, ако не произведе себе си като съществуване в действителността.
Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога. Но Учителят знае, че това учение не е оживяло още напълно в него. Той го мисли със своя ум; но не живее още в него с всяка нишка на неговата личност. Следователно той поучава за едно състояние, което не е осъществил още напълно в себе си.
Описанието на състоянието отговаря на истината; обаче тази истина няма стойност, ако не добие живот, ако не произведе себе си като съществуване в действителността.
"Мирянинът" или "приятелят божи" чува за Учителя и неговите учения. Той не е по-малко проникнат от истината, която Учителят изказва, отколкото самия този последен. Обаче за него тази истина не е истина на ума. Той я притежава като пълна сила на своя живот. Той знае, че тази истина, когато до нея се достига отвън, може да бъде изказана, без даже ни най-малко да се живее в нейния смисъл.
към текста >>
5.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в
писание
то на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление. Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
Тук не е наша задача да изложим отношението на съдържанието на вярата към това познанието и да го обосновем. В действителност всяко съдържание на вярата произхожда от една преживяна някога опитност. След това то се съхранява по неговото външно съдържание, без да се съзнава, как е било добито. За него се твърди, че е дошло в света чрез свръхестествено откровение. Схоластиците приемаха съдържанието на християнската вяра просто като предание.
към текста >>
6.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той, който иска да чете само
писание
то, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното
писание
, скованото, догматичното вероизповедание.
Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди. При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна. След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния език на природата. Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си. Фанатизираното усърдие на свещениците му създават големи неприятности в живота.
Той, който иска да чете само писанието, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното писание, скованото, догматичното вероизповедание.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло?
към текста >>
7.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от о
писание
то на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници.
Аз вярвам, че нещата на сетивния свят са именно такива, каквито те ни се представят, защото виждам, че едно истинско себепознание ме довежда дотам, да не търся в природата нищо, освен природни процеси. Аз не търся никакъв божествен Дух в природата, защото вярвам, че долавям в себе си същността на човешкия дух. Аз спокойно признавам моя произход от животните, защото там, от където произхождат моите прадеди-животни, не може да действа никакъв душевноподобен дух. Аз мога да се съглася с Ернст Хекел, когато той предпочита "вечния покой на гроба" пред едно такова безсмъртие, каквото учат някои религии /виж книгата на Хекел "Мировите загадки", стр.239/. Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници.
Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам
писание
то и същността.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
8.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Четвъртият евангелист е пропил своето
писание
с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон.
Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите. Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност. У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии. След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот. И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници.
Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон.
Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон. В Евангелията имаме работа с различни съставни части. На първо място, ни се съобщават подробности, които сякаш имат стойност на исторически факти. На второ място, имаме притчите, които си служат с разказването на факти само за да символизират една по-дълбока истина. И на трето място, имаме учения, кои то трябва да се считат като съдържание на християнския мироглед.
към текста >>
9.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това
писание
: „Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН Апокалипсисът или Тайното Откровение на Йоан е един твърде забележителен документ, поставен в края на Новия завет.
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци". Следователно, не трябва да се взима неговият буквален смисъл, а да се търси един по-дълбок смисъл, за който значението на думите е само знак. Но и още много други неща сочат за един такъв „таен смисъл". Йоан се обръща към седемте църкви в Азия. С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви.
към текста >>
10.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на
писание
то.
Християнството израства бавно от Мистериите. Християнските убеждения се изнасят под формата на истини от Мистериите; мъдростта на Мистериите се облича в думите на християнството. Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г. сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина.
Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието.
Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло." Отделните личности търсят по всевъзможен начин пътя от древните традиции към християнските възгледи. И който смята, че се намира в правия път, определя другите като еретици. В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване.
към текста >>
(Блестящо о
писание
на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите.
Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия. Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква." Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели. Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение.
(Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите.
За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос.
към текста >>
Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно о
писание
на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят.
Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос. Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият. Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения. От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита. Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век.
Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят.
При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството. В древни времена тези истини били предавани устно; тогава най-важното изобщо не се поверявало на писмеността. Християнството, както е описано в книгите на Дионисий Аеропагита, може да се нарече християнство, извлечено от огледалото на неоплатоническия мироглед. Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа. Човек трябва да се издигне над сетивното.
