Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3773
резултата от
1242
текста в
4
страници с части от думите : '
Начало
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
384
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Начинът на мислене, който владееше естествената наука от
начало
то на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-ти век, ми се стори неподходяща да се стигне до едно разбиране на онова, към което Гьоте се беше стремил за естествената наука и го беше постигнал до висока степен.
Начинът на мислене, който владееше естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-ти век, ми се стори неподходяща да се стигне до едно разбиране на онова, към което Гьоте се беше стремил за естествената наука и го беше постигнал до висока степен.
към текста >>
2.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази е от самото
начало
пълната цел на неговия стремеж по отношение на органичните естествени науки; при преследването на тази цел на него му се натрапват като от само себе си горепосочените отделни открития.
Тази е от самото начало пълната цел на неговия стремеж по отношение на органичните естествени науки; при преследването на тази цел на него му се натрапват като от само себе си горепосочените отделни открития.
Той трябваше да ги намери, ако не искаше да бъде възпрепятстван в своя по-нататъшен стремеж. Съществуващата преди него естествена наука, която не познаваше същността на проявите на живота и изследваше организмите просто според техния състав от части, според техните външни признаци, както това се прави и при неорганичните предмети, трябваше често пъти в своя път да даде погрешни тълкувания на подробностите, да ги постави в погрешна светлина. Естествено такава една грешка не може да се забележи при подробностите. Ние виждаме тази грешка едва тогава, когато разбираме организма, тъй като подробностите, разглеждани отделно, не съдържат в себе си принципа на тяхното обяснение. Те могат да бъдат обяснени само чрез природата на цялото, защото цялото е това, което им придава същност и значение.
към текста >>
3.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Опирайки се на това изказване, изследователите често си представят
начало
то на неговия размисъл върху естествените науки едва след неговото пристигане във Ваймар.
Когато проследим историята на раждането на Гьотевите мисли върху образуването на организмите, твърде лесно се изпада в съмнение върху дяла, който трябва да припишем на младостта на поета, т.е. на времето преди неговото идване във Ваймар. Самият Гьоте мислеше много малко за своите познания по естествените науки в това време: "За това...., което всъщност се нарича природа, аз нямах никакво понятие и ни най-малко познание за нейните така наречени три царства”.
Опирайки се на това изказване, изследователите често си представят началото на неговия размисъл върху естествените науки едва след неговото пристигане във Ваймар.
Въпреки това изглежда, че ни е позволено да отидем по-далече в миналото, ако не искаме да оставим неизяснен целия дух на неговите възгледи. Оживяващата сила, която насочваше неговите проучвания в онази насока, която ще изложим по-късно, се проявява още от най-ранна младост.
към текста >>
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с
начало
то на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”.
През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и
начало
то на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже.
Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното. Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година. Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./.
към текста >>
4.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
От
начало
никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер.
Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод. Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг. Този последният го получи през януари 1785 година. Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина.
Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер.
Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга? Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук! " На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо.
към текста >>
В
начало
то на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер.
В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
5.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, от
начало
, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
Неорганичните редици от действия нямат никъде
начало
и край; следващото се намира с предидущото само в една случайна връзка.
Неорганичните редици от действия нямат никъде начало и край; следващото се намира с предидущото само в една случайна връзка.
към текста >>
Дарвин го предполага от самото
начало
; то е налице, въведено е и след това той казва за него, че то реагира на влиянията на външния свят по този или онзи начин.
Това е животинското, това, чрез което едно същество е един организъм.
Дарвин го предполага от самото начало; то е налице, въведено е и след това той казва за него, че то реагира на влиянията на външния свят по този или онзи начин.
към текста >>
Тази страна на неговата теория не беше още от самото
начало
ясна на Гьоте.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката. Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте.
Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте.
Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това. Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало. Обаче по-рано всичко това е действало несъзнателно в неговия дух и той е третирал фактите според него*/*Гьоте чувстваше тава негово несъзнателно действане често пъти като една тъпост. /Виж. К. Ю. Шрьобер, Гьотевият Фауст, I/II,6-то издание, Щутгарт 1926 г., т.ІІ, стр.ХХХІV и следв./.
към текста >>
6.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В
начало
то на своята теория на познанието той поставя с цялата строгост изискването, че теорията на познанието трябва да бъде без предпоставки.
Ако предварително му приписваме една характерна черта, това безпристрастие престава да съществува. Когато например казваме: Даденият свят е представа, цялото следващо изследване може да бъде проведено само при тази предпоставка. По този начин ние не бихме доставили никаква свободна от предпоставки теория на познанието, а бихме отговорили на въпроса: Що е познание? При предпоставката, че даденият на сетивата свят е представа. Тази е основната грешка в теорията на познанието на Фолкелт.
В началото на своята теория на познанието той поставя с цялата строгост изискването, че теорията на познанието трябва да бъде без предпоставки.
Обаче на нейно челно място поставя изречението: Че имаме едно разнообразие от престави. Така неговата теория на познанието е само отговор на въпроса: как е възможно познанието при предпоставката, че даденият ни свят е едно разнообразие от представи? За нас въпросът ще се постави съвършено различно. Ние вземаме даденото такова, каквото то е: Като разнообразие от нещо, което ще се разкрие на самите нас, когато се оставим да бъдем заставени от него. Така ние имаме изглед да стигнем до едно обективно познание, защото оставяме самия обект да говори.
към текста >>
Когато поставяме в течение нашето мислене, ние отиваме назад към останалите от
начало
скрити за нас условия на даденото; ние се издигаме активно от произведеното към произвежданото, стигаме дотам, сетивното възприятие да стане за нас също така прозрачно както и мисълта.
Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното възприятие, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма. Това, което стои пред мене, ми се явява не като нещо първично, а като нещо последно, като завършек на един процес, който е така сраснат с мене, че аз винаги съм стоял сред него. А това е именно, което трябва да изисквам при една вещ, която се явява в хоризонта на моето възприемане, за да я разбера. За мене не трябва да остане нищо тъмно; нищо не трябва да се яви като завършено; аз самият трябва да го проследя до онази степен, където то е станало нещо завършено. Именно поради това непосредствената форма на действителността, която обикновено наричаме опитност /или опит/ ни тласка към едно научно обработване.
Когато поставяме в течение нашето мислене, ние отиваме назад към останалите отначало скрити за нас условия на даденото; ние се издигаме активно от произведеното към произвежданото, стигаме дотам, сетивното възприятие да стане за нас също така прозрачно както и мисълта.
По този начин нашата потребност от познание е задоволена. Ние можем да приключим научно с една вещ само тогава, когато сме проникнали напълно /без остатък/ непосредствено възприетото с мисленето. Един процес на света се явява като напълно проникнат от нас, когато той е наша собствена дейност. Една мисъл се явява като завършек на един процес, вътре в който ние стоим. Обаче мисленето е единственият процес, при който ние можем да стоим напълно вътре в него, в който можем да се прелеем.
към текста >>
7.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Запознахме се с
начало
то и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността.
Ние установихме отношение между добития чрез научно мислене свят на идеите и непосредствено дадената опитност.
Запознахме се с началото и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността.
Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от началото. Начинът, как той върши това, е методът. Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод. От какво ще изходим ние при развитието на този метод? Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята.
към текста >>
Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от
начало
то.
Ние установихме отношение между добития чрез научно мислене свят на идеите и непосредствено дадената опитност. Запознахме се с началото и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността.
Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от началото.
Начинът, как той върши това, е методът. Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод. От какво ще изходим ние при развитието на този метод? Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята. Следователно методът ще трябва да се състои в това, при всяка една вещ ние да отговорим на въпроса: Какъв дял има тя за единния свят на мислите; какво място заема тя в идейния образ, който аз си съставям за света?
към текста >>
Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между
начало
то и края на науката да обуслови също и едни особен метод.
Ние установихме отношение между добития чрез научно мислене свят на идеите и непосредствено дадената опитност. Запознахме се с началото и края на един процес: Лишената от идеи опитност и изпълненото с идеи схващане на действителността. Човекът трябва дейно да направи, защото, краят да произтича от началото. Начинът, как той върши това, е методът.
Самопонятно е сега, нашето схващане на онова отношение между началото и края на науката да обуслови също и едни особен метод.
От какво ще изходим ние при развитието на този метод? Научното мислене трябва да се получи стъпка по стъпка като едно преодоляване на онази тъмна форма на действителността, която ние охарактеризирахме като непосредствено дадено, и като едно издигане на тази тъмна действителност в светлата яснота на идеята. Следователно методът ще трябва да се състои в това, при всяка една вещ ние да отговорим на въпроса: Какъв дял има тя за единния свят на мислите; какво място заема тя в идейния образ, който аз си съставям за света? Когато съм прозрял това, когато съм познал, как една вещ се включва в моите идеи, тогава моята познавателна потребност е задоволена. За тази познавателна потребност има само едно незадоволяващо нещо: Когато срещу мене застава една вещ, която никъде не може да се включи в застъпения от мене възглед.
към текста >>
8.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При това усещане ние трябва да различаваме
начало
, продължителност и край.
Когато насочвам моя поглед към една червена повърхност, в моето съзнание се явява усещането на червено.
При това усещане ние трябва да различаваме начало, продължителност и край.
Срещу преходното усещане трябва да стои един траен обективен процес, който като такъв е отново обективно ограничен във времето, т.е. има начало, продължителност и край.
към текста >>
има
начало
, продължителност и край.
Когато насочвам моя поглед към една червена повърхност, в моето съзнание се явява усещането на червено. При това усещане ние трябва да различаваме начало, продължителност и край. Срещу преходното усещане трябва да стои един траен обективен процес, който като такъв е отново обективно ограничен във времето, т.е.
има начало, продължителност и край.
към текста >>
Обаче този процес трябва да стане на една материя, която няма нито
начало
, нито край, т.е.
Обаче този процес трябва да стане на една материя, която няма нито начало, нито край, т.е.
която е неразрушима, вечна. Тази материя трябва да бъде всъщност трайното, вечното в промяната на процесите. Заключението би било може би оправдано, ако понятието за време би било приложено по горния начин правилно към усещането. Но не трябва ли ние да правим строга разлика между съдържанието на усещането и появяването на същото? Разбира се в моето възприятие и двете са едно и също нещо; защото в него трябва да присъства съдържанието на усещането, иначе аз не бих му обърнал внимание.
към текста >>
Обаче също и за един обективен процес, който има
начало
и край, нашето прилаган е на понятието за време не е правилно.
Обаче също и за един обективен процес, който има начало и край, нашето прилаган е на понятието за време не е правилно.
Когато при определена вещ изниква едно ново свойство, задържаща се в продължение на определено време в различни състояния на развитие и след това отново изчезва, и тук също ние трябва да считаме съдържанието на това свойство като съществено. А като такова това съдържание няма нищо общо с понятията начало, продължителност и край. Под съществено тук разбираме това, чрез което дадено нещо е всъщност именно това, като което то се представя. Важното не е, че в определен момент нещо се появява, а какво се появява. Сборът на всички тези изразени с "какво" определения, съставлява в съдържанието на света.
към текста >>
А като такова това съдържание няма нищо общо с понятията
начало
, продължителност и край.
Обаче също и за един обективен процес, който има начало и край, нашето прилаган е на понятието за време не е правилно. Когато при определена вещ изниква едно ново свойство, задържаща се в продължение на определено време в различни състояния на развитие и след това отново изчезва, и тук също ние трябва да считаме съдържанието на това свойство като съществено.
А като такова това съдържание няма нищо общо с понятията начало, продължителност и край.
Под съществено тук разбираме това, чрез което дадено нещо е всъщност именно това, като което то се представя. Важното не е, че в определен момент нещо се появява, а какво се появява. Сборът на всички тези изразени с "какво" определения, съставлява в съдържанието на света. Но това "какво" се изявява в най-разнообразните определения, в най-различните форми. Всички тези форми са свързани помежду си, те взаимно се обуславят.
към текста >>
9.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Лесно би могло да изглежда, като че с нашите изследвания, които признават на мисленето само едно право целяща само обхващането на възприятията, ние поставяме под съмнение самостоятелното значение на понятията и идеите, за които от
начало
така енергично се застъпихме.
Лесно би могло да изглежда, като че с нашите изследвания, които признават на мисленето само едно право целяща само обхващането на възприятията, ние поставяме под съмнение самостоятелното значение на понятията и идеите, за които отначало така енергично се застъпихме.
към текста >>
10.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо Гьоте поставя физиологичната теория на цветовете в
начало
то.
От тук трябва именно да започне теорията /учението/ за светлината. Тя трябва да изследва окото, да разкрие неговата природа.
Ето защо Гьоте поставя физиологичната теория на цветовете в началото.
Но и тук неговото схващане е съществено различно от това, което обикновено се разбира под тази част на оптиката. Той не иска да обясни от строежа на окото неговите функции, а иска да разгледа окото при различни условия, за да стигне до познанието на неговите способности и сили. Неговият подход е и тук по същество наблюдателен. Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.? Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането.
към текста >>
11.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека чуем, какво казва той*/*Това е написано в
начало
то на 19-те години на миналото столетие.
На тази простота и обозримост се крепи сигурността на математическите науки. Когато модерният възглед за природата свежда всички процеси на света на телата до нещо, което може да бъде изразено математически и механически, това почива на факта, че математическите и механическите операции могат да се манипулират по-лесно и по-удобно за нашето мислене. А човешкото мислене е склонно към удобствата. Това може да се види именно при горецетираната лекция на Оствалд. Този природоизследовател иска да постави на мястото на материята и силата енергията.
Нека чуем, какво казва той*/*Това е написано в началото на 19-те години на миналото столетие.
Това, което днес може да се каже по въпроса, върху него/: "Кое е условието, за да действува един от нашите /сетивни/ органи? Можем да обърнем нещата, както искам е, не ще намерим нищо общо, освен това: Сетивните органи реагират на енергийните разлики между тях и околния свят. В един свят, в който температурата би била навсякъде тази на нашето тяло, ние не бихме узнали по никакъв начин нещо за топлината, също както нямаме никакво усещане за постоянното /не променливото/ атмосферно налягане, под което живеем; едва когато установим пространства с друго налягане, ние стигаме до неговото познание." и по-нататък: "Представете си, че бихте получили един удар с тояга! Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия? Отговорът може да бъде само един: енергията.
към текста >>
12.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той чувства, че за да произведе разнообразието на нейните творения, тя се нуждае от двигателни сили, които от
начало
скрива от наблюдателя.
Човекът не се задоволява с това, което природата предлага доброволно на неговия наблюдателен дух.
Той чувства, че за да произведе разнообразието на нейните творения, тя се нуждае от двигателни сили, които отначало скрива от наблюдателя.
Природата не изговаря сама своята последна дума. Нашият опит ни показва, това, което природата може да създаде, обаче тя не ни казва, как става това създаване. В самия човешки дух се намира средството за откриване на двигателните сили на природата. От човешкия дух възникват идеите, които ни дават осветление върху това, как природата произвежда своите творения. Това, което явленията на външния свят крият, то става явно във вътрешността на човека.
към текста >>
13.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той не може още да види в нещата това, когато от
начало
само застава срещу тях.
Обаче техният илюзионен характер /или тяхното чисто явление/ се дължи на това, че първо душата им е отнела това, което им принадлежи. Но когато човек не спира при първото възприемане на нещата, в познанието той им добавя това което разкрива вече тяхната пълна действителност. Душата не прибавя чрез познанието нещо към нещата, което по отношение на тях е един недействителен елемента преди познанието тя им е отнела нещо, което принадлежи на тяхната истинска действителност. Задачата на философията ще бъде да разбере, че явният за човека свят е една илюзия, преди той да застане познавайки пред него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това което човекът създава самотворчески в познанието, се явява преди това като едно вътрешно откровение на душата, понеже, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата.
Той не може още да види в нещата това, когато отначало само застава срещу тях.
В познанието той си разкрива самодействуващо това, което отначало е скрито. Но когато човек счита, че това което първо е възприел, е една действителност, тогава създаденото в акта на познанието ще му се яви така, като че той самият го е прибавил към тази действителност. Познае ли, че трябва да търси в нещата това, което той привидно сам е създал, и че той самият го е държал първо далече от своя поглед върху нещата, тогава той ще почувствува, как познанието е един действителен процес, чрез който душата се сраства прогресивно с мировото битие, чрез който тя разширява своето вътрешно изолирано изживяване до изживяването на света.
към текста >>
В познанието той си разкрива самодействуващо това, което от
начало
е скрито.
Но когато човек не спира при първото възприемане на нещата, в познанието той им добавя това което разкрива вече тяхната пълна действителност. Душата не прибавя чрез познанието нещо към нещата, което по отношение на тях е един недействителен елемента преди познанието тя им е отнела нещо, което принадлежи на тяхната истинска действителност. Задачата на философията ще бъде да разбере, че явният за човека свят е една илюзия, преди той да застане познавайки пред него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това което човекът създава самотворчески в познанието, се явява преди това като едно вътрешно откровение на душата, понеже, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата. Той не може още да види в нещата това, когато отначало само застава срещу тях.
В познанието той си разкрива самодействуващо това, което отначало е скрито.
Но когато човек счита, че това което първо е възприел, е една действителност, тогава създаденото в акта на познанието ще му се яви така, като че той самият го е прибавил към тази действителност. Познае ли, че трябва да търси в нещата това, което той привидно сам е създал, и че той самият го е държал първо далече от своя поглед върху нещата, тогава той ще почувствува, как познанието е един действителен процес, чрез който душата се сраства прогресивно с мировото битие, чрез който тя разширява своето вътрешно изолирано изживяване до изживяването на света.
към текста >>
От
начало
едно такова изживяване се явява на обикновеното познание като пълна нелепост.
Обаче това, което те разглеждат, са онези изживявания на душата, които образуват основата на себесъзнателния Аз. Поради това те не проникват до онзи извор на света, в който изживяванията на душата бликат от истинската действителност. Тези извори не могат да се намерят там, където със своето обикновено съзнание душата застава първо срещу самата себе си наблюдавайки се. Ако иска да стигне до тези извори, душата трябва да проникне вън от това обикновено съзнание. Тя трябва да изживее нещо в себе си, което това съзнание не може да и даде.
Отначало едно такова изживяване се явява на обикновеното познание като пълна нелепост.
Душата трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася своето съзнание със себе си в този елемент. Тя трябва да надхвърли съзнанието и въпреки това да остане същевременно съзнателна! И все пак: в своя философски стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
към текста >>
Ето защо в
начало
то на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него. Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
И ние показахме как проследяването на тези направления чрез живеещата в самите тях душа довежда до признанието на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
14.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Начинът на мислене, който нарушаваше в естествената наука от
начало
то на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-то столетие, ми се стори неподходящ за добиване едно разбиране на това, към което Гьоте се беше стремил за познанието на природата и беше постигнал до висока степен.
За първи том на естествено-научните трудове на Гьоте трябваше първо да разработя неговите идеи за метаморфозите.
Начинът на мислене, който нарушаваше в естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-то столетие, ми се стори неподходящ за добиване едно разбиране на това, към което Гьоте се беше стремил за познанието на природата и беше постигнал до висока степен.
Аз открих, че за Гьотевия начин на познание не съществува никаква теория за познанието. Това ме накара да направя опит да извлека една такава теория на познанието, поне в една зачатъчна форма. Рудолф Щайнер в своята книга "Пътят на моя живот" върху своя труд "Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте". “Досега аз излагах моите философски възгледи винаги като ги свързвах със светогледа на Гьоте. Сега с този труд надявам се да съм показал, че сградата на моите мисли е едно основано на себе си цяло, което не се нуждае да бъде извлечено от Гьотевия светоглед.
към текста >>
15.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Човек би искал да пише в такава зародишна форма само в
начало
то на един познавателен живот.
Би могло да изглежда странно, че това съчинение от младините, което е вече 40 години старо, днес се преиздава неизменено, разширено само чрез някои забележки. В начина на изложението то носи признака на едно мислене, което се бе вживяло преди 40 години във философията на времето. Ако бих го написал днес, аз бих изразил някои неща по различен начин. Обаче все пак не бих искал да дам нищо друго като същност на познанието. Но това, което бих написал днес, не би могло да носи така вярно в себе си зародишите на застъпения от мен е духовен светоглед.
Човек би искал да пише в такава зародишна форма само в началото на един познавателен живот.
Ето защо може би това съчинение от младините може да бъде отново издадено в една неизменена форма. Това, което съществуваше по времето на неговото замисляне като теории на познанието, намери своето продължение в явилите се по-късно теории на познанието. Това, което бих имал да кажа върху тези по-нови теории на познанието, аз го казах в моето съчинение "Загадки на философията". То излиза едновременно в едно ново издание в същото издателство. Това, което скицирах по онова време като теория на познанието в Гьотевия светоглед и това малко съчинение, ми се струва, че е необходимо да бъде казано също така и днес, както преди 40 години.
към текста >>
16.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
В
начало
то на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант.
Въпросите, които той разглежда, ще бъдат разбира се твърде различни от тези, които тази наука днес поставя почти всеобщо. Видяхме, защо това е така. Там, където днес се явяват подобни изследвания, те изхождат почти без изключение от Кант. В научните кръгове съвсем не се е обърнало внимание, че наред с науката на познанието, основана от великия мислител от Кьонигберг, съществува поне потенциално и едно друго направление, което е способно не по-малко за едно задълбочаване, обективно погледнато, както и това на Кант.
В началото на 60-те години Отто Либман направи изказването: ако искаме да стигнем до един възглед за света без противоречия, ние трябва да се върнем към Кант.
Тази е и причината, че днес имаме една огромна литература за Кант. Но и този път не ще помогне на философската наука. Той ще играе отново една роля в културния живот едва тогава, когато вместо да се връща към Кант, ще се задълбочи в научното схващане на Гьоте и на Шилер.
към текста >>
17.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Фолкелт твърди, “че всички действия които претендират да са обективно познание, са свързани неразривно с познаващото, индивидуално съзнание, че от
начало
те се извършват непосредствено само в съзнанието на индивида и не са в състояние да излизат вън от областта на съзнанието и да обгърнат областта на намиращия се вън от него действителни неща”.
Привържениците на горепосочения възглед считат, че са се издигнали над "наивността" съществуваща преди Кант, която вземаше нещата в пространството и във времето за действителност, както върши това и днес наивния човек, който няма никакво научно образование.
Фолкелт твърди, “че всички действия които претендират да са обективно познание, са свързани неразривно с познаващото, индивидуално съзнание, че отначало те се извършват непосредствено само в съзнанието на индивида и не са в състояние да излизат вън от областта на съзнанието и да обгърнат областта на намиращия се вън от него действителни неща”.
към текста >>
18.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно в
начало
то на нашето изложение не може да става дума за някаква мислителна грешка.
Ние искаме да избегнем грешката да припишем предварително някакво качество на непосредственото дадено, на първата форма, в която се явяват външният и вътрешен свят, и така на основата на едно предположение да наложим значимостта на нашето изложение. Ние определяме опитността именно като онова нещо, при което нашето мислене няма никакво участие.
Следователно в началото на нашето изложение не може да става дума за някаква мислителна грешка.
Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че мислят да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея. А сега може да ни се възрази, че и ние също сме приписали редица отличителни свойства на чистата опитност. Ние я нарекохме безкрайно разнообразие, един агрегат от лишени от връзки отделни неща и т.н. Не са ли е това мислителни определения? В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не.
към текста >>
Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така
начало
то на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата.
Всички научи изследвания трябва да бъдат извършени посредством езика, посредством говора, а той може да изразява само понятия. Но все пак съвсем не е все едно, дали се нуждаем от определени думи, за да припишем на един предмет това или онова качество, или дали си служим с тях само с цел да насочим погледа на читателя или на слушателя към един предмет. Ако е позволено да си послужим с едно сравнение, бихме казали приблизително следното: - Едно нещо е, когато ни казва на нас: “- Наблюдавай онзи човек в кръга на неговото семейство и ще добиеш едно съществено различно съждение за него, отколкото когато се научиш да го познаваш в кръга на неговата служебна работа”; а съвсем друго нещо е, когато той казва: “Онзи човек е отличен баща на семейството”. В първия смисъл вниманието на в е насочено в определен смисъл; обръща му се вниманието да съди за една личност при определени обстоятелства. Във втория случай на тази личност се приписва определено качество, следователно прави се едно твърдение.
Както в това сравнение единият случай се отнася към другия, така началото на нашето изложение ще се отнася към това на подобни явления в литературата.
Ако някъде нещата се представят привидно различно поради налагащото се стерилизиране или заради търсене на възможност да се изразим, то тук ние изрично отбелязваме, че нашето изложение има само смисъла, който обяснихме по-горе и далече не претендира да е направило някакво твърдение имащо значение за самите неща. Ако сега бихме искали да имаме едно име за първата форма, в която наблюдаваме действителността, считаме, че най-подходящ за самото естество на нещата е изразът: Явление за сетивата.
към текста >>
19.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Сред лишения от връзка хаос ние намираме, а именно от
начало
също като факт на опитността, един елемент, който ни извежда вън от тази несвързаност на нещата.
Сред лишения от връзка хаос ние намираме, а именно отначало също като факт на опитността, един елемент, който ни извежда вън от тази несвързаност на нещата.
към текста >>
20.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние намираме в
начало
то на неговата книга "Критика на чистия разум" въпроса: Как са възможни а приори синтетични съждения?
Кант направи от този въпрос изходна точка на своя критичен труд.
Ние намираме в началото на неговата книга "Критика на чистия разум" въпроса: Как са възможни а приори синтетични съждения?
т.е., как е възможно аз да съединя две понятия (подлог, сказуемо), когато съдържанието на едното не се съдържа в другото и когато съждението не е само едно съждение изведено от опитността, т.е. когато то не е установяването на един единствен факт? Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна.
към текста >>
21.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Писмата на Гьоте и на Шилер от
начало
то на 1798 година се занимават с това.
Зародишите на развития тук от нас възглед се намират в писмата разменени между Гьоте и Шилер.
Писмата на Гьоте и на Шилер от началото на 1798 година се занимават с това.
Те наричат този метод рационален емпиризъм, защото той прави като съдържание на науката нещо друго освен обективни процеси; обаче тези обективни процеси са свързани от една тъкан от понятия /закони/, която нашият дух открива в тях. Сетивните процеси в една връзка, която може да бъде схваната само от мисленето, това е рационалния емпиризъм. Ако съпоставим гореспоменатите писма от Гьотевата статия: "Опитът като посредник между субект и обект”, тогава и горната теория ще видим логичното последствие от това. Следователно в неорганичната природа напълно се потвърждава общото отношение, което ние установихме между опитност и наука. Обикновената опитност е само половината действителност.
към текста >>
22.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
До
начало
то на нашето столетие (19-ти век) науката не знаеше да започне нищо с организма.
Ако в неорганическия свят изследователите се обръщаха към предварителните условия на дадено нещо, за фактите на живота тези предварителни условия се считаха като съвършено безразлични и главната стойност се влагаше в определението на вещта. Също така при процесите, които съпровождаха живота, не се питаше както при физикалните явления за естествените причини, а се считаше, че трябва да се припишат на някаква особена жизнена сила. Това, което се образува в организма, то се считаше за произведение на тази сила, която просто не се подчинява на останалите природни закони.
До началото на нашето столетие (19-ти век) науката не знаеше да започне нищо с организма.
Тя се ограничаваше само в областта на неорганическия свят. Като не се търсеше по този начин закономерността на органичното в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение. Как мога да узная аз онази мисъл? Аз съм ограничен само в това, което имам пред себе си. Щом самото то не ми открива своите закони в моето мислене, тогава моята наука престава да съществува.
към текста >>
23.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим
начало
то на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум.
Съвременната философия страда от една нездрава вяра в Кант. Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука.
Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум.
Какво направи Кант? Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност. От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така.
към текста >>
Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно
начало
е едни неотделни от човешката природа стремеж.
Какво направи Кант? Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност. От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така.
Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж.
Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност. Но няма никакъв повод да се търси първооснова извън дадения ни сетивен и духовен свят дотогава, докогато всестранното проучване на този свят не покаже, че вътре в него се намират моменти указващи ясно някакво въздействие отвън.
към текста >>
Допускането на едно
начало
на този свят намиращо се извън него, се оказва предразсъдък на една умираща философия, живееща в едно тщеславно увлечение в догми.
В този труд аз опитвам да докажа, че за нашето мислене е достижимо всичко, което е нужно за обяснението и разбирането на света.
Допускането на едно начало на този свят намиращо се извън него, се оказва предразсъдък на една умираща философия, живееща в едно тщеславно увлечение в догми.
До този извод трябваше да стигне Кант, ако той действително би изследвал на какво е способно нашето мислене. Вместо това той най-подробно доказваше, че вследствие устройството на нашата познавателна способност, ние не можем да стигнем до последните начала, намиращи се отвъд границата на нашия опит. Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант.
към текста >>
Написано във Виена в
начало
то на декември 1891 г.
Написано във Виена в началото на декември 1891 г.
към текста >>
24.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето
начало
още от Лок.
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука.
Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок.
Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони. Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум". Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
За
начало
то на теорията на познанието трябва да считаме за напълно неустановено, можем ли да стигнем до съждения без да имаме опитност или само чрез опитност.
За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с помощта на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото. Ако заедно с Кант наречем този род съждения синтетически, ние все така можем да признаем, че познанията във форма на съждения могат да се добият само тогава, когато съединението на сказуемото с подлога бъде такова синтетично. Но работата стои другояче с втората част на въпроса, които изисква, щото тези съждения да бъдат .............., т.е. получени независимо от всякакъв опит. Напълно е възможно/4/ такива съждения да не съществуват./*4 С това подразбираме, естествено, простата възможност на мислене/.
За началото на теорията на познанието трябва да считаме за напълно неустановено, можем ли да стигнем до съждения без да имаме опитност или само чрез опитност.
Нещо повече, за непревзетото мислене такава независимост изглежда предварително невъзможна. Така щото, какъвто и да бъде предметът на нашето знание, той трябва да се срещне с нас първо като непосредствено индивидуално преживяване т.е. като опитност. И самите математически съждения ние добиваме не по друг път, освен добивайки опитност за тях и определени отделни случаи. Даже ако, както прави това, например, Ото Либман/5/ ги считаме основани на известна организация на нашето съзнание, все пак работата не се изменя.
към текста >>
Второто съмнение се заключава в това, че в
начало
то на теоретико-познавателните изследвания никак не бива да твърдим, че от опитността не могат да се получат никакви безусловно значими познания.
Второто съмнение се заключава в това, че в началото на теоретико-познавателните изследвания никак не бива да твърдим, че от опитността не могат да се получат никакви безусловно значими познания.
Без съмнение, отлично може да се мисли, че самата, опитност може да има такъв признак, с който да бъде обезпечена достоверността на добитите от него истини.
към текста >>
Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "От
начало
, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост? Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа. Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци.
Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита. Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............". Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения.
към текста >>
Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно
начало
то на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог.
Против изнесените от нас доводи Критиката на разума би могло да се възрази още следното. Би могло да се каже, че всяка теория на познанието би трябвало да доведе читателя още там, където може да бъде намерена една изходна точка лишена от предпоставки. Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път.
Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог.
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
към текста >>
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това
начало
на познанието, за което става дума, е действително
начало
; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта.
Против изнесените от нас доводи Критиката на разума би могло да се възрази още следното. Би могло да се каже, че всяка теория на познанието би трябвало да доведе читателя още там, където може да бъде намерена една изходна точка лишена от предпоставки. Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път. Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог.
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта.
Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения. Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него
начало
е действително свободно от предпоставки.
Против изнесените от нас доводи Критиката на разума би могло да се възрази още следното. Би могло да се каже, че всяка теория на познанието би трябвало да доведе читателя още там, където може да бъде намерена една изходна точка лишена от предпоставки. Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път. Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта.
Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки.
Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения. Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това
начало
, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него.
Би могло да се каже, че всяка теория на познанието би трябвало да доведе читателя още там, където може да бъде намерена една изходна точка лишена от предпоставки. Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път. Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки.
Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него.
В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения. Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
В
начало
то на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини.
Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път. Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него.
В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини.
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения. Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки
начало
; обаче самото съдържание на това
начало
трябва да бъда независимо от тези съображения.
Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини.
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в
начало
то твърдения със съвършено определен догматически характер.
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
25.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в
начало
то на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/.
той предполага такива читатели, които са проникнати от убеждението, че цялата съвкупност от това, което ни е дадено непосредствено, е редица от представи/1/. В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието. Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/. Фолкелт изказва съждението, че първата най-непосредствена истина е тази, че всяко наше знание се простира преди всичко върху нашите представи и нарича, това позитивистически принципи на познанието.
Той счита за "критическа до насока степен" само такава теория на познанието, която поставя на челно място този принцип, "в качеството на това, което е единствено твърдо установено в началото на всяко философствуване и вече след това последователно го обмисля/1/.
У други философи намираме поставени на свой ред начело на теорията на познанието други твърдения, като например, че истинския проблем на теорията на познанието се заключава във въпроса за отношението между мисъл и битие и във възможността за посредничество между двете /Дорнер-2/; или във въпроса по какъв начин съществуващите неща стават съзнателни /Ремке/ и т.н. Кирхман изхожда от двете гносеологически аксиоми: "възприеманото съществува" и "противоречието не съществува."/3/. Според Л. Е. Финер познанието се състои в знанието за фактическото, за реалното/4/ и оставя тази догма съвсем непроверена, както и Гьоринг, който също твърди нещо подобно: "Да познаваме значи винаги: да познаваме нещо съществуващо; това е факт, който не може да отрече нито скептицизмът, нито Кантовият критицизъм"/5/. Последните двама просто обявяват: ето, що е познание, без да се питат, с какво право вършат това.
към текста >>
Даже ако тези различни твърдения биха верни или биха довели до верната постановка на проблема, би било съвършено невъзможно те да бъдат поставени на обсъждане в самото
начало
на теорията на познанието.
Даже ако тези различни твърдения биха верни или биха довели до верната постановка на проблема, би било съвършено невъзможно те да бъдат поставени на обсъждане в самото начало на теорията на познанието.
Понеже всички те, като съвършено определени възгледи, се включват вече в границите на областите на познанието. Когато казвам: моето знание се простира преди всичко само върху моите представи, това е вече съвършено определено познавателно съждение. Чрез това положение аз присъединявам към дадения за мой свят сказуемо /предикат/, а именно съществуването във форма на представа. Обаче от къде, преди още всякакво познание, трябва аз да зная, че дадените за мене неща са представи?
към текста >>
Ние по-добре от всичко ще се убедим, че не бива да доставяме в
начало
то на теорията на познанието това положение, ако проследим пътя, по който трябва да мине човешкият дух, за да стигне до това положение.
Ние по-добре от всичко ще се убедим, че не бива да доставяме в началото на теорията на познанието това положение, ако проследим пътя, по който трябва да мине човешкият дух, за да стигне до това положение.
Това положение е станало почти съставна част на съвременното научно съзнание. Доводите, които са довели до него намираме със сравнителна пълнота съпоставени систематически в V. отдел от труда на Ед. Ф.Хартман! "Основен проблем на теорията на познанието". Изложеното в този труд може да служи като своего рода ръководна нишка, ако си поставим задачата да обясним всички основания, които могат да доведат до приемането на указаното положение.
към текста >>
Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен от
начало
през епидермиса.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят.
Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса.
При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>
От
начало
от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума. При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание. Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията.
Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива.
Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител. Ако забележим, че в някоя субстанция едни качества на усещането изчезват, а други се изявяват отново, ние приписваме това на управляваната от закона причинност за промяната на явленията. Така според това разбиране, целият наш образ на света е съставен от субективното съдържание на усещанията, регулирано от нашата собствена душевна дейност. Хартман казва: "Възприеманото от субекта е винаги само изменението на неговите собствени психически състояния и нищо друго"/1/.
към текста >>
26.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
В
начало
на теоретико-познавателните изследвания след всичко, което вече лиза в самата област на познанието.
В начало на теоретико-познавателните изследвания след всичко, което вече лиза в самата област на познанието.
Познанието е нещо произведено от човека, нещо, което възниква чрез неговата деятелност. За да се разпростре теорията на познанието върху цялата област на познанието, хвърляйки светлина върху нея, то трябва да вземе за изходна точка нещо, което да остане съвършено незасегнато от тази деятелност, от което по-скоро самата тази деятелност получава първия тласък. Това, с което трябва да започнем, се намира познанието, самото то още не може да бъде познание. Но ние трябва да го търсим непосредствено преди познанието, така щото вече следващата стъпка, която изхождайки от него, човек трябва да направи, се явява вече познавателната деятелност. Следователно способът, с който трябва да бъде определено това абсолютно първично, трябва да бъде такъв, че в това абсолютно първично да не се съдържа нещо, което произхожда от познанието.
към текста >>
Такова
начало
може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е.
Такова начало може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е.
с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово определение чрез мисленето. Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго. Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма.
към текста >>
В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено
начало
на теорията на познанието.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот.
В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието.
Едуард Ф. Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност. По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието.
към текста >>
По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в
начало
то на философското размишление/1/.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот. В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф. Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност.
По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/.
Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено. Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в
начало
то на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието.
Ако внезапно от нещо би било създадено едно същество е напълно развит човешки интерес и то би застанало пред света, първото впечатление, което този последният би оказал на неговите сетива и на неговото мислене би било приблизително това, което нарекохме непосредствено даден образ на света не се представя на човека в този вид и нито един момент на неговия живот. В неговото развитие никъде не съществуват граници между чистото, пасивното обръщение навън към непосредствено даденото и неговото известно съмненно към нашето установено начало на теорията на познанието. Едуард Ф. Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност. По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/.
Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието.
Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено. Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Но против това може да се възрази следното: Мислите, които приведохме, не би трябвало да охарактеризират някак този образ на света, не би трябвало да му предават никакви свойства или да изкажат каквото да било за него; те би трябвало само така да насочат нашето разглеждане, за да бъде то приведено към онези граници, където познанието се вижда поставено пред своето
начало
.
Но сега можем упрекнати в това, че вече натрупахме цяла редица от мислителни определения, за да отделим онзи ум непосредствен образ на света от образи, допълнен от човека чрез познавателната обработка.
Но против това може да се възрази следното: Мислите, които приведохме, не би трябвало да охарактеризират някак този образ на света, не би трябвало да му предават никакви свойства или да изкажат каквото да било за него; те би трябвало само така да насочат нашето разглеждане, за да бъде то приведено към онези граници, където познанието се вижда поставено пред своето начало.
към текста >>
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в
начало
то на теорията на познанието.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало.
към текста >>
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това
начало
.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало.
Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало. Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение.
към текста >>
Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото
начало
на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието. Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало.
Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания.
Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало. Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение. Но и в самата тази начална точка е изключено всяко заблуждение, тъй като това последното може да се получи само заедно с познанието, следователно не може да се намира преди него.
към текста >>
Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване
начало
то, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието. Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания.
Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие.
Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало. Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение. Но и в самата тази начална точка е изключено всяко заблуждение, тъй като това последното може да се получи само заедно с познанието, следователно не може да се намира преди него.
към текста >>
Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова
начало
, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това
начало
.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието. Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва.
Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало.
Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение. Но и в самата тази начална точка е изключено всяко заблуждение, тъй като това последното може да се получи само заедно с познанието, следователно не може да се намира преди него.
към текста >>
Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на
начало
то, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение.
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало.
Във всичко, което гноселогът трябва да изложи до установяването на началото, има по този начин само целесъобразност или нецелесъобразност, но не истина или заблуждение.
Но и в самата тази начална точка е изключено всяко заблуждение, тъй като това последното може да се получи само заедно с познанието, следователно не може да се намира преди него.
към текста >>
Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в
начало
то, а именно при самото това определение.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения.
Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение.
Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване. Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка. Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>
Ако искаме действително да разберем познанието в неговата цяла същина, нужно е без съмнение преди всичко да го хванем там, където то стои пред своето
начало
, където то започва.
Ако искаме действително да разберем познанието в неговата цяла същина, нужно е без съмнение преди всичко да го хванем там, където то стои пред своето начало, където то започва.
Ясно е също така, че онова, което се намира преди това начало, не може да бъде привлечено за обяснение на познанието, но трябва да бъде именно предположено. Именно в проникването в същността на това, което тук ни се представя, се заключава и задачата на научното познание в неговите отделни разклонения. Но тук ние искаме да получим не особени познания за това или онова, а да изследваме самото познание. Само след като сме разбрали акта на познанието, можем да си съставим съждение за това, какво значение имат изказванията за съдържанието на света, произведени в познанието на това съдържание.
към текста >>
Ясно е също така, че онова, което се намира преди това
начало
, не може да бъде привлечено за обяснение на познанието, но трябва да бъде именно предположено.
Ако искаме действително да разберем познанието в неговата цяла същина, нужно е без съмнение преди всичко да го хванем там, където то стои пред своето начало, където то започва.
Ясно е също така, че онова, което се намира преди това начало, не може да бъде привлечено за обяснение на познанието, но трябва да бъде именно предположено.
Именно в проникването в същността на това, което тук ни се представя, се заключава и задачата на научното познание в неговите отделни разклонения. Но тук ние искаме да получим не особени познания за това или онова, а да изследваме самото познание. Само след като сме разбрали акта на познанието, можем да си съставим съждение за това, какво значение имат изказванията за съдържанието на света, произведени в познанието на това съдържание.
към текста >>
Формата на понятие тук, в
начало
то на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света.
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било определение на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова определение към определеното. Даже със самото понятие "непосредствено дадено" ние не изказваме нищо за това, което се намира преди познанието. Това понятно има единствената цел да укаже на това непосредствено дадено, да насочи нашия поглед към него.
Формата на понятие тук, в началото на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света.
С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е. да се окаже правилен само благодарение на теорията на познанието, но не може да и служи за предпоставка.
към текста >>
Ние поставихме това изискване не за да установим произволно някакво
начало
на теорията на познанието, а за да намерим действително едно такова
начало
.
Най-многото, което бихме могли, е да описваме нещата, като намиращи се вън от нас, но никога да не ги разберем. Нашите понятия биха имали чисто външно отношение към това, към което те се отнасят, но никакво вътрешно отношение. За истинското познание всичко зависи от това, да намериш някъде в даденото една област, в която нашата познавателна действителност не би предпоставяла на себе си нещо, като дадено, но би пребивавала дейно вътре в това дадено. С други думи: ако строго се придържаме само с даденото, трябва именно да се изясним, че не всичко е само дадено. Нашето изискване би трябвало да бъде такова, щото при неговото строго съблюдаване то частично да премахне самото себе си.
Ние поставихме това изискване не за да установим произволно някакво начало на теорията на познанието, а за да намерим действително едно такова начало.
В нашия смисъл на думата може да стане дадено всичко, даже и това, което по своята вътрешна природа не е дадено. Тогава за нас то се явява само формално дадено, но после при по-точно разглеждане от само себе си се разкрива, че то е действително такова.
към текста >>
Това, което произвеждам, аз го снабдявам с определения; по този начин за мене от
начало
не е нужно да питам за тяхната законност.
Цялата трудност в разбирането на познанието се състои в това, че ние не произвеждаме съдържанието на света из самите нас. Ако ние бихме вършили това, не би съществувало въобще никакво познание. За мене може да възникне въпрос по повод на нещата само, когато те ми са "дадени".
Това, което произвеждам, аз го снабдявам с определения; по този начин за мене отначало не е нужно да питам за тяхната законност.
към текста >>
Определяйки по този начин
начало
то на теорията на познанието, ние поставихме това
начало
всецяло пред познавателната деятелност, за да не затъмним вътре с никакъв предразсъдък самото това познание; сега ние определяме първата стъпка, която правим в нашето развитие и я определяме по такъв начин, че не може да става дума за заблуждения или невярности.
Определяйки по този начин началото на теорията на познанието, ние поставихме това начало всецяло пред познавателната деятелност, за да не затъмним вътре с никакъв предразсъдък самото това познание; сега ние определяме първата стъпка, която правим в нашето развитие и я определяме по такъв начин, че не може да става дума за заблуждения или невярности.
Тъй като ние не произнасяме никакво съждение за нещо, а само отбелязваме изискването, което трябва да бъде изпълнено, за да може въобще да се състои познанието. Цялата работа е в това, че ние съзнаваме с пълна критическа предпазливост следващото: ние поставяме като постулати самата характеристика, която можем да започнем нашата дейност на познанието.
към текста >>
27.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Само в
начало
то на самата теория на познанието това, което обикновено бива произведено, се явява като дадено.
С това е дадена следващата стъпка в теорията на познанието. Тя ще се състои в това, да възстанови единството, което беше разкъсано, за да направим възможно познанието. Това възстановяване се извършва в мисленето за дадения свят. В мислителното разглеждане на света фактически става съединяването на двете части на съдържанието на света: тази, която ние разглеждаме като дадена на хоризонта на нашите преживявания и тази, която трябва да бъде произведена в акта на познанието, за да бъде също дадена. Актът на познанието е синтез на тези два елемента и при това във всеки отделен акт на познанието единият от тях се оказва произведен в самия акт, прибавен е чрез този акт към това, което е само дадено.
Само в началото на самата теория на познанието това, което обикновено бива произведено, се явява като дадено.
към текста >>
При това процесът е следващият: От
начало
мислено се отделят известни отделности от съвкупността на мировото цяло, понеже, собствено казано, в даденото никъде няма отделни неща, а всичко се намира в непреривна свръзка.
Ние можем само да опишем, що е това доказателство. В логиката всяка теория е само емпирика; в тази наука има само наблюдение. Но когато искаме да познаем нещо вън от нашето мислене, ние можем да сторим това само с помощта на мисленето, т.е. мисленето трябва да пристъпи към нещо дадено и да го приведе от хаотична в систематична връзка с образа на света. По този начин мисленето пристъпва към даденото съдържание на света като формиращ принцип.
При това процесът е следващият: Отначало мислено се отделят известни отделности от съвкупността на мировото цяло, понеже, собствено казано, в даденото никъде няма отделни неща, а всичко се намира в непреривна свръзка.
Тези отделени отделности мисленето ги съотнася едно към друго съобразно произведените от него форми и накрая, определя това, което произтича от това отношение. Чрез това, че мисленето създава отношение между двете обособени части на съдържанието на света, то още нищо не определя от себе си за тези части. То изчаква това, което се получава от само себе си вследствие установяването на това отношение. Само този резултат е именно познанието за съответствуващите части на съдържанието на света. Ако природата на това последното би била да не изразява въобще нищо за самото себе си чрез това отношение, тогава естествено, опитът на мисленето е несполучлив и на негово място трябва да се яви ново отношение.
към текста >>
Юм казва, че понятията на причина и действие водят своето
начало
изключително от нашите привички.
Тук ще бъде целесъобразно да посочим в няколко думи разсъжденията на Юм за понятието на причинността.
Юм казва, че понятията на причина и действие водят своето начало изключително от нашите привички.
Ние често наблюдаваме, че определено събитие е последвано от друго и свикваме да считаме и двете събития в причинна връзка, така щото, когато забелязваме първото, очакваме да настъпи и второто. Но за това разбиране изхожда от съвършено погрешна представа за причинното отношение.
към текста >>
Обаче, който разбира, че законите на природата водят своето
начало
от даденото и затова това, което съставлява и определя свръзката на явленията, нему съвсем не минава през ума да говори само за относителности, всеобщност на получените чрез наблюдения закони.
Само възгледът, изхождащ от това, че всяка научна дейност се заключава в съединението на фактите на опита, може да се мисли, че А и Б могат да бъдат съединени днес по един закон, утре по друг. /Джон Стюарт Милл/.
Обаче, който разбира, че законите на природата водят своето начало от даденото и затова това, което съставлява и определя свръзката на явленията, нему съвсем не минава през ума да говори само за относителности, всеобщност на получените чрез наблюдения закони.
С това,естествено, ние не искаме да твърдим, че законите, признати веднъж от нас за правилни, трябва да имат безусловно значение; обаче ако следващият случай събаря установения закон, това става не защото този закон първият път може да е бил изведен с относителна всеобщност, но защото и тогава още той е бил изведен неправилно. Истинският закон на природата не е нищо друго, освен израз на свръзката в дадения образ на света и той съществува толкова малко без тези факти, които управлява, колкото и самите тези факти съществуват без него.
към текста >>
От това следва по необходимост, че понятията, като съдържание, са само част на даденото и че актът на познанието се заключава в това, да съедини една с друга съставните части на света, които му са дадени от
начало
разделени.
От това следва по необходимост, че понятията, като съдържание, са само част на даденото и че актът на познанието се заключава в това, да съедини една с друга съставните части на света, които му са дадени отначало разделени.
Даденият образ на света става заедно с това пълен само чрез онзи посредствен под даденост, който се предизвиква от мисленето. В своята непосредствена форма образът на света се явява първоначално в съвършено непълен вид.
към текста >>
Ако в съдържанието на света в самото
начало
бяха съединени съдържанието на мислите с даденото, тогава не би съществувало познание, защото никъде не би възникнала нуждата да се отиде зад пределите на даденото.
Ако в съдържанието на света в самото начало бяха съединени съдържанието на мислите с даденото, тогава не би съществувало познание, защото никъде не би възникнала нуждата да се отиде зад пределите на даденото.
Обаче ако заедно с мисленето и в него ние бихме родили цялото съдържание на света и тогава също не би съществувало познание. По този начин познанието почива на това, че съдържанието на света ни е дадено първоначално в такава форма, която е несъвършена, не го съдържа на цяло, но която освен това, което предлага непосредствено, тя има още една втора съществена страна. Тази втора, първоначално не дадена страна на съдържанието на света ни се открива чрез познанието. По този начин това, което ви се явява обособено в мисленето, не са празни форми, но сбор от определения /категории/, които обаче се явяват като форми за останалото съдържание на света. Само полученият чрез познание образ на съдържанието на света, в който са съединени двете посочени негови страни, може да се нарече действителност.
