Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
95
резултата от
55
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Озарение
'.
1.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Според възгледа на Майстер Екхарт
озарение
то, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата.
Всичко, което Майстер Екхарт казва, е проникнато от това признаване. "да вземем един пример за това. Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи.
Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата.
Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество.
към текста >>
И вътрешното
озарение
е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа.
То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа.
Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това.
към текста >>
Душата, която се отдава на вътрешното
озарение
, не познава в себе само това, каквото тя е била преди
озарение
то; но тя познава това, което става едва чрез това
озарение
"ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога.
Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата. Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
Душата, която се отдава на вътрешното озарение, не познава в себе само това, каквото тя е била преди озарението; но тя познава това, което става едва чрез това озарение "ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога.
Как трябва да се съединим с Бога по същество? Чрез съзерцанието, а не чрез битието. Неговата същност не може да бъде наша същност, а трябва да бъде наш живот." Ние трябва да познаем в логически смисъл не един вече съществуващ живот едно съществуване; но висшето познание виждането трябва да стане живот; съзерцаващият човек трябва да чувствува духовното, идейното така, както индивидуалната човешка природа чувства обикновения, всекидневен живот. От подобни изходни точки Майстер Екхарт стига също до едно чисто понятие на свободата. Душата не е свободна в обикновения живот.
към текста >>
2.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "
озарение
", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер.
Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна.
към текста >>
3.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез
озарение
отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това
озарение
участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Той вече не разбира нещо чрез духа; той "гледа, без разбиране" своя собствен живот. Тази най-висша степен на познанието в сравнение с нисшата степен е едно "не-знание". Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване.
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>
4.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо по знанието на духа му се явява като
озарение
отгоре.
Следователно и висшето познание не може да дойде отвън, а може да бъде събудено само във вътрешността. Ето защо не може да съществува никакво външно откровение, а само едно вътрешно пробуждане. Както външният предмет чака, докато пред него застане човекът, в който то може да изрази своята същност, така и човекът, когато иска да стане сам на себе си обект, трябва да чака, докато в него се пробуди познанието на неговата същност. Ако в сетивното познание човек трябва да прояви дейност, за да може да изрази срещу обекта неговата същност /на обекта/, при висшето познание той трябва да се държи пасивно, защото сега той самият е обект. Той трябва да приеме в себе си своята същност.
Ето защо по знанието на духа му се явява като озарение отгоре.
Поради тази причина Вайгел нарича висшето познание "светлина на благодатта". Тази "светлина на благодатта" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането. Както Николай от Куза при следването на своя път от знанието към виждането не можа да новороди на по-висока степен добитото от него знание, а изпадна в илюзията да счита за такова новораждане самото църковно изповедание, в което беше възпитан, такъв е случаят и с Вайгел. Той върви в правия път и го изгубва отново в момента, в който навлиза в него. Който иска да върви в пътя посочен от Вайгел, той може да вземе като ръководител Вайгел само в изходната точка.
към текста >>
5.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава тя навлиза в едно състояние на духовно извисяване, на
озарение
, в което вече знае, мисли и познава не в обикновения смисъл на тези думи.
Според неговото убеждение, сетивното възприятие и умственото логическо познание не водят до Божественото. Те се отнасят само до преходното. Но за душата съществува един път, по който тя може да се издигне над този начин на познание. Тя трябва да излезе вън от това, което нарича свой обикновен „Аз". Тя трябва да се освободи от този „Аз".
Тогава тя навлиза в едно състояние на духовно извисяване, на озарение, в което вече знае, мисли и познава не в обикновения смисъл на тези думи.
Защото душата се сраства с Божественото, слива се с него. Божественото се изживява като нещо, което не може да се предаде във формата на мисли, на понятия. То се изживява. И който го изживява знае, че не може да го предаде никому, защото единственият начин да се добере човек до него е да го изживее. Светът е отражение на тази мистична същност, която човек познава в най-дълбоките глъбини на душата.
към текста >>
6.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Той първо трябва да развие своите сили, започвайки отдолу нагоре, за да може след това отгоре да му бъде дарено
озарение
то.
И беше нещо естествено, по-доброто да намери своето подражание. Тези бяха фактите, на основата на които през времето на третата подраса се стигна до онези процъфтяващи държави, които се описват в теософската литература. И личните опитности, които се придобиваха, намираха подкрепа от страна на онези, които бяха посветени във вечните закони на духовното развитие. Самите силни владетели получаваха посвещението, за да има личната им способност една силна опора. Чрез своето лично усърдие и чрез своята лична способност човекът постепенно става способен да получи посвещение.
Той първо трябва да развие своите сили, започвайки отдолу нагоре, за да може след това отгоре да му бъде дарено озарението.
Така се създадоха посветените царе и ръководителите на народите в Атлантида. В техните ръце се съсредоточи голяма власт; а също голямо беше и уважението, което им се оказваше. Но в този факт се криеше също и причината за упадък и разложение. Развитието на паметта доведе до пълновластието на личността. Човекът искаше да представлява нещо чрез това свое пълновластие.
към текста >>
7.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
В този момент за него настъпва това, което наричаме
озарение
, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите.
(В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят.
В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите.
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове.
към текста >>
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското
озарение
, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
" са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите.
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове. Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел.
към текста >>
8.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Духовно
озарение
откри ми
Да видя трябваше аз как пропадна и по-величествен проект, защото за времето ни са все още скрити материализиращите сили за хубаво замислени идеи.
Духовно озарение откри ми
неща напълно верни, ала мъртви. Против способността ми за преценка застава туй и вярата убива, че в тайна фактите духът държи за сътворението на живота.
към текста >>
9.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Плотин се стреми към едно
озарение
, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот. Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта.
Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене. От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света. Мисълта, както тя може да се изяви на гръцкия духовен живот, завърши, така да се каже, своята окръжност до Плотин и с това изчерпи отношенията, до които човек може да стигне в нея. И Плотин търси други изрази, различни от тези, които се крият в откровението на мислите. Той излиза вън от развиващия се напред живот на мислите и навлиза в областта на мистиката.
