Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2020
резултата от
566
текста в
3
страници с части от думите : '
Общество
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
286
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В това
общество
изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките). В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия.
Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
2.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано
общество
на противния свят.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят.
Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено.
към текста >>
3.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче човекът не принадлежи само на себе си, той принадлежи и на
общество
то.
Ако при едно действие изпускаме изпредвид тази връзка с личността, тогава то въобще престава да бъде едно явление на душата. То попада или под понятието на неорганичната природа, или под това на органичната. Ако върху една маса се намират две топки и аз блъсна едната върху другата, щом се абстрахирам от моето намерение и моята воля, всичко се свежда до физически или физиологически процес. При всички прояви на духа: Мислене, чувстване, воление, важното и да ги познаем в тяхната същност като прояви на личността. Върху това почива психологията.
Обаче човекът не принадлежи само на себе си, той принадлежи и на обществото.
Това, което се проявява в него, не е само неговата индивидуалност, а същевременно тази на народната общност, на която той принадлежи. Това, което той върши, произтича от неговата пълна сила както и от тази на неговия народ. Със своята мисия той изпълнява една част от тази на неговата народностна общност. Важното е, неговото място сред народа му да бъде такова, че може да прояви напълно силата на своята индивидуалност. А това е възможно само тогава, когато организмът на народа е от такова естество, че отделният човек да може да си намери мястото, на което да може да постави своя лост.
към текста >>
4.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Природата прави от човека само едно природно творение, а
общество
то го превръща в законосъобразно действащо същество; свободно същество само той самият може да направи от себе си.
Природата прави от човека само едно природно творение, а обществото го превръща в законосъобразно действащо същество; свободно същество само той самият може да направи от себе си.
На определен етап от неговото развитие природата освобождава човека от своите окови; обществото довежда това развитие до една по-нататъшна точка; окончателната шлифовка човекът може само лично да си предаде.
към текста >>
На определен етап от неговото развитие природата освобождава човека от своите окови;
общество
то довежда това развитие до една по-нататъшна точка; окончателната шлифовка човекът може само лично да си предаде.
Природата прави от човека само едно природно творение, а обществото го превръща в законосъобразно действащо същество; свободно същество само той самият може да направи от себе си.
На определен етап от неговото развитие природата освобождава човека от своите окови; обществото довежда това развитие до една по-нататъшна точка; окончателната шлифовка човекът може само лично да си предаде.
към текста >>
Държавата,
общество
то, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот.
Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели. Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност. Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
Това, че държавата и
общество
то въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот. Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели.
Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност. Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
5.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава,
общество
).
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет.
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество).
Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
6.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тогава човек винаги намира
общество
.
За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин. („Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати. По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора.
Тогава човек винаги намира общество.
Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици. За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност.
към текста >>
Избягва
общество
то на хората.
По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора. Тогава човек винаги намира общество. Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици. За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа.
Избягва обществото на хората.
Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други. Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се намират „човешка общност“, „човешки правила“. Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „Веселата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна. Хората не бива да го доближават твърде близо, ако е нужно той да ги изтърпи.
към текста >>
7.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Общество
то наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти.
По същия начин преценява резултата от чуждите действия. Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други.
Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти.
Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите.
към текста >>
Силата на
общество
то се изправя срещу силата на отделния човек.
Морална преценка на действията не познава. Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти.
Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек.
Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите. Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на
общество
то и наказанието на този отделен човек.
Той е аморален. Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек.
Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек.
Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите. Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно
общество
.
Общоприетото зло аморалният разглежда също така като следствие на човешки инстинкти. Наказанието за него не е морално обосновано, а представлява само средство за изкореняване на инстинкти, които са вредни за други. Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек.
Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество.
Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите. Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на
общество
то да се окачестви като лош за другите.
Обществото наказва, според възгледа на аморалиста, не защото има „морално право“ да изкупва вината, а само защото се оказва по-силно от отделния човек, който има противопоставящи се на общността инстинкти. Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание.
Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите.
Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
Правото в дадено време се изразява само в това, което
общество
то приема като най-добра основа за своята воля за власт.
Силата на обществото се изправя срещу силата на отделния човек. Това е естествената взаимовръзка на едно „лошо“ действие с правораздаването на обществото и наказанието на този отделен човек. Волята за власт, тоест волята за изживяване на онези инстинкти, които са налице при повечето хора, е тази, която се проявява в грижата за ред в едно общество. Победата на мнозинството над отделния човек е това наказание. Победи ли отделният човек, тогава би трябвало начинът на действие на обществото да се окачестви като лош за другите.
Правото в дадено време се изразява само в това, което обществото приема като най-добра основа за своята воля за власт.
към текста >>
От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото
общество
настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности.
Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си. Разглеждането на мисловните вътрешни подбуди води още по-далеч. Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност. И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора.
От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности.
Той може да противопостави това мнение на защитника на несвободата, който вярва, че действието на дадено множество от хора е в хармония само когато всички те са поведени чрез външна сила към обща цел. Сво-бодомислещият не е и привърженик на възгледа, който оставя да владеят напълно свободно животинските инстинкти и иска да разруши целия законов ред. Той обаче желае абсолютна свобода за онези, които не искат просто да следват животинските си инстинкти, а са в състояние да създават морални вътрешни подбуди, свое добро и свое зло.
към текста >>
8.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Преди Сократ в доброто
общество
диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>
9.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на
общество
то, от сганта.
Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин.
„Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта.
Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина.
към текста >>
10.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско
общество
като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ.
Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци! “ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г.
за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ.
Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр.
към текста >>
11.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Лекции в Гьотевото
общество
, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското
Общество
в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Отделяне от Теософското
общество
и основаване на Антропософското
общество
.
1913 г.
Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).
към текста >>
„Антропософското
общество
“ прераства в „Единно антропософско
общество
“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософскотообщество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското
общество
.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
12.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в
общество
то, което пази тази традиция.
От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа".
За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция.
Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>
13.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Всяка човешка дейност може да е от полза на човечеството; и за човешката душа е много по-достойно да вникне в необходимостта от една незначителна, дори отблъскваща, но полезна за
общество
то работа, отколкото да смята: "Тази работа е неподходяща за мен, аз съм призвана за нещо по-добро"
Всяка човешка дейност може да е от полза на човечеството; и за човешката душа е много по-достойно да вникне в необходимостта от една незначителна, дори отблъскваща, но полезна за обществото работа, отколкото да смята: "Тази работа е неподходяща за мен, аз съм призвана за нещо по-добро"
към текста >>
14.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в
общество
то на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух.
Ето защо всичко, което беше приело дух, бе отделено от тях. Чрез това останалите паднаха oще по-ниско и по-ниско до степента на животинското. Следователно наред с човеците се образуваха също и човекоподобни животни. В своя път човекът изостави, така да се каже, една част от неговите събратя назад, за да се издигне той-самият по-високо. Този процес съвсем не беше приключил.
Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух.
Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества. Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни. Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие.
към текста >>
15.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото
общество
не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк. Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин. И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост. Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание.
Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание.
За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка. Ние ще сгрешим напълно, ако в същия смисъл както при човека, по отношение на съзнанието, за което става дума тук, останем във физическия свят.
към текста >>
16.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското
общество
.
Поради изразеното много пъти желание, тези публикувани през 1904 година от др Рудолф Щайнер статии най-после след тридесет и пет години се издават под формата на книга. Те бяха написани и поместени в първоначално месечно, а по-късно по-рядко издаваното списание “Луцифер Гносис”. На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика.
Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество.
Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца. През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия език и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят. При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
към текста >>
17.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Общо съвещание на Конгреса на
общество
то на немските естествоизпитатели и лекари от Любек
15 Wilhelm Ostwald, 1853-1932, “Преодоляването на научния материализъм”, лекция, държана на 3.
Общо съвещание на Конгреса на обществото на немските естествоизпитатели и лекари от Любек
към текста >>
18.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си забравила, мила Естела, че точно тази вечер пред нашето
Общество
ще бъде представена драмата, за която от дълго време сме се готвили.
Ти си забравила, мила Естела, че точно тази вечер пред нашето Общество ще бъде представена драмата, за която от дълго време сме се готвили.
към текста >>
19.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Лекции в Гьотевото
общество
, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското
Общество
в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Отделяне от Теософското
общество
и основаване на Антропософското
общество
.
1913 г.
Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).
към текста >>
„Антропософското
общество
“ прераства в „Единно антропософско
общество
“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософскотообщество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското
общество
.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
20.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско
Общество
.
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество.
Записките принадлежат на определени слушатели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията. Разбира се, последното е една естествена предпоставка за тези лекции. Те са изградени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука". И ако тази малка книжка, съдържаща споменатите лекции, попадне в ръцете на човек, комуто липсват горните предпоставки, тя би могла да му се стори като сбор от куриозни разсъждения на една пълна фантастика. Посочените книги разкриват научните основи на всичко, изложено тук.
към текста >>
21.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки;
общество
то и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот. Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр. пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г. пр. Хр.
Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение. Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
към текста >>
22.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на
общество
то.
Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото.
Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта.
към текста >>
Разумното устройство на
общество
то, мисълта, която го прониква, е държавата.
Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото.
Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
към текста >>
"Когато държавата се смесва с буржоазното
общество
и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и
общество
то и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта.
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
23.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в
общество
то на художниците и поетите.
Обаче в лицето на Карл Фогт ние се научаваме да познаваме един човек, който имаше дълбоко разбиране за красотата на природата и се стараеше да нарисува тези красоти като дилетант в живописта.
Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в обществото на художниците и поетите.
Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на душите. Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абстрактните понятия, с които философията се занимава?
към текста >>
24.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В това съчинение се казва, че сред човешкото
общество
става една непрестанна състезателна борба, понеже населението много по-бързо отколкото количеството на природните средства.
Дарвин бе доведен до тези мисли чрез съчинението на националикономика Малтус. "Върху условията и последствията на умножението на рода".
В това съчинение се казва, че сред човешкото общество става една непрестанна състезателна борба, понеже населението много по-бързо отколкото количеството на природните средства.
Дарвин разпростря върху цялата природа този закон установен за историята на човечеството и направи от него един обширен закон за целия жив свят.
към текста >>
25.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /биологията/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото
общество
.
Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано. Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката.
Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /биологията/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото общество.
Неговият стремеж е насочен към това, да направи всички тези науки така прости, каквито е математиката. Явленията, с които отделните науки се занимават, са винаги различни; обаче законите са всъщност винаги същите.
към текста >>
Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в
общество
то и т.н.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли.
Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н.
ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт. Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели. В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./.
към текста >>
Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в
общество
то, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони.
ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт. Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели. В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./.
Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони.
Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока. Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли. Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване.
към текста >>
Всички подобни ненаучни начини на мислене "могат да бъдат разбрани в стадия на детската незрялост или на трескави пристъпи, или в обратното развитие на остарялостта; при тези предпоставки те могат да завладеят цели епохи и части на човечеството или случайно отделни елементи на западнали слоеве на
общество
то, но винаги те принадлежат на областта на незрялостта, на патологичното или на обхванатите вече от разлагане остатъци".
Дюринг обсипва с най-груби изрази всички светогледи, които не изхождат от строго научни изходни точки, а от други.
Всички подобни ненаучни начини на мислене "могат да бъдат разбрани в стадия на детската незрялост или на трескави пристъпи, или в обратното развитие на остарялостта; при тези предпоставки те могат да завладеят цели епохи и части на човечеството или случайно отделни елементи на западнали слоеве на обществото, но винаги те принадлежат на областта на незрялостта, на патологичното или на обхванатите вече от разлагане остатъци".
/Курс по философия стр. 44/. Това, което са извършили Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, той ги осъжда като излияние на шарлатанска професорска мъдрост; за него идеализма като светоглед е една теория на лудостта. Той иска да създаде една философия на действителността, която единствено е природосъобразна, защото "отстранява изкуствените и противните на природата съчинения и за първи път прави от понятието на действителността по един начин, който изключва всякакъв пристъп на мечтателска и субективистично ограничена представа за света". /Курс по философия стр. 13/.
към текста >>
26.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в
общество
и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта. "Човекът" казва Фехнер в неговата "Книжка за живота след смъртта" не живее на Земята веднъж, а три пъти. Първата степен на неговия живот е един непрекъснат сън, втората една смяна между сън и будност. Третата е една вечна будност.
Но първата степен човек живее самотен в тъмнина; на втората той живее в общество и отделно до и между другите в една светлина, която повърхността му отразява, на третата неговият живот се преплита с този на другите в един по-висш живот воден в най-висшия дух и той гледа в същността на ограничените неща.
На първата степен тялото се развива от зародиша и си създава своите органи за втората, на втората от зародиша се развива духът и си създава нови органи за третата; на третата степен се развива божественият зародиш, който се намира във всеки човешки дух и още тук сочи нагоре към едни тъмен за нас, но не за духа на третата степен светъл като ден отвъден свят чрез предчувствие, вяра, чувство и инстинкт на гения, свят намиращ се над човека. Преходът от първата степен до втората на живота се нарича раждане; преходът от втората към третата се нарича смърт".
към текста >>
27.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ноември 1891 пред Гьотевото
Общество
във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена като реферат в издаваното от К. Ю.
На 27.
Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена като реферат в издаваното от К. Ю.
Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото Общество във Виена"
към текста >>
Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото
Общество
във Виена"
На 27. Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена като реферат в издаваното от К. Ю.
Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото Общество във Виена"
към текста >>
„Във Ваше отсъствие аз два пъти бях във Виена [...] Второто пътуване до Виена предприех, за да изнеса пред Гьотевото
Общество
една лекция, свързана със Зелената Змия.
„Във Ваше отсъствие аз два пъти бях във Виена [...] Второто пътуване до Виена предприех, за да изнеса пред Гьотевото Общество една лекция, свързана със Зелената Змия.
Както знаете, тази Приказка съдържа най-дълбоките житейски мъдрости, до които е проникнал Гьотевият Дух. Може би Вие бихте били художникът, който ще съумее да превърне в картини някои от чудните събития, на които ставаме свидетели. Една такава задача би трябвало да ощастливи всеки истински художник. Така Вие бихте нарисували нещо, което има своя дълбок духовен смисъл, също както композициите на Рафаело и Леонардо. Според мен тук може да бъде постигнат най-високият връх на изобразителното изкуство.
към текста >>
Пред Теософското
Общество
в Лондон той говори за
Рудолф Щайнер непрекъснато разширява темите, свързани с Приказката.
Пред Теософското Общество в Лондон той говори за
към текста >>
„Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в началото на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото
Общество
във Виена.
„Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в началото на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена.
Това, което казах тогава, впоследствие се разшири в най-различни посоки. Обаче всичко, което оттогава съм публикувал или съобщавал устно, е само последица от мислите, които развих в хода на споменатата лекция. Моята драма
към текста >>
28.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Кармата на Антропософското
Общество
15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
1924 (Събр. Съч. № 240).
към текста >>
*30.Теософското
Общество
е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
*30.Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското
Общество
, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
От 1907 президент на Теософското
Общество
става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност.
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност.
При цялото си уважение към различните религии, Р. Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие" от планетарната и общочовешката еволюция."
към текста >>
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското
Общество
подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското
Общество
и до създаването на Антропософското
Общество
.
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят. Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята. Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" непрекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр. съч. 155).
към текста >>
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското
Общество
прекара в рамките на Теософското
Общество
.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
към текста >>
Специалната задача на Антропософското
Общество
през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
към текста >>
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*31.Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
Първото Антропософско
Общество
е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско
Общество
, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
От този момент Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско
Общество
, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Антропософското
Общество
ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
„Антропософското
Общество
е не тайно, а отворено за всички.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Антропософското
Общество
не допуска какъвто и да е вид сектантство.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Членовете на Антропософското
Общество
могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско
Общество
.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско
Общество
, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското
Общество
, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
към текста >>
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското
Общество
голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
към текста >>
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско
Общество
и Свободната Школа за Духовна наука.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука.
към текста >>
29.
08. УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЛЕКЦИИ ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
30.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на
общество
то.
Тези сили винаги са присъствували в човешките общества, но досега не са били ясно осъзнавани. Те са тези, които създават своите институции и „органи" в хода на отделните цивилизации.
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Комунистическите режими ни демонстрират това по един чудовищен начин.
към текста >>
31.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и
общество
то.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
32.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на
общество
то, че да служи по най-добър начин на своите поданици.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката. Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят.
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици.
Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на
общество
то, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката. Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят. Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици.
Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че
общество
то се стреми да служи на индивида според своите възможности.
Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения. Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
към текста >>
Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в
общество
то, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице.
Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани.
Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>
От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото
общество
.
Както съвременната епоха издига автономията на духовния живот като един вид социален императив, същото се отнася и за принципа на кооперирания труд в областта на икономическия живот. В съвременния етап от човешката еволюция стопанският организъм включва стоково производство, стоков оборот и стоково потребление. Благодарение на тях се задоволяват човешките потребности. Всеки от хората, които участвуват по един или друг начин в стопанския живот, има своите тесни интереси.
От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото общество.
Това не винаги е било така, а и днес не е така навсякъде по Земята, но по същество този принцип е валиден в цивилизованите среди на човечеството.
към текста >>
33.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Огромна част от мотивите, които се излагат пред
общество
то са разбираеми и ясни.
За развитието на модерните технологии и модерния капитализъм днес се говори твърде много. Но как възникна съвременният пролетариат в хода на това развитие, как стигна той до своите изисквания чрез установяването на новите стопански и икономически структури?
Огромна част от мотивите, които се излагат пред обществото са разбираеми и ясни.
И все пак в тях има нещо съществено, което остава скрито, но не и за този, които успее да се предпази от хипнотизиращата формула, че външните условия предопределят начина на човешкия живот. Ясно е, че тук може да проникне само непредубеденият поглед в дълбините на човешката същност и в бликащите от нея душевни импулси. Наистина пролетарските изисквания се очертаха в епохата на съвременните технологии, в епохата на съвременния капитализъм; обаче обяснението на всички тези факти не хвърля никаква светлина върху чисто човешките импулси, които са в основата на тази проблематика. И докато не проникнем в живата същност на тези импулси, ние едва ли ще стигнем и до истинския облик на „социалните въпроси".
към текста >>
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред
общество
то, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание.
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание.
Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение. Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия. Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в
общество
то, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота.
То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен. Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият. Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото
общество
и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание. Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание. Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия.
В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
към текста >>
Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в
общество
то.
Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота.
Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото.
И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство. Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
към текста >>
Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който
общество
то можеше да предложи.
Основната душевна нагласа на работника се определя от обстоятелството, че бидейки принуден да възприеме пролетарския стил на живот, той не може да отправи подобно очакване към духовния живот на своята епоха. Той се нуждае от такъв духовен живот, който да му гарантира истинско човешко достойнство. Защото, след като беше вплетен в съвременната икономическа система на капитализма, най-дълбоките му душевни стремейки бяха насочени именно към такъв духовен живот. Единственият духовен живот обаче, който му предоставиха господстващите класи под формата на идеология, опустоши душата му напълно.
Насочващата и решителна сила на съвременното социално движение може да възникне само в онзи забележителен момент, когато в пролетарските среди ще се пробуди копнеж към по различен духовен живот от този, който обществото можеше да предложи.
Обаче и занапред тези факти няма да бъдат приемани нито от пролетарските, нито от бюргерските класи. Защото непролетарските класи изобщо не страдат от идеологическия отпечатък на съвременния духовен живот, който те му наложиха. Страдат пролетариите. Идеологическият отпечатък върху наследения от тях духовен живот им отнема нещо бавно вярата в непобедимата сила на духовния свят. И само точната преценка на този факт може да посочи верния изход за излизане от социалния лабиринт на нашата епоха.
към текста >>
34.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното
общество
.
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество.
От една страна човешкото внимание се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм. Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав.
към текста >>
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото
общество
.
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото общество.
Те искаха да установят, коя част от социалния организъм е клетката, клетъчните структури, тъканите и т.н. Наскоро излезе и книгата на Меrеу „Мутации на света". Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия обществен организъм. Основната идея за „троичното устройство" няма абсолютно нищо общо с тази игра на аналогии. И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство".
към текста >>
И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото
общество
, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство".
Впрочем след като Schaffle написа своята книга върху строежа на социалния организъм, мнозина започнаха па търсят аналогии между устройството на едно природно същество например това на човека и устройството на човешкото общество. Те искаха да установят, коя част от социалния организъм е клетката, клетъчните структури, тъканите и т.н. Наскоро излезе и книгата на Меrеу „Мутации на света". Там също се правят опити за механично пренасяне на определени естественонаучни факти и закони в сферата на човешкия обществен организъм. Основната идея за „троичното устройство" няма абсолютно нищо общо с тази игра на аналогии.
И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство".
Стремежът тук не се състои в това да се прехвърлят някои удобни за естественонаучните факти истини в областта на социалния организъм. Стремежът е абсолютно друг: Човешкото мислене и човешкото усещане да вникнат в съответстващата на самия живот идея за разглеждане на естествения природен организъм и после да я приложат в областта на социалния организъм. Когато просто пренасяме това, което смятаме, че сме научили за природния организъм там, в областта на социалния организъм, както това често става, само потвърждаваме, че все още не сме усвоили способността да разглеждаме социалния организъм като нещо самостоятелно, да го изучаваме според неговите собствени закономерности, с други думи да го третираме според същите условия, които са необходими за разбирането на живия организъм. В същия миг, когато действително и обективно се изправим пред независимата цялост на социалния организъм също както естествоизпитателят застава пред живия организъм за да проникнем в неговите собствени закони, в този миг изследователската сериозност отхвърля всяка игра на аналогии.
към текста >>
Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в
общество
то.
Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот. От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото.
към текста >>
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния капитализъм в човешкото
общество
.
Едно от тези звена е стопанският живот.
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния капитализъм в човешкото общество.
Стопанският живот трябва да съществува като самостоятелно звено вътре в социалния организъм, и то с такава относителна самостоятелност, каквато има нервно-сетивната система в човешкия организъм. Стопанският живот е свързан с всичко, което засяга стокопроизводството, стокооборота и потреблението.
към текста >>
Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото
общество
да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм.
Първата, стопанската система, е свързана с всичко онова, което трябва да съществува, за да регламентираме материалните си отношения с външния свят. Втората система е необходима поради междучовешките отношения в социалния организъм. Третата система има общо с това, което трябва да бликне от човешкия индивид и да се включи в социалния организъм.
Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм.
В днешно време чрез своите собствени закономерности стопанският живот прие строго определени форми. Благодарение на една едностранчива активност той зае особено важни позиции в човешкия живот. Другите две звена на социалния живот засега не са стигнали дотам да се включат по правилен начин в социалния организъм според собствените си закони. За тази цел е необходимо изхождайки от споменатите вече нови усещания човек сериозно да се заеме с идеята за троичното устройство на социалния организъм; всеки, с оглед на мястото, в което е поставен от живота. Защото в смисъла на опитите, целящи разрешение на социалните въпроси, които обсъждаме тук, всеки отделен човек има своите задачи, както днес, така и в близкото бъдеще.
към текста >>
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото
общество
с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
Изобщо природните дадености трябва да бъдат вземани под внимание при всеки опит за социализиране, при всеки опит, целящ да предаде стопански облик на съвместния човешки живот. Защото в основата на всеки стокооборот и на всяка трудова дейност, както и на всякакъв вид духовен живот, е заловено като първопричина това, което обвързва човека към определена част от природата. Върху зависимостта между социалния организъм и природните дадености трябва да мислим по същия начин, както при обучението на отделния човек се съобразяваме с неговите дарби. Можем да онагледим това с един прост пример. Нека само да се замислим как в определени области на Земята, където бананите са основна храна за населението, важна особеност за съвместния човешки живот се явява онази част от трудовата дейност, която се стреми да пренесе плодовете от банановите плантации до определени места, за да се преработят в едни или други хранителни продукти.
Ако сравним човешкия труд, целящ да превърне бананите в храна за човешкото общество с труда, необходим примерно тук в Средна Европа за преработката на даден сорт пшеница, ще се окаже, грубо сметнато, че в първия случаи трудът е триста пъти по-малък.
към текста >>
От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между индивидите и
общество
то.
Стоката има своята стойност чрез онзи, който я ползува. Поради обстоятелството, че стойността на стоката се определя от консуматора, тя стоката, е поставена по съвсем друг начин в социалния организъм, отколкото всички други неща, които също имат стойност за човека като принадлежаща единица към този организъм. Трябва да разглеждаме стопанския живот безпристрастно и да разграничаваме в него трите елемента: Стокопроизводство, стокообмен и потребление. Принципната разлика, която съществува между това, което трябва да се основава на чисто правните отношения, и това, което е налице в междучовешките отношения след като единият индивид произвежда стоки за другия не може да се установи просто теоретично. В чисто практически смисъл, логичният извод е, че в социалния организъм правовият живот трябва напълно да се отдели от стопанския живот.
От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между индивидите и обществото.
В рамките на стопанската система човек се обръща към човека, защото всеки обслужва интереса на другия; в рамките на правовата система отношенията между хората са коренно различни.
към текста >>
Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от
общество
то, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава. Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки.
Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на
общество
то в посоката, за която става дума тук.
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук.
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото
общество
.
Подобен възглед е опустошителен спрямо духовния живот на човека, но той е в сила само докато възникне усещането: в духовната област цари една действителност, която се издига високо над външния материален свят; една действителност, която носи своето съдържание в самата себе си. А такова усещане е невъзможно да възникне, ако духовният живот в рамките на социалния организъм не се разгръща, движен от своите собствени импулси. Само такива представители на духовния живот, които действуват в горния смисъл, притежават и силата да придадат на този живот подобаващото му значение в социалния организъм.
Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото общество.
Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област. Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи.
към текста >>
35.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез
общество
то.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото.
Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот. По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
Впрочем днес в
общество
то липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот.
Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
към текста >>
В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на
общество
то, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация.
В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на
общество
то определени блага, които са в интерес на всички.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм.
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
към текста >>
Независимо от мястото си в
общество
то, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа.
Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото
общество
е един жив и непрекъснато развиващ се организъм.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население?
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм.
Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на
общество
то чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
към текста >>
Тази служба в името на
общество
то предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото
общество
.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото общество.
към текста >>
Ограничаването на свободното разпореждане със средствата за производство има същите последици за
общество
то, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам или в съдружие с другите.
Ограничаването на свободното разпореждане със средствата за производство има същите последици за обществото, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците.
към текста >>
Ако човек отправи своя поглед към
общество
то като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото
общество
.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост.
Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество.
В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси.
към текста >>
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото
общество
.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот.
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на
общество
то.
интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост.
С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото.
Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на
общество
то.
В троичният социален организъм подобно средство може да бъде намерено. В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата държава.
Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото.
към текста >>
Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на
общество
то, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност.
Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм.
И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Изобщо, ако
общество
то е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му. Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
към текста >>
А най-добрият за
общество
то начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности.
А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство.
А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности.
А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на
общество
то.
Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото
общество
.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
към текста >>
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за
общество
то начин.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат.
към текста >>
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към
общество
то в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на
общество
то.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на
общество
то.
Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот.
Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото.
От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида. Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>
От друга страна,
общество
то също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида.
Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото.
От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида.
Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>
Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото
общество
.
Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото. От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида.
Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>
Усет за истинския интерес на
общество
то може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото
общество
.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на
общество
то.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на
общество
то.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото
общество
.
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци. Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение. За такива тенденции вече стана дума.
След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува.
към текста >>
Стремежът е точно обратен да се преодолее съсловното делене на
общество
то.
Подробностите, които бяха посочени за отделните сфери на социалния живот, ясно показват, че тук основната идея опира не до едно модернизиране на трите големи съсловия: Тези, които го изхранват, тези, които служат на отбраната му и тези, които го образоват, както някои биха помислили и както практически се приемат лекциите ми върху тези теми.
Стремежът е точно обратен да се преодолее съсловното делене на обществото.