към текста >>
28.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото
начало
необходимо, и че само в
начало
то на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
"Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно възприятие и неговото собствено съществувание. /*1 Едва ли е нужно да се казва,, че с обозначението "център" ние съвсем не искаме да съединим някакъв теоретически възглед за природата на съзнанието, но го употребяваме само като стилистическо съкращение за общата физиономия на съзнанието./. "Азът" чувствува стремеж да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено. Срещу дадения свят в него възниква един втори свят, светът на мисленето и "Азът" съединява двата свята, като съществува чрез свободно решение това, което установихме като идея на познанието. В това лежи основното различие между понятието и непосредствено даденото се явяват съединени в една цялостна действителност и този, който има значение за останалото съдържателно на света.
При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
За човешкото съзнание това е иначе. Тук съединението е на лице само тогава, то се извършва от съзнанието в действителна дейност.
към текста >>
29.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Според думите на самия Рудолф Щайнер „пра
начало
то" на тази книга се съдържа в следните изречения от неговата статия „За естеството на нашите идеали": „Все пак аз не мога да повярвам, че не съществува едно извисяване над дълбокия песимизъм на познанието.
През 1894 излиза едно от най-забележителните съчинения на Рудолф Щайнер, „Философия на свободата", след като предпоставките за неговата „теория на познанието" и проблемът за отношението между „познание" и „действителност" са вече изложени преди две години в неговата дисертация, носеща заглавието: „Истина и наука. Увод във “Философията на свободата".
Според думите на самия Рудолф Щайнер „праначалото" на тази книга се съдържа в следните изречения от неговата статия „За естеството на нашите идеали": „Все пак аз не мога да повярвам, че не съществува едно извисяване над дълбокия песимизъм на познанието.
И когато разглеждам вътрешната човешка същност, когато се приближавам до нашия идеен свят, аз се докосвам до това извисяване. То представлява един съвършен и затворен в себе си свят, който не зависи от преходността на външния физически свят. И нима нашите идеали не са действително живи и самостоятелни същества (Wesenheiten), независещи от благоприятните или враждебни условия на природата?
към текста >>
30.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно
начало
." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа.
До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства.
Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно начало." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа.
Това той доказва няколко страници по-нататък и с думите: „Ние не долавяме причините, които обуславят нашата воля, и затова смятаме, че тя изобщо не е причинно обусловена."
към текста >>
31.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Оттук и материализмът поставя
начало
то с мисълта за материята, или за материалните процеси.
Материализмът никога не може да даде задоволително обяснение за света. Защото всеки опит за обяснение трябва да започва с това, че се оформят мисли за явленията в света.
Оттук и материализмът поставя началото с мисълта за материята, или за материалните процеси.
По такъв начин той вече стои пред две различни фактологични области: Материалният свят и мислите за него. Материалистът се опитва да вникне в мислите, схващайки ги като чист материален процес. Той смята, че в мозъка мисленето се осъществява по подобие на храносмилането в животинските органи. Както приписва на материята механични и органични действия, така той и прикачва и способността да мисли при определени условия. Той забравя, че така само прехвърля проблема на друго място.
към текста >>
32.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Но че без мисленето философът не може да се сдобие със знания по този въпрос - това по
начало
е ясно.
Какъвто и принцип да създадем, ние сме длъжни да посочим къде сме го наблюдавали, или пък да го изразим като една ясна мисъл, възпроизводима за всекиго другиго. Заговори ли за основните си принципи, на всеки философ се налага да си служи с понятийната форма, а оттук и с мисленето. По такъв начин той косвено признава, че мисленето е предпоставка за неговата дейност. Нека тук все още да не уточняваме дали мисленето или нещо друго е главен елемент на световното развитие.
Но че без мисленето философът не може да се сдобие със знания по този въпрос - това поначало е ясно.
При възникване на явленията в света мисленето може да играе второстепенна роля, обаче при възникването на даден възглед за тях то несъмнено придобива главна роля.
към текста >>
По същество ние описахме едно наблюдение, когато в
начало
то на тази глава представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса.
Във времето, наблюдението дори предхожда мисленето. Защото и мисленето трябва да познаем най-напред чрез наблюдение.
По същество ние описахме едно наблюдение, когато в началото на тази глава представихме как мисленето се подклажда от един процес и как излиза извън рамките на даденото без негова намеса.
Едва чрез наблюдение ние забелязваме всичко, което влиза в кръга на нашите преживявания.
към текста >>
Защото той наблюдава нещо, чийто производител е самият той; той не застава пред някакъв по
начало
чужд обект, а пред своя собствена дейност.
Но за всеки, който притежава способността да наблюдава мисленето (а при добро желание всеки нормално устроен човек я притежава), това наблюдение е най-важното, което може да направи.
Защото той наблюдава нещо, чийто производител е самият той; той не застава пред някакъв поначало чужд обект, а пред своя собствена дейност.
Той знае как възниква наблюдаваното от него. Той прозира отношенията и връзките. Намерена е една опорна точка, от която с основателна надежда може да се търси обяснение за останалите явления в света.
към текста >>
Могъл е да твърди единствено, че в рамките на съдържанието на света аз се схващам в мисленето си, като в своя собствена от самото си
начало
дейност.
Чувството за наличие на такава опорна точка дава повод на основателя на по-новата философия Рене Декарт да базира цялото човешко знание на тезата: Мисля, следователно съществувам. Всяко друго събитие, всички останали неща съществуват извън мен, аз не зная дали съществуват като истина, или като измама и сън. Само едно зная с безусловна сигурност, защото аз самият го довеждам до неговото сигурно съществуване: моето мислене. Дори неговото наличие да има друг произход, дори то да идва от Бога или от някъде другаде, аз съм уверен, че то съществува в смисъла, в който аз лично го произвеждам. Декарт едва ли е имал основание да влага някакъв друг смисъл в своята теза.
Могъл е да твърди единствено, че в рамките на съдържанието на света аз се схващам в мисленето си, като в своя собствена от самото си начало дейност.
Относно значението на добавката следователно съществувам се е спорило много. Но тя може да има някакъв смисъл само при едно единствено условие. Най-простото твърдение, което мога да направя за нещо, е, че то съществува. А как после това съществуване трябва да се определи по-точно - това при никое нещо, появило се в кръгозора на моите изживявания, не може да се каже моментално. Необходимо е всеки обект първо да се изследва в неговите отношения с други обекти, за да може да се установи в какъв смисъл за него е възможно да се говори като за съществуващ.
към текста >>
Онова, което от
начало
несъзнателно втъкаваме в нещата, било нещо съвсем друго в сравнение с това, което после съзнателно отново отделяме.
Тук бих искал да спомена още една широко разпространена заблуда, която господства по отношение на мисленето. Тя се състои в твърдението, че мисленето, каквото е само по себе си, не ни е дадено никъде. Мисленето, което свързва наблюденията на нашия опит и ги преплита с мрежа от понятия, съвсем не било тъждествено с онова, което ние впоследствие отново отделяме от обектите на наблюдение и го превръщаме в предмет на нашето съзерцание.
Онова, което отначало несъзнателно втъкаваме в нещата, било нещо съвсем друго в сравнение с това, което после съзнателно отново отделяме.
към текста >>
Не можем с един скок да се пренесем в
начало
то на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното.
Първоначално мисленето трябва да го разглеждаме съвсем неутрално, без връзка с някакъв мислещ субект или някакъв мислим обект. Защото в субекта и обекта ние вече имаме понятия, създадени чрез мисленето. Не подлежи на отричане, че преди да може да се разбере нещо друго, трябва да бъде разбрано мисленето. Който го отрича, той изпуща от внимание, че като човек, не представлява начална, а крайна брънка на сътворението. Ето защо за обясняване на света чрез понятия може да се изхожда не от първите във времето елементи на битието, а от онова, което ни е дадено като най-близко, като най-интимно.
Не можем с един скок да се пренесем в началото на света и оттам да наченем нашето съзерцание, а трябва да изходим от настоящия момент и да видим дали от по-късното можем да се върнем към по-ранното.
Докато геологията говореше за измислени революции, за да обясни съвременното състояние на Земята, тя вървеше пипнешком в тъмнината. Едва след като се зае да изследва какви процеси все още се разиграват на Земята и от тях направи заключение за миналото, тя стъпи на здрава почва. Докато философията приема всевъзможни принципи, като атом, движение, материя, воля, неосъзнато, тя ще виси във въздуха. Философът може да постигне целта си само ако погледне на абсолютно последното като на свое първо. А това абсолютно последно, до което е довело световното развитие, е мисленето.
към текста >>
33.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Ето защо в
начало
то на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието".
Либман, Към анализа на действителността, стр.28). Този възглед смята, че изразява нещо безусловно сигурно, нещо, което без всякакви доказателства направо се разбира. „Първата фундаментална теза, която философът трябва ясно да осъзнае, се състои в разбирането, че нашето знание първоначално не се простира върху нищо друго освен върху представите ни. Нашите представи са единственото, което непосредствено узнаваме, непосредствено изживяваме; и тъкмо защото ги узнаваме непосредствено, даже най-дълбокото съмнение не успява да ни отнеме знанието за тях. В противовес на това знанието, излизащо извън рамките на представите ни (тук навсякъде използвам този термин в най-широк смисъл, така че в него се включва всичко ставащо в психиката), не е защитено от съмнение.
Ето защо в началото на философското размишление изрично трябва да се приема като подлежащо на съмнение всяко знание, излизащо извън рамките на представите." Така Фолкелт започва книгата си за „Квантовата теория на познанието".
Онова обаче, което той представя тъй сякаш е непосредствена и саморазбираща се истина, в действителност представлява плод на мисловна операция, протичаща по следния начин: Наивният човек смята, че във вида, в който ги възприема, обектите съществуват и извън неговото съзнание. Но физиката, физиологията и психологията изглежда обаче да учат, че предпоставка за възприятията ни е нашето органично устройство, така че следователно ние не можем да знаем нищо повече от онова, което нашето органично устройство ни предава за нещата. Следователно нашите възприятия са преобразования на органичното ни устройство, а не неща сами за себе си. Скицираният тук ход на мисълта действително е характеризиран от Едуард фон Хартман като такъв, който трябва да доведе до убеждение в тезата, че пряко знание ние можем да имаме само за нашите представи (срв. книгата му „Основни проблеми на теорията на познанието", стр. 16-40).
към текста >>
Но въпросът трябва още веднъж да се подхване от самото
начало
.
Ако се спре дотук, всичко изглежда напълно наред.
Но въпросът трябва още веднъж да се подхване от самото начало.
Нали досега се занимавах с външното възприятие - нещо, за което по-рано, като наивен човек, съм имал съвсем погрешно виждане. Смятал съм, че във вида, в който го възприемам, то съществува обективно. Сега забелязвам, че с появата на моите представи то изчезва, че то представлява само едно преобразование на душевните ми състояния. Имам ли тогава изобщо право в моите разсъждения да изхождам от възприятието? Мога ли да твърдя, че то въздейства върху моята душа?
към текста >>
34.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото
начало
.
Наивното гледище за действителността не може да бъде отстоявано, ако човек не иска изкуствено да се противи на стремежа към познание. Наличието на такъв стремеж за опознаване на връзката между човек и свят показва, че това наивно гледище трябва да бъде изоставено. Ако наивното гледище даваше нещо, което може да се признае за истина, тогава този стремеж не би могъл да бъде изпитван. Ала до нещо друго, което може да се смята за истина, също не се стига, ако наивното гледище бъде изоставено, но - без това да се забелязва - при запазване на налагания от него начин на мислене. В такава грешка се изпада, когато се казва: - Аз изживявам само моите представи, а смятайки, че имам работа с реалности, аз осъзнавам само моите представи за реалности; затова трябва да приема, че едва извън кръга на моето съзнание има истински реалности, „неща сами за себе си", за които пряко не зная нищо, които по някакъв начин достигат до мен и ми въздействат така, че в мен оживява светът на моите представи.
Към дадения му свят, разсъждаващият така, само добавя мисловно един друг свят; но по отношение на този свят той всъщност би трябвало да започне мисловната си дейност от самото начало.
Защото тук непознатото „нещо само за себе си" съвсем не се мисли в неговата връзка със самостоятелната същност на човека по-иначе, отколкото познатото при наивното гледище за действителността. Объркаността, в която се изпада при критично отношение спрямо това гледище, се избягва само ако бъде забелязано, че в рамките на това, което човек чрез възприемане може да изживее вътре в себе си и вън в света, има нещо, което изобщо не може да бъде сполетяно от фатално вмъкване на представата между процеса и съзерцаващия човек. И това нещо е мисленето. Спрямо мисленето човекът може да остане на наивното гледище за действителността. Не го ли стори, това е само затуй, защото е забелязал, че по друга причина трябва да изостави това гледище, но не съзнава, че достигнатото познание е неприложимо по отношение на мисленето.
към текста >>
35.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят
начало
то си от човек, който е от плът и кръв.
Нашият живот представлява едно непрестанно люшкане между съизживяването на общият всемирен ход и нашето индивидуално битие. Колкото по-нагоре се издигаме в общата природа на мисленето, където накрая индивидуалното ни интересува единствено като пример, като илюстрация на понятието, толкова повече у нас се губи характерът на отделното същество, на съвсем определената отделна личност. Колкото по-надолу се спускаме в дълбините на личния живот и даваме воля на чувствата си редом с опита ни от външния свят, толкова повече се изолираме от всеобщото битие. Истинска индивидуалност ще бъде онзи, който с чувствата си се извиси най-далеч в сферата на идейното. Има хора, у които и най-общите идеи, появили се в ума им, продължават да носят оня особен оттенък, който еднозначно показва връзката им с техния носител.
Има други, чиито понятия ни срещат без следа от своеобразие, сякаш не водят началото си от човек, който е от плът и кръв.
към текста >>
36.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично
начало
.
Общи и индивидуални понятия (представи) стават мотиви на волята поради това, че те въздействат върху човешкия индивид и го подбуждат към действия в някаква насока. Но едно и също понятие, респ. една и съща представа въздейства различно на различните индивиди. Те подбуждат различните хора към различни действия. Следователно волята е резултат не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека.
Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично начало.
Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното начало на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик.
към текста >>
Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното
начало
на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик.
Но едно и също понятие, респ. една и съща представа въздейства различно на различните индивиди. Те подбуждат различните хора към различни действия. Следователно волята е резултат не само от понятието или представата, но и от индивидуалната предразположеност на човека. Тази индивидуална предразположеност ще наречем - в това отношение Едуард фон Хартман може да бъде следван – характерологично начало.
Начинът, по който понятието и представата въздействат на характерологичното начало на човека, придава на живота му определен морален или етичен облик.
към текста >>
Характерологичното
начало
се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание.
Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание.
Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености. От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не.
към текста >>
Характерологичното ми
начало
се определя най-вече от моя емоционален живот.
Характерологичното начало се формира от повече или по-малко трайното жизнено съдържание на нашия субект, тоест от нашето представно и емоционално съдържание. Дали една представа, която в момента се появява у мен, подбужда към един волев акт зависи от това, как тя се отнася към останалото ми представно съдържа ние, а също така към моите емоционални особености. От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда.
Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот.
Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично
начало
ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
От своя страна моето представно съдържание е обусловено от съвкупността от онези понятия, които в течение на индивидуалния ми живот са влезли в допир с възприятия, тоест станали са представи. Тази съвкупност пък зависи от по-голямата или по-малката ми интуитивна способност и от обхвата на моите наблюдения, сиреч от субективния и обективния фактор на опита, от вътрешната определеност и от жизнената среда. Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт.
Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел.
Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия. Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично
начало
, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
Характерологичното ми начало се определя най-вече от моя емоционален живот. Дали от дадена представа или понятие изпитвам чувство на радост или болка - от това ще зависи дали ще ги превърна в мотив на моите действия или не. Това са елементите, които подлежат на съблюдаване при един волев акт. Непосредствената моментна представа или понятието, които стават мотив, определят целта, замисъла на моя волеви акт; моето характерологично начало ме мотивира да насоча дейността си към тази цел. Представата за една разходка през следващия половин час определя целта на моите действия.
Но тази представа бива издигана в мотив на волята само тогава, когато попадна на подходящо характерологично начало, тоест когато чрез досегашния ми живот у мен са се формирали примерно представи за целесъобразността на разхождането, за ценността на здравето, а освен това - когато с представата за разходка у мен се свързва чувството на удоволствие.
към текста >>
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично
начало
така, че да се постигне един волеви акт.
Следователно ние трябва да различаваме между: 1) възможните субективни начала, които способстват превръщането на определени представи и понятия в мотиви, и 2) възможните представи и понятия, които са в състояние да повлияят на моето характерологично начало така, че да се постигне един волеви акт.
Първите представляват движещите сили, а вторите - целите на нравствеността.
към текста >>
Този вид мотивиране на волята, който по
начало
е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива.
Първата степен на индивидуалния живот е възприемането, и то сетивното възприемане. Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт.
Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива.
След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично
начало
.
Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус.
Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
На тях тези представи им се явяват като определящи образци при всички по-късни решения, те стават съставки на тяхното характерологично
начало
.
Третата степен на живота вече е мисленето и представянето. Чрез чисто размишление една представа или едно понятие може да стане мотив за действие. Представи стават мотиви поради това, че в живота си ние постоянно свързваме някои цели на волята с възприятия, които непрестанно се повтарят в повече или по-малко модифицирана форма. Ето защо в съзнанието на хора, на които не липсва известен опит, при определени възприятия винаги изникват и представите за действия, които те са извършвали или са виждали да бъдат извършвани в аналогичен случай.
На тях тези представи им се явяват като определящи образци при всички по-късни решения, те стават съставки на тяхното характерологично начало.
Означената по този начин движеща сила на волята можем да наречем практически опит. Постепенно практическият опит преминава в чисто тактични действия. Това става тогава, когато в съзнанието ни определени типични образи на действия са се свързали с представи за някои положения в живота така тясно, че в дадения случай ние - прескачайки всяко основаващо се на опита размишление - след възприятието преминаваме направо към волята.
към текста >>
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното
начало
в тесния смисъл на думата.
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на думата.
Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята интуиция. Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като начало или не.
към текста >>
Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като
начало
или не.
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на думата. Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята интуиция.
Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като начало или не.
към текста >>
До реален волев акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното
начало
.
До реален волев акт се стига само тогава, когато под формата на понятие или представа, един моментен подтик към действие окаже въздействие върху характерологичното начало.
Тогава един такъв подтик се превръща в мотив на волята.
към текста >>
На характерологичното ми
начало
може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство.
Мотивите на нравствеността са представи и понятия. Има етици, които и в чувството виждат мотив за нравствеността; те твърдят например, че цел на нравствените действия било постигането на максимално количество удоволствие в действащия индивид. Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие.
На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство.
Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието.
към текста >>
Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по
начало
такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
Както максимата за всеобщото благо, така и тази за културния напредък се основават на представата, тоест на връзката, която се придава на съдържанието на нравствените идеи за определени изживявания (възприятия).
Но висшият мислим нравствен принцип е този, който не съдържа по начало такава връзка, а произтича от извора на чистата интуиция и едва подир туй търси връзката с възприятието (с живота).
Тук определянето на това, какво да се желае, изхожда от по-друга инстанция в сравнение с предходните случаи. Който се придържа към нравствения принцип за всеобщото благо, той при всички свои действия първо ще се запита какво допринасят идеалите му за това всеобщо благо. Точно така ще постъпи и привърженикът на нравствения принцип за културния напредък. Има обаче един по-висш принцип, който в отделния случай не изхожда от определена единична нравствена цел, а отдава определено значение на всички нравствени максими и винаги пита дали в съответния случай по-важен е единият или другият морален принцип.
към текста >>
Като висша сред степените на характерологичното
начало
ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум.
Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум.
Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция. При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип. Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание.
към текста >>
При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично
начало
, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип.
Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум. Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция.
При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип.
Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание.
към текста >>
37.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
За несвободния дух това междинно звено по
начало
е дадено.
Понятието ще трябва да се осъществи в един конкретен отделен процес. Самото понятие не ще може да съдържа този отделен случай. Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, например понятието за лъв към един отделен лъв. Междинно звено между понятието и възприятието е представата (срв. стр.99 и сл.).
За несвободния дух това междинно звено по начало е дадено.
В съзнанието му мотивите по начало съществуват като представи. Ако иска да извърши нещо, той го прави така, както го е видял или както му е заповядано за отделния случай. Поради това авторитетът действа най-добре чрез примери, тоест чрез предаване на точно определени отделни действия в съзнанието на несвободния дух. Християнинът действа не толкова според учението, колкото по образец на Спасителя. Правилата имат по-малко значение за положителните действия, отколкото не извършването на определени деяния.
към текста >>
В съзнанието му мотивите по
начало
съществуват като представи.
Самото понятие не ще може да съдържа този отделен случай. Към него то ще може да се отнася по същия начин, както едно понятие се отнася изобщо към дадено възприятие, например понятието за лъв към един отделен лъв. Междинно звено между понятието и възприятието е представата (срв. стр.99 и сл.). За несвободния дух това междинно звено по начало е дадено.
В съзнанието му мотивите по начало съществуват като представи.
Ако иска да извърши нещо, той го прави така, както го е видял или както му е заповядано за отделния случай. Поради това авторитетът действа най-добре чрез примери, тоест чрез предаване на точно определени отделни действия в съзнанието на несвободния дух. Християнинът действа не толкова според учението, колкото по образец на Спасителя. Правилата имат по-малко значение за положителните действия, отколкото не извършването на определени деяния. Законите приемат форма на всеобщи понятия само тогава, когато забраняват действия, но не и когато повеляват извършването им.
към текста >>
Той не може да приключи естествения път на развитие до маймуната и да припише на човека „свръхестествен" произход; редом с издирването на естествените предци на човека той е длъжен да търси и
начало
то на духа в самата природа; при органичните дейности на човека той също не може да спре и да приеме само тях за естествени, а трябва да разглежда и нравствено-свободния живот като духовно продължение на органичния.
Който по тесногръд начин априорно отнася понятието естествен към една своеволно ограничена област, той лесно може да стигне дотам, че в него да не намери място за свободното индивидуално действие. Последователно процедиращият еволюционист не може да изпадне в такова тесногърдие.
Той не може да приключи естествения път на развитие до маймуната и да припише на човека „свръхестествен" произход; редом с издирването на естествените предци на човека той е длъжен да търси и началото на духа в самата природа; при органичните дейности на човека той също не може да спре и да приеме само тях за естествени, а трябва да разглежда и нравствено-свободния живот като духовно продължение на органичния.
към текста >>
38.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
За да не събудим подозрение, че в
начало
то на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие. Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието.
За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
към текста >>
Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което по
начало
е чуждо на човека.
Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения. Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му. Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то.
Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека.
Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
39.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
При философското разглеждане на света обаче се появяват проблеми, които водят
начало
то си по-скоро от някои предразсъдъци у мислителите, отколкото от естествения ход на всяко човешко мислене като такова.
Възражения, отправени ми от страна на философите веднага след появата на тази книга, ми дават повод в това ново издание да добавя следното кратко разяснение. Не е трудно да си представя, че има читатели, които проявяват интерес към останалото съдържание на тази книга, но на които изложеното по-долу ще се стори излишна и недостижима плетеница от абстрактни понятия. В такъв случай може и да не го четат.
При философското разглеждане на света обаче се появяват проблеми, които водят началото си по-скоро от някои предразсъдъци у мислителите, отколкото от естествения ход на всяко човешко мислене като такова.
Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яснота относно същността на човека и неговата връзка със света. А долуизложеното представлява главно проблем, за чието третиране някои философи настояват, когато става дума за описаните в тази книга неща, тъй като чрез своите представи тези философи са си създали известни трудности, които по принцип не съществуват. Когато такива проблеми биват изцяло подминавани, някои лица незабавно имат готовност да упрекват в дилетантство и прочее. Така се създава мнението, като че ли авторът на едно изложение от рода на това в настоящата книга не е запознат с възгледи, останали необсъдени в самата книга.
към текста >>
40.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
В
начало
то си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки.
В началото си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки.
Но от средата на сухите понятия, читателят бива отвеждан и към конкретния живот. Аз изцяло поддържам мнението, че човек трябва да се издигне до етерното царство на понятията, ако иска да изживее всички страни на битието. Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най-големите сладости на живота. Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания. Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
към текста >>
41.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той търси някакво ръководно
начало
за съдбата си.
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят.
Той търси някакво ръководно начало за съдбата си.
Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да даде на живота ми правило, което не зависи от мен и от моята воля, тъй говори духът на това ниво.
към текста >>
Така че от самото
начало
не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал. Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9)
към текста >>
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние по
начало
сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
Обяснението е дадено в стремежа на човешкия интелект към власт. Въпросът изобщо не е дали са възможни преценки и мисли за явленията. Въпросът е дали има нужда човешкият интелект от такива преценки. И понеже има нужда, затова той ги прилага, а не защото те са възможни. Разчита се на това „да се разбере, че към целта за опазване на същества от нашия вид такива преценки наистина трябва да бъдат приети, въпреки че те, разбира се, биха могли да бъдат погрешни преценки!
“ („Отвъд доброто и злото“, § II) „Ние поначало сме склонни да твърдим, че най-погрешните преценки... са ни най-необходими, че не може да се живее без вяра в логически фикции, без измерване на реалността с чисто измисления свят на безусловността, без постоянно фалшифициране на света чрез броя; че отказът от погрешни преценки би бил отказ от живота, отрицание на живота.“ („Отвъд доброто и злото“, § 4) На когото това изказване се струва парадоксално, нека си спомни колко плодотворно е приложението на геометрията към реалността, въпреки че никъде в света няма истински геометрично правилни линии, повърхности и др.
към текста >>
В
начало
то на писателския си път Ницше се заблуждава относно това, което инстинктите му желаят от изкуството.
В началото на писателския си път Ницше се заблуждава относно това, което инстинктите му желаят от изкуството.
Ето защо тогава той е бил привърженик на Вагнер. Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си.
към текста >>
И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото
начало
е създал сам.
Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите. Ако приемем също, че те са само по-висша форма на сетивните инстинкти, така се проявяват по един особен начин в битието на човека. Това се показва във факта, че човек може да върши неща, които не се обясняват непосредствено със сетивни инстинкти, а с онези подбуди, които се означават като по-висши форми на инстинкта. Човек създава подбуди за своята дейност, които не са следствие от сетивните му импулси, а само от съзнателното мислене. Той си поставя лични цели, но си ги поставя със съзнание.
И това е голямата разлика, а именно дали той следва един несъзнателно възникнал и по-късно приет в съзнанието инстинкт, или една мисъл, която от самото начало е създал сам.
Да се храня, защото инстинктът ми за прехрана ме подтиква, е нещо съществено различно от решаването на математическа задача. Мисловното обхващане на световните явления представлява особена форма на общата способност за възприятие. То се различава от простото сетивно възприятие. За човека по-висшите форми на развитие са също толкова естествени, колкото и по-нисшите. Ако двете не са в съзвучие, тогава той е осъден на несвобода.
към текста >>
42.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в
начало
то на своя писателски път.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер. В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>
В
начало
то се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>
43.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото
начало
.
Той самият става произведение на изкуството. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля. В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух. Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри.
Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото начало.
В античната драма се създава аполоново отражение на дионисиево възбудения човек.
към текста >>
(в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което от
начало
хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
„Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г.
(в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация. Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно.
към текста >>
44.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително
начало
, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>
Това е дошло по-късно, не е било от самото
начало
там.
Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“. Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено.
Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там.
И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие!
към текста >>
45.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Начало
на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Начало
на боледуването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
46.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Една нова цел е
начало
то на един нов път.
Когато Таулер се намираше на своя връх, тогава в центъра на неговия мисловен живот възникна въпросът: Как може човек да унищожи, да победи в себе си своето отделно съществуване, за да живее според смисъла на всемирния живот? Който се намира в това положение, за него чувствата спрямо всемирното Същество се събират в едно: Страхопочитание пред това всемирно същество, което е неизчерпаемо, безгранично. Той си казва: Каквато и степен да си достигнал, съществуват още по-високи перспективи, още по-възвишени възможности. Колкото определена и ясно е за него посоката, в която трябва да движи своите стъпки, толкова ядно му е също, че никога не може да говори за една цел.
Една нова цел е началото на един нов път.
Чрез такава нова цел човекът е постигнал една степен на развитието; самото развитие се движи в неизмерното. И какво ще постигне на една следваща степен, той никога не знае това в настоящата степен. Не съществува едно познание на последната цел; съществува само доверие в пътя, в развитието. За всичко, което човекът е достигнал вече, съществува едно познание. То се състои в проникването на един вече съществуващ предмет чрез силите на нашия дух.
към текста >>
Човек не трябва само да съзерцава ретроспективно извършеното вече развитие, нито пък да счита, че образът, който си е съставил в своя дух за това развитие впоследствие, е най-висшето; но неговият поглед трябва да вижда напред несътвореното; неговото познание трябва да бъде
начало
на едно ново съдържание, а не един завършек на стоящото пред него съдържание на развитието.
Тогава за това естествено по знание се говори така, като че то е най-висшето, еднакво с действието на Всемирното същество. Но то не е това, защото не е добито в един живот, който да е пристъпил към това познание като един преобразен, като един новороден живот. Това, което добиваме само като естествен човек, то остава само естествено, даже и когато след това изказваме основния принцип на висшето познание в думи. Преобразяването трябва да се извърши изхождайки от самата природа. Природата, която живеейки се е развила до определена степен, трябва да бъде развита по-нататък чрез живота; чрез това по-нататъшно развитие трябва да се роди нещо ново.
Човек не трябва само да съзерцава ретроспективно извършеното вече развитие, нито пък да счита, че образът, който си е съставил в своя дух за това развитие впоследствие, е най-висшето; но неговият поглед трябва да вижда напред несътвореното; неговото познание трябва да бъде начало на едно ново съдържание, а не един завършек на стоящото пред него съдържание на развитието.
Природата преминава от червея към млекопитаещото животно, от млекопитаещото към човека не чрез процес на понятия, а чрез един действителен процес. Човекът трябва само да повтори този процес духом. Духовното повторение е началото на едно ново действително развитие, но което е една духовна действителност. Тогава човекът не само познава това, което природата е произвела; той продължава природата; той превръща своето познание в живо действие. Той ражда в себе си духа; и от там този дух върви напред от степен на степен на развитие, както природата напредва.
към текста >>
Духовното повторение е
начало
то на едно ново действително развитие, но което е една духовна действителност.
Преобразяването трябва да се извърши изхождайки от самата природа. Природата, която живеейки се е развила до определена степен, трябва да бъде развита по-нататък чрез живота; чрез това по-нататъшно развитие трябва да се роди нещо ново. Човек не трябва само да съзерцава ретроспективно извършеното вече развитие, нито пък да счита, че образът, който си е съставил в своя дух за това развитие впоследствие, е най-висшето; но неговият поглед трябва да вижда напред несътвореното; неговото познание трябва да бъде начало на едно ново съдържание, а не един завършек на стоящото пред него съдържание на развитието. Природата преминава от червея към млекопитаещото животно, от млекопитаещото към човека не чрез процес на понятия, а чрез един действителен процес. Човекът трябва само да повтори този процес духом.
Духовното повторение е началото на едно ново действително развитие, но което е една духовна действителност.
Тогава човекът не само познава това, което природата е произвела; той продължава природата; той превръща своето познание в живо действие. Той ражда в себе си духа; и от там този дух върви напред от степен на степен на развитие, както природата напредва. Духът започва един природен процес на по-висша степен. Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо. Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък.
към текста >>
Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която от
начало
е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето.
В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог.
Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето.
Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух.
към текста >>
Човек, който не иска да опише същността на живота чрез съзерцание, а да покаже
начало
то на едно ново направление на развитието чрез живия дух.
"Франкфуртиецът" не иска да говори като изолиран човек; той иска да остави Бог да говори. Естествено той знае, че все пак може да стори това само като отделна, особена личност; но той е "приятел на Бога", т.е.
Човек, който не иска да опише същността на живота чрез съзерцание, а да покаже началото на едно ново направление на развитието чрез живия дух.
Обясненията в книгата са различни указания, как се стига до този път. Постоянно се възвръща към основната мисъл: човек трябва да изхвърли от себе си всичко, което е свързано с онзи възглед, който го прави да се яви като отделна, особена личност. Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието. Човек трябва да унищожи в себе си това, което се явява като отделеност, като особеност: Тогава отделният живот престава да съществува; в нас прониква всемирният живот. Ние не можем да завладеем този всемирен живот, като го привличаме към нас.
към текста >>
47.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво
начало
.
Именно по въпроса, който тук разглеждаме, Николай от Куза има много сполучливи мисли. Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране.
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало.
Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>
Науката отдалечава от
начало
човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота.
Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката.
Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота.
При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят. Той е едно същество като другите същества, включен в потока на природните действия. Знанието го отделя, откъсва го от това цяло. Той създава в себе си един духовен живот. Станал е по-богат: Но богатството е един товар, който той трудно носи.
към текста >>
Защото от
начало
той тежи само на него.
При едно такова поведение в живота човек чувства смътно своята връзка с цялостния свят. Той е едно същество като другите същества, включен в потока на природните действия. Знанието го отделя, откъсва го от това цяло. Той създава в себе си един духовен живот. Станал е по-богат: Но богатството е един товар, който той трудно носи.
Защото отначало той тежи само на него.
Сега трябва чрез собствените сили да намери отново пътя обратно към природата. Сега той трябва да познае, че сам трябва вече да включи, да внесе своето богатство в потока на мировите действия, както по-рано самата природа включваше неговата бедност в себе си. Тук най-злите демони дебнат човека. Неговата сила лесно може да бъде парализирана. Вместо сам да извърши присъединяването с природата, при едно такова парализиране той ще прибегне до едно идващо отвън откровение, което отново го спасява от неговата самотност, което отново връща знанието чувствано от него като товар в първичното лоно на съществуването, в Бога.
към текста >>
48.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че от
начало
тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург. Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности. Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света. У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание.
Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
"Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото. Не съществува нищо духовно, което да може да се яви като нещо духовно в моите очи. По този път аз не трябва да търся духа в природата. Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
към текста >>
"Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно
начало
.
Парацелзий характеризира самия себе си, като записва пред своя портрет: "Слуга на друг не бива да бъде никой, който може да остане сам за себе си." Цялото негово становище към познанието се съдържа в тези думи. Той навсякъде иска да стигне до основите на природознанието, за да се издигне чрез собствената сила до най-висшите области на познанието. Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата.
"Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало.
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
към текста >>
От
начало
пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения. От такова чувство за него се оформява загадката на човека. Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий.
Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата.
Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек. Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество. Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка. И ако това е едно противоречие, тогава човекът трябва да бъде наречен една станало живо противоречие. Човекът е светът по свой собствен начин.
към текста >>
Той вижда себе си от
начало
свързан само с този организъм.
Това, което позволява на човека да вижда така своето отношение към света, е неговият дух. Този дух се явява свързан с едно отделно същество, с един отделен организъм. По своята цяла същност този организъм принадлежи на великия поток на вселената. Той е член на този поток, и този член, тази част е във взаимоотношения със всички други части. Но духът изглежда като един резултат на този отделен организъм.
Той вижда себе си отначало свързан само с този организъм.
Той откъсва този организъм от почвата-майка, от която е израснал. Така за Парацелзий в природната основа на битието се крие една дълбока връзка между човека и цялата вселена, която се скрива чрез съществуването на духа. Духът, който ни води до висшето познание, като ни доставя знанието, и прави това знание да се новороди на по-висока степен, има първо за нас хората като последствие, че ни скрива нашата собствена връзка с Цялото. Така за Парацелзий човешката природа се разделя първо но три члена: нашата сетивно-телесна природа, нашият организъм, който ни се явява като едно природно същество между други природни същества и е точно такъв, както и другите природни същества; нашата скрита природа, която е едно звено във веригата на целия свят, която следователно не е затворена вътре в нашия организъм, а изпраща и приема силови действия от цялата вселена; и най-висшата природа на човека; нашият дух, който се проявява само по духовен начин. Парацелзий нарича първия член на човешката природа елементарно тяло; вторият член той нарича етерно-небесно или "астрално тяло", а третия член душа.
към текста >>
"По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото
начало
в човека.
Плътта от Адама е груба плът, защото тя е земна и не е нищо друго освен плът, която може да бъде вързана и хващана както дърво и камък. Другата плът не е от Адама, тя е една тънка плът и не може да бъде връзвана и хващана, защото не е направена от пръст." Що е плътта, която е от Адама? Тя е всичко онова, което човекът е приел чрез своето естествено развитие, следователно, която той е наследил. Към това се прибавя и онова, което човекът е добил в общението с окръжаващия свят в течение на времената. Съвременните естественонаучни представи за наследените и добити чрез приспособяване качества се отделят от цитираните мисли на Парацелзий.
"По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото начало в човека.
Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът". Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът". Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама". Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век. Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека.
към текста >>
Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото
начало
." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа.
Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът". Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът". Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама". Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век. Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека.
Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа.
На самата природа се предоставя да обясни своите творения; а духът може да се вглъби в себе се там, където той единствено може да бъде намерен, във вътрешността на човека.
към текста >>
49.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за
начало
то на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ.
Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам.
На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц.
към текста >>
"Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето
начало
всичко.
Ето защо напълно в смисъла на Яков Бьоме е, да виждаме Добро и Зло във всяко нещо и във всеки процес на света; но съвсем не е в неговия смисъл да търсим първичното същество направо в едно смесване на доброто и злото. Първичното същество трябваше да погълне Злото; но злото не е съставна част на първичното същество. Яков Бьоме търси Първопричината на света; Но самият свят е произлязъл чрез първопричината от небитието.
"Външният свят не е Бог и във вечността не ще бъде наречен Бог, а той е само една същност, в която Бог се изявява..... Когато се казва: Бог е всичко, Бог е небето и земята, а също и външния свят, това е истината; защото от него и в него води своето начало всичко.
Но що мога да направя аз с такова говорене, което не е никаква религия? "
към текста >>
50.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и
начало
то на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год. Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век.
Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство".
към текста >>
Плайд в предговора на своята книга „Копнеж по
начало
то" (оригиналното заглавие е „Тhe Quest", Чикаго, 1969).
„Познанието за истински пълноценния живот е най-дълбоко свързано с разкриването на Святото", твърди научният изследовател на религиите М.
Плайд в предговора на своята книга „Копнеж по началото" (оригиналното заглавие е „Тhe Quest", Чикаго, 1969).
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното. Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време.
към текста >>
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за
Начало
то онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното.
„Познанието за истински пълноценния живот е най-дълбоко свързано с разкриването на Святото", твърди научният изследовател на религиите М. Плайд в предговора на своята книга „Копнеж по началото" (оригиналното заглавие е „Тhe Quest", Чикаго, 1969).
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното.
Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време. Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
към текста >>
Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието
начало
е много преди явяването на Христос на Земята.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди. Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища.
Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята.
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда. „Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
към текста >>
51.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От
начало
той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи.
Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват. Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина.
към текста >>
И тогава човек знае, че от
начало
е виждал една по-низша действителност.
И тогава човек знае, че отначало е виждал една по-низша действителност.
Сега вижда същото, но потопено в нещо по-висше, в Духа. Става дума, дали сега той чувства това, което вижда. Който стои с живи чувства и усещания само пред сетивния свят, той счита висшия свят само като един мираж, като един „чист" образ на фантазията.
към текста >>
52.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса
начало
."
Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин.
С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
към текста >>
Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха
начало
то в математиката и като
начало
на всички неща.
Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата.
Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>
Така както в математиката по
начало
числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>
53.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Още в
начало
то на този диалог става дума за едно „посвещение".
Особено „Тимей" е онова съчинение на Платон, което ни разкрива мистерийния характер на Платоновия мироглед.
Още в началото на този диалог става дума за едно „посвещение".
Един египетски жрец „посвещава" Солон в еволюцията на света и показва как в получените по предание митове са изразени образно вечните истини. „Станали са множество и много видове унищожения на човеците (така учи египетският жрец Солон), а ще станат такива и в бъдеше; но най-големите: Чрез огъня и водата; по-малките: Чрез безброй други причини. Защото това, което се разказва и при вас, че някога Фаетон, син на Хелиос, се качил на колесницата на своя баща и понеже не умеел да кара по пътя на своя баща, изгорил всичко по Земята и сам бил ударен от светкавица. Това наистина звучи като приказка, но истината е, че движението на съседните на Земята небесни тела се изменило и предизвикало унищожаването на всичко, намиращо се по Земята чрез много огън, а такива изменения стават след изтичането на определени дълги периоди от време."
към текста >>
54.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което по
начало
се мисли за тях.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете. Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач.
към текста >>
Освен това, самият поет казва в
начало
то на поемата, че всичко се свежда до търсенето на душата:
Към това се прибавя и фактът, че в Одисеята не се говори така, както изисква едно външно описание на събитията. Героят извършва своите пътувания на приказни кораби. Действителните географски разстояния се изменят по най-произволен начин. Тук не може да става и дума за сетивно-действителното. Сетивно-действителните събития се разказват само за да илюстрират едно духовно развитие.
Освен това, самият поет казва в началото на поемата, че всичко се свежда до търсенето на душата:
към текста >>
Това са образите на низшата фантазия, които преследват от
начало
този, който се е освободил от сетивното.
Одисей трябва да я победи. Тогава той може да слезе в долния свят. Той става мист. Сега той е изложен на опасността, на която е изложен мистът при възлизането от низшите към висшите степени на посвещението. Той пристига при Сирените, които примамват към смъртта минаващия покрай тях чрез сладки магически звуци.
Това са образите на низшата фантазия, които преследват отначало този, който се е освободил от сетивното.
Той се домогва до продуктивния Дух, не и до посветения Дух. Той преследва призраци, от чиято власт трябва да се освободи.
към текста >>
От
начало
в неговия дом не го очаква нищо добро.
Още преди връщането си в своето отечество, Одисей стига до острова на феакийците. Тук той намира добър прием. Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит. Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото.
Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро.
Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно. Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня. Кандидатите трябва да бъдат победени от Одисей, за да може той отново спокойно да се събере със своята съпруга.
към текста >>
55.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От
начало
тази душа е преходна.
Истинският Озирис е в човешката душа.
Отначало тази душа е преходна.
Но преходното е предопределено да роди Вечното. Ето защо човек трябва да се разглежда като гробница на Озирис. Низшата природа (Тифон) е убила в него висшата. Любовта в неговата душа (Изис, Изида) трябва да се грижи за частите на умъртвения Озирис и тогава се ражда висшата природа, вечната душа (Хорус), която може да достигне състоянието Озирис. Човек, който се стреми към най-висшия живот, трябва микрокосмично да повтори в себе си макрокосмичния миров процес на Озирис.
към текста >>
За тях се казва: „В
начало
то бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа. С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот.
За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
към текста >>
„Това, което е било от
начало
, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
„Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан.
И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
56.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Йоан започва с изречението: „В
начало
то бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава.
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>
Който слага в
начало
то на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл.
Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл.
Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с умствени усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената. Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи? Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света. Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух.
към текста >>
Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в пра
начало
то на света.
Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл. Ако човек иска да се доближи до този смисъл само с умствени усилия или с други средства, които остават на повърхността на нещата, ще прилича на този, който смята, че Отело „действително" е убил Дездемона на сцената. Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи?
Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света.
Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух. Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл. Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл.
към текста >>
Той е Вечното, което е било в
начало
то.
Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът".
Той е Вечното, което е било в началото.
Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога.
към текста >>
57.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Макар и от
начало
само да напипват в тъмнината, може би един ден светлината ще дойде до тях.
У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето. Сега вече не трябва да бъде въвеждан в храма на Мистериите този или онзи, но Словото трябва да бъде отправено към всички и тогава едни могат да го чуят по-слабо, други по-силно. От Демона, от Ангела, който живее в гърдите на всеки човек, зависи той да реши до каква степен трябва да бъде посветен. Цялото човечество е храм на Мистерията. Вечното блаженство трябва да стане достояние не само на онези, които виждат процесите, свидетелствуващи за Вечното, но „Блажени са, които не виждат, и въпреки това вярват".
Макар и отначало само да напипват в тъмнината, може би един ден светлината ще дойде до тях.
Никому не трябва да бъде отказано нещо; пътят трябва да стои отворен за всеки.
към текста >>
58.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Вярно е, че е писано: „В
начало
Бог създаде небето и земята.
Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята.
И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
към текста >>
Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана от
начало
, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана от
начало
, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството.
Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
към текста >>
„В
начало
то бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците.
Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа.
„В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците.
Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците. Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи. Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло. Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес.
към текста >>
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в
начало
то на християнството.
Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
59.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
В
начало
то представите на Августин се придържат само към сетивно- преходното.
В началото представите на Августин се придържат само към сетивно- преходното.
Той може да си представи духовното само в сетивни образи. Когато се издига над тази степен, той чувствува това като едно освобождение. Той го описва в своите „Изповеди": „Когато исках да си представя Бога, аз можех да сторя това само под формата на огромни маси тела и мислех, че извън тях нищо друго не съществува. Това беше главната и почти единствената причина за грешката, която не можех да избягна." С това той загатва до какво трябва да стигне човек, който търси истинския живот в Духа. Има мислители и те не са малко които твърдят, че човек изобщо не може да стигне до едно чисто мислене, свободно от всякаква сетивна субстанция.
към текста >>
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в
начало
то на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя.
Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано. За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите.
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя.
Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие.
към текста >>
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в
начало
то.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно.
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото.
Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение. Разум и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго.
към текста >>
60.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Ето защо си позволих да поставя "Предговора към третото издание" в
начало
то на книгата.
Както всеки път, когато се налага ново издание на тази книга, аз отново прегледах внимателно нейното съдържание. За новото проучване бих се изказал по сходен начин, както направих това в третото издание.
Ето защо си позволих да поставя "Предговора към третото издание" в началото на книгата.
Този път, в новото издание, се погрижих да внеса по-голяма яснота и повече подробности в изложението. Съзнавам, че още твърде много трябва да се прави в тази посока. Естествено в образите на духовния свят се намира това, което дава съответствуващият израз и съдържателните думи, които трябва да покажат даден факт и да изложат едно преживяване, зависещо от напредъка на душата в този свят. Когато "дойде времето", изразът се открива от само себе си, а когато, след това, правим усилия да го намерим, той остава скрит. Вярвам, че на повечето места в това издание, а именно по отношение на важните детайли в познанието на духовния свят, съм осъществил важен напредък.
към текста >>
61.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Присъщо на природата на човека е да пита за
начало
то и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука.
Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога.
Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание. Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси. В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>
62.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в
начало
то на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
63.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин
начало
то на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му съдба зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят.
Следните думи на Гьоте показват по един хубав начин началото на един от пътищата, по който стигаме до естеството на човека: "Щом като човек започне да осъзнава предметите, които го заобикалят, той започва да ги разглежда по отношение на себе си; и с право, защото цялата му съдба зависи от това, дали те ще му допаднат или не, от привлекателността, която той намира в тези предмети или отвращението, което те му вдъхват, от това дали те ще му донесат някаква полза или ще му навредят.
Този напълно естествен начин да се разглеждат и оценяват нещата, изглежда да е толкова лесен, колкото и необходим, но човекът е проявил тук хиляди грешки, които често го засрамват и огорчават. Една далеч по-трудна работа предприемат тези, които със своето живо увлечение към познанието се стремят да наблюдават нещата в природата сами по себе си и в техните отношения едно към друго; защото те скоро забелязват липсата на мярката, която им би дошла на помощ, когато те, като човешки същества разглеждат нещата по отношение на самите себе си. Липсва им мярката, представена от благоприятното или неблагоприятното впечатление, от привлекателността или отвращението, от ползата или вредата, които нещата им причиняваха. Те трябва напълно да се отрекат от тази мярка, те трябва да разглеждат нещата с безразличието на сякаш божествени същества, така както тези неща са сами по себе си, а не както им се харесват. Така истинският ботаник не трябва да засяга нито красотата, нито полезността на растенията, той трябва да изследва тяхното устройство и отношението им към останалия растителен свят; и както всички те са извикани на живот и огрени от слънцето, така и той трябва да ги наблюдава и обхване със същия спокоен поглед, като взема мярката и данните за това познание не от себе си, а от кръга на нещата, които наблюдава"
към текста >>
64.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното
начало
.
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг. Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея.
Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало.
Тя свързва с него своето собствено съществувание. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртно. Това, което се събужда като вечно начало в душата, ще нарека съзнаваща душа
към текста >>
Това, което се събужда като вечно
начало
в душата, ще нарека съзнаваща душа
Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея. Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало. Тя свързва с него своето собствено съществувание. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртно.
Това, което се събужда като вечно начало в душата, ще нарека съзнаваща душа
към текста >>
И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното
начало
в нея.
Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства. Онази област от душата, в която живее тази истина, аз наричам съзнаваща душа. Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнаваща душа. И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява.
И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното начало в нея.
към текста >>
За тези, които могат да "съзерцават" душата, сиянието на една душа, в която живее вечното
начало
, е толкова действително, колкото и светлината на един пламък за физическото око.
За тези, които могат да "съзерцават" душата, сиянието на една душа, в която живее вечното начало, е толкова действително, колкото и светлината на един пламък за физическото око.
За "ясновидеца", физическият човек е само част от целия човек. Тялото съществува като най-грубо образование, което се прониква от другите части на душата. Като една жизнена форма, етерното тяло изпълва физическото тяло; от всички страни над етерното тяло се разполага душевното тяло /астралната форма/. От друга страна, високо над него се разполагат Сетивната Душа, а над нея и Разсъдъчната Душа, която се разширява толкова по-мощно, колкото повече се изпълва с истината и доброто.
към текста >>
65.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Това, което е собствено човекът, води
начало
то си едва оттам, където той е неродово или видово същество, а индивидуалност.
