Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
77
резултата от
47
текста с части от думите : '
Органичното
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази идея отговаряща чисто на
органичното
в организма е идеята на първичния организъм, на праорганизмът, на типа на Гьоте.
Естествено това може да стане само дотолкова, доколкото организмът е обект на сетивния свят, доколкото той е пространствено-времев обект. Този обект навъншния свят, стигналият до съществуване ентелехиен принцип, е външното явление на организма. Но тъй като тук той е изложен не само на своите собствени формиращи закони, а също и на условията навъншния свят, тъй като тук той не е само такъв, какъвто би трябвало да бъде съобразно същността на определящия се от само себе си ентелехиен принцип, а такъв, както е зависим, повлиян от нещо друго, той се явява някакси никога съобразен напълно със себе си, никога подчиняващ се само на своята собствена същност. Сега се явява човешкият разум и се образува в идеята един организъм, който отговаря не на влиянията навъншния свят, а на своя собствен принцип. При това отпада всяко случайно влияние, което няма нищо общо с организма като такъв.
Тази идея отговаряща чисто на органичното в организма е идеята на първичния организъм, на праорганизмът, на типа на Гьоте.
От това се вижда и високото оправдание на тази идея на типа. Тя не е само едно понятие на ума, тя е онова, което във всеки организъм е истински органичното, без което той не би бил организъм. Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм. Тя изразява също същността на един организъм по-пълно, по-чисто отколкото всеки отделен, особен организъм. Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес.
към текста >>
Тя не е само едно понятие на ума, тя е онова, което във всеки организъм е истински
органичното
, без което той не би бил организъм.
Но тъй като тук той е изложен не само на своите собствени формиращи закони, а също и на условията навъншния свят, тъй като тук той не е само такъв, какъвто би трябвало да бъде съобразно същността на определящия се от само себе си ентелехиен принцип, а такъв, както е зависим, повлиян от нещо друго, той се явява някакси никога съобразен напълно със себе си, никога подчиняващ се само на своята собствена същност. Сега се явява човешкият разум и се образува в идеята един организъм, който отговаря не на влиянията навъншния свят, а на своя собствен принцип. При това отпада всяко случайно влияние, което няма нищо общо с организма като такъв. Тази идея отговаряща чисто на органичното в организма е идеята на първичния организъм, на праорганизмът, на типа на Гьоте. От това се вижда и високото оправдание на тази идея на типа.
Тя не е само едно понятие на ума, тя е онова, което във всеки организъм е истински органичното, без което той не би бил организъм.
Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм. Тя изразява също същността на един организъм по-пълно, по-чисто отколкото всеки отделен, особен организъм. Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес. Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият разум, тя е само същността на самата ентелехия. Тя не обхваща опитността; тя произвежда това, което можем да имаме като опитност.
към текста >>
При не
органичното
същественото, което трябва да разглеждаме е, че в неговото разнообразие явлението не е тъждествено с обясняващата го закономерност, а само сочи на последната като на нещо външно.
При неорганичното същественото, което трябва да разглеждаме е, че в неговото разнообразие явлението не е тъждествено с обясняващата го закономерност, а само сочи на последната като на нещо външно.
Възприятието материалният елемента на познанието което ни е дадено чрез външните сетива, и понятието формалното -, чрез което познаваме възприятието като необходимо, стоят едно до друго като обективно изискващи се елементи, но така, че понятието не се намира в отделните членове на една поредица от явления, а в едно отношение на същите един към друг. Това отношение, което обхваща разнообразието в едно единно цяло, е основано в отделните части на даденото, но като цялото не стига до едно реално, конкретно явление. До външното съществуване в обекта стигат само членовете на това отношение. Единството, понятието се явява като такова само в нашия ум. На него се пада задачата да обхване разнообразието на явлението, то се отнася към това последното като сбор.
към текста >>
Идеята, чрез която схващаме органическото, е следователно съществено различна от понятието, чрез което обясняваме не
органичното
; тя не само обхваща едно дадено разнообразие като един сбор а изнася от себе си своето собствено съдържание.
Обясняващото формалното на познанието, понятието и обясненото материалното, възприятието са тъждествени.
Идеята, чрез която схващаме органическото, е следователно съществено различна от понятието, чрез което обясняваме неорганичното; тя не само обхваща едно дадено разнообразие като един сбор а изнася от себе си своето собствено съдържание.
