Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
22
резултата от
18
текста с точна фраза : '
Ново тяло
'.
1.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Описано бе също така, как с добавянето на едно
ново
тяло
старите трябва винаги да се преобразяват, за да могат да станат носители и инструменти на по-късно образуваните.
В предишните изложения бе показано как една след друга се образуват съставните части, които образуват така наречената “низша природа на човека”: физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Описано бе също така, как с добавянето на едно ново тяло старите трябва винаги да се преобразяват, за да могат да станат носители и инструменти на по-късно образуваните.
С този напредък е свързан също напредъкът на човешкото съзнание. Докато низшият човек има само физическо тяло, той притежава само едно напълно смътно съзнание, което не е подобно даже на днешния сън лишен от сънища, въпреки че за днешния човек последното състояние на съзнанието е всъщност едно “несъзнателно” състояние. Във времето, в което се прибавя етерното тяло, човекът придобива съзнанието, което той днес притежава в лишения от сънища сън. С образуването на астралното тяло се проявява едно сумрачно образно съзнание, подобно, но не еднакво с това, което днес човекът има през времето, когато сънува. Четвъртото, сегашното състояние на съзнанието, трябва да бъде описано като съзнание на Земния човек.
към текста >>
2.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Изграждането на
ново
тяло
не е единствената дейност, която предстои на човека между смъртта и поредното
ново
раждане.
Образът на страданието, което е причинил на другия, се превръща в сила, която дава подтик на Аза да поправи тази грешка в следващия земен живот. По този начин предишният живот действува детерминиращо върху новия. Човешките действия през този нов живот са предизвикани по определен начин от действията през миналия живот. Тази закономерна връзка между предишния и следващия живот, можем да определим като закон на съдбата. Нарича се още „Карма" израз, който е взет от източната мъдрост.
Изграждането на ново тяло не е единствената дейност, която предстои на човека между смъртта и поредното ново раждане.
Докато продължава това изграждане, човек живее вън от физическия свят. Но през този период, физическият свят напредва в своето развитие. В относително кратки периоди от време, Земята също променя своя облик. Как са изглеждали преди няколко хилядолетия областите, които днес са заети например от Германия? Когато човек влиза в едно ново физическо съществувание, по правило Земята никога не изглежда така, както е изглеждала по време на последния му живот.
към текста >>
3.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно
ново
тяло
в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло.
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно
ново
тяло
от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия.
Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
То съблича физическото
тяло
по същия начин, както се съблича горното палто и си облича
ново
тяло
, така както се облича
ново
палто.
Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира. Поскоро лицето се е научило да живее без своето физическо тяло; в течение на живота си то е научило да остави всички онези процеси, които внезапно се извършват във физическото тяло в момента на смъртта да протекат постепенно в неговия живот. Всичко вече е станало в тялото на въпросното лице, което обикновено става в момента на смъртта. Тогава смъртта не е вече възможна, тъй като въпросното лице отдавна се е научило да живее без физическо тяло.
То съблича физическото тяло по същия начин, както се съблича горното палто и си облича ново тяло, така както се облича ново палто.
към текста >>
5.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
При обикновените хора при всяко прераждане трябва да бъде формирано
ново
етерно
тяло
; способността да се създава такова
ново
тяло
се придобива в Девакан.
Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре, то е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада след смъртта. Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът се откаже да бъде в Девакана и остане в астралното поле, там той използва своето етерно тяло.
При обикновените хора при всяко прераждане трябва да бъде формирано ново етерно тяло; способността да се създава такова ново тяло се придобива в Девакан.
към текста >>
6.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в
ново
тяло
.
От това време индивидуалността на Християн Розенкройц остава като водач на това течение. През столетията тя живее «в същото тяло». Изразът «в същото тяло» трябва да се разбира така: Когато разглеждаме физическото тяло, откриваме, че това, което го е съставлявало преди десет години, сега не се намира в него. Но съзнанието е останало същото. Всеки седем-осем години човекът заменя всички частици от физическотото си тяло, но съзнанието надживява това непрекъснато обменяне на физическите субстанции и остава през целия живот.
Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в ново тяло.
Но този път той го изминава напълно съзнателно. Съзнанието се пренася от едно въплътяване в друго. При посветения е налице дори физическата прилика, понеже душата съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение. По този начин водачът на розенкройцерското обучение живее столетия наред.
към текста >>
7.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето
ново
тяло
в следващият живот.
В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
Така, човекът има в себе си този екстракт на живота и може да построи от него своето ново тяло в следващият живот.
към текста >>
8.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но също както нашата вътрешност беше подготвена в Земята, така и това, което ние ще сме образували като
ново
тяло
, когато Земята ще достигне целта на нейното развитие, ние ще носим в нас формата, която трябва да приеме бъдещата планета, бъдещето въплъщение на нашата Земя.
Ние трябва да кажем: да, защото в своите заложби тя съдържаше всичко, което по-късно човекът е приел в себе си. Някъде беше предварително образувано сърцето, някъде мозъкът; всяка нервна нишка е била подготвена в нашата Земя.
Но също както нашата вътрешност беше подготвена в Земята, така и това, което ние ще сме образували като ново тяло, когато Земята ще достигне целта на нейното развитие, ние ще носим в нас формата, която трябва да приеме бъдещата планета, бъдещето въплъщение на нашата Земя.
