Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
115
резултата от
38
текста с части от думите : '
Обоняние
'.
1.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на
обоняние
то като мирис на фосфор.
Най-трудно оборими ще бъдат така наречените физиологични доказателства за субективността на нашите възприятия. Когато упражнявам натиск върху кожата на тялото си, аз го възприемам като усещане за натиск. Същият натиск мога да възприема чрез окото като светлина, чрез ухото като тон.
Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор.
Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н. Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н. С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице?
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и
обоняние
то, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си.
Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
към текста >>
3.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с
обоняние
то.
По това време той беше свободен и независим от тялото. Неговият „Аз" се намираше в лоното на тези Същества. Сега „Азът" застава пред него дори и по време на физическото въплъщение, също както всичко останало от обкръжаващата го среда. Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека. Сравнени със сегашните човешки тела, тези формации бяха съставени от много по-фина материя.
Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието.
Човешките тела бяха подобни на сенки. Но понеже бяха разпространени навсякъде, те попадаха под въздействията на Земята, които в различните и части имаха коренно различен характер. Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия. С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва.
към текста >>
4.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на
обоняние
то, сферата на зрението и сферата на слуха.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг.
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>
5.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на
обоняние
то и т.н.
Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса.
Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н.
Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна. Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост. Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа. При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна. Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история.
към текста >>
6.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво:
обоняние
то.
На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата.
На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки.
към текста >>
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че
обоняние
то е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека.
При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека.
Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало.
към текста >>
Обоняние
то е най-несъвършеното.
По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване.
Обонянието е най-несъвършеното.
Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>
Понеже
обоняние
то е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него.
Физическото сатурново развитие довежда слуха крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането. Идва слънчевото развитие и към физическото тяло се прибавя етерното. С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата. На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът. Но с цялата тази съвкупност е свързано още нещо.
Понеже обонянието е включено едва на Земята в редицата на сетивата, азът още няма влияние върху него.
То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела.
към текста >>
Нима легендата не знае, че това, което се създава чрез
обоняние
то, няма да е нужно по-нататък за земната еволюция?
Легенди и митове често съдържат най-дълбоките мъдрости.
Нима легендата не знае, че това, което се създава чрез обонянието, няма да е нужно по-нататък за земната еволюция?
Че чак когато се премине през по-нататъшни планетни развития, чак тогава съдържащото се в обонянието ще стане необходимо? Затова бащата на всички пречки е този, който излъчва воня: Дяволът може да се усети по неприятната миризма, която оставя след себе си. Така в легендите се срещат най-дълбоките мъдрости, само че трябва да се разбират и да се вземат буквално в най-дълбок смисъл.
към текста >>
Че чак когато се премине през по-нататъшни планетни развития, чак тогава съдържащото се в
обоняние
то ще стане необходимо?
Легенди и митове често съдържат най-дълбоките мъдрости. Нима легендата не знае, че това, което се създава чрез обонянието, няма да е нужно по-нататък за земната еволюция?
Че чак когато се премине през по-нататъшни планетни развития, чак тогава съдържащото се в обонянието ще стане необходимо?
Затова бащата на всички пречки е този, който излъчва воня: Дяволът може да се усети по неприятната миризма, която оставя след себе си. Така в легендите се срещат най-дълбоките мъдрости, само че трябва да се разбират и да се вземат буквално в най-дълбок смисъл.
към текста >>
Така това, което може да обхване
обоняние
то, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното.
Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество. Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество. Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото. Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното.
Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното.
Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни. Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието. Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми.
към текста >>
Каквото се проявява в
обоняние
то, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове.
Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото. Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията.
Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове.
Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни. Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието. Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми. Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато
обоняние
то вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове.
Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието. Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми. Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
Това са съществата, които могат да се усетят предимно с
обоняние
то.
А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни.
Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието.
Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми. Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от
обоняние
то като неприятни миризми.
Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни. Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието.
Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми.
Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието. Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за
обоняние
то.
Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията. Каквото се проявява в обонянието, днес трябва да се прояви само във вътрешна връзка с най-висшите светове. Нека разгледаме съществата, които някога – точно когато обонянието вече е започнало да се консолидира на Земята – са се откъснали от еволюцията и са станали самостоятелни. Това са съществата, които могат да се усетят предимно с обонянието. Оттам в легендата хубаво се вижда, че падналите ангели се възприемат от обонянието като неприятни миризми.