Ако човекът би бил просто представител на един вид, той не би имал собствена биография. Един лъв, един гълъб представляват интерес, доколкото те принадлежат на вида "лъв" или този на "гълъба". Ние стигаме до познанието на едно отделно животно, просто ако опишем неговия вид. Няма значение дали имаме работа с бащата, сина или чичото. Това, което е интересно при тях, е общо за всички.
Това, което е собствено човекът, води началото си едва оттам, където той е неродово или видово същество, а индивидуалност.
Аз изобщо няма да разбира същността на г-н Шулце от малкото градче, ако опиша баща му или сина му. За тази цел трябва да познавам собствената му биография. Който размишлява за същността на биографията ще открие, че в духовно отношение всеки човек е за себе си един вид.
към текста >>
66.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
По
начало
, в нашата епоха е доста трудно да се говори за висшите светове, понеже нейното величие се състои преди всичко в опознаването и завладяването на материалния свят.
По начало, в нашата епоха е доста трудно да се говори за висшите светове, понеже нейното величие се състои преди всичко в опознаването и завладяването на материалния свят.
Дори нашите думи са получили своята форма и значение най-вече във връзка с този свят. Но човек трябва да си служи тъкмо с тези употребяеми думи, за да достигне до нещо познато. Тези, които се доверяват само на външните сетива бързо стигат до пълно неразбиране на нещата.
към текста >>
От
начало
, например, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност.
Когато човек за първи път проглежда в душевния свят, той се обърква поради големите различия от физическия свят. Но това се получава и при отварянето на едно физическо сетиво, което до този момент не е функционирало. Сляпороденият, който е вече опериран, трябва да се научи първо да се ориентира в света, който досега е познавал само с опипване.
Отначало, например, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност.
Само постепенно той схваща тяхната дълбочина, перспектива и пр.
към текста >>
67.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
От
начало
горещо, то постепенно угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание.
Незадоволените желания, които и остават от физическия живот, образуват допирната точка. Симпатията на тези души се простира само до елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-силна. Цялото им желание насочено към физическите наслади, които не могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание. Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно.
Отначало горещо, то постепенно угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание.
По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии. След смъртта, в "пречистващия огън", това страдание се явява без никакво було.
към текста >>
68.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Нека от самото
начало
изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.
(Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл). Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол. Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
69.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Религиозният живот на човека също води своето
начало
от това отражение.
То намира израз във всяка форма на обожание, което човекът изпитва към единството и хармонията на света.
Религиозният живот на човека също води своето начало от това отражение.
Той проумява, че великият смисъл на съществуванието не се намира в единичното и преходното. Преходното вече изглежда за него само "символ" и бледо копие на вечното, на хармоничното единство. Към това единство устремява той сега своя поглед, пълен с обожание и преклонение; съобразно него изпълнява и своите култови действия.
към текста >>
70.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Този мисловен образ също е отражение на първообраза, от който води
начало
то си целият минерален свят.
Следователно, редно е да си представим, че физическият предмет е една сгъстена мисловна същност. Обаче минералите си взаимодействуват по външен начин: те се докосват, привеждат се в движение, нагряват се и т. н. Този начин на външно взаимодействие може да бъде изразен чрез мислите. Човекът изгражда определена мисъл за това, как минералните предмети си взаимодействуват външно по един строго закономерен начин. Така неговите единични мисли се разширяват по един общ мисловен образ на целия минерален свят.
Този мисловен образ също е отражение на първообраза, от който води началото си целият минерален свят.
В духовния свят той съществува като едно неделимо цяло.
към текста >>
В крайна сметка, последните водят своето
начало
от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете.
В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н. Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми.
В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете.
Обаче те се проявяват именно в душевния свят. Към динамичните, градивни, физически-невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединя ват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
към текста >>
71.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското
начало
, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи.
Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>
Следователно, за "ясновидеца", своеобразието на душевния живот е подчинен на сетивните влечения, на страсти и преходни удоволствия, първата аура застава пред него в най-ярки и крещящи тонове, като за сметка на това, втората аура остава незавършена: В нея се долавят само оскъдни цветове, а третата е едва загатната и там могат само да се забележат едва проблясващи цветни искри, подсказващи, че дори и при тези душевни състояния, вечното
начало
присъствува в човека, макар и изтласкано от силните сетивни впечатления.
Следователно, за "ясновидеца", своеобразието на душевния живот е подчинен на сетивните влечения, на страсти и преходни удоволствия, първата аура застава пред него в най-ярки и крещящи тонове, като за сметка на това, втората аура остава незавършена: В нея се долавят само оскъдни цветове, а третата е едва загатната и там могат само да се забележат едва проблясващи цветни искри, подсказващи, че дори и при тези душевни състояния, вечното начало присъствува в човека, макар и изтласкано от силните сетивни впечатления.
към текста >>
72.
00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В
начало
то то може и да е твърде слабо.
"...Всяка антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с помощта на дълбоките вътрешни изживявания на човека. Едва тогава, постепенно настъпва един вид разбиране на нещата.
В началото то може и да е твърде слабо.
Но то може и трябва да се появи. По-нататъшното задълбочаване на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез упражненията, описани в "Как се постигат познания за висшите светове? ". Този процес е крайно необходим на окултното обучение; но от друга страна, една правилно написана антропософска книга е длъжна да пробуди духовния живот на читателя, а не да му предлага просто сбор от мисли и разсъждения. Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор. Аз добре зная до каква степен е далеч всичко, което възпроизвеждам в моите книги, от онзи момент, когато вътрешната сила на подобно изживяване ще може да озари четящата душа.
към текста >>
73.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Начало
то трябва да се постави с едно основно душевно настроение.
Само в своята собствена душа човекът може да открие средствата, които ще накарат Посветените да проговорят. Ако той развие в себе си определени качества, висшите съкровища на Духа могат да се открият пред него.
Началото трябва да се постави с едно основно душевно настроение.
Духовният изследовател нарича това основно настроение път на преклонение пред истината и познанието. Само този, който е постигнал това душевно настроение, може да стане окултен ученик.
към текста >>
74.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Начало
то започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят.
Подготовката се състои в една точно определена грижа за живота на чувствата и мислите. Благодарение на тази грижа, в "душевното" и "духовното" тяло се появяват висши сетивни и действени органи, както и предишните еволюционни епохи природните сили са снабдили физическото тяло със съответните сетива и органи.
Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към определени явления от външния физически свят.
От една страна, това са процесите на поникване, растеж и зреене, от друга процесите на прецъфтяване, увяхване, умиране. Навсякъде, където и да отправи поглед, човек среща тези явления. И съвсем естествено, те пробуждат в него определени чувства и мисли. Обаче при обикновени условия, човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли, защото прекалено бързо сменя едно впечатление с друго. Ето защо е необходимо, ученикът интензивно и напълно съзнателно да насочи своето внимание към споменатите природни явления.
към текста >>
75.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Просветлението води своето
начало
от съвсем обикновени изживявания.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания.
И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек. Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин.
към текста >>
В
начало
то могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания. И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек. Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления.
В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр.
един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин. Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма.
към текста >>
Вероятно в самото
начало
нещата не са толкова лесни, но постепенно, при постоянно и търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата.
Вероятно в самото начало нещата не са толкова лесни, но постепенно, при постоянно и търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата.
Упражненията не трябва да се изоставят в никакъв случай. Първо начално споменатите чувства са налице само докато продължава наблюдението; по-късно те се запазват и за по-дълго време, а накрая се превръщат в нещо, което остава в душата. И тогава е достатъчно човек да размисли, за да бликнат двете чувства, дори и без каквито и да е наблюдения на един или друг физически предмет. От тези чувства и от свързаните с тях мисли, се изграждат органите на ясновиждането.
към текста >>
76.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В
начало
то на пътя всеки окултен ученик получава тези указания от своя Учител.
В началото на пътя всеки окултен ученик получава тези указания от своя Учител.
Ако ги следва, той се усъвършенствува. Ако не ги следва, всичките му усилия остават напразни. Но те са трудно приложими само за онзи, на когото липсва търпение и постоянство. Не съществуват никакви други пречки, освен тези, които всеки сам си създава и които всеки може да избягва, ако действително си постави тази задача. Горният факт трябва непрекъснато да се напомня, защото мнозина имат съвсем погрешна представа за трудностите по пътя на окултното обучение.
към текста >>
Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е
начало
на Просветлението.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата.
Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението.
Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат. Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
77.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Често пъти в
начало
то на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания.
За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения. Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми. Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот. Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>
Ако той още в
начало
то би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят.
Вероятност за успех има само онова окултно обучение, което започва тъкмо с този временен център.
Ако той още в началото би бил изместен в сърдечната област, ясновидецът би имал известни прозрения в свръхсетивните светове, обаче не би могъл да ги свързва по някакъв начин с нашия физически свят.
А за човека от съвременния етап на еволюцията, това е една безусловна необходимост. Ясновидецът не може да си позволи мечтателство; той е длъжен да запази здрава почва под нозете си. След период на укрепване, споменатият център се измества от главата в посока към ларинкса. Този процес настъпва в хода на медитацията. И тогава от тази област движенията на етерното тяло се насочват извън и осветяват цялото душевно пространство около човека.
към текста >>
78.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
От
начало
това се постига трудно, защото тези възприятия са изключително кратки.
Когато окултният ученик забележи, че дълбокият му сън се прекъсва от подобни изживявания, неговата първа задача е да ги направи максимално ясни и точни.
Отначало това се постига трудно, защото тези възприятия са изключително кратки.
След пробуждането човек добре знае, че е изживял "нещо", но липсват каквито и да е подробности. Най-важното в този начален стадий е, човек да остане напълно спокоен и нито за миг да не изпада в нетърпение: то е вредно при всички обстоятелства, защото смущава по-нататъшното развитие. Трябва да постигнем онова душевно настроение, което ни обзема при вида на един подарък; каквато и да е насилствена намеса, тук е недопустима. Ако в отделен момент тези изживявания престанат, нека спокойно да изчакаме тяхната повторна поява. Това рано или късно ще стане.
към текста >>
79.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В
начало
то окултният ученик възприема само неща, принадлежащи на един друг свят, без да е в състояние да вникне в тяхната връзка и зависимост с предметите от сетивния свят.
Всъщност по време на съня душата е извънредно жива и подвижна. Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение. Както посочихме в предишните глави, окултното обучение се състои в изграждането на такива свръхсетивни органи. Когато в хода на окултното обучение човек успее да промени самия характер на своите изживявания по време на дълбокия сън, той вече може да следи всичко около себе си по напълно съзнателен начин; той може свободно да се ориентира в своето обкръжение, както прави това и в условията на физическия свят. Впрочем уместно е да отбележим, че съзнателното възприемане на нашето сетивно обкръжение вече предпоставя една по-висша степен на ясновидство.
В началото окултният ученик възприема само неща, принадлежащи на един друг свят, без да е в състояние да вникне в тяхната връзка и зависимост с предметите от сетивния свят.
към текста >>
Ясно е, че в
начало
то ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира.
Ясно е, че в началото ще бъде изложен на заблуждения и грешки, каквито обикновеното съзнание изобщо не подозира.
Сега той открива мотивите за своите действия в онзи свят, от където по-рано висши сили и Същества независимо от неговото съзнание го насочваха в една или друга посока. Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят. Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове. Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот.
към текста >>
80.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Впрочем никой не би могъл да понесе неподготвен описаната тук гледка; обаче окултното обучение, което по
начало
прави възможно приближаването на човека "до прага", му предоставя в подходящ момент и необходимата сила.
Впрочем никой не би могъл да понесе неподготвен описаната тук гледка; обаче окултното обучение, което поначало прави възможно приближаването на човека "до прага", му предоставя в подходящ момент и необходимата сила.
Да, този вид обучение може да протече толкова хармонично, че влизането в новия живот да е напълно лишено от бури и страшни изживявания. И тогава цялата драма на окултният ученик при срещата му с "Пазачът на прага" ще бъде съпроводена с предчувствието за онова блаженство, което ще определя и цялата атмосфера на новопробудения му живот. Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
към текста >>
81.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Начало
на днешнатата Земя
Начало на днешнатата Земя
към текста >>
82.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така говори един природоизследовател в
начало
то на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие.
Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно. Философският материализъм е изиграл своята роля. Този опит за един природонаучен светоглед завинаги е пропаднал”.
Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие.
към текста >>
Напротив, това бяха явления, които са били проучвани от древни времена до
начало
то на 19-то столетие, които обаче бяха изоставени настрана като неудобни през време на кулминацията на материализма.
По-нататък постоянно се увеличаваха фактите, които показаха невъзможността на опита да бъде изградена една психология на основата на материалните явления. Науката бе принудена да проучи определени “анормални” явления на душевния живот като хипнотизма, внушението, сомнамбулизма. Оказа се, че по отношение на тези явления за действително мислещия човек материалистичният възглед е напълно недостатъчен. Това не бяха никакви нови факти, с които хората се запознаваха.
Напротив, това бяха явления, които са били проучвани от древни времена до началото на 19-то столетие, които обаче бяха изоставени настрана като неудобни през време на кулминацията на материализма.
към текста >>
83.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Начало
то ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент.
След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша.
Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент.
Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р. Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот.
към текста >>
84.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В
начало
то на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък.
Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени. А именно тези степени винаги са 7 на брой.
В началото на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък.
Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме, че една подраса изчезва веднага, когато се развива нова. Всяка една от тях се запазва още дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси. Така на Земята винаги живеят едно до друго населения, които имат различни степени на развитие.
към текста >>
И понеже през последното време на Лемурия се родиха първите зачатъци на паметта, тогава можа да бъде поставено
начало
то на способността да се назовава видяното и чутото.
С развитието на паметта беше свързано също развитието на говора. Докато човекът още не съхраняваше в себе си миналото, не можеше също и да става съобщаване на изживяното чрез говора.
И понеже през последното време на Лемурия се родиха първите зачатъци на паметта, тогава можа да бъде поставено началото на способността да се назовава видяното и чутото.
Само хора, които притежават памет, могат да правят нещо с име, дадено на някакъв предмет. В атлантската епоха започна своето развитие говорът. И с говора беше създадена връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от нея. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежеше към предметите на външния свят. Роди се също и една нова връзка между човек и човека чрез съобщението по пътя на говора.
към текста >>
85.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Човешките посветени, свещените учители, станаха сега в
начало
то на петата коренна раса ръководители на останалото човечество.
Човешките посветени, свещените учители, станаха сега в началото на петата коренна раса ръководители на останалото човечество.
Великите царе свещеници на миналото време, за които свидетелствува не историята, а света на легендите, принадлежат към групата на тези посветени. Висшите пратеници на боговете се оттеглиха все повече от Земята и предоставиха ръководството на тези човешки посветени, до които обаче те стояха със съвети и дела. Ако това не беше така, човекът никога не би стигнал до свободната употреба на своята мисловна сила. Светът стои под божествено ръководство; но човекът не бива да бъде принуден да признае това, а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение. Когато той стигне така далеч, тогава посветените постепенно му разкриват техните тайни.
към текста >>
86.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Развитието на волята при мъжете не познаваше от
начало
нещо подобно.
Чрез това те развиха особени човешки сили. Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите. Те съзерцателно приемаха в себе си силите на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа. С това се образуваха зародишите на паметта. И заедно с паметта в света се появи също и способността за създаване на първите най-прости морални понятия.
Развитието на волята при мъжете не познаваше отначало нещо подобно.
Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека. Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените.
към текста >>
Защото
начало
то на говора се крие в нещо, което е подобно на песента.
Това, което живееше при такива жени, се превърна в един вид природен говор.
Защото началото на говора се крие в нещо, което е подобно на песента.
Силата на мисълта се превръщаше в доловим за слуха звук. Вътрешният ритъм на природата прозвучаваше от устните на “мъдри” жени. Хората се събираха около такива жени и чувстваха в техните песенни изречения откровенията на висши същества. Човешкото богослужение започна с такива неща. В онова време не може да става дума за някакъв “смисъл” в говоренето.
към текста >>
87.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така при
начало
то на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи.
По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха една предишна планета (предишна инкарнация на самата Земя б.пр.) и съобразно съществуващите там условия, се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята. Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване. – Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи. Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците.
Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи.
Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”. Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците. Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език.
към текста >>
88.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И всички техни прояви бяха от
начало
от най-благородно естество.
Когато дойде времето, в което половете се разделиха, тези същества трябваше да считат за тяхна задача да действат върху новия живот в смисъл на тяхната мисия. От тях изхождаше регулирането на половия живот. Всички мероприятия, които се отнасяха до размножението на човечеството, произхождаха от тях. Те действаха при това напълно съзнателно, обаче хората можеха да чувствуват това въздействие само като един внедрен в тях инстинкт. Половата любов биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мисли в човека.
И всички техни прояви бяха отначало от най-благородно естество.
Всичко, което в тази област прие грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален инстинкт. В тези по-стари времена нямаше никакво задоволяване на половия нагон заради самия него. Всичко тук беше жертвоприношение за продължението на човешкото съществуване. Размножението се считаше като нещо свещено, като една служба, която човекът трябваше да принесе на света. И жреци бяха ръководители и регулатори в тази област.
към текста >>
Духовно той би притежавал от
начало
само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик.
Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полусвръхчовешките същества.
Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи.
към текста >>
Това беше
начало
то на “доброто и злото”.
Човекът стана същество, което във външния свят придоби съзнание за себе си. И с това човекът вече съзнателно започна да насочва действията си съобразно с неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действал от един вид инстинкт, защото стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действащите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи. С това в света дойде личната воля на човека.
Това беше началото на “доброто и злото”.
към текста >>
89.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
(Но в
начало
то съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно.
Целият процес в тази маса беше чисто физико-химически, но той беше регулиран и управляван от душата. Когато една такава материална форма достигаше определена големина, тя се разполовяваше, и всяка от двете половини беше подобна на първоначалната форма, от която беше произлязла и в нея се извършваха същите процеси. Всяка нова форма отново беше надарена с душа също както майчиното същество. Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно дърво, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души. Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене.
(Но в началото съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно.
Но сред тези видове развитието протичаше по описания начин. Всеки душевен вид пораждаше от себе си безброй издънки.)
към текста >>
От
начало
това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло.
Така те живееха с душевното в тяхната околна среда. Всичко, което съществуваше тогава, беше съизживявано по този начин. Въздействията на камъните, растенията, животните, които по това време съществуваха също само като астрални (душевни) форми, бяха чувствани като вътрешни душевни изживявания. При свързването им със Земната материя към това изживяване бе прибавено нещо съвършено ново. Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха.
Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло.
Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества. Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган. Това сетиво се разви първо. От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>
От
начало
това зрение не беше такова, каквото е днес.
Благодарение на това Земята дойде до състоянието, което позволи да се появи характеризираната способност за усещанията и чувствата. И успоредно с този напредък се разви едно ново сетиво. Топлинните отношения на Земята станаха такива, че телата постепенно приеха твърдото разграничение, което отдели прозрачното от непрозрачното. Отделилото се от Земната маса Слънце получи задачата да излъчва светлина. В човешкото тяло се породи сетивото на зрението.
Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес.
Светлината и тъмнината действаха върху човека като неопределени чувства. При определени условия той чувстваше светлината като нещо приятно, благоприятстващо живота на тялото и я търсеше, стремеше се към нея. При това същинският душевен живот протичаше все още в сънищноподобни образи. В този живот възникваха и изчезваха цветни образи, които не се отнасяха непосредствено към външни неща. Човекът отнасяше тези образи още към душевни, психически въздействия.
към текста >>
90.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
НАЧАЛО
НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
към текста >>
– В този астрален зародиш на Земята от
начало
се намират само човешки заложби.
Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя. Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество. Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция.
– В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби.
Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях. Следователно преди човекът да стъпи на физическата Земя, той е душа, астрално същество. Като такова той се намира на физическата Земя. Тази Земя съществува под формата на извънредно фина субстанция, която в духовната литература се нарича най-фин етер.
към текста >>
Вече имаме работа с
начало
то на едно хранене.
Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване. Благодарение на това копието на човека е в състояние да привлича към себе си определени вещества от заобикалящия свят и да ги съединява със себе си, за да ги отдели по-късно отново от себе си чрез силите за отделянето. Естествено тези вещества могат да бъдат взети само от описаното животинско царство и от човешкото царство.
Вече имаме работа с началото на едно хранене.
Следователно тези първи копия на човека бяха животноядци и човекоядци. – Наред с всички тези същества остават също още потомците на предишните същества, състоящи се само от жизнения етер. Обаче те атрофират, понеже не могат да се приспособят към новите условия на Земята. По-късно, след много преобразувания, през които минават, от тях се образуват едноклетъчните животински организми, а също и клетките, от които по-късно се изграждат по-сложните живи същества.
към текста >>
От
начало
всички по-висши природни царства не действаха върху тази твърда минерална скелетна маса.
С това Земята стана едно същество, което разви в себе си топлина. Всички нейни същества изпаднаха под влиянието на топлината. Отново в астралната област трябваше да стане един процес както по-рано: една част от съществата се развиха по-високо за сметка на другите. Отдели се една част същества, които бяха способни да обработват грубата твърда материя. С това на Земята се роди твърдият скелет на минералното царство.
Отначало всички по-висши природни царства не действаха върху тази твърда минерална скелетна маса.
Поради това на Земята имаше едно твърдо минерално царство и едно растително царство, чиято най-гъста материя беше водата и въздуха. Именно в това царство чрез описаните процеси самото въздухообразно тяло се сгъсти до едно течно тяло. Наред с това съществуваха животни в най-разнообразни форми, такива с течни и такива с въздухообразни тела. Самото човешко тяло претърпя един процес на сгъстяване. То сгъсти своята най-гъста част до течно състояние.
към текста >>
91.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото
начало
регулирана, разумна дейност.
Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си. С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека. Чрез това се роди една двустранна дейност на Земята.
Едната изхождаше непосредствено от Лунните божества и беше от самото начало регулирана, разумна дейност.
Лунните богове вече бяха преминали своето учебно време по-рано, а сега бяха се издигнали над възможността да грешат. Действащите с човека луциферически същества обаче трябваше да се издигнат чрез работа до такова пречистване. Под тяхното ръководство човекът трябваше да се научи да познава законите на своето същество. Под ръководството на Луцифер той трябваше да стане едно същество “подобно на боговете”.
към текста >>
92.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в
начало
то на света” или “защо всъщност Бог е създал света”.
С това не искаме да кажем, че посочените три състояния не са били предхождани от още по-далечни минали състояния. Обаче всичко, което ги предхожда се губи в тъмнина и окултно-научното изследване засега не може да хвърли светлина върху тях. Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент. Духовната наука почива само върху опитността и тя не прекрачва своеволно границите на тази опитност.
Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност Бог е създал света”.
За окултния изследовател преди всичко се касае за това, че на определена степен на познанието такива въпроси изобщо не бива да се задават. Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета. Който търпеливо израства в работата и в опитностите на духовния изследовател, той ще види, че с постепенното постигане на духовна опитност, човек напълно задоволява копнежа си за отговор на всички въпроси, които го вълнуват. Например в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни. Тук съвсем не се казва, че човекът никога не ще може да получи отговор на въпросите за “произхода на света” и други подобни.
към текста >>
93.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче както Серафимите и Херувимите се изявяват в двете предшестващи човешки степени чрез тяхната свободна воля, така се изявяват сега Престолите, онези същества, които в самото
начало
на Сатурновото съществуване излъчиха човешкото тяло от тяхното собствено същество.
Сега именно човекът се е развил така, че може несъзнателно да работи над своето собствено субстанциално тяло. Чрез тази негова собствена дейност човекът създава в пълната смътност на Сатурновото съществуване първата зародишна заложба за същинския “Човек-дух” (виж моята книга “Теософия”), която ще достигне до нейното пълно разгръщане едва в края на развитието на човечеството. В теософската литература този “Човек-дух” се нарича “Атма”. Той е най-висшият член на така наречената монада на човека. За самия себе си на тази степен той би бил напълно безчувствен и несъзнателен.
Обаче както Серафимите и Херувимите се изявяват в двете предшестващи човешки степени чрез тяхната свободна воля, така се изявяват сега Престолите, онези същества, които в самото начало на Сатурновото съществуване излъчиха човешкото тяло от тяхното собствено същество.
Зародишната заложба на “Човекът-дух” (Атма) е проникната напълно от силата на тези Духове на волята и запазва тази сила през всичките следващи степени на развитието. Естествено в своето смътно съзнание на тази степен човекът не може да забележи нищо от тази зародишна заложба; но той се развива по-нататък и по-късно тази зародишна заложба ще просветне също и за неговото собствено съзнание.
към текста >>
Трябва да знаем, че работата на висшите духове, които бяха назовани тук, не съвпада с
начало
то и с края на един по-малък цикъл (кръг), а продължава от средата на единия кръг до средата на следващия.
Тази работа не е завършена в края на Сатурновия живот; тя продължава по-нататък в първия Слънчев кръг.
Трябва да знаем, че работата на висшите духове, които бяха назовани тук, не съвпада с началото и с края на един по-малък цикъл (кръг), а продължава от средата на единия кръг до средата на следващия.
И тяхната най-голяма дейност се развива именно през почивните периоди между кръговете. Тя нараства от средата на един цикъл или кръг (Манвантара), става най-силна в средата на един почивен период (Пралая) и спада след това в следващия цикъл или кръг. (Още в предишните глави говорихме за това, че през време на почивните периоди животът съвсем не престава.)
към текста >>
От гореизложеното също се вижда в какъв смисъл говори за това християнският езотеризъм, когато казва, че в “
начало
то на времената” се изявяват първо Серафимите, Херувимите и Престолите.
От гореизложеното също се вижда в какъв смисъл говори за това християнският езотеризъм, когато казва, че в “началото на времената” се изявяват първо Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
94.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
В четвъртия голям космически цикъл в
начало
то Слънцето и планетната Луна се появиха от тъмнината на съня като едно тяло.
Следователно в третия цикъл на мястото на предишната планета Старото Слънце съществуваха две небесни тела, а именно неподвижната звезда Слънце и отделената планета Старата Луна. И при излизане от Слънцето тази планетна Луна беше взела със себе си човека и другите същества, които през време на Слънчевия цикъл се бяха развили като другари на човека. Сега Слънцето отвън раздаваше на Лунните същества силите, които те по-рано извличаха от него, когато там беше тяхното местожителство. След третия (Лунния) цикъл отново настъпи един почивен период (Пралайя). В този почивен период двете отделни небесни тела (Слънцето и Старата Луна) се съединиха отново и минаха заедно през сънното семенно състояние.
В четвъртия голям космически цикъл в началото Слънцето и планетната Луна се появиха от тъмнината на съня като едно тяло.
И през времето на първата половина на този цикъл се отдели нашата Земя с човека и неговите другари. Малко по-късно Земята отдели от себе си днешната Луна, така че сега като потомци на някогашната планета Старо Слънце съществуват три члена.
към текста >>
Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в
начало
то на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето.
На планетата Старото Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие.
Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето.
Обаче тук тази заложба не остана такава, каквато беше по-рано. Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения.
към текста >>
Чрез работата, която бяха извършили, те бяха станали способни да излъчват от себе си тяхната субстанция така, както “Пламъците” бяха излъчили своята субстанция в
начало
то на Сатурновия цикъл и с това дадоха физическата основа на човешкото физическо тяло.
След първия Слънчев кръг настъпва един по-малък почивен период, след който започва вторият Слънчев кръг. Отделните “най-малки цикли” или “глобуси” по-късно ще бъдат описани по-точно. Сега трябва да преминем към втория кръг на Слънцето. Още в края на първия Слънчев кръг човешкото тяло вече е узряло за приемане на етерното тяло, а именно чрез това, че “Духовете на мъдростта” му дадоха възможност да приеме една пълна с мъдрост подвижност. – Междувременно тези “Духове на мъдростта” се бяха развили по-нататък.
Чрез работата, която бяха извършили, те бяха станали способни да излъчват от себе си тяхната субстанция така, както “Пламъците” бяха излъчили своята субстанция в началото на Сатурновия цикъл и с това дадоха физическата основа на човешкото физическо тяло.
Субстанцията на “Духовете на мъдростта” е “етерът”, който е подвижна в себе си и пълна със сила мъдрост, с други думи “живот”. Следователно етерното или жизненото тяло на човека е излъчване на “Духовете на мъдростта”. – Това излъчване продължава до към средата на втория Слънчев кръг, след което “Духовете на движението” отново могат да влязат в действие с една нова дейност. По-рано тяхната работа можеше да се разпростре само върху човешкото физическо тяло; сега тя преминава и върху етерното тяло и посажда в него изпълнената със сила действеност. Това продължава така до средата на третия Слънчев кръг.
към текста >>
95.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Най-после в
начало
то на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества.
За тях не можем да говорим като за самостоятелни същества, а само като за безредна обща маса. Това е първото елементарно царство. На астралната степен се отделя нещо подобно от Духовете на огъня. Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство.
Най-после в началото на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества.
Те също нямат самостоятелност, но могат да проявят сили, които са подобни на човешките страсти и афекти. Тези несамостоятелни профучаващи свистящи афекти образуват третото елементарно царство. За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове. Обаче всички такива възприятия трябва да си ги представим като нещо призрачно.
към текста >>
С това ние проследихме процеса на образуването на Земята до
начало
то на нейното физическо състояние.
С това ние проследихме процеса на образуването на Земята до началото на нейното физическо състояние.
По-нататък ще покажем, как вътре в това състояние всичко напредва по-нататък. После досегашният път на развитие ще се влее в това, което бе казано относно развитието на Земята в предишните глави на Хрониката Акаша.
към текста >>
Ние разгледахме мировото развитие на човека до точката, където Земята достига
начало
то на нейното физическо сгъстяване.
Ние разгледахме мировото развитие на човека до точката, където Земята достига началото на нейното физическо сгъстяване.
Нека да си представим състоянието на развитие на този човешки свят на тази степен. Това, което по-късно се явява като Земя, Слънце и Луна, още е съединено в едно единно тяло. Това тяло се състои само от една фина етерна материя. Проявяващите се по-късно същества като човеци, животни, растения и минерали водят своето съществуване само сред тази материя. За по- нататъшния напредък на развитието единното тяло трябва да се раздели първо на две, от които едното се превръща в по-късното Слънце, а другото се превръща в едно тяло, което още съдържа в себе си по-късната Земя и по-късната Луна.
към текста >>
96.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Други органи, като например сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в
начало
то на тяхното развитие.
Други органи, като например сърцето и съседните нему форми в известно отношение са в началото на тяхното развитие.
Те едва в бъдеще ще доведат до развитие това, което в зародишно състояние се намира в тях. Духовно-научното схващане вижда именно в сърцето и неговото отношение към така нареченото кръвообръщение нещо съвършено различно от това, което вижда съвременната физиология, която в това отношение е зависима от напълно механистично-материалистични представи. Духовната наука успя да хвърли светлина върху факти, които са напълно познати на съвременната наука, за които обаче тази наука с нейните средства не може да даде задоволително обяснение. Анатомията показва, че мускулите на човешкото тяло в тяхното устройство са два вида. Има мускули, които в техните най-малки части представляват гладки снопчета, и такива, чиито най-малки части показват напречна набразденост.
към текста >>
Те още притежаваха растителен характер също и в
начало
то на Земното развитие.
Обаче не всички органи взеха участие в това превръщане в животински характер. Някои останаха да стоят на растителната степен. А също и на Земята, когато след включването на “Аза” човешкото физическо тяло се издигна до неговата настояща форма, някои органи все още носеха ясно изразен растителен характер. Не трябва да си представяме обаче, че тези органи изглеждаха точно както нашите днешни растения. Към тези органи принадлежат органите на размножението.
Те още притежаваха растителен характер също и в началото на Земното развитие.
Това се знаеше в мъдростта на древните мистерии. И по-старото изкуство, което беше запазило толкова много от преданията на мистериите: то представя например хермафродити с растително-подобни органи на размножението. Това са предтечи на човека, които още притежаваха старата форма на органите на размножението (бяха двуполови). Можем да видим например това при един хермафродит, изобразен в една от колекциите към Капитолеума в Рим. И когато хората ще прозрат някога тези неща, те ще познаят тогава също и истинската причина, например за съществуването на смокиновия лист при Ева.
към текста >>
97.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Понеже не може да се изключи, че такива произведения, като “Хрониката Акаша” за повечето неподготвени читатели днес може да изглеждат като отвеяна фантастика, налага се от споменатото списание да се вземат и се поместят в
начало
то и в края на книгата, по две статии, които засягат проблемите на съвременното познание.
Списанието “Луцифер Гносис” не можеше да продължи да се издава поради прекомерната заетост и изнасяне на лекции, както и други занимания. Редом с излагането на резултатите от духовното изследване, списанието публикуваше много статии, в които д-р Щайнер влиза в дискусия със съвременното естественонаучно мислене.
Понеже не може да се изключи, че такива произведения, като “Хрониката Акаша” за повечето неподготвени читатели днес може да изглеждат като отвеяна фантастика, налага се от споменатото списание да се вземат и се поместят в началото и в края на книгата, по две статии, които засягат проблемите на съвременното познание.
Със своята ясна логика, те трябва да приведат доказателството, че изследователят на свръхсетивните светове може спокойно и по същество да разглежда също и проблеми от настоящето.
към текста >>
98.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
След като казахме толкова много за хората, които от самото
начало
биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат.
За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота. Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас. (Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене.
към текста >>
99.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Така аз придадох на моите книги такъв характер, че самото им четене вече представлява
начало
на духовно обучение.
Аз нарочно се стремях да избегна едно „популярно" изложение и търсих такова, което по необходимост изисква пределно напрежение на мисълта.
Така аз придадох на моите книги такъв характер, че самото им четене вече представлява начало на духовно обучение.
Защото спокойната и внимателна концентрация на мисълта, която това четене изисква, укрепва душевните сили и чрез това ги прави способни да се доближат към духовния свят.
към текста >>
100.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото
начало
на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения.
Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане.
Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения.
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано. И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света.
към текста >>
Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват от
начало
като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно.
Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този.
Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно.
Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>
101.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
При разглеждането на човека от гледна точка на свръхсетивното познание, веднага влиза в сила това, което по
начало
е валидно за този начин на познание.
При разглеждането на човека от гледна точка на свръхсетивното познание, веднага влиза в сила това, което по начало е валидно за този начин на познание.
Това разглеждане е свързано с признаването на „явната тайна" в самото човешко същество. За сетивата и за обвързания с тях разум, е достъпна само една част от това, което свръхсетивното познание обхваща от човешкото същество, а именно физическото тяло. За .да вникнем добре в понятието „физическо тяло", трябва първо да насочим вниманието си към едно явление, което се простира като велика загадка над всеки миг от живота: смъртта и във връзка с нея да проучим цялата т.н. нежива природа, минералното царство, което непрекъснато носи смъртта в себе си. По този начин се обръщаме към редица факти, чието пълно изясняване е възможно само чрез свръхсетивното познание; на тези факти е посветена и по-голяма част от предлаганата книга.
към текста >>
За да не се промъкнат недоразумения още в самото
начало
, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия.
За да не се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия.
Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика. Тя например дефинира етера като носител на светлината. Но тук този термин ще бъде употребяван само в смисъла, посочен по-горе, а именно да обозначи това, което е достъпно за висшето виждане, и което за сетивното наблюдение се проявява само в своите действия; с други думи: Това, което съединява минералните вещества и сили, придавайки им специфичната форма на физическото тяло.
към текста >>
„По
начало
себесъзнанието е по-древно от думата Аз.
„По начало себесъзнанието е по-древно от думата Аз.
В развитието на езика личните местоимения са значително по-късен продукт и те имат значение преди всичко като съкращения. Думата Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите. Себесъзнанието може да се развие до твърде висока степен при животните, както и при необразовани глухонеми хора, без при това да е свързано с някакво собствено име. Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща.
към текста >>
102.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето
начало
направо от свръхсетивния свят.
Напротив, истинското състояние на нещата е следното. Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение.
Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят.
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта". Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръх сетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: „Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново да се потопява в невидимото.
към текста >>
И все пак не съществува едно непрекъснато повторение без
начало
и край; от определени форми на съществувание човек преминава в такива, каквито описваме сега, докато в бъдеще той ще премине към съвсем други форми на съществувание.
Това, което става с човека от раждането до смъртта и после отново до следващото раждане, се повтаря. Човек винаги се връща на Земята, но не и преди плодът от физическия живот да е узрял в духовния свят.
И все пак не съществува едно непрекъснато повторение без начало и край; от определени форми на съществувание човек преминава в такива, каквито описваме сега, докато в бъдеще той ще премине към съвсем други форми на съществувание.
Представа за тези преходни степени ние ще получим най-вече ако проследим от свръхсетивна гледна точка развитието на Вселената и свързаната с него еволюция на човека. Естествено, за сетивното наблюдение процесите между смъртта и новото раждане са много по-скрити, отколкото духовните причини, лежащи в основата на
към текста >>
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето
начало
от този живот, би било разумно да допусне, че то води
начало
то си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота.
живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане. Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота.
В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване? Какви са и как протичат опитностите на човека след пречистването, през които той трябва да премине според данните от духовното изследване?
към текста >>
Ако личните качества се наследяваха, би трябвало те да стоят в
начало
то на кръвното родство и от тук да се предават на потомците.
С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства. Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално сравнение, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата. По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да изгради тялото, от което се е нуждаел в стремежа да развие своята цялостна личност. Но това съвсем не доказва, че самите лични качества са „наследствени". Напротив, за здравата логика това доказва точно обратното.
Ако личните качества се наследяваха, би трябвало те да стоят в началото на кръвното родство и от тук да се предават на потомците.
Обстоятелството, че стоят в края на потомствената верига, говори, че те не се наследяват.
към текста >>
По този начин средоточието, душевният център на всяко човешко същество който води
начало
то си от божествения свят би трябвало да остава съвсем чужд пред въздействията на земния живот.
Тези мисли обаче стигат само до там, че допускат присъствието на една духовна същност във физическото тяло на човека. Но след като не могат да обхванат закона за прераждането, те по необходимост трябва да приемат, че от божествения свят се отделя определена духовна същност при всяко раждане. Обаче тази предпоставка отхвърля всяка възможност за обяснение на сродството, което съществува между заложбите, дремещи вътре в човека, и това което нахлува в него от обкръжаваща среда.
По този начин средоточието, душевният център на всяко човешко същество който води началото си от божествения свят би трябвало да остава съвсем чужд пред въздействията на земния живот.
А това не би било така и такова е фактическото положение на нещата само, ако този душевен център, това душевно ядро, е било вече свързано с външния свят и ако е пребивавало там и друг път досега. Умният възпитател може ясно да долови: В моя възпитаник аз внасям нещо от земните условия, един вид екстракт, който е съвършено чужд за неговите наследени качества; обаче той го пронизва по такъв начин, сякаш детето вече е присъствувало при извличането на този екстракт. Единствено повтарящите се земни съществувания, и то в свръзка с изложените от Тайната Наука духовни факти, единствено те могат да ни дадат задоволително обяснение на всичко, което става със съвременното човечество.
към текста >>
Защото духовното изследване показва, че в
начало
то, когато е започнал кръговратът на земните съществувания, е имало други условия за инкарниране на духовните сили, коренно различни от условията, при които се инкарнира днешният човек.
Тук нарочно изтъкваме: На „съвременното" човечество.
Защото духовното изследване показва, че в началото, когато е започнал кръговратът на земните съществувания, е имало други условия за инкарниране на духовните сили, коренно различни от условията, при които се инкарнира днешният човек.
В следващите глави ще се върнем към тези първични състояния на човешкото същество. И когато от данните на Тайната Наука вникнем в начина, по който човешкото същество е стигнало до своя днешен облик в неразделна връзка с еволюцията на Земята, ще посочим още по-ясно, как от свръхсетивните светове ядрото на човешката личност прониква в телесните обвивки и как възниква законът за духовната причинност, законът за „човешката съдба".
към текста >>
103.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Подобно изследване ни отвежда до самото
начало
на нашата планета.
Впрочем, отговорът на тези въпроси е възможен само, ако проследим развитието на планетата Земя в духовно научен смисъл.
Подобно изследване ни отвежда до самото начало на нашата планета.
Наблюденията, които се опират само на физически възприеманите факти, изобщо не могат да стигнат до каквито и да е изводи, отнасящи се до началния период на Земята. Често сме свидетели на предположението, че материалната Земя е възникнала от една първична мъглявина. Не влиза в задачите на тази книга да се занимава с подобни твърдения. Защото духовното изследване взема под внимание не просто физическите процеси на планетарната еволюция, а преди всичко скритите зад тях духовни причини. Ако имаме пред себе си човек, който повдига едната си ръка, това движение може да пробуди два вида размишления.
към текста >>
Дори има направление в духовнонаучния подход към света, според което това мислене е най-здравото и естествено
начало
на всяко духовнонаучно обучение.
Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят. Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
Дори има направление в духовнонаучния подход към света, според което това мислене е най-здравото и естествено начало на всяко духовнонаучно обучение.
към текста >>
Що се отнася до самото ядро " на човешкото същество „Азът", днес той се намира едва в
начало
то на своето развитие.
Нека сега сравним всичко това с астралното тяло като носител на удоволствието и страданието, желанията и страстите. Каква несигурност цари в него, какви враждебни спрямо висшите човешки цели а често и напълно безсмислени желания и страсти бушуват там. Астралното тяло едва сега е на път да постигне хармонията и вътрешната монолитност, които физическото тяло вече е постигнало. Лесно би могло да се установи, че в своята природа етерното тяло е по-съвършено от астралното, но по-несъвършено от физическото тяло.
Що се отнася до самото ядро " на човешкото същество „Азът", днес той се намира едва в началото на своето развитие.
Защото, какво е постигнал засега този Аз в своята мисия да преобрази останалите съставни части на човека така, че те да се превърнат в истинско откровение на неговата собствена същност?
към текста >>
Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към
начало
то или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно състояние, което общо взето се състои главно от „топлина".
Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към началото или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно състояние, което общо взето се състои главно от „топлина".
Там няма и следа от газообразни, течни или твърди елементи. Тези агрегатни състояния възникват през следващите планетарни въплъщения. Да предположим, че един човек, надарен с днешните сетивни органи, би се приближил като наблюдател към това Сатурново състояние. Там той не би имал никакви сетивни възприятия с изключение на усещането за топлина. Да предположим, че един човек би се приближил до Сатурн.
към текста >>
Ето защо тяхната дейност започва веднага след
начало
то на Сатурновото развитие.
И така, на самия Сатурн не бихме могли да открием никаква следа от живот, и все пак той е вдъхвал живот в околното небесно пространство, облъхвайки го като един вид ехо с живота, който е приел. Тези висши Същества, чийто живот беше отразяван от Сатурн, можем да наречем „Духове на Мъдростта" (Езотеричното християнство ги нарича „Кириотетес", т.е. „Господства"). Тяхната дейност на Сатурн не започва в описаната средна епоха от неговото развитие. В известен смисъл тя дори е вече приключена. Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването.
Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие.
към текста >>
Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото
начало
на Сатурновото развитие.
Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото начало на Сатурновото развитие.
към текста >>
Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в
начало
то на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си.
Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер. Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля. Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние.
Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си.
След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
към текста >>
Съществата, които в
начало
то на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно щастие от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли").
Съществата, които в началото на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно щастие от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли").
към текста >>
Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше дума още, когато разглеждахме
начало
то на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите").
Нека насочим вниманието си към човеците-фантоми. По време на описания Сатурнов период те са с твърде променлива форма. Изглеждат ту по един, ту по друг начин. В хода на по-нататъшното развитие формите стават по-определени и донякъде трайни.
Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше дума още, когато разглеждахме началото на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите").
В резултат на това самите човеци-фантоми постигнаха най-простата и смътна форма на съзнание. Трябва да си представим тази форма на съзнание още по-смътна от тази при спането без сънища. При днешните условия такова съзнание имат минералите. То довежда вътрешната им природа в съзвучие с външния физически свят. На Сатурн регулатори на това съзвучие са „Духовете на Волята".
към текста >>
Човешкият зародиш напуска своето укритие и в рамките на собствените си възможности, и чрез вложените в него сили през епохите на Сатурн, слага
начало
то на своето развитие.
И така, в края на Сатурн човешкият зародиш се намира в един вид разтворено състояние. Напредналите в развитието си духовни Същества могат да продължат своята работа оттам, където са прекъснали само при едно условие: човешкият зародиш трябва накратко да повтори степените, изминати от него на Сатурн. Свръхсетивното наблюдение се натъква точно на този факт.
Човешкият зародиш напуска своето укритие и в рамките на собствените си възможности, и чрез вложените в него сили през епохите на Сатурн, слага началото на своето развитие.
Той изскача от мрака като едно същество изтъкано от воля, издига се до „привидния" живот и стига до степента на онази „машиноподобна личност", която бе характерна за него в края на Сатурновото развитие.
към текста >>
И така, това, което настъпва сега в
начало
то на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия.
И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия.
На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло. Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие. Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили. После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно. И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето.
към текста >>
Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от старото растение, така и в
начало
то на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание.
Стоящите над човека Същества благодарение на своите предишни дейности бяха постигнали способността да го тласнат още по-напред в неговото развитие. А цел на това развитие е: през Земната епоха, която идва след Лунната епоха, да се развие нов вид съзнание, издигащо се с една степен над характерното за Луната образно съзнание. Само че преди това човекът трябваше да се подготви за всичко, което щеше да получи. По време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие той беше включил в себе си физическото, етерното и астралното тяло. Обаче тези съставни части съдържаха само онези способности и сили, които позволяваха функционирането на образното съзнание; на тях им липсваха предпоставките и органите, чрез които те биха могли да възприемат един свят от външно-сетивни предмети, който е характерен за Земната степен.
Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от старото растение, така и в началото на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание.
За навлизане в една по-висока степен на съзнание, те трябва да бъдат предварително подготвени.
към текста >>
Ако желаем да си съставим сетивно-свръхсетивен образ за тези човеци в
начало
то на физическата Земна епоха, би трябвало да си представим една душевна яйцевидна форма, която виси в обкръжението на Земята и в своята долна част е обвита, като чашка, подобно на желъд.
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот. Следователно, с по-голямата си част те принадлежат към душевно-духовните светове; а само чрез съприкосновението си със Земния огън, те се обгръщат с истинска жизнена топлина.
Ако желаем да си съставим сетивно-свръхсетивен образ за тези човеци в началото на физическата Земна епоха, би трябвало да си представим една душевна яйцевидна форма, която виси в обкръжението на Земята и в своята долна част е обвита, като чашка, подобно на желъд.
Само че чашката е съставена изключително от топлина или огън. Топлинната обвивка запалва живота в човешкото същество, като същевременно предизвиква и промени в астралното тяло. В него възниква първата заложба на това, което по-късно ще се развие в т.н. Сетивна Душа. Бихме могли да кажем, че на тази степен човекът се състои от Сетивна Душа, астрално тяло, етерно тяло и от изтъканото от огън физическо тяло.
към текста >>
А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в
начало
то на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста.
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп. Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване. Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса.
А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста.
С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя. Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот. Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа. Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане. Сега тези въплъщаващи се души отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела.
към текста >>
Когато в
начало
то на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот.
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп. Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване. Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса. А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя.
Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот.
Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа. Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане. Сега тези въплъщаващи се души отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела. В така структурираното тяло, въздухът се приема навътре и после се изхвърля: Първата заложба на по-късния дихателен процес. Водата също се приема и изхвърля: първата заложба на хранителния процес.
към текста >>
Тъкмо поради тази причина, в човешките тела настъпва една разлика, която трябва да приемем като
начало
на половата диференциация; като обособяването на мъжкия и женски пол.
Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие. Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята. Това, което по-рано пряко допринасяше за устойчивото формообразуване в условията на Земята, сега вече действува по косвен и смекчен начин от Луната. Висшите Същества, от които зависи формообразуването, решиха да упражняват своите действия не от вътрешността на Земята, а отвън.
Тъкмо поради тази причина, в човешките тела настъпва една разлика, която трябва да приемем като начало на половата диференциация; като обособяването на мъжкия и женски пол.
В онези човешки форми, изградени от фини субстанции, които населяваха по-рано Земята, си взаимодействуват два вида сили: Силата на зародиша и оживотворяващата сила. Сега от тези форми произлизат нови човешки форми, техните потомци. Тези потомци също започват да се променят. В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила. Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна.
към текста >>
В тези топлинни потоци, които са изпълнени с живот, е заложено
начало
то на кръвообращението.
На тази степен от Земното развитие човек се усещаше като едно самостоятелно същество. Той чувствува как вътрешният огън на неговото етерно тяло е свързан с външния огън на Земята. Той усеща пронизващата го топлина като свой „Аз".
В тези топлинни потоци, които са изпълнени с живот, е заложено началото на кръвообращението.
Обаче това, което нахлуваше в него като въздух, човек усещаше като не съвсем свой елемент. Защото във въздуха действуваха силите на описаните вече висши Същества. Но в негова власт остава онази част от действуващите в проникващия въздух сили, която му принадлежи поради образуваните от по-рано етерни сили. Той е господар на една част от тези топлинни потоци. По този начин в неговото изграждане са ангажирани не само висшите Същества, но и самия той.
към текста >>
В
начало
то на Земния живот те бяха възприемани като външни звуци.
През тази далечна епоха природните и човешките сили не бяха така разграничени, както по-късно. Това, което ставаше на Земята, до голяма степен зависеше от силите на човеците. Ако някой би наблюдавал природните процеси от гледна точка, разположена извън Земята, той би видял в тях не само независещи от човека събития, но и истински човешки действия. Много по-различно изглеждаха за Земния човек и звуковите възприятия.
