Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
444
резултата от
197
текста с корен от думите : '
Педагог
'.
1.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Виждаме, че целият този извод на Фихте не е нищо друго, освен род
педагог
ическо разяснение, за да доведе своите читатели там, където възниква безусловната деятелност на "Аза".
Това положение изразено във форма на съждение: ако "Азът" е, тогава той е няма никакъв смисъл. Защото "Азът" полага не при предположение на нещо друго, но той предполага самия себе си. Но това означава, че той е непосредствен и безусловен. Хипотетичната форма на съждението, която е присъща без предполагането на абсолютния "Аз" на всеки акт за съждение, се превръща тук във формата на абсолютното екзистенциално положение: "Аз" просто съм. Фихте изразява това/1/ още по следния начин: "Азът" полага първоначално просто своето битие".
Виждаме, че целият този извод на Фихте не е нищо друго, освен род педагогическо разяснение, за да доведе своите читатели там, където възниква безусловната деятелност на "Аза".
Той трябва да направи очевидно онова действие на "Аза", без изпълнението на което въобще не съществува никакъв "Аз".
към текста >>
2.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
3.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
4.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В курсовете по
педагог
ика, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни, конкретни трудови дейности.
През годините след Първата Световна война Рудолф Щайнер разгъна своята изследователска дейност върху множество области.
В курсовете по педагогика, по философските и хистологически въпроси той положи основите на една нова научна методика за наблюдения и изследвания, както и на начините за тяхното прилагане, претворяване в най-различни, конкретни трудови дейности.
При това в ядрото на неговото мислене винаги е бил стремежът към вътрешното съчетаване на творческия с научния и религиозния живот. „Нима не трябва" пита той в една своя лекция, изнесена пред учени в Хага, 1922 год. „когато се стремим към научната дейност да имаме в душевната си нагласа онова, което формира творческата? Какво би било, ако ние въобще не можехме да проникнем в природата по друг начин..., ако природата иска да бъде разбрана творчески? ... Не е по-различно и когато се заемаме с друга област, било то нравствена, социална или религиозна.
към текста >>
5.
ФАЗИТЕ НИ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Най-важните
педагог
ически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука").
до шестата, седмата година) човекът е обгърнат от една етерна обвивка. В посочения период тази обвивка се разкъсва. Настъпва „раждането" на етерното тяло. Човекът продължава да е обгърнат от своята астрална обвивка, която отпада между дванадесетата и шестнадесетата година (по времето на половото съзряване); Настъпва „раждането" на астралното тяло. По-късно се ражда и истинският „Аз".
(Най-важните педагогически принципи, които могат да се извлекат от тези свръхсетивни факти, са изложени в моята книга „Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната Наука").
След раждането на „Аза", човек се включва в специфичните условия на света и на живота, развивайки там своята дейност според контролираните от „Аза": Сетивна Душа, Разсъдъчна
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
7.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо работата на Хербарт в областта на
педагог
иката е станала плодотворна.
Поради неговия дух склонен към математически необходимото Хербарт е разгледал щастливо онези процеси на човешкия душевен живот, които действително протичат по същия начин при всички хора с известна правилност. Естествено това не ще бъдат по-интимните, по-индивидуални процеси. Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата.
Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна.
Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо. Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост.
към текста >>
8.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на
педагог
иката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>
9.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната
педагог
ика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
Случвало му се е, както е стоял така привидно в противоположност към заобикалящия свят, той да заличи себе си и да се слее в една поредица от събития заедно с всички събития. Той "не знаеше" вече света; казваше, аз не съм сигурен, че тук съществуват знаещи, а тук направо има събития. Без съмнение те идват по такъв начин, че понятието на една знание можеше да се роди твърде бързо неопределено. И "понятия" преминаваха бърза нагоре, за да донесат светлина в събитията, обаче това бяха блуждаещи светлини, души на желанията за знание, жалки, нищо не казващи в тяхната явност постулати на една незапълнена форма на знанието. Непознати фактори трябва да царуват на смени.
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната педагогика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
към текста >>
10.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето в какво се състои
педагог
ическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния характер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно! Гьоте просто стои на своето място и когато го съзираме, ние само установяваме: „Да, сега ние разбираме нещата много по-добре, отколкото преди." Именно поради тази причина той можа да се превърне в обединителен център за враждуващите братя, които завчера посочихме в лицето на Фихте, Шопенхауер и Хегел. Ако искаме да обсъдим всяка подробност, всеки образ от Приказката, аз би трябвало да говоря не три часа, а три седмици. Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни принципи. Но така или иначе, всяка подробност, всеки образ ни отвежда дълбоко навътре в Гьотевия светоглед.
към текста >>
11.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и хистологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и хистологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
12.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Постепенно Антропософията навлиза в области като
педагог
иката (т.н.
Постепенно Антропософията навлиза в области като педагогиката (т.н.
Валдорфски училища), медицината (антропософската медицина е призната за официална терапевтична доктрина от Европейския парламент през м. юли 1992 год. в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково дело, фармацевтика, индустрия...
към текста >>
13.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Доста хора смятат, че след като
педагог
иката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения.
Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
към текста >>
Следователно,
педагог
ическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите
педагог
ически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си.
към текста >>
14.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от
педагог
ическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия.
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука. Тази мисъл обаче е съвършено погрешна. Тук става дума за нещо съвсем друго.
Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия.
Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот. От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен. Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
към текста >>
15.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Статия 14:
Педагог
ическата основа за Валдорфското училище
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
към текста >>
16.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Педагог
ическата основа за Валдорфското училище
Педагогическата основа за Валдорфското училище
към текста >>
Педагог
иката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>
В тази рамка обаче
педагог
ическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия. Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна
педагог
ика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество. Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който
педагог
ът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация. Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането. Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота.
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
към текста >>
17.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством
педагог
иката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено.
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
18.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това различаване има значение особено за
педагог
ическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите.
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността.
Това различаване има значение особено за педагогическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите.
Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
към текста >>
19.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази
педагог
ическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на
педагог
а да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме.
Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Една истинска
педагог
ика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Тази
педагог
ика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други.
Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска
педагог
ика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
20.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Една от тези посоки е
педагог
ическата.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки.
Една от тези посоки е педагогическата.
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия. Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната.
към текста >>
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува
педагог
ическа Евритмия.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата.
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия.
Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
към текста >>
Ако двигателните жестове на художествената и
педагог
ическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия. Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната.
Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи. Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря.
към текста >>
21.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Подобрявайки
педагог
ическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост.
Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия.
След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната
педагог
ика, която след около 30 години ще предложи на света.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина.
Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
22.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и
педагог
ическите катедри.
Аз прочетох първо работата си върху „Лаокоон“ на Лесинг. След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер.
Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и педагогическите катедри.
Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте. Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично.
към текста >>
23.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
„
Педагог
ическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания. Трябваше да давам частни уроци в най-различни области.
„Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни.
Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си.
към текста >>
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на
педагог
ическата мисъл.
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
Той дълги години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“. Това, което прочитах в нея, след това можех да обсъждам с него. По отношение на възпитанието и преподаването той често се изказваше против простото набиване на знания в главата, но за всестранното развитие на човешкото същество.
към текста >>
24.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
В
педагог
ическата област съдбата ми възложи една специална задача.
В педагогическата област съдбата ми възложи една специална задача.
Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета. На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище. Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането.
към текста >>
Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена
педагог
ическа задача.
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача.
Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност.
към текста >>
Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически,
педагог
ически и политически проблеми.
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота. Но и в тези съчинения на „философа на несъзнаваното“, към които по принцип се отнасях отрицателно, имаше немалко изключително интересни неща.
Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми.
У този песимист откривах „здраво“ разбиране за живота, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти. Именно по отношение на него усещах това, от което се нуждаех: да мога да разбирам нечие мнение, дори и когато трябваше да му се противопоставя.
към текста >>
25.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Лекция върху
педагог
иката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.
Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.
09. 1922
към текста >>
Педагог
ика и изкуство
Педагогика и изкуство
към текста >>
Педагог
ика и морал
Педагогика и морал
към текста >>
27.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
За житейската мъдрост, както и за
педагог
иката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността. Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи.
За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи
педагог
ически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме.
Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява. Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му.
към текста >>
28.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Основата на една правилна
педагог
ика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
към текста >>
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична
педагог
ическа книга като „
Педагог
ика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата
педагог
ика.
За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика.
Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>
Цялото възпитателно изкуство, цялата
педагог
ика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало.
Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>
Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична
педагог
ическа книга на Жан Паул.
Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул.
Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област.
към текста >>
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в
педагог
иката.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
Ако бихме следвали този
педагог
ически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения.
към текста >>
Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям
педагог
ически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго.
Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>
29.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ЛЕКЦИЯ ВЪРХУ
ПЕДАГОГ
ИКАТА
ЛЕКЦИЯ ВЪРХУ ПЕДАГОГИКАТА
към текста >>
Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата
педагог
ика, а чрез нея и цялата
педагог
ическа дейност на възпитателя.
Антропософската Духовна Наука приема тази теза напълно и признава в максимална степен посочените възпитателни принципи. Обаче тя е наясно, че една душа може да бъде стоплена само от друга душа.
Ето защо тя смята, че - преди всичко - трябва да бъде одухотворена самата педагогика, а чрез нея и цялата педагогическа дейност на възпитателя.
към текста >>
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска
педагог
ика.
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика.
към текста >>
Истинската
педагог
ика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух.
Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух.
Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло.
към текста >>
Следователно, за изграждането на една истинска
педагог
ика, е необходимо истинско познание за човешкото същество.
Следователно, за изграждането на една истинска педагогика, е необходимо истинско познание за човешкото същество.
И Антропософията се бори не за друго, а за него, за истинското познание на човешкото същество.
към текста >>
Истинската
педагог
ика сама подсказва тези неща.
Истинската педагогика сама подсказва тези неща.
Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение. Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
към текста >>
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че
педагог
иката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно,
педагог
ическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
Истинската педагогика сама подсказва тези неща. Но от друга страна човек лесно се поддава на грешките, които нашата съвременност допуска в това отношение.
Никой не го казва гласно, но всеки смята, че педагогиката не може да просперира с помощта на официалната наука; следователно, педагогическите методи следва да се извеждат не от тази наука, а от възпитателните инстинкти.
към текста >>
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна
педагог
ика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
към текста >>
30.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ПЕДАГОГ
ИКА И ИЗКУСТВО
ПЕДАГОГИКА И ИЗКУСТВО
към текста >>
Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-
педагог
ическата конференция на Валдорфските училища" 25.
Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-педагогическата конференция на Валдорфските училища" 25.
03 - 29. 03. 1923
към текста >>
Педагог
ическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека.
Педагогическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека.
А то не би могло да бъде съвършено, ако се изчерпваше само с наблюдението. Човешкото същество не се опознава чрез пасивно знание. Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля.
към текста >>
Знанието за човека като основа на
педагог
иката е нещо, което трябва да бъде пробудено у всеки.
Знанието за човека като основа на педагогиката е нещо, което трябва да бъде пробудено у всеки.
Всяка мисъл за човека трябва да бъде непосредствено изживяна, също както човек усеща правилното си дишане и кръвообръщение като признак на своето собствено здраве.
към текста >>
Ако това, за което става дума тук, се превърне в убеждение на
педагог
а, той вече има предпоставките да разгърне живата и оживотворяваща човешка същност пред своите възпитаници и да подтикне младите човешки същества към себеоткровение.
Ако това, за което става дума тук, се превърне в убеждение на педагога, той вече има предпоставките да разгърне живата и оживотворяваща човешка същност пред своите възпитаници и да подтикне младите човешки същества към себеоткровение.
към текста >>
Правилните възгледи на възпитателя са най-същественото в цялата
педагог
ическа дейност.