към текста >>
10.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Яков Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно
озарение
, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време.
Ние не трябва да оставяме мисълта сама да говори: Така чувстваше Парацелзий; трябва да предположим, че зад природните явления има нещо, което се разкрива, когато се поставим в правилно отношение спрямо тях. Ние трябва да можем да приемем нещо от природата, което не образуваме сами, когато я гледаме, както образуваме мисълта. Ние трябва да сме свързани с нашия Аз чрез един друг фактор на действителността, а не чрез мисълта. Парацелзий търси зад природата една "по-висша природа". Неговото душевно настроение е такова, че той не иска да изживее нещо само в себе си, за да стигне до основите на съществуването, а иска един вид да се вмъкне със своя Аз в природните процеси, за да накара да му се изяви духът на тези процеси под повърхността на сетивния свят Мистиците на древността искаха да проникнат в глъбините на душата; Парацелзий искаше да предприеме това, което във външния свят води до срещата с корените на природата.
Яков Бьоме /1575-1624 г./, който като самотен, преследван занаятчия си състави един образ на света като от едно вътрешно озарение, внася все пак в този образ на света основния характер на по-новото време.
Да, в самотата на своя душевен живот той даже развива особено изразително този основен характер, защото за него вътрешната двойственост на душевния живот, противоположността между Аза и другите душевни изживявания, застава пред духовното око. Той изживява "Аза" така, както този Аз си създава в душевния живот вътрешната противоположност, както той се отразява в собствената му душа. След това той отново намира това вътрешно изживяване в процесите в света. Той вижда в това изживяване едно раздвоение преминаващо през всичко. "В такова едно съзерцание човек намира две качества, едно добро и едно зло, които съществуват в този свят във всички сили, в звездите и стихиите, както и във всички създания".
към текста >>
11.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Духовното му
озарение
можеше да се преживява с безрезервна радост.
Свободно реещото се, безтегловното в неговите идеи ме въодушевяваше. Намирах, че това свободно реене бе довело у него до зрялост някои мисли, които имаха прилика с формиралите се у мен самия по пътища, напълно различни от неговите. Така през 1895 г. в предговора към книгата ми „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ можах да напиша: „Още в моята излязла през 1886 г. книжка „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ са изразени същите виждания, както в някои от съчиненията на Ницше.“ Обаче това, което ме привличаше особено силно, беше, че Ницше можеше да се чете, без човек да се сблъсква с нещо, което цели да превърне читателя в негов „последовател“.
Духовното му озарение можеше да се преживява с безрезервна радост.
В това преживяване човек се чувстваше напълно свободен, защото усещаше, че думите му ще започнат да се смеят, ако някой тръгне да им приписва нуждата от неговото съгласие, какъвто е случаят при Хекел или Спенсър. Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той изобщо някога е казвал. Доверието ми към него се появи на момента... Разбирах го, сякаш той беше писал за мене, за да изрази моите мисли понятно, но по нескромен и безразсъден начин.“ Малко преди да започна да пиша тази книга, един ден в Архива на Гьоте и Шилер се появи сестрата на Ницше, Елизабет Фьорстер-Ницше. Тя тъкмо беше предприела първите стъпки за основаване на Архив на Ницше и желаеше да научи как е устроен Архивът на Гьоте и Шилер.
към текста >>
12.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно
озарение
на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния живот и знанието. Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“ А по отношение на хората, които настояват, че тъкмо „истинското знание“ се явява свидетелство за невъзможността за светоглед, който да обхваща една обща картина на битието, съм длъжен да кажа: „Ако се придържаме към мненията на хората, провъзгласяващи подобни възгледи, би трябвало да се ограничим до това да измерваме, теглим, сравняваме нещата и явленията, да ги изследваме с наличната апаратура. Никога обаче нямаше да бъде повдигнат въпросът за по-висшия смисъл на нещата и явленията.“ Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското общество. Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман.
към текста >>
13.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем
озарение
, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен.
А в бъдещето развитие на човечеството към чисто физическото съзнание с интелектуалността и логиката ще дойде да се прибави отново древното ясновидско състояние. Следователно в човешкото съзнание трябва да различим едно слизане и едно възлизане. Един дълбок смисъл се крие в развитието, когато казваме: С целия си душевен живот човекът живееше още в един духовен свят, след това слезе долу във физическия свят и затова трябваше да изгуби старото ясновидско съзнание, за да може опирайки се на физическия свят възпитан чрез физическия свят да усвои интелектуалността, логиката, а след това в бъдеще отново да се издигне в духовния свят. Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения. Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството.
Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен.
И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра. Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството. Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда.
към текста >>
14.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно
озарение
, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Индиецът поглежда и към други Буди и си казва: От времето, когато човечеството е стояло на висотата на духовния свят, е имало цял брой Буди; от последния упадък, от последното сливане на света е имало пет Буди. Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва. Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва.
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета година до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват. Когато човечеството ще е слязло толкова дълбоко, че мъдростта, която този последен Буда е донесъл, ще бъде изразходвана, тогава един друг Бодисатва ще се издигне до чина Буда, Буда на бъдещето, "Майтрейя Буда", който според индийския светоглед се очаква за бъдещето. А сега нека разгледаме това, което проникна душата на Буда като една прадревна мъдрост в момента, когато той се издигна от чина Бодисатва до чина Буда. От това ние ще можем после да видим най-добре, какво означава това издигане от един Бодисатва до един Буда, което може да се постигне чрез усилията на много съществувания. Това, което стана в душата на този Бодисатва, ни се разказва чрез една легенда.
към текста >>
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до
озарение
то, което се нарича "
Озарение
под дървото Боди".