Понеже те са се отцепили от еволюцията, са възприемаеми за обонянието.
Ако се запитаме какво всъщност се намира отвъд кожата, включваща сетивните органи, трябва да кажем: Там действително се намират различните по-висши планове и техните същества.
към текста >>
7.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на
обоняние
то и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел).
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание. С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган.
Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел).
Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.
към текста >>
8.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в
обоняние
то.
Вървите в света и върху това, което изживявате в своите сетивни възприятия и усещания, тези същества изсипват в изобилие своите влияния. Колко сухо и трезво, дори смешно изглежда това, което обикновеният анатом изследва материалистически! Защото със светкавицата, която навлиза в очите, проникват влиянията на такива същества. Не е маловажно за практическия живот да се знае нещо. Човекът, който не познава това, не познава най-важното в живота.
Най-лоши, или при определени обстоятелства най-добри, понеже са най-силни, са въздействията на сатурновите същества, доколкото се проявяват в обонянието.
С миризмите, с ароматите непрекъснато поемаме техните влияния. Има миризми, чрез които в нас навлизат направо адски влияния от тези същества. Когато човекът знае нещата, си изгражда представа какво прави на ближния си, когато го принуждава да вдишва всевъзможни отвратителни парфюми. Например чрез пачули той дава възможност да навлязат в него сатурнови духове от най-лош вид. Да се въздейства на ближните чрез миризми, принадлежи към най-лошия вид черна магия.
към текста >>
9.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
От историята може да се докаже каква важна роля играе
обоняние
то, какви интриги са изплитани чрез миризмите.
От историята може да се докаже каква важна роля играе обонянието, какви интриги са изплитани чрез миризмите.
Мохус и пачули например са вредни миризми за човека.
към текста >>
10.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали
обоняние
за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ.
Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
11.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако вземете сетивото на
обоняние
то: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето.
Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото.
Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето.
Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло. То се различава значително от останалите, локализираните сетива. Това, посредством което човек възприема топлината странно се различава от останалите инструменти на сетивата.
към текста >>
12.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на
обоняние
то и вкуса от всичко, което се намирало около него.
Само тези цветове окръжаващи предмета, които още не били определени от ясни контури, както човек ги вижда сега, а също и звуците, звучащи от предметите, не са били още толкова сухи и скучни тонове и цветове, както днес. В тези цветни контури, които обкръжавали също всички живи същества, се изразявало нещо от вътрешния душевен живот на съществата, така че човек, потапяйки се в своето физическо и етерно тяло, възприемал и нещо от духовната същност на явленията, които го обкръжавали, и за разлика от днешния ден, когато той, потапяйки се сутрин в своето етерно и физическо тяло, възприема само броя на физическите предмети в техните ясни граници и цветни повърхности. И когато човек вечер е оставял физическото и етерно тяло, тогава около него не се е простирала беззвучна тишина и тъмнина. Тогава образите, които е възприемал, били за него малко по-различни, но все пак не по-слаби отколкото през деня. Разликата била само в това, че по време на дневния живот той възприемал предмети на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Обаче, през нощта, когато човекът излизал от своето физическо и етерно тяло, тогава пространството около него се напълвало също с такива цветни образи и тонове, изходящи от всевъзможните впечатления на обонянието и вкуса от всичко, което се намирало около него.
Но тези цветове и тонове, и впечатленията от топло и студено, които той възприемал, са били облекла и обвивки на духовни същества, които не са слизали до физическо въплъщение, същества, чиито имена и образи можем да получим от митовете и сагите. Защото митовете и сагите не са народно творчество, а спомени за видения, които са имали хората на древните времена в подобни състояния, защото тези хора възприемали духовното през деня и през нощта. Човекът действително през нощта е живял обкръжен от тези северни божествени светове, за които съобщават сагите и митовете. Один и Фрея и всички останали образи от северните саги не са измислени. Те живеели също толкова истински в духовния свят човечеството през това време, както днес човек живее в обкръжението на съвременниците си.