Правилните възгледи на възпитателя са най-същественото в цялата педагогическа дейност.
към текста >>
В
педагог
иката не е така.
Подобни възгледи насочват погледа към жизнените проявления на детето, които са един вид зародишни състояния на израстващия човек. Пълноценният човек трябва да се впуска в своята работа без обаче да изгубва себе си в механизма на професията. Детската природа изисква такава подготовка от страна на възпитателя, която може да се получи само като един вид откровение на човешкото същество. Неговите малки възпитаници се стремят към действеност, понеже тя е заложена в човешката природа. Безкомпромисният външен свят изисква от възрастния окончателно завършена работа.
В педагогиката не е така.
Там израстващите човешки същества изискват една действеност, която - насочена правилно -дава само зародишните кълнове на истинското възпитателно изкуство.
към текста >>
Такъв
педагог
би възпитал само хора, за които животът е повече или по-малко една игра.
Който съумее истински да се вслуша в детската душа по пътя й от играта до едно или друго смислено занимание, той ще се замисли и за междинната област, който свързва заниманието и обучението. Защото при детето играта е най-сериозното откровение на вътрешния порив към действие. Израз на голямо лекомислие е да се каже, че детето трябва „да учи играейки".
Такъв педагог би възпитал само хора, за които животът е повече или по-малко една игра.
към текста >>
Жалко, че Шилеровите „Естетически писма" са оказали толкова слабо влияние върху
педагог
иката.
Жалко, че Шилеровите „Естетически писма" са оказали толкова слабо влияние върху педагогиката.
към текста >>
31.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
ПЕДАГОГ
ИКА И МОРАЛ*
ПЕДАГОГИКА И МОРАЛ*
към текста >>
/* Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-
педагог
ическа конференция на Валдорфските училища" 25.
/* Резюме от лекция, изнесена по време на „Художествено-педагогическа конференция на Валдорфските училища" 25.
03 - 29. 03. 1923/
към текста >>
Това обаче е въпрос на
педагог
ически такт.
Задачите на възпитателя и преподавателя достигат връхната си точка в това, което той може да постигне относно моралното равнище на поверените му деца. В рамките на училищното възпитание той среща огромни трудности при изпълнението на тази задача. Една от тях се състои в това, че моралното възпитание трябва да проникне във всичко, което той прави за своите ученици; защото самоцелното морално наставление често постига много по-малко, отколкото дори и най-общата ориентация към нравствените стойности.
Това обаче е въпрос на педагогически такт.
Защото грубо формулираните „морални поуки" са в сила винаги, дори и в определени моменти да не предизвикват това, което пряко целим с тях.
към текста >>
32.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Педагог
ическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагог
иката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
295. Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагог
иката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
301. Обновлението на
педагог
ично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагог
иката 9 лекции (разл.
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24)
към текста >>
306.
Педагог
ическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагог
ика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
към текста >>
310.
Педагог
ическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагог
иката 10 лекции (Арнхайм 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
към текста >>
33.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите
педагог
ически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
35.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
36.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това е
педагог
ическият принцип на еволюцията.
Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино. Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга. Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола -символа на Дионисий - беше дадено на човечеството. Обаче сватбата в Кана Г алилейска загатва за друг, велик принцип.
Това е педагогическият принцип на еволюцията.
Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време. Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.
към текста >>
Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-
педагог
ически смисъл.
Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл.
Майката е тази, която Го подканва: “Вино нямат”.
към текста >>
37.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
38.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на
педагог
иката" (Събр.
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр.
Съч. J4293)
към текста >>
39.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[3] Дмитрий Иванович Менделеев – 1834-1907 г., руски учен-енциклопедист, химик, физик, геолог, метеоролог,
педагог
, икономист
[3] Дмитрий Иванович Менделеев – 1834-1907 г., руски учен-енциклопедист, химик, физик, геолог, метеоролог, педагог, икономист
към текста >>
40.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни
педагог
ически причини.
Има голяма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс. Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде плодоносно. И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде оплодено от Духовната Наука. За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането.
То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини.
В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма. Там то бе свързано с учението за страданието, което е точно онова, което Християнството възнамерява да победи. След като веднъж осъзнаем целите и мисиите на двете течения ще сме също така в състояние ясно да ги различаваме. Най-главното различие може да бъде видяно най-силно, когато изследваме двата индивида Буда и Павел.
към текста >>
41.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез
педагог
иката, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с голяма загриженост.
Вие ще си спомните изучаванията, при които се опитахме да установим едно съотношение към различните предпоставки и твърдения на съвременната психоанализа. Онова, което беше важно за мене в тези проучвания бе да се изясни понятието за "безсъзнателното", да се докаже, че начинът, по който понятието за "безсъзнателното" се обикновено използува в психоанализата е без никакво основание. Доколкото човек не е в състояние да отиде отвъд това понятие, което е едно чисто негативно понятие, не може да се каже нищо повече освен, че психоанализата работи с недостатъчни методи за познание върху едно специално важно решение днес. Поради това, че психоаналитиците се стремят да изследват душата и духа и, както сме наблюдавали, дори следват тази душа и дух в социалния живот, човек трябва да признае, че тук ние имаме едно отклонение което е много по-значително, отколкото онова, което официалната академична наука е в състояние да предложи в тази област.
Поради това че аналитичната психология се опитва да се намеси в живота чрез педагогиката, терапията, а скоро навярно и чрез социални и политически средства, опасността, свързана с това трябва да се гледа с голяма загриженост.
Така възниква въпросът какво е същественото, което съвременните изследователи не могат и не желаят да достигнат. Те признават, че съществува една душевна природа отвъд съзнанието; те търсят една душа отвъд съзнанието обаче не могат да се издигнат до познание на самия дух. Духът по никакъв начин не може да бъде схванат чрез едно понятие за безсъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човешко същество без глава. Аз съм ви обръщал вниманието, че има хора, които в известни хистерични състояния вървят из улиците и виждат в другите човешки същества само техните тела, но не и главите им. Ако човек не е в състояние да види главата на едно лице, това е определена болестна форма.
към текста >>
42.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга
педагог
ическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим
педагог
ическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
към текста >>
43.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на
педагог
иката“ (Събр.
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
Съч. №293).
към текста >>
44.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ
педагог
в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г.
и "Погледи в съществото на човека", 1811 г.
към текста >>
45.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
46.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на
педагог
иката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр.
34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на педагогиката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр.
Съч. №293)
към текста >>
47.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Да вземем за пример някой гениален
педагог
.
За да отговорим на този въпрос, е нужно да си изградим първо една представа за връзката между физическата (сетивна) същност и свръхсетивната същност на човека. Физическата същност се подчинява на физическите закони. А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух.
Да вземем за пример някой гениален педагог.
Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава.
към текста >>
По-късно ще предоставят на същия този гениален
педагог
едно ненадарено момче.
А човешкият дух може да извърши само онова, което му позволяват тези закони. Ако според законите на тялото духът в по-късна възраст повече не е в състояние да работи по същия начин, както е работил в един по-ранен период, причината е в това, че тялото на човека е станало по-малко добър инструмент за неговия дух. Да вземем за пример някой гениален педагог. Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване.
По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче.
И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава. Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо? Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото.
към текста >>
Станало ли е
педагог
ическото изкуство на учителя по-лошо?
Той преподава на едно много надарено момче. Вероятно той ще постигне такъв резултат, който светът ще приветства с учудване. По-късно ще предоставят на същия този гениален педагог едно ненадарено момче. И той ще постигне резултат, който е далеч под нивото на първия. Също така е възможен спад в резултата и при първото момче, което вследствие на болест да не е в състояние да възприема както по-рано онова, което учителят му преподава.
Станало ли е педагогическото изкуство на учителя по-лошо?
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота.
към текста >>
48.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна
педагог
ическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация.
Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме. Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек.
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация.
Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас. Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>
49.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и
педагог
ически понятия също и в животинския свят.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание.
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес.
към текста >>
50.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
51.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
По принцип точно в тази област е трудно да се действа
педагог
ически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук?
към текста >>
Това в
педагог
ически смисъл може да бъде лошо.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо.
Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство.
към текста >>
52.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Оставете цялата
педагог
ика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване.
Всяко познание започва с удивлението и само който започне с удивлението, с учудването, той е на пътя към правилното познание14. Всичко, пред което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието.
Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване.
Удивлението е първото, което човек трябва да има.
към текста >>
53.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална
педагог
ическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси.
Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
Това е имен но също извънредно голяма
педагог
ическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота. И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал.
Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
54.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
55.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите
педагог
ически принципи.
А сега аз бих добавил и нещо друго. Да предположим, че като човешки същества ние се впускаме в разглеждането на важни житейски проблеми. Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата.
Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи.
Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н. С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“. Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения. Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето.
към текста >>
С една дума, той се придържа към своята
педагог
ическа „система“.
А сега аз бих добавил и нещо друго. Да предположим, че като човешки същества ние се впускаме в разглеждането на важни житейски проблеми. Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата. Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи. Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н.
С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“.
Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения. Той ще се съобразява само с една важна предпоставка, а именно: намерението да постигне онова, което му се струва, че дреме като скрити заложби у детето. Но това, което съществува като заложба, може да бъде разгърнато по всевъзможни начини. Ето за какво става дума.
към текста >>
56.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Педагог
иката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука.
Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16. Защото човек казва: аз искам преди всичко да видя нещо практично. Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети.
към текста >>
Така че
педагог
иката трябва да се оплоди.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано.
Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие. Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците.
към текста >>
Педагог
иката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява
педагог
иката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Съществуват обаче много други начини да се познае това, което е на физическия план, като отражение на духовния свят. Един от начините – сега, разбира се, не може да се посочат всички – е да се търси духовното там, където то действа, например в децата, в които трябва да бъде развивано. Така че педагогиката трябва да се оплоди.
Педагогиката може да постигне успех, ако хората съумеят да развият усещане, чувство за духовното, така че учителят да упражнява педагогиката не само според всевъзможни ръководства, а преди всичко да се стигне дотам, че да се наблюдава развиващата се индивидуалност, да се вижда какво тя желае да се прояви от нея самата и да се развие.
Това трябва да се постигне, правилно да се постигне! И е добре, ако ние, за да можем да повярваме в такова постижение, обърнем внимание на факта, че човекът в настоящето е всъщност ужасяващо късоглед. Той вярва, че най-накрая е успял да се освободи от всевъзможни детинщини на по-ранните столетия. Не е вярно обаче, че се е освободил от предразсъдъците. Хората е трябвало да се освободят – за да виждат ясно на физическия план и да си извоюват свободата – единствено от старото атавистично ясновидство, от чиито последни остатъци са се освободили преди не много време.
към текста >>
57.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Какви обстойни теории се измислят във всички възможни
педагог
ически сфери!
Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция. Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта. Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта. Защото необходимото за осъществяване на социалното разбирателство твърде често се прокламира с всевъзможни идеалистично звучащи високопарни речи. Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете!
Какви обстойни теории се измислят във всички възможни педагогически сфери!
към текста >>
58.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи
педагог
ически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
59.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
в „
Педагог
ическо изкуство“, Събр.
85. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания: Срв. с лекциите на Рудолф Щайнер от 13 февруари 1917 г. в „Градивни камъни за едно познание на Мистерията на Голгота“, Събр. съч. 175, и от 22 август 1919 г.
в „Педагогическо изкуство“, Събр.
съч. 294.
към текста >>
60.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
61.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова
педагог
ика.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23).
Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>
62.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в
педагог
иката.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година.
Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката.
Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене! Уилсън като непрактичен теоретик.
към текста >>
Настройката за очакване и значението му в
педагог
иката.
Подмладяване на човечеството.
Настройката за очакване и значението му в педагогиката.
Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука.
