Търсене в текстове за 'Обективност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 84 резултата от 61 текста с точна фраза : 'Обективност'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото дело едно най-съвършено дело на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
Тук ние бихме имали работа с делото на един дух, при който не изпъква на преден план един отделен клон на човешкия стремеж, изтласквайки на заден план всички останали клонове, а при който целостта на човешкото битие постоянно плува на задната основа, когато той третира една отделна област. Чрез това всяка една отделна дейност получава своето подходящо място във връзката с цялото. Обективното потопяване в разглежданите предмети става причина духът да изгрее напълно в тях, така че Гьотевите теории ни се явяват по такъв начин, като че те не абстрахират един дух от предметите, а като че самите предмети се изобразяват в един дух, който при разглеждането забравя самия себе си. Тази най-строга обективност би направила от Гьотевото дело едно най-съвършено дело на естествената наука; то би било един идеал, към който би трябвало да се стреми всеки естествоизпитател; за философа то би било един типичен образец на намиране законите на обективното разглеждане на света.
към текста >>

2. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Те не размислят, че макар и да не излизаме вън от единността на мисленето, с разумното мислене ние проникваме в пълната обективност.
Той извежда света от идеи, но вярва, че го извежда от една друга действителност. Лайбницовият свят на монадите не е нищо друго освен един идеен свят; но Лайбниц вярва, че притежава в това понятие една действителност по-висша от идейната. Всички реалисти правят същата грешка: Те измислят същества /същности/ и не забелязват, че не излизат вън от идеята. Ние отхвърлихме този реализъм, защото той се мами по отношение на идейната същност на своята основа на света; обаче ние трябва да отхвърлим също и онзи лъжлив идеализъм, който вярва, че понеже не можем да излезем вън от идеята, ние не можем да се издигнем над нашето съзнание и че всички дадени ни представи и целият свят са само една субективна илюзия, само един сън, който нашето съзнание сънува /Фихте/. Тези идеалисти също не разбират, че макар и да не излизаме вън от идеята, все пак в идеята ние имаме обективно, това, което е основано в самото себе си, а не в субекта. Те не размислят, че макар и да не излизаме вън от единността на мисленето, с разумното мислене ние проникваме в пълната обективност. Реалистите не разбират, че обективното е идея, идеалистите не разбират, че идеята е нещо обективно.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но ние трябва да обхванем идеята в нейната обективност, в нейната пълна съдържателност, трябва да държим сметка не само за това, че идеята е действена несъзнателно, а за това що е този действащ принцип.
Обаче с различаването на съзнателното и несъзнателното ние не сме сторили много. Защото това е все пак само една разлика за моето съзнание. Но ние трябва да обхванем идеята в нейната обективност, в нейната пълна съдържателност, трябва да държим сметка не само за това, че идеята е действена несъзнателно, а за това що е този действащ принцип. Ако Хартман би спрял само при това, че идеята е несъзнателна, и ако би обяснил света изхождайки от този несъзнателен принцип следователно от един едностранен признак на идеята -, той би създал наред с много системи, които извеждат света от един формален абстрактен принцип, една нова еднообразна система. И ние не можем да считаме неговото първо главно съчинение напълно свободно от това еднообразие. Обаче духът на Едуард фон Хартман действа твърде интензивно, твърде всеобхватно и проникващ дълбоко, за да не познае; ние трябва напротив да се задълбочим в това, което трябва да считаме като несъзнателно, трябва да преминем от това свойство върху конкретното съдържание и от това да изведем света на отделните явления. Така от абстрактния монист, какъвто още беше в своята "Философия на Несъзнателното", Хартман се разви до конкретния монист. И конкретната идея е тази, която Гьоте нарича под три форми: Първично явление, тип и "идея в тесен смисъл".
към текста >>

4. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

След това трябва да бъде показано, че поради това обстоятелство светът на мислите не губи нищо от своята обективност.
Той е искал да направи значението на мисълта, на идеята много нагледна чрез това, че е нарекъл необходимостта на мисленето същевременно като необходимост на фактите. С това той е предизвикал грешката, че определенията на мисленето не са чисто идейни, а фактически. Скоро неговият възглед бе разбран така, като че в самия свят на сетивната действителност той е търсил мисълта като една вещ. Самият той никога не е обяснил това по този начин. Трябва именно да бъде установено, че полето на мисълта е единствено човешкото съзнание. След това трябва да бъде показано, че поради това обстоятелство светът на мислите не губи нищо от своята обективност. Хегел изтъква само обективната страна на мисълта; но понеже това е по-лесно, по-голяма част от хората виждат субективната страна; и на това множество се струва, че Хегел е третирал, мистифицирал нещо чисто идейно като една вещ. Даже много съвременни учени не са се освободили от тази грешка. Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния въпрос. Съгласни сме, че тук за нашата разсъдъчна способност съществува една трудност. Но вярваме, че всяко енергично мислене може да я преодолее.
към текста >>

5. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Според Кант те нямат тази степен на обективност.
когато то не е установяването на един единствен факт? Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна. Но това не може да се приложи към самите идеи. Според Кант те нямат тази степен на обективност. Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори. Той взема например изречението: 7 + 5 = 12. В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12.
към текста >>

6. 09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал.
Нашата теория на познанието съблече познанието от чисто пасивния характер, с който то често е облечено, и го обясни като дейност на човешкия дух. Обикновено се вярва, че съдържанието на науката е нещо взето отвън: Мисли се, че на науката може да се осигури обективност дотолкова по-голяма степен, колкото повече духът се въздържа от всякаква прибавка към разглеждания материал. Нашето изложение показа, че и истинското съдържание на науката въобще не е възприеманата външна материя, а схванатата в духа идея, която ни въвежда по-дълбоко в процесите на света отколкото всяко разлагане и наблюдение на външния свят само като опитност. Идеята е съдържание на науката. По отношение на пасивно приетото възприятие науката е следователно продукт на дейността на човешкия дух. С това ние приближихме познанието до художественото творчество, което е също така едно дейно произведение на човека. Но същевременно ние изтъкахме и необходимостта да изясним тяхното взаимно отношение.
към текста >>

7. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея.
За да се определи степента и чрез нея границата, „при която трябва да се забрави миналото, ако то не трябва да се превърне в гробар на настоящето, би трябвало да се знае колко точно е голяма пластичната сила на един човек, на един народ, на една култура. Имам предвид силата своеобразно да расте, минало и чуждо да се преобразяват и интегрират“. („История“, § I) Ницше смята, че за историята трябва да се грижим дотолкова, доколкото тя е нужна за здравето на отделен човек, на отделен народ или култура. Затова той казва: „по-добре историята да се научи да се занимава с целта на живота! “ („История“, § I) Той присъжда правото на човека да разглежда историята така, че тя да работи по възможно най-добър начин за насърчаването на импулсите на определено настояще. От тази гледна точка, той е противник на всяко историческо разглеждане, което търси полза само в „историческата обективност“, което иска само да вижда и разказва това, което „действително“ се е случило в миналото, което търси само „чистото познание или по-точно, истината, от която нищо не произлиза.“ („История“, § 6) Такова разглеждане може да има само при слаба личност, която не взима под внимание своите усещания, когато вижда реката на събитията да преминава покрай нея. Такава личност се е „превърнала в отзвучаваща пасивност, която чрез своето отзвучаване произвежда друга такава пасивност, докато накрая целият въздух се изпълни от такива пърхащи нежно отзвуци“. („История“, § 6) Ницше не вярва, че такава слаба личност може да почувства силите, които са действали в миналото. „Струва ми се, че човек възприема само оберто-новете на онзи оригинален исторически основен тон.
към текста >>

„Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно! Иначе миналото ви принизява.“
към текста >>

8. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо.
На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници.
към текста >>

9. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност. В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност. Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>

В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност. В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност. Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>

След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони.
Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът. За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи. Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила. След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>

10. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>

11. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Обаче този, който работи в духа на посвещението, е наясно: От трите основни душевни сили мислене, чувства и воля именно мисленето и способността да си служим с представи и понятия, са най-силно развити у средностатистическия европеец, така че мисленето е в най-голяма степен склонно да изключва личния елемент и да се бори за обективност.
Но за да разберем един човек, който също като Гьоте твори в духа на посвещението, ние трябва да заявим следното: Да, днешните чувства и воля са така устроени, че фактически те не могат да бъдат употребени в името на човешкото познание, и те по-скоро биха пораждали непрекъснати разногласия в областта на познанието. Един би искал едно, друг би искал друго, всеки според естеството на своите чувства, на своята воля. Обаче този, който работи в духа на посвещението, е наясно: От трите основни душевни сили мислене, чувства и воля именно мисленето и способността да си служим с представи и понятия, са най-силно развити у средностатистическия европеец, така че мисленето е в най-голяма степен склонно да изключва личния елемент и да се бори за обективност. Защото онези душевни способности, които намират израз в днешния интелектуализъм, са дотолкова напреднали в своето развитие, че хората, които разчитат на тях, спорят най-малко помежду си и в повечето случаи постигат съгласие по въпросите, върху които спорят. Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност.
към текста >>

Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност.
Но за да разберем един човек, който също като Гьоте твори в духа на посвещението, ние трябва да заявим следното: Да, днешните чувства и воля са така устроени, че фактически те не могат да бъдат употребени в името на човешкото познание, и те по-скоро биха пораждали непрекъснати разногласия в областта на познанието. Един би искал едно, друг би искал друго, всеки според естеството на своите чувства, на своята воля. Обаче този, който работи в духа на посвещението, е наясно: От трите основни душевни сили мислене, чувства и воля именно мисленето и способността да си служим с представи и понятия, са най-силно развити у средностатистическия европеец, така че мисленето е в най-голяма степен склонно да изключва личния елемент и да се бори за обективност. Защото онези душевни способности, които намират израз в днешния интелектуализъм, са дотолкова напреднали в своето развитие, че хората, които разчитат на тях, спорят най-малко помежду си и в повечето случаи постигат съгласие по въпросите, върху които спорят. Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност.
към текста >>

Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>

12. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване.
към текста >>

13. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност.
5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва. В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>

14. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет. Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.
към текста >>

15. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука.
От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука. Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим. Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
към текста >>

16. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност.
Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва. В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>

17. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга. Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>

18. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи.
"Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз. Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията. Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>

19. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност.
След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня.
към текста >>

20. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
Там е записаното; в тази Линга шарира лежи всичко, за което през сегашната епоха човек не знае нищо и над него се простира тъмнината на незнанието; но когато човек влиза в един нов живот на Земята, то се проявява като жажда за съществувание, като желание за живот." В това, което се нарича „желание за живот", Буда виждаше всичко, което произхожда от минали прераждания и пробужда у човека жажда та да се наслади на света; точно то го кара да минава не само като пътник през света на цветовете и звуците, през света на другите впечатления, но и да желае този свят. Това е, което човек носи от миналите си прераждания като един стремеж, като една сила в самия себе си. Учениците на Буда наричат тази сила „Самскара". И така ,Буда каза на своите най-близки ученици: „Характерното за съвременния човек, е незнанието на нещо важно, което съществува в самия него. Това незнание превръща всичко, което иначе би се явило на човека като нещо идващо от луциферическите и ариманическите Същества срещу които той би взел известни предпазни мерки превръща го в жажда за съществувание; тук са скрити всички дремещи сили, натрупани в хода на миналите инкарнации." Под влиянието на великия Буда нарекоха тези сили Самскара. И от тази Самскара у човека възникна неговото съвременно мислене, което в сегашната еволюционна степен е лишено от обективност.
към текста >>

21. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но днес има малко разбиране за такава степен на обективност.
Възприемайки различни гледни точки, ние можем да възпитаме себе си да гледаме на нещата от различни ъгли едно качество, което е така необходимо за опитностите във висшите светове. Ние не трябва да пестим усилия да подготвяме себе си да гледаме Аза от 12 гледни точки. Но днес има малко разбиране за такава степен на обективност. Всеки, опитващ се да я постигне, ще бъде способен да разкаже за забележителната реакция в света, когато някой оставя настрана своята лична гледна точка и предава себе си на възгледите, поддържани от друг. Например: Аз самият съм се стремил да обрисувам Ницше така, както той трябва да бъде обрисуван от някого, който оставя настрана собственото си мнение и личност и навлиза право в своята тема. Това е единственият начин на пораждане на истинско разбиране, но хора, които четат какво казах и после в моята следваща книга, настояват, че в последната съм бил в противоречие. Те не могат да разберат, че аз не бях ученик на Ницше, само защото го бях обрисувал по положителен начин. Това е равносилно да изказването, че всеки, който се потопява в Хекел за да разясни философията на Хекел, трябва също да бъде и един от неговите последователи.
към текста >>

22. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции.
Още в мига, когато фактите биха показвали друго, ние следва да сме готови за друг вид действия. Единствено меродавни трябва да бъдат само фактите.Ние категорично отказваме да внасяме каквито и да е източни или западни влияния в това, което считаме за същинската жизнена сфера на нашата Духовна наука, и ако тези дни трябваше да издирим в северно-германския архангелски свят онова, което може да изиграе оплождаща роля за истинската Духовна наука, това се прави не заради един определен народ, а заради цялото човечество. Наистина това,което се дава на цялото човечество, това, което трябва да се даде на цялото човечество, може да извира от едно или друго място, но така или иначе то трябва да се даде на цялото човечество. Ние не правим разлика между Изтока и Запада; с отворени сърца ние приемаме както свещенните Риши и поразяващото величие на тяхната прадревна култура, така и персийската култура, а същото, естествено, се отнася за египетско-халдейската и за гръцко-латинската култура; ние приемаме със същата обективност и това, което израства от европейските културни традиции. Само вътрешната логика на фактите ни заставя да излагаме нещата така, както те прозвучаха в този лекционен цикъл.
към текста >>

23. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент. Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>

24. Лекция трета GA_126 Окултна история

Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност.
Затова при такива личности като Орлеанската Дева става така, че изявяването, откровението на духовните сили, които искат да се обърнат към нея, наистина се намира в сфера, до която тя възлиза, но това откровение закрива нещо, което без да изкривява реалността на тези откровения, им дава определен облик; това е, което преживява тук във физическия свят "азът" на човека. С други думи, Орлеанската Дева получава откровения, но тя не може да ги види така непосредствено, както древните; между нея, нейния "аз", и тези обективни сили се включва светът на представите, които тя е получила във физическия свят: образите на Дева Мария и Архангел Михаил, каквито тя ги е получила от своите християнски представи; те се изправят в тази междина. Тук ние имаме в същото време пример за това, че когато иде реч за духовни неща, трябва да виждаме разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Орлеанската Дева е виждала Дева Мария и Архангел Михаил в определен образ. Тези образи не трябва да ги считаме за непосредствено присъщи на духовната реалност; на облика на тези образи не следва да се приписва непосредствена обективност. Но ако някой би казал, че това е само въображение, то това би било глупост. Понеже откровенията идват към Орлеанската Дева от духовния свят, който човек ще може да види в облик, в какъвто той трябва да го вижда в следатлантския период, макар и чак в шестата културна епоха. Но дори ако Орлеанската Дева не вижда истинския облик [на духовния свят], то все пак този истински облик се спуска към нея. Орлеанската Дева му носи насреща религиозните представи на своето време, и като че го покрива; от нея спиритуалната сила извиква нейния свят от представи. По тази причина откровението следва да се счита за обективно.
към текста >>

25. Съдържание GA_131 От Исус към Христос

Спасителното Христово дело и неговата обективност.
Отношението на отделните човешки души към Христовия Импулс. Възстановяване на връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Спасителното Христово дело и неговата обективност. Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията. Езотеричният път: Причастието в Духа и силата на медитацията.
към текста >>

26. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Чрез това се постига една по-висока степен на обективност, отколкото постигнатата чрез Съществата на втората йерархия.
Разликата се състои именно в това, че онова което Съществата на втората йерархия обективират, което те създават от себе си, остава да съществува до тогава, докато тези Същества остават свързани със създаденото. Следователно забележете добре: тези същества на втората йерархия могат да създадат нещо подобно като едно копие на самите тях; обаче това остава свързано с тях и не може да се отдели от тях; то остава свързано по определен начин с тях. При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество. Но тук то се отделя от тях и остава да съществува в света също и тогава, когато те се отделят от него. Следователно те не носят със себе си тяхното творение, а това творение остава също и тогава, когато те го изоставят. Чрез това се постига една по-висока степен на обективност, отколкото постигнатата чрез Съществата на втората йерархия. Там където Съществата на втората йерархия създават, за да не загине създаденото от тях, те трябва да останат при него; създаденото би загинало и би се разпаднало, ако самите те не биха останали свързани с него. То притежава една самостоятелна, обективна същност, обаче само до тогава, докато създалите го същества остават свързали с него. Това, което е отделено от Съществата на първата йерархия, тези Същества могат да го изоставят и въпреки това то остава да съществува като нещо самодейно, обективно.
към текста >>

27. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие. Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите. Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
към текста >>

Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос.
Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите. Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история? Не става дума за това, дали е вярна или не историята – защото аз я смятам във висша степен за основателна, – а понеже е налице една от най-добрите истории на един от известните историци, които са писали така, че Христос не е намесен в историята. Това е един фундаментално значим факт! Накъде води западноевропейската култура? Западноевропейското развитие води към това, че тук не винаги се взема под внимание едно същество, което да стои като център на цялата история.
към текста >>

28. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност.
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят. И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят. И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното.
към текста >>

29. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>

30. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
към текста >>

Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части. Ако имаме правилните мисли и усещания за тези неща и за съответните личности, ще се справим. Трябва да сме наясно с едно: че действително, от друга страна, всички тези явления от съвременността са обясними, защото виждаме, че в културното развитие на човечеството навлизат ариманически и луциферически сили.
към текста >>

31. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Това, което Рудолф Щайнер говореше в своя защита, говореше със спокойствие и достойнство в пълна обективност.
Това, което Рудолф Щайнер говореше в своя защита, говореше със спокойствие и достойнство в пълна обективност. Никога обаче не се получи едно твърдо опровержение на лъжливите неща, в които действува нещо, чиято цел е изкореняването на жизненото дело на Рудолф Щайнер. Те се надяваха да експлоатират за себе си ситуацията и искаха да дискредитират неговото име или направо да го отстранят. Самият Рудолф Щайнер го знаеше и често го посочваше. Ние го изживявахме, но никога преди това не бяхме вярвали на мащабите на това, което сега действителността ни предлага. Защото такива неща човек не може да вярва, а трябва да ги изживява.
към текста >>

32. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Постигането на обективност спрямо миналите действия.
Сблъсъкът между Рим и Севера. Постигането на обективност спрямо миналите действия. Възгледите на Спиноза и „Философия на свобода- та". Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необхо- димостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст.
към текста >>

33. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Или с други думи: Ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато постигаме обективност спрямо онова, което сме извършили в миналото, когато гледаме с еднаква обективност както към успешните, така и към злополучните ни действия.
Последния път аз споменах пред Вас, че не е възможно да стигнем до едно правилно отношение към миналите човешки действия, ако се впуснем само в умуване, в мъдруване и мисловни спекулации върху тях. Напротив, трябва да разберем, че миналото също така и миналото битие на нашите действия вече принадлежи към сферата на необходимостта и ние следва да схванем основната идея: това, което е станало, е трябвало да се случи! Или с други думи: Ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато постигаме обективност спрямо онова, което сме извършили в миналото, когато гледаме с еднаква обективност както към успешните, така и към злополучните ни действия.
към текста >>

Както казах, ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато гледаме на тях с пълна обективност и вече не искаме те да са протекли по някакъв друг начин!
Естествено, Вие бихте повдигнали сериозни възражения против онова, което аз току-що казах, понеже такива сериозни възражения действително съществуват. Помислете само върху последните ми думи: Когато сме извършили нещо, то вече принадлежи към миналото. Както казах, ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато гледаме на тях с пълна обективност и вече не искаме те да са протекли по някакъв друг начин!
към текста >>

