Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
112
резултата от
58
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Оса
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване,
оса
катяване на неговото същество.
Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята. Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота. Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията.
Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Слабият, който възприема действителността с
оса
катени очи и уши, се нуждае от основания зад явленията.
Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг. Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното. Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи. Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества.
Слабият, който възприема действителността с осакатени очи и уши, се нуждае от основания зад явленията.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са
оса
катени.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум. От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността.
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени.
Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
към текста >>
4.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
От лодката слезе хубав младеж с благородна
оса
нка, на когото тя не можеше да се нагледа.
Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена. Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката. Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник.
От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
„Аз съм напълно изгубена и
оса
катена!
„Аз съм напълно изгубена и осакатена!
", извика тя. „Вижте, ръката ми вече почти изчезна! Нито Лодкарят, нито Великанът пожелаха да ме приведат на другия бряг, защото аз все още съм длъжница на реката. Напразно им предлагах по сто зелки и по сто глави лук, но те не искаха нищо друго, освен по три броя от тях, както и от артишока. Но никъде в тази местност не може да се намери артишок."
към текста >>
5.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно
оса
катени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им. Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики. Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси.
Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>
6.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да
оса
кати собствената инициативност на детето.
Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето.
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
7.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани,
оса
катени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили. За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган.
Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие.
И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
8.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Отдавна се говори, че интелектуализмът действува
оса
катяващо върху преподаването и възпитанието.
Отдавна се говори, че интелектуализмът действува осакатяващо върху преподаването и възпитанието.
Но в случая се има предвид само интелигентността на детето, а не тази на възпитателя. Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето.
към текста >>
9.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато вижда, как
оса
та изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм.
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването.
Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм.
Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията.
към текста >>
Но
оса
та може да върши това още от преди хиляди години!
Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията.
Но осата може да върши това още от преди хиляди години!
Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
към текста >>
10.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени
оса
катяване на Библията.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията.
В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
към текста >>
11.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но
оса
та можела да прави това много по-рано!
Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя. Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството! Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това. спомнете си само вашите ученически години, каква мъдрост тогава са ви съобщавали. Може би ще си спомните, какво са ви говорили за изобретението на хартията.
Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но осата можела да прави това много по-рано!
Гнездата на осите са построени от същото вещество, както и сегашната хартия. Така вие бихте могли да минете през цялата природа и навсякъде бихте видели действуващата в нея мъдрост. Колко по-рано от човека е изобретил хартията груповия дух на рода на осите! Това не го прави отделната оса, а груповия Аз.
към текста >>
Това не го прави отделната
оса
, а груповия Аз.
Може би ще си спомните, какво са ви говорили за изобретението на хартията. Разбира се, хартията е достижение на човешката мъдрост; но осата можела да прави това много по-рано! Гнездата на осите са построени от същото вещество, както и сегашната хартия. Така вие бихте могли да минете през цялата природа и навсякъде бихте видели действуващата в нея мъдрост. Колко по-рано от човека е изобретил хартията груповия дух на рода на осите!
Това не го прави отделната оса, а груповия Аз.
към текста >>
12.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Не отделната
оса
може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Със своя ум хората са научили да изработват хартията. Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново. Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост.
Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега. И навсякъде, накъдето обърнете поглед, ако не сте слепи, вие ще виждате в нашата мъдрост. Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля.
към текста >>
13.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Думата „Девакан” е
оса
катена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”.
Колкото повече напредваше в своето посвещение, толкова повече човекът се освобождаваше от привързаността си към своята родина, към своите прародители, толкова по-безотечествен ставаше той, толкова по-дълъг ставаше „пътят на Боговете”, а по-кратък „пътят на отците”. Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък. Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”. И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той.
Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”.
Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение.
към текста >>
14.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От баща си имам
оса
нката
От баща си имам осанката
към текста >>
Телосложението,
оса
нката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия.
една истина, която лесно може да се потвърди от всеки.
Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия.
Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин. Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21). Тази подробност съвсем не е случайна.
към текста >>
15.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[2] Орехотворката – вид
оса
[2] Орехотворката – вид оса
към текста >>
16.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Оса
та не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време.
Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>
В това, което прави
оса
та, тя е проникната от божествената мъдрост.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време. Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>
17.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и
оса
та майсторски изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област.
Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда.
Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и
оса
та изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация".
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
18.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако неволно
оса
катим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така.
Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло.
Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение! Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид. Ето един от „начините", по които действуват лечебните сили на етерното тяло.
към текста >>
19.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „
Оса
нна във висините!
Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки език, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят. И после той ги отвежда още по-високо, до мястото, където окултните сили на посветените отново ще бъдат употребени за благото на цялото човечество. Сега той се издига до онази висша точка, която може да бъде само загатната: Той стои в апогея на Слънцето, т.е. в зодиакалния знак Рак.
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините!
" Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят.
към текста >>
20.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена
оса
нка.
След като авторът на писмото, на което се позовава Гфрьорер, изброява какво е направила Орлеанската Дева, той продължава: "Това и много друго извърши [Орлеанската] Дева, и с Божията помощ тя ще извърши още много.
Това е девойка с прелестна красота и мъжествена осанка.
Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
към текста >>
21.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова
оса
катени тела, че хората не биха могли да вършат нищо.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно.
Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо.
Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации. Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система. Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
22.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което
оса
та прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес.
Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
Така щото можем да кажем; това, което тук човекът произвежда чрез своя ум, то съществува вече далече, далече надолу в животинското царство. На без пристрастния наблюдател съвсем не му хрумва да отрече на животинския свят човешките душевни способности като такива. Даже в областта на Окултизма ние сме убедени, че умът и разумът действуват много по-сигурно, по-прецизно при животните отколкото в човека. Същественото, за което се касае е, че въз физическия свят при човека всички тези душевни сили и способности са отнесени към един Аз, който се развива са самостоятелно в този физически свят, че той минава през едно самостоятелно развитие първо още във възпитанието. Когато имаме едно същество принадлежащо на някоя животинска група, ние знаем, че просто чрез вида, на който принадлежи това животно, е определен кръгът на неговото развитие, следователно това развитие става по един напълно различен начин отколкото при човека.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво
оса
катяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло.
Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове.
С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>
24.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Заличаването означава изолиране от света
оса
мотяване в духовния свят.
Сега някой би могъл да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от заобикалящия свят. защото не ме интересува нищо в живота. Обаче това заличаване, не е равно на едно заличаване на себе си, на едно унищожение на себе си. Това заличаване е само едно заличаване на заобикалящия свят. Тогава човек не съществува за света, който го заобикаля, а съществува още за самия себе си.
Заличаването означава изолиране от света осамотяване в духовния свят.
Това прави човека да живее сам, като на един остров, затворен, без да има възможност да се разбира с някое същество. Това по стига човек, когато се изключва от духовния свят. Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен.
към текста >>
25.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се
оса
катява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието.
Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Ако във физическия свят непосредствено би следвало
оса
катяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят.
Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Оса
мостоятелствуването на астралното тяло.
Осамостоятелствуването на астралното тяло.
Егоизмът като свойство на астралното тяло прави необходимо разширението на интересите върху цялата Земя (Легендата за Рая), освобождаването от личните интереси /Амфортас/, вътрешната воля за разбиране на това, което човечеството получава в дар което се полага на човека (Парцивал). Възможност за повлияване на астралното тяло, освободено чрез окултното развитие, чрез религиозни ритуали или чрез еманципираното астрално тяло на една по-силна личност. Свиване на интересите на човечеството към точката на Аза в Съзнателната душа на нашата епоха. Подготовката за това стана св. Августин. Обяснението на астралността с егоизма.
към текста >>
27.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това
оса
мостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими един от друг.
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това осамостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими един от друг.
