Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
8
резултата от
6
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Петоъгълник
'.
1.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния
петоъгълник
, мистичния пентаграм.
След това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, наречена Ложа на триумфиращата мъдрост. Калиостро дал целта на тази ложа. Онова обаче, което можете да прочетете за нея, не е нищо друго, освен работа на невежи хора. Каквото може да бъде казано за нея, са всъщност само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: Първо указания, даващи възможност да се произведе т. нар.
Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
Аз мога само да ви загатна за значението на тези две неща. Те могат да бъдат третирани с подигравка, ала не трябва да бъдат взимани символично, те се основават на истински факти. Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/. На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло.
към текста >>
2.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Така от квадрата става един
петоъгълник
(пентаграм).
Древните евреи обхванали това в едно учение. Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу.
Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм).
По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог.
към текста >>
И така както
петоъгълник
ът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития. Според легендата ние имаме две различни течения, при слизането на човечеството на Земята: Децата на Каин, които един от Елохимите създаде чрез Ева, децата на света, при които откриваме великите изкуства и външните науки.
към текста >>
3.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Петоъгълник
ът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата. Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила. Първият опит, който бе направен, за да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий, както вече видяхме, беше Соломоновият храм.
Петоъгълникът (пентаграмът) се вижда на входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип; това означава, че човешката природа би трябвало да се издигне от низшите принципи към по-висшите, да се облагороди всеки член на човешкото същество.
И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан.
към текста >>
4.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник,
петоъгълник
, шестоъгълник и т.н.
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в мисленето: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега. Защото, както е вярно това, че вдясно имаме наполовина толкова числа, колкото вляво, така е вярно, че вдясно имаме също толкова числа, колкото вляво. Ето какво имате тук, и то дадено в най-проста форма. Taкa човекът стига дотам, че да си каже следното за своите понятия: Следователно аз не мога да прилагам тези понятия по отношение на безкрайното, по отношение на онова, кoeтo съществува вън от света на сетивата безкрайното надвишава света на сетивата и се простира далеч извън неговите граници. Не си мислете, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н.
Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга. Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни. Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече! Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност.
към текста >>
5.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И те описваха вътрешната опитност на този, който пробягва триъгълника или четириъгълника или един
петоъгълник
.
№3, дебелата линия/, да имате вътрешна опитност на Вашата кръв /Виж рис. №3, тънката линия/. Ако бягате по един четириъгълник, ще имате същата опитност под малко различна форма /Виж рис. №4/. Външните геометрически форми отговарят на качества, на различни отсенки на вътрешната опитност. Това е именно изненадващото, извънредно положение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици.
И те описваха вътрешната опитност на този, който пробягва триъгълника или четириъгълника или един петоъгълник.
Цялата геометрия почиваше на вътрешната опитност, изживяна в движението на кръвта. Това беше наистина онова време, когато човек можеше да каже както Гьоте: "кръвта е един твърде особен сок! " Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта. Това е вече мистика. Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя представляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта.
към текста >>
" Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника,
петоъгълник
а, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта.
Външните геометрически форми отговарят на качества, на различни отсенки на вътрешната опитност. Това е именно изненадващото, извънредно положение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици. И те описваха вътрешната опитност на този, който пробягва триъгълника или четириъгълника или един петоъгълник. Цялата геометрия почиваше на вътрешната опитност, изживяна в движението на кръвта. Това беше наистина онова време, когато човек можеше да каже както Гьоте: "кръвта е един твърде особен сок!
" Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта.
Това е вече мистика. Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя представляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта. За мистиката от миналото всички геометрически форми се превръщаха в един интензивен, ритмиран живот, ставаха мистическа опитност. Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно познание за самия себе си. Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
към текста >>
6.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на
петоъгълник
а, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Този пример ни показва добре, как в нашата епоха идеите и чувствата не се намират вече във връзка със света. Схващането, което хората си съставят за организма, не им позволява да видят, че той е смъртен. Само външното доказателство, което мъртвият труп им доставя, им показва, че той може да умре. Без съмнение, ако човек не може вече да участвува чрез едно вътрешно движение в живота на организма, той изгубва също и смисъла на смъртта, което е в него; за да видим този смисъл, необходим е един външен признак. Това показва, че нашите идеи са станали чужди на действителността на фактите.
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Това чувство обхващаше всички степени преминаващи от раждането до смъртта. Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане. Той изживява вътрешно всички етапи на раждането. После, когато човек започваше да се сбръчква, да посивява, да изсъхва, той имаше чувството предхождаща смъртта. И смъртта се явяваше като съединение на всички тези явления на загиване.
към текста >>
НАГОРЕ