Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
158
резултата от
96
текста с корен от думите : '
Париж
'.
1.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Неговият духовен път среща един остър противник в лицето на Йоханес Герсон /роден в 1363 г./, който известно време бе канцлер на
Париж
кия университет и игра важна роля в събора в Констанца.
Йоханес Руисбрьок, белгийският мистик, вървеше по същият път на Сузо.
Неговият духовен път среща един остър противник в лицето на Йоханес Герсон /роден в 1363 г./, който известно време бе канцлер на Парижкия университет и игра важна роля в събора в Констанца.
Върху същността на онази мистика, която намери своите изразители в Таулер, Сузо и Руисбрьок, се хвърля известна светлина, когато я сравним с мистичните стремежи на Герсон, който има като предшественик Рихард
към текста >>
2.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тази цел той многократно ходи в
Париж
, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
Агрипа от Нетесхайм е водил един твърде променлив живот. Той произхожда от един благороден род и се е родил в Кьолн. Следва от рано медицина и право и се стреми да си изясни природните явления по начина, който е бил приет тогава сред определени кръгове и общества, а също и от отделни изследователи, които са държали грижливо в тайна това, което познанието на природата им откривало.
За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности. Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света. У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание. Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
към текста >>
След мене, а не аз след вас, вие от
Париж
, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
Мое е царството! "
към текста >>
3.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
(Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре,
Париж
1898).
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий. Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят. Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра.
(Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
4.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един
париж
анин.
Окултният ученик най-напред трябва да потърси едно "място", да го проучи съвсем точно и, така да се каже, да го направи своя духовна собственост. На това "място" той трябва да основе духовно отечество и да отнася към него всичките си свръхсетивни опитности. Така е и в условията на физическия свят: човек винаги оценява нещата според представите, получени в неговото физическо отечество.
Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин.
И все пак, духовното отечество има други отличителни белези. В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път. Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
към текста >>
5.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в
Париж
в 1797 -1798 година.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година.
Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие. В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа. Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед.
към текста >>
6.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
към текста >>
7.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Още от първия ден, когато се срещнаха в
Париж
през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха.
Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения?
към текста >>
Щайнер беше дошъл в
Париж
да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година. Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р.
Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач.
Редактор на в. "Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка. Обаче този път темата беше по-трудна и цикълът по-дълъг. В навечерието на всяка сказка Р. Щайнер даваше на своя преводач плана на това, което имаше да говори на втория ден.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в
Париж
през 1906 г.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
към текста >>
9.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и
Париж
, оглавяват Немската секция в Берлин.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин.
Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>
10.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в
Париж
, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество. Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек.
По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
11.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Съзряване на душата; лекции в
Париж
през 1906 г.
Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
към текста >>
Отначало периодът до моя
Париж
ки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми.
Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия. По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения. Той бе сред слушателите.
към текста >>
По това време в
Париж
се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>
В
Париж
кия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко. С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха. Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
12.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и
Париж
, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г. от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен.
Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии.
Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>
13.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
357
Париж
ки лекционен цикъл: „Космогония“, 18 лекции от 25 май до 14 юни 1906 г.
357 Парижки лекционен цикъл: „Космогония“, 18 лекции от 25 май до 14 юни 1906 г.
Издаден по резюме от Едуард Шюре и допълнен със записки на слушатели, Събр. съч. 94.
към текста >>
14.
Езотерична Космология
GA_92 Езотерична космология
18 лекции, изнесени в
Париж
от 25 май до 14 юни 1906 год.
18 лекции, изнесени в Париж от 25 май до 14 юни 1906 год.
към текста >>
15.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в
Париж
, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство.
Не бих казал, че учениците на Калиостро не са постигнали нищо. Общо взето, те са достигнали дотам да разберат астралното тяло. Калиостро с изключително умение е преподавал за астралното тяло.
Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство.
Така граф Калиостро е имал важно влияние върху окултното масонство в Европа, преди да завърши своите дни в затвора на Рим. Всъщност светът изобщо не би трябвало да осъжда Калиостро. Както вече казах, когато хората говорят за Калиостро, то е също, като че ли хотентоти говорят за прокарването на железницата, защото не разбират в какво съотношение със световните събития стоят външните, привидно неморални действия.
към текста >>
16.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Eдин известен епископ в
Париж
говорил в една своя проповед за ужасяващата опасност за света, произлизаща от Ордена на свободните масони.
Eдин известен епископ в Париж говорил в една своя проповед за ужасяващата опасност за света, произлизаща от Ордена на свободните масони.
След проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата. Епископът се съгласил, казвайки си: – Ще взема със себе си малко свети реликви, за да ме пазят. Срещата била уговорена. Въпросният мъж завел епископа в ложата, където му било показано едно по-закрито място, от където той можел да наблюдава всичко, което става. Той застанал на показаното място, здраво стиснал светите реликви в ръка и зачакал да стане каквото ще.
към текста >>
17.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама",
Париж
, 1836 г.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
към текста >>
Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в
Париж
, 1839 г.
20/, египетското масонство е било основано от Калиостро. Ритуалът на Мизраим се приписва според Хекетрон, кн. 8, гл. 10 на едно основаване в Милано през 1805 г., т. е. 10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет".
Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г.
Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г.
към текста >>
"Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в
Париж
1839 г.
Той казва: "След това възникна ритуалът на Мизраим с 90 степени, подредени в четири секции, именно: 1. символична, 2. философска, 3. мистична, 4. кабалистична: които бяха разделени на 17 класове".
"Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в Париж 1839 г.
Той бе съставен от 91 степени, подредени в 3 секции и 7 класове". Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
към текста >>
Гранд Ориент на Франция изработила закони за тяхното управление и първата осиновена ложа била открита в
Париж
в 1775 г..
Гранд Ориент на Франция изработила закони за тяхното управление и първата осиновена ложа била открита в Париж в 1775 г..
към текста >>
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на
Париж
ката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама.
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
към текста >>
По това време пред голямото събрание в
Париж
Таксил на 19 април 1897 г.
По това време пред голямото събрание в Париж Таксил на 19 април 1897 г.
призна, че всичко това е една преднамерена измама от негова страна, че дяволът Бикстру и неговата сатанинска невеста мис Воган никога не са съществували. Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
към текста >>
18.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
25 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
25 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
19.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
26 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
26 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
20.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
27 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
27 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
21.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
28 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
28 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
22.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
29 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
29 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
23.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
30 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
30 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
24.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
31 май 1906 год.,
Париж
, Франция,
31 май 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
25.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
1 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
1 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
26.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
2 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
2 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
27.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
6 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
6 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
28.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
7 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
7 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
29.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
8 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
8 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
30.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
9 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
9 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
31.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
10 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
10 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
32.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
11 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
11 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
33.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
12 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
12 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
34.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
13 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
13 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
35.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
14 юни 1906 год.,
Париж
, Франция,
14 юни 1906 год., Париж, Франция,
към текста >>
36.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мюнхенският конгрес118, четвъртият след Амстердам, Лондон и
Париж
, би следвало в известно отношение да бъде етап в развитието на нашето теософско движение.
Мюнхенският конгрес118, четвъртият след Амстердам, Лондон и Париж, би следвало в известно отношение да бъде етап в развитието на нашето теософско движение.
Той ще създаде един вид връзка между различните нации, също и по отношение на нашето дело в Европа. Днес не искам да давам описание на конгреса, а само няколко сведения за тези, които не могат да вземат участие в него.
към текста >>
37.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за
Париж
, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност.
Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре.
към текста >>
38.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки 16 лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.
Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки 16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.
1924 (Събр. Съч. №239).
към текста >>
39.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в
Париж
през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф.
Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/.
В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже. Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети.
към текста >>
В
Париж
аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже.
Между другото бих желал да спомена тук едно забележително нещо, чрез което нашите духовно-научни начини на изучаване са спечелили един малък триумф. Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/.
В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже.
Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята. Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети. Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата.
към текста >>
Тези въпроси развих по онова време в
Париж
и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети.
Онези, които са присъствували на 18-те лекции върху космогонията, които изнесох в Париж през 1908 г., ще си спомнят, че говорих по някои въпроси, които не са засегнати в моята книга "Очерк на окултната наука", /човек не трябва винаги да даде всичко; не трябва да пише една книга, а безкрайно книги, ако желае да развие всичко/. В Париж аз развих една точка, отнасяща се повече до материално-химичната страна на въпроса, така да се каже. Казах, че еволюцията на древната Луна която се прожектира в съвременното съществуване на комети, защото кометата е останала на тази степен и, доколкото позволяват съвременните условия, изразява онези стари отношения в своите закони казах, че тази еволюция на древната Луна се различава от тази на земята в това че азотът и някои азотни съставки цианиадий, синилна киселина са били необходимост за съществата на древната Луна, както кислородът е необходимост за съществата на нашата съвременна земя. Цианидът и подобни вещества са съставки, които са смъртоносни за живота на по-висшите същества, водещи до разрушение. Обаче съставките на въглерода и азота, съставките на синилната киселина и тем подобни са играли напълно подобна роля като тази на кислорода на земята.
