Търсене в текстове за 'Немски'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 592 резултата от 365 текста с корен от думите : 'Немски'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>

2. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

3. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_4 Философия на свободата

превод от немски: БОРИС ПАРАШКЕВОВ
превод от немски: БОРИС ПАРАШКЕВОВ
към текста >>

4. Фридрих Ницше-борец срещу своето време GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Превод от немски Христо Маринов
Превод от немски Христо Маринов
към текста >>

5. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци. И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“. Това е убеждението на Ницше във време, когато цяла Европа е изпаднала в национално въодушевление. Това е убеждение на една несвоевременна личност, на един борец срещу своето време. Освен споменатото може да се каже още много, което е различавало живота на чувствата и мислите на Ницше от този на неговите съвременници.
към текста >>

6. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти.
Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личност и отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата. Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66.
към текста >>

По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети.
Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата. Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66. По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание. Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството. А какво иска наслаждаващият се на изкуството? Той желае увеличаване на радостта си от живота, засилване на жизнените си сили, задоволяване на потребности, които действителността не задоволява. Не иска, когато умът му е отправен към действителността, чрез творбата на изкуството да забелязва отражението на божественото и неземното.
към текста >>

5) Все още средната образованост на немския професор не е толкова висока, че да може да разграничи величието на една личност от нейните малки заблуди.
Само този, който не е навлязъл дотолкова навътре в разбиранията на Ницше, че да съумее да извлече последните изводи от неговия мироглед, въпреки че Ницше сам не го е направил, може да види в него човек, който „със сигурна стилистическа наслада е намерил смелостта да разбулва това, което досега е могло да стои скрито в най-тайните душевни глъбини на скандални престъпни типове.“ (Лудвиг Щайн, „Мирогледът на Ницше и неговите опасности“, стр. 5) Все още средната образованост на немския професор не е толкова висока, че да може да разграничи величието на една личност от нейните малки заблуди. В противен случай може да не се забележи, че критиката на такъв професор е насочена тъкмо към подобни малки заблуди. Мисля, че истинското образование приема величието на една личност и коригира малките заблуди или извежда докрай недовършените мисли.
към текста >>

7. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път. В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер. В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>

Ницше е трябвало със свои собствени сили да излезе от немския идеализъм и да достигне до разбиране на света, подобно на това на Щирнер.
Кой ли път щеше да поеме Ницше, ако вместо Шопенхауер негов възпитател бе станал Щирнер? В творбите на Ницше по никакъв начин не се среща влияние от Щирнер. Ницше е трябвало със свои собствени сили да излезе от немския идеализъм и да достигне до разбиране на света, подобно на това на Щирнер.
към текста >>

8. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“.
*** Ницше прави игра на думи. Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“. - Бел. ред.
към текста >>

9. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>

10. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж.
43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г. Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж. също Рудолф Щайнер, Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед (1901), Събр. съч. 7, стр. 66 - 72.
към текста >>

Виж Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Границите на познанието, лекция на второто заседание на 45-то събрание на немските учени и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872, стр. 32.
48. Емил дю Боа-Раймон (1815-1896), учен, психолог. Виж Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Границите на познанието, лекция на второто заседание на 45-то събрание на немските учени и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872, стр. 32.
към текста >>

83. „цикъл от лекции, който Георг Брандес изнесе...“: За „немския философ Фридрих Ницше“.
83. „цикъл от лекции, който Георг Брандес изнесе...“: За „немския философ Фридрих Ницше“. - Срв. писмата между Ницше и Брандес; писмо на Брандес до Ницше от 3 април 1888 г. и отговорът на Ницше от 10 април 1888 г.
към текста >>

11. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

13. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет.
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет. Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год.
към текста >>

14. БЕЛЕЖКИ GA_8 Християнството като мистичен факт

Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
Едуард Шуре (1841-1929), френски писател. „Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889. Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
към текста >>

Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик.
Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик. За становището на Р. Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
към текста >>

Карл Бьотихер (1806-1889), немски археолог
Карл Бьотихер (1806-1889), немски археолог
към текста >>

Рудолф Зайдел (1835-1892), немски философ и теолог
Рудолф Зайдел (1835-1892), немски философ и теолог
към текста >>

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775-1854), наред с Фихте и Хегел, главен представител на немския идеализъм
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775-1854), наред с Фихте и Хегел, главен представител на немския идеализъм
към текста >>

15. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е GA_9 Теософия

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

16. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
"Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност. В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз". Думата "Аз", както напр. се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
към текста >>

17. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням.
Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>

18. 00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Превод от немски: Димо Даскалов
Превод от немски: Димо Даскалов
към текста >>

20. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Химикът Алберт Ладенбург (18421911) в лекцията му от 21 Септември 1903 “За въздействието на природните науки върху светогледа”, Лайпциг 1903 пред събранието на немските природоизследователи и лекари от Касел.
Химикът Алберт Ладенбург (18421911) в лекцията му от 21 Септември 1903 “За въздействието на природните науки върху светогледа”, Лайпциг 1903 пред събранието на немските природоизследователи и лекари от Касел.
към текста >>

Конгрес на немските природоизследователи и лекари от Лайпциг на 14.
1. Емил Дю Боа Реймонд, 1818-1896. неговата речигнорабимус: “За границите на природознанието”, лекция пред второто събрание на 45. Конгрес на немските природоизследователи и лекари от Лайпциг на 14. Август 1872.
към текста >>

Общо съвещание на Конгреса на обществото на немските естествоизпитатели и лекари от Любек
15 Wilhelm Ostwald, 1853-1932, “Преодоляването на научния материализъм”, лекция, държана на 3. Общо съвещание на Конгреса на обществото на немските естествоизпитатели и лекари от Любек
към текста >>

21. СЪДЪРЖАНИЕ GA_13 Въведение в Тайната наука

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ и
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ и
към текста >>

22. Четири мистерийни драми GA_14 Четири мистерийни драми

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

23. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_14 Четири мистерийни драми

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

25. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен. Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал". Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване. В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват". Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ GA_17 Прагът на духовния свят

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

28. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е GA_18_1 Загадки на философията

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ GA_18_2 Загадки на философията

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

30. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година.
Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето. То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света. В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето. В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година. Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите. Наистина тя не ще упражнява това влияние върху установяването на фактите по отделно: Тук те единствено трябва да се насочва според самите факти; а влиянието на волята ще се упражнява върху схващането и тълкуването на действителността в нейната цялост. Ако научното познание би стигнало до края на нещата, тогава ние бихме искали да живеем единствено чрез науката. Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем".
към текста >>

31. СЪДЪРЖАНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Превод от немски: ЛЮДМИЛА КОЕВА и д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
Превод от немски: ЛЮДМИЛА КОЕВА и д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

32. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Превод от немски: Людмила Коева
Превод от немски: Людмила Коева
към текста >>

33. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер.
Ако се задълбочим в това, за което става дума тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед. Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер. Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
към текста >>

Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене, цялата му воля; днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин, а в други ден по един вътрешен, езотеричен начин. Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието, до които е успял да се добере Гьоте, можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение. Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници". Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото начало има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката. Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател загадка след загадка.
към текста >>

" Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите произведения, и по- точно в края на „Разговори с немски изселници".
А сега ми позволете да изложа пред Вас само главните моменти от повествованието, защото не е възможно да обсъждаме Приказката, без да се спрем на нейните най-характерни особености. Следователно, налага се за известно време да се потопим в съдържанието на приказката, защото това ще ни улесни в по-нататъшната работа върху нея. Често ми се е случвало, когато изнасям лекция върху тази приказка, да чувам възражението: „Но аз изобщо не зная, че в Гьотевите произведения има такава приказка! " Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите произведения, и по- точно в края на „Разговори с немски изселници".
към текста >>

По това време е било създадено едно произведение, плод от изучаването на Гьотевия светоглед, което изигра огромна роля във възпитанието и култивирането на немския духовен живот: Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека.
Колцина са тези, които стига да биха искали да се поставят под въздействието на образите от приказката не биха възкликнали: Да, тук са скрити големи загадки. Нека засега да се докоснем поне малко до тези загадки. Ако подходим исторически и си припомним как през средата на 1795 е възникнало приятелството между Гьоте и Шилер, и как е протекло във времето, лесно ще разберем задачата, която Гьоте си е поставил с въпросната Приказка. По това време е било създадено едно произведение, плод от изучаването на Гьотевия светоглед, което изигра огромна роля във възпитанието и култивирането на немския духовен живот: Писмата на Шилер върху естетическото възпитание на човека. Нека само отчасти да посочим какво искаше да постигне Шилер с тези Писма./*16/
към текста >>

34. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

35. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

36. СЪДЪРЖАНИЕ GA_23 Същност на социалния въпрос

Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

V. Обръщение към немския народ и към културния свят
V. Обръщение към немския народ и към културния свят
към текста >>

37. 01. 1. Предговор от преводача GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче да не забравяме, че Рудолф Щайнер, човекът който даде на света Антропософията и разчупи границите на познанието, разширявайки естественонаучната методология в областта на свръхсетивния свят, човекът които се осмели да разкрие на хората „Петото евангелие" (Събрани съчинения №148), придаваше такова значение на „троичния социален организъм", че направо свърза историческото оцеляване на най-близкия до Антропософията народ немския с историческата задача за изграждането на този „троичен социален организъм", Днес истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за „троичния социален организъм" и във волята за нейното осъществяване.
Обаче да не забравяме, че Рудолф Щайнер, човекът който даде на света Антропософията и разчупи границите на познанието, разширявайки естественонаучната методология в областта на свръхсетивния свят, човекът които се осмели да разкрие на хората „Петото евангелие" (Събрани съчинения №148), придаваше такова значение на „троичния социален организъм", че направо свърза историческото оцеляване на най-близкия до Антропософията народ немския с историческата задача за изграждането на този „троичен социален организъм", Днес истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за „троичния социален организъм" и във волята за нейното осъществяване.
към текста >>

38. 02. 2. Предговор GA_23 Същност на социалния въпрос

„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
„Немският външен министър Симонс, чешкият министър Бенеш, изобщо „всеки, който представлява нещо" я прочете", съобщава лондонския Дейли Нюз, а Нойе Цюрхер Цайтунг отбелязва: „Книгата заслужава жив интерес, защото предлага съвършено нови гледни точки за решаването на социалния въпрос, които са неуязвими за всякакъв род проверки и изпитания".
към текста >>

39. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

А какво беше положението с немския Райх?
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители.
към текста >>

Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения.
към текста >>

От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи. Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>

40. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

V. ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НЕМСКИЯ НАРОД И КЪМ КУЛТУРНИЯ СВЯТ
V. ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НЕМСКИЯ НАРОД И КЪМ КУЛТУРНИЯ СВЯТ
към текста >>

Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава.
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава. Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне.
към текста >>

А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение? И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>

Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ.
И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин. Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана. Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>

А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество. Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива. А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>

41. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“.
[1] Бел. пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя. Направих справка с оригинала, където на това място д-р Щайнер използва „die Weltkriegskatastrophe“. Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“. Казано иначе, в тази статия от 1919 г. не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди началото ѝ. В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален ред не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
към текста >>

42. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

След катастрофата от Първата световна война, тогава финансов министър, Ерцбергер въвежда реформа, която дава привилегии на Райха и потиска съставните републики; съден е за корупция и принуден да напусне политиката; убит от немски националисти — бел. пр.
[1] Най-вероятно става дума за Матиас Ерцбергер, германски политик и съвременник на Рудолф Щайнер. След катастрофата от Първата световна война, тогава финансов министър, Ерцбергер въвежда реформа, която дава привилегии на Райха и потиска съставните републики; съден е за корупция и принуден да напусне политиката; убит от немски националисти — бел. пр.
към текста >>

43. Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познанието. Мистерията на Михаил 1924 – 1925 GA_26 Мистерията на Михаил