към текста >>
63.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако успеем да създадем
педагог
ика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Помислете – за това не трябва много да говоря – колко безрадостен е такъв възглед за света! Ако нищо друго не знаем, освен този факт, какво влияние оказва това на светоусещането на човека, ако той е принуден да си каже: човек става престъпник, тъй като това е заложено в него природно, за него това е неизбежно. Но ако знаем, че човек има етерно тяло, ние намираме друг подход към това. Знаем, че етерното тяло обхваща всички части на физическото тяло, и че при човек, имащ във физическото тяло скъсен тилен дял на главния мозък, могат напълно да бъдат развити всички части на етерното му тяло. Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки.
Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък.
Тогава, ако в неговото етерно тяло задният мозък е развит правилно, такъв човек може да стане добър човек, макар и във физическото му тяло да има заложби за престъпност. Оттук виждаме, какво значение може и трябва да има духовната наука за практическия живот. Чисто външната наука не може да внесе корекции в главния мозък на престъпника, защото тя оперира само с фактите от физическия свят. Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/. По този път се разкриват перспективи за бъдещо развитие.
към текста >>
Не би имало никаква възможност за
педагог
ическо вмешателство.
Представете си, че духовната наука я нямаше. Тогава никога нямаше да се появи възможност за такова развитие на етерното тяло. Това значи, че родилият се с непълноценен главен мозък би бил обречен да изживее живота си в съответствие с тази непълноценност.
Не би имало никаква възможност за педагогическо вмешателство.
Хората биха оставали такива, каквито е определено от тяхната физическа организация, и тази зависимост от физическото би ставала все по-силна. Хората биха стигнали до битието на Юпитер и би се осъществило това, за което днес мечтаят материалистите. Ако по пътя на духовната наука не бъде преодоляно това, което изхожда от чисто физическото, развитието на човечеството ще стигне дотам, че физическото ще придобива все по-голямо значение, и постепенно ще стане определящо. Хората тогава биха станали само продукт на тяхното материално. Нахлуването на духовната наука ще предотврати това.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Подходящите описания на животинския и растителния свят като
педагог
ическа необходимост.
Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като средство срещу ариманизиране на душевния живот. Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения.
Подходящите описания на животинския и растителния свят като педагогическа необходимост.
За опустошителното въздействие на специализираната терминология. Приносът на Роман Боос.
към текста >>
65.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен
педагог
, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има!
Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко. Един случаен наблюдател забелязва опустошителното веселие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н. всред останалите здрави сервизи от порцелан и стъкло. И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията!
Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има!
към текста >>
66.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Напълно естествено е, че днес всеки
педагог
или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
Обаче подобни възгледи срещаме не само в политиката. Вземете например педагозите.
Напълно естествено е, че днес всеки педагог или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
към текста >>
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или
педагог
иката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
И всичко, което днес има някаква стойност за външния свят, било то в областта на социалното дело или педагогиката, независимо от блестящите тиради на всевъзможни функционери и пропагандатори, всичко се гради върху илюзии.
А от своя страна тези илюзии се изграждат от обстоятелството, че хората нямат никаква представа, никакво разбиране за отношението на физическия план към другите космически сфери, от обстоятелството, че хората не могат да проумеят Христовите думи: "Моето царство не е от този свят", че те не могат да проумеят защо Христос Исус не поиска да основе своето царство тук на физическия план. Нито едно от Евангелията не ни кара да мислим, че Христос е искал да преустрои външния физически свят и да го превърне в свое съвършено царство, естествено и самият Христос не се е поддал на тази илюзия нито за миг. Обаче отхвърляйки идеята за "рай" на физическия свят, Христос поиска и даде на хората нещо, което не е от този свят: А именно възможността за преобразяването на душата с импулси, които макар и постоянно да заливат света, не са от този свят, не са от физическия план.
към текста >>
67.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Именно
педагог
иката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност. Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят.
Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него.
За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните. Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
към текста >>
Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в
педагог
ическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н. Само че те няма да са истински надеждните хора, те няма да са така да се каже годни за далечните цели на бъдещето, защото няма да са открили вътрешната хармония между себе си и обкръжаващия ги истински свят. Именно педагогиката и възпитанието трябва да покажат на хората, че днес човек далеч не е това, което нашите сетива възприемат за него. За тази цел обаче педагозите и възпитателите се нуждаят от други принципи, които нямат нищо общо с днешните.
Един ден ще назрее необходимостта от такова провеждане на изпитите в педагогическите факултети, което ще осигури предимството на кандидатите с интуитивна и пророческа дарба, така че другите които нямат интуитивна и пророческа дарба, да не стават възпитатели, колкото и много да знаят.
към текста >>
68.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако се задълбочите в
педагог
ическите системи, упражнявани върху деца, които после са станали велики хора, Вие неизбежно ще откриете подобни аналогии.
Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва! Човекът го послушал и след малко позвънил в дома на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок. Само че нали сте съгласни с мен Хердер не е станал велик поради тези особености на своя учител.
Ако се задълбочите в педагогическите системи, упражнявани върху деца, които после са станали велики хора, Вие неизбежно ще откриете подобни аналогии.
към текста >>
По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната
педагог
ика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе.
Ако вие приемете тези неща не като абстрактни истини, а се потопите в тях с цялата си душа, непременно ще забележите, че в тях е скрито нещо много съществено и важно. Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да улови великия космически импулс: Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и взе от теб в духовния свят!
По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе.
Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава.
към текста >>
69.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много хора работят да въведат нещата в
педагог
иката, да ги приложат
педагог
ически.
Юнг се занимава с нещата като лекар и учудващото е, че пациентите се лекуват душевно-терапевтично от тази гледна точка.
Много хора работят да въведат нещата в педагогиката, да ги приложат педагогически.
Виждаме, че не заставаме пред ограничена теория, а пред опита нещо да се направи културно явление. Много е интересно как някой, който като лекар третира нещата подобно на Юнг, след като наблюдава всякакви случаи и ги лекува, дори привидно наистина ги излекува, как бива подтикван все по-нататък и по-нататък. И така Юнг бива подтикнат към следното. Той си казва: Когато се открият такива абнормни явления в душевния живот на определен човек, трябва да се продължи преди всичко да се търси, доколко инфантилни, детски преживявания са сложили отпечатък в душевния живот на човека и продължават да действат. Това е, което се търси особено в тази област - последици от изживявания в детството.
към текста >>
А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в
педагог
иката.
Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето. Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят? Нали, абсолютна безсмислица е да се каже това? Безсмислицата е това, което днес действа поразяващо дори при изтъкнати, големи умове.
А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в педагогиката.
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в педагогиката. Би ли следвало да се внесе това, което се открива със съвсем незадоволителни познавателни средства? Това са най-важните въпроси в наши дни!
към текста >>
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в
педагог
иката.
Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето. Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят? Нали, абсолютна безсмислица е да се каже това? Безсмислицата е това, което днес действа поразяващо дори при изтъкнати, големи умове. А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в педагогиката.
В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в педагогиката.
Би ли следвало да се внесе това, което се открива със съвсем незадоволителни познавателни средства? Това са най-важните въпроси в наши дни!
към текста >>
70.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Психоанализата не само иска да работи в областта на терапията, което може би е по-малко обезпокояващо, понеже засега там привидно почти не се отличава от други лечебни методи - казвам привидно, - но тя иска да се разпростре в областта на
педагог
ическата практика, в известен смисъл да стане основата на
педагог
ическата дейност.
Би могло да се каже: Да, тези неща се обсъждат в научните дискусии и би могло да се изчака, докато хората благоволят да преодолеят несъзнателните предубеждения срещу антропософски ориентираната духовна наука. Трудно е обаче човек да остане напълно безучастен, когато такива неща не остават само теории, а навлизат в практическия живот, в културното развитие.
Психоанализата не само иска да работи в областта на терапията, което може би е по-малко обезпокояващо, понеже засега там привидно почти не се отличава от други лечебни методи - казвам привидно, - но тя иска да се разпростре в областта на педагогическата практика, в известен смисъл да стане основата на педагогическата дейност.
Тогава става необходимо по-настойчиво да се посочи по-голямата опасност, съдържаща се в тези половинчати истини, отколкото в само теоретичните дискусии.
към текста >>
Поради това, ако се последва психоанализата, особено в
педагог
ическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята. Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят. Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи.
Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
към текста >>
Представете си отношението на
педагог
а, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му.
към текста >>
Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или
педагог
ически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо.
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо.
Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо.
В културата на съвремието трябва да навлезе нещо, което насочва душата към това, което иначе остава подсъзнателно. И това, което се издига нагоре, трябва да стане само среда, не работа, която се урежда от индивид към индивид.
към текста >>
71.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез
педагог
иката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
Спомняте си за разглежданията, които се опитахме да свържем с различните твърдения и изводи на съвременните психоаналитици113. При тези разглеждания исках да стигнем до разбирането, че понятието за несъзнателното, както се употребява от психоанализата, всъщност е неоснователно. И докато не се надмогне това понятие на несъзнателното - чисто негативно понятие, - няма да може да се каже нищо друго освен, че психоанализата работи с неподходящи познавателни средства върху един феномен, за който съвремието съвсем особено се интересува. И понеже психоаналитиците се стремят, от една страна, да изследват духовно-душевното и ние видяхме, че проследяват това духовно-душевно и в социалния живот, трябва да се каже, че тук е поставено начало, което все пак означава повече от това, което официалната университетска наука може да даде именно в тази област.
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез педагогиката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
към текста >>
72.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
в «Обновление на
педагог
ично-дидактичното изкуство чрез духовната наука» (14 лекции, Базел, 1920 г.), Събр. съч.
73; лекцията от 22 януари 1918 г. в «Земната смърт и мировият живот. Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето» (21 лекции, Берлин, 1918 г.), Събр. съч. 181; или отговори на въпросите в края на лекцията от 28 април 1920 г.
в «Обновление на педагогично-дидактичното изкуство чрез духовната наука» (14 лекции, Базел, 1920 г.), Събр. съч.
301, стр. 238.
към текста >>
73.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
74.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на
педагог
иката се наричат изпит на талантливите.
Ариманическата същност заема мястото на луциферическата. Лозунгът е произнесен: „Зелена улица за прилежните! “ Вече казах: Каква полза, когато се каже „Зелена улица за прилежните“ и въпреки това за най-прилежен се смята собственият племенник! Важното е да се разглежда конкретното, действителното, нали така? Но не това имам предвид сега, а че започва да се налага цялостна ариманическа система с много опасни последици.
Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на педагогиката се наричат изпит на талантливите.
Ще видите, че навсякъде се хвали този тест за талантливи. Хората са дяволски обсебени, когато говорят за това.
към текста >>
75.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
76.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В
педагог
ически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо.
В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
към текста >>
Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "
Педагог
иската основа на валдорфското училище".
В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности.
Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
към текста >>
77.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало
педагог
ика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо.
Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване.
То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната.
към текста >>
78.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в
педагог
иката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
към текста >>
79.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И цялата
педагог
ика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят. Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери.
И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист!
Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня. За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят. И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото.
към текста >>
Обаче зад всичко, което се разиграва във външния свят, стоят насочващи, бих казал, образователно-
педагог
ически сили, чиито произход е скрит в Космоса.
Обаче зад всичко, което се разиграва във външния свят, стоят насочващи, бих казал, образователно-педагогически сили, чиито произход е скрит в Космоса.
Един инструмент на подобни насочващи сили, беше римският император Константин. При неговото управление християнството прие онази форма, с която то фактически отхвърли Слънцето.
към текста >>
80.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Педагог
ическо-дидактическата страна на евритмията.
Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа.
Педагогическо-дидактическата страна на евритмията.
Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот. Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.
към текста >>
81.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
пр.)
педагог
ическо движение се появява тук, в живота.