В началото на Земния живот те бяха възприемани като външни звуци.
Докато въздушните образи отвън бяха възприемани до към средата на човешкия Земен живот, външните звуци можеха да бъдат чувани и след този период. Едва в края на живота, Земният човек ставаше нечувствителен спрямо тях. От звуците, в него оставаха паметовите представи. А в тях бяха откровенията на „Синовете на Живота" (Ангелите). Когато към края на своя живот човекът се усещаше вътрешно свързан с тези сили, тогава, подражавайки им, той можеше да предизвиква могъщи пориви във водния елемент на Земята.
към текста >>
Онези човеци, които в
начало
то на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености.
Те бяха недиференцирани и подобни на сенки. И все пак Земните човеци се различаваха по своята форма. Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци. Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха. Там където човеците бяха прекомерно вплетени в земния свят, придатъците изпъкваха на преден план.
Онези човеци, които в началото на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености.
По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното състояние, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент. Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид. Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите.
към текста >>
Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в
начало
то на Земния живот, беше твърде ограничено.
Благодарение на топлината първите човеци ясно усещаха „Духовете на Формата". През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно състояние. Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно състояние; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели). Трети вид човеци беше още по-дълбоко вплетен в Земните условия. Те бяха онези, които можаха да се срещнат с огнения елемент едва след като Земята се бе отделила от Слънцето и бе приела в себе си водния елемент.
Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено.
Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи. Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия. При тях придатъчните органи бяха особено силно развити.
към текста >>
Затова пък в
начало
то на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия.
Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно състояние; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели). Трети вид човеци беше още по-дълбоко вплетен в Земните условия. Те бяха онези, които можаха да се срещнат с огнения елемент едва след като Земята се бе отделила от Слънцето и бе приела в себе си водния елемент. Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено. Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи.
Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия.
При тях придатъчните органи бяха особено силно развити.
към текста >>
Въпреки че от
начало
луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите.
Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите.
Потомците на по-напредналите се смесиха с тези на по-малко напредналите. Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните. Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите души не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци. Тези потомци бяха под покровителството на едно висше Същество, което пое водачеството в Космоса, когато Слънцето се отдели от Земята. В областта, която разглеждаме тук, това Същество се издигна като господар в царството на Слънцето.
към текста >>
Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в
начало
то на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
Тъкмо чрез тях от първичната мирова субстанция, в която първоначално се намираше физическият организъм на Земята, се отделиха Юпитер и останалите планети. Юпитер стана обиталище на такива Същества, които не бяха стигнали до висотата на слънчевата степен. Най-напредналото от тези Същества стана водач на Юпитер. Както водачът на Слънчевата епоха стана „по-висшият Аз", който действуваше в етерното тяло на останалите на Земята човешки потомци, така и този Юпитеров водач стана онзи „по-висш Аз", който пронизваше като едно общо съзнание човеците, произхождащи от смесването между останалите на Земята човешки потомци и човеците, които се появиха по гореописания начин на Земята едва в периода на въздушния елемент, за да преминат после на Юпитер. Науката за Духа нарича тези човеци „юпитерови".
Дори и през онези епохи, те можеха да приемат в себе си човешки души, но такива, които в началото на Земното развитие не бяха достатъчно узрели, за да понесат съприкосновението с огъня.
Тези души се намираха по средата между царството на човешките, и това на животинските души. Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества.
към текста >>
Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото
начало
от физическото развитие на Земята.
Другите области се населяваха само от разпръснатите индивиди на човечеството. Духовната Наука нарича тази област, която е съществувала между днешна Европа, Африка и Америка, с името „Атлантида". (В съответната литература можем да намерим описание на епохите преди атлантското развитие на човечеството. Епохата непосредствено преди Атлантида е позната под името „Лемурия". А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска".
Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото начало от физическото развитие на Земята.
В библейското предание времето преди проявленията на Луциферическите Същества е означено като „Рай", а слизането върху Земята и вплитането на, човека в сетивния свят като „изгонване от Рая".)
към текста >>
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от
начало
то на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена.
Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи. Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци. Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие. Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят.
към текста >>
То се намира едва в
начало
то на християнското развитие.
Появяването на Христос донесе на човечеството нещо, което започна да действува като заровено в земята семе. Семето може да израсне само постепенно. И само твърде малка част от новата мъдрост е влята днес в потока на физическото съществувание.
То се намира едва в началото на християнското развитие.
И в епохите след появява нето на Христос, това християнско развитие можа да разкрие от вътрешната си същност само толкова, колкото хората и народите бяха способни да приемат в своите представи.
към текста >>
104.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
От
начало
душата на окултния ученик е твърде слаба спрямо всичко онова, което той може да възприема в душевно-духовния свят.
Отначало душата на окултния ученик е твърде слаба спрямо всичко онова, което той може да възприема в душевно-духовния свят.
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят. Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите.
към текста >>
От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в
начало
то на своя път.
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответните упражнения. Но преди всичко: Власт на душата върху нейните мисли, чувства и воля. Начинът, според който се постига тази власт, има двойна цел. От една страна в душата трябва да се вложат до такава степен здравина, сигурност и равновесие, че тя да съхрани тези качества дори тогава, когато от нея се ражда вторият Аз.
От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в началото на своя път.
към текста >>
Тъкмо поради тази причина имагинативното познание разкрива и онези истини за същността на човека, които бяха описани в
начало
то на книгата.
Тъкмо поради тази причина имагинативното познание разкрива и онези истини за същността на човека, които бяха описани в началото на книгата.
За физическо-сетивното възприятие са достъпни само процесите на физическото тяло. Те се разиграват в интервала между „раждането и смъртта". Другите съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло и Азът, са подчинени на закона на превръщането, на преобразяването; те могат да бъдат възприети само от имагинативното познание. Ако някой е стигнал до това познание, той вижда, как след смъртта от физическото тяло се отделя онази част, която преминава в друга форма на съществувание.
към текста >>
До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по
начало
са недоказуеми.
С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят. А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява.
До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми.
Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
към текста >>
В
начало
то за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения.
Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции.
към текста >>
При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото
начало
в областта на сърцето.
Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи. Колкото по-развит е даден човек, толкова по-голям е ореолът около него, в който тези потоци могат да бъдат възприемани. Дори при правилно обучение, центърът в областта на сърцето не се изгражда веднага. Той трябва да бъде подготвен. Най-напред се образува предварителен център в главата, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце.
При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето.
В този случай съществува опасността вместо до спокоен и обективен поглед в свръх сетивния свят, човек да стигне до мечтателство и фантастност. По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно. Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение. Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество. След този етап, осъществяваните в етерното тяло потоци и движения могат безпрепятствено да влязат в досег с външния духовно- душевен свят и да се свържат с него така, че външните духовно-душевни процеси да се слеят с вътрешните, с тези на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Обаче когато в са мото
начало
човек съзре дори и част от своето „висше Себе", той изпада в огромното изкушение да го разглежда в зависимост от критериите, които е изработил в сетивно-физическия свят.
Новороденото Себе се изправя пред човека като друго Същество. Но той не може да го възприеме напълно. Защото на каквато и степен да се е изкачил човек по пътя към свръхсетивните светове, винаги съществуват по-висши степени. Овладявайки ги, човек ще възприема все по-голяма част от своето „висше Себе". Следователно, при една или друга степен, то се открива на ученика само отчасти.
Обаче когато в са мото начало човек съзре дори и част от своето „висше Себе", той изпада в огромното изкушение да го разглежда в зависимост от критериите, които е изработил в сетивно-физическия свят.
Впрочем това изкушение е нещо добро и дори трябва да се появи, ако се стремим към правилно развитие. Ние трябва да преценяваме това, което идва като наш двойник, като „Пазачът на прага" и да го поставяме пред „висшето Себе", за да сме наясно върху разстоянието между това, което сме и това, което сме длъжни да станем. Но в хода на тази преценка, „Пазачът на прага" започва да приема една съвършено друга форма. Сега той приема облика на всички възможни пречки, които се надигат срещу развитието на „висшето Себе". Ние разбираме какъв товар влачим с нашето обикновено Себе.
към текста >>
105.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Предишната гръко-римска епоха води
начало
то си приблизително от 8-ми век пр. Хр.
Грандиозната космическа еволюция може да бъде последователно описана от Сатурн до Вулкан; по същия начин могат да бъдат представени и по-ограничени периоди, например този на Земното развитие. След онази мощна катастрофа, която сложи край на древната Атлантида, в еволюцията на човечеството настъпиха описаните в тази книга древно-индийска, древно-персийска, египетско-халдейска, гръко-римска епохи. Петата епоха е тази, в която човечеството се намира днес. Тя започна постепенно от 12-тия, 13-тия, 14-тия век след Христос, но подготовката и датира още от 4-ти, 5-ти век. От 15-ти век Петата епоха се проявява съвсем ясно на историческата сцена.
Предишната гръко-римска епоха води началото си приблизително от 8-ми век пр. Хр.
В края на нейната първа третина стана Христовото събитие. В прехода от египетско-халдейската към гръко-римската епоха всички човешки способности се променяха. По време на египетско-халдейската епоха още не съществуваше това, което днес познаваме като логическо мислене, като разсъдъчно обхващане на света. Това, което днешният човек извлича като познание чрез своя разум, на времето го получаваше в съответствуващата на онази епоха форма: направо и непосредствено чрез едно вътрешно, в известен смисъл свръхсетивно знание. Човекът възприемаше нещата; и докато възприемаше, в душата му възникваше понятието, образът, от който тя се нуждаеше.
към текста >>
Макар и в
начало
то съвсем незабележимо, „скритото знание" се влива в представите и мисленето на хората от Петата следатлантска епоха.
После настъпи новата или Пета следатлантска епоха. Нейната главна особеност се свежда до бурното развитие на разсъдъчната способност, до нейния могъщ разцвет в съвременната епоха, който ще продължи и занапред. Тази епоха се разви постепенно, започвайки от 12-ти, 13-ти век, за да прогресира все по-бързо от 16-ти век до днес. Влиянията в Петата следатлантска епоха стимулираха главно разсъдъчната способност, докато митологиите, преданията и знанието основаващо се на вяра, престанаха да имат власт над човека. Но затова пък в тази епоха възникна нещо, което можем да определим като едно все по-мощно нахлуване на познанията, бликащи от съвременното свръхсетивно съзнание, в човешките души.
Макар и в началото съвсем незабележимо, „скритото знание" се влива в представите и мисленето на хората от Петата следатлантска епоха.
Напълно понятно е, че и до днес разсъдъчната способност се отнася отрицателно към този вид знание. Но това, което трябва да стане, ще стане независимо от каквото и да е временно отрицание.
към текста >>
Сега Земята е само
начало
то на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вложена една нова сила.
Днешното планетарно въплъщение наречено „Земя", съдържа всичко онова, което се е развило в хода на предишните планетарни състояния Сатурн, Слънце и Луна. Не случайно земният човек открива „мъдрост" в процесите, които се разиграват около него. Тази мъдрост е стаена там като резултат от едно продължително развитие. Вече знаем, че Земята е потомък на „Старата Луна". А тя осъществи своето развитие, заедно с това, което и принадлежеше, постигайки „Космоса на Мъдростта".
Сега Земята е само началото на едно развитие, чрез което в тази Мъдрост ще бъде вложена една нова сила.
Тя ще доведе човека до там, да се чувствува като самостоятелен участник в духовния свят. Това се обяснява с обстоятелството, че в хода на Земния период неговият „Аз" е така формиран от „Духовете на Формата", както на Сатурн физическото му тяло беше формирано от „Духовете на Волята", на Слънцето етерното му тяло от „Духовете на Мъдростта" и на Луната астралното му тяло от „Духовете на Движението". Едва чрез взаимодействието между „Духовете на Волята, на Мъдростта и на Движението" възниква това, което днес наричаме „мъдрост". Земните същества и процеси постигат хармония с останалите същества от техния свят благодарение на тези три вида Духове. Чрез „Духовете на Формата" човек получава своя самостоятелен „Аз".
към текста >>
Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено
начало
то на бъдещата еволюция.
Тази е тайната на всеки вид развитие в бъдещето: познанието, че всичко, което човек осъществява, изхождайки от истинското разбиране на еволюцията, е зародиш, който трябва да разцъфне и узрее като плод на Любовта. Колкото повече е силата на Любовта, толкова повече творческа мощ ще се проявява в бъдещето. В това, което ще произлезе от Любовта, ще са вложени онези могъщи сили, които ще поведат Земята към нейното пълно одухотворяване. И колкото повече духовно познание се влива в развитието на човечеството и Земята, толкова по-жизнеспособни ще са зародишите на бъдещия свят. Духовното познание, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов.
Целият процес, който беше описан, започвайки от гръко-римската до днешната Пета следатлантска епоха ясно показва как трябва да се извърши това велико превръщане и къде е поставено началото на бъдещата еволюция.
Това, което беше подготвено като Мъдрост чрез Сатурн, Слънце и Луна, действува във физическото, етерното и астралното тяло на човека; то се явява като „Мъдростта на света"; в Аза обаче то се превръща във вътрешна същност. Започвайки от Земната епоха, „Мъдростта на външния свят" става вътрешна мъдрост в човека. И когато това е вече факт, вътрешната мъдрост се превръща в зародиш на Любовта. Мъдростта е предусловието на Любовта; Любовта идва като резултат от новородената в „Аза" Мъдрост.
към текста >>
106.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в
начало
то на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Продължителността на периода между смъртта и новото раждане се определя от това, че по правило „Азът" се връща отново в сетивно- физическия свят едва тогава, когато междувременно този свят се е променил до такава степен, че „Азът" има възможност да изживее нещо ново. Докато „Азът" пребивава в духовните области, обликът на Земята се променя. От една страна тази промяна е свързана с кардиналните промени в Космоса, с промените в положението на Земята спрямо Слънцето и т.н. В този вид промени има известни повторения.
Те намират своя външен израз например в това, че онази точка на небосвода, в която Слънцето изгрява в началото на всяка пролет, очертава пълна окръжност за около 26,000 години.
Тази пролетна точка се придвижва от една небесна област в друга. В хода на 1/12 от тази окръжност, т.е. приблизително за 2,100 години, условията на Земята се променят до такава степен, че в поредното си въплъщение човешката душа може да изживее нещо действително ново. Но понеже човешките опитности са различни в зависимост от това, дали човек се въплъщава като жена или мъж, то през посочения период по правило стават две прераждания, едното като мъж и другото като жена. Но тези неща зависят и от това, какви сили човек взема със себе си, какви сили пренася той от земния живот в живота след смъртта.
към текста >>
107.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Макар да сме в
начало
то,
Макар да сме в началото,
към текста >>
в световното
начало
.
в световното начало.
към текста >>
108.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
отправящ поглед към световното
начало
отправящ поглед към световното начало
към текста >>
109.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, от
начало
от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
Духовната област.
Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
към текста >>
110.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
звучащи от
начало
слабо в мен.
звучащи отначало слабо в мен.
към текста >>
111.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Капезий от
начало
не го забелязва.
БЕНЕДИКТ (Влиза.
Капезий отначало не го забелязва.
Бенедикт го докосва по рамото.)
към текста >>
112.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от пра
начало
то да се развива
от праначалото да се развива
към текста >>
113.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какъвто от
начало
бях,
какъвто отначало бях,
към текста >>
114.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
начало
то си водещи от общата ни карма,
началото си водещи от общата ни карма,
към текста >>
115.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се окаже от
начало
враг
да се окаже отначало враг
към текста >>
116.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
макар в
начало
то да не разбрахме.
макар в началото да не разбрахме.
към текста >>
117.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
начало
на познание измамно,
начало на познание измамно,
към текста >>
118.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сияеща от земното
начало
сияеща от земното начало
към текста >>
във пра
начало
то от всички хора
във праначалото от всички хора
към текста >>
Били избрани в земното
начало
Били избрани в земното начало
към текста >>
119.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Лицата, събрани в
начало
то, напускат залата.
Същото пространство като в предходната картина.
Лицата, събрани в началото, напускат залата.
Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий. От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
към текста >>
От събралите се в
начало
то лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
Същото пространство като в предходната картина. Лицата, събрани в началото, напускат залата. Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий.
От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
към текста >>
От
начало
тя говори с призрачен, но задушевен глас.)
(Последните думи преминават непосредствено в това, което ще каже Мария, която е все още закрита от душевните образи и е невидима.
Отначало тя говори с призрачен, но задушевен глас.)
към текста >>
120.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за мен от пра
начало
то враждебна.
за мен от праначалото враждебна.
към текста >>
от земното
начало
ти се бориш.
от земното начало ти се бориш.
към текста >>
във пра
начало
то на слаби хора
във праначалото на слаби хора
към текста >>
Ти някога във земното
начало
Ти някога във земното начало
към текста >>
121.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй Луцифер от земното
начало
Тъй Луцифер от земното начало
към текста >>
122.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
начало
то туй щеше да се случи.
в началото туй щеше да се случи.
към текста >>
123.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на битието смисъл и
начало
.
на битието смисъл и начало.
към текста >>
от пра
начало
то да пази прага,
от праначалото да пази прага,
към текста >>
от земното
начало
мрази.
от земното начало мрази.
към текста >>
124.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Влизат действащите лица, които в
начало
то на действието се бяха събрали в преддверието на Мистичния съюз, но се забелязва, че те пристъпват в царството на Ариман само сляпо.
(Влизат действащите лица, които в началото на действието се бяха събрали в преддверието на Мистичния съюз, но се забелязва, че те пристъпват в царството на Ариман само сляпо.
Това, което казват, са думи, наистина живеещи в душите им, но за които не знаят нищо. Докато спят, те изживяват несъзнателни сънища, които се чуват в царството на Ариман. Но Щрадер, който също идва, е полусъзнателен за това, което изживява, така че по-късно може да си спомни за него.)
към текста >>
до земното
начало
ще узнават.
до земното начало ще узнават.
към текста >>
125.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от земното
начало
, че да могат
от земното начало, че да могат
към текста >>
126.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Донесъл нявга в земното
начало
Донесъл нявга в земното начало
към текста >>
127.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
начало
то си работата още.
в началото си работата още.
към текста >>
128.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
те свързват пра
начало
с пра
начало
,
те свързват праначало с праначало,
към текста >>
сънуваха във земното
начало
.
сънуваха във земното начало.
към текста >>
129.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
начало
Йохан е сам, после се явяват Двойникът му, Духът на младостта му, накрая Пазачът на прага.)
(Управителят на кантората и Романий отиват по-нататък в местността. От другата страна идва Йохан, потънал в мисли, сяда върху една скала.
Отначало Йохан е сам, после се явяват Двойникът му, Духът на младостта му, накрая Пазачът на прага.)
към текста >>
130.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Същата храмова сценична картина като в Седма картина; от
начало
тя е закрита от междинна завеса, пред която една египтянка казва следното.
Същата храмова сценична картина като в Седма картина; отначало тя е закрита от междинна завеса, пред която една египтянка казва следното.
Трябва да си представим египтянката като минало въплъщение на Томасий.
към текста >>
131.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
АРИМАН (от
начало
сам)
АРИМАН (отначало сам)
към текста >>
132.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В
начало
то съпругата на Хиларий в разговор с Управителя на кантората.
Същата стая като в предходната картина.
В началото съпругата на Хиларий в разговор с Управителя на кантората.
към текста >>
което той ми каза, бе
начало
което той ми каза, бе начало
към текста >>
133.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В
начало
то изобщо нямах вяра
В началото изобщо нямах вяра
към текста >>
134.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Начало
на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Начало
на боледуването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
От
начало
човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност.
към текста >>
И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до
начало
то на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът.
И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан.
Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години. В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето
начало
в човека.
Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! ", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека.
И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят.
към текста >>
136.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в
начало
то на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да участвуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е.
Това което християнският езотеризъм нарича Ангели или Ангелои, а източната мистика „дхианични Същества", са били именно „човеците" през Лунния период. По време на сегашната Земна епоха тези Същества доколкото те са завършили своето развитие на Старата Луна стоят с една степен над човека. Едва в края на Земното развитие човекът ще стигне до равнището, което тези Същества са имали в края на Старата Луна. Когато започна Земното състояние на нашата планета и човекът се появи на Земята, тези Същества не можеха да се явят в една външна човешка форма. Защото човешкото тяло каквото е то от плът и кръв е преди всичко продукт на Земята; то е пригодено само за съществата, които днес са тук като „човеци".
А Съществата, които стоят с една степен над човека когато Земята беше в началото на своето развитие не можеха да се въплъщават в човешки тела; те можеха да участвуват в ръководството на Земята само като озаряваха и вдъхновяваха изпадащите в състояние на ясновидство хора, така че чрез тях, т.е.
по един околен път, те се намесваха в развитието на цялата Земна история.
към текста >>
Както детската душа отваря своята аура към Йерархиите до онзи вече изложен в
начало
то момент, така и цялото човечество е отваряло своя свят за действието на Йерархиите, с които то е било дълбоко свързано.
Египтяните, които разказват за своята връзка с Боговете, просто усещали, че душата на човечеството е отворена към духовните Йерархии.
Както детската душа отваря своята аура към Йерархиите до онзи вече изложен в началото момент, така и цялото човечество е отваряло своя свят за действието на Йерархиите, с които то е било дълбоко свързано.
Тази връзка беше най-забележителна при онези Учители, които наричаме свещените Учители на Индия, великите Учители на онази първа следатлантска или индийска култура, която се разпространи в Южна Азия. След атлантската катастрофа обликът на Земята беше вече друг и в източното полукълбо се оформиха Азия, Европа и Африка в техния сегашен вид. А това беше преди времето, за което се говори в споменатите древни източници. Днешният човек сигурно ще си изгради в общи линии една твърде погрешна представа за великите Учители на Индия. Защото ако един съвременен образован човек би застанал пред един от индийските Учители, той би възкликнал учудено: „Този ли е вашият мъдрец?
към текста >>
Именно от такова проникване на Боговете и тяхното знание се заражда
начало
то на древните култури.
Именно от такова проникване на Боговете и тяхното знание се заражда началото на древните култури.
към текста >>
В известна смисъл те се намират още в
начало
то и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности.
От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора.
В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности.
По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
137.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Например в категорията на Ангелои от
начало
то на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества.
Всред тези категории на различни духовни Същества има всевъзможни традиции, според степента на тяхното съвършенство.
Например в категорията на Ангелои от началото на съвременното Земно развитие има по-високо и по-ниско стоящи духовни Същества.
Първите са отишли далеч над най-ниското равнище.
към текста >>
В
начало
то на нашето летоброене се раждат две деца Исус.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус.
Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
към текста >>
С това е загатнато и цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството; еволюция, която се намира едва в своето
начало
.
Първоначално човекът имал един чисто духовен възглед за Космоса, който в хода на времето постепенно изчезнал. На негово място се появило предимно сетивното възприемане на света. Тогава в еволюцията навлиза Храстовият Импулс. Именно чрез него човечеството започва отново да прокарва духовния принцип в своя материалистичен светоглед. В момента, когато Джордано Бруно строши оковите на илюзорните сетивни възприятия, Христовото развитие беше напреднало вече дотам, че в Джордано Бруно можа да се прояви душевната сила, възпламенена от Христовия Импулс.
С това е загатнато и цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството; еволюция, която се намира едва в своето начало.
към текста >>
138.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той представлява
начало
то на едно пътуване в напълно непознати светове.
Това оттегляне съвсем не е един обикновен процес, който настъпва в определено време и след това би могъл да бъде повторен по същия начин.
Той представлява началото на едно пътуване в напълно непознати светове.
Когато то започне, всяка направена стъпка е повод но също и подготовка за нови стъпки по пътя.
към текста >>
139.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Още в
начало
то на свръхсетивната способност за наблюдение, наред със сетивните свойства на външните предмети и явления, човек може да говори и за тяхната етерна характеристика.
Още в началото на свръхсетивната способност за наблюдение, наред със сетивните свойства на външните предмети и явления, човек може да говори и за тяхната етерна характеристика.
Той може да говори за етерното тяло на растението, за етерното тяло на Земята. Все пак споменатите етерни характеристики не са единствените, които се предлагат на свръхсетивното изживяване. За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира силите и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
към текста >>
В
начало
то на своето ясновидство, за човека е много трудно да се освободи от изразяването в сетивни образи.
В началото на своето ясновидство, за човека е много трудно да се освободи от изразяването в сетивни образи.
По-късно обаче възниква стремежът към независими, съзнателно избрани изразни средства за описание и предаване на свръхсетивните опитности. Все по-належащо става, да бъдат обяснявани знаците, с които си служи ясновидецът. И колкото повече съвременната наука изисква свръхсетивното познание да се превърне във всеобщо достояние на човечеството, толкова повече ще нараства необходимостта, този вид познание да се третира с обикновените и ежедневни изразни средства на сетивния свят.
към текста >>
140.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
А описаното подтискащо чувство е вече
начало
на истинското себепознание.
Такива сили могат да се получат само в хода на истинското себепознание. Едва на сегашната степен на еволюцията се вижда колко малко знае човек за самия себе си. Досега той се е доверявал на вътрешното изживяване без да го разглежда като част от външния свят. Но след стъпките, довеждащи до възприятия извън тялото, човек се добира до твърде особени средства за себепознание. Той се научава да разглежда себе си от една гледна точка, която може да съществува, само ако човекът е вън от своето сетивно тяло.
А описаното подтискащо чувство е вече начало на истинското себепознание.
Да изживява себе си спрямо външния свят в едно заблуждение, е обстоятелство, показващо истинската същност на душата.
към текста >>
141.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Това чувство е истинското
начало
, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата.
И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение.
към текста >>
Споменатото
начало
може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си.
Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане.
И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност.
към текста >>
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това
начало
, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане. И то може да остане такова дълго време.
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество.
Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в
начало
то на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>
142.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Но ако той узнае едни или други подробности в процеса на ясновиждането, те веднага изчезват в мига, когато то престане, след като наред с присъщите му душевни сили, не са развити и другите способности, а именно да се възстановят онези душевни условия, които по
начало
правят ясновиждането възможно.
Душата съвсем не се отнася по един и същи начин към тези "виждания" и към обикновените мисли. Дори и душевното отношение на едно "виждане" към съответствуващата му действителност да има сходство с отношението на една паметова представа към непосредствено изживяната действителност, за която тя на помня, същественото във "виждането" е тъкмо това, че докато то действува, силата на спомените изобщо не присъствува в душата. Ако човек си представи нещо, той може и да си го припомни, дори и да става дума за някакъв фантастен образ.
Но ако той узнае едни или други подробности в процеса на ясновиждането, те веднага изчезват в мига, когато то престане, след като наред с присъщите му душевни сили, не са развити и другите способности, а именно да се възстановят онези душевни условия, които поначало правят ясновиждането възможно.
Човек може да си припомни тези условия и така да повтори "виждането"; обаче не може пряко да си припомни самото "виждане".
към текста >>
143.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_18_1 Загадки на философията
4. Мислителният живот от
начало
то на християнското летоброене до Йоханес Скотус или Еригена
4. Мислителният живот от началото на християнското летоброене до Йоханес Скотус или Еригена
към текста >>
144.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай
начало
то на новото столетие".
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие".
Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
към текста >>
Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото
начало
насам.
Когато се залових да изложа "Възгледи за света и живота в 19-ия век", което изложение излезе като книга в 1901 година, моето чувство не беше да напиша една "книга по случай началото на новото столетие". Поканата да дам един принос към издаването на едно общо съчинение съставляваше за мене само еднавъншна подбуда, да резюмирам философското развитие от времето на Кант насам, което аз отдавна бях си усвоил и се стремях да го публикувам. Когато стана необходимо едно ново издание на книгата и аз отново прегледах нейното съдържание, в мене възникна убеждението, че само едно значително решение на направеното първоначално изложение ще стане напълно нагледно това, което би трябва да се цели с него. Първоначално аз се ограничих да дам една характеристика на последните 130 години на философското развитие. Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието.
Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам.
Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга. Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време. Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето. Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк.
към текста >>
145.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното
начало
.
Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството. Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея. Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това.
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало.
Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ. В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли. Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления. Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа.
към текста >>
В
начало
то на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света.
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта.
В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света.
Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени? Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам. И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс.
към текста >>
Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от
начало
то на 4-тата епоха насам.
Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта. В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света. Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени?
Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам.
И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс. Първият том на книгата ще представи философското развитие до средата 19-тото столетие; вторият ще проследи това развитие до настоящия момент и ще покаже накрая, как досегашното философско развитие насочва душата към изгледи за един развиващ се познавателен живот, чрез който душата може да развие от своето себесъзнание един образ на света, в който човек може да си представи собствената истинска същност на душата същевременно с образа на природата, който новото развитие е донесъл.
към текста >>
146.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава
начало
то но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
към текста >>
Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето
начало
.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване.
Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало.
В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване. Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно. Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи.
към текста >>
В това
начало
не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване. Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало.
В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване.
Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно. Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно. Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи. Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>
Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава от
начало
процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус.
Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус.
На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване. Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество. Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата? И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник. Все пак душата чувствува също, че отначало не може да знае нищо за този свой произход.
към текста >>
Все пак душата чувствува също, че от
начало
не може да знае нищо за този свой произход.
Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус. На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване. Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество. Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата? И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник.
Все пак душата чувствува също, че отначало не може да знае нищо за този свой произход.
Защото тя се вижда сред света, в който "добрите прамайки" действат заедно с Офионеус. Тя се чувства в един свят, в който съвършеното и несъвършеното са свързани едно с друго. Офионеус се е обвил вътре в нейното собствено същество, промъкнал се е там.
към текста >>
Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя
начало
то в описанието на развитието на гръцкия светоглед.
При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа. В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа".
Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед.
Обикновено първо се назовават Талес от Милет /640-550 г. пр. Р. Хр./, Анаксимандър /роден в 610 г. пр.Хр./, Анаксимен, /който се намираше в разцвета на своята дейност в 600 г. пр.Хр./ и Хераклит /роден в 500 г. пр.Хр. в Ефес/.
към текста >>
От
начало
това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
към текста >>
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с
начало
то на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./.
към текста >>
От
начало
изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него.
Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност.
Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
към текста >>
Това чувство озарява от
начало
целия душевен живот на Платон.
Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот.
Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон.
Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея.
към текста >>
Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в
начало
то на нашето летоброене в Александрия.
Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея. Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм. Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./.
Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия.
Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет. Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали като факти в този документ. Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот.
към текста >>
Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се намира от
начало
, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното
Начало
.
От свръхмисловния Принцип са произлезли съществата на света. Свърхмисловният Принцип и най-съвършеното. Това, което произлиза от него, е по-малко съвършено. Така върви надолу до видимия свят, който е най-несъвършеният. Сред този свят се намира човекът.
Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се намира отначало, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното Начало.
към текста >>
147.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ
НАЧАЛО
ТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
към текста >>
148.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
В сравнение с гръцкия мислителен живот в тези представи можем да съзрем нещо ново, въпреки че от
начало
те приличат на един спомен за него от миналото.
В сравнение с гръцкия мислителен живот в тези представи можем да съзрем нещо ново, въпреки че отначало те приличат на един спомен за него от миналото.
Гръцкото мислене сочи към душата; при Августина вниманието се насочва към центъра на душевния живот. Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот.
към текста >>
И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и
начало
то на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот.
За него "общите идеи" са само обгръщащи наименования имена -, които душата си образува за нейно ползване, за нейно ориентиране, но които не отговарят на никаква действителност. Действителни са само отделните неща. Спорът е характерен за душевното настроение на неговите носители. И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел.
И това поради причината, че между завръщането на гръцкото развитие на светогледите и началото на новото развитие е станало нещо, което лежи като под повърхността на историческото развитие, но може да бъде забелязано от начина, но който забелязано от начина, но който различните личности се поставят към своя мислителен живот.
За гръцките мислители мисълта се яви като едно възприятие. Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата. И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон.
към текста >>
149.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Епохата от
начало
то на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот.
Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък.
Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила. Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта. Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството.
към текста >>
На този естественонаучен начин на образуване на представите отговаря настроението на човешката душа в
начало
то на по-новата епоха на 16-тото столетие.
Като един друг симптом на това преобразуване на човешката душевна организация се явява възникването на по-новия естественонаучен начин на мислене. Нека сравним само състоянието на мисленето върху природата, както то се ражда чрез Коперник, Галилей, Кеплер с това, което го е предхождало.
На този естественонаучен начин на образуване на представите отговаря настроението на човешката душа в началото на по-новата епоха на 16-тото столетие.
От сега нататък на природата се гледа така, че сетивното наблюдение над нея става единственият свидетел. Бейкън е едната, Галилей другата личност, при които това изпъква ясно. Образът на природата не трябва вече да бъде нарисуван така, че в този образ мисълта да бъде чувствана като сила изявена от самата природа. От образа на природата постепенно изчезва все повече това, което се чувствува само като едно произведение на себесъзнанието. Вече произведенията на себесъзнанието и наблюдението на природата стоят по този начин едни срещу други все по-рядко отделени като чрез една пропаст.
към текста >>
От
начало
то на християнското летоброене до Скотус Еригена мислителният живот продължава да действа така, че неговата форма се определя от предполагането на един духовен свят светът на религиозното откровение -; от 8-то до 16-тото столетие изживяването на мислите се освобождава от вътрешността на себесъзнанието и наред с неговата зародишна сила оставя да съществува и силата на Откровението.
От началото на християнското летоброене до Скотус Еригена мислителният живот продължава да действа така, че неговата форма се определя от предполагането на един духовен свят светът на религиозното откровение -; от 8-то до 16-тото столетие изживяването на мислите се освобождава от вътрешността на себесъзнанието и наред с неговата зародишна сила оставя да съществува и силата на Откровението.
От 16-тото столетие насам образът на природата е този, който изтласква от себе си изживяването на мислите; отсега нататък себесъзнанието се стреми да извлича от своите собствени сили онова, което може да изгради един светогледен образ с помощта на мисълта. Пред тази задача се намираше Декарт. Пред нея се намираха мислителите на новата епоха на светогледа.
към текста >>
Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това
начало
на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката.
Венедикт Спиноза /1632-1677 г./ се пита, как трябва да бъде мислено онова, от което може да се изходи за създаването на едни истински образ на света? На основата на тази изходна точка стои чувството: В душата ми могат да се вестят като истинни безброй мисли, аз се отдавам на онези от тях като основен камък за един светоглед, чиито свойства първо аз самият трябва да определя. Спиноза намира, че може да се изходи само от това, което за своето битие не се нуждае от никакво друго. На това битие той дава името субстанция. И той намира, че може да съществува само една такава субстанция и че тази субстанция е Бог.
Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това начало на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката.
Както математикът изхожда от общи истини, които човешкият Аз си образува чрез свободното творчество, така Спиноза изисква, защото и светогледът да изхожда от такива свободно създадени представи. Единната субстанция е такава, както Азът трябва да я мисли. Така мислена, тя не търпи нищо, което съществуващо вън от нея, да бъде подобно на нея. Защото тогава тя не би била всичко; за своето съществуване тя би се нуждаела от нещо друго. Следователно всичко друго е част от субстанцията, като едно от нейните свойства, казва Спиноза.
към текста >>
Както часовниците си съвпадат, защото още от
начало
са били нагласени едни към други чрез изливащата от божествената първична Монада предварително установена хармония.
Така за Лайбниц светът е в действителност един сбор от монади, които съвсем не действат едни върху други, а са същества себесъзнателни Азове живеещи независими едни от други. Ако въпреки това отделната монада има в своя вътрешен живот едно изображение на общия миров живот, това не се държи на факта, че отделните монади действат едни върху други, а на това, че в дадения случай едната монада изживява вътрешно на себе си това, което също една друга монада изживява независимо от нея. Вътрешните животи на монадите си съвпадат, както часовниците показват същите часове, въпреки че не действат едни върху други.
Както часовниците си съвпадат, защото още отначало са били нагласени едни към други чрез изливащата от божествената първична Монада предварително установена хармония.
към текста >>
С това той поставя
начало
то на едно светогледно течение, което иска да счита впечатленията на външния свят, които човек изживява познавайки, като непринадлежащи на света в себе си.
За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания. Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването. Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н. това, което се ражда по този начин при сетивата, съществува там само до тогава, докато сетивата са в допир с нещата. Лок се чувства принуден да приеме, че извън формата и движението онова, което сетивата възприемат, няма нищо общо със самите неща.
С това той поставя началото на едно светогледно течение, което иска да счита впечатленията на външния свят, които човек изживява познавайки, като непринадлежащи на света в себе си.
към текста >>
150.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг от
начало
не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина".
към текста >>
Там той разказва за впечатлението, което са му направили лекциите на професор Винклер, които той е изнасял в духа на Волф в Лайпциг: "Моите лекции аз посещавах от
начало
усърдно и вярно; но философията не искаше да ме осветли.
Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина".
Там той разказва за впечатлението, което са му направили лекциите на професор Винклер, които той е изнасял в духа на Волф в Лайпциг: "Моите лекции аз посещавах отначало усърдно и вярно; но философията не искаше да ме осветли.
В логиката ми се случваше по един чудесен начин така, че трябваше да разкъсам едни от други, да разединя и един вид да разруша онези духовни операции, които от младини извършвах с най-голямо удобство, за да разбера тяхната правилна употреба. За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия учител, и на много места ми се струваше, че работата не върви". Напротив за своите занимания със съчиненията на Спиноза поетът ни разказва: "Аз се отдадох на това четене и вярвах, гледайки самия себе си, че никога не съм виждал света така ясно". Обаче само малцина можеха да се отдадат така безпристрастно на Спинозовия начин на мислене както Гьоте. При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света.
към текста >>
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в
Начало
то".
В смисъла на този свой възглед за света Гьоте не можеше също да признае разликата между неорганичната и органичната природа, която Кант беше установил в своята "Критика на разсъдъчната способност". Неговият стремеж беше насочен към това, да обясни живите организми в смисъла според законите, както се обяснява и неживата природа.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото".
Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове. При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
към текста >>
Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в
начало
то на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят.
И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси. Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа. Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност. Който прониква в светогледа на Гьоте, както този светоглед е предаден в наивна дреха, той ще намери в него една сигурна основа, която може да бъде изразена в ясни идеи. Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа.
Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят.
към текста >>
Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в
начало
то на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум.
Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум.
Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма?
към текста >>
151.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото
начало
на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото.
Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
към текста >>
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото
начало
и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си.
към текста >>
152.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
/ към виланд веднъж в
начало
то на неговото университетско време.
"Животът е съмнително нещо; аз се заех да прибавя моя с това, да размишлявам върху него". Тези думи изказва Артур Шопенхауер /1788-1860 г.
/ към виланд веднъж в началото на неговото университетско време.
От това настроение е израснал неговия светоглед. Шопенхауер имаше зад себе си сурови собствени изживявания и наблюдението на тъжни опитности, когато намери във философската мислителна работа една нова цел на живота. Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася. Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие.
към текста >>
153.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
В
начало
то на 40-те години върху Хегеловия светоглед нанася силни удари един човек, който преди това беше се вживял основно и интимно в този светоглед.
В началото на 40-те години върху Хегеловия светоглед нанася силни удари един човек, който преди това беше се вживял основно и интимно в този светоглед.
Това е Лудвиг Фойербах /1804-1872 г./. обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./. По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества.
към текста >>
от
начало
то на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща".
Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история. Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е.
от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща".
Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми. Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива".
към текста >>
След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, от
начало
епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата.
Ширнер не чувства, че може да има трудности Азът да бъде представен така. Следващите десетилетия не можаха да добият никакво отношение към това изолирано представяне на Аза. Защото тези десетилетия са заети преди всичко с това, да добият образа на природата под влиянието на естественонаучния начин на мислене.
След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата.
към текста >>
154.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето
начало
и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
Хегел се чувстваше достигнал със своето построение от мисли до целта, към която се беше стремило развитието на светогледите, откакто то полагаше усилия да овладее сред изживяването на мислите загадъчните въпроси на съществуването.
Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
към текста >>
Хегел може да каже: "- Науката се е върнала по този начин до нейното
начало
".
Хегел иска да доведе това изживяване на мисълта до неговата висота. Той намира в най-висшето изживяване на мисълта същевременно творящия миров принцип. С това душата е описала един кръг, в който първо се е отделила от света, за да търси мисълта. Тя се чувства отделена от света дотогава, докато познава мисълта само като мисъл. Но тя се чувства отново съединена с него, когато открива в мисълта първоизточника на света и окръжността е затворена.
Хегел може да каже: "- Науката се е върнала по този начин до нейното начало".
към текста >>
От
начало
тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли.
С това Хегелово изискване човешката душа е доведена пред една решаваща точка в познаването на нейната собствена същност. На къде трябва да се обърне тя, когато е стигнала до чистата мисъл и не иска да остане при нея? От възприемането, от чувстването, от волението тя може да отиде до мисълта и да пита: - Какво се получава, когато аз мисля върху възприемането, върху чувстването, върху волението?
Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли.
За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода. Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека.
към текста >>
Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото
начало
са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация.
В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./.
Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация.
Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции. Най-простите животни и най-простите растения, които стоят на най-долното стъпало на стълбата на организацията, са се родили и се раждат още и днес чрез самозараждане"
към текста >>
155.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в
начало
то".
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
към текста >>
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто
начало
са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми".
Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми".
Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>
От
начало
той се придържаше в границите на един такъв.
Дарвин пристъпи към своята задача като природоизследовател.
Отначало той се придържаше в границите на един такъв.
Че неговите мисли могат да хвърлят ярка светлина върху основните въпроси на светогледа, върху отношението на човека към природата, това е само бегло засегнато в неговия основен труд: "В бъдеще аз виждам едно открито поле за далече по-важни изследвания. Психологията несъмнено... ще се опира на основата: Необходимостта да добие на степени всяка духовна сила и способност. Много светлина може да се хвърли също и върху произхода на човека и неговата история". Този въпрос за произхода на човека стана за материалистите, според израза на Бюхнер, дело, което беше най-близко до сърцето им. В лекциите, които държа в 1866/1867 г.
към текста >>
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че от
начало
то има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
към текста >>
156.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Фолкелт поставя този възглед в
начало
то на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи.
И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да броди върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата. И когато докосвам масата, тя ми оказва съпротивление. Тя прави едно впечатление върху моето осезателно сетиво, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост. Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание.
Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи.
Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение. Ето защо в началото на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение". Ото Лимбан използва тази мисъл също и затова, да защити твърдението: Човек може да знае също така малко, дали нещата, които си представя не съществуват вън от неговото съзнание, колкото може да знае, дали те съществуват. "Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от сферата на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа".
към текста >>
Ето защо в
начало
то на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение".
Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание. Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи. Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение.
Ето защо в началото на философстването всяко знание простиращо се извън представите трябва изрично да бъде категоризирано като подлежащо на съмнение".
Ото Лимбан използва тази мисъл също и затова, да защити твърдението: Човек може да знае също така малко, дали нещата, които си представя не съществуват вън от неговото съзнание, колкото може да знае, дали те съществуват. "Именно затова, че фактически никой мислещ субект не може да излезе вън от сферата на своето мислене; именно затова, че той никога не може прескачайки своето собствено съзнание и еманципирайки се от самия себе си да схване и констатира това, което може да съществува или да не съществува отвъд и вън от неговата субективност; именно затова е безсмислено да иска да твърди, че обектът, който си е представил, не съществува вън от субективната представа". /Ото Либман, За анализа на действителността, стр. 28/.
към текста >>
157.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Въпреки това тези лекции могат да се считат като
начало
на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие.
Вълните, които са предизвикали мислите на Холбах, Кондияк и на други, са още по-ясно доловими в лекциите върху "Отношението на душата към тялото", които Пиер Жан Жорж Кабанис е държал в създаденото от Конвента висше училище в Париж в 1797 -1798 година.
Въпреки това тези лекции могат да се считат като начало на светогледното развитие на Франция в 19-тото столетие.
В тях се изразява едно ясно съзнание за това, че начинът, по който Кондияк разглежда нещата за явленията на душевния живот, е твърде силно копиран от възгледите, които хората имат за възникването на чисто механическите процеси на неорганичната природа. Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед. Неговите предшественици просто пренасят възгледите, които си добиват в неорганичния свят, върху органичния; Кабанис си казва: - Нека разгледаме и духовния свят също така без пристрастно, както разглеждаме неорганичния; тогава той ще ни каже, как се отнася той спрямо другите природни явления.
към текста >>
То си представя, че към всяка причина трябва отново да се търси една причина, че следователно светът е без
начало
във времето.
Мисълта броди над действителността; тя прави тялото да бъде делимо до безкрайност, да бъде съставено от безкрайно малки частици. В действителност това тяло се състои само от съвсем определен брой малки, обаче безкрайно малки частици. По този начин се раждат всички надхвърлящи действителността понятия за безкрайност. Преминава се от всяко събитие по-нататък до едно друго, което е негова причина; от тази причина отново се преминава към нейната причина и т. н. Веднага щом мисленето напусне почвата на действителността, то започва да блуждае в една безкрайност.
То си представя, че към всяка причина трябва отново да се търси една причина, че следователно светът е без начало във времето.
По същия начин постъпва мисленето и с изпълването на пространството. Когато прекосява небесното пространство, то намира извън най-далечните звезди винаги още други; то преминава отвъд този действителен факт и си представя пространството безкрайно и изпълнено с безкраен брой небесни тела. Човек трябва да бъде наясно смята Дюринг, върху това, че всички такива представи за безкрайността нямат нищо общо с действителността. Те възникват само благодарение на това, че с методите, които сред действителността отговарят напълно на тази действителност, мисленето прехвърля нейните граници и чрез това стига до безбрежното.
към текста >>
158.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
На тази цел трябва да е служило също и
начало
то на света.
Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята.
На тази цел трябва да е служило също и началото на света.
Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята. "Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението". /Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед.
към текста >>
159.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е
начало
за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>
В
начало
то на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука.
Фридрих Ницше /1844-1900 г./ бе подбуден от мислите на Ролф за своите еволюционни идеи, след като първо беше минал през други форми на своя душевен живот.
В началото на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука.
Той получи първо едно голямо впечатление от светогледа на Артур Шопенхауер. Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер. Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването. Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването. И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието.
към текста >>
В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в
начало
то на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек?
В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност.
към текста >>
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които от
начало
те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие.
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени.
към текста >>
Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан от
начало
.
Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли". Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните. Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр. 29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен.
Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало.
Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид. Така първоначалната нова еволюционна мисъл беше само един помощник на изследването.
към текста >>
И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото
начало
е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /.
И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества.
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши.
към текста >>
160.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Разбере ли, че трябва да търси в самите неща това, което той самият привидно е създал, и че от
начало
само го е закрил при сетивното възприемане на нещата, тогава човек ще почувства, как познанието е едни действителен процес, чрез който душата се сраства напредващо с мировото битие, чрез който тя разширява до мировото изживяване своето вътрешно изолирано изживяване.
Задача на философията ще бъде тя да разбере, че явният за човека свят е една "илюзия", преди той да застане познавайки срещу него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това, което човекът създава самотворчески познавайки /в акта на познанието/, се явява като едно вътрешно откровение на душата само затова, защото, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата. Той не може още да го види на самите неща, когато само просто застава срещу тях. В познанието той си разкрива чрез собствена дейност това, което първо е било скрито. Ако човек счита това, което му се разкрива в акта на познанието, ще му изглежда, като че той самият го е прибавил към нещата, към действителността.
Разбере ли, че трябва да търси в самите неща това, което той самият привидно е създал, и че отначало само го е закрил при сетивното възприемане на нещата, тогава човек ще почувства, как познанието е едни действителен процес, чрез който душата се сраства напредващо с мировото битие, чрез който тя разширява до мировото изживяване своето вътрешно изолирано изживяване.
към текста >>
От
начало
такова едно изживяване изглежда на обикновеното съзнание като пълно безсмислие.
Обаче това, което те разглеждат, са онези изживявания на душата, които образуват основата на себесъзнателния Аз. Поради това те не проникват до онези източници на света, в които изживяванията на душата бликат от истинската действителност. Тези източници не могат да се намират там, където душата стои срещу себе си наблюдавайки се с обикновеното съзнание. Ако душата иска да стигне до тези източници, тя трябва да излезе от това обикновено съзнание. Тя трябва да изживее в себе си нещо, което това съзнание не може да и даде.
Отначало такова едно изживяване изглежда на обикновеното съзнание като пълно безсмислие.
към текста >>
Ето защо в
начало
то на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
161.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и
начало
то на 20 век думите „Дошло е времето!
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е времето!
" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и началото на 20 век думите „Дошло е времето!
" ще важат за цялото човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години (3101 пр.Хр. 1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга". В началото на 20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
към текста >>
В
начало
то на 20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е времето! " Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и началото на 20 век думите „Дошло е времето! " ще важат за цялото човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години (3101 пр.Хр. 1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга".
В началото на 20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
към текста >>
162.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото
начало
има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката.
Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене, цялата му воля; днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин, а в други ден по един вътрешен, езотеричен начин. Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието, до които е успял да се добере Гьоте, можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение. Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото начало има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката.
Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател загадка след загадка.
към текста >>
163.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ето защо още в
начало
то аз бих искал да отбележа, че това, което ще говоря днес, няма нищо общо с теософските твърдения, които често срещаме по повод на всевъзможни символи и алегории, свързани с определени легенди, приказки или други поетични творби.
Лесно бих могъл да бъда упрекнат, че в една лекция като днешната, се опитвам по един пресилен начин да давам символични и алегорични тълкувания на нещо, което един поет е създал чрез свободната игра на своята фантазия. Завчера ние си поставихме задачата внимателно да изследваме Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, и за тази цел я преразказахме накратко. Винаги е възможно при подобни тълкувания на едно произведение, замислено с толкова фантазия, някой да отсече: Да, в образите на тази творба ние трябва да търсим всевъзможни символи и послания!
Ето защо още в началото аз бих искал да отбележа, че това, което ще говоря днес, няма нищо общо с теософските твърдения, които често срещаме по повод на всевъзможни символи и алегории, свързани с определени легенди, приказки или други поетични творби.
И понеже добре зная, че моите символични тълкувания на едни или други поетични образи често се натъкват на недоверие и съмнение относно тяхната достоверност, аз ясно подчертавам, че това което ще кажа тук, следва да бъде разбирано единствено в следния смисъл.
към текста >>
164.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Начало
на заниманията с Приказката през 80-те години на 19 век
Начало на заниманията с Приказката през 80-те години на 19 век
към текста >>
До същинското
начало
на тази розенкройцерска мистерия ме делеше не някакъв приблизителен период от време, а точно 21 години."
„Към тази Мистерийна драма ме доведе един продължителен духовен път. Когато се замислям, оказва се, че първите стъпки по този път са направени още през 1889.
До същинското начало на тази розенкройцерска мистерия ме делеше не някакъв приблизителен период от време, а точно 21 години."
към текста >>
„Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в
начало
то на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена.
„Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в началото на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена.
Това, което казах тогава, впоследствие се разшири в най-различни посоки. Обаче всичко, което оттогава съм публикувал или съобщавал устно, е само последица от мислите, които развих в хода на споменатата лекция. Моята драма
към текста >>
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в
начало
то на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
към текста >>
„В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за
начало
то на 20 век, докато Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..."
„В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за началото на 20 век, докато Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..."
към текста >>
165.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото
начало
той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
166.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Но още преди
начало
то на века правителствата и народите свикнаха с мисълта, че монополистичната, централно ръководена държава, е изобщо единствено възмогната форма на съвместен човешки живот.
Но още преди началото на века правителствата и народите свикнаха с мисълта, че монополистичната, централно ръководена държава, е изобщо единствено възмогната форма на съвместен човешки живот.
към текста >>
167.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Начало
то на април, 1919
Началото на април, 1919
към текста >>
168.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето
начало
от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот.
Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля. С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
169.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Към посредствените цели на политиката от
начало
то на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля.
Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
към текста >>
170.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по
начало
тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения.
към текста >>
не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди
начало
то ѝ.
[1] Бел. пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя. Направих справка с оригинала, където на това място д-р Щайнер използва „die Weltkriegskatastrophe“. Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“. Казано иначе, в тази статия от 1919 г.
не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди началото ѝ.
В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален ред не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
към текста >>
171.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по
начало
може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им.
Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики.
Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>
172.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в
начало
то на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност.
Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
173.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като
начало
, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване.
Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент.
В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване.
През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в
начало
то на развитието.
Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно.
По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието.
към текста >>
174.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
От самото
начало
не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване. Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта. Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество. За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи.
От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>
Все пак философите в миналото още в
начало
то на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни.
Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание. Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
175.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
В
начало
то на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг.
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание. Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла.
В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг.
Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване. В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
към текста >>
В това състояние, в което душата се намира в
начало
то на съня, могат да се явят сънища.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога.
В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища.
Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
Възприемането на действителностите, които се явяват в
начало
то на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
към текста >>
И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между
начало
то на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот.
И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
176.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
От
начало
то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение. Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване. Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби".
Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано.
Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>
Космосът от
начало
съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>
През време на предземния живот човекът се намира от
начало
вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
177.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото
начало
, че по отношение на живота на духа то беше като болно.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа.
Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно.
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
178.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Постигнатият напредък позволява да запазим от
начало
нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
И за него мислите-спомени, спомените изчезват от
начало
.
Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен. Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно.
И за него мислите-спомени, спомените изчезват отначало.
Това, което за обикновения живот е от такава голяма полза, паметта изчезва за имагинативното съзнание. Разбира се, тъй като човек остава нормален, той винаги запазва способността да си спомня. Обаче в полето на новото съзнание, в това течение на живота под една нова форма, той няма спомени.
към текста >>
Тя се намира в
начало
то на своето развитие.
В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш.
Тя се намира в началото на своето развитие.
В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот. За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
Вижте това, което аз казах в
начало
то на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки. Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание.
Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст.
Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене.
към текста >>
Те говорят за "съмнението", което е
начало
на философията.
Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват.
Те говорят за "съмнението", което е начало на философията.
Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност. Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития.
към текста >>
179.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
22. Себенаблюдението съставлява
начало
то на наблюдението на духа.
22. Себенаблюдението съставлява началото на наблюдението на духа.
И затова то може да бъде истинско начало, защото при едно истинско размисляне човек не може да оста не при него, а трябва да премине от не го към другото духовно съдържание на света. Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват силите на един действуващ вън от него духовен свят.
към текста >>
И затова то може да бъде истинско
начало
, защото при едно истинско размисляне човек не може да оста не при него, а трябва да премине от не го към другото духовно съдържание на света.
22. Себенаблюдението съставлява началото на наблюдението на духа.
И затова то може да бъде истинско начало, защото при едно истинско размисляне човек не може да оста не при него, а трябва да премине от не го към другото духовно съдържание на света.
Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват силите на един действуващ вън от него духовен свят.
към текста >>
180.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
От
начало
хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите.
От сега нататък мислителния живот се развива всред човечеството.
Отначало хората бяха несигурни в това, което имаха в мислите.
Тази несигурност живееше в ученията на схоластиците. Схоластиците се разделиха на реалисти и номиналисти. Реалистите, чийто ръководител беше Тома Аквински и близките за него ученици чувствуваха още старата принадлежност на мисълта и вещта. Ето защо те виждаха в мисълта не що действително, което живее в нещата. Те считаха мислите на хората като нещо, което се влива от нещата в душата като нещо действително.
към текста >>
181.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
В това положение се намира човечеството от
начало
то на 15-то столетие.
В това положение се намира човечеството от началото на 15-то столетие.
То бе подготвено в развитието всичко става постепенно от Тайната на Голгота насам, което като по-велико събитие на Земята е определено да спаси човека от покварата, на която трябва да бъде изложено, понеже той трябва да бъде едно свободно същество.
към текста >>
182.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче духовното Същество, което от самото
начало
има своя поглед насочен към човечеството, е Михаел.
Обаче духовното Същество, което от самото начало има своя поглед насочен към човечеството, е Михаел.
Той подрежда дейността на Боговете така, че в един космически ъгъл да може съществува човечеството. И начинът, по който той развива своята дейност тук, е сродна с дейността, която по-късно се извява в човека като интелект. Само че при Михаела интелектът действува като сила, която се струи в ред на идеите през Космоса, предизвиквайки действителност. В тази сила действува Михаел. Неговата служба е да управлява космическата интелектуалност.
към текста >>
183.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в
начало
то на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>
184.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето
начало
в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество.
Онова, което човек изживява чрез това, което е само божествено-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/.
Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество.
Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което живее в елементите на свободата.
към текста >>
185.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в
начало
, когато извираше от божествено-духовните Същества.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото. Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека. И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността. Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността. Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът.
Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>
186.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В
начало
то на 15-то столетие се намира моментът, в който започва епохата на Съзнателната душа.
В началото на 15-то столетие се намира моментът, в който започва епохата на Съзнателната душа.
към текста >>
187.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото
начало
от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало. В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие.
към текста >>
Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото
начало
.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало.
В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие. Ако със своите стремежи тези врагове на човечеството биха постигнали не само да създават пречки, но биха го осъществили напълно, развитието на Съзнателната душа би било възпрепятствувано.
към текста >>
В такъв случай той не би могъл да използува вложените от
начало
в него сили за своето по-нататъшно развитие.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници. Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало.
В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие.
Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие. Ако със своите стремежи тези врагове на човечеството биха постигнали не само да създават пречки, но биха го осъществили напълно, развитието на Съзнателната душа би било възпрепятствувано.
към текста >>
188.
33. Принципи 127-130
GA_26 Мистерията на Михаил
127. В
начало
то на епохата на Съзнателната душа човешката душа развива още в слаба степен своите интелектуални сили.
127. В началото на епохата на Съзнателната душа човешката душа развива още в слаба степен своите интелектуални сили.
Възниква една несвързаност между това, към което душата се стреми в своите несъзнателни основи, и това, което могат да й дадат силите от областта, в която се намира Михаел.
към текста >>
128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на Божествено-духовните Същества, с които той беше свързан от самото
начало
, а по пъти щата на Луцифер.
128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на Божествено-духовните Същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пъти щата на Луцифер.
към текста >>
189.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в
начало
то на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душа та! Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята. От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората.
Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
към текста >>
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който от
начало
означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
От
начало
светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха.
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>
190.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
И
начало
то на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник.
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник.
Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
към текста >>
Тя само изглежда такава в
начало
то на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване. Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа. Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена.
Тя само изглежда такава в началото на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
към текста >>
191.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото
начало
.
По друг начин стоят в света ариманическите същества.
Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало.
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество. И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл. Тази Любов се различава от тях през Вселената.
към текста >>
192.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Гьотеанум,
начало
то на 1925 година.
Гьотеанум, началото на 1925 година.
към текста >>
193.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само божествено-духовните Същества, които от самото
начало
бяха свързани с човека.
Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само божествено-духовните Същества, които от самото начало бяха свързани с човека.
А ариманическите същества от своя страна вплитат физическата форма на човека и земната притегателна сила повече отколкото това би станало, ако тези същества не биха действували.
към текста >>
Гьотеанум,
начало
то на 1925 година.
Гьотеанум, началото на 1925 година.
към текста >>
194.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Ето защо от
начало
ще изглежда странно, когато един духовен възглед ще разкрие истинското космическо значение на така наречената "прашинка".
Ето защо отначало ще изглежда странно, когато един духовен възглед ще разкрие истинското космическо значение на така наречената "прашинка".
към текста >>
195.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
153. В
начало
то на епохата на Съзнателната душа хората свикнаха да насочват своя поглед към величието на Вселената и да чувствуват преди всичко нея.
153. В началото на епохата на Съзнателната душа хората свикнаха да насочват своя поглед към величието на Вселената и да чувствуват преди всичко нея.
Ето защо те наричат Земята една прашинка сред тази Все лена, която физически се явява в такива величествени и мощни размери.
към текста >>
196.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в
начало
то на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен живот.
Можем да кажем, че в настоящата космическа епоха чувството на принадлежност към извънземния Космос у човека е така притъпено, че той не го забелязва в своето съзнание. И то е не само притъпено, но е заглушено от чувството на принадлежност към земното.
Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в началото на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен живот.
Човекът е така да се каже заглушен от впечатленията на сетивния свят. Той не може да се повдигне сред тази заглушеност със своето свободно, живеещо себе си мислене.
към текста >>
197.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
-В духовното съществуване би съществувала празнота, ако в него не биха се намирали изживяванията на сетивните възприятия под формата на спомени; в сетивното изживяване би съществувала тъмнина, ако в него не би действувало светейки духовното, макар от
начало
несъзнателно.
В цялостния човешки живот изявява желание към сетивното и сетивното към духа.
-В духовното съществуване би съществувала празнота, ако в него не биха се намирали изживяванията на сетивните възприятия под формата на спомени; в сетивното изживяване би съществувала тъмнина, ако в него не би действувало светейки духовното, макар отначало несъзнателно.
към текста >>
198.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Те започнаха да чувствуват нещо от човешката независимост едва тогава, когато се показва в зазоряване първите сили на Съзнателната душа в
начало
то на Християнството.
Не такова беше положението с навлизащите в историята, идващите от северо-изток народи. Те бяха минали през стадия на Разсъдъчната или Чувствуваща душа в едно състояние, което те чувствуваха за себе си като зависимост от духовния свят.
Те започнаха да чувствуват нещо от човешката независимост едва тогава, когато се показва в зазоряване първите сили на Съзнателната душа в началото на Християнството.
При тях Съзнателната душа се яви като нещо свързано с човешкото същество. Когато Съзнателната душа се събуди в тях, те се почувствуваха в едно радостно разгръщане на вътрешната сила.
към текста >>
199.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Едно тежко заболяване,
начало
то на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне.
Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите.
Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне.
Насред работата той трябваше да легне на легло. Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест. И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
към текста >>
200.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в
начало
то на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата. Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили.
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
към текста >>
И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в
начало
то на човешкия живот.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето.
И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот.
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>
201.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В придруженото с болка движение се крие
начало
то на парализирания крайник.
Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник.
Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото
начало
.
Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство.
Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
към текста >>
В обикновения живот това
начало
на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма.
към текста >>
202.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са от
начало
разтворими белтъчни вещества.
Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него. Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти.
Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества.
Това превръщане се продължава от сока на панкреаса. Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм. Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм.
към текста >>
От
начало
, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм.
Белтъкът, който е взет от организма, на който е принадлежал, взема с себе си склонността да стане едно сложно вещество, което се свързва с неорганическите сили на водорода, кислорода, азота и въглерода. Белтъкът, който остава една съставна част на живия организъм, подтиска в се бе си тази склонност и се подчинява на строителните сили на етерното тяло. Човекът приема в себе си белтъка с хранителните продукти. Приетият отвън белтък бива превърнат от пепсина в стомаха в пептони, които са отначало разтворими белтъчни вещества. Това превръщане се продължава от сока на панкреаса.
Отначало, когато е приет като хранително вещество, белтъкът е едно тяло чуждо на човешкия организъм.
Той съдържа после действията на етерните процеси на онова живо същество, от което е взет. Той трябва да бъде приет в етерните действия на човешкия организъм.
към текста >>
В
начало
то на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм.
Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества.
В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм.
Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото.
към текста >>
203.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В
начало
то на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното.
към текста >>
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в
начало
то на живота.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
към текста >>
204.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от
начало
то на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм. Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение.
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си.
към текста >>
Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше от
начало
38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35.
Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите.
Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35.
Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм. Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
към текста >>
Още от
начало
кървенията са били силни и болезнени.
Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години.
Още отначало кървенията са били силни и болезнени.
На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми.
към текста >>
205.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXXI.
Начало
на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>
206.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Така Рудолф Щайнер поставя
начало
то и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина.
Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>
Това е
начало
то на откритото антропософско представяне на духовния свят.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят.
Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси.
към текста >>
207.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която от
начало
правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в
начало
то на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф.
В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети.
Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание. Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита.
към текста >>
От самото
начало
за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване.
Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото
начало
.
По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах.
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
към текста >>
208.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Като единадесетгодишно момче от
начало
не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата.
към текста >>
Защото от самото
начало
започваше с висша математика.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика.
Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата.
към текста >>
Защото от самото
начало
ми постави оценка „похвално“, която запазих във всички класове.
Начинът му на преподаване малко ме объркваше. Множеството факти, които той привеждаше, не можеха винаги да поддържат концентрирано това състояние на ума ми, което тогава се стремеше към уеднаквяване на нещата. Все пак вероятно е смятал, че напредвам добре по химия.
Защото от самото начало ми постави оценка „похвално“, която запазих във всички класове.
към текста >>
209.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
той не беше разбираем и за мен.
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата. Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“.
Отначало той не беше разбираем и за мен.
Но още от първата ни среща изпитах най-дълбока симпатия към него. По този начин постепенно започнах да се чувствам така, сякаш бях в компанията на една душа, идваща от най-древни времена, която – недокосната от цивилизацията, науката и възгледите на настоящето – ми носеше инстинктивно знание за по-ранни епохи.
към текста >>
Тук от
начало
не виждах никакъв изход.
Зад загадката на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето. А ако и тук беше възможна една концепция, съдържаща в себе си идеята за връщане към миналото чрез напредване в „безкрайно далечното“ бъдеще? Щастието от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето.
Тук отначало не виждах никакъв изход.
Всички мисловни опити водеха дотам да призная, че трябва особено много да се пазя от това да прехвърлям нагледната представа за пространството в разбирането си за времето. Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при загадката за времето.
към текста >>
210.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
той нямаше с момичето друга връзка, освен тази, че почти всеки ден я виждаше да седи на прозореца и че понякога му се струваше, че тя му отправя по някой и друг поглед, докато минава по уличката.
В определени случаи дискусиите с него се разгорещяваха твърде много. Един ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за Вагнер. Толкова се бях задълбочил в нашите разисквания, че едва малко по малко започна да ми просветва как се бе появило у него това желание. На прозореца на една от къщите на тази уличка по време на разходката ни седеше миловидна девойка.
Отначало той нямаше с момичето друга връзка, освен тази, че почти всеки ден я виждаше да седи на прозореца и че понякога му се струваше, че тя му отправя по някой и друг поглед, докато минава по уличката.
към текста >>
От
начало
забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства.
към текста >>
Сближихме се едва във Виена, където от
начало
ме посещаваше по-често и където по-късно живя като чиновник.
Специално трябва да спомена един приятел, който ми беше съученик още във Винер Нойщат. По онова време обаче той не ми беше близък.
Сближихме се едва във Виена, където отначало ме посещаваше по-често и където по-късно живя като чиновник.
Той обаче, без да има някаква външна връзка помежду ни, беше от значение за живота ми още във Винер Нойщат. Веднъж с него бяхме заедно в час по физкултура. Докато той се упражняваше, а аз нямах какво да правя, той беше оставил до мен една книга. Това беше книга на Хайне за школата на романтизма и историята на философията в Германия. Хвърлих поглед в нея.
към текста >>
От
начало
бях избран за библиотекар на „читалнята“.
Отначало бях избран за библиотекар на „читалнята“.
В качеството си на такъв издирвах всевъзможни автори, които бяха написали книги, за които смятах, че могат да са от полза за студентската библиотека. На тези автори пишех „просителски“ писма. За една седмица често изготвях стотици такива писма. Благодарение на тази моя „работа“ библиотеката скоро се разрасна. За мен обаче това даде и един страничен резултат.
към текста >>
211.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят.
Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте.
Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество. Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните. Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение. Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>
От
начало
не мислех да правя опит да им давам обяснение, каквото скоро след това публикувах в уводите си към тези съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Сега, подтикван от вътрешна необходимост, се захванах с щателно проучване на естественонаучните съчинения на Гьоте.
Отначало не мислех да правя опит да им давам обяснение, каквото скоро след това публикувах в уводите си към тези съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Много повече мислех за това да представя самостоятелно някоя област от естествознанието, тъй като тази наука сега се явяваше пред духовния ми поглед като „съобразна с духовното“.
към текста >>
212.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Четвъртото, което беше на около десет години, от
начало
ми беше поверено за цялостно възпитание.
В педагогическата област съдбата ми възложи една специална задача. Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета. На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище.
Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание.
То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно. Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
към текста >>
Ако на човека, така си казвах, от самото
начало
световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток?
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот. Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение.
Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток?
Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество. Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие? “
към текста >>
В отношението на животинско-човешкото
начало
Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
213.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Братът и сестрите от
начало
изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая.
На заден план в живота на това семейство витаеше нещо неизвестно, което така и никога не видяхме. Това беше бащата на брата и сестрите. Той хем беше там, хем не беше. От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност.
Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая.
Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него. Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение. Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек. Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице.
към текста >>
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата,
начало
на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга.
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
От
начало
не ни видя да влизаме.
Така че една вечер цялото общество се вдигна и тръгнахме към мястото, където „знаещите“ можеха да го открият. Това беше малка винарна на една улица, паралелна на Кернтнерщрасе. Той седеше в един ъгъл с немалка чаша червено вино пред себе си. Седеше така, сякаш беше седял там цяла вечност и искаше да остане да седи още безкрайно дълго. Това беше доста възрастен господин, но с по младежки сияещи очи и лице с фини изразителни черти, разкриващи поета и идеалиста.
Отначало не ни видя да влизаме.
Защото беше ясно, че в благородно очертаната му глава се раждаше някакво стихотворение. Наложи се Фриц Лемермайер да го хване за рамото. Тогава той извърна глава към нас и ни погледна. Бяхме го обезпокоили. Това обърканият му поглед не можа да скрие, но той го показа по най-добронамерен начин.
към текста >>
В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в
начало
то на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него.
До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания.
към текста >>
214.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и от
начало
там бяха само домакинът и домакинята.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята.
Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него.
към текста >>
215.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
В този кръг беше проникнала теософията, чието
начало
бе поставено от Е. П.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи.
В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П.
Блаватска в края на миналия век. Франц Хартман, който благодарение на многобройните си теософски трудове и връзките си с Е. П. Блаватска беше станал прочут в широки кръгове, беше въвел своята теософия и в този кръг. Мари Ланг беше възприела много неща от нея. Мисловното съдържание, които тя можеше да намери в теософията, в много отношения съответстваше на нейната душевна настройка.
към текста >>
216.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
тя остава скрита за него.
Смисълът на моите изложения тогава беше този: докато се развива в земното битие от момента на раждането, човекът се изправя срещу света и иска да го опознае. Първо му се удава сетивното възприятие. Но то представлява само преддверие към познанието. В това възприятие все още не се открива всичко, което съществува в света. Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност.
Отначало тя остава скрита за него.
Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността. Този образ за света всъщност е илюзия. Възприемайки сетивно, човекът среща един илюзорен свят. Когато обаче, изхождайки от вътрешното същество на човека, свободното от сетивност мислене стигне до сетивното възприятие, тогава илюзията се пропива с действителност и престава да бъде илюзия. Тогава преживяващият се в своето вътрешно същество човешки дух се среща с Мировия дух, който за човека сега вече не е скрит зад сетивния свят, а пребивава и твори в него.
към текста >>
Исках да покажа, че този, който отхвърля свободното от сетивността мислене като чисто духовно
начало
в човека, никога не би могъл да стигне до разбиране на свободата и че до това разбиране обаче се стига веднага, щом човек прогледне в действителността на свободното от сетивност мислене.
Исках да покажа, че този, който отхвърля свободното от сетивността мислене като чисто духовно начало в човека, никога не би могъл да стигне до разбиране на свободата и че до това разбиране обаче се стига веднага, щом човек прогледне в действителността на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
217.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Стигнах до извода, че формите на изразяване, приети в областта на естествознанието, се отличават с богато съдържание на идеи, даже и ако това съдържание от
начало
е материалистическо.
Стигнах до извода, че формите на изразяване, приети в областта на естествознанието, се отличават с богато съдържание на идеи, даже и ако това съдържание отначало е материалистическо.
Исках да формулирам идеи, които да охарактеризират духовното по начин, подобен на този, по който естественонаучните идеи характеризират сетивно възприемаемото. Благодарение на това усещане щеше да ми се удаде да запазя идейния характер на всичко, което трябваше да изразя. Същото ми се струваше невъзможно с използване на мистически форми. Защото те насочват основно не към това, което съществува реално извън човека, а само описват субективните преживявания в човека. Стремях се не да описвам човешки преживявания, а да покажа как чрез духовните органи в човека се разкрива духовният свят.
към текста >>
218.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Започнах тази работа в
начало
то на осемдесетте години и тя още не беше завършена, когато встъпих във втория период от живота си с преместването ми от Виена във Ваймар.
Времето, което ми бе нужно за излагане на естественонаучните идеи на Гьоте за уводите към „Немска национална литература“ на Кюршнер, беше продължително.
Започнах тази работа в началото на осемдесетте години и тя още не беше завършена, когато встъпих във втория период от живота си с преместването ми от Виена във Ваймар.
Причината за това е в гореописаното затруднение, касаещо естественонаучния и мистическия начин на изразяване.
към текста >>
219.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Гьоте представлява връх, но не неговото
начало
, а неговия край.
Твърдях, че през този период е бил достигнат връх в западноевропейското културно развитие. Но той не е бил задържан. Епохата на естествените науки с нейните последствия в живота на хората и народите означава упадък. За по-нататъшен напредък имаме нужда от съвършено нов импулс откъм духовната страна. Не може да се напредва по положени преди това духовни пътища, без да се наложи първо да се върнем обратно по тях.
Гьоте представлява връх, но не неговото начало, а неговия край.
Той показва резултатите от едно развитие, стигащо до него, намиращо в него своя най-пълен облик, което обаче не може да бъде продължено, без да се отиде към много по-изначални извори на духовното преживяване от тези, съдържащи се в това развитие. В такова настроение написах последната част от работата си, посветена на Гьоте.
към текста >>
В продължение на петнадесет години, до
начало
то на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност.
Когато бях на четиринадесет години, се наложи да започна да давам частни уроци.
В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност.
Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол. Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки. Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия. Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>
Той обаче беше споделял този възглед само в
начало
то и определено не беше съгласен с по-късното му развитие от Фройд.
В семейството, при което живеех, се запознах и със знаменития лекар д-р Бройер, който заедно с Фройд беше свързан с раждането на психоанализата.
Той обаче беше споделял този възглед само в началото и определено не беше съгласен с по-късното му развитие от Фройд.
За мен д-р Бройер беше изключително привлекателна личност. Възхищавах се от неговото отношение към лекарската професия. Освен това и в други области той беше дух с многостранни интереси. Говореше за Шекспир така, че човек силно да се запали по него. Беше интересно да го слушаш и как говори чисто по медицински за Ибсен или дори за „Кройцерова соната“ на Толстой.
към текста >>
220.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
При Щайн ми липсваше и съзнанието, че все пак Платоновият идеен свят също води своето
начало
от едно древно откровение на духовния свят.
При Щайн ми липсваше и съзнанието, че все пак Платоновият идеен свят също води своето начало от едно древно откровение на духовния свят.
Това (дохристиянско) откровение, изложено по доста интересен начин в „История на идеализма“ на Ото Вилман, не се проявява във възгледите на Щайн. Той не разглежда платонизма като идеен остатък от праоткровението, който след това получава обратно загубеното си духовно съдържание в по-висша форма в християнството. Платоническите идеи при него са представени като понятийно съдържание, развило се от самото себе си и след това получило живот чрез Христос.
към текста >>
Този въпрос стоеше на заден план, когато в
начало
то на 1891 г.
Този въпрос стоеше на заден план, когато в началото на 1891 г.
дадох израз на впечатленията си от Гьотевото естествознание (в кратката статия „За обогатяването на нашите възгледи благодарение на публикуването на естественонаучните съчинения на Гьоте от Гьотевия архив“ в том XII на „Гьотевия годишник“ с такива думи: „За повечето хора е невъзможно да си представят, че нещо, за чието проявление са необходими съвършено субективни условия, може да има обективно значение и същност. Пример за това е „прарастението“. То представлява същностното, обективно съдържащо се във всички растения. Но за да получи то проявено битие, човешкият дух е този, който трябва да го построи свободно.“ Или по-нататък:
към текста >>
221.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след
начало
то на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени.
Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“. Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия. Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива. Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека.
към текста >>
От
начало
не изпитвах потребност да се запозная лично с Хекел, за когото ми се наложи да размишлявам много.
Отначало не изпитвах потребност да се запозная лично с Хекел, за когото ми се наложи да размишлявам много.
Тогава дойде шестдесетият му рожден ден. Бях поканен да взема участие в бляскавото тържество, устроено в Йена. Привлече ме чисто човешкият аспект на това празненство. По време на банкета при мен дойде синът на Хекел, с когото се бях запознал във Ваймар, където посещаваше художественото училище, и ми каза, че баща му би искал да му бъда представен. Тогава това направи синът му.
към текста >>
Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и
начало
то на новия век по повод на неговото идейно направление.
По такъв противоречив начин у Хекел живееха две същества – един човек с благо, изпълнено с любов отношение към природата, а зад него нещо като сенчесто същество с не напълно премислени, тясно ограничени идеи, издишващи фанатизъм. Когато Хекел говореше, благостта му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово. Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в речта му. Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв, слушайки мненията, които изразява.
Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и началото на новия век по повод на неговото идейно направление.
към текста >>
Те не знаят, че именно в това творческо
начало
живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа.
Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“
към текста >>
По това време той положи
начало
то на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
Ханс Олден можеше да стане очарователен, когато с леко скептичния си начин на мислене на часа прекъсваше някой разговор, който заплашваше да се изгуби в сантименталност, но и сам можеше да стане сантиментален, когато други изпаднеха в лековатост. В този кръг искаха да развият най-дълбоко „разбиране“ за всичко „човешко“, но се отнасяха с безпощадна критика към едно или друго, което не им се нравеше у някого. Ханс Олден беше дълбоко убеден в това, че за човека единственият смисъл на литературата и художественото творчество е да се обърне към великите идеали, за които наистина много се говореше в неговия кръг. Но самият той се отнасяше твърде презрително към хората, за да осъществи идеалите си в собствените си произведения. Той смяташе, че идеалите могат да живеят в малък кръг избраници, и само този, който разсъждава „детински“, може да вярва, че би могъл да изнесе такива идеали пред по-широка публика.
По това време той положи началото на художествената реализация на своите идеи в пиесата „Умната Кете“.
Тази пиеса имаше скромен успех във Ваймар. Това засили у него разбирането, че на публиката трябва да се дава каквото иска, а по-висшите интереси трябва да бъдат запазени за неголям кръг от хора, които имат разбиране за тях.
към текста >>
222.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Но в
начало
то така и не можах да отгатна защо изобщо идва.
В този тон скоро изпадна и един друг „светски човек“, Ото Ерих Хартлебен. Той не отсъстваше от почти никое Гьотево събрание.
Но в началото така и не можах да отгатна защо изобщо идва.
към текста >>
Всичко това усещах най-често в
начало
то на деветдесетте години във Ваймар.
Всичко това усещах най-често в началото на деветдесетте години във Ваймар.
По това време привършвах „Философия на свободата“. Записвах, така го чувствах, мислите, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми година. Всичко, дошло при мен чрез външния свят, имаше единствено характера на импулс.
към текста >>
223.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от
начало
то до края.
Веднага щом беше отпечатана, изпратих „Философия на свободата“ на Едуард фон Хартман.
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края.
Освен това той ми пишеше, между другото, че книгата би трябвало да носи заглавието „Теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм“. Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата. Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието.
към текста >>
А за света на човешките идеи се опитвах да покажа, че той води
начало
то си от този духовен свят.
В книгата си се опитвах да докажа, че духовният свят лежи не зад сетивния свят като нещо неизвестно, а се намира в него.
А за света на човешките идеи се опитвах да покажа, че той води началото си от този духовен свят.
Следователно за човешкото съзнание същностното на сетивния свят остава скрито само дотогава, докогато душата възприема единствено чрез сетивата. Когато към сетивните възприятия се добавят и изживеят и идеите, сетивният свят бива преживян от съзнанието в обективната му същност. Познанието не представлява отразяване на същностното, а вживяване на душата в това същностно. Преходът от още несъщностното на сетивния свят към същностното в него се извършва вътре в съзнанието. Така сетивният свят представлява явление (феномен) само дотогава, докогато съзнанието още не е се е справило с него.
към текста >>
224.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо
начало
в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция.
Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен живот.
Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо начало в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция.
Както човекът се е развил от животното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“. Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-висш природен човек.
към текста >>
По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с
начало
то, игнорирайки скока над пропастта.
Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението. Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока.
По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта.
Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота. Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>
225.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в
начало
то на творческия му път.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби.
На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път.
Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите.
към текста >>
226.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
„Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото
начало
, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото
начало
“ така, сякаш Гьоте от самото
начало
е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува. Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“. До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт.
„Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите.
Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
към текста >>
Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото
начало
“ в смисъла, който им приписват тълкувателите.
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още като млад. Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин.
Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите.
Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел. Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл. С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
към текста >>
Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото
начало
“, а останалото не е чел.
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още като млад. Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин. Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите.
Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел.
Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл. С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
към текста >>
Той използва думите „от самото
начало
“ единствено в пространствен смисъл.
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още като млад. Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин. Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите. Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел.
Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл.
С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
към текста >>
С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото
начало
“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин. Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите. Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел. Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл.
С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите.
към текста >>
В
начало
то на пребиваването си във Ваймар често се срещах с този търсещ духовното познание човек.
Разбирането на живата действителност на света на идеите тогава се проявяваше най-енергично у една по-млада личност, която често идваше във Ваймар: Макс Кристлиб.
В началото на пребиваването си във Ваймар често се срещах с този търсещ духовното познание човек.
По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше докторския си изпит и се готвеше за нещо като мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
към текста >>
И в
начало
то на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава.
И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
За това, че по-късно той спря да поддържа напълно този курс, а пое в малко по-друга посока, няма основание да говоря тук.
към текста >>
227.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
той дойде за представлението на неговата драма „Преобразеният крал“.
Особено силно усетих това при датския поет Рудолф Шмит.
Отначало той дойде за представлението на неговата драма „Преобразеният крал“.
Още при това му посещение се запознах с него. По-късно той се появяваше на много събития, събиращи във Ваймар множество посетители от други места. Стройната му фигура с развяващи се къдрици често се мяркаше сред тези посетители. За неговата душа имаше нещо привлекателно в начина, по който човек „е“ във Ваймар. Той беше много ярко изразена личност.
към текста >>
228.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Почувствах как идеалното
начало
в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото
начало
.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
към текста >>
229.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
В
начало
то на третия период от живота ми той също се промени от елемент на моя понятиен свят, живеещ в духа, в такъв, който сега обхвана целия човек.
С това виждане за идеята за свободата се свърза неправилно разбраният от мнозина „етически индивидуализъм“ на моя светоглед.
В началото на третия период от живота ми той също се промени от елемент на моя понятиен свят, живеещ в духа, в такъв, който сега обхвана целия човек.
към текста >>
Значителното за
начало
то на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна.
Значителното за началото на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна.
Най-важното беше това, че целият свят на моето познание, без да се променя съществено нещо в неговото съдържание, намери в душата ми, под влияние на тези въпроси, жизнена подвижност, съществено по-голяма отпреди. Човешката душа живее в „Логоса“, как външният свят живее в този Логос? Това е основният въпрос в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“. Това душевно направление доминираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
към текста >>
Противоречието между това, което за мен беше ясна истина, и възгледите на моята епоха преживях така, че това преживяване определи основния тон на моя живот изобщо през годините около края на века и
начало
то на новия.
Това, което особено ме занимаваше в тук описвания период от живота ми, беше, че идеите, които бях принуден да отхвърля толкова сурово, бяха обхванали мисленето на епохата със страшна сила. Хората живееха до такава степен проникнати от тях, че не бяха в състояние да почувстват цялата важност на това, което указваше в противоположното на тях душевно направление.
Противоречието между това, което за мен беше ясна истина, и възгледите на моята епоха преживях така, че това преживяване определи основния тон на моя живот изобщо през годините около края на века и началото на новия.
към текста >>
230.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Не мога да кажа, че в
начало
то на тази дейност се бях отдал на илюзии, които постепенно щяха да ми окажат разрушително въздействие.
Не мога да кажа, че в началото на тази дейност се бях отдал на илюзии, които постепенно щяха да ми окажат разрушително въздействие.
Но тъкмо дейността ми извън читателския и слушателския ми кръг, която се налагаше да върша, се натъкваше на все по-голяма съпротива. Не можеше да се разчита на никакъв сериозен, ярко изразен духовен порив в кръга от хора, който „Списанието“ беше събрало около себе си, преди аз да го поема. Интересите на този кръг бяха подълбоки само у малцина. А дори и при тези малцина в основата им не лежаха мощни сили, а по-скоро най-обща воля, желаеща да се прояви във всевъзможни художествени и други духовни форми.
към текста >>
У Ото Ерих Хартлебен изцяло преобладаваше естетическото
начало
.
Но от тази връзка възникнаха непреодолими трудности.
У Ото Ерих Хартлебен изцяло преобладаваше естетическото начало.
Усещах грация във всичките му прояви, идващи от изцяло естетическото му разбиране за света, чак до жестовете, въпреки наистина съмнителната „среда“, в която често го заварвах. Поради тази си душевна настройка той изпитваше потребност от време на време да прекарва месеци наред в Италия. И когато се връщаше оттам, от цялото му същество се излъчваше нещо от Италия. Освен това се отнасях към него с много любов.
към текста >>
Той пишеше „стихотворения“, които от
начало
се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази.
Една от най-оригиналните личности от берлинския кръг на Хартлебен беше Паул Шеербарт.
Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази.
Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение.
към текста >>
Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в разговор с него в
начало
то на познанството.
„Външността“, която беше толкова интересна при Ведекинд, у него беше ежедневна, филистерска.
Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в разговор с него в началото на познанството.
Той изпитваше най-страстна ненавист към филистерите, но имаше филистерски жестове и филистерски маниер на говорене. Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го превъзмогне. В дълбините на душата му се четеше признанието: „Бих искал да унищожа филистерите, защото те ме превърнаха във филистер.“
към текста >>
То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в
начало
то на деветдесетте години в Берлин.
Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение.
То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин.
Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс. То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания. По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
към текста >>
231.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Преди
начало
то на новото столетие се случи описаното изпитание на душата.
Това, което е постигнато като познания за духа в „Християнството като мистичен факт“, е извлечено непосредствено от самия духовен свят. Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието. Но нищо от намиращото се в тези документи не съм включвал в съдържанието, ако първо не съм го видял пред себе си в духа. По времето, в което се появиха моите твърдения за християнството, които по буквално съдържание си противоречат с по-късните ми изявления, истинското съдържание на християнството започна да се развива като зародиш пред душата ми като феномен на вътрешно познание. Към края на века зародишът се развиваше все повече.
Преди началото на новото столетие се случи описаното изпитание на душата.
Това духовно стоене пред Мистерията на Голгота в най-съкровено и сериозно тържество на познанието имаше огромно значение за душевното ми развитие.
към текста >>
232.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Едва когато в
начало
то на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание. То протече непосредствено под това пълно съзнание и благодарение на тази близост можа да приеме формите на изразяване, с които в последните години на миналия век обличах казаното от мен по социалните въпроси. И все пак, за да се получи вярната картина, известни струващи се твърде радикални изказвания трябва да бъдат противопоставени на някои други.
към текста >>
233.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
От
начало
малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство.
Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището.
Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>
След като винаги в
начало
то на курса разяснявах формалните правила на изложението и риториката, „учениците“ започваха да изнасят речи за упражнение.
В „упражненията по ораторство“ беше възможно да се направи твърде малко в тази насока.
След като винаги в началото на курса разяснявах формалните правила на изложението и риториката, „учениците“ започваха да изнасят речи за упражнение.
Разбира се, в изложенията си те избираха това, което им беше добре познато във връзка с материалистическата им ориентация.
към текста >>
„Вождовете“ на трудещите се от
начало
не обръщаха никакво внимание на училището.
„Вождовете“ на трудещите се отначало не обръщаха никакво внимание на училището.
Така че ръцете ми бяха напълно развързани.
към текста >>
Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с
начало
то на антропософската ми дейност, я оставих.
Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици. Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение. Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици.
Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>
234.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
в „Драматургични свитъци“ (който от
начало
то на 1898 г.
Тук бих искал да приведа някои изречения от статии, които написах през март 1898 г.
в „Драматургични свитъци“ (който от началото на 1898 г.
се издаваше като притурка на „Списанието“). За „ораторското изкуство“ казвам следното:
към текста >>
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, от
начало
сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>
Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от
начало
то на века срещу края на предишния век.
Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус.
Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
към текста >>
В съответствие с напълно различното душевно устройство на древното човечество винаги, чак до
начало
то на новото време, някъде докъм четиринадесети век, е съществувало знание за духовния свят.
Тези решения могат да бъдат охарактеризирани най-добре, ако се обърнем към някои исторически факти.
В съответствие с напълно различното душевно устройство на древното човечество винаги, чак до началото на новото време, някъде докъм четиринадесети век, е съществувало знание за духовния свят.
Само че то е било съвсем различно от съответстващата на съвременните условия на познанието антропософия. От споменатото време насетне човечеството отначало не е могло да създаде познание за духа. То е запазило „древното знание“, което душите са съзерцавали в образна форма и което също така е било на разположение само в символно-образна форма.
към текста >>
От споменатото време насетне човечеството от
начало
не е могло да създаде познание за духа.
Тези решения могат да бъдат охарактеризирани най-добре, ако се обърнем към някои исторически факти. В съответствие с напълно различното душевно устройство на древното човечество винаги, чак до началото на новото време, някъде докъм четиринадесети век, е съществувало знание за духовния свят. Само че то е било съвсем различно от съответстващата на съвременните условия на познанието антропософия.
От споменатото време насетне човечеството отначало не е могло да създаде познание за духа.
То е запазило „древното знание“, което душите са съзерцавали в образна форма и което също така е било на разположение само в символно-образна форма.
към текста >>
235.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
От самото
начало
дадох да се разбере, че изборът на заглавието „като мистичен факт“ е важен.
От самото начало дадох да се разбере, че изборът на заглавието „като мистичен факт“ е важен.
Защото не исках да представя просто мистичното съдържание на християнството. Имах за цел да отразя развитието от древните Мистерии до Мистерията на Голгота, в което развитие действат не само земните исторически сили, а духовни извънземни импулси. И исках да покажа, че в древните Мистерии са дадени култови образи на космически процеси, които след това са се извършили на исторически план в Мистерията на Голгота като факт, пренесен от космоса на земята.
към текста >>
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и
начало
то на новия век.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
Противопоставянето, до което трябваше да доведа Гьотевия начин на мислене с кантианството, с новите философски разработки в края на осемнадесети и
начало
то на деветнадесети век в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел – всичко това за мен беше
начало
то на една епоха на развитие на светогледите.
книга. Лична изходна точка на моето разглеждане на светогледите беше този на Гьоте.
Противопоставянето, до което трябваше да доведа Гьотевия начин на мислене с кантианството, с новите философски разработки в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел – всичко това за мен беше началото на една епоха на развитие на светогледите.
Брилянтните книги на Рихард Вале, които представят разлагането на всички философски светогледни стремления в края на деветнадесети век, приключват тази епоха. Така светогледните стремежи на деветнадесети век придобиват цялостна форма, живееща в моята представа и аз с радост пристъпих към предоставената ми възможност да ги представя.
към текста >>
236.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Начало
на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>
Беше озаглавен „Егоизмът“ и напълно съответстваше на духа на епохата – края на деветнадесети и
начало
то на двадесети век.
Още по-значителни бяха преживяванията ми на „стоенето пред портата“ на духовния свят в една разработка, която трябваше да напиша за друг сборник. Това не беше съчинение за столетието, а сборник от статии, които трябваше да охарактеризират различните сфери на познанието и живота от следната гледна точка: в каква степен човешкият „егоизъм“ се явява движеща сила в развитието на тези области. Артур Дикс издаде този сборник.
Беше озаглавен „Егоизмът“ и напълно съответстваше на духа на епохата – края на деветнадесети и началото на двадесети век.
към текста >>
В
начало
то на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят.
Изхождайки от това знание, свободно от емоционалномистичното, изнасях преживяването на духовния свят. Може да се види как в моята „Мистика“ и в „Християнството като мистичен факт“ понятието за мистика е изведено по посока на това обективно знание. Нека по-специално отбележим как е построена моята „Теософия“. При всяка крачка, която се прави в тази книга, на заден план стои духовното виждане. Не се казва нищо, което да не произхожда от това духовно виждане.
В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят.
Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата. Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
към текста >>
Блаватска, във външния свят да се е твърдяло, че са се случвали такива инциденти, то още в
начало
то на века беше напълно вярно, че сериозността на духовната работа от страна на Обществото дава компенсация за каквото и неправилно да се бе случило.
Ако и още по-рано, по времето на Е. П.
Блаватска, във външния свят да се е твърдяло, че са се случвали такива инциденти, то още в началото на века беше напълно вярно, че сериозността на духовната работа от страна на Обществото дава компенсация за каквото и неправилно да се бе случило.
Тези произшествия бяха оспорвани.
към текста >>
Но това беше необходимо, защото едва тези покъсни факти могат да осветлят правилно намеренията, с които встъпих в Обществото в
начало
то на века.
Излагайки тези събития, аз доста избързах в моята автобиография.
Но това беше необходимо, защото едва тези покъсни факти могат да осветлят правилно намеренията, с които встъпих в Обществото в началото на века.
към текста >>
237.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в
начало
то на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния живот на духа.
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в началото на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния живот на духа.
За двадесет и пет години натрупах в себе си запас от духовни впечатления. Въплътих ги в лекции, статии и книги. Всичко, което правех, изхождаше от духовни импулси. Всяка тема е изведена по същество от духа. По време на войната съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време.
към текста >>
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в
начало
то на века.
За антропософията не сме се стремили към нищо друго освен тя да поеме по пътя на развитието, възможно поради нейната вътрешна сила, дадена ѝ от духа. За нея би било възможно най-далече от истината да си представяме, че е искала да спечели нещо от тъмните бездни на душите през военното време.
Вярно е обаче, че броят на интересуващите се от антропософия нарасна след войната и че членовете на Антропософското общество се увеличиха, но тук трябва да се отбележи, че всички тези факти никога не са променяли нещо в развитието на антропософското дело, що се касае до смисъла, който то възприе в началото на века.
към текста >>
Към този вид научен облик на познанието за духа личностите, които се смятаха за трегери на теософското движение в
начало
то на века, нямаха нито разбиране, нито интерес.
Към този вид научен облик на познанието за духа личностите, които се смятаха за трегери на теософското движение в началото на века, нямаха нито разбиране, нито интерес.
Това бяха лицата, групиращи се около д-р Хюбе-Шлайден. Като личен приятел на Е. П. Блаватска той още през осемдесетте години беше основал Теософско общество с център в Елберфелд. В основаването на това общество беше взела участие самата Е. П. Блаватска.
към текста >>
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото
начало
имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество.
Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание. От нещата, които пишех в него, действително израсна това, което представлява антропософията днес.
към текста >>
Действително в
начало
то ни се наложи да работим в най-примитивни условия.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия.
Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>
От
начало
, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“.
Списанието се разпространяваше напълно удовлетворително. Някои вече продадени броеве дори се налагаше да бъдат отпечатани повторно. То също така не „пропадна“. Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове. Единичните лекции в много случаи прерастваха в лекционни цикли.
Отначало, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“.
Но броевете вече не можеха да излизат навреме, а понякога закъсняваха с месеци. И така се случи удивителният факт, че едно списание, което печелеше нови абонати с всеки свой брой, повече не можеше да излиза поради претоварване на редактора.
към текста >>
Там от
начало
излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно възприятие на духовното познание.
В месечника „Луцифер-Гнозис“ за първи път можах да публикувам това, което се превърна в основа на антропософската дейност.
Там отначало излязоха нещата, които имах да кажа за усилията, които трябва да направи човешката душа, за да постигне собствено съзерцателно възприятие на духовното познание.
„Как се постигат познания за висшите светове? “ излезе с продължения от брой в брой. Също така беше поставена основата на антропософската космология благодарение на последователното публикуване на статиите „Из хрониката на Акаша“.
към текста >>
Затова моят „по-тесен кръг“ от
начало
също беше свързан с тази школа.
Заради тази информация и понеже сам смятах за необходим един по-тесен кръг за напреднали в антропософското духовно познание, постъпих в „Езотеричната школа“. Наистина, моят по-тесен кръг трябваше да има малко по-друг смисъл от тази школа. Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията. Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти. Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското общество.
Затова моят „по-тесен кръг“ отначало също беше свързан с тази школа.
Но връзката се основаваше само на неговото устройство, а не на съобщенията, които давах от духовния свят. Така, външно погледнато, първите години моят по-тесен кръг беше нещо като подразделение на „Езотеричната школа“ на мисис Безант. Вътрешно обаче той съвсем не беше такъв. И през 1907 г., когато мисис Безант беше при нас на Теософския конгрес в Мюнхен, по изразено съгласие между нея и мен и тази външна връзка беше напълно преустановена.
към текста >>
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото
начало
не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото начало не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва.
По това време в школата не се изучаваше друго освен произхождащото от Е. П. Блаватска, а то беше вече отпечатано. Освен него мисис Безант даваше всевъзможни индийски упражнения за напредване в познанието, които аз отхвърлях.
към текста >>
Тази способност от
начало
се проявява в познанието за сетивния свят.
Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения. Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
Тази способност отначало се проявява в познанието за сетивния свят.
Тя достига връхната си точка като сетивно познание в естествознанието.
към текста >>
238.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
В
начало
то на лекционната ми дейност в кръговете, формирали се и разраснали се от теософското движение, трябваше да се съобразявам с душевните настроения, царящи в тях.
В началото на лекционната ми дейност в кръговете, формирали се и разраснали се от теософското движение, трябваше да се съобразявам с душевните настроения, царящи в тях.
Там бяха чели теософска литература и за някои неща бяха свикнали с определен начин на изразяване. Налагаше се да се придържам към него, ако исках да бъда разбран.
към текста >>
239.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от
начало
то на епохата на съзнанието.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата.
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното
начало
в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата. Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>
240.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Начало
то на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха.
Началото на антропософската ми дейност беше по времето, когато мнозина не бяха доволни от направлението на познанието в непосредствено предшестващата епоха.
Имаше желание да бъде намерен път, който да води отвъд сферата на битието, в която хората се бяха затворили поради факта, че признаваха за „вярно“ познание само това, което може да бъде осмислено с механистични идеи. Тези стремежи на някои мои съвременници към някакъв вид духовно познание ми бяха близки. Биолозите като Оскар Хертвиг, който започна като ученик на Хекел, но после остави дарвинизма, тъй като, според разбиранията му, импулсите, произхождащи от него, не могат да дадат обяснение на органичното развитие, за мен бяха личности, в които се проявяваше стремежът към познание на епохата.
към текста >>
Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото
начало
нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен първо в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в голяма поредица от лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно издаване и продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и които – поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. Аз бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово. Но членовете на обществото пожелаха да имат курсовете в отпечатан вид. Така и стана.
Ако бях имал времето да коригирам нещата, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува ограничението „само за членове“.
Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
Във вътрешните кръгове можех да говоря за нещата по начин, който трябваше да оформя другояче за публично представяне, ако от самото
начало
те бяха предназначени за такова.
Във вътрешните кръгове можех да говоря за нещата по начин, който трябваше да оформя другояче за публично представяне, ако от самото начало те бяха предназначени за такова.