Тук трябва да бъде познато нещо, което Бодисатва не можеше още да прозре напълно. Бодисатва е минал от един живот в друг, той така е използувал своите пререждания, че мъдростта е нараснала все повече в него, така щото можеше да гледа на живота от една по-висока гледна точка. След като излезе от царския дворец и видя действителния живот, неговото съзнание не можеше още да прозре същността на този живот. Това, което събираме в нас като знание от един живот в друг, това, което натрупваме в нас като мъдрост, не може в крайна сметка да ни доведе до разбирането на същинските тайни за съществуването. Тези тайни трябва да се намират някъде другаде, трябва да се намират вън от живота, който живеем от едно прераждане в друго.
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди".
Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
към текста >>
И неговото
озарение
се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието.
Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието.
Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване.
към текста >>
Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси
озарение
то.
Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане.
Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението.
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда. Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
към текста >>
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на
озарение
то на Буда.
Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението.
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването. Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството.
към текста >>
Буда търси
озарение
то в пълно изолиране.
Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението. Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
Буда търси озарението в пълно изолиране.
Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването. Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно.
към текста >>
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на
озарение
то, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението. Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда. Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия.
Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо.
към текста >>
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на
озарение
то на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството.
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда. Буда търси озарението в пълно изолиране. Той отива в уединение. Това, което е добил от един живот в друг, трябва да бъде победено в едно напълно изолирано съществуване и в силата на неговата душа трябва да бликне онези светлина, която може да го осветли върху света и неговата мизерия. Буда застава като изолиран човек, очаквайки момента на озарението, когато може да прозре застанал напълно на собствената почва -, че причините за страданието на човечеството се крият в стремежа на отделния човек към прераждания, към въплъщения в този свят, че жаждата за съществуване, каквато тя живее в отделния човек, е причина за царуващата около него мизерия, за всичко, което действува като разрушение в съществуването.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството.
Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо. Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток.
към текста >>
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до
озарение
то, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него. Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие.
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
към текста >>
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както
озарение
то на Буда при неговото седене под дървото Боди.
Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди.
Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
към текста >>
15.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Той намери своето
озарение
от знанието си: Христос живее и е тук.
пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му. Павел иска да обясни с тези думи, че понеже е бил роден преди своето време, той е по-малко вплетен в материалното съществуване.
Той намери своето озарение от знанието си: Христос живее и е тук.
Павел показва, че базира своето Християнство на тази свръх-сетивна истина и че това е убеждение, придобито като резултат от непосредствено възприятие. Най-ранната форма на Християнството, каквото то се е разпространявало по света, е основана на свръх-сетивни факти. Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи. Всеки, който проучва Евангелията със същите методи, които използва с такава цел за други документи, е изправен пред нещо, чиято вътрешна същност никога не ще може да разбере. Но човек, който достига до опитностите на авторите на Евангелията, ще бъде отведен в духовния свят и ще стане една от онези личности, изградили своето познание и своята мъдрост извън духовния свят, и предали ни ги на нас.
към текста >>
16.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно
озарение
, му се разкрива Мистичната Смърт.
Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира. То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст. Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата.
Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт.
Мистичната Смърт. Скован от най-голямото от всички страдания, ученикът разпознава, че светът на сетивата е илюзия. Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма "се раздира на две". Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето.
към текста >>
17.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно
озарение
, му се разкрива Мистичната Смърт.
Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира. То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст. Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата.
Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт.
Мистичната Смърт. Скован от най-голямото от всички страдания, ученикът разпознава, че светът на сетивата е илюзия. Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма “се раздира на две”. Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Такова
озарение
ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай.
Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес.
Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай.
Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори. Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия. Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература. Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост.
към текста >>
19.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Така той стига до
озарение
то.
Но в хода на еволюцията, за човека настъпва такъв момент, че все повече и повече става невъзможно етерното му тяло безнаказано да се отделя от физическото, защото всъщност цялото следатлантско развитие се опира на все по-нарастващо консолидиране на етерното тяло в рамките на физическото тяло. Ето защо се наложи да бъдат въведени други методи, позволяващи на астралното тяло, след като е вече достатъчно пречистено в хода на катарзиса, да внася своите нови качества в етерното тяло, при това без да е необходимо откъсване на астралното тяло от етерно-физическата организация, и от друга страна - въпреки препятствията, създавани от физическото тяло. Следователно, това, което трябваше да настъпи, предполагаше много по-могъщи сили в медитирането, които да пробудят достатъчно силни импулси в астралното тяло, годни да преодолеят съпротивата на физическото тяло. И така, идва ред на специфичното християнско посвещение, което изисква от човека да се подложи на онези процедури, чийто седем степени описахме вчера. Изживявайки тези усещания и чувства, човек променя до такава степен своето астрално тяло, че рано ли късно, дори и след години, той изгражда своите нови възприемателни органи и ги пренася след това в етерното тяло.
Така той стига до озарението.
Този начин на специфично християнско посвещение би могъл да бъде изчерпателно описан, не ако говоря няколко дни, а само ако, да кажем, всеки ден в продължение на две седмици изнасям по една лекция, засягаща всички съществени подробности. Обаче не това е същественото. Вчера ставаше дума само за определени подробности на християнското посвещение. Важно е да схванем най-вече принципите на новото посвещение. Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан.
към текста >>
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и
озарение
, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да открие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса.
В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало. Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид?
към текста >>
Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига
озарение
то или фотизмос.
Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос.
Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на
озарение
то не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.
Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”.
Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека. Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл.
към текста >>
А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави
озарение
то, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи. Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло “отпечатва” своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз. Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името “чистата, непорочна и мъдра Дева София”. Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в “Дева София”.
А над “Дева София” слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.
Този втори елемент, който се прибавя към “Дева София”, християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името “Светият Дух”. Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в “Дева София” и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от “Светият Дух”, от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си “Светият Дух”, започва отсега нататък да говори в друг смисъл. Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция.
към текста >>
Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”,
озарение
то.
Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност. И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете.
Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението.
Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус. В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение. Как всъщност става то? За да го разберем, трябва да се спрем на две подробности. Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния.