към текста >>
Днес обаче искам да се спра само върху темата на
оса
мостоятелствуването.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре.
Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването.
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
към текста >>
Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова
оса
мостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез
оса
мостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за
оса
мостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна.
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и
оса
катявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г. японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство.
"От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
към текста >>
29.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече
оса
катените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години.
Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
Обаче това хората трябва да познаят като устията, а изворите трябва да се търсят в това, което става в човешките души при всяка опълчване против духовния свят, който иска да проникне във физическия свят и който иска да води човечеството в бъдещето. И всички неща трябва да бъдат разглеждани днес от тази гледна точка, т.е. да бъдат задълбочени, истински задълбочени.
към текста >>
30.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Трябва да станем продуктивни чрез
оса
мостоятелствуване на духовния живот.
Ние не сме станали още производителни относно духовния живот и ще трябва да станем първо продуктивни относно духовния живот. Наченки за това съществуват и аз ще говоря веднага за това, но ние не сме станали още продуктивни относно духовния живот.
Трябва да станем продуктивни чрез осамостоятелствуване на духовния живот.
към текста >>
И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от
оса
мостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.
И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия. За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток. И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни.
И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава човекът си казва: «Ако не съм морален, съм
оса
катен.» Както при физическото тяло си казва: «Ако ми липсва някой член, аз съм сакат», така чрез описаното морално развитие човекът се научава да си казва: «Ако не бъда морален, ако външните ми постъпки не са морални, тогава съм сакат човек.» Да се основе при добре ръководеното възпитание преценката, че човек е
оса
катен, ако не е морален, това е най-силният морален импулс, който човекът изобщо може да развие.
А какво следва след това?
Тогава човекът си казва: «Ако не съм морален, съм осакатен.» Както при физическото тяло си казва: «Ако ми липсва някой член, аз съм сакат», така чрез описаното морално развитие човекът се научава да си казва: «Ако не бъда морален, ако външните ми постъпки не са морални, тогава съм сакат човек.» Да се основе при добре ръководеното възпитание преценката, че човек е осакатен, ако не е морален, това е най-силният морален импулс, който човекът изобщо може да развие.
Защото е достатъчно човекът да се развие само по правилния начин и тогава той ще иска да бъде пълноценен човек. Но тогава, когато той бъде развит така, че да иска да бъде пълноценен човек, тогава, именно чрез така събудената в него моралност, той развива изцяло от самия себе си и вътрешната наклонност към духовното в човека. Тогава той вижда проникващото света добро как действа и в него, както вижда природните сили като действащи в тялото му. И той разбира оформеното като подкова желязо, когато му се каже образно, че на пътя лежи една подкова. Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота.
към текста >>
32.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Той е
оса
катен човек, все едно, че двете му ръце липсват.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата». Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
към текста >>
Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно
оса
катен.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата». Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек.
Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
33.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Знаете, че всяка порядъчна
оса
има отпред нещо като глава, а отзад някакво коремче и крила.
А това, че природата навсякъде се стреми към такива образувания, можете да видите от следното.
Знаете, че всяка порядъчна оса има отпред нещо като глава, а отзад някакво коремче и крила.
Така е при всяка прилична оса. Но има и оси, които изглеждат така:
към текста >>
Така е при всяка прилична
оса
.
А това, че природата навсякъде се стреми към такива образувания, можете да видите от следното. Знаете, че всяка порядъчна оса има отпред нещо като глава, а отзад някакво коремче и крила.
Така е при всяка прилична оса.
Но има и оси, които изглеждат така:
към текста >>
34.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура,
оса
нка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
към текста >>
35.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно
оса
катена, като една действителна глава.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на
оса
та-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството.
Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали.
Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.
към текста >>
37.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Така стои работата с
оса
та-орехотворка.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ.
Така стои работата с осата-орехотворка.
Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца. Например, в шумата вие можете да видите тези странни образувания, във всяко листо – яйце на орехотворка. Защо е така?
