Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
7
резултата от
1
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Незнаен Бог
'.
1.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като
незнаен
служител в духовния свят.
Там той все още не е самостоятелен. В деваканическия живот той се чувствува като частица от целия духовен свят. Както ръката - ако би могла да има самостоятелни усещания - би се чувствала само като част от физическия организъм, така се чувствува и човекът в своето деваканическо съзнание: Аз съм частица от духовния свят, аз съм част от по-висшите Същества. Едва сега той ще започне да постига самостоятелност в духовния свят. Обаче дори и сега той работи в полза на Космоса, намирайки се в Космоса, той работи в полза на растителното царство.
Човекът работи в полза на всичко около себе си, не по собствена инициатива, а като незнаен служител в духовния свят.
Ако описваме по този начин човешките изживявания между смъртта и новото раждане, не бива да си представяме, че светът на Девакана не подлежи на промени. Хората тайно смятат, че нашата Земя се променя, докато в отвъдния свят всичко остава едно и също. Но това изобщо не е така. Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан. Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха.
към текста >>
До този момент
Бог
овете вървяха заедно с човеците.
И тогава той оставаше в невидимите светове, в извънземните светове. Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества. Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка.
До този момент Боговете вървяха заедно с човеците.
Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят. Но имаше и такива хора, които живееха според предписанията на посветените и по този начин пречистваха своите по-фини тела така, че един вид се отваряха за Боговете. Следователно, когато инкарнираният човек пречистваше своето тяло, той стигаше дотам, че можеше да бъде „засенчен” от едно такова духовно Същество, което не можеше да слезе до физическото тяло. Физическото тяло би се оказало твърде грубо за такова Същество. И за съответния човек настъпваше следното състояние: астралното тяло и етерното тяло бяха проникнати от едно такова по-висше Същество, което иначе не би могло да си осигури човешка форма и се настаняваше в едно друго Същество, за да прояви себе си именно чрез него.
към текста >>
Но имаше и такива хора, които живееха според предписанията на посветените и по този начин пречистваха своите по-фини тела така, че един вид се отваряха за
Бог
овете.
Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците. Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
Но имаше и такива хора, които живееха според предписанията на посветените и по този начин пречистваха своите по-фини тела така, че един вид се отваряха за Боговете.
Следователно, когато инкарнираният човек пречистваше своето тяло, той стигаше дотам, че можеше да бъде „засенчен” от едно такова духовно Същество, което не можеше да слезе до физическото тяло. Физическото тяло би се оказало твърде грубо за такова Същество. И за съответния човек настъпваше следното състояние: астралното тяло и етерното тяло бяха проникнати от едно такова по-висше Същество, което иначе не би могло да си осигури човешка форма и се настаняваше в едно друго Същество, за да прояви себе си именно чрез него. Ако сме запознати с това явление, едва ли ще си представяме инкарнациите толкова просто. Напълно е възможно да съществува един човек, който е превъплъщение на друг човек от миналото, и който е напреднал в развитието си, пречистил е трите си тела до такава степен, че сега се превръща в един подходящ съд за някакво по-висше Същество.
към текста >>
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и
Бог
овете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Напълно е възможно да съществува един човек, който е превъплъщение на друг човек от миналото, и който е напреднал в развитието си, пречистил е трите си тела до такава степен, че сега се превръща в един подходящ съд за някакво по-висше Същество. И така Буда стана един съд, в който се изля Вотан. Същото онова Същество, което германските митове наричаха Вотан, се появи отново като Буда. Дори като звучене Буда и Вотан имат известна прилика. Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда.
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
към текста >>
Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на
Бог
а.
И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето.
Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
Ето в какво се състои истинското значение на този процес. И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос. Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни. И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това?
към текста >>
Първоначално човекът живееше в лоното на
Бог
а.
Ето в какво се състои истинското значение на този процес. И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос. Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни. И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това?
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога.
После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
към текста >>
По отношение на своя Аз човекът произлиза от
Бог
овете.
Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят. Само заради Аз на човека стана това, че човекът слезе долу във физическия свят.
По отношение на своя Аз човекът произлиза от Боговете.
Този Аз слезе от духовния свят, сега той е прикован към физическото тяло, за да стане ясен и светъл. Тъкмо това, което възниква като втвърдена материя във физическото тяло, тъкмо то даде на човека неговия себесъзнателен Аз и възможността да прогледне. Но всичко това същевременно го прикова към земната маса. Преди да постигне своя Аз, човекът вече разполагаше с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Когато в тези три тела постепенно се разви Азът, той преобрази тези три тела.
към текста >>
НАГОРЕ