Търсене в текстове за 'Нерви'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 370 резултата от 157 текста с части от думите : 'Нерви'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Докато в гръбначния мозък завършват нервите служещи предимно на по-нисшите органически функции и изхождат оттам, в мозъка завършват и започват нервите, които служат на висшите (духовни) функции, предимно сетивните нерви.
Докато в гръбначния мозък завършват нервите служещи предимно на по-нисшите органически функции и изхождат оттам, в мозъка завършват и започват нервите, които служат на висшите (духовни) функции, предимно сетивните нерви. В мозъка се явява в развита форма това, което в гръбначния мозък е заложено само като възможност. Мозъкът е един напълно развит гръбначен мозък, а гръбначният мозък е един недостигнал още до своето пълно развитие мозък. Прешлените на гръбначния стълб са напълно нагодени в тяхната форма към гръбначния мозък, те са необходимите обвивни органи на този гръбначен мозък.
към текста >>

2. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие?
А сега нека се запитаме: От какво естество са тези процеси, които служат като посредници на възприятието, на усещането? Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата? Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива? Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно. Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго. "Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване. То ни насочва към неговия възбудител.
към текста >>

3. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

От тук следва, че това, което чувствуваме като твърдост и топлина на телата, е само реакция на окончанията на нашите осезателни топлинни нерви към действуващите чрез празното пространство молекулярни сили на телата.
По същия начин се намира, че светлината и цветовете или топлината са нещо чисто субективно. Явленията на разлагането на светлината, на пречупването, на интерференцията и поляризацията ни учат, че на посочените по-горе качества на усещанията във външното пространство отговарят известни напречни трептения, които се чувствуваме принудени да приписваме отчасти на телата, отчасти на едно неизмеримо тънко еластично вещество на етера. По-нататък физикът се чувствува принуден изхождайки от някои явления в телесния свят да се откаже от вярата в неприривността на предметите в пространството и да сведе тези предмети към системи от извънредно дребни частици /молекули, атоми/, чиито размери по отношение разстоянието им една от друга са неизмеримо малки. От това се вади заключение, че всяко действие на телата едно върху друго става чрез празното пространство и по този начин, то се явява истинско .............. /действие на разстояние/. Физиката счита за правилно да приеме, че действието на телата върху нашите сетивни органи става не чрез непосредствено съприкосновение, защото винаги трябва, да съществува известно, макар и малко разстояние между съответното на тялото място върху кожата и самите тези тела. От тук следва, че това, което чувствуваме като твърдост и топлина на телата, е само реакция на окончанията на нашите осезателни топлинни нерви към действуващите чрез празното пространство молекулярни сили на телата.
към текста >>

Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят. Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса. При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>

4. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят.
Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв. книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят. По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина. Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят. Следователно светлина, цвят и топлина представляват онова, с което сетивните ми нерви отвръщат на дразнението отвън. Осезанието също ми представя не обектите от външния свят, а само мои собствени състояния. В духа на модерната физика би могло например да се мисли, че телата се състоят от безкрайно малки частици - молекулите, и че тези молекули не са допрени непосредствено една о друга, а имат известни разстояния помежду си. Следователно между тях има празно пространство. През разстоянията те си взаимодействат посредством притеглящи и отблъскващи сили.
към текста >>

Следователно светлина, цвят и топлина представляват онова, с което сетивните ми нерви отвръщат на дразнението отвън.
книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40). Тъй като извън нашия организъм откриваме трептения на телата и въздуха, които ни се представят като звук, бива заключавано, че наричаното от нас звук не е нищо друго освен субективна реакция на нашия организъм на съответните движения във външния свят. По същия начин се смята, че цветът и топлината били преобразования на нашия организъм. При това се изразява мнение, че у нас тези два вида възприятия се предизвикват под въздействие на процеси във външния свят, които са напълно различни от онова, което изживяваме като топлина и светлина. Когато такива процеси дразнят кожните нерви на тялото ми, аз имам субективното възприятие за топлина, а когато попаднат на зрителния нерв, възприемам светлина и цвят. Следователно светлина, цвят и топлина представляват онова, с което сетивните ми нерви отвръщат на дразнението отвън. Осезанието също ми представя не обектите от външния свят, а само мои собствени състояния. В духа на модерната физика би могло например да се мисли, че телата се състоят от безкрайно малки частици - молекулите, и че тези молекули не са допрени непосредствено една о друга, а имат известни разстояния помежду си. Следователно между тях има празно пространство. През разстоянията те си взаимодействат посредством притеглящи и отблъскващи сили. Когато доближа ръката си до едно тяло, молекулите на ръката ми изобщо не докосват молекулите на тялото - между тялото и ръката остава известно разстояние, а онова, което усещам като съпротивление на тялото, не е нищо друго освен въздействието на отблъскващата сила, която неговите молекули упражняват върху ръката ми.
към текста >>

От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието.
Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган. Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм. Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>

5. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор.
Най-трудно оборими ще бъдат така наречените физиологични доказателства за субективността на нашите възприятия. Когато упражнявам натиск върху кожата на тялото си, аз го възприемам като усещане за натиск. Същият натиск мога да възприема чрез окото като светлина, чрез ухото като тон. Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор. Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н. Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н. С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице?
към текста >>

6. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>

7. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

На Луната то е съставено от нерви, жлези и сетивни органи.
Така на Слънцето човешкото физическо тяло е една система от жлези, в която са отпечатани намиращите се на съответната степен сетивни органи. – На Луната развитието отива по-нататък. Към физическото и етерното тяло се прибавя астралното тяло. По този начин в жлезистото сетивно тяло е включена първата заложба на нервната система. Ние виждаме, че в редуващите се планетни епохи на развитието човешкото физическо тяло става все по-сложно. На Луната то е съставено от нерви, жлези и сетивни органи. Сетивата двукратно са преобразувани и усъвършенствани, нервите се намират на тяхната първа степен на преобразуване. Ако разгледаме Лунния човек като цяло, той се състои от три члена: Физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Физическото тяло е тричленно; в неговото устройство е включена работата на Сатурновите, Слънчевите и Лунните сили. Етерното тяло е още двучленно. То включва в себе си действието на Слънчевите и Лунните сили; а астралното тяло е още едночленно.
към текста >>

Сетивата двукратно са преобразувани и усъвършенствани, нервите се намират на тяхната първа степен на преобразуване.
– На Луната развитието отива по-нататък. Към физическото и етерното тяло се прибавя астралното тяло. По този начин в жлезистото сетивно тяло е включена първата заложба на нервната система. Ние виждаме, че в редуващите се планетни епохи на развитието човешкото физическо тяло става все по-сложно. На Луната то е съставено от нерви, жлези и сетивни органи. Сетивата двукратно са преобразувани и усъвършенствани, нервите се намират на тяхната първа степен на преобразуване. Ако разгледаме Лунния човек като цяло, той се състои от три члена: Физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Физическото тяло е тричленно; в неговото устройство е включена работата на Сатурновите, Слънчевите и Лунните сили. Етерното тяло е още двучленно. То включва в себе си действието на Слънчевите и Лунните сили; а астралното тяло е още едночленно. Върху него са работили само Лунните сили.
към текста >>

8. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Нервите представляват един вид продължение на сетивата към вътрешните области на човешкото тяло.
Вече показахме, че тези сетива не служеха за възприемането на външни обекти. Те отразяваха същността на „Синовете на Живота". Това което „Синовете на Живота" възприемаха чрез тези отражения, им даваше тяхното „Азово съзнание". А това, което отражението пораждаше в човешкото астрално тяло, то беше не друго, а лунното съзнание с неговите неясни и смътни образи. Взаимодействието между тези процеси на лунното съзнание и „Синовете на Живота" се проявяваше във физическото тяло като подготвяше там първите наченки на нервната система. Нервите представляват един вид продължение на сетивата към вътрешните области на човешкото тяло.
към текста >>

9. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Нашите нерви са посредници на нашите усещания.
Ние казваме, че едно тяло ни изпраща червена светлина, когато окото усеща червено. Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина. Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина. Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания. Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина. "Йоханес Мюлер, нарече този закон: Закон на специфичните сетивни енергии. Ако той е верен, тогава в нашите наблюдения ние нямаме дадено нещо отвъншния свят, а само сбора на нашите собствени състояния.
към текста >>

Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв.
Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина. Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина. Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания. Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина. "Йоханес Мюлер, нарече този закон: Закон на специфичните сетивни енергии. Ако той е верен, тогава в нашите наблюдения ние нямаме дадено нещо отвъншния свят, а само сбора на нашите собствени състояния. Това, което възприемаме, няма нищо общо с външния свят; то е едно създание на нашия собствен организъм.
към текста >>

"Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина.
Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина. Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания. Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв. Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина. "Йоханес Мюлер, нарече този закон: Закон на специфичните сетивни енергии. Ако той е верен, тогава в нашите наблюдения ние нямаме дадено нещо отвъншния свят, а само сбора на нашите собствени състояния. Това, което възприемаме, няма нищо общо с външния свят; то е едно създание на нашия собствен организъм. Всъщност ние възприемаме само това, което е в нас.
към текста >>

Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки.
Един обзор в областта на физиологичната литература от втората половина на 19-тото столетие показва, че този възглед за субективната природа на образа на възприятието е обхванал широки кръгове. Тук винаги ще се натъкнем на вариации на мисълта, която Й. Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки. Ние не усещаме това, което действа върху нашето тяло, а само това, което става в нашия мозък".
към текста >>

10. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

НЕРВИ РИТМИ ДВИГАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ
ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ЖИВОТ. НЕРВИ РИТМИ ДВИГАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ
към текста >>

11. Съдържание GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

6. Кръв и нерви
6. Кръв и нерви
към текста >>

12. 6. Кръв и нерви GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

6. КРЪВ И НЕРВИ
6. КРЪВ И НЕРВИ
към текста >>

Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите.
Дейностите на отделните човешки организми се намират в особено изразителна форма по отношение на общия организъм при образуването на кръвта и нервите. Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм. Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност.
към текста >>

Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм.
Ето защо действуващите в тези нервни органи азов и астрален организъм имат силно влияние върху тях. Афектите и страстите имат едно трайно, значително действие върху симпатичната нервна система. Тревогата, грижите постепенно разрушават тази нервна система. Нервна та система на гръбначния стълб с всички нейни разклонения е онази, в която действува предимно астралния организъм. Ето защо тя е носител на това, което в човека е душевно, носител на рефлексните процеси, не обаче на това, което става в Аза, в себесъзнателния Дух. Същинските мозъчни нерви са онези, които подлежат на азовия организъм. При тях дейностите на етерния и астрален организъм отстъпват на заден план.
към текста >>

В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм.
Ние виждаме по този начин, че в областта на целия организъм се раждат чрез това три области. В една долна област действуват вътрешно обтъкаваните от етерния организъм нерви заедно кръвното вещество, което е подчинено главно на дейността на азовия организъм. В тази област през време на ембрионалната и след ембрионалната епоха на развитието се намира изходната точка за всички и образувания на органи, които са свързани с вътрешното оживяване на човешкия организъм.
към текста >>

Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние.
През време на образуването на ембриона (зародиша) тази област, която е още слаба, е подържана от обвиващия майчин организъм с оживяващите и формиращи влияния. След това имаме една средна област, в която нервни органи, които са под влиянието на астралния организъм, действуват съвместно с кръвните процеси, които също са зависими в тяхната горна част от етерния организъм, а в останалата част от астралния организъм. Тук през време на периода на изграждането на човека се намира изходната точка за раждането на органите, които опосредствуват външната и вътрешната двигателност, например за всяко образуване на мускули, но също и за органи, които не са същински мускули и които въпреки това предизвикват двигателност. Една горна област е тази, където нервите намиращи се намират под влиянието на вътрешно организиращия Аз действуват съвместно с кръвните процеси, които имат силна склонност да преминат в неживо то, в минералното състояние. През време на епохата на изграждането на човека тук се намира изходната точка за образуване на костите и за всичко друго, което служи за опора на човешкото тяло.
към текста >>

Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните. Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън. Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>

13. 7. Същността на лечебните действия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло.
В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада. Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло. В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата. Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси. Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси. Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие.
към текста >>

В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества.
В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество. Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада. Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло. В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата. Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси. Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси. Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие. В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата.
към текста >>

Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>

14. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви.
Да предположим, че в долната част на тялото настъпват застой, заприщвания. Физическият и етерният организъм не изпълняват пренесените им в предидущата възраст дейности в съответните части на човешкото тяло. Астралната и азовата дейности трябва да се намесят. Чрез това те отслабват за изпълнението на други задачи в организма. Те не са там, където би трябвало да бъдат, например във формирането на отиващите в мускулите нерви. Последствията от това са явления на парализиране в определени части на организма. Касае се за това, да внесем в човешкия организъм такива вещества, които могат да отнемат от астралното тяло и от азовия организъм не полагащата им се дейност. Можем да констатираме, че това отнемане може да бъде произведено от процеси, които действуват в образуването на силни етерични масла и организма на растенията и особено в образуването на цветовете. Също вещества, които съдържат фосфор, могат да свършат тази работа. Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата.
към текста >>

15. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост.
Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите.
към текста >>

Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки.
Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове. Катарите на върховете на белите дробове са винаги израз на слабия азов организъм. Неизвършената напълно от Аза обмяна на веществата се изявява в ревматизъм. Субективно всичко това се изразява в общата умореност. Менструациите са настъпили на 14 години; слабият азов организъм не доставя никакво достатъчно разгръщане на сили, за да спре отново започналия менструален процес Работата на Аза при това спиране стига до съзнанието чрез онези нерви, които се вливат в гръбначния стълб в областта на кръстната кост. Нерви, през които не преминават достатъчно течения на азовия организъм и на астралното тяло имат болки. Пациентката се оплаква от болки в кръста при менструациите.
към текста >>

16. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
към текста >>

17. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Циркулацията на кръвта у човека, кръвта, която тече в човека, бих казал, слага окови на това, което се изразява в нервната система; тя обуздава приливите и отливите на усещания и представи, тя е усмирителят на нервите.
Във физическото най-вече кръвта е тази, която ограничава по същество, така да се каже, дейността на нервната система. Циркулацията на кръвта у човека, кръвта, която тече в човека, бих казал, слага окови на това, което се изразява в нервната система; тя обуздава приливите и отливите на усещания и представи, тя е усмирителят на нервите. Бихме отишли много далеч, ако трябва да Ви покажа във всички детайли, как нервната система и кръвта се отнасят една към друга и как кръвта е усмирителят на тези представи. Какво става, когато усмирителят го няма, когато един човек е малокръвен, анемичен? Дори и да не се впускате в по-тънки психологически детайли, все пак бихте могли да заключите от простия факт, че когато кръвта на човека стане прекалено рядка, т. е., когато у него има недостиг на червени кръвни телца, той лесно се поддава на необуздания произвол на сменящите се фантастически образи, стигайки до илюзията и халюцинацията, та от този прост факт можете да заключите, че кръвта е усмирителят на нервната система. Трябва да цари едно равновесие между Аза и астралното тяло, или казано физиологически, между кръвоносната и нервната система, за да не стане човекът роб на нервната си система, т. е.
към текста >>

18. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност.
Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни. Преди всичко разглежда се съвременното изследване на мозъка и някои други неща, които се предлагат в друга връзка, например явленията на умората върху които аз често пъти обръщах вниманието -, които са твърде поучителни. Обаче аз вече обясних, че мускулите или нервите не се уморяват по друг начин, освен чрез съзнателна дейност. Докато нашите мускули служат само на органическата дейност, те не могат да се уморят, защото лошо би било, ако сърдечният мускул или други органически мускули би трябвало да си отпочиват. Ние се уморяваме само тогава, когато извършваме една дейност, която не е вродена за организма, следователно когато извършваме една дейност, която принадлежи към съзнателния душевен живот. Ето защо трябва да кажем: Ако душевният живот би се родил от човека така, както дейността на сърцето, тогава тази голяма разлика между уморяването и неуморяването би била съвсем необяснима. Ето защо авторът на споменатата книга се чувствува принуден да признае, че душевното се отнася към телесното също както ездачът се отнася към коня, т.е. то е съвършено независимо от телесното.
към текста >>

19. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания.
Що са сега растенията в цялата тъкан на битието? Можем да кажем: Когато наближава пролетта, земният организъм започва да мисли и да чувствува, защото Слънцето с неговите Същества примамва, привлича навън нейните мисли и чувства. За земния организъм растенията не са нищо друго освен един вид сетивни органи, които всяка пролет се събуждат отново, за да може земният организъм да бъде със своето мислене и чувствуване в областта на слънчевото действие. Както в човешкия организъм светлината си създава окото, за да може да се яви чрез окото като "светлина", така всяка пролет слънчевият организъм си създава в земния организъм разпростряната растителна покривка, за да може чрез растителната покривка да гледа самия себе си, да чувствува, да усеща, да мисли. Растенията не могат да се нарекат направо мислите на Земята, не те са органите, чрез които събуждащият се през пролетта организъм на Земята развива заедно със Слънцето своите чувства и мисли. Както виждаме нашите нерви да изхождат от мозъка и очите и ушите развиват заедно с нервите нашия чувствен и мислителен живот, така духовният изследовател вижда в това, което става между Земята и Слънцето с помощта на растенията, чудесното тъкане на един космически свят от мисли, чувства и усещания. Защото за духовния изследовател Земята не е заобиколена само от минералния земен въздух, с чисто физическата земна атмосфера, а тя е заобиколена и от една аура от мисли и чувства. За духовното изследване Земята е едно духовно същество и мислите и чувствата се събуждат всяка пролет и преминават лятно време през душата на цялата наша Земя. Обаче растителният свят, който е част от целия земен организъм, дава органите, за да може нашата Земя да мисли и чувствува. Растенията са вплетени, втъкани в духа на Земята, както нашите очи или уши са втъкани в системата на нашия дух. През пролетта се събужда един жив, изпълнен с дух организъм, а в растенията ние виждаме нещо, което покарва от лицето на нашата Земя, там където в дадена област тя иска да започне да чувствува и да мисли.
към текста >>

Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание.
То е това, което всяка пролет се събужда като мисли и чувства на Земята, които отстъпват, когато наближава зимата, така че Земята почива затворена в своя собствен Аз и си запазва само това, от което се нуждае, за да пренесе чрез паметта предидущото към следващото, запазва в семенните сили на растенията това, което е добила за себе си. Както човекът, когато заспива, не изгубва своите мисли и чувства, а ги намира отново на следващо утро, така събуждащата се отново през пролетта Земя от своето състояние на сън намира отново семенните сили на растенията, за да направи да възкръсне отново от нейната жива памет това, което е придобивка на предишното време. Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
към текста >>

20. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото.
По времето на Заратустра не съществуваше още никаква анатомия в днешния смисъл. Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология!
към текста >>

Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини.
Чрез своето духовно виждане Заратустра и неговите ученици виждаха действително теченията, за които говорихме днес като за дванадесет течения на Космоса. Тези дванадесет течения се вливат от Космоса в човека и се продължават вътре в него, така щото фактически човешката глава ни се явява като израз на това, че в човека се вливат силите на седемте добри и на петте зли течения на Амшаспандите. Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка.
към текста >>

Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава!
Вътре в човека се намират продълженията на теченията на Амшаспандите. Как се изявяват те днес на едно по-късно време? Днес анатомът открива дванадесет главни двойки нерви на мозъка, които от мозъка отиват в останалата част но тялото. Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите. А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>

И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка.
Това са физическите насрещни образи, един вид дванадесетте замръзнали течения на Амшаспандите, дванадесет чифта нерви необходими за най-висшата дейност на човека, чрез които човек може да стигне до най-висшите съвършенства както и до най-страните злини. Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите. А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>

В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите.
Така ние виждаме, как в нашата епоха преобразено материалистично отново се явява това, което Заратустра е казал на своите ученици черпейки от духовния свят. Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите. А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>

А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
Това е, което дразни днешните хора, и за един днешен човек ще бъде лесно да каже: Духовната наука проповядва съвсем фантастичните неща, че със своите дванадесет Амшаспанди Заратустра е разбирал това, което трябва да е свързано с дванадесетте чифта нерви в човешката глава! Но светът ще научи още нещо съвършено друго: той ще научи, как в човека се продължава това, което протъкава и изпълва, прониква със своя живот целия свят. Древният Заратустризъм отново възкръсва в нашата физиология! И както двадесет и осемте или тридесет и едните Изеди стоят под Амшаспандите, така и двадесет и осемте чифтове нерви на гръбначния мозък стоят под нервите на мозъка. В нервите на гръбначния мозък, който възбуждат по-нисшия душевен живот на човека, творят Изедите, които съществуват навън като духовни течения; те действуват в нас, кристализират се един вид в двадесет и осемте нерви на гръбначния мозък, защото в тези нерви ние имаме сгъстените течения на Изедите. А в това, което не е вече нерви, което ни закръгля като личност, ние имаме това, което не се проявява вече в едно външно течение, в едно външно направление: това са Фравашите, това са в нас мислите, които се издигат над обикновения мисловен и мозъчен живот.
към текста >>

21. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло.
Имало един от многото учени, които се кълнели в Аристотел, който е бил приятел на самия Галилей. Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата. Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло. Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло. Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
към текста >>

Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка.
Имало един от многото учени, които се кълнели в Аристотел, който е бил приятел на самия Галилей. Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата. Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло. Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло. Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
към текста >>

Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка.
Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата. Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло. Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло. Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
към текста >>

Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло. Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло. Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
към текста >>

Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този пример с изходното място на нервите: сърцето.
Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този пример с изходното място на нервите: сърцето. Какво се крие зад това изказване на Аристотел, можем да разберем само тогава, когато знаем, че Аристотел стоеше на завършека на древната гръцка култура, а с това той стоеше същевременно на завършека на онова време, през което е царувало древното ясновидско съзнание. И насочвайки поглед в епохата предхождаща неговата, той намери предадена една наука, която беше родена от едно ясновиждащо съзнание, което можеше да вижда зад сетивния свят в духовния свят. Това съзнание беше създало древните науки. И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание. Ето върху това би трябвало да размислим.
към текста >>

И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание. Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното. Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето.
към текста >>

Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека.
Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното. Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки.
към текста >>

Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки.
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки. Това са неща, които Духовната наука може да направи отново разбираеми чрез познанието на свръхсетивните части и членове на човешката природа.
към текста >>

Но понеже хората не бяха в състояние да виждат свръхсетивно също във времената, които предхождаха епохата на Джордано Бруно и на Галилей, те нямаха вече никакво предчувствие за това, че Аристотел е разбирал етерните течения и за тях е говорил като за един вид нерви; те вярваха, че Аристотел е разбирал с това физическите нерви и затова твърдяха: Аристотел е казал, че физическите нерви изхождат от сърцето.
Но понеже хората не бяха в състояние да виждат свръхсетивно също във времената, които предхождаха епохата на Джордано Бруно и на Галилей, те нямаха вече никакво предчувствие за това, че Аристотел е разбирал етерните течения и за тях е говорил като за един вид нерви; те вярваха, че Аристотел е разбирал с това физическите нерви и затова твърдяха: Аристотел е казал, че физическите нерви изхождат от сърцето. Това вярваха аристотелиците. Обаче онези, които знаеха, какво се намира в книгата на природата, не можеха да се съгласят в това с аристотелиците. От тук и големият спор между Галилей и Джордано Бруно с Аристотелиците, така като никой не е разбирал истинския Аристотел естествено не са го разбирали и Галилей и Джордано Бруно, които не са правили никакви усилия да проникнат в смисъла на истинския Аристотел. Затова пък те бяха великите носители на културата за тяхната епоха и от книжната ученост са насочвали вниманието върху великата книга на природата, която е разтворена пред всички.
към текста >>

22. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават.
към текста >>

Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора. Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите. И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто поглед беше според епохата в която живя - докато не се вгледаме в Природата със свободни и непредубедени очи.
към текста >>

23. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите? Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв. А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>

24. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: "Очите ви ще се отворят". Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

25. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви.
Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта. В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него са се развивали някои окултни сили. Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви. Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции.
към текста >>

26. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена.
Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв. Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото.
към текста >>

27. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите? Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв. А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>

28. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия.
Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.
към текста >>

29. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Точно толкова малко, колкото нервите са само това, което може да се опознае анатомично, а установеното анатомично има съвсем особено значение като израз на душевността, така също и всичко, от което се състои нашата Земя, отговаря на нещо душевно-духовно.
Следователно е възможно само схематично представяне. За духовния изследовател една планета изобщо не е онзи мъртъв продукт, за какъвто се представя тя от естествената наука. Тя е оживена и е проникната от душа и дух като човешкото тяло, което не е само това, което ни представя анатомията. Както човешкото тяло е одушевено и одухотворено, така също и цялото земно тяло е одушевено и одухотворено. И както кръвта представлява не само това, което химикът може да установи в нея, така и определени субстанции и материални слоеве в нашата Земя в никакъв случай не са само това, което металургът, кристалографът, химикът могат да установят при тях. Точно толкова малко, колкото нервите са само това, което може да се опознае анатомично, а установеното анатомично има съвсем особено значение като израз на душевността, така също и всичко, от което се състои нашата Земя, отговаря на нещо душевно-духовно.
към текста >>

Но съществуват най-разнообразни връзки между отделните пластове, както отделните органи в човешкото тяло са свързани с кръвта и нервите по най-разнообразен начин.
Това, което виждате тук, е мистерия, която наистина е била изучавана във всички окултни школи. Но съществуват най-разнообразни връзки между отделните пластове, както отделните органи в човешкото тяло са свързани с кръвта и нервите по най-разнообразен начин. От средата протичат връзки към най-различни посоки. Именно точно през центъра на Земята преминават две ясно намиращи се перпендикулярно една на друга силови посоки. Това не са пътища, а силови посоки. Има още различни други посоки. Важни за разглеждането са следните факти.
към текста >>

30. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество.
Тук често сме говорили как нещата зависят едно от друго. Знаем, че това, което можем да наблюдаваме при човека с физическите сетива, именно физическото тяло, е само част от човешката същност. Знаем, че мускули и нерви, кости и кръв са само част от това същество. Каквото наричаме съставни части, елементи на физическото тяло, принадлежи към физическия свят. Но човешките чувства и мисли принадлежат също и към друг свят, именно астралния свят.
към текста >>

31. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Можете да опишете външните ушни миди, ушния канал, ушните нерви и т. н.
Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н. Описанията могат да са съвсем правилни и въпреки това в тези описания да не се засяга за какво всъщност става въпрос, а именно че едната е по-стара от другата. Така можете да опишете очите и ушите. Можете да опишете как те изглеждат днес. Можете да опишете външните ушни миди, ушния канал, ушните нерви и т. н. По същия начин можете да опишете човешкото око. И двете ще изглеждат добре и като че ли двете описания са равностойни. Но във висш окултен смисъл те не са равностойни, защото тези два органа – очи и уши – са произлезли в съвсем различни периоди.
към текста >>

32. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Кръв, нерви, жлези и сетива.
Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек. Развитието на Стария Сатурн. Кръв, нерви, жлези и сетива. Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.
към текста >>

33. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Те са се нагодили към живота на кръвта и нервите и през нощта надолу към астралното тяло и аза протичат сили от един по-висш свят.
Нека да обърнем поглед към аза и астралното тяло през нощта. Да си припомним, че астралното тяло и азът на човека са в особено положение. Те са се нагодили към живота на кръвта и нервите и през нощта надолу към астралното тяло и аза протичат сили от един по-висш свят. Чрез някои неща, изолирани от дневния живот на човека, отново се извършва отделяне. Някои неща от душевния живот отново предизвикват процеса на изолирането. Да си представим, че двама души имат две различни мнения. Единият се опитва да придума другия и желае да го убеди. Такова желание е доста разпространено между хората днес.
към текста >>

34. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Нервите са втората част.
Нервите са втората част. Навсякъде, където са нервите, са включени физическото, етерното и астралното тяло. Навсякъде където има жлези, са включени етерното и физическото тяло. Всички сетивни инструменти, всички физически апарати у човека са достигнали степента на минерала. Те изцяло следват закономерностите като минералите. Очите и ушите принадлежат към минералните образувания, също и в мозъка има такива части.
към текста >>

Навсякъде, където са нервите, са включени физическото, етерното и астралното тяло.
Нервите са втората част. Навсякъде, където са нервите, са включени физическото, етерното и астралното тяло. Навсякъде където има жлези, са включени етерното и физическото тяло. Всички сетивни инструменти, всички физически апарати у човека са достигнали степента на минерала. Те изцяло следват закономерностите като минералите. Очите и ушите принадлежат към минералните образувания, също и в мозъка има такива части. Виждате колко понякога е изкушаващо човек да стане материалист, защото нещо, което е минерално, пронизва цялото тяло.
към текста >>

35. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта.
Това, което не правите сами – да обслужвате своята нервна система, – трябва да го правят други същества. Оттам виждате как в същия момент, в който изведете астралното тяло и аза от физическото и етерното тяло, там навлизат висши същества от висшите царства. Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта. Всяка нощ, когато човекът пренебрежително напуска своето тяло, това, което слиза долу от висшите светове, завладява физическото тяло. Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне. При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях. Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза.
към текста >>

36. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И само посветеният, който се издига до използване на интуицията, получава власт над своето тяло, по неговите нерви не преминават без негово съгласие никакви нервни потоци.
общото на човешкото тяло с минералите е това, че на физическото тяло, доколкото то остава чисто физическо, му е присъщо съзнание във висшия духовен свят. в степента, в която човек притежава само чисто физическо съзнание /в незнание/, в когато притежава физическо тяло, имащо свое съзнание във висшия свят, физическото тяло на този човек се управлява от висшия свят. Това, което съставя това тяло, е неподвластно на вас. Подобно на това, както, ако вие разклащате китката на ръката, то в това действа вашия "Аз", и вашето физическо тяло се управлява от този висш свят, т.е. самосъзнанието на вашето физическо тяло управлява физическите процеси на тялото. И само посветеният, който се издига до използване на интуицията, получава власт над своето тяло, по неговите нерви не преминават без негово съгласие никакви нервни потоци. Благодарение на това той става съприятел с тези същества, които живеят в този висш свят и управляват неговото физическо тяло.
към текста >>

37. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

управлява чак до нервите.
управлява чак до нервите. Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център. Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>

И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора.
Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти? Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора.
към текста >>

38. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Когато физическото тяло било на Сатурн, когато в него все още не е навлязло етерното тяло, всички органи, които сега се намират в него, не са били там отсъствали кръвта, нервите, а също и жлезите.
То вместило това, което става физическо тяло, и работи върху него. На Луната към това се добавя астралното тяло, което отново променя строежа на тялото. На Сатурн физическото тяло било много просто. На Слънцето става значително по-сложно, тъй като над него работи етерното тяло, правейки го по-съвършено. На Луната се добавя астралното тяло, а на Земята "Аза", който направил физическото тяло още по-съвършенно. Когато физическото тяло било на Сатурн, когато в него все още не е навлязло етерното тяло, всички органи, които сега се намират в него, не са били там отсъствали кръвта, нервите, а също и жлезите. Тогава човекът е притежавал и то в зародишно състояние само тези органи, които сега се явяват най-съвършени и са имали време да достигнат своето днешно съвършенство тези чудесно изградени органи на сетивата.
към текста >>

39. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В тялото били включени тези нерви, които и сега по подобен начин съществуват под формата на нерви на гръбначен мозък.
И така, човекът сега се състоял от физическо, етерно и астрално тяло, но в него все още е нямало "Аз". в резултат именно на това, лунният човек достигнал това трето състояние на съзнание, което ние описахме,образното съзнание, чийто последен рудимент се явяват сънищата на днешния човек. От това, че астралното тяло се съединило с другите тела, в едно от тях във физическото тяло настъпили изменения. Ние видяхме, че на Слънцето най-висше във физическото тяло били жлезите, че определени места на тялото се пронизвали от лъчи, които по-късно се втвърдили и станали днешния слънчев сплит. Благодарение работата на астралното тяло над физическото, на Луната възникнали първите зародиши на нервната система. В тялото били включени тези нерви, които и сега по подобен начин съществуват под формата на нерви на гръбначен мозък.
към текста >>

40. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе.
В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн. Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе. Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система.
към текста >>

41. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
към текста >>

42. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви.
За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви. До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка. Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н. Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи.
към текста >>

Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н.
За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви. До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка. Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н. Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи. Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
към текста >>

Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше.
За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви. До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка. Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н. Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи. Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
към текста >>

Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи.
За да се стигне до възприятия чрез сетивните органи са нужни нерви. До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка. Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н. Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи. Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
към текста >>

Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
До всеки от нашите сетивни органи води нервна нишка идваща от мозъка. Ние имаме очни нерви, обонятелни, слухови и т.н. Тези нерви, които правят човека способен да отвежда сетивните си впечатления до разума, не бяха действени, когато сетивното наблюдение на нещата отсъствуваше. Те не бяха посредници на външното наблюдение, а изпълнява ха вътрешна задача. Атлантският човек виждаше намесващите се сили, които превърнаха тези нерви в сетивни органи. Той чувстваше цялата ситуация така, сякаш в главата му нахлуват външни теченията, които прокарват пътя на нервите в нея.
към текста >>

Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи. Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв. Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка. Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения.
към текста >>

Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи. Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв. Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка. Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция.
към текста >>

Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения.
Сред нервите в главата, които са съществували тогава, и които ние днес вече можем да докажем по анатомичен път, има дванадесет двойки, десет от които тръгват от главата и се разчленяват за да направят възможно действието на отделните сетивни органи. Например когато се движат очите, за това са отговорни очните мускули, а не очният нерв. Така имаме десет чифта нерви, които стигат до отделните сетивни органи и два, които стигат по-далеч и са посредници между сетивното възприятие и дейността на мозъка. Атлантецът чувстваше как в него, в мозъка и надолу по тялото му, се спускат дванадесет течения. Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция. Циркулацията на кръвта трябва да е била различна при едно същество, което възприема по ясновидски път цветовете и звуците наоколо, от тази на атлантския човек, който постепенно започва да възприема околната среда с външните сетива. Това преобразование на сърцето никога нямаше да се състои в студените части на Атлантида. То трябваше да дойде от външна намеса в организацията на човека.
към текста >>

12-те течения, които идват от север и представляват 12-те двойки нерви, се свързват с огнените искри, които идват от юг и представляват сърцето и храносмилателната система.
Как трябва да си представяме начина, по който е говорил на хората древният друид, свещеникът мъдрец? Той е притежаваше мъдростта, знаеше за това, което се е случило. Той говореше на хора, които притежаваха или древно ясновидство в изключителни моменти, или доверие. Той е знаеше, че ще бъде разбран, ако опише човешкото развитие по начина, по който то се представя пред астралното зрение. 12-те течения, които идват от север и представляват 12-те двойки нерви, се свързват с огнените искри, които идват от юг и представляват сърцето и храносмилателната система. Това са двете сили, които се явяват като великана Имир и кравата Аудхумбла колко хубаво е разказано това в германската легенда за Сътворението! Два свята възникват чуваме ние -: студената Нифлхайм и горещата, бълваща огън Муспелхайм. Нифлхайм изпраща дванадесетте течения, а Муспелхайм огнените искри.
към текста >>

Възникна предизвиканото от дванадесетте течения това, че главата на човека се проникна от мозъчните нерви.
Сега нека разгледаме, какво се възникна в човека. Възникна предизвиканото от дванадесетте течения това, че главата на човека се проникна от мозъчните нерви. Но се образува и това, което по природа не е свързано с главата му, а произхожда от кравата Аудхумбла. Тези две природи се събраха, това вие можете да видите във формите. Опитайте се да си изясните, как всичко, което донесоха дванадесетте течения от севера, е включено в черепа и гръбначния стълб. Всичко останало е прибавено. Гръдният кош и разположените под него органи са това, което дойде от юг с огнените искри, от кравата Аудхумбла.
към текста >>

43. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека. Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво. Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>

След като светлината и въздуха, които съществуват в света като природни сили биват дирижирани от шестте Амсхаспанди, то в най-висшето ниво в образуването на човека тези дванадесет течения се изпращат в главата ни за да образуват нервите в нея.
Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план. Те действително изтичат през шестте отвора на главата, през двете очи, двете уши и двете ноздри. Вътре те отново се превръщат в дванадесет течения, две по две. А кой ги изпраща вътре? След като светлината и въздуха, които съществуват в света като природни сили биват дирижирани от шестте Амсхаспанди, то в най-висшето ниво в образуването на човека тези дванадесет течения се изпращат в главата ни за да образуват нервите в нея. Това са видели тайните учители в шестте Амсхаспанди. Те са видели шестте дирижиращи духа, които изпращат в главата на човека дванадесетте течения, така че човекът получава способността да докосва света посредством нервната си система. Така ние виждаме човешката глава свързана чрез един вид телефонна или телеграфна връзка с тези шест гения. На тях дължите способността да възприема те посредством сетивата си. Така човекът е поставен като микрокосмос, като един малък свят, във връзка с големия свят, с макрокосмоса.
към текста >>

Така както гореспоменатите течения се вляха в нервите на главата и ги образуваха, така теченията на 28-те Изарди в човешкия труп, който преди беше по строен като глава.
И каква е ролята на подчинените духове, 28-те Изарди? Вижте, преди човекът да бъде готов, да приеме самостоятелно в себе си висшите сили на Амсхаспандите, той вече беше готов да приеме силите на Изарди те, които се изразяват в неговата нисша нервна система. Така както гореспоменатите течения се вляха в нервите на главата и ги образуваха, така теченията на 28-те Изарди в човешкия труп, който преди беше по строен като глава. Преди човекът да е в състояние да приеме в главата си силите на Амсхаспандите и да я оформи с тях, трупът на човека беше в състояние да приеме теченията на 28-те Изарди. Носи ли той тези сили в себе си и днес?
към текста >>

Така образуването на човешкия мозък с неговите дванадесет двойки нерви е свързано с цикъла на слънцето и с дванадесетте месеца.
Така образуването на човешкия мозък с неговите дванадесет двойки нерви е свързано с цикъла на слънцето и с дванадесетте месеца. Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви. А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена. Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа. Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди.
към текста >>

Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви.
Така образуването на човешкия мозък с неговите дванадесет двойки нерви е свързано с цикъла на слънцето и с дванадесетте месеца. Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви. А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена. Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа. Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди. Те регулират функциите на органичното тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора.
към текста >>

А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас.
Така образуването на човешкия мозък с неговите дванадесет двойки нерви е свързано с цикъла на слънцето и с дванадесетте месеца. Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви. А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена. Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа. Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди. Те регулират функциите на органичното тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора. Първоначално те са свързани с подреждането на великата природа.
към текста >>

Преди да се образуват тези дванадесет мозъчни нерви, съществуваха единствено астралните течения, които навлязоха в главата на човека, и преди да се образуват 28-те нервни окончания на гръбначния стълб, налице бяха единствено съответните астрални течения.
Това, което днес е физическо, по-рано беше изцяло духовно. Преди да се образуват тези дванадесет мозъчни нерви, съществуваха единствено астралните течения, които навлязоха в главата на човека, и преди да се образуват 28-те нервни окончания на гръбначния стълб, налице бяха единствено съответните астрални течения. Как възникват в човека тези нервни натрупвания? По следния начин: помислете, че първоначално е имало една водниста, тинеста течност. Представете си мозъка по този начин. Вие все още можете да наблюдавате това в тази част на мозъка, която е останала водниста, течна. Когато мозъкът стане много твърд, се появява т.нар.
към текста >>

