Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
666
резултата от
408
текста с части от думите : '
Нота
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яс
нота
върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
В същата година (1776) намираме обаче също, че Гьоте добива яснота върху това, от което трябва да се изходи, когато искаме да разгледаме формата на животинския организъм.
Той позна, че костите са здрави основи на формирането, една мисъл която той запази по-късно, като при своите работи върху анатомията изходи напълно от учението за костите. През тази година той написа важното в това отношение изречение*(* Естествени Науки II,стр.69.): “Подвижните части се образуват според тях /костите/, казано всъщност с тях, и вършат своята работа само дотолкова, доколкото твърдите части позволяват това”. И още едно друго указание във физиогномиката на Лаватер: “Някой може вече да е забелязъл, че аз считам костната система като основна схема на човека – черепа като основа на костната система и цялата месеста част като колорит на тази рисунка”.*/*Фрагменти на Лаватер II,143.); това изречение е написано може би по подбуди на Гьоте, който е разговарял с Лаватер върху тези въпроси. Те са тъждествени със схващането на Гьоте.
към текста >>
2.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който схваща нещата по този начин, той никога не ще добие яс
нота
върху факта, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Който схваща нещата по този начин, той никога не ще добие яснота върху факта, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
С това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се състои именно в това, че неговото изкуство извира непосредствено от първоизточника на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил от мировия дух в дълбините на природното действие. На тази степен изкуството става тълкувател на мировите тайни, както науката е такъв в друг смисъл.
към текста >>
3.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За да се създаде тук яс
нота
, необходимо е да се върнем на основата, която съпоставя възприятието като нещо особено на понятието като нещо общо.
според принципа на най-малкото количество сила. Наред с модерната натурфилософия на това становище стои и Шопенхауер. Обаче в неговите най-рязка и поради това най-едностранчива последователност то е застъпено в съчинението на Рихард Авенариус: "Философията като мислене на света съобразно принципа на най-малкото количество сила”. Предисловие към една критика на чистата опитност /Лайпциг,1876 г./. Обаче това мнение почива само на едно пълно непознаване не само на съдържанието на понятието, а също и на възприятието.
За да се създаде тук яснота, необходимо е да се върнем на основата, която съпоставя възприятието като нещо особено на понятието като нещо общо.
към текста >>
Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пъл
нота
.
Това, което видяхме по-нататък е: Непосредствено даденото ни оставя незадоволен и в неговата характеризирана форма. То застава срещу нас като едно изискване, като една загадка, която трябва да бъде разрешена. То ни казва: Ето аз съм тук; но така, както заставам срещу тебе, аз не съм в моята истинска форма.
Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пълнота.
Ние осъзнаваме, че това, което не виждаме, не чуваме, трябва да го допълним чрез мисленето. Мисленето е призвано да разреши загадката, която ни поставя възприятието.
към текста >>
Ние добавяме яс
нота
върху това отношение едва тогава, когато изследваме, защо сме незадоволени от вижданата с очите действителност, а сме задоволени напротив от мислената действителност.
Ние добавяме яснота върху това отношение едва тогава, когато изследваме, защо сме незадоволени от вижданата с очите действителност, а сме задоволени напротив от мислената действителност.
към текста >>
В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яс
нота
на духовното схващане.
Ние фактически никога не стоим срещу лишения от всякакво идейно съдържание сетивен свят. Най-много през първата детска възраст, когато не съществува още никаква следа от мислене, ние се приближаваме до чистото сетивно схващане.
В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане.
Науките работят върху това, да преодолеят тази тъмнина и да не оставят в опитността нищо, което не би било пропито от мисълта. А каква задача е изпълнила теорията на познанието спрямо другите науки? Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки. Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки.
към текста >>
4.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яс
нота
на идеята.
Запознахме се с началото и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността. Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от началото. Начинът, как той върши това, е методът. Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод. От какво ще изходим ние при развитието на този метод?
Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята.
Следователно методът ще трябва да се състои в това, при всяка една вещ ние да отговорим на въпроса: Какъв дял има тя за единния свят на мислите; какво място заема тя в идейния образ, който аз си съставям за света? Когато съм прозрял това, когато съм познал, как една вещ се включва в моите идеи, тогава моята познавателна потребност е задоволена. За тази познавателна потребност има само едно незадоволяващо нещо: Когато срещу мене застава една вещ, която никъде не може да се включи в застъпения от мене възглед. Трябва да бъде преодоляна идейното незадоволство, което произтича от това, че никъде не съществува нещо, за което бих могъл да си кажа: Аз виждам, то е тук; когато заставам срещу него, то ми изглежда като един въпросителен знак; обаче никъде в хармонията на моите мисли аз не намирам точката, където трябва да го подредя; въпросите, които трябва да поставя по отношение на него, остават без отговор; аз мога да завъртвам и обръщам моята мисловна система, както си искам, но не намирам отговора. От това ние виждаме, от какво се нуждаем при възприемането на една вещ.
към текста >>
Яс
нота
в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността.
Причината, поради която аз виждам онзи образ като нещо отделно, като една отделна част от останалата действителност, е именно тази, че още не го познавам според неговата същност, че той не ми се явява още като това, което той е. От това се получава средство за по-нататъшното охарактеризиране на нашия научен метод. Всеки отделен образ на действителността представлява в мисловната система едно определено съдържание. Той е обоснован в целостта на света на идеите и може да бъде разбран само във връзка с него. Така по необходимост всяка вещ трябва да ни застави да извършим една двойна работа: Първо трябва да бъде определена мисълта в нейните строги очертания, която отговаря на тази вещ, и след това да бъдат определени всички нишки, които водят от тази мисъл до общия свят на идеите.
Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността.
Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите. Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
към текста >>
Без да заличи яс
нота
та, разумът премахва отново разделеността.
Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите. Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
Без да заличи яснотата, разумът премахва отново разделеността.
Умът ни отдалечава от действителността, разумът ни връща отново към нея. Графически това ще се представи така: /виж рис.3 /.
към текста >>
Съществуват само за това, за да подържат изкуствено в разделено състояние единната действителност; и разумът има задачата, без да затъмнява мистически яс
нота
та на ума, без да заличава създаденото с това съдържание, да търси вътрешното единство в множеството.
Всички понятия, които умът създава: причина и следствие, вещество и свойство, тяло и душа, идея и действителност, бог и светът и т.н.
Съществуват само за това, за да подържат изкуствено в разделено състояние единната действителност; и разумът има задачата, без да затъмнява мистически яснотата на ума, без да заличава създаденото с това съдържание, да търси вътрешното единство в множеството.
С това той се връща обратно към това, от което умът се е отдалечил, към единната действителност. Ако искаме да имаме една точна номенклатура, нека наречем образите на ума понятия, а творенията на разума идеи. И вижда се, че пътят на науката е: да се издигне от понятието до идеята. И тук е мястото, където може да ни се покаже по най-ясен начин субективният и обективният елемент на нашето познание.
към текста >>
5.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той не може именно да схване идеята в нейната положителност, а я има само като нещо абстрактно; не предчувства нейната пъл
нота
, нейната вътрешна завършеност и самородност.
Ние не можем да приемем форми на съществуването по-висши от тези, които подхождат на света на идеите. Само затова, защото често пъти човек не е в състояние да разбере, че битието на идеята е нещо далече по-висше и по-пълно от битието на възприеманата действителност, той търси една друга действителност. Той счита идейното битие за нещо химерично, лишено от пропитостта на действителното и не е задоволен от него.
Той не може именно да схване идеята в нейната положителност, а я има само като нещо абстрактно; не предчувства нейната пълнота, нейната вътрешна завършеност и самородност.
Обаче ние трябва да изискваме от образуването то да се издигне до онова по-висше становище, където трябва да бъде схванато едно битие, което не може да бъде видяно нито с очите, нито пък да бъде изпипано с ръцете, а може да бъде схванато само с разума. Такова битие ние трябва да считаме за нещо действително. Следователно ние основахме всъщност един идеализъм, който същевременно е реализъм. Ходът на нашите мисли е: Мисленето ни тласка към разбирането на действителността от идеята. То крие този стремеж във въпроса: Що е същността на действителността?
към текста >>
6.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пъл
нота
като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Той се залавя с научното явление. Този възглед не се ограничава вече само в голото описание на явленията, а се стреми да ги обясни чрез откриване на причините, чрез поставяне на хипотези и т.н. Това е степента, при която умът вади заключения от явленията за причините и връзките. Гьоте обяснява като едностранчивости както първия така и втория метод. Общият емпиризъм е грубата ненаучност, защото той никога не излиза вън от голото схващане на случайностите; напротив рационализмът със своите тълкувания внася в света на явленията причини и връзки, които не са в него.
Първият не може да се издигне от изобилията на явленията до свободното мислене, вторият изгубва тази пълнота като сигурна почва под нозете си и изпада в произвола на въображението и на субективното хрумване.
Гьоте укорява с най-остри думи манията да се свързва веднага изводи чрез субективния произвол; така в "Сентенции в проза" /Сентенции в проза, цитирано на др. място, стр. 375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”.
към текста >>
7.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чрез него именно той доби яс
нота
върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията.
Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията.
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене.
към текста >>
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яс
нота
.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията.
Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел.
към текста >>
8.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яс
нота
*/*виж статията "Природата"; Ест.
След тази практическа грижа в него възникна научната потребност да се запознае по-отблизо със законите на онези явления, които беше в състояние да наблюдава там.
Широкият възглед за природата, който се разви в неговия дух до все по-голяма яснота*/*виж статията "Природата"; Ест.
Н.ІІ, стр.5 и следв./, го принуди да обясни в своя смисъл това, което се простираше пред неговите очи. Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя?
към текста >>
9.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Или има явления, които не могат да бъдат представени чрез досега известните закони на енергията в тяхната пъл
нота
?.....
Накрая на своята сказка Оствалд казва: "Енергията, колкото и необходима и полезна да бъде тя за разбирането на природата, достатъчна ли е също тя за тази цел /именно за обяснение на света на телата/?
Или има явления, които не могат да бъдат представени чрез досега известните закони на енергията в тяхната пълнота?.....
Вярвам, че не бих искал да се справя с отговорността, която днес съм поел към вас с моето изложение, че на този въпрос трябва да отговорим с не. Колкото и огромни да са предимствата, които енергийното схващане на света има пред механическото или материалистичното, както ми се струва, още отсега могат да бъдат посочени точките, които не могат да бъдат покрити чрез познатите главни принципи на енергетиката и които поради това сочат към съществуването на принципи които са над тях. Енергетиката ще остане наред с тези нови принцип. Само че в бъдеще тя не ще бъде, както трябва да я считаме днес, най-обхватният принцип за овладяването на природните явления, а вероятно ще се яви като един особен случай на още по-общи отношения, за чиято форма засега едва ли можем да имаме някакво предчувствие."
към текста >>
10.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Те не могат да си усвоят безкрайната пъл
нота
на тяхното съдържание.
Само в идеите говорят самите неща. Мистиката е един повърхностен светоглед, въпреки че спрямо хората на разума мистиците се хвалят много с тяхната "дълбочина". Те не знаят нищо върху природата на чувствата, иначе не биха ги считал и като изрази на същността на света; и те не знаят нищо и за света на идеите, за природата на идеите, иначе не биха ги считали за плитки и рационалистични. Те не предчувстват какво изживяват хората в идеите, които имат действително такива идеи. Обаче за мнозина идеите са само думи.
Те не могат да си усвоят безкрайната пълнота на тяхното съдържание.
Нищо чудно, че такива хора чувствуват своите празни от идеи думи като нещо празно.
към текста >>
11.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яс
нота
, както това, което се изявява математическото познание.
Едуард фон Хартман, чиято философия аз много ценях, без да мога да призная нейните основи и резултати, стоеше по отношение на въпросите на теорията на познанието изцяло на становището, което след това Фолкелт изложи подробно. Навсякъде се признаваше, че със своето познание човекът се сблъсква с определени граници, вън от които той не може да излезе и да проникне в областта на истинската действителност. По отношение на всичко това аз бях убеден чрез вътрешно изживяване, че със своето мислене, когато го задълбочи достатъчно, човекът живее в действителността на света като нещо духовно.
Аз считах, че владея това познание като нещо, което може да стои в съзнанието със същата вътрешна яснота, както това, което се изявява математическото познание.
По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи.
към текста >>
12.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
То би гледало в праз
нота
та, в нищото, ако срещу него не би стояло нещо.
Ние трябва да отидем още по-далеч. Още щом пристъпим към изучаването на нашето мислене, ние го поставяме срещу нас, ние си представяме неговата първа форма като идваща от нещо непознато нам. Това не може да бъде иначе. Нашето мислене, особено когато обгръщаме с поглед неговата форма като индивидуална дейност сред нашето съзнание, е наблюдение, разглеждане, т.е. то насочва погледа навън, върху нещо, което стои срещу него.
То би гледало в празнотата, в нищото, ако срещу него не би стояло нещо.
На тази форма на срещу поставяне трябва да се подчини всичко, което трябва да бъде предмет на нашето знание. Ние сме безсилни да се издигнем над тази форма. Ако в мисленето трябва да добием едно средство да проникнем по-дълбоко в света, тогава то трябва да стане опитност. Ние трябва да търсим мисленето сред фактите на опитността като една опитност. Само така нашият светоглед не ще бъде лишен от вътрешното единство.
към текста >>
13.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Но как се съгласува той с прозрачната яс
нота
, с която целият наш свят от мисли присъства в нашето съзнание?
Фолкелт също се е присъединил към този възглед.
Но как се съгласува той с прозрачната яснота, с която целият наш свят от мисли присъства в нашето съзнание?
Ние въобще не познаваме нищо по-точно в света освен нашите мисли. Трябва ли тук да бъде произведена определена връзка на основата на една вътрешна принуда, където всичко е така ясно? Каква нужда имам аз от принудата, щом познавам изцяло природата на това, което трябва да свържа, и следователно да се ръководя по тази принуда? Всички наши мислителни операции са процеси, които се извършват на основата на вникването в същностите на мислите, а не според мярката на една принуда. Такава една принуда противоречи на природата на мисленето.
към текста >>
14.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Не остава ли пълна праз
нота
, един чист призрак, когато си представим настрана всяко сетивно съдържание.
Едно такова изолирано понятие, настрана от останалия мой духовен свят, ми е съвсем непоносимо. Аз имам пълно съзнание за това, че съществува една вътрешна основана хармония на всички мисли, че светът на мислите е един единен свят. Ето защо всяка такава изолираност е за нас нещо противоприродно, една неистина. Щом сме се издигнали дотам, че целият наш мисловен свят да носи характера на една съвършена, вътрешна съгласуваност, тогава ние добиваме чрез нея онова задоволство, към което нашият дух се стреми тогава ние се чувстваме в притежание на истината. Виждайки истината във всеобщата съгласуваност на всички понятия, с които разполагаме, пред нас възниква въпросът: Нима мисленето има някакво съдържание независимо от света на сетивните явления?
Не остава ли пълна празнота, един чист призрак, когато си представим настрана всяко сетивно съдържание.
Че такъв би бил случаят, това е едно твърде много разпространено мнение и затова ние трябва да разгледаме този въпрос по-отблизо. Както вече отбелязахме по-горе, съвременните философи си представят цялата система от понятия само като една фотография на външния свят. Без съмнение те са съгласни с това, че нашето знание се развива във формата на мисленето, но изискват от една "строго обективна наука" тя да вземе своето съдържание само отвън. Външният свят трябва да достави материала, който се влива в нашите понятия. Без този материал на външния свят тези
към текста >>
15.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яс
нота
на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството.
Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце.
Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството.
На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума.
към текста >>
16.
06_в. ПОЗНАНИЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Тази цел се състои в това, да дадем на незавършената опитност на непълната опитност един завършек, една пъл
нота
чрез откриването на нейната ядка.
Тази цел се състои в това, да дадем на незавършената опитност на непълната опитност един завършек, една пълнота чрез откриването на нейната ядка.
Тя е мисъл, идея. Най-после, трето, тя трябва да покаже, как става това откриване. Разделът "Мислене и Възприятие" в настоящата книга ни изяснява това. Нашата теория на познанието води до положителния резултат, че мисленето е същността на света и че индивидуалното човешко мислене е отделната форма на изява на тази същност. Една чисто формална наука на познанието не може да стори това, тя остава безплодна.
към текста >>
Мисленето е една цялост в себе си, която задоволява себе си, която не трябва да излиза вън от своите граници, ако не иска да изпадне в праз
нота
.
Следователно, щом някъде се касае да намери същността на една вещ, това намиране се състои винаги в едно прибягване към идейното съдържание на света. Областта на това съдържание не трябва да бъде премината, ако искаме да останем вътре в ясните определения, ако не искаме да вървим пипнешком в неопределеното.
Мисленето е една цялост в себе си, която задоволява себе си, която не трябва да излиза вън от своите граници, ако не иска да изпадне в празнота.
С други думи казано: За да обясни нещо, то не трябва да прибягва до неща, които не намира в самото себе си. Една вещ, която не може да бъде обгърната с мисленето, би била едно недомислие. Накрая всичко преминава в мисленето, всичко намира своето място в него. Изразено по отношение на нашето индивидуално съзнание, това значи: По отношение на научните определения ние трябва да останем строго в това, което ни е дадено в съзнанието, не можем да преминем отвъд това съзнание. А когато се разбере добре, че не можем да минем вън от границите на нашето съзнание, без да стигнем до нещо недействително, но не се разбере същевременно, че същността на нещата може да бъде намерена в нашето съзнание във възприятието на идеите, тогава се раждат онези грешки, които говорят за някаква граница на познанието.
към текста >>
17.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Трябва да създадем условия, за да може един процес да ни се яви в прозрачна яс
нота
като необходимо последствие на тези условия.
С това ни е показан същевременно пътят, който познанието трябва да поеме в тази област. Ако комбинацията на фактите в непосредствената опитност не е достатъчна за нас, тогава трябва да преминем към друга, задоволяваща нашата нужда от обяснение.
Трябва да създадем условия, за да може един процес да ни се яви в прозрачна яснота като необходимо последствие на тези условия.
Ние си спомняме, защо всъщност мисленето съдържа своята същност още в непосредствената опитност.
към текста >>
Непрозрачността и неяс
нота
та на едно явление или на едно отношение на сетивния свят може да бъде преодоляна само тогава, когато видим съвсем точно, че то е резултат на определена констелация от факти.
Понеже се намираме не вън, а вътре в онзи процес, който от отделните мисловни елементи създава мисловни връзки. Чрез това ни е даден не само завършеният процес, произведеното, но и произвеждащото, действащото. А това е именно важното, да видим първо в някой процес на външния свят, който застава срещу нас, движещите сили, които го довеждат до центъра на мировото цяло на периферията.
Непрозрачността и неяснотата на едно явление или на едно отношение на сетивния свят може да бъде преодоляна само тогава, когато видим съвсем точно, че то е резултат на определена констелация от факти.
Ние трябва да знаем, процесът, който сега виждаме, се ражда чрез задружното действие на този и онзи елемент на сетивния свят. Тогава именно начинът на това задружно действие трябва да бъде съвършено прозрачен за нашия ум. Отношението, в което са доведени фактите, трябва да бъде идейно, съобразно с нашия дух. Естествено, в отношенията, в които нещата са доведени чрез ума, те ще се отнасят съобразно тяхната природа. Ние веднага виждаме, какво се добива с това.
към текста >>
18.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Меродавно не е това, че разглеждаме съвсем случайната човешка отделна индивидуалност, а това, че постигаме яс
нота
върху определящия се от себе си индивид въобще.
Тя определя метода на същата. Когато духът притежава едно качество само дотолкова, доколкото сам си го приписват, психологическият метод е задълбочаването на духа в своята собствена дейност. Следователно тук методът е схващането на самия себе си. Естествено е, че с това не можем да ограничим психологията в това, тя да бъде една наука на случайните качества на някакъв (този или онзи) човешки индивид. Ние освобождаваме отделния дух от неговите случайни ограничения, от неговите странични признаци и се стремим да се издигнем до разглеждането на човешкия индивид въобще.
Меродавно не е това, че разглеждаме съвсем случайната човешка отделна индивидуалност, а това, че постигаме яснота върху определящия се от себе си индивид въобще.
Който би искал да каже, че тук не бихме имали работа също с нищо друго освен с типа на човечеството, той взема типа за обобщено понятие. За типа е съществено, че като нещо общо той стои срещу своите отделни форми. Но не е така с понятието за човешкия индивид. Тук общото е непосредствено действащо в отделното същество, само че тази дейност се проявява по различен начин, според обектите, върху които тя се насочва. Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят.
към текста >>
19.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Доводите, които са довели до него намираме със сравнителна пъл
нота
съпоставени систематически в V.
Ние по-добре от всичко ще се убедим, че не бива да доставяме в началото на теорията на познанието това положение, ако проследим пътя, по който трябва да мине човешкият дух, за да стигне до това положение. Това положение е станало почти съставна част на съвременното научно съзнание.
Доводите, които са довели до него намираме със сравнителна пълнота съпоставени систематически в V.
отдел от труда на Ед. Ф.Хартман! "Основен проблем на теорията на познанието". Изложеното в този труд може да служи като своего рода ръководна нишка, ако си поставим задачата да обясним всички основания, които могат да доведат до приемането на указаното положение.
към текста >>
20.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тя се заключава в постулата: в областта на даденото трябва да се намира нещо, където нашата деятелност не би витала в праз
нота
, където в тази деятелност би влязло самото съдържание на света.
Това е втората точка на нашата теория на познанието.
Тя се заключава в постулата: в областта на даденото трябва да се намира нещо, където нашата деятелност не би витала в празнота, където в тази деятелност би влязло самото съдържание на света.
към текста >>
21.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Постепенно моите усилия, свързани с яс
нота
та и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз".
Още преди своя редовен университетски курс във Виенската политехника, Рудолф Щайнер се запознава подробно с Кантовата „Критика на чистия разум", както и с основните трудове на Фихте и Хегел. За тези младежки години, той пише в „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, 1962 г., 52 стр.): „По това време пред мен назряваше задачата да пренеса живия трепет на човешката душа в строгите форми на мисленето.
Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз".
Както Азът е действен и сам наблюдава своята действеност, духовните факти се проявяват непосредствено пред човешкото съзнание."
към текста >>
22.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Тази прозрачна яс
нота
по отношение на мисловния процес е съвсем независима от нашите знания за физиологичните основи на мисленето.
Тази прозрачна яснота по отношение на мисловния процес е съвсем независима от нашите знания за физиологичните основи на мисленето.
Тук говоря за мислене, доколкото то следва от наблюдението на нашата духовна дейност. При това изобщо не се взема под внимание как един материален процес в моя мозък поражда или повлиява друг материален процес, докато извършвам някаква мисловна операция. Що се отнася до мисленето, то аз не наблюдавам кой процес в моя мозък свързва понятието светкавица с това за гърма, а кое ме кара да поставям двете понятия в определено отношение. Моето наблюдение показва, че за мисловните ми връзки не съществува нещо, с което да се съобразявам, освен съдържанието на моите мисли; с материалните процеси в моя мозък аз не се съобразявам. В една по-малко материалистична епоха от нашата тази забележка естествено би била излишна.
към текста >>
23.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
От своя страна точното понятие за представа ще ни даде възможност да се сдобием със задоволителна яс
нота
относно връзката между представа и обект.
Сега най-напред ще се занимаем с по-точното определяне на понятието представа. Изложеното от нас дотук не бе понятието за представата, а само посочване на пътя, по който тя може да се открие в сферата на възприемането.
От своя страна точното понятие за представа ще ни даде възможност да се сдобием със задоволителна яснота относно връзката между представа и обект.
По-нататък това ще ни отведе отвъд границата, където връзката между човешки субект и принадлежащ към света обект се насочва от чисто понятийната област на познанието към конкретния индивидуален живот. Когато вече знаем как трябва да гледаме на света, тогава ще ни бъде лесно да се нагаждаме към него. С пълна сила можем да действаме едва когато познаваме принадлежащия към света обект, на който посвещаваме дейността си.
към текста >>
24.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в тес
нота
та на нашето същество.
Ние обаче не се задоволяваме с това, посредством мисленето да отнасяме възприятието към понятието, ами го отнасяме и към нашата особена субективност, към нашия индивидуален Аз. Израз на това индивидуално отношение е чувството, изявяващо се като удоволствие или неудоволствие. Мисленето и чувстването съответстват на двойствената природа на нашата същност, за която вече споменахме.