към текста >>
При всички обстоятелства, това е о
писание
, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството.
Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият. Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения. От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита. Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век. Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят.
При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството.
В древни времена тези истини били предавани устно; тогава най-важното изобщо не се поверявало на писмеността. Християнството, както е описано в книгите на Дионисий Аеропагита, може да се нарече християнство, извлечено от огледалото на неоплатоническия мироглед. Сетивното възприятие замъглява виждането на Духа. Човек трябва да се издигне над сетивното. Но първоначално всички човешки понятия са извлечени от сетивното наблюдение.
към текста >>
11.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието о
писание
на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон.
Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа. И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте. Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат". Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете.
Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон.
Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам. Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто". Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята. Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване. Тя не съдържа никакъв разум.
към текста >>
През 1837 година за издаваното на "С
писание
на философия и спекулативно богословие".
В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр. Хофман, Улричи, вирт и др.
През 1837 година за издаваното на "Списание на философия и спекулативно богословие".
Според убеждението на Й. Х. Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност". "Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество.
към текста >>
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното
писание
на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това
писание
си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги. Дойтингер страстно се бореше против Хегеловото чисто мислене, което, според неговото мнение, не може да погълне пълножизненото битие.
към текста >>
От 1841 година издателите наричат тяхното с
писание
"Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория".
Правилно разбран, светогледът на Хегел не може да действа обратно върху религиозното съзнание. Който размишлява върху изкуството, той стои към него в същото отношение както стои към религията онзи, който иска да открие нейната същност. * * * За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници". От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи".
От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория".
Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
12.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно
писание
: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер.
към текста >>
13.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо о
писание
на света".
От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение. Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света".
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
към текста >>
Самият Хумболдт довежда в "Космос" о
писание
то на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа.
Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми. Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали. Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят".
Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа.
Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване". Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
към текста >>
Фогт написа в 1855 година едно полемично
писание
против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата.
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
към текста >>
Ученията на
писание
то относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси.
Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
към текста >>
14.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на
писание
то, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладяли умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Същото се отнася и за Християнството. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят. Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи. Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен. Но той бе практикуван в Средните Векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладяли умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини. Окултизмът като цяло не се занимава с историята на един отделен еволюционен кръг или период, а с вътрешната история на човешката еволюция като цяло. Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще?
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в
Писание
то, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица. Казано е, че човекът ще трябва да чака идването на Светия Дух. Когато пристигне моментът, в който той ще бъде в състояние да подпали искрата на духовен живот вътре в себе си, когато физическата природа на човека ще бъде в състояние да направи усилие за изкачване чрез собствените си сили, тогава Светият Дух ще слезе върху него и времето за духовно събуждане ще започне. Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло.
към текста >>
16.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското
писание
, Дървото на познанието и Дървото на живота.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка.
От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин. Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя.
към текста >>
17.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на
писание
то, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладели умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Същото се отнася и за християнството. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят. Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи. Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен. Но той бе практикуван в Средните векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладели умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства.
Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини. Окултизмът като цяло не се занимава с историята на един отделен еволюционен кръг или период, а с вътрешната история на човешката еволюция като цяло. Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще?
към текста >>
18.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
– Когато разберем такива думи от дълбочината на
писание
то, тогава те ще са верни.
Познавам ви. А какво ще каже на глупавите? Не ви познавам. Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам.
– Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни.
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи. Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея.
към текста >>
19.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като о
писание
, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност.
По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества. Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път. Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта. А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън. Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност.
Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система. Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума. Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта. При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата. По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред.
към текста >>
За това в
Писание
то се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”.
В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената. Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето. Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената.
За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”.
Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”. И така, Духовете на Мъдростта останали Духове на Кръговрата на времената и ръководели последователните инкарнации. Христос станал център, доколкото отделната човешка личност трябвало да бъде осветена и изчистена.
към текста >>
20.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тогава древния посветен можел да види онова, което за него е не само съхранено от
писание
то, не е просто традиция, а сега за него ставало индивидуално преживяване.