Тези въпроси развих по онова време в Париж и онези, които ги записаха в своята памет, е трябвало да кажат на себе си, че ако това е истина трябва да има някакво доказателство за нещо подобно, за съставките на въглерода и азота в съвременните комети.
Може да си спомните /сведението ми бе донесено по време на лекторския курс върху Св.Йоан и другите три Евангелия в Стокхолм/, че вестниците писали какво съществуването на цианидните съставки е доказано в спектъра на кометата. Това е блестящо потвърждение на онова, което духовното изследване е казало по-рано, и най-после е било потвърдено от физическата наука. Тъй като такъв вид доказателства винаги се изискват от нас, аз го цитирам тук. Когато такъв учудващ случаи е на разположение, важно е на антропософите да го изтъкват и без гордост да си припомним този малък триумф на Духовната Наука.
към текста >>
40.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
аз подробно говорих за това в
Париж
на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони. Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука. Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна. В 1906 г.
аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
към текста >>
41.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
През 1906 година в
Париж
, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки.
През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис.
А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.
към текста >>
42.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
към текста >>
43.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Преподавал в
Париж
от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св.
Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа. Станал монах в Ордена на доминиканците. Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург.
Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св.
Тома Аквински. През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи.
към текста >>
44.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
"Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
"Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
към текста >>
45.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
едва след опита с махалото на Фуко: физикът Леон Фуко, 1819-1868, демонстрира в
Париж
кия Пантеон през 1851 г.
Стр. 148.
едва след опита с махалото на Фуко: физикът Леон Фуко, 1819-1868, демонстрира в Парижкия Пантеон през 1851 г.
въртенето на земята с помощта на свободно люлеещо се махало.
към текста >>
46.
Бележки
GA_138 За инициацията
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“,
Париж
, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
към текста >>
47.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки 16 лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки 16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
към текста >>
48.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в
Париж
.
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж.
Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911. Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч. № 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч.
към текста >>
Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“,
Париж
1911.
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма.
Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911.
Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч. № 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18.
към текста >>
51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в
Париж
, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик.
51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик.
Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд. от Йозеф Квин, Мюнхен 1963.
към текста >>
49.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Тогава пред нас застава в Университета от
Париж
един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Нека отидем няколко столетия по-нататък.
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Това, което той е написал, изглежда педантично, обаче лично той трябва да е действувал величествено. Лично той изглежда да е действувал преди всичко така, че е внесъл така да се каже в заобикалящия го свят нещо като едно обновяване на гръцкия светоглед.
към текста >>
Той умира в 1518 година и е действувал до тогава в университета от
Париж
.
Той е бил истински човек на ренесанса.
Той умира в 1518 година и е действувал до тогава в университета от Париж.
Тази личност се е държала така да се каже към същността на гърцизма макар и много по-екзотерично -, както епископът на манихеите Фаустинус се е държал към манихейството, което наред с много други неща е съдържало в своите предания преди всичко всички добри и велики страни на третата след атлантска, на Египто-халдейската епоха. Следователно съществува този епископ на манихеите Фаустинус, когото срещаме във връзка с Августин и който чрез това, че е такъв, пази в себе си именно окултните подоснови на Третата следатланска културна епоха.
към текста >>
В 1518 година в
Париж
умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в
Париж
.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха. Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство.
Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж.
Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
И когато Еразъм отново отпътува от
Париж
и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха. Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа.
И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа.
Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в
Париж
, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус.
към текста >>
50.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в
Париж
в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
към текста >>
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите,
париж
ките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план.
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество.
към текста >>
51.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в
Париж
.
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-лош от милитаризма на други страни."
към текста >>
Нали в
Париж
бе решено търговската война да се води докрай, дори ако войната на оръжията бъде приключена.
Воюващите са ненаситни.
Нали в Париж бе решено търговската война да се води докрай, дори ако войната на оръжията бъде приключена.
Нима тази лудост няма да бъде прекратена?
към текста >>
Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква
Париж
ката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност. Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила.
Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на
париж
ките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
"Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци. Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
към текста >>
52.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в
париж
кия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят.
В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г.
(не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>
53.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Оттам замина за
Париж
.
След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
Оттам замина за Париж.
Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език. Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него.
към текста >>
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял
Париж
.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"? Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68.
Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж.
Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции. Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство. От време на време идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася.
към текста >>
54.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека се спрем на момента, когато
Париж
още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх.
Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия.
към текста >>
И още един път ми се иска да поставя въпроса, който веднъж вече повдигнах: Защо всъщност в един макар и долнопробен
париж
ки вестник*146 от януари 1913 г.
Изложих Ви каква широко простираща се взаимовръзка е съществувала между машинациите на Балканите и някои добре подготвени обстоятелства на Апенинския полуостров.
И още един път ми се иска да поставя въпроса, който веднъж вече повдигнах: Защо всъщност в един макар и долнопробен парижки вестник*146 от януари 1913 г.
пишеше, че за доброто на човечеството било необходимо ерцхерцог Франц Фердинанд непременно да бъдел убит? Защо преди туй на два пъти в така наречения „Окултен алманах", за който Ви говорих, се казваше, че той щял да бъде убит? Аз смятам, че нещата трябва да се разглеждат съвкупно. Тогава ще се установи, че алхимията на куршумите, използвани за този атентат, е била много сложна и че те, макар да са произхождали от една сръбска оръжейна, са били "миросани", ако ми е позволено да се изразя образно, от съвсем друго място.
към текста >>
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и
Париж
, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник. Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука.
Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>
55.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в
Париж
.
От самата Блаватска, от личността на Блаватска не можело в духа на един висш окултизъм да се изисква съобразяване само с доброто на цялото човечество на нея и хрумнала идеята да преследва определени цели, които сама си поставила. До тук била достигнала по обрисувания от мен начин.
Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж.
Чрез него и се искало да действа на първо време. При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия. Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност. Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска.
към текста >>
Ето защо от
Париж
отказали да приемат Блаватска.
Тогава тя настояла да бъде приета за член на едно окултно братство в Париж. Чрез него и се искало да действа на първо време. При обичайните условия нея естествено щели просто да я приемат, независимо че приемът на жена за член би бил своеобразно отклонение от нормите; в случая обаче този факт щял да бъде пренебрегнат, понеже се знаело, че става дума за една забележителна индивидуалност. Но приемането и просто като редови член, на нея нямало да и върши работа и затова тя поставила известни условия. Ако бъдели изпълнени тези условия, много не-ща безспорно щели да протекат другояче, ала в същото време окултното братство в известен смисъл щяло да си произнесе смъртната присъда, сиреч щяло да се обрече на недееспособност.
Ето защо от Париж отказали да приемат Блаватска.
Тогава тя се обърнала към Америка и там действително станала член на едно окултно братство. Последствията били, че тя, естествено, получила достъп до не вероятно важни сведения относно намеренията на подобни окултни братства и по-точно на такива нека го кажа още тук, които изобщо не проявяват някакви стремежи към всеобщото благо на човечеството без каквито и да било разграничения в него, ами преследват користни цели в угода на определени групи. На природата на Блаватска не било присъщо да действа по начина, както искали да действат тези братства. Така се стигнало дотам, че чрез позоваване на онова, което било наричано нападки срещу конституцията на Северна Америка, ти трябвало да бъде изключена от въпросното братство.
към текста >>
Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на
Париж
ката ложа, както тя самата го желаела.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси.
Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела.
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа. В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа. И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо.
към текста >>
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на
париж
-ката окултна ложа.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси. Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела.
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа. И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди.
към текста >>
В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата
париж
ка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси. Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела. Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност.
Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа. И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди. А някоя врата, подобна на плъзгащите се, щеше да си остане затворена.
към текста >>
Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на
париж
ката ложа.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси. Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела. Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа. В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали.
Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа.
И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди. А някоя врата, подобна на плъзгащите се, щеше да си остане затворена. Досещате се, че представям нещата донякъде фигуративно: в определени страни има редакции образно казано! с една порядъчна врата и с една плъзгаща се врата; през порядъчната се влиза в редакцията, а през плъзгащата се в някое окултно братство, което действа така, както Ви посочих това през последните дни по различни начини, и от чиято дейност възникват такива резултати, каквито Ви посочих също по различен начин.
към текста >>
56.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
насам, когато в
Париж
го посочих за първи път.
А какво на Луната е било налице от субстанциалността, която съществува в царствата на нашата Земя? Онова,което в минералното, растителното и животинското царство днес тече като отрова, което днес наричаме отрова и което действа като отрова, е било нормалната субстанция на Луната! В тази връзка е нужно само да си припомните многократно изтькваното от мен наличие на циановодородна киселина на Луната като нещо напълно нормално*232. Това също така често съм го споменавал от 1906 г.