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

44. Моят жизнен път - автобиография, Рудолф Щайнер GA_28 Моят жизнен път

Превод от немски: Мария Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>

45. Съдържание GA_28 Моят жизнен път

VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
към текста >>

46. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми.
Годината е 1888. Интересите и отговорностите пред 27годишния Щайнер нарастват. Нови духовни срещи и кръгове, запознаване с теософското движение на Блаватска, ежедневие в кафенето на Михаелплац, където активно твори сред шума, редактор на „Немски седмичник“, за който всяка седмица трябва да пише по една статия по социални проблеми. Социалният въпрос, който ще осветли след 30 години, още сега придобива за него огромно значение. Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка.
към текста >>

Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
към текста >>

47. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия.
Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия. По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах.
към текста >>

48. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски.
На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски. Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана. Често се чувствах поставен в истински трудно положение. Първо пишех собственото си съчинение, след което вече бях дал най-добрите си мисли по темата.
към текста >>

С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
към текста >>

Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци.
към текста >>

Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район.
Баща ми пък страстно защитаваше руснаците. Той се числеше към хората, които тогава все още бяха благодарни на Русия за услугата, която беше оказала на австрийците по време на унгарските въстания (1849 г.). Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария. Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г.
към текста >>

49. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

50. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж.
Винаги съм бил общителен човек. Затова още през ученическите си години във Винер Нойщат, а след това във Виена, си бях създал много приятелства. Мнението ми рядко съвпадаше с това на приятелите ми. Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж. С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж. Беше изцяло увлечен по вагнерианството. Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери. Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност. С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение.
към текста >>

51. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
към текста >>

Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>

Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>

След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>

Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености. Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>

Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености. Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>

Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености. Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>

Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>

От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот.
Това малко ме интересуваше. Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот. Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
към текста >>

52. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

редактор при „Немски седмичник“
редактор при „Немски седмичник“
към текста >>

за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела. Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер. Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси. Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори.
към текста >>

53. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“.
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“. Тази „приказка-загадка“ има много тълкуватели. За мен не беше важно „тълкуването“ на нейното съдържание. Исках просто да го възприема в неговата поетично-художествена форма. Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
към текста >>

54. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>

Поради това си произведение този виден немски поет беше смятан за антисемит от голяма част от журналистите, дори и немските национални антисемити претендираха, че той е един от тях.
Тогава вземах живо участие в борбите, водени от немците в Австрия за националното им съществуване. Стигнах и до това да се занимая с историческото и социално положение на еврейството. Тези ми занимания станаха особено интензивни, когато излезе „Хомункулус“ на Хамерлинг. Поради това си произведение този виден немски поет беше смятан за антисемит от голяма част от журналистите, дори и немските национални антисемити претендираха, че той е един от тях. Това малко ме засягаше, но пък написах една статия за „Хомункулус“, в която, както вярвах, се бях изказал напълно обективно по отношение на евреите. Мъжът, в чиято къща живеех и с когото се бяхме сприятелили, я прие като особен вид антисемитизъм. Приятелските му чувства към мен не пострадаха ни най-малко, но той беше дълбоко опечален. Когато прочете статията, се обърна към мен, разкъсван от най-дълбоко страдание, и ми каза: „Това, което пишете тук за евреите, изобщо не може да се тълкува в приятелски смисъл, но не това е, което ме наранява, а фактът, че при тесните си контакти с нас и нашите приятели сте могъл да имате преживяванията, свързани с нас, които са Ви накарали да пишете по този начин.“ Мъжът грешеше. Защото бях направил преценката си, изхождайки изцяло от духовно-исторически обзор.
към текста >>

55. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин.
Първият взет предвид беше Херман Грим. Той се беше заел с Гьоте като историк на изкуството. Като такъв беше изнасял лекции за Гьоте в Берлинския университет, които после беше публикувал в книга. Но същевременно той може би гледаше на себе си като на духовен потомък на Гьоте. Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин. Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
към текста >>

В подготовката на „съчиненията на Гьоте“ сътрудничеше и голяма част от света на немските германисти.
В подготовката на „съчиненията на Гьоте“ сътрудничеше и голяма част от света на немските германисти. Тук непрекъснато пристигаха и отново си заминаваха професори и преподаватели по филология. С тях прекарвахме много от времето си през по-дългите им или по-кратки посещения дори и извън Архива. Имахме възможност да се потопим изцяло в кръга от интереси на тези личности.
към текста >>

Освен тези същински сътрудници на Гьотевото издание Архивът се посещаваше от многобройни личности, интересуващи се от една или друга от богатите ръкописни сбирки на немски поети.
Освен тези същински сътрудници на Гьотевото издание Архивът се посещаваше от многобройни личности, интересуващи се от една или друга от богатите ръкописни сбирки на немски поети. Защото Архивът постепенно се превърна в място за събиране на литературните наследства на много поети. Идваха и други заинтересовани, които малко се интересуваха от ръкописите и искаха просто да се занимават в библиотеката, намираща се в помещенията на Архива. Имаше и много посетители, желаещи просто да видят литературните съкровища на Архива.
към текста >>

Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление.
Винаги приятни бяха моментите, когато в Архива се появяваше великият херцог Карл Александър. В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте. Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление. Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
към текста >>

56. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>

57. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена. По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>

Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо.
В един прекрасен ден го осени мисълта да възроди виенския „Немски седмичник“, който бях редактирал за кратко време преди няколко години във Виена. По този начин той искаше да създаде политическо течение, което да превърне тогавашния либерализъм в по-национална и духовно свободна дейност. Мислеше си, че бих могъл да направя нещо в тази насока, съвместно с него. Това беше невъзможно. Дори за възраждането на „Немски седмичник“ не можех да направя нищо. Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство.
към текста >>

Преди това издаваше „Немски литературен вестник“.
Тук се сещам преди всичко за д-р Август Фрезениус, с когото бях свързан с истинска приятелска обич. От един момент нататък той стана постоянен сътрудник в Архива. Преди това издаваше „Немски литературен вестник“. Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената.
към текста >>

Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер.
Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“!
към текста >>

58. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение.
към текста >>

Но то имаше клонове в много немски градове.
Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование. Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>

59. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове.
Стана така, че Немската секция в известен смисъл бе основана под покровителството и в присъствието на мисис Безант. Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и принципите на теософията. Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове. Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн. Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
към текста >>

60. Бележки GA_28 Моят жизнен път

157 статия за „Хомункулус“: В „Немски седмичник“, 1888, Бр.
157 статия за „Хомункулус“: В „Немски седмичник“, 1888, Бр. 16-17, препечатана в Събр. съч. 32.
към текста >>

61. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

62. Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

63. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Превод от немски: Елена Карагьозова
Превод от немски: Елена Карагьозова
към текста >>

Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Но поради това, че на растежа на Аза и неговите кръвни сили нещо се противопоставя, равновесието между богатството и пъстротата на растежа се запазва. Следователно, когато Азът вземе превес, той може да задържи растежа. Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло. Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз. Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж. Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
към текста >>

64. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Превод от немски: Иглика Цокова
Превод от немски: Иглика Цокова
към текста >>

Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена.
Човешката природа има и четвърти елемент, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз. Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена. Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора. Всяка маса може да бъде наречена „маса", всеки стол - „стол". При името „Аз" това е невъзможно. То не може да бъде употребено от никого за означаване на някого другиго.
към текста >>

65. Писма до членовете GA_39 Писма до членовете

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

66. Стихове и медитации GA_40 Стихове и медитации

Превод от немски: Христо Маринов
Превод от немски: Христо Маринов
към текста >>

67. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Съществата, живеещи в областта, която става възприемаема на втората степен на ясновидско виждане, са наречени от Дионисий Ареопагита Архангели (на немски Erzengel, erz = ore - минерал).
Съществата, живеещи в областта, която става възприемаема на втората степен на ясновидско виждане, са наречени от Дионисий Ареопагита Архангели (на немски Erzengel, erz = ore - минерал). Те представляват живеещата душа на минералите.
към текста >>

68. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

[4] На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist - Светият Дух.
[4] На немски: Heil, heilen (добро, лекувам) - heiligen (освещавам), Heiliger Geist - Светият Дух. Бел. кор.
към текста >>

69. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята".
Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус. А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея. На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия. Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс. Те се обединили със Зевс и се борили срещу другите титани.
към текста >>

70. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Както британската, така също и немските Йоанови ложи притежават тези три степени, които назовах.
Както британската, така също и немските Йоанови ложи притежават тези три степени, които назовах. И фактически всичките те са в същото състояние, което описах. Ала вътре в тези три степени съществува възможността, чрез самия факт, че символите съществуват, да се проникне до основата на по-дълбоката мъдрост. Доказателство за това е, че един масон, когото вие всички добре знаете по име, се обърнал към своите братя масони по начин, който разкрива зародишът на неговото теософско осъзнаване чрез това, че е бил в състояние в известен смисъл да говори с теософски термини на една аудитория от масони. Свободният масон, за който аз говоря, е Гьоте/*3/.
към текста >>

Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство.
към текста >>

71. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер.
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер". Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер.
към текста >>

72. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски.
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското общество от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900. През септември 1904 г. тя прави един лекторски тур в няколко германски града по покана на Рудолф Щайнер. Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски.
към текста >>

Немски превод на С. Г.
Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/.
към текста >>

Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р.
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии. Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р. Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р. Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./
към текста >>

/*8/ – Немският израз е: "помежду" /dazwischen/.
/*8/ – Немският израз е: "помежду" /dazwischen/. Смисълът е доста замъглен.
към текста >>

Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р.
/"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г. По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг. Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р. Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
към текста >>

Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод.
/*5/ – Майбъл Колинс /псевдоним на госпожа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е била една от най-добрите авторки на Теософското общество. Р. Щайнер написал много добра оценка за нейната новела "Флита, истинската история на една черна магьосница", когато се явила за първи път в немски превод. Тя е била публикува през март 1905 г. в сп. "Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р. Щайнер, т. 34.
към текста >>

и в немски превод, в Касел в 1866 г.
/*9/ – Принц Карл, 1744-1836, син на управляващия Ландграф Фредерик Втори, датски генерал и управител на графствата Шлезвиг и Холщайн. Неговата свободно-масонска творба: /на латински, не се чете/, появила се в 1824 г. Неговите спомени, които бяха продиктувани в 1816/17 г., се появяват в Копенхаген в 1861 г. и в немски превод, в Касел в 1866 г. В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен.
към текста >>

Интересно е да се забележи, че Балфур не използва термина "замръзнало" електричество или "сгъстено електричество", както ги използва немският превод.
Интересно е да се забележи, че Балфур не използва термина "замръзнало" електричество или "сгъстено електричество", както ги използва немският превод. Той само казва, че материята е "явление, на което електричеството е физическата основа".
към текста >>

Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
към текста >>

/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление".
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление". Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията. Лекцията е държана на 30 декември 1904 г. и темата е била "Празникът на тримата царе".
към текста >>

Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията.
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление". Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията. Лекцията е държана на 30 декември 1904 г. и темата е била "Празникът на тримата царе".
към текста >>

Първи превод на немски от Йоханес Аридт, 1597 г.
/*3/ – Написана около 1380 г. Първо публикувана от Лютер /откъслечно издание/, Витенберг, 1516 г. Пълно издание 1518 г. Първи превод на немски от Йоханес Аридт, 1597 г. Превод на съвременен немски от Франц Пфайфер, Гютерслох, 1875 г.
към текста >>

Превод на съвременен немски от Франц Пфайфер, Гютерслох, 1875 г.
/*3/ – Написана около 1380 г. Първо публикувана от Лютер /откъслечно издание/, Витенберг, 1516 г. Пълно издание 1518 г. Първи превод на немски от Йоханес Аридт, 1597 г. Превод на съвременен немски от Франц Пфайфер, Гютерслох, 1875 г.
към текста >>

Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
/*5/ – Думата nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23. май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат начало и нямат край. Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в началото на 6-та коренна раса или епоха". /Виж диаграмата на другата страница/. Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
към текста >>

/немски текст не се разчита/.
/*8/ – Тук текстовете се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; според Вегелан и Рибщайн "духовни" азове, което може би да е резултат на неправилно слухово възприятие или грешка в писането, а би могло да бъде "собствени " азове. /немски текст не се разчита/.
към текста >>