И сигурно принадлежи към най-дълбокото удовлетворение, че например нещо като инаугурираното (новосъздаденото, внесеното от висшите светове - бел.
пр.) педагогическо движение се появява тук, в живота.
Това е едно от теченията, чрез които антропософията може да навлезе в света и така може да има няколко движения, чрез които да се търси връзка с останалия свят
към текста >>
82.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след
педагог
ическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
[2] Виж следващата лекция от 20-ти ноември 1922 г.
Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след педагогическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
към текста >>
83.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Той се обърна към мен, за да се даде подходящото
педагог
ическо съдържание и насока на това училище.
Току-що чухте,[1] че това възпитателско изкуство, за което си позволявам да говоря тази вечер пред вас, се упражнява практически във Валдорфското училище. А това Валлдорфско училище доведе също дотам да бъде реализирано в широк мащаб това от представяния от мен мироглед, което преди е можело да бъде казано за възпитанието повече като идеи, като цели. Когато преди години точно възпитанието, бих казал, се намираше във всяка уста, ставаше въпрос, че щутгартският индустриалец Емил Молт[2] искаше да основе училище първоначално за децата на своето индустриално предприятие.
Той се обърна към мен, за да се даде подходящото педагогическо съдържание и насока на това училище.
към текста >>
Казах вече, че се касае за основаване на
педагог
иката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика. А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими. Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание.
Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
към текста >>
Невероятно голямо
педагог
ическо заблуждение е, когато се вярва, че детето изобщо има стремеж да усвои нещата, които са средства за разбиране, средства за откровение на това, което Вие знаете, следователно те са такива за възрастните!
Този разбиращ се от само себе си авторитет се изразява не в това, че детето иска да учи някак си от своята природа това, което му се поднася като умения на възрастните, като четене, писане и др.п.
Невероятно голямо педагогическо заблуждение е, когато се вярва, че детето изобщо има стремеж да усвои нещата, които са средства за разбиране, средства за откровение на това, което Вие знаете, следователно те са такива за възрастните!
Всичко, което в детето наистина спомага за развитието му, произлиза от отдаването му с любов на саморазбиращия се авторитет. Когато детето учи неща, то ги учи не от някакви основания на преподаването, а ги учи, понеже вижда, че възрастният ги знае и си служи с тях, понеже ги чува от възрастния, който е неговият саморазбиращ се възпитателски авторитет. Това е правилното, което следва да се прави. Това стига до моралните принципи.
към текста >>
По такъв начин учителят ще може да наблюдава
педагог
иката заедно с израстването на детето.
По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето.
Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето. Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа. Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива.
към текста >>
Във Валдорфската
педагог
ика учебният план се извлича от детето.
По такъв начин учителят ще може да наблюдава педагогиката заедно с израстването на детето.
Във Валдорфската педагогика учебният план се извлича от детето.
Всичко, което трябва да се направи не само от година на година, а от месец на месец, от седмица на седмица, трябва да се извлече от детето, за да може да се поднесе на детето това, което то изисква въз основа на вътрешната си природа. Учителската професия не само изисква най-голямата всеотдайност, но и изобщо не търпи някаква предварително установена програма, тя трябва да третира детето така, че чрез отношението, което има към детето, стоейки до него, всъщност само да предостави възможността детето само да може да се развива.
към текста >>
Това, което като евритмично изкуство беше показано тези дни и в публични представления в Лондон, е нещо, което има и една
педагог
ично-дидактическа страна.
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Това, което като евритмично изкуство беше показано тези дни и в публични представления в Лондон, е нещо, което има и една педагогично-дидактическа страна.
към текста >>
84.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи
педагог
ически и дидактически.
Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически.
Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално. Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност. Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери. Но как изживяваме тогава това, което наричаме «добро»?
към текста >>
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята
педагог
ически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
85.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
86.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Спомнете си онези лекции върху
педагог
иката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави
педагог
ически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
88.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната
педагог
ика това, че
педагог
иката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>
89.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
Педагог
ическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагог
иката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
295. Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагог
иката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
301. Обновлението на
педагог
ично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагог
иката 9 лекции (разл.
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24)
към текста >>
306.
Педагог
ическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагог
ика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
към текста >>
310.
Педагог
ическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагог
иката 10 лекции (Арнхайм 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
към текста >>
90.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
91.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Педагог
ическо изкуство и терапия.
Процеси на обмяната на веществата и процеси на кръвообращението. Болести и лечителни процеси.
Педагогическо изкуство и терапия.
към текста >>
92.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Днес не можете да намерите никаква
педагог
ика, т.е.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
Педагог
ическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси.
Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата. Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение.
към текста >>
Ако аз направя нещо върху едно дете според
педагог
ическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси.
Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно.
Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата. Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>
Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова
педагог
ическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото.
Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>
Така щото това, което
педагог
ът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение.
И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена
педагог
ика е едно безсмислие.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
В същност
педагог
иката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание. От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в
педагог
ическото изкуство.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство.
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен
педагог
ически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската
педагог
ика.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство.
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика.
И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в
педагог
ическото художествено третиране.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство. Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика.
И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране.
Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме
педагог
ическото, намираме също лечебното средство.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство. Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране.
Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
Когато например намерим правилните
педагог
ически средства, за да посрещнем
педагог
ически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в
педагог
иката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения.
към текста >>
И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като
педагог
с момчето или с момичето!
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето!
Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси.
към текста >>
И извънредно хубаво е да си създадем като
педагог
една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува
педагог
ически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта.
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото?
към текста >>
То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката
педагог
ика и мировата
педагог
ика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това.
То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>
93.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-
педагог
ическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление.
Тогава отгоре е донесено надолу чрез Силфите и Саламандрите /елементалните същества на огъня/ отровното. И така в една цивилизация, която носи паразитния характер, каквато е нашата това, което се влива отгоре, т.е. което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли. Двете неща са свързани едно с друго: паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, Вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация.
И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление.
Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото.
към текста >>
Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова
педагог
ическо изкуство, което твори от душата на детето.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората.
Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето.
Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>
И в момента, в който имаме това свързване на
педагог
ическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова.
И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова.
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
към текста >>
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението:
Педагог
иката на Валдорфското училище!
И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова.
И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!
към текста >>
Педагог
иката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че
педагог
иката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински.
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
Защото това лечение на културата трябва да си го представим като
педагог
иката на Валдорфското училище.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата.
Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка
педагог
иката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е
педагог
ика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
Естествено Вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както Вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското учили ще, ако даже не ще я направят невъзможна.
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И за
педагог
ическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид.
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
[2] в друга връзка казах веднъж: В лекциите от 16 до 17 април 1923, изнесени в «
Педагог
ическа практика от гледна точка на духовнонаучното познание на човека», Събр.
[2] в друга връзка казах веднъж: В лекциите от 16 до 17 април 1923, изнесени в «Педагогическа практика от гледна точка на духовнонаучното познание на човека», Събр.
съч. 306.
към текста >>
96.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
97.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
в "
Педагог
ически стойности на познанието за човека и културната стойност на
педагог
иката" (GA том 310)./
В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
98.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И когато говорим днес за Валдорфска
педагог
ика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
към текста >>
Но импулсите, които са заложени именно в
педагог
иката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
към текста >>
99.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
100.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата
педагог
ика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия.
Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
към текста >>
101.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната
педагог
ика той приема мислите, именно мислите и представите.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
102.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Неговите изложения относно
педагог
иката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание.
Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
103.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Всички
педагог
ически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност.
Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността.
И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
104.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
105.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Художествени, литературни, исторически,
педагог
ически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид.
Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели! Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите слушатели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид. Произлязъл напълно от събраното в мохамеданството тогавашно образование, той беше обхванат от идеята да концентрира това ориенталско образование в един център, в един образователен център, за който особено да полага грижи. И в този двор се е правило изключително много, защото там се събираше всичко, което представляваше върхът на физически, астрономически, алхимични, химически, географски и др. стремежи на тогавашното време.
Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид.
Много по-достойно за уважение е това, което се намираше в този ориенталски двор, от всичко онова, което духовно се вършеше в двора на Карл Велики. А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен. Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад. Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента.
към текста >>
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на
педагог
ическа литература.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
106.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някогашният надзирател на роби, който по известен начин се подчиняваше на своя някогашен господар, се роди като големия
педагог
Песталоци[1], а някогашните роби бяха тези, които бяха облагодетелствани от неговите добри дела.
Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите. Възелът между двамата се развърза. Между двамата беше развързан възелът, но не и между някогашния надзирател, който сега беше се преродил като жена и селяните, т. е., някогашните роби. Те отново се срещнаха и то в деветнадесето столетие.
Някогашният надзирател на роби, който по известен начин се подчиняваше на своя някогашен господар, се роди като големия педагог Песталоци[1], а някогашните роби бяха тези, които бяха облагодетелствани от неговите добри дела.
към текста >>
[1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и
педагог
.
[1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог.
към текста >>
107.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на
педагог
ическа литература.
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>
265. Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и
педагог
.
265. Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог.
към текста >>
108.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Неговите изложения относно
педагог
иката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание.
Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
109.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия
педагог
и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
Обаче като изгубваше това, което имаше като външна форма и основаваше като външна култура, по-новият арабизъм се превърна в модерната естествена наука, превърна се в това, което Амос Комениус основа за света в един
педагог
ически смисъл.
Това, което стана външно-физически във войните, то бе отблъснато чрез царете на франките и другите европейци. Ние виждаме, как явяващите се с голяма ударна сила походи на арабите и разпространяваната от тях мохамеданска култура биват пресечени на запад, как те не могат да проникнат по-нататък; виждаме как мохамеданизмът изчезва за Западна Европа.
Обаче като изгубваше това, което имаше като външна форма и основаваше като външна култура, по-новият арабизъм се превърна в модерната естествена наука, превърна се в това, което Амос Комениус основа за света в един педагогически смисъл.
И така стана, че в 17-то столетие земната интелигентност се разпространи така да се каже окупирана от арабизма.
към текста >>
110.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме
педагог
ическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции.
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай.
към текста >>
111.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус,
педагог
ът.
Харун ал Рашид се прероди и в неговия прероден живот стана Бейко /Бако/ от Верулам. Той се явява като Бейко от Верулам.
Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът.
към текста >>
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в
педагог
иката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението.
Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н. това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
112.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в
педагог
иката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
И така ние виждаме, че през време когато в 14-то, 15-то, 16-то, 17-то столетие и т.н.
Християнството минаваше в свръхсетивния свят през своето по-нататъшно главно развитие в осветлението на аристотелизма, на Земята бе основан материализмът: основан в науката от Бейкън, прероденият Харун ал Рашид, основан в педагогиката, във възпитанието под влиянието на Амос Комениус преродения съветник на Харун ал Рашид.
И двамата действуваха заедно.
към текста >>
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична
педагог
ика, бе образувана основата, светът, сферата, мировата атмосфера за онова, което бяха идолите на Бейкън.
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична педагогика, бе образувана основата, светът, сферата, мировата атмосфера за онова, което бяха идолите на Бейкън.
към текста >>
113.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И
педагог
ическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
114.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на
педагог
иката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
115.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин
педагог
ика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като
педагог
ическа наука, в
педагог
ическо изкуство и говорим за
педагог
иката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой
педагог
като помощник за школуването на един мъжки певчески глас.
Г-жа Щайнер ни улесни много да съпреживеем духовно живото в нейната декламация. Подбуден от това, бих искал да попитам по какъв начин трябва да процедира човек, когато разучава някоя песен?
Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой педагог като помощник за школуването на един мъжки певчески глас.
Искам да попитам още дали жена може бъде педагог в случая? “
към текста >>
Искам да попитам още дали жена може бъде
педагог
в случая?
