Търсене в текстове за 'Новораждане'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 53 резултата от 17 текста с корен от думите : 'Новораждане'.

1. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

С пробуждането на моето Себе става едно духовно новораждане на нещата на света.
Те имат своето битие в себе си. Какво значение ще има, че с битието, което те имат навън без мене, аз свързвам и едно духовно битие, което да повтаря нещата в мене? Ако би се касаело само за едно повторение на нещата: Би било безсмислено да се върши това. Но за едно просто повторение се касае само дотогава, докато с моето собствено себе аз не пробуждам приетото в мене съдържание на нещата към едно по-висше съществуване. Когато стане това, тогава аз не съм повторил в себе си същността на нещата, а съм я новородил на една по-висока степен. С пробуждането на моето Себе става едно духовно новораждане на нещата на света. Това, което нещата показват в това новораждане, те не са го притежавали по-рано. Там вън се намира едно дърво. Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън.
към текста >>

Това, което нещата показват в това новораждане, те не са го притежавали по-рано.
Какво значение ще има, че с битието, което те имат навън без мене, аз свързвам и едно духовно битие, което да повтаря нещата в мене? Ако би се касаело само за едно повторение на нещата: Би било безсмислено да се върши това. Но за едно просто повторение се касае само дотогава, докато с моето собствено себе аз не пробуждам приетото в мене съдържание на нещата към едно по-висше съществуване. Когато стане това, тогава аз не съм повторил в себе си същността на нещата, а съм я новородил на една по-висока степен. С пробуждането на моето Себе става едно духовно новораждане на нещата на света. Това, което нещата показват в това новораждане, те не са го притежавали по-рано. Там вън се намира едно дърво. Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание.
към текста >>

Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане.
Двете половини биват съединени, когато вътрешното сетиво разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието. И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно сетиво вижда само дух. Защото то вижда, как духът прояснява сетивния свят чрез това, че го включва в света на духовното. Вътрешното сетиво прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен. Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане. Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя съдбата на себепознанието. Духовното съдържание, което принадлежи на дадено нещо, се влива без остатък в идейния свят чрез осветлението от вътре, както и самото собствено Себе.
към текста >>

Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде. Но той иска да тръгне по пътя, който води до това друго, а именно по пътя на вътрешната опитност. Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка. Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
към текста >>

Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане.
Не всяко човешко действие носи характера на свободата. Само онова действие е свободно, което във всяка негова част е разгорено от себенаблюдението. И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз. Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата. Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата.
към текста >>

Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане.
И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз. Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата. Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата. Свободата не е предварително един факт на човешкото съществуване, а една цел.
към текста >>

Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа. Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето. Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа. За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>

Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи.
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи. Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание?
към текста >>

2. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна.
В лицето на Йоханес Таулер /1300-1361 г./, Хайнрих Сузо /1295-1366 г./ и Йоханес Руисбрьок /1293-1381 г./ ние се запознаваме с личности, в живота и делата на които се показват по най-убедителен начин онези вълнения на душата, които предизвиква един духовен път като този на Майстер Екхарт с дълбоко надарени натури. Ако Екхарт се явява като човек, който в блаженото изживяване на духовното новораждане говори за естеството и същността на познанието като за една картина, която е постигнал да нарисува: Другите ни се представят като странстващи хора, като поклонници, на които това ново раждане е показало един нов път, по който те искат да вървят, чиято цел обаче им изглежда безкрайно отдалечна. Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят. Той самият е резултат на този свят. Той живее благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
към текста >>

Какви основни чувства завладяват душата на един човек, който разглежда света от такива гледища, ще зависи от това, как той разглежда изживяването на душата, което донася духовното новораждане.
Какви основни чувства завладяват душата на един човек, който разглежда света от такива гледища, ще зависи от това, как той разглежда изживяването на душата, което донася духовното новораждане. Сред това изживяване човекът е изцяло природно създание, природно същество, когато той разглежда себе си във взаимодействие с останалата природа; и той е изцяло духовно същество, когато вижда състоянието, което му донася неговото преобразуване. Ето защо с еднакво право можем да кажем: Най-дълбоката основа на душата е още природна, както също, тя е вече божествена. Съобразно своето сетивно схващане Таулер наблягаше на първото. Колкото и дълбоко да можем да проникнем в нашата душа, ние винаги си оставаме отделни личности, си казваше той. Но въпреки това в основата на душата на отделния човек свети всемирното същество.
към текста >>

Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата.
Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна.
към текста >>

3. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Тази "светлина на благодатта" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането.
Поради тази причина Вайгел нарича висшето познание "светлина на благодатта". Тази "светлина на благодатта" в действителност не е нищо друго освен себепознанието на духа на човека, или новораждането на знанието на по-високата степен на виждането.
към текста >>

Както Николай от Куза при следването на своя път от знанието към виждането не можа да новороди на по-висока степен добитото от него знание, а изпадна в илюзията да счита за такова новораждане самото църковно изповедание, в което беше възпитан, такъв е случаят и с Вайгел.
Както Николай от Куза при следването на своя път от знанието към виждането не можа да новороди на по-висока степен добитото от него знание, а изпадна в илюзията да счита за такова новораждане самото църковно изповедание, в което беше възпитан, такъв е случаят и с Вайгел. Той върви в правия път и го изгубва отново в момента, в който навлиза в него. Който иска да върви в пътя посочен от Вайгел, той може да вземе като ръководител Вайгел само в изходната точка.
към текста >>

4. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане".
Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите. Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души. Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух.
към текста >>

5. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане.
Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа. С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното. Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни. Не е ли учил нещо подобно и Кант?
към текста >>

6. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>

7. Бележки към това издание. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

298-307 лекция «Великден, празникът на духовното новораждане» поради грешка на водещия записките е означена с датата 7 април 1907 г.
Съдържащата се в първо издание 1974 г. на стр. 298-307 лекция «Великден, празникът на духовното новораждане» поради грешка на водещия записките е означена с датата 7 април 1907 г. Става въпрос обаче за записки на лекцията от 12 април 1906 г., която е публикувана в Събр. съч. 54, «Световните загадки и антропософията». Поради тази причина лекцията не е включена в новото издание от 1989 г.
към текста >>

8. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>

Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>

9. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Благовестията са тук, те се намират също и в Евангелията, както и в другите християнски документи, и те ни предлагат не друго, а Мъдростта на свещените Риши, само че под една напълно обновена форма сякаш сега те застават пред нас като нещо, което е претърпяло един процес на новораждане.
Благовестията са тук, те се намират също и в Евангелията, както и в другите християнски документи, и те ни предлагат не друго, а Мъдростта на свещените Риши, само че под една напълно обновена форма сякаш сега те застават пред нас като нещо, което е претърпяло един процес на новораждане. Обаче как можеха да бъдат разбрани тези благовестия в началото на една епоха, която очакваше своето пречистване именно от християнството? Евангелията разкриха само една нищожна част от тези благовестия; стъпка по стъпка те допринасяха за едно по-дълбоко разбиране, но в много отношения те доведоха и до едно пълно неразбиране. Ето защо днес, общо взето, Евангелията са най-трудните, най-недостъпните книги; човечеството ще се научи да ги разбира едва в далечното бъдеще. Съкровищата на християнското откровение, които не са нищо друго освен съкровища на източната Мъдрост, родени повторно с помощта на съвсем нови сили, също бяха съхранявани в тесни кръгове, в онези тесни кръгове, чието продължение по-късно откриваме в различните мистерийни общества, каквито са например братството на Свещения Граал, а после и братството на Розенкройцерите. Но тези съкровища на Мъдростта бяха достъпни само за онези, които по пътя си към живата Мъдрост можеха да минат през възможно най-суровите изпитания.
към текста >>

10. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".
към текста >>

Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението.
Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва. И ако и да има в света неща, каквито са планините, ска лите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: и самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността. И човек знае: ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз". Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението. А що е това, което се новоражда?
към текста >>

Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н.
Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
към текста >>

Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те стигат до там да си кажат: Азът, за който знаех до сега, участвува в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
към текста >>

Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса.
Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята.
към текста >>

Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
към текста >>

Те казвали: за отделния човек съществува едно велико, мощно събитие, което може да се нарече новораждане на висши Аз.
Те казвали: за отделния човек съществува едно велико, мощно събитие, което може да се нарече новораждане на висши Аз. Както детето се ражда от майката, така божественият Аз се ражда от човека. Посвещението, пробуждането е нещо напълно възможно. И когато то е настъпило /така казвали онези, които разбирали този процес/ тогава за такъв човек нещата променят своето значение. Това, което за него по-рано е било важно, престава да бъде такова. За него придобиват вече значение други неща.
към текста >>

Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз.
към текста >>

Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог.
към текста >>

Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана.
Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>

Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина.
Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.
към текста >>

Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития.
Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития.
към текста >>

Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>

Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини. Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи.
към текста >>

Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>

Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител. Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз.
към текста >>

С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз.
С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз. То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.
към текста >>

11. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос.
И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки. Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос. Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята.
към текста >>

Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята.
Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки. Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос. Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята.
към текста >>

12. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние.
И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние. И едно от най-важните изживявания, което човешкото същество като представител на западния свят трябва да изпита, ако то действително има съзнание за своя Аз, едно от тези изживявания е, че след смъртта, насочвайки поглед към своето етерно тяло, човекът няма да вижда това етерно тяло, ако сам не е приел Христовия Импулс в себе си. Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото действие на Христовия Импулс в организма на етерното тяло. Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
към текста >>

13. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Само с помощта на придобития идеализъм могат да се разберат думите на Павел за Христос: „Не аз, а Христос в мен.“ Всеки, който отказва да развие този втори тип идеализъм чрез новораждане на неговата морална същност, може единствено да каже: „Не аз, а Йехова в мен.“ Но онзи, който култивира този втори идеализъм, а той трябва да бъде развиван, може да каже: „Не аз, а Христос в мен.“
Когато нашите действия извират от този придобит идеализъм, ние действаме в съгласие с волята на Христос, Който не дойде от световете над земята, за да върши само земни дела, а дойде на земята от по-висшите светове, за да осъществи свръхземна задача. Ние ще растем към Него само ако развием идеализма в себе си, така че Христос, Който представлява свръхземното в областта на земята, ще може да работи чрез нас. Само с помощта на придобития идеализъм могат да се разберат думите на Павел за Христос: „Не аз, а Христос в мен.“ Всеки, който отказва да развие този втори тип идеализъм чрез новораждане на неговата морална същност, може единствено да каже: „Не аз, а Йехова в мен.“ Но онзи, който култивира този втори идеализъм, а той трябва да бъде развиван, може да каже: „Не аз, а Христос в мен.“
към текста >>

Тогава ще говорим за Христос като за дейната Божествената Сила в нашето новораждане — докато Йехова е Божествената Сила в нашето [земно] раждане.
Това са два пътя, чрез които можем да намерим Христос. Ако тръгнем по тях, вече няма да говорим по такъв начин, че речта ни да е изпълнена с лъжи. Тогава ще говорим за Христос като за дейната Божествената Сила в нашето новораждане — докато Йехова е Божествената Сила в нашето [земно] раждане.
към текста >>

По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки. По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му. Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
към текста >>

14. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Християнството не е религия на спасението такива бяха и източните религии християнството е религия на Възкресението, религия за новораждането на това, което иначе е самата саморазрушаваща се материя.
който побеждава смърт та. Християнството не е религия на спасението такива бяха и източните религии християнството е религия на Възкресението, религия за новораждането на това, което иначе е самата саморазрушаваща се материя.
към текста >>

15. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И доколкото видя новораждането на гръцкото изкуство в художествените произведения на Ренесанса, самият Гьоте усети, че гръцкото изкуство отново оживя също и в собствената му велика душа.
От друга страна ние виждаме, как онези сили, които древната мъдрост внесе в теологизиращия елемент, силите, които впрочем вдъхновяваха и гръцкото изкуство постепенно изгубиха своята първична жизненост, макар и все пак традицията органически да ги свързва с прекрасното ренесансово изкуство. И доколкото видя новораждането на гръцкото изкуство в художествените произведения на Ренесанса, самият Гьоте усети, че гръцкото изкуство отново оживя също и в собствената му велика душа.
към текста >>

16. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>

Раждането води до бог, а новораждането до Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>

Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>

И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос.
Да не познаеш Христос не е болест, а едно нещастие, едно пропиляване на живота. Когато осъзнаваме, че сме родени от природата и нейните сили, ние можем, проследявайки със здрава душа това раждане да достигнем до понятието за бога. Когато в хода на живота преживеем нещо като новораждане, ние можем да стигнем до понятието за Христос. Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
към текста >>

А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото.
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението. Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото. Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
към текста >>

Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата. Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си. Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната.
към текста >>

Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>

17. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа.
По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания. И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
към текста >>

0.098381042480469