Мисленето е елементът, чрез който участваме в общият ход на Вселената, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество.
към текста >>
25.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Имайки понятията с прозрачна яс
нота
пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото.
Имало е времена, когато се е вярвало, че от понятията може да се извлече нещо, което да не е повече понятие. Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел. Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати. Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието.
Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото.
Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>
Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яс
нота
.
Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел. Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати. Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото.
Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота.
Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия. Ето защо, общо взето, установеното при предходните възприятия отчасти се модифицира чрез всяко следващо. Затова и полученият по този начин облик на метафизическото трябва да се означи като само относително верен - той подлежи на коригиране чрез бъдещи случаи. Този методически принцип е характерен за метафизиката на Едуард фон Хартман, който на заглавната страница на своето първо главно съчинение е отбелязал: „Умозрителни (спекулативни) резултати, получени индуктивно по природонаучен метод."
към текста >>
26.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пъл
нота
на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно". Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение.
към текста >>
27.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яс
нота
за положението си чрез сметководството.
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж.
Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че никаква надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да превъзмогне страданието.
към текста >>
28.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яс
нота
относно същността на човека и неговата връзка със света.
Възражения, отправени ми от страна на философите веднага след появата на тази книга, ми дават повод в това ново издание да добавя следното кратко разяснение. Не е трудно да си представя, че има читатели, които проявяват интерес към останалото съдържание на тази книга, но на които изложеното по-долу ще се стори излишна и недостижима плетеница от абстрактни понятия. В такъв случай може и да не го четат. При философското разглеждане на света обаче се появяват проблеми, които водят началото си по-скоро от някои предразсъдъци у мислителите, отколкото от естествения ход на всяко човешко мислене като такова.
Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яснота относно същността на човека и неговата връзка със света.
А долуизложеното представлява главно проблем, за чието третиране някои философи настояват, когато става дума за описаните в тази книга неща, тъй като чрез своите представи тези философи са си създали известни трудности, които по принцип не съществуват. Когато такива проблеми биват изцяло подминавани, някои лица незабавно имат готовност да упрекват в дилетантство и прочее. Така се създава мнението, като че ли авторът на едно изложение от рода на това в настоящата книга не е запознат с възгледи, останали необсъдени в самата книга.
към текста >>
Яс
нота
по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга.
Яснота по този въпрос, поставян от някои по-нови течения в теорията на познанието, може да се получи, ако се постараем да обгърнем нещата с поглед от гледна точка на духовно-съобразното наблюдение, възприето в изложението на тази книга.
Какво имам най-напред пред себе си, когато застана пред друга личност? Вглеждам се в най-непосредственото. Това е даденият ми като възприятие сетивен образ за тялото на другата личност, освен туй слуховото възприятие на казваното от нея и т.н. Но аз не само се вглеждам във всичко това - то задвижва и мисловната ми дейност. Стоейки в размисъл пред другата личност, възприятието в известна степен ми се струва душевно прозрачно.
към текста >>
29.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яс
нота
по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората.
Как философията като изкуство се отнася към свободата на човека, какво представлява тази свобода и дали ние сме приобщени към нея, или можем да се приобщим - това са основните въпроси в моя труд.
Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яснота по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората.
Целта е на тези страници да бъде представена една „Философия на свободата".
към текста >>
30.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той вярва, че ще получи яс
нота
, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Ницше обаче задава този въпрос.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж.
Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
към текста >>
С помощта на истината силата и житейската пъл
нота
на личността би трябвало да се увеличават.
Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината. След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината. Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт.
С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават.
Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота. За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“. За него е важно само „доколко то е жизнеутвърждаващо, запазващо живота, поддържащо вида, а може би култивиращо вида“ („Отвъд доброто и злото“).
към текста >>
31.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пъл
нота
и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил.
Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко. Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други. Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин. Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен.
Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил.
На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“.
към текста >>
32.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Всичко, което досега е изнесено за неговото здравословно състояние, носи характера на непъл
нота
и противоречивост.
Това, което трябва да се изнесе тук, не е едно завършено обяснение на духовното състояние на Фридрих Ницше от психиатрична гледна точка. Такова обяснение днес не е възможно, защото все още не е налице пълна и вярна клинична здравословна картина.
Всичко, което досега е изнесено за неговото здравословно състояние, носи характера на непълнота и противоречивост.
Това, което е възможно днес, е да се разгледа философията на Ницше от гледна точка на психопатологията. Същинската работа на психиатъра ще започне може би точно тогава, когато приключи работата на психолога, която трябва да бъде представена тук. Тази работа обаче е необходима за пълното разрешаване на „Ницшевия проблем“. Само въз основа на такава психопатологична симптоматология психиатърът ще може да разреши своята задача.
към текста >>
33.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яс
нота
par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Това беше моят минимум. На тридесет и шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и на три крачки пред себе си. По това време възникна „Странникът и неговата сянка“. Без съмнение тогава разбирах сенките... Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха „Утринна заря“.
Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори с една свръхболезненост.“ „И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, когато съм здрав, не съм достатъчно подготвен и способен.
Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ.“ (Вж. M. Г. Конрад: „Еретична кръв“, стр. 186, и Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 328.)
към текста >>
Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пъл
нота
на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му.
В противоположна посока се движи физическата му природа. „Човек има, при положение, че е личност, по необходимост и философията на своята личност. Но има една съществена разлика. В единия случай философства липсата, в другия случай изобилието и силата са тези, които философстват.“ (Съчинения, Том V, стр. 5) При Ницше двете се редуват.
Докато усеща прилив на младежка сила, той приема „песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота“; приема трагично-то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс.“ Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му.
Затова той създава вече философията на най-висшето жизнеутвърждаване. Нуждае се от един светоглед на „себе-утвърждаването, на себевъзхвалата“, от един господарски морал. Нуждае се от философията на „вечното възвръщане“. „Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази змия - не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, - вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голямото и в най-малкото.“ „Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения. О, как да не съм обзет от страст към вечността и към сватбения пръстен на пръстените, към пръстена на възвръщането?
към текста >>
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яс
нота
за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре.
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>
34.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тогава се разкри с пълна яс
нота
в какво именно той е велик.
Иска да бъде „описван“, характеризиран. И скоро след тази новина последва другата, че откъснатият му от самотата дух е постигнат от ужасяващата орис на душевно умопомрачение. И докато той вече не можеше да участва, съвременниците му имаха свободно време да очертават щрихите на неговия образ. Чрез наблюдението на личността му картината на времето можеше да се разкрива все по-ясно за тях, картината, от която духът му се издига като изображение на Бьоклин. Идейните светове в душата му можеха да се осветят от светлината, която духовните звезди от втората половина на деветнадесети век хвърляха върху тях.
Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик.
Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие. Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им. Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди на времето му.
към текста >>
35.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пъл
нота
в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека. Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена. Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет. Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат никаква истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме. Напротив разбиращото мислене няма никакъв подобен непознаваем субект, за който неговите определения са само случайности, а конкретният субект е обхванат в понятието.
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Чрез това премисляне ни се разкрива, както казва Хегел, въпреки че то е наша субективна дейност,същевременно истинската природа на предмета."
към текста >>
Той ще сравни свежото, живо цвете, в пъл
нота
та на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа.
Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето.
Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа. За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>
Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пъл
нота
та на своята природа.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа. Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето.
Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа.
За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>
36.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яс
нота
Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество.
Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно. Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /. За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата.
Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество.
Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща. Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си. Както и мнозина други, Герсон се бореше срещу нещо, което му беше съвършено чуждо, защото не можеше да го обхване с опитността*/*В моите трудове ще се намери, че аз говоря върху "мистиката" по различни начини. Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в забележките към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
към текста >>
37.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна праз
нота
, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К.
Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
към текста >>
При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна праз
нота
, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието. Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено.
При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога.
Това не можеше да допусне схоластикът. Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ. В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>
38.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яс
нота
, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин.
В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука". В смисъла на предлаганата книга думата „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот. Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да изгради каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга.
Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин.
Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято помощ тя е написана.
към текста >>
39.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато иска да обхване духовните образи, той увисва в праз
нота
.
Неговите чувства са насочени само към сетивното.
Когато иска да обхване духовните образи, той увисва в празнота.
Те му избягват, когато иска да ги докосне. Те са именно „само" мисли. Той ги мисли, а не живее в тях. За него те са образи, по-недействителни, отколкото мимолетните сънища. Те се представят като променливи формации, когато той застава пред своята действителност, а изчезват пред масивната здраво построена действителност, за която му говорят неговите сетива.
към текста >>
Тогава той плува в праз
нота
.
Тук има една възможност, която може да крие опасност. Тя е тази, човек да изгуби своите усещания и чувства за непосредствената действителност и да не му се никакъв нов свят.
Тогава той плува в празнота.
За себе си той изглежда като мъртъв. Старите ценности не са вече тук, а никакви нови не му се разкриват. За него светът и човекът повече не съществуват.
към текста >>
Без тях посветеният би хвърлил слушателя в праз
нота
, в нищото.
Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи. За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото.
Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот. Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление.
към текста >>
40.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За отношението на Хераклит от Ефес (535 475) към Мистериите ни говори без заобикалки едно изказване, което гласи, че неговите мисли „са един непроходим път" и че който се приближава до тях без посвещение, намира само тъм
нота
и мрак; но че напротив, за онзи, който е въведен в тях от един мист, „те са по-ясни от Слънцето".
За отношението на Хераклит от Ефес (535 475) към Мистериите ни говори без заобикалки едно изказване, което гласи, че неговите мисли „са един непроходим път" и че който се приближава до тях без посвещение, намира само тъмнота и мрак; но че напротив, за онзи, който е въведен в тях от един мист, „те са по-ясни от Слънцето".
И когато се казва за неговата книга, че той я полага в храма на Артемида, това не означава нищо друго, освен че тя може да бъде разбрана само от посветените. (Едм. Пфлайдерер е установил историческите факти, които говорят за отношението на Хераклит към Мистериите. Вижте неговата книга: „Философията на Хераклит в светлината на идеята за Мистериите", Берлин 1886 г.) Поради това Хераклит е бил наречен „тъмният"; защото само ключът на Мистериите можел да хвърли светлина върху неговите възгледи.
към текста >>
41.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яс
нота
."
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен. Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство. Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата.
Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>
42.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те били давани за храна на Ми
нота
въра, едно страшно чудовище.
Ето един пример: Атиняните били принудени от критския цар Минос да му принасят в жертва на всеки осем години по седем момчета и седем момичета.
Те били давани за храна на Минотавъра, едно страшно чудовище.
Когато към Крит трябвало да бъде изпратен за трети път печалният дар, с младежите отишъл и царският син Тезей. Когато той пристигнал в Крит, Ариадна, дъщерята на цар Минос се влюбила в него.
към текста >>
Ми
нота
върът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
Той искал да убие Ми
нота
въра.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището.
Той искал да убие Минотавъра.
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
43.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пъл
нота
, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля.
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите.
към текста >>
44.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в праз
нота
та, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга.
По-рано в действителния живот те виждали този Логос само в различните степени на човешкото съвършенство. Можеха да бъдат наблюдавани фините, интимни различия в духовния живот на личността и да се види по какви начини и до каква степен се пробужда Логосът в отделните личности, които търсеха посвещението. Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие.
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга.
Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето.
към текста >>
Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова
нота
в светогледа.
От сега нататък между личността и безграничния Бог не съществува вече нищо общо. Човек трябва да се постави в непосредствена връзка с него. Досега човекът не беше способен да стане божествен в по-висока или по-ниска степен; той беше просто човек и стоеше в непосредствена, но външна връзка с Бога.
Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа.
Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите. Това ги довеждаше до тежки душевни борби. По най-различни начини те търсеха възможност за примирение между двете направления. Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази борба както у езичниците, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите.
към текста >>
45.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яс
нота
, какъв полъх от Вечността?
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение.
Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността?
Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>
46.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Този път, в новото издание, се погрижих да внеса по-голяма яс
нота
и повече подробности в изложението.
Както всеки път, когато се налага ново издание на тази книга, аз отново прегледах внимателно нейното съдържание. За новото проучване бих се изказал по сходен начин, както направих това в третото издание. Ето защо си позволих да поставя "Предговора към третото издание" в началото на книгата.
Този път, в новото издание, се погрижих да внеса по-голяма яснота и повече подробности в изложението.
Съзнавам, че още твърде много трябва да се прави в тази посока. Естествено в образите на духовния свят се намира това, което дава съответствуващият израз и съдържателните думи, които трябва да покажат даден факт и да изложат едно преживяване, зависещо от напредъка на душата в този свят. Когато "дойде времето", изразът се открива от само себе си, а когато, след това, правим усилия да го намерим, той остава скрит. Вярвам, че на повечето места в това издание, а именно по отношение на важните детайли в познанието на духовния свят, съм осъществил важен напредък. За мен едва сега някои от тези детайли намериха своя подходящ израз.
към текста >>
47.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яс
нота
за участието на човека във всеки един от тях.
Ясно е, че въпреки съществените различия между тези три свята, чрез три различни начина на наблюдение, ще съумее да постигнем яснота за участието на човека във всеки един от тях.
към текста >>
48.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Към мъченията, които чувството на внезапната праз
нота
поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства.
Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
към текста >>
49.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
За по-голяма яс
нота
, нека следваме сравнението, което вече направихме.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме.
Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение. Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>
50.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яс
нота
пред тяхното духовно око.
Те са образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това "сгъстяване" ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: Както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последния в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно, защо човекът може да размишлява върху сетивните неща. Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: В какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самия този камък?
За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око.
Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природния свят от друга страна.
към текста >>
51.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яс
нота
на своята свръхсетивна форма.
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание. Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов.
Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма.
Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
към текста >>
52.
04. СТЕПЕНИ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
За по-голяма яс
нота
, в следващите страници ще разгледаме трите степени една след друга.
Впрочем далеч не е необходимо, тези три степени да бъдат преминати в такава последователност, че първата от тях да е изцяло постигната, преди да са започнати втората и третата. В някои неща човек може да се доближава до просветлението и посвещението, докато спрямо други да е още в степента на подготовка, преди да настъпи някакво просветление. По отношение на други неща, е необходимо просветление, преди да настъпи посвещение.
За по-голяма яснота, в следващите страници ще разгледаме трите степени една след друга.
към текста >>
53.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Не по-малко важно е, тази яс
нота
да се проявява и в неговите думи.
Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си. Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си внимание към другите 8 листа. При неправилно обучение често пъти се проявяват само предварително развитите листа на лотосовия цвят, а новите остават недоразвити. Този факт се наблюдава най-вече, когато в обучението се пренебрегва логичното, разсъдъчно мислене. Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене.
Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи.
Хората, които започват да предусещат нещо от свръхсетивните светове, често става твърде словоохотливи по тези въпроси. Но така те спъват своето собствено развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре. За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яснота.
към текста >>
За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яс
нота
.
Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене. Не по-малко важно е, тази яснота да се проявява и в неговите думи. Хората, които започват да предусещат нещо от свръхсетивните светове, често става твърде словоохотливи по тези въпроси. Но така те спъват своето собствено развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре.
За тях трябва да се произнася само онзи, който вече е стигнал до определена степен на яснота.
към текста >>
54.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Най-добре е да се стреми към все повече яс
нота
относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Окултният ученик е длъжен да упражнява и най-строг самоконтрол.
Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън. Все повече изживяванията се зараждат в океана на безсъзнанието и все по-кратки стават безсъзнателните периоди в рамките на дълбокия сън. Неусетно отделните опитности се сливат една в друга, без този процес да бъде смущаван от каквито и да е мисловни асоциации и умозаключения, опиращи се единствено на външния сетивен свят.
към текста >>
55.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яс
нота
в самата същност на свръхсетивното познание.
За свръхсетивната душевна дейност, която разглеждаме тук, е от огромно значение да вникне правилно в това, което наричаме изживяване на чистото мислене. Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане. Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития. Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване".
От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание.
Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание. В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>
Доколкото душевният живот протича под онази яс
нота
на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание.
Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане. Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития. Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване". От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание.
Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание.
В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>
56.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяс
нота
на ума.
Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука. При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход.
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума.
И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии. Страх и суеверие са измъчвали човека.
към текста >>
57.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яс
нота
.
Те например не изчисляваха както ние, усвоявайки си определени правила, които след това да прилагат. През атлантските времена “таблицата на умножението” беше нещо съвършено непознато. Никой не запомняше на ум, че 3 х 4 прави 12. За да се справи в случай, когато трябваше да направи една такава сметка, той насочваше мисълта си към други подобни случаи. Той си спомняше, как е било в предишните случаи.
Трябва да изясним, че винаги, когато в едно същество се развие една нова способност, една стара способност изгубва своята сила и яснота.
В сравнение с атлантеца, съвременният човек притежава логически ум и способността да комбинира, с които го превъзхожда. В замяна на това паметта му е отслабнала. Сега хората мислят в понятия: Атлантецът мислеше в образи. И когато пред неговата душа изникваше някакъв образ, той си спомняше за много други подобни образи, които вече беше изживял. Според това той насочваше своето съждение.
към текста >>
58.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яс
нота
и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека.
Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яснота и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека.
Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота. То е напълно притъпено. Трудно е да си съставим представа за притъпеността, защото даже притъпеността на съня е с една степен по-ясна от това съзнание. Човекът може да изпадне отново в това състояние на съзнанието в абнормните, или така наречени дълбоки трансови състояния. Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това.
към текста >>
Сатурновото съзнание има най-малката яс
нота
, най-малката степен на яс
нота
.
Тези предишни съзнания се различават от Земното главно по два признака степента на яснота и кръга (обсега), върху който се простира възприятието на човека.
Сатурновото съзнание има най-малката яснота, най-малката степен на яснота.
То е напълно притъпено. Трудно е да си съставим представа за притъпеността, защото даже притъпеността на съня е с една степен по-ясна от това съзнание. Човекът може да изпадне отново в това състояние на съзнанието в абнормните, или така наречени дълбоки трансови състояния. Също и онзи човек, който е ясновидец в смисъл на духовната наука, може да си състави една сполучлива представа за това. Само че той самият не живее в такова състояние на съзнанието.
към текста >>
Но докато това Сатурново съзнание по яс
нота
стои няколко степени по-низко от съвременното човешко съзнание, то превъзхожда последното по обширността на това, което може да възприема.
И един такъв медиум може тогава да разказва, или през време на транса, или след събуждането си, за изживявания, които са подобни на тези от арената на Сатурн. Без съмнение можем да кажем само, че те са “подобни”, не обаче “същите”, защото фактите, които са се разиграли на Сатурн, са отминали веднъж за винаги; днес около човека се разиграват още само такива факти, които имат известно сродство с горните. И само едно “Сатурново съзнание” може да възприеме тези последните. Ясновидецът в горния смисъл придобива сега както гореспоменатия медиум едно такова Сатурново съзнание; обаче към него той запазва също и своето “ясно дневно съзнание”, което човекът още нямаше на Сатурн и което медиумът изгубва през време на трансовото състояние. Следователно един такъв ясновидец не се намира в самото Сатурново съзнание, обаче той може да си образува представа за него.
Но докато това Сатурново съзнание по яснота стои няколко степени по-низко от съвременното човешко съзнание, то превъзхожда последното по обширността на това, което може да възприема.
Именно в неговата тъмнина то може да възприема до най-малките подробности не само това, което става на самото негово небесно тяло, но може да наблюдава още нещата и съществата върху другите небесни тела, които са във връзка с неговото собствено небесно тяло, със Сатурн. И то може също да упражнява определено влияние върху тези неща и същества. Едва ли е нужно да кажем, че това наблюдение на другите небесни тела е напълно различно от онова, което днешният човек може да предприеме с неговата наука астрономия. Това астрономическо наблюдение се опира на “ясното дневно съзнание” и поради тази причина възприема другите небесни тела отвън. Напротив, Сатурновото съзнание е непосредствено усещане, съизживяване на това, което става върху другите небесни тела.
към текста >>
59.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но той знае също, че когато тази яс
нота
и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина.
Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
към текста >>
60.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Без подобни разграничения, никой не може да постигне яс
нота
върху истинските отношения в живота.
Истински спомен обаче имаме едва тогава, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато то съхранява и тези от миналото. И все пак някой може да сметне, че кучето притежава спомени. Той си казва: кучето скърби, след като господарят му го е напуснал, следователно у него остава някакъв спомен за господаря. Това съждение също е погрешно. При съжителството с господаря, присъствието на последния се превръща за кучето в една потребност и тогава то усеща отсъствието също както глада.
Без подобни разграничения, никой не може да постигне яснота върху истинските отношения в живота.
към текста >>
Яс
нота
може да получи само, ако чрез свръхсетивното познание я поеме в свои ръце.
Този израз не трябва да бъде разбиран погрешно, в смисъл че става дума за нещо грубо материално. Грубо-материалният облик на физическото тяло е само неговата външна страна. Зад нея действуват скритите сили на човешкото същество и тези сили са от духовно естество. Тук не говорим за работа върху материалната субстанция на физическото тяло а то само на пръв поглед изглежда материално а за духовна работа върху скритите сили, които непрекъснато го изграждат и разрушават. Улисан в ежедневието, човек трудно може да се досети за тази работа на Аза върху физическото тяло.
Яснота може да получи само, ако чрез свръхсетивното познание я поеме в свои ръце.
Но тогава той ще установи и наличието на трета духовна част на човека. В противоположност на физическия човек, ще я означим като Човекът-Дух (Geistesmensch). (Източната мъдрост използва името „Атма")
към текста >>
61.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пъл
нота
на спомена.
Докато човек е жив на Земята, споменът съществува само за будното съзнание; тогава той е свързан със своето физическо тяло. И този спомен съществува само дотолкова, доколкото това тяло позволява. Обаче душата не губи нито едно от своите впечатления, които е получила по време на живота си. Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота. След смъртта тази пречка отпада.
Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пълнота на спомена.
Тази пълнота, това съвършенство на спомена обаче постепенно изчезва след като етерното тяло изгуби формата, която е имало по време на пребиваването си във физическото тяло, и която е подобна на физическото тяло. Тази е също причината, поради която след известно време астралното тяло се отделя от етерното тяло. То може да остане свързано с него само, докато трае неговата собствена, етерна форма, която е идентична с тази на физическото тяло.
към текста >>
Тази пъл
нота
, това съвършенство на спомена обаче постепенно изчезва след като етерното тяло изгуби формата, която е имало по време на пребиваването си във физическото тяло, и която е подобна на физическото тяло.
И този спомен съществува само дотолкова, доколкото това тяло позволява. Обаче душата не губи нито едно от своите впечатления, които е получила по време на живота си. Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота. След смъртта тази пречка отпада. Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пълнота на спомена.
Тази пълнота, това съвършенство на спомена обаче постепенно изчезва след като етерното тяло изгуби формата, която е имало по време на пребиваването си във физическото тяло, и която е подобна на физическото тяло.
Тази е също причината, поради която след известно време астралното тяло се отделя от етерното тяло. То може да остане свързано с него само, докато трае неговата собствена, етерна форма, която е идентична с тази на физическото тяло.
към текста >>
След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яс
нота
.
Например един човек, който е починал на шестдесетгодишна възраст, и който в своята четиридесета година в пристъп на гняв е причинил някому телесна или душевна болка, ще изживее това събитие още веднъж, когато в своя обратен път от смъртта към детството, стигне до своята четиридесета година. Само че сега той ще изживее не удоволствието, което е изпитал, нападайки другия, а болката, която му е причинил. От горното може да се види също, че след смъртта мъчително се изживява само онази част от събитията, която произлиза от желанията на Аза, обвързани единствено с външния физически свят. В действителност чрез задоволяването на такива желания, Азът вреди не само на другия, но и на самия себе си; само че по време на живота това себеувреждане остава невидимо.
След смъртта целият този разрушителен свят на желанията изпъква пред Аза в цялата си видимост и яснота.
Тогава Азът се чувствува привлечен към всяко същество и всеки предмет, които са запазили в него подобни желания, за да могат те да бъдат отново унищожени в „пояждащия огън" така, както са се родили. И само когато в своя обратен преход човек стигне до момента на раждането си и всички подобни желания са минали през пречистващия огън, вече няма никакви пречки да се отдаде изцяло на духовния, свят. Сега той навлиза в нова степен на съществуванието. Както при смъртта той отхвърля физическото, а веднага след него и етерното тяло, така сега се разпада и онази част от астралното тяло, която е можела да съществува само в съзнанието за външния физически свят трупа: физическият, етерният и астралният. Моментът, когато човек отхвърля и последния труп, означава, че времето на пречистване е продължило приблизително една трета от живота между раждането и смъртта.