насам, когато в Париж го посочих за първи път.
Всички тези неща са свързани с циановодородна киселина.
към текста >>
57.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Бернхарди от своя страна цитира Hanotaux, "Faschoda et le partage de 1'Afrique" (фашода и подялбата на Африка),
Париж
, 1909.
*88. Lord Archibald Rosebery (1847-1929), през 1886 и 1892 външен министър, през 1894 министър-председател. Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата война), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82.
Бернхарди от своя страна цитира Hanotaux, "Faschoda et le partage de 1'Afrique" (фашода и подялбата на Африка), Париж, 1909.
към текста >>
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в
Париж
по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него. Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1).
В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime!
Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в
Париж
, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
[Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>
*96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в
Париж
.
*96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж.
към текста >>
*120. Hippolyte Loiseaux, от когото в енциклопедичния речник "Grand Larousse" се посочва "Le Pangerma nism, се qu'il fut се gu'il est" (Пангерманизмът какъвто е бил и какъвто е),
Париж
, 1921.
*120. Hippolyte Loiseaux, от когото в енциклопедичния речник "Grand Larousse" се посочва "Le Pangerma nism, се qu'il fut се gu'il est" (Пангерманизмът какъвто е бил и какъвто е), Париж, 1921.
Andrh Cherada me, автор на "L'Europe et la question de 1'Autriche au seuil du ХХе siecle" (Европа и въпросът за Австрия в началото на ХХ век), Париж, 1901.
към текста >>
Andrh Cherada me, автор на "L'Europe et la question de 1'Autriche au seuil du ХХе siecle" (Европа и въпросът за Австрия в началото на ХХ век),
Париж
, 1901.
*120. Hippolyte Loiseaux, от когото в енциклопедичния речник "Grand Larousse" се посочва "Le Pangerma nism, се qu'il fut се gu'il est" (Пангерманизмът какъвто е бил и какъвто е), Париж, 1921.
Andrh Cherada me, автор на "L'Europe et la question de 1'Autriche au seuil du ХХе siecle" (Европа и въпросът за Австрия в началото на ХХ век), Париж, 1901.
към текста >>
"
Париж
, 21 ноември.
*141. "Франкфуртер цайтунг« от 23 Ноември 1906, бр. 323 (утринно издание).
"Париж, 21 ноември.
Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-конкретно и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия? "). Клемансо продължава: "Смятате ли, че мога да отговоря на такъв въпрос с да или не?
към текста >>
Съвети как да бъдем щастливи),
Париж
, 1912. Срв.
*146. "Almanach de Mme de Thbbes. Conseils pour ktre heureux" (Алманах на мадам Дьо Теб.
Съвети как да бъдем щастливи), Париж, 1912. Срв.
и "Aus dem mitteleuropaischen Geistesleben" (Из духовния живот на Централна Европа), Събр. Съч. № 65, Събрани съчинения, Дорнах, 1962, стр. 583
към текста >>
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в
Париж
през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
*155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni.
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
към текста >>
трето издание
Париж
, 1921.
*198. Edouard Schure, "L'ame celtique et le genie de la France" (Келтската душа и духът на Франция), издаде на през 1915 г.
трето издание Париж, 1921.
към текста >>
Рудолф Щайнер заявил в
Париж
, че закономерността на Старата Луна се е запазила в кометите и че в атмосферата на кометите се съдържа някакво цианово съединение, което през 1910 г.
*232. През 1906 г.
Рудолф Щайнер заявил в Париж, че закономерността на Старата Луна се е запазила в кометите и че в атмосферата на кометите се съдържа някакво цианово съединение, което през 1910 г.
бе потвърдено от природознанието.
към текста >>
Шуре),
Париж
, 1957.
Срв. също: К. Steiner, "L'Esoterisme chrbtien, esquisse d'une cosmogonie psychologique, transcrit par Edouard Schure" (Християнският езотеризъм, очерк за една психологическа космогония, регистрирана от Е.
Шуре), Париж, 1957.
към текста >>
58.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на
Париж
ката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката.
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема "Разбулената Изида". Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител, и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен, по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който, обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. /така е в текста, а по смисъл, би трябвало да е Западна Европа – бел.на прев./.
По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката.
След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата. Всичко това е имало за цел да убеди Европа, че от съединяването на руската душевност и англосаксонското окултно властолюбие може да възникне своего рода нова всеобемаща религия. Това е трябвало да бъде демонстрирано в Европа. И е трябвало да бъде преодоляно това, което идва от германската същност.