В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части.
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части. И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът".
към текста >>

Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно.
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст.
към текста >>

В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>

/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик.
/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик. Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици".
към текста >>

Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
По това време пред голямото събрание в Париж Таксил на 19 април 1897 г. призна, че всичко това е една преднамерена измама от негова страна, че дяволът Бикстру и неговата сатанинска невеста мис Воган никога не са съществували. Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
към текста >>

Преведена на немски от Гюнтер Вахсмут чрез внушението на Щайнер, Щутгард 1922 г.
/*25/ – Лорд Литън, "Идващата раса" 1870, Лондон. Преведена на немски от Гюнтер Вахсмут чрез внушението на Щайнер, Щутгард 1922 г.
към текста >>

73. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Съществата, живеещи в областта, която става възприемаема на втората степен на ясновидско виждане, са наречени от Дионисий Ареопагита Архангели (на немски Erzengel, erz = ore минерал).
Съществата, живеещи в областта, която става възприемаема на втората степен на ясновидско виждане, са наречени от Дионисий Ареопагита Архангели (на немски Erzengel, erz = ore минерал). Те представляват живеещата душа на минералите.
към текста >>

74. Първоначални импулс и на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

Забележка от немския издател
Забележка от немския издател
към текста >>

75. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах. Виж «Бележки към това издание» в края на книгата.
към текста >>

8. Превод от немски: Христо Маринов.
8. Превод от немски: Христо Маринов.
към текста >>

76. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа.
Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа. Това е Хегел, онзи могъщ майстор на мисълта, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали. Поемата17 произлиза от него.
към текста >>

20) «The Secret Doctrine (Тайната доктрина)», Лондон, Ню Йорк, Мадрас 1893 г., на немски «Die Geheimlehre (Тайното учение)», Лайпциг, Хага.
20) «The Secret Doctrine (Тайната доктрина)», Лондон, Ню Йорк, Мадрас 1893 г., на немски «Die Geheimlehre (Тайното учение)», Лайпциг, Хага.
към текста >>

77. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Медицински критично изследване», на немски от М.
22) Професор доктор мед. Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм. Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>

За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
22) Професор доктор мед. Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм. Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>

78. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
28) Немският съюз на печатарите е основан през 1866 г., една година след основаването на Общия немски работнически съюз, като първият социалистически профсъюз.
към текста >>

79. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32.
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32. Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм. Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа.
към текста >>

80. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

55) На немски се употребява думата Lungenflügel – крила на белия дроб.
55) На немски се употребява думата Lungenflügel – крила на белия дроб.
към текста >>

81. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер.
В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния. Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен, «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението. Там той се издига до третата степен, «борец», който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе. Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда». Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ.
към текста >>

82. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

89) Превод от немски: Христо Маринов.
89) Превод от немски: Христо Маринов.
към текста >>

83. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея.
На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag. Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday. Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски. Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн.
към текста >>

Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод.
91) Херман Грим, 1828–1901. «Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело. Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в началото най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си. Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод. От последните пет години», Гютерслох 1890 г., стр. 61.
към текста >>

84. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На немски са преведени от Й. Г.
94) Дионисий Ареопагит, Деяния на апостолите: 17, 34, споменат като ученик на Павел. В края на пети век в Сирия се появяват под негово име произведенията: «За небесните йерархии» и «За църковните йерархии», които Скот Еригена в девети век превежда от гръцки на латински. На немски са преведени от Й. Г. фон Енгелхард, Зулцбах, 1823; Щорф, Кемптен ,1877; Йозеф Щиглмайер, Кемптен и Мюнхен през 1911 г.; Валтер Трич, Мюнхен-Планег, 1956 г.
към текста >>

85. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

102) На немски Stamm – ствол, стебло, в преносен смисъл племе, род, от глагола stammen – произхождам, родом съм.
102) На немски Stamm – ствол, стебло, в преносен смисъл племе, род, от глагола stammen – произхождам, родом съм. – Бел. пр.
към текста >>

86. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

87. Природни и духовни същества GA_98 Природни и духовни същества

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

88. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

» Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждението, идващо от вътрешна толерантност, където господства всяко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от душа на душа създават демони в най-висока степен.
Те се създават по описания начин чрез това, че хората не общуват с нагласата, която можем да изразим с думите: «Аз искам да кажа на другия какво мисля, но дали той ще се съгласи, е негова работа! » Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждението, идващо от вътрешна толерантност, където господства всяко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от душа на душа създават демони в най-висока степен. Така от човешките тела буквално изскачат духовни същества, които оживяват духовния свят. И всички тези същества – фантоми, призраци и демони – отново въздействат обратно върху хората. Когато в нашето обкръжение се разпространява епидемично един или друг предразсъдък, една или друга безразсъдна мода, те са създадените от хората демони, задържащи напредъка! Човекът винаги е обхванат от кръжащите около него същества, които той е създал.
към текста >>

89. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога.
1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско общество. Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване. В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр.
към текста >>

64. Йохан Таулер, около 1300-1361, доминиканец и немски мистик.
64. Йохан Таулер, около 1300-1361, доминиканец и немски мистик.
към текста >>

65. Майстор Екхарт, около 1260-1327, доминиканец и немски мистик.
65. Майстор Екхарт, около 1260-1327, доминиканец и немски мистик.
към текста >>

90. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

91. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Меркурий е същия бог, който е немския Вотан.
Да започнем със съботата: това е денят на Сатурн на английски Saturday. След това неделя /Sonntag/ деня на Слънцето. Понеделник /Montag/ ден на Луната. После Марс вторник /Dienstag/, на древногермански ziutag или dinstag, на френски mardi, на италиански martedi. Сряда деня на Меркурий на италиански mercoledi, на френски – mercredi. Меркурий е същия бог, който е немския Вотан. Тацит говори за "деня на Вотан", на английски и сега е Wednesday. След това деня на Юпитер: Юпитер на немски Donar, от тук и немския Donnerstag; на френски Jeudi, на италиански giovedi. Денят на Венера петък: Венера това е германската Фрея, от тук и Freitag; френското vendredi и италианското venerdi.
към текста >>

След това деня на Юпитер: Юпитер на немски Donar, от тук и немския Donnerstag; на френски Jeudi, на италиански giovedi.
Понеделник /Montag/ ден на Луната. После Марс вторник /Dienstag/, на древногермански ziutag или dinstag, на френски mardi, на италиански martedi. Сряда деня на Меркурий на италиански mercoledi, на френски – mercredi. Меркурий е същия бог, който е немския Вотан. Тацит говори за "деня на Вотан", на английски и сега е Wednesday. След това деня на Юпитер: Юпитер на немски Donar, от тук и немския Donnerstag; на френски Jeudi, на италиански giovedi. Денят на Венера петък: Венера това е германската Фрея, от тук и Freitag; френското vendredi и италианското venerdi.
към текста >>

92. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Немските саги и митове са остатък от това, което древните атланти още виждали в мъглата.
Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих. До неговата поява, в атланта още било живо образното съзнание, той още виждал тяхната духовна същност. Той не само разбирал ясна реч в ромона на ручея, но за него, от този ручей излизал ундина, въплътен във водата. Във въздушния поток този човек виждал елфи, а в танцуващия огън саламандри. Той виждал всичко това и от тук възниквали митове и легенди, които се съхранявали в Европа в най-чиста форма там, където останали все още атланти, не достигнали до Индия. Немските саги и митове са остатък от това, което древните атланти още виждали в мъглата. Реките, например, Рейн, живеели в съзнанието на този древен атлант така, като че ли в тях се въплътила мъдростта, намираща се в мъглата на древния Нифлхайма. Струвало им се, че тази мъдрост останала в реките че тя живеела в тях под формата на рейнски русалки и подобни на тях същества.
към текста >>

93. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека. Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци. Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка.
към текста >>

94. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила.
Вътре в тази не толкова в поетичен, но също и в спиритуален смисъл, пронизани със саги местности може да се открие и друг признак. Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност. И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>

След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност. И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс. След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>

Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре. Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично. В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>

95. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта. По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
към текста >>

96. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци.
Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие. Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение. Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци. Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората. Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>

97. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
към текста >>

* Вагнер Рихард, 1813-1883, немски композитор, автор на музикалната драма “Тристан и Изолда” “тангейзер”, “Пръстена на Небелунгите”.
* Вагнер Рихард, 1813-1883, немски композитор, автор на музикалната драма “Тристан и Изолда” “тангейзер”, “Пръстена на Небелунгите”.
към текста >>

* хладниеви звукови фигури: Открити от Ернст Хладни /1756-1827/немски физик.
* хладниеви звукови фигури: Открити от Ернст Хладни /1756-1827/немски физик.
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Превод от немски Димитър Димчев
Превод от немски Димитър Димчев
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе.
Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза. Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз. Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части: едната е преобразена от Аза, другата - не. Този процес ще напредва и в бъдеще. За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз. В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе. Така човекът продължава да е изграден от споменатите четири звена; но сега различаваме в него пет части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и именно петата част, т.е. преобразената от Аза част на астралното тяло, Манас или Духът-Себе.
към текста >>

100. Апокалипсисът на Йоан GA_104 Апокалипсисът на Йоан

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

101. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина. Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран. Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>

Това са думите на немския философ Хегел.
Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията.
към текста >>

102. Египетски митове и мистерии GA_106 Египетски митове и мистерии

Превод от немски: Димо Даскалов
Превод от немски: Димо Даскалов
към текста >>

103. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„.
Обаче една готическа катедрала е нещо половинчато, а не нещо цялостно, ако в нея няма никакви вярващи, никакви богомолци. Който разбира това, не би могъл да си представи готическата катедрала като нещо само по себе си, като нещо цялостно и завършено, без вярващите богомолци в нея. И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„. Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог. Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>

104. Духовните йерархии GA_110 Духовните йерархии

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

105. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр. Съч. №177.
към текста >>

106. Евангелието на Йоан, в отношение с другите три евангелия GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

превод от немски: Димо Даскалов
превод от немски: Димо Даскалов
към текста >>

107. Изтокът в светлината на запад. Децата на Люцифер и братята Христови GA_113 Изтокът в светлината на Запада

превод от немски: Димо Даскалов
превод от немски: Димо Даскалов
към текста >>

108. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
към текста >>

109. Евангелието на Лука GA_114 Евангелието на Лука

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

110. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur".
„Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството. Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва". Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни". И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност. Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>

111. 11. Бележки GA_114 Евангелието на Лука

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235 №240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

112. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[1] Фридрих Хебел - (1813 – 1863) – немски поет и драматург.
[1] Фридрих Хебел - (1813 – 1863) – немски поет и драматург. Цитираната от Рудолф Щайнер записка в дневника на Хебел гласи в превод: „Съгласно учението за преселението на душите, възможно е Платон пак да седи на чина и да търпи побой затова, че не разбира Платон“ – дневник №1336
към текста >>

113. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[1] Йохан Готлиб Фихте – 1762-1814, немски философ.
[1] Йохан Готлиб Фихте – 1762-1814, немски философ. Казаното е в „Основаване на цялостната наука“ 1794 г., забележка към §4
към текста >>

114. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тази картина е нарисувана, естествено, едва в XIX век, изобразявайки нещо съвсем лъжливо, тъй като по обширните простори на немските земи, както и в другите области на Европа, по времето на Лутер такива коледни елхи още не са съществували.
Бихме могли да стигнем до противоречие с протичащото във времето развитие, държейки се именно за този външен символ. Би било грешка да смятаме, че този символ е древен. В душата на съвременния човек лесно би могло да възникне убеждение, че поетичната елха на Рождество е древна институция. Съществува картина, представяща коледна елха в семейната стая на Лутер. Тази картина е нарисувана, естествено, едва в XIX век, изобразявайки нещо съвсем лъжливо, тъй като по обширните простори на немските земи, както и в другите области на Европа, по времето на Лутер такива коледни елхи още не са съществували. Тя е по-късен символ. Но, вероятно, именно тази коледна елха ни сочи нещо доста забележително. Не можем ли също да кажем, че коледната елха днес е нещо, което би могло да се възприема като предвестник на бъдещето, в смисъл, че, може би, постепенно, но все повече и повече в тази коледна елха ще започнат да виждат образ на нещо необичайно значително и велико?
към текста >>

Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас.
Знаем за проникновените речи на нашите велики немски мистици, особено на Йоханес Таулер[1], действал в Елзас. Който изпита въздействието на проповедите на Йоханес Таулер с тяхната дълбока искреност, с безкрайната им задушевност, ще си каже, че по времето, когато Таулер се е стремил към задълбочаване и одухотворяване на християнството, и вкарването му в дълбините на сърцето, в Елзас е живял съвсем особен дух, търсещ навсякъде душа, която е изпълнена с Мистерията на Голгота. Когато Таулер е произнасял в Страсбург своите проповеди, проникновенията му и пламенните му думи се потапяли дълбоко в душите на хората, и в тях разцъфвали много от оставените от него впечатления. Немалко впечатления възниквали и от това, което Йоханес Таулер произнасял в своите чудесни рождественски проповеди. „Три пъти, – казвал той, – се ражда Бог за хората: преди всичко, когато Той произлиза от Отец, от великата Вселена; след това, когато Той слязъл при хората и се облякъл в човешки обвивки, и трети път Христос се ражда във всяка човешка душа, която в самата себе си намира възможност да се съедини с това, което представлява Премъдростта Божия и да роди в себе си висшия човек“.
към текста >>

И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея.
Виждаме я в Средна Германия, където тя се появява около средата на 18. век, но и там само в отделни местности. И едва в 19. век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея. Ако я е имало и по-рано, то поне Клопщок[4] поетично би дал да се знае за такъв символ. Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-великото могат отново да възкръснат. Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато чувстваме духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
към текста >>

[4] Фридрих Готлиб Клопщок – 1724-1803 г., немски поет и драматург, смятан за родоначалник на сантименталната поезия
[4] Фридрих Готлиб Клопщок – 1724-1803 г., немски поет и драматург, смятан за родоначалник на сантименталната поезия
към текста >>

115. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си. Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>

век живял немският благородник Харденберг[2].
В 18.-19. век живял немският благородник Харденберг[2]. Той имал син, за когото в тесния ни кръг не можем да не признаем, че стиховете и изречената мъдрост излизат от душа, която е превъплъщение на значителни, мощни личности, изпълнявали нещо важно за Земята[3]. Но как, намирайки се под тежкото влияние от външния свят, как бащата е можел да разпознае в сина си тази душа? Как е можел да подозира за духа, който е можел да изскочи от душата на сина му? Той е можел да се освободи толкова малко от предразсъдъците на материалния свят, от съвместното съществуване с физическата реалност, както днес поради предразсъдъците на нашия свят много хора само в незначителна степен могат да усещат непреодолимата сила на духовната мъдрост на антропософията.
към текста >>

[2] немският благородник Харденберг – Хайнрих Улрих Еразъм Фрайхер фон Харденберг, 1738-1814 г., баща на Фридрих фон Харденберг (Новалис).
[2] немският благородник Харденберг – Хайнрих Улрих Еразъм Фрайхер фон Харденберг, 1738-1814 г., баща на Фридрих фон Харденберг (Новалис).
към текста >>

116. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Веднъж Хегел казал направо на един ортодоксален немски професор, че годините, през които стават добри винаги зависят от кометите и той се опитал да му докаже това,като споменал годините 1811 и 1819, години през които станали хубави вина и които били предшествувани от комети.
Естеството на кометата е нещо елементално; то раздвижва нещата и в известен смисъл е необходимо, щото да може напредващата насока на еволюцията да бъде подкрепяна по правилния начин от космоса. Хората винаги са имали усещането, че това кометно естество по някакъв начин е свързано със земното съществуване. Само в наши дни такава една идея се отхвърля. Представете си само какво лице ще направи един съвременен учен, ако му се случи същото нещо, което се случи между проф. Бод и Хегел. Веднъж Хегел казал направо на един ортодоксален немски професор, че годините, през които стават добри винаги зависят от кометите и той се опитал да му докаже това,като споменал годините 1811 и 1819, години през които станали хубави вина и които били предшествувани от комети. От това възникнало голяма препирня! Но Хегел казал, че неговото изказване има толкова добра основа, колкото множеството пресмятания, отнасящи се до движението на звездите и че това е империчен въпрос, който се доказва от тези два случая. Извън такива комични епизоди обаче можем да кажем, че хората винаги са предусещали нещо във връзка с кометите. Не е възможно да влезем в такива подробности, тъй като това ще е огромна работа, но желаем да осветим едно главно кометно влияние, свързано с човешката еволюция.
към текста >>

117. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа.
Това беше втората епоха след Христа. В нея целият характер на времето на Мойсей бе възкръснало. През първото хилядолетие след християнското време вторият век на Соломона оформи концепцията за християнската мистерия, що се касае до онова, което знаем като йерархии например в християнски смисъл: оформи в подробности мъдростта за по-висшите светове. По същия начин вторият век на Мойсей оформи специално онова, което се нарича немски мистицизъм: дълбокото мистично съзнание за Единния Бог, Който може да оживее отново в човешката душа. Който може да възкръсне в човешката душа. Този век на Мойсей специално е силен оттогава в изследване все по-точно на Световното Аз, Единния Бог.
към текста >>

118. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>

119. Откровенията на Кармата GA_120 Откровенията на Кармата

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

120. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Размислете само, какво огромно значение има преводът на Библията от Лутер за културните страни на Европа. Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга. Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото въздействие на Лутеровия превод. А Вие се опитайте да помислите и да вникнете в онзи възпитателен процес, през който човечеството премина в продължение на стотици години благодарение на Лутеровия превод на Библията. И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти.
към текста >>

121. Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северо-германската митология GA_121 Отделните души на народите

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

122. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

Ние с право говорим за немски, холандски или норвежки народ, обаче в същото време говорим и за германска раса.
Ако разглеждаме нещата по този начин, ние си изграждаме не някакви объркващи понятия, а в истинския смисъл на думата подвижни понятия; в тази област всичко трябва да бъде на мястото си. Народът не е никаква раса. Понятието „народ“ няма нищо общо с понятието „раса“. От една раса може да произлязат най-различни народи. „Расите“ са общности, които са съвсем различни от „народите“. Ние с право говорим за немски, холандски или норвежки народ, обаче в същото време говорим и за германска раса.
към текста >>

123. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18. Декември 1918 в „Карма на неистината“, Събр. Съч. №177.
към текста >>

Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството.
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S. Urachhaus, 1995. Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството.
към текста >>

124. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията.
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>

125. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа.
Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща. Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа. Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията. Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас.
към текста >>

126. Евангелието на Матей GA_123 Евангелието на Матей

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

127. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски.
А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски. И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията.
към текста >>

Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски. И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията. Ето за какво става дума.
към текста >>

128. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Защото каква е ползата, ако примерно установим известно сходство между живота на немския Зигфрид и този на някой от гръцките герои?
А сходствата в биографиите се дължат не на друго, а на обстоятелството, че такива личности, които са предопределени да приемат в себе си едно или друго божествено Същество, трябва да бъдат направлявани още от самото им детство. И ние съвсем не бива да се учудваме,когато се изправяме пред подобни факти. Не само сравнителната митология, но и всяко търсене на отделни прилики в митовете, е само една игра на думи, от която не произлиза нищо. Защото каква е ползата, ако примерно установим известно сходство между живота на немския Зигфрид и този на някой от гръцките герои? Напълно разбираемо е, че ще се натъкнем на известни сходства. Обаче работата не се свежда до това, как изглеждат техните доспехи, а кой е облечен в тях! Важното е не как протича външният живот на Зигфрид, а за коя индивидуалност става дума в конкретния случай. Но тези неща могат да бъдат установени само в хода на окултното изследване.
към текста >>

Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н.
Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон. Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия Бог Аполон. Само че в гръцкия език звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е. Наполон, би означавало един вид Свръх-Аполон. Ако отидем по-нататък, ще открием и друга забележителна прилика. Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н. Като много близко звучащи могат да бъдат посочени имената Петиция, майката на Наполеон, и Лето майката на Аполон. А продължим ли още по-нататък, лесно е да припомним: Аполон, Слънцето има около себе си 12 съзвездия; Наполеон имаше около себе си 12 маршали, които не са нищо друго, освен символичен израз на разположените около Слънцето зодиакални знаци. Не случайно героят от Наполеоновия мит има шест братя и сестри, така че общият им брой е общо седем, колкото са и планетите в Слънчевата система. Следователно, Наполеон не е съществувал!
към текста >>

129. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

130. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н.
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите.
към текста >>

Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
към текста >>

131. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>

132. Лекция втора GA_126 Окултна история

1. Леополд фон Ранке (1795-1886) - немски историк от протестантското направление, официален историограф на Прусия.
1. Леополд фон Ранке (1795-1886) - немски историк от протестантското направление, официален историограф на Прусия.
към текста >>

2. Йохан Готфрид Хердер (1744-1803) - немски мислител, религиозен деятел и литературен критик.
2. Йохан Готфрид Хердер (1744-1803) - немски мислител, религиозен деятел и литературен критик. Основен труд: "Идеи към философията на историята на човечеството" (1784-1791).
към текста >>

3. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781) - немски мислител, драматург и художествен критик.
3. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781) - немски мислител, драматург и художествен критик. Рудолф Щайнер има предвид заключителния пасаж от "Възпитание на човешкия род" (1780):
към текста >>

4. Фридрих Хебел (1813-1863) - немски поет и драматург.
4. Фридрих Хебел (1813-1863) - немски поет и драматург. Цитираната от Рудолф Щайнер записка в дневника на Хебел гласи в превод: "Съгласно учението за преселението на душите, възможно е Платон пак да седи на чина и да търпи побои затова, че не разбира Платон." (Хебел 1978: 459).
към текста >>

във Франция, четири немски издания, в Русия е издадена през 1910 г.
5. "Орфей" на Соломон Рейнак - книгата на Рейнак имала повече от десет издания до 1911 г. във Франция, четири немски издания, в Русия е издадена през 1910 г.
към текста >>

от немски.
Хебел 1978: Хебел, Фридрих. Избрано в 2 тома. Т. 2. Пр. от немски. Москва: Искусство, 1978.
към текста >>

133. Лекция пета GA_126 Окултна история

Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла.
към текста >>

134. Лекция шеста GA_126 Окултна история

2. Улрих фон Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.
2. Улрих фон Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.
към текста >>

135. Окултна физиология GA_128 Окултна физиология

превод от немски: д-р ТЕМЕНУГА СТАНЕВА
превод от немски: д-р ТЕМЕНУГА СТАНЕВА
към текста >>

136. Езотерично християнство и духовното ръководство на човечеството GA_130 Езотеричното християнство

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

137. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип.
Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава? Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере. – Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло. Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.
към текста >>

138. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Роберт Фрьобе е направил превод от 3-то английско издание на немски език "Тайното Учение".
Тайното учение: Синтез на науката, религията и филосо- фията. Том І - Космогенеза, том ІІ - Антропогенеза, Лондон 1888 год. Един 3-ти том бе издаден от Ани Безант по ръкописи, Лондон 1897 г. Роберт Фрьобе е направил превод от 3-то английско издание на немски език "Тайното Учение". "Съединение на науката, религията и философията". Лайпциг 1899-19061издателство Араката, Улм 1960 г.
към текста >>

Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г.
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт. Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г. Нов превод от Лудвиг Бухард, Мюн- хен /издателство Театин/.
към текста >>

на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /.
Към стр...: Х. П. Блаватска - "Разбулената Изида": 2 тома, Ню Йорк 1877 г. на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /.
към текста >>

139. От Исус към Христос GA_131 От Исус към Христос

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

140. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот!
Има и много други случаи. Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата. Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот! Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>

141. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
към текста >>

*27. Имануил Кант, 1724-1804, немски философ
*27. Имануил Кант, 1724-1804, немски философ
към текста >>