Днес човекът работи над своята душа; чрез това той прави своето тяло все повече и повече подобно на душата. Когато Земята ще е стигнала до края на своя път на развитие, той ще е преустроил така своето тяло, че то ще бъде едно подобие на душата, която е приела в себе си Христа. Този човек ще премине да живее на следващото въплъщение на нашата Земя и ще всади в нея така развитите сили. Бъдещият Юпитер ще изглежда така, както може да го направи човекът, като той го изгражда от своите собствени сили. Този Юпитер ще получи първо своята форма от това, което човекът ще е направил от самия себе си.
към текста >>
9.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, той активно участвува в изграждането на своето
ново
тяло
и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си
ново
раждане.
Да, той активно участвува в изграждането на своето ново тяло и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си ново раждане.
Въоръжен с тези сили, той влиза в своето ново тяло. Ето защо е напълно ясно, че новото тяло може да бъде слабо или силно според това, дали човек влага в него нищожни или могъщи сили.
към текста >>
Въоръжен с тези сили, той влиза в своето
ново
тяло
.
Да, той активно участвува в изграждането на своето ново тяло и върши това с оглед на силите, които е донесъл от предишните си инкарнации, както и от периода между смъртта и поредното си ново раждане.
Въоръжен с тези сили, той влиза в своето ново тяло.
Ето защо е напълно ясно, че новото тяло може да бъде слабо или силно според това, дали човек влага в него нищожни или могъщи сили.
към текста >>
10.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Необходимата за тази цел сила не е пренесена от предишната инкарнация и човекът не „потъва" дълбоко в своето
ново
тяло
.
Впрочем, не е толкова лесно да приемем, че тъкмо интелектът е нещо, което не се докосва до вътрешния свят на човека. Материалистическото светоусещане изобщо няма представа за живота на душата. Логичната последица от всичко това е, че при една такава инкарнация, през която човек не прониква дълбоко в своя душевен свят, след смъртта той не пробужда в себе си и стремежът да се потопи особено дълбоко в онзи организъм, който той ще обитава през следващата си инкарнация.
Необходимата за тази цел сила не е пренесена от предишната инкарнация и човекът не „потъва" дълбоко в своето ново тяло.
С една дума, налице са всички условия, за да може този човек да изгради в следващата си инкарнация не друго, а едно женско тяло. Ето защо в окултизма е вярно и другото твърдение: „Жената е Кармата на мъжа! "
към текста >>
11.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо това физическо
тяло
на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето
ново
тяло
със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус.
Авторът на Матеевото Евангелие трябваше да поддържа основната насока, избрана още от самото начало, а именно физическото тяло на Христос Исус. Обаче материалното физическо тяло вече просто не съществуваше, понеже в дванадесетата година на Соломоновия Исус то беше напуснато от индивидуалността на Заратустра. Обаче божествените сили на Заратустра бяха пренесени във физическото тяло на Натановия Исус.
Ето защо това физическо тяло на Исус от Назарет беше толкова съвършено:защото той протъка своето ново тяло със силите, които сам донесе от тялото на Соломоновия Исус.
А сега нека да си припомним как евангелистът Матей обгръща със своя поглед умиращия на кръста Исус. Той непрекъснато отправя поглед към това, което представлява особен интерес за него, към това, което от самото начало е взел за своя отправна точка. Ето, сега духовните сили напускат физическото тяло, а заедно с него и всичко онова, което беше вложено там като една по-висша, божествена природа. Евангелистът Матей насочва своя поглед точно върху този момент, когато божествените сили на Христос Исус напускат неговата физическа природа. В древните Мистерии имаше обръщения, които прозвучаваха винаги, когато духовната природа на човека напускаше физическото тяло, изоставяше го, за да прогледне в духовния свят: „Боже мой, Боже мой, как ти ме прослави!
към текста >>
12.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето
ново
тяло
, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо
тяло
.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло.
Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Приблизително така са поставени и нещата по време на съня. От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето
ново
тяло
- вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение. През всеки седем години ние отново образуваме нашето тяло.
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Възниква едно съвършено
ново
тяло
; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено
тяло
само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради
ново
тяло
, черпейки от своята индивидуалност.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава?
Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност.
Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
15.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Отначало той трябва да получи
ново
тяло
, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата.
Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека - отнася се и до изработването на мравчената киселина, - го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос. Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт. Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира.
Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата.
В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
При това притежава сили, за да си построи
ново
тяло
.
Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение. Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се.
При това притежава сили, за да си построи ново тяло.
Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия.
към текста >>
17.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме
ново
тяло
, което трябва да построим за себе си сами.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
към текста >>
18.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
В течение на всеки седем-осем години той надява
ново
тяло
, а старото сваля.
Представете си образ, но не на човешкото тяло, а на дрехите на човека; ако се съблечете, ще се окажете именно такъв, какъвто сте. В такъв вид, макар и да не ставате за гостната, въпреки това сте вие и можете да облечете други дрехи. Същото прави човек в течение на целия свой земен живот!
В течение на всеки седем-осем години той надява ново тяло, а старото сваля.
Това е предвидено и при животните. Там даже е по-очевидно. Всяка година някои си сменят кожата. Ако се събере и изследва кожата, която всяка година змиите сменят, може да се открие: за определен брой години те изхвърлят цялото си тяло, а не просто цяла змийска кожа. Ние правим същото, само че не забелязваме това!
към текста >>
Вие сте си създали
ново
тяло
.
Какво правят те, когато линеят? Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук!
Вие сте си създали ново тяло.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
към текста >>
Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме
ново
тяло
.
Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло.
Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло.
Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят.
към текста >>
НАГОРЕ