Нека да продължим: Някой, който все още не е стигнал до обективност спрямо миналите факти и събития, той не може да ги вижда в тяхната обективност и поради тази причина не може да извлича от тях онова, от което душата му се нуждае.
Нека да продължим: Някой, който все още не е стигнал до обективност спрямо миналите факти и събития, той не може да ги вижда в тяхната обективност и поради тази причина не може да извлича от тях онова, от което душата му се нуждае. Това би било точно същото, ако нашите очи биха спрели да се развиват в шестия или седмия месец от ембрионалното си развитие и ние бихме се родили в деветия месец; естествено, в този случай не бихме притежавали нормално човешко зрение. Ако очите не биха се развивали и след шестия, седмия месец, а биха спрели да се развиват, те не биха могли да отстранят себе си в зрителния акт и ние бихме виждали нещата съвсем различно от това, което те представляват в действителност.
към текста >>

34. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>

35. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>

36. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И Вие виждате как един човек като Кардучи, направил тази оценка не под влияние на днешната народностна полуда, а въз основа на известна обективност, посочва какво е било заложено в Данте.
Така установяваме как в една отделна личност се проявява забележителното взаимодействие на три пласта от европейския развой на човечеството. И Вие виждате как един човек като Кардучи, направил тази оценка не под влияние на днешната народностна полуда, а въз основа на известна обективност, посочва какво е било заложено в Данте.
към текста >>

37. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата. Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата. Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват. Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
към текста >>

38. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…". Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>

39. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>

Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн".
Добре познаваме тези гласове. Говореха за германското варварство и други подобни, и ни хвърляха пълни с ненавист и клевети обвинения. Това, което тогава се наложи да преживея, беше отчайващо. Именно уважаемите представители на духовния живот във Франция подклаждаха в народа ненавист и страсти. В този случай личното може да бъде разгледано като симптоматично. Когато в книга за история на философията се пристъпва към френските философи и душевният стремеж е да им се отдаде дължимото, и старанието е с всички сили, с максимална обективност вживяване във философията на Запада, горчивина изпълва душата, когато, без оглед на фактите, крещят за "варварските маниери от другата страна наРейн". Още по-горчиво беше, че един от най-яростните противници и ненавиждащи всичко германско беше Морис Метерлинк /бележка 5/.
към текста >>

Тази обективност няма нищо общо с малодушието.
Без Новалис нямаше да го има и Метерлинк. Всичките му по-късни произведения са израснали именно от това първо, от фундамента на Новалис. Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта. В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се слушат гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото. Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието.
към текста >>

Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението".
към текста >>

Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>

Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината.
Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/. Ако се стремим да постигаме нещата в тяхната действителна същност, тогава научаваме, колко ни е необходим духът на Истината. Тъй като работата е в това, ние да пробием до тази обективност, която може да бъде достигната само чрез духа на Истината. Ако пробием до тази обективна Мъдрост, още днес може да се достигне това, което ще стане явно за идните времена, че тази война е заговор срещу германската духовност.
към текста >>

До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа:
До такава обективност може да ни доведе изразът, насочен към Духа на народа:
към текста >>

С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина.
Това е, скъпи мои приятели, което трябва да дойде: на дейна любов трябва да се учим, внимателни за изискванията на деня. С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина. Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
към текста >>

Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
Ако пробием до такава обективност и до такава готовност за дейна любов, тогава от такива стремежи ще се надигне силата, нужна на Духовете, които изпращат своите въздействия в съдбите на народите, и които и в тези сериозни, тежки времена, помагайки и насочвайки, стоят редом до човечеството.
към текста >>

40. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти.
Лесно мога да си представя, че от вчерашния обзор, някой може да стигне да извода, че личностите, които принадлежат към народите, към групите на човечеството, които чак в шестата културна епоха ще осъществяват своята специфична мисия, тъй като те – така звучи това от духовния свят – принадлежат към епоха, в която развитието ще тръгне по низходяща линия, че те имат по-малко значение от тези, които принадлежат към човешките групи от възходящото развитие. Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи. С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка. Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти. Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени. Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>

41. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души.
Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената. Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята. Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем. Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>

42. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота.
Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота. Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество. Аз често споменавах: не беше нужно да се стига до тези ужасяващи събития, за да си изградим една обективна преценка за Удроу Уилсьн. Още през 1913, изнасяйки в Хелзинки моите лекции върху "Окултните основи на Бхагавад Гита"*50, аз подчертах както менторския план на Удроу Уилсън, така и повърхностните източници на неговата програма. Лично аз нямах нужда от последните години, за да си изградя точна преценка за този човек. Но тогава много хора биха окачествили подобни изказвания за Удроу Уилсън, като неподходящи, въпреки че неговите гимназистки съчинения върху свободата, културата и литературата вече бяха преведени на повечето европейски езици.
към текста >>

43. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>

44. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите. Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема. Ние ще запитаме: как стои всъщност работата с това, което е станало при така наречените победени, станало е при така наречените победители?
към текста >>

Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите. Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема. Ние ще запитаме: как стои всъщност работата с това, което е станало при така наречените победени, станало е при така наречените победители?
към текста >>

45. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово.
към текста >>

Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят.
към текста >>

С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят.
към текста >>

46. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека. Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма. Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло. С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>

47. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга. Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>

48. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>

той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>

50. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

51. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
От лекциите, които бяха изнесени тук като исторически лекции, в които се взе под внимание мисълта за прераждането[5] и които доведоха до съвсем конкретни примери, как действат нещата под повърхността на външната история, как онова, което живее в една епоха, се пренася в една по-късна епоха чрез прераждащите се хора. Всичко, което съществува между смъртта и едно ново раждане, съдейства за изграждането на онова, което се пренася чрез хората от един земен живот в друг. Днес би било добре, ако много души можеха да си извоюват тази обективност, към която се събуди едно разбиране, когато охарактеризирах именно онези хора, живели в залеза на епохата на Разсъдъчната или Разбиращата душа.
към текста >>

52. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност.
Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат. И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос. Цялото историческо битие ще стане живо.
към текста >>

Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка.
Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат. И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос. Цялото историческо битие ще стане живо. И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да напредне в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
към текста >>

53. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>

54. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него. Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари. По този начин ще се апелира не към разсъдъка, а към чувствата. Но ако целият клас е срещу учителя, то тогава той трябва да търси вината у себе си.
към текста >>

55. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка.
Във възпитателното изкуство, което упражняваме в Щутгартското Валдорфско училище се обръща много повече внимание на това, какъв е учителят, отколкото на това, какво той е придобил интелектуално като техническо боравене с абстрактни преподавателски методи. Учителят не само трябва да обича детето, но той трябва да обича и своя метод, защото в действието на този метод детето развива себе си. Въпросът се свежда до следното: Да бъде влюбен в един метод, защото той е негов собствен, това не върши работа на възпитателя. Възпитателят трябва да обича своя метод според това, което детето получава от него. Само обичта към децата – това не е достатъчно за учителя; той трябва да обича преподаването, да обича възпитаването и да ги обича с онази обективност, която намира откровение в детето; това човек може да придобие, ако подходи към своята задача за физическо-душевно и морално възпитание, изхождайки от духовната гледна точка. И ако човек има тази любов към възпитанието, към преподаването, като едно настроение в себе си, тогава детето ще бъде по такъв начин изградено до половото съзряване, че след това наистина ще може да му бъде предоставена свободата, свободното боравене с личния интелект.
към текста >>

56. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Детето получава чувство за понятието “обективност”.
По този начин постепенно приближаваме детето към външния свят. Детето получава чувство за понятието “обективност”. То се вживява в земния елемент. Това може да бъде постигнато най-добре, ако по този естествен начин приближим детето до растителния свят.
към текста >>

След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното.
Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа. Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни. Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност. Това означава детето да бъде възпитавано, изхождайки от живия елемент в света.
към текста >>

57. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

58. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм. Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното. Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>

59. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>

60. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили. И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>

61. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека. Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления. Но остава открит въпросът, действително ли по този начин можем да стигнем до реални резултати.
към текста >>

НАГОРЕ

2.0779981613159