към текста >>
13.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез
обоняние
то, вкуса, зрението и т.н.
Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно.
Това е станало, за да може човекът да стане чувствено същество, каквото той се явява в нашия физически свят, за да може да обогатява своя вътрешен живот с това, което той възприема чрез впечатленията на физическите сетива, чрез обонянието, вкуса, зрението и т.н.
Всичко това навлиза в неговото вътрешно същество, за да има това в себе си и да може да го употреби за по-нататъшното развитие на Космоса. Тази придобивка не би могла да се получи по друг начин. Затова ние винаги сме казвали, че не трябва да разбираме духовното в аскетичен смисъл, като бягство от физическия свят, а всичко, което става тук се взема със себе си от този свят, и би било загубено за духовния свят, ако ние не бихме събрали това тук.
към текста >>
14.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на
обоняние
то, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух,
обоняние
и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ.
Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега.
Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>
16.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на
обоняние
то миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20?
С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания.
Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво.
към текста >>
17.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако цялото тяло беше слух, къде щеше да остане
обоняние
то?
И ако ухото би казало: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото. Ако цяло то тяло беше око, къде щеше да остане слухът?
Ако цялото тяло беше слух, къде щеше да остане обонянието?
към текста >>
18.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Също така съответното изключване на сетивото на
обоняние
то можем да познаем жизнения етер.
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер. Това също не е съвсем лесно, но то може да бъде постигнато.
Също така съответното изключване на сетивото на обонянието можем да познаем жизнения етер.
към текста >>
19.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с
обоняние
то.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда. И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции. Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност.
А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието.
Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с
обоняние
то.
И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции. Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност. А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието.
Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за
обоняние
.
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за обоняние.
Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както човек я изживява в своя интелектуализъм. Тя е извлечена вън от човека. И това, което човек изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
към текста >>
20.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус,
обоняние
всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре.
И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>
21.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и
обоняние
то.
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произволни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод. Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите.
Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието.
А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран. В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>
22.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато говорим за дейността на окото, ухото или за
обоняние
то, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери.
Вземете например онези сетива, които са известни на днешните психолози и физиолози, и ще установите дори ако се ограничите само в областта на физиологията, че сетивният процес на окото е нещо съвсем различно от сетивният процес на ухото. Тези два сетивни органа са напълно различни. Съвсем по друг начин стоят нещата при осезанието; досега то изобщо не е проучено както трябва. Нека обаче да останем при окото и ухото. Те осъществяват две толкова различни дейности, че включването им в някаква обща „сетивна дейност" е само една празна теория.
Когато говорим за дейността на окото, ухото или за обонянието, би трябвало да тръгваме от съвсем конкретни и нагледни примери.
И тогава ще открием една толкова голяма разлика между тях, че днешните психолози веднага ще се откажат от навика да ни лансират т.н. обща физиология на сетивата.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус,
обоняние
, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях.
Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
24.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус,
обоняние
, извинете за сравнението.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Метаморфоза на човешкия организъм:
обоняние
, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес.
Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Сърцето като обединител.
към текста >>
Обоняние
и вкус.
Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите. Значение на водата, въздуха и почвата за заболяването и за лечението на определени органи. Силициево киселинния процес и въглекиселинния процес като полярни явления в човешкия организъм. Диференциране на отделителните процеси и тяхното отношение към тези два процеса. Родството на двата процеса с металите.
Обоняние и вкус.
към текста >>
26.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо в лицето на
обоняние
то имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент.
Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
Обоняние
то се осъществява повече по повърхността.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването.
Обонянието се осъществява повече по повърхността.
Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си.
към текста >>
Обоняние
то взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството.
Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността.
Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството.
Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението.
към текста >>
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено
обоняние
то (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е.
излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване. Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>
И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в
обоняние
то и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват. Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел. прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука.
И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото.
Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е.
към текста >>
Или в известен смисъл над вкуса и
обоняние
то можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус.
Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на
обоняние
то.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и
обоняние
, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека.
Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на
обоняние
то.
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението.
Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на
обоняние
то или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между
обоняние
то и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека.