към текста >>
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез
озарение
то, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет.
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето
озарение
- вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората.
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята. За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”. Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е.
на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората.
И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”. Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят. Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”:
към текста >>
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с
озарение
то или фотизмос!
А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици. Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
към текста >>
20.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато за него започна
озарение
то, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите.
Тази степен се характеризира още и с това, че процесите на външния духовен свят не се изразяват както тези на физическия сетивен свят, а в образи. На тази степен на посвещението духовният свят се изразява първо образи; човек вижда образи. Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил.
Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите.
Той се чувствуваше посред тях. Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични животни. По този начин за посветения човек духовният свят се явяваше първо под формата на такива пълни със значение образи. Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло.
към текста >>
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез
озарение
то, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема.
Тази е била първата степен на посвещението. След това продължаваше живеенето по този начин в етерното тяло. Това, което първоначално беше само като един отпечатък, продължаваше да се развива като живот в етерното тяло. Тогава към образите започваше да се прибавя това, което се наричаше музика на сферите. Висшият духовен свят бива възприеман сега като звук.
Посветеният в по-висока степен, след като е възприемал духовния свят в образи чрез озарението, започва да чува духовно онези звуци които само духовното ухо може да възприема.
После се стига до едно по-нататъшно преобразуване на етерното тяло и посветеният се издига в една по-висша сфера. Вие можете да чувате звуци и когато, например, имате тук един параван и зад него стои един човек, който говори и който вие не виждате. Нещо подобно е и с духовния свят. Първо той се явява в образи, след това започва да се изявява в звуци, после пада и последната обвивка, както бихме премахнали един параван или една завеса и пред нас би стоял човекът, който по-рано само чувахме да говори зад паравана. Сега ние виждаме самия човек; ние виждаме самия духовен свят, съществата на духовния свят.
към текста >>
21.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В този момент настъпвало
озарение
то.
В сказките предназначени за външни хора това състояние е описано, като се казва, че етерното тяло е излъчено. Но всъщност не е напълно така. А такива тънки разграничения можем да направим едвам сега. И така, през тия три и половина дни, когато жрецът-посветител е бдял, посвещаваният се е намирал в едно такова състояние, че само долната част на неговото физическо тяло е била свързана с етерното тяло. Този е бил моментът, когато астралното тяло, заедно с всички изработени в него органи, се е отпечатало в етерното тяло.
В този момент настъпвало озарението.
Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича озарение, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло. Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния свят. Това, което той беше виждал по-рано, беше само една предварителна степен на ясновиждането. Този предварително виждан свят, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми. Сега ние стигнахме до онова място, където можем да охарактеризираме по-точно това, което посветеният започва да вижда.
към текста >>
Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича
озарение
, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло.
Но всъщност не е напълно така. А такива тънки разграничения можем да направим едвам сега. И така, през тия три и половина дни, когато жрецът-посветител е бдял, посвещаваният се е намирал в едно такова състояние, че само долната част на неговото физическо тяло е била свързана с етерното тяло. Този е бил моментът, когато астралното тяло, заедно с всички изработени в него органи, се е отпечатало в етерното тяло. В този момент настъпвало озарението.
Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича озарение, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло.
Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния свят. Това, което той беше виждал по-рано, беше само една предварителна степен на ясновиждането. Този предварително виждан свят, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми. Сега ние стигнахме до онова място, където можем да охарактеризираме по-точно това, което посветеният започва да вижда. Сега, когато е стигнал до озарението и бива отново пробуден, на него му става ясно, че е видял нещо, което по-рано не е могъл никога да познае.
към текста >>
Сега, когато е стигнал до
озарение
то и бива отново пробуден, на него му става ясно, че е видял нещо, което по-рано не е могъл никога да познае.
Когато след три и половина дни посвещаваният е бил събуждан, в него е било вече настъпило това, което се нарича озарение, това, което трябва да последва пречистването, състоящо се само в образуването на органите в астралното тяло. Сега ученикът е станал човек с едно положително знание за духовния свят. Това, което той беше виждал по-рано, беше само една предварителна степен на ясновиждането. Този предварително виждан свят, който се състоеше от един вид форми изобразяващи предимно растения, се допълва сега със съществено нови форми. Сега ние стигнахме до онова място, където можем да охарактеризираме по-точно това, което посветеният започва да вижда.
Сега, когато е стигнал до озарението и бива отново пробуден, на него му става ясно, че е видял нещо, което по-рано не е могъл никога да познае.
Но какво е видял той? Какво можеше той да извика сега пред погледа на душата си като важен възпоминателен образ на неговото виждане? Ако искаме да си изясним, какво е видял посветеният, трябва да хвърлим един поглед върху развитието на човека. Ние трябва да си припомним, че човекът е стигнал само постепенно до онази степен на индивидуалното съзнание, което той има днес. Той не винаги е можел да казва на себе си "Аз" по такъв начин, както върши това днес.
към текста >>
22.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва
озарение
то, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си.
Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
Едва сега започваме да разбираме онова, което сме получили като един импулс чрез Христовото идване на Земята. В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло. Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло. И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него.
към текста >>
23.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Той казва: Да, велики Буда, всичко, което ти проповядваш като плод на своето
озарение
, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно.
Защото съвсем не беше казано това, беше казано всичко друго, но не и последното изречение. Изключително важно е да обгърнем тази специална област с едно ясно и точно разбиране на нещата. А то никога не е по силите на фанатика; ясното и точно разбиране може да постигне само обективният човек. Ако някой добре познава източниците на розенкройцерската Мъдрост, на розенкройцерското изследване, той никога не би твърдял, че писанията на Буда съдържат някакви неистини. Всеки, който говори от източниците на розенкройцерството, напълно споделя възгледите на Буда, както и цялата източна Мъдрост; той съвсем не ги отрича.
Той казва: Да, велики Буда, всичко, което ти проповядваш като плод на своето озарение, всичко, което проповядваш за безкрайните страдания, е абсолютно вярно.
