Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
23
резултата от
13
текста с точна фраза : '
Пиеса
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на
пиеса
, изпълвала го по-рано с ужас.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт.
Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас.
Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание.
към текста >>
2.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Виждам
пиеса
, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме?
На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме?
Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“. Той нарича тези морални понятия „най-фаталния вид невежество“.
към текста >>
3.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Зарадвах се от все сърце при мисълта, че бихме могли да се насладим на
пиеса
, представяща в дълбочина съвременния живот.
Ах, да, бях забравила... Колко хубаво щеше да бъде да прекарам тази вечер със старата си приятелка.
Зарадвах се от все сърце при мисълта, че бихме могли да се насладим на пиеса, представяща в дълбочина съвременния живот.
Но твоят идеен свят, така чужд за мен, ще разруши и последния остатък от прекрасните отношения, свързващи сърцата ни от времето, когато седяхме на един чин в училище.
към текста >>
4.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Тази
пиеса
имаше скромен успех във Ваймар.
В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика. По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар.
Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>
5.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова
пиеса
и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние.
Първи сред тези „ваймарски новатори“ беше Паул Вике, цял проникнат от благородния и пламенен дух на изкуството. Да се видят такива хора, правещи първите си стъпки в изкуството във Ваймар, произвеждаше неизличимо впечатление и беше голяма школа в живота. Паул Вике използваше мазето на един театър, което дразнеше редовия актьор, възпитан в традиции. Много увлекателни часове преживях в дома на Паул Вике. Той беше в приятелски отношения с моя приятел Юлиус Вале и поради това и аз влязох в по-тесен контакт с него.
Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова пиеса и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние.
Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението. По това време във Ваймар правеше първите си стъпки Рихард Щраус. Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен. Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар. Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот.
към текста >>
6.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна
пиеса
се предхождаше от т.нар.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията.
И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар.
Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Райска
Пиеса
, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки. Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар.
Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията.
Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
към текста >>
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската
пиеса
на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната
пиеса
.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
към текста >>
Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската
Пиеса
", която ни показва Падението на човека, и “Коледната
Пиеса
", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс.
В такива прости думи някои хора чувстваха великите мистерии, великите тайни на човешката еволюция. И в обръщането на думата Ева в Аве хората чувстваха по един фин начин същата истина, която можем да научим по грандиозен начин от Посланията на Павел, когато четем думите му за Адам, “стария" Адам, и Христос, “новия" Адам.
Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс.
Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен. Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата.
към текста >>
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна
пиеса
в нашия център за изкуства.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства.
Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>
За нас определени стихове в такава Коледна
пиеса
трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната
пиеса
в празничния сезон.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>
Например, ако в една или друга Коледна
пиеса
Мария, очакваща детето Исус, казва:
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон.
Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>
Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската
пиеса
.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието.
Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.
към текста >>
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната
пиеса
, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена. Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение.
към текста >>
за това, че да научим таз
пиеса
за това, че да научим таз пиеса
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но колко различен е трагизмът в една
пиеса
като например „Принцът от Хомбург"32.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32.
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>
8.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
32. „Принц Фридрих от Хамбург", старинна
пиеса
, издадена от Лудвиг Тик, Берлин, 1821.
32. „Принц Фридрих от Хамбург", старинна пиеса, издадена от Лудвиг Тик, Берлин, 1821.
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
После създаде една малка едноактна
пиеса
*60, която има по-малка стойност.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар.
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност.
След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
към текста >>
10.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вчера вие представихте на света една възвишена
пиеса
!
Вчера вие представихте на света една възвишена пиеса!
Вашето безкрайно, стройно шествие беше копие на онези тържествени процесии в древността, образували се тук, в храма на Юпитер Превелики, и всяка улица, обходена от такава сила, от такава сила в съчетание с такова голямо достойнство, се превръща във Виа сакра*187. Вие съпровождахте невидима в средата ви, върху невидима божествена колесница статуята на нашата велика Майка.
към текста >>
11.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*59. "Die neuen Menschen", Цюрих, 1877
пиеса
от Херман Бар
*59. "Die neuen Menschen", Цюрих, 1877 пиеса от Херман Бар
към текста >>
e Sunde", Цюрих, 1889
пиеса
с бюргерска тематика.
*62 "Die gro?
e Sunde", Цюрих, 1889 пиеса с бюргерска тематика.
към текста >>
12.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като
пиеса
с кухи абстрактни идеологии!
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква
пиеса
; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
НАГОРЕ