Разгледаното вчера в известна степен представляваше един вид приближаване на човешкия организъм към природата извън него.
И в това взаимодействие, съществуващо между двете сетива, между обонянието и вкуса, можем да видим, как човешкото устройство влиза в тясна взаимовръзка с това, което протича в природата извън човека.
Ние извършваме тези изследвания, разкриващи връзката на човека с природата извън него по причина, че за духовната наука нещата се свеждат до това, да приближим едно до друго лечебните методи и процесите в човешкия организъм.
към текста >>
И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за
обоняние
то и за вкуса.
Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм.
И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса.
Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг. Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези. Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.
към текста >>
Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в
обоняние
то, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в
обоняние
то, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси.
Разглеждайки сега зрението, пред себе си имаме онези тела от външния свят, заключаващи в известна степен онова в себе си, което при обонятелния и вкусовия процес е разположено повече към повърхността. То е, което в обонятелния процес е изнесено повече извън природата на човека, за да можем ние, хората, да го възприемем. В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално.
Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси.
Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес. Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса. От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи.
към текста >>
Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес
обоняние
то ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес.
Процеса на образуване на въглена киселина в известна степен представлява полярна противоположност на образуването на силициева киселина. Ето защо е така необходимо при лечението да проследим процеса на образуване на въглена киселина за всичко онова, което в организма е противоположно на току що характеризираното, за всичко онова, което в най-широки граници има нещо общо с храносмилането, но също така и всичко, за което изходната точка, извора се намира в храносмилателната система. Така с тези форми на заболявания можем да се справим изключително добре с помощта на някакви съединения на въглената киселина, и по-точно тогава, когато ги употребяваме във вид, в който ги образува самата природа именно когато ги получаваме чрез растенията. Тук обаче е много важно да вземем предвид една определена взаимовръзка.
Виждате ли, ако първоначално проследите субстанциите по отношение на това, как участвуват в обонятелния и във вкусовия процес обонянието ни насочва навън върху околния видим свят, вкуса ни насочва навътре, към това, което е скрито в организма ако разгледате храносмилането в това отношение, то Вие ще си кажете: субстанциите се смесват една с друга заради началото на храносмилателния процес.
Те се смесват. Но в хода на органичните процеси човекът отново трябва да разграничи смесеното, да раздели не чак толкова субстанциалното, а процесуалното. Това разграничаване, това разделяне на смесеното в хода на приемане на храната, това всъщност в силна степен принадлежи към задачите на организма. Отначало организмът трябва да извърши едно общо разделяне на смесеното, и по-точно от една страна по посока на отделянето на всичко онова, което трябва да бъде изхвърлено чрез червото, и отделянето на онова, което трябва да бъде изхвърлено чрез урината.
към текста >>
При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху
обоняние
то и върху вкуса, т.е.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване.
При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е.
което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>
което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на
обоняние
то и на вкуса.
А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е.
което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса.
Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>
Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително
обоняние
то е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания.
Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство. За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е.
към текста >>
И интересното е, че когато усвоим скалата на
обоняние
то, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство.
Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние. Но за това трябва да сме създали в себе си възможност за възприемане. Защото тя, както ще видим, води до определена оценка на лечебните средства. От друга страна също така е необходимо, човекът сам себе си да превърне в едно добро поле за реакции и да усвои усещания в такава посока, че например да различава 7 миризми, колкото са цветовите усещания. Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса.
И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство.
За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е. солите, и между тях още 5 други нюанса, тогава ние усвояваме едно определено вътрешно родство именно със солеобразуващия елемент в природата.
към текста >>
28.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на
обоняние
то и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото.
Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре.
Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>
29.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и
обоняние
то, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при
обоняние
то и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
Има един въпрос, който обаче ви моля да го разглеждате като водещ в областта, където се появява объркване, където би трябвало да се избягват аналогии. Въпросът е: «Как би могъл да се изгради спектърът на вкуса, като се започне от сладкото, мине се през горчиво, кисело, до основите и солите; дали може да се конструира такъв вкусов спектър, може би и спектър от миризми.» По отношение на такива неща действително имаме прекалено малко обективни факти именно при вкуса и миризмата, за да може да има полза да се търсят аналогии.
