Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
21
резултата от
21
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Осмисляне
'.
1.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Книгата подчертава същността на Християнството именно чрез
осмисляне
на неговото възникване.
Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика. Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското. От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва.
Книгата подчертава същността на Християнството именно чрез осмисляне на неговото възникване.
Авторът би желал да изрази и своето дълбоко задоволство, че подобна трактовка на Християнството срещна одобрение от страна на една личност, която със забележителните си трудове върху духовния живот на човечеството обогати в най-дълбок смисъл съвременната култура. Едуард Шуре, авторът на „Великите посветени", се съгласи до такава степен с изводите на тази книга, че сам предприе нейния превод на френски език (под заглавието „Антични християнски Мистерии"). Покрай всичко друго, но и като симптом за това, че днес има истински копнеж за вникване в същността на Християнството, според смисъла на тази книга следва да посочим, че освен на френски, първото издание е преведено и на други европейски езици. При подготвянето на второто издание, авторът не сметна за необходимо да промени нещо съществено в съдържанието на първото издание. Затова пък е налице известно разширение на изложеното преди осем години.
към текста >>
2.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Преди да стигнат до
осмисляне
на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването.
Бихме могли да сравним тези тела с огледала; само че те отразяваха не образите на споменатите Същества, а състоянията на техния живот. И така, на самия Сатурн не бихме могли да открием никаква следа от живот, и все пак той е вдъхвал живот в околното небесно пространство, облъхвайки го като един вид ехо с живота, който е приел. Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства"). Тяхната дейност на Сатурн не започва в описаната средна епоха от неговото развитие. В известен смисъл тя дори е вече приключена.
Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването.
Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие. Преди това събитие, тялото на Сатурн е представлявало една неорганизирана материя, която не би могла да отразява нищо. Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото начало на Сатурновото развитие. Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер. Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля.
към текста >>
3.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те подготвят
осмисляне
то на упражненията и способността на ученика да ги практикува с оглед постигането на Инспирация.
Но и тук е възможна известна едностранчивост, която прегражда пътя напред. Окултният ученик може да сметне, че в даден момент сам може да разреши и най-трудните въпроси със своите собствени сили. Следователно, тук съразмерността и равновесието също играят важна роля в душевната нагласа. Можем да посочим още много душевни качества, чието култивиране и развитие са благотворни за окултния ученик, който иска да постигне Инспирация чрез съответните упражнения. Преди всичко трябва да изтъкнем, че най-важните душевни качества са съразмерността и равновесието.
Те подготвят осмислянето на упражненията и способността на ученика да ги практикува с оглед постигането на Инспирация.
Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията. Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания. И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация. Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество.
към текста >>
4.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто
осмисляне
на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
В тази сфера от социалния живот всеки е равноправен, защото тук се предприемат действия в рамките на такива области, където всеки е еднакво годен да преценява. В тази трета съставна част на социалния организъм се регулират правата и задълженията на хората. Единството на целия социален организъм ще възникне чрез самостоятелното развитие на неговите три съставни части. Книгата показва как ефективността на оборотния капитал, средствата за производство и основните средства може да нарасне чрез взаимодействието на трите съставни части. Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто осмисляне на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
Книгата беше издадена за пръв път през април 1919 г. Известни добавки бяха направени в списанието „Троичният социален организъм", публикувани по-късно под заглавието „Практическо осъществяване на троичния социален организъм". Лесно е да се види, че и в двете книги се говори не толкова за „целите" на социалното движение, колкото за пътищата, по които може да поеме социалният живот. Ако човек разсъждава в съответствие с истинските закономерности на живота, той знае, че тъкмо определените цели могат да се появят под най-неочаквана форма. Те изглеждат ясни и общовалидни само за хора, които са потънали в абстракции.
към текста >>
5.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез
осмисляне
то на необходимото троично разчленение на социалния организъм.
Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав усет за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи. Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако трите импулса заработят, в социалния организъм те неизбежно ще стигнат до противоречие. Много от тях остроумно посочваха например колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество. И мнозина не можеха друго, освен да се съгласят с тези, които посочваха въпросното противоречие; и все пак, сякаш по силата на едно общочовешко усещане се пораждаше един вид симпатия към всеки от тези три идеала!
Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез осмислянето на необходимото троично разчленение на социалния организъм.
Трите му съставни части не трябва да са централизирани по парламентарен път в никакво абстрактно теоретично единство. Те трябва да са реални и жизнеспособни сили. Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата.
към текста >>
6.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно
осмисляне
.
Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време. Но не следва да се мисли, че отделните души на тези хора бяха мъртви. В това отношение ми се удаде да хвърля дълбок поглед в душите на моите ученици и изобщо на работничеството. Това ме доведе до задачата, която си бях поставил в цялата тази дейност. Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно.
По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно осмисляне.
По-късно той се превърна в нещо, от което пролетарската маса беше като обсебена. Тогава пролетарското съзнание се състоеше от усещания, проявяващи се като въздействие от масови внушения. Много от отделните души не спираха да повтарят, че трябва да дойде времето, в което светът отново ще развие духовни интереси, но първо трябва да настъпи пълно икономическо освобождение на пролетариата. Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята.
към текста >>
7.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното
осмисляне
на съзерцаваното.
Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено. Това е, което касае отношенията на тези неща след смъртта. Но и тук, на физически план, отношението при ясновиждащия визионер е различно, отколкото при мислещия ясновиждащ визионер. Разбира се, да се наднича в духовните светове е интересно и очароващо; но все пак, ако съзерцаваме тези духовни светове само визионерски, без да разглеждаме мисловно тези неща, никога няма да бъдем застраховани от заблуди.
Няма друго средство срещу заблудите, освен ясното осмисляне на съзерцаваното.
Нещо повече: да предположим, че ясновиждащият визионер е видял едно или друго така, както го вижда (това можете да научите от описанието му); то, все пак, е пропито с елементи от физическия план. Или някой ви е описвал някой Ангел, който не е пропит с елементи от физическия план? Той има крила, но крила имат и птиците. Той има човешка горна част на тялото, но човешко тяло има всеки човек на физически план. Разбира се, начинът, по който са съединени тези неща, за които разказва ясновиждащият визионер, на физически план не съществува; но елементите им съществуват на физически план.
към текста >>
8.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Човекът, който живее главно в своите усещания, а не в своите мисли, се превръща в мечтател и не достига до
осмисляне
то на своите истински житейски задачи.
И все пак в Разсъдъчната душа на човека се разиграват определени процеси, които човекът изживява заедно с Архангелите и то, бих казал, на същия терен. Да, ние можем съвсем точно да установим наличието на тези процеси в човешката Разсъдъчна душа, когато се замислим, примерно, как стигаме до нашите морални идеали. Не биха съществували никакви морални идеали, ако ние бихме били заставени да възприемаме и да подлагаме на мисловен анализ единствено външния физически свят и произтичащите от него удоволствия и страдания. Наистина, в този случай не бихме могли да изпитваме радост от полските цветя или от красивата природа, обаче никога не бихме могли да се възпламеним от един истински идеал, изграден не от външния свят, а от самите нас. Да, ние трябва не само да горим в чувствата на Сетивната душа, но и да мислим върху тях.
Човекът, който живее главно в своите усещания, а не в своите мисли, се превръща в мечтател и не достига до осмислянето на своите истински житейски задачи.
Ние не бива да получаваме идеалите си от Сетивната душа, а да им позволим да се влеят в нас направо и по-точно в Разсъдъчната душа от духовния свят. Художествените, архитектурните идеали и т.н. присъствуват именно в Разсъдъчната и Съзнателната душа. Те са свързани с нещо, което човекът никога не би могъл да възприеме от външния свят, но въпреки това то неудържимо прониква в него и възпламенява вътрешните му душевни сили, превръщайки се в неотделима част от неговия живот. Вгледайте се в живота на отделните народи, как той протича в една или друга епоха, как непрекъснато на преден план идват нови представи и нови мирови тайни.
към текста >>
9.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след
осмисляне
то на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берн, 11 Септември 1910 След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила. Всичко това е представено в т.нар. изцеления.
После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години.
Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици. Той представляваше един вид фокусен център, една събирателна точка за макро космическите сили, вливащи се в Земята; тъкмо тези сили трябваше да влязат в душите на учениците и те можеха да бъдат обединени в едно цяло само благодарение на Христос Исус. Силите, които иначе проникват в човека по несъзнателен път по време на съня, сега бяха привлечени от мировите пространства тъкмо чрез Христос Исус, който ги насочи към учениците, вече като поучаващи и животворни сили на самия Космос.