142. Еволюцията от гледна точка на истината GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

143. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Нека да запазим в душата си тази, надявам се, антропософска мисъл, и да я свържем със стогодишнината от трагичната смърт на един от най-великите немски поети.
Ето как антропософията идва като единственото спасително средство за човешкия копнеж, и то точно на този ден, когато се навършват сто години от трагичната смърт на едно изтъкано от копнеж човешко същество; нека да се замислим, че всъщност много хора неистово или пък в пристъп на тежка меланхолия отдавна жадуват за това, което антропософията днес дава на света. Нека да запазим в душата си тази, надявам се, антропософска мисъл, и да я свържем със стогодишнината от трагичната смърт на един от най-великите немски поети.
към текста >>

144. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

9. Карл Розенкраиц (1805-1879), немски философ.
9. Карл Розенкраиц (1805-1879), немски философ.
към текста >>

№145), превод от немски: Димо Даскалов.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

145. Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура GA_135 Прераждане и Карма

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

146. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

на научното събранието... 1903 г.... химикът Ладенбург: виж Алберт Ладенбург, "За влиянието на естествените науки върху светогледа, лекция, изнесена на 75-тото събрание на немските естествоизпитатели и лекари в Касел на 21-ви септември 1903 г.", Лайпциг, 1903 г.
на научното събранието... 1903 г.... химикът Ладенбург: виж Алберт Ладенбург, "За влиянието на естествените науки върху светогледа, лекция, изнесена на 75-тото събрание на немските естествоизпитатели и лекари в Касел на 21-ви септември 1903 г.", Лайпциг, 1903 г.
към текста >>

и преведена на немски през същата година.
Стр. 30. В "Погребаният храм" на Морис Метерлинк: "Le temple enseveli" на Метерлинк, издадена през 1902 г. и преведена на немски през същата година. Морис Метерлинк, Събрани съчинения, преведени от фр. фон Опелн-Брониковски, том IV на философските трудове, Йена, 1911 г., стр. 7.
към текста >>

The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд.
Стр. 33. "Тайното учение" на Е. П. Блаватска: виж Елена Петровна Блаватска, "The Secret Doctrine. The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд. от Роберт Фрьобе, Лайпциг, 1899 г.
към текста >>

147. Духовните същества в небесните тела и природните царства GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

148. Човекът в светлината на окултизма теософията и философията GA_137 Човекът в светлината на окултизма

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

149. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

150. Съдържание GA_138 За инициацията

Превод от немски: Мария Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>

Превод от немски: Мария Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>

Превод от немски: Христо Маринов
Превод от немски: Христо Маринов
към текста >>

Превод от немски: Мария Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>

Превод от немски: Мария Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>

Превод от немски: Христо Маринов
Превод от немски: Христо Маринов
към текста >>

Превод от немски: Христо Маринов
Превод от немски: Христо Маринов
към текста >>

Превод от немски: Христо Маринов
Превод от немски: Христо Маринов
към текста >>

151. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим.
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в еволюцията на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души. Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
към текста >>

152. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение.
През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение. Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен.
към текста >>

Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте.
През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение. Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен. През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване. То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука. Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа.
към текста >>

153. Бележки GA_138 За инициацията

80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
към текста >>

Немският превод „Die göttliche Entwicklung von der Sphinx bis zum Christ“ на Й.
151 „L’Еvolution divine“ на Едуард Шуре: „L’Еvolution divine du Sphinx au Christ“ излиза през февруари 1912 г. с предговор от Рудолф Щайнер. Немският превод „Die göttliche Entwicklung von der Sphinx bis zum Christ“ на Й. Харт излиза в Лайпциг през 1922 г.
към текста >>

154. Евангелието на Марко GA_139 Евангелието на Марко

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

155. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>

156. Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане и живото взаимодействие между живите и мъртвите GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

157. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество. Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>

158. Бхагават Гита и посланията на апостол Павел GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

159. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

160. Изживявания в свръхсетивния свят. Трите пътя на душата към христос GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

161. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

/* Оригиналният текст на немски език е на стр.
/* Оригиналният текст на немски език е на стр. 306. Бел. пр./
към текста >>

162. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И отново обръщаме поглед към един друг образ, като вземем за помощ това, което са западноевропейските възгледи: ние обръщаме поглед към фигурата на немския поет Новалис.
И отново обръщаме поглед към един друг образ, като вземем за помощ това, което са западноевропейските възгледи: ние обръщаме поглед към фигурата на немския поет Новалис. Разгърнем ли произведенията на Новалис навсякъде до най-дребните детайли - ние виждаме зародиши на най-чистото антропософско учение, само трябва, така да се каже, да ги разнищим. Тогава се вижда как Новалис е проникнат от едно антропософско християнство.
към текста >>

163. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили. Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>

164. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат един цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души. Такъв трябва да бъде нашият копнеж. Такъв беше и копнежът на Новалис. Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една единствена дума в техния край. Аз променям тази дума на Новалис, въпреки че може би филистерите, които се смятат за свободни духове, малко ще се раздразнят. И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
към текста >>

165. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>

„ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>

Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ. След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.
към текста >>

9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „
9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „
към текста >>

120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>

Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт.
29. Виж „Диоген Лаертинс. Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай. Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:
към текста >>

34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм.
34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр. 279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч. № 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч. № 20, стр. 46. 57).
към текста >>

№ 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч.
34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр. 279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч. № 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч. № 20, стр. 46. 57).
към текста >>

Синет „Окултният свят“, 1881; преведени на немски от Едуард Херман, Лайпциг.
36. Така наречените писма на Учителя (Майстора): публикувани в произведението на А. П. Синет „Окултният свят“, 1881; преведени на немски от Едуард Херман, Лайпциг.
към текста >>

Йохан Готлиб Фихте (1762-1814), философ на немския идеализъм; първоначално професор в университета в Йена, по-късно в Берлин, понеже бил уволнен от Йена поради написана от него статия, която уж била срещу религията.
Йохан Готлиб Фихте (1762-1814), философ на немския идеализъм; първоначално професор в университета в Йена, по-късно в Берлин, понеже бил уволнен от Йена поради написана от него статия, която уж била срещу религията.
към текста >>

Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд.
51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик. Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд. от Йозеф Квин, Мюнхен 1963.
към текста >>

57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада.
57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада. Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267.
към текста >>

166. Какво значение има окултното развитие на човека за неговите тела – физическо, етерно и астрално – и за неговото себе GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

167. Тайните на прага GA_147 Тайните на прага

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

168. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината. Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба. Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>

169. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
към текста >>

170. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие. Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
към текста >>

Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>

1) Обяснение на особеностите на писмения немски, фонетиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
1) Обяснение на особеностите на писмения немски, фонетиката на австрийския диалект и на немската художествена реч – бел. пр.
към текста >>

171. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически.
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент. И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически. В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови. Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област.
към текста >>

172. Бележки GA_147 Тайните на прага

„За смъртта“, превод на немски Фридрих фон Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.
73) Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател. „За смъртта“, превод на немски Фридрих фон Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.
към текста >>

173. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

174. От изследването на Акаша Петото евангелие GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

175. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Аз не мога да преведа по друг начин на немски език онова, което Исус от Назарет тогава долови чрез променения глас на Батх-Кол.
Аз не мога да преведа по друг начин на немски език онова, което Исус от Назарет тогава долови чрез променения глас на Батх-Кол. Единствено по този и по никакъв друг начин! Точно тези бяха думите, които отново върнаха от делената Исусова душа в тялото, така че той се пробуди от своя унес. И когато Исус от Назарет отново дойде на себе си и отправи поглед към тълпата от измъчени хора, които го тласкаха към олтара, видя, че всички те бяха побягнали. А когато отправи ясновиждащия си поглед в далечината, там той успя да различи само едно войнство от демонически образи, от демонически Същества, които бяха здраво свързани с тези хора..
към текста >>

176. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

*7. Ернст Хекел, 1834-1919, немски естествоизпитател.
*7. Ернст Хекел, 1834-1919, немски естествоизпитател. Привърженик на Дарвин.
към текста >>

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

*39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог.
*39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог.
към текста >>

177. Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

178. Човешката и космическата мисъл GA_151 Човешката и космическата мисъл

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

179. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа. Обаче към всичко това той не прибавяше други понятия.
към текста >>

180. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

превод от немски: Димо Даскалов
превод от немски: Димо Даскалов
към текста >>

181. Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

182. Христос и човешката душа GA_155 Христос и човешката душа

превод от немски: д-р ЕМИЛ ТАНЕВ
превод от немски: д-р ЕМИЛ ТАНЕВ
към текста >>

183. Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

184. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>

185. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

186. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци.
Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко. И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята. Да се учим да разбираме, не просто в абстрактен, а също и в конкретен смисъл, какво значение имат безбройните жертви, които днес заливат земята. Да се учим да разбираме колко вярно трябва да се придържат душите ни към нашето движение, така че да има хора, които да могат да прогледнат по правилен начин в сферите, където също и етерни тела и индивидуалности, принесли жертвите за нашето време върху великото историческо поле, ще продължат да работят и ще работят заедно с тези, които по-късно, в мирни времена, ще населяват земята.
към текста >>

187. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
към текста >>

4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар.
4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар. „Грехопадение“, част от олтара Грабовер от 1397 г. Подобен мотив от Хуго ван дер Гоес („Грехопадение“, в Музей за изкуствата, Виена). Срв. с лекцията от 13 декември 1916 г. в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр. съч. 292.
към текста >>

47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр.
47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч.
към текста >>

„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр.
23. Имануел Херман Фихте, 1796-1879, професор по философия в Тюбинген (1842-1863); основава заедно с Кр. Х. Вайс и др. „Списание за философия и спекулативна теология“. Вж. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20.
към текста >>

„Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч.
25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн. Срв. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20, както и лекциите от 29 и 30 октомври 1916 г. във „Вътрешни импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на деветнадесетото столетие“, Събр. съч. 171.
към текста >>

188. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

189. Карма на неистината GA_173 Карма на неистината

превод от немски: БОРИС ПАРАШКЕВОВ
превод от немски: БОРИС ПАРАШКЕВОВ
към текста >>

190. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Предговор от немския издател
Предговор от немския издател
към текста >>

Немският език и законът за звукоизместването.
Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията. Познания за законите на народите сред западните братства. Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса. Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>

Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език.
Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи. За избухването на войната. Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език. Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения. Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина. Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>

191. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр.
Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството. Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23). Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>

192. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Тъй като не умея да си служа с унгарския език, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже езика на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски език."
"Тъй като не умея да си служа с унгарския език, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже езика на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски език."
към текста >>

193. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Всеки случай на немския народ не му е било в характера да предизвиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91.
Също така обективно трябва да се вземе под внимание и нещо друго. В намеренията на Бисмарк никога не е фигурирало воденето на колониална политика. Германия тепърва е трябвало да бъде насочена към колониалната политика. Тя дори не я е водила спонтанно, а по много показателен начин е била подбудена към нея съвсем от другаде. На това може да се спрем някой друг път. Всеки случай на немския народ не му е било в характера да предизвиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91. Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува предразположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ.
към текста >>

194. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>

195. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език.
Че наистина имаме работа с народности след всичко хубаво, което съм казвал за славяните, нека ми бъде позволено в скоби да отбележа и това, следва например от факта, че когато през 1848 г. в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език. Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език. Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
към текста >>

Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен. Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>

Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>

196. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде. В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
към текста >>

образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде. В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
към текста >>

Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския.
Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>

Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
към текста >>

И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
към текста >>

Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>

Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>

Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>

197. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По местата, къде то немската дума Kleetze е добре известна, нерешителния, боязливия, неставащия за нищо мъж го наричат Kleetzensepperi (Seeperi или Seppel от Joseph Йосиф), а пък когато говорят на книжовен немски, казват GedorrerBirnen-Joseph (сиреч Йосиф Сухата круша).
Сушиво*178 са изсушени на слънце плодове, обикновено круши, но също и сливи. Яде се на Коледа главно по селата. От него правят и хляб, по-точно при печене на хляб в него слагат сушиво. По местата, къде то немската дума Kleetze е добре известна, нерешителния, боязливия, неставащия за нищо мъж го наричат Kleetzensepperi (Seeperi или Seppel от Joseph Йосиф), а пък когато говорят на книжовен немски, казват GedorrerBirnen-Joseph (сиреч Йосиф Сухата круша).
към текста >>

Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>

198. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив.
Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив. Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят. А и други подобни черти му били присъщи.
към текста >>

199. Бележки GA_173 Карма на неистината

Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."
към текста >>

*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн.
*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн. 9, Юни 1915, използвана между другото от оратора при дадените тук описания.
към текста >>

Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223.
*173. Така нареченото стихотворение за руните, XXII руна. Срв. Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223.
към текста >>

200. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа.
Като антропософи ние знаем: в немския дух почива Азът на Европа. Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква.
към текста >>

201. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език.
Давам за пример това, което ще кажа сега. Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт. Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
към текста >>

В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/.
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души. Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер".
към текста >>

202. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>

203. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености.
И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад. Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра.
Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

В немския народ това е невъзможно.
Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

В немския народ живее стремежа към духовното.
В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
към текста >>

Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
към текста >>

Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция. Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език. Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
към текста >>

И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит?
Трябва да поставя и още един въпрос. Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"? – защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"? Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит? Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес? /бележка 55/. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане?
към текста >>

204. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите".
Тъй като, когато изчерпал всичко, което можал да получи от мен, той ходил при Учител, живеещ някъде в Трансилванските Алпи, който му съобщил много неща, които той сега излага в своята книга. Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация. Книга, комбинирана от това, което той чул тук от мен и от някакъв Учител в Трансилванските Алпи. Хората нямаше нужда да изследват, какво именно излизаше от мен; те и не можеха да направят това, тъй като материалът беше взет от нашите закрити лекции. Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите". Неин издател беше доктор Фолрат /бележка 76/.
към текста >>

205. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено. Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът. Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>

Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено. Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът. Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>

Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента.
Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост. Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента. Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>

Но няма да има подобрение докато истината бъде игнорирана от тези, които се определят като водачи на германската нация, докато тези хора считат духовния изследовател за предател на германската нация, без оглед на това, което казва духовната наука, което, ако бъде действително разбрано, би било единственото, предназначено да даде истинското, достойно място на немския народ, сред другите народи в света.
Но няма да има подобрение докато истината бъде игнорирана от тези, които се определят като водачи на германската нация, докато тези хора считат духовния изследовател за предател на германската нация, без оглед на това, което казва духовната наука, което, ако бъде действително разбрано, би било единственото, предназначено да даде истинското, достойно място на немския народ, сред другите народи в света. Хората с друга насока на волята, стремящи се преди всичко към познание на Истината, трябва да обединят своите усилия, трябва да се държат заедно.
към текста >>

206. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година.
Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон". Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година. Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня".
към текста >>

Името на Карл Кристиян Планк, (1819-1880 г.) , немски философ, позитивист, материалист и дарвинист, често се споменава от Р.
Името на Карл Кристиян Планк, (1819-1880 г.) , немски философ, позитивист, материалист и дарвинист, често се споменава от Р. Щайнер, особено през 1916 година.
към текста >>

Ернст Хекел, (1834-1919г.), немски биолог, представител на естественонаучния материализъм, пропагандатор на дарвинизма.
Ернст Хекел, (1834-1919г.), немски биолог, представител на естественонаучния материализъм, пропагандатор на дарвинизма. С огромна популярност се е ползвала книгата му "Загадките на света" (1899 г.)
към текста >>

207. Окултните основи на видимия свят духовете на мрака и тяхното сваляне на земята GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

208. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия.
Обаче важното е друго: Че Сен Мартин разбра необходимостта ако човек иска да размишлява върху политиката, той не трябва да се спира върху външните човешки отношения, както е на мода днес, а да проумее онези древни времена, когато, за да извоюва някакво познание за човека, окултният кандидат трябваше да се пренесе от сетивния свят в духовния свят. Принципите на политическото мислене са заложени в духовния свят. Сен Мартин знаеше това още в началото на 18 век, защото той умря в 1804. А всичко, което той казва в своята книга "За грешките и за истината" е преведено на немски, книгата излезе и в Германия. Впрочем това не е безинтересно да се спомене, защото срещу нашите усилия за духовно обновление на човека, се противопостави и един известен пастор, който се изрази така: Ние решително трябва да се освободим от антропософските приумици; достатъчно е например да си спомним за простодушния и мъдър Матиас Клаудиус; и той веднага цитира една строфа от Матиас Клаудиус, за да опровергае цялата антропософия. Само че тъкмо Матиас Клаудиус беше този, който преведе книгата на Сен Мартин "За грешките и за истината", понеже искаше да направи достъпно на своя народ онова, което в тогавашната епоха съответствуваше на Духовната наука, на антропософията. Така този пастор показа своето чудовищно неразбиране спрямо Матиас Клаудиус, като изключим и това, че той се задоволи да цитира само една строфа, защото ако беше цитирал следващата строфа, щеше да влезе в противоречие със самия себе си обаче нему беше достатъчна и само една строфа.
към текста >>

209. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН 4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и антропософска периодика.
към текста >>

210. Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

211. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
към текста >>

212. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

5. На немски името Фишер обикновено се пише Fischer, а не Vischer, както е името на Фридрих Теодор Фишер.
5. На немски името Фишер обикновено се пише Fischer, а не Vischer, както е името на Фридрих Теодор Фишер. Бел. пр.
към текста >>

58. Виж Людвиг Фойербах, 1804 - 1872, немски философ.
58. Виж Людвиг Фойербах, 1804 - 1872, немски философ. «Мисли за смъртта и безсмъртието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за безсмъртието», стр. 134: «Дали човекът е назависим от това, с което се храни? »
към текста >>

87. Рихард Вагнер, 1813 - 1883, немски оперен композитор.
87. Рихард Вагнер, 1813 - 1883, немски оперен композитор. Ницше скъсва с Вагнер през 1878 г.
към текста >>

«Принципи на научното управление», 1912 г.; немски: Мюнхен и Берлин, 1913 г.
133. Фредерик Уинслоу Тейлър, 1856 - 1915, американски инженер. Автор на дългосрочни проучвания в индустрията, основател на научното управление (Тейлър). «Принципи на научното управление», 1912 г.; немски: Мюнхен и Берлин, 1913 г.
към текста >>

213. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

214. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

215. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Превод от немски д-р Димитър Димчев
Превод от немски д-р Димитър Димчев
към текста >>

216. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек. Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
към текста >>

Преди известно време се появи забележителна статия на един интелигентен човек в един много четен немски вестник.
Може да бъде даден един пример от хиляди други. Преди известно време се появи забележителна статия на един интелигентен човек в един много четен немски вестник.
към текста >>

217. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Превод от немски д-р Димитър Димчев
Превод от немски д-р Димитър Димчев
към текста >>

218. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
Събраните в този том лекции бяха държани по времето на Първата световна война в различни градове на Германия и Швейцария. Те бяха изнасяни пред членове на Антропософското общество. В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
към текста >>

219. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хайнрих фон Трайчке, 1834–1896, немски историк.
Хайнрих фон Трайчке, 1834–1896, немски историк.
към текста >>

186. интересните статии, написани от Удроу Уилсън: „Mere Literature and Other Essays“, немски превод от Ханс Винанд, Мюнхен, 1913 г.
186. интересните статии, написани от Удроу Уилсън: „Mere Literature and Other Essays“, немски превод от Ханс Винанд, Мюнхен, 1913 г. под заглавието „Само литература. Разглеждане на един американец“.
към текста >>

220. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

221. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[viii] Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, немски философ, представител на класическия немски идеализъм.
[viii] Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, немски философ, представител на класическия немски идеализъм. Близък приятел с Хегел, Гьоте, Фихте, Новалис, Шилер. Професор в университета в Йена, в Мюнхен , в Ерланген и в Берлинския университет. Негови лекции са слушали Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Петър Берон и др. Щайнер говори за него в GA 18 „Загадките на философията“ и GA 20 „За загадките на човека“.
към текста >>

[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик.
[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г.
към текста >>

222. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[vii] Леополд фон Ранке – 1795-1886, немски историк, смятан за един от основателите на съвременната, базирана на източници история
[vii] Леополд фон Ранке – 1795-1886, немски историк, смятан за един от основателите на съвременната, базирана на източници история
към текста >>

223. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г.
Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г. с Нобелова награда за литература. Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
към текста >>

[ii] Ото Либман, 1840-1912, немски философ, неокантианец, преподавател в Страсбург и Йена.
[ii] Ото Либман, 1840-1912, немски философ, неокантианец, преподавател в Страсбург и Йена. Основни трудове: „За анализа на реалността“ (1880), „Мисли и факти“ (1882).
към текста >>

[iii] Артур Шопенхауер, 1788-1860, немски философ.
[iii] Артур Шопенхауер, 1788-1860, немски философ. Виж есето на Рудолф Щайнер „Артур Шопенхауер“ в GA 33 „Биографии и биографични скици“
към текста >>

224. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод.
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си. Че тук има място преднамерено изкривяване на текста на Кауцки е изключено поради самата природа на въпроса и природата на тази личност. Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга!
към текста >>

И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод.
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си. Че тук има място преднамерено изкривяване на текста на Кауцки е изключено поради самата природа на въпроса и природата на тази личност. Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга!
към текста >>

Жан Пол (Йохан Паул Фридрих Рихтер) 1763-1825, немски романист и автор на разкази, известен повече с френскозвучащия си псевдоним Жан Пол.
Жан Пол (Йохан Паул Фридрих Рихтер) 1763-1825, немски романист и автор на разкази, известен повече с френскозвучащия си псевдоним Жан Пол. Изказването е в „Levana oder Erziehlehre” трето издание, Щутгарт, 1845
към текста >>

[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
към текста >>

225. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[x] Вилхелм Оствалд – 1853-1932, немски физикохимик и философ
[x] Вилхелм Оствалд – 1853-1932, немски физикохимик и философ
към текста >>

Ернст Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена
Ернст Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена
към текста >>

226. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
към текста >>

227. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе.
Или помислете как се е развило лютеранството? Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си. Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия. Под друга егида, а именно под егидата на гьотеанството, би било възможно да се въведе много добре ред в Австрия.
към текста >>

в един немски вестник.
Особено впечатление ми направи една забележка, която прочетох тази сутрин във „Фанкфуртер Цайтунг“, т.е. в един немски вестник. Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща. Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре.
към текста >>

Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух?
Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение? Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух? “ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците! “
към текста >>

“ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците!
Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение? Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух? “ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците! “
към текста >>

Превод от немски: Петър Матѣев
Превод от немски: Петър Матѣев
към текста >>

228. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Превод от немски: Димитър Димчев
Превод от немски: Димитър Димчев
към текста >>

229. Вътрешният аспект на социалния въпрос GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

(PDF на немски език за теглене)
(PDF на немски език за теглене)
към текста >>

230. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета.
[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета. Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г. В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.
към текста >>

231. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

[3] Адолф фон Харнак, немски историк и теолог.
[3] Адолф фон Харнак, немски историк и теолог. Популярен и извън родината си с неговата история на християнската догматика.
към текста >>

232. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>

“ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте.
Важността на този факт се откроява ясно, ако се запитаме нещо, което много хора намират за ужасно. Да предположим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»? “ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте. Навярно много сте слушали за идеализма на Фихте, за духовния му начин на мислене. Но вие ще разберете по-добре Фихте само ако се запознаете с възгледите му, описани в Geschlossenen Handelstaat („Затворената национална икономика“), която днес може да се купи много евтино. Прочетете как Фихте си представя социалната подредба на човешките маси и направете сравнение с трудовете на Ленин и Троцки — ще откриете забележително единомислие. Тогава ще станете по-критични към външните твърдения и преценки, като неминуемо ще се запитате: „Какво се крие зад всичко това? “ И ако опитате да разгледате въпроса по-отблизо и направите основни проучвания, ще се натъкнете на следното.
към текста >>