Нищо, абсолютно нищо не бива да се отнема от учението на Буда. Всичко трябва да остане на мястото си. И тъкмо понеже всичко е вярно и следва да остане на мястото си а именно, че както учи Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание и т.н., именно поради тази причина Христовият Импулс е за нас едно могъщо лечебно средство: той е тук именно за да премахне страданията, които в противен случай биха продължили да заливат света. Защо Христос извърши Своето спасително дело? Защото Буда беше казал истината!
към текста >>
24.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до
озарение
то, до следващата степен на ясновидското изследване.
И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник".
към текста >>
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва
озарение
то.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./.
към текста >>
Този е резултатът, който е свързан с
озарение
то; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага.
За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага.
Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
към текста >>
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал
озарение
то, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е.
Физическата светлина е задържана чрез физическата материя Човек вижда Слънцето от изгрева до залеза и не вижда това Слънце, когато физическа та земна материя го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмнина, каквато царува от залеза на Слънцето до неговия изгрев, такава тъмнина не съществува в духовния свят. В момента, когато ясновидецът е постигнал онова, което бе описано, в момента, когато зад огъня той вижда духовете на огъня, зад въздуха духовете на въздуха, зад водата духовете на водата и зад земята духовете на земята, в този момент той вижда зад тези духовни същества техния по-висш господар, техния по-висш ръководител, онова, което се отнася към тези същества на елементите, както топлещото и осветяващо, благотворното Слънце се отнася към покълващия и растящ физически живот върху нашата Земя. Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце.
Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е.
до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля.
към текста >>
25.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до
озарение
то и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли.
За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл. Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени. Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се.
Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли.
Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане. В същинския духовен свят ние срещаме една макар и относителна трайност, едно запазване на формата. Ето защо например най-вътрешната същност на човека, ако тя иска да се запази, ако иска да остане трайна от едно въплъщение в друго, трябва да мине през духовния свят, защото само този свят има свойството на една, макар и не вечна, но все пак в известно отношение относителна трайност. Следователно раждането и смъртта са най-главното свойство на физическия свят; превръщането от една форма в друга е свойството на астралния свят; трайност е свойството на духовния свят.
към текста >>
26.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „
озарение
то" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите.
Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то? Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм".
Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите.
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното. Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие.
към текста >>
27.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно
озарение
става все по-съвършено и по-съвършено.
Когато човечеството продължи своя живот през Следатлантската епоха, за да осъществи докрай следатлантско развитие, а и да го продължи по-късно, Буда се очерта като един посредник за хората, понеже сваляше за тях от духовни те светове онова, което вчера посочихме. Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха. И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година. Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове. Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото.
И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
Разказва ни се още, как той описва нещата на своите последователи. За да опише пътя, който неговата душа е изминала, докато постепенно отново си спомни това, което е изживяла в далечното минало, той казва: „И тогава в духовния свят ми се яви едно сияние, обгръщащо всичко; но аз не можех да различавам нищо в него, никакви форми, никакви образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. После започнах да виждам не само светлината, но вътре в тази светлина: Отделни образи и форми; но аз все още не можех да различавам, какво означават тези форми и образи: моето просветление не беше още достатъчно чисто. След това се научих да разбирам, че зад тези форми и образи са скрити духовни Същества; но още не можех да различавам, на кои царства от духовния свят принадлежат тези Същества: Моето просветление не беше още достатъчно чисто. Едва по-нататък аз узнах, на кои царства от духовния свят принадлежат тези духовни Същества, но все още нямах представа, чрез какви действия са извоювали те своето място в духовните царства и какви са техните душевни състояния; защото моето просветление не беше още достатъчно чисто.
към текста >>
28.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез
озарение
то отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа.
Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път. Обаче древноеврейският народ трябваше да бъде запазен до решителния момент, който ни предстои да опишем: появата на Христовия Принцип. Този народ трябваше ако мога така да се изразя да остане недокоснат и спасен от откровенията на Буда и да се задържи в едно незряло културно състояние. Ето защо всред древно-еврейския народ трябваше да се намерят личности, които да не са в състояние да приемат цялата същност на една индивидуалност, която би била олицетворение на „Закона". Всред древноеврейския народ не беше възможно да се появи една личност като Буда.
Но беше възможно друго: до Закона да се стига по външен път, чрез озарението отвън, и то благодарение на факта, че Мойсей вече притежаваше етерното тяло на Заратустра и можеше да възприема това, което не възниква в собствената душа.
Възникването на моралния закон в собственото сърце това беше немислимо за еврейския народ. Обаче делото на Мойсей трябваше да бъде продължено, и то така, че в подходящото време да роди подходящия плод. Ето защо всред древноеврейския народ трябваше да се появят онези личности, които познаваме като пророци и ясновидци. А един от най-забележителните ясновидци беше този, когото познаваме под името Илия. Как да си представим една такава личност?
към текста >>
29.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това било
озарение
то на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи.
Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето.
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи.
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд. Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност. Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност.
към текста >>
30.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Трябвало е отново да бъде добито това, което по-рано са познавали благодарение на
озарение
то; сега това е трябвало отново да бъде достигнато на друга степен по пътя на простото комбиниране.
Затова това е трябвало да се свърже с физическото наследяване, то е трябвало да се наследява в продължение на поколения. Към Авраам е трябвало да се присъедини не тълпа ученици, а народ, в който този мозък е можел да се наследява в продължение на поколения. Затова Авраам станал прародител на своя народ. Чудесно е видно от Библията, как водещите духовни сили възлагат на Авраам тази мисия. Какво е трябвало да даде на човечеството мисията на Авраам?
Трябвало е отново да бъде добито това, което по-рано са познавали благодарение на озарението; сега това е трябвало отново да бъде достигнато на друга степен по пътя на простото комбиниране.