към текста >>
62.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яс
нота
.
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види. Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят.
Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
Дори има направление в духовнонаучния подход към света, според което това мислене е най-здравото и естествено начало на всяко духовнонаучно обучение.
към текста >>
В неговото образно виждане няма да има никакви следи от неяс
нота
и фантастност.
Това е моментът, когато „Духовете на Личността", които на Сатурн бяха постигнали своята човешка степен, се издигат до една по-висока степен на съвършенство. Те надхвърлят своята човешка степен и постигат съзнание, каквото нормално развитият съвременен човек на Земята все още не притежава.Той ще достигне това съзнание, когато Земята т.е. четвъртото поред планетарно въплъщение ще е постигнала своята цел и ще е навлязла в следващия планетарен период. Тогава човекът ще възприема около себе си не само това, което му предлагат днешните физически сетива, а ще бъде в състояние да наблюдава в образи вътрешните душевни процеси на обкръжаващите го Същества. Той ще притежава едно образно съзнание при пълно запазване на себесъзнанието.
В неговото образно виждане няма да има никакви следи от неяснота и фантастност.
Човек ще възприема душевните процеси в образи така, сякаш те са израз на реални факти, каквито днес са физическите цветове и звуци. Съвременният човек може да постигне такова „виждане" единствено по пътя на духовно-научното или антропософско обучение. За него ще говорим по-нататък в тази книга.
към текста >>
Все пак образното съзнание не притежаваше яс
нота
та на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек.
Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>
63.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яс
нота
и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност.
В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност. Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>
В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яс
нота
и обективност.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност.
В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции. Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>
Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яс
нота
; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява. До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция".
Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
към текста >>
За яс
нота
, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите.
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне.
За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите.
Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация. Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите? Но сега аз искам да задържа в себе си точно това, което съм извършил (моя собствен душевен процес), самия образ него ще премахна.
към текста >>
64.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че праз
нота
та и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност.
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пъл
нота
та и първичността.
И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността.
Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
към текста >>
65.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
мисловна яс
нота
,
мисловна яснота,
към текста >>
66.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ще трябва яс
нота
Ще трябва яснота
към текста >>
67.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Дари ме с яс
нота
,
Дари ме с яснота,
към текста >>
да, с яс
нота
, която ме обгръща
да, с яснота, която ме обгръща
към текста >>
Проклинам тази яс
нота
Проклинам тази яснота
към текста >>
68.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
И с пълна яс
нота
успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот.
Мила моя София, в това отношение ме разбираш неправилно. Аз много добре мога да правя разлика между творение на изкуството и самата действителност. А това означава да не съдим за първото, изхождайки от самото него, ако искаме да внесем в съжденията си чувствата, с които посрещаме събитията в живота. Това, което този път ме развълнува така дълбоко, е само съвършеното художествено представяне на един дълбок житейски проблем.
И с пълна яснота успях да осъзная как изкуството може да се издигне до своята висота само когато се придържа към пълнокръвния живот.
Когато се отдалечи от него, творенията му стават неистинни.
към текста >>
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна бед
нота
на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице.
към текста >>
69.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чрез чиято пъл
нота
чрез чиято пълнота
към текста >>
чрез чиято пъл
нота
чрез чиято пълнота
към текста >>
70.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И яс
нота
та на ума ми се изгуби.
И яснотата на ума ми се изгуби.
към текста >>
71.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Когато молех се за яс
нота
Когато молех се за яснота
към текста >>
72.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
постигах вътрешната праз
нота
,
постигах вътрешната празнота,
към текста >>
(Теодора потъва в размишление и се взира като блуждаещ дух в праз
нота
та.)
(Теодора потъва в размишление и се взира като блуждаещ дух в празнотата.)
към текста >>
73.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на съзерцанието яс
нота
та.
на съзерцанието яснотата.
към текста >>
74.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Излъчват яс
нота
та
Излъчват яснотата
към текста >>
75.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в духовна яс
нота
се приближава
в духовна яснота се приближава
към текста >>
щом мисли на душевна яс
нота
щом мисли на душевна яснота
към текста >>
76.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яс
нота
, а не с мечтателство.
Хората биха били прекалено склонни да се подчиняват единствено на тези сили. Подобни хора биха се превърнали в мечтатели, биха се интересували само от такъв начин на живот, който им осигурява бързо одухотворяване; единственото им настроение щеше да се свежда до презрение към физически-материалните неща. Но съвременната културна епоха може да изпълни своята мисия само тогава, когато силите на материалния свят бъдат доведени до пълен разцвет, така че духовните импулси да завладеят и материалния свят. Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако човек ги следва едностранчиво, така и ако би се установила споменатата едностранчивост би се появила голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството върви напред, благодарение на своите благородни импулси, вярно е също, че ако в най-благородните импулси внесем мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло против правилното развитие.
За прогреса на човечеството може да се получи нещо благотворно само ако се устремим към духовния свят със смирение и яснота, а не с мечтателство.
За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот.
към текста >>
77.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
То ти дава вътрешна пъл
нота
и съдържание.
То се изпълва с живот, само за да се изявиш ти. Външният свят формира себе си според твоето предназначение. Ти забелязваш, че се нуждаеш от това тяло. Защото без твоите сетива, които може да ти осигури самото, ти не би могъл да изживееш в себе са абсолютно нищо. Без тялото, ти би бил празен.
То ти дава вътрешна пълнота и съдържание.
към текста >>
78.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Ако все пак не сме в състояние да постигнем яс
нота
в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем.
В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с помощта на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н. Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава.
Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем.
Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота. Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение.
към текста >>
Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яс
нота
след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота.
Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава. Ако все пак не сме в състояние да постигнем яснота в мисленето, винаги имаме утехата, че с достатъчно сила и острота на мисленето, рано или късно ще разширим съответния проблем.
Човек е спокоен, дори и да не е в състояние да изясни нещо чрез мисленето; но той не може да понесе обстоятелството, че самото мислене може да го лиши от яснота след като прониква в неговата област така, както е необходимо за постигането на пълна светлина за една или друга ситуация в живота.
Тази душевна нагласа спрямо мисленето е в основата на общочовешкия стремеж към познание. При определени състояния на душата, тя може да бъде подтисната, но все пак е налице дори и в най-мрачните периоди на душата. Онези мислители, които се съмняват в силата и валидността на самото мислене, се заблуждават относно своята лична душевна нагласа. Защото много често тъкмо проницателното им мислене поражда у тях съмнение и загадки чрез своето свръх напрежение. Без действително доверие в мисленето, те биха се измъчвали от тези съмнения и загадки; а последните са практически само резултати от мисленето.
към текста >>
79.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яс
нота
та на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност?
В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления. Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>
Този последният изгражда едно чисто мислително настроение; Хердер се стреми да добие светоглед не само чрез мислене, а чрез цялата пъл
нота
на човешкия душевен живот.
Хердер защищава в 1787 г. Спиноза против обвинението в атеизъм. Той може да стори това. Защото не се плаши от това, да чувства по свой начин изживяването на човека в божественото първично същество подобно както Спиноза чувстваше това. Само че Хердер изразява това изживяване по начин различен от Спиноза.
Този последният изгражда едно чисто мислително настроение; Хердер се стреми да добие светоглед не само чрез мислене, а чрез цялата пълнота на човешкия душевен живот.
За него не съществува рязко противоречие между вяра и знание тогава, когато на душата става ясно, как тя изживява самата себе си. Ние говорим в неговия смисъл, когато изразяваме душевното изживяване така: Когато вярата размисли върху своите основи в душата, тя стига до представи, които не са по-несигурни от онези, които се добиват само чрез мисленето. Хердер приема всичко, което душата може да намери в себе си, като сили в пречистена форма, които могат да доставят един образ на света. По този начин неговата представа за Първопричината на света е по-богата, по-наситена отколкото тази на Спиноза; обаче тя поставя човешкият Аз в отношение с Първопричината на света, което отношение при Спиноза е само резултат на мисленето.
към текста >>
Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яс
нота
на мислите действа страхът от тази яс
нота
, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа.
Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа.
към текста >>
80.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яс
нота
върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията.
към текста >>
Един мислител, който най-силно се бореше за такава яс
нота
, е Йохан Готлиб Фихте.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея".
към текста >>
Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яс
нота
, каквато е присъща на математиката.
Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата. Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време. В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене.
Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката.
Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
към текста >>
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яс
нота
на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>
Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яс
нота
, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат".
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели.
Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат".
Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пъл
нота
та на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте.
Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си".
към текста >>
81.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пъл
нота
та на сетивното съдържание.
Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност. Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота.
Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание.
Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика. Водата е един такъв студен, лош елемент и въпреки това животът се чувства така добре в нея.
към текста >>
82.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Неяс
нота
та, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
На основата на тази последна представа стои едно криво схващане в онези възгледи, които след смъртта на Хегел се наложиха относно неговото становище към религията.
Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
към текста >>
83.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Дали хората си задават такива въпроси с цялата яс
нота
или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед.
Както можеше да се чувствува безсилието на Хегеловото построение от мисли по отношение на индивидуалната същност на душата, това безсилие можа да бъде забелязано и по отношение на изискването да се проникне действително по-нататък в дълбочините на природата, да се проникне до по-големи дълбочини от тези, които са явни и за сетивния свят. Че всичко, което се предлага на сетивата, е в действителност мисъл и като такава е дух, това беше ясно за Хегел; обаче дали с този "дух на природата" е проникнат с погледа целият дух на природата, това можеше да се чувства като един нов въпрос. Щом душата не обхваща с мисълта своята собствена същина, не би ли искало тогава при едно друго изживяване на нейната същина да бъдат познати в природата по-дълбоки сили и същества?
Дали хората си задават такива въпроси с цялата яснота или не, това не е важно, а важното е, дали те могат да бъдат зададени по отношение на един светоглед.
Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо. Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-висшите загадъчни въпроси на съществуването. Това трябва да се има предвид, ако искаме да видим в неговата светлина образа, картината, в която се представя развитието на светогледа в средата на 19-тото столетие. В това време по отношение картината на външната природа бяха направени нови прогреси. Още повече отколкото по-рано тегнеше тази картина върху общия човешки светоглед.
към текста >>
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пъл
нота
та, а верижното свързване на наблюдаваното.
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света".
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното.
Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми. Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали.
към текста >>
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яс
нота
борбата между Фогт и Вагнер.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Фактически стремящият се към нагледна яс
нота
Чолбе не счита за изключено едно одушевление на цялата природа.
Едно цялостно изследване на мозъка би довело несъмнено до познанието на такива процеси, които иначе не се явяват никъде в света. От това ще следва, че обусловените от мозъчните процеси душевни процеси се явяват само във връзка с един мозък. Но Чолбе не можеше да твърди за своето хипотетично кръгово движение, че то е ограничено само в мозъка. То би могло да се яви също и вън от животинския организъм. Но тогава би трябвало то да доведе със себе си душевни явления и в неоживените неща.
Фактически стремящият се към нагледна яснота Чолбе не счита за изключено едно одушевление на цялата природа.
"Не би ли искало казва той моят възглед да бъде едно осъществяване на това, което Платон защищава в своя "Тимей" като мирова Душа? Не би ли искало тук да се намира една съединителна точка на идеализма на Лайбниц, който считаше целия свят състоящ се от одушевени същества /монади/, с модерния натурализъм? "
към текста >>
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яс
нота
от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки.
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>
84.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яс
нота
и сигурност.
Този беше обширният въпрос, който си постави Хекел. Отговора на този въпрос той даде в своята излязла през 1874 година книга "Антропогенеза". В една първа част тази книга третира развитието на зародиша на човека /онтогенезата/, а във втората част развитието на рода /филогенезата/. Точка по точка бе показано, как във филогенезата се намират причините за онтогенезата. С това бе определено положението на човека в природата според принципите на еволюционната теория.
Към съчинения, каквито е Хекеловата "Антропогенеза" трябва да се приложат думите, които е изказал великият анатом Карл Гегенбауер в неговата "Сравнителна анатомия"/1870 г./, че дарвинизмът получава богато обратно от науката това, което той даде на тази последната като метод: Яснота и сигурност.
С метода на Дарвин на науката бе подарена също и теорията за произхода на човека, така разбираше нещата Хекел.
към текста >>
Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яс
нота
, която не може да бъде криво разбрана.
Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката. Хекел е един рязък противник на светогледа, който пренася свойства и дейности на човека във външния свят.
Той е изразил своето осъждане на очовечаването на природата, на антропоморфизма, многократно с яснота, която не може да бъде криво разбрана.
Когато приписва одушевеност на неорганичната материя или на най-простите организми, с това той не разбира нищо повече, освен сбора от прояви на силите, които ние наблюдаваме при тях. Той се придържа строго към фактите. Усещане и воля на атома не са за него никакви мистични душевни сили, а те се изчерпват в това, което ние възприемаме като привличане и отблъскване. Той не иска да каже: Привличане и отблъскване са всъщност усещане и воля, а на най-нисшата степен привличане и отблъскване са това, което усещането и волята са на по-висока степен. Развитието не е само едно разгръщане на по-висшите степен на духовното от нисшето, в което те се намират вече скрити, а едно действително повишение до нови образования /виж по-горе стр.
към текста >>
85.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в праз
нота
та, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление.
Рязко изразява дадения чрез това възглед Х. Тен в неговата книга "Умът" /германско издание/, Бон, 1880 г. Според неговото мнение външното възприятие е една истинска халюцинация. Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него. В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация.
Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
към текста >>
Обаче в тази яс
нота
е примесено едно неопределено съзнание, което казва, че на основата на всичко, което наблюдаваме и мислим, лежи нещо, което не можем вече да наблюдаваме и да мислим.
Също и Спенсер се придържа здраво към това, че от нас хората зависи, как можем да познаваме, и че поради това извън онова, което нашите сетива и нашето мислене ни доставят, трябва да приемем съществуване то на нещо непознаваемо. Ние имаме една ясно съзнание за всичко, което нашите представи ни казват.
Обаче в тази яснота е примесено едно неопределено съзнание, което казва, че на основата на всичко, което наблюдаваме и мислим, лежи нещо, което не можем вече да наблюдаваме и да мислим.
Ние знаем, че имаме работа само с чисти явления, а не с пълни съществуващи за себе си действителности. Но именно защото знаем също, че на неговата основа лежи един действителен сват, който не можем да си представим. Чрез такива обръщения на своето мислене Спенсер вярва, че може да постигне пълното помирение на религията и познанието. Съществува нещо, което е недостъпно за никакво познание; следователно съществува нещо, което религията може да обхване във вярата, в една вяра, която безсилното познание не може да разклати.
към текста >>
86.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Ако не искаме да вложим в него нещо пъл
нота
йнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност. Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор. Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества. Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е.
Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия.
Ролф намира тези причини в това, че всяко същество задоволява в по-богат размер своите нужди, когато е налице възможността за това, отколкото изисква непосредствената нужда. "Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./.
към текста >>
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната бед
нота
; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние. Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването.
Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот. Така към идеята за свръхчовека при Ницше се прибави натрапливо и онази за "вечното възвръщане" на човешката душа.
към текста >>
В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яс
нота
относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено. Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа". /В същата книга, ст. 131/. Обаче щом природните закони са само една съвкупност на взаимните отношения на съществата, тогава също и човешката душа не стои вътре в мировото цяло така, че тя да бъде обяснима чрез природните закони, а прибавя на собственото си същество нейното откровение към другите закони. А с това на човешката душа е осигурена свободата, самоизявата на нейната същност.
В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа. В минали времена, така мисли Бутру, хората виждаха във взаимодействията на съществата едно откровение на "настроението и произвола" на духовните същество; новото мислене се е освободило от това чрез познаването на природните закони. Тъй като тези закони съществуват само в съвместното действие на съществата, в тях не може да се съдържа нищо, което да определя съществата. "Откритите чрез модерната наука механически природни закони са фактически връзката, която свързва външното с вътрешното. Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото".
към текста >>
87.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото яс
нота
и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
Подобен въпрос не може да бъде приятен. Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота. Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос.
Защото яснота и точност относно това, което е необходимо за разрешаването на „социалния въпрос", ще бъдат постигнати само тогава, когато този въпрос се превърне в сериозна грижа за цялата съвременна цивилизация.
към текста >>
88.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче то може да хвърли значителна яс
нота
върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят.
Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение. Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно.
Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят.
И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./. Покупката на един недвижим имот трябва да се разглежда като замяна на имота срещу стока, при което парите са един вид заместител на последната. Обаче в стопанския живот самият имот, самата „земя" като притежание, съвсем не действува като стока. В този смисъл имотът е поставен в социалния организъм чрез механизмите на правото. А правото е нещо съвсем различно от отношението, в което се намира производителят на една стока спрямо самата нея.
към текста >>
89.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банк
нота
ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци.
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци.
Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение. За такива тенденции вече стана дума. След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество. И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява.
към текста >>
90.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яс
нота
за нещата, които ги изкривяват.
Няма да се освободим от капаните на социалното объркване, в които е уловена Европа, ако конкретните социални искания продължават да се поднасят без яснота за нещата, които ги изкривяват.
Едно такова искане, съществуващо в широки кръгове, е изразено от Фридрих Енгелс в книгата му „Развитието на социализма от утопия в наука“:
към текста >>
91.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяс
нота
та пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край. Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна. Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци.
Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
към текста >>
92.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
. .ЯС
НОТА
СЪНОВИДНОСТ СЪН
СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ.
. .ЯСНОТА СЪНОВИДНОСТ СЪН
към текста >>
93.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яс
нота
.
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес. Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно.
Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота.
По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления.
към текста >>
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яс
нота
както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
към текста >>
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана праз
нота
и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
към текста >>
Със същата яс
нота
, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята. Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност.
Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние.
Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>
А пълната яс
нота
и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката.
В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените. Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието.
А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката.
С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз. Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират.
към текста >>
94.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Той чувства с особена яс
нота
, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
към текста >>
В нея имаме същото чувство на пъл
нота
, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна.
В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие.
към текста >>
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яс
нота
и будност.
То ни позволява да добием едно истинско разбиране за самите себе си; тази опитност на етерното се отразява в организма и разкрива как целият етерен космос работи във всяко същество поотделно, как неговият вълнуващ се живот продължава своите вибрации в индивидуалния организъм. Тогава човек може да изрази в понятия и да формулира това, което е преживяли именно по този начин от имагинативната опитност на света в етерния човек, може да се роди една истинска философия. Съдържанието на тази опитност на етерното остава общо взето непознато за обикновеното съзнание. Само съвсем малкото дете, което още не говори е потопено съвсем естествено в тази дейност, до която човек се издига чрез имагинативното познание. Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот.
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност.
Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>
Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала праз
нота
в себе си, душата вижда да се влива в тази праз
нота
духовната субстанция на Космоса.
Именно това може да доведе до Инспирацията.
Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яс
нота
и будност, както вече изложих по-горе.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили. Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>
У него представите се образуваха с много по-малка яс
нота
отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
Съвсем различно ставаха нещата у първобитния човек.
У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
към текста >>
95.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пъл
нота
.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е.
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота.
Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса.
към текста >>
96.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Това е едно състояние на пълна яс
нота
и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята.
Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яс
нота
та и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
97.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яс
нота
на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание.
Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пъл
нота
и с всичката си сила.
Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно.
Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яс
нота
в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта.
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яс
нота
, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма.
Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта. В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма.
Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
към текста >>
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яс
нота
и сила.
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
към текста >>
98.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яс
нота
, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло.
От миналата лекция вие ще сте запомнили, че това съзнание на Аза (или по-добре Азово съзнание) зависи от физическия организъм; защото то се ражда само в момента, когато в течение на своето развитие човекът става способен да използува този организъм.
Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло.
При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание.
към текста >>
Мисленето престава да функционира, той навлиза в една праз
нота
между него и имагинацията, праз
нота
активна и пълна с живот.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки. Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст.
Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот.
Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св.
към текста >>
Някои философи са почувствали тази праз
нота
на мисленето, например св.
Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот.
Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св.
Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност.
към текста >>
Това съмнение не е нищо друго, освен праз
нота
та на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене.
Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията.
Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене.
Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност. Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение.
към текста >>
99.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
То се вмъква в себесъзнателното, когато праз
нота
та бива отново запълнена от вътре.
Обаче, за да не бъде разрушен организмът трябва да последва едно ново съграждане. Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, разграденото трябва да бъде отново съградено. Във възприятието на това съграждане лежи изживяването на себесъзнанието Този процес може да бъде проследен чрез вътрешно съзерцание. Тогава може да се почувствува, как съзнателното е пренесено в себесъзнателното благодарение на това, че човек създава от себе си едно копие на просто съзнателното. Просто съзнателното има своя образ в онази част на организма, която е станала един вид празна чрез разграждането.
То се вмъква в себесъзнателното, когато празнотата бива отново запълнена от вътре.
Същността, която е способна да извърши това запълване, е изживяна като "Аз.
към текста >>
100.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този стремеж към яс
нота
в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
Необходимо е само да си изясним това отношение на спомена с действителния душевен живот; в този стремеж към яснота в себе-познанието ние ще почувствуваме, как се намираме в пътя към духовния свят.
към текста >>
101.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яс
нота
на душата.
Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората. По-рано човекът можеше само да чувствува, как от неговото същество се образуват мислите; започвайки от горепосочения период той може да се издигне над своето същество; той може да насочи своето чувство и разбиране в духовния свят; там срещу него застава Михаела и му показва като родственик от миналото с всяка мисловна дейност. Той освобождава мислите от областта на главата и им прокарва път към сърцето; той събужда одушевление в сърцето, така щото човек може да живее в душевна отдаденост към всичко, което може да бъде изпитано в светлината на мислите. Епохата на Михаела е настъпила.
Сърцата започват да имат мисли; одушевлението се разлива вече не само от мистичната мъгливост, а от основаната върху мислите яснота на душата.
Да разбере човек това, това значи той да приеме Михаела в своето сърце. Мисли, които днес се стремят да обхванат духовното, трябва да извират от сърце, които туптят за Михаела огненият Княз на мислите във вселената.
към текста >>
102.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пъл
нота
, че вниманието е насочено преди всичко върху него.
При първата степен, виждането на конкретните духовни същества, човекът съвсем не чувствува нужда да отнася виждането към света на сетивните възприятия. Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят. Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед".
Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него.
към текста >>
103.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пъл
нота
именно в 15-то столетие.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда. Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота. Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ.
Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие.
към текста >>
104.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
И върху всичко останало духовно естество той се стреми да добие яс
нота
, като проучва, каква гаранция му дава сигурността на неговото себесъзнание относно сигурността на другите неща.
И върху всичко останало духовно естество той се стреми да добие яснота, като проучва, каква гаранция му дава сигурността на неговото себесъзнание относно сигурността на другите неща.
По отношение на истините, които му са дадени по традиция, той навсякъде пита: ясни ли са те, както е ясно "аз мисля, следователно съм"? И ако може да утвърди това, той ги приема.
към текста >>
105.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Животът го учи върху това родство с голяма яс
нота
.
Човекът се чувствува сроден със Земята и нейните сили.
Животът го учи върху това родство с голяма яснота.
към текста >>
Когато човекът отново стане способен да изживява идеите в себе си, даже и тогава, когато не се опира на сетивния свят, тогава в погледа насочен към извънземния Космос отново ще се влее яс
нота
.
Когато човекът отново стане способен да изживява идеите в себе си, даже и тогава, когато не се опира на сетивния свят, тогава в погледа насочен към извънземния Космос отново ще се влее яснота.
А това значи хората да се запознаят с Михаел в неговото царство.
към текста >>
106.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
-В духовното съществуване би съществувала праз
нота
, ако в него не биха се намирали изживяванията на сетивните възприятия под формата на спомени; в сетивното изживяване би съществувала тъмнина, ако в него не би действувало светейки духовното, макар отначало несъзнателно.
В цялостния човешки живот изявява желание към сетивното и сетивното към духа.
-В духовното съществуване би съществувала празнота, ако в него не биха се намирали изживяванията на сетивните възприятия под формата на спомени; в сетивното изживяване би съществувала тъмнина, ако в него не би действувало светейки духовното, макар отначало несъзнателно.
към текста >>
107.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яс
нота
, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се.