Г-жа Щайнер ни улесни много да съпреживеем духовно живото в нейната декламация. Подбуден от това, бих искал да попитам по какъв начин трябва да процедира човек, когато разучава някоя песен? Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой педагог като помощник за школуването на един мъжки певчески глас.
Искам да попитам още дали жена може бъде педагог в случая?
“
към текста >>
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава
педагог
ика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене.
към текста >>
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата
педагог
ика, съвсем не на нашата
педагог
ика, най-малкото не на
педагог
иката на нашите педагози, а на
педагог
иката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното.
Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни.
Изрично бих искал да ви подтикна към това. И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
към текста >>
И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до
педагог
иката на нашите педагози, а не до
педагог
иката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното. Ако с музикалното и с пеенето още не върви така, както би трябвало да е според неговия идеал, това наистина не се дължи на нашата педагогика, съвсем не на нашата педагогика, най-малкото не на педагогиката на нашите педагози, а на педагогиката дължим съвсем други предпоставки - достатъчно големи помещения, в които да бъдат донесени много музикални инструменти, добре вентилирани помещения за евритмия и подобни. Изрично бих искал да ви подтикна към това.
И смятам, че това, което още днес може да се постигне във Валдорфското училище в областта на музиката и евритмията, би могло да изглежда по съвсем друг начин, ако се касаеше само до педагогиката на нашите педагози, а не до педагогиката на други неща, които са необходими, когато трябва да се основе едно училище.
към текста >>
Може ли жена да бъде
педагог
за един мъжки глас?
Може би ще бъде разочарование, ако оставя въпроса невзет под внимание.
Може ли жена да бъде педагог за един мъжки глас?
Вече казах, че се касае най-вече до личното и неопределимо от рационалния разсъдък, така че бих искал да развия мисълта си в отговора на този въпрос. Наистина мисля, че при определени обстоятелства това може да бъде едно много благоприятно отношение, че дори този мъж би могъл много да научи, много повече - особено ако дамата е и красива или още и безупречна, отколкото ако му преподава мъж.
към текста >>
[1] това, което съм написал: в статията „Поставяне на
педагог
ически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
[1] това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
към текста >>
116.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагог
ика и дидактика[1].
Ритмичното възприема най-различни форми. Детето може да разбере един определен вътрешен ритъм още много малко. Но независимо от този инстинктивно преживян ритъм, човек би трябвало да започне да занимава детето с ритъма, усетен инструментално, едва след деветата година. Тогава би трябвало да се насочва вниманието върху тези неща. Също и в музикалното при своята работа човек може да се води от възрастта.
Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика и дидактика[1].
към текста >>
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагог
ика... : срв.
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч. 293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
изложението на детските нива на развитие в
педагог
ическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на
педагог
иката“, Събр. съч.
[1] житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика... : срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
117.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
64. това, което съм написал: в статията „Поставяне на
педагог
ически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
64. това, което съм написал: в статията „Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт“, излязла в списание „Социално бъдеще“, Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).
към текста >>
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска
педагог
ика...: срв.
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч. 293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
изложението на детските нива на развитие в
педагог
ическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на
педагог
иката“, Събр. съч.
143. житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика...: срв.
изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: „Общото човекознание като основа на педагогиката“, Събр. съч.
293 и „Възпитателно изкуство. Методично-дидактично“, Събр. съч. 294.
към текста >>
118.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната
педагог
ика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
към текста >>
23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и
педагог
ически въпроси.
23 април 192 Духовно-научно разглеждане на социални и педагогически въпроси.
2-ра лекция 21, 23 и 294 Методично-дидактични основи на възпитателното
към текста >>
1 ноември 293 Общото човекознание като основа на
педагог
иката.
1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката.
10-та лекция
към текста >>
28 април, 301 Обновяване на
педагог
ическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез духовната наука
28 април, 301 Обновяване на педагогическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез духовната наука
към текста >>
Въведение в антропософската
педагог
ика и дидактика.
31 декември 303 Здравословното развитие на човешкото същество.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика.
9-та лекция с дискусионния форум
към текста >>
Въведение в антропософската
педагог
ика и дидактика.
5 януари 303 Здравословното развитие на човешкото същество.
Въведение в антропософската педагогика и дидактика.
14-та лекция
към текста >>
17 и 22 април 306
Педагог
ическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека.
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека.
Възпитание на детето и на младия човек. 3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси
към текста >>
15 април 309 Антропософската
педагог
ика и нейните предпоставки.
15 април 309 Антропософската педагогика и нейните предпоставки.
3-та лекция
към текста >>
20 и 24 юни 310
Педагог
ическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагог
иката.
20 и 24 юни 310 Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката.
4-та и 8-ма лекция
към текста >>
119.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
120.
Общото човекознание като основа на педагогиката
GA_293 Общото човекознание
ПЕДАГОГ
ИКАТА
ПЕДАГОГИКАТА
към текста >>
121.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
За здравите
педагог
ически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята.
Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание. Чувствата като непроявена воля.
За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята.
Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни. Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за
педагог
ическото изкуство.
Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство. За необходимостта от покой в системата на главата. Произход на сетивните усещания. Католическата Църква като проводник на материализма.
Преклонението пред живия Космос като предпоставка за педагогическото изкуство.
към текста >>
Педагог
ическият морал.
Съзнателното отношение към граматическите закономерности. За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията. Педантизмът и неговите последици в хода на обучението.
Педагогическият морал.
Трите основни сили във Валдорфската педагогика.
към текста >>
Трите основни сили във Валдорфската
педагог
ика.
За връзката между човешките крайници и сексуалността. Един не известен начин за обяснение на Питагоровата теорема. За необходимостта от непрекъснато обновяване на фантазията. Педантизмът и неговите последици в хода на обучението. Педагогическият морал.
Трите основни сили във Валдорфската педагогика.
към текста >>
122.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската
педагог
ика.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт.
За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика.
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито
педагог
ическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика.
Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>
Именно от тази гледна точка
педагог
иката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея.
Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на
педагог
иката".
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
Следващите
педагог
ически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч.
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч.
№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази
педагог
ика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества?
И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156).
към текста >>
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на
педагог
иката е знанието за човека: Общото човекознание.
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод.
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание.
Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод?
към текста >>
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската
педагог
ика!
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една
педагог
ика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
Каква е тази
педагог
ика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската
педагог
ика.
„Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика.
към текста >>
123.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата
педагог
ическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
Първото, с което трябва да започнем, е да уточним естеството на нашата педагогическа задача и тук аз бих желал да предложа едно кратко въведение.
към текста >>
Нашата
педагог
ическа задача трябва коренно да се различава от
педагог
ическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи. През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време.
към текста >>
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в
педагог
иката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
Нашата педагогическа задача трябва коренно да се различава от педагогическите задачи, които човечеството имаше да решава до този момент.
Изтъквайки тази разлика, ние съвсем не се ръководим от суетното високомерие, въобразявайки си, че с нас започва нова ера в педагогиката; от антропософска гледна точка обаче сме наясно, че всяка нова епоха в развитието на човечеството поставя пред него задължително нови задачи.
През Първата следатлантска епоха*3 човечеството е имало една основна задача, през Втората следатлантска, епоха друга, така стоят нещата и с нашата Пета следатлантска епоха. По правило, това което трябва да се извърши в определена епоха, се долавя от човечеството едва след известно време.
към текста >>
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото
педагог
ическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на
педагог
ическите, а често и на анти
педагог
ическите мерки от страна на родителите им.
Вие ще възпитавате деца, които са навлезли вече в определена възраст и тяхното възпитание до този момент е протекло под влияние на педагогическите, а често и на антипедагогическите мерки от страна на родителите им.
Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им.
към текста >>
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни
педагог
ически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
От огромно значение е дали в училищния клас влиза един или друг учител.
И разликата се състои не просто в това, че единият учител е по-умен и владее отделни педагогически похвати по-добре от своя колега; съществената разлика, която изпъква в хода на обучението, произтича от това, в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя буден и съзнателен живот: ето какво решава нещата, когато един или друг учител влиза в класната стая!
към текста >>
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа
педагог
ическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си.
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
124.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова
педагог
ика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и
педагог
ика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа. Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази. Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Кой например днес стига до ясно понятие за това, какво е една представа?
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
По силата на една външна, историческа необходимост, днес на хората напълно убягва душевната връзка между отделния човек и Космоса. Хората просто не са в състояние да проумеят тази дълбока, истинска връзка. Но едва когато осъзнаем връзката между отделния човек и целия Космос, ние стигаме и до идеята за истинската същност на човека.
към текста >>
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и
педагог
ика не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния свят.
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и педагогика не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния свят.
Всяко друго обяснение на мисленето е безпредметно, защото изобщо няма да ни доближи до неговата истинска природа.
към текста >>
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата
педагог
ическа практика.
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
към текста >>
125.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска
педагог
ика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Тялото се включва в така наречената наследствена линия става носител на унаследените качества и т.н. По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-физическия организъм. Обаче у съвременният човек защото в по-далечното бъдеще нещата няма да изглеждат така Духът е, така да се каже, едва в своето начало, той е тук едва в своите първи заложби.
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество.
към текста >>
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав
педагог
ически инстинкт.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно. С една дума, това са обикновените жизнени навици.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт.
Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
към текста >>
Ето защо нашите
педагог
ически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята? Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря! Да, художественото произведение трогва човека не само първия път; то му доставя радост всеки път.
Ето защо нашите педагогически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
към текста >>
126.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в
педагог
ическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи.
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на
педагог
иката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия.
Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.
към текста >>
127.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От
педагог
ическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
128.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В хода на досегашните лекции и чрез общата
педагог
ика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка.
Вашият стремеж отдавна е насочен към истинската същност на човека.
В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка.
Днес ще продължим по-нататък. Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията.
към текста >>
Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в
педагог
иката и психологията.
Вашият стремеж отдавна е насочен към истинската същност на човека. В хода на досегашните лекции и чрез общата педагогика, ние се опитахме да обхванем човешкото същество най-напред от душевна, а после и от духовна гледна точка. Днес ще продължим по-нататък.
Разбира се, ние непрекъснато ще се натъкваме на понятия, които са общоприети в педагогиката и психологията.
към текста >>
129.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Така Вие ще се убедите, че
педагог
ическите стремежи изискват особено във връзка с духовното формиране на нашите основни идеи едно все по-нарастващо сравняване на непознатите и познати факти.
Вчера посочих, че за да имаме ясна представа за паметта, трябва да я сравним с онези, достъпни за външното наблюдение процеси, каквито са например спането и бодърствуването.
Така Вие ще се убедите, че педагогическите стремежи изискват особено във връзка с духовното формиране на нашите основни идеи едно все по-нарастващо сравняване на непознатите и познати факти.
към текста >>
130.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен
педагог
ически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
Несъмнено, в тази област
педагог
иката има твърде добри постижения.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение. Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения.
Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив.
към текста >>
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните
педагог
ически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството. Защото тук ние тръгваме от предпоставката, че ако искаме да се радваме на света и то не анималистично, а като човешки същества следва да сме вече убедени, че светът е красив. И между смяната на зъбите и пубертета, детето се ръководи тъкмо от тази предпоставка: светът е красив. А щом детето приема, че светът е красив, следва че красиво трябва да бъде и самото обучение. То може да бъде красиво не ако се ръководим от банални правила, преследващи чисто утилитарни цели, а ако се потопим в художественото изживяване.
Вие ще изпитате голяма болка, когато в днешните педагогически ръководства четете за „обучението като извор на радост", и в същото време виждате с очите си какво неестетично впечатление оставят някои учители у своите ученици.
Днес често се говори за нагледното обучение по метода на Сократ. Обаче въпросите, които се поставят на децата, имат чисто утилитарен характер и нямат нищо общо с красотата. В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата.