към текста >>
10.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към
осмисляне
на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Това, което действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос. Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос. Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие. И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука. Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята.
към текста >>
11.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче в общи линии нещата стоят така, че женският мозък е много по-подходящ за
осмисляне
на трудните неща, разбира се ако е налице добрата воля за това.
Обаче нещата стоят така, че жената като жена, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи. Напротив, мъжът е много по-склонен, пак поради чисто физическите си особености, да се задълбочава в материализма, защото, грубо казано, неговият мозък е значително по-твърд. Женският мозък е по-мек и не е толкова едностранчив, не е толкова втвърден и с това аз далеч не искам да кажа нищо спрямо отделната личност. Отделната личност не бива да бъде оценявана според този критерий. Защото доста женски тела са украсени с едностранчиви и твърди глави, да не говорим за мъжете с меки глави.
Обаче в общи линии нещата стоят така, че женският мозък е много по-подходящ за осмисляне на трудните неща, разбира се ако е налице добрата воля за това.
Ето защо авторът на Евангелието ясно посочва, че именно жените са тези, които първи идват на сцената след приключване на Голготската Мистерия. „И като мина съботата Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия купиха аромати за да дойдат и да Го помажат.“ (16, 1.) Също и момъкът, тоест космическият Христос, се явява първо на жените и едва после на учениците от мъжки пол. Истинският окултизъм, истинската Духовна наука намират своя израз дори в най-незначителните подробности на композицията, както и в цялото съдържание на Евангелията, и особено в енергичното, внушително Евангелие на Марко. Ние намираме пътя към Мистерията на Голгота само тогава, когато усещаме нещата, описани в Евангелията, именно по този начин и се оставим под тяхното непосредствено въздействие.
към текста >>
12.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието
осмисляне
би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси. Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли. Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно.
И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
към текста >>
13.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и
осмисляне
на духовното.
Може да се каже: в нашите души трябва да живее импулс за истинско познаване на света. От изворите на духа на германския народ могат да израснат импулсите на духовната наука. Те няма да бъдат незабелязани от Изтока. Ако те останат незабелязани, тогава на Изток би трябвало, като импулс на историята да се оформи присъдата: средноевропейската култура, собствено, е вредна за човечеството. И тази присъда до голяма степен се е вкоренила.
Тя несъмнено би се променила, ако научат, че средноевропейският живот е в състояние, чрез импулсите, които носи в себе си, най-механичното от механизмите да го преобрази в душата си в прекрасно, истинско познание и осмисляне на духовното.
Това, от една страна, би могъл да бъде ефектът на Изток. Да погледнем сега на другата страна, на Запад. На Запад, в Америка, не само средноевропейския, а и целия европейски живот, го разглеждат също от чисто външна страна, тъй като, естествено, виждат не само Обществото на Гьоте с бившия министър на финансите начело, а и други подобни учреждения, – и не виждат живеещото в душите, като това, което премина през нашите души. Докато на Изток казват: Европа и европейският живот са вредни, – от другата страна на океана, в Америка, ги намират за излишни. Тъй като да създават машини, да развиват индустрия, да основават Общество на Гьоте с хора, които разбират от това толкова, колкото и тези, които поставят редом науката за Гьоте и финансово-бюджетните операции, – това американците и сами го могат.
към текста >>
14.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
От около две години насам хората нито веднъж не показаха правилно
осмисляне
на изказваните тук или там предупреждения, че нещо идва, и че те трябва да го посрещнат будни, а не спящи.
Ако един ден хората поискат да говорят за причините на тази катастрофа, те трябва да черпят не от официалните дипломатически архиви и документи; те трябва да обяснят всички събития чрез достъпа, който ариманическите Същества получиха в човешките души. Към тези неща, скъпи мои приятели, трябва да се отнасяме сериозно, да ги приемаме не абстрактно, а като реални и живи истини. Напълно възможно е днес хората да се подиграват на нашето твърдение, че Ариман е проникнал в духовното развитие на човечеството. Ако обаче днес хората се присмиват над подобни твърдения, утре самите те ще бъдат подиграни и опровергани от новата историческа действителност. През последните години представите, понятията и съжденията на хората далеч не постигнаха особена зрялост.
