Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
320
резултата от
71
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Научен език
'.
1.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един
език
, за да го изрази.
Той пристъпва към действителността с убеждението, че всичко е само едно проявление на идеята, която ние добиваме едва тогава, когато издигнем сетивната опитност до духовното виждане. Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго.
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази.
Неговото същество действаше философски, т.е. така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите.
към текста >>
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния
език
, за да изрази живеещия в него свят.
Това предполага, че съществува една мирова Основа /Първопричина/, която стои над двете същества и ги устройва така, че те си подхождат едно за друго. Обаче когато мировата Първооснова е присъща на всяко нещо, тогава този начин на обяснение няма никакъв смисъл. Защото тогава устройството на дадено нещо трябва да ни се яви като последствие на действащия в него принцип. Ние ще търсим в природата на дадено нещо, защото е така, а не иначе. Когато вярваме, че Божественото е присъщо на всяко нещо, тогава не ще ни хрумне да прибегнем за прибегнем за обяснение на неговата закономерност към един външен принцип.
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
Когато преминем сега към отношението на Гьоте към съвременните му философи, ние трябва да говорим преди всичко за Кант. Кант се счита всеобщо като основател на днешната философия. По неговата време той предизвика едно такова мощно движение, че за всеки образован човек беше една необходимост да се обясни с него. За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно.
към текста >>
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински
научен
път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Сега у него се разви възгледът, че неговият стремеж е да напредва от завършеното, от продукта към ставащото, към произвеждащото. И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг, той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговият стремеж е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа да стане достоен за духовно съучастие в нейните произведения*./*Естествени Науки І, стр.116/ Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота.
Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно.
към текста >>
2.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
В
научен
смисъл на планове, които едно стоящо отвън същество е имало.
Като не се търсеше по този начин закономерността на органичното в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение. Как мога да узная аз онази мисъл? Аз съм ограничен само в това, което имам пред себе си. Щом самото то не ми открива своите закони в моето мислене, тогава моята наука престава да съществува. Не може да става дума за едно отгатване.
В научен смисъл на планове, които едно стоящо отвън същество е имало.
В края на миналото столетие още царуваше всеобщо възгледът, че не съществува една наука като обяснение на явленията на живота в смисъла, в който например физиката е една обясняваща наука. Даже Кант се опита да даде за този възглед едно философско основание. Той считаше именно нашия ум за такъв, който може да отива само от частното към общото. Според него частното, отделните неща му са дадени и от това той абстрахира своите общи закони. Кант нарича този начин на мислене дискурсивен и го счита за единствен подходящ за човека.
към текста >>
Гьоте е протестирал решително срещу подобен не
научен
похват.
Частното носи на себе си следи на понятието. Обаче, според възгледа на Кьонигсбергския философ, ние нямаме заложбата за разбирането на такива същности. Ние можем да разбираме нещата само там, където понятие и отделна вещ са разделени; първото представлява нещо общо, втората нещо частно. Следователно не ни остава нищо друго освен да поставим на основата на нашите наблюдения на организмите идеята на целесъобразността; да третираме живите същества така, като че на основата на техните явления стои идна система от намерения. Следователно тук Кант е обосновал научно ненаучността.
Гьоте е протестирал решително срещу подобен ненаучен похват.
Той никога не можеше да разбере, защо нашето мислене не ще бъде достатъчно да запита при едно живо същество: от къде произлиза то, вместо за какво служи то. Това беше присъщо на неговата природа, която постоянно го подтикваше да гледа всяко същество в неговото вътрешно съвършенство. За него беше ненаучен този начин на разглеждане на нещата, който се интересуваше само от целесъобразността на един орган, т.е. от неговата полза за нещо друго. Какво общо може да има това с вътрешната същност на една вещ?
към текста >>
За него беше не
научен
този начин на разглеждане на нещата, който се интересуваше само от целесъобразността на един орган, т.е.
Следователно не ни остава нищо друго освен да поставим на основата на нашите наблюдения на организмите идеята на целесъобразността; да третираме живите същества така, като че на основата на техните явления стои идна система от намерения. Следователно тук Кант е обосновал научно ненаучността. Гьоте е протестирал решително срещу подобен ненаучен похват. Той никога не можеше да разбере, защо нашето мислене не ще бъде достатъчно да запита при едно живо същество: от къде произлиза то, вместо за какво служи то. Това беше присъщо на неговата природа, която постоянно го подтикваше да гледа всяко същество в неговото вътрешно съвършенство.
За него беше ненаучен този начин на разглеждане на нещата, който се интересуваше само от целесъобразността на един орган, т.е.
от неговата полза за нещо друго. Какво общо може да има това с вътрешната същност на една вещ? За него никога не беше важно това, за което то служи; а само това, как то се развива. Той иска да разглежда един обект не като завършена вещ, а в неговото ставане, в неговото развитие, за да познае, от какъв произход е той. Към Спиноза го привличаше особено това, че този не приемаше възгледа за външната целесъобразност на органите и организмите.
към текста >>
Гьоте изискваше за познанието на органическия свят един метод, който да бъде
научен
точно в смисъла, в който е този, който прилагаме към неорганическия свят.
от неговата полза за нещо друго. Какво общо може да има това с вътрешната същност на една вещ? За него никога не беше важно това, за което то служи; а само това, как то се развива. Той иска да разглежда един обект не като завършена вещ, а в неговото ставане, в неговото развитие, за да познае, от какъв произход е той. Към Спиноза го привличаше особено това, че този не приемаше възгледа за външната целесъобразност на органите и организмите.
Гьоте изискваше за познанието на органическия свят един метод, който да бъде научен точно в смисъла, в който е този, който прилагаме към неорганическия свят.
Нуждата от един такъв метод в естествената наука възникваше постоянно, макар и не така гениално както у него, но все пак не по-малко настоятелно. Днес обаче опитите, които бяха направени тук и там за въвеждането на този метод, са успели това е без съмнение друг въпрос. Тук преди всичко е направена голяма грешка. Хората на науката вярваха, че трябва просто да вземат метода на неорганичната наука и да го пренесат върху царството на организмите. Те считаха въобще този метод като единствено научен и мислеха, че щом органиката трябва да бъде научно възможна, тя трябва да бъде такава точно в смисъла, в който е например физиката.
към текста >>
Те считаха въобще този метод като единствено
научен
и мислеха, че щом органиката трябва да бъде научно възможна, тя трябва да бъде такава точно в смисъла, в който е например физиката.
Гьоте изискваше за познанието на органическия свят един метод, който да бъде научен точно в смисъла, в който е този, който прилагаме към неорганическия свят. Нуждата от един такъв метод в естествената наука възникваше постоянно, макар и не така гениално както у него, но все пак не по-малко настоятелно. Днес обаче опитите, които бяха направени тук и там за въвеждането на този метод, са успели това е без съмнение друг въпрос. Тук преди всичко е направена голяма грешка. Хората на науката вярваха, че трябва просто да вземат метода на неорганичната наука и да го пренесат върху царството на организмите.