към текста >>
131.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И тук ние идваме до едно много трудно място, до най-трудно достъпната точка в хода на досегашните
педагог
ически лекции.
Аз често съм забелязвал, че повечето хора трудно проумяват връзката между тръбните кости на ръцете и краката от една страна и плоските кости на черепа от друга страна. А за учителя е много добре, ако успее да си изгради вярно понятие за тези отношения, които са твърде далеч от обикновения живот.
И тук ние идваме до едно много трудно място, до най-трудно достъпната точка в хода на досегашните педагогически лекции.
към текста >>
Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме
педагог
ика.
По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения.
Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.
към текста >>
Педагог
иката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство.
А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на
педагог
иката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата?
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
132.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тук ние се доближаваме до истинската същност на
педагог
ическото изкуство.
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди".
Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство.
Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа. И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>
Специфично човешкото
педагог
ическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство.
Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава".
Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите
педагог
ически усилия.
Никога не забравяйте, че докато възпитавате и обучавате детето, то има да върши и нещо друго, което се различава от Вашите намерения.
Детето има да върши и такива неща, които не са свързани с Вашите педагогически усилия.
С други думи, то трябва и да расте. Да, то трябва да расте и Вие следва да сте наясно: докато го възпитавате и обучавате, то трябва да расте правилно. Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове.
към текста >>
133.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското
педагог
ическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този
педагог
ически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия
педагог
ически морал.
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на
педагог
иката.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес?
През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината.
към текста >>
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на
педагог
иката от първата половина на 19 век.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката.
Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век.
Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца.
към текста >>
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на
педагог
иката.
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
към текста >>
И който иска да приеме в себе си тази
педагог
ика, нека да се ръководи от следното мото:
Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката.
И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
към текста >>
134.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
Педагог
ическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
293. Цялостното познание за човека като основа на
педагог
иката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919)
294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс ІІ-ра част 14 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Основен
педагог
ически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
295. Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
Духовни, културно-исторически и социални основи на
педагог
иката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
301. Обновлението на
педагог
ично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
към текста >>
304а Антропософските възгледи за човека и
педагог
иката 9 лекции (разл.
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24)
към текста >>
306.
Педагог
ическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
309. Антропософската
педагог
ика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
към текста >>
310.
Педагог
ическата стойност на познанието за човека и културната стойност на
педагог
иката 10 лекции (Арнхайм 1924)
310. Педагогическата стойност на познанието за човека и културната стойност на педагогиката 10 лекции (Арнхайм 1924)
към текста >>
135.
Лекции по валдорфска педагогика
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
ВАЛДОРФСКА
ПЕДАГОГ
ИКА
ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА
към текста >>
136.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша
педагог
ическа задача.
Естествено по време на обучението са възможни много социални инстинкти, социални желания, социални интереси. Представете си три деца, от които едното е изразен флегматик, другото холерик, а третото е меланхолик. Останалите им особености няма да споменавам. Третата или четвъртата седмица след началото на обучението те идват при Вас и Ви казват: "Всички останали деца не могат да ме понасят." Те са се доказали като пепеляшките, към които целият клас отхвърля, които са блъскани и навсякъде са оставяни последни, Искам да Ви помоля до понеделник да помислете, как възпитателят може да помогне при тази беда. Как могат да се направят тези деца обичани, това е важна задача за цялото възпитание.
Искам да обмислите това и да гледате на него като на много ваша педагогическа задача.
към текста >>
137.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ако обучението се организира на правилни
педагог
о-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си.
Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека. Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане. Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
138.
Възпитанието като социален въпрос. Духовни, културноисторически и социални основи на валдорфската педагогика
GA_296 Възпитанието
ОСНОВИ НА ВАЛДОРФСКАТА
ПЕДАГОГ
ИКА
ОСНОВИ НА ВАЛДОРФСКАТА ПЕДАГОГИКА
към текста >>
139.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В днешната
педагог
ика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
Всичко са само фрази! защото тези не ща могат да имат смисъл само, когато за тях се говори от гледна точка на духовната наука. В противен случай те си остават фрази. Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане. Затова трябва да се вземат два-три месеца, в които сутрин да се учи смятане.
към текста >>
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето
педагог
ика.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика.
В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава.
към текста >>
140.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на
педагог
иката.
Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам. Днес съзнателно трябва да се преобразува това, което живее в душите ни. И не мислете, че това е лека задача: днес някои дори вярват, че вече са преобразували своите понятия, изобщо не забелязват, че са останали при старото, особено в областта на възпитанието. Там могат да се наблюдават куриозни неща.
На хората се говори за това, което Духовната наука ражда като понятие от областта на педагогиката.
Днес можете да говорите с много, много напредничави учители, училищни инспектори, директори и т.н., те ви слушат и казват: Да, отдавна си го мисля, да, моето мнение е точно същото. Но в действителност да са на коренно противоположното мнение. В действителност той е на противоположното мнение както и аз, но той изказва противоположното си мнение със същите думи. Той изговаря същите думи а е на обратното мнение! И така хората днес минават един покрай друг.
към текста >>
141.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на
педагог
ическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване.
Преходът, който човечеството трябва да осъществи след средата на 15 век, е именно това, което може да се нарече материалистическо изпитание на човечеството. Ако оставим характерът на това материалистично време да действува свободно върху нас и ако с него наблюдаваме това, което прозираме в културното развитие на последните три четири века до нашето време, то ние ще открием, че най-обхванато от материалистичната вълна, най-интензивно засегнато от нея е именно обучението на учителите.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване.
Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа. Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
към текста >>
Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на
педагог
иката.
Всичко останало не би могло да произведе върху нас такова трайно впечатление, както прокарването на педагогическо-дидактични възгледи с материалистично оцветяване. Нужно е само да разгледаме с разбиране подробностите в съвременното ни образователно дело, и ще можем да обхванем с поглед цялата трудност, която е изправена пред един наистина плодотворен напредък. Помислете, че хора, които вярват, че са много вещи по отношение на въпросите за възпитанието, отново и отново повтарят, че целия процес на обучението трябва да е лесноразбираем с това, което се нарича така, още от най-първите класове. Често съм ви обръщал внимание върху това, как например се цели да се направи лесно разбираем предмета смятане: в училището се поставят сметачни машини! Голяма важност се придава на това, детето да разбере всичко и след това от наблюденията да си състави представите от собствената си душа.
Този стремеж към разбираемост в образованието със сигурност е напълно оправдан в много области на педагогиката.
Но той предизвиква поставянето на въпроса: в какво се превръща човека, когато премине през това онагледяващо образование? Когато той премине през нагледното обучение то той напълно се опустошава душевно, постепенно вътрешните поривни сили на душата отмират. Създава се една връзка на цялото човешко същество с онагледеното обкръжение. А това, което би трябвало да извира от дълбините на душата, постепенно се убива в душата. И именно поради онагледяването в съвременното образование голяма част от него има това за резултат.
към текста >>
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата
педагог
ика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология.
Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната. Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Началото на това трябва да се положи в
педагог
ическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас.
Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>
Физиономична
педагог
ика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>
Истинският човек, това е нещото, с което
педагог
иката трябва да се занимава преди всичко.
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите. Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло. А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса.
Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко.
Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в
педагог
иката.
Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека.
Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката.
Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите. А това е от особена важност.
към текста >>
142.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в
педагог
иката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>
143.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В основата на
педагог
иката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна
педагог
ика и дидактика.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят.
към текста >>
144.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В основата на
педагог
иката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
В основата на педагогиката и на дидактиката на това Валдорфско училище в Щутгарт бе положен онзи духовен живот, който аз считам, че изхождайки от духа на нашето време, трябва да доведе до едно продължително възпитателно дело, тъкмо тъй, както го изисква духът на нашето време, както го изискват задачите и степента на човешкото развитие в рамките на нашата епоха.
към текста >>
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна
педагог
ика и дидактика.
Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота.
Това е което – бих желал да кажа – трябва да лежи в основата на една духовно-научна педагогика и дидактика.
Човек трябва да има усет за онова, на което учим детето под формата на нещо живо, до което да може да достигне в по-късна възраст. Защото това, което бива формирано в детето, понякога се проявява по такъв начин в подземието на детската душа, че не можем да го забележим. То се проявява в по-късна възраст. Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят.
към текста >>
145.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото една истинска
педагог
ика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години.
Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека.
За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>
146.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Издигайки
педагог
ическите правила, човек изисква те да бъдат спазвани.
Издигайки педагогическите правила, човек изисква те да бъдат спазвани.
И той ги записва в книга. Добър е този учител, който спазва тези правила: 1., 2., 3., 4. и т.н. И аз съм дълбоко убеден, че ако днес Вие съберете 12 души или друг брой хора – днес всички хора са страшно умни – те ще изработят най-прекрасната програма за това, как трябва да се осъществява възпитанието; 1., 2., 3., 4. и т.н.
към текста >>
В абстрактната
педагог
ика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето.
Тогава ще видим, че това което винаги поставяме под формата на изисквания, то идва от само себе си.
В абстрактната педагогика можем непрекъснато да поставяме изискването – да не бъде претоварвана паметта на детето.
Не е добре да се претоварва паметта на детето. Изхождайки от абстракцията, това може да бъде разбрано от всеки. Но много по-трудно е да бъде видяно какво означава претоварването на паметта за живота на човека: а именно, че в по-късните години от живота ние можем да наблюдаваме в човека ревматизъм, подагра. За жалост медицинското наблюдение не се простира върху хода на целия човешки живот. Можем да наблюдаваме много хора с ревматизъм, с подагра, без да е имало никакви предпоставки за тях; на лице е била само една много слаба предпоставка, предизвикана може би тъкмо поради това, че паметта е била твърде силно обременявана, че човекът е трябвало твърде много да си спомня.
към текста >>
147.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това означава, че
педагог
ическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор.
Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>
Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на
педагог
иката.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното.
Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>
Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава
педагог
ически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм.
Нещата се свеждат до това, контактът между учителя и детето да е напълно потопен в един художествен елемент. Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно.
Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм.
Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
към текста >>
148.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За Валдорфското училище съществуват само
педагог
ическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото.
За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните
педагог
ическо-дидактични правила.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила.
Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>
Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската
педагог
ика.
По този начин постигаме нещо и в социално отношение: взаимното разбиране между половете, към което днес трябва да се стремим – отношение, в което от социална гледна точка днес ние никак не сме напреднали и спрямо което имаме най-големите предубеждения. И фактически ние вършим едно добро дело, постигайки нещо, което бих искал да посоча чрез следния пример. Едно такова малко училище ние имахме също и в Дорнах. То ни беше забранено заради швейцарската свобода15. Сега ние можем само да започнем да изнасяме уроци за напреднали млади дами и господа, защото свободата изисква свободни училища да не съществуват редом с държавните училища.
Но нали това е нещо, което не е свързано със същинската педагогика.
Ала в продължение на известен период от време ние също и в Дорнах имахме възможността да работим с едно малко училище. Вероятно в скоро време все пак ще бъде възможно да открием такова свободно училище в Базел16. Но както казахме във Валдорфското училище в часа по ръчен труд се изработват всевъзможни неща. Тук момичетата и момчетата работят съвсем мирно заедно. Ако не се спрете на някои фини подробности, тук например при тези две работи (две покривки), Вие няма да можете лесно да разграничите в какво се крият различията между работата на момчетата и момичетата.
към текста >>
149.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето в какво се състои неговата
педагог
ическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа. Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера.
Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н.
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това.
към текста >>
И тъй като Валдорфската
педагог
ика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света.
И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на
педагог
ическо-дидактическите въпроси.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена
педагог
ика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество.
към текста >>
Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската
педагог
ика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле.