Това, което изнамирали в резултат на комбинирането, е трябвало да бъде възпроизведено в закона. Затова Яхве казал: тази мисия трябва да бъде образ на най-висшата от известните ни закономерности. Той казал: твоето потомство трябва така да бъде подредено, както е множеството на звездите на небето. Пълна заблуда е, когато това място от Библията се превежда, сякаш Яхве е казал, че потомците на Авраам трябва да бъдат толкова многобройни, като звездите в небето; всъщност те трябва да продължат своя род според закона, и тази закономерност се изразява като закономерността на небосвода. Авраам има син Исаак и внук Яков.
към текста >>
И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното
озарение
.
Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене. Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон.
И наистина, това, което наричаме Десетте заповеди, другите хора го достигали по пътя на вътрешното озарение.
Юдеите приемат от Египет чрез Мойсей отвън като заповеди това, което, собствено, е трябвало да бъде небесни откровения. След като този народ получил откровенията на Египет, той се заселил в Палестина. Този народ бил призван да роди от себе си единия носител на Христос. Качествата, преминаващи по наследство от поколение в поколение, е трябвало да произведат телесността на Исус; затова е трябвало да бъдат събрани всички способности, съществуващи в Авраам като първи зачатъци. Целият юдейски народ е трябвало дотолкова да узрее и да се развие, че това, което го е имало в Авраам като зачатъци, да бъде изведено в потомците му на най-високия връх.
към текста >>
31.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме
озарение
от висшите светове.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение. Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното.
към текста >>
32.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Това събитие ни е описано в Библията като едно внезапно
озарение
и когато познаваме истинската природа на
озарение
то ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло.
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина. Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето. Това, което автора на Евангелието на Марко искаше да представи по-специално, беше всъщност продължението на обучението на един от първите хора, разбрали природата и самата същност чрез непосредствено свръхсетивно познание: Павел. В такъв случай ние трябва да разберем всичко, което откри Павел, всичко което той получи чрез откровението пред Дамаск.
Това събитие ни е описано в Библията като едно внезапно озарение и когато познаваме истинската природа на озарението ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло.
И в случая, Павел описва нашироко тази пълна метаморфоза, която откровението в Дамаск извърши в него. Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения. Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота. Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск. Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло.
към текста >>
33.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това време е точно определено: Пет хиляди години след
озарение
то на Буда под дървото Боди.
Силите, които изхождаха от Буда, се намираха в астралното тяло на това момче Исус. Следователно, в течението на Исус от Назарет се намира също и течението на Буда. Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време.
Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди.
Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя-Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира. Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие. Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя-Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността.
към текста >>
34.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след
озарение
то на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”. Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда.
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота.
към текста >>
35.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето
озарение
под дървото Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
Приблизително тези биха могли да бъдат думите, с които можем да резюмираме това, което бе казано днес: В нашето общочовешко развитие действуват две течения. Едното е течението на Мъдростта или течението на Буда, най-висшето учение за Мъдростта и сърдечната доброта. За да може това учение на Буда да се влее действено във всички сърца, необходим е Христовият Импулс. Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до моралността. И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето озарение под дървото Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
Редицата от Бодисатви и Буди няма нищо общо с космическото битие на Христос и в тялото на Йешу бен Пандира беше инкарниран не Христос, а Бодисатва. Христос беше въплътен във физическото тяло само веднъж в продължение на три години, а Бодисатва се явява отново във всяко столетие, докато стигне до степента Майтрейя-Буда. Така ние виждаме как Духовната наука има днес задачата да бъде един синтез на религиите. Можем да обхванем едната форма на религията в будизма, другата форма на религията в християнството. И колкото повече напредваме в бъдещото развитие на човечеството, толкова повече религиите ще се обединяват, както Буда и самият Христос се обединяват в нашите сърца.
към текста >>
36.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на
озарение
този процес „Закон на раждането и на умирането”.
Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не. Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането.
Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на озарение този процес „Закон на раждането и на умирането”.
Наблюдавайки природата, средновековният теософ вникваше в закона на възходящото и низходящото развитие. науката, която усвояваше чрез това, той изразяваше в определени знаци, в имагинативни образи и фигури. Това беше един вид имагинативно познание. Това, което беше охарактеризирано вчера като „Тайните фигури на розенкройцерите” е резултат от гореизложеното. Така работеха най-добрите алхимици от четиринадесетото до осемнадесетото столетие и дори до началото на деветнадесетото столетие.
към текста >>
Пет хиляди години след
озарение
то на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години.
Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс. Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите. И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск. Самото човечество ще мине през събитието на Павел.
Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години.
Той ще бъде приемникът на Гаутама Буда. Върху този въпрос не е възможен никакъв спор между истинските окултисти. Както западните, така и източните окултисти са единодушни върху това. Следователно, две неща са сигурни: Първо, че Христос можеше да се яви само веднъж във физическо тяло и че от двадесетото столетие нататък той ще се яви в етерно тяло.
към текста >>
37.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след
озарение
то на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика.
За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика. Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие.
Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика.
Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс. Така източната мистика се съединява с християнското познание на Запада в едно красиво, чудно единство. И става ясно също, че онзи, който ще се яви три хиляди години след нашето време като Майтрейя-Буда дотогава постоянно ще идва на Земята, въплътен като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда.
към текста >>
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след
озарение
то на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми.
И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика. Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие. Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика. Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми.
Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс. Така източната мистика се съединява с християнското познание на Запада в едно красиво, чудно единство. И става ясно също, че онзи, който ще се яви три хиляди години след нашето време като Майтрейя-Буда дотогава постоянно ще идва на Земята, въплътен като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения беше това около сто години преди началото на нашето летоброене в лицето на Йешу бен Пандира. Този Йешу бен Пандира е същият онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който дотогава постоянно ще се преражда на всеки сто години, а именно още не като Буда, а като Бодисатва.
към текста >>
38.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: проповедта в Бенарес: Първата проповед на Буда след неговото
озарение
: "Върху осемчленния път, причината на страданието и премахването на страданието".