Те считаха въобще този метод като единствено научен и мислеха, че щом органиката трябва да бъде научно възможна, тя трябва да бъде такава точно в смисъла, в който е например физиката.
Но те забравиха възможността, че може би понятието на научността е много по-широко отколкото "обяснението на света според законите на физикалния свят". И днес още хората на науката не са проникнали до това познание. Вместо да проучат, на какво почива всъщност научността на неорганичните науки и след това да търсят един метод, който да приложат към живия свят, при спазването на изискванията добити вече в неорганичната наука, те просто обясняват като всемирни законите добити на една по-ниска степен на съществуването. Но преди всичко трябва да се проучи, на какво почива въобще научното мислене. Ние сторихме това в нашата студия.
към текста >>
Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ
научен
начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи.
И днес още хората на науката не са проникнали до това познание. Вместо да проучат, на какво почива всъщност научността на неорганичните науки и след това да търсят един метод, който да приложат към живия свят, при спазването на изискванията добити вече в неорганичната наука, те просто обясняват като всемирни законите добити на една по-ниска степен на съществуването. Но преди всичко трябва да се проучи, на какво почива въобще научното мислене. Ние сторихме това в нашата студия. В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще.
Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи.
Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност. По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят. Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност. Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа.
към текста >>
Един такъв
научен
подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност.
В предидущата глава разбрахме, че неорганичната закономерност не е единственото съществуващата, а е само един специален случай от всички възможни закономерности въобще. Методът на физиката е просто един особен случай на един всеобщ научен начин на изследване, при което се взема под внимание природата на разгледаните предмети, областта, на която тази наука принадлежи. Ако този метод се разпростре върху органическия свят, тогава се заличава специфичната природа на този свят. Вместо органичното да бъде изследвано според неговата природа, натрапва му се една чужда нему закономерност. По този начин, отричайки органичното, хората никога не ще го познаят.
Един такъв научен подход повтаря просто на една по-висока степен това, което е добил на една по-ниска степен; и докато вярва, че поставя по-висшата форма на съществуването под установените по друг начин и на друго място закони, тази форма се изплъзва при усилията, които прави, понеже не знае да я запази и да се отнася към нея според нейната особеност.
Всичко това иде от погрешния възглед, който вярва, че методът на една наука е нещо външно на обектите на тази наука, обусловено не от самите тези обекти, а от нашата природа. Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят.
към текста >>
Когато той изисква от всеки
научен
стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят. Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата.
Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия.
към текста >>
Няма значение, че думата тип може да означава според своето
език
ово развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото.
Тя не може да бъде нищо друго, освен това, което в частното се явява като форма на общото. Обаче определен организъм винаги се явява в една частна форма. Но споменатата основа е поради това един организъм винаги във формата на общото. Един общ образ на организма, който обхваща в себе си всички негови особени форми. По примера на Гьоте ще наречем този общ организъм тип.
Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото.
Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията. Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното. Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано. Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога".
към текста >>
Той е
научен
, защото прониква напълно едно явление с понятието, защото чрез него възприятие и мислене се покриват напълно.
дадени са възможни за опитността условия) и след това се определя, какво настъпва, когато тези предпоставки са налице. Тогава ние разбираме едно отделно явление като поставим на основата закона. Ние мислим така: При тези условия настъпва едно явление; условията са налице, ето защо явлението трябва да настъпи. Този е нашият мислителен процес, когато пристъпваме към едно събитие на неорганичния свят, за да го обясним. Този е доказателствения метод.
Той е научен, защото прониква напълно едно явление с понятието, защото чрез него възприятие и мислене се покриват напълно.
Обаче ние не можем да направим нищо с този доказателен метод в науката на организмите. Типът не определя именно, че при определени условия трябва да настъпи едно определено явление; той не установява нищо върху едно отношение на членовете, които стоят един срещу друг външно и са чужди един на друг. Той определя само закономерността на своите собствени части. Той не сочи като природен закон над себе си. Следователно особените органически форми могат да бъдат развити само от общата типова форма и явяващите се в опитността органически същества трябва да съвпадат с някоя от тези изведени от типа форми.
към текста >>
Интуицията се явява много пъти като
научен
принцип.
Тук в мисленето към веществото трябва да намерим само формата. Обаче в типа съдържание и форма са тясно свързани едно с друго. Ето защо типът не определя съдържанието чисто формално, както законът прави това, а той прониква живо това съдържание отвътре, като нещо собствено негово. На нашия дух се поставя задачата, едновременно с формалното да вземе продуктивно участие в създаване на съдържанието. Един начин на мислене, на който съдържанието се явява в непосредствена връзка с формалното, се е наричало винаги интуитивно мислене.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип.
Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието. Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Научен
стремеж към истина при Ницше напълно отсъства.
Това, което е възможно днес, е да се разгледа философията на Ницше от гледна точка на психопатологията. Същинската работа на психиатъра ще започне може би точно тогава, когато приключи работата на психолога, която трябва да бъде представена тук. Тази работа обаче е необходима за пълното разрешаване на „Ницшевия проблем“. Само въз основа на такава психопатологична симптоматология психиатърът ще може да разреши своята задача. Една особеност, която се проявява в цялата дейност на Ницше, е липсата на чувство за обективна истина.
Научен стремеж към истина при Ницше напълно отсъства.
Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. „Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже“75, казва той през 1888 г. в написаната малко преди болестта му книга „Залезът на кумирите“ (том VIII на Събрани съчинения).
към текста >>
Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към
език
а при Ницше може да ни заблуди за този факт.
За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл.
Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт.
Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля.
към текста >>
Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез
език
а на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката.
Липсва му също и онова познание за взаимовръзките на идеите му с научните постижения на неговата епоха. Каквото е дадено за други като резултат от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придава на любимите му възгледи характера на натрапчиви представи. Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност?
Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката.
Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“. Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите.
към текста >>
4.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В
език
а на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание.
"Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек." Понеже насочва своя поглед върху естествения човек, за Таулер е по-малко важно да каже, какво става, когато висшият човек влиза в естествения човек, отколкото да намери пътищата, по които трябва да вървят нисшите сили на личността, ако искат да бъдат пренесени във висшия живот. Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност.
В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание.
Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек. Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен." Когато Таулер се намираше на своя връх, тогава в центъра на неговия мисловен живот възникна въпросът: Как може човек да унищожи, да победи в себе си своето отделно съществуване, за да живее според смисъла на всемирния живот? Който се намира в това положение, за него чувствата спрямо всемирното Същество се събират в едно: Страхопочитание пред това всемирно същество, което е неизчерпаемо, безгранично.
към текста >>
"Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един
научен
спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него.
"Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса.
От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите. Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще".