Не хората ще бъдат социално разделяни в класи и съсловия, а самият социален организъм ще бъде троично разделен. И точно по тази причина, човекът ще може да бъде наистина човек. Защото троичното разделяне ще бъде такова, че ще позволи на човека да се включи със своя живот във всяка от трите съставни части на социалния организъм. Обективните му интереси ще са застъпени в онази съставна част на социалния организъм, където той упражнява своята професия. Спрямо останалите, той ще изпитва дълбока и пълнокръвна свързаност, защото проявленията им ще го засягат лично.
към текста >>
36.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на
общество
то, то ще протича спокойно и миролюбиво.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото
общество
.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция. Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне. Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н.
Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за
общество
то ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
(По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
към текста >>
Днес
общество
то трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи. Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит".
Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай.
Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
37.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на
общество
то.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото.
Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
на
общество
„От Извора“ за преводи на специализирана литература.
на общество „От Извора“ за преводи на специализирана литература.
към текста >>
39.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на
общество
то.
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила.
Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото.
Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят. А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
За тях е ясно, че правните институции на
общество
то се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката.
За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания.
Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията. И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система. В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното
общество
.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото
общество
да се подхранват истински в полза на социалния живот.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество. И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове.
Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното
общество
, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
40.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на
общество
то — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
към текста >>
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото
общество
от печалбата се ползват само шепа хора.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
41.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Между училищата и
общество
то съществува здравословна връзка само тогава, когато
общество
то постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно.
Между училищата и обществото съществува здравословна връзка само тогава, когато обществото постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно.
А това може да се осъществи само ако училищата и цялата образователна система се самоуправляват в рамките на социалния организъм. Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
към текста >>
Поради надмощието на икономиката в буржоазното
общество
през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм.
Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот.
Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
към текста >>
Мястото и работата на възпитателите в
общество
то трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията.
Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност.
Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>
42.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и
общество
то е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
43.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в
общество
то.
Социалистите имат склонност да разглеждат мотивацията за печалба, която и досега действа като основен подтик за работа, като нещо, което трябва да бъде елиминирано, ако искаме да създадем по-добри условия в обществото.
За такива хора следното се превръща в спешен въпрос: Кое ще ни накара да използваме уменията си с достатъчна енергия в полза на икономическото производство, когато себичността (намираща удовлетворение в печалбата) вече не може да се проявява? На този въпрос не се обръща дължимото внимание дори от онези, които възнамеряват да строят социализъм.
към текста >>
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за
общество
то.
Искането в бъдеще хората да не работят за себе си, а за общността, ще си остане напълно изпразнено от съдържание, докато нямаме конкретна идея как да се поощри човешката душа — да работи със същата воля за „за общността“, каквато проявява и за себе си. Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпределение на произведените блага.
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото.
Само по себе си съзнанието на някого, че работи за общността, няма да му даде осезаемо удовлетворение; съответно не може да го поощри да работи.
към текста >>
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото
общество
, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
44.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в
общество
то.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
към текста >>
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на
общество
то.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото.
Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа. От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа. И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
45.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в
общество
то.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически. Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
46.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към
общество
то.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля.
Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото.
Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
47.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на
общество
то — служба към
общество
то, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба.
Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение.
Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на
общество
то дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението.
Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
48.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в
общество
то имало недоволство и объркване.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество.
Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване.
Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си. Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на
общество
то.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин.
Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>
Най-доброто за
общество
то е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката.
Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо.
За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество. Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към
общество
то, след което непременно ще се осъществи социалистическото
общество
.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката. Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване.
Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за
общество
то.
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния ред.
Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
към текста >>
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на
общество
то като цяло.
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло.
Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи. Когато този индивид вече не желае или няма способност да насочи усилията си за оползотворяване на капитала, този капитал може да се пренасочи към друга личност със сходни умения. Това пренасочване няма да се извършва с държавни наредби или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
към текста >>
Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на
общество
то — без някой да му пречи.
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло.
Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи.
Когато този индивид вече не желае или няма способност да насочи усилията си за оползотворяване на капитала, този капитал може да се пренасочи към друга личност със сходни умения. Това пренасочване няма да се извършва с държавни наредби или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
към текста >>
49.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира
общество
то без този опит.
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Истината обаче е точно в обратното.
към текста >>
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в
общество
то се усеща липсата на право и справедливост.
Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път. Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост.
На това трябва да се противодейства извън икономиката.
към текста >>
Днес най-добрите услуги могат да се предложат на
общество
то само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес.
Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал.
Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това. Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които
общество
то се нуждае.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал.
Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае.
В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това. Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Съответно, целта на този ред е да изгради
общество
, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това.
Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в
общество
то.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото.
Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек. Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа. Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
50.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо
общество
.
В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи.
Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество.
Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа. От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него. В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.
към текста >>
51.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното
общество
и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището.
Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана.
към текста >>
52.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те виждат, че икономическият ред на
общество
то намира изражение в условията за живот на хората.
Такова възражение се прави от хора, които могат да видят наличието на икономически неравенства, но не виждат, че тези неравенства се създават от човешките същества, живеещи заедно в социалното тяло.
Те виждат, че икономическият ред на обществото намира изражение в условията за живот на хората.
И целят да направят така, че за много хора да е възможно да се радват на онова, което на тях им изглежда като по-добри условия за живот. Те вярват, че тази възможност ще се осъществи, щом в социалния ред се извършат промените, които са намислили.
към текста >>
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825, французин, основател на школата на утопичния социализъм и определян като първи идеолог на индустриалното
общество
.
[1] Бел.
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825, французин, основател на школата на утопичния социализъм и определян като първи идеолог на индустриалното общество.
към текста >>
53.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на
общество
то.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на
общество
то.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>
54.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако искаме някой да работи като член на
общество
то, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство.
Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>
55.
00. Съдържание
GA_26 Мистерията на Михаил
Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското
общество
Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
към текста >>
56.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на
Общество
то чрез ръководещите членове.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи.
Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове.
Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат. Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Добре е, когато
Общество
то се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове.
Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Чрез това животът на
Общество
то се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Обаче в
Общество
то трябва да може да се роди едно единно съзнание.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание.
Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на
Общество
то под формата на сказки.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места.
Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки.
Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
С това ще се допринесе за една единна форма на действие в
Общество
то, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят.
С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
Работата ще може да стане плодотворна за
Общество
то, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
към текста >>
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно
Общество
с едно духовно съдържание.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
към текста >>
Даже и тогава, когато чрез ръководещите членове в отделните групи се явяват нови идеи, те могат да бъдат свързани с това, което се дава по описания начин от Гьотеанума като една рамка на духовното действие на
Общество
то.
Даже и тогава, когато чрез ръководещите членове в отделните групи се явяват нови идеи, те могат да бъдат свързани с това, което се дава по описания начин от Гьотеанума като една рамка на духовното действие на Обществото.
към текста >>
Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в
Общество
то единият действува по един правилен начин в хармония с другия.
Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действуващите личности.
Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия.
Ако това не би могло да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към Обществото винаги ще остане нещо външно. Обаче тази принадлежност трябва да бъде нещо, което да се чувствува като вътрешно.
към текста >>
Ако това не би могло да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към
Общество
то винаги ще остане нещо външно.
Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действуващите личности. Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия.
Ако това не би могло да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към Обществото винаги ще остане нещо външно.
Обаче тази принадлежност трябва да бъде нещо, което да се чувствува като вътрешно.
към текста >>
Положението не може да бъде такова, че съществуването на Антропософското
Общество
да се използува от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а
Общество
то трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е Антропософия.
Положението не може да бъде такова, че съществуването на Антропософското Общество да се използува от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а Обществото трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е Антропософия.
Всичко друго може да се отглежда и развива вън от неговите рамки. Обществото не може да бъде използувано за такава цел.
към текста >>
Общество
то не може да бъде използувано за такава цел.
Положението не може да бъде такова, че съществуването на Антропософското Общество да се използува от тези или онези личности само като удобен случай, за да каже това, което такава личност иска лично да каже, изхождайки от едно или друго намерение, а Обществото трябва да бъде огнище, разсадник на това, което е Антропософия. Всичко друго може да се отглежда и развива вън от неговите рамки.
Обществото не може да бъде използувано за такава цел.
към текста >>
През последните години не беше в полза за
Общество
то, че някои отделни членове внесоха в него своите собствени желания, понеже считаха, че с увеличаването на
Общество
то ще намерят едно поле на действие за тези техни собствени желания.
През последните години не беше в полза за Обществото, че някои отделни членове внесоха в него своите собствени желания, понеже считаха, че с увеличаването на Обществото ще намерят едно поле на действие за тези техни собствени желания.
Можем да се каже: но защо срещу такива опити не са взети необходимите мерки, за да бъдат те пресечени? Ако това бе станало, тогава днес навсякъде бихте слушали да се говори: да, ако тогава бяха се приели подбудите от една или друга страна, къде бихме се намира ли днес? Но приети са били много неща, които плачевно са се провалили и това ни върна назад.
към текста >>
Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в
Общество
то е направен вече.
Но вече достатъчно с тези прийоми.
Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в Обществото е направен вече.
Подобни неща не трябва да се повтарят до безкрайност. Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а Обществото трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
към текста >>
Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а
Общество
то трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
Но вече достатъчно с тези прийоми. Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в Обществото е направен вече. Подобни неща не трябва да се повтарят до безкрайност.
Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а Обществото трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
към текста >>
57.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ОТ ГЬОТЕАНУМА
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ДАВАТ ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ ГЬОТЕАНУМА
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ДРУГИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ДРУГИ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
58.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Необходимо е действуващите членове на Антропософското
Общество
да обърнат внимание по този начин върху същността, която стои на основата на антропософското разглеждане на човешкото същество.
Необходимо е действуващите членове на Антропософското Общество да обърнат внимание по този начин върху същността, която стои на основата на антропософското разглеждане на човешкото същество.
Защото не трябва да се разбере само това, което може да се добие като познавателно съдържание чрез Антропософията, а също така, как може да се стигне до изживяването на това познавателно съдържание.
към текста >>
59.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
60.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Членовете на Антропософското
Общество
, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.
Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.
към текста >>
Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за
общество
то се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените.
Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
към текста >>
61.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАДЕНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАДЕНИ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
62.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Ръководните принципи, които бяха изпратени през тази седмица от Гьотеанума до членовете на Антропософското
Общество
, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
Ръководните принципи, които бяха изпратени през тази седмица от Гьотеанума до членовете на Антропософското Общество, насочват погледа на душата към Съществата на духовните царства, с които човекът е свързан по възходяща линия, както по нисходяща линия той е свързан с царствата на природата.
към текста >>
63.
08. 9. Принципи 69-75
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
64.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското
Общество
, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското
Общество
и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки.
Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да слушат сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците. И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една благодат за тях.
Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското Общество и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки.
Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в един или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в един от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип. Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните принципи, може да се говори пред членовете.
към текста >>
Ние действуваме в Антропософското
Общество
като истински разточители, когато оставяме съвсем неизползувани напечатаните цикли и постоянно искаме да получаваме "най-новото" от Гьотеанума.
Ние действуваме в Антропософското Общество като истински разточители, когато оставяме съвсем неизползувани напечатаните цикли и постоянно искаме да получаваме "най-новото" от Гьотеанума.
Лесно може да се разбере, че постепенно ще изчезне всяка възможност да печатаме циклите, ако те не се използуват в достатъчен размер.
към текста >>
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското
Общество
.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли.
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
към текста >>
В Антропософското
Общество
се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот.
В Антропософското Общество се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот.
Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-лоша теория отколкото другите теории. Но тя става именно теория едва тогава, когато някой я направи такава, когато тя бъде убита, умъртвена. Твърде малко се обръща внимание на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин. Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на приемане.
към текста >>
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско
Общество
, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Гьотеанума би трябвало да бъде считан като необходимият център на антропософската работа и дейност; не трябва да се изпуска изпредвид, че в кръжоците също антропософският материал трябва да прояви своята ценност.
Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност.
Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка седмица. Президиумът на Гьотеанума ще се нуждае от време и ще трябва да се намери разбиране у членовете. Тогава той ще може да действува в смисъла на Коледното Тържество.
към текста >>
65.
10. 11. Принципи 76-78
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
66.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА АНТРОПОСОФСКИТЕ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА АНТРОПОСОФСКИТЕ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
67.
14. Принципи 85-87
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
68.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
ЧЛЕНОВЕ НА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ЧЛЕНОВЕ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
69.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
70.
19. Принципи 106-108
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
71.
21. Принципи 109-111
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
72.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
73.
25. Принципи 115-117
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
74.
27. Принципи 118-120
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
75.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
76.
31. Принципи 124-126
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
77.
33. Принципи 127-130
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
78.
35. Принципи 131-133
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
79.
37. Принципи 134-136
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
80.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
81.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПА, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПА, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
82.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
83.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
84.
47. Принципи 150-152
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СА ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
85.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
86.
51. Принципи 156-158
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
87.
53. Принципи 159-161
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
88.
55. Принципи 162-164
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ В ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ В ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
89.
57. Принципи 165-167
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
90.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
91.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
92.
64. Принципи 177-179
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗПРАЩАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА НА АНТРПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
93.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
94.
68. Принципи 183-185
GA_26 Мистерията на Михаил
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО
ОБЩЕСТВО
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
95.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското
Общество
, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите. Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне. Насред работата той трябваше да легне на легло.
Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXV. В „Свободно литературно
общество
“; берлински театрален живот
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
към текста >>
97.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Доколко човек осъзнава отговорността си пред
общество
то и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан?
Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
Двамата се свързват първоначално с Теософското
общество
и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин.
Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>
98.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на
общество
то на естествоизпитателите в Йена.
В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена.
Те споделят мнението, че природата не трябва да се разглежда на части, както направил това ботаникът Бач в доклада, който току-що били чули. С няколко щриха Гьоте пресъздава пред очите на Шилер своето „прарастение“. Чрез една сетивно-свръхсетивна форма то представлява растението като цяло, от което, възпроизвеждайки цялото в детайли, се оформят листата, цвета и т.н. Поради своята тогава все още непреодоляна кантианска гледна точка Шилер може да види в това „цяло“ само една „идея“, която си изгражда човешкият разум чрез наблюдение на подробностите. Гьоте не позволява това да мине.
към текста >>
99.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
В цялото това
общество
невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала.
В цялото това общество невидимо присъстваше историкът на теологията Вернер, за когото бях слушал възторжени речи, едва ли не химни за възхвала.
Деле Грацие го обичаше повече от всички. Докато можех да посещавам съботните вечери, самият той така и не се появи. Но неговата обожателка ни разкриваше образа на биографа на Тома Аквински от все нови и нови страни, образа на добрия, обичан учен, останал наивен и в най-напреднала възраст. Представяхме си един човек, толкова безкористен, толкова отдаден на нещата, за които говори като историк, толкова прецизен, че си казвахме: „Ах, само ако имаше повече такива историци! “
към текста >>
Така че една вечер цялото
общество
се вдигна и тръгнахме към мястото, където „знаещите“ можеха да го открият.
Стремях се да се запозная с него. Попитах Фриц Лемермайер, който го познаваше добре, и някои други дали поетът не би могъл да бъде поканен на нашите сбирки. Но ми отвърнаха, че не биха могли да го довлекат тук, дори и ако впрегнат четири коня. Той бил саможив особняк и не искал да се среща с много хора. Аз обаче исках непременно да се запозная с него.
Така че една вечер цялото общество се вдигна и тръгнахме към мястото, където „знаещите“ можеха да го открият.
Това беше малка винарна на една улица, паралелна на Кернтнерщрасе. Той седеше в един ъгъл с немалка чаша червено вино пред себе си. Седеше така, сякаш беше седял там цяла вечност и искаше да остане да седи още безкрайно дълго. Това беше доста възрастен господин, но с по младежки сияещи очи и лице с фини изразителни черти, разкриващи поета и идеалиста. Отначало не ни видя да влизаме.
към текста >>
100.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево
общество
.
Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата.
Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество.
Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух. Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение.
към текста >>
101.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско
общество
.
Преди края на първия период от моя живот успях да посетя още Будапеща и Трансилвания. Един от моите приятели, родом от Трансилвания, за когото споменах преди и който през всичките години беше останал свързан с мен с рядка преданост, ме бе запознал с много от пребиваващите във Виена негови земляци. Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели.
Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество.
Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях.
към текста >>
102.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово
общество
.
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот. Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н.
По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество.
Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора. Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива. В него се водеше активен живот, интересен в много отношения.
към текста >>
Много хора с всевъзможни позиции в
общество
то участваха в случващото се в Архива.
Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора.
Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива.
В него се водеше активен живот, интересен в много отношения.
към текста >>
103.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото
общество
, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“.
Освен това на едно от първите заседания на Гьотевото общество, които посещавах по време на работата си във Ваймар, Хелмхолц изнесе лекция на тема „Гьотевото предусещане на идващите естественонаучни идеи“.
Тогава ми беше обърнато внимание върху някои неща, които Гьоте, чрез една щастлива инспирация, беше „предусетил“ от по-късните естественонаучни идеи, но също така бяха загатнати и заблужденията на Гьоте в тази област, изразяващи се в учението му за цветовете. Когато обръщах поглед към Хекел, винаги изпитвах желание да поставя пред душата си собствената преценка на Гьоте за развитието на естественонаучните възгледи през столетието, следващо формирането на собствения му век. Когато слушах Хелмхолц, пред душата ми стоеше преценката за самия Гьоте, произтичаща от това развитие.
към текста >>
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да живеят „в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал живот в Архива на Гьоте и Гьотевото
общество
.
По това време във Ваймар живееха Ханс Олден и г-жа Грете Олден.
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да живеят „в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал живот в Архива на Гьоте и Гьотевото общество.
Бях приет в този кръг и мисля с най-голямо признание за всичко, което преживях в него.
към текста >>
104.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Събудих го и му казах, че отчетното годишно събрание на Гьотевото
общество
вече е приключило.
Ние, останалите, на следващата сутрин трябваше „по задължение“ да отидем на Гьотевото заседание. Хартлебен го нямаше. Но аз вече изпитвах симпатия към него и се обезпокоих от неговото отсъствие. Затова след края на събранието го потърсих в хотелската му стая. Той още спеше.
Събудих го и му казах, че отчетното годишно събрание на Гьотевото общество вече е приключило.
Не разбирах защо му е да участва в Гьотевите празненства по този начин. Но от отговора му разбрах, че за него е напълно естествено да дойде във Ваймар за Гьотевото събрание, за да спи по време на неговата програма. Защото той проспа по-голямата част от това, за което другите бяха дошли.
към текста >>
105.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
По това време в Германия беше основан клон на зародилото се в Америка „
Общество
за етична култура“.
По това време в Германия беше основан клон на зародилото се в Америка „Общество за етична култура“.
Изглежда разбиращо се от само себе си, че в епохата на материализма следва да се приветства стремежът към етическо задълбочаване. Но този стремеж тогава произтичаше от един основен възглед, който предизвика у мен най-силни възражения.
към текста >>
106.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото
общество
“.
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“.
Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти. Който „си търсеше“ компания, изпитваше потребност да прекара вечерта там. А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
към текста >>
Затова се запознах с отделни хора на изкуството в други социални кръгове, но не и с „Художественото
общество
“.
Затова се запознах с отделни хора на изкуството в други социални кръгове, но не и с „Художественото общество“.
към текста >>
Макар и да не мислех вечер да ходя често в Художественото
общество
, ставаше така, че когато Хайнрих Целер ме срещнеше и ми кажеше, че трябва да отида с него, всеки път с удоволствие откликвах на неговото настояване.
Макар и да не мислех вечер да ходя често в Художественото общество, ставаше така, че когато Хайнрих Целер ме срещнеше и ми кажеше, че трябва да отида с него, всеки път с удоволствие откликвах на неговото настояване.
към текста >>
107.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото
общество
, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике.
Децата виждах само при удобен случай. Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха като към член на семейството. С изключение на сутрин и вечер, се хранех навън. Но не само аз се чувствах уютно в този семеен кръг.
Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике.
И по начина, по който се държаха, имах всички основания да предполагам, че там се чувстват истински добре.
към текста >>
108.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Когато Ото Ерих Хартлебен се появеше във Ваймар, той също винаги посещаваше това
общество
.
В този кръг беше и един ваймарски редактор, Паул Бьолер. Той редактираше вестник „Германия“, който водеше едно по-независимо съществуване, редом с официалния „Ваймарски вестник“. В този кръг се появяваха и още някои ваймарски приятели: Фрезениус, Хайтмюлер, а също Фриц Кьогел и други.
Когато Ото Ерих Хартлебен се появеше във Ваймар, той също винаги посещаваше това общество.
към текста >>
За мен това
общество
беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия.
За мен това общество беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия.
От друга страна обаче, срещах най-отзивчиво разбиране за всичко, което мислех, че мога да внеса в този кръг.
към текста >>
109.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно
общество
“.
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание.
Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“.
Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено.
към текста >>
Това беше дейността на „Свободното литературно
общество
“.
Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите.
Това беше дейността на „Свободното литературно общество“.
Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование.
към текста >>
Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това
общество
да бъде адекватно представено.
Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“.
Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено.
В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование. Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
В „Свободното литературно
общество
“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация.
Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено.
В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация.
Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование. Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
Седалището на
общество
то беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори.
Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация.
Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори.
Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование. Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това
общество
, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование.
Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
В „Свободното литературно
общество
“ имаше членове, които очакваха точно такива неща, тъй като досега им бяха предлагани точно определени неща.
Така имах читателския кръг на „Списанието“, в чиито духовни потребности трябваше да намеря своя път.
В „Свободното литературно общество“ имаше членове, които очакваха точно такива неща, тъй като досега им бяха предлагани точно определени неща.
Във всеки случай те не очакваха това, което бих желал да им дам от най-съкровената си същност. Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
към текста >>
Обликът на „Свободното литературно
общество
“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното
общество
“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
Така имах читателския кръг на „Списанието“, в чиито духовни потребности трябваше да намеря своя път. В „Свободното литературно общество“ имаше членове, които очакваха точно такива неща, тъй като досега им бяха предлагани точно определени неща. Във всеки случай те не очакваха това, което бих желал да им дам от най-съкровената си същност.
Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
към текста >>
Опитвах се да се пренеса изцяло в кръга на моите читатели и членовете на „
общество
то“, за да мога, изхождайки от духовната натура на тези хора, да намеря формите, в които да излея това, което исках да им дам духовно.
Поради положението ми в духовния свят сега за мен стана необходимост да взема истинско вътрешно участие в тези отношения, в които встъпих.
Опитвах се да се пренеса изцяло в кръга на моите читатели и членовете на „обществото“, за да мога, изхождайки от духовната натура на тези хора, да намеря формите, в които да излея това, което исках да им дам духовно.
към текста >>
Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно
общество
“.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува.
Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“.
Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно
общество
“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област.
Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство.
Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си.
към текста >>
Защото той ми даде възможност да опозная по необходимия начин всичко, свързано със седмичника и „Свободното литературно
общество
“.
Беше нещо напълно естествено след преместването ми в Берлин, откъдето трябваше да редактирам „Списанието“, да се движа в кръга, свързан с Ото Ерих Хартлебен.
Защото той ми даде възможност да опозная по необходимия начин всичко, свързано със седмичника и „Свободното литературно общество“.
към текста >>
Бирбаум седях в „Свободното литературно
общество
“ в Лайпциг сред кръг от литератори, в който беше и Франк Ведекинд.
Такова впечатление добивах, когато седях сред тези – много ценени от мен – личности. Затова пък на мен самия човешките душевни основи ми правеха толкова по-дълбоко впечатление. Веднъж след една моя лекция и литературно четене на О. Й.
Бирбаум седях в „Свободното литературно общество“ в Лайпциг сред кръг от литератори, в който беше и Франк Ведекинд.
Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце! Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите. Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха.
към текста >>
Хората около „Списанието“ и „Свободното литературно
общество
“ съвсем ясно бяха вплетени в моята съдба.
Хората около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“ съвсем ясно бяха вплетени в моята съдба.
Аз обаче не бях по никакъв начин вплетен в тяхната. Те ме виждаха да се появявам в техния кръг в Берлин, научиха, че ще редактирам „Списанието“ и ще работя за „Свободното литературно общество“, но не разбираха защо трябва да правя точно това. Защото в начина, по който според душевния им взор се движех сред тях, за тях нямаше нищо, което да ги привлича да ме опознаят по-дълбоко. Въпреки че у мен не се криеше и следа от теория, за техния теоретически догматизъм духовната ми дейност представляваше нещо теоретично. Това беше нещо, от което те, като „творчески натури“, смятаха, че не е необходимо да се интересуват.
към текста >>
Те ме виждаха да се появявам в техния кръг в Берлин, научиха, че ще редактирам „Списанието“ и ще работя за „Свободното литературно
общество
“, но не разбираха защо трябва да правя точно това.
Хората около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“ съвсем ясно бяха вплетени в моята съдба. Аз обаче не бях по никакъв начин вплетен в тяхната.
Те ме виждаха да се появявам в техния кръг в Берлин, научиха, че ще редактирам „Списанието“ и ще работя за „Свободното литературно общество“, но не разбираха защо трябва да правя точно това.
Защото в начина, по който според душевния им взор се движех сред тях, за тях нямаше нищо, което да ги привлича да ме опознаят по-дълбоко. Въпреки че у мен не се криеше и следа от теория, за техния теоретически догматизъм духовната ми дейност представляваше нещо теоретично. Това беше нещо, от което те, като „творчески натури“, смятаха, че не е необходимо да се интересуват.
към текста >>
110.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
В „Свободно литературно
общество
“; берлински театрален живот
В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
към текста >>
С кръга на списанието беше свързано и едно свободно „Драматично
общество
“.
С кръга на списанието беше свързано и едно свободно „Драматично общество“.
То не се намираше в толкова тясна връзка със списанието като „Свободното литературно общество“, но в управлението му бяха същите хора като в последното и веднага щом дойдох в Берлин, бях избран и в него.
към текста >>
То не се намираше в толкова тясна връзка със списанието като „Свободното литературно
общество
“, но в управлението му бяха същите хора като в последното и веднага щом дойдох в Берлин, бях избран и в него.
С кръга на списанието беше свързано и едно свободно „Драматично общество“.
То не се намираше в толкова тясна връзка със списанието като „Свободното литературно общество“, но в управлението му бяха същите хора като в последното и веднага щом дойдох в Берлин, бях избран и в него.
към текста >>
Задачата на това
общество
беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите.
Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите.
За управата не беше лека задачата да се справи с толкова многото драматични опити на „непризнатите“.
към текста >>
Артистите се показваха много безкористни по отношение на това
общество
, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения.
Представленията се изнасяха така, че за всеки отделен случай трябваше да се събира нова трупа от актьори, изявяващи се на най-различни сцени. С тях пиесата се играеше на сутрешни представления на наета или свободно предоставена от някоя дирекция сцена.
Артистите се показваха много безкористни по отношение на това общество, защото поради малкото си средства то не беше в състояние да им плаща съответните възнаграждения.
Но актьорите, както и директорите на театри по това време нямаха никакви вътрешни възражения срещу представянето на произведения, отпаднали от общоприетото. Те казваха само, че това не може да става пред обикновената публика на вечерно представление, тъй като така всеки театър би претърпял финансови загуби. Публиката още не била достатъчно зряла за това театърът да служи единствено на изкуството.
към текста >>
Оказа се, че дейността, свързана с това драматично
общество
, много ми допадна.
Оказа се, че дейността, свързана с това драматично общество, много ми допадна.
Особено частта по поставянето на пиесите. Заедно с Ото Ерих Хартлебен присъствах на репетициите. Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила.
към текста >>
Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично
общество
“.
На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч. По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод.
Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“.
Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели. Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух. И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна.
към текста >>
Това ставаше не преди всяко представление на това
общество
, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели.
На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч. По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод. Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“.
Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели.
Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух. И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна.