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това ви прави душевно
оса
катени.
Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност.
Това ви прави душевно осакатени.
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
към текста >>
Вие отново трябва да изправите това
оса
катяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени.
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
39.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата
оса
нка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин.
От едно наистина огромно разтърсващо значение за мен е фигурата, която се е разхождала нагоре надолу в Щутгарт. Аз ви я описах: Чудно хубавите сини очи, червеникаво-кестенявата брада, така държаща ръцете си, този образ вече ви го описах.
Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата осанка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин.
И аз постоянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания. На човек му се иска те да се потвърдят по категоричен начин. Аз отново и отново отстранявах този образ, докато загадката се разреши по следния начин:
към текста >>
40.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Последствието е, че той влиза в слънчевото съществуване атрофиран, така да се каже, като духовен инвалид, като духовно
оса
катен.
Но ако тук на това място човек трябва да остави нещо от самия себе си, от своето собствено същество, какво ще е последствието?
Последствието е, че той влиза в слънчевото съществуване атрофиран, така да се каже, като духовен инвалид, като духовно осакатен.
И слънчевото съществуване може да направи нещо само с това, което човек донася със себе си в него.
към текста >>
Но според това, доколко човек се е
оса
катил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване.
Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
към текста >>
41.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран,
оса
катен.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн.
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
- Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един
оса
катен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си.
Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже,
оса
катен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото.
О, мили приятели, този живот между смъртта и едно ново раждане е твърде сложен! Ние навлизаме в живота между смъртта и едно ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта. Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си.
Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото.
Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва.
към текста >>
42.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разгледам ли
оса
нката на един човек, погледна ли очите му, които светят насреща ми, чуя ли гласа му, това е изразът на човека.
И сега звездите ни изглеждат като изрази на нещо друго. Аз ги сравних с галене. Духът-себе зад тях е галещото същество. Само че галещото същество там не е едно единство, а целият свят на йерархиите.
Разгледам ли осанката на един човек, погледна ли очите му, които светят насреща ми, чуя ли гласа му, това е изразът на човека.
Погледна ли нагоре в далечния Космос, погледна ли звездите, те са израз на йерархиите, те са жизнените проявления на йерархиите, предизвикващи чувства у човека. Погледна ли в безкрайността на синия световен феномен, виждам как се проявява навън тяхното етерно тяло, което обаче е най-долната част на този свят на йерархиите.
към текста >>
43.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените,
оса
катени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
към текста >>
44.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме
оса
катен човек, толкова
оса
катен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Това, което всъщност остава, което може да бъде
оса
катено, това е останалата част от човека без главата.
Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата.
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
към текста >>
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно
оса
катена, когато човекът е бил зъл човек.
То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата.
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек.
С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
към текста >>
45.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като
оса
катен човек.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
Когато човекът сега пристъпи
оса
катен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото
оса
катяване, което е следствие от неговите зли дела.
Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто.
Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там? - Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
46.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето
оса
катяване.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване.
Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
Защото чрез злото ние се
оса
катяваме душевно-духовно.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване.
Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно.
Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
47.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти
оса
катена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
48.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато
оса
та строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл.
И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл.
Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл.
Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Сега, разглеждайки японеца, по
оса
нката и походката му може да се види: при образуването на костната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца.
Сега, разглеждайки японеца, по осанката и походката му може да се види: при образуването на костната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца.
При европееца доминира системата на кръвта. При японеца предимно е развито това, което е свързано с дишането и посредством дишането въздейства на кръвообращението.
към текста >>
50.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да
оса
катява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Оса
та наистина е умел производител на хартия в природата.
Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производство - както и барута, барута за стрелба. Човекът е стигнал относително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса. Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда! Това е истинска хартиена маса. Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса.
Осата наистина е умел производител на хартия в природата.
Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки.
към текста >>
52.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не е ли така, този, чието мислене е
оса
катено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се
оса
катява, - съвсем губи разбирането за реалността.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора.
Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>
53.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека
оса
нка, даващи му твърдост.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост.
Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега.
към текста >>
54.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това изглежда така (рис.): тук е клончето, тук, да допуснем - дъбовият лист, и тук, на дъбовия лист, с помощта на яйцеполагало
оса
та отлага своето яйце, което е кухо вътре.
Има оси[2], отличително свойство на които е, че те отлагат яйцата си на различни места: върху растения, върху дървета, например по листата и кората им. Има даже такива, които отлагат яйцата си в цветовете на дърветата.
Това изглежда така (рис.): тук е клончето, тук, да допуснем - дъбовият лист, и тук, на дъбовия лист, с помощта на яйцеполагало осата отлага своето яйце, което е кухо вътре.
Какво става сега? Сега на мястото, където е било отложено яйцето на осата, става изменение: цялата тъкан на листа около яйцето на осата се завива като кълбо.
към текста >>
Сега на мястото, където е било отложено яйцето на
оса
та, става изменение: цялата тъкан на листа около яйцето на
оса
та се завива като кълбо.
Има оси[2], отличително свойство на които е, че те отлагат яйцата си на различни места: върху растения, върху дървета, например по листата и кората им. Има даже такива, които отлагат яйцата си в цветовете на дърветата. Това изглежда така (рис.): тук е клончето, тук, да допуснем - дъбовият лист, и тук, на дъбовия лист, с помощта на яйцеполагало осата отлага своето яйце, което е кухо вътре. Какво става сега?
Сега на мястото, където е било отложено яйцето на осата, става изменение: цялата тъкан на листа около яйцето на осата се завива като кълбо.
към текста >>
Става това, че вегетативното развитие на растението съвсем се изменя и около яйцето на
оса
та, израствайки от листа, се появяват така наречените мастилени орехчета.
Листът би растял съвсем иначе, ако не беше отложено това яйце. Е, добре. Сега да видим какво става благодарение на това, че е отложено яйцето.
Става това, че вегетативното развитие на растението съвсем се изменя и около яйцето на осата, израствайки от листа, се появяват така наречените мастилени орехчета.
към текста >>
Те се появяват поради това, че на мястото
оса
та е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция.
Това са същите кафеникави мастилени орехчета, които срещате по дърветата. Защо се появяват те?
Те се появяват поради това, че на мястото осата е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция.
Тя напълно обкръжава яйцето. Това яйце на оса би загинало, ако би било отложено някъде другаде. То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която осата-орехотворка похищава от растителната субстанция. Тя я взема за себе си.
към текста >>
Това яйце на
оса
би загинало, ако би било отложено някъде другаде.
Това са същите кафеникави мастилени орехчета, които срещате по дърветата. Защо се появяват те? Те се появяват поради това, че на мястото осата е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция. Тя напълно обкръжава яйцето.
Това яйце на оса би загинало, ако би било отложено някъде другаде.
То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която осата-орехотворка похищава от растителната субстанция. Тя я взема за себе си.
към текста >>
То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която
оса
та-орехотворка похищава от растителната субстанция.
Това са същите кафеникави мастилени орехчета, които срещате по дърветата. Защо се появяват те? Те се появяват поради това, че на мястото осата е отложила своето яйце и около яйцето се е образувала сега тази видоизменена растителна тъкан, растителна субстанция. Тя напълно обкръжава яйцето. Това яйце на оса би загинало, ако би било отложено някъде другаде.
То може да се развие само благодарение на това, че отначало около яйцето се намира посочената защитна субстанция, която осата-орехотворка похищава от растителната субстанция.
Тя я взема за себе си.
към текста >>
Оса
та отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето.
Виждате, че пчелата, която отлага яйцата си в пити, се появява от личинка и т. н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо.
Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето.
Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано. При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка. При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел.
към текста >>
Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописаният зародиш на
оса
.
Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това. Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения. Тя може да изглежда по различен начин. Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга[3] (вж. рис.).
Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописаният зародиш на оса.
Понякога можете да срещнете тези орехчета във формата на малко мъхесто орехче.
към текста >>
След това, когато
оса
та встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като
оса
, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си.
Това е, което показва как се осъществява съвместният живот на осите с растенията.
След това, когато осата встъпи в зрелост, когато достигне стадия на зрелост, тя пробива с помощта на своите челюсти и изпълзява навън вече като оса, за да може, след като живее известно време на воля, да отложи на някой лист или на нещо подобно яйцата си.
Така че отлагането на яйца винаги се осъществява благодарение на общия живот с растението.
към текста >>
И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която
оса
та отлага яйцето си.
Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово дърво. Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.).
И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която осата отлага яйцето си.
към текста >>
След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на
оса
още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и излизането й, макар известен етап от генезиса й вече да е преминат.
Този, който отглежда смокини, трябва да е доста хитър човек. Той позволява на осите да снесат яйцата си в дивите смокини, които отглежда даже специално за това.
След като яйцето е отложено, стопанинът откъсва две такива смокини, при това в този момент, когато намиращата се вътре личинка на оса още не е завършила своето развитие, така че има още много време до настъпване на съзряването и излизането й, макар известен етап от генезиса й вече да е преминат.
Какво прави стопанинът по-нататък? Той взима тръстикова сламка и с нейна помощ свързва двете смокини, в които се намират личинките, които не са достигнали пълна зрелост, така че смокините се държат за тази сламка. След това той отива при смокинята, чийто плодове смята да облагороди, и окача на нея тези две свързани със сламка смокини, в които осите са снесли яйцата си. Какво собствено става?
към текста >>
В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на
оса
та в много малка доза се изработва мед.
Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед. И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил. Наличието на мед при това се проявява като сладост.
В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед.
Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка.
към текста >>
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на
оса
та, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне
оса
та към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре.
Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с
оса
та би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар.
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и
оса
та.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата.
С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
55.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако сега дам на пациента отрова от пчела или
оса
в правилна дозировка, „Азът“ ще се укрепи.
Ако движението на кръвта се осъществява неправилно, например ако се движи в организма твърде бавно, тогава навсякъде се отлагат ситни кристалчета, които се разполагат в зоната на кръвоносните съдове. Тези малки кристали се състоят от пикочна киселина. Те се разпространяват по цялото тяло. Това представляват подаграта или ревматизмът. При тях „Азът“ е твърде слаб.
Ако сега дам на пациента отрова от пчела или оса в правилна дозировка, „Азът“ ще се укрепи.
Само не трябва да се дава прекалено много, защото „Азът“ ще стане неудържим. Но ако се дозира точно, за да се усили „Азът“, на основата на тези две отрови може да се произведе много добро лекарство, но трябва да се смесва с някои други средства. Такива неща се правят. Има например едно старо лекарство, така нареченият Тартарус, което се произвежда по подобен начин, но от други субстанции.
към текста >>
Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от
оса
.
Следователно на основата на отровните вещества могат да се пускат лекарствени средства за укрепване на „Аза“, както това е показано с горепосочения пример. Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, както следва, да се състави анамнеза на пациента. Ако има например подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта?
Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса.
Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства. Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето. При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство. Това е факт.
към текста >>
Препарати с отрова от пчела или
оса
създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето.
Но предписвайки такива лекарства, трябва първо, както следва, да се състави анамнеза на пациента. Ако има например подагра или ревматизъм, първият въпрос трябва да бъде: здраво ли е сърцето му, с други думи, добре ли функционира сърцето под въздействие на циркулацията на кръвта? Ако отговорът е положителен, пациентът може да се лекува с пчелна отрова или с отрова от оса. Ако сърцето му не е здраво, в този случай трябва да се диагностицира. При неврологични заболявания на сърцето това лечение още не е така вредно, но при заболявания, в основата на които стои порок на клапите на сърцето, е необходимо да се съблюдава крайна предпазливост при прилагане на такива средства.
Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето.
При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство. Това е факт. Ето защо е опасно да се говори общо, че някакво средство помага при една или друга болест. По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство. В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция.
към текста >>
В него аз добавям отрова от пчела или
оса
- такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция.
Препарати с отрова от пчела или оса създават извънредно ударно натоварване на клапите на сърцето. При патология на клапите въобще не трябва да се използва това средство. Това е факт. Ето защо е опасно да се говори общо, че някакво средство помага при една или друга болест. По-добре би било да се каже така: аз правя препарат, правя лекарство.
В него аз добавям отрова от пчела или оса - такива препарати ние вече имаме, - смесвам това с някакви свързващи вещества от типа на желатина или друго подобно вещество от растителен произход, разфасовам го в ампули и след това го използвам за инжекции; защото ужилването от пчела е своего рода инжекция.
Само дето реакцията при ужилване от пчела е доста по-силна. Може да се произвежда този препарат и може да се казва: това е лекарство срещу ревматизъм.
към текста >>
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист,
оса
та носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки.
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки.
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса.
към текста >>
След като направи стойките,
оса
та повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита.
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки.
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита.
Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе.
към текста >>
След това
оса
та надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе.
След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса.
След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе.
Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца. Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.
към текста >>
Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест
оса
та отлага яйца.
Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе.
Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца.
Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.
към текста >>
Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца,
оса
та прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.
Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе. Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца.
Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.
към текста >>
Оса
та изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса.
След това надстроява килийки и по-нататък, използвайки същата технология, тя ги покрива, отново прави покрив и дупка за излитане. Получава се дълга шишаркообразна форма, като елхова шишарка.
Осата изгражда такива, подобни на елхови шишарки структури, които обаче приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса.
към текста >>
56.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако
оса
та отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание.
Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
към текста >>
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на
оса
та би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата.
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Тази малка личинка на
оса
притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия.
Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия.
Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Но личинката на
оса
та продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува.
Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Появява се
оса
.
После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н.
Появява се оса.
Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре.
към текста >>
Тази
оса
отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса.
Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
Оса
та отгризва късче и го отнася там.
Но в цветята се е запазил стремежът към изживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си.
Осата отгризва късче и го отнася там.
Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от
оса
е още по-лошо.
Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво. Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество.
При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо.
Ухапванията от оси са нещо доста страшно. Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.
към текста >>
Също и
оса
та, ако жили, изпуска отрова.
Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче. Това е много интересно, господа! Когато пчелата смуче, растението съдейства за прилива на нектар към това място. Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова.
Също и осата, ако жили, изпуска отрова.
Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина. В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката. И това е необходимо. Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необходимата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъпвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.
към текста >>
57.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Отровата на
оса
та е отлично лекарствено средство.
Но разглеждайки тези насекоми - пчели, оси и мравки, -ние се докосваме и до други въпроси. Казах ви, че при всички животни от тези групи има отровни вещества и тези отровни вещества, намиращи се в тези животни, са в същото време - само че правилно дозирани - отлични лекарства. Пчелната отрова е отлично лекарствено средство.
Отровата на осата е отлично лекарствено средство.
Мравчената киселина, отделяна от мравките, също е много добро лекарствено средство. Но вече съм отбелязвал следното: има се предвид мравчената киселина, която получаваме от мравуняка, събирайки и изтисквайки мравки. Така че тази мравчена киселина мравките я съдържат в себе си: изтисквайки мравките, ние я добиваме. Тази мравчена киселина се намира преимуществено в мравките. Но вие бихте били доста учудени, като разберете колко мравчена киселина се намира в тази зала.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни,
оса
катени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня.
Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита. Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение. Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога.
Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня.
Той е трансформирана броня.
към текста >>
НАГОРЕ