към текста >>
241.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Няколко години след
начало
то на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
към текста >>
С
начало
то на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество. Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни. Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи.
С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление.
Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г. това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
към текста >>
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото
начало
бяха предназначени за открито публикуване.
Благодарение на тази работа, произлизаща от реалността на душевните потребности на членовете на Обществото, за частните издания трябва да се съди по по-различен начин, отколкото за тези, които от самото начало бяха предназначени за открито публикуване.
Съдържанието на тези издания беше замислено като устна, непредназначена за печат информация. И това, за което се говореше, беше доловено от възникващите с течение на времето душевни потребности на членовете на Обществото.
към текста >>
242.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
И така, от
начало
то на новото столетие, т.е.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
И така, от началото на новото столетие, т.е.
през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
Но от
начало
им е трудно да придобият твърдо отношение към сведенията, които им се съобщават от духовния свят.
Беше необходимо непрекъснато противодействие срещу този вътрешно лъжлив сантиментален елемент. Тъй като той не престава да прониква в едно духовно движение. Той не може просто да бъде отхвърлен или игнориран. Защото хората, които преди всичко му се отдават, в много от случаите в най-дълбоките си душевни основи са все пак търсещи.
Но отначало им е трудно да придобият твърдо отношение към сведенията, които им се съобщават от духовния свят.
В сантименталността те несъзнателно търсят един вид забвение. Искат да узнаят някакви съвсем особени, езотерични истини. И у тях се развива импулсът въз основа на тези истини да се отцепват в групи, наподобяващи секти.
към текста >>
От
начало
периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми.
Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия. По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения. Той бе сред слушателите.
към текста >>
От
начало
то се усеща като все още нелъчезарящо, като неясно в своите контури.
Това „усещане за зрялост“ на познанията е нещо много съществено в изследването на духовния свят. За да има това усещане, човек трябва да е преживял съзерцанието, както то първоначално възниква в душата.
Отначало то се усеща като все още нелъчезарящо, като неясно в своите контури.
То трябва да бъде оставено отново да потъне в глъбините на душата за „съзряване“. Съзнанието още не е достатъчно широко, за да обхване духовното съдържание на съзерцанието. Душата в нейните духовни глъбини трябва да остане заедно с това съдържание в духовния свят, необезпокоявана от съзнанието.
към текста >>
243.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Там в антропософската работа от самото
начало
беше деен художественият елемент.
В Мюнхен нещата стояха другояче.
Там в антропософската работа от самото начало беше деен художественият елемент.
А в него един светоглед като антропософския биваше възприеман по съвсем различен начин, отколкото от рационализма и интелектуализма. Художественият образ е по-духовен от рационалистичното понятие. Той също така е жив и не умъртвява духовното в душата, както прави това интелектуализмът. Тонът за създаването на кръга от членове на Обществото и слушатели в Мюнхен се задаваше от личности, у които художественото усещане беше развито по посочения начин.
към текста >>
В резултат на това в Берлин от самото
начало
се сформира еднороден клон на Обществото.
В резултат на това в Берлин от самото начало се сформира еднороден клон на Обществото.
Интересите на тези, които търсеха антропософията, бяха сходни. В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове. Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната. Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа.
към текста >>
244.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Начало
на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Начало
на боледуването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
245.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в
начало
то на една генерация; геният идва в края на наследствената линия.
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл. Днес тази идея се обявява за алогична и човек чува материалистично мислещите да възразяват отново и отново: Всичко у човека е получено чрез унаследяването. Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества, като проследим наличието им у прародителите. На тези факти се спира и Духовната Наука и то не веднъж. Например в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността.
Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в началото на една генерация; геният идва в края на наследствената линия.
И това трябва да бъде доказателството, че геният се предава по наследство. При това се изхожда от становището: този и този човек има едно определено качество, той е гений. Връщат се към специфичните качества на гения, търсят в миналото у прадедите му, намират у някой прародител признак за същото качество, избират оттук и оттам, при един откриват едно качество, при друг друго и така нататък и после показват, как в крайна сметка те са се слели у гения, който се е родил в края на наследствената линия и от това заключават, че геният се предава по наследство. За мислещия праволинейно логично, това може да докаже най-много противното. Доказва ли нещо факта, че откриваме качества на гения у прадедите му?
към текста >>
Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в
начало
то на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия.
Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално внимание на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря. Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал. Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите. Човек се облича именно в обвивките, дадени му от неговите прадеди. Това, което се привежда като доказателство, би могло по-скоро да се разглежда като доказателство за това, че геният не се унаследява.
Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в началото на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия.
Ако човек можеше да покаже, че има синове, внуци, които наследяват гениалните качества, тогава той би доказал, че геният се унаследява; но случаят не е такъв. Не стига далече логиката, която иска да отдаде духовните качества на човека на поколенията прадеди. Ние трябва да отдадем духовните качества на това, което човек е донесъл със себе си от предишните си въплъщения.
към текста >>
Само онзи, който по
начало
живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
246.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното
начало
.
Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ. развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента. Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно.
Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало.
Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
към текста >>
247.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
И ако това е валидно по
начало
за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност.
Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва. Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател.
И ако това е валидно поначало за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност.
В лицето на уважавания възпитател, детето вижда и усеща, кое е „добро" и „зло". Той е представителят на мировия ред. Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.
към текста >>
248.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
10. В
начало
то на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
10. В началото на всяка година Единното Антропософско общество провежда в Гьотеанума редовно годишно събрание, на което Ръководството изнася отчетен доклад.
Дневният ред се известява на всички членове шест седмици преди неговото откриване. Ръководството може да насрочи извънредни събрания, чийто дневен ред също се прави достояние на всички членове три седмици преди събранието. Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието.
към текста >>
249.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
От
начало
те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот.
Антропософското усилие израсна от малки начинания. В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията.
Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот.
В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж. Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници. Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана.
към текста >>
Бе поставено
начало
в областта на изкуството.
Бе поставено начало в областта на изкуството.
В Мистерийните представления бе дадена художествена форма на това, което духовният поглед разкриваше за света и за човека. Много членове изпитваха дълбоко удовлетворение да приемат отново вече в художествени картини това, което дотогава само бяха поглъщали в душата си, без външни образи.
към текста >>
250.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Може би в
начало
то са ходели на събирания, но скоро престават, след което казват: "Това, което става там, на мен не ми помага.
Неведнъж се е случвало някой да стане член на Антропософското общество само, защото по този начин може да си купи литературата, която не се продава навън. След това такива членове слабо се интересуват от живота в групите на Обществото.
Може би в началото са ходели на събирания, но скоро престават, след което казват: "Това, което става там, на мен не ми помага.
Ще разбера Антропософията по-добре, ако се занимавам с нея самостоятелно."
към текста >>
251.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Лошо би било да заговорим по дадена тема и от самото
начало
да създадем впечатлението, че само търсим възможност да критикуваме някои определени идеи на нашето съвремие.
Лошо би било да заговорим по дадена тема и от самото начало да създадем впечатлението, че само търсим възможност да критикуваме някои определени идеи на нашето съвремие.
Започвайки трябва много внимателно да преценим дали тези идеи не съдържат здрави и значими отправни точки. В почти във всеки случай ще открием, че това е така. Това не означава, че трябва да сдържаме цялата си критика. Но трябва да критикуваме само, когато сме направили приемлив анализ.
към текста >>
252.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Начало
то на всяка истинска медитация лежи в развиването на подобна нагласа.
Началото на всяка истинска медитация лежи в развиването на подобна нагласа.
Този, който е неспособен да обикне такава нагласа на душата, напразно ще прилага правилата за постигане на познание за духовния свят. Защото в тази нагласа духовното, лежащо в дълбините на човешката душа, се извиква в съзнанието. Чрез това човек се съединява със собственото си духовно същество; и само този е съюзът, в който той може да намери духовното в света. Само духът в човека е този, който може да подходи към духа във вселената. Ако дейните членове в Обществото могат да се доберат до тези дълбоки моменти на чувстване, тогава, когато другите дойдат при тях за съвет, те ще открият в себе си една нараснала сила да получат това, от кое то техния събрат наистина се нуждае.
към текста >>
253.
Зимно слънцестоене
GA_40 Стихове и медитации
за творчество
начало
ново
за творчество начало ново
към текста >>
254.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които от
начало
дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност.
Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора. Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука.
Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност.
към текста >>
И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в
начало
то на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят.
И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията?
към текста >>
Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и
начало
то на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука.
Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука.
към текста >>
Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само от
начало
за човешкото схващане?
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре?
Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане?
Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят.
към текста >>
255.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е от
начало
най-нисшия член при човешкото и животинското същество.
И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма.
Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество.
Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси. Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло. Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите.
към текста >>
256.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в
начало
то на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват.
И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват.
След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>
Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато от
начало
то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията. Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност. Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено.
Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в
начало
то на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>
Ние сме едва в
начало
то да се запознаем с тайните на кръвообращението.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото. Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така.
Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
За да не се получи така, че аз само твърдя тези неща, искам да обърна вниманието върху следното.
към текста >>
Само когато тези неща, които са едва в своето
начало
, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно
начало
в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение.
Не повече от преди двадесет и пет години един знаменит естествоизпитател в тази област, понеже имаше необходимото математическо възпитание, обърна вниманието на твърде забележителния факт, че еднородните удари в пулсовата артерия от лявата и дясната страна са различни. Това е извънредно важно за познаване връзките в човешкото същество. И особено важно е това, което откри не един бележит човек в тези област, а един много прост човек, Д-р Карл Шмидт, и което той публикува в 1892 година в списанието "Виенски медицински седмичник" в своята статия "Удари на сърцето и движения на пулса". Там се посочват особено важни наблюдения.
Само когато тези неща, които са едва в своето начало, бъдат изследвани, ще бъде сложено едно начало в познанието на връзката между себесъзнателния Аз и кръвообращението от една страна и от друга страна между действуващия в животното и животински дух и животинското кръвообращение.
Последният път аз обърнах вниманието върху това, че фактически ние можем да отидем до подробностите на органологията и на отделните функции и да посочим разликата, как духът се проявява в човека и в животното. По отношение на това съвсем понятно е, че по-новите изследвания върху сродството между човешката и маймунската кръв ни казват много по-малко нещо, защото те са насочени върху външното, чисто материалното, върху химическата реакция и т.н., а не засягат същественото.
към текста >>
Така от самото
начало
и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи.
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност.
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните.
към текста >>
257.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е като че капвате една капка боя във вода и я разтваряте: от
начало
боята още се вижда, но когато капката се разлее в цялата вода, тя избледнява все повече и повече и накрая престава да съществува като явление на боя.
Но тогава идва нещо като един тласък, като един вид вътрешно движение. За по-голяма част от хората това е извънредно трудно да се опише. Естествено Духовната наука може да опише съвсем точно това вътрешно движение. Самата душа поставя пред себе си един вид изискване: Сега ти трябва да се разпростреш по-нататък, да се разлееш по-нататък! Но поставяйки си това изискване, душата изгубва себе си за моралния живот от околната среда.
Това е като че капвате една капка боя във вода и я разтваряте: отначало боята още се вижда, но когато капката се разлее в цялата вода, тя избледнява все повече и повече и накрая престава да съществува като явление на боя.
Това е така, като че душата започва да набъбва, да живее в своето морално отражение, тя още чувствува себе си, обаче чувствуването престава тогава, когато настъпва тласъкът, вътрешното движение, както капката боя се изгубва като боя във водата.
към текста >>
Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, от
начало
той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние. Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието.
Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено. И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти.
към текста >>
Наблюдението ни показва, че понятията, които от
начало
само построихме, отговарят напълно на фактите.
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото. Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало. Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание.
Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите.
Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало. Огледалото, в което се оглеждаме, ние го оставяме такова, каквото то е. Все пак можем да възпрепятствуваме отразяването /оглеждането/ по следния начин: когато надъхаме огледалото, тогава то не оглежда правилно. Обаче оглеждането /отражението/ в нашето тяло, което дейността на нашата душа изпитва, е свързано с това, че когато се оглеждаме в нашето тяло, самото отражение /оглеждане/ е една дейност, един процес в нашето тяло и че това, което се явява като отражение, ние го поставяме пред самите нас като една дейност.
към текста >>
Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което от
начало
не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас.
Когато се излъчва с Астралното тяло, човек изгубва възможността да отразява своя душевен живот чрез физическото тяло. Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни. Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло.
Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас.
Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло. Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата.
към текста >>
258.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат
начало
то на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема.
Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема.
Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят.
към текста >>
Но това е именно важното, че от
начало
за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа.
Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко.
Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа.
Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго.
към текста >>
Тук ние стигаме до нещо, което може от
начало
действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и от
начало
той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>
259.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в
начало
то на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н. Дейността на Ормузд се изразява чрез цялото светене на Слънцето през всички светли зодиакални знаци от Овен до Везните или до Скорпион. Така в смисъла на Заратустра ние можем да кажем по-нататък: Ариман действува един вид като че през Земята от тъмнината и има там своите служители, които са противници на добрите Гении, на добрите Духове, които стоят до Ормузд. По този начин Заратустра е различавал фактически дванадесет различни духовни Същества, които са служителите от една страна шест съответно седем на Ормузд, от друга страна шест съответно пет на Ариман. Тези дванадесет духовни Същества са символизирани като добри или като зли Гении или подчинени Духове, Амеша-Спентас, според това, дали Слънцето изпраща своите лъчи от светлите или от тъмните зодиакални знаци.
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в началото на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
към текста >>
260.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Галилей и Джордано Бруно са двете имена, които трябва да произнесем, когато искаме да си спомним за
начало
то на онази епоха в развитието на човечеството, в която естествените науки стояха на същата повратна точка, на която днес стои Духовната наука.
Ние трябва да прескочим един дълъг период от време, когато трябва да обърнем нашия духовен поглед от онази велика личност, от Заратустра или Зороастър, който беше обект на нашата последна сказка от настоящия цикъл, към онези три велики личности, които трябва да стоят на основата на нашите днешни разглеждания. От това, което отстои хилядолетия преди нашето християнско летоброене и който можа да ни бъде разбираемо само благодарение на това, че трябваше да предположим у хората от онова време едно съвършено различно устройство на душите, ние преминаваме към онова време на 16-то, 17-то столетие на нашето летоброене, в което е проблеснал първо онзи дух, който и до нашето съвремие е деен и активен във всички движещи се напред културни течения на човечеството. Ние ще видим тогава, как този дух, който така мощно блести в личности като Джордано Бруно и Галилей, намери след това едно обхватно оформление в онази личност, която е така близо до нас: Гьоте.
Галилей и Джордано Бруно са двете имена, които трябва да произнесем, когато искаме да си спомним за началото на онази епоха в развитието на човечеството, в която естествените науки стояха на същата повратна точка, на която днес стои Духовната наука.
Това, което бе направено тогава по определен начин за естествено-научната мисъл, то трябва да стане по определен начин в течение на следващите времена и за духовно-научното мислене. За да разберем в пълния смисъл думите на Галилей и на Джордано Бруно, ние ще трябва с особена любов да насочим нашия поглед върху целия начин на мислене и чувствуване на човечеството във времето, в което на поврата на 16-тия, 17-тия век бяха поставени Галилей и Джордано Бруно.
към текста >>
261.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-старият син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно
начало
на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа.
Казвайки това, ние бихме имали пред себе си една мрачна картина. Но тази картина ще бъде мрачна само дотогава, докато се съмнява в духа и считаме духа свързан с материята, когато вярваме, че с отпадането на човека от живата земна форма /живото човешко тяло/ въобще е настъпил краят на човека. Обаче когато разглеждаме нещата така, както изисква едно здраво разглеждане на природата, ние трябва да си кажем: Някога ще трябва да се изпълни това, че не само отделният човек, но цялото човечество постепенно ще отхвърли земното тяло, за да може постепенно да се издигне в други области на развитието.
Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-старият син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно начало на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа.
към текста >>
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно
начало
то на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване.
Тук имате резултата на най-грижливото изучаване на земната почва, върху която стъпваме.
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване.
Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука. Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
към текста >>
262.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява от
начало
напълно.
Обаче една такава представа за прадревни мъдрости се превръщаше в душата на древния египтянин в едно завладяващо чувство, в едно чувство обхващащо целия египетски душевен живот. Човек може да приеме в душата си отвлечени представи, без да бъде засегната морално-етичната страна на душевния живот, или също това, което е свързано със съдбата, със щастието. Така човек може да приеме особено математически-отвлечени представи на естествената наука, може да разисква върху електричеството и други подобни сили, без душата да трябва да постави въпроса относно съдбата на човека. Но ние не можем да схванем като мисли и идеи току-що посочените чувства и усещания относно виждането в духовните светове и да си представим, че по отношение на най-дълбоките качества на душата сме сродни с Озирис и Изис, без да бъдат раздвижени мислите за щастието и за съдбата, моралните импулси на човека. Тези мисли са тогава раздрусани!
Защото човек си казва тогава: Аз нося в мене едно по-добро Себе, но чрез това, което съм във физическото тяло, това по-добро Себе се оттегля, не се изявява отначало напълно.
На основата на моето същество стои една Озирисова, една Изидина природа, но тя принадлежи на първичните светове, на старите златни, свещени епохи. За съвременните човеци тази природа е била победена от силите, които от външните физически вещества и сили са образували човешкото тяло и са затворили силите на Озирис и на Изис в тялото, което е смъртно и подлежи на разрушение, както външните природни сили.
към текста >>
Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до
начало
то.
Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин. Да предположим, например, че през 1322 година преди нашето летоброене един египтянин е поглеждал към небето и е виждал там едно съвсем определено съчетание на звездите. Защото древните египтяни са имали едно броене на времето, което е било удобно за човешките отношения особено за пресмятащото мислене: дванадесет месеца по тридесет дена, това дава с пет допълващи дни 365 дена за годината. Така са броили те столетия наред, защото математически, от гледна точка на смятането, това е било удобно: една година изтичаше, когато изтичаха 365 дни. Но, както знаем от съвременната астрономия, всеки път оставаше невзет под внимание един четвърт ден; следователно, когато египетската година беше пресметната докрай, това ставаше с един четвърт ден по-рано.
Ако направите необходимото изчисление, скоро ще стигнете до извода, че всеки път годината започваше по-рано: годината вървеше назад по месеци и накрая отново стигаше до началото.
Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен.
към текста >>
Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в
начало
то на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история.
Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците.
Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в началото на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история.
Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае. И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък?
към текста >>
Това е първото
начало
на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
263.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но от друга страна трябва да кажем, колкото и гротескно да звучи това: За този, който прониква по-дълбоко в нещата, това свързване на Будизма с идеята за прераждането се явява почти така, като че би искало да се каже: Бихме могли да потърсим най-доброто разбиране за произведенията на изкуството на древността у онези, които в
начало
то на средновековното развитие на света са разрушили тези произведения на изкуството!
Трябва обаче да кажем, че по един странен начин днес повечето хора свързват с Будизма едно друго понятие, което всъщност, ако се придържаме към същественото, не би трябвало да бъде свързвано с Будизма по един такъв начин, както често се случва: а именно понятието за повтарящите се земни съществувания, което в изнесените тук сказки бе постоянно разглеждано. Трябва да кажем, че за повечето хора, които днес се интересуват от Будизма, в известно отношение тази идея за повтарящите се земни съществувания или също както често я наричаме идеята за прераждането се показва съществено свързана с Будизма.
Но от друга страна трябва да кажем, колкото и гротескно да звучи това: За този, който прониква по-дълбоко в нещата, това свързване на Будизма с идеята за прераждането се явява почти така, като че би искало да се каже: Бихме могли да потърсим най-доброто разбиране за произведенията на изкуството на древността у онези, които в началото на средновековното развитие на света са разрушили тези произведения на изкуството!
Това звучи гротескно, но въпреки това то е така. Скоро може да се разбере, че е така, когато се помисли, че всеки стремеж, към които е насочен Будизмът, цели да подцени колкото е възможно повече тези повтарящи се земни съществувания, които за него са един сигурен факт. Будизмът се стреми да намали колкото е възможно повече броя на тези повтарящи се земни съществувания. Следователно това, което трябва да считаме като най-вътрешната черта на цялата будистка духовна насока, е освобождението от преражданията, от повтарящите се земни съществувания. Освобождение, спасение от повтарящите се земни съществувания, които въпреки това за него са един неуспорим факт, тази е същността на Будизма.
към текста >>
Това, което можем да наречем: Съзнанието за съдържането на отделния човек в цялото човечество че един смисъл изпълва, пронизва развитието на човечеството от
начало
до край, че не само става повторение на същото то е същевременно в неговия най-дълбок смисъл християнско съзнание.
Това, което можем да наречем: Съзнанието за съдържането на отделния човек в цялото човечество че един смисъл изпълва, пронизва развитието на човечеството от начало до край, че не само става повторение на същото то е същевременно в неговия най-дълбок смисъл християнско съзнание.
Това принадлежи на Християнството и не може да бъде отделено от него. Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
към текста >>
264.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нищо чудно, че когато този миров Дух се изяви на Мойсея, той си каза: Щом получавам задачата да застана пред народа, за да сложа
начало
то на една култура, която да бъде основана на себесъзнанието, кой ще ми повярва?
Чак в тази скрита светая-светих действува онзи миров Дух, който е ясен за Мойсея като единен миров Дух.
Нищо чудно, че когато този миров Дух се изяви на Мойсея, той си каза: Щом получавам задачата да застана пред народа, за да сложа началото на една култура, която да бъде основана на себесъзнанието, кой ще ми повярва?
На кое име трябва да се позова аз за моята мисия? И той получи като отговор: "Ще кажеш: Аз съм АЗ-СЪМ! " /Моето име е "АЗ-СЪМ"/. А това значи: Ти не можеш да изразиш името на онова Същество, което се изявява с най-вътрешната светиня на човешкото същество, по друг начин, освен с думите, които означават собственото битие! /Аз съм/.
към текста >>
265.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от
начало
то на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор.
Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време.
Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>
За да не попаднем още от самото
начало
на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо?
За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време.
Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни.
към текста >>
Но както в
начало
то на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина.
Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие.
към текста >>
266.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето
начало
от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото
начало
на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно
начало
, който приписва съвсем друг произход на човека.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел.
към текста >>
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в
начало
то на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
към текста >>
(В българската Библия в
начало
то е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
(В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
– бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в
начало
то на нашата ера.
Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ.
Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера.
Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани. Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване.
към текста >>
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е от
начало
на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност.
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
Духовната Наука показва, че в
начало
то присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът. Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател. Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни.
Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества.
Ние можем да говорим за човека като потомък на Боговете в същия смисъл, в който говорим за детето като потомък на своите родители. От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества.
към текста >>
Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят
начало
то си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно.
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи. Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище.
Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно.
Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят.
към текста >>
Би трябвало да осъзнаем, че онези, от които Евангелията водят своето
начало
, бяха Посветени, пробудени души, вземайки впредвид също, че има различни нива на пробуждане.
Би трябвало да осъзнаем, че онези, от които Евангелията водят своето начало, бяха Посветени, пробудени души, вземайки впредвид също, че има различни нива на пробуждане.
Просто си представете, че различни хора описват планински пейзаж; един стои в подножието, друг по средата и трети на върха. Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в
начало
то на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан.
Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
към текста >>
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в
начало
то на Стария Завет изчезват.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват.
Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ. Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията. Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове".
към текста >>
267.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тази пета коренна раса води
начало
то си от малка група хора, избрани от предишната коренна раса.
Тази пета коренна раса води началото си от малка група хора, избрани от предишната коренна раса.
Те бяха отведени в пустинята Гоби и по-късно се разпръснаха по Земята. Първият им водач, водачът който даде импулса за тази еволюция на човечеството, бе един от онези, които наричаме Ману, той бе Ману3 на петата коренна раса. Този Ману все още бе от онези водачи на човечеството, слезли по времето на третата коренна раса, един от водачите, които не са преминали своята еволюция само на Земята, а които донесоха зрялост със себе си на Земята.
към текста >>
Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до
начало
то на Атлантида.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето.
Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида.
Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
Ето защо в
начало
то казах, че всеки който стига до третата интерпретация, може да го вземе буквално още веднъж.
По този начин митът изразява велики космически истини.
Ето защо в началото казах, че всеки който стига до третата интерпретация, може да го вземе буквално още веднъж.
Всеки мит претърпява промяна. Той води началото си в прадревни времена и в определен момент се преобразява. Във всеки мит има момент, в който той може отново да се вземе буквално. В мита за Прометей имате лешояда, разкъсващ черния дроб. Това може да бъде взето напълно буквално.
към текста >>
Той води
начало
то си в прадревни времена и в определен момент се преобразява.
По този начин митът изразява велики космически истини. Ето защо в началото казах, че всеки който стига до третата интерпретация, може да го вземе буквално още веднъж. Всеки мит претърпява промяна.
Той води началото си в прадревни времена и в определен момент се преобразява.
Във всеки мит има момент, в който той може отново да се вземе буквално. В мита за Прометей имате лешояда, разкъсващ черния дроб. Това може да бъде взето напълно буквално. Лешоядът кълве черния дроб на петата коренна раса. Тази борба на Прометей със страданието през петата коренна раса се повтаря във всеки един човек.
към текста >>
268.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха
начало
то на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес.
То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса.
към текста >>
И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат
начало
то на петата, Арийската коренна раса.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес. То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите.
И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса.
Арийската коренна раса има за своя главна задача развитието на интелигентността, активна на физически план. Когато се стигне до такава нова фаза в човешката ево- люция, става възможно за нови Същества, който дотогава са живяли скрити, да придобият влияние върху еволюцията. И в действителност от петия културен период на Атлантида определено войнство от Същества участва в човешката еволюция, дейността на които дотогава не се забелязва. Трябва да мислите за тези Същества като за много високо развити, далеч по-напреднали от човека на степента, на която беше той тогава. Но по определен начин те бяха изостанали в своето развитие зад Съществата, които в средата на Лемурийското време се намесиха в делата на човечеството.
към текста >>
269.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от
начало
то на Християнската ера.
Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра. Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните. Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса. Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим. Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата.
Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера.
Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите. Те бяха поддържани докато стана съвсем ясно, че е дошъл залезът на тези подготвителни келтски раси.
към текста >>
В
начало
то, животът в Двора в Уормс се върти около трима герои: Гунтер, Маген и Гизелхер.
В началото, животът в Двора в Уормс се върти около трима герои: Гунтер, Маген и Гизелхер.
По нататък научаваме, че героят Зигфрид ухажва Брунхилд. По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с дракона той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта. По този начин той има две качества, които винаги са показвани от Посветените на пред-християнските времена; те са неуязвими и не могат да бъдат разпознати. Те са направени неуязвими от нещо, което е предшествало Християнството, което е предшествало Духа. В Евангелието е казано “И има три, които свидетелстват ... Духът, и водата, и кръвта”14.
към текста >>
270.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
във времето лежащо между края на Атлантида и
начало
то на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество.
Преди да започна да говоря за този мит, бих искал да посоча нещо друго, което повечето от вас вече знаят, но то е нещо, което трябва да се подчертава отново и отново. В хода на нашата пета коренна раса, т.е.
във времето лежащо между края на Атлантида и началото на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество.
Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция.
към текста >>
Той ще бъде същество, започнало своето развитие с
начало
то на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция.
във времето лежащо между края на Атлантида и началото на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество. Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората.
Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция.
Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества.
към текста >>
Затова петата коренна раса от самото си
начало
винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път.
Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция. Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса. Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново.
Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път.
Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите.
към текста >>
Тази четвърта подраса води своето
начало
от гръцкия народ.
Днес само ще кажа, че еволюцията се случва по такъв начин, че в първата подраса, във всички съществени неща, ръководството е изцяло в ръцете на свещениците. В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе. През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или свещениците-царе. Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе, царе които вече не са свързани със свещеническата сила.
Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ.
В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
към текста >>
Това е много фино посочено в
начало
то на Троянската сага.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага.
Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”.
към текста >>
В
начало
то на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Моля, опитайте се да разберете това.
В началото на шестата коренна раса ще се е развило едно влияние, не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум; в петата подраса това влияние е още в своето детство, но така или иначе то вече се развива.
Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден, преди всичко, единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса.
към текста >>
От
начало
това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини16. Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън.
Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
към текста >>
Но това е едва в своето
начало
, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на разделение.
Но това е едва в своето начало, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на разделение.
Силата на кама все още скрива огъня на Кундалини. И понеже той се надига в забулена форма като предчувствие, като предупреждение, в непосредствено бъдеще той ще приеме друг характер. На илюзорния план божественият огън е божествен гняв. Когато цялото човечество бъде проникнато от това братство, той ще стане божествена любов. Но докато бива чувстван в индивидуалностите като усърдие, той е божествен гняв.
към текста >>
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в
начало
то на своята поема.
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема.
Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него. В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил. И какво е онова, което бива победено?
към текста >>
И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото
начало
: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това.
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема. Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове.
И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това.
Едва в петата раса може да се говори така за него. В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил. И какво е онова, което бива победено? Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление.
към текста >>
В самото
начало
, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил.
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема. Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: “Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.” Поетът говори за огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него.
В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил.
И какво е онова, което бива победено? Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност.
към текста >>
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент,
начало
то на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност. Това е тайната, която Мистериите пазят. Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка.
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
към текста >>
271.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в
начало
то на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки.
В Средните Векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани.
През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в началото на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки.
Едва в наши дни те започват да се появяват отново и в идните столетия те ще играят важна роля в развитието на човечеството. За да разберем това, ние трябва да хвърлим поглед върху столетията, предшестващи появата на Християнството, и да проследим извършения напредък.
към текста >>
272.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Така човекът представлява едновременно край и
начало
.
Земята бе "минерализирана", съответно и физическото тяло на човека. Но характерната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение. Като физическо същество, човекът се е принизил; като духовно същество, той се е издигнал. Свети Павел говори за тази истина когато казва, че има един закон за тялото и друг за Духа.
Така човекът представлява едновременно край и начало.
към текста >>
273.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Той я изрази в
начало
то на "Фауст" в думите, казани от Архангел Рафаел:
Гьоте, който получи посвещение между периодите си на живот в Лайпциг и Страсбург, знаеше за хармонията на сферите.
Той я изрази в началото на "Фауст" в думите, казани от Архангел Рафаел:
към текста >>
274.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Нека за
начало
оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
В Евангелието на св. Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество. Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище. То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата.
Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
275.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Гьоте е дал чудесно описание на тази степен в
начало
то на "Фауст".
Гьоте е дал чудесно описание на тази степен в началото на "Фауст".
Духът на Земята, към който се стреми Фауст, се появява пред него и казва думите:
към текста >>
276.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Ритъмът на въплъщението и превъплъщението има
начало
, ще има и край.
Физическият свят ни обгръща в тесния промеждутък на материално съществуване между раждането и смъртта. Между две поредни инкарнации ние живеем и се движим в астралния и деваканичния свят. Ядката на човешкото същество е неизменна, превъплъщаваща се непрекъснато, но не и вечно.
Ритъмът на въплъщението и превъплъщението има начало, ще има и край.
Човекът идва отдругаде и ще премине в това другаде.
към текста >>
277.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в
начало
то на Евангелието на св.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
към текста >>
278.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и
начало
то на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
279.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото
начало
.
На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят. Този път бе познат на всички окултни школи и дори Християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят следи.
Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото начало.
към текста >>
280.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Къде е бил домът на човешките същества когато, в
начало
то, те съществуваха само в зародиш?
Какво лежи в основата на този велик процес на еволюция?
Къде е бил домът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Откъде е произлязъл човекът? Кой го е създал? Тук ние трябва да се опитаме да си представим живот и сила на проявление безкрайно по-възвишени от всичко човешко, нещо повече, от целия планетарен живот. Тази сила е Логосът.
към текста >>
281.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в
начало
то бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете.
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята - която в началото бе дело на Боговете - ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
В
начало
то, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
към текста >>
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и
начало
то на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
От този звук - Космическото Слово - води своето
начало
еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция. На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото. Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
282.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото
начало
Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Тези тела, и в
начало
то, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в
начало
то на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце.
Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>
283.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
1. Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия -
начало
то на Арийската култура.
1. Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия - началото на Арийската култура.
към текста >>
284.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Начало
то на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока.
Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това.
Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>
Двата потока в
начало
то на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения.
Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството.
към текста >>
285.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
От
начало
той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения».
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество.
Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
Доколкото се налага, в
начало
то на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете.
След смъртта на Мари Щайнер (18671948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том принадлежи към тези «Събрани съчинения».
Доколкото се налага, в началото на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете.
към текста >>
286.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма
начало
и няма да има край.
Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя.
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край.
Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
към текста >>
Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в
начало
то на шестата коренна раса.
Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край.
Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса.
Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
към текста >>
287.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Днес желая да насоча към някои неща, ала още в
начало
то искам да подчертая, че отношението между Каин и Авел – разбрано в неговата дълбочина – е една алегория за много дълбоки тайни/*2/, които ние само отчасти ще сме в състояние да разкрием въз основа на понятията, които имаме.
Аз вече споменах/*1/ миналия път, че голям брой окултни тайни лежат скрити в разказа за Каин и Авел.
Днес желая да насоча към някои неща, ала още в началото искам да подчертая, че отношението между Каин и Авел – разбрано в неговата дълбочина – е една алегория за много дълбоки тайни/*2/, които ние само отчасти ще сме в състояние да разкрием въз основа на понятията, които имаме.
към текста >>
В
начало
то на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ.
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ.
По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясен фактът, че те всички все още имаха същата форма, която са имали в
начало
то, така че бащата приличал на сина и внукът също приличал на сина.
И така тук ние започваме с човешки същества, които всички са подобни по външен вид и всички са създадени по образа на Бога. Те се размножават по безполов начин.
Трябва да ни бъде ясен фактът, че те всички все още имаха същата форма, която са имали в началото, така че бащата приличал на сина и внукът също приличал на сина.
Какво най-напред причинява, човечеството да се промени, да стане разнообразно? По какъв начин то се променя? Чрез факта, че вече двама бяха ангажирани при размножението. Синът или дъщерята приличаха на бащата, от една страна, и на майката, от друга страна.
към текста >>
Тези две функции сега се разделят – в мъжкото и в женското
начало
сега можем да виждаме само един символ – принципът на инспирацията бе прехвърлен на онези, които са имали гледната точка на Авел, които останаха пастири и жреци, свещеници.
Човекът не само физически, ала и духовно е едновременно мъжки и женски: Той е получаващият, инспирираният дух и същевременно преработващият инспирациите интелект.
Тези две функции сега се разделят – в мъжкото и в женското начало сега можем да виждаме само един символ – принципът на инспирацията бе прехвърлен на онези, които са имали гледната точка на Авел, които останаха пастири и жреци, свещеници.
Инспирационният принцип не бе прехвърлен към другите. Те посветиха себе си на светските неща, на науката и изкуствата и ограничиха себе си главно към земната деятелност.
към текста >>
Мозъкът стана мъжки/*6/, по-дълбоката природа стана женското
начало
.
Това не можеше да стане, без да се направи промяна също и в човешкото същество. Докато човекът все още беше мъжки-женски, не бе възможно да отделя духовната мъдрост от научното знание. Само чрез едно окончателно разделяне на два пола, само чрез това, че човечеството беше разделено чрез половостта, мозъкът на човека можа да бъде доведен до онзи връх, където той можеше да функционира.
Мозъкът стана мъжки/*6/, по-дълбоката природа стана женското начало.
Човечеството може да бъде производително само чрез своята физическа природа. Чрез това човек произвежда нещо – именно наследници. Ала един дух доколкото е свързан с мозъка е мъжки и е ограничен до производство върху физическото поле[2]. Затова в Каин и Авел виждаме представителни типове.
към текста >>
288.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява
начало
на формиране на гръбначен стълб.
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества. Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво. Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб.
В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека. /Виж забележките/. Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък. Човекът минава през този процес при тази степен на своето развитие. Той бива изведен навън от кама/чувства, страсти, желания и му се дава духовен гръбначен стълб, така че той да може да бъде издигнат нагоре в спиралата на духовния мозък.
към текста >>
289.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Като
начало
сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията.
Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение.
След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.
към текста >>
Едва през 5-та коренна раса развитието е започнало да се ръководи от такива Ману, като самите нас, които също като нас са се развили само тук на Земята, които още от
начало
то са се развивали тук на Земята.
Едва през 5-та коренна раса развитието е започнало да се ръководи от такива Ману, като самите нас, които също като нас са се развили само тук на Земята, които още от началото са се развивали тук на Земята.
Ние имаме следователно хора, които вече са велики учители и напреднали водачи на човечеството, а имаме и такива, които се стремят да станат. През 5-та коренна раса ние имаме ученици и учители, които са преживели всичко, което може да бъде преживяно от човешките същества от средата на лемурийската епоха. Един от тези големи учители, които са водачи на 5-та коренна раса е предопределен да поеме водачеството на 6та коренна раса. Шестата коренна раса ще бъде първата велика епоха, която ще има един земен брат за свой Ману. По-ранните учители, Ману от другите светове, предават своето водачество на човечеството на един земен брат.
към текста >>
Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до
начало
то на Атлантида.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето.
Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида.
Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
Поради това аз ви казах в
начало
то: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./Следват няколко неясни изречения//*7/.
Великите космически истини са изобразени по този начин в легендите и митовете.
Поради това аз ви казах в началото: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./Следват няколко неясни изречения//*7/.
В случая с мита за Прометей човек застава пред картината на лешояда, разкъсващ черния дроб. Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб. Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба.
към текста >>
290.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
В
начало
то на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока.
В началото на ХV столетие/*1/ в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока.
Това бе Християн Розенкройц/*2/. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение – дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време. Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на розовия кръст. Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.
към текста >>
Даден в
начало
то на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства.
Самият Християн Розенкройц някога бе разкрил дълбоки тайни в розенкройцерските мистерии, които са можели да бъдат възприети само от достатъчно подготвени хора. Ала както вече казах, в малкото братство бяха само десетина, това бяха истинските посветени розенкройцери. Онова, което бе преподавано от Християн Розенкройц не е можело да бъде споделено с много хора, ала за другите то е било разказано под формата на един мит/*3/.
Даден в началото на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства.
Той е бил разказван в по-широки кръгове, ала е бил тълкуван само пред тези, които са били узрели за това.
към текста >>
В
начало
то християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
Разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
към текста >>
Разпятието не е било символ на християнството още от
начало
то.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле.
Разпятието не е било символ на християнството още от началото.
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
към текста >>
291.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Злото следователно няма
начало
, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги.
Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>
292.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Така в
начало
то на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел.
Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
към текста >>
293.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето
начало
от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>
В
начало
то ще бъде схваната само външната форма.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено.
В началото ще бъде схваната само външната форма.
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене.
към текста >>
294.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Например онова, което описах в
начало
то като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
Правилно е, че човечеството ще бъде учудено от някои открития, които ще се направят в близкото бъдеще. Ала те ще бъдат направени твърде рано и чрез това ще причинят известни злини. Задачата на Теософското общество се състои главно в подготвяне на хората за тези неща.
Например онова, което описах в началото като познание за Философския камък, преди е било много по-известно, отколкото е сега и то още през определен период на атлантската епоха.
По онова време възможността да се побеждава смъртта е била наистина нещо, което е било общо знание. Аз само желая да отбележа, че не исках тази истина да бъде още сега популяризирана. Ето защо в статията на вестник "Луцифер" при описанието на атлантските времена бе отпечатан един ред точки на мястото, където тези неща би трябвало да се кажат, но не можеха още да бъдат публикувани./*14/ То не може и изцяло да се разкаже. Има една информация, дадена от един много напреднал медиум, която се появи в "Теософско ревю"/*15/, и която описва същото нещо, ала в по-различна форма. Побеждаването на смъртта в атлантските времена е естествено запазено в паметта на индивидуалностите, без те да го осъзнават.
към текста >>
Безжичният телеграф е
начало
то на това.
Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае[1]../пропуск/. Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва. И никой няма да подозира, че той го е причинил.
Безжичният телеграф е началото на това.
Това, което описах е бъдеще. Има само две възможности: Или нещата да вървят хаотично, както индустрията и технологията са правили досега. Това ще доведе дотам, онзи, който притежава това познание да е в състояние да причинява опустошения, или това да бъде излято в моралната форма на Свободното масонство.[2]
към текста >>
295.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
И онова, което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, което по
начало
бе външно.
Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха/*5/. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас. Така както днес около вас се намира минералният свят, растителният свят и животинският свят, така са се разпростирали около вас душевният и духовният свят.
И онова, което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, което поначало бе външно.
Онова, което днес е вътре във вас, това някога е било разпростряно навън. Това вече е станало ваша душа. Духът също някога е бил разстлан около вас. И онова, което сега е разстлано около вас, ще стане ваш вътрешен живот. Вие ще поемете вътре в себе си онова, което сега е минералното царство и то ще стане ваш вътрешен свят.
към текста >>
В
начало
то около него има всевъзможни пособия.
Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише.
В началото около него има всевъзможни пособия.
Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето. И то придобива способността да чете.
към текста >>
Висшите степени на Свободното масонство по
начало
нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството.
На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи – всичко 49 състояния. През следния глобус (преродената наша Земя б. кор.) отново ще има 49 състояния. Тук имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията.
Висшите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството.
Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел, как трябва да работи в бъдеще, за да може да бъде един вид пионер. Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-висша степен би могъл да постигне повече. Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.
към текста >>
296.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Този план действително е съществувал в
начало
то.
И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
Този план действително е съществувал в началото.
Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено. Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>
297.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Това е
начало
то на развитието на Манас в човека.
Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Това е началото на развитието на Манас в човека.
към текста >>
Още от
начало
то темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
към текста >>
Тези два потока вече се проявяваха, в
начало
то на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/
Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/
към текста >>
298.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в
начало
то е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило.
към текста >>
Но вътре в човека тя от
начало
е завоалирана.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
Но вътре в човека тя отначало е завоалирана.
Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново
начало
.
Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад.
Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>
В
начало
то на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота.
Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>
299.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
От
начало
ние и него не можем да владеем; само много малко хора понастоящем имат някакъв значителен контрол над своите астрални тела.
Третият член е астралното тяло.
Отначало ние и него не можем да владеем; само много малко хора понастоящем имат някакъв значителен контрол над своите астрални тела.
В каквато степен човекът може да владее своето астрално тяло отвътре, в такава степен ние казваме, че е надарен с Манас.
към текста >>
300.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
От
начало
той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план.
Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план.
Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в
начало
то тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло.
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло.
Такава беше Земята първоначално. След това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо. Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
към текста >>
301.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото
начало
на 4-та следатлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.
Свободното масонство е продължение на много древни тайни общества и братства.
Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото начало на 4-та следатлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.
към текста >>
То стана така, че в
начало
то, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост.
Ние искаме да си изясним как стана това.
То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост.
Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото? В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски. Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна.
към текста >>
Следователно в
начало
то на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна.
То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост. Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото? В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски.
Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна.
Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе. Жената съдържала мъжа у себе си. Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено. Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в
начало
то на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения.
Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин. След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И чрез Ева на Адам му се роди Авел.
Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения.
Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата за храма. Йехова разпали борба между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел.
към текста >>
Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново
начало
.
Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за храма. Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост се разбират и двата пола. Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално. Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове.
Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало.
Нещо такова се нарича "спирала": Така в нашето време тези неща са преплетени. Трябва да мислим за тях като за взаимодействащи сили. Теософията не се опира нито на Библейската легенда, нито на Храмовата легенда, а търси във всички неща сърцевината на мъдростта, която трябва отново да бъде възобновена безполово. Сега виждате как теософията носи омиротворение и хармония.
към текста >>
Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като
начало
на теософията, също се включва в тази подготовка.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г. В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство. Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете.
Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка.
Теософията е една световна задача, която е свързана с окултни течения и трябва да продължи дейността на Свободното масонство. Свободното масонство все още би могло наново да бъде събудено и да ни помогне.
към текста >>
302.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
То се зароди в
начало
то на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало.
То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса.
Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо.
към текста >>
В
начало
то единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева.
В началото единият Елохим създаде Каин, като самият той се съедини с Ева.
Друг Елохим, Йахве, противодейства, като създаде Адам, който се съедини с Ева, в резултат на което бе роден Авел. Каин уби Авел и Йехова подчини расата на Каин на расата на Авел.
към текста >>
В пра
начало
то действаше само това, което се е породило на Земята от Божествения дух.
Говорът се променя в пубертета на мъжа. Това се считаше като предзнаменование за новия син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2:13/. Да въздейства на това, от мъжкия пол чрез силата на ларинкса да се създаде този син, беше идеалът, към който се стремяха свободните масони. Всичко което по-късно се е появило на Земята във физическа форма, има своят произход от божественото.
В пра началото действаше само това, което се е породило на Земята от Божествения дух.
След това от една страна се появява женската образна мъдрост на жреците, на свещениците и от друга страна не образната, /понятийната, интелектуалната/ мъдрост на Каин. Интересно е, че когато е било потърсено образното съдържание за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост. Легендата за храма и цялото съдържание на Свободното масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи. Но символите постепенно престанаха да бъдат разбирани.
към текста >>
При Аристотел тя означава нематериалното, дейното
начало
, което формира материята и води до съвършенство.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки.
При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство.
При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола.
към текста >>
При някои виталисти – нематериалното жизнено
начало
, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки. При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство.
При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово.
Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола. Всичко друго е последствие на предишната разделена сексуалност.
към текста >>
303.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в
начало
то на своята национална мисия.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното.
към текста >>
304.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в
начало
то на Свободното масонство.
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство.
Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст». Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
305.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в
начало
то на тези бележки.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
към текста >>
В
начало
то на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен.
В началото на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен.
Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и езика на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на Изтока".
към текста >>
май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат
начало
и нямат край.
/*5/ – Думата nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23.
май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат начало и нямат край.
Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в началото на 6-та коренна раса или епоха". /Виж диаграмата на другата страница/. Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
към текста >>
Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в
начало
то на 6-та коренна раса или епоха".
/*5/ – Думата nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23. май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат начало и нямат край.
Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в началото на 6-та коренна раса или епоха".
/Виж диаграмата на другата страница/. Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
към текста >>
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в
начало
то на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека".
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
към текста >>
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в
начало
то на 20-и век.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9.
към текста >>
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото
начало
на нашата Берлинска дейност".
и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос.
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност".
А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи.
към текста >>
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за
начало
то на ледниковия период като преди един милион години.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития.
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
Духовната наука от друга страна поставя
начало
то на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
8, секция 21/ научаваме, че: "Според един от основните закони на масонството – и едно правило, преобладаващо в най-големите мистерии на античността "жени не могат да бъдат приемани в ордена.. "ние видяхме обаче, че Калиостро приемал жени в Египетските ритуали и когато в
начало
то на 18-то столетие са основали няколко дружества във Франция, които по външна форма приличали на Свободното масонство, но не изключвали жени, дамите, естествено, много започвали да хвалят такива институции, така че масонските братства, виждайки че те стават непопулярни, възприели стратегията да установят "осиновяващи" ложи за жени, наричани така, защото всяка ложа в края на краищата е трябвало да бъде осиновена от някоя редовна масонска ложа.
/*6/ – В "Тайните общества на всички векове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон /кн.
8, секция 21/ научаваме, че: "Според един от основните закони на масонството – и едно правило, преобладаващо в най-големите мистерии на античността "жени не могат да бъдат приемани в ордена.. "ние видяхме обаче, че Калиостро приемал жени в Египетските ритуали и когато в началото на 18-то столетие са основали няколко дружества във Франция, които по външна форма приличали на Свободното масонство, но не изключвали жени, дамите, естествено, много започвали да хвалят такива институции, така че масонските братства, виждайки че те стават непопулярни, възприели стратегията да установят "осиновяващи" ложи за жени, наричани така, защото всяка ложа в края на краищата е трябвало да бъде осиновена от някоя редовна масонска ложа.
към текста >>
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от
начало
то докрая".
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
към текста >>
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в
начало
то на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
/*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/.
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
към текста >>
Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото
начало
.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество. Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха.
Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
към текста >>
306.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в
начало
то на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки.
В Средните векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани.
През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в началото на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки.
Едва в наши дни те започват да се появяват отново и в идните столетия те ще играят важна роля в развитието на човечеството. За да разберем това, ние трябва да хвърлим поглед върху столетията, предшестващи появата на християнството, и да проследим извършения напредък.
към текста >>
307.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Така човекът представлява едновременно край и
начало
.
Земята бе “минерализирана”, съответно и физическото тяло на човека. Но характерната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение. Като физическо същество, човекът се е принизил; като духовно същество, той се е издигнал. Свети Павел говори за тази истина когато казва, че има един закон за тялото и друг за Духа.
Така човекът представлява едновременно край и начало.
към текста >>
308.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той я изрази в
начало
то на “Фауст” в думите, казани от Архангел Рафаел:
Гьоте, който получи посвещение между периодите си на живот в Лайпциг и Страсбург, знаеше за хармонията на сферите.
Той я изрази в началото на “Фауст” в думите, казани от Архангел Рафаел:
към текста >>
309.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека за
начало
оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
В Евангелието на св. Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество. Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище. То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата.
Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
310.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Гьоте е дал чудесно описание на тази степен в
начало
то на “Фауст”.
Гьоте е дал чудесно описание на тази степен в началото на “Фауст”.
Духът на Земята, към който се стреми Фауст, се появява пред него и казва думите:
към текста >>
311.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ритъмът на въплъщението и превъплъщението има
начало
, ще има и край.
Физическият свят ни обгръща в тесния промеждутък на материално съществуване между раждането и смъртта. Между две поредни инкарнации ние живеем и се движим в астралния и деваканичния свят. Ядката на човешкото същество е неизменна, превъплъщаваща се непрекъснато, но не и вечно.