към текста >>
Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно
общество
“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание.
Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив.
към текста >>
111.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското
общество
.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>
Същевременно по това време издаваше и месечника „
Общество
то“, който означаваше за него абсолютно претоварване.
Правейки обзор на всичко, постигнато от Лудвиг Якобовски, човек се удивлява от неговото изобилие в най-различни области. Въпреки това той поддържаше отношения с много хора и се чувстваше добре в светския живот.
Същевременно по това време издаваше и месечника „Обществото“, който означаваше за него абсолютно претоварване.
към текста >>
Основа
общество
то „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство.
Основа обществото „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство.
То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове. Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота. Вечерта завършваше с непринудени разговори. Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг.
към текста >>
Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това
общество
тънък благороден хумор.
То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове. Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота. Вечерта завършваше с непринудени разговори. Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг.
Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това общество тънък благороден хумор.
към текста >>
Блаватска „Теософско
общество
“ се нарушаваше това считано от хранителите на „древната мъдрост“ за строго съблюдаемо правило – за това ще говоря по-късно.
Фридрих Екщайн енергично застъпваше мнението, че езотеричното познание за духа не бива да се разпространява публично като обикновеното знание. Не само той беше на това мнение. Това е било и е мнението на почти всички познавачи на „древната мъдрост“. До каква степен в основаното от Е. П.
Блаватска „Теософско общество“ се нарушаваше това считано от хранителите на „древната мъдрост“ за строго съблюдаемо правило – за това ще говоря по-късно.
към текста >>
112.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското
общество
“, основано от Блаватска.
Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското общество“, основано от Блаватска.
Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското общество“. Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което живее в мен като духовна наука.
към текста >>
Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското
общество
“.
Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското общество“, основано от Блаватска.
Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското общество“.
Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което живее в мен като духовна наука.
към текста >>
Защото литературата, произхождаща от „Теософското
общество
“, ми беше позната в много малка степен.
Наистина не можех да говоря за нищо друго.
Защото литературата, произхождаща от „Теософското общество“, ми беше позната в много малка степен.
Още от Виена познавах теософи, а по-късно се запознах и с други. Тези познанства ми дадоха повод да напиша в „Списанието“ критическа бележка за теософите при излизането на една публикация от Франц Хартман. Това, което иначе знаех за литературата, що се отнася до метод и подход, не събуждаше у мен никакви симпатии. Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература.
към текста >>
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското
общество
“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>
Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското
общество
ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание.
Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание.
Защото говорех за това при всеки удобен случай. И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството. Тази лекция аз недвусмислено озаглавих „Антропософия“. Ани Безант също знаеше, че каквото имах да кажа за духовния свят в този период, изнасях в лекции с това заглавие.
към текста >>
И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското
общество
“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството.
Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание. Защото говорех за това при всеки удобен случай.
И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството.
Тази лекция аз недвусмислено озаглавих „Антропософия“. Ани Безант също знаеше, че каквото имах да кажа за духовния свят в този период, изнасях в лекции с това заглавие.
към текста >>
Защото в нея бях изнесъл единствено резултатите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското
общество
.
Когато после отидох в Лондон на един теософски конгрес, една от ръководните личности ми каза, че в книгата ми „Мистиката...“ се намира истинската теософия. Това ми донесе удовлетворение.
Защото в нея бях изнесъл единствено резултатите от духовното си съзерцание и те бяха приети в Теософското общество.
Сега вече за мен нямаше никакво основание да не излагам по своя начин това познание за духа пред теософската аудитория, която по това време беше единствената, посветила се напълно на духовното познание. Не се отдавах на никаква сектантска догматика. Останах човек, който говори за това, което смята, че може да изрази с думи, изцяло съгласно изживяваното от самия него като духовен свят.
към текста >>
Те не бяха свързани със същността на нещата, а с названието и принадлежността към едно
общество
, което никой не приемаше.
Всичко това беше възприето от моите слушатели и не бе сметнато да е в противоречие с предишни лекции, които бях изнасял. Разногласията започнаха едва след като секцията беше основана и ми сложиха етикета „теософ“.
Те не бяха свързани със същността на нещата, а с названието и принадлежността към едно общество, което никой не приемаше.
към текста >>
На това не учеха никъде в Теософското
общество
.
На това не учеха никъде в Теософското общество.
С това си виждане бях в пълно противоречие с тогавашната теософска догматика, още преди да ме поканят да работя в Теософското общество.
към текста >>
С това си виждане бях в пълно противоречие с тогавашната теософска догматика, още преди да ме поканят да работя в Теософското
общество
.
На това не учеха никъде в Теософското общество.
С това си виждане бях в пълно противоречие с тогавашната теософска догматика, още преди да ме поканят да работя в Теософското общество.
към текста >>
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското
общество
, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското
общество
там.
Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос.
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
към текста >>
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на
Общество
то с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на
Общество
то съвсем скоро преди това.
Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г.
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
към текста >>
Там се запознах с важни ръководители на Теософското
общество
.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен.
Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество.
Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери. С него станахме големи приятели. Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение. В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
към текста >>
В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското
общество
, които човек може да си представи.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество. Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери. С него станахме големи приятели. Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение.
В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
към текста >>
Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското
общество
.
Такава беше душевната ми настройка, изхождайки от която могат да се разберат фактите, довели до антропософската ми дейност в рамките на Теософското общество.
Ако и тогава да бях навлязъл в културата на епохата, за да намеря духовен фон за редактирането на „Списанието“, след това ми стана дълбока потребност да „възстановя“ душата си с четене на неща като „История на идеализма“ на Вилман. Ако и да имаше цяла пропаст между духовните ми възгледи и идеите на Ото Вилман, все пак чувствах тези идеи като духовно близки.
към текста >>
Още преди времето на участието ми в дейността на Теософското
общество
, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
Още преди времето на участието ми в дейността на Теософското общество, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
към текста >>
113.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското
общество
.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г.
Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското
общество
– беше изнесена в света.
Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
към текста >>
Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското
общество
.
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество.
Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред Обществото и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък.
към текста >>
Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред
Общество
то и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък.
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П. Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество.
Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред Обществото и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък.
към текста >>
Когато казах, че в рамките на Теософското
общество
е възможно да се намерят хора, които биха искали да чуят съобщения от духовния свят, нямам предвид, че за такива личности могат да бъдат смятани предимно записалите се като членове в Теософското
общество
.
Когато казах, че в рамките на Теософското общество е възможно да се намерят хора, които биха искали да чуят съобщения от духовния свят, нямам предвид, че за такива личности могат да бъдат смятани предимно записалите се като членове в Теософското общество.
Във всеки случай много от тях скоро показаха голяма степен на разбиране към моя вид духовно познание.
към текста >>
Ала голяма част от членовете бяха фанатични привърженици на отделни лидери на Теософското
общество
.
Ала голяма част от членовете бяха фанатични привърженици на отделни лидери на Теософското общество.
Те сляпо вярваха в догмите, изречени от тези действащи в силно сектантски дух лидери.
към текста >>
Тази страна от дейността на Теософското
общество
ме отблъскваше с присъщата ѝ тривиалност и дилетантство.
Тази страна от дейността на Теософското общество ме отблъскваше с присъщата ѝ тривиалност и дилетантство.
Само сред английските теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други. Самият аз никога не бих могъл да работя в стила на тези теософи. Но това, което живееше в тях, разглеждах като духовен център, на който човек достойно може да се позове, ако взема в найдълбок смисъл на сериозно разпространението на духовното познание.
към текста >>
Така това не бяха обединените в Теософското
общество
членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
към текста >>
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското
общество
съставляваше само част от нашата дейност.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
към текста >>
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското
общество
, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
към текста >>
От хората, които се запознаха по горепосочения начин с това, което имах да кажа за духовния свят, и от личностите, развиващи дейност в някакво „теософско направление“ и намерили път към този вид познание, в рамките на Теософското
общество
се формира това, което по-късно стана Антропософско
общество
.
От хората, които се запознаха по горепосочения начин с това, което имах да кажа за духовния свят, и от личностите, развиващи дейност в някакво „теософско направление“ и намерили път към този вид познание, в рамките на Теософското общество се формира това, което по-късно стана Антропософско общество.
към текста >>
Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското
общество
– в това число и от страна на самото
Общество
, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение
общество
като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание.
Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание.
към текста >>
Когато приех поканата на
Общество
то, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот.
За това и дума не може да става.
Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот.
И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него. В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.
към текста >>
И ако убежденията, направлението и дейността на
Общество
то си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.
За това и дума не може да става. Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот.
И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.
В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.
към текста >>
В този случай в рамките на Теософското
общество
можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско
общество
“.
За това и дума не може да става. Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.
В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.
към текста >>
в Теософското
общество
започнаха да се проявяват неща, които в ужасяващи размери указваха за неговия упадък.
Но още от 1906 г.
в Теософското общество започнаха да се проявяват неща, които в ужасяващи размери указваха за неговия упадък.
към текста >>
Блаватска, във външния свят да се е твърдяло, че са се случвали такива инциденти, то още в началото на века беше напълно вярно, че сериозността на духовната работа от страна на
Общество
то дава компенсация за каквото и неправилно да се бе случило.
Ако и още по-рано, по времето на Е. П.
Блаватска, във външния свят да се е твърдяло, че са се случвали такива инциденти, то още в началото на века беше напълно вярно, че сериозността на духовната работа от страна на Обществото дава компенсация за каквото и неправилно да се бе случило.
Тези произшествия бяха оспорвани.
към текста >>
в
Общество
то, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от
Общество
то, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Но след 1906 г.
в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество.
към текста >>
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското
общество
бе сформирано специално
общество
, а именно „Звезда на Изтока“.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот.
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“.
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското
общество
.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“.
За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество.
И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
ни изключиха от Теософското
общество
.
в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г.
ни изключиха от Теософското общество.
Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско
общество
.
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество.
Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
Но това беше необходимо, защото едва тези покъсни факти могат да осветлят правилно намеренията, с които встъпих в
Общество
то в началото на века.
Излагайки тези събития, аз доста избързах в моята автобиография.
Но това беше необходимо, защото едва тези покъсни факти могат да осветлят правилно намеренията, с които встъпих в Обществото в началото на века.
към текста >>
за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското
общество
, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция.
Когато през 1902 г.
за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското общество, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция.
Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото Общество тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен живот.
към текста >>
Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото
Общество
тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен живот.
Когато през 1902 г. за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското общество, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция.
Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото Общество тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен живот.
към текста >>
114.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското
общество
се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
За антропософията не сме се стремили към нищо друго освен тя да поеме по пътя на развитието, възможно поради нейната вътрешна сила, дадена ѝ от духа. За нея би било възможно най-далече от истината да си представяме, че е искала да спечели нещо от тъмните бездни на душите през военното време.
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
към текста >>
Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско
общество
с център в Елберфелд.
Към този вид научен облик на познанието за духа личностите, които се смятаха за трегери на теософското движение в началото на века, нямаха нито разбиране, нито интерес. Това бяха лицата, групиращи се около д-р Хюбе-Шлайден. Като личен приятел на Е. П.
Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд.
В основаването на това общество беше взела участие самата Е. П. Блаватска. След това д-р Хюбе-Шлайден започна да издава списанието „Сфинкс“, в което трябваше да се изразява теософският светоглед. Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера. Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден.
към текста >>
В основаването на това
общество
беше взела участие самата Е.
Към този вид научен облик на познанието за духа личностите, които се смятаха за трегери на теософското движение в началото на века, нямаха нито разбиране, нито интерес. Това бяха лицата, групиращи се около д-р Хюбе-Шлайден. Като личен приятел на Е. П. Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд.
В основаването на това общество беше взела участие самата Е.
П. Блаватска. След това д-р Хюбе-Шлайден започна да издава списанието „Сфинкс“, в което трябваше да се изразява теософският светоглед. Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера. Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден. Бяха на мнение, че преди тя да е налице, в рамките на немската територия не трябва да се случва изобщо нищо в тази област.
към текста >>
Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското
общество
, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера.
Като личен приятел на Е. П. Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд. В основаването на това общество беше взела участие самата Е. П. Блаватска. След това д-р Хюбе-Шлайден започна да издава списанието „Сфинкс“, в което трябваше да се изразява теософският светоглед.
Цялото това движение пресъхна и понастоящем, когато се основа Немската секция на Теософското общество, в него имаше само определен брой личности, които обаче ме разглеждаха като един вид натрапник в тяхната сфера.
Те чакаха „научната обосновка“ на теософията от д-р Хюбе-Шлайден. Бяха на мнение, че преди тя да е налице, в рамките на немската територия не трябва да се случва изобщо нищо в тази област. Това, което започнах да правя, им се струваше смущаване на тяхното „чакане“, т.е. нещо много вредно. Но те не се оттеглиха веднага, тъй като теософията все пак беше „тяхно“ дело и когато в него се случваше нещо, не искаха да стоят настрана.
към текста >>
С учредяването на Немската секция на Теософското
общество
сметнах за необходимо да си имаме собствено списание.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание.
Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското
общество
, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското
общество
.
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание. От нещата, които пишех в него, действително израсна това, което представлява антропософията днес.
към текста >>
Антропософското движение възникна от представеното по този начин, а не от нещо, заето от Теософското
общество
.
Антропософското движение възникна от представеното по този начин, а не от нещо, заето от Теософското общество.
Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това Общество, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения.
към текста >>
Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това
Общество
, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения.
Антропософското движение възникна от представеното по този начин, а не от нещо, заето от Теософското общество.
Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това Общество, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения.
към текста >>
Става дума за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското
общество
„Езотерична школа“.
В тази връзка съм длъжен да отбележа още нещо, обгърнато в мъгла от недоразумения, което отново и отново се твърди от противниковата страна. Поради вътрешни причини изобщо не изпитвах потребност да говоря за него, тъй като то не е оказало влияние нито върху хода на моето развитие, нито върху публичната ми дейност. И в сравнение с всичко, което описвам тук, то е чисто „лична“ работа.
Става дума за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
към текста >>
Създадена е за малък вътрешен кръг на
Общество
то, в който тя да споделя неща, за които не иска да говори пред цялото
Общество
.
Тази „Езотерична школа“ е основана от Е. П. Блаватска.
Създадена е за малък вътрешен кръг на Обществото, в който тя да споделя неща, за които не иска да говори пред цялото Общество.
Както други познавачи на духовния свят, тя не смята за възможно някои по-дълбоки учения да бъдат съобщавани открито.
към текста >>
Аз провеждах антропософската си дейност в Теософското
общество
.
Вътрешният кръг на Блаватска продължаваше да живее в „Езотеричната школа“.
Аз провеждах антропософската си дейност в Теософското общество.
Затова трябваше да бъда информиран за всичко, което се случва в него. Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа. Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията. Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти.
към текста >>
Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското
общество
.
Затова трябваше да бъда информиран за всичко, което се случва в него. Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа. Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията. Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти.
Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското общество.
Затова моят „по-тесен кръг“ отначало също беше свързан с тази школа. Но връзката се основаваше само на неговото устройство, а не на съобщенията, които давах от духовния свят. Така, външно погледнато, първите години моят по-тесен кръг беше нещо като подразделение на „Езотеричната школа“ на мисис Безант. Вътрешно обаче той съвсем не беше такъв. И през 1907 г., когато мисис Безант беше при нас на Теософския конгрес в Мюнхен, по изразено съгласие между нея и мен и тази външна връзка беше напълно преустановена.
към текста >>
На него присъстваше и председателят на Теософското
общество
, полковник Олкoт от Индия.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия.
Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>
Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското
общество
.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия.
Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество.
Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>
Защото на външен план това
Общество
за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество.
Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>
Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското
общество
.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас.
Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
Да се изработи правилно отношение към това по-ново духовно познание беше невъзможно в рамките на Теософското
общество
.
Да се изработи правилно отношение към това по-ново духовно познание беше невъзможно в рамките на Теософското общество.
Там ставаха недоверчиви, веднага щом пълното съзнание пожелае да се приближи до духовния свят. Познато им беше само пълно съзнание за сетивния свят. Нямаха истинско разбиране за това да го доразвият до преживяването на духа. Всъщност изхождаха оттам, чрез потискане на пълното съзнание отново да се връщат към древното съноподобно съзнание. Това връщане назад беше вярно и за мисис Безант.
към текста >>
Тъй като и у други ръководители на Теософското
общество
съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това
Общество
.
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това Общество.
Що се касае до общуването, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда.
към текста >>
Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на
Общество
то да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания.
Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на Обществото да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания.
Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа. Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
към текста >>
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското
общество
, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на Обществото да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания. Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа.
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
към текста >>
Съдържанието, характерно за Теософското
общество
, постепенно изчезна.
Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места.
Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна.
Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
към текста >>
115.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
В Теософското
общество
не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството.
В Теософското общество не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството.
От известна гледна точка тогава това беше напълно разбираемо, обаче нещата не биваше да остават така, ако трябваше да се развива вярно разбиране за духовното. Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот. В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие. Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност.
към текста >>
Членовете на подобно
общество
проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот.
В Теософското общество не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството. От известна гледна точка тогава това беше напълно разбираемо, обаче нещата не биваше да остават така, ако трябваше да се развива вярно разбиране за духовното.
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот.
В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие. Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност.
към текста >>
Понеже нещата в Теософското
общество
стояха така, хората на изкуството не се чувстваха като у дома си в него.
Понеже нещата в Теософското общество стояха така, хората на изкуството не се чувстваха като у дома си в него.
към текста >>
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в
Общество
то също и художествения елемент.
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
Наистина духовното познание като преживяване обхваща цялото човешко битие, извиквайки всички душевни сили. Образите на фантазията се озаряват от светлината на духовното преживяване, ако то е налице.
към текста >>
116.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско)
общество
.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
Но членовете на
общество
то пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово.
Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид.
Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
Наред с повелята да изграждам „антропософията“, като същевременно служа единствено на това, което се установява, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на днешния общообразован свят, се появи и другата повеля – да се удовлетвори напълно разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа сред членовете на
Общество
то.
Наред с повелята да изграждам „антропософията“, като същевременно служа единствено на това, което се установява, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на днешния общообразован свят, се появи и другата повеля – да се удовлетвори напълно разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа сред членовете на Обществото.
към текста >>
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско
общество
.
Така в тази двойственост на откритите и закритите публикации в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
към текста >>
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на
Общество
то и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
Така в тази двойственост на откритите и закритите публикации в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
към текста >>
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на
Общество
то.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
117.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Една организация, възникнала вътре в Антропософското
общество
по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
към текста >>
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското
общество
, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
към текста >>
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно
общество
.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество.
Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството. Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята.
към текста >>
Затова и взех дипломата от споменатото
общество
, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър.
Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството. Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята.
Затова и взех дипломата от споменатото общество, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър.
То се придържаше към франкмасонските ритуали на т. нар. висша степен. Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това общество, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
към текста >>
Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това
общество
, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството. Така че винаги съм бил склонен по възможност да свързвам нововъзникващото с вече съществуващото в историята. Затова и взех дипломата от споменатото общество, което принадлежеше към течението, представлявано от Яркър. То се придържаше към франкмасонските ритуали на т. нар. висша степен.
Не съм взел нищо, наистина абсолютно нищо от това общество, освен чисто формалното право да провеждам самостоятелна символико-култова дейност, имаща историческа основа.
към текста >>
Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на
Общество
то.
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен организация, не беше свързано с никаква историческа традиция. Формалната диплома не ми пречеше да работя единствено над това, което се явяваше като нагледно представяне на антропософското познание.
Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на Обществото.
Наред с преработката на идеите, в които беше облечено познанието за духа, те се стремяха и към нещо, което да говори непосредствено на съзерцанието, на душата. Подобни потребности исках да удовлетворя. Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото общество, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие.
към текста >>
Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото
общество
, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие.
Всичко, което се предлагаше като съдържание в „церемониите“, използвани в създадената от мен организация, не беше свързано с никаква историческа традиция. Формалната диплома не ми пречеше да работя единствено над това, което се явяваше като нагледно представяне на антропософското познание. Това се правеше, изхождайки от потребностите на членовете на Обществото. Наред с преработката на идеите, в които беше облечено познанието за духа, те се стремяха и към нещо, което да говори непосредствено на съзерцанието, на душата. Подобни потребности исках да удовлетворя.
Ако не бе дошло предложението от страна на споменатото общество, аз щях да пристъпя към символико-култова дейност, без да я свързвам с историческото развитие.
към текста >>
Но това
общество
не бива да бъде наричано „тайно“.
Но това общество не бива да бъде наричано „тайно“.
На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания. Ако някои неща в тях протичаха във формите, в които бяха приемани или посвещавани в по-висока степен членовете на традиционните ордени, това съвсем не означаваше, че се касае за такъв орден. Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи.
към текста >>
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското
общество
.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество.
Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни. Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова.
към текста >>
Но членовете на
Общество
то получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество. Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни.
Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание.
За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
към текста >>
Тази организация щеше да бъде сметната за тайно
общество
, макар изобщо да не беше такова.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество. Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни. Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление.
Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова.
И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
към текста >>
Едно
общество
като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове.
Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове.
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора.
към текста >>
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското
общество
се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността.
Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове.
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността.
Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора. Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството.
към текста >>
Благодарение на това
Общество
то се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството.
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора.
Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството.
И това, което беше търсено, трябваше да може да се намери.
към текста >>
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на
Общество
то, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация. И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото.
към текста >>
И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на
Общество
то.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване. Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация.
И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото.
към текста >>
В работата над формирането на частните издания участваше, по гореспоменатия начин, душевната конфигурация на цялото
Общество
.
Изложеното в публикуваните книги отговаря на изискванията на антропософията.
В работата над формирането на частните издания участваше, по гореспоменатия начин, душевната конфигурация на цялото Общество.
към текста >>
118.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Докато антропософските познания се внасяха в
Общество
то отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
към текста >>
Беше необходимо
Общество
то да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност.
Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване. Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена. Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>
Най-важното е истината да се направи единствена ориентираща сила на цялото
Общество
.
Най-важното е истината да се направи единствена ориентираща сила на цялото Общество.
Така че отклоняващите се в една или друга посока винаги да могат отново да виждат как действат тези хора, които с право се наричат централни трегери на движението, тъй като са негови основатели. Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон Сиверс и мен. Разбира се, съществуваха и случаи на изключение, в които и борбата ставаше необходима.
към текста >>
119.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
И все пак от историята на
Общество
то бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение.
И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография.
Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в
Общество
то, са активни и в духовния живот.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение. И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина.
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот.
Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в
Общество
то.
И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот.
Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
В Берлин можа да се сформира клон на
Общество
то и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания.
В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми.
В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания.
Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н. намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена.
към текста >>
Тонът за създаването на кръга от членове на
Общество
то и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
В Мюнхен нещата стояха другояче. Там в антропософската работа от самото начало беше деен художественият елемент. А в него един светоглед като антропософския биваше възприеман по съвсем различен начин, отколкото от рационализма и интелектуализма. Художественият образ е по-духовен от рационалистичното понятие. Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът.
Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
към текста >>
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на
Общество
то.
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото.
Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове. Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната. Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа.
към текста >>
от Немската секция на Теософското
общество
, се проведе в Мюнхен.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г.
от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен.
Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>
Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското
общество
.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г. от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси.
Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>
Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в
Общество
то да не се оставя без художествен елемент.
Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата.
Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в
Общество
то.
В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
Голяма част от старите членове на Теософското
общество
от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес.
Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското
общество
дотогава.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес.
Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава.
В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското
общество
повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава.
В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското.
Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското
общество
и които бяха довели до безкрайни разпри.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското.
Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
120.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
184 написах остра статия: „
Общество
за етическа култура“ в „Бъдеще“, 29 октомври 1892 г.
184 написах остра статия: „Общество за етическа култура“ в „Бъдеще“, 29 октомври 1892 г.
Препечатана в Събр. съч. 31.
към текста >>
За Мюнхенския конгрес на Теософското
общество
за Петдесетница 1907 г.
242 бюст на Хегел: Този бюст на Хегел все още се съхранява в наследството на Рудолф Щайнер. По-късно той стои заедно с бюстовете на Фихте и Шелинг в залата на Берлинския клон.
За Мюнхенския конгрес на Теософското общество за Петдесетница 1907 г.
Рудолф Щайнер поставя тези три бюста в конгресната зала пред лекторската катедра, виж „Изображения на окултни печати и колони“, Събр. съч. 284.
към текста >>
309 Теософско
общество
: Теософското
общество
е основано на 17 ноември 1875 г.
309 Теософско общество: Теософското общество е основано на 17 ноември 1875 г.
от Е. П. Блаватска (1831-1891), заедно с полковник Хенри Стийл Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Скоро след това центърът на Обществото се мести в Индия.
към текста >>
Скоро след това центърът на
Общество
то се мести в Индия.
309 Теософско общество: Теософското общество е основано на 17 ноември 1875 г. от Е. П. Блаватска (1831-1891), заедно с полковник Хенри Стийл Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Скоро след това центърът на Обществото се мести в Индия.
към текста >>
310 учредителното събрание (на Немската секция на Теософското
общество
): на 19 и 20 октомври 1902 г.
310 учредителното събрание (на Немската секция на Теософското общество): на 19 и 20 октомври 1902 г.
към текста >>
121.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Лекции в Гьотевото
общество
, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското
Общество
в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Отделяне от Теософското
общество
и основаване на Антропософското
общество
.
1913 г.
Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).
към текста >>
„Антропософското
общество
“ прераства в „Единно антропософско
общество
“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското
общество
.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
1. Основаване на Единното Антропософско
общество
на Коледното събрание 1923 г.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г.
в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
към текста >>
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на
Общество
то към антропософията
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
към текста >>
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към
Общество
то
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
към текста >>
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в
Общество
то
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
към текста >>
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в
Общество
то
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
към текста >>
123.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
ОСНОВАВАНЕ НА ЕДИННОТО АНТРОПОСОФСКО
ОБЩЕСТВО
НА КОЛЕДНОТО СЪБРАНИЕ 1923 г.
ОСНОВАВАНЕ НА ЕДИННОТО АНТРОПОСОФСКО ОБЩЕСТВО НА КОЛЕДНОТО СЪБРАНИЕ 1923 г.
в Дорнах, Швейцария
към текста >>
Да се придаде на Антропософското
общество
най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание.
Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание.
Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави. Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи. Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество. Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област.
към текста >>
Такъв вид
Общество
не може да има абстрактни правила или устави.
Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание.
Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави.
Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи. Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество. Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област. В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват.
към текста >>
Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно
Общество
.
Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание. Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави. Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи.
Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество.
Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област. В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват.
към текста >>
В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно
общество
, чрез което да я поощряват.
Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави. Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи. Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество. Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област.
В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват.
към текста >>
Но те могат да намерят своя път към по-широки кръгове от човешкия живот само, когато тяхна изходна точка е грижата за едно
общество
.
По всички тези начини антропософията поражда множество жизнени задачи.
Но те могат да намерят своя път към по-широки кръгове от човешкия живот само, когато тяхна изходна точка е грижата за едно общество.
към текста >>
Между 700 и 800 души присъстваха на полагането на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско
общество
.
Отговорът беше над очакванията.
Между 700 и 800 души присъстваха на полагането на "Основополагащият Камък" на Единното Антропософско общество.
Протоколите за тези хора ще бъдат постепенно описани в поредни части на приложенията на "Гьотеанум".
към текста >>
Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското
Общество
.
На мен се падна да открия и водя срещите. Откриването сторих с радостно сърце. До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет. Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души.
Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското Общество.
На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм. В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове. И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария. След това го призовах да направи встъпителното обръщение.
към текста >>
След това толкова ценно за случая встъпление трябваше да говоря за формата, която Антропософското
общество
сега трябва да приеме.
След това толкова ценно за случая встъпление трябваше да говоря за формата, която Антропософското общество сега трябва да приеме.
към текста >>
А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското
общество
.