Най-напред тази водниста маса беше проникната във всички посоки от астрални течения, като по продължение на тези течения материята се желира и втвърди, и така възникнаха нервите.
Представете си мозъка по този начин. Вие все още можете да наблюдавате това в тази част на мозъка, която е останала водниста, течна. Когато мозъкът стане много твърд, се появява т.нар. мозъчна течност. Нашият мозък е предхождан от един такъв воднист мозък, който постепенно се е желирал. Най-напред тази водниста маса беше проникната във всички посоки от астрални течения, като по продължение на тези течения материята се желира и втвърди, и така възникнаха нервите. Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви. Представете си как човекът постепенно се втвърдява. Масата едва се беше превърнала в хрущял, когато се появи първия зачатък на гръбначен стълб. Костната обвивка беше все още много мека. Отляво и отдясно се вливаха астралните течения, които по-късно се превърнаха в нервните окончания от двете страни на гръбначния стълб.
към текста >>

Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви.
Вие все още можете да наблюдавате това в тази част на мозъка, която е останала водниста, течна. Когато мозъкът стане много твърд, се появява т.нар. мозъчна течност. Нашият мозък е предхождан от един такъв воднист мозък, който постепенно се е желирал. Най-напред тази водниста маса беше проникната във всички посоки от астрални течения, като по продължение на тези течения материята се желира и втвърди, и така възникнаха нервите. Там където днес протичат нерви, първоначално протичаха астрални течения, след това етерни течения, и най-накрая самите физически нерви. Представете си как човекът постепенно се втвърдява. Масата едва се беше превърнала в хрущял, когато се появи първия зачатък на гръбначен стълб. Костната обвивка беше все още много мека. Отляво и отдясно се вливаха астралните течения, които по-късно се превърнаха в нервните окончания от двете страни на гръбначния стълб. Така ние се обръщаме към една древна епоха, в която 28-те Изарди започнаха постепенно да изпращат в човека своите най-напред астрални течения.
към текста >>

Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек. Това беше един жив астрален образ. Когато постепенно се образуваха физическите нерви, този образ изчезна, което значи: произходът беше забравен, беше забравено, как теченията бяха дирижирани вътре в човешкото тяло.
към текста >>

44. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нервите не биха съществували, ако в човешкото тяло не бе втъкано едно астрално, и тази вътрешна същност е тази, която отделя нервната система и превръща субстанцията и в нещо по същността си различно от останалите субстанции.
Ученият, които наблюдават човека с външен поглед, в залата за дисекции или другаде, и отбелязват физиологическите или биологическите му съставни части, има чувството, че подходът му към различните човешки органи е еднакъв. Той подрежда по един и същи начин инструментите си, когато оперира сърцето, мозъка, черния дроб или стомаха. Той смята, че най-важно е да разбере от какви химически съставки са изградени и образувани тези органи. Той съвсем не подозира, че те се различават коренно по същество един от друг, според това, как са възникнали. Нервите не биха съществували, ако в човешкото тяло не бе втъкано едно астрално, и тази вътрешна същност е тази, която отделя нервната система и превръща субстанцията и в нещо по същността си различно от останалите субстанции. В астралния свят живеят и работят строителите и оформителите на нервната субстанция, които я създават много, много мъдро.
към текста >>

45. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни. Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
към текста >>

46. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ние открихме силите, които изхождат от тези духове от астралното пространство в 12-те двойки нерви, които излизат от главата ни, и в 28 до 31 двойки нерви, които изхождат от гръбначния ни стълб.
През последните вечери от заниманията ни в нашето дружество ние започнахме разглеждането на средно европейски сказания и митове и при това видяхме какви дълбоки истини и прозрения се съдържат в тях. Точно преди 14 дни, когато засегнахме най-дълбоките и важни истини, ние можахме да хвърлим един поглед към една сродна митология, персийската, която е възникнала в Азия и е извънредно близка с германската или подобни митологии в средна Европа. Ние видяхме какво се крие зад името на персийските Амсхаспанди и зад това на 28-те до 31 Изарди. Ние открихме силите, които изхождат от тези духове от астралното пространство в 12-те двойки нерви, които излизат от главата ни, и в 28 до 31 двойки нерви, които изхождат от гръбначния ни стълб.
към текста >>

Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал дървото на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви.
Сказанията и митовете не са нищо друго освен астрални, духовни наблюдения. Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал дървото на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви. Ние видяхме всичко това като астрални влияния, а не чрез някакви фантазни, духовити спекулации.
към текста >>

На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб.
Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като дело на Амсхаспандите. Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие духовността си. На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали. По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество.
към текста >>

След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао.
Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като дело на Амсхаспандите. Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие духовността си. На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали. По време на Лунното съществуване на земята Елохимите, слънчевите светлинни духове се изкачиха на стъпалото, което им позволява да живеят на слънцето и да изпращат делата си на земята и земното човечество. Други духове, които бяха заедно с Елохимите на предишното стъпало изостанаха, те не пожелаха да доведат развитието си на Старата Луна дотам, че да достигнат по-висока степен на съществуване на слънцето.
към текста >>

47. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв.
За елементарните същества. Аз-душата на животните, растенията и минералите на различните планети. Човек в сън. Четирите системи на физическото тяло: органи на чувствата, жлези, нерви, кръв. Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества. Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/. Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи.
към текста >>

48. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Във всичките ваши нерви вие имате не нещо различно от първоначалните излъчвания на светлина.
Това е бил важен момент в човешкото развитие. Аз ви казах, че със силата на светлината е положена основата на нервната система. Тази нервна система е създание на светлината. Във всичките ваши нерви вие имате не нещо различно от първоначалните излъчвания на светлина. След това светлината, Слънцето, излиза навън в мировото пространство и благодарение на това масата много бързо се е уплътнява. И макар, че тя не е станала веднага нервната система, каквато имаме сега, но тя става по-плътна от преди. Тя вече не остава само тънка ефирна маса; и това е съществено: преди тя е светила в мен, сега излъчва светлина навътре. Това означава, с други думи, че тази първоначална нервна система на човека притежава способност да поражда вътрешни светлинни образи, показват се видения, разкрива се ясно виждащото съзнание. И така, Слънцето излиза от Земята; остава Земята, така да се каже, без светлина, но съществата пораждат в себе си вътрешна светлина.
към текста >>

Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите.
Най-важното образувание от този танц на веществата е белтъка, протоплазмата; това е основата на всички живи организми. Оставете материалистите да размишляват над механичното съединяване на белтъка от кислород, азот, въглерод и т.н., колкото им се иска. Първичната протоплазма, белтъчното вещество, се е образувало от мировото вещество, което се е създало под действието на хармонията на мировата музика. Така че в живия организъм веществата се обединяват съгласно музиката на сферите. Към предишните тънки образувания сега се присъединява и влиза в тях това белтъчно вещество, тази протоплазма, която пронизва всичко живо по линиите, които ви обрисувах като топлинни; водата, под въздействието на мировия звук преминава сгъстявайки се в белтъчно вещество и постепенно преминава в образуването на кръвта. Сгъстената до белтъчно образувание вода се включва в линиите на нервите. И преди всичко белтъчното вещество е образувало себе си като един вид обвивка, лепкава субстанция, за да бъде, така да се каже, защитено външно. Всичко това действително е станало в следствие танца на веществата в съответствие с музиката на сферите.
към текста >>

Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи.
Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята. Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции. В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго. Ако преди, когато те били свързани със Земята, съграждали човека, то сега действат върху него отвън, откриват неговите сетивни органи, правят го виждащо и чуващо същества, каквото ни се явява сега.
към текста >>

Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото. Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция. Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
към текста >>

49. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън.
След това на Слънцето се развила системата на жлезите, на Луната нервната система, и на нашата Земя всичко отново се е повторило. Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система. По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества. Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път. Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта. А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън. Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
към текста >>

Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност. Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система. Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума. Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта. При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата. По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред. Това, което бе описано по-рано и това, което беше показано в последната лекция, произтича не от някаква спекулация на разума, а е било дадено в съответствие с действителните факти; и тогава се открива този обратен ред в последователността на събитията, което прави повторението доста по-сложно.
към текста >>

При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност. Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система. Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума. Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта. При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата. По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред. Това, което бе описано по-рано и това, което беше показано в последната лекция, произтича не от някаква спекулация на разума, а е било дадено в съответствие с действителните факти; и тогава се открива този обратен ред в последователността на събитията, което прави повторението доста по-сложно.
към текста >>

50. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

След като разбрахме това и особено обърнахме внимание на това, че сетивните органи, жлезите, нервите и кръвта всъщност са израз на четирите основни части на човека, нека да се върнем отново към спящия човек.
След като разбрахме това и особено обърнахме внимание на това, че сетивните органи, жлезите, нервите и кръвта всъщност са израз на четирите основни части на човека, нека да се върнем отново към спящия човек. При спящия човек в леглото лежи физическото тяло и етерното тяло; астралното тяло и Аза се намират извън тях. Но помислете за това, че астралното тяло е принцип на нервната система, а Аза, принцип на кръвоносната система. По този начин, астралното тяло вечер оставя във физическото тяло това, за чиято причина, така да се каже, се явява, т.е. нервната система. Тъй като нервната система е могла да възникне едва след като, на Луната към човека се присъединило астралното тяло.
към текста >>

51. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Всичко, което имате като нерви, имаше своите продължения в майката-Земя.
Същото трябва да кажем и за нишките на нервната система на човека. Всичко, което имате като нерви, имаше своите продължения в майката-Земя. Днес това е като отрязването от онези течения, които като нерви пронизваха цялата Земя. Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа.
към текста >>

Днес това е като отрязването от онези течения, които като нерви пронизваха цялата Земя.
Същото трябва да кажем и за нишките на нервната система на човека. Всичко, което имате като нерви, имаше своите продължения в майката-Земя. Днес това е като отрязването от онези течения, които като нерви пронизваха цялата Земя. Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа. Преди да бъде син човечески, човекът беше син на Земята.
към текста >>

52. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние знаем, че гръбначният мозък е много важен за човека: от него тръгват така наречените гръбначно-мозъчни нерви.
По времето, когато всичко това още не се беше случило, когато Озирис още не беше прогонен от Земята в своята светлинна форма, човекът не притежаваше дори и наченките на нещо, което днес е от изключителна важност. Ние знаем, че гръбначният мозък е много важен за човека: от него тръгват така наречените гръбначно-мозъчни нерви. Но преди излизането на Луната от тялото на Земята, те не съществуваха, дори и в зародишен вид. Тъкмо тези 14 форми на Луната, в тяхната последователност, станаха причина за това, от човешкия гръбначен мозък да израстнат 14 нервни снопа. Космическите сили действуваха така, че на 14-те фази или форми на Луната да съответстват тези 14 нервни снопа. Това е последица от действието на Озирис. Но на развитието на Луната съответствува и нещо друго; тези 14 фази са само едната половина от това, което става на Луната.
към текста >>

Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена.
До момента, когато Луната започна да упражнява своите действия отвън още не съществуваше никаква двуполовост. До тогава съществуваше само един човек, който - така да се каже - носеше в себе си мъжкото и женското начало. Обособяването на двата пола настъпи едва чрез редуващите се действия на Изис и на Озирис от Луната, както и според това дали върху човешкия организъм действуваха предимно нервите, възникнали чрез Озирис или нервите, възникнали чрез Изис; според всичко това човекът ставаше мъж или жена. Един организъм, намиращ се предимно под влиянието на Изис, ставаше мъжки; едно тяло, намиращо се предимно под влиянието на Озирис, ставаше женско. Естествено, във всеки мъж и във всяка жена работят и двата вида сили, Изис и Озирис, обаче така, че при мъжа етерното тяло е женско, а при жената етерното тяло е мъжко. Тук ни се открива една малка подробност от чудната зависимост между отделните човешки същества и Космоса.
към текста >>

- Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви.
Какво представлява първоначалният Озирис, неразкъсаният Озирис? Какво представлява разкъсаният Озирис? - Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви. Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната? Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове.
към текста >>

Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, има еднакъв брой нерви.
Вътрешно Озирис и Изис действуват във всеки човек по отношение на неговата по-висша природа. Така всеки човек е двуполов, защото всеки човек има ларинкс и бели дробове. Всеки човек, независимо дали е мъж или жена, има еднакъв брой нерви.
към текста >>

53. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние се докоснахме до тайната, която ни показа, как чрез външни космически сили бяха образувани тези 28 чифта нерви.
Тази легенда идва от най-древните източници на египетското светоусещане. С времето някои неща в тази легенда бяха променени, а други - прибавени, но като цяло тя преминаваше през всички култове на древния Египет до тогава, докато въобще съществуваха египетските религиозни възгледи. След като си припомнихме тази легенда, в която беше вложено всичко онова, което ученикът виждаше като едно действително събитие в свещенните тайни на мистерийните школи, нека отново да насочим погледа си към това, за което още вчера започнахме да си съставяме една по-точна представа, а именно за влиянието, което различните форми на Луната упражниха върху човека. Ние споменахме за 28-те нервни снопа, излизащи от гръбначния мозък и имащи връзка с констелациите на Луната в хода на 28-те дни, от които Луната се нуждае, за да се върне до първоначалната си форма. Ние се докоснахме до тайната, която ни показа, как чрез външни космически сили бяха образувани тези 28 чифта нерви. А сега Ви моля да обърнете внимание на следното:
към текста >>

Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите.
Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък. Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон. Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>

Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите.
Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък. Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон. Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>

Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък. Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон. Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>

Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните.
А сега нека нагледно да си представим формирането на човешките органи. Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира. Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон. Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните. Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека. За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>

54. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

После ние видяхме, как от Луната се намеси това, чието действие в Лунната светлина египтяните нарекоха Озирис; как чрез различните фази на Луната Озирис продължи да упражнява своите действия върху човека; и как от Луната беше включено в човешкия организъм това, което е най-важно за горната му част, нервите.
После ние видяхме, как от Луната се намеси това, чието действие в Лунната светлина египтяните нарекоха Озирис; как чрез различните фази на Луната Озирис продължи да упражнява своите действия върху човека; и как от Луната беше включено в човешкия организъм това, което е най-важно за горната му част, нервите. Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите.
към текста >>

Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло.
После ние видяхме, как от Луната се намеси това, чието действие в Лунната светлина египтяните нарекоха Озирис; как чрез различните фази на Луната Озирис продължи да упражнява своите действия върху човека; и как от Луната беше включено в човешкия организъм това, което е най-важно за горната му част, нервите. Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
към текста >>

55. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр.
За противоположността между „кръв" и „нерви" виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката" (Събр. Съч. J4293)
към текста >>

56. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени. Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв. Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа. От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система. Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
към текста >>

Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви.
Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система. Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е.
към текста >>

В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони.
Нека опитаме да си представим тази забележителна времева система във Вселената и да се запитаме как тези космически процеси биха били отразени в нашата нервна система. Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е. всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от числото 28.
към текста >>

Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е.
Ако силите, лежащи в основата на Макрокосмоса са също и силите, формирали нашата нервна система, ние със сигурност ще намерим тяхно отражение в себе си; и наистина, ние имаме 12 мозъчни нерва и 31 двойки гръбначни нерви. В тези мозъчни и гръбначни нерви действително са отразени космическите закони. Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е. всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от числото 28. Тук можете да хвърлите поглед на една дълбока загадка, на една чудесна връзка между нервната ни система и онова, изразено с великите символи на пространството символите, които в себе си са отражения на духовни дейности и Същества.
към текста >>

На мястото, където нервите преминават в мозъка или в гръбначния стълб, отново се получава отражение.
Сега ние стигаме до третата част на отражението. Нашата нервна система е изградена от Света на Духа. На мястото, където нервите преминават в мозъка или в гръбначния стълб, отново се получава отражение. На това място потокът от Света на Духа бива възпиран в нервната система и прониква онова, което сме узнали в Света на Разума. На това място работят силите на Йерархиите и Светът на Разума изгражда за нас мозъка и гръбначния мозък, които лежат зад нервите. В самия наш мозък и неговото продължение, гръбначния мозък, ние имаме произведението на всички дейности, произлизащи в основата си от Света на Разума. Всеки, който е способен да проучи Света на Разума ясновидски, може да намери точни образи на великите космически първообрази дори и в най-малките отражения в мозъчната нервна система и в гръбначната нервна система. Но Светът на Първообразите, или на Архитиповете, струи направо през нас без нашето същество да е способно да го възпира.
към текста >>

На това място работят силите на Йерархиите и Светът на Разума изгражда за нас мозъка и гръбначния мозък, които лежат зад нервите.
Сега ние стигаме до третата част на отражението. Нашата нервна система е изградена от Света на Духа. На мястото, където нервите преминават в мозъка или в гръбначния стълб, отново се получава отражение. На това място потокът от Света на Духа бива възпиран в нервната система и прониква онова, което сме узнали в Света на Разума. На това място работят силите на Йерархиите и Светът на Разума изгражда за нас мозъка и гръбначния мозък, които лежат зад нервите. В самия наш мозък и неговото продължение, гръбначния мозък, ние имаме произведението на всички дейности, произлизащи в основата си от Света на Разума. Всеки, който е способен да проучи Света на Разума ясновидски, може да намери точни образи на великите космически първообрази дори и в най-малките отражения в мозъчната нервна система и в гръбначната нервна система. Но Светът на Първообразите, или на Архитиповете, струи направо през нас без нашето същество да е способно да го възпира.
към текста >>

Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви.
По какъв начин сме способни ние в обикновения живот да бъдем съзнателни за нещо? Чрез това да бъдем способни да го възпрем. Ние ставаме съзнателни за част от Елементарния Свят възпирайки я. В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят. Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви. Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него. Законите на Природата, както обикновено биват наричани, не са нищо друго освен един сенчест образ, неясно отражение на Света на Духа.
към текста >>

Точно онова, което неговите нерви отразяват за него.
В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят. Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви. Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него. Законите на Природата, както обикновено биват наричани, не са нищо друго освен един сенчест образ, неясно отражение на Света на Духа. А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя разум, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.
към текста >>

Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>

Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н. Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
към текста >>

57. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>

Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той.
Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>

Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>

58. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр. Съч. №293).
към текста >>

59. Лекция пета GA_126 Окултна история

Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората.
към текста >>

Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология. Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>

60. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Непосредствено влияние на нервите върху Аза.
Другата част на човешката двойственост, храносмилателен апарат: система за обработване на веществата, лимфна система, кръвоносна система. Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза. Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>

61. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв.
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
към текста >>

В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>

Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице.
Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта.
към текста >>

Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз.
Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си. Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз. Така човек се усеща извесен извън цялата кръвоносна система, като че ли изнесен извън тялото, и като компенсация за това, което човек обикновено изживява в кръвоносната система, сега той среща нещо друго. Докато преди това нервната дейност се е отпечатала върху кръвта, сега тя рефлектира в самата себе си; от този момент човек изживява по нов начин себе си, усеща себе си в друг Аз, в друго Себе, за чието съществуване той преди това най-много е предполагал: човек усеща нахлуването на свръхсетивния свят. Ако още веднъж схематично изразим връзката между нерва и цялата нервна система, възприемаща в себе си впечатленията от външния свят от една страна, и кръвта от друга, то можем да нарисуваме следното: /Вих рис. № 8/.
към текста >>

Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната. Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта? И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове. Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>

62. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система. С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
към текста >>

Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>

Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза.
към текста >>

Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
към текста >>

Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>

И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят.
Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него. И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят. Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят. Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора.
към текста >>

Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят.
Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него. И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят. Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят. Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора.
към текста >>

В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви. Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>

63. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно. В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот. Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
към текста >>

64. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент. След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер. Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят.
към текста >>

Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
към текста >>

Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
към текста >>

65. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо. Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации. Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система. Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>

66. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
към текста >>

67. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та.
Да вземем например този часовник. Тук волята е изключена, нали? Аз гледам часовника, но преди това имам представата за него. Този часовник оказва някакво въздействие върху мен, в резултат на което възбудата се пренася в мозъчната кора, респективно в зоната на двигателните нерви, както твърди физиология та. Първоначално аз имам една представа за часовника, а представата за движение се присъединява към нея не чрез някаква воля, а чрез двигателната представа. Аз имам само една поредица от представи, казва той, мисленето се състои от поредица от представи, а психическата съставна част на едно действие е също поредица от представи. Тук волята е напълно изключена. Тя не се намира там вътре; ето, първоначално аз наблюдавам часовника, а после наблюдавам движението на моята ръка. С това се изчерпва всичко.
към текста >>

68. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тези хора искат да покажат мисловния апарат – живота на нервите, живота на мозъка.
Наистина може да се каже: не може да се вярва, че от научна страна може да се направи сериозно възражение срещу духовната наука. Защото ако се сравни това, което може да постигне съвременната наука, с духовната наука, днешната наука се явява най-добрата опора на духовната наука. Трябва само нещата да се разглеждат по правилен начин. Когато вземем в ръка някоя книга, в която даден материалистически настроен човек се изразява полупсихологически, полуфизиологически, намираме следното. Тези хора искат да покажат мисловния апарат – живота на нервите, живота на мозъка. Те изследват мисловния апарат и после наистина показват, че щом в нас се появи някаква представа, е налице мозъчен процес. Така че казват: „Вижте, ние можем да докажем, че без мозъчен процес не може да има мисъл или представа. Какво ще правите с една самостоятелна душа? Съществува само мисловен апарат“.
към текста >>

69. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим. Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>

70. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане.
Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост. Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания. Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано. Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана. Той обаче постоянно се извинява, загдето просто не бил в състояние да съобразява и да премисля каквото и да е. Ако някой ловък интригант рече да си послужи с него, той може да се прояви като съвършен интригант, въпреки че сам по себе си в никакъв случай не е такъв. Политическите интриганти винаги са се изкушавали да изберат тъкмо него за свой инструмент и единствено на това обстоятелство той дължи днешното си положение."
към текста >>

71. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот.
Настъпиха нови времена. Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят. Те търсеха отговор. Какво им отговори новата наука, тази чисто натуралистична наука? Тя каза: сега ще се оправим с това. Изследваме – това сега ни е достъпно – гънките на мозъка, нишките на нервите, ганглиите в техните взаимовръзки и преплитания и получаваме отговор за душевния живот. Тук имаме същото, както и при човека, три седмици наблюдавал набирането на "Фауст" в типографията, за да разбере заложените в това произведение идеи, точно същото! Вземете всички „достижения“ на така наречените психо-физиолози, те помагат в духовното познание на света не повече, отколкото наблюдаването на отпечатването на "Фауст" помага да се разбере смисъла на Гьотевия шедьовър. Трябва само ясно да си дадем сметка за това и тогава душата ще бъде обхваната от разбиране за това, какво действително е необходимо за развитието на човечеството.
към текста >>

72. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим? Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
към текста >>

73. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но да се вярва, както естествениците вярват, че нервната сила, с която разполагаме и която е основата за живота на мислите и представите ни, по някакъв начин има нещо общо с електрическите токове, преминаващи през нервите, е погрешно.
През 19-то столетие естествената наука откри, че нервната система е проникната от електрически сили. В това тя имаше право. Но да се вярва, както естествениците вярват, че нервната сила, с която разполагаме и която е основата за живота на мислите и представите ни, по някакъв начин има нещо общо с електрическите токове, преминаващи през нервите, е погрешно. Защото електрическите токове са сили, вложени в нас от съществото, което току-що описах и изобщо не принадлежат към същността ни. Ние наистина носим в нас също и електрически токове, но те са от чисто ариманическа природа.
към текста >>

74. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Той е убеден, че не могат да се установят анатомични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни.
По начало - това трябва да се отбележи - Бройер схваща нещата като душевна болест, като вътрешен проблем. Той е убеден, че не могат да се установят анатомични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни. Още от началото той е убеден, че има работа с вътрешен психически факт. В ранните периоди е имало склонност фактите да се разглеждат така, че се е казвало: Такива неща могат да настъпят поради душевно нараняване, травма, шок и др. подобни. Но скоро, поради това, че особено д-р Фройд се занимава с нещата - с чието тълкуване д-р Бройер в никакъв случай не е напълно съгласен, - те придобиват друг характер и то, защото Фройд казва75: Не могат да се обяснят нещата с душевен шок, с душевно нараняване, това не става, не е достатъчно. Също и Бройер е убеден, че не е достатъчно, когато се говори само за душевно нараняване.
към текста >>

75. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
към текста >>

Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
към текста >>

Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони. Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата. Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>

76. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>

Всъщност не съществува разликата между двигателните и сетивните нерви, а онова, което се нарича двигателни нерви, са също сетивни нерви и съществуват за това, за да възприемаме самите наши органи, когато трябва да бъдат извършени движения.
Тази безсмислица позволява естествената наука да бъде преподавана, учена. Трябва да я оставим да я учи, защото хората говорят в един абстрактен духовен възглед за всичко възможно, но не развиват такива мис ли, които могат да действуват положително в движението на природата. Те нямат силата в това, което са духовните възгледи, за да развият едно знание върху самата природа. Всъщност не съществува разликата между двигателните и сетивните нерви, а онова, което се нарича двигателни нерви, са също сетивни нерви и съществуват за това, за да възприемаме самите наши органи, когато трябва да бъдат извършени движения. Класически пример на Табеса /заболяване на гръбначния мозък/доказва именно противоположното, на това, което днешните учени искат да докажат. Аз не искам да се впускам по-нашироко върху този въпрос, тъй като между Вас няма съответни предварителни физиологични познания. Обаче бих говорил на драго сърце в кръга на хора предварително запознати с физиологичните и биологичните въпроси. Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние.
към текста >>

77. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава.
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за човека от нашата изключително интелектуална култура. Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси. Често съм обяснявал това. Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава. Точно тук е където работи волята. Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека. По отношение на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент. Ние живеем само защото останалата част от нашето устройство работи срещу това постоянно умиране в главите ни, за което е отговорна най-вече нашата воля. Независимо от нас в главата ни непрестанно се случва онова, което във външния свят се случва обективно, когато преминем през физическата смърт.
към текста >>

78. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите.
Но тук има и друга подробност: Човекът не е така просто и еднозначно изложен само на Сатурновите въздействия. Ако той би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той не само че не би развил никакви сетива, но не би развил и своя нервен живот. Нервният живот е нещо, което непрекъснато трябва да бъде смекчавано, омаломощавано и така да се каже „изсушавано“ отвън, защото в противен случай той би хипертрофирал, би се разраснал в неудържима експанзия. Нервите биха станали такива органи, каквито например са мускулите. Това смекчаващо и „изсушаващо“ въздействие върху нервния живот се упражнява от Юпитер. Древният човек знаеше: Нервният живот се ръководи от Юпитер.
към текста >>

79. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата.
После идва това, което можем да наречем „реакция“ или „отговор“. Сетивата са обърнати към физическия свят. Те понасят едно непрекъснато натоварване, те непрекъснато приемат нещо. А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата. Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят.
към текста >>

Нервите се формират с оглед на сетивата.
После идва това, което можем да наречем „реакция“ или „отговор“. Сетивата са обърнати към физическия свят. Те понасят едно непрекъснато натоварване, те непрекъснато приемат нещо. А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата. Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало.
към текста >>

80. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление.
Следователно това, което произлиза от главата, изцяло е само пластично образуваща сила. И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека. Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление. Може да се каже, че в тази посока (виж рис. 2, стрели отгоре надолу), от сетивата навътре отива една формираща сила. Тази сила в известен смисъл иска по фин начин да превърне човека в статуя. Наистина е така, че всичко, което видим, иска да ни превърне по определен фин начин в статуя.
към текста >>

81. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
Нека още веднъж да разгледаме това, което като астрално тяло и азова организация се намира извън физическото тяло между заспиването и събуждането. То не е изтъкано от физически кости и физическа кръв, a e духовно-душевно. В него е вплетена нашата морална стойност. Както когато сме будни, се състоим от кости, кръв и нерви, така това, което излиза от нас при заспиването и се връща при събуждането, се състои от реалните преценки на нашите собствени морални действия.
към текста >>

Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас. Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът. Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
към текста >>

82. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността.
Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека. Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
към текста >>

Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека. Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
към текста >>

83. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
към текста >>

Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
към текста >>

84. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>

85. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот. Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите. Мисленето е битка със загиващата материя. Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>

86. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие. Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност. Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>

87. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие. И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>

Аз казах, в нервните стават съвършено други процеси отколкото в кръвта, в нервите стават противоположните процеси.
Аз казах, в нервните стават съвършено други процеси отколкото в кръвта, в нервите стават противоположните процеси. В кръвта стават процеси клонящи към фосфорното естество, процеси, които като фосфорни: процеси обхванат тъканите обвиващи кръвта или тези съседни на кръвта, водят до възпаления. Ако проследите процесите в нервните пътища и ако тези процеси преминат в други съседни органи или също в кръвта, тогава се раждат импулсите на образуване на тумори при човека. Когато това бива пренесено в кръвта и след това кръвта снабдява по нездравословен начин другите органи, раждат се образувания на тумори. Така щото можем да кажем: Всяко образуване на тумор е един метаморфозиран нервен процес ставащ на неподходящо място в човешкия организъм.
към текста >>

Вие виждате, че това, което протича в нервите, трябва да остане в нервите, а това, което протича в кръвта, трябва да остане в кръвта.
Вие виждате, че това, което протича в нервите, трябва да остане в нервите, а това, което протича в кръвта, трябва да остане в кръвта. Ако това, което принадлежи в кръвта, премине в съседство, раждат се възпаления. Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното наименование туморни образувания. Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да става един правилен ритъм. Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси. Тези тънки процеси трябва също да стоят в една ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението.
към текста >>

Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното наименование туморни образувания.
Вие виждате, че това, което протича в нервите, трябва да остане в нервите, а това, което протича в кръвта, трябва да остане в кръвта. Ако това, което принадлежи в кръвта, премине в съседство, раждат се възпаления. Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното наименование туморни образувания. Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да става един правилен ритъм. Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси. Тези тънки процеси трябва също да стоят в една ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението. И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена.
към текста >>

И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена.
Ако това, което принадлежи в кръвта, премине в съседство, раждат се възпаления. Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното наименование туморни образувания. Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да става един правилен ритъм. Ние имаме не само общо взето ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси. Тези тънки процеси трябва също да стоят в една ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението. И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена.
към текста >>

88. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости.
Да, но сега днешната общоприета наука ни отговарящо е физическо-телесното естество на човека: кръв, нерви, мускули, кости. Можем да разглеждаме колкото искаме една кост, когато гледаме само с очите на днешната естествена наука, ние не ще можем да кажем: Тази кост е един съблазнител на човека за омразата. Или можем да изследваме колкото искаме кръвта според принципите, според които днес се изследват не щата, ние не ще можем да установим по този начин: Кръвта е съблазнителят на човека за човешко неразбиране.
към текста >>

В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост.
към текста >>

89. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея. Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура.
към текста >>

91. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
Обаче тези хора си противоречат, като въобще говорят. Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето. При известни обстоятелства това можеше да доведе до дълги спорове с този приятел от младостта. Накрая аз веднъж му казах: Да, но виж, ти казваш все пак, аз ходя. Защо не казваш моят мозък ходи? Щом действително вярваш в твоята теория, ти никога не трябва да казваш, аз ходя, аз хващам, а моят мозък хваща, моят мозък ходи. Защо лъжеш?
към текста >>

92. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>

Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>

И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>

93. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

На следващия ден етерното тяло отпечатва този образ във физическото тяло, действително го отпечатва в процесите на нервите, в процесите на кръвта.
Сега идва следващият ден. На следващия ден образът се внася от етерното тяло във физическото тяло. На следващия ден етерното тяло отпечатва този образ във физическото тяло, действително го отпечатва в процесите на нервите, в процесите на кръвта. На следващия ден образът вече е отпечатан във физическото тяло. Следователно трябва да кажем трето: - От етерното тяло образът се отпечатва във физическото тяло на човека. -
към текста >>

94. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т.
И когато преминем към системата веществообмяна и крайници - виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, ние нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, - съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, - всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че едно остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
към текста >>

95. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви.
Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност. Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.
към текста >>

96. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>

Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т. н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>

97. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
към текста >>

98. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

За да добием вярна представа за процеса, нека нарисуваме движението на някои нерви в организма (виж диаграмата).
Материалистите казват: С тази нервна система аз мисля, или възприемам. Ние знаем, че това са глупости. За да добием вярна представа за процеса, нека нарисуваме движението на някои нерви в организма (виж диаграмата). А сега нека проследим различни нерви, преминаващи през организма, и изпратим разклонения, като клони. И така, всеки нерв има стъбло, от което се разгръщат клони; тези клони влизат в съседство с други и после едно друго влакънце продължава по своя път. (Диаграмата е, разбира се, само много груба скица).
към текста >>

А сега нека проследим различни нерви, преминаващи през организма, и изпратим разклонения, като клони.
Материалистите казват: С тази нервна система аз мисля, или възприемам. Ние знаем, че това са глупости. За да добием вярна представа за процеса, нека нарисуваме движението на някои нерви в организма (виж диаграмата). А сега нека проследим различни нерви, преминаващи през организма, и изпратим разклонения, като клони. И така, всеки нерв има стъбло, от което се разгръщат клони; тези клони влизат в съседство с други и после едно друго влакънце продължава по своя път. (Диаграмата е, разбира се, само много груба скица).
към текста >>

По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване. По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>

През деня, заедно със своята душа, човекът е вътре в тялото си, изпълвайки го до крайния предел на нервите.
Процесът на събуждане е много по-сложен, отколкото може да се предаде в диаграма. През деня, заедно със своята душа, човекът е вътре в тялото си, изпълвайки го до крайния предел на нервите. Това не е като че ли физическото тяло е изпълнено с нещо като недиференцирана мъгла; органите и различните органични структури са проникнати поединично. Както прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
към текста >>

Както прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
Процесът на събуждане е много по-сложен, отколкото може да се предаде в диаграма. През деня, заедно със своята душа, човекът е вътре в тялото си, изпълвайки го до крайния предел на нервите. Това не е като че ли физическото тяло е изпълнено с нещо като недиференцирана мъгла; органите и различните органични структури са проникнати поединично. Както прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
към текста >>

Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал. С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо. Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар.
към текста >>

През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал. С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо. Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам.
към текста >>

Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам. Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
към текста >>

Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера).
Той ги изхвърля в пространството, запълва пространството с тях и тогава те са атомите. Това, в действителност, е произходът на атомизма. Ако пред вас има огледало и вие нямате представа, че това е огледало, несъмнено ще повярвате, че там, отвън, има друга група хора. По същия начин човекът смята, че цялото пространство е запълнено с онова, което той самият изхвърля в него. Целият този процес на нервите се връща отразен обратно в човека благодарение на факта, че той се изправя пред него (като нещо подобно на бариера). Но той не го съзнава и затова счита цялото заобикалящо ни пространство за изпълнено с атоми.
към текста >>

99. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>

Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата?
И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия! Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия. Нервната вълна се влива в неговите сетива тя протича несъзнателно, това може да бъде установено физиологично -, този живот протича в сетивата и е произвеждане на поезия: човекът живее създавайки вътрешна поезия. И поетическото творчество е извличането нагоре на този несъзнателен живот.
към текста >>

100. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
към текста >>

Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи.
Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>

101. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите.
За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите. В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането. Произнасяйки правилно половината от хекзаметъра, ние ясно усещаме как кръвта нахлува в нашата нервна система.
към текста >>

102. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И така тонът може да се представи като полудъга - трябва да покажа това и графично, - а на тази полудъга ще начертая и нещо като малки нерви, които излизат навън там, където на полудъгата човек има усещане за тона, когато навлиза в него, а после излиза от другата страна на дъгата, а след това по нервите и вените излиза отново навън, така че се получава характерно вътрешно движение, което веднъж минава от едната страна на дъгата, а после - от другата.
В началото на увертюрата на „Вълшебният стрелец“ например, когато се чува един дълго време държан тон, човек може да изпита усещане, което ще онагледя образно. И така тонът може да се представи като полудъга - трябва да покажа това и графично, - а на тази полудъга ще начертая и нещо като малки нерви, които излизат навън там, където на полудъгата човек има усещане за тона, когато навлиза в него, а после излиза от другата страна на дъгата, а след това по нервите и вените излиза отново навън, така че се получава характерно вътрешно движение, което веднъж минава от едната страна на дъгата, а после - от другата. Това би могло да се представи и динамично, като първо се проявява по-голям интензитет, а после следва отдръпване.
към текста >>

103. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така че въздушният поток, който посредством канала на гръбначния мозък непрекъснато нахлува към главата, се среща с онова, което извършват нервите.
Следователно червените щрихи представляват силите, които вървят по продължение на нервните пътища. Това обаче е само едностранчиво разглеждане на нещата. В тази дейност, която развиват нервните пътища, се включва и една друга дейност. Тя се осъществява посредством вдишването на въздух. Този въздух, който вдишваме - това отново е показано схематично, - влиза по канала на гръбначния мозък (жълто) директно тук и тласъкът на вдишването звучи в хармония с движенията, които се извършват по продължение на нервните пътища. Така че въздушният поток, който посредством канала на гръбначния мозък непрекъснато нахлува към главата, се среща с онова, което извършват нервите. Но нямаме изолирана нервна дейност и изолирана дихателна дейност, а имаме съвместно протичане на дихателна и нервна дейност в главата. Днешният, станал прозаичен в обикновения живот човек, който придава по-голяма стойност на червените сили (виж рис.), си служи повече с нервната система, докато говори. Той „инервира“, както бихме могли да кажем, инструмента, който оформя съгласно гласните потоци. Това не е било така в по-ранни времена. Тогава човек не е живял толкова много в своята нервна система, а в дихателната система - затова праречта е била повече като пеене.
към текста >>

Той „инервира“, както бихме могли да кажем, инструмента, който оформя съгласно гласните потоци.
Тя се осъществява посредством вдишването на въздух. Този въздух, който вдишваме - това отново е показано схематично, - влиза по канала на гръбначния мозък (жълто) директно тук и тласъкът на вдишването звучи в хармония с движенията, които се извършват по продължение на нервните пътища. Така че въздушният поток, който посредством канала на гръбначния мозък непрекъснато нахлува към главата, се среща с онова, което извършват нервите. Но нямаме изолирана нервна дейност и изолирана дихателна дейност, а имаме съвместно протичане на дихателна и нервна дейност в главата. Днешният, станал прозаичен в обикновения живот човек, който придава по-голяма стойност на червените сили (виж рис.), си служи повече с нервната система, докато говори. Той „инервира“, както бихме могли да кажем, инструмента, който оформя съгласно гласните потоци. Това не е било така в по-ранни времена. Тогава човек не е живял толкова много в своята нервна система, а в дихателната система - затова праречта е била повече като пеене.
към текста >>

104. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви.
Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото. Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви. Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем. Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
към текста >>

За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници.
За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници. Сетивните възприятия не играят роля на придружаващи явления. Те са тук, защото човекът е сетивно същество и неговото ухо като сетивен орган също има значение, но то няма това значение, което му приписваме по отношение на света. Обмяната на веществата не е налице по същия начин, тя е съпровождащо явление. Има веществообменни явления, но те нямат никакво значение. Напротив, има значение всичко онова, което живее в крайниците като възможност за движение.
към текста >>

105. Съдържание GA_293 Общото човекознание

За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта.
Мисленето като доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане. Волята като зародиш на човешкия живот след смъртта. Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека. Принципната разлика между волята и представите. Възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност,която то е извършвало преди своето раждане.
към текста >>

За родството между кости и нерви. Рахитът.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят. Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство. Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития. За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>

106. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите.
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието. Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>

Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието. Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>

Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите.
Ние винаги трябва да обхващаме целия човек в неговото духовно, душевно и телесно устройство. Но в човека непрекъснато се ражда нещо, което показва тенденцията да става все по-духовно. Но понеже за любовта впрочем за егоистичната любов е характерно, че иска да задържи материята, човешкото физическо тяло е силно затруднено в своето одухотворяване. И така, в себе си имаме нещо материално, което непрекъснато се стреми да премине в едно духовно състояние. Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят. Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите.
към текста >>

Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>

За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>

Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>

„Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят. Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>

В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи.
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане. Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
към текста >>

Защо се говори за „моторни" нерви?
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане. Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
към текста >>

Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение.
В следващите лекции ще проследим внимателно тези основни принципи и ще установим, че с тяхна помощ бихме могли да внесем в преподаването нещо наистина ново, така че да насочим детето към душевно и телесно здраве, а не към духовно и физическо израждане. Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание. В твърдението на физиолозите, че нервите се делят на „сетивни" и „моторни" има само една игра на думи. Защо се говори за „моторни" нерви? Защото има много случаи, когато поради засягане на определени нервни пътища, например тези, които водят долните крайници, човек иска да ходи, но не може. Обикновено се казва, че човек не може да се движи понеже нервните центрове и пътища са „парализирани", в случая тези „моторни" нерви, които привеждат краката в движение. В действителност обаче, нещата тук се свеждат до следното: чисто и просто човек не може да възприема своите крака. По силата на една историческа необходимост, епохата в която живеем, е длъжна да потъне в море от заблуждения, за да се превърнем освобождавайки се от тях в самостоятелни и свободни личности.
към текста >>

То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта.
Впрочем симпатията и антипатията имат троичен израз в нашето физическо тяло. То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта. Навсякъде, където е налице едно прекъсване на нервната дейност, навсякъде където се явява един вид „скок", там възниква огнище, в което се срещат симпатията и антипатията.
към текста >>

Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък.
Подобно прекъсване, подобен скок, виждаме и в гръбначния мозък, когато например едно от нервните разклонения се отправя към задния дял на гръбначния мозък, а друго към предния дял. По-нататък такъв скок имаме в ганглийните възли, които спадат към симпатикусовата нервна система. Ние съвсем не сме толкова просто устроени, както изглежда на пръв поглед. На три места в нашия организъм в главата, гръдната област и долната част на тялото има граници, където се срещат антипатията и симпатията. Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък. На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния свят; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система.
към текста >>

Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани.
Всичките три системи преливат една в друга. Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани. Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните. Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>

Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани. Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните. Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>

107. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система. Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи. В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости. Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
към текста >>

Какво впрочем представляват нервите?
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>

*29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>

Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна. Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система. Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа.
към текста >>

Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път.
Какво всъщност наблюдаваме при човека? От една страна имаме костно-нервната система, от друга: кръвно-мускулната система. Чрез тяхното взаимодействие, непрекъснато се създават нови субстанции и сили. И Земята е предпазена от смъртта, само поради факта, че в самия човек непрекъснато се създават нови субстанции и сили. Сега вече Вие лесно ще свържете двете твърдения: това че в съприкосновението си с нервите, кръвта създава нови субстанции и сили, и това, което казах в предишната лекция а именно, че кръвта непрекъснато се стреми към одухотворяване и непрекъснато среща препятствия по своя път. Да, нека свържем основните мисли от последните две лекции, за да продължим нататък. Обаче Вие вече се убедихте, колко погрешно е тълкуван днес законът за съхранението на енергията: той просто е в противоречие с това, което се извършва в дълбините на човешката природа и, следователно, се превръща в едно препятствие за разбирането на човешкото същество. Едва когато хората отново се издигнат до мисълта, че „нищо не може да възникне от нищото", и че субстанциите и силите само метаморфозират от един вид в друг; едва когато тази мисъл измести закона за съхранение на енергията, едва тогава ще поставим науката на здрави и трайни основи.
към текста >>

108. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
към текста >>

Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля. Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във волята. Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
към текста >>

Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства. Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание. При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>

Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино.
Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства. Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание. При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>

109. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Те не са нищо друго, освен това, което наричаме нерви или нервен апарат.
От духовна гледна точка ние можем да локализираме процесите на будното и спящо съзнание по следния начин. През периода между смъртта и новото раждане човекът е действително буден само в тази междинна зона, докато в своята периферия и във вътрешните си органи той наистина спи. Какво представляват органите, които са разположени в тази междинна зона? Те не са нищо друго, освен това, което наричаме нерви или нервен апарат. Нервният апарат, застъпен най-вече в човешката глава, изпраща своите разклонения както към външната телесна повърхност, така и към вътрешните органи; а по средата са разположени мозъка, гръбначния мозък и слънчевия сплит. Ето кое ни дава възможност да сме будни! Най-будни сме там, където нервите са развити в най-силна степен.
към текста >>

Най-будни сме там, където нервите са развити в най-силна степен.
През периода между смъртта и новото раждане човекът е действително буден само в тази междинна зона, докато в своята периферия и във вътрешните си органи той наистина спи. Какво представляват органите, които са разположени в тази междинна зона? Те не са нищо друго, освен това, което наричаме нерви или нервен апарат. Нервният апарат, застъпен най-вече в човешката глава, изпраща своите разклонения както към външната телесна повърхност, така и към вътрешните органи; а по средата са разположени мозъка, гръбначния мозък и слънчевия сплит. Ето кое ни дава възможност да сме будни! Най-будни сме там, където нервите са развити в най-силна степен.
към текста >>

От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства.
Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>

Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън.
Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>

Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>

В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н.
в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес. Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
към текста >>

Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят.
Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях.
Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>

110. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули. После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него. После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
към текста >>

Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51.
Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест. При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници. И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други. Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51. Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
към текста >>

111. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

А когато материята, която е все още проникната от жизнени сили, рухне от само себе си, възникват нервите.
Защото, виждате ли, в човешката глава става нещо извънредно забележително: Когато духовно-душевният поток срещне някаква преграда, той се устремява назад, също както прави това и водната маса. С други думи: Устремява се назад тъкмо онази част от материята, която Духът носи със себе си. Представете си Мисисипи, която отхвърля пясъка встрани от своя път. Примерът е елементарен, но ще ни помогне да разберем, как застоят на духовно-душевния поток води до натрупване на материя; а в областта на мозъка, материята рухва от само себе си. А когато материята, която е все още проникната от жизнени сили, рухне от само себе си, възникват нервите.
към текста >>

А като последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите!
Да, нервът възниква винаги, когато оживотворената от Духа материя рухне и, така да се каже, се утаи и започне да умира. Ето защо нервът е умиращата материя, умираща там. всред живия организъм; тази умираща материя отблъсква живота, после се разпада, рухва. А като последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите! Те са истинската преграда пред духовно-душевния поток, който иска да премине през целия човек. По протежение на нервите Духът, ако мога така да се изразя, клокочи в човека, понеже Духът се нуждае от разпадаща се материя. Той изхвърля материята към периферията на тялото и там тя се отделя от човека. Духовно-душевният поток обхваща човека само тогава, когато материята в него е вече мъртва! По протежение на материално мъртвите нервни пътища, духовно-душевният поток лети през всички части на човешкия организъм.
към текста >>

По протежение на нервите Духът, ако мога така да се изразя, клокочи в човека, понеже Духът се нуждае от разпадаща се материя.
Да, нервът възниква винаги, когато оживотворената от Духа материя рухне и, така да се каже, се утаи и започне да умира. Ето защо нервът е умиращата материя, умираща там. всред живия организъм; тази умираща материя отблъсква живота, после се разпада, рухва. А като последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите! Те са истинската преграда пред духовно-душевния поток, който иска да премине през целия човек. По протежение на нервите Духът, ако мога така да се изразя, клокочи в човека, понеже Духът се нуждае от разпадаща се материя. Той изхвърля материята към периферията на тялото и там тя се отделя от човека. Духовно-душевният поток обхваща човека само тогава, когато материята в него е вече мъртва! По протежение на материално мъртвите нервни пътища, духовно-душевният поток лети през всички части на човешкия организъм.
към текста >>

Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният свят си пробива път чак до кожата.
Ето как духовно-душевният свят работи в човека. Виждаме го как нахлува отвън и как един вид всмуквайки напредва в своите разрушителни действия, виждаме го как непрекъснато умъртвява материята. Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният свят си пробива път чак до кожата. Това е така, защото духовно-душевните сили не могат да преминат през области, където пулсира органически живот.
към текста >>

112. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
към текста >>

Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек.
Но в действителност това не е така, действителността не тегли такива черти. Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек. Но той не е само от раменете нагоре такъв. Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло. Значи, ако искаме да говорим по този начин, ние можем да кажем: човешката глава е основно глава. А гърдите са по-малко глава, но все пак и те са глава. Органите или всичко, което е система на веществообмяната, са още по-малко глава, но също са глава.
към текста >>

113. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>

114. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път. Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>

115. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>

116. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас.
Но какъв трябва да бъде учителят, ако желае да се стреми към подобно нещо? Помислете само, ако от анатомията и от физиологията учителят знае следното: Там на онова място има един мускул, а там – една кост: нервните клетки изглеждат ето така – всичко това е много хубаво, но то е интелектуалистично; всичко това прави детето сякаш непрозрачно за нас самите. То, детето, е като черен въглен, то е сякаш непрозрачно. Ние знаем какви мускули, какви нерви има вътре в нас. Всичко това ние го знаем. Обаче ние не знаем как кръвообращението нахлува в мускулната система, в костната система. За да разберем това, нашата представа трябва да бъде художествена.
към текста >>

117. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви.
Около 14., 15. година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си. И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа. Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
към текста >>

118. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Моторни и сензорни нерви.
Свързване на патологията и терапията посредством диагнозата. Тричленния човек. Моторни и сензорни нерви. Внушение и хипноза. Отношение на лечебните средства към човека. Растежни метаморфози при растението и при човека. Приспособителни възможности и регенерация. Формообразуващи сили и духовно-душевни сили у човека.
към текста >>

119. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден. Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
към текста >>

Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден. Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
към текста >>

И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля. И така, в действителност и в лицето на моторните нерви имаме сензитивни нерви, но които нерви възприемат в самите нас, докато същинските сензитивни нерви възприемат външния свят.
към текста >>

Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви.
В тази насока е заложено нещо с огромно значение за медицината, но което може да бъде оценено, само ако самият факт бъде правилно разбран. Защото виждате ли, тъкмо спрямо болестните явления, с които си послужих вчера, за да изложа примера с туберкулозата, е трудно да приложим разделянето на сензитивните и моторни нерви. Ето защо някои разумни учени вече са приели, че всеки един нерв провежда не само от периферията навътре, или обратно, но че всеки един нерв провежда винаги както от периферията към центъра, така и обратно от центъра към периферията. Точно така всеки моторен нерв провежда в две посоки.
към текста >>

Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите.
Това означава, че ако искаме да обясним нещо, изхождайки от нервната система, например хистерията, е необходимо да приемем две провеждания, протичащи в противоположна посока. Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви. Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система. Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>

Казва се най-много, че съществуват моторни нерви, каквито всъщност няма, и че функциите на моторните нерви се очаква повлияване на циркулацията и т.н., нещо, което е крайно хипотетично.
Казва се най-много, че съществуват моторни нерви, каквито всъщност няма, и че функциите на моторните нерви се очаква повлияване на циркулацията и т.н., нещо, което е крайно хипотетично.
към текста >>

120. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви.
При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>

121. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е.
Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена.
към текста >>

резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви.
Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие.
към текста >>

Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния.
В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната. Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност.
към текста >>

122. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви.
Така също и уврежданията, които могат да настъпят в тази област, могат по този начин постепенно и систематично да бъдат разпознати. Защото помислете си само за следното. Проследете въздействието искам да кажа на амонячната сол върху човешкия организъм. Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот. По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния.
към текста >>

Обратно на това, всичко, свързано повече с нишките на нервите, с органите, представляващи продължение на сетивата във вътрешността на горния човек това е сродно с оловото, и това е, което от своя страна съответствува на всичко, представляващо отделяния под формата на пот и на урина.
В известен смисъл човекът представлява един седем елементен метал. Единствено желязото е налице именно под формата на желязо; другите метали са налице под формата на процеси. тъй както всичко, което в органите взаимодействува с лимфо-кръвотворната дейност, е сродно с медта, така и всичко, което изхожда от белия дроб и което се отваря навън чак до гръкляна и т.н., Е сродно с желязото. А от своя страна онези части, които имат общо с частите на мозъка и които служат повече на вътрешната дейност, които бих желал да кажа са подобни на храносмилателната дейност на мозъка, или които посменно съответствуват на преходния процес от червото към лимфата и към кръвоносните съдове, тези дейности са сродни с калай-образуващия процес. Калай-образуващите процеси въздействуват по такъв начин, че в областта, която аз току що характеризирах, те одухотворяват храносмилателния процес и по този начин го регулират. Обратно на това, всичко, свързано повече с нишките на нервите, с органите, представляващи продължение на сетивата във вътрешността на горния човек това е сродно с оловото, и това е, което от своя страна съответствува на всичко, представляващо отделяния под формата на пот и на урина. Това са неща, които по такъв начин осветляват човека, и които същевременно представляват указания за това, как можем от субстанциите, заобикалящи човека, от противодействията да извлечем лечебни ефекти. Трябва да сме наясно, скъпи приятели, че тъкмо духовната наука трябва да посочи, как тъй наречените душевни заболявания в много отношения произхождат от органите, и как органичните заболявания са вече в силна степен свързани с душевно-духовните въздействия. това е една трудна глава в медицината. Материализмът, който от една страна подхожда съвсем механично или физично спрямо тъй наречените физически заболявания, т.е. който разглежда човека малко или повече като един апарат, този материализъм при характеристиката при тъй наречените душевни заболявания в основата си достига до това, да дава просто едно голямо описание на психичните симптоми, тъй като материализмът отдавна е изгубил представа за връзката между духовно-душевния елемент и физически-телесния.
към текста >>

123. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре.
Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр. 123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

124. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

функционалността в нервите почива главно на отслабването на сетивната дейност в тази посока, т.е.
При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните органи като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване. Те винаги са налице. Това, което се излъчва в сетивните органи, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там. И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия организъм. Нервната дейност, т.е. функционалността в нервите почива главно на отслабването на сетивната дейност в тази посока, т.е. при един по-слаб лъч.
към текста >>

125. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите.
Ако отправим поглед към нашето обкръжение, там около нас ще намерим земните субстанции, респективно взаимодействията и процесите, в които те участвуват. Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис. 4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>

И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност.
Ако отправим поглед към нашето обкръжение, там около нас ще намерим земните субстанции, респективно взаимодействията и процесите, в които те участвуват. Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис. 4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>

126. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Следователно, не остава нищо друго, освен след изпитите да си лекуваме нервите.
Става дума за работата в Института за изоставащи деца в Лауенщайн. Полицейското законодателство изисква от ръководителите на Института те да положат изпити. Поне един от тях. Обаче това е крайно нежелателно, понеже само засилва нервното напрежение. Ние трябва да сме напълно наясно с тези неща, иначе бихме вървели с вързани очи. Следователно, не остава нищо друго, освен след изпитите да си лекуваме нервите. Но повечето хора не го правят.
към текста >>

127. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването. Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот. Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност. Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>

128. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес.
Така от духовното навлизате вътре в човека, там където усещате, че по топлинните пътища нахлува светлината, химизма, виталността на Макрокосмоса; тук вие все по-осезаемо чувствувате, че както излизате от светлината и отивате към виталните пътища, и така виждате да нахлува общия живот на всемира, така вие усещате и нахлуването на кармата, изживяваща себе си в човешкия земен живот между раждането и смъртта. Но тя изживява себе си, преминавайки през нервите, също така и през отслабения артериален процес, като бива задържана от венозния процес. Когато достигне до венозния процес, тогава се вмъкват и страничните вълни на Кармата. И образувайки венозната кръв, човекът същевременно получава тези натрупвания на Кармата.
към текста >>

129. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме.
към текста >>

Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение.
към текста >>

130. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската. Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата. И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>

131. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите".
Необходимо беше дълго време, казах аз, преди някои духове решително да покажат странното, което лежеше в това схващане. Австрийският философ Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на мисленето". Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите".
към текста >>

Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло.
Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло. Те не се намират там, както не се намират и в мозъка!
към текста >>

132. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него. Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>

Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него. Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>

133. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива.
При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче. При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>

134. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>

135. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>

136. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви.
Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче.
към текста >>

С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил.
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил. С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност). Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
към текста >>

Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.[4] Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.[5] Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил. С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност). Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.[6] То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).[7]
към текста >>

137. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>

138. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
към текста >>

Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>

139. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>

И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви.
Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>

Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>

Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви.
към текста >>

Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>

Освен това тук се намират много нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>

И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви. И така, виждате, че нервите и потоците кръв, които имаме в ръката, ги имаме също и в главата.
към текста >>

Вътре в него се намират нерви и кръв.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите.
към текста >>

С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв.
Да разгледаме окото. Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>

Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите.
Вътре в него се намират нерви и кръв. Ако окото гледа червено, да кажем, утринната заря или въобще нещо червено, какво преживява окото? Виждате ли, ако окото гледа червено, най-малките му кръвоносни съдове се пронизват с червения цвят. Отличително свойство на този червен цвят е това, че той винаги малко разрушава кръвта. С това той също разрушава и нервите, доколкото нервът живее само ако към него идва кръв. Ако окото е насочено към червено, ако червеното влиза в него, тогава кръвта в окото винаги малко се разрушава, а с това се разрушават и нервите. Така че бикът при вида на червено просто чувства: дявол да го вземе, така в главата ми цялата кръв ще се развали! Трябва да се защитя от това! - Той изпада в ярост, защото не иска да позволи кръвта му да се разруши.
към текста >>

Нервите при възприемане на червено са подложени на разрушение.
Следователно много важно е обстоятелството, човек да расте не в мрачно помещение, където може да умре или да стане безропотен и угнетен. Човек трябва да расте в светло помещение, оцветено в червени или жълти тонове; тогава намиращият се вътре в него кислород се усвоява правилно: това става благодарение на светлината. Но оттук виждате, че всичко, свързано с червения цвят, е свързано в човека с развитието на кръвта. Нервите при възприемане на червено са подложени на разрушение.
към текста >>

Тъмнина през светлината (светла среда) = синьо = Нервите остават неразрушени и тялото изпраща в очите своето чувство на удовлетворение
Тъмнина през светлината (светла среда) = синьо = Нервите остават неразрушени и тялото изпраща в очите своето чувство на удовлетворение
към текста >>

Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука.
към текста >>

Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие.
Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука. Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>

Можем да кажем така: гледайки по това, доколко са активизирани нервите и кръвта в човека, той в по-голяма степен ще усеща червено, или ще усеща синьо.
Виждате ли, в това се състои разликата между синия цвят и червения цвят. Жълтият цвят е само градация на червения, докато зеленият - градация на синия. Можем да кажем така: гледайки по това, доколко са активизирани нервите и кръвта в човека, той в по-голяма степен ще усеща червено, или ще усеща синьо.
към текста >>

[1] бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р.
[1] бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р. Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
към текста >>

140. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

), тези нерви достигат до задния мозък, именно тук те се кръстосват.
В организма на негъра протича процес на варене. Освен това очите при негъра са изключително внимателни, ясни, говорят за находчивост. Той гледа хитро и много внимателно. Бихте могли да намерите тук противоречие. Но това е така; ако тук отпред се намира очният нерв (рис. ), тези нерви достигат до задния мозък, именно тук те се кръстосват. И така, този (очен) нерв отива в задния мозък. А доколкото при негъра задният мозък е особено развит, той гледа така ясно и находчиво. Той е разумен, ясен и находчив наблюдател на света.
към текста >>

141. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи. И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>

3. Мислене : глава (нерви)
3. Мислене : глава (нерви)
към текста >>

Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша.
Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света. Ако имате например работа със сляпородено дете, веднага ще забележите, че очният нерв и с това цял отдел от главния му мозък остават в състояние на каша. Те съвсем не се изграждат толкова прекрасно. Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша. Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
към текста >>

142. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението.
Сънищата на малките деца са удивителни, чудесни. Сънищата на малките деца показват, че детето още притежава силите да формира, да строи своето тяло. Те наистина носят космически характер. На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък.
към текста >>

143. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Знаете, че обикновено нервите преминават през организма като нишки, но главата вътрешно изцяло е нерв.
Например нашата глава вътре се състои от това, което се нарича нервна субстанция. Знаете, че обикновено нервите преминават през организма като нишки, но главата вътрешно изцяло е нерв. Ако това се нарисува, ще изглежда така (рис.): глава, чело; главата вътрешно изцяло представлява нерв, мощ-на нервна маса; след това още нещо преминава от тази нервна маса през гръбначния мозък. Но след това нервните влакна преминават през цялото тяло. И така, това, което като нишки преминава по цялото тяло, в главата съществува във вид на съсредоточена единна маса. Това е нервната маса.
към текста >>

Ако разгледате например областта на корема при човека, и там ще откриете много нерви.
Ако разгледате например областта на корема при човека, и там ще откриете много нерви. Тук се намира така нареченият слънчев сплит. Вътре в него има изключително много нерви. Но в ръцете, рамената, краката и стъпалата нервите преминават като нишки.
към текста >>

Вътре в него има изключително много нерви.
Ако разгледате например областта на корема при човека, и там ще откриете много нерви. Тук се намира така нареченият слънчев сплит. Вътре в него има изключително много нерви. Но в ръцете, рамената, краката и стъпалата нервите преминават като нишки.
към текста >>

Но в ръцете, рамената, краката и стъпалата нервите преминават като нишки.
Ако разгледате например областта на корема при човека, и там ще откриете много нерви. Тук се намира така нареченият слънчев сплит. Вътре в него има изключително много нерви. Но в ръцете, рамената, краката и стъпалата нервите преминават като нишки.
към текста >>

Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали.
Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен.
към текста >>

Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>

Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>

Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен.
Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>

И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>

144. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
към текста >>

145. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът.
Така стои работата и с човешкото семе. Както казах, там ще намерите сода и водород-фосфор. Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор. Също както навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък.
към текста >>

146. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството. Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички.
към текста >>

Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни.
Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили.
към текста >>

А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система.
Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>

Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват.
Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>

Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби.
Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>

Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>

147. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака.
Не трябва да приравнявате това с разумността на човека, а трябва да го сравнявате с други негови качества. Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му мислите много. В науката, където има много термини за непонятните неща, такова движение се нарича рефлекторно. И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека. В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака. Когато човек обмисля нещо, това става така: тук, горе, се намира главният му мозък, след това, ако той например е видял нещо, към главния мозък води зрителният нерв, а от главния мозък през целия останал организъм върви воля, която извършва нещо. Но ако човек просто маха, отпъжда мухата, която е кацнала на него, при това нервът не отива в мозъка - той даже в главата не отива, - не, той отива непосредствено в гръбнака и без обмисляне от главния мозък, мухата бива прогонена. Следователно в постъпки от такъв характер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.
към текста >>

При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение. Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>

Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>

148. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина.
Ако роговицата не беше прозрачна, светлината нямаше да прониква вътре в очите. Нарича се роговица, понеже се състои от роговидна тъкан. Тук, вътре, е разположена обвивка, състояща се от фини кръвоносни съдове. Кръвоносната система на организма влиза в окото под формата на фини, тънки кръвоносни съдове. И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина. Тук, назад, продължението на ретината влиза в главния мозък, в него влиза и съдовата обвивка. Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението. Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите. И така, с помощта на очния нерв се осъществява зрението.
към текста >>

Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите.
Кръвоносната система на организма влиза в окото под формата на фини, тънки кръвоносни съдове. И така, тук имаме плътна, отпред - прозрачна роговица, а тук е разположена така наречената съдова обвивка. Трета обвивка, намираща се тук, вътре, се образува от нерви; това е така наречената ретина. Тук, назад, продължението на ретината влиза в главния мозък, в него влиза и съдовата обвивка. Това, което е образувано тук, се нарича очен, зрителен нерв, тъй като е образуван от нервна тъкан и благодарение на него се реализира зрението. Знаете какво казват хората: човек усеща благодарение на нервите. И така, с помощта на очния нерв се осъществява зрението.
към текста >>

И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв.
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда! И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв. Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят.
към текста >>

149. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака.
Какво следва оттук? Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение. Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака. Но това не е вярно, господа. Главният мозък - това е нещо отделено, това е секрет. Целият главен мозък, както казах, представлява секрет. И ако искаме да сравним главния мозък с нещо, трябва да го сравним не с червата, а с това, което е вътре в червата. Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.).
към текста >>

Нервите на главния мозък възникват като продукт на разрушението, като духовни продукти от разпада.
Защото човек би станал безсилен, ако градивният процес в него прекомерно се усили. Ако само гради, в него ще се появят тумори. Той трябва да поддържа процесите на разрушение. Той именно трябва да руши. Човек става обезсилен, за дълго изпада в несвяст, губи присъствие на духа, умствените си способности, ако в главния мозък процесът на разрушение протича неправилно. Нервите на главния мозък възникват като продукт на разрушението, като духовни продукти от разпада. Ако разпадът стане твърде силен, твърде силно се намесва в кръвта, възниква възпаление. Ето къде е разликата между образуването на тумори и възпаленията. Ако имате тъмна урина, организмът ви е предразположен към възпаления. Ако имате светла урина, сте предразположен към тумори. Това е едно на ръка.
към текста >>

150. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни.
Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце. Там почти всички живееха около гробището. Там по природа хората бяха много вяли. Те просто не бяха способни на нищо. Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни. Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт.
към текста >>

151. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни.
Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
към текста >>

152. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>

Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали.
Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия. Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»). Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала. Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука. Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н. Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука.
към текста >>

153. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
Но горе силицият се съединява в нас с кислорода и тук, в нашата глава, се издига кремъчната киселина, която обаче не става в главата ни така твърда, като кварца. Това би била, разбира се, лоша работа, ако вътре в нас биха се образували кварцови кристали: тогава вместо коса на нас биха ни израствали кварцови кристали - това би било доста красиво и забавно! Но виждате ли, без него нямаше да можем да минем, тъй като косата, която ни расте, съдържа в себе си много кремъчна киселина. Само че тя там се намира не в кристална форма, а в течно състояние. Косата съдържа много кремъчна киселина. Въобще всичко, което се намира в нервите, което се намира в органите на сетивното възприятие, съдържа кремъчна киселина.
към текста >>

154. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>

В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви.
Това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека. Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка.
към текста >>

Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви.
Знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чувствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека.
към текста >>

Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
От това човек става умен, но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели. Те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нерви в по-фини сетивни органи, в мозъчни.
към текста >>

155. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това - не казвам, че това е така, но може да е - даденото явление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.
към текста >>

156. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен.
Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
към текста >>

Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма - нюрнбергци не се придържат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това?
към текста >>

157. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>

То е влязло в кръвта, в нервите и т.
Искам да ви кажа следното. Да допуснем, че вземате ножица и си изрязвате ноктите. Това, което отделяте при изрязването, сте го изяли преди седем или осем години, именно тогава сте го приели в себе си. То е влязло в кръвта, в нервите и т. н., преминало е през цялото тяло. След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло!
към текста >>

НАГОРЕ

6.6042640209198