1909 г. , Пълно издание 1955 г., Евангелието на Матея, 12 лекции Берн ІХ. 1910 г., Пълно издание 1959 г. Евангелието на Марка, 10 лекции, Базел ІХ. 1912 г., Пълно издание 1960 г.
Към стр...: проповедта в Бенарес: Първата проповед на Буда след неговото озарение: "Върху осемчленния път, причината на страданието и премахването на страданието".
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г. Към стр...: Бурдах: Кондрад Бурдах /Кьонигсберг 1859-1936 г. Берлин/, главният застъпник на духовно историческия метод в изследването на езиците и литературата. Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни. Към стр...: във вас живее божествената искра, вие сте богове: Йоан, 10, 34.
към текста >>
39.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след
озарение
то на Гоутама Буда под дървото Боди.
При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа. Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година. И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва. Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди.
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици. Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“. Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации.
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на
озарение
то, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили. Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи.
Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел. Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията. Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това. Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата.
към текста >>
41.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на
озарение
!
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота. Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение!
Ето какъв е случаят с Рафаело. Има едно чудесно доказателство за този факт, макар и то да е от личен характер, едно доказателство, за чиито елементи аз загатнах още в Мюнхен12. Сега отново бих искал да обсъдим този въпрос, като обърнем внимание не толкова на Йоан Кръстител, колкото на цялата духовна същност на Илия-Йоан. Ето защо аз се обръщам към по-нататъшния процес, през който минава душата на Илия-Йоан, вече в инкарнацията си като Рафаело. Но за да проникне някой честно в това, което беше Рафаело, той трябва да притежава специален усет за подобно проучване.
към текста >>
42.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава
озарение
за своята проповед в Бенарес.
И Той проговори, думайки: От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.“ (11, 12-14.) Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века! “ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена. Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес.
А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“. В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците!
към текста >>
В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до
озарение
.
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена. Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история? Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес. А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“.
В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение.
Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците! Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове. И това, което засегна цялото човечество, се отрази и в душата на самия Христос. В лицето на Емпедокъл от Сицилия ние виждаме един представител на човечеството, един представител на много хора, които също гладуваха, понеже тяхната душа вече не намираше предишните откровения и сега трябваше да се задоволи с абстракциите на Аза, тъй че можем да говорим за „гладуващия Емпедокъл“, за „духовен глад“, какъвто изпитваха всички хора през тогавашната епоха.
към текста >>
Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето
озарение
, вече нямаше плодове.
А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“. В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците!
Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
И това, което засегна цялото човечество, се отрази и в душата на самия Христос. В лицето на Емпедокъл от Сицилия ние виждаме един представител на човечеството, един представител на много хора, които също гладуваха, понеже тяхната душа вече не намираше предишните откровения и сега трябваше да се задоволи с абстракциите на Аза, тъй че можем да говорим за „гладуващия Емпедокъл“, за „духовен глад“, какъвто изпитваха всички хора през тогавашната епоха. Целият глад на човечеството се стовари в душата на Христос Исус малко преди настъпването на Голготската Мистерия. И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея. Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди.
към текста >>
43.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Във всеки случай такива, които често пъти важат, като художници за една епоха, обаче в действителност не са такива, то не ще получат едно ново осветление, едно ново
озарение
.
Можем да изтълкуваме това място според ума, обаче това което художникът иска да каже за духовният свят, как той говори като един пророк, ние се научаваме да познаваме това, когато сме направили съответното откритие в духовното изследване. Така е при всеки истински художник, при всеки истински човек на изкуството. Той съвсем не е нужно да го знае в неговия всекидневен живот, съвсем не е нужно да знае това, което се влива във него като вдъхновение. И това, което човечеството е получило чрез хората на изкуството в течение на столетия, не ще избледнее чрез разпространение на Духовното движение, а ще бъде задълбочено все повече и повече. И няма ни какво съмнение, че за хората ще изгрее една светлина относно техните истински хора на изкуството, които чрез окултното изследване ще прогледнат в духовния свят, в онзи свят, от който се вдъхновявани хората на изкуството.
Във всеки случай такива, които често пъти важат, като художници за една епоха, обаче в действителност не са такива, то не ще получат едно ново осветление, едно ново озарение.
Никое величие на деня не ще бъде познато, че то няма никакво вдъхновение от духовния свят. Следващата сфера може да бъде наречена в Окултизма сфера на Венера. Тук ние разширяваме нашето същество до планетата Меркурий, която в Окултизмът се нарича Венера: до там разширяваме ние нашето същество. В тази сфера отново нещо има голямо влияние върху човека и отново то влияе така, че онзи кой то притежава това нещо става един общителен, дружелюбен дух, а липсата на това нещо е страшно мъчително. Това е религиозното чувство, религиозното настроение.
към текста >>
44.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното
озарение
на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
към текста >>
Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско
озарение
, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен.
Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността. Но в душата си ти би могъл да пробудиш и молитвеното смирение; тогава чрез Йога ти се издигаш от една степен до друга степен в духовния свят, лежащ в основата на всички хора. Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят. Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога.
към текста >>
45.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на
озарение
, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента. Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества. Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо.
към текста >>
46.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В своите описания той би трябвало да се ръководи не от
озарение
то на душата, а отличния елемент, от възмущението си от това или онова.
Когато светлината на Духа намаля до такава степен, че настъпи Четвъртата следатлантска епоха, все още беше налице една такава взаимовръзка между Духа и външните душевни качества на човека, каквато е характерна за състоянието Раджас. Точно в тази епоха се разигра Мистерията на Голгота. А бихме ли могли да се произнесем за тази епоха, изхождайки от състоянието Раджас? Не, това не е възможно. Ако някой би поискал да се произнесе за Мистерията на Голгота, той би трябвало ако си послужим с термин от философията Санкхия да остане в състоянието Раджас.
В своите описания той би трябвало да се ръководи не от озарението на душата, а отличния елемент, от възмущението си от това или онова.