Изложих това, което трябва да заеме мястото на обикновените правила и устави.
А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество.
Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва. Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука". Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост. Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер.
към текста >>
Като "Устав", който обаче не е устав, а едно описание на
общество
то, което може да произлезе от описаната по-горе чисто човешка и жива взаимовръзка, се предлага само следното:
Като "Устав", който обаче не е устав, а едно описание на обществото, което може да произлезе от описаната по-горе чисто човешка и жива взаимовръзка, се предлага само следното:
към текста >>
1. Единното Антропософско
общество
е замислено като съюз между хора, които се стремят да обхванат душевния живот на индивида и на самото човешко
общество
на основата на истинско познание за духовния свят.
1. Единното Антропософско общество е замислено като съюз между хора, които се стремят да обхванат душевния живот на индивида и на самото човешко общество на основата на истинско познание за духовния свят.
към текста >>
2. Ядрото на това
Общество
бе създадено от определени лица по Коледа на 1923 г.
2. Ядрото на това Общество бе създадено от определени лица по Коледа на 1923 г.
в Гьотеанума, Дорнах. Те са проникнати от убеждението, че в наши дни вече съществува истинска Наука за духовния свят, създадена през изминалите години и чиито важни подробности са вече публикувани, а днешната цивилизация е лишена от една истинска наука за духовния свят. Антропософското общество превръща грижата си за тази наука в своя първостепенна задача. И то ще се опита да я изпълни като постави в центъра на своите усилия развитието на антропософската духовна наука и произтичащото от нея братство в съвместния социален живот, подем в моралния, религиозния, художествения и изобщо цялостния духовен живот на човека.
към текста >>
Антропософското
общество
превръща грижата си за тази наука в своя първостепенна задача.
2. Ядрото на това Общество бе създадено от определени лица по Коледа на 1923 г. в Гьотеанума, Дорнах. Те са проникнати от убеждението, че в наши дни вече съществува истинска Наука за духовния свят, създадена през изминалите години и чиито важни подробности са вече публикувани, а днешната цивилизация е лишена от една истинска наука за духовния свят.
Антропософското общество превръща грижата си за тази наука в своя първостепенна задача.
И то ще се опита да я изпълни като постави в центъра на своите усилия развитието на антропософската духовна наука и произтичащото от нея братство в съвместния социален живот, подем в моралния, религиозния, художествения и изобщо цялостния духовен живот на човека.
към текста >>
3. На своето учредително събрание основателите на
Общество
то, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия.
Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов. Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа. Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки. Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
4. Единното Антропософско
общество
в никакъв смисъл не е тайно, а напълно открито
общество
.
4. Единното Антропософско общество в никакъв смисъл не е тайно, а напълно открито общество.
Негов член може да стане всеки, независимо от своята националност, социално положение, религия, научни или художествени убеждения, стига да счита за оправдано съществуването на една институция каквато е Гьотеанума в Дорнах Свободния Университет за Духовна Дейност в Науката и Изкуството. Антропософското общество отхвърля всякакъв вид сектантство. То не разглежда политиката като част от своите задачи.
към текста >>
Антропософското
общество
отхвърля всякакъв вид сектантство.
4. Единното Антропософско общество в никакъв смисъл не е тайно, а напълно открито общество. Негов член може да стане всеки, независимо от своята националност, социално положение, религия, научни или художествени убеждения, стига да счита за оправдано съществуването на една институция каквато е Гьотеанума в Дорнах Свободния Университет за Духовна Дейност в Науката и Изкуството.
Антропософското общество отхвърля всякакъв вид сектантство.
То не разглежда политиката като част от своите задачи.
към текста >>
5. Единното Антропософско
общество
вижда Университета за Духовна Наука в Дорнах като естествен център на своята дейност.
5. Единното Антропософско общество вижда Университета за Духовна Наука в Дорнах като естествен център на своята дейност.
Той ще се състои от 3 класа. Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума. Така ще става постъпването в първи клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това.
към текста >>
Членовете на
Общество
то ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума.
5. Единното Антропософско общество вижда Университета за Духовна Наука в Дорнах като естествен център на своята дейност. Той ще се състои от 3 класа.
Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума.
Така ще става постъпването в първи клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това.
към текста >>
6. Всеки член на Единното Антропософско
общество
, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от
Общество
то.
6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото.
към текста >>
8. Всички издания на
Общество
то се публикуват открито, както и изданията на други организации в него.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него.
Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9.
към текста >>
Цел на Антропософското
общество
е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9.
Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>
Антропософското
общество
е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука.
Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>
10. В началото на всяка година Единното Антропософско
общество
провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
10. В началото на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
Дневният ред се известява на всички членове шест седмици преди неговото откриване. Ръководството може да насрочи извънредни събрания, чийто дневен ред също се прави достояние на всички членове три седмици преди събранието. Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.
към текста >>
11. Членовете на
Общество
то могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност.
11. Членовете на Обществото могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност.
Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума. От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото. Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи. Групите осъществяват приемането на нови членове. За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах.
към текста >>
Седалището на Единното Антропософско
общество
се намира в Гьотеанума.
11. Членовете на Обществото могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност.
Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума.
От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото. Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи. Групите осъществяват приемането на нови членове. За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах. Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на Обществото в Дорнах с препоръка на груповия представител.
към текста >>
От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред
Общество
то.
11. Членовете на Обществото могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност. Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума.
От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото.
Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи. Групите осъществяват приемането на нови членове. За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах. Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на Обществото в Дорнах с препоръка на груповия представител. Препоръчва се всеки член да се присъедини към дадена група.
към текста >>
Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на
Общество
то в Дорнах с препоръка на груповия представител.
Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума. От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото. Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи. Групите осъществяват приемането на нови членове. За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах.
Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на Обществото в Дорнах с препоръка на груповия представител.
Препоръчва се всеки член да се присъедини към дадена група. Само в случай, че това е невъзможно, съответното лице следва да поиска членство направо в Дорнах.
към текста >>
13. Всяка работна група създава свой собствен устав, стига той да не е в противоречие с устава на Единно то Антропософско
общество
.
13. Всяка работна група създава свой собствен устав, стига той да не е в противоречие с устава на Единно то Антропософско общество.
към текста >>
14. Печатен орган на
Общество
то е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското
общество
.
14. Печатен орган на Обществото е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското общество.
Това разширено издание на "Гьотеанум" се доставя само на членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Това разширено издание на "Гьотеанум" се доставя само на членовете на Антропософското
общество
.
14. Печатен орган на Обществото е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското общество.
Това разширено издание на "Гьотеанум" се доставя само на членовете на Антропософското общество.
към текста >>
В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско
общество
".
В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество".
Полагането на този Камък може да бъде само в идеално-духовен смисъл. Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене. Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във волята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа. Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник.
към текста >>
Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в
Общество
то, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене.
В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество". Полагането на този Камък може да бъде само в идеално-духовен смисъл.
Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене.
Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във волята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа. Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник.
към текста >>
Ръководство (Vorstand) на Единното Антропософско
общество
Ръководство (Vorstand) на Единното Антропософско общество
към текста >>
Връзките им с другите длъжностни лица от
Общество
то ще бъдат обсъдени в следващите броеве на Новини.
Ръководството бе сформирано по време на Коледното събрание от личности, които по естеството на връзката си с антропософския живот ще бъдат способни в случая да поемат инициативата за действие в посоката, показана в тези параграфи. Те трябва да бъдат хората, които работят в Гьотеанума.
Връзките им с другите длъжностни лица от Обществото ще бъдат обсъдени в следващите броеве на Новини.
към текста >>
124.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Учредителното Коледното събрание за основаване на Единното Антропософско
общество
не може да изчерпи съдържанието си само с това, което изживяха събралите се в Гьотеанума членове.
Учредителното Коледното събрание за основаване на Единното Антропософско общество не може да изчерпи съдържанието си само с това, което изживяха събралите се в Гьотеанума членове.
Това съдържание ще бъде осъществено едва тогава, когато в бъдеще навсякъде, където антропософията е обичана, бъде почувствано: Чрез изпълнението на това, което бе подбудено на това Събрание, идва нов антропософски живот. Ако това не стане, Събранието не ще изпълни своята задача. Така говореха и чувствата на тези, които бяха участници в него.
към текста >>
В рамките на Теософското
общество
се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Антропософското усилие израсна от малки начинания.
В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж. Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници.
към текста >>
Мъже и жени, които работеха в една или друга област на науката или академичното образование, постепенно навлязоха в
Общество
то.
По това време се случи нещо друго.
Мъже и жени, които работеха в една или друга област на науката или академичното образование, постепенно навлязоха в Обществото.
Първоначалната подбуда за присъединяването им със сигурност беше широко разпространената и чисто човешка нужда на сърцето и душата. Те искаха да намерят в собствените си души пътища, водещи към светлината на духа. Но техният научен опит им помогна също да разберат, че господстващите научни възгледи се провалят навсякъде, където решаващите познания се превръщат в изгаряща нужда за човека, защото стигат до задънена улица. Те трябваше да разберат, че науките биха могли да напреднат, ако бъдат оплодени чрез Антропософията. И така се появи антропософската работа в различни области от науката.
към текста >>
Чрез Гьотеанума и научната му дейност Антропософското
общество
застана пред света по такъв начин, че неговото спокойно и несмущавано развитие, на което се беше радвало дотогава, приключи.
Чрез Гьотеанума и научната му дейност Антропософското общество застана пред света по такъв начин, че неговото спокойно и несмущавано развитие, на което се беше радвало дотогава, приключи.
Вниманието бе привлечено върху Антропософията. Хора извън нейния кръг започнаха да питат какво в нея е правилно и благотворно. Неизбежно се появиха хора, чийто убеждения се различаваха от това, което показваше антропософията или чийто живот бе свързан с неща, разкривани от Антропософията в светлина, която не им харесваше. Те започнаха да преценяват антропософията от собствените си гледни точки и житейски опит.
към текста >>
Антропософското
общество
не бе неподготвено за това, което се появи след съвсем кратко време.
Антропософското общество не бе неподготвено за това, което се появи след съвсем кратко време.
В него се работеше спокойно. И в тази спокойна работа повечето от членовете намериха пълно удовлетвореност. Редом със задачите, които им определяше мястото във външният живот, това бе всичко, което те вярваха, че трябва да изпълнят.
към текста >>
За Антропософското
общество
действително възниква един важен въпрос.
За Антропософското общество действително възниква един важен въпрос.
Как може да се продължи под държането на необходимия за него истински духовен живот, макар че отмина времето, когато никой освен участващите в него не се интересуваше от антропософия? Пред Ръководството на Гьотеанума се оформи един от въпросите възникващи в настоящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропософското общество трябва да работи за олицетворяване на по-голяма част от Антропософията, от колкото то е въплъщавало досега? И как може да стане това?
към текста >>
Пред Ръководството на Гьотеанума се оформи един от въпросите възникващи в настоящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропософското
общество
трябва да работи за олицетворяване на по-голяма част от Антропософията, от колкото то е въплъщавало досега?
За Антропософското общество действително възниква един важен въпрос. Как може да се продължи под държането на необходимия за него истински духовен живот, макар че отмина времето, когато никой освен участващите в него не се интересуваше от антропософия?
Пред Ръководството на Гьотеанума се оформи един от въпросите възникващи в настоящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропософското общество трябва да работи за олицетворяване на по-голяма част от Антропософията, от колкото то е въплъщавало досега?
И как може да стане това?
към текста >>
125.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА
ОБЩЕСТВО
ТО КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
ОТНОСНО ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
към текста >>
И ако Антропософското
общество
иска да изпълни своята задача, то трябва да е в състояние да служи на тези търсещи души.
Антропософията трябва да бъде тук за хората, които в своите души търсят пътищата към духовното изживяване.
И ако Антропософското общество иска да изпълни своята задача, то трябва да е в състояние да служи на тези търсещи души.
Самото то, като Общество, трябва да открие правилното си отношение към Антропософията.
към текста >>
Самото то, като
Общество
, трябва да открие правилното си отношение към Антропософията.
Антропософията трябва да бъде тук за хората, които в своите души търсят пътищата към духовното изживяване. И ако Антропософското общество иска да изпълни своята задача, то трябва да е в състояние да служи на тези търсещи души.
Самото то, като Общество, трябва да открие правилното си отношение към Антропософията.
към текста >>
Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското
общество
навсякъде живо свидетелства за тази истина.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата.
Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина.
Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел. Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
Когато това разположение на духа заживее във всяка група на Антропософското
общество
, тогава духът на антропософията ще заработи във външния свят, там, където наше задължение е да бъдем негови носите ли.
Когато това разположение на духа заживее във всяка група на Антропософското общество, тогава духът на антропософията ще заработи във външния свят, там, където наше задължение е да бъдем негови носите ли.
Не трябва да се обвиваме в лъжливия блясък на потайността; времето, в което живеем, не би го изтърпяло. Това време изисква дейност в пълна публичност. Тайната не е скрита в потайността, а във вътрешна та сериозност, с която Антропософията наново да бъде изживяна във всяко сърце. Тя не може да се преда де с външни средства. Тя може да се схване от душата единствено чрез вътрешно изживяване.
към текста >>
126.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Неведнъж се е случвало някой да стане член на Антропософското
общество
само, защото по този начин може да си купи литературата, която не се продава навън.
Неведнъж се е случвало някой да стане член на Антропософското общество само, защото по този начин може да си купи литературата, която не се продава навън.
След това такива членове слабо се интересуват от живота в групите на Обществото. Може би в началото са ходели на събирания, но скоро престават, след което казват: "Това, което става там, на мен не ми помага. Ще разбера Антропософията по-добре, ако се занимавам с нея самостоятелно."
към текста >>
След това такива членове слабо се интересуват от живота в групите на
Общество
то.
Неведнъж се е случвало някой да стане член на Антропософското общество само, защото по този начин може да си купи литературата, която не се продава навън.
След това такива членове слабо се интересуват от живота в групите на Обществото.
Може би в началото са ходели на събирания, но скоро престават, след което казват: "Това, което става там, на мен не ми помага. Ще разбера Антропософията по-добре, ако се занимавам с нея самостоятелно."
към текста >>
Ако целта е просто да се разискват всякакви мнения, които човек спокойно може да има и без Антропософията, то тогава не бихме се нуждали от Антропософското
общество
.
Събиранията на антропософските членове трябва разбира се да имат задачата да развиват съдържанието на антропософския светоглед. Там се чете и пише това, което е придобито чрез Антропософското познание. Всеки, който не вижда, че трябва да бъде така, положително не е прав.
Ако целта е просто да се разискват всякакви мнения, които човек спокойно може да има и без Антропософията, то тогава не бихме се нуждали от Антропософското общество.
Но ако се остане само с четенето на антропософски текстове или, ако Антропософията се поднесе само като едно учение, тогава е правилно човек и сам чрез лекциите да може да постигне това, което събранията поднасят.
към текста >>
В Антропософията от значение са истините, които чрез нея могат да бъдат разкрити; в Антропософското
общество
от значение е животът, който се поддържа в него.
В Антропософията от значение са истините, които чрез нея могат да бъдат разкрити; в Антропософското общество от значение е животът, който се поддържа в него.
към текста >>
Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското
общество
не може да понася.
От друга страна е тази "игра на езотерика", която така отблъсква някои новодошли на антропософско събиране. Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено. Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него. За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите.
Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася.
Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото.
към текста >>
Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в
Общество
то.
Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори.
Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото.
Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество. Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското
общество
.
Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото.
Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското
общество
.
Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото. Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
127.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ КЪМ
ОБЩЕСТВО
ТО
ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ КЪМ ОБЩЕСТВОТО
към текста >>
Естествено е сред членовете да има различни гледни точки за тяхната позиция към Антропософското
общество
.
Естествено е сред членовете да има различни гледни точки за тяхната позиция към Антропософското общество.
Този, който пристъпва към него може да има разбирането, че там ще открие това, което търси, тласкан от най-съкровените нужди на душата си. И в търсенето и откриването на това, което Обществото може да му даде, такъв член открива смисъла на своето членство. Вече съм посочвал, че срещу тази гледна точка по принцип нищо не може да се възрази.
към текста >>
И в търсенето и откриването на това, което
Общество
то може да му даде, такъв член открива смисъла на своето членство.
Естествено е сред членовете да има различни гледни точки за тяхната позиция към Антропософското общество. Този, който пристъпва към него може да има разбирането, че там ще открие това, което търси, тласкан от най-съкровените нужди на душата си.
И в търсенето и откриването на това, което Обществото може да му даде, такъв член открива смисъла на своето членство.
Вече съм посочвал, че срещу тази гледна точка по принцип нищо не може да се възрази.
към текста >>
Поради самата същност на антропософията,
Общество
то не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради волята на
Общество
то.
Поради самата същност на антропософията, Обществото не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради волята на Обществото.
Всъщност задължения би могло да има само Обществото към членовете.
към текста >>
Всъщност задължения би могло да има само
Общество
то към членовете.
Поради самата същност на антропософията, Обществото не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради волята на Обществото.
Всъщност задължения би могло да има само Обществото към членовете.
към текста >>
Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в
Общество
то, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения.
Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в Обществото, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения.
Тези, които не възнамеряват да бъдат така дейни, не трябва да бъдат обезпокоявани в спокойните области на тяхната работа; но ако някой член предприеме каквато и да било дейност в Обществото, той трябва оттогава нататък да превърне интересите на Обществото в свои собствени и не трябва в никакъв случай да забравя това.
към текста >>
Тези, които не възнамеряват да бъдат така дейни, не трябва да бъдат обезпокоявани в спокойните области на тяхната работа; но ако някой член предприеме каквато и да било дейност в
Общество
то, той трябва оттогава нататък да превърне интересите на
Общество
то в свои собствени и не трябва в никакъв случай да забравя това.
Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в Обществото, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения.
Тези, които не възнамеряват да бъдат така дейни, не трябва да бъдат обезпокоявани в спокойните области на тяхната работа; но ако някой член предприеме каквато и да било дейност в Обществото, той трябва оттогава нататък да превърне интересите на Обществото в свои собствени и не трябва в никакъв случай да забравя това.
към текста >>
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на
Общество
то говорят срещу него".
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него".
Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие. Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското
общество
.
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него". Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие.
Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
За
Общество
то не бе насърчително това, че на този изключително необходим факт не се държи сметка.
За Обществото не бе насърчително това, че на този изключително необходим факт не се държи сметка.
Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място Обществото да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.
към текста >>
Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място
Общество
то да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.
За Обществото не бе насърчително това, че на този изключително необходим факт не се държи сметка.
Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място Обществото да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.
към текста >>
Ако се говори за задължения на членовете към
Общество
то, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него.
Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията. Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят. Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското
общество
, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него. Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията. Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят.
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското
общество
възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин.
Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското общество възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин.
Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото.
към текста >>
Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на
Общество
то.
Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското общество възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин. Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията.
Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото.
Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".
към текста >>
Образуваното по време на Коледното събрание Ръководство разбира задачата си по такъв начин, че изговореното тук да се осъществи в самото
Общество
.
Образуваното по време на Коледното събрание Ръководство разбира задачата си по такъв начин, че изговореното тук да се осъществи в самото Общество.
И не може да не помоли всеки, който желае да бъде деен член, да стане помощник по тези въпроси.
към текста >>
Само така ще постигнем целта
Общество
то да спази обещанието, което дава на всичките си членове, а от там и на целия свят.
Само така ще постигнем целта Обществото да спази обещанието, което дава на всичките си членове, а от там и на целия свят.
към текста >>
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на
Общество
то.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове.
към текста >>
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в
Общество
то и т.н.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н.
– мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното.
към текста >>
Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в
Общество
то, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля".
Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
128.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото
Общество
.
В бъдеще в този ред на мисли би трябвало да намери израз нещо от естеството на антропософските Ръководни принципи. (Виж книгата "Антропософски ръководни принципи. Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите.
Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество.
Самостоятелността на отделните водещи членове в тяхната работа по никакъв начин не трябва да се възпрепятства. Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи. Това ще обогати и разнообрази живота на Обществото.
към текста >>
Ще се развиваме здравословно, ако
Общество
то да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи.
Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество. Самостоятелността на отделните водещи членове в тяхната работа по никакъв начин не трябва да се възпрепятства.
Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи.
Това ще обогати и разнообрази живота на Обществото.
към текста >>
Това ще обогати и разнообрази живота на
Общество
то.
Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество. Самостоятелността на отделните водещи членове в тяхната работа по никакъв начин не трябва да се възпрепятства. Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи.
Това ще обогати и разнообрази живота на Обществото.
към текста >>
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото
Общество
да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде.
За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>
За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред
Общество
то в Гьотеанума.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде.
За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума.
Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>
Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на
Общество
то, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават.
Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>
Това може да стане плодотворно за цялото
Общество
, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения.
Това може да стане плодотворно за цялото Общество, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения.
Само тогава ще израснем от хаоса на отделните групи до едно Общество с истинско духовно съдържание.
към текста >>
Само тогава ще израснем от хаоса на отделните групи до едно
Общество
с истинско духовно съдържание.
Това може да стане плодотворно за цялото Общество, ако срещне истински отклик и водещите членове също информират Ръководството към Гьотеанума за съдържанието и начина на поднасяне на собствените им лекции и предложения.
Само тогава ще израснем от хаоса на отделните групи до едно Общество с истинско духовно съдържание.
към текста >>
Когато сред водещите членове в групите възникнат нови идеи, те също могат да се опрат на това, което ще изпращаме от Гьотеанума по описания начин като един вид рамки за духовната дейност на
Общество
то.
Когато сред водещите членове в групите възникнат нови идеи, те също могат да се опрат на това, което ще изпращаме от Гьотеанума по описания начин като един вид рамки за духовната дейност на Обществото.
към текста >>
Не бива да осъждаме и това, ако дадена личност действа вътре в
Общество
то в подходяща хармония с друга.
Разбира се духовната дейност може да процъфти само чрез свободното разгръщане на дейните личности и ние не трябва никога да грешим спрямо тази истина.
Не бива да осъждаме и това, ако дадена личност действа вътре в Обществото в подходяща хармония с друга.
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
към текста >>
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към
Общество
то винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
Разбира се духовната дейност може да процъфти само чрез свободното разгръщане на дейните личности и ние не трябва никога да грешим спрямо тази истина. Не бива да осъждаме и това, ако дадена личност действа вътре в Обществото в подходяща хармония с друга.
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
към текста >>
Не може да се допуска съществуването на Антропософското
общество
да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение.
Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща.
към текста >>
Общество
то трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение.
Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия.
В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща.
към текста >>
Общество
то не е тук за такива неща.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение. Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго.
Обществото не е тук за такива неща.
към текста >>
Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в
Общество
то собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия.
Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия.
Можем да се запитаме защо това не бе посрещнато и осуетено с необходимата твърдост? Ако това бе сторено, сега щяхме да чуваме от всички страни "О, ако само инициативата, която възникна в тази или онази среда, бе последвана навремето, колко по далеч щяхме да сме достигнали днес! " Е, много неща бяха последвани, които завършиха с печален провал и единственият им резултат бе, че ни върнаха назад в развитието ни.
към текста >>
Край на демонстрациите, които отделни експериментатори от
Общество
то искаха да правят.
Но стига толкова.
Край на демонстрациите, които отделни експериментатори от Обществото искаха да правят.
Подобни неща не се нуждаят от безкрайни повторения. В лицето на Ръководството към Гьотеанума имаме едно тяло, което възнамерява да култивира самата Антропософия; а Обществото би трябвало да бъде едно сдружение на човешки същества, които имат една и съща цел и са готови да влязат в живо разбирателство с Ръководството при преследването и.
към текста >>
В лицето на Ръководството към Гьотеанума имаме едно тяло, което възнамерява да култивира самата Антропософия; а
Общество
то би трябвало да бъде едно сдружение на човешки същества, които имат една и съща цел и са готови да влязат в живо разбирателство с Ръководството при преследването и.
Но стига толкова. Край на демонстрациите, които отделни експериментатори от Обществото искаха да правят. Подобни неща не се нуждаят от безкрайни повторения.
В лицето на Ръководството към Гьотеанума имаме едно тяло, което възнамерява да култивира самата Антропософия; а Обществото би трябвало да бъде едно сдружение на човешки същества, които имат една и съща цел и са готови да влязат в живо разбирателство с Ръководството при преследването и.
към текста >>
Не бива да мислим, че нашият идеал в
Общество
то може да бъде постигнат от днес за утре.
Не бива да мислим, че нашият идеал в Обществото може да бъде постигнат от днес за утре.
Ще бъде нужно време, а също и търпение. Ако си въобразим, че това което залегна в намеренията на Коледното събрание, би могло да се осъществи за няколко седмици, това също би било вредно.
към текста >>
129.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
В Антропософското
общество
хората се приближават един към друг повече, отколкото това става в другите сфери на живота.
В Антропософското общество хората се приближават един към друг повече, отколкото това става в другите сфери на живота.
Общият им интерес към духовната мирова същност отключва душите им. Онова, кое то даден член изразява вътрешно в стремежа си към духовното, изглежда напълно значимо за другия. Човекът става общителен, когато знае, че ближният му ще бъде изпълнен с внимание и отзивчивост към най-съкровените неща, които го вълнуват.
към текста >>
Така естествено се случва членовете на
Общество
то да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения.
Така естествено се случва членовете на Обществото да наблюдават различни неща един у друг и то по по-различен начин, от този в обичайните човешки взаимоотношения.
Но това в същото време е свързано с известна опасност. Ние се научаваме да се ценим взаимно, срещайки се по този начин; изпитваме най-голяма вътрешна радост от душевните откровения на ближния. При такива условия бързо се разгръщат най-благородни влияния и приятелски взаимоотношения. Но същите тези влияния могат да стигнат до състоя ние на екзалтираност. При всичките и недостатъци тя не би следвало да се посреща само със студено и еснафско безразличие или с високомерното отношение на "светския човек".
към текста >>
В Антропософското
общество
тази опасност се промъква навсякъде и противопоставянето и е една от задачите на
Общество
то като такова.
Може обаче лесно да се случи тези, които бързо се сближават, не по-малко бързо отново да се разделят. Когато някой по-пълно е опознал ближния си, понеже той е бил искрен и открит, скоро започва да вижда слабостите му и тогава може да последва отрицателна екзалтираност.
В Антропософското общество тази опасност се промъква навсякъде и противопоставянето и е една от задачите на Обществото като такова.
Този, който би искал да бъде истински член, би трябвало да се стреми и в най-дълбоките кътчета на душата към вътрешна търпимост спрямо събратята си. Да разбереш ближния си, дори когато той мисли и прави неща, които ти самият не би желал да мислиш или да правиш, ето това би трябвало да бъде идеал.
към текста >>
В много отношения за Антропософското
общество
би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него.
В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него.
Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
към текста >>
Вътре в
Общество
то те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
В много отношения за Антропософското общество би било гибелно, ако нетолерантността и липсата на разбиране към другите, днес така широко разпространени във външният свят, бъдат внесени в него.
Вътре в Обществото те стават още по-интензивни поради простия факт, че хората са по-сближени.
към текста >>
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското
общество
трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та.
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други. Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени.
към текста >>
Антропософското
общество
трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области.
Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други. Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени.
Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области.
В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си. Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера. Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
към текста >>
130.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО РАБОТАТА В
ОБЩЕСТВО
ТО
ОТНОСНО РАБОТАТА В ОБЩЕСТВОТО
към текста >>
В лекциите, които сега изнасям пред
Общество
то в Гьотеанума се стремя да дам израз на фундаменталните въпроси за вътрешният живот на човека.
В лекциите, които сега изнасям пред Обществото в Гьотеанума се стремя да дам израз на фундаменталните въпроси за вътрешният живот на човека.
