Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
8
резултата от
8
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Оплакване
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Всяко
оплакване
от едно съществуване, което не ни задоволява, всяко
оплакване
от този суров свят трябва да изчезне пред мисълта, че някаква сила на света не би искала да ни задоволи, ако ние самите не предадем онази вълшебна сила, чрез която тя ни издига, радва ни.
Оптимизмът приема, че светът е съвършен, че той трябва да бъде за човека източник на най-висше задоволство. Но ако такъв трябва да бъде случаят, тогава би трябвало първо човек да развие в себе си онези потребности, чрез които той добива това задоволство. Той трябва да добие от предметите това, което желае. Песимизмът вярва, че устройството на света е такова, че той винаги оставя хората незадоволени, че те никога не могат да бъдат щастливи. Какво жалко създание би бил човекът, ако природата би му предлага задоволяване отвън!
Всяко оплакване от едно съществуване, което не ни задоволява, всяко оплакване от този суров свят трябва да изчезне пред мисълта, че някаква сила на света не би искала да ни задоволи, ако ние самите не предадем онази вълшебна сила, чрез която тя ни издига, радва ни.
Ние трябва да намерим задоволство от това, в което сме превърнали нещата, от нашите собствени творения. Само това е достойно за свободни същества.
към текста >>
2.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Хартман не спира при
оплакване
то; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо.
Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие. С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка. Това е може би остатък от предишни стадии на неговото мислене. Там, където стои сега, той би трябвало да разбере, че емпирическото доказателство, че в света на действителността незадоволителното преобладава не може да оправдае песимизма.
към текста >>
3.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Иначе
оплакване
то "Ах, колко егоистично мислят антропософите!
Макрокосмоса, скрити в собственото му естество. Ако приемем това в правилния смисъл, тогава всеки път, когато поглеждаме към вътрешното човешко същество вниманието ни ще бъде насочено към света извън нас. Самопознанието ще стане врата към светопознанието. Но ако приеме тези неща погрешно, човек ще се затвори в самонаблюдение на собственото си същество и ще загуби съпричастност към света. Чрез антропософията това не бива да се получава.
Иначе оплакването "Ах, колко егоистично мислят антропософите!
", което чуваме от толкова много новодошли в Обществото, няма да бъде премълчавано. Ако човек се стреми да опознае себе си, това самопознание първо трябва да оживи виждането, че всичко, което е там в него е насреща и в неговия събрат. Ние чувстваме какво изживява човека до нас, ако сме изпитали нещо подобно в себе си. Докато нашата собствена опитност липсва, ние подминаваме изживяването на другия без наистина да го видим по правилния начин. Все пак от друга страна чувството ни може до толкова да е привързано към собствения опит, че да не е останало нищо за събрата.
към текста >>
4.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без
оплакване
, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността? Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо.
По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон. Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това.
към текста >>
5.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето защо тъкмо животните, а не хората са за
оплакване
.
Ние дължим освобождаването на нашето астрално тяло не на друго, а на обстоятелството, че всички по-груби астрални качества останаха в животинското царство на Земята. Тогава ще признаем и още нещо: Колко благотворно за нас е, че свирепата жестокост на лъва и коварната хитрост на лисицата излязоха вън от нас, че се обективираха в съответните животински видове и поеха своето самостоятелно съществуване! Поради обстоятелството, че астралното тяло на животните е сродно с човешкото астрално тяло, те могат да изпитват и болката. Но те са лишени от възможността да се издигат все по-високо и по-високо чрез болката, чрез страданието и неговото преодоляване. Те са лишени от индивидуалност.
Ето защо тъкмо животните, а не хората са за оплакване.
Ние сме длъжни да понасяме болките; обаче за нас всяка болка е средство за усъвършенствуване. Преодолявайки болката и страданието, ние се издигаме в нашето развитие. А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката. Такава е съдбата на животните. В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество.
към текста >>
6.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за
оплакване
.
Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие. Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми.
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “ Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност. Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като
оплакване
на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение.
А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби. Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено. Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>
8.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена,
оплакване
то над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите: «В катедралата звъним, звъним, камбаните зоват ни в Рим.» И така, всичко е било ориентирано към Рим, което се проявявало особено силно в отделните елементи на празника Пасха. Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха?
Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
към текста >>
НАГОРЕ