В по-древните времена, когато етерното тяло все още частично е било извън и физическото тяло, е било така, че тази намираща се извън етерното тяло част е можела все още да получава впечатления от астралното тяло, и тези образи са се явявали като възприятия на древното сумрачно ясно виждане. Едва когато етерното тяло напълно се е потопило във физическото тяло, древното сумрачно ясновиждане било напълно отнето от човека. Затова в тези древни дохристиянски мистерии, в посветените йерофанти трябвало по изкуствен начин да се предизвика това състояние, което в атлантско време било естествено. Тук ние виждаме, че с учениците за посвещение в мистерийните храмове са се отнасяли по такъв начин, че след като астралното тяло получавало съответните впечатления, етерното тяло частично се извличало от посвещаващият свещеник, така, че физическото тяло се въвеждало в три и половина дневен летаргичен сън, един вид състояние на парализа. И когато етерното ставало свободно, астралното тяло можело да му предаде всички преживявания, които по-ранния атлантски човек имал в естествено състояние.
Тогава древния посветен можел да види онова, което за него е не само съхранено от писанието, не е просто традиция, а сега за него ставало индивидуално преживяване.
Да осъзнаем, какво тогава е изживявал посветеният. По времето когато свещеникът на мистериите частично извличал етерното от физическото тяло е въвеждал в това извлечено етерно тяло впечатленията на астралното тяло,посвещаваният е изживявал духовните светове толкова силно, че спомените за тях той е можел да внесе във физическия свят. Той ставал свидетел на онова, което ставало в духовните светове. Можел е да остави в себе си свидетелствата за това. И сега, той се издигал над всичко, което било направено за народите и нациите, защото бил посветен в това, че всичко, че всички народи са съединени един с друг: в прамъдростта, в праистината.
към текста >>
21.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното
писание
, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент. Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него. Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие. Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
към текста >>
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при о
писание
то на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
към текста >>
даде различно о
писание
; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка.
И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина. Едно елементарно сравнение лесно ще обясни по какъв начин Евангелието на Йоан се отклонява от другите три Евангелия. Представете си една планина. На различна височина по нейните склонове са застанали хора – да предположим, че са трима – и описват това, което виждат долу. В зависимост от мястото си, всеки ще
даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка.
Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка. А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
към текста >>
Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо о
писание
то на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка.
Представете си една планина. На различна височина по нейните склонове са застанали хора – да предположим, че са трима – и описват това, което виждат долу. В зависимост от мястото си, всеки ще даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка.
Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка.
А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо! Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка! И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
С това о
писание
(9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава.
В тялото Христово, в Земята! Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса. Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло.
С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава.
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен. Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности.
към текста >>
Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в
писание
като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси.
„А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече. ” (8. 11) Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението. Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората. Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство.
Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси.
И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек. Утре ще се запознаем с еволюцията на човека във връзка с Христовия Принцип именно в следатлантската епоха, и с оглед на това ще посочим какво ще представлява Христос в бъдеще.
към текста >>
23.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека в смисъла на
писание
то да си изясним, що е една книга, една библия.
нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя?
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия.
Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
24.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
" Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно
писание
и съзерцание.
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението. Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение. Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека!
" Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание.
Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва. Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия.
към текста >>
И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно о
писание
.
Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове". Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше. Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: Всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението.
И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание.
Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание. През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот.
към текста >>
Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно о
писание
.
Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше. Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: Всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението. И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание.
Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание.
През такова описание трябва да се мине. Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот. Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе.
към текста >>
През такова о
писание
трябва да се мине.
Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: Всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението. И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание.
През такова описание трябва да се мине.
Трябва първо да се започне с елементарното и тогава, отивайки малко по-нататък, ще се разкрият и по-дълбоките страни. Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот. Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе. Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат.
към текста >>
25.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо това
писание
е толкова дълбоко.
Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от старото към новото посвещение*. /* Християнството като мистичен факт, Р. Щайнер./. От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия. Духовният изследовател трябва да знае, че всичко, което се намира в Евангелията, може да бъде намерено по този начин от самия него. Но когато среща в Евангелието на Йоана това, което предварително е открил, той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи, когото сам Христос посвети.
Ето защо това писание е толкова дълбоко.
Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия. За това има причина. Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос. Нека сега се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух. Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между Евангелието на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.
към текста >>
26.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в
Писание
то?
А той му отговори: дай на този народ и нека ядат! Защото така говори всевечният: ще ядат и остатък ще остане". "И тогаз тури пред тях и те ядоха. И остана остатък, според думите на всевечният." Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души.
Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?
Този, който беше получил едно древно посвещение, имаше достъп до духовния свят; неговият поглед възприемаше действуващите духовни сили; той виждаше това, което ставаше в кръвните връзки, силите, които са активни в тях. Другите хора предчувствуваха това смътно; посветеният се издигаше до първия прадед, чиято кръв течеше през цялото поколение, Така, си казваше той, кръвта тече през всичките поколения и в тази кръв се изявява Азът на народа, също както индивидуалният аз се изявява в кръвта на един човек. Издигайки се в миналото през поколенията, той чувствуваше своята душа отъждествена с духа на народа, този дух, който отпечатваше своя характер на цялата раса. Той се чувствуваше едно с кръвта на народа, чувствуваше, че притежава до определена степен власт над магическите сили ни свързани с кръвта. Но трябва да държим също сметка и за следното: мъжкият принцип и женскиият принцип съдействуват, за да може човечеството да се размножава, да се възпроизвежда.
към текста >>
27.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно
писание
, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него.
Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението. Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света. Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители.
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
към текста >>
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво
писание
, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект.
Христос е повече обект отколкото субект на учението. Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света. Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект.
Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне.
към текста >>
В това образно о
писание
трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт.
Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си.
В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт.
Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра.
към текста >>
Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно о
писание
.
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени.
Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/. Имало някога в Индия един син роден с името Йозафат. При неговото рождение за този Йозафат са били предсказани много важни неща. Ето защо неговият баща го пазеше особено много.
към текста >>
28.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Искам да си послужа с едно о
писание
на самия човек.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша.
Искам да си послужа с едно описание на самия човек.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности. Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза. Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите.
към текста >>
За него този, който описва физическото тяло, само физическата личност, ще твърди същото, както и онзи, който описва етерното тяло; той винаги ще смята, че о
писание
то се отнася за съществото Ханс Мюлер.
Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо.
За него този, който описва физическото тяло, само физическата личност, ще твърди същото, както и онзи, който описва етерното тяло; той винаги ще смята, че описанието се отнася за съществото Ханс Мюлер.
Всичко това може да Ви послужи като пример за цялата сложност на отношенията, на която се натъкваме, когато искаме да опишем същността на дадено явление в света било то същността на човека или на някое друго същество от гледна точка на свръхсетивното изследване или от гледна точка на посвещението. Това, което казах току-що, трябваше да бъде казано, понеже то потвърждава: единствено при посочените условия можем да осъществим едно подробно и всеобхватно изследване в хрониката Акаша, така че съществото, което търсим, да застане пред нас в своя истински вид. Онова Същество, което застава пред нас, също и в смисъла, в който ни го описва Евангелието на Йоан, което стои пред нас със своя Аз независимо дали това става преди или след Йоановото Кръщение, независимо дали ще го наречем Исус от Назарет преди Кръщението или ще го наречем Христос след Йоановото Кръщение това Същество застава пред нас със своя Аз, със своето астрално тяло, със своето етерно тяло и със своето физическо тяло. От гледна точка на хрониката Акаша ние можем да ги опишем, само ако проследим внимателно пътищата, които тези четири съставни части на Съществото Христос Исус са изминали в развитието на човечеството. Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху Христовото Събитие от гледна точка на съвременното духовно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия.
към текста >>
После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на
писание
то, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява. Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария. От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там.
После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан. Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос. Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука. По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно. Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви.
към текста >>
29.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние си изградихме един комплекс, който, според о
писание
то, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината.
И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние.
Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината.
В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент. Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим". Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния. От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние.
към текста >>
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това
писание
, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>
30.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното
писание
са искали да скрият от непосветените.
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин.
Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други. Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените. Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей!
към текста >>
31.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско с
писание
думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството! Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние. Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“ Но колцина са хората от нашето съвремие, които споделяйки модерния светоглед на епохата ще се под пишат под тези думи, колцина са тези, които ще потвърдят: Да, ако бих бил принуден да призная Възкресението като един неоспорим исторически факт, аз ще разруша и цялата си философска, или каквато и да е друга система. И ние питаме сега: Как би могло Възкресението да намери своето място, именно като исторически факт, в светогледа на модерния човек? Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител.