Тя е резултат на даденото /на опитността/, конкретно явление. Тук се крие причината, защо в неорганическата естествена наука говорим за закони (природни закони) и обясняваме фактите чрез тях, а в органичната природа напротив вършим това чрез типове. Законът не е едно и също нещо с разнообразието на възприятието, което той владее, той стои над него; обаче в типа идейното и реалното са станали единство, разнообразието може да бъде обяснено само като изхождащо от една точка на тъждественото с него цяло.
към текста >>
В познаването на това отношение между науката и не
органичното
и онази на
органичното
се състои важното в Гьотевото изследване.
В познаването на това отношение между науката и неорганичното и онази на органичното се състои важното в Гьотевото изследване.
Ето защо греши се, когато днес многократно това изследване се обявява като един предшественик на онзи монизъм, който иска да основе един единен възглед за природата, обхващащ както органичното така и неорганичното, чрез това, че приписва на органичното, свежда органичното до същите закони механо-физическите категории и природни закони -, които обуславят неорганичното. Как Гьоте си представя един монистичен възглед, това ние виждаме. Начинът, по който той обяснява органичното, е съществено различен от този, по който той постъпва при неорганичното. Той иска да счита механичния начин на обяснение строго отделен от това, което е от по-висше естество.*(*Сентенции в проза, а.а. О. стр.413). Той укорява Кизер и Линк, че те искат да сведат органичните явления до неорганични форми на действие.*(* Естеств.Науки I,стр.198 и 206).
към текста >>
Ето защо греши се, когато днес многократно това изследване се обявява като един предшественик на онзи монизъм, който иска да основе един единен възглед за природата, обхващащ както
органичното
така и не
органичното
, чрез това, че приписва на
органичното
, свежда
органичното
до същите закони механо-физическите категории и природни закони -, които обуславят не
органичното
.
В познаването на това отношение между науката и неорганичното и онази на органичното се състои важното в Гьотевото изследване.
Ето защо греши се, когато днес многократно това изследване се обявява като един предшественик на онзи монизъм, който иска да основе един единен възглед за природата, обхващащ както органичното така и неорганичното, чрез това, че приписва на органичното, свежда органичното до същите закони механо-физическите категории и природни закони -, които обуславят неорганичното.
Как Гьоте си представя един монистичен възглед, това ние виждаме. Начинът, по който той обяснява органичното, е съществено различен от този, по който той постъпва при неорганичното. Той иска да счита механичния начин на обяснение строго отделен от това, което е от по-висше естество.*(*Сентенции в проза, а.а. О. стр.413). Той укорява Кизер и Линк, че те искат да сведат органичните явления до неорганични форми на действие.*(* Естеств.Науки I,стр.198 и 206).
към текста >>
Начинът, по който той обяснява
органичното
, е съществено различен от този, по който той постъпва при не
органичното
.
В познаването на това отношение между науката и неорганичното и онази на органичното се състои важното в Гьотевото изследване. Ето защо греши се, когато днес многократно това изследване се обявява като един предшественик на онзи монизъм, който иска да основе един единен възглед за природата, обхващащ както органичното така и неорганичното, чрез това, че приписва на органичното, свежда органичното до същите закони механо-физическите категории и природни закони -, които обуславят неорганичното. Как Гьоте си представя един монистичен възглед, това ние виждаме.
Начинът, по който той обяснява органичното, е съществено различен от този, по който той постъпва при неорганичното.
Той иска да счита механичния начин на обяснение строго отделен от това, което е от по-висше естество.*(*Сентенции в проза, а.а. О. стр.413). Той укорява Кизер и Линк, че те искат да сведат органичните явления до неорганични форми на действие.*(* Естеств.Науки I,стр.198 и 206).
към текста >>
Гьоте съвсем не мисли за това, противно на Кант да обясни органичния свят като механизъм, а той твърди, че човекът никак не е лишен от способността да познае по-висшата форма на природното действие, което е основа на същността на
органичното
.