към текста >>
Език
оведът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански
език
.
Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше. Той не потопяваше техните души н тяхната вътрешност; а ги водеше в един нов живот. Това ни се разказва символично: Близо четиридесет души паднали чрез неговата проповед и били като мъртви. Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване.
Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа.
към текста >>
5.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
(Виж моята книга “Възгледи за света и за живота през 19-то столетие”, където вярвам да съм показал, че зная да ценя материалистическия естествено-
научен
възглед.)*/* През 1914 последва ново издание на произведението, допълнено с “Предистория на западната философия, разширена до съвременността” под заглавието “Загадките на философията в нейната история” Събр.
Начинанието, което предприемаме с тези съобщения, може би, е още посмело в очите на материалистическия начин на мислене, типичен за нашата съвременност, отколкото описаното в досегашните изложения. Днес много лесно можем да бъдем упрекнати във фантастичност по отношение на такива неща. Когато знаем, колко далеч е за образования в естествените науки човек в смисъла на днешното време да приеме сериозно тези неща – за да ги споделим – ни дава опора само съзнанието, че се описват сведения единствено в смисъла на духовните опитности. Тук не се казва нищо, което да не е било грижливо изпитано със средствата на духовната наука. Нека природоизследователят бъде толкова толерантен по отношение на духовната наука, колкото последната е толерантна спрямо естествено-научния начин на мислене.
(Виж моята книга “Възгледи за света и за живота през 19-то столетие”, където вярвам да съм показал, че зная да ценя материалистическия естествено-научен възглед.)*/* През 1914 последва ново издание на произведението, допълнено с “Предистория на западната философия, разширена до съвременността” под заглавието “Загадките на философията в нейната история” Събр.
Съч.18./ За онези обаче, които имат склонност към тези духовнонаучни неща, бих искал да отбележа още нещо особено по отношение на сегашното описание. В следващото изложение ще се опишат особено важни неща. И всичко се отнася до отдавна преминали времена. Разчитането на Хрониката Акаша не е особено лесно. Написалият тези редове съвсем не претендира да му се вярва по силата на авторитета.
към текста >>
Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен
език
.
Той иска само да съобщи това, което е било изследвано с най-точните духовнонаучни методи. Той на драго сърце би приел всяка поправка, която се основава на истинско познаване на въпроса. Той се чувствува задължен да съобщи тези процеси от развитието на човечеството, защото времето налага това. Този път един голям период от време трябва да бъде описан само като очерк, за да бъде създаден веднъж един обзор. Едно по-точно описание на много неща, които сега само се загатват, ще бъде направено по-късно.
Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен език.
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния език, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено. Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук.
към текста >>
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния
език
, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено.
Той на драго сърце би приел всяка поправка, която се основава на истинско познаване на въпроса. Той се чувствува задължен да съобщи тези процеси от развитието на човечеството, защото времето налага това. Този път един голям период от време трябва да бъде описан само като очерк, за да бъде създаден веднъж един обзор. Едно по-точно описание на много неща, които сега само се загатват, ще бъде направено по-късно. Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен език.
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния език, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено.
Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук. – Трябва да обърнем вниманието само върху това, че в предстоящия раздел ще разгледаме първо само развитието на човека.
към текста >>
Не можем обаче да говорим в духовно-
научен
смисъл за развитието на другите Земни царства, преди да е било описано постепенното напредване на човека.
Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук. – Трябва да обърнем вниманието само върху това, че в предстоящия раздел ще разгледаме първо само развитието на човека. Наред с него естествено протича и развитието на другите природни царства минералното, растителното и животинското царство. За това ще говорим в следващите раздели. После ще разгледаме някои неща, които ще помогнат обясненията за човека да се явят в една разбираема светлина.
Не можем обаче да говорим в духовно-научен смисъл за развитието на другите Земни царства, преди да е било описано постепенното напредване на човека.
*** Ако отидем още по-далече в миналото на Земното развитие, отколкото сторихме това в предишните статии, стигаме до съвсем различни от сега състояния на материята на нашето небесно тяло. Веществата, които са се втвърдили по-късно, са били преди това течни, а още по-рано въздухообразни и парообразни, а преди това много фини (етерни). Намаляването на топлината е довело до втвърдяването на веществата. Тук ще се върнем назад в миналото до най-ефирните етерни състояния на веществата на нашето Земно местожителство.
към текста >>
6.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено, хора с такива материалистични представи, ще възразят, че тук единственият
научен
подход е да се изследват физическите процеси на съня.
Наука ще видим, че тази родина на астралното тяло е много по-обширна от всичко онова, което в по-тесен смисъл принадлежи на физическото тяло. Като физическо същество, човек е една съставна част от Земята, докато неговото астрално тяло принадлежи на светове, в които освен нашата Земя, се движат и други небесни тела. По тази причина както ще стане ясно и по-нататък по време на съня той навлиза в един свят, към който освен Земята принадлежат и други светове. Би било излишно да се спираме на едно елементарно недоразумение относно тези факти. Обаче в нашата епоха на материалистично мислене това има известен смисъл.
Естествено, хора с такива материалистични представи, ще възразят, че тук единственият научен подход е да се изследват физическите процеси на съня.
Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси. Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение. То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони. Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта.
към текста >>
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце,
език
и т.н.
Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат. Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа. И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа. Обаче в духовния свят не могат да се изпълнят такива желания, в които Духът е липсвал още долу, в сетивния свят преди смъртта. Настъпването на смъртта отхвърля всяка възможност за задоволяването на тези желания.
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н.
След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи. И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода.
към текста >>
7.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Впрочем, отговорът на тези въпроси е възможен само, ако проследим развитието на планетата Земя в духовно
научен
смисъл.
По-рано те съществуваха без такъв човешки Аз; сега обаче Азът се присъединява към тях. Възникват и други въпроси: Как трите тела стигат до такава степен от развитието си, при която могат да приемат „Аза" в себе си? Как възниква самият Аз? Как постига той способността да работи в тези тела? За да отговори на тези въпроси, Науката за Духа трябва да насочи своите изследвания още по-назад в миналото.
Впрочем, отговорът на тези въпроси е възможен само, ако проследим развитието на планетата Земя в духовно научен смисъл.
Подобно изследване ни отвежда до самото начало на нашата планета. Наблюденията, които се опират само на физически възприеманите факти, изобщо не могат да стигнат до каквито и да е изводи, отнасящи се до началния период на Земята. Често сме свидетели на предположението, че материалната Земя е възникнала от една първична мъглявина. Не влиза в задачите на тази книга да се занимава с подобни твърдения. Защото духовното изследване взема под внимание не просто физическите процеси на планетарната еволюция, а преди всичко скритите зад тях духовни причини.
към текста >>
Човешкият
език
може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука.
Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго". Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология. С тези указания за първите периоди от Сатурновото развитие, ние донякъде отговаряме и на всякакви въпроси от рода на: „откъде" идват тези състояния? Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина". Обаче спрямо фактите този подход е неприложим.
към текста >>
На обикновен
език
е трудно да се опише какви бяха действията на посочените духовни Същества върху човека през този толкова отдалечен период от време.
Тогава това дойде като благословия за човека, доколкото по този начин той беше тласнат към самостоятелно и свободно съзнание. Последствията от своеобразното развитие на тези Същества по време на Земната епоха станаха причина те да се превърнат в противници на онези Същества, които действуваха от Луната и целяха да направят от човешкото съзнание едно познавателно огледало, което работи по силата на необходимостта. Това, което на Старата Луна издигна човека на по-висока степен, сега се оказа спирачка за новите тенденции, които станаха възможни чрез Земното развитие. От Лунната си природа, противодействуващите Същества донесоха със себе си и силата да действуват върху човешкото астрално тяло, в смисъла на гореказаното, да го превърнат в нещо самостоятелно. Те упражняваха тази своя способност и действително постигнаха известна самостоятелност на астралното тяло и през Земния период спрямо несвободното (действуващото по необходимост) съзнание, което беше предизвикано от Съществата на земната Луна.
На обикновен език е трудно да се опише какви бяха действията на посочените духовни Същества върху човека през този толкова отдалечен период от време.
Ние не трябва да си ги представяме нито като съвременните природни влияния, нито пък като въздействията, които един човек упражнява с думи върху друг, пробуждайки в него вътрешни сили на съзнанието, така че той успява да вникне в нещо, или да развие дадена добродетел, даден порок. Действията, за които говорим, не бяха природни действия. Те бяха от духовно естество и пренесени от по-висши духовни Същества върху човека в съответствие с тогавашната степен на неговото съзнание. Ако си представяме нещата по аналогия с едни или други природни процеси, ние просто няма да вникнем в тяхната истинска същност. Напротив, когато говорим, че Съществата притежаващи старата Лунна природа се домогваха до човека, за да го спечелят чрез „съблазън" за своите цели, ние употребяваме един символичен израз, който е уместен, но само доколкото сме на ясно, че зад символа е скрит един духовен факт.
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към
научен
светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот като една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота".
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света.
Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н. като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология. Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон. В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
към текста >>
Хронос е едно същество, което в днешната
език
ова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла.
Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях. Хронос не е времето, както днес хората си го представят.
Хронос е едно същество, което в днешната езикова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла.
Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон. В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон. Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо. Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
към текста >>
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на
език
а и на мисленето.
Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан.
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
към текста >>
9.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез своя
научен
подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Ето защо само това може той да нарече тяхната същност. Следователно за Хегел мисълта е същността на нещата. Всяко сетивно мислене, всяко научно наблюдение на света и неговите процеси се свежда накрая до това, което човек си образува мисли върху връзката на нещата. Работата на Хегел започва сега там, където сетивното мислене, научното наблюдение е стигнало до своята цел при мисълта, както тя живее в събесъзнанието. Научният наблюдател разглежда природата; Хегел разглежда онова, което научният наблюдател изказва върху природата.
Чрез своя научен подход първият търси да приведе разнообразието на природните явления до едно единство; той обяснява едно явление от другото; той се стреми към ред, към органически обзор на цялото, което се предлага на неговите сетива като едно неподредено множество.
Хегел търси в резултатите на природоизследователя ред и хармоничен обзор. Той прибавя към науката на природата науката на мислите върху природата. Всички мисли, които човек си съставя върху света, съставляват естествено едно единно цяло, както природата също е едно единно цяло. Научният наблюдател добива своите идеи при отделните неща; ето защо в неговия дух те се явяват като отделни, едно от друго. Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член.
към текста >>
На
език
а на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя. Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух.
Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията.
към текста >>
Преведено на
език
а на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително. Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си.
към текста >>
Съвсем не е
научен
.
Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо? Обаче съвсем друго е, когато аз кажа: Волът се защищава със своите рога, защото ги има. Въпросът защо?
Съвсем не е научен.
Малко по-далече стигаме с въпроса как? Защото когато питам: Как волът има рога? Това ме довежда до разглеждането на неговата организация и същевременно ме поучава, защо лъвът няма и не може да има никакви рога". Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето определение. Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване?
към текста >>
10.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един не
научен
дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои.
Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света.
"Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм". Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени. Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили. Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата.
към текста >>
Че всеки
научен
стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
/История на материализма, стр. 734 и следв./ Ето защо Ланге предполага един свят отвъд нашия, независимо от това, дали този свят се състои от вещи в себе си или от нещо друго, което няма нищо общо с "вещта в себе си", тъй като също и това понятие, което си съставяме на границата на нашата област принадлежи само на света на нашите представи. Следователно светогледът на Ланге води до мнението, че ние имаме само един свят от представи. Обаче този свят от представи ни заставя да приемем, че зад него съществува нещо; но той се оказва съвсем него ден да се произнесем но някакъв начин върху това нещо. Този е светогледът на абсолютното незнание, на агностицизма.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге.
Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
към текста >>
Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естествено
научен
характер стоят сурово едно срещу друго.
Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука? Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/. При Ланге един пълнен идеализъм върви тържествено наред с едно пълно отказване от истината. За него светът е измислица, съчинение; обаче едно съчинение, което той като такова не по-малко цени, както ако би искал да го познае за истина, за действителност.
Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естественонаучен характер стоят сурово едно срещу друго.
Монистичното, в което се движи Хекеловият начин на мислене, и едно дуалистично течение, чийто най-енергичен и най-последователен защитник е Ф. А. Ланге. Монизмът вижда в света, който човек може да наблюдава, една истинска действителност и не се съмнява в това, че със своето придържащо се към наблюдението мислене той може да добие също познания от съществено значение върху тази действителност. Той не си въобразява, че може да изчерпи основната същност на света с няколко смело измислени формули; на ръка с фактите той пристъпва напред и си образува идеи върху връзките на тези неща. Обаче за тези свои идеи той е убеден, че те му дават едно знание за едно истинско съществуване.
към текста >>
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки
език
, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери. /"Встъпителна лекция върху изучаването на натурфилософията", е излязла в 1831 година. / Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
към текста >>
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел
език
ът на логиката е една действие на същността на света; този
език
не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Щом веднъж в нас се е образувало понятието за човека, това понятие произхожда от същността на нещата; и ние имаме пълното право, да го приложим и към това същество. Защо в нас се е родило понятието за смъртния човек? Именно защото то има своето основание в природата на нещата. Който вярва, че човекът стои напълно вън от нещата и като външностоящ си образува своите съждения може да си каже: - Досега ние сме виждали хората да умират, следователно да си образуваме понятието на зрителя: Смъртни човеци. Който има съзнанието, че той самият принадлежи към нещата, и тези последните се изказват в неговите мисли, той си казва: - Досега всички хора са умирали; следователно присъщо и на тяхното същество да умират; и който не умира, той не е никакъв човек, а нещо друго.
