Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
33
резултата от
15
текста с точна фраза : '
Обоняние
'.
1.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали
обоняние
за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ.
Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
2.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух,
обоняние
и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ.
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>
3.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за
обоняние
.
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за обоняние.
Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както човек я изживява в своя интелектуализъм. Тя е извлечена вън от човека. И това, което човек изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус,
обоняние
всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре.
И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>
5.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус,
обоняние
, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях.
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
6.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус,
обоняние
, извинете за сравнението.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
7.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Метаморфоза на човешкия организъм:
обоняние
, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес.
Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Сърцето като обединител.
към текста >>
Обоняние
и вкус.
Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите. Значение на водата, въздуха и почвата за заболяването и за лечението на определени органи. Силициево киселинния процес и въглекиселинния процес като полярни явления в човешкия организъм. Диференциране на отделителните процеси и тяхното отношение към тези два процеса. Родството на двата процеса с металите.
Обоняние и вкус.
към текста >>
8.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и
обоняние
, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека.
Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
9.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното
обоняние
както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
10.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено
обоняние
да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие. Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области.
Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите.
Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят. Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай. Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена. Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
11.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето
обоняние
, според чието устройство то приема космическите сили.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
12.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
С помощта на сетивото, което е нещо средно между
обоняние
и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво.
С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация. Тази отрова им е нужна тогава, когато те се боят от странично влияние.
към текста >>
13.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-
обоняние
, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса.
Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие. Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен.
Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса.
Това е, с което усещат пчелите; нещо по-добно имат и мравките.
към текста >>
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-
обоняние
.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят.
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата
обоняние
и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
към текста >>
14.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи:
обоняние
, зрение и други подобни.
По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен.
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни.
Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
към текста >>
15.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но този, който притежава фино
обоняние
, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата.
Именно това е довело до мнението, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно можем да кажем: първо трябва да разберем какво всъщност се намира зад това нещо. Защото всеки може по миризмата с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма - бел. пр.). Теменужката притежава миризма, която ни е симпатична, а другото има неприятна миризма, от която бихме искали да се отървем. Вярно е и това, че различните хора различно възприемат миризмата на представителите на различните раси.
Но този, който притежава фино обоняние, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата.
Това първо.
към текста >>
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за
обоняние
, с нашите носове.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове.
Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
към текста >>
Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо
обоняние
, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише.
Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
И фактът, че няма
обоняние
, му създава професионални трудности.
Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности.
Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
Кучето има много по-фино
обоняние
от човека.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз. Това е кучето.
Кучето има много по-фино обоняние от човека.
Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето.
към текста >>
Знаете, че това
обоняние
днес го използват.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз. Това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека.
Знаете, че това обоняние днес го използват.
Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви.
към текста >>
Много е интересно да се изучава това фино
обоняние
на кучето.
Кучето има много по-фино обоняние от човека. Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви.
Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето.
Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за
обоняние
, имаме трансформиран орган за
обоняние
.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва.
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние.
В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма».
към текста >>
След това такова същество би могло да обърне своето
обоняние
нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат
обоняние
.
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние.
Можем съвсем точно да забележим каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето. Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
към текста >>
Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено
обоняние
, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние. Можем съвсем точно да забележим каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето.
Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
към текста >>
Но ако асафетидата, чието чувствително
обоняние
е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за
обоняние
, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял.
По такъв начин се пристъпва към истинското познание за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива как човек се отнася към целия останал свят.
Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял.
Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.
към текста >>
При човека този ориентиран към
обоняние
мозък е атрофирал.
Затова пък той притежава своя разсъдък. Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към обонянието, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската).
При човека този ориентиран към обоняние мозък е атрофирал.
Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека. Има животни - при повечето животни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания, - има животни, които изключително добре различават хранителните продукти.
към текста >>
От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към
обоняние
, е останало само парченце.
При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация.
От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце.
При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело. Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре.
към текста >>
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към
обоняние
.
И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело.
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние.
Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носът. Тогава той ще разбере добро ли е обонянието при даденото животно.
към текста >>
НАГОРЕ