Такива неща са от минимално значение при практическото приложение, понеже, излезе ли се от областта на зрението и слуха и се навлезе в областта на вкуса и обонянието, веднага се навлиза в една друга област, защото при зрителните възприятия имаме работа с това, което се разкрива изцяло от етерното, а при обонянието и вкусовия процес имаме работа с нещо, което много силно е ангажирано от страна на веществените процеси, от действията на веществата, веществените взаимодействия, така че когато се премине към тази сетивна дейност, можем да се придържаме към грубото, което се проявява тогава в обмяната на веществата.
към текста >>
30.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на
обоняние
то, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
към текста >>
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на
обоняние
то, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на
обоняние
то, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
към текста >>
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на
обоняние
то, на вкуса, на осезанието.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на
обоняние
то, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Опитностите на сетивото на
обоняние
то, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Стремящият се към Имагинацията се провира през
обоняние
то, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях.
Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на
обоняние
то, на вкуса, на осезанието.
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика. Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това.
Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието.
Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>
Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на
обоняние
то, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св.
Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>
31.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на
обоняние
то, нали?
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”?
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали?
Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното
обоняние
както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие
обоняние
то у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм.
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка.
Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение.
към текста >>
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на
обоняние
то или на зрението, например.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество.
Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
32.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено
обоняние
да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие. Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области.
Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите.
Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят. Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай. Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена. Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
33.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например
обоняние
то, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето
обоняние
, според чието устройство то приема космическите сили.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата.
Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>
34.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на
обоняние
то, по миризмата.
Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета? Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата. Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат.
Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата.
Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>
Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между
обоняние
то и вкуса.
Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета.
Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса.
Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>
С помощта на сетивото, което е нещо средно между
обоняние
и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво.
С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация. Тази отрова им е нужна тогава, когато те се боят от странично влияние.
към текста >>
35.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-
обоняние
, нещо, намиращо се между
обоняние
то и вкуса.
Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие. Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен.
Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса.
Това е, с което усещат пчелите; нещо по-добно имат и мравките.
към текста >>
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-
обоняние
.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят.
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
При нас
обоняние
то и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така?
Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така?
Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
Пчелите имат нещо средно между
обоняние
то и вкусовото сетиво.
Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията.
Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато
обоняние
то например играе извънредно голяма роля на сън.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън.
Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо.
към текста >>
При
обоняние
то са задействани химически процеси.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън.
При обонянието са задействани химически процеси.
И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух.
към текста >>
Хората могат да се убедят, че
обоняние
то действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има.
С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>
С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез
обоняние
то те достигат много.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има.
С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много.
В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата
обоняние
и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
към текста >>
36.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако това, което като мирис на развалени яйца, произведен от корема, идва от страна на главата благодарение на
обоняние
то, то способства за преодоляването на миризмата.
Ако биха могли да се помиришат отвътре, биха усетили мириса на развалени яйца! И ето, всички тези хора, вътрешно вмирисани на развалени яйца, посещават водния курорт, където мирише на развалени яйца; какво става при това? Виждате, че в първия случай миризмата на развалени яйца е вътре, а в другия - навън. В първия случай, когато миризмата е вътре, носът не я усеща, а във втория случай, когато миризмата е отвън, носът я усеща. Главата и коремът представляват полярни противоположности.
Ако това, което като мирис на развалени яйца, произведен от корема, идва от страна на главата благодарение на обонянието, то способства за преодоляването на миризмата.
Във водните курорти, там, където мирише на развалени яйца, се преодолява вътрешната миризма на развалени яйца.
към текста >>
37.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи:
обоняние
, зрение и други подобни.
По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен.
По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни.
Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
към текста >>
38.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Така стои работата не само с
обоняние
то.
Така стои работата не само с обонянието.
Същото става и с другите сетивни възприятия. Представете си следното: без подготовка топвате ръка във вода с температура двадесет и седем градуса. Това ви действа така, че не усещате особен студ. И напротив, ако преди това достатъчно дълго държите ръката си във вода с температура тридесет градуса, а след това веднага я сложите във вода с температура двадесет и седем градуса, същата тази вода със същите тези двадесет и седем градуса ще ви се стори по-студена отпреди. Това можем да го продължим и по-нататък.