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел езикът на логиката е една действие на същността на света; този език не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Логиката на Мил е логика на зрител, която първо прерязва нишката свързваща я със света. Мил обръща вниманието на това, как мисли, които за определена епоха изглеждат като безусловно сигурни вътрешни изживявания, се отхвърлят въпреки това от една следваща епоха. Например, в Средновековието хората са вярвали, че е невъзможно да съществуват антиподи и че звездите би трябвало да падат, ако не биха били окачени на здрави, твърди сфери. Следователно човек може да добие едно правилно отношение към това знание само тогава, когато въпреки съзнанието, че логиката на света се изказва в него, в отделни случаи се образува едно постоянно нуждаещо се от корекция съждение само чрез методическо изпитва не връзката на своите представи с помощта на наблюдението. И методите на наблюдението са тези, които Дж. Ст.
към текста >>
Спенсер си представя процеса на познанието на естествено
научен
начин.
Но именно защото знаем също, че на неговата основа лежи един действителен сват, който не можем да си представим. Чрез такива обръщения на своето мислене Спенсер вярва, че може да постигне пълното помирение на религията и познанието. Съществува нещо, което е недостъпно за никакво познание; следователно съществува нещо, което религията може да обхване във вярата, в една вяра, която безсилното познание не може да разклати. А сега онази област, която Спенсер счита за достъпна за познанието, той прави от нея изцяло едно поле за представите на естествената наука. Там, където предприема да обяснява, той върши това само в смисъла на естествената наука.
Спенсер си представя процеса на познанието на естественонаучен начин.
Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то живее. Към човешките условия на живот принадлежи това, че човекът се ориентира в света мислейки. Неговият орган на познанието се ражда чрез приспособяване на неговия мислителен живот към условията на външния свят. Когато човек изказва нещо върху една вещ или един процес, това не означава нищо друго, освен че той се приспособява към заобикалящия свят. Всички истини са се родили по този път на приспособяването.
към текста >>
11.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Най-лесно ще намерим общ
език
, ако изходим от възгледа, който днес е широко разпространен и донякъде противоположен на посвещението.
И тя винаги е смятала, че човекът разполага с един сигурен идеал за познавателно съвършенство. Принципът, който е залегнал в основата на този идеал, винаги е бил известен като принцип на посвещението или инициацията. Следователно, посвещението или инициацията не е нищо друго, освен човешката способност да се издигаме до все по-високи степени на познание, като по този начин съумяваме да вникнем все по-дълбоко в същността на света. Нека още веднъж да посочим, че през целия си живот Гьоте се ръководеше от принципа на посвещението, на инициацията, според който човешкото познание подлежи на непрекъснато възходящо развитие. И неговата Приказка потвърждава това съвсем недвусмислено.
Най-лесно ще намерим общ език, ако изходим от възгледа, който днес е широко разпространен и донякъде противоположен на посвещението.
Днес често срещаме хора, които размишляват върху подобни теми и смятат, че могат да се произнесат върху тях, застъпвайки становището, според което меродавно за истината, за обективната действителност е само сетивното наблюдение, респективно представите, които извличаме от него. И Вие често чувате хората да казват: Науката може да съществува само ако се опира върху обективните данни на сетивното наблюдение! Обикновено под тази констатация се разбира следното: Науката съществува само защото човекът може да включи своите представи в областта на сетивното наблюдение. Всеки от Вас знае, че способността за изграждане на представи и понятия е всред едно от многото душевни качества и че тези други качества се свеждат главно до човешките чувства и човешката воля. Дори при една сравнително повърхностна оценка на нещата, всеки може да потвърди: Човекът е не просто едно мислещо същество, а едно същество, което чувствува и проявява воля.
към текста >>
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия
научен
светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията. Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния характер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно! Гьоте просто стои на своето място и когато го съзираме, ние само установяваме: „Да, сега ние разбираме нещата много по-добре, отколкото преди." Именно поради тази причина той можа да се превърне в обединителен център за враждуващите братя, които завчера посочихме в лицето на Фихте, Шопенхауер и Хегел. Ако искаме да обсъдим всяка подробност, всеки образ от Приказката, аз би трябвало да говоря не три часа, а три седмици. Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни принципи. Но така или иначе, всяка подробност, всеки образ ни отвежда дълбоко навътре в Гьотевия светоглед.
към текста >>
12.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски
език
се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейцария. От 1920 година и въпреки безредиците от войната в различни страни, там бе изнесен първият университетски курс. Словата за неговото откриване, които прозвучаха в този паметник от устата на Рудолф Щайнер, бяха произнесени за неговото освещаване като свободен Университет, който имаше за цел: да съедини отново; Науката, Изкуството, Религията Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети. Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре.
към текста >>
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски
език
те бяха преведени още при тяхното изнасяне.
От 1920 година и въпреки безредиците от войната в различни страни, там бе изнесен първият университетски курс. Словата за неговото откриване, които прозвучаха в този паметник от устата на Рудолф Щайнер, бяха произнесени за неговото освещаване като свободен Университет, който имаше за цел: да съедини отново; Науката, Изкуството, Религията Следващата година, на Великден 1921 година, бе държан вторият университетски курс, отворен за студентите от всички факултети. Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото. През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
към текста >>
Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само
език
ът, за да може да се поеме пътят за Дорнах.
Този път бяха възстановени връзки между естествените науки и изкуствата, особено с изкуството на словото. През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения. Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах.
Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език. Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас. Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете.
към текста >>
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски
език
.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас. Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете. Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм.
към текста >>
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един
Научен
Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Още при първия университетски курс от септември 1920 година стана явно намерението на Р. Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област. В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена. Човекът трябваше да може да осъзнае отново, че той е точката, в която ще се срещнат два свята: този на духа и този на тялото. Това цялостно виждане на човека беше истинският основен камък, върху който се издигаше университетът на Гьотеанума.
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Човекът беше поставен в центъра на всяко изследване, на неговото истинско място, което пристрастията на съвременната цивилизация и създадените от нея прегради го бяха накарали да изгуби. Той осъзнаваше също, че му беше невъзможно да осъществи своето вътрешно равновесие освен в тази централна точка намираща се в самия него. Това единство е съществувало в миналото в човешкото същество в състояние на зародиш; то е предшествало разделенията, добиването на индивидуалните съзнания. Обаче в течение на епохите човекът изгуби даже и спомена за това състояние; останала беше само една носталгия: "Златната Ера". Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим.
към текста >>
13.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
С
научен
ото от него все повече се приближавах към отговора на загадката, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор.
Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения. Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
С наученото от него все повече се приближавах към отговора на загадката, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време. Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор.
