Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
46
резултата от
18
текста с части от думите : '
Печалба
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Който намалява стойността на удоволствието поради това, че се поражда от малоценен обект, той прилича на търговец, отбелязващ в сметката си значителна
печалба
от една фабрика за играчки с четвъртината от сумата, понеже там се произвеждали предмети за записване на децата.
Който намалява стойността на удоволствието поради това, че се поражда от малоценен обект, той прилича на търговец, отбелязващ в сметката си значителна печалба от една фабрика за играчки с четвъртината от сумата, понеже там се произвеждали предмети за записване на децата.
към текста >>
Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата
печалба
не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата.
Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата печалба не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата.
И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства примерно за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането.
към текста >>
Няма съмнение, че удоволствието и неудоволствието подлежат на сравняване и че превесът на едното или на другото може да се определи, както това става при
печалба
та и загубата.
Няма съмнение, че удоволствието и неудоволствието подлежат на сравняване и че превесът на едното или на другото може да се определи, както това става при печалбата и загубата.
Но когато песимизмът смята, че на страната на неудоволствието се получава превес и че от това може да заключава за липсата на стойност на живота, той изпада в заблуда дотолкова, доколкото прави сметка, която в действителния живот не се изпълнява.
към текста >>
2.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И
печалба
та, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
Впрочем съвсем не е желателно ускореното настъпване на друг резултат, различен от този, който винаги се проявява в хода на правилното медитиране. Защото този резултат би могъл да бъде само незначителна част от това, което би трябвало да настъпи в действителност. В духовното развитие често пъти един частичен резултат става причина за голямо закъснение на пълния успех. Пребиваването всред такива разновидности на духовен живот, които отговарят на частичния резултат, лишава ученика от влиянието на силите, гарантиращи му много по-високи степени от развитието.
И печалбата, която постигаме с такова „надзърване" в духовния свят е привидна, защото то може да ни отведе не до истината, а само до неясни и измамни образи.
към текста >>
3.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една
печалба
.
Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината.
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
към текста >>
4.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа
печалба
получи един многозначителен акцент.
Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент.
Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
към текста >>
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за
печалба
; в случая подобен аргумент е невалиден.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „
печалба
от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
Ако
печалба
та от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме.
Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм.
Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме.
За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха
печалба
на един или друг индивид.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
към текста >>
Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната
печалба
, то поне част от техните приходи.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
В смисъла на горните разсъждения,
печалба
та се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Тук не става дума за
печалба
от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
5.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Статия 10:
Печалба
та и духът на епохата
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
към текста >>
6.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
По същия начин прекомерно високата цена на вносен продукт може да се балансира чрез приноса от бизнеси, при които
печалба
та е по-висока от потребностите на тези, които работят в тях.[3]
По същия начин прекомерно високата цена на вносен продукт може да се балансира чрез приноса от бизнеси, при които печалбата е по-висока от потребностите на тези, които работят в тях.[3]
към текста >>
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред
печалба
та от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от
печалба
та се ползват само шепа хора.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
7.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за
печалба
, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява? На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в
печалба
та) вече не може да се проявява?
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява?
На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на стария стимул за егоистичната
печалба
.
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на стария стимул за егоистичната печалба.
Стопанско управление, което не включва мотива за печалбата сред работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа. И точно понеже не може да го направи, се сблъсква със социалните искания, които голяма част от човечеството започва да повдига в наши дни. Тази част от човечеството вече не иска да бъде карано да работи заради икономическата принуда. То иска да работи заради мотиви, имащи отношение към човешкото достойнство.
към текста >>
Стопанско управление, което не включва мотива за
печалба
та сред работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа.
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на стария стимул за егоистичната печалба.
Стопанско управление, което не включва мотива за печалбата сред работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа.
И точно понеже не може да го направи, се сблъсква със социалните искания, които голяма част от човечеството започва да повдига в наши дни. Тази част от човечеството вече не иска да бъде карано да работи заради икономическата принуда. То иска да работи заради мотиви, имащи отношение към човешкото достойнство.
към текста >>
При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична
печалба
.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин. Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси. Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки. Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес.
При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба.
Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност.
към текста >>
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична
печалба
.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба.
Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната
печалба
от икономическия живот.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична
печалба
— това желание за
печалба
не е естествена част от човешката природа.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред. Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>
8.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Печалба
та и духът на епохата
Печалбата и духът на епохата
към текста >>
Срещаме противоречиви възгледи относно
печалба
та на стопанските предприемачи.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи.
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на
печалба
.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи.
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба.
Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Казват още, че в действителност
печалба
та е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади
печалба
та от икономическото уравнение.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба.
Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение.
Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел
печалба
, а с оглед на потреблението.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение.
Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението.
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на
печалба
.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението.
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Когато се определя стопанското значение на
печалба
та, често има вмешателство на неуместни мнения.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения.
Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи.
към текста >>
Със сигурност преследването на
печалба
е егоистична цел.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения.
Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел.
Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи. А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба.
към текста >>
Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим
печалба
та от икономическите сметки.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения. Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел.
Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки.
В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи. А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба. От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
към текста >>
А продукт, който не носи
печалба
, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба.
Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи.
А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба.
От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
към текста >>
Човек обърква себе си и околните, ако говори против
печалба
та заради егоистичната ѝ природа.
Бъдещото развитие на икономиката наистина изисква елиминирането на печалбите, но поради следната причина: защото те правят производството на стоки зависимо от случайности на пазара, което духът на епохата иска да се премахне.
Човек обърква себе си и околните, ако говори против печалбата заради егоистичната ѝ природа.
Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера. Аргументите, които се извличат от други сфери на живота, може да са съвършени сами по себе си, но няма да насочат мисленето на хората към реалните факти.
към текста >>
9.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят
печалба
.
Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на средствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес.
Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят печалба.
Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си. Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока. Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.
към текста >>
10.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната
печалба
.
Един адвокат например работи за своите клиенти. Част от неговата работа може да бъде неегоистична, но истинското основание е да припечели за своето съществуване.
Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба.
От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интересите на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно.
към текста >>
11.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
От това вие ще имате огромна
печалба
.
Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот. Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение. Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай.
От това вие ще имате огромна печалба.
към текста >>
12.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква
печалба
.
То е написано от тези, които са практикували алхимията като самоцел. Лъжливият алхимик изхождаше от това да създава вещества. Той виждаше в експериментите при изгарянето на веществата само добиването на материални резултати. Обаче истинският алхимик не придаваше никаква стойност на веществото, което получаваше накрая. За него важни бяха вътрешните изживявания, докато се образуваха веществата, мислите, които се раждаха в него, изживяванията, които имаше в себе си.
Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква печалба.
Той трябваше само да подарява произведените метали. Днешният човек няма вече правилна представа за тези експерименти. Той няма никакво предчувствие за това, което експериментиращият може да изживее. Средновековният философ можеше да изживее цели душевни драми в своята лаборатория, например когато добиваха антимон, експериментиращите виждаха много важни морални процеси.
към текста >>
13.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Не бива да има вече продавач, за когото
печалба
та да е лична цел.
За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19. век, трябва да се преодоляват. Обаче това, което казва, при него остава фраза, защото в края на първа лекция – човек не вярва на очите си, човек не вярва на своите познавателни сили – стои следното. Следното се казва днес от един значителен, известен човек. Той казва: всички неща, които се случват71, трябва да претърпят преоценка, „те не трябва вече да бъдат крайна цел.
Не бива да има вече продавач, за когото печалбата да е лична цел.
Удоволствието в живота не бива повече да бъде съдържание на живота. Не бива да има вече хора, които да се радват на своето здраве.“
към текста >>
14.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална
печалба
."
Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце. Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава. Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора.
Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
към текста >>
Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали
печалба
от своята вълна.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес.
Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна.
Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
15.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Най-голямата
печалба
за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман!
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е
печалба
за болния човек.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение?
– Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек.
Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят. Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
17.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Неголяма, но все пак значителна част от годишната си
печалба
от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели.
В много области Антропософията днес е нужна, за да каже само как стоят нещата, какви са те днес. А какво трябва да бъде направено в най-различните области, този въпрос днес е наистина труден за разрешаване. Познавах един добър приятел антропософ, който притежаваше голям масив, засаден с лозя.
Неголяма, но все пак значителна част от годишната си печалба от лозята той харчеше, да изпраща пощенски картички по целия свят, за да вербува въздържатели.
Имах и приятел строг въздържател, който, докато беше жив, винаги държеше кесията си отворена за антропософията. Но той принадлежеше към онези хора, които лепяха навсякъде по трамваите плакати, на които се четеше: „Щернбергски кабинет“! Така практическият живот започва да изглежда своеобразен. Не може всичко да бъде променено още днес. Затова казах: кравешките рога са рогата, които вземаме от кравата и ги заравяме в земята.
към текста >>
18.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради
печалба
та, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
В това е тайната - умението да внесеш нещо!
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава.
към текста >>
НАГОРЕ