към текста >>
Но този, който притежава фино
обоняние
, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата.
Именно това е довело до мнението, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно можем да кажем: първо трябва да разберем какво всъщност се намира зад това нещо. Защото всеки може по миризмата с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма - бел. пр.). Теменужката притежава миризма, която ни е симпатична, а другото има неприятна миризма, от която бихме искали да се отървем. Вярно е и това, че различните хора различно възприемат миризмата на представителите на различните раси.
Но този, който притежава фино обоняние, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата.
Това първо.
към текста >>
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за
обоняние
, с нашите носове.
Също така трябва да си изясним откъде възниква миризмата. Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове.
Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
към текста >>
Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо
обоняние
, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише.
Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
И фактът, че няма
обоняние
, му създава професионални трудности.
Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата.
И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности.
Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
Кучето има много по-фино
обоняние
от човека.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз. Това е кучето.
Кучето има много по-фино обоняние от човека.
Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето.
към текста >>
Знаете, че това
обоняние
днес го използват.
Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз. Това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека.
Знаете, че това обоняние днес го използват.
Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви.
към текста >>
Много е интересно да се изучава това фино
обоняние
на кучето.
Кучето има много по-фино обоняние от човека. Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви.
Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето.
Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>
Носът се явява само част от този орган на
обоняние
то.
На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган.
Носът се явява само част от този орган на обонянието.
Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>
Основната част на този орган на
обоняние
то е разположен при кучето зад носа в мозъка.
В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието.
Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка.
Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>
Можем да сравним органа на
обоняние
то при кучето с аналогичния орган при човека.
Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка.
Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за
обоняние
, имаме трансформиран орган за
обоняние
.
При кучето съществува ярко изразен обонятелен орган - това е мозъкът, който всъщност може да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразувана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад носа, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва.
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние.
В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма».
към текста >>
При вида на Слънцето то би описало не красотата му:
обоняние
то му би го научило на това, как мирише Слънцето.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето.
При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето.
Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
След това такова същество би могло да обърне своето
обоняние
нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
То би могло да насочи
обоняние
то си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето.
То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера.
Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат
обоняние
.
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние.
Можем съвсем точно да забележим каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето. Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
към текста >>
Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено
обоняние
, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
Да отидем обаче по-нататък, господа, да разгледаме как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние. Можем съвсем точно да забележим каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето.
Следователно можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как помирисва света.
към текста >>
Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим
обоняние
то си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме.
Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
Но ако асафетидата, чието чувствително
обоняние
е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за
обоняние
, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял.
По такъв начин се пристъпва към истинското познание за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива как човек се отнася към целия останал свят.
Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял.
Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.
към текста >>
Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към
обоняние
то, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската).
Затова пък той притежава своя разсъдък.
Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към обонянието, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската).
При човека този ориентиран към обоняние мозък е атрофирал. Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека.
към текста >>
При човека този ориентиран към
обоняние
мозък е атрофирал.
Затова пък той притежава своя разсъдък. Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към обонянието, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската).
При човека този ориентиран към обоняние мозък е атрофирал.
Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека. Има животни - при повечето животни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания, - има животни, които изключително добре различават хранителните продукти.
към текста >>
И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и
обоняние
то са претърпели мощна трансформация.
Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване. Благодарение на това човек е станал висше същество.
И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация.
От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело. Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние.
към текста >>
От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към
обоняние
, е останало само парченце.
При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради факта, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувстване. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация.
От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце.
При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело. Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре.
към текста >>
Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към
обоняние
то мозък като кучето, не би имал чело.
Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми.
Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело.
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носът.
към текста >>
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към
обоняние
.
И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело.
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние.
Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носът. Тогава той ще разбере добро ли е обонянието при даденото животно.
към текста >>
Тогава той ще разбере добро ли е
обоняние
то при даденото животно.
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носът.
Тогава той ще разбере добро ли е обонянието при даденото животно.
към текста >>
Обоняние
то при хората също не е толкова добро.
Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила!
Обонянието при хората също не е толкова добро.
Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка.
към текста >>
НАГОРЕ