И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
“ Оттогава баща ми сам започна да ме учи. Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>
Той беше същевременно и селски
нота
риус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия.
То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа. Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“. Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка. Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам. „Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко.
Той беше същевременно и селски нотариус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия.
към текста >>
108.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
И неговите часове бяха водени с образцова яс
нота
и систематичност.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време. Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор.
И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност.
Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание. На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата. Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>
109.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Не можех да мисля за него по обозрим начин като за праз
нота
, която във всички посоки отива към безкрая, както това разбиране лежеше в основата на преобладаващите по онова време научни теории.
Точно тогава имах едно ключово преживяване, свързано именно с математическата страна на нещата. Представата за пространството ми създаваше много сериозни вътрешни затруднения.
Не можех да мисля за него по обозрим начин като за празнота, която във всички посоки отива към безкрая, както това разбиране лежеше в основата на преобладаващите по онова време научни теории.
Чрез по-новата (синтетична) геометрия, с която се запознах от лекциите и от самостоятелните си занимания, в душата ми се появи виждането, че една линия, удължаваща се надясно към безкрая, отляво отново ще се върне в своята изходна точка. Безкрайно отдалечената точка вдясно е същата като безкрайно отдалечената вляво.
към текста >>
С това ми беше дадено нещо, което внесе по-голяма яс
нота
по въпросите, възникващи от наблюдението върху природата и изживяването на духовното.
Тези мисловни процеси у Шилер ме привличаха. Те говореха за това, че човешкото съзнание трябва първо да бъде в определено състояние, за да си създаде отношение към явленията в света, отговарящо на същността на човека.
С това ми беше дадено нещо, което внесе по-голяма яснота по въпросите, възникващи от наблюдението върху природата и изживяването на духовното.
Шилер говореше за това състояние на съзнанието, което трябва да е налице, за да може да се изживее красотата на света. А не би ли могло да се мисли за подобно състояние на съзнанието, което да опосредства истината за същността на нещата? Ако това е основателно, значи човек не трябва най-напред да разглежда и изследва човешкото съзнание, както прави Кант, за да разбере дали то може да се приближи до истинската същност на нещата. А първо трябва да изследва състоянието на съзнанието, чрез което да може да влезе в такава връзка със света, че нещата и фактите да му разкрият своята същност.
към текста >>
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яс
нота
та на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
110.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пъл
нота
, свързани с чувство на любов и благодарност.
Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пълнота, свързани с чувство на любов и благодарност.
Тук не мога да опиша всичко в подробности и трябва да оставя незасегнати някои неща в личните ми преживявания, които ми бяха и си остават близки.
към текста >>
111.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яс
нота
, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност.
В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яснота, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност.
Защото истинското виждане на духовното хвърля светлина върху сферата на приложимост на идеите и поставя пред субективното неговите граници. Като наблюдател на духовното човек знае, че субективното престава да функционира, когато самата душа се превърне във възприятиен орган на духовния свят.
към текста >>
112.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на това моето познание придоби все повече яс
нота
също и по отношение на „мистиката“.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“.
Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите. Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове. Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>
113.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова
нота
във външната си дейност.
Въпросът „не следва ли да замълча? “ за мен се превърна в преживяване.
С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят.
към текста >>
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яс
нота
душевен стремеж към духовното.
Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика.
За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното.
Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони. Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“.
към текста >>
114.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на праз
нота
та на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време.
Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа.
„Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век. Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век. Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
115.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пъл
нота
, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
Нека по-специално отбележим как е построена моята „Теософия“. При всяка крачка, която се прави в тази книга, на заден план стои духовното виждане. Не се казва нищо, което да не произхожда от това духовно виждане. В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят. Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата.
Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
към текста >>
116.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яс
нота
на съзнанието.
Прозирах в древното духовно познание на човечеството. То има съноподобен характер. Човекът съзерцава в образи, в които се разкрива духовният свят.
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието.
Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения. Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
към текста >>
Той извиква идеите в душата си в пълна яс
нота
на съзнанието чрез волята за познание.
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието. Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения.
Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
Тази способност отначало се проявява в познанието за сетивния свят. Тя достига връхната си точка като сетивно познание в естествознанието.
към текста >>
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яс
нота
на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят.
Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик. Но той не мисли в цифри или геометрични фигури. Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>
117.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яс
нота
на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване. Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена.
Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>
118.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
В пъл
нота
та на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло.
Но да продължим нататък! Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло.
Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата. Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
119.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
В тази яс
нота
, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи.
В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>
120.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пъл
нота
та на живота.
Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност. Във всеки дневния живот ние действително разполагаме с общност, но тя се изживява в тесни граници.
Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пълнотата на живота.
Чувстваме, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот. И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към реалността на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
към текста >>
121.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Сега важното е да се стремим към яс
нота
по този въпрос.
Сега важното е да се стремим към яснота по този въпрос.
Има разлика между застъпничеството за нещо в сектантски дух, което се формулира като догматична Антропософия, и прямото, отворено и неприкрито отстояване на познанието за духовния свят, получено чрез антропософията, тъй че връзката, отношението на човека с този свят да бъде с белег на достойнство.
към текста >>
122.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Когато човек обръща вниманието си към света, в който се ражда и умира, на първо място той разполага с пъл
нота
та на сетивните впечатления.
Когато човек обръща вниманието си към света, в който се ражда и умира, на първо място той разполага с пълнотата на сетивните впечатления.
Върху тези впечатления той изгражда своите мисли.
към текста >>
123.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
със цялата световна яс
нота
.
със цялата световна яснота.
към текста >>
124.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
на мисленето топлина за яс
нота
на мисленето топлина за яснота
към текста >>
към яс
нота
да се обръща
към яснота да се обръща
към текста >>
душевна яс
нота
изпълва
душевна яснота изпълва
към текста >>
до пълна яс
нота
.
до пълна яснота.
към текста >>
така мисловна яс
нота
говори,
така мисловна яснота говори,
към текста >>
125.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яс
нота
в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения.
Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията?
", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука.
към текста >>
Обилно пъл
нота
та на материята.
Обилно пълнотата на материята.
към текста >>
126.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яс
нота
това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему. Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка.
Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
Развитието не би било възможно, ако не бихме могли да изхвърлим старото. Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка.
към текста >>
127.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако искаме да добием известна яс
нота
върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
За този, който иска да разглежда от душевното естество само това, което се проявява в тялото, човекът се превръща някакси в загадка, ако размисли по-дълбоко. Защото същинските телесни функции, телесни действия продължават да съществуват и през време на съня. Само това, което обикновено наричаме душевно естество, то изчезва, престава да съществува. Пита се сега само, дали говорим напълно в правилния смисъл върху душевното и телесното, когато считаме, че това, което се заличава при засипването, действително съставлява пълния размер на душевното. Като се абстрахираме от наблюденията на Духовната наука или на Антропософията, възниква въпросът, дали и обикновеното наблюдение на живота може да ни покаже, че това душевно естество е дейно, че то показва своята действеност и тогава, когато е обхванато от съня.
Ако искаме да добием известна яснота върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
към текста >>
Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яс
нота
, тяхната сила намалява.
Който действително може да наблюдава живота, може да почувствува много ясно, бихме могли да кажем да види, как действително протича моментът на заспиването.
Той може да констатира, как представите, чувствата все повече отслабват, тяхната яснота, тяхната сила намалява.
Но това не е всичко съществено. Докато човек е буден, той живее така, че създава ред в целия свой живот на представите чрез своя себесъзнателен Аз, обгръща някакси своите представи със своя Аз. Защото в момента, когато в будния живот не бихме обгърнали нашите представи с нашия Аз, ние не бихме могли да водим никакъв нормален душевен живот. Ние бихме имали група от представи, които бихме отнесли към себе си, които бихме нарекли наши представи, и една друга група, която бихме считали като нещо чуждо, като един външен свят. Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области.
към текста >>
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яс
нота
та на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема. Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването.
Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни.
към текста >>
128.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъм
нота
със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата.
Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
към текста >>
129.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пъл
нота
, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон.
Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща.
Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят.
към текста >>
130.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на тес
нота
та, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте.
Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
към текста >>
131.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яс
нота
и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука.
Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>
Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яс
нота
на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения.
Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яс
нота
.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите. Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът.
към текста >>
Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яс
нота
та, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят. Тези малки атоми са също групирани, тогава определени групи образуват молекулите.
Но ако бихме могли да виждаме в тези атоми и молекули, да проникнем с нашия поглед в тях, тогава бихме имали в извънредно малък мащаб едно копие на яснотата, която имаме вън, когато имаме небесното пространство изпълнено със звездите.
Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
към текста >>
Обилното на в...неговата пъл
нота
.
Обилното на в...неговата пълнота.
към текста >>
132.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима праз
нота
.
Такова е пречистването на индийската Камалока, или "поглъщащ огън". Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло.
Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота.
към текста >>
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на праз
нота
, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>
Черният магьосник има желание да убива, да създава праз
нота
около себе си в астралния свят, защото тази праз
нота
му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Белият магьосник би предал на другите души духовния живот, който носи в себе си.
Черният магьосник има желание да убива, да създава празнота около себе си в астралния свят, защото тази празнота му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което живее, с други думи, убивайки го.
към текста >>
133.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна праз
нота
, става позитивна субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът "земя на формата".
Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
134.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непъл
нота
та на текста.
Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст.
Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста.
Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яс
нота
.
Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота.
Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света.
към текста >>
Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яс
нота
та на съзнанието, която той притежава днес.
Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време. Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост. Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти.
Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес.
Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
към текста >>
Така Великденската мистерия се разкрива в своята пъл
нота
, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица.
Така Великденската мистерия се разкрива в своята пълнота, само когато я вземем заедно с мистерията на Светата Троица.
Ние виждаме човешкия аз, показан за пример в неговия божествен представител, освобождавайки се от низшето его и умиращ, за да може напълно да бъде преобразен в своята физическа природа и отново да бъде върнат на божествените сили. Възнесението е символ на това. Когато човекът преобрази физическото си тяло, когато отново го одухотвори, той ще е узрял да приеме в себе си изливането на духовния живот, да преживее онова, което се нарича "идването на Светия Дух" според обяснението на Онзи, който е най-великият представител на човечеството. Ето защо също така е казано. "И има трима, които свидетелстват на Земята/*19/, кръвта, водата и духът".
към текста >>
136.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /праз
нота
/.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/.
Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.
към текста >>
137.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яс
нота
, каквато Спасителят всъщност искаше.
По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, изцяло почива на едно огромно недоразумение. На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача.
И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше.
Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско, правилно и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".
към текста >>
Ала този храм.../праз
нота
в текста/*11/.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето.
Ала този храм.../празнота в текста/*11/.
към текста >>
138.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яс
нота
.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат.
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>
139.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /праз
нота
в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж.
Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията.
В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие.
към текста >>
140.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това е времето, когато тя се разви от предишната пъл
нота
на живота на мистериите.
След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път. Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес.
Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите.
Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>
141.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима праз
нота
.
Такова е пречистването на индийската Камалока, или “поглъщащ огън”. Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло.
Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота.
към текста >>
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на праз
нота
, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>
Черният магьосник има желание да убива, да създава праз
нота
около себе си в астралния свят, защото тази праз
нота
му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Белият магьосник би предал на другите души духовния живот, който носи в себе си.
Черният магьосник има желание да убива, да създава празнота около себе си в астралния свят, защото тази празнота му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания.
Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което живее, с други думи, убивайки го.
към текста >>
142.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна праз
нота
, става позитивна субстанция.
4. Четвъртият слой е известен като Земята-вода, Земята-душа или Земята-форма. Той е надарен със забележително свойство. Представете си куб и после си го представете обърнат, доколкото става въпрос за неговата субстанция. Където е имало субстанция, сега няма нищо: пространството заемано от куба сега би било празно, докато неговата субстанция, субстанциалната му форма, ще бъде разпръсната наоколо; оттук е и терминът “земя на формата”.
Тук този водовъртеж от форми, вместо да бъде негативна празнота, става позитивна субстанция.
към текста >>
143.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
9. Тук в записките има праз
нота
.
9. Тук в записките има празнота.
към текста >>
144.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
на ученията пъл
нота
та,
на ученията пълнотата,
към текста >>
на думите усещащ бед
нота
та.
на думите усещащ беднотата.
към текста >>
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пъл
нота
та на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят.
Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>
145.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
небесна яс
нота
във дола слиза,
небесна яснота във дола слиза,
към текста >>
тя яс
нота
и блясък зеленеещ,
тя яснота и блясък зеленеещ,
към текста >>
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пъл
нота
и разкош от привидно мъртвото.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>
146.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пъл
нота
та на човешкото същество.
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение. В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете.
Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>
147.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Нямало е по-голяма яс
нота
от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура.
Когато днес човекът спи, в леглото остават физическото и етерното тяло; астралното тяло и азът излизат навън. Съзнанието се помрачава, всичко става тъмно, мрачно и смътно. В атлантското време разликата между сън и будност още не е била голяма. В будно състояние човекът не е виждал още ясни граници, твърди контури, така силни цветове по повърхността на предметите. Когато се е събуждал сутрин, той е изплувал като от мъгла.
Нямало е по-голяма яснота от например, когато през мъгла виждаме светлини, заобиколени от аура.
Затова пък съзнанието му не е било прекъсвано по време на сън и той е виждал духовни неща.
към текста >>
148.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яс
нота
.
Сетивните образи и знаци често създават впечатлението не само на профаните, а и в теософския свят за нещо случайно, което има само едно "значение". Често това не е правилно. Вие всички сте чували за подобни сетивни образи и знаци и ви е известно, че например различните планети във вселената се изобразяват със знаци. Знаете, че един известен в теософските алегории символ е така нареченият пентаграм.
По-малко сигурно ви е известно, че в различните религии светлината се въвежда в смисъла на мъдрост, на духовна яснота.
Ако попитате за значението на тези неща, то вие можете да чуете, че това означава едно или друго. Един триъгълник например означава висшата троичност, и други подобни. Често в теософските писания и лекции се прилагат митове и легенди, "които означават нещо", така се казва. Задачата на тази лекция ще бъде именно да се стигне зад смисъла, зад същината на това значение, да се разбере действителността на подобни сетивни образи. Какво се има предвид под това, ще си изясним с един пример.
към текста >>
149.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пъл
нота
та, на изпълнеността.
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността.
Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото.
към текста >>
Но зад тях се намира скрито дълбоко третото, което дава пъл
нота
та, едно творение, което е напълно ново творение, което е произлязло от нищото.
Това е третото. В откровението нещата преминават от еволюция към инволюция.
Но зад тях се намира скрито дълбоко третото, което дава пълнотата, едно творение, което е напълно ново творение, което е произлязло от нищото.
Така че три неща са неделим: творението от нищото, и след това, когато то стане откровение и се подчини на времето, то приема формата на откровението: еволюция и инволюция.
към текста >>
150.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена праз
нота
.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота.
Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>
151.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пъл
нота
та на звука му, той прониква в него.
В многобройните знаци и символи, с които се запознахме в тези лекции, ние можахме да различим реално то значение на тези образи. Сетивното възприятие е съдържанието на физическия свят. Образите и имагинациите са изразът на астралния свят. Хармонията на сферите, звука на сферите е израз на духовния свят.
Този, който се издигне до този духовен свят възприема пълнотата на звука му, той прониква в него.
Инспирацията е живителният елемент на духовния свят, както имагинацията е живителният елемент на астралния свят. Един наистина инспириран свят е създаден от духа.
към текста >>
152.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
така душата на човека ще се освободи от тес
нота
та.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа.
така душата на човека ще се освободи от теснотата.
Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност. Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
153.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пъл
нота
та на духовното течение.
Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим. И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи. И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита.
Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение.
Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.
към текста >>
Така духовните изследвания ще му открият пъл
нота
та на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяйки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото. Той от всички страни е обкръжен от спътници, и благодарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях.
Така духовните изследвания ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.
към текста >>
154.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пъл
нота
– а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек.
Но с всичко това е свързано и още нещо друго. Вие трябва да изясните за себе си, че когато говорим за тези космични процеси, то говорим не за физически или етерни тела, а за съществата, които обитават на съответно назованите от нас небесни тела.
Когато духовнонаучно говорим за човека, то казваме, че човекът в цялата негова пълнота – а такъв човек ние и трябва да имаме в предвид – всъщност е седемчленно същество, което се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Дух-Човек.
Сега той още не е завършен, но ще бъде завършен, когато неговата седемчленна същност достигне своето пълно развитие. Но във великата Вселена се намират не само такива същества като човека с неговото развитие. Има и други същества, например такива, за които не можем да кажем че имат физическо тяло, както го има съвременния човек. Има същества, съставните части на които трябва да ги разглеждаме различно. Ние можем да запишем членовете на човешкото същество така:
към текста >>
155.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тогава идва импулса, пробуждащият се Аз с цялата си пъл
нота
в отделния индивид.
Съзнанието, което дарил Христос на човечеството излиза от тези предели. Азът в своето съзнанието е непосредствено свързано с духовния свят и това се изразява с думите: “Преди макар, че бил Авраам, Аз съм”.
Тогава идва импулса, пробуждащият се Аз с цялата си пълнота в отделния индивид.
към текста >>
156.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яс
нота
, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
Но напълно могат да започнат неправилни взаимодействия, и тук ние идваме до този раздел от Духовната наука, който е извънредно важен практически за човешкия духовен живот и относно който ми се иска да пожелая, това да стане не само теоретически известно в най-широки кръгове, но и в значителна степен да послужи за основа на известни степени от душевната дейност на човека. Обикновено човек не си представя, че фактите на душевния живот имат твърде обширно действие. В различни случаи аз съм ви посочвал, че фактите от душевния живот намират своето правилно обяснение, само когато те се разглеждат в смисъла на духовното виждане. Всички ние знаем дълбокото значение на указанието: че разглеждана духовнонаучно, лъжата е вид убийство. И аз ви говорих, че действително в астралния свят стават вид взривове, когато човек произнася лъжа – до известен степен, вече дори когато той само мисли да я каже,че когато човек лъже, то в духовния свят става нещо имащо твърде разрушително действие, отколкото което и да е нещастие във физическия свят.
Но нещата, за които се споменава и, до колкото това вече е възможно, се характеризират също до известна степен от духовнонаучното разглеждане, придобиват все по-голяма отчетливост и яснота, колкото по-нататък ние се предвижваме напред в духовнонаучното познание.
към текста >>
157.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пъл
нота
на душата ще бъде потопена в духовните светове.
Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове.
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
158.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яс
нота
и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация. Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството.
А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
към текста >>
159.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яс
нота
по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето.
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
към текста >>
И от Неговата пъл
нота
всички ние приехме благодат връз благодат.
И от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат.
към текста >>
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пъл
нота
всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”?
към текста >>
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пъл
нота
”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
към текста >>
На гръцки език “пъл
нота
” се нарича “плерома”.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
към текста >>
Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пъл
нота
”?
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна.
Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”?
В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пъл
нота
” се е разбирало нещо съвсем определено.
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”?
В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пъл
нота
” или “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пъл
нота
та” на Боговете.
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
160.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче истинската Светлина, пъл
нота
та на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества. Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.
Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>
161.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яс
нота
та на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден. Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
към текста >>
Всеки път през нощта около него настъпваше яс
нота
; но той се чувствуваше несамостоятелен.
Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен.
Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа. И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено. Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло.
към текста >>
Така човекът израсна из яс
нота
та на груповите души.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение.
Така човекът израсна из яснотата на груповите души.
Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността. Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>
162.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яс
нота
в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие.
Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана.
Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност. Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка.
към текста >>
163.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пъл
нота
.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота.
Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
към текста >>
164.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яс
нота
.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота.
И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>
165.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яс
нота
и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика.
Ние ще разберем по-добре някои неща, ако се опитаме да вникнем в една друга тайна. Нека да си представим, че през онези далечни времена въздействието на учителя върху ученика беше съвсем различно от днешното. Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение. Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете.
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика.
Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
към текста >>
166.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пъл
нота
та на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пъл
нота
та на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта. Една съвременна душа трудно може да си представи това.
към текста >>
167.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Колкото по-силна ставаше яс
нота
та на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура. Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества. Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си.
Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
168.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яс
нота
та на деваканическото си съзнание.
Ако се върнем назад до началните периоди на Следатлантската епоха, ние установяваме, че хората проявяваха твърде слаб интерес към физическия план. Тогавашните посветени можеха да бъдат пренасяни във висшите светове, в световете на Девакана, и после те споделяха своите изживявания с другите хора. За човека, който се чувстваше пренесен с всичките си мисли, с всичките се сетива нагоре в истинския свят, в истинското си отечество, това пораждаше липсата на интерес към физическия план. Но щом се издигнеше в Девакана, след като беше едва свързан с физическия свят, тогава в Девакана той получаваше едно относително ясно съзнание.
А когато после един такъв човек отново се инкарнираше в Персийската културна епоха, той се чувствуваше много повече сраснал с физическата материя, и се получаваше така, че той изгубваше яснотата на деваканическото си съзнание.
През Египетско-халдейската епоха, когато човекът се привърза още повече към физическия свят, се получаваше така, че след смъртта, съзнанието му в Девакана се помрачи значително. Наистина по своето естество това съзнание беше по-висше от съзнанието във физическия свят, обаче то постепенно отслабваше и накрая в Гръцко-латинската епоха помръкна напълно. В същото време деваканическото съзнание също ставаше все по-смътно и сянкообразно. Това не беше едно сънищно съзнание; то никога не е било такова. Следователно, в хода на развитието настъпи едно голямо затъмнение в това съзнание.
към текста >>
169.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Горе, на Слънцето, едно ускорено оживление на развитието произвеждаше една пъл
нота
на живот, докато върху тялото "Земя плюс Луна" царуваха печални условия на едно все по-ясно втвърдяване.
Следователно между Духовете-лъв, Духовете-телец и Духовете-орел се намираха онези, които бяха достигнали една по-висока степен на развитие: духовете-човеци /духовни-човеци/. В началото на нашата Земя те обитават на Слънцето. Те са така да се каже духовните първообрази на онези, които се развиват тогава върху "Земята-Луна", небесното тяло отделило се от Слънцето. Поради това, че върху старата Луна се беше получило едно сгъстяване или едно втвърдяване на тези същества, потомците на тези същества на старата Луна трябваше да се явят отново с една склонност към сгъстяване, към изсъхване. Действително за Земята-Луна, отделена от Слънцето, настъпи един печален и пустинен период.
Горе, на Слънцето, едно ускорено оживление на развитието произвеждаше една пълнота на живот, докато върху тялото "Земя плюс Луна" царуваха печални условия на едно все по-ясно втвърдяване.
към текста >>
170.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яс
нота
, че кой да е може да ги прие ме.
Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно.
Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме.
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие.
към текста >>
171.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в бед
нота
на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
172.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Също и благотворните действия, които изхождат от Слънцето, не се проявиха изведнъж, те не бяха налице в тяхната пъл
нота
внезапно, а се проявиха постепенно.
Такива неща на развитието не стават наведнъж, такива неща стават постепенно.
Също и благотворните действия, които изхождат от Слънцето, не се проявиха изведнъж, те не бяха налице в тяхната пълнота внезапно, а се проявиха постепенно.
А сега моля Ви да вземете предвид, че в даден момент на развитието на Земята едно духовно Същество, което по-рано беше във връзка със Слънцето, което наричаме "Христово Същество", слезе по времето, когато живееше Исус от Назарет, от Слънцето на Земята и се съедини със Земята. Христовото Същество прониква в тялото на Исуса от Назарет. Тук ние имаме пред себе си едно твърде особено явление. Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали.
към текста >>
173.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яс
нота
.
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота.
Ето защо аз моля този път много повече отколкото обикновено да се има предвид, че тези лекции са едно цяло и че съдържанието им наистина преминава от една лекция в друга, и че отделната лекция, както и няколко, взети заедно, не могат да бъдат разбрани, ако не се разглеждат в светлината на целия цикъл. Това предупреждение важи особено за днешната и утрешната лекция; моля Ви още, не днес, а едва утре да си задавате неизбежните въпроси, засягащи връзката между отделните подробности, за които ще стане дума, и всичко, което вече съм казал по тази тема в други лекционни цикли.
към текста >>
174.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяс
нота
относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяс
нота
.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н. Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение.
А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяс
нота
относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н. Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
175.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яс
нота
: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак.