Поводът за споменатото погрешно мнение върху Гьоте беше отношението, в което той беше застанал спрямо Кант относно възможността за едно познание на органичната природа. Обаче когато Кант твърди, че нашият ум не може да обясни органичната природа, той положително не счита с това, че органичната природа почива на механическа закономерност и че той не може да я схване само като едно последствие на механично-физически категории. Причината за тази неспособност се крие според Кант именно в това, че нашият ум може да обяснява само механо-физическото и че същността на организма не е от това естество. Ако тя би била от това естество, тогава по силата на намиращите се на негово разположение категории умът би искал много добре да я разбере.
Гьоте съвсем не мисли за това, противно на Кант да обясни органичния свят като механизъм, а той твърди, че човекът никак не е лишен от способността да познае по-висшата форма на природното действие, което е основа на същността на органичното.
към текста >>
Не
органичното
тяло е завършено, затворено, вдървено, то може да бъде възбудено само отвън, а вътрешно е неподвижно.
Неорганичното тяло е завършено, затворено, вдървено, то може да бъде възбудено само отвън, а вътрешно е неподвижно.
Организмът е самото неспокойствие в себе си, постоянно се преобразява отвътре, превръща се, образува метаморфози.
към текста >>
2.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Като не се търсеше по този начин закономерността на
органичното
в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение.
Ако в неорганическия свят изследователите се обръщаха към предварителните условия на дадено нещо, за фактите на живота тези предварителни условия се считаха като съвършено безразлични и главната стойност се влагаше в определението на вещта. Също така при процесите, които съпровождаха живота, не се питаше както при физикалните явления за естествените причини, а се считаше, че трябва да се припишат на някаква особена жизнена сила. Това, което се образува в организма, то се считаше за произведение на тази сила, която просто не се подчинява на останалите природни закони. До началото на нашето столетие (19-ти век) науката не знаеше да започне нищо с организма. Тя се ограничаваше само в областта на неорганическия свят.
Като не се търсеше по този начин закономерността на органичното в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение.
Как мога да узная аз онази мисъл? Аз съм ограничен само в това, което имам пред себе си. Щом самото то не ми открива своите закони в моето мислене, тогава моята наука престава да съществува. Не може да става дума за едно отгатване. В научен смисъл на планове, които едно стоящо отвън същество е имало.
към текста >>
Вместо
органичното
да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност.
Но преди всичко трябва да се проучи, на какво почива въобще научното мислене. Ние сторихме това в нашата студия. В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще. Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи. Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят.
Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност.
По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят. Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност. Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа. Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н.
към текста >>
По този начин, отричайки
органичното
, хората никога не ще го познаят.
Ние сторихме това в нашата студия. В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще. Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи. Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност.
По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят.
Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност. Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа. Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух.
към текста >>
Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-
органичното
не може да бъде извлечено отвъншните условия.
видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия. Условията могат да имат едно определящо влияние, но те не са една съдържаща причина.
Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия.
Едно органическо същество би имало съществените свойства а, в, с; но в своето развитие то е попаднало под влиянието на определени външни условия.
към текста >>
Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на не
органичното
.
Поради това той очертаваше също с ярки черти същността на неорганичното.
За подценяване на работата с интуицията допринася не малко фактът, че на нейните постижения не се отдава онова доверие, онази степен на доверие, както на доказателните науки. Често пъти наука се нарича само това, което е било доказано, а останалото вяра.
към текста >>
3.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Следователно нашите възприятия са преобразования на
органичното
ни устройство, а не неща сами за себе си.
Нашите представи са единственото, което непосредствено узнаваме, непосредствено изживяваме; и тъкмо защото ги узнаваме непосредствено, даже най-дълбокото съмнение не успява да ни отнеме знанието за тях. В противовес на това знанието, излизащо извън рамките на представите ни (тук навсякъде използвам този термин в най-широк смисъл, така че в него се включва всичко ставащо в психиката), не е защитено от съмнение. Ето защо в началото на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието". Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява плод на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание. Но физиката, физиологията и психологията изглежда обаче да учат, че предпоставка за възприятията ни е нашето органично устройство, така че следователно ние не можем да знаем нищо повече от онова, което нашето органично устройство ни предава за нещата.
Следователно нашите възприятия са преобразования на органичното ни устройство, а не неща сами за себе си.
Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв. книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят. По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина.
към текста >>
4.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва
органичното
тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните реалности.
Следователно наред с възприятията наивният реализъм трябва да признае валидността и на нещо идеално. Той трябва да допусне наличието на същности, които не могат да се възприемат сетивно. Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти. Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно. Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва.
Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва органичното тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните реалности.
Такова нещо за наивния човек най-сетне е божественото Същество. Това божествено Същество се мисли, че действува по начин, отговарящ изцяло на това, което може да се възприема като деятелност на самия човек: Тоест антропоморфно.
към текста >>
Чрез
органичното
устройство на възприемащото същество се определя формата, където взаимовръзката на света се явява разединена на субект и обект.
За монизма работата стои по-иначе.
Чрез органичното устройство на възприемащото същество се определя формата, където взаимовръзката на света се явява разединена на субект и обект.
По отношение на този определен субект, обектът не е абсолютен, а само относителен. Следователно противопоставянето отново може да се преодолее единствено по съвсем специфичния, присъщ именно на човешкия субект начин. Щом при мисловното съзерцание Азът, който при възприемането е отделен от света, отново се вгради във взаимовръзката на света, с това престава всяко по-нататъшно питане, което е било само последица от отделянето.
към текста >>
Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според
органичното
устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността.
Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н. Възможно е да изглежда, че елементите от действителността, за които говори физиката, нямат нищо общо нито с възприемаемото нещо, нито с разкриваното чрез активно мислене понятие. Но едно такова схващане би почивало на самоизмама.
към текста >>
5.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Съзнанието е последното и най-късно развитие на
органичното
и следователно най-незавършено и най-безсилно.
Ницше е отправил взор към първопричинното, към личностното в човека. Той иска да освободи това личностно от мантията на неличностното, в която то е загърнало враждебен на действителността мироглед. Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност.
„Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно.
От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир. Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше. („Веселата наука“, § II)
към текста >>
6.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Кант постави една рязка разграничаваща линия между не
органичното
и
органичното
царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи.
Но на каква цена постигна Кант всичко това! Той пренесе цялата природа вътре в човешкия дух и направи нейните закони такива на самия този дух. Той изгони по-висшия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа.
Кант постави една рязка разграничаваща линия между неорганичното и органичното царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи.
Най-после той откъсна царството на красотата и на изкуството от неговата връзка с останалата действителност. Защото целесъобразността, която се наблюдава в красивото, няма нищо общо с действителни цели. Как един красив предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност.
към текста >>
7.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на не
органичното
.
Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата. От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия. Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие. Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на неорганичното.
към текста >>
8.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Дуалистичното схващане, което обяснява, че
органичното
и не
органичното
трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл. Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото. Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението. Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата.
Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
към текста >>
9.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на не
органичното
в смисъла на този организъм.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм.
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
към текста >>
10.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на не
органичното
; при това той трябва да стане течен.
Нека разгледаме първо една твърда съставна част, например една костна форма. Тя е отделена от полутечното състояние. В това отделяне проявява своята дейност азовият организъм. Всеки може да се убеди в това, ако проследи образуването на костната система. Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм.
Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен.
към текста >>
11.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на
органичното
в етерната дейност на човешкия организъм.
Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата. Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна.
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм.
Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло.
към текста >>
12.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за
органичното
, за да се приближим познавателно до него.
Това, което Гьоте е мислел и разработил в подробности в една или друга област на знанието за природата, ми се струваше от по-несъществено значение в сравнение с централното откритие, което се полагаше да му припиша.
Него виждах в това, че той е открил как следва да се мисли за органичното, за да се приближим познавателно до него.
към текста >>
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за не
органичното
, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин.
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
към текста >>
Към това, което е постигнал в областта на не
органичното
, Гьоте се стреми и в тази на
органичното
.
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното.
За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
към текста >>
Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано
органичното
, и безформените идеи, подходящи за разбиране на не
органичното
.
За първия том на естественонаучните съчинения на Гьоте първо трябваше да обработя неговите идеи за метаморфозата.
Беше ми трудно да изразя връзката между живите идеи-форми, чрез които може да бъде разбрано органичното, и безформените идеи, подходящи за разбиране на неорганичното.
Да дам по правилен начин нагледно обяснение на това ми се струваше най-важното в моята задача.
към текста >>
В познаването на не
органичното
едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>
В случая на
органичното
е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата.
В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества.
Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на не
органичното
с помощта на безформени понятия.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>
В не
органичното
се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин.
Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>
Може да се забележи как, докато създава
органичното
, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението.
Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>
Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на не
органичното
към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука.
Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука.
Да представя това бе за мен по-важно от всичко останало при работата ми върху първия том на Гьотевите естественонаучни съчинения. Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене.
към текста >>
13.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Реалната еволюция на
органичното
от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“.
Реалната еволюция на органичното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“.
към текста >>
14.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към
органичното
, към духовното.
За мен нямаше значение дали атомите възникват от чисто механична или някаква друга дейност в рамките на материалните процеси.
Важното за мен беше в това, че мисловното наблюдение изхожда от атома – най-малкото мирово образувание – и търси преход към органичното, към духовното.
Виждах необходимост да се изхожда от цялото. Атомите или атомните структури могат да са само резултат от духовна, органична дейност. В духа на Гьотевото наблюдение на природата за изходна точка исках да взема съзерцаемите първични феномени, а не някаква мисловна конструкция. За мен винаги е било дълбоко убедително лежащото в думите на Гьоте, че фактите вече се явяват теория и че зад тях няма какво повече да се търси. А това предполага за изследването на природата да се вземе предлаганото от сетивата, а мисленето в тази област да се използва единствено с цел от сложните производни феномени (явления), които не могат да се обозрат, да се стигне до простите, до прафеномените.
към текста >>
15.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на
органичното
развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
Началото на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха. Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд сферата на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи. Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки.
Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
към текста >>
16.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към не
органичното
, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел?
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
към текста >>
17.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те регулират функциите на
органичното
тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора.
Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви. А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена. Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа. Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди.
Те регулират функциите на органичното тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора.
Първоначално те са свързани с подреждането на великата природа.
към текста >>
18.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Преди
органичното
е било духовно под формата на силови линии;
органичното
се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите.
Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>
19.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на
органичното
вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път.
След това на Слънцето се развила системата на жлезите, на Луната нервната система, и на нашата Земя всичко отново се е повторило. Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система. По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества.
Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път.
Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта. А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън. Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
към текста >>
20.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са
органичното
себевъзпитание в този възрастов период.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани.
И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>
21.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към
органичното
увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест. Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
виждаме, как духовно-душевното, чрез процеса на затопляне, навлиза в областта на
органичното
, на физиологичното, това, което протича отгоре надолу.
И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта. Тези процеси обаче са процеси на затопляне. Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен израз на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм. Отдолу са разположени другите процеси, най-отгоре е процесът на затопляне и в него непосредствено се намесва нашата азова душевна дейност. Ето защо при толкова много душевни процес и ние изпитваме нещо, което бихме могли да наречем: превръщане на душевната ни дейност във вътрешно затопляне което може да разгърне себе си до физическо затопляне в рамките на кръвния процес. Т.е.
виждаме, как духовно-душевното, чрез процеса на затопляне, навлиза в областта на органичното, на физиологичното, това, което протича отгоре надолу.
Чрез много други факти от външния свят бихме могли да покажем, как в процеса на затопляне духовно-душевното се докосва до физиологичното, до това, което се крие зад него. Т.е. в процеса на затопляне имаме превръщания в дейностите на органните системи. В сложния апарат на духов но-душевното в човека виждаме най-многообразните преобразования. Но този физически организъм на човека се простира нагоре до процеса на затопляне. Спира се тук превръщането?
към текста >>
Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа
органичното
може да бъде превърнато в душевно!
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното?
Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно!
Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас. И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
23.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в не
органичното
, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от
органичното
царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво.
Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции.
Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво.
То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>
25.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от
органичното
.
Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални.
Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
към текста >>
26.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но трябва да се направи разлика, форми, които са свързани с
органичното
и форми, които са свързани с минералите, паралелни на които са наистина мелодичните форми.
Р.Щ.: Вие сте открил трудностите с тези деца, които нямат възприятие и възможност за запомняне по отношение на формите.
Но трябва да се направи разлика, форми, които са свързани с органичното и форми, които са свързани с минералите, паралелни на които са наистина мелодичните форми.
Тук става дума за една съвсем радикална грешка, една голяма грешка в развитието на човека и трябва да се мисли за основното тълкуване на тази грешка.
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на
органичното
сътворение пред нас.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас.
Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
28.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
После можем да разберем това, което се отпечатва в
органичното
, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване.