Гледната точка, която е залегнала в това е показана в първите пет "Ръководни мисли", публикувани в Новини. Целта ми е да отговоря на основните нужди от една антропософска лекция. Слушателят трябва да почувства, че антропософията говори за това,което той раз бира под най-същностен интерес на душата, съветвайки се най-дълбоко в себе си. Ако така можем да намерим правилният начин за представяне на Антропософията, сред членовете ще възникне съзнанието, че в Антропософското общество човешкото същество е действително разбрано.
към текста >>
Ако така можем да намерим правилният начин за представяне на Антропософията, сред членовете ще възникне съзнанието, че в Антропософското
общество
човешкото същество е действително разбрано.
В лекциите, които сега изнасям пред Обществото в Гьотеанума се стремя да дам израз на фундаменталните въпроси за вътрешният живот на човека. Гледната точка, която е залегнала в това е показана в първите пет "Ръководни мисли", публикувани в Новини. Целта ми е да отговоря на основните нужди от една антропософска лекция. Слушателят трябва да почувства, че антропософията говори за това,което той раз бира под най-същностен интерес на душата, съветвайки се най-дълбоко в себе си.
Ако така можем да намерим правилният начин за представяне на Антропософията, сред членовете ще възникне съзнанието, че в Антропософското общество човешкото същество е действително разбрано.
към текста >>
С подобна отправна точка ние ще влезем в жива връзка с това, за което всеки от членовете ще си каже: "Тук е истинската причина, заради която влязох в Антропософското
общество
".
Ако човек проникне в антропософията, в нейната най-дълбока същност, ще почувства, че от показаната тук гледна точка трябва да започват всички антропософски описания.
С подобна отправна точка ние ще влезем в жива връзка с това, за което всеки от членовете ще си каже: "Тук е истинската причина, заради която влязох в Антропософското общество".
към текста >>
За тези от членовете, които искат да бъдат дейни в Антропософското
общество
няма да бъде достатъчно да бъдат теоретично убедени в това.
За тези от членовете, които искат да бъдат дейни в Антропософското общество няма да бъде достатъчно да бъдат теоретично убедени в това.
към текста >>
Правилният живот на техните убеждения ще дойде едва тогава, когато те разгърнат един топъл интерес към всичко, което става в
Общество
то.
Правилният живот на техните убеждения ще дойде едва тогава, когато те разгърнат един топъл интерес към всичко, което става в Обществото.
Когато научават какво се мисли и прави от личностите в него, те получават топлината, от която се нуждаят за работата си там. Трябва да бъдат изпълнени с интерес към другите хора, за да ги срещнат по антропософски начин. Изучаването на "Какво се случва в Обществото" постепенно трябва да образува фона на цялата дейност в него. От това имат нужда точно тези, които искат да работят дейно там.
към текста >>
Изучаването на "Какво се случва в
Общество
то" постепенно трябва да образува фона на цялата дейност в него.
Правилният живот на техните убеждения ще дойде едва тогава, когато те разгърнат един топъл интерес към всичко, което става в Обществото. Когато научават какво се мисли и прави от личностите в него, те получават топлината, от която се нуждаят за работата си там. Трябва да бъдат изпълнени с интерес към другите хора, за да ги срещнат по антропософски начин.
Изучаването на "Какво се случва в Обществото" постепенно трябва да образува фона на цялата дейност в него.
От това имат нужда точно тези, които искат да работят дейно там.
към текста >>
131.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА В
ОБЩЕСТВО
ТО
ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА В ОБЩЕСТВОТО
към текста >>
Членовете сигурно си спомнят, че в публичните лекции, които изнасям от името на Антропософското
общество
, аз използвам всяка възможност да посоча такива места от познанието или проникновения по въпроса за който говоря, както те съответстват на тези от съвременната епоха.
Членовете сигурно си спомнят, че в публичните лекции, които изнасям от името на Антропософското общество, аз използвам всяка възможност да посоча такива места от познанието или проникновения по въпроса за който говоря, както те съответстват на тези от съвременната епоха.
Правя това, защото Антропософията не трябва да се изправя пред света като една сектантска вяра, измислена по произволен начин. Тя винаги трябва да изразява това, което наистина е:широк възглед за света, по-пълно водене на живота, както съвремието изисква.
към текста >>
Ако това се съблюдава, от Антропософското
общество
може да отпадне нещо, което причинява трудности в последните години.
Ако това се съблюдава, от Антропософското общество може да отпадне нещо, което причинява трудности в последните години.
Ние приветстваме в най-дълбок смисъл увеличаващата се деятелност на тези от нас, които са учени или ерудити. Въпреки това много членове са усетили, че тези изследователи въздействат антропософски твърде малко.
към текста >>
Колко често чуваме да се казва точно от учените в
Общество
то: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
Забравяйки за това положително отношение към живота на нашето време, ние сме изложени на опасността в решителния момент да се страхуваме да говорим по истинския антропософски начин.
Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
към текста >>
Тогава също сред членовете на Антропософското
общество
вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това
Общество
.
Трябва да се стараем да говорим за всички неща отнасящи се до Антропософията по такъв начин, че навсякъде да бъде явно антропософското изостряне на душевното око.
Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
към текста >>
132.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Мисля, че за дейните членове на
Общество
то ще бъде добре да ги приемат за отправна точка, така че да повдигнат всички останали членове към общо съзнание за това, което Антропософското
общество
наистина представлява.
Изложих горните наблюдения с надеждата, че те могат да предизвикат по-нататъшен размисъл навсякъде сред антропософите.
Мисля, че за дейните членове на Обществото ще бъде добре да ги приемат за отправна точка, така че да повдигнат всички останали членове към общо съзнание за това, което Антропософското общество наистина представлява.
към текста >>
Ако това се прави, ще се открие, че много членове са стимулирани да станат истински представите ли на Антропософското
общество
, дори в неантропософския външен свят.
Със сигурност правилно е обсъждането на антропософското светоусещане и прилагането му в живота да бъде главното нещо в дейността на груповите ни срещи. И все пак при много от тях сигурно има място за обсъждането на такива неща, каквито са показани в тези редове, без значение колко малко време им се отделя.
Ако това се прави, ще се открие, че много членове са стимулирани да станат истински представите ли на Антропософското общество, дори в неантропософския външен свят.
към текста >>
Не може да се мисли, че същността и задачата на Антропософското
общество
може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи.
Не може да се мисли, че същността и задачата на Антропософското общество може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи.
Антропософията не само, че пренася своите импулси дълбоко в мисленето, чувствата и волята на човека, но точно поради тази причина тя самата е силно повлияна от вътрешния живот на човека. Сигурно нейната главна субстанция може да бъде описана в общи твърдения, как то се прави в толкова много сфери на духовния живот. Но не трябва да се спира до тук. Нашите общи твърдения ще бъдат оживени и богато оцветени, когато всеки който ги носи в сърцето и ума си може да ги изрази чрез своята собствена житейска опитност. Всеки подобен индивидуален израз ще допринесе за стойностното разбиране на истините на Антропософията.
към текста >>
Ще открием, че ставаме съзнателни за нови аспекти, които разкриват истинската природа на Антропософското
общество
.
Ако отдадем необходимото внимание на този факт, ще направим едно откритие.
Ще открием, че ставаме съзнателни за нови аспекти, които разкриват истинската природа на Антропософското общество.
към текста >>
Всеки деен член в
Общество
то ще се оказва достатъчно често в положение да бъде запитван за едно или друго.
Всеки деен член в Обществото ще се оказва достатъчно често в положение да бъде запитван за едно или друго.
Чрез отговорите питащият търси да получи наставление. От начина, по който въпросите са зададе ни, запитаният също може да потърси наставление за отговор. Не трябва да бъдем невнимателни към този втори вид учене. Защото чрез въпросите се учим преди всичко да познаваме живота. Поводът за задаване на въпроса се появява често.
към текста >>
Но никога един деен член на Антропософското
общество
не трябва да се задоволява да отговаря на всички въпроси наизуст или със заучени, готови схеми.
В крайна сметка от определена гледна точка антропософските истини са най-голямото нещо от всичко, което един човек може да съобщи на друг. Но извършването на това, без дълбокото вътрешно съпричастие към тези истини, фактически вече означава те да бъдат изопачени. Това вътрешно чувство се задълбочава, когато при цялото разнообразие от хора се схване причината за задаване на въпроса. Няма нужда да ставаме изпитващи се, психологични вивисектори един на друг. Можем да бъдем напълно доволни от това, което питащият сам влага във въпросите си.
Но никога един деен член на Антропософското общество не трябва да се задоволява да отговаря на всички въпроси наизуст или със заучени, готови схеми.
към текста >>
Всеки, който си държи очите отворени в Антропософското
общество
знае, че много хора влизат в него, защото истините за живо та в другите области пропускат основния тон на човешката любов.
Ако развием такова поведение в антропософията, тя ще се превърне в стимул за човешка любов и действително цялата наша дейност в съответната сфера трябва да бъде напоена с любов.
Всеки, който си държи очите отворени в Антропософското общество знае, че много хора влизат в него, защото истините за живо та в другите области пропускат основния тон на човешката любов.
Човешката душа притежава фина чувствителност за възприемане на този тон и това в най-висша степен се превръща в посредник за разбиране.
към текста >>
133.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Поради тази причина дейните членове в
Общество
то не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи.
В излагането на антропософските истини ще има толкова повече живот, колкото повече те са представяни от различни гледни точки, чрез най-разнородни описания.
Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи.
Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен. Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
към текста >>
Ако дейните членове в
Общество
то могат да се доберат до тези дълбоки моменти на чувстване, тогава, когато другите дойдат при тях за съвет, те ще открият в себе си една нараснала сила да получат това, от кое то техния събрат наистина се нуждае.
Началото на всяка истинска медитация лежи в развиването на подобна нагласа. Този, който е неспособен да обикне такава нагласа на душата, напразно ще прилага правилата за постигане на познание за духовния свят. Защото в тази нагласа духовното, лежащо в дълбините на човешката душа, се извиква в съзнанието. Чрез това човек се съединява със собственото си духовно същество; и само този е съюзът, в който той може да намери духовното в света. Само духът в човека е този, който може да подходи към духа във вселената.
Ако дейните членове в Обществото могат да се доберат до тези дълбоки моменти на чувстване, тогава, когато другите дойдат при тях за съвет, те ще открият в себе си една нараснала сила да получат това, от кое то техния събрат наистина се нуждае.
Често за човек е трудно да обясни ясно това, което дълбоко раздвижва неговата душа. Твърде лесно е той като запитан да не "чуе" истинските нужди на питащия. И вторият съвсем правилно ще почувства, че в края на краищата той не е получил отговора, който е желал. Но ако човек е в такова състояние на душата, което идва от описаните вътрешни чувства, тогава той ще има силата да развърже езика на питащия. Последният ще добие това истинско, интимно доверие в човека, на който задава въпроса, което ще придаде живот на обмена на антропософските истини.
към текста >>
134.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Тези членове, които желаят да бъдат дейни в Антропософското
общество
трябва да имат това на ум.
Тези членове, които желаят да бъдат дейни в Антропософското общество трябва да имат това на ум.
Тогава от една страна те ще се научат да имат правилно чувство за своята задача, а от друга ще разпознават опасностите, които тя също съдържа.
към текста >>
", което чуваме от толкова много новодошли в
Общество
то, няма да бъде премълчавано.
Чрез антропософията това не бива да се получава. Иначе оплакването "Ах, колко егоистично мислят антропософите!
", което чуваме от толкова много новодошли в Обществото, няма да бъде премълчавано.
към текста >>
Ако членовете, които са дейни в
Общество
то обърнат внимание върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна.
Ако членовете, които са дейни в Обществото обърнат внимание върху тези опасности, дейността им в това направление ще бъде правилна и полезна.
Те ще предотвратят това самопознанието да дегенерира в самовлюбеност. По-скоро те ще работят в дух, който превръща самопознанието в човешка любов и симпатия. И веднъж сдобил се с интерес към своя събрат на човек със сигурност няма да му липсва интерес към света като цяло.
към текста >>
Понякога човек ще открие хора, които са били членове на Антропософското
общество
, не прекъснато да се оплакват, че животът им не дава време или възможност наистина да се задълбочат в антропософията.
Сигурно върху новодошлия действа отблъскващо, ако забележи, че антропософите искат да бъдат заети само със себе си.
Понякога човек ще открие хора, които са били членове на Антропософското общество, не прекъснато да се оплакват, че животът им не дава време или възможност наистина да се задълбочат в антропософията.
Срещаме това най-често сред тези, които са превърнали Антропософското движение в свое жизнено занятие. Те се чувстват претоварени с работата си, мислейки че това ги възпира от медитация, четене на антропософска литература и т.н.
към текста >>
За членовете, които желаят да бъдат дейни в
Общество
то ще бъде необходимо да се проникнат най-пълно от това разкритие.
За членовете, които желаят да бъдат дейни в Обществото ще бъде необходимо да се проникнат най-пълно от това разкритие.
Тогава ще могат да попаднат на тази нотка в своята работа, която ще надделее над опасностите, които така лесно могат да възникнат.
към текста >>
135.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското
общество
тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
От известно време при груповите срещи на членовете на Антропософското общество тече дебат относно правилото в тях да се постигат общи познания чрез четене и дискутиране на наличната антропософска литература или да бъдат предпочетени лекции на членове, където тези, които имат желание да вземат дейно участие в работата на Движението да говорят свободно върху всичко, което имат да кажат.
към текста >>
В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в
Общество
то.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете.
В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото.
Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави. И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на
Общество
то този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете. В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото. Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави.
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>
Ние трябва да виждаме значимост във факта, че получаваме духовните съкровища на Антропософията заедно с личностите, с които сме обединени в
Общество
то.
Нека никой не възразява: Това, което е отпечатано мога да го прочета и сам в къщи и нямам нужда да ми бъде давано на груповите срещи. Грешката на това виждане вече бе посочена от тези страници.
Ние трябва да виждаме значимост във факта, че получаваме духовните съкровища на Антропософията заедно с личностите, с които сме обединени в Обществото.
Това чувство на общност и съвместно получаване на духовното не трябва да се разглежда като нещо маловажно.
към текста >>
Не е правилно много членове, които са от години в
Общество
то, в груповите събирания да не чуват нищо по въпроси, за които е дадено определено познание в литературата.
Също е необходимо членовете, които искат да бъдат дейно участващи, да бъдат заинтересувани от превръщането на антропософската литература в духовна собственост на всички членове.
Не е правилно много членове, които са от години в Обществото, в груповите събирания да не чуват нищо по въпроси, за които е дадено определено познание в литературата.
към текста >>
От друга страна трябва да се каже: Животът в
Общество
то ще пострада сериозно, ако възможно най-много членове не внесат в него това, което имат да кажат от собствения си импулс и мисъл.
От друга страна трябва да се каже: Животът в Обществото ще пострада сериозно, ако възможно най-много членове не внесат в него това, което имат да кажат от собствения си импулс и мисъл.
Този вид дейност може твърде добре да бъде проведен в хармония с другия. Трябва да се разбере, че Антропософията може да стане това, което трябва да стане само, когато все повече и повече хора вземат участие в нейното разгръщане и развитие. Трябва да цари радост, а не отблъскване, когато дейните членове в Движението дават информация за дейността, която извършват.
към текста >>
Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското
общество
живее това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството?
Когато сега често се казва, че това което някои представят не е Антропософия, в някои случаи може да има оправдание.
Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското общество живее това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството?
Едно съдържание ще бъде предложено, защото то може да формира база за антропософски размишления. Друго ще бъде съобщено с цел по-късно изясняване от антропософска гледна точка. При запазване на основополагащия антропософски характер в работата на Обществото не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
към текста >>
При запазване на основополагащия антропософски характер в работата на
Общество
то не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
Когато сега често се казва, че това което някои представят не е Антропософия, в някои случаи може да има оправдание. Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското общество живее това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството? Едно съдържание ще бъде предложено, защото то може да формира база за антропософски размишления. Друго ще бъде съобщено с цел по-късно изясняване от антропософска гледна точка.
При запазване на основополагащия антропософски характер в работата на Обществото не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
към текста >>
Целта на Антропософското
общество
трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие.
Целта на Антропософското общество трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие.
Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в Обществото ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност. Трябва да свикнем да оказваме признание на такива членове. Истински живот в Обществото може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани. Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското общество. Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в Обществото има да каже.
към текста >>
Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в
Общество
то ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност.
Целта на Антропософското общество трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие.
Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в Обществото ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност.
Трябва да свикнем да оказваме признание на такива членове. Истински живот в Обществото може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани. Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското общество. Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в Обществото има да каже.
към текста >>
Истински живот в
Общество
то може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани.
Целта на Антропософското общество трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие. Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в Обществото ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност. Трябва да свикнем да оказваме признание на такива членове.
Истински живот в Обществото може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани.
Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското общество. Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в Обществото има да каже.
към текста >>
Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското
общество
.
Целта на Антропософското общество трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие. Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в Обществото ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност. Трябва да свикнем да оказваме признание на такива членове. Истински живот в Обществото може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани.
Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското общество.
Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в Обществото има да каже.
към текста >>
Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в
Общество
то има да каже.
Целта на Антропософското общество трябва да постигнем не чрез униформеност, а с разнообразие. Трябва сърдечно да се радваме на факта, че в Обществото ни има толкова много членове, които имат да дадат нещо чрез своята личност. Трябва да свикнем да оказваме признание на такива членове. Истински живот в Обществото може да има само, когато дейностите в него са правилно оценявани. Тесногръдото отхвърля не трябва да бъде сред най-редките грешки в Антропософското общество.
Много повече трябва да се развива ентусиазмът да се научава възможно най-много от това, което един или друг в Обществото има да каже.
към текста >>
136.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Необходимо е дейните членове на антропософското
общество
по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение.
Необходимо е дейните членове на антропософското общество по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение.
Защото трябва да се разбере не само при добитото чрез Антропософията познание, но и да се достигне до изживяването на това познание.
към текста >>
137.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Когато членовете на Антропософското
общество
, които изнасят лекции на груповите сбирки събудят вниманието си за такива неща, ще се стигне до истинското настроение в антропософското преподаване.
Знаейки, че пред себе си има един образ, човек се съсредоточава върху познаването на това, което не е възприемаемо за сетивата. Той ще бъде завладян от него така, както в обикновения живот е завладян от всичко, достъпно за сетивата.
Когато членовете на Антропософското общество, които изнасят лекции на груповите сбирки събудят вниманието си за такива неща, ще се стигне до истинското настроение в антропософското преподаване.
към текста >>
Ако в Антропософското
общество
се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл.
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет. Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава.
Ако в Антропософското общество се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл.
Защото участниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал. Защото ще разберат, че съгласието не е насилено в душата на човека, а то възниква от самата опитност.
към текста >>
В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското
общество
.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни. Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини.
В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество.
Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>
138.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Тези от нас, които работят дейно в Антропософското
общество
, винаги трябва да поддържат в съзнанието си мисълта, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
Тези от нас, които работят дейно в Антропософското общество, винаги трябва да поддържат в съзнанието си мисълта, че на хората, които се опитват да достигнат вътрешния живот като обезценяват външния, ще им бъде дадена силата на "вътрешното" във всякаква възможна степен, но едновременно с това ще се породи и оценяването на външното, както и прилежанието при изпълнение на неговите изисквания.
към текста >>
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето
Общество
.
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето Общество.
Членовете няма да са употребили правилно времето си на груповите срещи, ако чувстват пукнатини между това, което получават от Антропософията и което изживяват във външния живот. Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието. Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права. И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към Обществото, ще бъдат оправдани. И Антропософското общество няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
към текста >>
И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към
Общество
то, ще бъдат оправдани.
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето Общество. Членовете няма да са употребили правилно времето си на груповите срещи, ако чувстват пукнатини между това, което получават от Антропософията и което изживяват във външния живот. Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието. Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права.
И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към Обществото, ще бъдат оправдани.
И Антропософското общество няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
към текста >>
И Антропософското
общество
няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
Това също е един от елементите, който трябва да въздейства за правилното настроение в работата на нашето Общество. Членовете няма да са употребили правилно времето си на груповите срещи, ако чувстват пукнатини между това, което получават от Антропософията и което изживяват във външния живот. Духът, който властва на тези срещи трябва да стане светлина, която да продължи да разпръсква лъчите си, дори когато членовете са отдадени на външните изисквания на ежедневието. Но ако той отсъства, Антропософията може да направи членовете си не повече, а по-малко прилежни в живота, който все пак си има своите права. И ако това се случи, много от укорите, които външни хора отправят към Обществото, ще бъдат оправдани.
И Антропософското общество няма да помага, а ще вреди на Антропософията.
към текста >>
139.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Един от резултатите от Коледното събрание трябва да бъде този, че чрез членовете, които желаят да работят в
Общество
то, трябва все по-ясно да се показва пред очите на света истинското естество на антропософията това, което тя е, и което не е.
Един от резултатите от Коледното събрание трябва да бъде този, че чрез членовете, които желаят да работят в Обществото, трябва все по-ясно да се показва пред очите на света истинското естество на антропософията това, което тя е, и което не е.
Докато подлежи на обсъждане мнението: "Не трябва ли тази или онази антропософска истина да бъде представяна тук или там, без хората да се плашат, когато се казва, че това е Антропософия? " в Антропософското общество много неща и занапред няма да бъдат в ред.
към текста >>
" в Антропософското
общество
много неща и занапред няма да бъдат в ред.
Един от резултатите от Коледното събрание трябва да бъде този, че чрез членовете, които желаят да работят в Обществото, трябва все по-ясно да се показва пред очите на света истинското естество на антропософията това, което тя е, и което не е. Докато подлежи на обсъждане мнението: "Не трябва ли тази или онази антропософска истина да бъде представяна тук или там, без хората да се плашат, когато се казва, че това е Антропософия?
" в Антропософското общество много неща и занапред няма да бъдат в ред.
към текста >>
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава делото на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в
Общество
то.
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава делото на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в Обществото.
В резултат от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското общество трябва все повече да се срастват. Това обаче няма да се случи, докато продължава да се развива семето, разпространявано чрез непрекъснатото разискване в антропософските кръгове на това кое е "ортодоксално" и кое е "еретично".
към текста >>
В резултат от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското
общество
трябва все повече да се срастват.
Задача на Ръководството на Гьотеанума е с това разбиране неотстъпно да продължава делото на Антропософията Освен това в специфичното си естество тази задача трябва да бъде напълно разбрана от тези, които приемат да работят дейно в Обществото.
В резултат от Коледното Учредително събрание Антропософията и Антропософското общество трябва все повече да се срастват.
Това обаче няма да се случи, докато продължава да се развива семето, разпространявано чрез непрекъснатото разискване в антропософските кръгове на това кое е "ортодоксално" и кое е "еретично".
към текста >>
Иначе непрекъснато ще се чува гротескната забележка: "Антропософското
общество
счита това или онова".
Нещо подобно може да възникне естествено в резултат от антропософското действие, но никога не трябва да се излага като антропософска "програма". Може само да каже: "Антропософията е там. Тя е придобита с постоянно усилие. Аз съм тук, за да може постигнатото да стане достояние на света". Все още в антропософските кръгове твърде малко се усеща, че разликата между двете преценки е като разликата между деня и нощта.
Иначе непрекъснато ще се чува гротескната забележка: "Антропософското общество счита това или онова".
В действителност подобна забележка е безсъдържателна.
към текста >>
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското
общество
?
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество?
" той би поел в напълно погрешна посока за разбиране естеството на Антропософията. Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен въпрос е неизбежна. По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското общество осигурява възможност за запознаване с нея".
към текста >>
По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското
общество
осигурява възможност за запознаване с нея".
Ако с намерение да добие ясна представа за антропософията, човек зададе да кажем следния въпрос: "Какво е мнението или жизнената позиция на този или онзи, който е записан като член на Антропософското общество? " той би поел в напълно погрешна посока за разбиране естеството на Антропософията. Все пак много желаещи да бъдат дейни членове се държат по такъв начин, че появата на подобен въпрос е неизбежна.
По-скоро трябва да възникне мнението: "Антропософията съществува в света и Антропософското общество осигурява възможност за запознаване с нея".
към текста >>
Всеки който влиза в това
Общество
трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията".
Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията".
Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи. Но често се получава нещо напълно различно. Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми. И естествено те се от дръпват с уплаха.
към текста >>
Хората се страхуват от присъединяване към
Общество
то, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми.
Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията". Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи. Но често се получава нещо напълно различно.
Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми.
И естествено те се от дръпват с уплаха.
към текста >>
Много от тези желаещи да бъдат дейни членове си мислят следното: "Да, ако се приемат хора в
Общество
то само, за да се запознаят в него с Антропософията, те отново ще го напуснат, когато научат това, което са желали и ние никога няма да има ме компактно
Общество
".
Необходима е добра воля, за да бъде заличено това впечатление.
Много от тези желаещи да бъдат дейни членове си мислят следното: "Да, ако се приемат хора в Обществото само, за да се запознаят в него с Антропософията, те отново ще го напуснат, когато научат това, което са желали и ние никога няма да има ме компактно Общество".
към текста >>
Но това няма да се случи, ако Антропософското
общество
бива правилно разбирано от членовете си.
Но това няма да се случи, ако Антропософското общество бива правилно разбирано от членовете си.
А ще се случва непрекъснато, ако направим членството в него зависимо от признаването на дори най-малката догма. В тази връзка всяка точка от една "програма" е догма.
към текста >>
Ако членовете просто се насочат към запознаване с Антропософията по силата на членството си, тогава дали ще останат в
Общество
то или не, ще зависи от нещо напълно различно, а именно от това дали имат надежди да научават в него все повече и повече.
Ако членовете просто се насочат към запознаване с Антропософията по силата на членството си, тогава дали ще останат в Обществото или не, ще зависи от нещо напълно различно, а именно от това дали имат надежди да научават в него все повече и повече.
към текста >>
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на
Общество
то е наистина живо или е мъртво, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне.
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на Обществото е наистина живо или е мъртво, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне.
Грижа на ръководството на Гьотеанума е неговото поддържане. То не администрира догми, а само се чувства като носител на едно духовно съдържание, чиято ценност напълно съзнава и работи за неговото разпространение. То се радва на всеки човек, който дойде и каже: "Искам да взема участие в това, което правите". Това дава жива форма на Антропософското общество. И тя ще се запази жива, ако общото отношение и начин на работа на всички желаещи да съдействат членове е в унисон с Ръководството на Гьотеанума.
към текста >>
Това дава жива форма на Антропософското
общество
.
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на Обществото е наистина живо или е мъртво, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне. Грижа на ръководството на Гьотеанума е неговото поддържане. То не администрира догми, а само се чувства като носител на едно духовно съдържание, чиято ценност напълно съзнава и работи за неговото разпространение. То се радва на всеки човек, който дойде и каже: "Искам да взема участие в това, което правите".
Това дава жива форма на Антропософското общество.
И тя ще се запази жива, ако общото отношение и начин на работа на всички желаещи да съдействат членове е в унисон с Ръководството на Гьотеанума.
към текста >>
Всичко, което е оправдано да се назове "доверие" вътре в
Общество
то, може да процъфтява само на такава основа.
Всичко, което е оправдано да се назове "доверие" вътре в Обществото, може да процъфтява само на такава основа.
Ако тя съществува, няма отново и отново Антропософското общество да се представя пред света като нещо напълно различно от това, което то наистина е.
към текста >>
Ако тя съществува, няма отново и отново Антропософското
общество
да се представя пред света като нещо напълно различно от това, което то наистина е.
Всичко, което е оправдано да се назове "доверие" вътре в Обществото, може да процъфтява само на такава основа.
Ако тя съществува, няма отново и отново Антропософското общество да се представя пред света като нещо напълно различно от това, което то наистина е.
към текста >>
А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в
Общество
то.
Те ще кажат: "Това ние не го разбираме. Сега наистина не знаем какво действително се иска". Но да се каже това е възможно най-лошото предубеждение. Горните думи изискват само да бъдат прочетени точно и тогава ще се открие, че те не са нито неопределени, нито двусмислени. Да се улови духът им действително изисква фино чувство за разбиране.