В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
Това бил наистина решаващ момент в развитието на човечеството, решаващ момент, когато е трябвало да има яснота: в какво е трябвало да се излее неразрешимият въпрос за кръвнородствения и смесения брак.
Хората стояли пред опасността: или да загубят аза си потъвайки в отделните племена, или да изгубят всякаква връзка с човечеството и да се превърнат в отделни, самостоятелни, егоистични индивидиуми. Този момент настъпил.
към текста >>
176.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яс
нота
в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята.
В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството.
към текста >>
177.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И днес ще се опитаме да постигнем яс
нота
в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие. Но ако, от една страна, днес способността за възприемане на духовния свят е още крайно незначителна, от друга страна, в нашето време все пак се подготвя нещо доста значително. Още в следващото въплъщение, във въплъщението, което следва след това, съвременното, във все по-голям брой хора ще има способности от съвсем друг характер от днешните. Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили.
И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения.
към текста >>
178.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Позволяваме на светлините, които горят тук пред нас, да проявяват в нас в цялата му пъл
нота
импулса, който идва при нас от духовния свят: да се разбират Евангелията буквално!
Така в нас символично, в рождественския символ живее това, което в последно време вписахме от Евангелията в душите си като мистерията на Христа.
Позволяваме на светлините, които горят тук пред нас, да проявяват в нас в цялата му пълнота импулса, който идва при нас от духовния свят: да се разбират Евангелията буквално!
И ние разбираме тези външно блестящи светлинки като сетивни образи на огънчетата, които трябва да се запалват в душите ни и които, ако бъдат разпалени от антропософското познание за Христа, отново ще се разгорят в шеста културна епоха на следатлантското време.
към текста >>
179.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пъл
нота
та на Неговото същество.
В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск.
Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество.
Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят. В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен. В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
към текста >>
180.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яс
нота
на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено.
Така виждаме, че има нещо в нашата епоха, което оправдава съществуването и дейността на Духовната наука в света. Нейната цел не е само да задоволи теоретични нужди или научно любопитство.
Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено.
Това е нейната цел!
към текста >>
181.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яс
нота
.
Женският духовен живот, независимо дали е у мъж или жена, прожектира в нашето съществуване нещо примитивно, нещо елементално и това е, което прави и една комета.
Винаги когато пред нас застава този контраст между мъж и жена, можем да го видим, защото той се изразява с необикновена яснота.
към текста >>
182.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яс
нота
и истина за Христовото Събитие.
Това е, което започва като характерна черта на новата епоха и ще се прояви между 1930 и 1940 г. до 1945 г. в първите предшественици сред човешките същества, които имат тези способности.
Ако човешките същества са внимателни, те ще преживеят това събитие по пътя за Дамаск чрез пряко духовно наблюдение и чрез него ще получат яснота и истина за Христовото Събитие.
към текста >>
за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пъл
нота
на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост.
Това е, което трябва да впишем в нашите души. Това може да стане за човечеството, ако правилно изтълкуваме предзнаменованието на Халеевата комета, което споменахме вчера. Ако човечеството разбере, че то не трябва да затъва по-дълбоко в материя, че трябва да обърне своя път, че трябва да започне духовен живот, че възникне, първоначално само за малцина, след това през следващите 2530 г.
за все повече и повече човешки същества, изплетената от светлина, блестяща в светлина Шамбала, с изобилие на безкрайна пълнота на живот и ще изпълва нашите сърца с мъдрост.
За онези, които желаят да разберат, за онези, които имат уши да чуват и очи да виждат, това трябва да бъде описано като събитието, което означава най-великата повратна точка в еволюцията на човечеството, в зората на века на Авраам, следващ основаването на Християнството. Това ще бъде събитие, чрез което човешките същества ще разберат до по-голяма степен Христовия Импулс. Особеното нещо ще бъде, че чрез това мъдростта не ще има никаква загуба. Колкото повече видения човешките същества ще спечелят за себе си, толкова по-велик ще им се явява Христос, толкова по-величествен! Когато веднъж човешките същества ще са в състояние да погледнат в Шамбала, само тогава те ще са в състояние да разберат някои неща, които наистина се съдържат в Евангелията.
към текста >>
183.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В нашето съвремие особено е необходимо да имаме яс
нота
по тези въпроси.
В нашето съвремие особено е необходимо да имаме яснота по тези въпроси.
Както вие знаете аз дадох подробности по това в последните лекции от 1879.г. човечеството живее в много особено духовно положение. От 1879 г, изключително силни духове на тъмнината са били преместени от духовния свят в човешката област и онези хора, които все още се държат към Мистериите, свързани с този факт и ги поддържат неправилно вътре в малки групи могат да извършат голямо злотворство чрез тези тайни. Днес аз ще ви покажа точно как известни тайни, свързани със съвременното развитие, могат да бъдат използувани по злотворен начин. Вие би трябвало да бъдете внимателни, да размишлявате цялосно върху това, което аз казвам днес, което пък утре ще предам в по-историческо естество.
към текста >>
По тези въпроси увеличаваща се яс
нота
трябва да преобладава в нашите понятия.
И утре ще видим по какъв начин този двойник се влияе от различните точки на земята и какви са произтичащите последствия. Вече споменах, че е необходимо вие да обхванете това, което казах днес с онова, което ще дойде утре, защото едното не би могло да бъде разбрано без другото. Сега ще трябва да се опитаме да поемем такива понятия, които стават дори по-сериозни, когато биват отнесени до цялата реалност, към онази реалност, в която живее човешката душа с цялото си същество. Тази реалност се преобразява по различни начини, ала как се преобразява до висока степен зависи от човека. Две значителни преобразования, които са възможни, се изясняват, когато човек осъзнае как човешките души, в зависимост от това, дали поемат материалистични или духовни понятия между раждане и смърт, затварят себе си на земята или влизат в правилните сфери.
По тези въпроси увеличаваща се яснота трябва да преобладава в нашите понятия.
Тогава ние все повече ще откриваме правилното отношение към целия свят. Това не ще се получи в едно абстрактно духовно движение, всъщност трябва да лежи вътре у нас, в едно конкретно разбрано духовно движение, което държи сметка за духовния живот на голямо число индивидуалности. Наистина задоволително, че такива разисквания разисквания, които са особено значителни за онези сред нас, които вече не принадлежат на физическото поле, а са преминали през портата на смъртта, като са останали наши верни членове че такива разисквания като тези стават тук една реалност и че те ни довеждат все по-близо до нашите заминали си приятели.
към текста >>
184.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Необходима е абсолютна яс
нота
, ако желаем да работим за една духовна наука, ориентирана към Антропософията.
На човек не се пречи, разбира се, като бъде внимателен към тези неща, защото те са важни и съществени. Онова, на което желая да обърна вашето внимание е, че ние не трябва "да се мистифираме", а трябва да бъдем ясни.
Необходима е абсолютна яснота, ако желаем да работим за една духовна наука, ориентирана към Антропософията.
към текста >>
не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яс
нота
.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н.
не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота.
Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>
Те могат да бъдат ползотворни само чрез яс
нота
и те трябва да бъдат провеждани в яс
нота
, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н. не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота.
Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>
185.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яс
нота
, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
Съвсем друга област по този начин непрекъснато се намесва в нашия живот, областта на съдбата, област, на която все още съвременния човек не обръща внимание, защото той хвърля поглед само на онова, което става и не се интересува от онова, което непрекъснато бива предотвратявано да стане в неговия живот. Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата.
В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите. Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>
Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пъл
нота
.
В заключение аз съм принуден да кажа нещо и вам, което също съм казвал и на други групи. Това е неприятна задача.
Това се знае от повечето наши приятели; дори и така аз трябва да направя формално изявления, заради пълнота.
Аз не зная дали вие съзнавате, че най-невероятни клевети циркулират в света, приказки от един характер, че човек се учудва как такъв чудовищен импулс може да навлезе в умовете на хората. Нашето духовно-научно движение трябва да бъде запазено от такива това трябва да се каже злобни клевети. Необходимо е следователно, за непосредственото бъдеще, независимо от факта, че помощ трябва да бъде на разположение на нашите приятели за проблеми, свързани с езотеричното развитие, че онова, което е било частни конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават. Точно тези частни конференции са, които са дали повод на клеветите. Това изказване само по себе си би било непълно обаче; второ трябва да го последва, именно че който желае очевидно само, който желае!
към текста >>
186.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всяка мъглявост или липса на яс
нота
биха били опасни при навлизане във висшите светове.
Духовният изследовател не трябва в никакъв случай да бъде мечтател, фантазьор. Той трябва да се движи с вътрешна увереност и сила в духовния свят, както интелигентният човек прави във физическия свят.
Всяка мъглявост или липса на яснота биха били опасни при навлизане във висшите светове.
Следователно ето защо е толкова съществено да добием здрава преценка за нещата от нормалния, всекидневен живот. Особено в днешно време има фактори в ежедневния живот, които биха могли да бъдат много пречещи при навлизането в духовния свят, ако не им се обръща внимание. Ако размислим върху своя живот и върху влиянията, които са ни засегнали от раждането нататък, ние бихме си припомнили много неща дори и с повърхностна ретроспекция, но ние също ще трябва да признаем, че много е потънало в забвение. Ще трябва да допуснем също, че ние нямаме ясно и определено съзнание за влиянията, взели участие във формирането на характера ни и във възпитанието ни.
към текста >>
187.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как днес можахме да хвърлим известна яс
нота
върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете".
Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете".
Накратко: Законът на Кармата е закон на взаимната зависимост между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същите Същества, които са предизвикали съответните процеси и събития. И доколкото разглеждаме света като проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас. Ние предусещаме, как в различните области на живота, Кармата ще се прояви по най-различен начин. Ние предусещаме още, как различните кармични потоци личната Карма, общочовешката Карма, Земната Карма, Кармата на световете и т.н. занапред неизбежно ще се преплитат и кръстосват, така че ние сме длъжни да стигнем до онези заключения, които с оглед на всичко казано ще ни помогнат да обхванем, да разберем дори и най-сложните загадки на живота.
към текста >>
188.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яс
нота
на въпросите, които обсъждаме.
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме.
Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили. Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>
189.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яс
нота
на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание!
Тези неща не трябва да се разбират буквално.
Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание!
" На тях трябва да се отговори: „Все пак, това съвсем не е достатъчно! " Заблужденията изникват тъкмо по отношение на този вид „съзнание". Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето подсъзнание", те нямаше да възприемат абсолютно нищо. Работата е там, че навлизайки в духовния свят, човек е длъжен да укрепи своето Азово съзнание. Азовото съзнание обаче е свързано с разсъдъчната способност; то ни гарантира разумното обхващане на нещата и същевременно тяхното диференциране!
към текста >>
Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яс
нота
и ред.
Нищо друго не може да ни предпази от тях така добре, както изучаването на антропософските истини.
Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
към текста >>
190.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна праз
нота
и незадоволеност.
Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин.
И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност.
Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
към текста >>
191.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яс
нота
в отношението си към Луцифер.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
към текста >>
192.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче ние трябва да се заемем също и с такива изследвания, които са необходими с оглед пъл
нота
та и последователността на изложението, защото в противен случай голяма част от темата би могла да остане неразбрана.
В рамките на този лекционен цикъл ние ще направим определени изследвания, които надявам се ще допаднат на всеки един от Вас, така че всеки ще може да прояви непосредствен интерес към въпросите, които го вълнуват.
Обаче ние трябва да се заемем също и с такива изследвания, които са необходими с оглед пълнотата и последователността на изложението, защото в противен случай голяма част от темата би могла да остане неразбрана.
Естествено, тези допълнителни изследвания ще са малко по-трудни за разбиране, отколкото онова, което бих могъл да кажа, следвайки основното съдържание на лекционния цикъл. Днес например ще се наложи да хвърлим поглед в дълбоката вътрешна същност на онези Същества, за които стана дума в двете предишни лекции, а именно нормалните Духове на Народите.
към текста >>
193.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яс
нота
и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание.
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>
194.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пъл
нота
на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
към текста >>
195.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към индивиди с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яс
нота
на съзнанието.
Истинското състояние на нещата отговаря на това, което излагам в моите лекции.
Естествено, в Евангелията ние отново се натъкваме на процесите, залегнали в основата на Мистериите, където процедурите на посвещението се прилагаха към индивиди с друга степен на съзнание; Евангелията са тук, за да ни кажат: Ето, това, което по-рано се извършваше в Мистериите при една пониженост на съзнанието, сега отново е тук, но под различна форма, понеже сега изпитанията на посвещението трябваше да бъдат преодолени от едно Азово същество при пълна яснота на съзнанието.
към текста >>
196.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яс
нота
.
Не винаги е било така. В не толкова стари времена човекът съхраняваше до известна степен това детско съзнание в годините на своята зрялост. Това беше в епохата на старото ясновидство. Но то се придружаваше от един друг начин на мислене и дори на изразяване.
Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
към текста >>
197.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пъл
нота
на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация.
Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа.
Това ни се предава в този мит.
към текста >>
198.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пъл
нота
, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Когато някой, принадлежащ, да кажем, към персийската култура, се оказвал под влияние на свръхсетивна сила, която го ползвала като свой инструмент, то тази сила е действала именно вътре в ядрото на неговото човешко същество; тя се проявявала там в цялата си пълнота, и човек съзерцавал, преживявал това, което насаждала в него тази духовна сила, с което тя го инспирирала.
Човек от нашето време, ако встъпи в отношение с такива духовни сили, може, така да се каже, да възнесе нагоре това, което преживява във физическия свят благодарение на работата на своя "аз", благодарение на впечатленията на своя "аз"; той може да насочи това нагоре.
към текста >>
Това, което изявявал в цялата пъл
нота
гръко-римският свят, е било като че ли човешки-лично изявяване на безкрайните възпоминания, които по-рано са били вложени от висшите светове в тези индивидуалности.
Ние можем да кажем, че в този отрязък от време, който наричаме гръко-римска култура, на човека е било дадено време да преживее още един път с чисто човешки "аз" всичко, което от висшите светове е било вложено в душата му в течение на дълъг ред инкарнации.
Това, което изявявал в цялата пълнота гръко-римският свят, е било като че ли човешки-лично изявяване на безкрайните възпоминания, които по-рано са били вложени от висшите светове в тези индивидуалности.
Трябва ли ние тогава да се удивяваме, че най-значителните умове на гръцкия свят съзнават това? Те казвали, поглеждайки в своя вътрешен свят: "Тук се изливат, тук се простират в нашата личност светове, но те са възпоминания за това, което е било влято в нас от духовните светове по-рано". Прочетете при Платон10, как той свежда всичко това, което човек може да преживее, до възпоминания на душата за нейни предишни преживявания. Тук вие ще видите от какво дълбоко реално познаване на четвъртата следатлантска епоха е черпил такъв ум, като Платон. Да се научим да разбираме какво значи отделно изказване на толкова изтъкната личност, ние можем само ако умеем окултно да надникнем в духа на епохата.
към текста >>
199.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пъл
нота
в тях.
Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание. Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция. Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
200.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Вчера казахме, а и днес за яс
нота
повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
към текста >>
201.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пъл
нота
).
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят.
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
202.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пъл
нота
та на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури.
Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен живот, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури.
Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пълнотата на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури.
Обаче това, което разказвам сега, важи само за хората на Запада, както и за всички онези хора, които през последните хилядолетия са имали връзка с културата на Запада. И така, след смъртта си човекът застава пред две фигури: Мойсей е едната от тези фигури; човекът знае много точно, че се явява пред Мойсей, който държи пред него плочите на закона – през Средновековието наричаха това „Мойсей със строгия закон” – и човекът има ясното съзнание колко се е отклонил в най-вътрешната страна на своята душа от закона. Другата фигура е тази, която се нарича „Херувимът с огнения меч”, който се произнася относно това отклонение. Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка.
към текста >>
203.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яс
нота
по този въпрос.
Необходимо е тази вечер да кажем още нещо върху природата на Христос.
Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този въпрос.
към текста >>
204.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: с него се свързва също едно друго същество: Тук има една праз
нота
в записа.
Към стр...: с него се свързва също едно друго същество: Тук има една празнота в записа.
към текста >>
205.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но ако сега искаме да постигнем известна яс
нота
относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие. Когато при смъртта имам предвид смъртта на един обикновен човек напускаме нашите тела, ние не оставяме в тях това, което нашата индивидуалност е постигнала чрез тези тела. По-късно ще видим, при какви обстоятелства може да остане нещо в телата; но по правило индивидуалността не позволява в тялото да остане нещо от това, което тя е постигнала в хода на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
206.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяс
нота
относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век.
А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос.
към текста >>
Ако се стремим към яс
нота
по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите.
Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък. Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа! “ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят.
към текста >>
207.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яс
нота
и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „Антропософия“ с все по-конкретно съдържание.
Това се налага поради нарастващото му изследователско ясновидство, поради необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
към текста >>
208.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яс
нота
относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни.
Ето какво искаме да прибавим към вече познатите антропософски понятия.
Накрая нека още веднъж да отбележа, че до яснота относно тези нови понятия, които ще са ни необходими по-късно за едно основно проучване на Марковото Евангелие, ние ще стигнем само чрез продължителни медитации и само след като все по-често и по-често отваряме душата си за това, което обсъждахме през последните дни.
Защото Евангелието на Марко39 може да бъде разбрано само с помощта на най-важните понятия, засягащи еволюцията на света и човека.
към текста >>
209.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Там липсва яс
нота
по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло.
Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
към текста >>
Къде в психологията има една подобна яс
нота
?
Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос.
Къде в психологията има една подобна яснота?
Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
към текста >>
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яс
нота
и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
към текста >>
На тях също ще сме благодарни за яс
нота
та и сигурността, която дават.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки.
На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яс
нота
и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яс
нота
и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт.
Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт.
Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед.
към текста >>
210.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна праз
нота
на живота и нищетата и праз
нота
та се усещат като болка и дисхармония.
В духовния свят мислите, такива, каквито са между раждането и смъртта, нямат значение, те имат значение само в една видоизменена форма. Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят.
Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония.
Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение. Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка.
към текста >>
Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и праз
нота
та с помощта на едно сравнение.
Например ако човек има някаква велика мисъл, тя ще се загуби, след като той премине през портата на смъртта. Но ентусиазмът, усещането и чувството оживяват под влиянието на мисълта и те преминават през портата на смъртта. От антропософията човек не взема мислите, а това, което е преживял чрез тези мисли до най-малките нюанси, не само общото основно усещане. Към това искаме да се придържаме: За физическия свят мислите са основното нещо, изпълнено със значение, а когато говорим за въздействието на мисълта в по-висшите светове, всъщност говорим за едно преобразуване на тази мисъл в духовния свят. Мисли, които отричат прераждането, се преобразуват в следващия живот във вътрешна нищета, във вътрешна празнота на живота и нищетата и празнотата се усещат като болка и дисхармония.
Можете да добиете представа за това какво представляват вътрешната нищета и празнотата с помощта на едно сравнение.
Представете си, че нещо наистина ви харесва и го гледате винаги с удоволствие, когато отидете на някое определено място. Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество.
към текста >>
211.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Така с една голяма вътрешна яс
нота
може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето.
И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация!
Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето.
Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
към текста >>
212.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато тогава с най-голяма яс
нота
вярваме, че имаме външна физическа яс
нота
по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове.
То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план.
Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове.
При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>
213.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази праз
нота
, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
214.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пъл
нота
.
За отбелязване е, че двете най-външни планети, които физическата астрономия брои към нашата планетна система, Уран и Нептун, първоначално не са принадлежали на нашата слънчева система, а са се присъединили към нея много по-късно, като са влезли в областта на привличането на нашата система; тогава те са станали другари на другите наши планети и са останали в слънчевата система. Следователно те могат да бъдат зачислени към нашата система не в същия смисъл както другите планети започвайки от Сатурн надолу, които принадлежаха на нашата система така да се каже от самото начало. Така, когато разглеждаме именно Сатурн в неговата стара форма, ние трябва да виждаме в него една планета, която, изпращайки към нашата Земя своето собствено етерно течение излизащо от неговата среда, създава можем даже да кажем веществото на оловото. Същевременно обаче виждаме, как се вливат в Земята груповите души на минералите, как тези групови души са хванати, като върху тях се упражнява една привличаща сила от Слънцето, от което се разлива също астралното тяло на минерала. От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала.
Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота.
По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди.
към текста >>
215.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яс
нота
и ред пред нахлуващия в Теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
От 1909 Р. Щайнер изпълва думата "Антропософия" с все по-конкретно съдържание.
Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в Теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното "теософски" с "антропософски". Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът "теософски" е идентичен с "антропософски.
към текста >>
216.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яс
нота
и изостреност на спомените.
И сега Ви става ясно, защо ние трябва да игнорираме нашия интелект и защо сме принудени да пристъпим към постигането на яснота и изостреност на спомените.
към текста >>
Не се ли достигне до яс
нота
и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
Така е, защото ние трябва да се доближим до усещането, че това, което се носи из обширното море от духовна светлина, поражда образи и те могат да бъдат възприети само като образи, извлечени от спомените.
Не се ли достигне до яснота и точност на паметовото богатство, на паметовите възможности, тези образи биха се изплъзвали на ясновидеца, и той би оставал съвсем сам всред подвижното вътрешно море от светлина.
към текста >>
217.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако почувствате тази мисъл, ако в праз
нота
та на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена.
Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество. За тези неща е нужно само да се придобият представи посредством инициацията.
към текста >>
218.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Като една особена омраза, ярост, пламенност на яс
нота
та срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества.
На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината.
Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества.
Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
219.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яс
нота
за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус.
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи.
към текста >>
220.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яс
нота
то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
221.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна праз
нота
!
Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот. И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях. Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа?
В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота!
Ето как би могла да се изрази с думи една такава душа. Да, човекът може да бъде буквално преситен с цялото знание на света и да бъде в същото време празен: това наистина може да се превърне в една горчива съдба; това би могло да изглежда като едно пълно объркване всред явленията на света, като една тежка загуба на всичко онова, което има някаква стойност за душата.
към текста >>
222.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Цялото загубване на яс
нота
та на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла.
Тогава се присъединява съвестта. Искаме ли да знаем какво е това, трябва да внимаваме за един факт в живота, който може да се установи, без да е развито Ясновидството. Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването. Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване.
Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла.
Крайниците стават тежки. В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло?
към текста >>
223.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Защото тогава се появява чудна яс
нота
и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното.
Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
към текста >>
224.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яс
нота
има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
към текста >>
225.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яс
нота
по този въпрос.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос.
Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>
Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яс
нота
относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>
226.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тя ще донесе на хората яс
нота
относно всичко това.
И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията.
Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
227.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яс
нота
, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия.
Тя изпитваше силна антипатия срещу този светоглед, който произтича от Стария и Новия Завет. Тя изпитваше силна антипатия срещу еврейския и християнския елемент. Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове. Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи. Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции.
Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия.
Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи. В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед.
към текста >>
Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яс
нота
можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството.
Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове. Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи. Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции. Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия.
Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството.
Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи. В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед. Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36.
към текста >>
228.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние искаме да внесем яс
нота
по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс? Трябва ли да се знае теоретично това, което се нарича „Импулсът-Христос“, за да се влее в душата му силата на Христос.
Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
към текста >>
229.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яс
нота
и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото!
Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан.
Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас.
към текста >>
230.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
отново в правдива яс
нота
се слеят,
отново в правдива яснота се слеят,
към текста >>
231.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яс
нота
.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време.
Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>
232.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
в духовна яс
нота
се приближава
в духовна яснота се приближава
към текста >>
233.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яс
нота
по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
към текста >>
234.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пъл
нота
това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове.
Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне.
Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове.
Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>
235.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За да стигнем до известна яс
нота
, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан.
За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан.
В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос.
към текста >>
236.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И точно тогава на преден план, и то с голяма яс
нота
, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни. В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси.
И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
към текста >>
237.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
От Йония произхожда философията на яс
нота
та, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия.
От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона.
И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите.
към текста >>
И то извираше с една чудесна яс
нота
и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура.
Те имаха всичко това; но как го имаха? Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло.
И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура.
И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха. Като какъв остатък? Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе. В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание. Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество.
към текста >>
238.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яс
нота
та на Аза.