към текста >>
Защото още не бяха разбрали
писание
то, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
И така, учениците се прибраха у тях си. А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и като плачеше, надникна в гроба и видя два Ангела в бели дрехи седнали там, където беше лежало тялото на Исус. Те й казаха: Жено, защо плачеш? А тя им рече: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го занесли. Като рече това, тя се обърна и видя Исус да стои пред нея, но не Го позна.
към текста >>
Какъв е смисълът на думите: „Защото още не бяха разбрали
писание
то, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент. Другият важен момент се състои в следното: В нещата, свързани с Мистериите, са вплетени описанията на такива подробности, че дори и днес ние можем да възстановим включително и до най-дребните детайли ситуациите, за които става дума в Евангелията. Това ясно пролича в посочения пример. Има и друго, което е още по-важно.
Какъв е смисълът на думите: „Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
И така, учениците се прибраха у тях си.“ Следователно, нека да попитаме: В какво можаха да се убедят учениците? Нещата са описани максимално ясно и точно: Плащениците са там, но тялото на Исус не е там; то вече не е в гроба. Прибирайки се у дома си, учениците бяха убедени само в това и в нищо друго. Иначе думите се оказват лишени от всякакъв смисъл. Колкото по-дълбоко вниквате в текста, толкова повече трябва да признаете: Учениците, които стояха до гроба, можаха да се убедят, че плащениците са там, но тялото на Исус не е там; и те си тръгнаха обратно с мисълта: Къде е тялото?
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото
Писание
той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
Но ако поискате да му предадете нещо от опитностите на мозъка, той веднага ще се отдръпне. Все едно дали му говорите за висшите светове или за външната природа: и в двата случая той остава напълно равнодушен. Той неизбежно ще Ви отговори: "Да, може и да е така, но всичко това изобщо не си струва да го знаем. Ние служим на човечеството само ако сме свързани със заобикалящия свят чрез сърцето." От всички душевни изживявания, тези мистици признават само трепетите на сърцето. Ето защо те са неспособни да разберат и приемат някои окултни истини и представи, тъй като за тях се изисква поне малко мислене.
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
Ето как се стига до отричане на всяко знание. Този мистик, впрочем, би принадлежал към категорията "Б", към мистиците, зачитащи единствено трепетите на сърцето. Обаче в такъв човек лесно може да се забележи един значителен остатък от неизразходвани душевни сили, защото силите на интелекта, на мисленето, са останали непокътнати. И ако този човек изпадне в особено екстазно състояние с изключване на човешкото земно съзнание, целия сетивно-възприемаем свят ще остане около него като нещо, което той не проумява, защото не е счел за необходимо да му отдели сили и внимание. Обаче този току-що описан начин е извънредно подходящ за нас, ако искаме да се предпазим от теологията.
към текста >>
33.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Имало е и такива тенденции в животоо
писание
то на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят. Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности.
Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
В общи линии такъв род биографии на Исус от Назарет също се посрещат с неодобрение. Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето.
към текста >>
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоо
писание
то на Исус.
Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека. И все пак Богочовекът беше намерен. И тогава се появи „изследователският подход“ към Христос.
към текста >>
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоо
писание
то или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор.
На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят. Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор.
Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека. И все пак Богочовекът беше намерен. И тогава се появи „изследователският подход“ към Христос. Това стана по един много странен начин.
към текста >>
Тук имаме о
писание
то на човека, който вместо да се издига към себепознание, потъва в разрушението, в раздробяването, човека, който умъртвява себе си, понеже не се осмелява да тръгне по пътя на познанието, и който само чрез този урок, чрез този космически урок можеше да получи космическия импулс да реализира себе си докрай в бъдещото планетарно развитие на Земята.
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки. В онзи исторически момент човечеството би трябвало да изпита потребност тъкмо от такова себепознание. Но как постъпи човечеството? То заплю Сина Човешки, подложи Го на бичуване и накрая Го разпъна на Кръста. Ето драматичният повратен момент, драматичното разминаване между това, което би трябвало да се случи, между признаването на този, който по своето величие и непреходност е несравним с никой друг по света, и фактическия ход на нещата.
