Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
17
резултата от
10
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Паяк
'.
1.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Подобно
паяк
а, изпридащ мрежа,
Не знаеше, че всичко, във което успял е мисъл творческа да вложи, не го е сътворил самият той, а само съдържание е то на собствената му душевна същност.
Подобно паяка, изпридащ мрежа,
усещащ се като отделен свят, оформи себе си и бе повярвал, че е в духа наравно със Мария. Ала видя той този образ, който тогава тя в душата му оформи
към текста >>
2.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както
паяк
ът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите?
От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното?
Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите?
Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус".
към текста >>
Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на
паяк
а и на копринената буба?
Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите?
Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба?
" но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин.
към текста >>
3.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Докато
паяк
ът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него. И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя. Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
към текста >>
4.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един
паяк
, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо.
Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза. Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
към текста >>
5.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски
паяк
?
Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ? Не забравяйте това! Ония могат да отърват наказанието само чрез бягство. Нека ги оставим да се оттеглят! Това е единственото позволено снизхождение спрямо тях.
Нима едно известно лице и тази сутрин не проявяваше склонност да участва в интригите, чиято мрежа се плете между цъфналите розови лехи на под лежащата сега на конфискация вила Пинчо*189 от обитаващия я в момента дебел германски паяк?
Ние естествено не сме вярвали нито за миг, че едно съставено от г-н Бюлов правителство би могло да получи одобрението на краля или пък че кралят би могъл да стане негов съучастник. В широкото си сърце кралят е доловил напомнянето на Камило Кавур, че е ударил върховният час за Савойската монархия! Да, той е ударил! Ударил е под високото небе, което, о римляни, се издига над вашия Пантеон и над този вековечен Капитолийски хълм! Тук, където плебсът се съвещавал, тук, където всяко разширяване на римското господство получавало своята благословия, където консулите правели преглед на новобранците и приемали военната им клетва, тук, откъдето магистратите на републиката потегляли, за да поемат предводителството на войските и да завоюват провинциите, където Германик струпал край храма на Фидестро феите от победата си над германците, където триумфиращият Октавиан тържествено потвърдил римската подвла-стност на целия средиземноморски басейн, в тази начална и крайна точка на всеки триумф ние се вричаме на отечеството, тук честваме доброволната жертва, тук издигаме свещените и пожелателните си слова: Да живее нашата война, да живее Рим, да живее Италия, да живее войската и флотът, да живее кралят!
към текста >>
6.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на
паяк
ова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие. Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят. Това беше особеното в края на 19-то столетие.
Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
Действително с тази епоха от края на 19-то столетие беше свързано нещо пълно с тайнственост. Зад едно було се разиграваха мощни явления, които всички се групираха около духовното Същество, което наричаме Михаел. Там имаше мощни привърженици на Михаел, човешки души, които тогава не се намираха във физическо тяло, а бяха в периода между смъртта и едно ново раждане, но имаше също и мощни демонични същества, които под влиянието на Ариман се бунтуваха против това, което трябваше да дойде в света чрез Михаел. Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли.
към текста >>
7.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като
паяк
ов враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Те трябва да разпалят това чрез едно ново сетиво, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа. Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието.
За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения". И душата на жената разбра, как се снема от духовните висини това, което се нарича вдъхновение, и как то трябва да бъде изразено чрез нормалната човешка душа; тя разбра, че това може да бъде изразено само тогава, когато то бива излято в тонове. Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия свят на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството. И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество! Такива дълбоки изживявания имаше душата на жената чрез допира с това херувимско Същество.
към текста >>
8.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както
паяк
ът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят. Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура. И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три редуващи се земни живота.
към текста >>
9.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но след като е изял някой
паяк
-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой
паяк
-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел.
Но както вярвам тъкмо от основателността на тази забележка можем да научим изключително много. Да вземем случай, в който това, което казвам, бъде разбрано много лесно; това дори могат да бъдат два случая, близки един до друг, вторият обаче случай, по-силно отдалечен от съвременното човечество. По-близкият е този, че хората от съвременната културна епоха положително имат право, когато възприемат неща, подобни на изнесените тук, като най-трудни за разбиране; косът не би казал това, той би намерил всичко това за изключително лесно разбираемо. И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо. Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци.
Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел.
прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания. Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо. Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора.
към текста >>
Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой
паяк
-кръстоносец?
Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо. Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото.
Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец?
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
към текста >>
Със своето устройство
паяк
ът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа.
Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо. Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец?
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа.
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
към текста >>
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на
паяк
а, а също така и знака върху гърба на
паяк
а-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа
паяк
ът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си
паяк
ът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа.
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот.
Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
към текста >>
Когато птицата изяде
паяк
а-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм.
Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили.
Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ. Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
към текста >>
В мига, в който птицата изяде
паяк
а-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори.
В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ. Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка. Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа.
към текста >>
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на
паяк
а-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на
паяк
а-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот. И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност. Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него.
към текста >>
10.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на
паяк
, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция. Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция. Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите. И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н.
Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности.
към текста >>
НАГОРЕ