към текста >>
С учителя по немски
език
и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски. Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана. Често се чувствах поставен в истински трудно положение. Първо пишех собственото си съчинение, след което вече бях дал най-добрите си мисли по темата.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
към текста >>
линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски
език
.
Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария. Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п.
линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език.
Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник.
към текста >>
14.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
В неговия
език
– във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота. Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния живот. На всяка страница от тритомното произведение се усеща стоящата зад него личност. След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става дума за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице. С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти.
В неговия език – във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
Такъв стоеше пред мен Щайн, когато го посетих преди изпита. Той ми каза: „Вашата дисертация не отговаря на изискванията. От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях. Всички бяха взети от Кантовата философия.
към текста >>
Научен
подход към Гьоте проявяваше единствено Вилхелм Шерер, професор по история на немската литература в Берлинския университет.
Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“. Херман Грим съдеше за Гьоте като въодушевен от изкуството човек. Още повече че като историк на изкуството той беше учен само дотолкова, доколкото му беше възможно, за да съхрани в себе си лично отношение към изкуството в качеството на негов ценител. Мисля, че с Льопер, с когото беше в приятелски отношения поради общия им интерес към Гьоте, Херман Грим можеше да се разбира добре. Представям си, че когато двамата са си говорели за Гьоте, на преден план е излизал човешкият интерес към гения, а научното разглеждане е оставало на заден план.
Научен подход към Гьоте проявяваше единствено Вилхелм Шерер, професор по история на немската литература в Берлинския университет.
В негово лице двамата трябваше да признаят официалния познавач на Гьоте. Льопер го правеше по детски безобиден начин. Херман Грим пък – с известна вътрешна съпротива. Защото всъщност не му беше симпатичен филологическият метод на анализ, прилаган от Шерер. В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство.
към текста >>
15.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Думичката „Аз" - както е например в немския
език
- е име, което се различава от всички други имена.
Астралното тяло по форма и големина се различава от физическото тяло. При човека то има формата на удължено яйце, в което са вложени физическото и етерното тяло. То се разширява извън тези две тела като един подвижен светлинен образ. Човешката природа има и четвърти елемент, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз.
Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена.
Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора. Всяка маса може да бъде наречена „маса", всеки стол - „стол". При името „Аз" това е невъзможно. То не може да бъде употребено от никого за означаване на някого другиго.
към текста >>
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде
научен
в този период.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период.
Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен. В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре. Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
към текста >>
За децата, както е и при китайците, половината
език
се състои в акцента.
Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул. Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област. Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето.
За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
към текста >>
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират
език
а, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд
език
.
Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област. Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето. За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език.
Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините.
към текста >>
След като осемгодишното дете бива разбрано с
език
а си от тригодишното, защо искате да приравнявате
език
а си с неговото бръщолевене.
За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента. Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ.
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
към текста >>
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на
език
а съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр.
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
към текста >>
Човек може както да ги учи на
език
а, така и да се учи на
език
от тях.
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък.
към текста >>
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за
език
а.
Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек.
към текста >>
Както детето приема структурата на
език
а в душевния си организъм, без да познава законите на
език
овия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума.
към текста >>
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден
език
се учат най-добре, когато
език
ът е вече овладян.
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън.
към текста >>
До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с
език
а и детето.
Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън.
До този момент младият човек трябва чрез паметта си да придобие съкровищата, до които човечеството е стигнало и едва после идва времето, в което чрез понятия да проникне в това, което първо добре е запомнил, т.е., не трябва само да се запомня разбраното, а да се разбират неща, които вече се знаят, така както беше с езика и детето.
Това важи и в по-широк диапазон. Първо чисто паметовото придобиване на знания за исторически събития, а после -проумяването на последните чрез понятия. Първо добро запаметяване на географските явления, а после - схващането на взаимовръзките между тях. В известно отношение разбирането чрез понятия трябва да се опира на натрупаните в паметта съкровища. Колкото повече младият човек е запаметил нещо, преди да може да го разбере, толкова по-добре.
към текста >>
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира
научен
ите от по-рано неща.
Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка. Едва с настъпването на половата зрелост се ражда и астралното тяло. Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум. Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр. очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия.
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща.
Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него.
към текста >>
16.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Алберт Щефен говори със своята чудесна изразителна, пластична, образна поезия на
език
а.
На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм. В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове. И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария. След това го призовах да направи встъпителното обръщение. Това бе дълбоко затрогващо обръщение.
Алберт Щефен говори със своята чудесна изразителна, пластична, образна поезия на езика.
Красноречиви и могъщи видения възникваха пред всеки, който го слушаше. Ние виждахме с очите на душата полагането на Основния Камък на Гьотеанума през 1913 г. Не мога да намеря думи, за да опиша какво преживях, когато действието, в което участвах преди 10 години, отново израсна пред мен в картината на Алберт Щефен. Думи, идващи от духа с вълшебна художественост, извикаха пред умовете ни изграждането на Гьотеанума стотици предано работещи ръце, стотици вдъхновено биещи сърца. После Гьотеанумът горя.
към текста >>
И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия
научен
свят.
Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това. 6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото. 7. Засега учредяването на Университета за Духовна Наука се възлага преди всичко на Рудолф Щайнер, който трябва да определи своите сътрудници и евентуален наследник. 8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания.
И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят.
Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен. Друг вид преценки ще бъдат отхвърляни, доколкото авторите на съответните работи не пожелаят дискусия." 9. Цел на Антропософското общество е насърчаването на изследванията в духовната област, а самите изследвания са цел на Университета за Духовна Наука. Антропософското общество е длъжно да изключва всякаква догматика, независимо в коя област възниква.
към текста >>
17.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-
научен
смисъл.
В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света. Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание.
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи". Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят. Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
към текста >>
В този случай обичайната
език
ова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества. Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество. Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят.
В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят.
Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание. В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло. Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е. с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях.
към текста >>
18.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният
научен
метод е построен върху плаващи пясъци.
По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус. Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост. Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ.
А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци.
Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си.
към текста >>
Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически
научен
метод, всъщност, той беше осъден!
Това доведе и до шумен процес. Та на този процес един от най-важните документи се оказа груб фалшификат! Ставаше дума за личност, която трябвало в някакъв град да проведе събрание в някаква организация; но простият разпит установил, че въпросният човек именно в посоченото време се намирал на друго място, в Берлин. Историческото изследване работи строго с документи, които се базират на факти от съвременността. В дадения случай историческият метод доказа пълната си несъстоятелност по отношение на документите от съвременността.
Но, според мен – тук е важно не това, че пред съда се изправи някакъв човек или хора, а че в дадения случай беше осъден самият исторически научен метод, всъщност, той беше осъден!