Аз Ви говорих за силите на сибилите, обърнах вниманието Ви върху това, че ние виждаме тези сибили да възникват като сянката на философите в Йония, че след това в течение на столетия те изказваха като по вълшебство отчасти една дълбока мъдрост от техния хаотичен душевен живот, а отчасти изнасяха само духовен хаос, и че в течение на столетия те са владели духовния живот на Южна Европа и граничещите с нея области много повече, отколкото официалната наука иска да допусне това. Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват.
Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза.
Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза. Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък.
към текста >>
Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яс
нота
та на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза.
Аз исках да кажа, че с тази своеобразна душевна проява на сибилите се обръща вниманието върху определена сила на човешката душа, която имаше едно добро значение в по-стари времена, още в Третата следатлантска културна епоха. Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза.
Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза.
Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс. Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот.
към текста >>
239.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яс
нота
в областта на мисленето.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно.
И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето.
В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно. Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението. Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яс
нота
внася там пълна обърканост.
- Обикновено хората постъпват така, че от умозаключенията извеждат мненията си, а от мненията оформят представите си, тогава защо е необходима логика? Има ли логиката някакъв смисъл? – Всичко това е толкова остроумно, колкото остроумно е и разсъждението: - Защо ни е необходима ботаниката? - Миналата година, както и по-предишната година растенията са едни и същи! – Ето логиката на човека, който счита логиката за излишна.
Има и още много други забележителни пасажи в тази чудновата книга, която – разглеждайки отношенията между мислене и говор – вместо яснота внася там пълна обърканост.
към текста >>
240.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яс
нота
, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяс
нота
, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване. Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси?
Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яс
нота
в мислите да се заглушава напълно!
Според мен това е лесно разбираемо. Нека да предположим, че изведнъж всички хора биха заявили: - Да се правят ботушитова вече е под човешкото достойнство; нека наведнъж да изработим всички ботуши! Аз далеч не съм сигурен, че в този случай ще бъдат произведени най-добрите ботуши на света. Обаче що се отнася до включването на правилни мисли в човешките мирогледи, днес се постъпва тъкмо по този начин. Това е едното обстоятелство, което подчертава възможността на казаното от мен вчера: - Мислите представляват нещо, в което човекът е изцяло потопен и което той може да обозре открай докрай, и все пак мислите не са чак толкова разпространени по света, както бихме очаквали.
Впрочем в наши дни се очертава и една друга особена тенденция, която непрекъснато нараства: Всяка яснота в мислите да се заглушава напълно!
С това също трябва да се занимаем, или поне да хвърлим бегъл поглед в тази област.
към текста >>
Но това представляваше само една липса на яс
нота
, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие.
И когато срещнат някакви идеи, те трябва да потърсят такива условия, всред които идеите биха искали да живеят. Защото идеите не могат да живеят току така всред външните неща. Идеите не могат просто да увиснат във въздуха. Наистина дори и през 19. век вярващите смятаха, че идеите определят и насочват историята.
Но това представляваше само една липса на яснота, защото идеите, като такива, не притежават непосредствената сила, за да упражняват едно или друго действие.
Ето защо не можем да говорим за идеи в областта на историята. Който смята, че идеите – ако те изобщо са налице – всъщност са свързани с определено същество, което разполага с идеите, той вече не е идеалист, а приема възгледа, че идеите са свързани, прикрепени към съществото. Този човек става психист, а неговия мироглед наричаме психизъм. Психистът, който също показва голямо остроумие в защита на своя мироглед, всъщност стига до него само чрез една своя едностранчивост, която той евентуално би искал да забележи.
към текста >>
И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яс
нота
.
За Лайбниц това беше монадата.
И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота.
Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>
241.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яс
нота
върху действието на лъжата в Космоса.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек. Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва.
Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса.
Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината. Вие виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас е създаден стремежът да създадем едно кармическо изправяне за това или онова.
към текста >>
242.
Съдържание
GA_155 Христос и човешката душа
Смисълът на безсмъртието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пъл
нота
та на човешкото съзнание и любовта.
Най-дълбокото изживяване на човешката душа чрез двата религиозни дара: Изкушението и грехопадението и Мистерията на Голгота. Подготвителното християнско настроение. Основният характер на Стария Завет, Волята и на езическите мистерийни центрове Мъдростта. Помрачаването на душата и изискването „Човеко, познай себе си".
Смисълът на безсмъртието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пълнотата на човешкото съзнание и любовта.
към текста >>
243.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И какво друго е всъщност нашето Земно развитие освен нещо, което във всичките си фази и във всичките си епохи дава на Аза възможност да се реализира в цялата негова пъл
нота
!
И сега при изговарянето на името на Азовата същност, ние веднага си спомняме, че с тази Азова същност обозначаваме един от най-близкостоящите членове на човешкото същество. Преди всичко ние говорим за четири члена на човешкото същество: За физическо тяло, за етерно тяло, за астрално тяло и за Аза. И ние се нуждаем само да си припомним някои неща, за да добием изходна точка за разглеждането, което ще предприемем тези дни. Ние имаме нужда от това да си спомним, че не гледаме на човешкото физическо тяло като на нещо, чиито закони и чиято същност бихме могли да познаем от онова, което ни предлага първо заобикалящият ни свят. Ние знаем, че ако искаме да разберем физическото тяло на човека, трябва да се върнем назад в миналото към три преминали въплъщения на нашата планета Земя, към Сатурновото въплъщение, към Слънчевото въплъщение и към Лунното въплъщение; ние знаем, че в прадалечното минало през време на Сатурновото въплъщение на нашата планета Земя, физическото тяло на човека беше вече получило своята заложба; освен това знаем, че през вре ме на Слънчевото въплъщение етерното тяло на човека получи своята заложба, а през Лунното въплъщение астралното тяло.
И какво друго е всъщност нашето Земно развитие освен нещо, което във всичките си фази и във всичките си епохи дава на Аза възможност да се реализира в цялата негова пълнота!
Ние можем да кажем: Така, както физическото тяло стига в края на Сатурновото развитие до една определена, пълна със значение за него, степен от неговото развитие, така също и етерното тяло стига до една пълна със значение степен на развитие в края на Слънчевото развитие, както и астралното тяло в края на Лунно то развитие, така също и нашият Аз в края на Земното развитие ще достигне една пълна със значение степен на своето развитие. И ние говорим, че нашият Аз се развива чрез три душевни члена: Чрез Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. Всички светове, които са включени в тези три душевни члена, имат връзка с нашия Аз. Тези три душевни члена са онези, които в течение на нашето Земно развитие са си приготвили първо трите външни телесни члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло през време на дълги периоди от Земното развитие и които се развиват по определен начин по-нататък в редуващите се една след друга културни епохи на следатлантското време, и които в бъдещите времена на Земното развитие ще се приспособят отново към астралното, към етерното и към физическото тяло, така че Земята да може да се приготви да премине към Юпитеровото развитие. Ако ние вземем израза достатъчно нашироко, просто бихме могли да наречем Земното развитие на човека също и развитие на неговата душа.
към текста >>
244.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яс
нота
относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>
245.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „праз
нота
“ на световните събития относно определени еволюционни импулси.
Повтарям, когато в действие е човешкото съзнание. Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не?
Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси.
Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време. През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
През 14 век не съществуваше праз
нота
за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго.
Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго.
Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва праз
нота
за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време. През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време.
И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
Един цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново един вид праз
нота
: едва тогава в праз
нота
та могат да се блеят едни или други нови импулси.
Един цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново един вид празнота: едва тогава в празнотата могат да се блеят едни или други нови импулси.
По отношение на всичко онова, което се вля чрез Гьоте под формата на импулси от духовния свят, действително беше настъпила една празнота в културното развитие на Европа; да, Гьоте се появи тъкмо в този момент. А културното развитие действително протича на приливи и отливи: празнота запълване на празнотата отлив отново празнота. Едва тогава може да се появи нещо ново.
към текста >>
По отношение на всичко онова, което се вля чрез Гьоте под формата на импулси от духовния свят, действително беше настъпила една праз
нота
в културното развитие на Европа; да, Гьоте се появи тъкмо в този момент.
Един цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново един вид празнота: едва тогава в празнотата могат да се блеят едни или други нови импулси.
По отношение на всичко онова, което се вля чрез Гьоте под формата на импулси от духовния свят, действително беше настъпила една празнота в културното развитие на Европа; да, Гьоте се появи тъкмо в този момент.
А културното развитие действително протича на приливи и отливи: празнота запълване на празнотата отлив отново празнота. Едва тогава може да се появи нещо ново.
към текста >>
А културното развитие действително протича на приливи и отливи: праз
нота
запълване на праз
нота
та отлив отново праз
нота
.
Един цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново един вид празнота: едва тогава в празнотата могат да се блеят едни или други нови импулси. По отношение на всичко онова, което се вля чрез Гьоте под формата на импулси от духовния свят, действително беше настъпила една празнота в културното развитие на Европа; да, Гьоте се появи тъкмо в този момент.
А културното развитие действително протича на приливи и отливи: празнота запълване на празнотата отлив отново празнота.
Едва тогава може да се появи нещо ново.
към текста >>
Той насочва своята инкарнация така, че във физическия свят да намери онази степен на праз
нота
или пъл
нота
, която да съответствува на неговите импулси.
Ето според какво човекът намиращ се между смъртта и новото си раждане насочва сега своята инкарнация.
Той насочва своята инкарнация така, че във физическия свят да намери онази степен на празнота или пълнота, която да съответствува на неговите импулси.
към текста >>
Някой, който от своите минали инкарнации донася със себе си импулси от най-висок ранг и които следователно трябва да попаднат в споменатия вакуум, в споменатата праз
нота
, ще се роди на Земята в една епоха, която се отличава с един или друг вид праз
нота
.
Някой, който от своите минали инкарнации донася със себе си импулси от най-висок ранг и които следователно трябва да попаднат в споменатия вакуум, в споменатата празнота, ще се роди на Земята в една епоха, която се отличава с един или друг вид празнота.
Ако човек има такива импулси, които тепърва трябва да бъдат приети от човечеството, той ще насочи своята инкарнация към една такава епоха, чиято празнота той ще се стреми да изпълни докрай. Естествено, в различните области тези „приливи“ и „отливи“ се преплитат по изключително сложен начин.
към текста >>
Ако човек има такива импулси, които тепърва трябва да бъдат приети от човечеството, той ще насочи своята инкарнация към една такава епоха, чиято праз
нота
той ще се стреми да изпълни докрай.
Някой, който от своите минали инкарнации донася със себе си импулси от най-висок ранг и които следователно трябва да попаднат в споменатия вакуум, в споменатата празнота, ще се роди на Земята в една епоха, която се отличава с един или друг вид празнота.
Ако човек има такива импулси, които тепърва трябва да бъдат приети от човечеството, той ще насочи своята инкарнация към една такава епоха, чиято празнота той ще се стреми да изпълни докрай.
Естествено, в различните области тези „приливи“ и „отливи“ се преплитат по изключително сложен начин.
към текста >>
246.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
То напредва към една много по-голяма пустота и праз
нота
на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо.
Тогава по отношение на физическия свят, скъпи мои приятели, външният поглед, така да се каже, ще обеднее, а вътрешният поглед ще обеднее още повече. Ние знаем, че днес живеем в Петата следатлантска епоха, която започва от 14 век. Както знаете, ние датираме Четвъртата следатлантска епоха приблизително от основаването на Римската империя до 15 век. А Петата следатлантска епоха ще трае приблизително толкова, считано от 15 век нататък, като днес се намираме в нейната първа третина. Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия.
То напредва към една много по-голяма пустота и празнота на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо.
Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на един естествен, природен процес. Обаче през Шестата следатлантска епоха човекът вече няма да може да вярва в естествената даденост на природните светове това ще бъде изключено! Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят. Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина!
към текста >>
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яс
нота
, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка. Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>
247.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид праз
нота
в света.
Това, както се каза, е трудно за описване, но е така: там е нищото. И казано по външен начин: това изглежда величаво и възвишено поради факта, че около нас изгрява един нов свят. От всички страни напира прииждащият духовен свят, но нищото е там, където сме умрели. Така, теоретично описано, нещата звучат ужасяващо, но в усещането след смъртта няма нищо ужасяващо. В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо.
Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света.
И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое. И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук. Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа. Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал. Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта.
към текста >>
И човек получава усещането, тъкмо от тази праз
нота
, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук.
От всички страни напира прииждащият духовен свят, но нищото е там, където сме умрели. Така, теоретично описано, нещата звучат ужасяващо, но в усещането след смъртта няма нищо ужасяващо. В усещането след смъртта в душата започва да струи нещо дълбоко удовлетворяващо. Човек същевременно се учи да се разширява в целия свят и да наблюдава нещо, което представлява един вид празнота в света. И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое.
И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук.
Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа. Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал. Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта. То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане.
към текста >>
И е налице това, което нарекох „праз
нота
“.
Така имаме това, което отпада от човека, когато бива приет от духовния свят. Защото от земните части на човешката природа остават само Азът и астралното тяло. Физическото тяло отпада.
И е налице това, което нарекох „празнота“.
Етерното тяло навлиза в мировия етер. Човекът продължава своя път. Заради това, което като свое етерно тяло той отдава на мировия етер, той се обгръща с нещото, което нарекох дух-себесъщност.
към текста >>
За тази праз
нота
няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах.
Би било добре още малко да обърнем внимание на това, което остава: понятието за човека.
За тази празнота няма нужда да говорим, защото тя е от огромно значение само за човека, който е умрял, който има преживяванията, които описах.
Но с етерното тяло се случва и още нещо. Етерното тяло обективно се вплита в онова, което представлява всеобщ миров етер. Етерното тяло на човека се намира в него. Сега вече ще стане ясно, че етерното тяло на даден човек, който умира млад, вън в света представлява нещо различно от етерното тяло на човек, достигнал нормална зряла възраст. Всяко етерно тяло има своя задача и не може да става въпрос за желание да се умира по-рано или по-късно.
към текста >>
От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и праз
нота
.
Виждате ли, това е истината. Това е моралната страна на духовната наука! Тя също е налице.
От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота.
Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>
Но в своята неяс
нота
той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
Като при това мисли, че по този начин духовното трябва да се внесе във физическия свят, да се наблюдава външно духа така, както се виждат физическите предмети. Тъй като това е твърде удобно, но то всъщност представлява една напълно егоистична гледна точка. И когато днес материализмът се свързва с егоизма – да, той представлява светоглед, – по този начин материалистическият спиритизъм е всъщност много по-егоистичен. Защото материализмът приема само физическия свят и свежда всичко само до него. Спиритизмът обаче желае, първо, да си изгради един сетивен възглед за духовния свят, и, второ, да постигне постоянно удовлетворение, но по напълно физически начин.
Но в своята неяснота той представя този физически начин като духовност, накратко, иска да остане във физическия свят и при това да има духовното!
Болезнено е, че е станало възможно онова нарастване на нашия материализъм, което навлиза в общоприетия, особено в процъфтяващия в Америка спиритизъм. Защото там се развива тенденцията духовното да се огрубява, духовното и духовните процеси да се представят материално.
към текста >>
248.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И ние винаги гледаме към тази праз
нота
.
То подготвя мястото, през което преминаваме между смъртта и ново раждане. Също така то представлява и това, което тук, в нашето физическо тяло, което в сравнение с целия свят представлява малко тяло, сме ограничили чрез нашата кожа, а именно представлява един действителен микрокосмос, наистина един цял свят. Този свят действително само е навит – бих казал, ако мога да се изразя тривиално – и после се развива, изпълвайки целия свят, с изключение на едно малко пространство, което остава винаги празно. Когато живеем между смъртта и ново раждане, ние всъщност сме с това, което като свръхсетивни сили изпълва нашето физическо тяло тук, навсякъде в света, с изключение на едно-единствено малко място, което остава празно. Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа.
И ние винаги гледаме към тази празнота.
Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него. Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване. То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот. Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб.
към текста >>
То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази праз
нота
в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот.
Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа. И ние винаги гледаме към тази празнота. Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него. Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване.
То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот.
Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува. Това се поражда от съзерцанието на тази празнота.
към текста >>
Това се поражда от съзерцанието на тази праз
нота
.
То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот. Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува.
Това се поражда от съзерцанието на тази празнота.
Наблюдавайки празнотата, сме завладени от чувството, че представляваме нещо, което е част от света.
към текста >>
Наблюдавайки праз
нота
та, сме завладени от чувството, че представляваме нещо, което е част от света.
Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува. Това се поражда от съзерцанието на тази празнота.
Наблюдавайки празнотата, сме завладени от чувството, че представляваме нещо, което е част от света.
към текста >>
Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яс
нота
и жизненост, каквито са били по време на живота.
Помислете за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого. Спомнете си за изживяното, но споменът да не е като спомените от обикновения живот, които все повече избледняват и изчезват. Спомнете си за това по такъв начин, че споменът във Вас да е толкова жив, колкото в момента, в който приятелят Ви е стоял пред Вас по време на изживяването. В обикновения живот често сме полуспящи. Това, което сме преживели сърдечно, постепенно отслабва и излинява.
Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота.
Тази жива картина на отминалия ни живот изживяваме в рамките на няколко дни.
към текста >>
249.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яс
нота
на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности.
И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>
– „Една несравнима културна пъл
нота
, едно разгръщане на живота в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
Само че не се разбира, че това произлиза тъкмо от тази особеност на петата следатлантска епоха и нейното изискване: формирането на съзнателната душа. Това изобщо не се забелязва, въпреки че авторът разглежда нещата с напълно открито сърце. Тъкмо за това става въпрос. Казва се: „Забележително е, че при нашето описание започваме от житейската радост,35 от радостта от съществуването, проследявайки развоя на нашето време, за да достигнем накрая до описанието на дълбоката вътрешна душевна нищета. Това, което тук изживяваме в малкото, нашето време го прави в голямото.“ Под „малкото“ той има предвид мястото, където живее.
– „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на живота в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
И заедно с това е налице душевна нищета, постоянно разрастваща се и обхващаща цели слоеве на обществото.“
към текста >>
250.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яс
нота
, когато се разглеждат повтарящите се земни животи.
Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба. В тази дума се съдържа много, изключително много.
Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи.
Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек. Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък. Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина.
към текста >>
251.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така ние виждаме, че се нуждаем от яс
нота
относно наличието на тази житейска лъжа.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
към текста >>
252.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На тези хора им липсва яс
нота
в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ! ", то на викащия за помощ се казва, че вършел нещо неправомерно, понеже не се оставил доброволно да бъде заклан. От подобно естество са и някои оценки, които се правят понастоящем. В това отношение човек може да се сблъска с най-невероятни неща. Добронамерени, благоразположени хора, които в обикновения живот никога не биха преценявали по такъв начин, дават оценки от подобен род относно политически неща, за които не знаят нищо.
На тези хора им липсва яснота в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
към текста >>
253.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яс
нота
относно взаимовръзките в света.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар.
В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
254.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Съществува обаче пълна яс
нота
, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
Никой естествено не е толкова неразумен, за да твърди, че господството на Запада ще трае вечно, защото никой сериозен ученик на окултизма няма да го повярва.
Съществува обаче пълна яснота, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
към текста >>
255.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банк
нота
в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си.
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже.
Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си.
И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях. Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>
При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче праз
нота
.
"След освободителите на Италия бяха дошли грабителите на Италия; не само техните синове бащите ни, но и техните внуци нашите по-големи братя. Героичната традиция на въздигането беше изчезнала и ни каква идея не възвисяваше новото поколение.
При най-добрите религията беше потънала, оставяйки обаче празнота.
При другите тя беше привичка. Изкуството се люшкаше в едно сетивно и естетическо упоение без основа и вяра; от Кардучи, четен от папата, с глътка тосканско вино и с една каруцарска пура се премина към сегашното Евангелие на по-големия брат Д'Анунцио, облечен по последна мода, натъпкал джобовете си с бонбони женкар и суетен самохвалко."
към текста >>
256.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си
нота
, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази
нота
пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение.
Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум.
Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет.
към текста >>
257.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Яс
нота
та по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици.
Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>
258.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*225. Съвместната
нота
от 30 декември 1916 г.
*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г.
на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември). В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
към текста >>
В
нота
та между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г. на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември).
В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
към текста >>
259.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С яс
нота
и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина.
Това е, скъпи мои приятели, което трябва да дойде: на дейна любов трябва да се учим, внимателни за изискванията на деня.
С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина.
Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
към текста >>
Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яс
нота
, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
Това е, скъпи мои приятели, което трябва да дойде: на дейна любов трябва да се учим, внимателни за изискванията на деня. С яснота и без предубеденост трябва да виждаме фактите, за да постигнем тази обективност, която е необходима днес, и която е толкова трудно достижима за мнозина.
Може би в това ще успеят да ни помогнат, внасяйки яснота, нашите чуждестранни приятели, които чуват тези думи.
към текста >>
260.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Трябва с яс
нота
да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота. Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането.
Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането.
И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яс
нота
: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм.
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
261.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яс
нота
е действал импулсът на Христос.
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала.
За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>
Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яс
нота
, които по-късно се обработват.
Миналото е редом до починалия. Картината на събитията стои пред него. Времето наистина се превръща в пространство. Миналото не си е заминало, то остава, то е възприемаемо. След това починалата отново се потопи в състояние на обща зашеметеност, и мина доста време, докато се появи ориентировка.
Появяват се такива моменти, може да се каже, – моменти на яснота, които по-късно се обработват.
След това отново настъпва потапяне във всеобщото заливащо съзнание, докато не настъпи пълното ориентиране.
към текста >>
262.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пъл
нота
.
Най-важните факти от духовния свят могат да се предадат само в образи. Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят. Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него. Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят. И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос.
Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота.
Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени? Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях.
към текста >>
263.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яс
нота
.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение.
Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота.
Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>
Яс
нота
е нужна преди всичко по отношение на най-важното.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота.
Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното.
И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>
С два факта може да бъде внесена яс
нота
по този въпрос.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И, например, тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност, като Елена Петровна Блаватска /бележка 49/.
С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
към текста >>
264.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяс
нота
, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература.
И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яс
нота
и сила в своите съждения.
Това, което се разигра във връзка с войната в тези масонски ордени, някога ще оглави листата на рибарските истории. За германските масони може да се каже само едно: или те са настрани, или играят ролята, така да се каже, на глупака. Живеейки в братство с другите масони, те успяха нищо да не забележат. И това е най-доброто, да, най-доброто, което може да се каже за тях. Не трябва да се мисли, че това, което действа тук, остава без въздействие върху нашата, така наречена, култура.
Но тези лоши влияния могат да действат и живеят само дотогава, докато има хора, които не искат да насочат поглед към духовните светове и да внесат яснота и сила в своите съждения.
към текста >>
265.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яс
нота
, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки.
Спекулирайки с въпиющата неосведоменост и с нежеланието за отказ от удобството на тази неосведоменост, се пускат в ход всевъзможни нелепи измислици, например, че следвайки указанията, ставаш зелен или син, особено краката. И тези, които при всеки случай са готови да си изсмучат езотеричното от пръстите, приемат тази нелепица. От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти.
Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки.
Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение. А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
към текста >>
266.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яс
нота
.
Естествено изниква въпросът, не може ли да бъде даден конкретен пример за човек, типичен за нашия век, достигнал солидна възраст и останал в душевното си развитие на нивото на 28-годишния? Разбира се, ако днес се даде такъв пример – в свят, нищо не искащ да знае за действащите в развитието на човека духовни закони, ще ти се присмеят като на глупак.
Но тук, между нас, където вече толкова много сме говорили за духовното, може и да може да бъде казано нещо съвсем конкретно, за по-голяма яснота.
Защо да не може духовният изследовател да отговори конкретно на своите приятели, желаещи по-дълбоко да вникнат в характерните черти на своята епоха?
към текста >>
267.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яс
нота
.
Това е повърхностно наблюдение. Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години.
Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
Вече много пъти съм посочвал много важния отрязък от време – 1879 година, и че той представлява завършек на това, което в течение на четиридесет години се е разигравало в духовния свят. Да приложим сега закона, за който току що ви говорих. 1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия.
към текста >>
Днес е трудно да се стигне до яс
нота
по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно.
Днес е трудно да се стигне до яснота по тези въпроси, тъй като чувството за Истина го няма, за да се съди за всичко безкомпромисно.
И този, който признава величието на Сократ, не трябва да приема постановките на Мошковски.
към текста >>
268.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това принадлежи към задачите на духовната наука – да внесе яс
нота
в това, което представлява съвременният, така наречен, духовен живот на хората.
Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл. Но хиляди и хиляди хора преминават покрай тази нелепица и понятие си нямат, че подобни нелепици разлагат съвременното мислене, и че ако то се разложи, ще разделя хората и все повече ще ги откъсва от действителността. От такова мислене и такива идеи никога няма да стигнем до познание за някакви социални или етични, или политически структури.
Това принадлежи към задачите на духовната наука – да внесе яснота в това, което представлява съвременният, така наречен, духовен живот на хората.
към текста >>
Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яс
нота
, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка.
Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си.
към текста >>
Те трябва да се научат да достигат до яс
нота
та със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си.
Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота. Хората проспиват това, което се намира пред очите им. Да обвият всичко в мъгла – това е именно стремежа на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти. Те ни уверяват, че именно те водят към действителността. Но те ни отдалечават от действителността.
към текста >>
269.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това показва с цялата яс
нота
, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо?
към текста >>
Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яс
нота
.
Две крайности противостоят във външния свят – но много такива крайности противостоят една на друга: – уилсънизъм и троцкизъм или ленинизъм, наречете ги както искате. Те и двете противостоят, породени от бездуховния мироглед, от бездуховния, измислен мироглед. Задача на човечеството е да види, че всичко, което води до уилсънизъм или до ленинизъм, трябва да бъде изкоренено. Ленинизмът и уилсънизмът са широко разпространени навсякъде; те са разпространени много широко, само че това не се забелязва. Но действителността трябва да може да се гледа в очите.
Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота.
Днес е жизнено необходимо за човечеството ясно да вижда, ясно да гледа на обкръжаващия свят, да вижда ставащото, да не го проспива. Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа. Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
към текста >>
270.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яс
нота
, е била така насочена.
Този възглед, който успях да установя, съществува още от 80-те години на XIX в. – възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти.
И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена.
Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
към текста >>
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яс
нота
по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г.
към текста >>
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яс
нота
показаха своята несъстоятелност.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли.
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
към текста >>
В Австрия с цялата си яс
нота
се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли. Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм.
Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук. В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго.
към текста >>
Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яс
нота
в обърканите съвременни представи.
И когато вземете всичко това предвид, тогава, моля ви, прочетете това, което написах в "Размисли по време на война", които напълно обмислено съпроводих с подзаглавието: "За германците и за тези, които не се смятат за длъжни да ги ненавиждат". Всяка подробност там е премислена. Моля ви от тази гледна точка да обмислите това, което тогава написах. Работата не е в оценката от позицията на обикновения морал, на виновност или невиновност; тези неща трябва да се разглеждат от висотата на историческите дела, изключително трагични дела, когато можем да говорим за историческа необходимост и за тях не трябва да се дрънка от тесногръди позиции. Тези неща са много по-сериозни, отколкото се съди за тях днес и от едната, и от другата страна.
Въпреки това те са такива, че обезателно трябва да станат известни на света, за да бъде внесена най-накрая яснота в обърканите съвременни представи.
Но в съвременния свят няма възможност да се говори за тези неща, без думите ти да не бъдат изкривени и оклеветени.
към текста >>
271.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска
нота
от Рим*7.
Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим*7.
Трябваше ли да се съглася с нея? този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век. Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат.
към текста >>
272.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яс
нота
и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Ето кое е общочовешкото потъване в железните необходимости, скъпи мои приятели. Стремежът към удобство би могъл да възрази: Добре, след като е така, аз няма да ползвам електрическия транспорт и може би ще стигна по-далеч и т.н. Обаче всичко това би било безсмислие, едно истинско безсмислие.
Защото тук не става дума да се избягват определени въздействия; тук става дума за това да извоюваме яснота и разбиране спрямо железните необходимости в еволюцията на човечеството.
Културата не може да се развива в една устремена неизменно нагоре линия; тя може да се развива само в редуването на възходящи и низходящи фази.
към текста >>
273.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яс
нота
на съзнанието.
Естествено, за целта трябва да бъде внесена преди всичко обърканост във възгледите, в светогледите на хората; преди всичко трябва да бъдат деформирани техните понятия, техните представи.
Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието.
Точно в тази област от живота се подготвят бъдещите събития.
към текста >>
274.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Трябва да насоча вниманието ви и към това, да не се заблуждаваме сами, а да сме наясно, че е необходима извънредна яс
нота
, когато искаме да работим за антропософски ориентираната духовна наука.
Това, разбира се, не пречи да им обръщаме внимание, защото те са важни и съществени.
Трябва да насоча вниманието ви и към това, да не се заблуждаваме сами, а да сме наясно, че е необходима извънредна яснота, когато искаме да работим за антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яс
нота
и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
Всички тези неща са гротескни за днешните хора. Но това, което е гротеска при тях, трябва, естествено, да стане известно на хората, ако определени неща следва от вредни да се превърнат в благотворни. Каква е ползата, ако само се заобикалят? Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на живота предприема за откриването и разбулването» и т.
н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яснота и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
към текста >>
275.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яс
нота
та на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята.
Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела. В тях той живее точно така, както ние живеем сред растителния свят, само че с растителния свят не сме така близко свързани, както мъртвият е свързан с нашите чувства, афекти, с нашите волеви импулси. Той продължава да живее във всичко това.
към текста >>
276.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Относно думата „Бог“ цари пълна неяс
нота
.
В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително. Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично.
Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота.
Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума. А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане. Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз. Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае. Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това.
към текста >>
Точно поради факта, че естественонаучните понятия, тясно свързани с мозъка, владеят настоящето, нашето мислене в настоящето се характеризира с ограниченост, с тес
нота
.
Нашите настоящи понятия са свързани предимно с физическия мозък и оттам мисленето на съвремието има известна особеност.
Точно поради факта, че естественонаучните понятия, тясно свързани с мозъка, владеят настоящето, нашето мислене в настоящето се характеризира с ограниченост, с теснота.
Защото това, което е обвързано предимно с нашия мозък, е най-ограниченото мислене. Духовната наука трябва да освободи мисленето от мозъка, трябва да приведе мислите в движение. Днес се опитахме да поставим пред душата си редица мисли, които са лесно подвижни мисли, разширяващи хоризонта.
към текста >>
Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, тес
нота
та, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука.
Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност.
Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл. Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа. Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
277.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва праз
нота
та на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
Той говори за свръхсетивния свят така, че човек вижда, че този мъж знае какво означава да се говори за него. Той говори за демони така, както говори за познатите му хора. Например говори за демоните така, че казва: „Попитайте демоните дали Христос, този, за когото християните твърдят, че е истински бог, наистина е истински бог! Изправете пред един истински християнин някой обсебен, чрез когото говори някой демон и ще видите, че ако наистина го накарате да заговори, той ще ви признае, че сам е демон, защото казва истината.“ Тертулиан знае, че демоните не лъжат, когато ги питат. „Но когато християнинът ги запита правилно, демоните също ще ви кажат, че Христос е истинският Бог.
към текста >>
278.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пъл
нота
, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката). Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще. Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
279.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да си представим за яс
нота
– за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия.
Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
Да си представим за яс
нота
, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
280.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но до пълна яс
нота
относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти.
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора.
Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти.
В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени. Първото е абсолютно вярно. Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума. Те въобще не са си представяли, че могат нещо друго, освен да интерпретират света.
към текста >>
281.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пъл
нота
на живота.
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят. Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
282.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И както би могло да има неяс
нота
в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяс
нота
във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>
283.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пъл
нота
.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух.
Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота.
Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят.
към текста >>
284.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яс
нота
на битието във втората половина на живота.
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
285.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Един лъч от светлина действително може да породи яс
нота
в онзи ретроспективен поглед към времето, какъвто вчера ние отправихме, за да вникнем, така да се каже, в негативната страна на нещата, задавайки си въпроса, който и досега често пъти ни е вълнувал: Каква е по-дълбоката природа на онези импулси, които тласкат съвременното човечество в такива катастрофални събития и – което е дори още по-важно – защо те докарват душите до такова катастрофално състояние, чиито признаци днес се проявяват съвсем ясно?
Един лъч от светлина действително може да породи яснота в онзи ретроспективен поглед към времето, какъвто вчера ние отправихме, за да вникнем, така да се каже, в негативната страна на нещата, задавайки си въпроса, който и досега често пъти ни е вълнувал: Каква е по-дълбоката природа на онези импулси, които тласкат съвременното човечество в такива катастрофални събития и – което е дори още по-важно – защо те докарват душите до такова катастрофално състояние, чиито признаци днес се проявяват съвсем ясно?
към текста >>
Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна праз
нота
.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път.
към текста >>
286.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яс
нота
.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
Докато в най-светлата яс
нота
на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо изгревът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще.
Искам да Ви приведа още един характерен признак, за да разберете пълното значение на този въпрос. Всъщност цялото математическо проникване на света, каквото то възниква чрез Галилей, Джордано Бруно, произхожда от този по-дълбок слой на съзнанието. Четири и половина столетия изтекоха, откакто ние усвояваме това, четири и половина столетия, откакто ние полагаме усилия да внесем този ариманически елемент в нашето човешко мислене и чувствуване.
Докато в най-светлата яснота на съзнанието светеше последният отзвук от културата на мистериите в гръцкото мислене, в най-долния, в най-тъмния слой на нашето съзнание се намира първо изгревът на онова, което трябва да достигне своето химборасо /своята върхова точка/ едвам в бъдеще.
Това трябва да излезе на повърхността.
към текста >>
287.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яс
нота
, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред.
Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката.
към текста >>
288.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За искрени и стремящи се към яс
нота
духове това е едно второстепенно опасение.
"Отговорът на този въпрос не е решаващ за съдбата на марксизма.
За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение.
Макар и слънцето да угасне, хората би трябвало да се оправят по-лесно в тъмнината, отколкото да изпуснат една блуждаеща светлина на слънцето".
към текста >>
289.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яс
нота
върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение.
Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение.
Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя. Те не знаят, че избягвайки в едно абстрактно духовно царство, намират именно не Духа, а луциферическата област. И много от това, което днес се нарича мистика, което днес се нарича теософия, е едно търсене на луциферическата област. Защото само знанието за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен стремеж на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ стремеж към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
към текста >>
290.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото ако си представите схематично главата, Вие трябва да си представите: нейното възходящо развитие е преминало вече в едно отиващо назад развитие; тук има една праз
нота
/Вих рис.
Ако целият наш организъм моля да ме разберете сега добре бих имал същата организация както нашата глава, ние непрестанно трябва да умираме. Ние живеем само чрез онова, което е жизнена сила в останалия организъм и постоянно е изпращано в главата. Силите, чрез които накрая умираме, царуват в нашата глава, намират се в нашата глава. Главата е едно непрестанно умиращо същество, тя се намира в едно обратно протичащо развитие. Ето защо душевно-духовното естество може да добие своето развитие в главата.
Защото ако си представите схематично главата, Вие трябва да си представите: нейното възходящо развитие е преминало вече в едно отиващо назад развитие; тук има една празнота /Вих рис.
№ 14/.
към текста >>
И в праз
нота
та, и в праз
нота
та, в непрестанно разрушаващата се част прониква душата и духът.
И в празнотата, и в празнотата, в непрестанно разрушаващата се част прониква душата и духът.
Това е буквално вярно. Чрез нашата глава ние носим душа и дух поради това, че нашата глава се намира вече в едно умиращо развитие. Това значи, в нашата глава ние непрестанно умираме. И унтертонът на волението /волята/, който е свойствен на мисленето, се намира в нашата глава. Обаче този унтертон на волението е един постоянен подем, един постоянен импулс към умиране, към побеждаване на материята.
към текста >>
291.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яс
нота
; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм.
цивилизация ние имаме трите нишки, работещи хаотично. В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от Мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на Духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим. Духовните неща бяха взети от изтока.
В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм.
Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията.
към текста >>
Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яс
нота
; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яс
нота
.
На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата.
Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>
Но трябва да бъдем напълно съзнателни за всичко, което е срещу нас, когато правим опити да достигнем това ясно мислене, и че измежду многото други неща имаме срещу нас и човешката любов към лес
нота
та.
В нашата епоха ясното мислене трябва да обхване цялата Земя. Трябва да се направи всичко, за да се помогне за победата на ясното мислене.
Но трябва да бъдем напълно съзнателни за всичко, което е срещу нас, когато правим опити да достигнем това ясно мислене, и че измежду многото други неща имаме срещу нас и човешката любов към леснотата.
Ние трябва да отклоним себе си от навика да се грижим за удобството на хората. Тъй като човечеството се нуждае от Духа, и триумфът на Духа не се докарва от удобните пътища, по които толкова често се върви днес. Днес хората се борят срещу навлизането на Посвещението с най-забележителни средства.
към текста >>
292.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пъл
нота
та и сериозността за философските методи.
Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи.
В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер.
към текста >>
Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пъл
нота
та на Щайнеровото духовно познание.
Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад.
Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание.
Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер. В това училище "Антропософията ще бъде художествения метод на образование"." Онези, които се подиграват и стъпкват в прахта пожеланото от духа, със сигурност няма да умрат от глад дори в тези тежки дни.
към текста >>
293.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна праз
нота
да празнуваме нашите Коледи.
Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза. Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение. Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество?
Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи.
Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
294.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ние трябва с пределна яс
нота
да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
295.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яс
нота
и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
296.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яс
нота
и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас.
Безцветните мисли не могат до родят нищо. Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е. да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така.
към текста >>
297.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Точно този опит който всеки може да направи при пълна яс
нота
на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
към текста >>
298.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако не се зачитат тези неща, няма да се разбере откъде произтича днес в нашия начин на активиране, цялата възможна неяс
нота
, всичко, което тук е противоречиво.
Това е основното противоречие на нашата епоха. Това е нещото, върху което трябва да се привлече вниманието.
Ако не се зачитат тези неща, няма да се разбере откъде произтича днес в нашия начин на активиране, цялата възможна неяснота, всичко, което тук е противоречиво.
Но в днешната епоха, вкусът към удобство не оставя хората да постигнат виждането на тези неща. Помислете, кога това, което е казано днес за световните събития ще стане история хората, на бъдещия свят ще имат в ръце тази история! Мислете ли, че ще разполагат с достатъчно истини! Със сигурност не! Но за нас така е правена историята.
към текста >>
299.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яс
нота
и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
Този, който искайки да започне с една метафизична яс
нота
, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината.
Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината.
към текста >>
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яс
нота
та върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня. Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня!
Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яс
нота
, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
300.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако външната история не говори за тях, това просто е една праз
нота
на външната история.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота.
Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
301.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яс
нота
за света на хората, света на човешките души, в който той започва да живее.
И така, човек може да има, например, следната опитност: имам връзка с това човешко същество, лилиите ми го казват, розите ми го казват, защото силата на розите, силата на лилиите, силата на лалетата именно ме тласна към него.
Цялата Земя става, така да се каже, една книга, която ви дава яснота за света на хората, света на човешките души, в който той започва да живее.
към текста >>
И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яс
нота
за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание.
И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
към текста >>
302.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яс
нота
в душите ви.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук.
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>
И под душевна яс
нота
имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>
303.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Но има нужда и от нещо друго: отказ да се делим едни други поради това, е дадено впечатление за неяс
нота
, и желание да се съберем и говорим .
Защото то посочва, че онова, което днес може да се нарече опитност за младежта, лежи дълбоко в душата, и забележителното е, че тази опитност не може непременно да бъде изразена в ясни думи. В епохата на интелигентността са били изговорени толкова много ясни думи! Това, което има значение е, че трябва да стигнем до опитности. И тогава тази неспособност да намираме чисти форми на изразяване ще бъде разпозната като неизбежна. Правото да продължиш в състояние на неопределеност се изисква практически.
Но има нужда и от нещо друго: отказ да се делим едни други поради това, е дадено впечатление за неяснота, и желание да се съберем и говорим .
към текста >>
Всеки крещи в ухото на другия собстве
нота
си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече.
Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия. Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия.
Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече.
Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
304.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яс
нота
та за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
305.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яс
нота
взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала.
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пъл
нота
та на нашия живот.
В нашата памет се намират само картини. Помислете колко малко е това, което остава като спомени от събитията, които сме изживели. Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава. Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме.
Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот.
Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане. Там е способността да си спомняме, така че всъщност тя ни представя нашето битие. Това, което на Земята ни дава плът и кръв, между смъртта и новото раждане ни дава способността да си спомняме. Там споменът е пълноценен и силен - ако мога да употребя този израз за духовното, той се нуждае от плътта и става слаб.
към текста >>
Какво участие има любовта, също и физиологично в това, което в дишането се превръща в говорене и пеене, ясно свидетелства, че през втората жизнена епоха, когато любовта се проявява физиологично, при мъжкия пол дори най-напред се появява вътрешната пъл
нота
на тона (тембъра); това идва отдолу.
Но от главата произлиза същата способност, която вътрешно душевно дава спомените, навлизащи в определен смисъл в звука и в тона. Това идва отгоре. И сигурно не можете да си представите някое същество да говори без да може да си спомня. Ако постоянно бихме забравяли какво се намира в звука или в тона никога не бихме могли да говорим или да пеем. Именно въплътеният спомен е това, което лежи в тона или в звука.
Какво участие има любовта, също и физиологично в това, което в дишането се превръща в говорене и пеене, ясно свидетелства, че през втората жизнена епоха, когато любовта се проявява физиологично, при мъжкия пол дори най-напред се появява вътрешната пълнота на тона (тембъра); това идва отдолу.
Тук имате двата елемента заедно. Отгоре имате това, което физиологично лежи в основата на спомена, а отдолу - това, което физиологично лежи в основата на любовта, те изграждат говорния и пеещия тон. Тук имате взаимната дейност. В известна степен това е едно дишане, протичащо през целия живот. Както вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис, така в нас се свързва силата на спомена със силата на любовта, срещат се в говора и в тона.
към текста >>
306.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За да опазим яс
нота
та на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
307.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Говоря всичко това не за друго, а за да внеса повече яс
нота
в самото Антропософското Общество, макар че лесно мога да си представя как мнозина от Вас биха си казали: ето, работата с Антропософското Движение не върви добре и сега трябва да се залага повече на Движението за религиозно обновление.
И ако на времето аз бих говорил по друг начин за тези неща, едва ли щях да съм в състояние да окажа помощ на новото религиозно Движение. То впрочем трябва да остане в своите първоначални рамки.
Говоря всичко това не за друго, а за да внеса повече яснота в самото Антропософското Общество, макар че лесно мога да си представя как мнозина от Вас биха си казали: ето, работата с Антропософското Движение не върви добре и сега трябва да се залага повече на Движението за религиозно обновление.
към текста >>
308.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Квинтата за него е някаква праз
нота
.
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика». Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено.
Квинтата за него е някаква празнота.
Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота. Квинтата е станала празна, защото Боговете са отстъпили от човека.
към текста >>
Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - праз
нота
.
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика». Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота.
Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
Квинтата е станала празна, защото Боговете са отстъпили от човека.
към текста >>
309.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяс
нота
относно процеса на оплождането на растенията.
Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията.
Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Така Духовете на Огъня са носители на топлината.
към текста >>
310.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яс
нота
върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта.
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото?
към текста >>
311.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но не може да се отрече това се представя с цялата яс
нота
на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза.
Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество. Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яс
нота
нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма.
Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яс
нота
, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр.
Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията.
Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни. И Антропософията съдържа в себе си всички импулси за едно истинско пробуждане на културата, за едно истинско културно събуждане на хората!
към текста >>
312.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яс
нота
за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Виждате ли, именно ученикът в ефеските Мистерии е можел по правилен начин - тъй като това се е изисквало в тази древност - да приеме в своята душа, в своето сърце това, което е могло да внесе яснота за праначалото, когато Словото, Логосът е тъкал в качеството на същност на нещата.
Той е можел да побере това, защото е бил подготвен, облагородявайки и повдигайки своята човечност - с това, че е можел да се чувства като покров на малкия отблясък на мировата тайна, която е стояла в неговото собствено звучене на речта.
към текста >>
313.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пъл
нота
- вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пъл
нота
, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пъл
нота
, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
към текста >>
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пъл
нота
и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят. Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят. И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят.
Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
Следователно ученикът бил близо до това, на прага на познанието да дойде до усещането, че вътрешната радостна пъл
нота
на душата трябва да бъде достигната като изключение от това, което на слабия, привързан към физическото тяло човешки стремеж, изглежда като горещо желана истина тук, във физическия свят.
Следователно ученикът бил близо до това, на прага на познанието да дойде до усещането, че вътрешната радостна пълнота на душата трябва да бъде достигната като изключение от това, което на слабия, привързан към физическото тяло човешки стремеж, изглежда като горещо желана истина тук, във физическия свят.
Ученикът вече имал усещането, че от другата страна на прага всичко изглежда по-различно, отколкото от тази страна и че много от това, което тук, от тази страна на прага е ценно, се превръща в безполезно от другата страна на прага и че даже такива неща, като познание и истина, изглеждат съвсем по друг начин от другата страна на прага.
към текста >>
Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яс
нота
.
Всичко това преживявал всеки ученик в абсолютна самота. Вътрешното му преживяване е било толкова силно, че външното му зрение преставало да функционира. То вече не действало. След някое време той вече не виждал статуите.
Но в мястото, накъдето гледал, той четял написано като с огнени писмена нещо, не външно-физическо, но видимо от него с потресаваща яснота.
Там, където той по-рано виждал главата на статуята на познанието, той четял думата Наука, а там, където виждал главата на другата статуя, четял думата Изкуство.
към текста >>
314.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яс
нота
се появява тричленното развитие.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>
Аз казвам: с цялата яс
нота
пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>
Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яс
нота
именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
към текста >>
315.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яс
нота
на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта. А на кандидата те даваха да разбере, че сега, след като бъде положен в ковчега, той ще изживее същото, което изживява всеки човек в първите три дни след своята смърт.
И замисълът беше така успешно довеждан до своя край, че кандидатът за Посвещение действително минаваше при това в една значителна яснота на съзнанието през опитностите, които има всеки човек в първите три дни след смъртта.
към текста >>
316.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
И тъкмо в тези ефески Мистерии, на окултните кандидати се даваше едно учение, което с най-голяма яс
нота
им откриваше онези тайни на Луната, за които стана дума вчера.
И тъкмо в тези ефески Мистерии, на окултните кандидати се даваше едно учение, което с най-голяма яснота им откриваше онези тайни на Луната, за които стана дума вчера.
към текста >>
317.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пъл
нота
та на духовността.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
318.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яс
нота
да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш.
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>
319.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пъл
нота
та на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска.
Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер.
С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание. Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>
320.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ние трябва да си представим с цялата яс
нота
тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно.
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността. И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74).
Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно.
Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини. Започва епоха, която често съм описвал като епохата на Михаил. Днес искам да я охарактеризирам като епоха, в която човек, ако иска да остане при своя стар материализъм, - а голямата част от човечеството желае това, - неизбежно пада в страшна пропаст; пред него няма никакъв друг път, освен да се спусне и да стане подчовек, той просто не може да се задържи на човешкото равнище. За да се задържи на човешко равнище, той трябва да отвори своите сетива за духовните откровения, които отново се приближават от края на XIX век. Сега това е абсолютно необходимо.
към текста >>
Нашата задача е да възприемем в цялата му пъл
нота
потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините.
Многократно съм ви говорил по различни поводи, как новият духовен живот започнал в края на 70-те години на XIX век и как, започвайки от този повратен момент на столетието, той се разраснал все повече и повече.
Нашата задача е да възприемем в цялата му пълнота потока духовен живот, изливащ се върху нас от висините.
Защото сега се намираме в такъв период, който обозначава истинския преход към духовното разкриване на човечеството. И ако ние не осъзнаем тези удивителни връзки и това, колко дълбоко настоящето е свързано с миналото, тогава ще се окажем наистина слепи за важните събития, които стават около нас в духовния живот на нашето време. И повечето хора от нашето време непробудно спят по отношение на най-важните събития. Но в това се и състои задачата на антропософията – да пробуди човека от сън.
към текста >>
321.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В бъдеще ще има яс
нота
по отношение на това, как в действителност стоят нещата.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата.
Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
322.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яс
нота
.
Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота.
към текста >>
323.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Хората казват това, като че биха го казвали «ад
нота
м» /като забележка/, а това е именно ужасното.
Без съмнение имаше хора, които бяха въодушевени от тази «Философия на несъзнателното». Обаче когато говорят за подобно нещо, не личи, че те са обхванати така дълбоко от него. Подобно нещо може да се каже! Наистина е нещо мощно, когато може да се каже нещо подобно!