към текста >>
И така: защо известната в окултизма и на окултистите от
Париж
личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти.
И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>
И още – защо в
париж
кия вестник, който на немски може да бъде наречен "
Париж
по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит?
Трябва да поставя и още един въпрос. Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"? – защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"? Защо това стои в хрониките?
И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит?
Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит? Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес? /бележка 55/. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане?
към текста >>
59.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Става дума за някоя си "мадам дьо Тебе", псевдоним на Ан Викторин дьо Савини, издаваща в
Париж
ежегоден окултен алманах.
Става дума за някоя си "мадам дьо Тебе", псевдоним на Ан Викторин дьо Савини, издаваща в Париж ежегоден окултен алманах.
към текста >>
60.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в
Париж
, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото.
към текста >>
61.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste»,
Париж
, 1799 - 1825.
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
към текста >>
62.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vi] Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град
Париж
.
[vi] Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж.
Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм. Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал. С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост.
към текста >>
63.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294, английски философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в
Париж
и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата Доктор Мирабилис.
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294, английски философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в Париж и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата Доктор Мирабилис.
Включва научното мислене в теологията.
към текста >>
64.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията",
Париж
, триади, ІІ издание 1992/.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ". "За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Париж
, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят. После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон.
Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>
66.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете"
Париж
, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание. Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени. Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи.
Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс.
Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме. Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
67.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей",
Париж
, Триади 1981/.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*.
Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/.
към текста >>
68.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
16 лекции, изнесени в Прага,
Париж
и Вроцлав между 29.
Том V.
16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29.
Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>
69.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
16 лекции, изнесени в Прага,
Париж
и Вроцлав между 29.
Том V.
16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29.
Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>
70.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Трети том
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
16 лекции, изнесени в Прага,
Париж
и Вроцлав между 29.
Том V.
16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29.
Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>
71.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
16 лекции, изнесени в Прага,
Париж
и Вроцлав между 29.
Том V.
16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29.
Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>
72.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в
Париж
, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в
Париж
.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
73.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Прага,
Париж
и Вроцлав
Прага, Париж и Вроцлав
към текста >>
16 лекции, изнесени в Прага,
Париж
и Вроцлав между 29.
Том V.
16 лекции, изнесени в Прага, Париж и Вроцлав между 29.
Март и 15. Юни, Събр. Съч.239
към текста >>
74.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
ПЕТА ЛЕКЦИЯ,
Париж
, 23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23.
Май 1924 г.
към текста >>
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ,
Париж
, 24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24.
Май 1924 г.
към текста >>
СЕДМА ЛЕКЦИЯ,
Париж
, 28.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28.
Май 1924 г.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
«Le grand Secret»,
Париж
1929.
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език. голямата загадка.
«Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Париж
, 23.
Париж, 23.
Май 1924 г.
към текста >>
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в
Париж
.
Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах. За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели. Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия.
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Париж
, 24.
Париж, 24.
Май 1924 г.
към текста >>
79),
Париж
1909.
[1] «L’Initiation»: Френски превод на «Как се постигат познания за висшите светове? » от Жул Зауервайн (виж заб. към стр.
79), Париж 1909.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Париж
, 25.
Париж, 25.
Май 1924 г.
към текста >>
79.
Забележки: Към това издание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Записките са водени в Прага от Хелене Финк, д-р Айзелт и г-ца Принке, в
Париж
от Карл Дай и във Вроцлав от Курт Валтер.
Лекциите са напечатани въз основа на записки, които се намират в архива на наследството на Рудолф Щайнер. Оригиналните стенограми не са запазени.
Записките са водени в Прага от Хелене Финк, д-р Айзелт и г-ца Принке, в Париж от Карл Дай и във Вроцлав от Курт Валтер.
към текста >>
80.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
«Le grand Secret»,
Париж
1929.
голямата загадка.
«Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
79),
Париж
1909.
96. «L'Initiation»: Френски превод на «Как се постигат познания за висшите светове? » от Жул Зауервайн (виж заб. към стр.
79), Париж 1909.
към текста >>
81.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау,
Париж
под мое ръководство.
Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час. За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети.
към текста >>
82.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага,
Париж
, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Да вземем например два портрета на Леонардо да Винчи, които се намират в Лувъра в
Париж
.
В голямото изкуство съществуват прекрасни неща. които изглеждат по коренно различен начин за окултизма, защото той съзира техния праизвор.