Това е най-важният симптом на осъществяващия се в съвременността процес. Тук напълно сериозно трябва да се запитаме: колко струва метод, който се заема да съди за това, което е станало преди 18 или 19 века, ако този метод не е в състояние да научи нещо за най-елементарни неща от съвременността? В споменатия процес на скамейката на подсъдимите седеше „науката“. Това трябва да бъде признато! И науката, която произтича от материалистическите предразсъдъци на съвременността, винаги ще седи на скамейката на подсъдимите, когато на хората им е по-удобно да се облягат на авторитет, който може да бъде авторитет само в съвременността, който се различава от другите само по това, че е известен.
към текста >>
В средновековието терминът отпада от канцеларския
език
и бива заменен от документ.
Артър Дрюс „Митът Христос“ 1909-1911 г.; виж и Рудолф Щайнер, GA 116 „Христовият импулс и развитието на азовото съзнание“, лекцията от 08.05.1910 г. [9] Тук беше историк – Хайнрих Фридюнг – 1851-1920 г. австрийски историк и писател на политически теми, използвал фалшив документ, за да свидетелства за сръбските интриги срещу Австрия. Виж също „Масарик разказва за своя живот“, беседи с Карел Чапек, издателство Саssirer, Берлин, 1937, стр. 130/131 [10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в Гърция е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
В средновековието терминът отпада от канцеларския език и бива заменен от документ.
През 17. век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение. Дипломатиката е наука за дипломите, т.е. за документите. [11] Йоан 8:58
към текста >>
19.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес това не е възможно поради липсата на общ
език
.
Трябва да осъзнаем, че душите в духовния свят имат влияние в света на живите, макар че последните може и да не го съзнават. Чрез новото Христово Събитие обаче това отношение между тези, които са въплътени тук на физическото поле и онези, които са вече в духовния свят, ще става все повече съзнателно. Сътрудничество между физически въплътени човешки същества и духовни същества тогава ще бъде възможно. Това вече е приложено, щом като вече схващаме новопоявяването на пророците на човешките същества на земята. Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят.
Днес това не е възможно поради липсата на общ език.
Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия. Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език. От всичко което се говори в нашия свят, мъртвите могат да получат само онова, което се говори в Духовната Наука. Така в Антропософията ние сме заети с нещо, което все повече ще стана разбираемо за мъртвите. И онова, което ние говорим, е от полза също и за онези, които са между смърт и ново раждане.
към текста >>
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен
език
.
Сътрудничество между физически въплътени човешки същества и духовни същества тогава ще бъде възможно. Това вече е приложено, щом като вече схващаме новопоявяването на пророците на човешките същества на земята. Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят. Днес това не е възможно поради липсата на общ език. Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия.
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език.
От всичко което се говори в нашия свят, мъртвите могат да получат само онова, което се говори в Духовната Наука. Така в Антропософията ние сме заети с нещо, което все повече ще стана разбираемо за мъртвите. И онова, което ние говорим, е от полза също и за онези, които са между смърт и ново раждане. Човечеството съзрява за едно време, когато влиянията на духовния свят ще се усещат много по-широко. Огромните събития на идващия период ще бъдат различими във всички светове.
към текста >>
Има неща, които могат да бъдат
научен
и или преживяни само тук на земята.
Дори човешките, същества между смърт и ново раждане ще имат нови опитности в другия свят в резултат на новото Христово Събитие в етерния свят. Обаче ако те не са подготвили себе си на земята за това, те също така не ще са в състояние да разберат тези събития повече, отколкото човешките същества сега въплътени на земята; те трябва да са подготвели себе си правилно, за да възприемат правилно събитията на този важен момент. Съществено е за всички души сега въплътени /независимо от това дали те ще бъдат или не все още въплътени тогава/, щото те да са подготвили себе си за тези многозначителни идващи събития, като възприемат антропософските истини. Ако те не ще са направили това, ще трябва да чакат. Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята.
Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята.
Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре. Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук. Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят. Семената обаче трябва да бъдат посети тук във физическия свят.
към текста >>
20.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото действие, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния
език
/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
При друг случай съм казвал, това е вярно, че е илюзия да се говори за липса на болка или липса на удоволствие в минералната и растителната област. Чрез онова, което ние човешките същества извършваме с нашите действия обаче, правим впечатления върху минералната област и също върху растителната област; можем да кажем с известно оправдание, че тези области остават без впечатления, без такива дейности, които се разпростират чрез болка или удоволствие, скръб или радост. Знаете, че ние като човешки същества, ако разчупим една скала, наистина някои елементални същества ще преживеят удоволствие или скръб, ала това не влиза в нашето обикновено ежедневно съзнание. Следователно може да бъде казано, че вътре в опита на едно обикновено човешко същество на земята, той трябва да има чувството че, ако разбие скали, ако предприеме каквото и да е действие с онова, което е минерал или съществено растителна природа, той чрез това не причинява нито удоволствие, нито болка на обкръжаващата го среда. Никак не е такъв случаят в областта, в която човекът влиза, когато мине през портата на смъртта.
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото действие, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния език/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
Вие следователно трябва да си представите тази област на мъртвите по такъв начин, че не може да се докоснете до нищо, не може да направите дори най-малкия контакт, без да причините на онова, което е било докоснато да изпита удоволствие или скръб, т.е., без да предизвикате симпатия или антипатия. Това вече е било посочено в моята книга "Теософия", в която областта на душата е описана и в която най-важните сили в тази област се търсят точно в силите симпатия и антипатия. Такива факти обаче трябва да станат живи идеи. И когато човек започне да става съзнателен за общата работа, в известен смисъл, на областта на мъртвите и областта на т.нар. живи трябва да си представим как действуват мъртвите в собствената си област.
към текста >>
Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в
език
а думи за него.
Би трябвало да съжаляваме такива човешки души вместо да ги съдим критически. Защото не е особено лесно да трябва да останеш след смърт вътре в една област, която фактически не е подходяща за мъртвите. Областите в този случай са минералната и растителната област, фактически онази минерална област, която животните носят вътре у себе си, която самият човек носи вътре в себе си. Тези същества са проникнати от минералната област. За индивиди, които не са абсорбирали духовни умствени картини, положението е такова, че те се отдръпват от тази опитност след смъртта; възникват по всяко време чувства, които ги предупреждават, че те не могат да влезат в областите, които управляват животното и човешката духовност и че те могат да влязат само в онова, което е минерална и растителна природа.
Аз едва ли бих могъл да опиша това, защото няма в езика думи за него.
Човек може да се приближи бавно и постепенно до онова, което фактически лежи в основата, защото приближаването първоначално е твърде ужасяващо. Не бива да си представяме, че такива мъртви души са за постоянно изпъдени от живота, който описах по-рано. Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото умствените картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми. Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция. Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи.
към текста >>
Духовният елемент ще трябва да бъде внесен по също така строго
научен
начин, докато природната наука ще продължава да бъде признава природното съществуване.