После можем да разберем това, което се отпечатва в органичното, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване.
Естествено, най-големите пречки за това, вече до известна степен характеризирано лечение, са на първо място отношенията, социалните отношения, по тази причина медицината е един изцяло социален въпрос. А от друга страна самите болни са тези, които представляват най-силната пречка, защото болните естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено. Но ако така директно отстраним нещо, което в тях, може лесно да се случи да ги разболеем много повече, отколкото са били преди това. На това също трябва да се обърне внимание, че ги правим по-силни, отколкото са били преди това. Но болните трябва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави.
към текста >>
29.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в
органичното
, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция.
от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме.
По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция.
Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.).
към текста >>
30.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в
органичното
, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
31.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в
органичното
, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При
органичното
прехранване обаче човек още не е прехранен, ако само си препълва стомаха.
Само че това диференциране е флуктуиращо, колебливо, непостоянно. Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер. Образът, който се поражда пред вас, трябва да бъде разбран от взаимодействието на двата вида етер. Важно е да се изградят представи за здравия и болния човек, именно изхождайки от още малко забелязваните процеси като недохранването и прехранването.
При органичното прехранване обаче човек още не е прехранен, ако само си препълва стомаха.
Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се касае до прехранване в смисъла, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват. Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си.
към текста >>
33.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на
органичното
човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза.
Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора.
Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
34.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза
органичното
действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно. Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в
органичното
, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика.
В този случай ние отново ще се натъкнем на връзката между духовно-душевните сили, между съзнателните, проникнатите от Аза духовно-душевни сили и физическия носител на тази Азова дейност. Но сега тук се прибавя и нещо друго. Нека да приемем, че тази Азова дейност в човешкия организъм става прекалено силна, че тя надхвърля своите естествени мащаби. Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика. В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика.
А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
към текста >>
36.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до
органичното
преживяване.
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм.
И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
37.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, във Вселената имаме всеобщ процес:
органичното
същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното.
И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа. Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>
38.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в
органичното
.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното. И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на
органичното
.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на не
органичното
в органично.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното. Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
39.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез не
органичното
, минералното.
Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез не
органичното
това, което в крайна сметка се проявява в човека.
Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
40.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, не
органичното
, на законите на което се стараят да подчинят даже
органичното
.
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към не
органичното
.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното.
Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на не
органичното
.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм.
Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното.
Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма. Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
41.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Действие на силите в
органичното
вещество.
Торенето и домакинството на природата. Начин на действие на веществата и на силите, и начин на действие на Духа. Същност на дървото в сравнение с едногодишното растение. Купчина земя същността на наторената земя. Лично отношение към тора.
Действие на силите в органичното вещество.
Съживяване на самото земно вещество. Компост формиране на рогата формиране на рогата на елена. Обикновен оборски тор Бактерии и качеството на тора. Концентрирана жива сила на тора в кравешкия рог. – Разреждане и разбъркване на тора от рогата на крава.
към текста >>
42.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Органичното
е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре.
Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения.
Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как
органичното
трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения.
Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна.
Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
43.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на
органичното
, на живота.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили.
Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота.
И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>
44.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
…Дъбова кора: Калцият, особено когато е оживен, създава порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралното не може да се приближи до
органичното
.
…Дъбова кора: Калцият, особено когато е оживен, създава порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралното не може да се приближи до органичното.
Тя умъртвява (подтиска) етерното тяло, освобождава с това действието на астралното тяло, така че то наистина придава на торовата маса сили, с които тя профилактично да се бори с вредните болести по растенията.
към текста >>
45.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Оттам то действа формиращо върху червата и храносмилането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) не
органичното
на почвата, на която израстват растенията.
С въздуха и топлината растенията отвеждат космичното (астралното) от почвата нагоре и го отделят в околността. Животните го поемат със своята нервно-сетивна система.
Оттам то действа формиращо върху червата и храносмилането така, че на тора се придават силите, които са особено подходящи да преодоляват (стр.123) неорганичното на почвата, на която израстват растенията.
към текста >>
46.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства
органичното
разлагане.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата.
Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане.
Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
47.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме
органичното
, това, което някога е било свързано с живота.
Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога.
Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота.
към текста >>
НАГОРЕ