Ритъмът на въплъщението и превъплъщението има начало, ще има и край.
Човекът идва отдругаде и ще премине в това другаде.
към текста >>
312.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в
начало
то на Евангелието на св.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
към текста >>
313.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и
начало
то на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
314.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото
начало
.
На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят. Този път бе познат на всички окултни школи и дори християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят следи.
Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото начало.
към текста >>
315.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Къде е бил домът на човешките същества когато, в
начало
то, те съществуваха само в зародиш?
Какво лежи в основата на този велик процес на еволюция?
Къде е бил домът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Откъде е произлязъл човекът? Кой го е създал? Тук ние трябва да се опитаме да си представим живот и сила на проявление безкрайно по-възвишени от всичко човешко, нещо повече, от целия планетарен живот. Тази сила е Логосът.
към текста >>
316.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в
начало
то бе дело на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
Но въпреки че човекът познава само минералното, той поне има власт над него. Той го работи, оформя, топи го и го съчетава. Той преоформя наново лицето на Земята. В нашата епоха той е способен да прави това с помощта на машините. Ако се върнем в далечните исторически епохи, когато човешката ръка още не се бе отпечатала върху Земята, ние я откриваме като произлизаща от ръцете на Боговете.
Но откакто човекът започна да упражнява контрол върху минералното царство, Земята започна да се променя, и ние можем да предскажем една епоха, когато цялото лице на Земята която в началото бе дело на Боговете ще е получила отпечатъка, нанесен от ръката на човека.
към текста >>
В
начало
то, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща.
Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро. И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете. Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини.
към текста >>
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и
начало
то на космическата нощ.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна. Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
От този звук Космическото Слово води своето
начало
еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция. На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
От този звук Космическото Слово води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в “Аза”, в Егото. Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
317.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото
начало
Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Тези тела, и в
начало
то, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в
начало
то на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце.
Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>
318.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия
начало
то на Арийската култура.
Пра-ведическата цивилизация в южна Азия и Индия началото на Арийската култура.
към текста >>
319.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Слухът е заложен още в
начало
то на сатурновото развитие.
Произход на човека в течение на планетната еволюция.
Слухът е заложен още в началото на сатурновото развитие.
Изграждане и диференциране на отделните сетива. Физическото виждане е сродно с възприемането на цветовете при ясновидеца. Астралната същност на сянката.
към текста >>
Мировата душа излива в
начало
то единна астрална субстанция в човешките тела.
Движение и преобразуване, основен принцип на духовния свят.
Мировата душа излива в началото единна астрална субстанция в човешките тела.
Школата на туранските адепти и следствията ѝ във великите прарелигии. Въздействието на молитвата Отче наш произлиза от включените в нея мисли. Азовото съзнание се запазва в човечеството до края на развитието му.
към текста >>
320.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По тези причини учителите на мъдростта се отказват от онзи вид и начин, който през петдесетте, шестдесетте и
начало
то на седемдесетте години е следвало да доведе висшия свят до съзнанието.
По тези причини учителите на мъдростта се отказват от онзи вид и начин, който през петдесетте, шестдесетте и началото на седемдесетте години е следвало да доведе висшия свят до съзнанието.
Досегашният начин е изоставен и за подходящ да се навлезе в духовния свят се приема теософският път на развитие.
към текста >>
Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото
начало
самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия». Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс. В настоящото издание това изменение е направено само отчасти.
Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
към текста >>
321.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова още от
начало
то искам да подчертая, че днешната лекция абсолютно не е за начинаещи в теософската област.
Бих искал да дам няколко опорни точки за такова разбиране. Предварително искам да отбележа, че да се говори за тайнствения строеж и състав на нашата земна планета се причислява към най-трудните задачи също и от окултистите. Известен факт е – който има и най-малкото понятие за окултните връзки, сигурно е чул, – че е по-лесно да се изживее нещо от астралния и менталния свят, от камалока и девахана, и изживяването да се доведе до обикновеното съзнание, отколкото да се вникне в тайните на нашата собствена земна планета. Тези тайни действително принадлежат към така наречените вътрешни тайни, запазени за втората степен на инициацията. За вътрешността на Земята изобщо още не се е говорило нещо публично, да, досега дори не и сред теософското движение.
Затова още от началото искам да подчертая, че днешната лекция абсолютно не е за начинаещи в теософската област.
Не поради някакви трудности за чисто понятийното разбиране – понеже съдържанието ѝ може би ще бъде по-лесно разбираемо от някои други неща, – а поради това, че някой, който не е достатъчно ориентиран относно духовнонаучните изследователски методи, веднага ще попита: Откъде знаеш всичко това? Ще дам само приблизителна скица за фактите и същевременно ще посоча пътищата, които водят към изследването на тези взаимовръзки. Положително ще има слушатели, които не са свикнали да узнават необикновени неща и днешните сведения биха могли да им се сторят фантастични. Но моля да помислите, че човек никога не може да разбере всичко. Тук става въпрос за неща за най-напредналите в окултизма.
към текста >>
322.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Може би бихме могли да хвърлим кратък ретроспективен поглед върху тази обиколка в
начало
то на зимните ни разглеждания.
Може би бихме могли да хвърлим кратък ретроспективен поглед върху тази обиколка в началото на зимните ни разглеждания.
Пътуването, което ми беше позволено да предприема за разпространяването на теософското движение, ме доведе през Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден до Елзас, Швейцария и Бавария. Можах да изнеса лекции в Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден, Колмар, Страсбург, Фрайбург в Брайсгау, Хайделберг, Базел, Берн, Санкт Гален, Регенсбург, Нюрнберг и Ваймар.
към текста >>
В
начало
то всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят.
Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят.
В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят.
Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот. Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина. Чрез това ставаме способни действително да изпълним големите задачи, които са поставени пред хората в света.
към текста >>
Начало
то трябва да се направи, като се изучат нещата, като светът изучи тези неща.
Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа. Същото е и с човешките мисли. Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност. За да я опознаем правилно, трябва да погледнем стоящото зад физическия свят.
Началото трябва да се направи, като се изучат нещата, като светът изучи тези неща.
към текста >>
Но
начало
то трябва да бъде поставено, малко
начало
за голямо, много голямо дело.
Истинското развитие лежи в това, което научаваме чрез духовната наука. Само когато хората искат да станат свободни, ще се обърнат към духовното познание. Но ако не искат да се освободят от обществените предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят. Тези, които са зависими още от Луната и т. н., няма да са склонни да вникнат във влиянията на металите около себе си.
Но началото трябва да бъде поставено, малко начало за голямо, много голямо дело.
Днес исках само да хвърлим поглед върху това, за което науката за духа иска да бъде начало.
към текста >>
Днес исках само да хвърлим поглед върху това, за което науката за духа иска да бъде
начало
.
Само когато хората искат да станат свободни, ще се обърнат към духовното познание. Но ако не искат да се освободят от обществените предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят. Тези, които са зависими още от Луната и т. н., няма да са склонни да вникнат във влиянията на металите около себе си. Но началото трябва да бъде поставено, малко начало за голямо, много голямо дело.
Днес исках само да хвърлим поглед върху това, за което науката за духа иска да бъде начало.
към текста >>
323.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от
начало
то на изречението, или четвърта дума от края.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено.
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно.
към текста >>
Когато се изпуснат някои неща от
начало
то и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа.
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32. Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм. Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги.
Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа.
При четенето на тези произведения действително се чете с подсъзнанието това, което днес е дадено като теософия. Столетия наред много хора са приемали науката за духа в душата си, без да са го знаели. Това са били важни влияния в културния живот, стоящи редом с процеси, които обсъдихме тук преди осем дни, а именно въздействията на медта и оловото.
към текста >>
324.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това една такава лекция, която ще чуем извън програмата, може да ни даде нещо, което не би се вместило добре в нормалното протичане на теософските лекции; нещо за напредналите теософи и същевременно за този, който стои още в
начало
то.
Щом сме се събрали в навечерието на нашето Генерално събрание, можем – също и предвид следващите дни, които се надяваме да протекат доста вълнуващо – да почетем събирането ни, като още днес изнесем лекция за външните ни гости, но също и за берлинските членове.
При това една такава лекция, която ще чуем извън програмата, може да ни даде нещо, което не би се вместило добре в нормалното протичане на теософските лекции; нещо за напредналите теософи и същевременно за този, който стои още в началото.
Последният обаче трябва да се опита да достигне първо нещата, за които става въпрос. Само ако той се опита да го направи сериозно и интензивно, тогава ще може да ни последва. От друга страна, би следвало да бъде предложено нещо и за тези, които искат да чуят за достъпните за нас области в по-висшите светове.
към текста >>
Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В
начало
то бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята.
Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Словото е началото също и на вечното в човека. Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане. Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>
Словото е
начало
то също и на вечното в човека.
Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално.
Словото е началото също и на вечното в човека.
Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане. Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>
325.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той не може още в
начало
то правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика.
Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат. Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва.
Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика.
Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение. Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи. Ако учителят правилно упражнява окултните влияния, тогава съществува и реална връзка между него и ученика. Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно участие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове.
към текста >>
Баграта, която от
начало
е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството.
Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството.
Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност.
към текста >>
326.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В
начало
то ще чуем хубавото обръщение към Слънцето, думите, които Гьоте оставя да прозвучат от устата на Фауст:
Коледният празник, за който се подготвяме, отново получава дълбоко значение и нов духовен живот чрез духовнонаучния мироглед. В духовен смисъл Коледа е слънчев празник и нека сега да го опознаем като такъв.
В началото ще чуем хубавото обръщение към Слънцето, думите, които Гьоте оставя да прозвучат от устата на Фауст:
към текста >>
за творчество
начало
ново
за творчество начало ново
към текста >>
Това е
начало
то на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си.
Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си.
Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо.
към текста >>
Те са можели да четат и книгата на бога Тот, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от
начало
то до края, от алфа до омега, и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взимовръзка.
Те са можели да четат и книгата на бога Тот, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от началото до края, от алфа до омега, и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взимовръзка.
към текста >>
327.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам
начало
то започва както от молитвата, така и от медитацията.
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог.
Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията.
Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
към текста >>
328.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако тук се казва: «В пра
начало
то беше словото» – в «пра» и в «
начало
то» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие. Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан.
Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>
Така трябва да си представим
начало
то и края на нашия миров процес.
Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание.
Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес.
към текста >>
329.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от
начало
то не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети.
Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети.
В смисъла на науката за духа говорим, че нашата Земя се е развила от планета, която я е предшествала, но преди много години, и често сме говорили, че в окултизма тази планета носи името «Луна (Старата Луна)». Не, че би могла да се взима за днешната Луна. Днешната Луна, която е спътник на Земята, е един вид изхвърлен непотребен отпадък. Бихте могли да си представите как се е образувала предшественичката на Земята, като смесите всичко, което е днес нашата Земя и Луната, заедно с духовното и душевното, което съдържат. Тогава бихте получили приблизително планетата, която е предшествала Земята в предишното ѝ въплъщение, т. е.
към текста >>
Една звезда не е по
начало
постоянна звезда.
Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя. Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна. Тя е трябвало да бъде отделена от Старото Слънце и чрез това то да се превърне в постоянна звезда.
Една звезда не е по начало постоянна звезда.
В действителност една постоянна звезда се развива от една планета. Също и Земята някога ще стане постоянна звезда, тогава също ще бъде слънце и земните жители ще имат духовно битие, както днес слънчевите обитатели. Но затова е трябвало Луната да бъде изхвърлена.
към текста >>
Това е
начало
то на нашата еволюция: «В
начало
то бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция.
Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела.
Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция.
За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>
Тук, чрез различните тонове можете да получите фигурите, както те са били изговаряни някога в материята, както в
начало
то е станало чрез «словото».
Това се дължи на докосването с цигулковия лък, чрез което се получава тон с определени трептения и линии. Там където плочата не трепти, прахът остава, на други места се премества.
Тук, чрез различните тонове можете да получите фигурите, както те са били изговаряни някога в материята, както в началото е станало чрез «словото».
Материята е вътрешно организирана и оформена според законите на трептенията на звуците. От тези трептения постепенно са произлезли твърдите тела.
към текста >>
Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в
начало
то най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си.
91) Херман Грим, 1828–1901. «Отново и отново, трябва да се чудя над неспособността на младите хора да познаят това, което им представям, например много лесни за разбиране гравюри, според произведения на Рафаело.
Моята покана да ми кажат нещо за цялата работа, или за отделни фигури в началото най-често е напразна; те виждат нещата, без да разбират каквото и да било за това, което имат пред себе си.
Не очаквам в гимназиите да се изучава историята на изкуството, но се чудя на съществуващата в тази насока липса на наблюдателност при студентите, идващи от гимназиите.» От «Немското училище и немските класици», в «Петнадесет есета, четвърти епизод. От последните пет години», Гютерслох 1890 г., стр. 61.
към текста >>
330.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в
начало
то на нашето летоброене.
Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
към текста >>
Те са били споделяни от
начало
само устно, понеже който изговарял такива истини или дори разкривал съответните факти пред очите на ученика, е искал да бъде сигурен, че потапя думите само в предани истински чувства, в топли живи сърца.
Те са били споделяни отначало само устно, понеже който изговарял такива истини или дори разкривал съответните факти пред очите на ученика, е искал да бъде сигурен, че потапя думите само в предани истински чувства, в топли живи сърца.
Каквото учениците в такива школи са усвоявали, е било определено настроение, определена нагласа спрямо най-висшите истини.
към текста >>
Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в
начало
то на Библията.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава.
Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията.
Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях.
към текста >>
Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в
начало
то на християнството.
Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка.
Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството.
към текста >>
331.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едно е важно още от
начало
то, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него.
Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла.
Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него.
Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
към текста >>
332.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Начало
на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Начало
на боледуването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
333.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
Доколкото е необходимо, в
начало
то на отдел «Бележки» са дадени указания за източниците на текстовете.
След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки. Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения.
Доколкото е необходимо, в началото на отдел «Бележки» са дадени указания за източниците на текстовете.
към текста >>
334.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Начало
на земното състояние.
Същност на излагането на окултни факти. Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн, Старото Слънце и Луната. Описание на Старата Луна.
Начало на земното състояние.
Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система. Сгъстяване на Земята до вода. Пораждане на органичните вещества.
към текста >>
335.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Това е
начало
то на същинското ясновидство.
Едно истинско изживяване, което човекът констатира сам, е, че в този преходен стадий той първоначално разбира, че както около себе си има физическия свят, така има и един духовен свят.
Това е началото на същинското ясновидство.
към текста >>
До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от
начало
то и остава също и след седмата година.
Второто раждане става едва със смяната на зъбите през седмата година. Дотогава етерното тяло е обгърнато от етерната обвивка, която не принадлежи към същинското етерно тяло на детето. Около седмата година се ражда етерното тяло. Обвивката се отблъсва и външният израз на този процес е появата на постоянните зъби. Когато зъбите се покажат навън, ясновидецът вижда как етерното тяло се ражда от своята майчина етерна обвивка.
До половата зрялост детето все още е обгърнато от своята астрална майчина обвивка, която е там още от началото и остава също и след седмата година.
След това тази астрална майка се отблъсква и едва тогава се ражда астралното тяло, както по-рано са се родили физическото и етерното тяло. Издигането на човека до половата зрялост означава раждането на астралното тяло. Раждането на аза става в периода от двадесет и първата до двадесет и осмата година.
към текста >>
Това е
начало
то.
Тук имате един от картинните образи, който е бил даван на учениците на розенкройцерите. И когато сте се упражнявали така, постепенно ще забележите, че чувствата ви са станали действителност за вас. Вие ще възприемете, че тези чувства излъчват светлина. Тя се излъчва непрекъснато, но нисшият човек не я вижда. Човекът, който изживее тази тайнственост на имагинацията, се научава да вижда своите чувства.
Това е началото.
Не вълшебство, а един интимен процес е първоначалното издигане към ясновидството чрез имагинацията. Но тук трябва нещо да се изясни, защото от този момент нататък, когато изобщо започнете да превръщате вашия вътрешен живот в светлина, вие виждате всичко, което се излъчва от вас. Човек трябва да може да понася това, което вижда, и за това е необходима такава сила на характера, за която малко хора имат понятие. Така например, когато без да сте ясновидец, лъжете, вече е лошо, но когато лъжете като ясновидец и виждате как лъжата става видима и какво означава тя на астралния план, тогава разбирате защо се казва, че там лъжата е убийство. Наистина е така.
към текста >>
336.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Хората се чудеха, че в
начало
то на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик.
Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер.
Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това.
към текста >>
Но човек не ги вижда в
начало
то.
Но човек не ги вижда в началото.
Ние се научаваме да виждаме какво се намира в духовния свят около нас едва когато можем да проникнем в по-висшите сфери. Например това, което човекът трябва да срещне на една по-висша степен и винаги го среща, и което трябва да понесе, за което трябва да се подготви, е Пазачът на прага. Хората най-често си създават много особени представи за него.
към текста >>
337.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Само това, което се нарича учене, трябва да се премине в
начало
то от всеки.
Това не означава, че тези седем степени трябва да се изминат една след друга. Ученикът, който застава пред един розенкройцерски учител, получава своите указания за висшето развитие така, че те отговарят на неговата индивидуалност. От седемте степени на висшето развитие се избира най-подходящото за него. Някой започва с първата и втората степен и тогава за него следва може би четвъртата и петата.
Само това, което се нарича учене, трябва да се премине в началото от всеки.
към текста >>
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за
начало
то и края на човешкото развитие и Апокалипсиса.
Такива картини имаме в печатите и колоните,17 както бяха представени в Мюнхен при конгреса за началото и края на човешкото развитие и Апокалипсиса.
По-рано човекът е съществувал на една Земя, която е била огнено-течна. Той постепенно достига до своето сегашно тяло чрез много въплъщения и ще се развива още през много въплъщения. Преди всичко ще стане преобразуване на ларинкса и сърцето. В бъдеще те ще са възпроизводителните органи. Днес мислите, чувствата и усещанията се въплътяват само в думи, които като изблик на душата ми достигат в тази зала чрез трептения до вашите уши и събуждат в тях подобни мисли и чувства.
към текста >>
338.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Защото в
начало
то така е изглеждал светът за езотеричния християнин.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух.
Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин.
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>
За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от
начало
то Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Но езотеричният християнин не остава при такива общи форми, а посочва съвсем определени отделни жестове, единични части от мировата физиономия, от световната мимика, за да види в тези отделни части съвсем определени изрази на духовното. Той посочва към Слънцето и казва. Слънцето не е само външно физическо тяло. Това външно физическо слънчево тяло е тялото на една душевно-духовна същност, която прониква душевно-духовните същества, които са управителите, водачите на всички земни съдби; които са водачите на всички външни, природни процеси на Земята, но също и водачите на всичко, което се случва в човешкия социален живот, в закономерните порядки между всички хора. Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на Христос.
За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Затова е трябвало те да бъдат подготвени за Христовата светлина.»
към текста >>
Чуйте
начало
то на стихотворението:
Ние първо чуваме как Гьоте иска да ни насочи към странстванията на един такъв човек и как ни загатва, че това странстване може да доведе до някои заблуждения, че не е лесно за човека да открие пътя и че той трябва да притежава търпение и самоотдайност, за да постигне целта. Когато човекът ги притежава, той ще намери светлината, която търси.
Чуйте началото на стихотворението:
към текста >>
какъвто бил е още от
начало
,
какъвто бил е още отначало,
към текста >>
339.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Точно когато говорим за такива трудни неща, трябва още от
начало
то да знаем, че няма да стигнем до истинската цел, ако вярваме, че едно понятие, което веднъж е установено и ограничено, може да си остане в това ограничение.
Нека да си изясним какво точно се означава като четирите царства, защото точният смисъл на понятията едва ли е ясен за всеки. Затова и не е така лесно да се стигне до разбирането на първото, второто и третото елементарно царство.
Точно когато говорим за такива трудни неща, трябва още отначалото да знаем, че няма да стигнем до истинската цел, ако вярваме, че едно понятие, което веднъж е установено и ограничено, може да си остане в това ограничение.
Това още е възможно във физическо-сетивния свят, тук нещата стоят едно до друго и са хубавичко разграничени едно от друго – книга, тебешир, роза, – тук можем да останем при това да означим отделния предмет с понятие. Когато вече сме дали име на някой предмет, можем да считаме, че имаме нещо определено, обградено с определени граници. Отидем ли обаче на астралния план, който директно граничи с нашия свят, прониква го като най-близкия свят, не е повече така. Там е светът на вечното движение. Разгледате ли астралното тяло на човека, това, което облъхва човека като аура и е израз на пориви, страсти и т.н., ще видите, че в това астрално човешко тяло непрекъснато нахлуват и се оттеглят багри и форми, които се променят във всеки миг – проблясват нови багри, други изчезват.
към текста >>
Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в
начало
то на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела.
Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето. В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството.
Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела.
Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>
340.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Под елементарни факти не е нужно да се разбира само това, което е чуто в
начало
то на изграждането на антропософските възгледи, а също и това, което много малко се отклонява от разбирането на един средно интелигентен човек днес.
Не можем да напреднем в антропософските разглеждания, ако излагаме само елементарните факти. При това много от членовете ще трябва винаги да се връщат към същите неща.
Под елементарни факти не е нужно да се разбира само това, което е чуто в началото на изграждането на антропософските възгледи, а също и това, което много малко се отклонява от разбирането на един средно интелигентен човек днес.
Това означава, че един разумен човек от сегашната епоха във всеки случай би допуснал нещо, надхвърлящо физическия свят. Възможно е да има хора, които да приемат такива неща. Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот.
към текста >>
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат от
начало
то като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот. В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим.
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>
341.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Не би било възможно обаче това развитие да протече така още от
начало
то.
Припомнете си нашето първо елементарно представяне на човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Азът работи в астралното тяло и го преобразува в Манас, етерното тяло – в Будхи, физическото – в Атма или Човека-дух.
Не би било възможно обаче това развитие да протече така още от началото.
Трябвало е да се включат сетивната душа, разбиращата душа и съзнателната душа.
към текста >>
От това виждате какво значение имат онези същества, от които сме зависили в
начало
то, които духовно принадлежат към физическите субстанции на слънчевата система и стоят в отношения с това, което имаме в самите нас.
От това виждате какво значение имат онези същества, от които сме зависили в началото, които духовно принадлежат към физическите субстанции на слънчевата система и стоят в отношения с това, което имаме в самите нас.
към текста >>
342.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
В
начало
то, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си.
Човешкият аз обаче може да започне да се самоуправлява само бавно и постепенно.
В началото, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си.
Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние. Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин. Тя говори за едно мъртво газово кълбо. Откъде е дошъл животът, тя не отговаря.
към текста >>
Духовният живот може да се види постепенно в неговата реалност, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в
начало
то.
Духовният живот може да се види постепенно в неговата реалност, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в началото.
към текста >>
343.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от
начало
то винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване.
1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско общество.
Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване.
В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр.
към текста >>
344.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Начало
на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18).
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Начало
на боледуването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
345.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
начало
то Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес.
Когато говорим за инициацията на Гьоте, рискуваш да се окажеш неправилно разбран, и за това, може би, именно тук следва да се отбележи, че това била особен вид инициация. Това се случило през периода, когато Гьоте е напуснал университета в Лайпциг, но все още не е заминал за Страсбург. Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация.
В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес.
Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
към текста >>
346.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но и тук е необходимо търпение: не всичко по
начало
ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот.
При все че всяко знание за висшите светове може да бъде придобито само от ясновидец, само от високо развитите духовни сили на човека, в същото време този метод се стреми това, което се появява в рамките на розенкройцерската теософия, да може да се разбере с използване само на обикновената логика. Тези познания намират развитото възприятие на ясновидеца, но за тяхното достигане е достатъчна обикновената човешка логика. Все пак не следва да се мисли, така, като че ли, това, което може да се изкаже в една лекция, вече ще издържи всяка предполагаема критика. Това е възможно само в случай, ако се провери всичко чуто, отчитайки всички логически основания. Още за едно свойство ние вече говорихме в първата лекция, а именно за това, че розенкройцерски метод се стреми да изнесе Духовната наука в практическия живот.
Но и тук е необходимо търпение: не всичко поначало ще се окаже пригодно да се вмести в практическия живот.
Обаче, ако направи обзор на всичко изцяло, ще стане видно, че всички частности са създадени така че биха могли да се използуват в ежедневието. Мъдрост, приложена в живота,ето това, може да даде розенкройцерския метод на изследване.
към текста >>
В
начало
то ще ни е необходимо да разгледаме човешката природа.
В началото ще ни е необходимо да разгледаме човешката природа.
Ние ще се запознаем с отделните части, членове на тази природа. Само ако преминаваме по този начин от степен на степен и нищо не пропуснем, ще видим, как всичко органически се вчленява. Тогава ние ще можем да говорим за съдбата на човешката душа след смъртта и ще разгледаме човека бодърствуващ, спящ и мъртъв отново в смисъла на съставните членове на човешката природа. Ще ни бъде необходимо да изследваме, какво извършва човека от своята смърт до новото раждане. Широко разпространен е възгледа, че човек след смъртта бездейства.
към текста >>
вие трябва да си изясните, че това
начало
на човешкото същество по някакъв начин не може да се разглежда отделно от останалия космос.
Ние само тогава разглеждаме това физическо тяло на човека правилно, когато признаем, че то се простира около себе си дотолкова, доколкото се разпростира родството на човека с лежащият около него минерален свят.
вие трябва да си изясните, че това начало на човешкото същество по някакъв начин не може да се разглежда отделно от останалия космос.
Силите, които действат във физическото тяло, действат и в космоса. Този, който е вникнал в това, възприема физическото тяло подобно на това както възприема дъгата. За да се появи дъгата е необходимо определено съчетание на условията за разпространяване на слънчевата светлина, дъждовните облаци и т.н. Не може да няма дъга, ако облаците и слънчевата светлина се съчетаят по определен начин. Дъгата е, по този начин, някакво следствие, феномен, събираемо отвън.
към текста >>
Ние стигнахме до третото
начало
на човешкото същество, до астралното тяло, или душевното тяло, както го наричат розенкройцерите.
Ние стигнахме до третото начало на човешкото същество, до астралното тяло, или душевното тяло, както го наричат розенкройцерите.
Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание.
към текста >>
Благодарение на това четвърто
начало
на своето същество човекът представлява венецът на физическото земно творение.
Сега да се обърнем към това, което е дадено на човека, вече без да има нещо общо с обкръжаващият го свят, към тази същност, която се намира своя израз в човешкия "Аз".
Благодарение на това четвърто начало на своето същество човекът представлява венецът на физическото земно творение.
Само тук, с този принцип, в неговата природа е дадено това, което притежава съзнание на физично ниво. Подобно на това, както минералното съзнание се намира в Арупадевакан, съзнанието на растенията в Рупадевакан, а съзнанието на животните в астралния свят, така самосъзнанието на човека, явяващо се четвърти член на неговото същество, се намира във физическия свят. Само тук, в личния "Аз", човек получава нещо, което недостига на никое друго същество, където не може да приближи никое друго самосъзнание.
към текста >>
Той от
начало
преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
По този начин, има три първични члена на човешката природа: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, а после четвъртия принцип "Аза". "Азът" действа преобразуващо.
Той отначало преобразува тези три принципа и за съвременният човек това вече е в миналото: несъзнателно възникнали благодарение на нисшия "Аз" зародишите на Чувстващата душа, Разумната душа и на Съзнателната душа.
към текста >>
В
начало
то в астралното тяло се развива Дух-Себе.
Три души различава розенкройцерската теософия. Само в Съзнателната душа се появява съзнателност на преобразуването тук "Азът" започва съзнателно да работи над преобразуването.
В началото в астралното тяло се развива Дух-Себе.
В елемента на етерното тяло се развива като съответствие тяло на живота Дух-Живот. След това във физическото тяло се развива собствен Човек-Дух, Атма. По този начин,в общия строеж имаме девет начала на човешката природа.
към текста >>
347.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Благодарение на това, че от това астрално море е излязла само хармония, само здрава закономерност, строежа чрез астралното тяло на етерното и физическото тела се явява по
начало
здрав, хармоничен.
И така астралното тяло е строител на етерното тяло и по този начин се явява посредник, доколкото етерното строи физическото също така е и строител на физическото. Всичко, което постепенно, с течение на времето създава астралното тяло се е родило от великото космично астрално море.
Благодарение на това, че от това астрално море е излязла само хармония, само здрава закономерност, строежа чрез астралното тяло на етерното и физическото тела се явява поначало здрав, хармоничен.
Но влиянията, които получава астралното тяло отвън, от физическия свят и които вредят на неговата първично създадена хармония, създават във физическото тяло всичките тези недъзи, с които се сблъсква съвременния човек.
към текста >>
Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, от
начало
трябва отново да се усвои от физическия свят.
Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората. По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили.
Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят.
За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат от
начало
преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
348.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
начало
то човекът вижда своето собствено физическо тяло в неговия първоначален образ.
Всичко, което е мислим човек в продължение на своя земен живот, всички негови чувства и страсти всичко, което е преживял тук, Девакан излиза пред него в образа на предмети.
В началото човекът вижда своето собствено физическо тяло в неговия първоначален образ.
Подобно на това, както ние вървим на земята по скалите, по планините и камъните, по същия начин там човек върви по тези образи, които ги има тук, във физическия свят, а значи и по своето собствено физическо тяло. Може дори да се каже, че след смъртта като определен знак служи на човека това, че неговото тяло се намира извън самия него. това му позволява да разбере, че той се е издигнал от Камалока в Девакан. Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз". Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти".
към текста >>
349.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Майчината любов има по
начало
животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт.
Да си представим това с един конкретен пример. Да вземем отношенията между майка и син. Може да възникне въпроса: съществува ли в тях някаква връзка, която няма да се прекъсне след земния живот? Да, такава връзка има. И тя е много тясна и здрава, отколкото всяка друга връзка, която може да съществува на Земята!
Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт.
С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока. Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
към текста >>
Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в
начало
то отстранени.
Майчината любов има поначало животински характер, в нея има нещо от рода на природния инстинкт. С израстването на детето тази връзка става морална, етична, духовна. Когато майката и детето се учат да мислят съвместно, изпитват общи усещания, природният инстинкт постепенно отстъпва той само дава повод, да бъдат свързани с прекрасните връзки, обясняващи майчинската любов и любовта на детето в един висш смисъл. Това взаимно разбиране, задушевната любов, които се развиват тук, имат с продължение също така и в духовните области, въпреки че за известно време двамата се оказват мнимо разделени от смъртта на единия от тях. След като свърши този отрязък от време, връзката, образувала се в този живот, остава също толкова жива и дълбока.
Двамата остават заедно, само всичко животинското, чисто природните инстинкти трябва да бъдат в началото отстранени.
Душевните качества, душевните мисли, нишките, които тук се предават от едно същество към друго, във висшия свят не са сковани дори придобива определен вид, определен строеж благодарение на тези отношения между хората, които се завързват в земния живот.
към текста >>
В
начало
то на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака.
Окултните изследвания показват, че средно човек се появява на Земята в интервал на 1000-1300 години. Смисълът на това е, че човекът при своето завръщане да открие изменен облик на Земята и благодарение на това може да преживее всичко по нов начин. Всичко, което се променя на нашата Земя, се намира в тясна връзка с определени констелации това е много важен факт.
В началото на пролетта слънцето изгрява в един определен знак на Зодиака.
800 години преди Рождество Христово за първи път е навлязло в съзвездието Овен, още по-рано в съседното съзвездие Телец. Например 2160 години са необходими на Слънцето, за да премине през едно съзвездие. Времето, за което Слънцето преминава през всичките дванадесет знака на Зодиака, в окултизма се нарича мирова година.
към текста >>
златната овнешка кожа, също има своето
начало
тук.
Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е.
златната овнешка кожа, също има своето начало тук.
към текста >>
350.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
в
начало
то трябва да подчертаем, че животът се определя не само от предишните прераждания, и, нека само в една неголяма част,и от сегашния живот.
Днес ние преминаваме към опита на човека в нашия физически свят, който се определя от миналия живот на човека.
в началото трябва да подчертаем, че животът се определя не само от предишните прераждания, и, нека само в една неголяма част,и от сегашния живот.
Тук ние се сблъскваме със закона за това, как се съотнасят едно към друго миналото, бъдещето и настоящето на човека,този закон се нарича в духовенството закон на кармата. Това е истинският закон на човешката съдба. В действието на закона на кармата във всеки отделен живот ние имаме частни случаи на великия космически закон, понеже това, което ние наричаме закон на кармата, е абсолютно всеобщ космичен закон, и неговото действие в човешкия живот е само частен случай. Ако ние изобщо изясняваме връзката на миналите събития и техните следствия, ние вече мислим в духа на този закон. За това аз бих искал в подобаващ начин да обясня ролята на закона на кармата в Космоса в неговия частен случай например човешкия живот.
към текста >>
351.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От
начало
той вижда картината на изминалия живот, като панорама.
Спомнете си за картината на спомените, която се появява, когато човекът се освобождава от физическото тяло и за кратко време живее в одеждите на етерното и астралното тяло, преди да започне по-нататъшното предвижване във стихийния свят. За финото разбиране действието на кармата, позволете ми да опиша своеобразното чувство, което възниква още по времето на съзерцание на тази велика картина. Това е чувство на растеж, някакво "израстване от самия себе си". То става все по-силно и по-силно, при което човекът го изпитва и тогава, когато още се намира в своето етерно тяло. Човекът се оказва в странно положение спрямо тази картина.
Отначало той вижда картината на изминалия живот, като панорама.
След това настъпва момента той идва скоро след смъртта и продължава часове, а може и дни, в зависимост от индивидуалността,когато човекът чувства: аз съм сам всичко това са картини. Той усеща, как неговото жизнено тяло расте, като че ли обгръща със себе си всичко, което обкръжава Земята до самото Слънце.
към текста >>
От
начало
човекът се чувства вътре в този човек, с който е бил свързан преди смъртта, а след това едно след друго вътре във всички хора и други същества, с които е имал работа през живота си.
Човек като че ли плува в пространство, разнесен на различни места, но не запълва със себе си разстоянията между тях. И това усещане продължава през цялото време на Камалока, което човекът преживява в обратен ред чак до своето раждане. Това е преживяване на "частите", които му принадлежат. След това тези части се съединяват с целия останал живот на Камалока. Това е важно да се знае, за да се получи представата за това, как всъщност действа закона на кармата.
Отначало човекът се чувства вътре в този човек, с който е бил свързан преди смъртта, а след това едно след друго вътре във всички хора и други същества, с които е имал работа през живота си.
към текста >>
В
начало
то ще се запознаем с един важен факт.
В началото ще се запознаем с един важен факт.
Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н. чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло. Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа. Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен.
към текста >>
чак до висшето
начало
Атма,работят над нашето тяло.
В началото ще се запознаем с един важен факт. Днес ние ще си изясним, че това, което ние виждаме с физически поглед в човека, неговото външно тяло, се изгражда от висшите начала на човешката природа, че неговият "Аз", неговото астрално и етерно тяло и т.н.
чак до висшето начало Атма,работят над нашето тяло.
Частите на това тяло, във вида, в който сега те се намират в човека, са равностойни, те имат различна стойност в човешката природа. Трябва да се направи само едно тривиално наблюдение, за да се разбере, че нашето физическо тяло има, всъщност, най-пълноценната част на нашата природа. Да вземем за пример част от бедрената кост това не е монолитна твърда кост, а изкусно построена част на тялото, състояща се като че ли от покръстен глезен. Който разглежда тази част не само с ума, но и с усет, ще бъде поразен от мъдростта, с която е създадена тази част, която е използвала материал не повече, отколкото е необходимо за това, че на принципа на най-малко използване на сили да носи горната част на тялото. Никакво инженерно изкуство, използвано при строене на мостове, не може да се сравни с тази мъдрост, която създава подобни неща в природата.
към текста >>
Физическото тяло, такова, каквото стои пред нас,това е най-древното
начало
на човешката природа.
Не мислете, като че ли астралното тяло на човек един вид вече се е развило дотолкова, доколкото човешкото сърце. Сърцето е изградено изкусно и мъдро. Астралното тяло в своето желание принуждава човека десетилетия да налива в себе си същинска сърдечна отрова, а сърцето десетилетия издържа това. Едва в една бъдеща степен на развитие, астралното тяло ще достигне това, което е достигнало физическото тяло, и тогава то ще стои много, много над физическото тяло. Днес точно най-съвършеното е именно физическото тяло, по-малко съвършено е етерното, а още па-малко астралното, а най-младо сред телата е "Аза".
Физическото тяло, такова, каквото стои пред нас,това е най-древното начало на човешката природа.
Над него е работело най-много. Едва когато в хода на развитието била достигната определена степен, физическото тяло било пронизано от етерното. След като тези тела в определен период от време са действали заедно, към тях се присъединило астралното тяло, и едва накрая е добавен "Аза", но в бъдеще той ще достигне незнайни върхове в развитието.
към текста >>
352.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От
начало
ще разгледаме тези изменения, които станали със състоянието на човешкото съзнание.
Сега по ред да разгледам различните въплъщения на нашата планета. При това, ние трябва с цялата определеност да съзнаваме, че това са били въплъщения на планетата Земя, т.е. състоянието на Земята, когато тя е била Сатурн, Слънце, Луна и трябва да разберем, че тези въплъщения са били необходими за образоването на живите същества, особено човекът, че самото развитие на човека е тясно свързано с развитието на Земята. Но ние правилно ще разберем какво се е случило тогава, само в случай, че си представим, как се променяло в своите особени свойства това, което ние сега знаем като човек, като самите себе си.
Отначало ще разгледаме тези изменения, които станали със състоянието на човешкото съзнание.
Всичко, всичко в света се е развивало, в това число и нашето съзнание. Съзнанието, присъщо на днешния човек, не винаги е било в него. Само постепенно то станало в този вид, в който го имаме ние днес.
към текста >>
353.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Докато Сатурн отразявал всичко, не овладявайки го, Слънцето от
начало
се проникнало от всичко това, а едва след това отразявало.
Ако вие сравните тялото на Слънцето със Сатурновото, то ще откриете определени различия. Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия. Различно е било със Слънцето.
Докато Сатурн отразявал всичко, не овладявайки го, Слънцето отначало се проникнало от всичко това, а едва след това отразявало.
Причина за това била, че то притежавало етерно тяло.
към текста >>
Само от
начало
трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си". Понеже Земята това е тялото на Христово, и когато хората, които ядат хляб, взет от тялото на Земята, ходят по Земята, те тъпчат с крака тялото Христово. Разбирайте тези думи напълно буквално, както и въобще следва да се възприемат буквално всички религиозни свидетелства.
Само отначало трябва да се знае, какво е истинското значение на тази буква, а след това вече да се търси духа.
към текста >>
354.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това било
начало
то на лунния цикъл.
Сега да си представим, как Слънцето е преминало през такова състояние и как от Слънце се е развило това, което окултизмът нарича третото състояние на нашата Земя Луната. Ако ние бихме могли да наблюдаваме зад тези процеси, то бихме видели приблизително следното. Милиони години слънчевото въплъщение се изменяло и изчезнало и след още милион години то отново появило след сумрачното състояние.
Това било началото на лунния цикъл.
към текста >>
Тук в съкратена форма се повторили на по-висока степен първите три състояния от
начало
сатурновото, след това слънчевото, а после Луната отново се отделила и започнала да се върти около останалото тяло.
След като всички същества на Луната изминали пътя на своето развитие и успели да се издигнат на по-висока степен, дошло е време, когато Луната и Слънцето отново се съединили, станали едно тяло и в това състояние преминали в Пралая. Когато така съвместно преминали през латентното състояние, зародило се ново битие първото предизвестие на нашето земно битие.
Тук в съкратена форма се повторили на по-висока степен първите три състояния отначало сатурновото, след това слънчевото, а после Луната отново се отделила и започнала да се върти около останалото тяло.
но вътре в тази Луна все още се намирала Земята.
към текста >>
355.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
начало
то се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн.
В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн.
Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе. Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система.
към текста >>
И така, от
начало
станало известно повторение на сатурновото състояние.
И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние.
При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини. След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние. Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние. Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна.
към текста >>
В
начало
то на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
В слънчевата епоха това са Архангелите, Духовете на Огъня, а в лунната съществата, които били, така да се каже, добрите духове на лунното време. Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака". Техният най-виден вожд ние нарекохме Свети Дух, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите Дух-Отец. И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат Свети Дух, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята. Това бил същия този дух, който ръководил тогава строителството отвън, и сега изпратил, така да се каже, лъч от своето същество в човека.
В началото на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
към текста >>
За това пък в
начало
то на атлантската епоха се съхранила друга връзка.
Магическото влияние, което имаха хората върху огненото море, при земните процеси, постепенно изчезнаха.
За това пък в началото на атлантската епоха се съхранила друга връзка.
Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо. Човекът бил още тясно свързан с природните същества. Целият живот на атланта бил свързан с природата.
към текста >>
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в
начало
то образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
Може да се каже, че общата кръв, която по-рано, през лунната епоха, се спускала надолу от народната душа, била причина за общността, и за изживяваното от предците да се помни не така смътно, а напълно отчетливо. Хората се чувствали част от веригата на предците, с която ги свързвала общата кръв, подобно на това, както вие чувствате ръката като част от своя организъм. Това чувство за общност било свързано с развитието до толкова, доколкото при прехода, който разгледахме и който станал по време на отделяне на Слънцето и отделяне на Луната, вървял друг важен процес. Този процес е свързан с процеса на втвърдяване, който ставал на Земята. Възникнало минералното царство и едновременно с това също такъв процес на втвърдяване започнал да става в недрата на човешката природа.
От меката маса започнала постепенно да се образува по-твърда, която в началото образувала хрущял, а след това кости, и едва с появата на костната тъкан започнало предвижването на човека с крака, с ходене.
към текста >>
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско
начало
,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце.
Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили. Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред. По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско
начало
можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред.
Всичко, което в тези далечни времена, когато Слънцето, Луната и Земята били още заедно, действало по такъв начин, че може да се нарече женско начало,това се оплодотворявало от силите на самото Слънце. Слънцето усещало себе си като мъжки принцип, а Луната женски. Сега Луната получила самостоятелност, и силите на двете тела се смесили. Ние изобщо можем да наречем съществата, които възникнали до изхвърлянето на Луната, един вид женски същества, понеже всички оплодяващи сили идват от вън, от Слънчевите сили.
Едва на Земята, изтръгвайки от себе си Луната, така че от тогава Слънцето осветявало сега съвършенно различно тяло,едва тук старото и недиференцирано женско начало можело да се раздели на мъжко и женско естество, тъй като с процеса на втвърдяване и образуване на костите станал и преход към битие от полов ред.
По този начин била дадена и възможност правилно да се изгради "Аза".
към текста >>
356.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Земята и човешкото тяло трябвало от
начало
да придобият твърдостта на сегашната минерална природа.
Външния процес, който аз ви описах като възникване на два пола, се развил по такъв начин, че в този лунен човек животно били заедно двата пола и по същия начин било и при повторението на лунния стадий на Земята. След това станало истинско разцепление на човешкото тяло. То станало в резултат на един вид уплътняване. Само благодарение на отделянето от минералното царство във вида, в който съществува сега, можело да възникне човешкото тяло, притежаващо един вид пол.
Земята и човешкото тяло трябвало отначало да придобият твърдостта на сегашната минерална природа.
В меките човешки тела на Луната и ранната Земя хората били двуполови, мъж и жена, едновременно.
към текста >>
В човека се съчетава действието на старото, женското
начало
груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото. В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството.
В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
към текста >>
Земята за него по
начало
представлява враждебно
начало
.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура. Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят.
Земята за него по начало представлява враждебно начало.
Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях. Човекът искал духовният свят все повече и повече да навлиза в земния свят, но той все още не можел да осъзнае закономерността, естествената закономерност на този външен свят. Древната индийска култура всъщност притежавала знанието за висшите светове, но добито не на основата на естествознанието, понеже всичко земно било "Майя", персиецът виждал в природата само работилница.
към текста >>
Така в техните кули ние виждаме седемстепенното развитие, което човек в
начало
то изучавал но примера на седемте небесни тела; така в пирамидите ние виждаме непрекъснатото космическо съотношение.
Това става в гръко-латинската епоха. Тук човекът отпечатва в произведенията на изкуството, в оформянето на материята своята собствена духовност както в пластиката, така и в драмата. Тук откриваме и първите крачки на човечеството в сградостроенето. То имало друга природа, отколкото във времето до елените в Египет и Вавилон. Там жреците се взирали в звездите и търсели звездните закони, а това, което ставало в небесата се изобразявало в това, което строели.
Така в техните кули ние виждаме седемстепенното развитие, което човек в началото изучавал но примера на седемте небесни тела; така в пирамидите ние виждаме непрекъснатото космическо съотношение.
към текста >>
357.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
начало
то да се заемем с първият въпрос.
В началото да се заемем с първият въпрос.
Може да ви се стори дързост да се говори за бъдещето, а може би, вие ще кажете, че изобщо е невъзможно да се научи каквото и да било за бъдещето на човека. Но ако вие помислите малко над това, ще разберете, че все пак не е така необосновано виждането, съгласно което може нещо да се научи за бъдещето. Необходимост е само да сравните това с онова, което може да се научи за бъдещето от обикновения изследовател, например, от естествоизследователя. Той може определено да ви каже, че ако при известни условия смеси кислород, водород и сяра, то непременно ще се получи сярна киселина. Може точно да се каже, какво ще стане, ако се уловят с огледало слънчевите лъчи.
към текста >>
Не бива да се осланяме на това, че в света истини могат да има от различни гледни точки; трябва в
начало
то да се провери, че истината може да бъде само една.
Може да възразите: нали към истината се стремят всички, но има различни гледни точки, и от тук се раждат пак спорове и разногласия. Това още е недостатъчно задълбочено познаване на истината.
Не бива да се осланяме на това, че в света истини могат да има от различни гледни точки; трябва в началото да се провери, че истината може да бъде само една.
Тя не зависи от народно гласуване, тя е истина сама по себе си. Ще започнете ли да правете референдум по въпроса, равен ли е сбора от ъглите на триъгълника на 180°? Дали милиони хора ще признат това или няма да го признаят, за вас е все едно истина е, само ако вие сте я научили. По въпроса за истината няма демокрация. И тези, които не са в съгласие с нея, просто още не са достатъчно проникнали в нея.
към текста >>
За това трябва да придаваме значение на това, в
начало
то човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката?
За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие. За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>
Човекът тогава ще изгражда своето тяло не от минерални вещества, както днес; бъдещето човешко тяло ще включва в себе си от
начало
само растително вещество.
И така, всичко ставащо в душата на човека изменя строежа на човешкия организъм. И ако вие сега си представите човек, който е способен да създава себеподобни с помощта на произносимото слово, чието сърце произволно съкращава сърдечния мускул, в който се видоизменили различните органи, то вие ще получите представа за бъдещето на човешкия род, на бъдещето планетарно въплъщение на нашата Земя. На нашата планета човечеството ще се придвижи напред дотолкова, доколкото това е възможно под влиянието на минералното царство. Това минерално царство ще изчезне в неговата сегашна форма от всички други най-рано, макар че то възниква последно.
Човекът тогава ще изгражда своето тяло не от минерални вещества, както днес; бъдещето човешко тяло ще включва в себе си отначало само растително вещество.
Всичко, което днес действа в човека по минерален начин, ще изчезне. Ето ви пример, който изглежда като гротеска. Днес човек изплюва обикновена слюнка. Това е минерален продукт, защото физическото тяло на човека има взаимодействие с минералните процеси. Когато човекът завърши своето минерално развитие, той повече няма да изплюва минерална слюнка; тя ще има растителна природа, и човекът, така да се каже, ще изплюва цветя.
към текста >>
358.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото
начало
живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
Когато човечеството се разви до нашето сегашно състояние на съзнанието, т.е., собствено казано, само в нашата пета следатлантска епоха, то почувствало в душата си тъга, желание отново да се завърне в духовния свят.
И аз ви казах, че древният народ на Индия от самото начало живеела в дълбока жажда да научава за всичко, което ни обкръжава в този свят, действително духовно, и че в тези хора възникна такава представа: всичко, което ни обкръжава е сън, илюзия, а нашата единствена задача се състои в това да се развиваме до висотата на древната мъдрост, която е създавала и работила в древните времена.
Учениците на древните Риши желаели да стъпят на пътя, който ги водил с помощта на Йогата към съзерцаване на света, от който те сами са слезли. Те се стремяха да бъдат извън Майа и по-близо до този духовен свят.
към текста >>
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В
начало
то бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
към текста >>
Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват от
начало
по време на сън, по-късно като видение.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита.
Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение.
към текста >>
В творенията ние виждаме от
начало
до край; тогава ние ще успеем да прочетем от
начало
то до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса.
Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга.
В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса.
И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята. Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога.
към текста >>
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в
начало
то развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове.
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти. Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове.
Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
359.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В
начало
то тялото на Земята е възпрепятствало всичко, което се е развивало.
Хората се намират под въздействието на тези слоеве и трябва непрекъснато да преодоляват техните сили. Когато хората на Земята някога ще могат сами да излъчват живот, когато ще издишват животворни вещества, те ще предопределят огнената Земя. Когато с невъзмутимо те духовно преопределят болката, и т.н. Когато победи единодушието, ще бъде победен този отпечатък. По този начин еволюцията на човека означава преобразуване на земните недра.
В началото тялото на Земята е възпрепятствало всичко, което се е развивало.
В края, цялата Земя, преобразена от силата на човека, ще имаме одухотворена Земя. Човекът ще съобразява със Земята своята същност.