Тук имаме описанието на човека, който вместо да се издига към себепознание, потъва в разрушението, в раздробяването, човека, който умъртвява себе си, понеже не се осмелява да тръгне по пътя на познанието, и който само чрез този урок, чрез този космически урок можеше да получи космическия импулс да реализира себе си докрай в бъдещото планетарно развитие на Земята.
Ето какъв беше световно-историческият момент и точно така трябва да гледаме на него, ако се ръководим от изразителните, величествени описания на Марковото Евангелие. Защото те трябва да бъдат не само разбрани, но и почувствувани. Това „потъване в раздробяването“ на собственото същество прераства в така наречения „фантом“, за който стана дума в моя лекционен цикъл „От Исус към Христос“, изнесен в Карлсруе. Защото чрез това, че човекът раздробява и разрушава своето собствено същество, настъпва преобразяване на това, което беше външен образ и подобие на Бога; сега то се превръща в така наречения „фантом“, който се умножава и като такъв прониква в човешките души, както това беше изложено в Карлсруе. Ако погледнем нещата по този начин, пред нас изпъква огромната разлика между това, което Евангелието на Марко всъщност иска да представи, и всичко онова, което хората днес смятат, че са открили в него.
към текста >>
И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова
писание
, каквото е Евангелието на Марко.
Обаче тези факти, в съзвучие с действителното разбиране на онова, което представлява Евангелието на Марко, не могат да ни водят другаде, освен в предварително избраната посока. Следвайки тази посока, ние ще продължим своята работа в онзи смисъл, признат от нас за верен, който е извлечен от обективните факти и не само е включен в нашата програма, но и подлежи на ежедневна проверка, доколкото го прилагаме по отношение на отделните проблеми, на отделните събития. Да, следвайки крачка по крачка нашия път и изследвайки нещата, ние не откриваме друго, освен потвърждение на казаното от нас в самото начало. Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ стремеж към истината. Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса.
И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова писание, каквото е Евангелието на Марко.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора. Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят. Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство. Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере.
към текста >>
34.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
издателка на с
писание
със същото име.
Берта фон 3утнер, (1843-1914г.г.). Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г.
издателка на списание със същото име.
В 1905 година получава нобелова награда за мир. Бележка № 62 Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри. Бележка № 63 В лекцията "Нашето международно положение, войната, света и науката за Духа", издадена в 1966 г.
към текста >>
През 1916-1920 година – издател на с
писание
"Райх" в Мюнхен.
Бележка № 80 Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот". Издадена в Лайпциг в 1916 г. Бележка № 81 Александър Бернус, (1880-1965г.).
През 1916-1920 година – издател на списание "Райх" в Мюнхен.
Лекция 11 Бележка № 82 Темата на лекцията от 14.V.1917 г. "Душата на човека и тялото на човека в естествознанието и в духовната наука". Лекцията не е издадена.
към текста >>
След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам
писание
и устно и писмено помолил за прошка.
Бележка № 89 Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс. В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер.
След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка.
През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г. Бележка № 90 Това са думи на Гьоте. виж "Естественонаучните произведения на Гьоте", издадени под редакцията на Р. Щайнер.
към текста >>
35.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от с
писание
„Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става. Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек. Утре ще продължим тези обсъждания. „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“
[iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation. Законите за създаване на войната и мира и раждането на една нова цивилизация“, Цюрих, 1918г. [iv] вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг - GA 104 “Апокалипсисът на Йоан“, лекция 7, 24.06.1908 [v] Често съм казвал – напр. в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
към текста >>
Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на
Писание
то, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник.
Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото.
Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник.
Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ". Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.
към текста >>
36.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние бихме могли също да вземем едно древно
писание
, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите единствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила. След като изложих този въпрос, бих желал да привлека вниманието ви върху начина, по който самата медитация е практикувана в своите най-прости форми. Днес мога да се занимая само с принципа. До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас.
Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас. В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност. Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно.
към текста >>
37.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое
писание
издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение?
Виена, 9 ноември 1988 г. Към второто издание. Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана преди повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена. По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното. Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи.
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение?
И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа. Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
към текста >>
38.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото
Писание
, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
6 от това издание (Събр. съч. 352). [8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща о
писание
на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр.
към текста >>
39.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото
Писание
, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
6 от това издание (Събр. съч. 352). 5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща о
писание
на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр.
към текста >>
НАГОРЕ