Дами и господа, когато човек чуе какво говорят хората по света, тогава той вижда, че всичко това най-често не е погрешно, но е едностранчиво. Човек просто трябва да погледне от другата страна. Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто.
Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле.
После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света. Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние. Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
към текста >>
Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската
педагог
ика говори така, както и самите ние.
Човек просто трябва да погледне от другата страна. Когато разглежда нещата с подобно умонастроение, тогава той навред търси доброто. Ето защо е така странно, когато говорим за Валдорфската педагогика и идва г-н А, и казва: това ние вече го имаме, ала г-н Б, той прави нещата зле. После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света.
Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние.
Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето.
към текста >>
150.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Педагог
ика и формообразуващи процеси в зъбите.
Развитие на зъбите. Зъбен кариес. Хемороидни страдания. Въздействие на флуора.
Педагогика и формообразуващи процеси в зъбите.
Зъбен кариес и бременност. Ескулин. Хлорофил. Преодоляване на антиапетити и формиране на органите. Високи и ниски потенции. Хипохондрия. Материализмът като последица на католическия аскетизъм.
към текста >>
151.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско
педагог
ическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква.
Но в своето отношение спрямо туберкулозната предразположеност, т.е. спрямо вече макар и слабо активната туберкулоза, това отслабване на тегло е нещо, което трябва да съществува. И бих желал да кажа, че съществува идеална организация, съществува идеална организация на болестните явления. В известен смисъл едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления. Това обуславя рационалността на следното, когато поради други обстоятелства в организма се появи нещо като реакция да останем при предразположението към туберкулоза но при това организмът не притежава нужната сила, за да предизвика тази реакция, тогава на организма трябва да му се помогне и реакцията да бъде така предизвикана, че едната болест да бъде последвана от друга.
Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква.
И в същата степен, в която лекарят може да лекува болестите, той може да ги предизвиква. Така древните, знаейки повече за тези взаимоотношения, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява. Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния. Но това все пак са болестни състояния. И всичко: кашлица, гърлобол, болки в гърдите, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления.
към текста >>
152.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст
педагог
иката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е.
Вчера Ви обърнах внимание на някои неща, които трябва да бъдат разгледани като основни по отношение приспособяването на човека към телурическите и космични условия и които носят предимно пространствен характер. Но това, което е предимно пространствено, трябва да бъде свързано с това, което е във времето, защото никога не бива да забравяме, че човекът като същество трябва да бъде разглеждан в своята цялост, т.е. че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно. Това, което днес ще получите по този начин, после ще трябва да бъде свързано със свръхсетивното, и едва тогава ще можем да се приближим към специалните наблюдения.
Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е.
от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме.
към текста >>
153.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един
педагог
ически, така и един терапевтичен път.
И тук отново можем да направим много интересни наблюдения, ако се занимаем с хора, родени глухи или такива, които са оглушали впоследствие, при което разкриват пред нас същността си едни по-дълбоки взаимоотношения в природата. Опитайте са да наблюдавате, как хора, родени глухи, ако не бяха се родили глухи, още в детството си биха били склонни да развият най-страшните туморни образования. Това е помощ, оказана от самата природа, която ни отвежда към нещо, което вече не може да бъде разбрано в рамките на отделното човешко устройство между раждането и смъртта, но то ни насочва към нещо, което трябва да бъде разбрано в рамките на повтарящите се земни съществувания, защото едва там то намира своето уравновесяване. Проследени до една определена степен явления, ни отвеждат именно до точката, до която стигаме, ако обхванем с поглед повтарящите се земни съществувания. Ако се опитате да стимулирате човека в периферията му, то Вие винаги ще подсилвате това, което в първата характеристика аз изложих чрез отношението на Аза към неговия скелет.
Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един педагогически, така и един терапевтичен път.
Винаги, когато наблюдавате склонност към възпаления, Вие ще откриете, че е необходимо да подсилите азовата дейност в човека, така че тази азова дейност просто правилно да включва себе си в своя фантом, в своя скелет, защото скелетът няма да се разпадне, ако Азът е включен по правилен начин. И сега можем да предизвикаме съществено засилване на тази азова дейност, вграждаща себе си много добре в този скелет, ако например предпишем на човека да прави бани, в които да прибавим много фино разреден сок от розмарин, сока от листата на розмарин. Тази стимулация, идваща от периферията чрез сока от розмарин, представлява нещо, при което Азът може да функционира в това, което навлиза в човека под формата на фино разредения сок от розмарин. При това възникват много странни неща.
към текста >>
154.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в
педагог
иката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище.
Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното.
Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище.
Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид. Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е.
към текста >>
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в
педагог
иката.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката.
Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците.
към текста >>
Внасянето на тези тенденции в
педагог
иката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване?
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката.
Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване?
Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>
155.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един
педагог
ически, така и един терапевтичен път.
Това е помощ, оказана от самата природа, която ни отвежда към нещо, което вече не може да бъде разбрано в рамките на отделното човешко устройство между раждането и смъртта, но то ни насочва към нещо, което трябва да бъде разбрано в рамките на повтарящите се земни съществувания, защото едва там то намира своето уравновесяване. Проследени до една определена степен явления, ни отвеждат именно до точката, до която стигаме, ако обхванем с поглед повтарящите се земни съществувания. Ако се опитате да стимулирате човека в периферията му, то Вие винаги ще подсилвате това, което в първата характеристика аз изложих чрез отношението на Аза към неговия скелет.
Ако намирате за необходимо да подсилите Аза на човека, то Вие можете да поемете един педагогически, така и един терапевтичен път.
към текста >>
156.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Една съответстваща на реалния живот
педагог
ика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания.
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
157.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
158.
Лечебно-педагогически курс
GA_317 Лечебно-педагогически курс
ПЕДАГОГ
ИЧЕСКИ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ
към текста >>
Този лекционен курс дава основите и изходната точка за цялата антропософски ориентирана лечебна
педагог
ика, която е претърпяла значително развитие в много от страните на цивилизования свят.
Този лекционен курс дава основите и изходната точка за цялата антропософски ориентирана лечебна педагогика, която е претърпяла значително развитие в много от страните на цивилизования свят.
към текста >>
159.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Педагог
ически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Терапия: отслабване на ригидността и отслабване на дисхармонията чрез лечебна евритмия, лечебно-
педагог
ически и медикаментозни средства.
Образуване на главата: предна и задна част. Причини и последици от слабото овладяване на долните процеси. Обсъждане на профилактичната и непосредствената терапия. Пример за лечение на хидроцефалия. Причини за боледуване на въпросното дете и тяхното обсъждане.
Терапия: отслабване на ригидността и отслабване на дисхармонията чрез лечебна евритмия, лечебно-педагогически и медикаментозни средства.
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на възпитателя.
към текста >>
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-
педагог
ически предпоставки от страна на възпитателя.
Причини и последици от слабото овладяване на долните процеси. Обсъждане на профилактичната и непосредствената терапия. Пример за лечение на хидроцефалия. Причини за боледуване на въпросното дете и тяхното обсъждане. Терапия: отслабване на ригидността и отслабване на дисхармонията чрез лечебна евритмия, лечебно-педагогически и медикаментозни средства.
Хумор, подвижност и ентусиазъм като лечебно-педагогически предпоставки от страна на възпитателя.
към текста >>
Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния
педагог
.
Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца. Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат. Терапия: лечебна евритмия и говорни упражнения. Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси.
Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог.
към текста >>
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез
педагог
ически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя.
Причина за клептомания при едно 12-годишно дете, терапия чрез педагогически въздействия от страна на възпитателя: Доверие към възпитателя.
Ранно разпознаване на детската склонност към клептомания. Интензивно провеждана лечебна евритмия, медикаментозно лечение, своеврменно обсъждане на постъпките – Терапия при едно сулфуристично дете (8. лекция); хидротерапевтични процедури; пречупване на характера и неговото значение. Необходимата връзка между възпитателя и гения на езика.
към текста >>
Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата;
педагог
ическа терапия.
Обсъждане на случай със забавено душевно развитие.
Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата; педагогическа терапия.
– Случай с епилепсия при
към текста >>
Задълбочаване на Валдорфската
педагог
ика при т.н.
Задълбочаване на Валдорфската педагогика при т.н.
абнормни деца. Лечение и възпитание. Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека. Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание.
към текста >>
РИСУНКИ, направени на дъската по време на лечебно-
педагог
ическия курс на Рудолф Щайнер
РИСУНКИ, направени на дъската по време на лечебно-педагогическия курс на Рудолф Щайнер
към текста >>
160.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в
педагог
иката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер.
И сега, нали така, би трябвало да сме наясно: какво би произлязло, ако днешната наука навлезе в педагогиката и педагозите започнат да преподават според критериите на тази наука в едно училище, където, примерно, би учил един Шилер.
За тези неща трябва да си даваме много ясна сметка.
към текста >>
И тук ние се изправяме пред един
педагог
ически закон, който е валиден за всички области на възпитанието.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието.
Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе.
към текста >>
161.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният
педагог
ически подход също може да е от помощ при децата.
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи. За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст.
От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният педагогически подход също може да е от помощ при децата.
И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с епилепсия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години. А до правилни мерки в индивидуалните случаи се стига, ако добре познаваме принципа на прехода от това, което лежи в основата на нещата, към това, което трябва да се прави. Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването.
към текста >>
Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на
педагог
а трябва да се включи и лекарят.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена.
Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят.
Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро
педагог
ическите към по-скоро медицинските мерки.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък.
Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки.
А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
Но от друга страна, тъкмо в тази област са особено подходящи лечебно-
педагог
ическите мерки и ако човек е постигнал качествата, за които стана дума вчера, вътрешната смелост и решителност, той ще има и необходимата вътрешна сила.
Но от друга страна, тъкмо в тази област са особено подходящи лечебно-педагогическите мерки и ако човек е постигнал качествата, за които стана дума вчера, вътрешната смелост и решителност, той ще има и необходимата вътрешна сила.
За всички тези неща наистина е необходима вътрешна сила. Че може да настъпи изцеление, това аз често съм илюстрирал с един пример. Виждате ли, един много известен немски поет се подложил веднъж на изследване при специалист френолог. По това време той вече бил прославен, високо ценен поет. Докато в началото френологът, който се надявал да открие всевъзможни интересни неща, обсъждал много оживено установените от него подробности, внезапно, напипвайки едно определено място, побледнял и не се осмелил да говори по-нататък.
към текста >>
Лечебно-
педагог
ическите мерки в областта на морала са възможни, ако ние действително участвуваме в тях, ако лично се интересуваме за всеки конкретен случай.
Лечебно-педагогическите мерки в областта на морала са възможни, ако ние действително участвуваме в тях, ако лично се интересуваме за всеки конкретен случай.
Всеки клептоман е извънредно интересен. При него представите, бих казал, отиват чак до върха на пръстите на ръцете и краката. И човек, разбира се, трябва да знае тези неща, ако иска да възпитава такова дете. В разказите си нека да вмъкваме жестове, които клептоманът обича да използва. Задълбочавайте се във всеки отделен случай, и намирайте легенди, приказки, в които тези неща стигат до пълен абсурд.
към текста >>
162.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната
педагог
ика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот. Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук.
И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост.
Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>
Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по
педагог
ика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити.
Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим. Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека.
Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити.
Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
Изхождайки от такива
педагог
ически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца.
И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване. С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло. Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си.
към текста >>
163.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И двете са неща, които могат да бъдат изучени, но които напълно липсват в днешната
педагог
ика.
Но Вие виждате: Ако човек цялостно обхване един факт, той вече знае какво трябва да прави. Да, трябва да се познава и природата на звуците. Трябва да се задълбочим в евритмията, но от друга страна трябва да се вглеждаме и в телесната организация.
И двете са неща, които могат да бъдат изучени, но които напълно липсват в днешната педагогика.
към текста >>
164.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Педагог
ическият смисъл е в това, което то самичко върши.