към текста >>
360.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А съществуват и органи, които днес се намират в
начало
то на своето формиране, и които са призовани да се усъвършенствуват все повече и да изиграят много важна роля в бъде ще във всичко, което се случва чрез човека.
При разглеждането на човешките органи е важно да се съблюдава едно. В човека има органи, които са до стигнали до настоящия си вид сравнително късно, и други, които го имат още от прадревни времена. Съществуват органи, които са призовани от настоящия си вид все повече да изсъхват и да "окапват", да се отделят от човешкия организъм.
А съществуват и органи, които днес се намират в началото на своето формиране, и които са призовани да се усъвършенствуват все повече и да изиграят много важна роля в бъде ще във всичко, което се случва чрез човека.
Към органите, които ще се усъвършенствуват в бъдеще спада всичко, което е свързано със сърцето и ларинкса. Тези органи се намират едва в началото на развитието си и в бъдеще ще се превърнат в репродуктивни, във възпроизводителни органи. Вие ще намерите това едва загатнато днес във факта, че гласът на мъжа се променя, когато той встъпи в половата си зрялост. Сърцето и ларинксът ще се променят, ще се усъвършенствуват все повече, и след време от тях ще се раждат човешки същества.
към текста >>
Тези органи се намират едва в
начало
то на развитието си и в бъдеще ще се превърнат в репродуктивни, във възпроизводителни органи.
При разглеждането на човешките органи е важно да се съблюдава едно. В човека има органи, които са до стигнали до настоящия си вид сравнително късно, и други, които го имат още от прадревни времена. Съществуват органи, които са призовани от настоящия си вид все повече да изсъхват и да "окапват", да се отделят от човешкия организъм. А съществуват и органи, които днес се намират в началото на своето формиране, и които са призовани да се усъвършенствуват все повече и да изиграят много важна роля в бъде ще във всичко, което се случва чрез човека. Към органите, които ще се усъвършенствуват в бъдеще спада всичко, което е свързано със сърцето и ларинкса.
Тези органи се намират едва в началото на развитието си и в бъдеще ще се превърнат в репродуктивни, във възпроизводителни органи.
Вие ще намерите това едва загатнато днес във факта, че гласът на мъжа се променя, когато той встъпи в половата си зрялост. Сърцето и ларинксът ще се променят, ще се усъвършенствуват все повече, и след време от тях ще се раждат човешки същества.
към текста >>
361.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В продължение на няколко понеделника в дружеството "Безант" се предприе опита да се характеризират окултните основи на германските митове, а през последния понеделник се сложи
начало
то на едно разширяване на цялата митологическа материя, както тя се простира като един широк духовен пояс от Персия през източна Европа и до самата Европа.
В продължение на няколко понеделника в дружеството "Безант" се предприе опита да се характеризират окултните основи на германските митове, а през последния понеделник се сложи началото на едно разширяване на цялата митологическа материя, както тя се простира като един широк духовен пояс от Персия през източна Европа и до самата Европа.
Днес може би не би било твърде уместно да пътуваме чак дотам, защото повечето от нашите тук присъствуващи приятели отсъствуваха тогава. И така нека опитаме да изградим като самостоятелно разглеждане днешната лекция. Нека опитаме да разгледаме някои неща от кръга на европейските митове без да се съобразяваме със съдържанието на предишните две. Затова нека днешното ни разглеждане да е насочено само афористично към темата.
към текста >>
Тази трагична черта е тази, че с
начало
то на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край.
Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат.
От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено
начало
на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха.
Последният наследник на тези огнени сили беше Локи. Локи беше враг на боговете. Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана.
Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха.
Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
към текста >>
Когато в
начало
то на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно.
Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека.
към текста >>
362.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На това място обаче персийският мит разказва за Ариман: той произхожда от общата "светеща основа", но още от
начало
то се е показал непокорен и се е отклонил, противопоставил е на шестте Амсхаспанди своите шест зли духа, Девите или Дев, нисши и по-висши.
Ако сега бихме пожелали да свържем тези духовни същества с Амсхаспандите и Изардите, то трябва да си представим, че от Ормузд се излъчваха, извираха по-висшите духовни същества, които опознахме като Амсхаспанди и Изарди. Те са ятата, чрез които Ормузд проявява своята дейност, така че той е най-висшият пълководец, който им посочва местата, разпределя ги в дванадесетте месеца на годината и в 28-те до 31 дни на месеца, според които те си разменят водачеството.
На това място обаче персийският мит разказва за Ариман: той произхожда от общата "светеща основа", но още от началото се е показал непокорен и се е отклонил, противопоставил е на шестте Амсхаспанди своите шест зли духа, Девите или Дев, нисши и по-висши.
Вие трябва да си представите, че всеки Амсхаспанд има един противник, и както Амсхаспандите се намират под ръководството на Ормузд, така Девите, както разказва персийският мит, се числят към свитата на Ариман. Той е приготвил своите отряди, за да могат те да се противопоставят в една дълга борба на добрите отряди на Амсхаспандите. По същия начин той е определил безбройните отряди на по-нисшите Деви за противници на отрядите на Изардите.
към текста >>
363.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в
начало
то на земното съществуване.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване.
Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ.
към текста >>
В
начало
то на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата".
А сега настъпи моментът, в който протичащият равномерно по-ранен стадии се раздели на две.
В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата".
И сега в телата се спусна на капки Азът. Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя. Това е изживяването на вашия Аз при слизането му на земята. Какво е написано в началото на Сътворението?
към текста >>
Какво е написано в
начало
то на Сътворението?
А сега настъпи моментът, в който протичащият равномерно по-ранен стадии се раздели на две. В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата". И сега в телата се спусна на капки Азът. Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя. Това е изживяването на вашия Аз при слизането му на земята.
Какво е написано в началото на Сътворението?
към текста >>
В
начало
или: в пра
начало
то Бог сътвори небето и земята.
В начало или: в пра началото Бог сътвори небето и земята.
към текста >>
В
начало
то на земното развитие това беше непрестанно така.
Това няма нищо общо с обиколката на слънцето или на луната, това има общо с духовната разлика между астралното просветление на съзнанието и с тъмното състояние, където няма просветление. Много важно е непрестанно да имате предвид, че тук се описват вътрешни факти, изживявания на Аза. Представете си живо как спящият човек лежи в леглото със своето физическо и етерно тела и как извън тях се намират астралното тяло и Азът.
В началото на земното развитие това беше непрестанно така.
Астралното тяло никога не беше толкова изцяло вмъкнато във физическото и етерното като днес, съвсем не може и да става дума за това, а само дотолкова, че изпълваше една част от етерното тяло. Трябва да си представяте този Аз, който току що е слязъл от лоното божие със своето астрално тяло и принадлежеше към едно физическо и едно етерно тяло, но не ги проникваше още напълно приблизително така, както е при днешния човек по време на сън, когато астралното тяло е извън физическото, но все още не изцяло извън етерното.
към текста >>
Какво е знаел човекът в
начало
то на земното си съществуване?
Това е дълбока тайна за образува нето на света. Би могло да се каже, че това е първоначалната божия повеля, която той даде на земните твари: вие не трябва да знаете как се размножавате на земята. Целият размножителен процес беше обгърнат от дълбоко безсъзнание. Във времената, когато на земята се появи съзнанието, размножение не се извършваше. Представете си, че в това отношение човешкото същество изхождаше от пълна невинност или липса на съзнание относно този земен процес.
Какво е знаел човекът в началото на земното си съществуване?
Знаел е единствено за духовния си произход, знаел е, че се е спуснал като Аз от лоното божие. Физическия си произход, произхода на телата си беше пълна тайна за него, за тях той не знаеше нищо, всичко беше покрито със съвършена невинност. Нека си представим съвсем ясно какви процеси протичаха тогава.
към текста >>
364.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако в
начало
то на земното развитие хората бяха получили наготово силите, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света.
повечето обаче не биха сторили това просто така. А знаете ли защо? Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност. Те подозират последствията в духа и себично се плашат. И това е много хубаво, че се плашат и за това не се захващат с тези неща.
Ако в началото на земното развитие хората бяха получили наготово силите, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света.
Но затова им е даден егоизма, който кара човека да се грижи най-напред за себе си, и тази грижа към себе си да го поглъща изцяло. Боговете са изпратили на хората егоизма като един предпазен щит. Егоизмът е този, който скрива от погледа на човека нещата, които се намират зад света на проявленията. Изключително важно е да се наблюдава това. Това е една своеобразна спирачка, с която боговете са оборудвали хората, за да не проникнат те прекалено бързо в духовните царства.
към текста >>
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото
начало
би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи.
Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства.
към текста >>
Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в
начало
то е описано убийство.
Между другото рано беше сложен край на дейността му. Срещу него се прави процес, на който става ясно, че през 1432 човекът е започнал, за да развива специалните си окултни способности, да убива деца едно след друго. Той разглеждал погубването на живота като особено средство за присвояване знания от природата, които не е бил способен да достигне сам. Както се разбира на процеса за кратък период той е убил 800 деца. Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита".
Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в началото е описано убийство.
То е част от това. Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща. Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.
към текста >>
Така че ако вие смесите днешната земя с Луната и Слънцето и направите от всички тях едно тяло, ще получите това, което представляваше Земята в
начало
то на развитието си.
Това можеха да им дадат единствено ръководещите духове на Луната, като насочеха земното развитието в строго определени пътища. Пътищата, в които те бяха насочили земното развитие съм описвал често. Когато след Старата луна Земята отново излезе на преден план, тя все още не беше нашата днешна Земя. Тогава тя беше Земя плюс Слънце, плюс Луна. Те бяха едно небесно тяло.
Така че ако вие смесите днешната земя с Луната и Слънцето и направите от всички тях едно тяло, ще получите това, което представляваше Земята в началото на развитието си.
Най-напред от нея се отдели Слънцето и с него всички онези сили, които бяха твърде тънки за човека, твърде духовни, и под чието влияние той твърде бързо би се одухотворил. Ако човекът се беше намирал под влиянието единствено на силите, съдържащи се в това Слънчево-Лунно-Земно тяло, то той щеше да се одухотвори твърде бързо, той нямаше да може да се развие надолу да физическата материалност, и така нямаше да може да достигне до себесъзнанието, до Азовото съзнание, което трябваше да извоюва.
към текста >>
Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в
начало
то на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н.
От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст.
Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н.
Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.
към текста >>
При обсъждането на подобна тема можем да поставим само
начало
то, и след това да напредваме все повече в тази област.
При обсъждането на подобна тема можем да поставим само началото, и след това да напредваме все повече в тази област.
Началото е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо. Ако обясненията ми са били несъвършени поради малкото време, то аз се надявам нещо от тях да е преминало във вас, за да ви подбуди да гледате на нещата с най-голяма сериозност.
към текста >>
Начало
то е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо.
При обсъждането на подобна тема можем да поставим само началото, и след това да напредваме все повече в тази област.
Началото е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо.
Ако обясненията ми са били несъвършени поради малкото време, то аз се надявам нещо от тях да е преминало във вас, за да ви подбуди да гледате на нещата с най-голяма сериозност.
към текста >>
365.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В
начало
то някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми.
Тези четири лекции, които ще се изнесат тук в Щутгарт, ще носят малко по-интимен характер, тъй като кръгът на слушателите поне в по-голямата си част се състои от членове на Теософското общество, и отдавна е запознат с основните идеи на теософията и изрази желанието да се запознае с една малко по-интимна част от тази материя. Това, което ще бъде разглеждано в хода на тези лекции са окултните сетивни образи и знаци по отношение на астралния и духовния свят. Ще бъдат разгледани редица окултни символи и сетивни образи в тяхното дълбоко значение. При това ви моля да съобразите, че в първите две лекции някои неща могат да ви прозвучат странно и ще бъдат напълно обяснени едва в третата и четвъртата. Това се дължи на природата им, тъй като теософските лекции не биха могли да са като останалите, които така да се каже се изграждат математически от прости елементи.
В началото някои неща ще трябва да останат неясни, но постепенно ще изникнат пред вас отчетливи и разбираеми.
към текста >>
366.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в
начало
то на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа.
Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния свят, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души.
Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в началото на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа.
Тези църкви са белязани от едни строго определен архитектурен стил, който се изразява в това, че своеобразните арки, съставени от две събиращи се горе дъги, се изливат върху цялото общото като настроение, че цялото се стреми нагоре, че кулите имат определена форма и т.н. Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е резултат от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи дом, който да изразява едно или друго, или да означава нещо. О, не! В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко. Тези, които родиха първите идеи за построяването на готическите сгради в света, бяха познавачи на окултизма, в определена степен те бяха посветени.
към текста >>
367.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Подобни творения са едно
начало
.
Нека обаче си представим, че той е подредил една група модели. Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава.
Подобни творения са едно начало.
Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си. Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада.
към текста >>
Те са едно ново творение и същевременно са
начало
, но те носят последствия със себе си.
Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Спомнете си за това, което разглеждахме тук вчера, как мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това, което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава.
Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.
Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на милиони хора извисяващо.
към текста >>
368.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ларинксът се намира днес едва в
начало
то на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане.
Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето.
Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане.
Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство.
към текста >>
"В
начало
бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
към текста >>
Така творческата сила в
начало
то на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.
И в края ще бъде словото, а творението е осъществяване на словото. Това, което ще произлезе от човека в бъдеще, ще е осъществяването на това, което днес е слово. Но тогава човекът няма да има физически образ като днешния, а ще е преминал към онзи образ, който притежаваше на Стария Сатурн огнената материя.
Така творческата сила в началото на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.
към текста >>
Когато човекът ще е приел в себе си слънчевата сила, ще се сложи
начало
то на онзи стадии в развитието, по време на който слънцето отново ще е едно със земята.
Тогава наближава времето, когато се осъществяват великите промени в космоса.
Когато човекът ще е приел в себе си слънчевата сила, ще се сложи началото на онзи стадии в развитието, по време на който слънцето отново ще е едно със земята.
Човекът ще бъде слънчево същество. Посредством силите на слънцето човекът ще роди ново слънце. Оттам идва жената [на петия печат], която ражда слънцето. Тогава човечеството ще е напреднало в морално и етично отношение дотам, че ще бъдат преодолени всички унищожител ни сили, които се таят в нисшия човек.
към текста >>
Ние видяхме, че в
начало
то и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване.
Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване.
Видяхме ги изобразени в човека с краката от лава и меча, излизащ от устата му. Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал. Бих желал с няколко скициращи думи да представя на душите ви този седми печат.
към текста >>
Тази световна тайна изобразява как човекът в
начало
то се е родил от прасилите на света.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата.
Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света.
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието. Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в
начало
то онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света.
Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>
369.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва
начало
то ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света.
Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено.
Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично. Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления. Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само
начало
то на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата.
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата.
Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно. Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния свят, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях. Ще се научим да виждаме израз на духовното и душевното и н това, което се разиграва около земята, в движението на небесните тела, както например виждаме в жеста на ръката и в очите на някой човек израз на нещо душевно. Ще се научим да виждаме например в избистрянето на въздуха външното откровение на вътрешни процеси на духовните същества, които действително проникват въздуха, водата и земята.
към текста >>
370.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В
начало
то на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове.
По-скоро е така, че днешният човек е в един постепенен преход от груповата душа, каквато имаше в пра далечни времена, към завършената индивидуална душа, която днес все още не притежава. Той се намира едва на пътя към пълното втъкаване на индивидуалната си душа във физическото си тяло. Той ще достигне до завършената индивидуална душа едва, когато земното съществуване ще е повече или по-малко осъществено. Наистина за повечето хора Азът им е един междинен продукт между груповия Аз и индивидуалния. Колкото повече се връщаме към миналото, толкова човешкият Аз е все още един групов Аз.
В началото на земното съществуване, когато душите се спуснаха от божествените светове в нашия физически план човешките души все още бяха групови Азове.
Много хора принадлежаха заедно към една група, която имаше обща душа, групов Аз.
към текста >>
371.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В
начало
то на атлантския период човекът възприемаше света и неговите духовни и душевни същества ясновидски в астрални и етерни образи.
Съзнанието, което днес имаме е така нареченото светло дневно съзнание, по време на което възприемаме със сетивата си и комбинираме посредством разума. Това дневно съзнание е извървяло дълго развитие до днешното си състояние. То се предхождаше от едно друго съзнание сънищното картинно съзнание.
В началото на атлантския период човекът възприемаше света и неговите духовни и душевни същества ясновидски в астрални и етерни образи.
Днешният сън е един последен остатък от това атавистично картинно съзнание. Нека го нарисуваме. Най-напред имаме светлото дневно съзнание. Преди него беше съзнанието, което днес имат единствено растенията, и което у човека можем да наречем състояние на сън. След това има едно още по-притъпено, присъщо на днешните физически минерали, можем да го наречем дълбоко трансово съзнание.
към текста >>
372.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Други органи се намират в процес на образуване, в бъдеще те ще постигнат една по-висока степен на развитие, например ларинкса, той се намира едва в
начало
то на развитието си.
Учителят посочи на ученика зачатъците във физическото тяло на човека, чрез които ще могат да бъдат извоювани по-висшите степени на съзнание и човешката субстанция отново ще се превърне в растително подобна. Всяко същество трябва да използва физическо тяло, ако желае да се яви на земята. Но човешкото тяло в бъде ще се променя все повече и повече. По отношение на човешките органи ние можем да различим такива във възходящо и в низходящо развитие. Една част от човешките органи е в низходящо развитие, и в хода на времето, което между другото се пресмята в хилядолетия, човекът ще ги отхвърли.
Други органи се намират в процес на образуване, в бъдеще те ще постигнат една по-висока степен на развитие, например ларинкса, той се намира едва в началото на развитието си.
Човешкото сърце също ще преживее връх в развитието си в бъдеще, когато ще се превърне в коренно различен орган. Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в началото на развитието си.
към текста >>
Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в
начало
то на развитието си.
Но човешкото тяло в бъде ще се променя все повече и повече. По отношение на човешките органи ние можем да различим такива във възходящо и в низходящо развитие. Една част от човешките органи е в низходящо развитие, и в хода на времето, което между другото се пресмята в хилядолетия, човекът ще ги отхвърли. Други органи се намират в процес на образуване, в бъдеще те ще постигнат една по-висока степен на развитие, например ларинкса, той се намира едва в началото на развитието си. Човешкото сърце също ще преживее връх в развитието си в бъдеще, когато ще се превърне в коренно различен орган.
Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в началото на развитието си.
към текста >>
Начало
то, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал.
Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>
373.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Повторение на предишните състояния в
начало
то на земното развитие.
Мировото развитие чрез Сатурн, Слънцето и Земята.
Повторение на предишните състояния в началото на земното развитие.
Човек като първороден преди животното, растението и минерала. Земята като топлинен организъм. Циклопен топлинен орган. Установяване на светлината и въздуха. Въздушна система и нервна субстанция.
към текста >>
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредством Словото, което е било в
начало
то.
Водните образувания посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката. Вследствие отделянето на Слънцето се откриват органите на чувствата. Жива и минерална топлина.
Вчленяване на твърдото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредством Словото, което е било в началото.
към текста >>
Начало
на нашия свят в Стария и Новия Завет.
Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха.
Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет.
Християнството като религия на човечеството.
към текста >>
Начало
като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора.
Духовните йерархии стоящи над човека. Същността на Ангела. Тяхната задача като духове-пазители на отделните хора в хода на повтарящите се земни животи. Същността на Архангелите. Тяхното действие като народни духове и за изпълнение на други задачи.
Начало като Духове на Времето и тяхното действие в следатлантските епохи в отделните хора.
Джордано Бруно. Сатаната като неправеден, Йехова като праведен вожд на този свят. Господства, Ексузиаи. Христос като водач на цялото човечество, към който всеки сам трябва да намери своя път.
към текста >>
374.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в
начало
то само своята кръв.
Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв.
И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.
към текста >>
Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в
начало
то е равна 1:18, в последствие става 1:36.
В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло. След това той постепенно намалява.
Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в началото е равна 1:18, в последствие става 1:36.
Частта на черния дроб се намалява наполовина, така че по пътя на чисто естественото развитие, човекът преодолява вече тези сили, които се коренят в черния дроб.
към текста >>
И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в
начало
то хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи.
Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието. Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим.
И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи.
И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита. Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение. Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.
към текста >>
375.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Неподвижната звезда не се е оказала така просто неподвижна звезда, а е трябвало да премине в
начало
то по-нисша школа на планетарно битие.
Някога то е било съединено с всички тези вещества и сили, които преди това са били в нашата Земя, то е взело след това за себе си, така да се каже, най-добрите от тях, съдържащи в себе си най-висшата възможност за развитие, отделило се е от Земята и ни е отхвърлило заедно с някои земни сили, предоставени на по-бавно развитие. То взело със себе си висши същества и е поставило себе си с тези висши същества в центъра на нашата система. По този начин, това което днес се съдържа в Слънцето е представлявало тогава само планетното битие, и от това планетно битие след това се е издигнало до битието на неподвижна звезда. От тук виждате, как всичко е променящо се във Вселената, как всичко се намира в развитие. Слънцето не се е появило веднага като Слънце.
Неподвижната звезда не се е оказала така просто неподвижна звезда, а е трябвало да премине в началото по-нисша школа на планетарно битие.
към текста >>
Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в
начало
то в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие.
И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума. По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие.
Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие.
От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре. За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите.
към текста >>
Силите на низходящото развитие трябва в
начало
то в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
Силите, които сега се намират във възходящо развитие, ние свързваме, защото те се отнасят именно към тези съзвездия, със зодиакалните знаци Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни. Това всъщност са седемте съзвездия, които съответстват на възходящите сили. Само пет съзвездия съответстват на низходящите Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. По този начин, вие виждате, как силите слизат надолу от Зодиака и се издигат нагоре, при което възходящите сили съответстват на седем съзвездия, а низходящите на пет съзвездия. В човека възходящите сили на Зодиака съответстват на висшите членове на неговото същество, на висшите по-благородни свойства.
Силите на низходящото развитие трябва в началото в човека да достигнат тази степен, благодарение на която могат да станат възходящи сили.
към текста >>
Всички тези сили които сега са възходящи, в
начало
то са били низходящи.
Така, разбирате как в мировото пространство едно може да действа на друго, как в мировото пространство всичко трябва да бъде свързано и съотнасящо се едно към друго. Но ние трябва винаги твърдо да помним, че тази връзка, че това взаимодействие съществува във всичко и винаги е налице. Така че във всеки момент от своето развитие, където да се намираме, ние можем да си кажем: да, в човека сега се намират сили, които влизат и излизат, сили, които са низходящи и сили, които са възходящи.
Всички тези сили които сега са възходящи, в началото са били низходящи.
Те се спускат, така да се каже, надолу към човека. В човека те достигат възможност да станат възходящи сили.
към текста >>
Да се върнем за момент към това, което казахме в
начало
то на днешната лекция.
Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция.
Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили, които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре? Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз. Този Аз се е подготвял дълго, много дълго.
към текста >>
Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в
начало
то дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз.
Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция. Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили, които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре?
Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз.
Този Аз се е подготвял дълго, много дълго. Тъй като всъщност, цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обвивките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята този обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили.
към текста >>
376.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те са минали човешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човекът в
начало
то на развитието; те стоят много над човека.
Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие. Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие. Сред тях има същества, които на Стария Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята.
Те са минали човешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човекът в началото на развитието; те стоят много над човека.
Има и други същества, които са минали своята човешка степен на Слънцето; и такива, които са я преминали на Луната. На човека му предстои да мине през човешката степен на Земята. Когато разглеждаме макар и само тези същества на четиричленната йерархия, то вече ние имаме пред себе си едно многообразие от различни същества на различни степени на развитие.
към текста >>
Както на Сатурн е било сложено
начало
то на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука.
С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето.
Както на Сатурн е било сложено началото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука.
В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни. На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни минерали са възникнали за първи път само на Земята. Такива са тези младши спътници на нашето развитие, чиито страдания и радости аз ви описах в една от предшестващите лекции. По този начин, в тази първична мъглявина са били не само отишлите напред същества, но също и такива същества, които още не са се намирали на човешка степен на развитие.
към текста >>
Но има същества, които са изостанали, т.е., такива, които на Слънцето са могли да отидат толкова далече, както Духовете на Огъня, но по известни причини са останали назад, не могли да се развият напълно до тази висота, до която стигнали Духовете на Огъня към този момент, когато Земята е била в
начало
то на своето развитие.
Към съществата които аз сега ви изброих, се присъединяват още и такива, за които казахме, че са изостанали на известна степен в космическото развитие. Да вземем например Духовете на Огъня. Духовете на Огъня още на Слънцето са завършили своята човешка степен. Сега на Земята те се явяват високо извисени същества, с две степени над човека. Те са отишли толкова далече, че човек, само издигайки се през битието на Юпитер и Венера към битието на Вулкан, ще съзрее за това битие, каквото тези възвисени слънчеви Духове вече са имали, когато Земята започнала своето развитие.
Но има същества, които са изостанали, т.е., такива, които на Слънцето са могли да отидат толкова далече, както Духовете на Огъня, но по известни причини са останали назад, не могли да се развият напълно до тази висота, до която стигнали Духовете на Огъня към този момент, когато Земята е била в началото на своето развитие.
към текста >>
Всички вие помните, че Земята в самото
начало
на своето развитие се намирала в такова състояние, когато тя – и това напълно се съгласува с теорията за първичното мъглявина – представлявала едно тяло заедно със Слънцето и Луната.
Всички вие помните, че Земята в самото начало на своето развитие се намирала в такова състояние, когато тя – и това напълно се съгласува с теорията за първичното мъглявина – представлявала едно тяло заедно със Слънцето и Луната.
Така, че ако вие бихте смесили в едно гигантско космическо котле трите небесни тела, Земя, Слънце и Луна, то вие бихте получили тяло, което някога е съществувало в действителност. След това настъпил момента, когато Слънцето се е отделило, оставяйки Луната и Земята, а след това е настъпил момент, когато и Луната също се е отделила, и нашата Земя станала такава, каквато е сега, от едната страна в нейното обкръжение се намира Слънцето, от другата Луната.
към текста >>
Така е имало същества, които при
начало
то на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел.
Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел.
Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>
Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в
начало
то е било във вид на една смесена маса.
След това развитието продължило по-нататък.
Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса.
Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство.
към текста >>
В
начало
то на земното развитие човекът имал от Сатурн своето физическо тяло, от Слънцето етерно тяло и от Луната астралното тяло.
Ние видяхме, че ако Слънцето бе останало заедно със Земята, то човек би бил подложен на твърде бързо развитие; а ако на него би въздействала Луната, то човек би бил мумифициран. Но благодарение съзвучието на слънчевите и лунни сили е възникнало равновесие, което поддържа човек в неговия днешен ритъм на развитие.
В началото на земното развитие човекът имал от Сатурн своето физическо тяло, от Слънцето етерно тяло и от Луната астралното тяло.
Но макар тогава да е имал три тела, и сега има три тела, неговия облик бил съвършено различен. Вие бихте били поразени, ако аз бях ви описал този облик, а този облик, който човек има сега, е станал бавно и постепенно, вече след отделянето на Луната. Низшите, по-малко ценни сили на Луната не биха могли да дадат на човек неговия днешен образ. Те можели да му дадат образ, по-малко съвършен, не способен на по-нататъшно развитие. Тези лунни сили оставяйки на Земята биха задържали човек в един и същ вид.
към текста >>
В
начало
то тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа.
към текста >>
377.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в
начало
то на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
За да станат светещи, мировите тела трябвало в
начало
то да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце.
Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина. Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина.
За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце.
Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка. Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн. Това е фино материално състояние, за което днешния човек едва ли би могъл да си състави правилна представа, а още по-малко учения физик; но то съществува – това състояние, което е по-фино от газ, по-фино от въздуха, и от всичко това, каквото тогава е бил човек, именно първите зачатъци на физическото тяло, които се състояли тогава от това вещество. Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека.
към текста >>
Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в
начало
то на нашето сегашно земно развитие.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн. Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака.
Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие.
И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества. Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в
начало
то като образ.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло.
Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Да проследим сега развитието на самата Земя: в
начало
то на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло.
Да проследим сега развитието на самата Земя: в началото на земното развитие човек е имал зачатък на физическо тяло, после етерно и астрално тяло.
Духовете на Формата преминават тук от Луната. Техният нисш член е Аза; те жертват сега също и този Аз и даряват човека в неговия зачатъчен вид с този Аз, който се явява плодотворяща сила, изливаща се от Духовете на Формата , в себе си Духовете на Формата оставят, като нисш член Духа-Себе или Манас. Така че ако бихме искали да ги опишем, би трябвало да кажем: горе, над нас, в нашето обкръжение в атмосферата на Земята действат Духовете на Формата. Техният нисш член е Духа-Себе или Манас, в който те живеят и действат; и те пожертвали това, което са имали вече на Луната, своя във всички посоки действащ Аз. Той се излял и оплодотворил човека.
към текста >>
Ние наричаме измененото етерно тяло, каквото е било в
начало
то на Атлантската епоха, “Разсъдъчната душа” или “душа на характера”, и измененото физическо тяло ние наричаме “Съзнателната душа”.
Ние наричаме измененото етерно тяло, каквото е било в началото на Атлантската епоха, “Разсъдъчната душа” или “душа на характера”, и измененото физическо тяло ние наричаме “Съзнателната душа”.
Тук в хода на еволюцията ни е показано, това, което в моята “Теософия” намира те образувано в сегашния му вид. Тук вие виждате как тези неща се случват постепенно във времето.
към текста >>
И както в
начало
то на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи.
Ние ще присъединим към себе си Дух-Живот, Будхи. В обкръжаващият ни свят имаме Манас или Дух-Себе като въплътена в света на мъдрост. И както мъдростта е нисш член на Духовете на Формите, така със Земята са свързани и други същества, чиито нисш член се явява не нашият пети член, Манас, а нашият шести член, т.е. Дух-Живот или Будхи. В нашето обкръжение има атмосфера за същества, чиито нисш член – като член на висши същества – е равнозначен на Дух-Живот за нас.
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи.
Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди! ”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди!
към текста >>
Както в
начало
то на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи.
Както в началото на Лемурийската епоха е станало величествено предвижване напред, благодарение на внедряването на Аза на човека, което дало възможност за по-късното развитие на Дух-Себе или Манас, така също съществува велико по значение основно събитие, благодарение на което човекът ще бъде в състояние да развие в себе си не само Манас, но Дух-Живот или Будхи.
Това събитие е Събитието на Голгота! Това събитие е проявата на Христос на Земята! И нека тези или онези да отричат сега това, но това събитие има такова въздействие от извънземното обкръжение, изливането на Аза. Така ние виждаме, че ни се открива духовно разбиране за развитието на света, когато се вгледаме в дълбините на този свят. Ние се учим постепенно да отправяме нашия поглед не само върху материалното битие; а откриваме навсякъде където и да погледнем в мировото пространство духовните същества и техните действия; и благодарение на това, което наричаме Теософия, ние живеем, действаме и пребиваваме сред духовните същества и техните действия.
към текста >>
378.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в
начало
то нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя.
Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние.
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя.
Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал.
към текста >>
В
начало
то на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал. Човекът е първородния на Земята.
В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
към текста >>
Те се съединили в
начало
то на земното развитие и станали отново едно тяло.
Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн? Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята. В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна.
Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло.
Силите на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно. Поради това, първото човешко същество в началото на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн. На Сатурн всичко е било недифиринцирано, всичко е било сатурнов човек. Сега в ново възникналата Земя, Сатурн, Слънце и Луна действат обединено; земният човек се е появил в своя първи по-сложен зачатък.
към текста >>
Поради това, първото човешко същество в
начало
то на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн.
И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята. В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна. Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло. Силите на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно.
Поради това, първото човешко същество в началото на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн.
На Сатурн всичко е било недифиринцирано, всичко е било сатурнов човек. Сега в ново възникналата Земя, Сатурн, Слънце и Луна действат обединено; земният човек се е появил в своя първи по-сложен зачатък.
към текста >>
Появява се първият зачатък на органа – постепенно той продължава след това да се развива – за усвояване на обкръжаващия въздух, образува се
начало
то на процеса дишане.
Но в това човешко образувание се появява нещо съвсем особено.
Появява се първият зачатък на органа – постепенно той продължава след това да се развива – за усвояване на обкръжаващия въздух, образува се началото на процеса дишане.
И ние виждаме, че към предишния процес се присъединява един вид процес на дишане. Много важно е да се разбере, че с появата на въздуха на Земята възниква процеса на дишане, който се състои именно в това, към топлинната материя се присъединява въздух, който е пронизан от въздушни мехурчета. Това е действие на въздуха и е свързано с друго; тъй като освен това действа още и светлина и тя се проявява в образуването на първите зачатъци на нервната система, а именно на вътрешната нервна система. Но забележете, не физически изразена нервна система, а по-скоро силови линии, които достигат известно уплътнение. Вие трябва да си представите всичко това в цялост, че е било газообразно, и че в него е можело да има само съвсем тънки, ефирни въздушни потоци във вид на силови линии.
към текста >>
Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме от
начало
като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката.
Това е станало преди да се появи още първата отделна клетка.
Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката.
Клетката като последно обособена би трябвало да бъде рожба на вече живото същество. Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото. Анатомически е винаги само последствие на съединения.
към текста >>
Всичко това, ние имаме в
начало
то на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята.
Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята.
Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции. В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго.
към текста >>
Припомнете си,
начало
то на земното развитие.
По-късно се включила протоплазмата в органите, която е направила всичко жива материя под влиянието на мировия звук, сгъстил различните субстанции до белтъчини. В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното състояние до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното. И твърдото земно, всъщност, възникнало в самия край на тази епоха. По какъв начин? То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални.
Припомнете си, началото на земното развитие.
Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото. Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина.
към текста >>
Това не е била топлината, която съществувала в
начало
то.
По какъв начин? То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв.
Това не е била топлината, която съществувала в началото.
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека.
към текста >>
Тя е била в
начало
то на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека.
Това не е била топлината, която съществувала в началото. Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка. Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си.
Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека.
Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята. И топлината, която станала минерална топлина се проявява за първи път като процес на изгаряне.
към текста >>
При все, че в
начало
то можем да говорим за топлинно състояние, за състоянието огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим.
Тук стигаме до важно явление, на което, ви моля да обърнете внимание.
При все, че в началото можем да говорим за топлинно състояние, за състоянието огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим.
Това би било невярно. Не можем да говорим за нищо по-различно, освен само за тази топлина, която сега ние чувстваме пулсираща в кръвта ни. Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”. Когато нещо изгаряте остава пепел.
към текста >>
Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии от
начало
тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък.
Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”. Когато нещо изгаряте остава пепел. Пепелта се е включила в земното образувание, когато Земята останала само с Луната. Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма.
Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък.
След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса! Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах. И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества.
към текста >>
Видяхме, че в
начало
то е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция.
Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото. Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници. Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция. Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване.
към текста >>
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в
начало
то: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан. В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията. Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в
начало
то в Евангелието на Йоан.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан.
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията. Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в
начало
то на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко. Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан.
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията.
Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в
начало
то е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите. Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>
Своето
начало
и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо. Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите. Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие.
Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили.
Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>
379.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята от
начало
то би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път.
След това на Слънцето се развила системата на жлезите, на Луната нервната система, и на нашата Земя всичко отново се е повторило. Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система. По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества.
Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път.
Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта. А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън. Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
към текста >>
А в последната лекция беше показано точно обратното: от
начало
кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън.
След това на Слънцето се развила системата на жлезите, на Луната нервната система, и на нашата Земя всичко отново се е повторило. Но как да се съгласува това с онова, което бе казано последния път: първото, което се появява на Земята, е зачатъка на кръвоносната система, един вид топлинен човек; след това, когато земното състояние се уплътнява до въздух и се присъединява светлината, възниква от една страна, вид въздушна система, която по-късно се преобразува в дихателна система, като в това време топлинната система се преобразува в по-късната кръвоносна система; а от друга страна, под въздействието на светлината се образува вид вътрешно-виждаща нервна система. По-нататък се описваше, как всичко това се намира още в тънко, ефирно състояние, как след това, така да се каже, се запълва с един вид белтъчна субстанция, която под действието на мировия звук, на мировия тон се разчленява на отделни вещества. Ако аз приема, така би могъл да каже някой, че системата на жлезите започва само с образуването на органичното вещество, то на Земята отначалото би трябвало да има един вид топлинна система, представляваща зачатъка на кръвоносната система,и един вид нервна система, съществуваща тогава, без съмнение, във вид на тънки етерни силови линии ; след това би се появила системата на жлезите, която се явява до известна степен вече органически веществена; и, накрая, всичко би било проникнато от минерално вещество, както това бе описано последния път. Но удивително е, че когато се появяват последователните състояния Сатурн, Слънце и Луна, и когато тези състояния се повторили на Земята , то първо не се появила системата на органите на чувствата,след това системата на жлезите, нервната система и ,на края, системата на кръвта.
А в последната лекция беше показано точно обратното: отначало кръвта, след това нервите, жлезите, и последно твърдите части, които, както беше особено отбелязано, правят за първи път възможно да се разкрият органите на чувствата навън.
Някой би могъл да каже, че този принцип на повторение се е оказал напълно непригоден, тъй като именно последният път беше посочен ред, напълно противоположен на това, което би следвало да се очаква, ако би имало място действително точното повторение.
към текста >>
При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в
начало
то се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата.
Трябва да се каже, че ако някой поиска по чисто интелектуален път да изобрази тези последователни отношения, като просто повторение на предидущото, това, което по всяка вероятност, би дал като описание, би било противоположно на онова, което е ставало в действителност. Тъй като разумът би направил шаблонно заключение, че на Земята би трябвало да се повтори това което е било на Сатурн, след това на Слънцето, след това на Луната, и че само след това се е появила кръвоносната система. Не еднократно ми се налагаше да подчертавам, че в окултизма може да се направят грешки и да се попадне в лоша заблуда, ако не се описва изхождайки от фактите, а на основата на логични изводи направени от разума. Понеже когато изследваме по Акашовата хроника развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, то нещата стоят така, че би трябвало да кажем: на Сатурн е била заложена един вид система на органите на чувствата; на Слънцето системата жлези, на Луната системата нерви, и на Земята към това се присъединява кръвта.
При по-нататъшно изследване на окултния факт се оказва, че на Земята в началото се появява един вид кръвоносна система, след това системата жлези, системата нерви, и едва след това се образува онова, което се явява пригодно за земните условия, системата на органите на чувствата.
По този начин, ако искаме да говорим за повторение, то, съответно фактите, следва да се каже за повторение в обратен ред. Това, което бе описано по-рано и това, което беше показано в последната лекция, произтича не от някаква спекулация на разума, а е било дадено в съответствие с действителните факти; и тогава се открива този обратен ред в последователността на събитията, което прави повторението доста по-сложно.
към текста >>
А нервно-светлинната система се появява на Земята от
начало
като един вид система от жлези; и действително по-късната система от жлези можела да се включи само благодарение на придвижилите се напред в своето развитие системи възникнали по-рано,кръвоносната система, нервната система.
И все пак ние не можем да се спрем на предположението, че имаме работа с обикновен обратен ред, порядък. Но ние срещаме кръвоносната система при първоначалния зачатък на нашата Земя като един вид топлинен човек, както описах последния път, така че действително кръвоносната система се явява заедно с тази един вид система на органите на чувствата. Това е едновременно топлинна и познавателна система. Целият човек, така да се каже, се състои само от топлина и кръв. Но той е пронизан не от субстанцията на кръвта, а от етерни топлинни силови линии, и тези етерни топлинни силови линии, на които по-късно възниква кръвоносната система, се явяват в първия зачатък именно редом със системата органи на чувствата.
А нервно-светлинната система се появява на Земята отначало като един вид система от жлези; и действително по-късната система от жлези можела да се включи само благодарение на придвижилите се напред в своето развитие системи възникнали по-рано,кръвоносната система, нервната система.
Това придвижване напред е станало така: в същото време, когато нервната система се развива в някакъв вид система от жлези, от кръвта остава нещо като зачатък на по-късната кръв. Но едновременно, през второто състояние самата кръвоносна система също се преобразува във вид нервна система; и когато това е достигнато и в третото състояние се включва системата на жлезите, то двете предишни системи отново се преобразуват така, че кръвоносната система се придвижва една степен напред, и нервната система се придвижва една степен напред. По този начин, стават непрекъснати видоизменения и трансформации. Развитието наистина протича извънредно сложно, и не бива да се успокояваме върху понятията за повторенията в обратен порядък. Тъй като този “обратен порядък” е относителен.
към текста >>
За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в
начало
то тялото да се развие от примитивна степен.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност. Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени. Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята. И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта.
За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен.
Любовта е трябвало да бъде заложена в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека. Нисшата любов е обучение, подготовка за висшата любов. Земният човек трябва да развие в себе си любовта, за да може в края на развитието си да я върне на Земята; понеже всичко, което се развива в микрокосмоса, ще бъде в края на краищата влято в Макрокосмоса. Мъдростта, която се е изляла в лунния човек сияе пред земния човек като мъдрост, която пронизва целия негов строеж. Любовта, която през земното развитие ще бъде преобразена, придобита в човека, ще се излее като благоухание пред човека на Юпитер из цялото царство на Юпитер.
към текста >>
И ако Духовете на Мъдростта не бяха се отказали от това, да одухотворят човека в самото
начало
на собственото им земно развитие, то би могло да настъпи следното: тогава, т.е., в Лемурийската епоха, Духовете на Мъдростта веднага биха изтръгнали човека от тялото, биха го повели срещу бързото духовно развитие и бързо биха изгорили неговото тяло; така че Земята никога не би могла да изпълни своята мисия.
И така, Духовете на Мъдростта останали Духове на Кръговрата на времената и ръководели последователните инкарнации. Христос станал център, доколкото отделната човешка личност трябвало да бъде осветена и изчистена. Всичко, което човекът може да внесе като плод от отделната личност в индивидуалността, той достига благодарение на своята връзка със Съществото Христос. Съзирането на Христос, чувството на връзка с Христос изчиства и облагородява личността. Ако развитието на Земята бе минало без проявата на Христос, то тялото на човека би останало, ако вземем този израз в най-широк смисъл, зло; то трябвало да се свърже със Земята и би останало завинаги в материалното.
И ако Духовете на Мъдростта не бяха се отказали от това, да одухотворят човека в самото начало на собственото им земно развитие, то би могло да настъпи следното: тогава, т.е., в Лемурийската епоха, Духовете на Мъдростта веднага биха изтръгнали човека от тялото, биха го повели срещу бързото духовно развитие и бързо биха изгорили неговото тяло; така че Земята никога не би могла да изпълни своята мисия.
Или Духовете на Мъдростта биха казали: ние не искаме това, ние искаме тялото на човека напълно да се развие, но ние самите нямаме към това никакъв интерес и поради това предоставяме това на този, който ще се появи по-късно, Йехова, който е Владиката на Формите! Но тогава тялото на човека би било мумифицирано, то би изсъхнало. Тялото на човек би останало свързано със Земята; то никога не би достигнало до одухотворение.
към текста >>
Ако Христовото
начало
е донесло любовта, то тези духове, които ние наричаме луциферични, донесли на хората свободата, свободата на личността.
Но нещата отново не са толкова прости. Ние знаем, че имало изостанали духове, които не са достигнали до пълна зрялост в развитие на мъдростта и поради това не били предразположени да отстъпят своето ръководство над течението на любовта. Те искали да продължават да действат и да изливат мъдрост. Те въздействали върху хората, и това тяхно въздействие не било безплодно за Земята. Те донесли на хората свободата.
Ако Христовото начало е донесло любовта, то тези духове, които ние наричаме луциферични, донесли на хората свободата, свободата на личността.
Те дали на човека възможност да избира между доброто и злото. Изоставането на определени духове има също така и положителна страна, и всичко, било то предвижване напред или изоставане има Божествена природа. И така, имало Духове на Кръговрата на времето, които ръководели последователните инкарнации – по такъв начин, че индивидуалността преминава през всички инкарнации; и имало и Духове на Любовта, които се намирали пад ръководството на Христовия принцип, и подготвяли тази индивидуалност, така че личността да може постепенно да премине в царството на любовта. Ако искаме да охарактеризираме великия идеал, който ни се поднася като царство на любовта, то ние можем да направим това по следния начин.
към текста >>
Вие виждате тогава, в
начало
то на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя.
След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък. Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията. Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата.
към текста >>
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото
начало
и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата.
Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото
начало
.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата.
Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало.
С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото
начало
, понеже Христовото
начало
е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало.
С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>
И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в
начало
то било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В
начало
то бе Словото!
Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята. В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи. То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”. То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото!
”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека. Първоначална е не светлината, първоначално е словото.
към текста >>
Но християнството ще остане; тъй като макар в своето
начало
християнството да е било религия, то е повече от всички религии!
Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството? Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава.
Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии!
Това е мъдростта на розенкройцерството. Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии. Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това.
към текста >>
Религиозният принцип на християнството в своето
начало
е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии.
Тук можем да попитаме: но кога религията ще се разтвори в познанието, кога религията няма повече да се дава на човека в древната форма, при която се казвало, че той трябва само чрез вярата да възприема мъдростта, направляваща развитието; то тогава ще се съхрани ли християнството? Никаква друга религия, опираща се само на вяра, няма да има тогава. Но християнството ще остане; тъй като макар в своето начало християнството да е било религия, то е повече от всички религии! Това е мъдростта на розенкройцерството.
Религиозният принцип на християнството в своето начало е бил по-всеобхващащ, отколкото принципа на всички други религии.
Но християнството е по-велико от самия религиозен принцип. Когато отпаднат обвивките на вярата ще стане форма на мъдростта. То може съвършено изцяло да свали от себе си всички обвивки на вярата и да стане религия на мъдростта; и духовното знание ще помогне да се подготвят хората за това. Хората ще могат да живеят без древните форми на религия и вяра, но няма да могат да живеят без християнството, понеже то е повече от всички религии. Християнството е дошло, за да разбие оковите на всички форми; и това, което ще изпълва хората като християнство, ще съществува и тогава, когато човешките души ще израснат зад пределите на всеки чисто религиозен живот.
към текста >>
380.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в
начало
то като религиозна идея на по-широк план.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
381.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в
начало
то около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот.
Но нека да се попитаме, как, те правят това?
Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот.
Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно. Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи. В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му.
към текста >>
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от
начало
до края се намира под ръководството на Архаите.
Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
към текста >>
382.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, положил
начало
то на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях.
Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа. Отделните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги активно и живо.
И те разказвали това на този, който имал доверие към това, който вярвал в това; това било явление на родоначалника, положил началото на рода, който от областта на духа бил техен съветник, имал отношение с тях.
Той идвал в особено важни моменти, идвал в съмнителни случаи. Култът на предците е бил нещо, което благодарение на физическите особености на предците, оставал жив.
към текста >>
Защото за днешното човечество е необходимо, новото
начало
да стане на основата на великия опит в свръхсетивните светове.
Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция. И университетския живот все повече ще се доближава до живота в техническа школа. И това е закономерно. Всичко духовно ще стане човешко достояние, което ще е принудено да излезе от науката. След това науката отново ще влезе в съвършено друга взаимовръзка, в съвършено друга форма.
Защото за днешното човечество е необходимо, новото начало да стане на основата на великия опит в свръхсетивните светове.
Че това е необходимо, ще разберете, ако си изясните, какви ще станем, ако това не се случи. Етерната глава сега е вмъкната в човека; съединението на етерното с физическото тяло днес е в своята кулминационна точка на развитие. Затова никога не е имало по-малък процент хора, които биха имали свръхсетивни изживявания. Обаче хода на развитие на човечеството така се движи напред, че отново ще стане излизане на етерното тяло и то ще стане от само себе си. И това днес вече е започнало.
към текста >>
Но вече е положено
начало
то на отделяне на етерното тяло.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания.
Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло.
Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>
Това, че в
начало
то е било религия е свързано с развитието на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от всички религии.
Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето, и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия. Дори когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане.
Това, че в началото е било религия е свързано с развитието на човечеството; но християнството като мирово разбиране е повече от всички религии.
към текста >>
383.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в
начало
то в себе си.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си.
Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
384.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В
начало
то на днешното разглеждане казахме, че не е така далече времето, когато на човека ще му е необходимо да знае за тези същества.
В началото на днешното разглеждане казахме, че не е така далече времето, когато на човека ще му е необходимо да знае за тези същества.
Не в толкова далечно бъдеще науката ще приеме особена посока. Науката ще стане, така да се каже, все повече и повече сетивно-физическа, ще се ограничи изключително в описание на външните физически-сетивни факти. Науката ще се ограничи в грубо материалното, макар в настояще време още да се съхранява в забележителното преходно състояние. Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас.
към текста >>
Това било
начало
то на неговите индивидуални чувства.
Но ние трябва да си изясним, че с това вживяване в духовно-свръхсетивните светове било свързано и нещо друго. В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество. Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката. Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества.
Това било началото на неговите индивидуални чувства.
Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание. Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
В много голяма степен, отколкото може да си представи съвременния човек, в
начало
то на Средновековието човекът получавал признание и значение също и в смисъл на своя работеща сила, от своите родствени и други връзки.
Този който духовно разглежда историята, трябва да признае в ранното Средновековие от висша степен е един важен момент. В предишното време човекът макар и само външно е бил включен в някаква група.
В много голяма степен, отколкото може да си представи съвременния човек, в началото на Средновековието човекът получавал признание и значение също и в смисъл на своя работеща сила, от своите родствени и други връзки.
Било, така да се каже, съвършено естествено, синът да се занимава със същото, което правил бащата. След това дошло времето на великите изобретения и открития. Светът предявявал все повече изисквания към личната дейност на човека и човекът все повече се откъсвал от предишните си връзки. Това се изразява през цялото Средновековие в създаването на известен вид градове, който преминал в цяла Европа.
към текста >>
НАГОРЕ