233. Мисията на архангел Михаил. Откровение за истинските тайни на човешкото същество GA_194 Мисията на Архангел Михаил

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

234. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това?
Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф. Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>

Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>

Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари.
По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>

235. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род.
Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите. Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема.
към текста >>

236. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители. Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството. Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа.
към текста >>

237. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения“ които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търговци“, където има обща основа, поради техните икономически цели.
И авторът продължава да мисли за подходяща организация. Той пише: „Едва ли някоя от асоциациите включва всички членове на професията. Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения“ които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търговци“, където има обща основа, поради техните икономически цели. След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди. В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци.
към текста >>

238. Антропософията като космософия - част 1 GA_207 Антропософията като космософия 1

превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

239. 12. Бележки GA_207 Антропософията като космософия 1

Библиотеките на Антропософските дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософските, Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

240. Антропософия като космософия. Въведение в окултната психология GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

241. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той се учудваше, че в неговия молитвеник, всред имената на светците, фигурира и немският император Хайнрих ІІ.
Често в хода на историята се появяват забележителни личности, макар че техните съвременници ги определят като странни, чудати и ексцентрични хора. Веднъж при едно мое пътуване в Италия, аз разговарях с познат бе недиктински свещеник в Монте Карло. Той се учудваше, че в неговия молитвеник, всред имената на светците, фигурира и немският император Хайнрих ІІ. Аз не зная в колко от историческите книги се споменава за тази подробност. Но така или иначе, той е посочен в молитвениците на католическите свещеници. Работата е там, че девизът на Свети Хайнрих II гласеше: „Ecclesia catholica non Romana“! Хайнрих II живя през 11 и 12 век след Христа. Вдъхновяван от инстинктивната древна мъдрост, тогава все още беше възможно един човек да настоява: това, което дойде в света чрез християнството, трябва да се превърне в „Ecclesia catholica“, т.е.
към текста >>

242. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието.
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме". Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието. Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>

И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история. И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н. Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>

243. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти".
Но това противопоставяне се прояви щом, в 90-те години на ХVІІІ век, се представи и на двамата, на Гьоте и на Шилер, този въпрос: Как постига, всъщност, човешкото същество едно съществувание, достойно за човека? Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "Бележки върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г. същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно. Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен.
към текста >>

244. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

/* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма. Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния свят. /* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
към текста >>

245. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>

246. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
Нещата са такива, каквито ги посочих също в конференциите за възпитанието: при А, изпитваме нещо като учудване. Приемаме по определен начин това учудване в нашата душа, като не казваме обаче А, а Ах /Ach/, което ще рече: А=Аз се учудвам е учудването влиза в мен: х /ch/ и ако сега сложа още едно m от пред и кажа mach /аз правя/, имам развитието на това, което ме учудва, сякаш то се приближава към мен, пристъпвайки m и съм напълно вътре! Често по този начин на разбира, чрез звучности, идват отговори те на мъртвите. Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
към текста >>

247. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>

248. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

превод от немски
превод от немски
към текста >>

249. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2]. Това е извънредно подходящо наименование, понеже далакът е свързан с всички занимания на човека, които надхвърлят аза, които вече се доближават до духа-себе, а далакът е дори точно органът на духа-себе. Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу.
към текста >>

[3] На немски Spleen означава странна приумица, идея-фикс, странна привичка, налудничавост.
[3] На немски Spleen означава странна приумица, идея-фикс, странна привичка, налудничавост. Бел. пр.
към текста >>

250. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години.
Това, което се появява като катастрофа, е реакция на мрачната епоха, която повече няма място в съвремието. Но то, естествено, е ужасно трудно да се разбере, понеже най-многото в противоположността между старите и младите днес се появява нещо като предчувствие за новата светла епоха. По правило младежта казва: «Ах, старите са филистери.» И това има своите предтечи. Големият немски философ Йохан Готлиб Фихте[3] вече е предчувствал, когато е изказал класическото изречение,[4] че би трябвало да се умъртвят всички тридесетгодишни, понеже човекът е почтен всъщност само до тридесетте си години. Това е прочуто изречение от Фихте и когато той го е казал, Гьоте бил доста по-възрастен и то ужасно го подразнило. Във втората част на своя «Фауст» той се подиграва с тази поука.[5] Било е дразнещо за Гьоте, нали? В него се вижда, че младите са съгласни с това, че старите са филистери, но до днес не се е променило нищо, понеже младите до определена възраст мислят така, а след това по правило стават дори по-големи филистери, отколкото са били старите. Хубавичко си преминават във филистерството. Нещата трябва и от тази страна да се възприемат вътрешно.
към текста >>

251. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>

[4] От страна на противниците, мислите на Рудолф Щайнер са означавани като «не немски».
[4] От страна на противниците, мислите на Рудолф Щайнер са означавани като «не немски».
към текста >>

252. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

253. Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

254. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламенти-рана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthrosophishe Gesellschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>

255. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>

256. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>

Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н.
Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>

257. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници. Антропософията и човешкото сърце GA_223 Годишният кръговрат

Превод от немски: Димитър Димчев
Превод от немски: Димитър Димчев
към текста >>

258. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

259. Човекът като съзвучие на творящото, образуващото и формиращото мирово слово GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

260. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа. Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български. Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р. Щайнер образува думата
към текста >>

261. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски език това, което се е употребявало в този древен език.
И след преминаване през този изпитателен срок, учениците повторно ги водели при статуите. Тогава те получавали съвършено забележително впечатление. Тогава те получавали впечатление, което вътрешно им действало потресаващо. Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски език това, което се е употребявало в този древен език.
към текста >>

И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
към текста >>

262. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му. А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
към текста >>

263. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[1] Йохан Георг Гихтел, 1638-1710, немски мистик и теософ.
[1] Йохан Георг Гихтел, 1638-1710, немски мистик и теософ. Първи издател на съчиненията на Якоб Бьоме.
към текста >>

264. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

265. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството GA_233a Великденският празник

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

266. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
След Коледното Събрание през 1923-1924г. в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

267. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

спрямо Юпитер = ден на Юпитер, четвъртък (немският Донар) /Dоnnеrstag/
спрямо Юпитер = ден на Юпитер, четвъртък (немският Донар) /Dоnnеrstag/
към текста >>

спрямо Слънцето /немски: Sonne/,
спрямо Слънцето /немски: Sonne/,
към текста >>

268. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст.
Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст. И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора. Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст. Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията?
към текста >>

269. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Автор на превода от немски на руски – неизвестен
Автор на превода от немски на руски – неизвестен
към текста >>

Превод на обновената древна сентенция от мистериите “Познай себе си” в края на девета лекция от немски на български Димо Даскалов
Превод на обновената древна сентенция от мистериите “Познай себе си” в края на девета лекция от немски на български Димо Даскалов
към текста >>

270. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

271. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>

272. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/.
Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже! Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии». Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка. Това никак не е могъл да търпи! Така от него имаме една очарователна статия за грубияните по железопътните линии.
към текста >>

273. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

274. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Коригиран превод от немски
Коригиран превод от немски
към текста >>

275. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Немски и новолатински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав.
Яков Балде, 1604-1668. Немски и новолатински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав.
към текста >>

276. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

«Видни мъже», 1850; превод на немски от К.
[10] Ралф Уолдо Емерсън, 1803-1882. «Видни мъже», 1850; превод на немски от К. Федерн, Хале 1897.
към текста >>

277. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция.
към текста >>

278. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
[1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>

279. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция.
към текста >>

Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>

280. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Коригиран превод от немски:
Коригиран превод от немски:
към текста >>

281. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан!
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5]. Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>

282. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т.
[3] Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).
към текста >>

283. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

- На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!
Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
към текста >>

284. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

До висока степен е интересно, че се е намерил един немски филолог[2], който е изнесъл научното доказателство - сега не си спомням добре името му, някой си Шмидт[3] или Мюлер - изнесъл е неопровержимото доказателство, че монахинята Хросвита не е написала нито една драма, че изобщо нищо не произхожда от нея, но че някой си съветник на император Максимилиан е фалшифицирал всичко това, - което естествено е една безсмислица.
До висока степен е интересно, че се е намерил един немски филолог[2], който е изнесъл научното доказателство - сега не си спомням добре името му, някой си Шмидт[3] или Мюлер - изнесъл е неопровержимото доказателство, че монахинята Хросвита не е написала нито една драма, че изобщо нищо не произхожда от нея, но че някой си съветник на император Максимилиан е фалшифицирал всичко това, - което естествено е една безсмислица. Но невъзможността да бъде разпознат Платон е факт.
към текста >>

285. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т.
86. Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).
към текста >>

159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1.
159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1.
към текста >>

286. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

287. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

288. Езотерични разглеждания на кармически връзки. Том VI GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

289. Указания за езотеричното обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Превод от немски: д-р Петко Бояджиев
Превод от немски: д-р Петко Бояджиев
към текста >>

290. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>

291. Съдържание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Послесловие на немския издател
Послесловие на немския издател
към текста >>

292. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер.
и съществува на много езици. Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... »
към текста >>

293. Послесловие на немския издател GA_245 Указания за езотеричното обучение

Послесловие на немския издател
Послесловие на немския издател
към текста >>

294. Бележка на редактора GA_245 Указания за езотеричното обучение

Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>

295. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер. По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>

По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер. По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>

Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер.
и съществува на много езици. Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... »
към текста >>

296. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият".
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
към текста >>

297. Изкуство и познание на изкуството. Свръх-сетивното в неговото осъществяване чрез изкуството GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

298. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>

Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>

И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо. Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски. И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
към текста >>

299. Изкуството и неговата световна мисия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

300. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19.
Впрочем аз вече посочих онзи своеобразен начин, по който ние обозначаваме истинския художествен елемент, красивото, и неговата противоположност. Ние говорим за красивото и от друга страна, за грозното. Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното. И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е.
към текста >>

301. Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

302. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Изследване и съзерцание в немския духовен живот)
21 май х (Духовни загадки и мирови загадки. Изследване и съзерцание в немския духовен живот)
към текста >>

303. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

304. Окултни знаци и символи GA_284 Окултни знаци и символи

Пълният текст на немски език може да се прочете от сканираните лекции PDF
Пълният текст на немски език може да се прочете от сканираните лекции PDF
към текста >>

305. Общото човекознание като основа на педагогиката GA_293 Общото човекознание

превод от немски: НЕСТОР ЧУКЛЕВ
превод от немски: НЕСТОР ЧУКЛЕВ
към текста >>

306. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>

307. Бележки GA_293 Общото човекознание

*53 Ha немски език: Kehlkopf = ларинкс; Kopf = глава
*53 Ha немски език: Kehlkopf = ларинкс; Kopf = глава
към текста >>

308. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

След него, едва когато е необходимо, се преминава към немския, готически шрифт, който навярно съвсем ще изчезне.
Р.Щ.: Да латинският шрифт е изходна точка, защото съдържа характерните форми. След него, едва когато е необходимо, се преминава към немския, готически шрифт, който навярно съвсем ще изчезне.
към текста >>

309. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език.
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език. Той има определено влияние, определено въздействие. При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок смисъл, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин. Аз искам без да се стеснявате да изговорите тези изречения; чрез по-честото им упражнение, ще направим еластични нашите говорни органи, това ще бъде гимнастика за тях. Г-жа Щайнер ще изговори правилно тези изречения и аз моля отделните участници след това да ги повторят. Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи.
към текста >>

Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>

Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>

Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>

Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния. Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>

Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност. Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
към текста >>

310. Възпитанието като социален въпрос. Духовни, културноисторически и социални основи на валдорфската педагогика GA_296 Възпитанието

превод от немски: ГАЛЯ КАЗАКОВА
превод от немски: ГАЛЯ КАЗАКОВА
към текста >>

311. Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Превод от немски:
Превод от немски:
към текста >>

312. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят. Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>

313. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
към текста >>

314. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене.
Е добре, Карл Маркс разполага с такова мислене, което не желае да допусне външния свят, поне не изцяло в смисъла на съвременната наука, обаче той го е усвоил дори в една по-древна форма от тази на Хегеловата диалектика. В общи линии това е само една разновидност на естественонаучното мислене. И тогава, когато усвоява мисленето на съвременния човек, той попада в истинската си среда. Обаче като представител на естественонаучната епоха, той не можеше да започне със самата нея. Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене. Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия.
към текста >>

315. Духовна наука и медицина GA_312 Духовна наука и медицина

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

316. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е. болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот. Всичко, което се проявява пред нас, са само симптоми.
към текста >>

317. Терапията от гледната точка на науката за духа GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

318. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този израз, който отдавна вече не се среща в немския език, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си.
Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този израз, който отдавна вече не се среща в немския език, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си. А металите все повече имат тенденцията не да се консервират или консолидират в земната област, а да се раздробяват, разтрошават. Те всъщност са това, което представлява разграждането[2] на Земята и затова развиват скрито за външното наблюдение излъчване, радиация. Навсякъде те действат излъчващо. Да се наблюдава това е от много особено значение навсякъде, където интерпретацията, анализирането на природата, доколкото от нея се извличат лекарства, се насочва към металите.
към текста >>

Немски списания, които се издават от хора, които не могат да си изградят преценка за нищо, приемат една глупашка караница за нещо, което представят за сериозна дискусия относно антропософията.
Искаме ли да разберем човека отвътре, трябва да се придържаме към това, което дава антропософията. Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област. Разбира се, че е естествено при това, което наричаме антропософия тук, да преминаваме в духовно-душевната област и оттам да се връщаме към сетивно-външните явления. Вие можете да видите как в моите ранни и малко по-късни произведения аз следвах този път, започвайки го като разбиращ се от само себе си път, и как сега се опитвам да обхвана и другите области. Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки. Немски списания, които се издават от хора, които не могат да си изградят преценка за нищо, приемат една глупашка караница за нещо, което представят за сериозна дискусия относно антропософията. Не знам дали ви е познато,че едно такова глупаво, наистина глупаво нападение, поместено в Дедерското «Дело»[5], се води от една личност с името Хауер.[6] Въпросът е, че трябва да вземем под внимание този процес, който трябва да опишем като радиация, като излъчване, както го направих сега. И на него трябва да се противодейства. Това се прави, като се призове всичко, което например действа в противоположната радиация на среброто, като трябва да сме наясно, че среброто трябва да се употреби като мехлем, ако е необходимо да пресрещне другата радиация, която се излъчва през кожата, или да се инжектира под друга форма, ако става въпрос за друга дейност, която по някакъв начин следва посоката на отделянията, на изпразванията. Тук имате указващо посоката правило как да се третират такива неща, понеже третирането им е толкова важно, колкото качеството на лечебното средство.
към текста >>

319. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

320. Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ
към текста >>

321. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е.
Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н. душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е. при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия организъм (рис.3), докато при т.н. душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в организма (рис.4). По този начин ние успяваме да осветлим от друга страна това, до което стигнахме вчера. А утре ще се убедим, че именно този ръководен принцип е в състояние да ни отведе до такива терапевтични постижения, които се потвърждават на всяка крачка в медицинската практика.
към текста >>

322. Лечебно-педагогически курс GA_317 Лечебно-педагогически курс

Превод от немски
Превод от немски
към текста >>

323. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Виждате ли, един много известен немски поет се подложил веднъж на изследване при специалист френолог.
Но от друга страна, тъкмо в тази област са особено подходящи лечебно-педагогическите мерки и ако човек е постигнал качествата, за които стана дума вчера, вътрешната смелост и решителност, той ще има и необходимата вътрешна сила. За всички тези неща наистина е необходима вътрешна сила. Че може да настъпи изцеление, това аз често съм илюстрирал с един пример. Виждате ли, един много известен немски поет се подложил веднъж на изследване при специалист френолог. По това време той вече бил прославен, високо ценен поет. Докато в началото френологът, който се надявал да открие всевъзможни интересни неща, обсъждал много оживено установените от него подробности, внезапно, напипвайки едно определено място, побледнял и не се осмелил да говори по-нататък. Поетът започнал да се смее и казал: Аз вече знам, Вие открихте признаците, издаващи крадеца; при мен те са много силно изразени! – Френологът открил, че изследваното лице е можело да стане клептоман. Само че то преобразувало клептоманията в поетично изкуство.
към текста >>

324. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

То бързо се научи да говори и разбира немски.
Все още е трудно да го подтикнем към някаква дейност. Каквото и да прави, го върши с неудоволствие, въпреки че през Януари донякъде се научи да плете. Има смисъл да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки. Любимите му играчки са една кола и една шейна. То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема. То бързо се научи да говори и разбира немски. Ето накратко най-общите данни.
към текста >>

Сравнително бързо, то усвои и немски.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти.
към текста >>

То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
към текста >>

325. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие. Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел. Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение.
към текста >>

326. Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

327. Граници на природознанието GA_322 Граници на природознанието

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
към текста >>

328. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[3] Йохан Кеплер, 1571-1630, немски астроном и математик, продължител на новата астрономия на Коперник.
[3] Йохан Кеплер, 1571-1630, немски астроном и математик, продължител на новата астрономия на Коперник. Опирайки се на наблюденията на Тихо Брахе, открил три, наречени на негово име, закона за движението на планетите
към текста >>

[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>

[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход.
[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход. Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
към текста >>

Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
[6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход. Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
към текста >>

[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен. Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>

329. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[1] Ернст Хайнрих Филип Август Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена, привърженик на еволюционната теория на Дарвин
[1] Ернст Хайнрих Филип Август Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена, привърженик на еволюционната теория на Дарвин
към текста >>

[2] Оскар Хертвиг – 1849-1922, немски зоолог
[2] Оскар Хертвиг – 1849-1922, немски зоолог
към текста >>

330. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно тяло“
[3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно тяло“
към текста >>

331. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[6] Емил Зеленка – 1842-1902, немски зоолог и ембриолог
[6] Емил Зеленка – 1842-1902, немски зоолог и ембриолог
към текста >>

332. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист.
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна. Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4".
към текста >>

333. Биодинамично земеделие GA_327 Биодинамично земеделие

превод от немски:
превод от немски:
към текста >>

334. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

16. Указание на немските издатели
16. Указание на немските издатели
към текста >>

335. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

УКАЗАНИЯ НА НЕМСКИТЕ ИЗДАТЕЛИ
УКАЗАНИЯ НА НЕМСКИТЕ ИЗДАТЕЛИ
към текста >>

336. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации. Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи. Те не говорят от душата. Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те. И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>

337. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец.
Виждате ли, макар и за това да не се говори толкова широко, но след известен период детето изглежда много приличащо на баща си или на майка си; по-късно детето става много повече приличащо, отколкото когато е съвсем малко. Обаче такива явления не трогват учените господа. Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори. Някой в този случай би могъл да каже: Е! Бащата на детето е германец, детето е почнало да говори на немски, значи, това е от бащата; това при него е наследствено по бащина линия, това е наследило от бащата, защото баща му е германец. Това е направо чудно! Детето се получава от яйцеклетка и още в яйцеклетката то би трябвало да владее речта. Удивително е само едно, защо произхождайки от яйцеклетката, от тялото на майката, то още не може да говори! Но детето не придобива речта по наследство, детето я усвоява в резултат на подражание, при него говорът е подобен на говора на майката и бащата, нали така? На никого няма да му дойде на ум да каже, че детето наследява речта.
към текста >>

338. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

[2] бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.
[2] бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.
към текста >>

[3] Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
[3] Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
към текста >>

339. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Фамилията на Гьоте (Goethe), великият немски поет, също е произлязла от такава дума.
Това означава, че те, бидейки кръстници на детето, трябва да му помагат. Бог изпълнява същата тази роля. Бог - това е Този, който е бил всеобщ кръстник на целия свят. Ако искаме да разберем ситуацията, възникнала в предишното време, трябва ретроспективно да се пренесем в това време. И така, Бог е бил сякаш всемирен кръстник. Фамилията на Гьоте (Goethe), великият немски поет, също е произлязла от такава дума.
към текста >>

Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид. Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>

[4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
[4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>

340. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

27. бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.
27. бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател.
към текста >>

28. Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
28. Рабиндранат Тагор: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод.
към текста >>

52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>

341. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

342. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>

343. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
към текста >>

344. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

[1] на немски: das Natrium, същ.
[1] на немски: das Natrium, същ. от ср. род – бел. пр.
към текста >>

345. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
[1] Густав фон Бунге – (1844–1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>

346. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

[6] Алфред Едмунд Брем – немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829–1884).
[6] Алфред Едмунд Брем – немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829–1884).
към текста >>

347. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure- бел. пр.).
Оттук вие виждате какви забележителни отношения са установени в природата. Навсякъде има растения. Особено трябва да характеризираме детелината. Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure- бел. пр.). Обаче също както мравчената киселина се намира навсякъде в природата и в човешкото тяло, така и оксаловата киселина се намира навсякъде - и в природата, и в човешкото тяло.
към текста >>

348. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г.
17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.
към текста >>

32. Алфред Едмунд Брем - немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829-1884).
32. Алфред Едмунд Брем - немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829-1884).
към текста >>

349. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Издава списанието „Немски седмичник“.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30).
към текста >>

350. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски.
Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем.
към текста >>

Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи.
Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем. Но гледайки днешното облекло, нищо вече не може за се разбрере.
към текста >>

Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци.
Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем. Но гледайки днешното облекло, нищо вече не може за се разбрере. И така, господин Бурле, изясни ли ви се нещо от това, което казах?
към текста >>

351. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека? Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>

352. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език.
Интересно е да се провери, господа, как се съгласуват такива неща. Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език. Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение. Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число.
към текста >>

Виждате ли, през XIX век един немски историк[11] поискал да напише нещо за германския император Вилхелм[12].
Той е бил зает само с външното световно господство. На тях то добре им се отдавало. Римските кесари, императори даже към посвещението се отнасяли по външен начин. Това наистина ставало вече по времето, когато мистериите съвсем стигнали до упадък. Така например е имало римски император, един от първите в епохата на империята, когото наричали Калигула. Виждате ли, през XIX век един немски историк[11] поискал да напише нещо за германския император Вилхелм[12]. Но не можел да го направи, защото ако го направел, биха го арестували! И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула». Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори! Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори. Авторът можел да пише само по този начин.
към текста >>

[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
[5] Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
към текста >>

[11] един немски историк: Людвиг Квиде, «Калигула», Лайпциг, 1894 г
[11] един немски историк: Людвиг Квиде, «Калигула», Лайпциг, 1894 г
към текста >>

353. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци!
Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях. Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира.
към текста >>

354. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз.
Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин. Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове. Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия. Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз. Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>

355. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен.
Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа. Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен. Така стои работата по този въпрос.
към текста >>

356. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

неговия труд «Материя», 1912 г, на немски 1914 г
[8] един шведски учен: Теодор Шведберг (1884-1971), вж. неговия труд «Материя», 1912 г, на немски 1914 г
към текста >>

357. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>

358. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

[1] Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма.
[1] Имануел Кант (1724-1804), немски философ, родоначалник на аг-ностицизма.
към текста >>

[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
към текста >>

[5] Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ.
[5] Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ.
към текста >>

[6] Християн Волф (1679-1754), немски философ.
[6] Християн Волф (1679-1754), немски философ.
към текста >>

[7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
[7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ.
към текста >>

359. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът.
И такъв знак, като например пречупеният кръст, така наречената свастика, този знак е бил древен слънчев знак - изключително разпространен в Азия. (Рис. 19) За него жителите на Азия още помнят. На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът. Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
към текста >>

360. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21).
На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта. Там имат работа с тези неща. Всъщност това явление е разпространено широко, доста широко и тези хора много добре знаят, че знакът също има определена мощна сила. Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21). Това днес е техният отличителен знак. Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи.
към текста >>

В швейцарския немски това звучи Wäge, както е предполагал доктор Щайнер.
[1] Този отговор е грешен. В швейцарския немски това звучи Wäge, както е предполагал доктор Щайнер.
към текста >>

361. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи