Търсене в текстове за 'Обичам'

32. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо.
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>

Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното.
Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното. И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален. Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.
към текста >>

33. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”. Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек. Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича. Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят. Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>

34. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания. Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения.
към текста >>

Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания. Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения. Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация.
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим.
Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите.
към текста >>

36. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И ако речем да преброим хората, които са принудени да извършват една необичана от тях дейност във външната си житейска позиция, техният брой със сигурност ще е далеч по-голям от броя на тези, които твърдят: Не мога да кажа нищо друго освен че обичам външните си занимания, че те ме правят доволен и щастлив!
Но всички тези стремления не си дават сметка за това, че този вид неудовлетвореност, която днес съществува в живота на много хора, се намира в многостранна връзка с цялостния ход на развитието на човечеството, че по принцип по начина, по който са се развили хората в минали времена, те са стигнали до такава карма, и че от взаимодействието на тези различни карми се е появило сегашното културно развитие на хората. И ако искаме да охарактеризираме това състояние на културата, трябва да кажем, че то се оказва във висша степен усложнено. Трябва също така да кажем, че това, което човекът върши, което изпълнява, е във все по-малка връзка с онова, което обича. И ако речем да преброим хората, които са принудени да извършват една необичана от тях дейност във външната си житейска позиция, техният брой със сигурност ще е далеч по-голям от броя на тези, които твърдят: Не мога да кажа нищо друго освен че обичам външните си занимания, че те ме правят доволен и щастлив!
към текста >>

37. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят.
И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме. А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят. Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства. Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим. Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят. И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>

38. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта.
Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>

Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот.
Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>

Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз?
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега? Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>

а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега?
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега? Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>

39. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг.
Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва. Тези настроения са много по-важни от виденията, които също трябва да съществуват и тъкмо, за да можем да преценяваме виденията са необходими такива настроения.
към текста >>

Когато живеем на Земята и сме се отнасяли несправедливо с един човек, или не сме обичали един човек достатъчно, който всъщност е трябвало да обичаме от нас зависи да отклоним последствията.
Днес в официалната астрономия тя се нарича Венера: както е известно /на окултистите/, станала е една размяна на имената. До кръга на днешната Зорница и Вечерница се разширява човек своето същество, докато по-рано той се разширяваше до пътя очертан от Луната. Сега се установява нещо особено. До сферата на Земята ние все още се занимаваме със земните отношения, но и над тези сфери отношението със Земята не е прекъснато напълно, ние все още знаем всичко, което сме мислили и чувствували на Земята, всичко което сме вършили. Как можем сега да си спомним за нещо, ние знаем това и виждате ли, обични приятели, отново спомнянето е мъчителна работа. Когато живеем на Земята и сме се отнасяли несправедливо с един човек, или не сме обичали един човек достатъчно, който всъщност е трябвало да обичаме от нас зависи да отклоним последствията. Ние можем да отидем при този човек и да се обясним, или нещо подобно. Но не е вече така, когато след смъртта влезем в сферата на Меркурий. Можем да видим в спомена всички отношения и тези отношения също се запазват, но не можем вече да ги изменим.
към текста >>

Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това. Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим.
към текста >>

Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече.
Да предположим, че преди нас е умрял някой, когото благодарение на отношенията съществуващи на Земя то, би трябвало всъщност да обичаме, но не сме го обичали достатъчно. След нашата смърт, ние отново го намираме ние намираме отново след смъртта, фактически всички хора, с които сме били свързани на Земята, обаче намираме го така, както сме стояли на Земята към него и не можем да изменим това положение, колкото и силно да желаем това. Следователно, в нас живее един упрек, че не сме го обичали достатъчно, обаче тук не можем да променим вече нашият характер, така че да можем сега да го обичаме повече. Това, което сме основали на Земята, остава да съществува, обаче ние не можем да го променим. Именно този факт, че навлизаме тук в правилното, неизменно възприемане по отношение на любовта, така аз констатирах твърде силно в моите последни нови изследвания, извършени това лято и чрез такива неща нашето внимание е насочено към някои положения, които иначе пропускаме и бихме искали да събудим във вас, едно чувство също и за това. Следователно чрез познанието за духовния свят ние се запознаваме с този факт, че в сферата на Меркурий живеем с всички хора в старите отношения, които вече не можем да изменим. Виждайки назад в миналото и разкривайки това, което вече сме развили, така живеем ние след смъртта в тази сфера.
към текста >>

40. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

41. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот!
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>

42. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост.
Човекът пристъпва в света; той е полуспящ в ранното детство. Ние първо трябва да се научим сами да се усещаме като Аз, да се намерим като Аз и нашият душевен живот ще става все по-богат чрез поемането на всичко, което ни се поднася чрез този Аз. При приближаването на смъртта този душевен живот е най-богат, най-зрял, оттам можем да поставим важния въпрос: Какво става с нашия душевен живот, когато тялото отпадне? Една особеност на нашия физически и душевен живот е, че това, което носим в душата като жизнени опитности, като знание за живота, става все по-значително, колкото повече се приближаваме към смъртта, но също и че колкото повече се приближаваме към смъртта, все повече и повече известни качества, свойства се изгубват и се появяват други, които индивидуално са напълно различни. През младостта събираме познания, опитности, лелеем надежди, които най-често можем да осъществим едва по-късно. Колкото повече наближава старостта, толкова повече започваме да обичаме житейската мъдрост. Обичта към мъдростта не е егоистична, понеже тази обич става толкова по-голяма, колкото повече се приближаваме към смъртта; тя расте в такава степен, в каквато изгледът да спечелим нещо от нашата мъдрост става все по-малък. Ние все повече обикваме това душевно съдържание.
към текста >>

И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
към текста >>

Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество.
При мощта можем да говорим за слаба мощ, за силна мощ и за всеобхватна мощ; също така и за знанието, за мъдростта - там също има степени до всеобхватна мъдрост, всеобхватно знание. Да говорим в същия смисъл за любовта не е подходящо. Какво е всеобхватна любов, любов към всички същества? Не може да се говори за любовта като за едно усилване, за едно увеличаване на знанието или силата, до всеобхватно знание или всеобхватна мощ. Чрез такова усилване нашето собствено същество става по-съвършено. Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща“ за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода! Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
към текста >>

43. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Самото същество ни подбужда да го обичаме.
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък. За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него. Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество. Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество. Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството.
към текста >>

Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят.
Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество. Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество. Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят. В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>

Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят.
Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят. В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>

45. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично.
Във физическосетивния свят човек се чувства привлечен от симпатиите и отблъснат от антипатиите. Той отива към съществата, които са му симпатични, иска да е заедно с тях, и избягва съществата и нещата, които са му антипатични, не иска да има нищо общо с тях. Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа.
към текста >>

46. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме.
към текста >>

Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло.
към текста >>

47. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него.
Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество. Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога. Ние трябва да признаем, че ако не бихме могли да пренесем нашата индивидуалност през Портата на смъртта, то в смъртта ние би трябвало да изгубим Любов та, че Любовта би трябвало да престане в момента, в който индивидуалността престава да съществува. Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
към текста >>

И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота.
Воля бе дадена от горящата къпина, Воля бе да дена чрез десетте Божи заповеди. Мъдростта бе даде на чрез мистерийните центрове. Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота. Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните сили ставаха все по-слаби и по-слаби.
към текста >>

48. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам?
Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове. Аз подчертах особено последния път при лекциите, изнесени в Мюнхен, лятото на 1913 година, че същността на този въпрос се състои в това, че Луцифер и Ариман имат определена роля в духовните светове, която им е поставена от напредналите Богове, и че се явява едно разногласие, една дисхармония само тогава, когато те пренесат своята роля на физическото поле и си присвоят права, които всъщност не им са разрешени. Но ние трябва да се съгласим с нещо, скъпи мои приятели, с което човешката душа не се съгласява така на драго сърце трябва да се съгласим именно с това, че нашата преценка, нашето човешко съждение, така както ние го формулираме, важи всъщност действително само за физическото поле и че това съждение, така както то е правилно за физическото поле, не може просто да бъде пренесено в духовните светове.
към текста >>

49. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ние обичаме, ние мразим хората.
Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез взаимоотношения с други хора, чрез взаимоотношения, възникващи в земния живот, за мъртвите представлява интерес от съвсем различен вид. На земята развиваме симпатии, антипатии. Нека да бъдем наясно по този въпрос: такива симпатии и антипатии, каквито развиваме, докато живеем във физическо тяло, се намират под влиянието на нашето битие, формирано от физическото тяло и неговите условия. Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората. Малко ни е грижа за причините на нашата любов и нашата омраза, на нашите симпатии и антипатии. Да, често не обръщаме внимание на тези симпатии и антипатии поради простата причина, че биха могли да излязат наяве много неприятни истини. Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
към текста >>

Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората. Малко ни е грижа за причините на нашата любов и нашата омраза, на нашите симпатии и антипатии. Да, често не обръщаме внимание на тези симпатии и антипатии поради простата причина, че биха могли да излязат наяве много неприятни истини. Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
към текста >>

50. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

51. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това!
Ще приведа някои примери, които често се случват в живота. Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко. Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост. Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това! – Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта. Представите на горното му съзнание са насочени към това, да скрие действителността от самия себе си, да оправдае себе си пред самия себе си. Познавах един човек, който при всяка възможност подчертаваше, че поддържа определено духовно направление от чиста самоотверженост, че той самият не му симпатизира, но чувството за дълг и самоотверженост го заставят да поддържа това движение. Аз му казах: Работата не е в това, как вие разглеждате своите постъпки и с какво ги мотивирате за себе си, работата е в действителните им причини. И вие постъпвате така, защото това ви доставя наслада, защото това ласкае вашето тщеславие.
към текста >>

52. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят.
И за да се изрази това образно, и в същото време повече от образно, ще кажем: когато същество от духовния свят се спуска за въплътяване в сетивния свят, то трябва да се закрепи в този свят, за да се научи постепенно да живее в него, – и детето се учи на това – да се научи да гледа чрез физическите сетивни органи извън себе си, да възприема света отвън. Когато едно същество, през портата на смъртта или по друг начин встъпва от света на сетивата в света на духа, то трябва да привикне да си казва: ти си Аз, но Аз, който не живее в света изолирано, който вътрешно през цялото време нещо преживява, – както се преживяват представите при спомен, сякаш изплуващи от дълбините на душата. Но сега ти знаеш: това, което изплува, са постъпилите в тебе представи, мисли, всичките приети от други същества, живеещи заедно с теб в духовния свят. Както от външния сетивен свят идват към нас впечатления от съществата от сетивния свят, така в нашия вътрешен свят постъпват представи и възприятия от съществата, живеещи в духовния свят. Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас. Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят. Откъде произлиза тази представа, как става така, че тя встъпва в нас, както тук на Земята изплува споменът? Това значи: друго същество, същество от духовния свят, се е приближило към нас. Ние не го възприемаме извън нас, както тук на Земята, но ние знаем, че го има, защото то изпраща вътре в нашето същество това, което живее в самото него. "Нас си ни представят", "нас ни възприемат" – така би трябвало да казваме за живота в духовния свят. Затова преживяването в духовния свят не става абстрактно, мъгляво, напротив, то е пълно с живот.
към текста >>

53. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен.
„Само литература“. Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец. Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен. Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ. Но нещо друго ми направи впечатление, когато сравних статиите на Удроу Уилсън и на Херман Грим, където и двамата пишат за методите на историята. Изречения от Удроу Уилсън могат да се пренесат в статията на Херман Грим, думите са почти същите, които е написал Херман Грим. Но също и негови изречения могат да се пренесат в статиите на Удроу Уилсън – те напълно се покриват. Всяко плагиатство е изключено.
към текста >>

54. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н. без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек. Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>

55. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>

56. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си. Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена. В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно време», защото всяко време е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое време е преходно време и какво преминава отвъд?
От различните предишни обсъждания вече сте разбрали, че не обичам да употребявам фразата: «Ние живеем в едно преходно време», защото всяко време е преходно, именно от предишното към следващото и винаги става въпрос за това, доколко някое време е преходно време и какво преминава отвъд?
към текста >>

58. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>

59. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа.
към текста >>

60. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

61. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>

62. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
към текста >>

63. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност. Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>

64. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>

65. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят.
към текста >>

66. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме.
Човекът е разбрал нещо само тогава, когато го е схванал със сърцето си. Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината.
към текста >>

Навсякъде трябва да търся как мога да обичам.
Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи.
към текста >>

Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата.
Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

67. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим.
Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е. Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим. Следователно всичко онова, което не ни открива своя истински лик, е самата противоположност на красивото. Обаче ние стигаме до този извод не благодарение на някакви дълбоки основания, а благодарение на нашите емоции, окачествявайки дадено същество или явление като заслужаващо омраза, само защото то укрива своята истинска природа.
към текста >>

68. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>

69. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
Опитайте да си създадете усет за това, какво е историческо представяне. По този начин Вие ще познаете кой историк е вникнал в истината и кой не е. Вие ще прочетете нещо от Ранке. По когато искате да имате във Вашите исторически лекции това, което определяме като дух на истината и което ни прави живи, ще кажете: Ранке е много усърден, но той описва характерите така, че те са само едни сенки. Навсякъде може да се долови: те не са от плът и кръв. И Вие можете да кажете: Аз не обичам историята да бъде игра на сенки.
към текста >>

70. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава. Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н. В действителността нещата преливат едно в друго. А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга. Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи. А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани. Всъщност ние никога не трябва само да разделяме, а винаги трябва и да събираме. Един мислещ човек, който само разделя, прилича на човек, който иска само да вдишва, но не и да издишва.
към текста >>

71. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество.
Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология. И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество. Има нещо много мило и в някой, който е особено голям немирник.
към текста >>

72. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме.
Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме. Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
към текста >>

73. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи.
В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове. Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно. Днес почти при всяка лекция даже в тесен кръг възниква въпросът, къде да се намери стенограф. Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи. Би било по-добре, ако го нямаше. Имам предвид стенографирането, а не личността.
към текста >>

74. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал.
към текста >>

75. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Не обичам да работя твърде много!
Веднъж той лежал в крайпътната канавка. Друг минавал оттам и попитал: «Защо се валяш тук? » «Защото ми се налага твърде много да работя! » «Слушай, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук». А оня казва: «Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място. Не обичам да работя твърде много! »
към текста >>

76. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език.
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език. Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно.
към текста >>

НАГОРЕ

5.2164509296417