Хората казват това, като че биха го казвали «ад нотам» /като забележка/, а това е именно ужасното.
към текста >>
324.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И точно тогава с най-голяма яс
нота
се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота.
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното.
Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
към текста >>
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яс
нота
, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
към текста >>
325.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яс
нота
и нагледност.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
към текста >>
326.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пъл
нота
не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пъл
нота
и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност. И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството.
И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur.
– Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>
327.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яс
нота
, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога.
Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
към текста >>
328.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Схоластиката, борбата на човека за добиване на яс
нота
върху разливащата се върху Земята интелигентност.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие.
Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност.
В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил.
към текста >>
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яс
нота
върху тези отношения.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа.
Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения.
В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря.
към текста >>
329.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яс
нота
по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
Това, което беше живяло там несъзнателно, така че заобикаляйки ума беше внесено в действията на организма и беше живяло в много отношения като едно благочестиво християнство, което не достигаше до яснота по отношение на самото себе си, то застави тези хора да си зададат въпроса: - Защо сме християни?
- понеже това, което е несъзнателно в един земен живот, става с една степен по-съзнателно в следващия земен живот.
към текста >>
От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяс
нота
се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство.
От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда.
Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
Понеже то разпростря неяс
нота
върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта.
Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
330.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яс
нота
относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яс
нота
относно нейния смисъл.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл.
Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното.
към текста >>
Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яс
нота
относно тези отношения.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил.
Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения.
Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното. Онова, което са свръхсетивни факти, мога да го резюмирам само в образи, в имагинации. То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно.
към текста >>
331.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яс
нота
този спор.
Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор.
В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии. Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
към текста >>
332.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яс
нота
по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот.
Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб. Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
към текста >>
Това именно е, което възпрепятства яс
нота
та на преценките.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така?
Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
333.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пъл
нота
та на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
334.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яс
нота
в това отношение.
И тогава ние оставяме тази душа на Юлиан Отстъпника в нейния земен живот и с най-голям интерес я проследяваме като индивидуалност в духовните светове. Но тук имаме нещо неясно.
Нещо неясно обгръща тази душа и само чрез най-интензивно усърдие можем да успеем, да стигнем до яснота в това отношение.
В Средновековието върху много неща съществуват възгледи, които винаги са легендарни, които обаче съответстват на действителните събития. Аз вече споменах, колко адекватни, колко отговарящи на действителни събития - макар и естествено легендарни, - са митовете, легендите, които са били свързани с личността на Александър. Колко жив се явява животът на Александър още в описанието на свещеника Лампрехт! Това, което продължава да живее от Юлиан, то продължава да живее така, че винаги можем да кажем: Всъщност то иска да изчезне при разглеждането на човека. И когато го проследяваме, ние трябва да полагаме най-големи усилия да останем върху него с духовния поглед.
към текста >>
335.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една праз
нота
в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
към текста >>
336.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в тес
нота
та.
Те вярно си отбелязват това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята. След това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето. В областта на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, действали, направили в минали съществувания. Ние влизаме в съществата на висшите йерархии, в тяхната дейност, в техните дела и сега се намираме в Космоса. Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса.
Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата.
Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни произведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните същества, включваме се в делата на божествено-духовните същества. Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
към текста >>
337.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но около нас вече е светло, прозрачна яс
нота
.
С поврата на времето между деветнадесето и двадесето столетие се случи извънредно много в духовно-физическото развитие на Земята. Това старите ориенталци го предчувстваха и говореха, че Кали Юга, мрачното време изтича с края на деветнадесето столетие и започва една светла епоха. Тя вече започна, само че хората не го знаят, понеже с тяхната душевност са заседнали още в деветнадесето столетие и представите в техните сърца и души продължават да вървят напред по навик.
Но около нас вече е светло, прозрачна яснота.
И ние имаме нужда само да се вслушаме в това, което иска да се прояви от духовния свят; ние можем да го доловим. И понеже младежката душевност е особено възприемчива, в края на века в младежките души се появява един неопределен копнеж по-точно да опознаят човека, да го разгледат по-интимно. Който е роден в тази епоха, около поврата на деветнадесето, двадесето столетие, чувства напълно инстинктивно: - Трябва много повече да се знае за човека, отколкото могат да кажат хората. - Човек живее и расте така и чувства инстинктивно, че трябва много повече да знае за човека, но никой не казва онова, което се очаква. - Човекът търси човека, прави се всичко възможно да се намери човека.
към текста >>
338.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с лес
нота
; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
339.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пъл
нота
онова, което Антропософията иска.
С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ.
Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска.
към текста >>
340.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яс
нота
, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
към текста >>
Ангелът на този човек също говори с голяма яс
нота
от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек.
Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно.
Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек.
към текста >>
341.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава в пъл
нота
та на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непъл
нота
, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване.
Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване.
към текста >>
342.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непъл
нота
, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване
Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване
към текста >>
343.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Когато става въпрос за яс
нота
относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер.
Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания.
към текста >>
Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яс
нота
.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята.
Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота.
Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яс
нота
мястото на Луната в Земната еволюция.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата.
И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция.
Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
344.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яс
нота
на мисълта във всяка област.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни.
За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яс
нота
.
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение.
към текста >>
345.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който схваща нещата така, не ще добие никога яс
нота
върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука.
Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух. На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>
346.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яс
нота
относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец.
Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
В момента, когато позна с пълна яс
нота
своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това.
В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
към текста >>
За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яс
нота
, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности.
За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>
347.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пъл
нота
на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване.
Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството. Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството. Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел.
Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване.
Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>
Обаче който се постарае да добие яс
нота
върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии.
към текста >>
348.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяс
нота
.
Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора. Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота.
Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота. Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата. Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н.
към текста >>
Той казва, че говорът си отмъщава при неяс
нота
та.
Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора. Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето. Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота. Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота.
Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата.
Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н.
към текста >>
349.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яс
нота
върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
към текста >>
350.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото ако искаме да стигнем тук до яс
нота
, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад.
Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система.
Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
към текста >>
351.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна праз
нота
.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
352.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яс
нота
.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма.
Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота.
Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи. Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>
353.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пъл
нота
и завършеност.
Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример.
Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност.
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне.
към текста >>
354.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто праз
нота
, но нещо съвсем друго.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго.
Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
към текста >>
355.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яс
нота
та на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност.
И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното.
към текста >>
356.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
И в тази област не би се стигнало до яс
нота
, ако хората не желаят да се доверят на това, да потърсят тази яс
нота
изцяло в духовната наука.
Началото дори не е едно социализиране на отношенията на властите. Толкова гротескно се случват днес нещата! Подобни неща дълго не могат да бъдат забравени, когато някой каже: Ленин трябва да управлява света. Но нещата днес стоят по този начин. Хората, които вярват, че притежават най-ясните понятия, имат най-изопачените.
И в тази област не би се стигнало до яснота, ако хората не желаят да се доверят на това, да потърсят тази яснота изцяло в духовната наука.
към текста >>
357.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
То идва от там, че в нашето възпитание съществува една праз
нота
.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това?
То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие. Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>
358.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яс
нота
относно тези три понятия.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия. За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот. Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал.
Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия.
Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения. Животът протичаше повече или по-малко несъзнателно, инстинктивно по отношение на това, което се разиграваше социално от човек до човек. От това време насам хората трябваше, тъй като в тази епоха се развива съзнаващата душа, да разсъжда ват все по-съзнателно и по-съзнателно върху социалните отношения. И така се разгърнаха всички възможни посоки и възгледи относно социалното човешко съжителство.
към текста >>
359.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яс
нота
за сметка на една пъл
нота
, на една съдържателност.
Изключително лесно е днес да изискваме ясно мислене от човека. Нямам никакви възражения върху ясното мислене. В наше време то отстои вече на векове от делата на Коперник, на Галилей6, такова едно ясно мислене е нещо, което се разбира от само себе си. Жалкото е само, че то все още не е станало нещо естествено и за най-широките кръгове от хора.
Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яснота за сметка на една пълнота, на една съдържателност.
Празните мисли лесно могат да бъдат ясни. Но в основата на цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни мисли, ясни мисли със съдържание.
към текста >>
360.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Пъл
нота
. Измършавялост. Хипохондрия.
Етерното тяло фантазни способности. Азов скелет във физическото тяло. Възпалителен процес. Изследване устройството на окото като път за възприемане на етерното тяло. Терапия на възпалителната тенденция.
Пълнота. Измършавялост. Хипохондрия.
Окото като възпалителен процес. Ухото като туморообразуващ процес. Изследване формирането на ухото като път за възприемане на астралното тяло. Розмарин и стимулиране на азовите сили. Арника и стимулиране на астралните сили.
към текста >>
361.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Мисля, че така най-добре ще постигнем някаква пъл
нота
, така както е възможно в рамките на този курс.
И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно. Чрез тази четвърта част на програмата, която обаче, както казахме, трябва да бъде вработена в другите три части, искам да постигна, да не си тръгнете от курса с чувството, че не сте чули може би тъкмо това, което сте желаели да чуете. Ето защо бих желал така да построя курса, че всичко, което ще изразите като въпроси, като желания, да бъде разгледано по време на курса. И така, аз Ви моля, по възможност до утре, или ако не може, до други ден, до този час да оставите своите бележки за желаното от Вас.
Мисля, че така най-добре ще постигнем някаква пълнота, така както е възможно в рамките на този курс.
към текста >>
362.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тук нещата ще добият яс
нота
, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване. В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>
363.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яс
нота
се проявяват в човешкото астрално тяло.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното.
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло.
Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
към текста >>
364.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Праз
нота
в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа.
Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия.
Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими.
към текста >>
365.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яс
нота
та на съзнанието.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете.
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката.
към текста >>
366.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако човек търси яс
нота
та при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях.
Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R. Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият живот. Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през ембрионалния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката. Всичко друго отстъпва на заден план.
Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях.
към текста >>
После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна праз
нота
в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
Виж виждате: на 3-та година стените на органите не пропускат астралната организация, в резултат на което се появяват гърчовете. С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на съзнание. Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната организация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение. Това напрежение продължава толкова дълго, колкото и гърчът.
После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
към текста >>
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна праз
нота
; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>
367.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яс
нота
повтаря главните черти от астралното тяло на майката.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
към текста >>
368.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яс
нота
върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения.
Виждате ли, в тази възраст има един съвсем особен вид закономерност във всичко, което действува в детето, в цялата непохватност, в цялата неориентираност, с които детето се проявява душевно, с които детето се движи, дължащи се на обстоятелството, че детето непрекъснато трябва да се приспособява към физическия свят, тъй като все още полунесъзнателно и съноподобно около детето живее онзи свят, в който детето всъщност все още е поставено, духовният свят.
Някога, когато медицината ще е добила своята правилна духовност, в това взаимно търсене между духовния и физическия свят през първите 7 години от живота, хората ще виждат истинските дълбоки причини за детските болести, и ние ще получим немалко яснота върху това, което днес, когато потърсим в медицинските трудове, го намираме само с голословни обяснения.
Това са само голословни обяснения, формални обяснения, които всъщност не ни отвеждат до никаква реалност.
към текста >>
369.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яс
нота
, до преглед ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин.
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яс
нота
в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>
Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяс
нота
в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение.
Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Това значи, че ние добиваме онази яс
нота
на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яс
нота
.
Обаче при това се установява нещо друго. Установява се, оказва се, че стигайки до такива ясни понятия, които развиваме в общение с природата, ние обединяваме вътрешно по отношение на понятията. Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден.
И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота.
Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия.
към текста >>
С яс
нота
та, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили.
Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден. И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота. Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието.
С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили.
И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света.
към текста >>
Стремим се към яс
нота
.
Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни.
Стремим се към яснота.
С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ.
към текста >>
С тази яс
нота
си съставяме един образ на света.
С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота.
С тази яснота си съставяме един образ на света.
Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята.
към текста >>
Стигаме до яс
нота
, обаче по пътя сме изгубили човека.
Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата.
Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека.
Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание! Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>
Аз извоювах яс
нота
, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание!
Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>
Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яс
нота
та.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието.
Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Съзнанието отново отхвърля тази яс
нота
.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
Съзнанието отново отхвърля тази яснота.
Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Тази математическа яс
нота
не може да бъде използувана.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота.
Тази математическа яснота не може да бъде използувана.
Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
370.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това е спомогнало за популярността на тази яс
нота
.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени.
Това е спомогнало за популярността на тази яснота.
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яс
нота
е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яс
нота
, ако искат да бъдат логически последователни.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота.
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>
Тогава той презира тази яс
нота
, чувствува, че приложена социално тази яс
нота
прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер.
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
И тогава той се обръща против всяка яс
нота
.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание.
И тогава той се обръща против всяка яснота.
Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
Тогава той се подиграва с всяка яс
нота
, както Щирнер се е подиграл.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота.
Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл.
Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яс
нота
на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яс
нота
на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
към текста >>
371.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
За да стигнем до пълна яс
нота
в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яс
нота
та, освен този на размисъла.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>
372.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яс
нота
.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
Той се нуждае от такава вътрешна яс
нота
именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яс
нота
, но се потопяваме в духовност.
Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие.
И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност.
Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот. Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
373.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една праз
нота
или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно.
Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места.
Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно.
Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено. Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
към текста >>
Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яс
нота
още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие.
Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите.
Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>
Хората се стремяха да стигнат до яс
нота
по отношение на три практически понятия.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия.
Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
към текста >>
Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяс
нота
та върху троичността: капитал, труд, стока.
В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия.
Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока.
И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго.
към текста >>
Яс
нота
в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
374.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тя може да се прояви в цялата си пъл
нота
в астматичните явления.
Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9].
Тя може да се прояви в цялата си пълнота в астматичните явления.
И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите последствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу. Моля ви да свържете това с други неща, които обикновено не стимулират към научно разглеждане, а е жалко, че не го правят.
към текста >>
375.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яс
нота
, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
376.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пъл
нота
са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Това се проявява само в пъл
нота
та на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции.
Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
377.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пъл
нота
.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления.
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота.
И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот. В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена. Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
378.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яс
нота
по отношение на самия човек.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим.
Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек.
Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яс
нота
по отношение на човека.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива.
Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
379.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Именно в това се проявява неяс
нота
та на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие. В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното.
Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
към текста >>
380.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пъл
нота
не трябва да си я представяме с два края, а с един край.
Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено. Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго.
Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край.
Другият край чисто и просто посредством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
към текста >>
381.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако гласът на говорителят имаше същата яс
нота
, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>
382.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пъл
нота
; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена. През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата.
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
към текста >>
Защото ако Демокрит си беше представил праз
нота
та по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
383.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яс
нота
в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи.
Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука. Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>
384.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яс
нота
.
Това е общото впечатление, което човек изпитва противопоставяйки на научните теории на един Гьоте тези и на всеки друг ботаник: у Гьоте има навсякъде живи идеи, изживени идеи; другите, въпреки че клетката, която изучават, е нещо живо, и трябва да насочат погледа си към живото, мислят и разсъждават като че клетките, вместо да живеят, са някакви неодушевени атоми. Но, както когато изучава клетката, човек не може да я вижда освен жива, навсякъде в техните разсъждения се промъкват идеи несъобразни с атомизма.
Истина е, че това, което характеризира много схващания на нашата епоха, е, че те са объркани и им липсва яснота.
към текста >>
385.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яс
нота
та, която е присъща на естествените науки.
Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки.
Но какво представлява този начален стадий, за който говорим?
към текста >>
Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери праз
нота
та, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза.
Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
към текста >>
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната праз
нота
.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота.
Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
Обаче в тази праз
нота
, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота.
Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа.
И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
386.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Редукционизмът, редуцирането на пъл
нота
та на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед.
Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt/ активно се противопоставя на това. Точно тези значителни постижения, които никой, който има собствени познания по предмета не може да оспори, доведоха до убеждението, че до истината се стига едва чрез познанието за веществата. Тези познания се раждат в научните лаборатории. Спечелените в миналото непосредствени възприятия и опитности в селското стопанство, въз основа на които почива цялото досегашно развитие, бяха приети за субективни и оттам за ненаучни. Че възприятието е субективно, а същността на „нещата сами по себе си“ наистина съществува, но не може да бъде опозната, твърдеше още преди едно столетие от висока философска позиция Имануел Кант.
Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед.
Може би за различните хора това не важи изцяло, но тези възгледи дадоха определена насока в развитието на науката в областта на селското стопанство и сложиха своя отпечатък, като повлияха на практиката в небивал до сега обхват.
към текста >>
387.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пъл
нота
от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му.
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пълнота от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му.
По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат. Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери. Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
към текста >>
388.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яс
нота
на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
389.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче навън, в отдалеченото мирово пространство е абсолютна чер
нота
, тъмнина.
Трябва да помислите как стои работата в далечината, в мировото пространство: та нали там уж е тъмно? Отдалеченото мирово пространство е тъмно. Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух.
Обаче навън, в отдалеченото мирово пространство е абсолютна чернота, тъмнина.
Така че ако стоим тук през деня, ние гледаме в тъмнина и би трябвало да виждаме черно. Но ние виждаме не черно, а синьо, защото всичко наоколо е осветено от Слънцето. Въздухът и водата, съдържаща се във въздуха, са осветени.
към текста >>
390.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва обаче да внесем яс
нота
; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим?
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим?
Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
към текста >>
391.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яс
нота
относно фактите.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите.
Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
392.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пъл
нота
и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас.
Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането.
Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост.
към текста >>
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яс
нота
, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят.
към текста >>
393.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яс
нота
в областта, касаеща летателните апарати.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати.
Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж. рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
към текста >>
394.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яс
нота
по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща. Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо. Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите.
Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека.
Това е много важно.
към текста >>
395.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук е необходимо да има яс
нота
за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят.
Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия.
Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия.
към текста >>
396.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Във всички разглеждани въпроси трябва да имаме яс
нота
, че въздействия от такъв род имат място навсякъде, но е недопустимо да ги сравняваме с въздействията, влияещи на хората.
Във всички разглеждани въпроси трябва да имаме яснота, че въздействия от такъв род имат място навсякъде, но е недопустимо да ги сравняваме с въздействията, влияещи на хората.
Иначе всичко ще ни се струва антропоморфно и няма да можем да си представим нищо по-различно от следното: ако човек вижда, значи и животното вижда. Но това не може да се твърди априорно. На вас може би ви се е случвало да видите следната картина, поне този, който е наблюдателен, би могъл да я види: представете си кухня, където е малко топло от печката. Котката, която охотно седи край топлата печка, свита на кълбо, спи със затворени очи. Но ако някъде под шкафа има мишка, която котката съвсем не може да види с очи, и тази мишка изпълзи навън, котката внезапно, без да отваря очи, се хвърля към нея, при това мога да ви гарантирам, че тя ще се хвърли право върху мишката, и преди да успеете докрай да разберете какво става, котката вече върви с мишката в зъбите.
към текста >>
397.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
С този пример вие можете с цялата яс
нота
да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата.
С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки.
Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
398.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яс
нота
относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
Съществува едно своеобразно зло - него особено изкусно го практикуват в Рим, - което се състои в това, че заради запазването на детския глас при момчетата, заради запазването на по-високия глас момчетата ги кастрират, тоест отстраняват им половите органи. Съществува знаменит момчешки хор с необикновено високи гласове. Виждате, че тук злото отива още по-далеч. Обаче всичко това се прави под маската на свещенодействието. Не знам, известно ли ви е това?
Такива неща също се правят и трябва да имаме пълна яснота относно това, че в света става нещо подобно; действително хората правят всичко възможно, за да експлоатират природата на човека и да излагат недъзите на показ.
към текста >>
В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме - това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пъл
нота
, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло.
Трето, това е плащът, наметалото, което се намята отгоре. Плащът, намятан отгоре, първоначално се намятал не само на плещите, но и отгоре на главата. В райони на някои страни можете да видите, че и досега правят така. Плащът се намятал над главата, така че той покривал и главата.
В наметалото е изразена идеята за всичко това, което идва от главата; престилката в по-голяма степен изразява волята, живееща в членовете на тялото; в ризата, която имаме - това само отчасти е запазено в жилетката, затова пък в одеждите на католическите свещеници ще го откриете в цялата му пълнота, - и така, ризата е гръдно облекло и това е особено изразено в женското облекло.
Разбира се, станали са значителни промени. Представете си плащ, намятан върху плещите и главата, прехвърлен на другата страна (вж. рис.); първоначално той е покривал главата. Ако плащът е бил червен, той е изглеждал много красиво. Този червен цвят е бил такъв, че никой не би се решил да го оскверни.
към текста >>
399.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
При човек, склонен към болезнена пъл
нота
, този призрак е бухнал от всички страни.
Това, което потта е образувала със себе си, намирайки се на повърхността (на тялото), се изправяло, отделяйки се от урината. Фактически ето какво са виждали древните, вземайки съд с урина. Именно тук се е издигал - не знам, известна ли ви е легендата за богинята Венера, издигаща се от морската пяна? - по същия начин се е издигал от урината човешкият ас-трален призрак. При човек, предразположен към определена болест, например при човек, предразположен към туберкулоза, този астрален призрак е слаб, мършав.
При човек, склонен към болезнена пълнота, този призрак е бухнал от всички страни.
Наречете това халюцинация; ако така ви се иска, нека бъде халюцинация, и въпреки това, когато се гледа светла урина, се изправя различен образ, отколкото когато се гледа тъмна урина. Човек вижда точно този образ. В съответствие с него, бидейки древен лекар, той е диагностицирал заболяването.
към текста >>
400.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук по този въпрос няма яс
нота
, той е замъглен.
Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец.
Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен.
Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец. Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец. И в цялата източна религия по същество живее това положение: Христос е нашият Отец.[6]
към текста >>
401.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яс
нота
относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>
402.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, ако искаме да имаме яс
нота
относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора.
Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение. Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
към текста >>
Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яс
нота
в душата.
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е.
Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата.
Древните са правели това основно инстинктивно. Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
към текста >>
403.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яс
нота
.
И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе!
Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота.
Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>
Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яс
нота
.
Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар.
Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота.
И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
към текста >>
Обаче човек, нямащ яс
нота
за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно.
В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде. Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите. Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната. Това повече не се знае.
Обаче човек, нямащ яснота за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно.
Така малко по малко в течение на столетия християнството се е градило по езически образец. В юдаизма пък, напротив, се е развивало противодействието на това.
към текста >>
404.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в праз
нота
та.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате.
Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
Това разбираемо ли е?
към текста >>
Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яс
нота
се явява като една персона.
Или, да кажем, das Holz, die Holzer. Защото тук не казват die Holzer. Виждате, господа, че ако се образува множествено число, се образува и умлаут: «а» преминава в «a», «u» в «u», «о» в «о». Защо става така? Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено!
Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона.
Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно. Следователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
към текста >>
Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяс
нота
, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено.
Защото тук не казват die Holzer. Виждате, господа, че ако се образува множествено число, се образува и умлаут: «а» преминава в «a», «u» в «u», «о» в «о». Защо става така? Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона.
Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено.
Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно. Следователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
към текста >>
405.
Цветни дъски.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непъл
нота
на вторите.
Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непълнота на вторите.
Освен това, отчитайки личността на лектора, предмета на докладите и обстоятелствата, при които са се правели рисунките, може да се предположи, че съзерцанието на репродукциите като цяло, а не просто на техните черно-бели фрагменти, може да даде на читателя нещо повече.
към текста >>
406.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яс
нота
по въпроса.
Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
Работата стои именно така и трябва да имаме пълна яснота по въпроса.
към текста >>
407.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако чувствате слабост в главата, праз
нота
в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа.
Виждате ли, ако разглеждате ряпата като цялостно растение, ще кажете: виждам, че това растение като цяло е предразположено преди всичко към разрастване на корена. В ряпата този корен съставлява почти всичко. В това растение именно коренът представлява нещо интересно. Всичко друго, шумата отгоре, не играе голяма роля. Така ряпата преди всичко подхожда, в качеството си на хранителен продукт, да обслужва именно човешката глава.
И ако чувствате слабост в главата, празнота в мозъка, не можете добре да мислите, за вас ще се окаже полезно за известно време да включите в диетата си ряпа.
Но най-вече, разбира се, това помага на децата.
към текста >>
408.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Трябва да имаме пълна яс
нота
по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството.
Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни! Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено.
Трябва да имаме пълна яснота по въпроса: макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството.
Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен.
към текста >>
НАГОРЕ