Търсене в текстове за 'Обуща'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 27 резултата от 12 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Обуща'.

1. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност.
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ.
към текста >>

По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц.
Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>

Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща.
На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>

Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря.
Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>

2. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото?
За да потвърди това, Сократ пита един от своите приятели: „Струва ли ти се, че подобава на един философ да търси така наречените чувствени удоволствия, каквито доставят вкусното ядене или питие? Или удоволствието от половия нагон? Или другите грижи, отнасящи се само за тялото? Мислиш ли, че такъв човек ще им обърне особено голямо внимание? Например, да има хубави дрехи, обуща и други украшения по тялото? Мислиш ли, че той ги зачита или презира в по-висока степен, отколкото изисква външната нужда? Не ти ли се струва, че цялото занимание на такъв човек ще бъде насочено не към тялото, но ще бъде, колкото е възможно, отвърнато от тялото и насочено към душата? Следователно, в това се проявява на първо място философът: Да освободи своята душа от връзката и с тялото, много повече от всички други хора." После допълва: Стремежът към мъдростта има общо със смъртта, защото и при него човек се отвръща от тялото. Но тогава, къде се обръща той? Той се обръща към духовния свят.
към текста >>

3. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син!
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда. От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син! Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
към текста >>

4. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух.
към текста >>

5. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Като момче Якоб бил обущарски калфа.
Още един пример. Той се отнася за теософския философ Якоб Бьоме31 и стои във всяка негова биография. Като момче Якоб бил обущарски калфа. Един ден майсторът и майсторката излезли, като му поръчали да не продава нищо, а само да пази.
към текста >>

6. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Някой е бил ковач, друг – обущар, трети – дворцов съветник или дърводелец.
Кои са били обучавани там? Обикновено те не са известни. Някой е бил ковач, друг – обущар, трети – дворцов съветник или дърводелец. Знаело се е само това, което даденият човек представлява в света, но не се е знаело, че тези хора са били мъдреци, способни да виждат дълбоко в духовния свръхсетивен свят. През последната третина на 19-то столетие става различно. Днес е необходимо да се сподели с обществеността в теософски книги, лекции или по други начини поне елементарната част на духовните науки. Веднага ще видим, че това е възможно и защо е така.
към текста >>

7. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Например никой не се чувства зависим от авторитета, ако той поръчва своя костюм при шивача или своите обувки при обущаря.
Аз не съм сигурен дали хората са убедени, че във всички други области на живота те не спазват този принцип. Например никой не се чувства зависим от авторитета, ако той поръчва своя костюм при шивача или своите обувки при обущаря. Той съвсем не казва: - Под човешкото достойнство е да се поръчват някои неща на хора, за които знаем, че те умеят да ги правят. Дори той допуска, че тези умения би трябвало да бъдат изучавани. Но по отношение на мисленето, в практическия живот изобщо не се допуска, че са необходими мирогледи и че мисленето също би трябвало да бъде изучавано. Днес този факт се признава в изключително редки случаи.
към текста >>

Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме.
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа.
към текста >>

И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н.
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка.
към текста >>

Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът!
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето!
към текста >>

След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка.
Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето! Тогава ще заблести обущарската вакса на световете. А когато вечерта върху тази мирова обущарска вакса се нанесе нещо друго, тя ще престане да блести. После аз си представям, че през нощта идва някой и отново нанася вакса върху мировия ботуш. И така възниква разликата между деня и нощта!
към текста >>

Тогава ще заблести обущарската вакса на световете.
Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето! Тогава ще заблести обущарската вакса на световете. А когато вечерта върху тази мирова обущарска вакса се нанесе нещо друго, тя ще престане да блести. После аз си представям, че през нощта идва някой и отново нанася вакса върху мировия ботуш. И така възниква разликата между деня и нощта!
към текста >>

А когато вечерта върху тази мирова обущарска вакса се нанесе нещо друго, тя ще престане да блести.
Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето! Тогава ще заблести обущарската вакса на световете. А когато вечерта върху тази мирова обущарска вакса се нанесе нещо друго, тя ще престане да блести. После аз си представям, че през нощта идва някой и отново нанася вакса върху мировия ботуш. И така възниква разликата между деня и нощта!
към текста >>

Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго. Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед. Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората. И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света. Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>

Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго. Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед. Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората. И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света. Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>

Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп.
Те са изучили законите, според които природните вещества се свързват и разделят. Има зоолози, които знаят как да изследват и описват животните. Има медици, които са изучили как да лекуват човешкото физическо тяло и това, което те наричат „душа”. Какво правят те? Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса. Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>

Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп.
Има зоолози, които знаят как да изследват и описват животните. Има медици, които са изучили как да лекуват човешкото физическо тяло и това, което те наричат „душа”. Какво правят те? Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса. Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>

Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса.
Има медици, които са изучили как да лекуват човешкото физическо тяло и това, което те наричат „душа”. Какво правят те? Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса. Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>

Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”.
Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”. И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>

8. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря.
Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано. В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни.
към текста >>

9. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*10. Якоб Бьоме, 1575-1624 обущар в Гьорлиц и забележителен мистик, "Аврора и изгряващата утринна заря", Издателство "Христо Ботев", 1995
*10. Якоб Бьоме, 1575-1624 обущар в Гьорлиц и забележителен мистик, "Аврора и изгряващата утринна заря", Издателство "Христо Ботев", 1995
към текста >>

10. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр.
В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него. Във всеки предмет е имало частичка душа и когато човек се е движел сред такива неща, душевните сили са протичали към него. Сравнете това с един днешен град. Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр. Всичко това е чуждо на вътрешните душевни процеси: свързано е само с външния процес. Така се пораждат онези душевни сили, които клонят към материализъм. Тези влияния въздействуват много по-силно, отколкото догмите на материализма. Към това прибавете нашето ужасяващо /средство/ изкуство рекламата. Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които събуждат най-злите сили на душата.
към текста >>

11. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки.
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума. И ако прояви разбиране, без никаква принуда, всеки може да открие себе си в тази воля.
към текста >>

12. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Но нека се замисли над факта, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал. Аз му казах, че следва да се замисли над това, в какво се състои разликата от следния вид. Той има чифт ботуши. Според теорията на Кант ги е направил той. Но нека се замисли над факта, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
към текста >>

0.68526291847229