Да вземем например два портрета на Леонардо да Винчи, които се намират в Лувъра в Париж.
Единият представя Бакхус, другият - Йоан. Двата портрета показват едно и също лице. За двата е използван един и същи модел. Те се различават един от друг не чрез своето външно новелистично въздействие. Живописните светлинни мистерии, които те съдържат, почиват много повече върху тяхното цветово светлинно въздействие.
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В
Париж
кия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи.
Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното. Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят. Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо.
В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи.
Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво-синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон. Художникът ги е видял по този начин. Дионис сякаш поглъща светлината и я връща обратно, като я оцветява със свой личен оттенък.
към текста >>
85.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например
париж
кия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос.
В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека.
При всички птици откриваме изключително слабо развитие на пикочния мехур и на дебелото черво и лекарите-материалисти, както например парижкия лекар Мечников, са хранели най-великите заблуждения тъкмо по този въпрос.
Едва при тези птици, които предимно ходят по земята, наблюдаваме как се формира дебелото черво, а също така и известни вдлъбнатини добиват формата на пикочен мехур. Така тук се натъкваме на един важен факт, че птиците нямат възможност да отлагат своите изпражнения, нямат възможност да ги задържат за известно време в организма си, та след това, при възможност, волево да ги изхвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.
към текста >>
86.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Искам веднага отново да наблегна: От това, което можа да се изпробва на различни места в Прага, Берн,
Париж
, сега отново в Бреслау, мога да кажа, че това, което произлезе от Коледното събрание[4], този езотеричен полъх, който пронизва цялото Антропософско общество, който е новото, би могло да се каже, това, което след истинското новоосноваване на Антропософското Общество сега се намира тук, което по-рано не съществуваше, сега навсякъде се посреща от сърцата не само с истинско задоволство, но по извънредно задушевен начин.
Другите неща бяха в Бреслау. Всеки ден завършваше с антропософска лекция за членовете на Антропософското общество относно въпроси на Кармата, които тук вече от седмици са предмет на разглеждане. Тези въпроси там бяха обхванати в девет лекции[2]. За цялата работа дадох кратък доклад в местния вестник, притурка към „Гьотеанумът“, който тъкмо днес излезе. В него са дадени сведения за всички мероприятия в Бреслау[3].
Искам веднага отново да наблегна: От това, което можа да се изпробва на различни места в Прага, Берн, Париж, сега отново в Бреслау, мога да кажа, че това, което произлезе от Коледното събрание[4], този езотеричен полъх, който пронизва цялото Антропософско общество, който е новото, би могло да се каже, това, което след истинското новоосноваване на Антропософското Общество сега се намира тук, което по-рано не съществуваше, сега навсякъде се посреща от сърцата не само с истинско задоволство, но по извънредно задушевен начин.
Наистина съществува основателната надежда, че сега, след като Антропософското общество чрез Коледното събрание постигна своята духовност, вече съзнателно духовно се работи от страна на езотеричното Председателство в Дорнах, така че сега навсякъде може да се забележи, че не само течението се придвижва напред, но че и сърцата на участниците се присъединяват към това течение.
към текста >>
87.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Веднъж изнасях в
Париж
лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Но всичко, което трябва да го има в човека, трябва в някаква форма да съществува и навън, във Вселената. Работата стои така, че кометите ги изследват отново и отново. И именно във връзка с кометите се разигра една своего рода малка история в антропософското движение.
Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Дотогава в науката още не бяха обръщали внимание на присъствието в кометите на синилна киселина. Но скоро след това се появи една комета. Това беше именно тази комета, за която вие говорите. И именно в тази комета, използвайки по-съвършените инструменти, които не съществуваха преди, откриха, че действително в кометите, във веществото на кометите се съдържа синилна киселина! Така че можем да се позоваваме на този случай, ако се попита: успяла ли е антропософията нещо да предскаже?
към текста >>
[1] «...Веднъж изнасях в
Париж
лекция» – през май 1906 г.; тази лекция е поместена в Събр. съч.
[1] «...Веднъж изнасях в Париж лекция» – през май 1906 г.; тази лекция е поместена в Събр. съч.
94, «Космогония».
към текста >>
88.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
7. «...Веднъж изнасях в
Париж
лекция» - през май 1906 г.; тази лекция е поместена в Събр. съч.
7. «...Веднъж изнасях в Париж лекция» - през май 1906 г.; тази лекция е поместена в Събр. съч.
94, «Космогония».
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в
Париж
е открито средство против сифилис.
Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната наука. Тя действително гадае! Днес вие във всеки момент можете да чуете, че е намерено например лекарство за сифилиса.
След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в Париж е открито средство против сифилис.
Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса. Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи. Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи.
към текста >>
90.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Неотдавна от
Париж
пристигна една статия от вестник, където се описваше възможността с помощта на кожата да се чете и даже да се вижда.
Господин Бурле: Аз също бих искал да попитам нещо, но то не е свързано с Пасхата.
Неотдавна от Париж пристигна една статия от вестник, където се описваше възможността с помощта на кожата да се чете и даже да се вижда.
Не може ли господин докторът да каже нещо за това? Бях много удивен от наученото.
към текста >>
91.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
в
Париж
лекции ми
Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи. На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот. Но при това стават следните неща. Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г.
в Париж лекции ми
към текста >>
Това беше казано от мен в
Париж
през 1906 година[5].
се случи да кажа: ако с кометите работата стои именно така, ако те действително изпълняват посочената задача, в техния състав трябва да влиза съединение на въглерода и азота. За това към този момент не беше известно. Въглеродът и азотът образуват цианид, синилна киселина. Въглерод и азот, както казах, е трябвало да бъдат открити в кометите.
Това беше казано от мен в Париж през 1906 година[5].
На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната наука. Но не след дълго - бях на лекционно пътуване в Швеция - във всички вестници се появи твърде зашеметяващото известие, че с помощта на спектроскопия в появилата се тогава комета е бил открит цианид.
към текста >>
[5] беше казано от мен в
Париж
през 1906 година: в цикъла лекции за «Космогонията», изнесени от 25 май до 14 юни 1906 г
[5] беше казано от мен в Париж през 1906 година: в цикъла лекции за «Космогонията», изнесени от 25 май до 14 юни 1906 г
към текста >>
92.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Сега, господа, трябва да отивам в
Париж
.
Сега, господа, трябва да отивам в Париж.
След това ще ви кажа кога ще продължим занятията си.
към текста >>
93.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
57. беше казано от мен в
Париж
през 1906 година: в цикъла лекции за «Космогонията», изнесени от 25 май до 14 юни 1906 г
57. беше казано от мен в Париж през 1906 година: в цикъла лекции за «Космогонията», изнесени от 25 май до 14 юни 1906 г
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
През 1906 година изнасях в
Париж
лекция[1] за развитието на Земята, произхода на човека и т.
Това е, за което веднъж говорих, изхождайки от антропософията: този случай съм го разказвал на господата, които са тук от по-отдавна.
През 1906 година изнасях в Париж лекция[1] за развитието на Земята, произхода на човека и т.
н., и там във връзка с всичко това трябваше да кажа: може ли днес някъде да се открие нещо, показващо ни, че някога въглеродът и кислородът на Земята не са играели тази роля, която играят днес, а че такава роля е имал азотът, че тук се е намирала атмосфера от синилна киселина, от циановодородна киселина?
към текста >>
Съобщих за това в
Париж
през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване.
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване.
Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
към текста >>
Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в
Париж
!
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване. Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета.
Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж!
Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати.
към текста >>
Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в
Париж
, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване. Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване. След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха.
Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност!
Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина. Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати. И именно изследвания, опиращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно. Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено.
към текста >>
изнасях в
Париж
лекция...» -
Париж
, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
[1] «В 1906 г.
изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
Популярен окултизъм.», Събр. съч. 94.
към текста >>
95.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
В
Париж
внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г.
В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света.
По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно.
към текста >>
Целият
Париж
бил обхванат от чудовищен страх.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи.
Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх.
Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
Когато днес се изследва какво е ставало тогава в
Париж
, се открива, че са станали много аборти.
Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх.
Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти.
От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
Париж
бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това.
Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>
Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над
Париж
, а над друго място.
Представяли си, че Слънцето е централна точка на мировата система; тук са се движели Меркурий, Венера, Луната, Земята, Марс (изобразява го на дъската). Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали!
Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над друго място.
Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх.
към текста >>
В
Париж
още през 1773 г.
Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, на Земята през 1872 г. лошо й се пишеше! Но, както се казва, на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива! Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива. Не може да се опише колко много хора платиха на изповедниците огромни суми, за да им се опростят греховете - ето до какво се стигна, господа.
В Париж още през 1773 г.
поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове.
към текста >>
96.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
изнасях в
Париж
лекция...» -
Париж
, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
4. «В 1906 г.
изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
Популярен окултизъм.», Събр. съч. 94.
към текста >>
НАГОРЕ