И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши.
Избягвайте да му давате готови предмети. Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му. Ние още не сме прилагали тези мерки, но като цяло, именно те са необходими в този случай.
към текста >>
165.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тук посочихме един краен случай, и от медицинско-
педагог
ическа гледна точка е много полезно, че Вие се запознахте с него, защото в послаба форма ще откривате същите процеси и при много други деца, изоставащи в своето развитие.
20-те години те не разгръщат цялостния си човешки облик и запазват онази ориентация на силите, която е присъща за възрастта между 7-та и 14-та година. Инфантилизмът съществува в много разновидности.
Тук посочихме един краен случай, и от медицинско-педагогическа гледна точка е много полезно, че Вие се запознахте с него, защото в послаба форма ще откривате същите процеси и при много други деца, изоставащи в своето развитие.
към текста >>
Сега нека да разгледаме още няколко случая, чието
педагог
ическо обсъждане ще привършим утре.
Днес приключваме с тази тема, а към терапията и патологията ще преминем утре.
Сега нека да разгледаме още няколко случая, чието педагогическо обсъждане ще привършим утре.
към текста >>
166.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото ние видяхме, че само с един психолого-
педагог
ически подход не можем да постигнем много.
Но сега да обсъдим лечението по-нататък.
Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много.
Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията. Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада.
към текста >>
И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската
педагог
ика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе.
И сега тук е възможно някой да възрази: Добре, но човекът все още не е развил този Дух-Себе, засега това не ни засяга, въпреки че сме чели за него в книгите. В съвременната епоха човек стига само до Азовата организация, следователно няма защо да се грижим за Духа-Себе. Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно. Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза. Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе.
И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе.
Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении. Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко. В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек. И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация. Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим.
към текста >>
167.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската
педагог
ика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>
Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската
педагог
ика.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така?
Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число? – Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят. Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>
И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на
педагог
ическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки.
После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него. Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива.
И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки.
С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.
към текста >>
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на
педагог
ическата мисия.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца?
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската
педагог
ика.
И тъй като момчето е кастрирано, ние сме свидетели на извънредно бурни явления, а именно реакции, предизвикани от една изкуствена намеса в половото развитие. При това момче преходът към половата зрелост протича много трудно. Защото половото съзряване е процес, който засяга целия организъм. За момчето кастрацията няма друго значение, освен че тя идва като едно противодействие срещу половото съзряване. При този младеж нека да имаме предвид следното: той се намира в такъв период, когато е необходимо да бъде лекуван така, както се лекуват деца в полова зрелост, а именно като внимателно им отваряме очите за всичко, което би могло да пробуди у тях интерес към процесите на околния свят.
Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската педагогика.
Нека да го избавим от неговата вътрешна възбудимост и трайно да насочим вниманието му към навън, така че да пробудим интерес към външните неща и процеси.
към текста >>
И точно тук възниква необходимостта от прилагане на Валдорфската
педагог
ика според начина, предвиден за съвсем малките деца, а именно: тръгвайки от заниманията с живопис, да го улесним така, че то да изрази с цветове всичко онова, което го измъчва вътрешно.
И така, у момчето се отбелязва известна притъпеност, що се отнася до външните му впечатления.
И точно тук възниква необходимостта от прилагане на Валдорфската педагогика според начина, предвиден за съвсем малките деца, а именно: тръгвайки от заниманията с живопис, да го улесним така, че то да изрази с цветове всичко онова, което го измъчва вътрешно.
Дайте му да рисува и вижте какво ще се получи. После продължавайте по-нататък, като се ръководите от неговите индивидуални особености.
към текста >>
Общо взето, в областта на
педагог
иката хората не могат да постигнат нищо, докато не осъзнаят една истина.
Общо взето, в областта на педагогиката хората не могат да постигнат нищо, докато не осъзнаят една истина.
Тя се състои в следното. Всяка вечер Вие да пробуждате в съзнанието си усещането: В мен е Богът, в мен е Богът или Божият дух, и то не само теоретично, понеже според повечето хора медитирането е едно чисто теоретично занимание; а всяка сутрин да пробуждате в съзнанието си усещането, което ще Ви съпровожда през целия ден: Аз съм в Бога.
към текста >>
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с
педагог
ически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва.
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
168.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската
педагог
ика, всичко зависи от естественото доверие към него.
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят.
Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него.
Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго. Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
към текста >>
169.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската
педагог
ика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението.
към текста >>
На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като
педагог
ическо течение в рамките на антропософското движение.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца.
На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение.
Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност. Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение.
към текста >>
Педагог
ическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца. На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение.
Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност.
Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка.
към текста >>
Нека да е ясно:
Педагог
ическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца. На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение. Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност.
Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек.
И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото.
към текста >>
И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава
педагог
ическите въздействия при хора с едни или други абнормности.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца. На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение. Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност. Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек.
И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности.
А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото. Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика.
към текста >>
Необходима е постоянна и жива връзка между
педагог
ическото и медицинското течение.
На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение. Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност. Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай!
Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение.
Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото. Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика. Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, следва да е запознат и с основите на самата евритмия. Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото познание на звуковата евритмия.
към текста >>
Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната
педагог
ика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната
педагог
ика.
И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото.
Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика.
Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, следва да е запознат и с основите на самата евритмия. Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото познание на звуковата евритмия. Когато беше дадена лечебната евритмия, поставихме и условието тя да не бъде упражнявана без сътрудничество с лекаря. Всичко това показва как трябва да бъдат приемани нещата, които човек изживява в антропософията.
към текста >>
170.
РИСУНКИ, направени на дъската по време на лечебно-педагогическия курс на Рудолф Щайнер
GA_317 Лечебно-педагогически курс
ПО ВРЕМЕ НА ЛЕЧЕБНО-
ПЕДАГОГ
ИЧЕСКИЯ КУРС
ПО ВРЕМЕ НА ЛЕЧЕБНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КУРС
към текста >>
171.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен
педагог
ически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие.
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>
172.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с
педагог
ика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо.
По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство.
към текста >>
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако
педагог
иката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка.
Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи.
към текста >>
173.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
При това могат да влязат в съображение
педагог
ически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки.
Ако си послужим с днешните материалистични изрази, нещо, от което ще се откажем в хода на този час, най-често ще възприемем такъв един човек като един във висока степен слабоумен човек, който в никаква насока, дори не и в посока на волята, изхождайки от духовно-душевното, не може да владее физическите си части. Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си. Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло. Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство.
При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки.
Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора.
към текста >>
174.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо, както казвам в
педагог
иката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек. За детето сетивното усещане представлява нещо изцяло духовно.
Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото тяло, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността. Но какво означава това? Какво действува в действителност, когато действува духовността? Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност?
към текста >>
175.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва
педагог
а, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст.
Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст.
Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в
педагог
ическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Виждаме, че в съществената част второто състояние може да се дължи на обстоятелството, че ние изобщо не сме в състояние да се противопоставим на определени състояния между раждането и смяната на зъбите.
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Ние ще говорим още затова. Но това е, което трябва да бъде изследвано във връзка с тези явления, а именно, че през първата епоха от живота между раждането и смяната на зъбите не бива да просветва това, което трябва да се прояви във втората епоха от живота, тъй както Ви описах това вчера.
към текста >>
Скъпи мои приятели, видяхме, как в
педагог
иката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава
педагог
ика, каквато се стреми да бъде
педагог
ика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща. Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес. Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>
Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска
педагог
ика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща.
Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес. Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>
176.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Основен
педагог
ически курс“ GA 295.
Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство.
Основен педагогически курс“ GA 295.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения.
към текста >>
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в
педагог
ическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него.
За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него.
След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
към текста >>
177.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова се опитах и по отношение на научната
педагог
ика да придам на тези лекции вида, който имат.
До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор. Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия? Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени. Благодарение на това се стига само до привидно, илюзорно успокоение относно тези неща.
Затова се опитах и по отношение на научната педагогика да придам на тези лекции вида, който имат.
към текста >>
178.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с
педагог
иката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
Обаче той не е
педагог
ически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на
педагог
иката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
179.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската
педагог
ика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот.
През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>
180.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в
педагог
ическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение.
След това на път за насам пристигнах в Щутгарт.
В Щутгарт е извънредно потискащо между другите неща преди всичко това, че във Валдорфското училище, което в педагогическо-дидактическо и в духовно отношение извънредно много напредва, икономиката е направо в отчаяно положение.
Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца.
към текста >>
Нещата вървят добре особено добре в
педагог
ическо-дидактическо отношение, също и в духовно отношение, но икономически е безнадеждно.
Представете си, днес например, така преобразувах петия клас, че от 2 паралелки станаха 3. Сега имаме 5а, 5б и 5в клас. Също и шести клас имаме в 3 подразделения. Повечето класове имат по 2 паралелки, чак до по-горните класове. Във Валдорфското училище имаме повече от 800 деца.
Нещата вървят добре особено добре в педагогическо-дидактическо отношение, също и в духовно отношение, но икономически е безнадеждно.
към текста >>
181.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация,
педагог
ика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>
182.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер 1919:„Общо човекознание като основа на
педагог
иката„ Сс 293.
[4] Р.
Щайнер 1919:„Общо човекознание като основа на педагогиката„ Сс 293.
към текста >>
183.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер на
Педагог
ическата конференция от 14 февруари 1923 г.
[4] Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р. Щайнер.) Виж също изказването на Р.
Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г.
в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>
184.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той стана учител, след като завърши
педагог
ическо училище.
Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище.
Той стана учител, след като завърши педагогическо училище.
След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител. Попитах го: Как преподаваш за светлината? - той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността?
към текста >>
185.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
По същия начин трябва да се християнизира
педагог
иката и училището.
По същия начин трябва да се християнизира педагогиката и училището.
Това значи да се възпитава така, че децата от ранна възраст да не се превръщат в старчета. Обучението в училище трябва да се започва с такива предмети, които са най-близки на децата, по отношение на което те са запазили интереса си.
към текста >>
186.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер на
Педагог
ическата конференция от 14 февруари 1923 г.
4. Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р. Щайнер.) Виж също изказването на Р.
Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г.
в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт, 1919 до 1924 г.» втори том, библ. №300.
към текста >>
187.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
188.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за
педагог
иката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>
189.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да, господа, ако с това се заемеше
педагог
иката и почнеха да учат конете на аритметика, би могла да се появи опасна конкуренция за счетоводителите и всички, свързани със сметките.
Хората си блъскали главите по повод на тези смятащи коне. Пък и било страшничко: ами ако изведнъж конете почнат да смятат? А те смятали така ловко, че посрамвали науката.
Да, господа, ако с това се заемеше педагогиката и почнеха да учат конете на аритметика, би могла да се появи опасна конкуренция за счетоводителите и всички, свързани със сметките.
Така че с тези смятащи коне стана срамна история.
към текста >>
190.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
191.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
192.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на
педагог
иката», Събр. съч.
[1] «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908.
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч.
293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.
към текста >>
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки
педагог
ически курс», Събр. съч.
[1] «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908. Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр.
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 139.
към текста >>
193.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки
педагог
ически курс», Събр. съч.
[4] «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 163.
към текста >>
194.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има
педагог
ика, правилно възпитаваща децата.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно.
Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата.
От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>
195.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Така например в областта на възпитанието и
педагог
иката вече са създадени училища.
Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека.
Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
към текста >>
196.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на
педагог
иката», Събр. съч.
10. «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908.
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч.
293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.
към текста >>
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки
педагог
ически курс», Събр. съч.
10. «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908. Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр.
103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 139.
към текста >>
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки
педагог
ически курс», Събр. съч.
16. «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч.
217, стр. 163.
към текста >>
197.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството,
педагог
иката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
НАГОРЕ