А то със сигурност не трябва да липсва у тези, които желаят да бъдат дейни в Обществото.
към текста >>
140.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското
общество
може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените.
Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно. И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>
И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на
Общество
то нови задачи и възможности.
По този начин чрез работата на деятелно устремените членове Антропософското общество може да стане истинско подготвително училище за училището на Посветените. Намерението на Коледната Асамблея бе да покаже това много силно.
И всеки, който истински разбира какво означава тя ще продължи да го отбелязва, докато достатъчното му разбиране не донесе отново на Обществото нови задачи и възможности.
към текста >>
141.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
От друга страна обаче, работата, вече постигната в Антропософското
общество
и въплътена в издадените лекционни цикли и отделни лекции, не трябва да бъде подценявана.
Понастоящем предимство имат тези групи, чиито членове посещават Гьотеанума, слушат лекциите там и могат да отнесат обратно в групите си тяхното съдържание. Групите трябва да признаят, че изпращането на членове в Гьотеанума по този начин е нещо добро.
От друга страна обаче, работата, вече постигната в Антропософското общество и въплътена в издадените лекционни цикли и отделни лекции, не трябва да бъде подценявана.
Ако вземете тези лекционни цикли и от заглавията си припомните това, което се съдържа в тази или онази лекция и тогава се върнете към Ръководните Мисли, ще откриете, че срещате едно нещо в един лекционен цикъл и друго в друг, което по-пълно ги обяснява. Чрез едновременно четене на от къси, които са разделени в различните лекционни цикли, вие ще откриете правилните гледни точки за обясняване и развиване на тези Ръководни Мисли.
към текста >>
В Антропософското
общество
ще действаме като истински прахосници, ако оставим отпечатаните лекционни цикли напълно неизползвани и винаги искаме да чуем "най-новото" от Гьотеанума.
В Антропософското общество ще действаме като истински прахосници, ако оставим отпечатаните лекционни цикли напълно неизползвани и винаги искаме да чуем "най-новото" от Гьотеанума.
И веднага ще се разбере, че всяка възможност за отпечатването на тези цикли ще замре, ако те не се използват истински.
към текста >>
Ако тази гледна точка се вземе прекалено слабо предвид, тогава и занапред ще липсва проявяването на същността на антропософията чрез Антропософското
общество
.
Вероятно следващата гледна точка е най-важната. Антропософското съдържание не трябва да бъде само външно чуто или прочетено, а трябва да бъде прието от живата душевна същност. В по-нататъшното мислене и чувстване лежи нещо, което е съществено. Ръководните Мисли трябва тъкмо това да подбудят в по следвалото им отпечатване и разпространение като лекционни цикли.
Ако тази гледна точка се вземе прекалено слабо предвид, тогава и занапред ще липсва проявяването на същността на антропософията чрез Антропософското общество.
Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове.
към текста >>
В Антропософското
общество
се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско
общество
в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван.
Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
Но всичко това трябва да се прави със сърце и ум. Само външното "съобщаване" на съдържанието от седмицата е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нужда от време и ще трябва да срещне разбиране от страна на членовете. Тогава то ще може да работи в съответствие с намерението на Коледното събрание.
към текста >>
Книгата съдържа 18-те писма, които Рудолф Щайнер пише до членовете на Единното Антропософското
общество
, след неговото учредяване по време на Коледното събрание 1924/24 в Дорнах, Швейцария.
Книгата съдържа 18-те писма, които Рудолф Щайнер пише до членовете на Единното Антропософското общество, след неговото учредяване по време на Коледното събрание 1924/24 в Дорнах, Швейцария.
Писмата са писани през последните девет месеца от неговата публична дейност.
към текста >>
142.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко
общество
, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил.
Тук преди всичко ние намираме ние вече обърнахме последния път вниманието върху това -, че човекът е зависим от живота в неговата околност, от външния свят по отношение усвояването на езика, на говора, по отношение усвояването начина на мислене, а също и по отношение усвояването на определено себесъзнание.
Всеизвестен факт е, че ако човекът би трябвало да се развива сам, изолиран от всяко човешко общество, той не би стигнал нито до усвояване на говора, нито до определен начин на мислене, нито пък до определено себесъзнание и би трябвало да остане в онази безпомощност, в която се е родил.
Виждаме следователно, че при животното всички дейности, които са необходими за животинския живот, за животинското съществуване, са предварително вродени в него по наследствената линия. Ние виждаме при човека дейностите да се явяват така, че те не трябва да се търсят никак в наследствената линия, както топлината, която е необходима за излюпването на кокошето яйце, не трябва да се търси в самото яйце, защото то трябва да я получи отвън. Тук ние вече виждаме, че човекът има нужда да си усвои неща, които принадлежат към неговото развитие, чрез нещо, което се намира в НЕГО, докато при животното те са му направо духовно отпечатани. Следователно, при човека определени възможности на развитието остават отворени, възможности в които той приема определени организиращи сили чрез своя себесъзнателен Аз. Защото естествено никой не ще се съмнява в това, че с врастването на човека в говора, в начина на мислене, в себесъзнанието и със свързаните с това дейности са свързани изменения в организма: така щото същото нещо, което у животното се намира предварително заложено чрез дейности, които са наследяеми, у човека то се взема от околната среда, както топлината се приема от люпещото се яйце, т.е.
към текста >>
Както животното твори инстинктивно, както например
общество
то на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива.
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
143.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното
общество
в Йена.
Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото.
И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена.
Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението. Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея! На което Гьоте можа само да каже: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и да ги виждам даже с очите си! "
към текста >>
144.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото
общество
, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
към текста >>
145.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
146.
Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тези лекции не бяха публични, а бяха изнесени пред членове на Теософското
Общество
, основано от Елена П.
Тези лекции не бяха публични, а бяха изнесени пред членове на Теософското Общество, основано от Елена П.
Блаватска, които бяха свикнали със специфичните термини за обозначаване на планетарната еволюция, членовете на човешкото същество и т.н. В своите писмени трудове Рудолф Щайнер използва термини, за които през 1903 год. казва, че “по определени причини аз използвах окултен език, различаващ се донякъде от изразите, използвани в публичните теософски трудове, но които разбира се са в пълна хармония с тях по смисъл.”
към текста >>
147.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското
общество
и новоустановяването на първоначалните мистерии.
Половото размножаване, започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел. Контрастът между Каин /мъжкия дух/ и Авел /женския дух/: интелектуален и инспиративен принцип. Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на ракшасите.
Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии.
Учението за прераждане и карма.
към текста >>
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото
общество
.
Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/.
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека.
към текста >>
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското
общество
е неговата демократична основа.
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа.
Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот. Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
към текста >>
Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското
общество
.
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа.
Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество.
Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот. Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
към текста >>
Задачата на Теософското
общество
е разбиране на окултните учения и окултния живот.
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа. Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание.
Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот.
Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
към текста >>
Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското
общество
.
Същността на окултните общества лежи в тяхната йерархическа структура; Същността на Теософското общество е неговата демократична основа. Връзката между тях е разкриването на окултизма в Теософското общество. Задачата на истинския окултизъм е вътрешно обучение; вътре в теософското движение целта е да се популяризира окултното знание. Задачата на Теософското общество е разбиране на окултните учения и окултния живот.
Строго противоречие между окултно течение и организацията в Теософското общество.
към текста >>
148.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското
общество
, по късно за членовете на Антропософското
общество
.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения.
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
Относно лекциите за членовете на
общество
то, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р.
Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» 35 глава. Съответният текст е даден накрая на този том. Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, които са били предназначени за запознати с основните линии на духовната наука участници.
към текста >>
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското
общество
, той използва обичайната по онова време терминология.
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология.
От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество. Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".
към текста >>
От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското
общество
се бе преустроила под името Антропософско
общество
.
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология.
От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество.
Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".
към текста >>
под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско
общество
и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр.
[1] Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 г. до започването на Първата Световна война през лятото на 1914 г. и се състояла от три класа. Виж Събр. съч. 264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г.
под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр.
Съч. 260а. Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр. Съч. 270.
към текста >>
149.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското
общество
.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество.
Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
към текста >>
Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето
общество
/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение.
Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
към текста >>
150.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Теософското
общество
не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското
общество
.
Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
151.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно
общество
, което ще представлява един чист съд.
От това вие ще можете да заключите, че манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие. Те наричаха себе си катари, защото "катар" означава "чист". Те бяха хора, които се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал.
Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд.
Към това се стремеше манихейството. В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.
към текста >>
152.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето
общество
?
Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу. Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите.
Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество?
"Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони".
към текста >>
Има разлика, дали някой е член на едно
общество
, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше
общество
, или дали.. /пропуск/.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове.
Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/.
Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>
153.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
1875 е годината на основаването на Теософското
общество
.
Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.
1875 е годината на основаването на Теософското общество.
Всички тези неща са свързани по известен начин.
към текста >>
Задачата на Теософското
общество
се състои главно в подготвяне на хората за тези неща.
Правилно е, че човечеството ще бъде учудено от някои открития, които ще се направят в близкото бъдеще. Ала те ще бъдат направени твърде рано и чрез това ще причинят известни злини.
Задачата на Теософското общество се състои главно в подготвяне на хората за тези неща.
Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха. По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма.
към текста >>
154.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно
общество
, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали.
Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие.
Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>
Теософското
общество
работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат.
Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи.
Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт.
към текста >>
155.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото
общество
от гледната точка на обикновения живот.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот.
Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
към текста >>
Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на
общество
то, трябва да знае законите на социалните взаимодействия.
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия.
Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
Не може да се реформира
общество
то, без се да знаят законите на теософията.
подобни са нищо без теософската основа, без теософските принципи. Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата. За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си.
Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията.
към текста >>
Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото
общество
трябва също така да бъде регулирана по този закон.
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение.
Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план.
към текста >>
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото
общество
.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество.
Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа.
към текста >>
Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на
общество
то.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани.
Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.
Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм.
към текста >>
Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира
общество
то, да основава граждански общества.
Така ние имаме два различни човешки рода. Единият се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята, създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека.
Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава граждански общества.
Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.
към текста >>
Отговор: Всяка висша работа може да бъде предприета само в едно
общество
.
Отговор: Всяка висша работа може да бъде предприета само в едно общество.
Рицарите на кръглата маса на Артур обикновено са били дванадесет.
към текста >>
156.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Това трябва да даде една централна точка за Теософското
общество
, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер. Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета. Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите.
Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
към текста >>
157.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
/Държана при завършването на Общото събрание на немската секция на Теософското
общество
/
/Държана при завършването на Общото събрание на немската секция на Теософското общество/
към текста >>
По тази тема често се разисква, дали теософското движение, доколкото се представя от Теософското
общество
, е едно окултно движение или трябва да бъде държано отделено от всякакъв окултизъм.
А сега бих искал да говоря за отношението на окултизма към теософското движение и за някои други, свързани с това въпроси.
По тази тема често се разисква, дали теософското движение, доколкото се представя от Теософското общество, е едно окултно движение или трябва да бъде държано отделено от всякакъв окултизъм.
към текста >>
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософското
общество
не може да бъде окултно движение.
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософското общество не може да бъде окултно движение.
Едно окултно движение се основава на предпоставки, различни от онези, които намират израз в Теософското общество. През всички времена е имало окултни общества. При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния стремеж, да имат даден вид йерархичност в своите организации. Това означава, че членовете на едно такова общество, на едно такова братство, са се разделяли на степени. Всяка степен, от първата до 90-та е имала своя съвсем специфична задача.
към текста >>
Едно окултно движение се основава на предпоставки, различни от онези, които намират израз в Теософското
общество
.
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософското общество не може да бъде окултно движение.
Едно окултно движение се основава на предпоставки, различни от онези, които намират израз в Теософското общество.
През всички времена е имало окултни общества. При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния стремеж, да имат даден вид йерархичност в своите организации. Това означава, че членовете на едно такова общество, на едно такова братство, са се разделяли на степени. Всяка степен, от първата до 90-та е имала своя съвсем специфична задача. При всяка степен е имало твърде специфични задачи.
към текста >>
Това означава, че членовете на едно такова
общество
, на едно такова братство, са се разделяли на степени.
Теософското движение като такова, доколкото то е изразено в Теософското общество не може да бъде окултно движение. Едно окултно движение се основава на предпоставки, различни от онези, които намират израз в Теософското общество. През всички времена е имало окултни общества. При тях преди всичко е било необходимо, именно поради начина на техния стремеж, да имат даден вид йерархичност в своите организации.
Това означава, че членовете на едно такова общество, на едно такова братство, са се разделяли на степени.
Всяка степен, от първата до 90-та е имала своя съвсем специфична задача. При всяка степен е имало твърде специфични задачи. Никой не е можел да бъде издигнат до една по-висша степен, докато не е изпълнил задачите на по-низшата.
към текста >>
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското
общество
с окултизма.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма.
Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
към текста >>
Теософското
общество
не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма.
Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член.
Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското
общество
.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член.
Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество.
Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Задачата на Теософското
общество
е върху физическото поле.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество.
Задачата на Теософското общество е върху физическото поле.
Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви. Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското
общество
да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
Ние тук сме стигнали до точката, където можем да видим връзката на теософското движение и Теософското общество с окултизма. Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове.
Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
Нещо друго е, дали едно
общество
е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето
общество
окултизмът отново се изявява.
Теософското общество не е окултно движение, не е окултно братство, тъй като то е формирано на демократична основа, понеже всеки е равностоен с другите член. Нещо друго е как да се разбира задачата на Теософското общество. Задачата на Теософското общество е върху физическото поле. Ако човек желае да я схване напълно, трябва да е в състояние, да вижда във висшите светове. Но не се касае до това теософът вече да е в състояние да вижда във висшите светове, а че вътре в движението също се развиват окултни сили, така че Теософското общество да може да бъде място, от което окултизмът може да протече и да се изяви.
Нещо друго е, дали едно общество е окултно братство, или то си казва: – Ние наистина не сме окултно братство, но в нашето общество окултизмът отново се изявява.
към текста >>
И окултизмът вътре в Теософското
общество
има тази задача.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание.
И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача.
Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле. Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената. Картината е проникната от онова, което първо духовно е живяло в душата на художника.
към текста >>
Само ако ние формираме едно
общество
, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура.
И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова
общество
днес.
Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши.
Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
В този смисъл Теософското
общество
би могло да служи за формирането на бъдещата култура.
В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура.
Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура. В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота. Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето.
към текста >>
Теософското
общество
никога не може да иска да бъде окултно братство.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна.
Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство.
Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма. Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот. Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти. Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
Затова Теософското
общество
ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма.
Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот.
Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти. Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
Но ако Теософското
общество
забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно
общество
, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма. Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот. Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти.
Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското
общество
окултния характер.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
към текста >>
Но който така принадлежи към Теософското
общество
ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство.
Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща.
към текста >>
От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на
Общество
то.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер. Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини.
От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото.
Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
към текста >>
Когато човек говори за външното в Теософското
общество
, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер. Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани.
Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.
към текста >>
Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското
общество
, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси.
Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.
към текста >>
Когато се отнася само до организирането на
Общество
то, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.
Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси. Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят.
Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.
Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.
към текста >>
158.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Основателката на Теософското
общество
беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство. Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете.
Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка.
Теософията е една световна задача, която е свързана с окултни течения и трябва да продължи дейността на Свободното масонство. Свободното масонство все още би могло наново да бъде събудено и да ни помогне.
към текста >>
159.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Днес единствената възможност да се създаде равновесие между двата пола съществува само в Теософското
общество
.
Вътре в тези течения има някои неща от интимна природа, които доскоро не можеха да бъдат споменавани в присъствие на жени, поради това, че окултното братство, – чиято задача бе да се грижи за тези интимни неща, – имаше строгото правило, да не приема жени за членове. Онова, което те имаха да вършат в света не можеше да бъде вършено в сътрудничество с женския елемент. До неотдавна това правило строго се спазваше.
Днес единствената възможност да се създаде равновесие между двата пола съществува само в Теософското общество.
Тук наистина е единственото място, където тези неща се разискват пред жени.
към текста >>
160.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всяка нация и всяко
общество
има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности.
Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности.
Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширното често изпреварва по-малко обширното.
към текста >>
161.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно
общество
на университетски професори и на някои особено даровити поети.
Искам да ви разкажа една случка от моя живот. Може би вие не бихте повярвали, обаче тя е вярна.
Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети.
Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град. Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони. Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг. Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно
общество
срещу Свободните масони.
В средатана 80-те години на миналия век/*4/ се появи една френска книга, която беше представила тайните на свободните масони по най-страхотен начин, като те са били описани по-скоро страшни отколкото тайни. Тази книга специално разкривала, как свободните масони извършвали черна литургия. Тази книга бе извадена на сцената от един френски журналист, на име Лео Таксил. Той вдигнал много шум, като посочил и една свидетелка, наречена мис Вауган.
В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони.
Направили съвещание в Триент. И макар че това не е било истинско съвещание, то било наречено "Втори събор в Триент". Посетили го множество епископи и стотици свещеници, председателствал един кардинал. /Този конгрес станал най-голямата победа на Таксил/. Но след това бе публикувано опровержение, като господин Таксил разкрил, че цялото съдържание на неговата книга, включително и споменатите хора, са били измислица.
към текста >>
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на
общество
то.
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото.
Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели. Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там. Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>
Човек не може да отиде по-назад от първия човек при търсенето на основателя на едно
общество
.
Има още и друго мнение, което има твърде малко общо с истинското Свободно масонство. В един текст, появил се 1875 г./*6/, авторът твърди, че Адам бил първият свободен масон.
Човек не може да отиде по-назад от първия човек при търсенето на основателя на едно общество.
към текста >>
Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно
общество
; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там.
Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>
162.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското
общество
от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900.
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското общество от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900.
През септември 1904 г. тя прави един лекторски тур в няколко германски града по покана на Рудолф Щайнер. Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски.
към текста >>
Учителите никога не основават външна организация на
общество
, нито биха администрирали такова.
Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие". Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение.
Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова.
Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П. Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова. То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/.
към текста >>
Теософското
общество
беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова.
Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова. То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/.
към текста >>
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху
Общество
то като такова.
нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова.
То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/.
към текста >>
Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото
общество
.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници.
Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
Хенри Стил Олкът, който основа Теософското
Общество
с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското
общество
", 1895, т.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса.
Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно".
към текста >>
/*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското
общество
. Р.
/*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р.
Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г. в сп. "Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р. Щайнер, т. 34.
към текста >>
по-късно /1875/ бе основано Теософското
общество
/.
Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г. Точно 85 г.
по-късно /1875/ бе основано Теософското общество/.
Довиждане, аз ви обичам". След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си. Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления. В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица. Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон.
към текста >>
на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско
общество
с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман.
/*18/ – Карл Келнер, 1851-1905, австрийски откривател и голям бизнесмен. Според Хюго Гьоринг в януарското издание, 1895 г.
на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско общество с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман.
Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал като такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
към текста >>
"Лайпцигско" Теософско
общество
.
/*19/ – Франц Хартман, 1838-1912. След един изпълнен с авантюри живот и лично запознанство с Е. П. Блаватска, той основава т. нар.
"Лайпцигско" Теософско общество.
Той беше редактор на теософското периодично списание "Lotusblüten". Той е споменат от Рудолф Щайнер в неговата Автобиография.
към текста >>
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно
общество
на работещи заедно човешки същества, добруването на
общество
то би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Тъй като в литературата на Теософското
общество
, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
към текста >>
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/
общество
.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на
общество
то.
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото.
към текста >>
163.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
164.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
165.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
166.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
167.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
168.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
169.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
170.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
171.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
172.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
173.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
174.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
175.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
176.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
177.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
178.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
179.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
180.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
181.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското
общество
, по късно Антропософското
общество
.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения.
Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>
Относно лекциите за членовете на
общество
то, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р.
Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» (35-та глава). Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>
182.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хората в едно образовано
общество
първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане.
Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания.
Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам. Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията.
към текста >>
Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано
общество
седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане. Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания.
Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам.
Вие го знаете. Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността. Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията. Теософското движение има за задача да внесе идеята за братството в дълбоката същност на хората.
към текста >>
Теософското
общество
има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността.
Проникнем ли се изцяло с това съзнание, наясно ли сме, че духът в нас е действителност, тогава сме схванали теософската мисъл и за нас следва същинското следствие, най-важното следствие за такова духовно схващане. Хората в едно образовано общество първоначално не се бият, не си причиняват външни наранявания. Но с какви мисли, с какви мнения хората на нашето образовано общество седят един до друг, за това няма нужда да ви разказвам. Вие го знаете.
Теософското общество има задачата да доведе до осъзнаване симпатията и ненаранимостта на личността.
Ако в наше време, когато предимно става въпрос хората да имат мнения и възгледи, седят заедно седем човека, те имат тринадесет мнения и вследствие на тринадесетте мнения биха предпочели да се разделят в тринадесет партии. Това е следствието от различието на мненията. Теософското движение има за задача да внесе идеята за братството в дълбоката същност на хората. Ние ще разберем напълно антропософията, тази братска идея, едва когато сме в състояние да бъдем заедно в едно братство въпреки възможно най-големите различия в мислите. Не искаме просто да уважаваме и ценим личността на ближния си и да пристъпваме насреща му, признавайки изцяло човешкото му достойнство, а дълбоко в душата си искаме да признаваме брата си като душа.
към текста >>
Не напразно, както често съм казвал, Теософското
общество
е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго.
към текста >>
Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското
общество
, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения.
В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго. Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото.
към текста >>
членовете на най-скритото
общество
разбират, че в Европа следва да настъпи нещо важно.
През 1841 г.
членовете на най-скритото общество разбират, че в Европа следва да настъпи нещо важно.
За да се потисне нахлуването на материализма, става необходимо да се влее духовен живот в човечеството. Тогава дори и сред окултистите първоначално се появяват различни мнения. Някои казват: Човечеството още не е узряло да приеме още сега духовни факти и познания, ние искаме да запазим системата на мълчание. Това са консервативните окултисти. Тази система има доста основания, понеже разпространението на окултни истини е можело да доведе до големи опасности.
към текста >>
За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското)
общество
.
За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското) общество.
То е призвано да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща. Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните. Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата. Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се покажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот.
към текста >>
Теософското
общество
възниква поради тази причина.
Теософското общество възниква поради тази причина.
Но как да се убеди материалистическото човечество на 19-ти век, че духът съществува? Затова първоначално се появява спиритическото движение. То се поражда именно затова, защото не се вярва, че човечеството може да се убеди, че има нещо духовно. Духът е трябвало да се покаже, да се види с очите. Един човек в Щутгарт запита защо антропософията не се е опитала да представи осезаемо доказателство на Хекел, че духът съществува.
към текста >>
Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това
общество
някой починал.
Какво узнава човекът, който взима участие в спиритически сеанс? Да предположим – всичко друго се изключва, – че имаме работа с истински откровения. Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното.
Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал.
Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското
общество
, от което Антропософското
общество
се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс.
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия».
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс.
В настоящото издание това изменение е направено само отчасти. Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
към текста >>
2. Теософското
общество
е основано от Елена Петровна Блаватска и Хенри Олкот през 1875 г.
2. Теософското общество е основано от Елена Петровна Блаватска и Хенри Олкот през 1875 г.
в Ню Йорк.
към текста >>
183.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Моралните процеси в човешкото
общество
нямат само значение за самото
общество
, а също и за цялата планета.
Следователно всичко, което можете да си представите като морално в човешката природа, си го представете обърнато в своята противоположност. Тогава ще имате това, което се проявява в земното огледало. Следователно там няма например нищо от това, което тук, на Земята, се означава като добро, а напротив, там най-силни са всички въздействия, които са противоположност на това, което хората означават като добро. Такива свойства имат съставните части на този пласт от нашата Земя. Първоначално той е имал много повече от тях, но в течение на развитието моралът става все по-добър, така че моралното развитие на нашата Земя означава пълно превръщане на силите в това земно огледало от неморални в морални.
Моралните процеси в човешкото общество нямат само значение за самото общество, а също и за цялата планета.
Те се проявяват чрез това, че преобразяват силите на този пласт в морални природни сили. Когато нашият човешки род стигне толкова далеч, че ще е създал най-висшия морал, тогава всичко неморално в това земно огледало ще бъде преодоляно и превърнато в морално. Това е смисълът на този седми пласт.
към текста >>
184.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В последно време ми се отдаде възможността да говоря пред по-голям кръг и пред най-различни хора и може да ни радва, когато хора от всички кръгове и класи на
общество
то чувстват копнеж по духовния живот, както той се изразява в съществуването на теософското движение.
В последно време ми се отдаде възможността да говоря пред по-голям кръг и пред най-различни хора и може да ни радва, когато хора от всички кръгове и класи на обществото чувстват копнеж по духовния живот, както той се изразява в съществуването на теософското движение.
към текста >>
185.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на
общество
то – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре.
Когато човекът открие духовната наука, лесно изпада в раздвоение. Трябва ясно да поставим това раздвоение пред душата си. Хората, стигнали до антропософията, са от два вида.
Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре.
Другите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си.
към текста >>
И двете групи няма да станат истински членове на Теософското
общество
.
Трябва ясно да поставим това раздвоение пред душата си. Хората, стигнали до антропософията, са от два вида. Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре. Другите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно.
И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество.
Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си. Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време.
към текста >>
Теософското
общество
трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие.
Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си. Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време.
Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие.
Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно. Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъвършено положение, за да реформирам човечеството и т. н.
към текста >>
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското
общество
.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
186.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското
общество
.
46) За пораждането на сетивните органи във връзка с планетното развитие виж по-специално лекциите в Мюнхен, 1 и 2 юни 1907 г. в «Теософия на розенкройцерите», Събр. съч. 99; Щутгарт, 3 август 1908 г., в «Свят, Земя и хора», Събр. съч. 105.
Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество.
По същия повод през 1909 г. в цикъла си лекции «Антропософия», 23-25 октомври, включени в «Антропософия, психософия, пневматософия», Събр. съч. 115, той представя духовното учение за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение. Той е искал частично да изложи това учение за сетивата в книгата «Антропософия», която остава като фрагмент. От управлението на наследството на Рудолф Щайнер на книгата е дадено заглавието «Антропософия.
към текста >>
187.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското
общество
в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г.
сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
34, стр. 590 и сл.
към текста >>
188.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
118) Четвърти конгрес на Федерацията на европейските секции на Теософското
общество
от 18-21-ви май 1907 г.
118) Четвърти конгрес на Федерацията на европейските секции на Теософското общество от 18-21-ви май 1907 г.
в Мюнхен. Вижте «Моят жизнен път», 38-ма глава, Събр. съч. 28, и «Изображения на окултни печати и колони... », Събр. съч. 284.
към текста >>
189.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Безант-клон на Теософското
общество
в Берлин.
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г.
Безант-клон на Теософското общество в Берлин.
Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други градове, което по това време е ставало често. Рудолф Щайнер винаги е свързвал новата лекция с казаното преди – също и където не е имало непосредствена тематична връзка. Изнесените по същото време извън Берлин лекции за членовете са публикувани в Събр. съч. 97, «Християнските мистерии».
към текста >>
По времето, когато са изнасяни лекциите, Рудолф Щайнер действа със своята антропософски ориентирана наука за духа още сред Теософското
общество
(до основаването на Антропософското
общество
през 1912/13 г.), но употребява наименованието «теософия» и «теософски» винаги в смисъла на самостоятелното си духовно изследване.
По времето, когато са изнасяни лекциите, Рудолф Щайнер действа със своята антропософски ориентирана наука за духа още сред Теософското общество (до основаването на Антропософското общество през 1912/13 г.), но употребява наименованието «теософия» и «теософски» винаги в смисъла на самостоятелното си духовно изследване.
Според негови по-късни указания тези термини са заместени с «духовна наука, наука за духа» и «антропософия», «духовнонаучни» или «антропософски», доколкото не става въпрос за основаното от Е. П. Блаватска теософско движение, или в по-широк смисъл се има предвид определен мироглед, за който е обичайно духовно-историческото означение «теософия».