От около две години насам хората нито веднъж не показаха правилно осмисляне на изказваните тук или там предупреждения, че нещо идва, и че те трябва да го посрещнат будни, а не спящи.
Да, така е. И това, което стана, завари хората неподготвени, завари ги в тежка духовна дрямка. Те не го разбраха в дълбоките му и логични закономерности, а като нещо, което може да се прочете в пет или десет вестникарски реда. Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим*7. Трябваше ли да се съглася с нея?
към текста >>
15.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко
осмисляне
на Божественото триединство.
Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там. Християнството се е разпространило, по един определен начин християнството е обхванало областите от Средна до Северна Европа. Но чрез хора като Бейкън от Верулам, прероденият отново Харун ал Рашид, както и Амос Комениус, прероденият мъдър съветник там се вмъква това, което не е директно християнство, което обаче се смесва с всичко, действащо в развитието на света като духовни течения. Едва чрез това човек разбира, какво всъщност става, в какви световни взаимовръзки се намира човекът. Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
към текста >>
16.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Изкуството винаги възниква от вътрешното
осмисляне
, от вътрешното изживяване на света.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството. Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело?
Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света.
И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>
17.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна
осмисляне
липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Болест и животинско царство;
осмисляне
на тези съотношения чрез самовъзпитание.
Задълбочаване на Валдорфската педагогика при т.н. абнормни деца. Лечение и възпитание. Духовните формиращи сили на майчиното мляко. Растенията и тяхното отношение към човека.
Болест и животинско царство; осмисляне на тези съотношения чрез самовъзпитание.
Духовно развитие и реалностите на живота. Субстанционално-антропософското като реалност и като основа на Антропософското общество и на Гьотеанума. РИСУНКИ, направени на дъската по време на лечебно-педагогическия курс на Рудолф Щайнер РУДОЛФ ЩАЙНЕР – биографични данни и творчество
към текста >>
19.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трудностите на съвместното
осмисляне
на наблюдаваните и изчислените звездни орбити.
Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите.
Трудностите на съвместното осмисляне на наблюдаваните и изчислените звездни орбити.
Идеята за трите Слънца. Природните царства: камък, растение, животно, човек и идеалната им среда. Емил Зеленка. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски.
към текста >>
20.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното
осмисляне
на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът.
6) и Слънцето също има някакво движение, лесно можете да си представите, че ако Земята следва Слънцето и Слънцето се движи, безспорно няма необходимост, също и според възгледа на съвременната астрономия, Земята тук да изпреварва Слънцето, а ако Слънцето се изплъзва тук, Земята може някак да се движи след него по самата траектория на Слънцето. Възможно е даже, ако погледнете хипотетичната скорост, пресметната за траекторията на Слънцето, да получите за резултиращото движение, образувано от приетото движение на Земята и приетото движение на Слънцето, много симпатичен математически резултат, даже със съответстващата скорост, позволяваща включване в днешната астрономия. Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към определени теории, които вземат предвид само някои движения, а други оставят без внимание. Моята задача тук не е да правя революция в астрономията – особено подчертавам това, за да няма приказки, – моята задача е да съединя формообразуването на човека с движенията на небесните тела и изобщо с цялата система на космоса.
Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното осмисляне на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът.
И така, цялата форма на траекторията зависи от формата на радиус-вектора. Ако това е така, във формите на траекториите, срещани от нас, трябва да виждаме нещо, по отношение на което при известни обстоятелства, в един аспект можем да се отдадем на илюзии. Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено. Но такова изказване съвсем не следва да го разглеждаме като нещо особено. Защото виждате, че ако в духа на нашата днешна астрономия поискате да пресметнете положението на Слънцето за някакъв ден и час, в действителност днес ще ви потрябва повече от някакво просто изчисление, изхождащо примерно от елементарния закон: Земята се движи около Слънцето.
към текста >>
21.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Колкото и да е важно едно такова основно
осмисляне
, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили.
Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света. Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос. В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили. „Сила“ в смисъл на опитност
Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили.
Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива. Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н. Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля. Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане. Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива.
към текста >>
НАГОРЕ