Търсене в текстове за 'Недостатък'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 65 резултата от 53 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Недостатък'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
Това, което може да се каже тук е, че Гьоте никога не е изпълнил своите основни мисли, че той твърде малко е навлязъл в царството на особеното. Ето защо неговите работи остават откъслечни. Неговото намерение, да създаде светлина и тук, ние показано в неговите думи от "Пътуване в Италия" /27 септември 1786 г./ с които той се изразява, че с помощта на неговите идеи ще му бъде възможно "да спре ли действително родове и видове, което, както ми се струва, досега става произволно". Той не можа да изпълни това свое намерение; не изложи особено връзката на своите общи мисли със света на особеното, с действителността на отделните форми. Това той самият считаше като един недостатък на неговите фрагменти; относно това той пише на 28 юни 1828 година на Соре за Декендол: "На мене също ми става все по-ясно, как той разглежда намеренията, в които аз продължавам да се движа и които са изразени достатъчно ясно в моята студия върху метаморфозата, чието отношение обаче към опитната ботаника, както отдавна зная това, не изпъква достатъчно ясно." Тази е също и причината, поради която Гьотевите възгледи бяха толкова малко разбрани и криво разбирани; това се случи затова, защото те въобще не бяха разбрани.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче който счита тази невъзможност като един недостатък на идеалната философия, той не постъпва по-разумно от философа Круг, един последовател на Кант, който изискваше от философията на тъждествеността тя да му изведе неговите писци.
Обаче който счита тази невъзможност като един недостатък на идеалната философия, той не постъпва по-разумно от философа Круг, един последовател на Кант, който изискваше от философията на тъждествеността тя да му изведе неговите писци. Това, което различава действително по същество възприятието от идеята, е именно този елемент, който не може да бъде доведен в понятие и който именно трябва да бъде изпитан /да имаме опитност за него/. Чрез това понятието и възприятието стоят едно срещу друго наистина като подобни по същество, но въпреки това като различни страни на света. И тъй като възприятието изисква понятието, както обяснихме това, то доказва, че има своята есенция /своята същност/ не в своята особеност, а в понятната всеобщност. Обаче тази всеобщност трябва да бъде намерена според нейното явление едва в субекта: защото тя може да бъде добита от този последния.
към текста >>

3. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния въпрос.
Самият той никога не е обяснил това по този начин. Трябва именно да бъде установено, че полето на мисълта е единствено човешкото съзнание. След това трябва да бъде показано, че поради това обстоятелство светът на мислите не губи нищо от своята обективност. Хегел изтъква само обективната страна на мисълта; но понеже това е по-лесно, по-голяма част от хората виждат субективната страна; и на това множество се струва, че Хегел е третирал, мистифицирал нещо чисто идейно като една вещ. Даже много съвременни учени не са се освободили от тази грешка. Те осъждат Хегеля заради един недостатък, който той не притежава, но който може да му се припише, защото твърде малко е изяснил съответния въпрос. Съгласни сме, че тук за нашата разсъдъчна способност съществува една трудност. Но вярваме, че всяко енергично мислене може да я преодолее. Трябва да си представим две неща: Че първо ние дейно произвеждаме като явление идейния свят и същевременно, че това, което дейно произвеждаме, на което дейно даваме съществуване, почива на своите собствени закони. Без съмнение ние сме свикнали да си представяме едно явление така, че е нужно да застанем срещу него само пасивно, наблюдателно. Но това съвсем не е едно безусловно изискване.
към текста >>

4. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
По този повод Гьоте е доказал, че в човешкия дух съществува като необходима форма на схващането това, за което Кант смяташе да е доказал, че то не е присъщо на човека въз основа на цялата негова заложба. Ако типът представлява в органичната природа това, което в неорганичната е природен закон (първичното явление), то интуицията (съзерцателна разсъдъчна способност) представлява доказателствена (размислителна) разсъдъчна способност. Както учените са мислили, че могат да приложат към органичната природа същите закони, които са меродавни за една по-ниска степен на познанието, така те са считали също, че същият метод важи тук както и там. И двете са една грешка. Твърде често интуицията се е подценявала в науката. Учените са считали като един недостатък на Гьотевия дух, че той е искал да постигне с интуицията научни истини.
към текста >>

5. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък.
Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък. Тези изследвания искат да изобразят но това, което познавателната способност не може, както стори това Кант. Тяхната цел не е такава, а напротив да докажат, каква може действително тази способност.
към текста >>

6. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Ето защо по-добре е да се държим за споменатия по-горе ход на мислите за опровержението на наивния реализъм и да разгледаме, в какво се състои неговият недостатък.
Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това. Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода борба за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител. Обаче такъв способ на действие ни се струва несъстоятелен затова, защото много добре могат да съществуват няколко хипотези, които еднакво задоволително водят до обяснението на световните явления. Ето защо по-добре е да се държим за споменатия по-горе ход на мислите за опровержението на наивния реализъм и да разгледаме, в какво се състои неговият недостатък. Нали наивният реализъм е такова разбиране, от което изхождат всички люде.
към текста >>

7. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него.
"Съвършеното е едно същество, което обхваща и включва в себе си и в своята същност всички същества, и без което и вън от което не съществува никакво истинско същество и в което всички неща имат своята същност; защото то е същността на всички неща и в себе си е непроменимо и неподвижно и променя и движи всички други неща. Обаче деленото и несъвършеното е това, което е произлязло от това съвършено или произлиза от него както един блясък или едно отражение, които се разливат от слънцето или от светлина и изглежда нещо, това или онова. А това се нарича създание и от всички тези делени части никое не е съвършено. Следователно и съвършеното никога не е нещо частично..... Когато дойде съвършеното, ние пренебрегваме отделното, частичното. Но кога идва то? Казвам; когато, доколкото е възможно, то е познато, чувствано, вкусвано в душата; защото недостатъкът се крие изцяло в нас, а не в него. Защото както слънцето осветява целия свят и е близо до едното както и до другото, но слепият не го вижда, така е и тук. Недъгът не трябва да се търси в слънцето, а в слепия.... Ако моето око трябва да вижда нещо, то трябва да бъде пречистено от всички други неща.... Но някой може да каже: Понеже то е непознаваемо и не разбираемо от всички създания, а душата е само едно създание, как може то тогава да бъде познато в душата? Отговор: Затова се казва, че създанието трябва да бъде познато като създание."
към текста >>

8. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към дадено нещо дотогава, докато то се окажеше вече недостатъчно, незадоволително и тогава в края на краищата от само себе си се получаваше така, че с едно новаторство се налагаше онзи, който беше в състояние да помогне при даден недостатък.
Прасемитите уреждаха техните лични отношения така, както им повеляваше тяхната мисловна способност. На мястото на страстните желания и похот се появи разумът. Настъпиха други условия и отношения в живота. Докато предхождащите раси бяха склонни да признаят за ръководител този, чиито дела се бяха запечатали дълбоко в паметта, или който можеше да се похвали с богат на спомени живот, сега такава роля бе призната на умния. И ако по-рано беше меродавно това, което живееше в добрите спомени, сега като най-добро се считаше това, което най-добре се разбираше от мисълта. По-рано под влиянието на паметта хората се придържаха към дадено нещо дотогава, докато то се окажеше вече недостатъчно, незадоволително и тогава в края на краищата от само себе си се получаваше така, че с едно новаторство се налагаше онзи, който беше в състояние да помогне при даден недостатък.
към текста >>

9. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия.
Естествено, в това описание на Лунните условия можахме да се спрем само на някои преходни форми от развитието. В хода на това развитие се наложи да опишем само отделни процеси. Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия. Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия. Защото тук важното е не да изградим спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти. А нещата от Лунното развитие не могат да бъдат описани в онези строги контури, които са характерни за земните възприятия. Там имаме работа с непостоянни и променливи впечатления, с колебливи, подвижни образи и с техните преходи. Нека имаме предвид и това, че тук става дума за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
към текста >>

10. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък.
От особена важност е също, как се преработват изживяванията в човешката душа. Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък. Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение.
към текста >>

Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък?
От особена важност е също, как се преработват изживяванията в човешката душа. Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък. Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо.
към текста >>

И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества?
От особена важност е също, как се преработват изживяванията в човешката душа. Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък. Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере.
към текста >>

След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение.
Някой например може да има следната опитност: В даден момент той открива, че една твърде уважавана от него или други хора личност, има едно или друго качество, което той е принуден да признае за характеров недостатък. Такава опитност може да накара човек да размишлява в две посоки. Той може просто да си каже: Сега, след като разбрах това, аз вече не мога да уважавам тази личност както по-рано. Но той може да си зададе и въпроса: Как е възможно тази уважавана личност да допуска такъв недостатък? И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч.
към текста >>

Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере.
И не мога ли да си представя, че този недостатък е не само недостатък, а нещо което е предизвикано от трудния живот на този човек и може би направо от неговите забележителни качества? След като човек си задава подобни въпроси, може би ще стигне до извода, че забелязаният недостатък изобщо не променя неговото уважение. С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Понеже Съществата, изпълнили докрай задачата си на Луната, можеха да изградят само една единна човешка общност, трябваше да им се противопоставят онези Същества, които изоставайки на Луната получиха възможността да превърнат един свой недостатък в нещо добро.
Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна. Разбира се, мъдрото ръководство на света е възнамерявало в хода на планетарното развитие да доведе всички същества до тяхната крайна цел; ако обаче това би било осъществено по един пряк начин, много неща нямаше да бъдат постигнати. Определени Същества бяха задържани в своето развитие, защото имаха да изпълняват особени задачи в еволюцията на човечеството. Понеже Съществата, изпълнили докрай задачата си на Луната, можеха да изградят само една единна човешка общност, трябваше да им се противопоставят онези Същества, които изоставайки на Луната получиха възможността да превърнат един свой недостатък в нещо добро.
към текста >>

12. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща.
към текста >>

13. 09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи GA_26 Мистерията на Михаил

Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
към текста >>

14. 10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>

15. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука.
към текста >>

16. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е голям недостатък.
То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците. Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни. Днес можем да намерим много хора, които, когато им се скъса някое копче, не могат да си зашият на мястото му ново. Това е голям недостатък. Важното е, с всичко, което имаме, да може да действуваме във външния свят. Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави. И никой, когото в младостта сме насочили да чувствува това, което е вън от него, не ще бъде по-късно в живота един несръчен човек. Защото това, което лежи вече под прага на нашето съзнание, може най-съществено да работи върху нашия организъм.
към текста >>

17. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата!
Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална. Така са мислели и за духовното. И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали. Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата! Но макар студа да е само отрицание на топлината, той все пак силно може да се почувства, ако в стаята не се затопля. Така и сатаната е нещо действително, макар той и да се явява само отрицание на светлината.
към текста >>

18. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик. При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.
към текста >>

19. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Не трябва да си хабим думите за такива пророчества, защото дори и да се сбъднат, те биха носили в себе си явни недостатъци; в частност, постоянният недостатък на такива пророчества е в това, че, предсказвайки нещо, което трябва да стане, те пропускат възможността да подготвят хората за осъзнаването на това, което ще стане, и да доведат душите в такова състояние, действително да могат да разберат ставащото.
В 12.-13. век избухнала истинска страст към пророчествата. На различни места се срещали хора, които възвестявали второто пришествие на Христос в най-близко време, посочвайки даже местата, където ще се появи. В други времена също са се срещали отделни подобни явления. Казвали са как един или друг ще стане въплъщението на новия Христос. Не трябва да си хабим думите за такива пророчества, защото дори и да се сбъднат, те биха носили в себе си явни недостатъци; в частност, постоянният недостатък на такива пророчества е в това, че, предсказвайки нещо, което трябва да стане, те пропускат възможността да подготвят хората за осъзнаването на това, което ще стане, и да доведат душите в такова състояние, действително да могат да разберат ставащото.
към текста >>

20. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това състояние на екстаз е свързано с много специален недостатък за нормалните човешки същества.
Това състояние на екстаз е свързано с много специален недостатък за нормалните човешки същества. Ясно е от самото състояние, че това екстазно състояние може да се предизвика по естествен начин само ако онова, което въпросният човек нарича свой Аз, свое силно вътрешно Себе, чрез което държи всичките си отделни изживявания заедно, бъде така да се каже заличено. Неговият Аз е изцяло подтиснат; сякаш той е извън себе си, влят в новия свят, който изпълва мрака около него. Безброй човешки същества вече са имали изживяването, което описвам, или поне могат да го имат. По това ще бъде казано повече в следващите лекции.
към текста >>

21. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят.
Целта пред някой, който получава указания с оглед на развиване на съзнание за висшите светове, е да постигне тази нова, духовна "пространствена памет", притежавана от духовния изследовател. В хода на такова развитие може да се случи да чуете хора, които не разбират какво се случва, да се оплакват: "Аз имах превъзходна памет, но сега тя се влоши." Онези, които наистина разбират, няма да се оплакват, а ще осъзнаят, че това е напълно естествено. То е сегашно изживяване, защото е факт, че в процеса на духовно развитие обикновената памет отначало се поврежда. Всеки, който знае това, няма да остави това да го тревожи; защото знае също, че ще получи пълна компенсация на загубата, когато е близо до точката, където може да стане опасно. Той ще има големи трудности, ако трябва да си припомни нещо, което е преживял вчера; но той ще забележи, че пред душата му идват картини, в които се разкриват преживяванията в миналото, и това естествено е много по-надеждна памет, отколкото иначе притежаваната в живота. Следователно може да чуем такива хора да говорят, че са пострадали от един вид затъмнение на паметта, и след това са придобили нов вид памет, превъзхождаща обикновената, защото тя има един голям недостатък: разкрива нещата по неясен начин и подробностите се губят. Но в паметта, която представлява картини в пространството, детайлите се появяват отново. Достоверността и точността на паметта се увеличават многократно.
към текста >>

22. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Но вече сравнително лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък".
Ясно е, че за нас, като Земни човеци е немислимо да желаем вулканични изригвания или земетресения, нито пък сами да разрушаваме едни или други телесни органи, само за да помагаме в коректурите на старите Лунни Същества. Но вече сравнително лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък". Лесно ще допуснем още, че човекът сам се оставя да бъде въвлечен в определени ситуации, само за да бъде наранен, да изпита болка и страдание, така че преодолявайки ги, да се издигне в своето развитие. А как стои въпросът с хигиенните и санитарни мерки? Някой спокойно би могъл да попита: „Добре, но след като епидемиите вършат толкова добрини на хората, не са ли напълно излишни всякакви профилактични и терапевтични мерки? " А друг би могъл да настоява, че срещу природните бедствия не бива да се предприема нищо, мотивирайки се добре с нещата, които изложих вчера и днес пред Вас.
към текста >>

23. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо може да се случи така, че при даден човек силите на Разсъдъчната Душа да са напълно запазени и непокътнати в тяхната логическа характеристика, и тогава той създава впечатление на нормален, душевно здрав човек, но в съвместната работа на Разсъдъчната Душа и етерното тяло (и по-специално неговата болна част) се забелязва известен недостатък, известно объркване.
Ето защо може да се случи така, че при даден човек силите на Разсъдъчната Душа да са напълно запазени и непокътнати в тяхната логическа характеристика, и тогава той създава впечатление на нормален, душевно здрав човек, но в съвместната работа на Разсъдъчната Душа и етерното тяло (и по-специално неговата болна част) се забелязва известен недостатък, известно объркване. Разумните доводи, взети от физическия план на нещата, стигат до Разсъдъчната Душа, но не и до етерното тяло. Ето защо с логика и убеждения, Вие няма да постигнете абсолютно нищо също както ако поставите един човек пред изпъкнало огледало и се опитвате да му докажете, че там той вижда себе си, а не своя изкривен образ. Обаче той вижда именно своя изкривен образ! Ако по болестни причини човек греши в своята преценка, това изобщо не зависи от него; защото в случая здравата сама по себе си логика понася въздействията от болната част на етерното тяло.
към текста >>

24. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

А как можем, намирайки се отвън, да отстраним съответните влияния, които напират отвътре поради някакъв душевен недостатък, поради някаква абнормност в субстанцията на любовта?
А как можем, намирайки се отвън, да отстраним съответните влияния, които напират отвътре поради някакъв душевен недостатък, поради някаква абнормност в субстанцията на любовта? Изобщо, какво става с тялото, ако то приеме подобна субстанция? В този случай, за антропософската Духовна Наука, настъпва нещо, което предизвиква пълната противоположност на светлината. А противоположността на светлината имаме, под една или друга форма, в лицето на мрака. Колкото и странно да звучи, всичко което води до опетняване на изтъканата от светлина материя, идва от ариманическия или луциферически мрак. Мракът е внесен в човешката материя.
към текста >>

Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят. В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>

25. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

" Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия!
Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване. Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство! " Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
към текста >>

26. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло.
Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>

27. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>

И тогава окултистите се позамислили над този недостатък.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>

28. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния свят, т.е.
А когато за отправна точка те имат човешката фигура, тогава идва, така да се каже, този недостатък, че погледът в духовния свят, т.е. имагинациите, траят съвсем кратко време, тъй че за да ги задържи, човек трябва да развие нещо като едно духовно присъствие.
към текста >>

29. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека.
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции. Това обяснение на ръката в рамките на сетивното битие няма да различава съществено дали имаме работа с ръка, която замахва да извърши морално или неморално деяние. Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре.
към текста >>

30. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък.
Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие! Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората. Освен хора, които тук на Земята са подчинени на удобството, те стават спирачки след смъртта в света по отношение на всичко, което е насочено от свръхсетивните светове, тук долу на Земята. Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията.
към текста >>

31. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Наистина, той се отрече от Христос, обаче не поради някакъв морален недостатък, а поради замъгленото си, сомнамбулно съзнание, фактически за неговото обикновено съзнание връзката с Христос не съществува.
Трогателно беше да се види, как например Петър извършва това, което Библията описва като Отричането от Христос. Наистина, той се отрече от Христос, обаче не поради някакъв морален недостатък, а поради замъгленото си, сомнамбулно съзнание, фактически за неговото обикновено съзнание връзката с Христос не съществува. Питат го: И ти ли си близък на Христос Исус? Обаче в този момент той не знае това, понеже с неговото етерно тяло настъпва една толкова дълбока промяна, че в този момент той не е наясно за връзката си с Христос. Така той прекарва доста време и се движи в близост до Възкръсналия. Онова, което Възкръсналият породи в душата му, го изпълни целия, обаче той го осъзна едва в ретроспективния си поглед по времето на Петдесятницата. И сега думите на Христос Исус „Бдете и молете се", отправени към Петър и Яков, прозвучават по съвсем различен начин в душите ни.
към текста >>

32. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
Разбира се, то зависи и от много други неща. Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време? Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане. Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото. Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>

33. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това. Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера. Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
към текста >>

34. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/.
Както и да стои работата с физическото му тяло, неговото етерно тяло може да внесе поправки. Ако успеем да създадем педагогика, опираща се не само на външната наука, а на духовната наука, тогава по поведението на детето ще можем да видим, какво е необходимо за правилното му развитие и с какви средства да се въздейства върху етерното му тяло, за да се парализира въздействието на скъсения тилен дял на главния мозък. Тогава, ако в неговото етерно тяло задният мозък е развит правилно, такъв човек може да стане добър човек, макар и във физическото му тяло да има заложби за престъпност. Оттук виждаме, какво значение може и трябва да има духовната наука за практическия живот. Чисто външната наука не може да внесе корекции в главния мозък на престъпника, защото тя оперира само с фактите от физическия свят. Но ако се опираме на духовната наука, физическият недостатък може да се парализира /обезвреди/. По този път се разкриват перспективи за бъдещо развитие.
към текста >>

35. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Най-големият недостатък и най-голямата беда на нашето време се изразява в това, че хората са потънали в пълна абстракция.
Най-големият недостатък и най-голямата беда на нашето време се изразява в това, че хората са потънали в пълна абстракция. По този начин те се отдалечават безкрайно много от реалния свят.
към текста >>

Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях. Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
към текста >>

36. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

37. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък.
Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания.
към текста >>

Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък.
Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания. днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога.
към текста >>

Моля Ви, спомнете си още веднъж тези три недостатъка на състоянието на човешката душа тогава ние не можем да продължим по един правилен начин това разглеждане.
Моля Ви, спомнете си още веднъж тези три недостатъка на състоянието на човешката душа тогава ние не можем да продължим по един правилен начин това разглеждане. Спомнете си това, което днес Ви казах отново от една друга гледна точка върху трите съзнания, и спомнете си това: да бъде човек атеист, да не намери бога, от който сме родени, когото трябва да намерим при един напълно здрав организъм, е една болест; да не намери човек Христа, това е едно нещастие; да не намери духа, това е слабодушие.
към текста >>

38. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло.
В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания. Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него. Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>

От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък.
Защо е правил така лекарят на древните мистерии? Той го е правил, защото е знаел, че когато човекът се разхожда на лунната светлина и си казва мантра, това действа срещу сатурновата сила, Сатурн има по-малко влияние над този човек. И този древен лекар от мистериите е знаел, че това силно свързване с физическото тяло, това пълно оставане в него, е причината човекът да се е придържал много по-силно към Сатурн, вместо да слиза от духовния свят през звездния свят в земното битие. От тази прекалена симпатия към сатурновия живот човекът е получил този недостатък. Луната и Сатурн са противоположно действащи едно на друго небесни тела. Така чрез лунните сили древният лекар е лекувал уврежданията от сатурновите сили. Той е предписвал една духовна диета. Така е било в древни времена.
към текста >>

39. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако днес някой говори за една обща истина в изкуството, науката и религията, това се смята за недостатък и грешка.
Ако днес някой говори за една обща истина в изкуството, науката и религията, това се смята за недостатък и грешка. Както вече споменах, древните образователни центрове бяха така устроени, че изкуство, наука и религия образуваха едно съвършено цяло. А ръководителите на тези Мистерии имаха задачата да облекат в понятия всичко онова, което хората получаваха в своето инстинктивно ясновидство и да изградят от него една мисловна мъдрост.
към текста >>

40. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Защото днес навсякъде най-страшен недостатък на възпитателната работа е това, което изостаналите Духове на Формата са направили от човека в хода на историческото развитие – да счита, че е съвършено правилно, че човек е такъв, какъвто е сега.
И в този смисъл най-важни се явяват правилните ориентири към подрастващите днес деца, за да се дойде до истинското възпитателно изкуство. Защото днес навсякъде най-страшен недостатък на възпитателната работа е това, което изостаналите Духове на Формата са направили от човека в хода на историческото развитие – да счита, че е съвършено правилно, че човек е такъв, какъвто е сега. Но против това въстава, може да се каже, слава Богу, детската натура. Тя не иска да се примири с това. По-възрастният човек - той охотно се примирява с това, а детската натура въстава против това. Особено революционно се противи на това юношеската натура.
към текста >>

41. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>

42. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек.
към текста >>

43. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
Първите ми думи трябва да бъдат молба за извинение, че не мога да изнеса тези лекции на езика на тази страна. Тъй като ми липсва опит, ще трябва да формулирам нещата на езика, на който мога да сторя това. Последващият превод, надявам се, ще подобри това, което би могло да изглежда като недостатък в моето изложение.
към текста >>

45. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И постепенно ще трябва да разберем, по какъв начин полярността в човешкото устройство се подчинява на единия или на другия недостатък.
Този процес затихва веднага преди още чрез сърцето да е установил контакт с долното устройство. И така той е твърде силно духовен, твърде силно ако мога да употребя този израз органично интелектуален. Тогава се появява другия полюс на тази дисхармония неврастения. Тези две бих желал да кажа, намиращи се все още в областта на функционалното дисхармонии на човешкото устройство, трябва да бъдат разбрани преди всичко останало. Защото това са в известна степен дефекти, изразяващи себе си както в горното, така и в долното. И постепенно ще трябва да разберем, по какъв начин полярността в човешкото устройство се подчинява на единия или на другия недостатък. И така, в лицето на неврастенията имаме функциониране на горното, което твърде силно ангажира органите на горното, така че това, което, изхождайки отгоре, чрез посредничеството на сърцето, би трябвало да протича долу, всъщност протича още в горното, приключва още тук и тази дейност не се спуска чрез застоя в сърцето към долното течение. Виждате също така, че е по-важно, много по-важно е бих желал да кажа да се наблюдава външната физиономия на болестната картина, отколкото чрез аутопсия, да се наблюдават станалите вече дефектни органи. Защото това, което аутопсията открива в дефектните органи, това са само последици.
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство. Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него. Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>

47. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения.
Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала. Ако вземете третия жизнен период при човека, то за него по подобен начин влиза в съображение правилното равновесие на везните между желязото и самия белтък, и цялото образуване на белтъци.
към текста >>

48. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако този недостатък се прояви само в областта на интелекта, децата стават малоумни; ако същият недостатък се прояви в областта на волята, децата стават клептомани.
Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва. Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити. Последицата е тази, че то насочва и прилага във волята това, което е добро само в областта на интелекта. Ако този недостатък се прояви само в областта на интелекта, децата стават малоумни; ако същият недостатък се прояви в областта на волята, децата стават клептомани.
към текста >>

49. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност.
към текста >>

50. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>

51. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове.
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород. Другояче не може и да бъде. Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове. В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата.
към текста >>

52. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава. В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
към текста >>

53. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина.
Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно. Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса. Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора. Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
към текста >>

Откъде се взема този недостатък?
Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса. Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора. Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки.
към текста >>

Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък.
Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.82553815841675