към текста >>
190.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лекции в Гьотевото
общество
, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското
Общество
в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Отделяне от Теософското
общество
и основаване на Антропософското
общество
.
1913 г.
Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).
към текста >>
„Антропософското
общество
“ прераства в „Единно антропософско
общество
“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософскотообщество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското
общество
.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
191.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското
общество
.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г.
както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество.
Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
192.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно
общество
на астралното поле, друго
общество
са съществата на третото елементарно царство.
Птиците имат съвсем определени миграционни маршрути – от североизток към югозапад и от югозапад към североизток. От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души.
Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство.
Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство. Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите. Съществата на първото елементарно царство изграждат минералите.
към текста >>
193.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
В някое благотворително
общество
, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Противно на тях, добрите същества на астралното поле се срещат там, където се изживяват извънредно човеколюбиви чувства.
В някое благотворително общество, където в душите живее истинска благотворителност, се проявява това, което привлича такива същества в обкръжението на хората.
Така че човекът действително привлича определени същества с това, което прави, което се излъчва от неговите качества и така създава връзка с намиращи се далеч космически тела, предизвикана, индуцирана от проявата на делата на мировите същества и човешките души.
към текста >>
194.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
От духовния живот на Антропософското
общество
трябва да се създаде такова културно море, от което отново да изкристализират форми, които показват един нов архитектурен стил.
От духовния живот на Антропософското общество трябва да се създаде такова културно море, от което отново да изкристализират форми, които показват един нов архитектурен стил.
Израз на човечност е възможен само там, където има обща духовна култура. Нашето време създаде един нов стил. Това е архитектурният стил на универсалния магазин. Има възможност човекът да характеризира времето според стила му, като от една по-късна епоха поглежда към по-раншна. Епохата на Средновековието може да се характеризира въз основа на готическата катедрала.
към текста >>
195.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско
общество
.
1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско общество.
Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване. В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр.
към текста >>
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно
общество
, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове.
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове.
Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си. Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
към текста >>
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това
общество
е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
към текста >>
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното
общество
толкова дълго, колкото то остава на Земята
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
към текста >>
196.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Лекции в Гьотевото
общество
, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското
Общество
в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Отделяне от Теософското
общество
и основаване на Антропософското
общество
.
1913 г.
Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр. съч. 17).
към текста >>
„Антропософското
общество
“ прераства в „Единно антропософско
общество
“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософскотообщество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското
общество
.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
197.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Представете си, че би възникнало
общество
, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство.
Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура. От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството.
Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство.
Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието.
към текста >>
198.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Например, така постъпват
общество
то на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства.
Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво.
Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства.
само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни. Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за плодотворна работа в него.
към текста >>
199.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за
общество
то с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло.
Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>
200.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И човешкото
общество
, което се обединява духовно, има задача да пренесе тази окултна истина навсякъде в живота и непосредствено да я прилага в него.
Целта, към която ще се стреми шестата епоха на човечеството: популяризиране на окултната истина в най-широки кръгове. В това ще се състои мисията на тази епоха.
И човешкото общество, което се обединява духовно, има задача да пренесе тази окултна истина навсякъде в живота и непосредствено да я прилага в него.
Точно това не достига на нашата епоха. Само погледнете, как нашата епоха търси и как никой не може да намери правилните отговори. Има безброй въпроси въпроси за възпитанието, женски въпроси, медицина, социални въпроси, въпроси за храненето. И хората примитивно "решават" всички тези въпроси, пишат се много статии и книги, и всеки говори за своята гледна точка, нежелайки да се учи от това, което стои в центъра окултната мъдрост. Става дума не да се разбере нещо абстрактно за духовните истини, а за това, да се пренесат непосредствено в живота, да се изучават социалните въпроси, въпросите за възпитанието, да и изобщо целия човешки живот от гледната точка на истинското окултно знание.
към текста >>
201.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското
общество
)
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското общество)
към текста >>
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското
общество
)
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското общество)
към текста >>
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското
общество
)
(по случай генералната среща на Немската секция на Теософското общество)
към текста >>
202.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в
общество
то.
Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини. Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство. Какво иначе да мислят за тях? И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда?
Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото.
Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука. Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света. Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света.
към текста >>
Затова теософското
общество
не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски.
Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство. Какво иначе да мислят за тях? И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква.
Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски.
Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука. Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света. Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света. Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция.
към текста >>
Общество
то никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука.
Какво иначе да мислят за тях? И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски.
Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука.
Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света. Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света. Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция.
към текста >>
Вероятно
общество
то ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
И как бихме могли да се отдадем на заблудата, че теософията е нещо, което, както обичайния монизъм, може да се разпространява посредством външна пропаганда? Само чрез положителна работа, чрез разпространяване на ученията, както можем, само така теософията може да си намери място в обществото. Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука.
Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света.
Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света. Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция.
към текста >>
203.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова в общи линии чрез теософското
общество
в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек. Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание.
Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
към текста >>
204.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От такива неща стават най-добрите сензации, и когато нещата въобще не се наричат "наука" те включват всичко, за което
общество
то няма добро мнение.
-, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света. Никога не става дума за това, какво би могло да бъде, а за това какво е. това трябва да се помни непрекъснато. Днес някои хора се подвеждат когато на растението например се приписва любовен живот.
От такива неща стават най-добрите сензации, и когато нещата въобще не се наричат "наука" те включват всичко, за което обществото няма добро мнение.
към текста >>
205.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Къде не сте виждали
общество
или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата.
Тази "несебичност" ще послужи единствено човек да се заобиколи съвсем с вихрушка от илюзии. Ако не помислите основно за това, може би няма да повярвате колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии. Социални теории се създават и се проповядват от професори и не професори. Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на общественото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis". Можете да проследите и в практиката колко изопачено мислят и действуват хората.
Къде не сте виждали общество или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата.
Там, където има безработица, там има и глад. Как обаче да направим така, че да тя да се премахне? И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа. И се изнамира нещо, за да се даде на хората работа, занимание, за да могат да изкарат пари и да си купят каквото искат. Това изглежда едно доказа но средство за премахване на социалните вреди: да се даде занимание на хората.
към текста >>
Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху
общество
то.
Как обаче да направим така, че да тя да се премахне? И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа. И се изнамира нещо, за да се даде на хората работа, занимание, за да могат да изкарат пари и да си купят каквото искат. Това изглежда едно доказа но средство за премахване на социалните вреди: да се даде занимание на хората. Но е едно много опасно средство, да се даде занимание на хората на всяка цена, докато не се прави разлика между продуктивно и непродуктивно занимание.
Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото.
Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи!
към текста >>
206.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на слушателите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското
общество
, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя.
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на слушателите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското общество, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя.
Това, което ще бъде разглеждано в хода на тези лекции са окултните сетивни образи и знаци по отношение на астралния и духовния свят. Ще бъдат разгледани редица окултни символи и сетивни образи в тяхното дълбоко значение. При това ви моля да съобразите, че в първите две лекции някои неща могат да ви прозвучат странно и ще бъдат напълно обяснени едва в третата и четвъртата. Това се дължи на природата им, тъй като теософските лекции не биха могли да са като останалите, които така да се каже се изграждат математически от прости елементи. В началото някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми.
към текста >>
207.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на
Общество
то, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове.
към текста >>
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското
общество
, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
към текста >>
По време на живота в теософското
общество
не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското
общество
в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско
общество
, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура.
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата.
към текста >>
208.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид
общество
.
Сега сме в преходен момент, това, което се явява раса, малко по-малко изчезва, и вместо това излиза нещо съвсем друго. Хората, които, както бе казано, постигнат духовната истина ще се обединяват по свободна воля. Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса.
В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество.
Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество. Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели. Това е само опит да се създаде такъв вид връзка, в която хората биха се обединили вън от различията на предишната групова душевност; в бъдеще ще възникват много такива обединения. Тогава ще трябва да говорим вече не за расови връзки, а за връзки образуващи се от интелектуални, естетични, морални гледни точки.
към текста >>
Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското
Общество
.
Хората, които, както бе казано, постигнат духовната истина ще се обединяват по свободна воля. Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса. В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество.
Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество.
Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели. Това е само опит да се създаде такъв вид връзка, в която хората биха се обединили вън от различията на предишната групова душевност; в бъдеще ще възникват много такива обединения. Тогава ще трябва да говорим вече не за расови връзки, а за връзки образуващи се от интелектуални, естетични, морални гледни точки.
към текста >>
Теософското
Общество
трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели.
Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса. В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество. Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество.
Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели.
Това е само опит да се създаде такъв вид връзка, в която хората биха се обединили вън от различията на предишната групова душевност; в бъдеще ще възникват много такива обединения. Тогава ще трябва да говорим вече не за расови връзки, а за връзки образуващи се от интелектуални, естетични, морални гледни точки.
към текста >>
209.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското
общество
, от което Антропософското
общество
се отделило в резултат на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание.
Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата “Теософия” в ранните издания, където това било възможно, било заменена с думата “Духовна Наука”, “Наука за Духа” или “Антропософия”.
Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделило в резултат на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание.
Там където останала думата “Теософия”, под това трябва да се разбира основата от Рудолф Щайнер и от самото начало самостоятелно представляващата духовна наука, както тя им е представена в неговия труд “Теософия”.
към текста >>
Берн е била член на Теософското, а по-късно на Антропософското
общество
и ръководителка на Йоан-цвайг в Берн.
* което неотдавна било открито в една бернска лаборатория : Проф. Д-р Емил Берн : “Das Chlorophyll als Pharmakon” Leipzig, 1932 ( Първа публикация в “Информационн листовка за швейцарските лекари”, №15, 1916г.) Рудолф Щайнер е можел това да спомене още в 1908 г. Доколкото бил личен познат на семейство Берн. Г-жа проф.
Берн е била член на Теософското, а по-късно на Антропософското общество и ръководителка на Йоан-цвайг в Берн.
към текста >>
210.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
член на Антропософското
Общество
в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в България.
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в България.
към текста >>
Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е спо- менато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се антропосо- фия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което антропософията има да каже.
Ето защо...първоначално тръгнахме от услови- ето, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегле- дани от мен ръкописи, има и погрешни неща.
към текста >>
211.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в
общество
то.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието. Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност.
Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото.
Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа.
към текста >>
212.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко
общество
, затова те поглъщат всичко, което живее в народа.
Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара. Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите.
Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа.
Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна". Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха.
към текста >>
213.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в
общество
то, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана.
След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне.
А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа. Сега ние ще трябва да отложим за по-късно всичко, което би трябвало да се прибави още за обяснението на отделните послания, на отделните имена на градовете. Днес ще пристъпим по-нататък в нашето разглеждане, а именно към това, което се представя на човека, когато той пристъпва в следващата степен на посвещението. Пред нас се изредиха 7-те подепохи или културни епохи на нашия човешки цикъл и ние казахме, че целият този цикъл с неговите подцикли е също така една част, един малък цикъл от една още по-голяма епоха, която също съдържа 7 отделни епохи.
към текста >>
214.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето защо цялото това практикуване на черната магия, всичко, което се ражда като брак между човека и втвърдената материя, пред ясновиждащите очи на автора на Откровението се явява като великият Вавилон, като онова
общество
, което обединява всички онези, които се занимават с черна магия; то му се явява в ужасен брак или по-скоро в дивия брак между човека и падналата материя.
И така в нашия хоризонт на бъдещето, в далечното бъдеще се явява разделянето на човечеството: христовите избрани, които накрая ще бъдат белите маги, и противниците, дивите магьосници, привържениците на черната магия, които не могат да се откъснат от материята и които откровението описва като такива, които блудствуват с материята.
Ето защо цялото това практикуване на черната магия, всичко, което се ражда като брак между човека и втвърдената материя, пред ясновиждащите очи на автора на Откровението се явява като великият Вавилон, като онова общество, което обединява всички онези, които се занимават с черна магия; то му се явява в ужасен брак или по-скоро в дивия брак между човека и падналата материя.
към текста >>
215.
14. СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тези рисунки бяха изложени в залата, където през Петдесятницата 1907, в Мюнхен, се състоя конгреса на Теософското
Общество
.
Тези рисунки бяха изложени в залата, където през Петдесятницата 1907, в Мюнхен, се състоя конгреса на Теософското Общество.
Те бяха направени от Клара Ретих по скици на Рудолф Щайнер. Виж "Образи на окултни печати и стълбове", Събр. Съч. № 284.
към текста >>
216.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Ето защо..... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, кoeто да не представлява чист резултат от изграждащата се антропософия..... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо..... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
217.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*24. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича "антропософски импулс".
към текста >>
Първото Антропософско
Общество
е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско
Общество
, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
От този момент Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско
Общество
, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Антропософското
Общество
ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Както е записано в "Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че "днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
"Антропософското
Общество
е не тайно, а отворено за всички.
"Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Антропософското
Общество
не допуска какъвто и да е вид сектантство.
"Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Членовете на Антропософското
Общество
могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско
Общество
.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско
Общество
, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в "Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр.Съч.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в "Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр.Съч.
№235 № 240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
Олкот основава в Ню Йорк Теософското
Общество
.
*31. Елена Петровна Блаватска, 1831-1891. През 1875 заедно с К.
Олкот основава в Ню Йорк Теософското Общество.
Основни съчинения: "Разбулената Изида", "Тайното учение".
към текста >>
Кармата на Антропософското
Общество
15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
1924 (Събр. Съч. № 240).
към текста >>
218.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското
Общество
и които сега публикуваме в настоящата книга:
Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското Общество и които сега публикуваме в настоящата книга:
към текста >>
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското
Общество
.
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество.
Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово. Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете".
към текста >>
Обаче членовете на
Общество
то искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания.
"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество. Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово.
Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания.
Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете". Има повече от една година от както това ограничение вече отпадна.
към текста >>
Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на
Общество
то изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.
Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на Обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.
към текста >>
На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското
общество
.
Като държах курсове от лекции в смисъла на това изискване, предназначени за един вътрешен кръг, прибави се и нещо друго.
На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското общество.
Те бяха за познати с първите елементарни неща на Антропософията. На тях можеше да се говори като на ученици напреднали в областта на Антропософията. Ето защо тези лекции бяха държани в такъв дух, който не можеше да се предаде в книгите, предназначени за широката публика.
към текста >>
Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото
общество
на антропософите се бори и работи заедно с мене.
И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи.
Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.
към текста >>
Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото
Общество
в посочения смисъл.
Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на самата Антропософия.
Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото Общество в посочения смисъл.
към текста >>
219.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Розенкройцерите" са едно
общество
, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство.
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство.
Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
към текста >>
Това Розенкройцерско
общество
, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това
общество
е наричало своите последователи винаги "йоанови християни".
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство.
Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни".
Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки.
към текста >>
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското
общество
: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>
То е било запазено от онова малко
общество
, което води своето начало от Розенкройцерството.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала.
към текста >>
220.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Онези, чийто глас днес е меродавен в
общество
то, ще се насмеят, разбира се, над един такъв ръководител на човечеството, превъзхождащ другите хора.
Онези, чийто глас днес е меродавен в обществото, ще се насмеят, разбира се, над един такъв ръководител на човечеството, превъзхождащ другите хора.
Ние виждаме как днес различни учени започват да разглеждат великите хора на човечеството от гледна точка на психиатрията!
към текста >>
221.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейството
общество
; за това беше необходима Галилея, чието население беше смесица от няколко раси.
Можете да търсите навсякъде в тогавашна Пале стина, но никъде не ще намерите друго населено място с името Кана. Защо тогава беше необходимо да се прибавя специалното прилагателно "галилейска"? Защото е било важно да се изтъкне, че извършеното чудо трябваше да стане именно в Галилея; т.е. Христос не би намерил на други места освен в Галилея това, което позволи да се произведе това събитие. Аз вече Ви казах, че за да бъде произведено едно действие, необходим е не само този, който трябва да го извърши, но също и тези, които са способни да го приемат.
Христос не би могъл да се прояви за първи път сред юдейството общество; за това беше необходима Галилея, чието население беше смесица от няколко раси.
Тази смесица от най-различни народности беше заличила в Галилея кръвните връзки и особено онази изключителна вяра в тези кръвни връзки, която съществуваше в Юдея у еврейския народ. Населението на Галилея беше напълно смесено. Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на неговата мисия?
към текста >>
222.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно
общество
на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи.
Тези думи бяха казани само за да се обърне вниманието на това, как нашето движение може да стане един инструмент в културата на човечеството.
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи.
Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес. И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
към текста >>
223.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
224.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
После той попадна в
общество
то на петима отшелници.
После той попадна в обществото на петима отшелници.
Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците. Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването.
към текста >>
225.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*13 Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
След Коледното събрание през 1923-1924 г.
в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235 №240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235 №240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
226.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско)
общество
.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
Но членовете на
общество
то пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид.
„Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време – не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово.
Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид.
Така и стана. Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
към текста >>
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза предубеждения или предчувствия на членовете на
Общество
то.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
227.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското
общество
.
За правилното отношение към антропософията.
Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество.
Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето. Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене. Защо не се помнят предните инкарнации. Защо боговете са позволили да се появят хората. Как мислещият и немислещ ясновидец-визионер виждат духовния свят.
към текста >>
228.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на
Общество
то) за Евангелието от Матей или, ако се получи, и за Евангелието от Марко.
Днес накратко ще бъде разказано нещо за Исус от Назарет, за да направим преглед на приведеното в базелските лекции.
Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на Обществото) за Евангелието от Матей или, ако се получи, и за Евангелието от Марко.
Тогава, при такова ново представяне, Христовото събитие ще се яви пред нас в съвсем различна светлина. Това събитие явно недостатъчно ни е известно само на основата на Евангелието от Йоан. Обаче, първоначално можем да говорим за тези неща само ескизно.
към текста >>
229.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Дошлите по-късно членове на нашето
общество
винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от тази здрава основа на нашите стремежи, която в бъдеще трябва да се усвои.
Дошлите по-късно членове на нашето общество винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от тази здрава основа на нашите стремежи, която в бъдеще трябва да се усвои.
Защото за да се направи възможно прогресиращото движение, в никакъв случай не е достатъчно да се усвои само това, което стана в течение на последните три години. При определен ретроспективен преглед ще видите, че в течение на последните три години в определено отношение бяха разширени истините и данните, които, може би малко озадачавайки ви, представихме пред вас в течение на последните години. Ако се опитате да свържете това с култивираното през първите четири години, така да се каже – в четиричленен фундамент на цялото, ще видите, че това, което толкова ви поразяваше като велики, обширни истини, вътрешно е свързано със станалото през първите четири години. Ще можете да се убедите в това, обръщайки се към самите себе си. По-младите членове наистина трябва да впишат това в своето сърце: не трябва да се изпуска възможността за залагане в себе си на основите.
към текста >>
Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това
Общество
.
Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу стремежа да се развиват скритите в душата сили. Това е прекрасен и добър стремеж. Но, от друга страна, следва също да се подчертае, че трябва да се напредва успоредно с това, че наред с това е необходимо да се тренират физическите мисловни сили, познавателните способности, които поначало са ни дадени на физически план, да се тренират дори и когато не ни е удобно, за да сме в състояние да си създаваме ясни представи и ясни понятия за това, което ни се съобщава от висшите светове. Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от дългото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове.
Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това Общество.
Тук винаги се говори за неща от висшите светове; това е прекрасно, но за мен би било по-добре, ако поне малко мога да виждам като ясновиждащ.
към текста >>
230.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от
общество
то, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие.
Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид.
Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие.
Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия. Синовете на Авраам се отказали от получаването на откровения отвътре; това, което обикновено идва чрез вдъхновение, което обикновено се постига като вест отвътре, те е трябвало да го приемат отвън. Когато отиват в Египет, те получават там това чрез Мойсей; сега те са мисионери на външното физическо мислене. Това, което другите народи получавали като откровение, те го получават сега отвън като закон.
към текста >>
231.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[3] Тук Щайнер има предвид начина на представяне на тези неща в книгите на Теософското
общество
[3] Тук Щайнер има предвид начина на представяне на тези неща в книгите на Теософското общество
към текста >>
232.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва, щото новите членове на Антропософското
Общество
да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат блокирани.
Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-интимните страни на духовния живот пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-интимните въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи.
Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва, щото новите членове на Антропософското Общество да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат блокирани.
Ние обаче никога не бихме напреднали в нашата работа, ако не достигнем до разискване на по-интимните въпроси на живота, осветени от дълбините на духовно-научното изследване и знание. Днес следователно макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот сравнително от скоро време ние отново ще доведем пред душите си някои от по-интимните факти на духовното знание.
към текста >>
Така както ръката е член на тялото, така отделното Аз представляваше, като член, цялото
общество
формирано от племето, от народа.
Когато разглеждаме човешката душа, каквато тя е била през деня в онзи период, откриваме, че тя фактически не е усещала себе си да е един Аз; вместо това човекът е усещал себе си да е член на своето племе, на своя народ.
Така както ръката е член на тялото, така отделното Аз представляваше, като член, цялото общество формирано от племето, от народа.
Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуално Аз, както прави това днес; племенното Аз, народностното Аз е било това, върху което той е съсредоточавал своето внимание. Така човек е живял през деня без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество. Обаче когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда например факти, за които съвременните сънища са само сянка духовни събития, духовни факти, за които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение. Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят.
към текста >>
233.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Няма значение на какво религиозно
общество
или вяра хората принадлежат, след като веднъж са преживели тези факти, те ще разберат и приемат Христовото събитие.
И така ние приближаваме към един век, през които човек ще се усеща заобиколен не само от един физически сетивен свят, а също, според мярката на неговото познание, и от едно духовно царство. Водачът в това ново царство на духа ще бъде етерният Христос.
Няма значение на какво религиозно общество или вяра хората принадлежат, след като веднъж са преживели тези факти, те ще разберат и приемат Христовото събитие.
Християните, които фактически са преживели етерният Христос са може би в едно по-трудно положение, отколкото привържениците на други религии, и все пак те би трябвало да се постараят да приемат това Христово събитие по точно такъв неутрален път, както другите.
към текста >>
234.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Възможно е, щото материалистични тенденции да проникнат в Теософското
Общество
дори дотам, че някои ще вярват, че Христос ще вземе отново материално тяло, когато дойде.
Това, което казваме често ще бъде повтаряно през идващите години обаче от жизнено значение е то да бъде правилно разбрано.
Възможно е, щото материалистични тенденции да проникнат в Теософското Общество дори дотам, че някои ще вярват, че Христос ще вземе отново материално тяло, когато дойде.
Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г. Преди 2000 г. Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите сетива. За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас.
към текста >>
235.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското
Общество
в присъствието на полковник Олкът, председателят на
Общество
то по онова време и на много други.
Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони. Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука. Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна. В 1906 г.
аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
към текста >>
И по тази причина например съвсем обяснимо е защо има повече жени от мъже в Теософското
общество
, факт, който мнозина съжаляват.
Поради това че женското тяло е изостанало в своето развитие, то е запазило една по-мека, по-гъвкава, по-малко веществена материалност; женският мозък може много по-лесно да бъде управляван от духа. Мъжът обаче спуснал се напред в своето развитие сега вече му е трудно да надделява своята скована материална и по-непроникваема мозъчна субстанция. Поради тази причина една жена е по-възприемчива към нови идеи, душата и ги поема и тя по-лесно може да отправи своите мисли през мозъка. По-трудно е за един мъж да задвижи скованите части на своя мозък.
И по тази причина например съвсем обяснимо е защо има повече жени от мъже в Теософското общество, факт, който мнозина съжаляват.
Може би мъжете, които се ужасяват, че в следното прераждане ще се явят като жени, ще намерят горното за утешително.
към текста >>
236.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на
общество
, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят. Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората.
Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония.
Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции. По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
237.
Откровенията на Кармата
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
238.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
239.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Днес извън нашето Антропософско
Общество
, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост.
До какво впрочем се свежда луциферическото влияние? Луцифер се вмъква в астралното тяло, обаче освен него, той засяга както етерното, така и физическото тяло.
Днес извън нашето Антропософско Общество, за Луцифер трябва да се говори с голяма предпазливост.
А това, в което Вие занапред все по-дълбоко ще се убеждавате, е, че Луцифер действува в трите области на човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>
240.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и
общество
то Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия.
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
241.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско
Общество
.
От 1902 до 1913 Р.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на „Антропософското Общество“, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем поначало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят“.
към текста >>
Вътрешните неуредици в Теософското
Общество
водят до изключване на Немската Секция и до възникването на „Антропософското
Общество
“, в чиито рамки Р.
От 1902 до 1913 Р. Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на „Антропософското Общество“, в чиито рамки Р.
Щайнер продължава своята дейност. Впрочем поначало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят“. („Моят жизнен път“, Събр.
към текста >>
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското
Общество
аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят“.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на „Антропософското Общество“, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем поначало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „антропософия“.
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят“.
(„Моят жизнен път“, Събр. Съч. №28).
към текста >>
Теософското
Общество
е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Теософското Общество е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
към текста >>
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското
Общество
, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
От 1907 президент на Теософското
Общество
става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност.
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност.
При цялото си уважение към различните религии, Р. Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
към текста >>
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското
Общество
подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското
Общество
и до създаването на Антропософското
Общество
.
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа“ (Събр. сеч 155).
към текста >>
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското
Общество
прекара в рамките на Теософското
Общество
.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“.
към текста >>
Специалната задача на Антропософското
Общество
през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“.
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а са мата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота“.
към текста >>
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>
Първото Антропософско
Общество
е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско
Общество
, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
От този момент Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско
Общество
, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
към текста >>
Антропософското
Общество
ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
към текста >>
„Антропософското
Общество
е не тайно, а отворено за всички.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Антропософското
Общество
не допуска какъвто и да е вид сектантство.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Членовете на Антропософското
Общество
могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско
Общество
.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско
Общество
, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
№235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
VI том Кармата на Антропософското
Общество
15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
VI том Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
1924 (Събр. Съч. № 240).
към текста >>
След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското
Общество
от Теософското
Общество
.
В предговора си към „Христовият Импулс и развитието на Азовото съзнание“ (Събр. Съч. №116). Мария Щайнер пише: Ани Безант се превърна в инструмент на едно антихристиянско течение. През лятото на 1909 в Будапеща Р. Щайнер беше принуден да и каже, че тук техните пътища се разделят.
След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество.
Всъщност и тук се водеше една борба за и срещу Христос. Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
към текста >>
242.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското
общество
/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
243.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен те е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
244.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
Общество
за антропософска наука „Изис-София" София 1463, П.К. 152
Общество за антропософска наука „Изис-София" София 1463, П.К. 152
към текста >>
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*24 Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, кога то Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософските Общества стават едно цяло.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч.
№ 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
245.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
246.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Лекция пред членовете на Антропософското
Общество
Лекция пред членовете на Антропософското Общество
към текста >>
247.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
// Ежегодник на Философското
общество
на СССР. 1989-1990.
Лесинг 1990: Лесинг, Г. Е. Възпитание на човешкия род.
// Ежегодник на Философското общество на СССР. 1989-1990.
Човек и човечество: духовни традиции и перспективи. Москва: Наука, 1990, с. 263-264
към текста >>
248.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско
общество
в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите.
На това място бих искал, скъпи приятели, предвид това, че в интернационалното Теософско общество в известно отношение съществуват всякакви недоразумения, бих искал да ви кажа това, че без съмнение много от тези недоразумения в действителност са изсмукани от пръстите.
Така например, това, което се излага тук в нашето немско теософско движение, искаме да противопоставим на това, което е било откровение на теософското движение в най-новото време първоначално. Затова се ползвам тук от случая да ви покажа как това, което се дава тук от първоначалния розенкройцерски източник, се намира в хармония с много от това, което е било дадено на теософското движение отначало. И ето сега имаме повод да кажем нещо за това.
