Търсене в текстове за 'Паяк'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 17 резултата от 10 текста с части от думите : 'Паяк'.

1. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Подобно паяка, изпридащ мрежа,
Подобно паяка, изпридащ мрежа,
към текста >>

2. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите?
От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус".
към текста >>

Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба?
Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин.
към текста >>

3. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи. Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това.
към текста >>

4. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>

5. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Не забравяйте това! Ония могат да отърват наказанието само чрез бягство. Нека ги оставим да се оттеглят! Това е единственото позволено снизхождение спрямо тях. Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк? Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник.
към текста >>

6. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие. Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят. Това беше особеното в края на 19-то столетие. Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
към текста >>

7. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Те трябва да разпалят това чрез едно ново сетиво, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа. Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там. Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>

8. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата. Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане. Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
към текста >>

9. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел.
Но както вярвам тъкмо от основателността на тази забележка можем да научим изключително много. Да вземем случай, в който това, което казвам, бъде разбрано много лесно; това дори могат да бъдат два случая, близки един до друг, вторият обаче случай, по-силно отдалечен от съвременното човечество. По-близкият е този, че хората от съвременната културна епоха положително имат право, когато възприемат неща, подобни на изнесените тук, като най-трудни за разбиране; косът не би казал това, той би намерил всичко това за изключително лесно разбираемо. И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо. Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци. Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел. прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания. Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо.
към текста >>

Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец?
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
към текста >>

Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
към текста >>

На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
към текста >>

Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>

В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>

Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
към текста >>

10. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н. Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности.
към текста >>

6.4536368846893