И така, апостол Павел описва нещата, изхождайки от състоянието Раджас. Доловете само с каква сила пулсират някои думи от неговото Послание до солуняни, от неговото Послание до коринтяни, от неговото Послание до римляни! Онова, което изригва там като гняв и смелост, е извънредно характерно за личния елемент на Павловите Послания. Гневът и смелостта са типични за Павловите Послания: точно такива трябваше да бъдат те! Колко различна е Бхагавад Гита облъхната от спокойна светлина, безстрастна и безлична, понеже тя идва като апотеоз на една обречена епоха, която все пак дава на човечеството един заместител на онова, което умира и всъщност отново го връща във висините на духовния свят.
към текста >>
47.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно
озарение
една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна.
Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание. Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят?
Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна.
Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят. Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен. Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели.
към текста >>
48.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Всяка истина, която човек получава от духовния свят, идва до него като едно
озарение
.
Има много случаи в живота, които изискват сурова и строга критика. Всичко това означава: Хората трябва да приемат не измислената от тях действителност, а истинската действителност. Махалото трябва да се движи между ясно очертаните понятия и преливащата от обич прегръдка, която събира в себе си явленията и процесите на целия свят. Ако я приемем както трябва, Духовната наука може да се превърне за нас в един верен пътеуказател. А ние трябва да се научим да я приемаме истински.
Всяка истина, която човек получава от духовния свят, идва до него като едно озарение.
И когато после към тези истини започнем да се отнасяме както се отнасяме към външните сетивни факти, ние правим грешка спрямо Духовната наука, спрямо антропософията. Тя може да разбере всичко. Обаче когато към всичко, което казва един антропософ, отправяме постоянното: Защо? Защо? това изглежда съвсем фалшиво, защото той получава отговорите като озарение от духовния свят.
към текста >>
това изглежда съвсем фалшиво, защото той получава отговорите като
озарение
от духовния свят.
Всяка истина, която човек получава от духовния свят, идва до него като едно озарение. И когато после към тези истини започнем да се отнасяме както се отнасяме към външните сетивни факти, ние правим грешка спрямо Духовната наука, спрямо антропософията. Тя може да разбере всичко. Обаче когато към всичко, което казва един антропософ, отправяме постоянното: Защо? Защо?
това изглежда съвсем фалшиво, защото той получава отговорите като озарение от духовния свят.
Представете си, че срещам един човек и му казвам: "Ханс Мюлер ми съобщи нещо важно", а той попита: "Добре, но защо ти го каза? " Нали разбирате в този случай неговото "Защо" просто няма никакво значение. Основното тук е да разберем, че отговорите от духовния свят идват като озарения.
към текста >>
49.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Те бяха по-скоро едно
озарение
.
Древният човек получаваше своите мисли. Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения. Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание.
Те бяха по-скоро едно озарение.
Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли. И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето
озарение
от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове. И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли. И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства. Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото. И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво
озарение
, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват,
озарение
то би могло да бъде донякъде съмнително.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание.
Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително.
Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
към текста >>
Въпреки това, някаква степен на
озарение
била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената.
Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително.
Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената.
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам.
към текста >>
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това
озарение
то, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново
озарение
.
И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята. Така ученикът се довеждал в духа до съзерцание на зимното – отвътре навън. А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение.
Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса.
към текста >>
52.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно
озарение
хората са стигали до тази първична мъдрост.
Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом. Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества. От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил. Тези същества бяха някога на Земята. Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята.
Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост.
И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята. Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
към текста >>
53.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Озарение
то в мистериите и пра учителите.
* ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. Заблуждението на нашата цивилизация. Първичната мъдрост.
Озарението в мистериите и пра учителите.
Лунни същества и слънчеви същества. Гледни точки за разбирането на човешката съдба. Гарибалди. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. Акашовата хроника.
към текста >>
54.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това вътрешно
озарение
се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите.
И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост. Как е живяла тази прамъдрост? Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно.
Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите.
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството.
към текста >>
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си
озарение
то.
Как е живяла тази прамъдрост? Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите.
Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
към текста >>
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно
озарение
.
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост. Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение.
Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост.
към текста >>
Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до
озарение
то, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез
озарение
то са станали великите учители на човечеството.
Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана.
Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството.
Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост. Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло. Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи. Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци.
към текста >>
Те са тук, за да дадат
озарение
то, което беше съдържание на първичната мъдрост.
Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение. Той не беше на мнението, че нещо от въздушните кули го озарява. Това би било приблизително така, както ако днес бихме слушали един човек да говори зад един параван и не бихме вярвали, че там говори един човек, а нещо неопределено ни шепне нещо зад паравана. Също както днес, когато бихме чули това, не бихме вярвали, че там говори нещо неопределено, а бихме предположили, че зад паравана има едно същество, което не виждаме, така и онзи, който стигаше до озарението, знаеше, че тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а чрез озарението са станали великите учители на човечеството. Такъв човек имаше съзнанието, че е от плът и кръв, ходи между земни същества, които не са от плът и кръв, които обаче имат едно етерно тяло, които са етерни същества.
Те са тук, за да дадат озарението, което беше съдържание на първичната мъдрост.
Така хората знаеха, че Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло. Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи. Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци. Това всъщност е много смешен възглед! Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия.
към текста >>
55.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава
озарение
, получава просветление относно тези два проблема.
Това е била първата теория. Както виждате, тя му се присънила. Тази напълно материалистична теория е била получена от него по вдъхновение. Втората теория е така наречената теория на бензола. Нея той вече друг път, не в Лондон, а на друго място, задрямвайки, видял насън.
Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема.
Всичко това е било истинско просветление. Иска ми се да се знае защо се протестира, когато се каже, че Исус - този, който останал - в своята тридесета година станал съвсем друг. Разбира се, Кекуле не станал изведнъж съвсем друг човек, защото неговото просветление е било мизерно. Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло знание за целия свят. Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно.
към текста >>
НАГОРЕ