към текста >>
Това не трябва да се счита за различно от тези съобщения, които са били дадени на Теософското
общество
чрез Е.
И така, от мен беше казано и развито съвършено независимо от традицията, че определени по-късни исторически лица се явяват като сенки на предишни, изобразени в митовете личности, зад които стоят висшите йерархии.
Това не трябва да се счита за различно от тези съобщения, които са били дадени на Теософското общество чрез Е.
П. Блаватска6. Защото иначе може по чисто недоразумение много лесно да се стигне до противоречие с добрите стари учения, които прииждаха в теософското движение чрез Е. П. Блаватска, като чрез твърде пригоден за това инструмент. Във връзка с това, което се развиваше тук, аз бих искал да ви прочета едно място от по-късните произведения на Е. П. Блаватска, където тя насочва към "Разбулената Изида", своето най-старо окултно произведение.
към текста >>
Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското
общество
, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва.
Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение. Вие знаете, че тук съществува принцип в определено отношение здраво да се отстояват традициите на теософското движение; но също - че тук нищо не се повтаря, без да е проверено, това аз особено го подчертавам, в това е цялата работа.
Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва.
Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна. И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата. Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер.
към текста >>
249.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съ
общество
, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия.
към текста >>
250.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Тръгнахме от условието, тези издания да бъдат разпространени само пред членовете на
общество
то.
Никъде, в ни най-малка степен, не е казано, нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия. . . Който чете тези частни издания може в пълния смисъл да ги приеме затова, което Антропософията има да каже. Ето защо, без много премисляне, . . . .
Тръгнахме от условието, тези издания да бъдат разпространени само пред членовете на обществото.
Трябва обаче да се има предвид, че тези, непрегледани от мене ръкописи, има и погрешни неща. Право за оценка на съдържанието на подобно частно издание се признава обаче само на онзи, кой то знае, какво е условието за такава оценка. А за повечето от тези издания това условие се състои поне в антропософското познание на човека, на космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията, и в познаването на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
251.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Теософското
общество
, основано от Е.П.
Теософското общество, основано от Е.П.
Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19. столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П. Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи. В него християнството не беше взето под внимание.
към текста >>
Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското
общество
намери бързо разпространение всред англоезичните народи.
Теософското общество, основано от Е.П. Блаватска, имаше задачата да даде окултен тласък на растящия в Европа интерес към източната духовност, който през средата на 19. столетие беше пробуден от Шопенхауер и други бележити мислители. “Secret doctrine”Тайното учение – на Е.П.
Блаватска се оказа едно сензационно съчинение, чрез което Теософското общество намери бързо разпространение всред англоезичните народи.
В него християнството не беше взето под внимание. Опитът на някои розенкройцерски окултисти да поставят християнството в центъра на новото течение, използвайки медиумните способности на авторката, беше предварително отклонен. Обаче необходимостта от хармонизиране на източната и западната мъдрост отдавна вече беше назряла. Прадревната мъдрост на миналото трябваше да се влее в новото човечество, чието спасение беше постигнато чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
В средите на Теософското
общество
веднага прозвуча сигнал за тревога.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога.
То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос. Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер. Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание.
към текста >>
Теософското
общество
поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога. То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос.
Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер.
Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>
Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското
общество
имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога. То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос. Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер.
Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика.
На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>
252.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И ако някой в нашето
общество
все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен.
Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен.
От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос. Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство. Ето кое трябва да предусетя аз.
към текста >>
253.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Блаватска, основателката на Теософското
общество
, могат да бъдат разбрани само ако вникнем в розенкройцерската инспирация, благодарение на която те са възникнали.
В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала. Също и първите съчинения на великата личност Е.П.
Блаватска, основателката на Теософското общество, могат да бъдат разбрани само ако вникнем в розенкройцерската инспирация, благодарение на която те са възникнали.
към текста >>
254.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Общото най-човешко течение е охарактеризирано с думите: Това
общество
образува зародиша на едно всеобщо побратимяване на хората и така нататък.
Когато искаме да проверим как е устроено движението, в което стоим, ние можем да намерим най-важния признак. Това е като че в него би действувал най-красивият и най-истинският Дух на човечеството, защото три точки, почувствувани по правилен начин, дават веднага представата, че се касае за нещо, което е напълно в смисъла на изискванията на нашето време. Тези три точки не подсказват нищо друго, освен че в света трябва да бъде прокарано едно движение, в което може да участвува всеки човек.
Общото най-човешко течение е охарактеризирано с думите: Това общество образува зародиша на едно всеобщо побратимяване на хората и така нататък.
Това не означава нищо друго, освен: На Земята не може да има нито един човек, който не би могъл да стане член на това общество.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен: На Земята не може да има нито един човек, който не би могъл да стане член на това
общество
.
Когато искаме да проверим как е устроено движението, в което стоим, ние можем да намерим най-важния признак. Това е като че в него би действувал най-красивият и най-истинският Дух на човечеството, защото три точки, почувствувани по правилен начин, дават веднага представата, че се касае за нещо, което е напълно в смисъла на изискванията на нашето време. Тези три точки не подсказват нищо друго, освен че в света трябва да бъде прокарано едно движение, в което може да участвува всеки човек. Общото най-човешко течение е охарактеризирано с думите: Това общество образува зародиша на едно всеобщо побратимяване на хората и така нататък.
Това не означава нищо друго, освен: На Земята не може да има нито един човек, който не би могъл да стане член на това общество.
към текста >>
Но би могло да се добави: Материалистите са изключени от това
общество
.
Но би могло да се добави: Материалистите са изключени от това общество.
Те са изключени само тогава, когато тяхната материалистична вяра стои за тях по-високо от търсенето на силите, които стоят в основата на всички явления. Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има никаква злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния мир. Нека нагледно да си представим как истината и мирът могат да навлязат в света.
към текста >>
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското
общество
биха били нарушени.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина.
Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>
255.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското
общество
.
Ето как ние отново се приближихме към духовните постижения на Кристиян Розенкройц и трябва да навлезем в тяхното езотерично съдържание, ако искаме да разберем неговите действия през периода между 13. и 16. столетие.
Би било добре, ако найобщо си припомним колко последователна се оказа нашата западна теософия след като беше основана средноевропейската секция на Теософското общество.
Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години. В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност. Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система. Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои.
към текста >>
256.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Рудолф Щайнер е изнасял тези лекции в рамките на тогавашното Теософско
общество
, където поначало е застъпвал самостоятелно изградена от него Духовна наука или антропософия.
Рудолф Щайнер е изнасял тези лекции в рамките на тогавашното Теософско общество, където поначало е застъпвал самостоятелно изградена от него Духовна наука или антропософия.
Според негови по-късни научни указания термините „Теософия” и „теософско” са заменени с „Духовна наука”, „духовно-научно”, „антропософско”.
към текста >>
По времето, когато Рудолф Щайнер изнасяше тези лекции, със своята антропософска ориентирана Духовна наука той още се намираше в тогавашното Теософско
общество
и употребяваше думите "Теософия", "теософски", обаче винаги в смисъла на неговата от самото начало антропософски ориентирана Духовна наука.
По времето, когато Рудолф Щайнер изнасяше тези лекции, със своята антропософска ориентирана Духовна наука той още се намираше в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите "Теософия", "теософски", обаче винаги в смисъла на неговата от самото начало антропософски ориентирана Духовна наука.
Съобразно с едно по-късно указание на самия Рудолф Щайнер тези наименования са заменени тук с "Духовна наука", или "Антропософия", "духовнонаучно", или "антропо- софско".
към текста >>
Блаватска Теософско
общество
: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С.
основаването от Х. П.
Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С.
Олкот в 1875 г. в Ню Йорк Теософското общество, което скоро след това се премести с център - Индия /Аднар при Мадрас/.
към текста >>
в Ню Йорк Теософското
общество
, което скоро след това се премести с център - Индия /Аднар при Мадрас/.
основаването от Х. П. Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С. Олкот в 1875 г.
в Ню Йорк Теософското общество, което скоро след това се премести с център - Индия /Аднар при Мадрас/.
към текста >>
заплануваният в Геноа конгрес: Виж Рудолф Щайнер "Историята и условията на Антропософското
общество
".
заплануваният в Геноа конгрес: Виж Рудолф Щайнер "Историята и условията на Антропософското общество".
Осем лекции в Дорнах VІ. 1923 г. пълно издание 1959 г.
към текста >>
Към стр...: три точки на Теософското
общество
: 1.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1.
Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3. Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят.
към текста >>
Към стр...: от основаването на средноевропейската секция на Теософ- ското
общество
: Виж Рудолф Щайнер, "Историята и условията на Антропософското движение и отношение с Антропософското
общество
”, 8 лекции Дорнах VІ.
Към стр...: от основаването на средноевропейската секция на Теософ- ското общество: Виж Рудолф Щайнер, "Историята и условията на Антропософското движение и отношение с Антропософското общество”, 8 лекции Дорнах VІ.
1923 г. Пълно издание 1959 г. в Швейцария цикли от лекции върху Евангелията: Евангелието на Йоана, 8 лекции Базел
към текста >>
, излезли в бюлетина "Какво става в Антропософското
общество
"/1946/47/, Евангелието на Лука, 10 лекции Базел ІХ.
ХІ. 1907 г.
, излезли в бюлетина "Какво става в Антропософското общество"/1946/47/, Евангелието на Лука, 10 лекции Базел ІХ.
1909 г. , Пълно издание 1955 г., Евангелието на Матея, 12 лекции Берн ІХ. 1910 г., Пълно издание 1959 г. Евангелието на Марка, 10 лекции, Базел ІХ. 1912 г., Пълно издание 1960 г.
към текста >>
257.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
258.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Едно малко литературно
общество
връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Има и много други случаи.
Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот! Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>
259.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*11. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс“.
към текста >>
Първото Антропософско
Общество
е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско
Общество
, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
От този момент Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефеч, Д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско
Общество
, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>
Антропософското
Общество
ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>
„Антропософското
Общество
е не тайно, а отворено за всички.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Антропософското
Общество
не допуска какъвто и да е вид сектантство.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Членовете на Антропософското
Общество
могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да се вече членове на Единното Антропософско
Общество
.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да се вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско
Общество
, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да се вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да се вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч.
№235-240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско
Общество
.
От 1902 до 1913 Р.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
към текста >>
Вътрешните неуредици в Теософското
Общество
водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското
Общество
, в чиито рамки Р.
От 1902 до 1913 Р. Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р.
Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“. „Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр. Съч. №28).
към текста >>
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското
Общество
аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на Антропософското Общество, в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече „Антропософия“.
„Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от мои те собствени проучвания в духовния свят.“ („Моят жизнен път“, Събр.
Съч. №28).
към текста >>
260.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
261.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Антропософското
Общество
е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс".
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс".
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Първото Антропософско
Общество
е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс".
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско
Общество
, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
към текста >>
От този момент Антропософското Движение и Антропософското
Общество
стават едно цяло.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
към текста >>
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско
Общество
, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Антропософското
Общество
ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
„Антропософското
Общество
е не тайно, а отворено за всички.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички.
Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Антропософското
Общество
не допуска какъвто и да е вид сектантство.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство.
Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Членовете на Антропософското
Общество
могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско
Общество
.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско
Общество
, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско
Общество
, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското
Общество
са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч.
№235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>
Кармата на Антропософското
Общество
15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08.
1924 (Събр. Сьч. №240).
към текста >>
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското
Общество
още не е създадено.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено.
Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>
262.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското
общество
, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.
към текста >>
В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското
общество
.
Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовнонаучни изследователски резултати.
В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.
към текста >>
263.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско
общество
.
Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
към текста >>
Сформирането на едно антропософско
общество
или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание.
За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
към текста >>
И така, едно
общество
всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили.
И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското
общество
.
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин.
Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество.
Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така.
към текста >>
А едно
общество
не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини.
А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова.
към текста >>
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското
общество
, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно
общество
има едно общо убеждение, една обща догма.
Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи.
към текста >>
В момента, в който цяло едно
общество
трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде
общество
и се превръща в секта.
Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така.
В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта.
Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща.
към текста >>
Тук се намира границата, отвъд която едно
общество
престава да бъде такова.
А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта.
Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова.
В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма.
към текста >>
В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от
общество
то, той започва да си има работа със сектантство.
Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи? “ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова.
В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство.
Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта.
към текста >>
Следователно едно
общество
, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи.
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство.
Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи.
Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта. Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава?
към текста >>
Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено
общество
, което не желае да се превърне в секта.
В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма.
Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта.
Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава? И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
към текста >>
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или
общество
трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия.
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия.
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
Естествено с това не искам да кажа, че антропософско
общество
означава такова
общество
, което вярва в прераждането и кармата.
Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията.
Естествено с това не искам да кажа, че антропософско общество означава такова общество, което вярва в прераждането и кармата.
Не, с това исках да кажа, че както някога е било узряло времето за възприемане на Коперниковия мироглед, така сега то е узряло учението за прераждането и кармата да се доведе до съзнанието на хората. И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него. А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си. Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
264.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от
общество
, от 1913 до 1923 г.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г.
Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г.
самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч.
към текста >>
При новоосноваването на Общото антропософско
общество
като международно
общество
със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и
общество
, като лично поема първото председателство.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник.
При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство.
Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.
към текста >>
Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско
общество
", Събр. съч.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство.
Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч.
№ 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.
към текста >>
№ 260, и "Учредяване на Общото антропософско
общество
и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч.
№ 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука.
Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.
към текста >>
практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското
общество
. Срв.
Стр. 118.
практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв.
"История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското общество", Събр. съч. № 258.
към текста >>
"История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското
общество
", Събр. съч.
Стр. 118. практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв.
"История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското общество", Събр. съч.
№ 258.
към текста >>
може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "
общество
" като организационен носител на движението. Срв.
Стр. 140.
може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв.
с бележката към стр. 81.
към текста >>
265.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
2. Лекции пред членове на Антропософското
общество
2. Лекции пред членове на Антропософското общество
към текста >>
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското
общество
– Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него.
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и Антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него.
(Събр. съч. 251-270)
към текста >>
266.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И това, върху което бе говорено, беше подслушвано от явяващите се в течение на времето душевни нужди на членовете на Антропософското
Общество
.
"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни, непредназначени за печат съобщения.
И това, върху което бе говорено, беше подслушвано от явяващите се в течение на времето душевни нужди на членовете на Антропософското Общество.
към текста >>
Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на Антропософията като такава; върху формата, в която се развиха частните печатни издания сътрудничиха в посочения смисъл душевните конфигурации на цялото
общество
."
Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на Антропософията като такава; върху формата, в която се развиха частните печатни издания сътрудничиха в посочения смисъл душевните конфигурации на цялото общество."
към текста >>
267.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в
общество
то, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
По-нататък видяхме, че планетата, ако биха действували по-висшите Същества като Духовете на Мъдростта, би останала неподвижна. Че тя се движи, че има един импулс на движение, това трябваше да припишем на Духовете на Во лята. И че движението се регулира в плана на цялата планетна система, това трябваше да припишем на Херувимите. С това обаче ние вече съставихме планетната система, сглобихме я; защото като бъдат регулирани отделните движения на планетите по този начин така, че образуват заедно планетната система, с това е дадена предпоставката, че цялото се регулира от неподвижната звезда. А след това в Серафимите имаме това, което от планетната система разговаря така да се каже с мировото пространство, със съседните планетни системи.
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
Така от една планетна система на друга става едно разбиране чрез Серафимите. Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се разбират помежду си. Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло.
към текста >>
268.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско
Общество
.
От 1902 до 1913 Р.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия". "Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
към текста >>
Вътрешните неуредици в Теософското
Общество
водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското
Общество
", в чиито рамки Р.
От 1902 до 1913 Р. Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество.
Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р.
Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия". "Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр. Съч. №28).
към текста >>
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското
Общество
аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
Щайнер е генерален секретар на Немската Секция към тогавашното Теософско Общество. Вътрешните неуредици в Теософското Общество водят до изключване на Немската Секция и до възникването на "Антропософското Общество", в чиито рамки Р. Щайнер продължава своята дейност. Впрочем по начало Р. Щайнер се опира на своите самостоятелни духовни проучвания, които той нарече "Антропософия".
"Всеки трябва да е наясно, че в Теософското Общество аз отстоявам единствено резултатите от моите собствени проучвания в духовния свят." ("Моят жизнен път", Събр.
Съч. №28).
към текста >>
269.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в
общество
то беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
По този начин обаче от целия окултен стремеж се изключва егоистичната човешка воля. Дори и само този факт предизвиква вече известна промяна в душевното настроение на човека.
Замислете се: Досега целия външен кръг от задължения, самата жизнена позиция в обществото беше за окултния кандидат единственото, на което той можеше да се посвети, единствения свят, в който той живееше.
И сега той твърдо се задължава да живее в този свят, да живее в него според предишните правила. Но забележете, че точно този предишен свят и точно тези предишни правила му дадоха възможност да спести сили за своите окултни и духовни стремежи.
към текста >>
270.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското
общество
, по късно Антропософско
общество
, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
Относно лекциите за членовете на
общество
то, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р.
Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р.
Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Съответният текст е даден накрая на този том. Казаното там същевременно важи и за всички курсове за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните линии на духовната наука.
към текста >>
271.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското
общество
от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно.
Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света. Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
272.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското
общество
– както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха.
Най-напред бих желал да изходя от нещо, към което вече ни отведоха моите мисли в хода на този лекционен цикъл.
Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското общество – както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха.
Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин. Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха.
към текста >>
273.
Бележки
GA_138 За инициацията
За изразите „теософия“ и „теософски“: Тъй като по време на тези лекции Рудолф Щайнер още действа в рамките на Теософското
общество
, той си е служил с изразите „теософия“ и „теософски“, но вече винаги в смисъла на неговата антропософски ориентирана духовна наука.
За изразите „теософия“ и „теософски“: Тъй като по време на тези лекции Рудолф Щайнер още действа в рамките на Теософското общество, той си е служил с изразите „теософия“ и „теософски“, но вече винаги в смисъла на неговата антропософски ориентирана духовна наука.
Въз основа на едно направено от него по-късно указание в изданията от 1930 и 1959 г. изразите „теософия“ и „теософски“ са променени на „антропософия“ и „антропософски“. За настоящото издание поради исторически причини са въведени отново първоначално произнесените изрази.
към текста >>
20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското
общество
в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско
общество
.
20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско общество.
Решение за това учредяване се взима на събранието по време на тези тържествени представления на 26 август 1912 г.
към текста >>
– Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейскато колонизационно
общество
, Хамбург.
А. В. Зелин, Лудвигслуст, Мекленбург-Шверин, 1840 г.
– Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейскато колонизационно общество, Хамбург.
Виж „Спомени от професионалния и душевния живот на един стар човек“, Констанца, 1920 г.
към текста >>
Виж представянето на процесите в „Съобщения за членовете на немската секция на Теософското
общество
“, издадени от Матилде Шол.
132 Както и да стоят нещата: срв. бележката към с. 20.
Виж представянето на процесите в „Съобщения за членовете на немската секция на Теософското общество“, издадени от Матилде Шол.
към текста >>
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското
общество
: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
към текста >>
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското
общество
, изключва немската секция от Теософското
общество
.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
към текста >>
274.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял свят книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското)
общество
.
От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял свят книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското) общество.
Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. За мен щеше да е най-добре устното слово да си остане устно, но членовете поискаха отпечатването на лекциите. И така, те бяха отпечатани. Ако имах време да ги коригирам, от самото начало нямаше да има нужда от ограничението „само за членове“. От повече от година то вече отпадна.
към текста >>
Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и
общество
то.
Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази.
Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото.
Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
към текста >>
275.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
2. Лекции пред членове на Антропософското
общество
2. Лекции пред членове на Антропософското общество
към текста >>
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското
общество
– Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
Лекции и съчинения за историята на Антропософското движение и антропософското общество – Публикации за историята на Езотеричното училище и обучението в него (GA 251 – 270)
към текста >>
276.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само сред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само сред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
277.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското
Общество
, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос.
За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
към текста >>
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското
Общество
те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос.
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
Обстоятелството, че лекторът остана на своето становище, застъпвано още от 1902 пред изтъкнатите членове на
Общество
то, доведе наред с други хубави неща дотам, че намиращото се под авторитета на Ани Безант Теософско
Общество
изключи всички онези членове, които поради изнесените от лектора факти, се отнасяха отрицателно към приумиците на Ани Безант.
Обстоятелството, че лекторът остана на своето становище, застъпвано още от 1902 пред изтъкнатите членове на Обществото, доведе наред с други хубави неща дотам, че намиращото се под авторитета на Ани Безант Теософско Общество изключи всички онези членове, които поради изнесените от лектора факти, се отнасяха отрицателно към приумиците на Ани Безант.
към текста >>
Теософското
Общество
постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор.
Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства. Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо. Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
към текста >>
Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското
Общество
създадоха своето Антропософско
Общество
, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм.
Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо. Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското
Общество
и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това
Общество
като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското
Общество
от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства.
Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
278.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското
Общество
проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя. Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване. Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14). Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия.
Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
279.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Напоследък често се говори, че Теософското
Общество
трябва да е отворено за всякакви мнения.
Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава. Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години.
Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения.
Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години. Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>
Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското
Общество
да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години.
Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години. Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения.
Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години.
Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>
280.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското
Общество
.
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане…. Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже.
Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество.
Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>
281.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно
общество
, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
По-друг начин живее душата след смъртта, когато през време на нейния земен живот е създала една религиозна връзка между преходното и по-друг начин живее тя, когато не е имала тази връзка. Отново зависи, дали ставаме общителни, или самотни духове, според това дали сме били религиозно настроени, или не през време на земния живот. Затвореността в живота, затвореността спрямо религията в живота, прави от нас самотници, необщителни същества след смъртта. Една нерелигиозна душа е като затворена в една капсула, като в един затвор. Ние знаем наистина, че освен нас има и други същества, обаче се чувствуваме като в една капсула, като в един затвор, така че не можем да стигнем до тях.
Така например, членовете на дружеството на монистите, когато в техните пусти материалистични представи са изключили всяко религиозно чувство, след тяхната смърт не са събрани, не са съединени в едно общество, в един съюз: всеки от тях е затворен в неговия собствен затвор.
Естествено с това не искам да кажа нищо лошо против съюза на монистите, а се стремя само да направя разбираем един действителен факт.
към текста >>
Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското
общество
, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н.
Обаче, когато човек иска да знае, как живата връзка преминава през различните религии, отивайки към една велика цел, той трябва да се научи да познава тази връзка, тогава той трябва да проучи религиите в тяхната стойност по един действителен начин за отделните сфери.
Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското общество, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н.
В какво се изразява това? Имаме ли ние действително една национална религия, каквато имат индийците, или юдеите? Ако бихме се кланяли на бога Вотан, тогава бихме били в състояние в което се намират индийците. Обаче, ние не се кланяме на Вотан. Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец.
към текста >>
282.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в
общество
то те имат различна вяра.
Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа.
В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра.
Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена.
към текста >>
283.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото
общество
.
От този факт можете да почувствувате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа.
Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество.
Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот. Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>
По определен начин в нашето
общество
началото е поставено вече отдавна, така че онова, което можа да стане в тази област, трябва да бъде доведено до едно по-високо задоволяване.
Днес антропософите се стремят още към някои задачи, които се намират само на физическото поле, защото в тях има още много материалистичен начин на мислене, макар и теоретически да са приели науката на Антропософията. Истинските духовни задачи, тепърва ще дойдат, когато Духовната наука ще проникне още по-дълбоко в душите: Тогава ще се намерят души, които ще поемат службата да помагат на мъртвите и да ги придвижват напред.
По определен начин в нашето общество началото е поставено вече отдавна, така че онова, което можа да стане в тази област, трябва да бъде доведено до едно по-високо задоволяване.
към текста >>
284.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В нашето
общество
ние се стараем да съберем хората така, че да бъдат създадени също лични отношения и тези отношения да важат също и за свръхсетивния свят.
Мъртвите се присъединяват към умрелите преди столетия прадеди. Това е така обаче само за определено време. След това човек би се чувствувал отново извънредно самотен, ако не биха царували други отношения, които наистина са по-далечни, които обаче въпреки това подготвят човека да бъде едно общително, дружелюбно същество в духовния свят. В нашето Антропософско движение ние имаме в това отношение един принцип, който произтича от една космическа задача: да изградим отношенията между хората колкото е възможно по-разнообразно. Ето защо ние развиваме Антропософията не само така, че отделният човек да изнася сказки.
В нашето общество ние се стараем да съберем хората така, че да бъдат създадени също лични отношения и тези отношения да важат също и за свръхсетивния свят.
Така че благодарение на това, че тук хората принадлежат другарски на определено течение, той създава връзки за другия свят. Обаче идва време, когато са необходими много по-общи отношения. Идва време когато човекът, душите се чувствуват самотни, ако те са минали през вратата на смъртта без да носят в себе си едно морално настроение на душата, без морални понятия, ако тук във физическото съществуване са отрекли моралното настроение на душата. Хора с морално настроение на душата съществуват физически тук на нашата Земя просто чрез това, че те са нормални хора, те имат по-голяма стойност, отколкото неморалните хора. За цялото земно човечество един морален човек има по-голяма стойност, отколкото един неморален човек, както например една здрава стомашна клетка е по-ценна за целият човек, отколкото една болна.
към текста >>
След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно
общество
, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен.
След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи. Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи.
След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен.
Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви. За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания. По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо.
към текста >>
285.
Съдържание
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското
Общество
.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
286.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Неговите последователи, събрани на Коледата през 1912 в Кьолн, също приеха това име, като го свързаха с една наука, която искаше да се приближи до познанието за божествения свят, като в същото време се стремеше и да обхване и самия божествен зародиш на човешкото
общество
неговия Аз.
Неговите последователи, събрани на Коледата през 1912 в Кьолн, също приеха това име, като го свързаха с една наука, която искаше да се приближи до познанието за божествения свят, като в същото време се стремеше и да обхване и самия божествен зародиш на човешкото общество неговия Аз.
към текста >>
След като той внесе в Теософското
Общество
*3 онези импулси, които явно му липсваха и го издигна над предишното му равнище, определени среди се изплашиха сериозно, понеже те искаха да превърнат запада щото духовно движение в инструмент за свои лични цели.
След като той внесе в Теософското Общество*3 онези импулси, които явно му липсваха и го издигна над предишното му равнище, определени среди се изплашиха сериозно, понеже те искаха да превърнат запада щото духовно движение в инструмент за свои лични цели.
Тяхната основна задача се свеждаше не до един съвършен синтез между източната и западната мъдрост, а до един вид облицовка на умъртвения европейски духовен живот с подвеждащия блясък на предхристиянската мъдрост.
към текста >>
Големи групи от членове на Теософското
Общество
в различни държави го напуснаха.
Един човек от плът и кръв. Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4. Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители.
Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха.
Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество. Външните връзки с това Общество бяха най-после прекъснати. Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство! Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5.
към текста >>
Немската секция на Теософското
Общество
като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското
Общество
.
Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4. Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители. Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха.
Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество.
Външните връзки с това Общество бяха най-после прекъснати. Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство! Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5.
към текста >>
Външните връзки с това
Общество
бяха най-после прекъснати.
Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители. Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха. Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество.
Външните връзки с това Общество бяха най-после прекъснати.
Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство! Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5.
към текста >>
Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското
Общество
, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско
Общество
*5.
Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха. Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество. Външните връзки с това Общество бяха най-после прекъснати. Антропософски ориентираната Духовна наука пое своя собствен път. Не бива да забравяме, че още преди години Рудолф Щайнер постави ясното условие за една съвместна работа с теософските организации: своята пълна самостоятелност и независимост от теософското ръководство!
Сега вече на антропософските среди, към които спадаха и доста чужденци, несъгласни с новите постановки на Теософското Общество, предстоеше да се обединят в едно напълно самостоятелно Антропософско Общество*5.
към текста >>
НАГОРЕ