То ще дойде. То напредва самоуверено и то идва "за благословия на човечеството"! Няма да се забави времето, може би само няколко десетилетия, когато всички религиозни вери ще открият, че не са в състояние да спасят дори и най-простите примитивни човешки същества от съзнанието за едно чисто природно съществуване, каквото култивира природната наука. Това е неминуемо. ...../липсва малко текст/... световен мироглед постепенно хваща човешкото чувство /gemuet/, все по-малко и по-малко ще бъде възможно за самия духовен елемент да бъде култивиран от природната наука.
Духовният елемент ще трябва да бъде внесен по също така строго научен начин, докато природната наука ще продължава да бъде признава природното съществуване.
Знание за природното съществувание ще става все повече и повече необходимо, за изпълнението на онези задачи, които човекът за в бъдеще ще трябва да предприема между раждане и смърт. Онова, което ще трябва да го издигне към духовния свят обаче, не трябва да дойде до него от едно Духовна Наука. Има вече един основен импулс в най-широки кръгове да се схване Мистерията на Голгота. Това може да бъде видяно и в по-ранни периоди, но е специално очевидно в нашето време. Днес може вече да се каже, че най-големите врагове, за да се схване Христовия Импулс са свещениците и проповедниците на различните религиозни вери, независимо колко странно това може да прозвучи.
към текста >>
Това може да бъде намерено само по духовен
научен
път.
Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света. Само Духовната Наука като такава може да говори за действителността на Мистерията на Голгота. Може да се каже, че всичко останало е старомодно. Прочетете най-последната книга от един теолог, книга забележителна въпреки всичко, която развива всичките теории за Исус на новата епоха от Лесинг до Wrede. Вие ще намерите доказателство в такава една книга, че в това поле историята наистина трябва да заеме второ място, че трябва да има някакъв нов вид разбиране.
Това може да бъде намерено само по духовен научен път.
Така има вътрешно отношение между Мистерията на Голгота и необходимото изкачване на човечеството до духовност, започващо от нашето време. Наистина от съвремието ни нататък човешките същества трябва да се издигат до известна духовност. През идващото време те трябва да схванат, че Мистерията на Голгота може да бъде разбрана по-нататък само чрез духовна деятелност, че Християнството трябва да има едно съществено духовно продължение, не само едно външно продължение чрез исторически традиции, или още исторически изследвания. Надявам се, че това, което току-що казах няма да бъде прието абстрактно, така че някой да мисли, че ако възприеме едно или две понятия относно значението на Мистерията на Голгота, е направил всичко, което е необходимо да бъде направено. Твърде често, се случва така.
към текста >>
21.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-
научен
мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Кристияния, 7 Юни 1910 За мен е голяма радост предоставената възможност, вече за трети път, да развия една обширна тема пред нашите приятели тук, в Норвегия, и в отговор на сърдечния поздрав, отправен току що от нашия скъп приятел Ериксен, бих желал да отвърна със същата сърдечност и от същите дълбини на душата. Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене.
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
От тази гледна точка, предстоящите лекции следва да бъдат посрещнати с известна доброжелателност; защото за да изнеса пред Вас всичко онова, което би послужило като основания и доказателства за нашата основна тема през следващите дни, се изисква много повече време. Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини. Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива. Вие може би ще разберете най-добре какво имам предвид, ако си припомните, че на определена степен от мистичното или окултно развитие, ученикът се нарича безотечествен човек. Този израз „безотечествен човек“ е чисто технически и ако без да се произнасяме за пътя на познанието поискаме да го охарактеризираме по един ясен и прост начин, ние би трябвало да посочим, че „безотечествен човек“ е онзи, който в своето познание, в своя цялостен поглед относно великите общочовешки закони остава действително неповлиян от всичко онова, което иначе напира в човешката душа, израствайки направо от мястото, където живее неговият народ.
към текста >>
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи
език
ова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
Един вид повторение имаме например в обстоятелството, че след Атлантската катастрофа настъпват седем епохи, наричани от нас следатлантски културни епохи. Гръцко-латинската степен или културна епоха образува, така да се каже, повратната точка в нашия цикъл и поради тази причина тя не може да бъде повторена. Подир нея следва повторението на Египетско-халдейската епоха, и това става в рамките на нашата съвременна епоха. На свой ред тя ще бъде последвана от една друга епоха, която ще бъде повторение на Древно-персийската епоха, макар и в съвсем друга форма, а на края ще настъпи Седмата следатлантска епоха, която ще бъде повторение на Древно-индийската култура, епохата на свещените Риши, така че в хода на тази епоха ще се появят определени неща, макар и в друга форма, които са били заложени още в древно-индийската култура. Насочването на тези събития се извършва от Духовете на Времето.
Фактът, че различните народи на Земята изживяват неща, които напредват от една епоха в друга епоха, че все възможни културни явления израстват на тази или онази основа, от тази или онзи езикова общност*11, от сферата на архитектурата, изкуството и науката, приемайки всякакви метаморфози, както и импулсите, които Духът на Епохата влага в човечеството, за всичко това ние се нуждаем именно от Духовете на Народите, принадлежащи към Йерархията на по-висшите Същества, към Йерархията на Архангелите.
Обаче ние се нуждаем и от още едно посредничество между висшата мисия на Народностните Духове и онези същества, които тук на Земята могат да бъдат инспирирани от тях. Не е трудно да се досетите, че посредниците между тези две категории духовни същества, това са Ангелите. Те изграждат свързващата нишка между Духа на Народа и отделния човек. Посредничеството между отделния човек и Архангела на съответния народ е необходимо за да може индивидът да приеме в себе си онова, което Духът на Народа иска да даде на целия народ, както и за да може индивидът да стане инструмент в осъществяването на мисията, която има всеки един от народите. И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите въздействия както върху човечеството, така и върху цялата еволюция на Земята.
към текста >>
Но какво може да стори човекът, принадлежащ към даден народ, благодарение на самия факт, че той говори именно
език
а на този народ?
Посредничеството между отделния човек и Архангела на съответния народ е необходимо за да може индивидът да приеме в себе си онова, което Духът на Народа иска да даде на целия народ, както и за да може индивидът да стане инструмент в осъществяването на мисията, която има всеки един от народите. И така, ние отправяме поглед нагоре към Съществата, които вече са постигнали своята човешка степен, и то преди три от планетарните въплъщения на нашата Земя, и виждаме, как те упражняват своите въздействия както върху човечеството, така и върху цялата еволюция на Земята. Утре ние ще посочим доколко дейността на Архангелите, протичаща в посока отгоре надолу и ръководена от техния Аз, който вече е изградил Дух-Себе, или Манас, и продължава да работи върху етерното или жизнено тяло, се проявява в характера, качествата и постиженията на един народ. Доколкото принадлежи на един или друг народ, човекът е непосредствено включен в тази дейност на по-висшите Същества и тя просто го обгражда отвсякъде. Естествено, на първо време човекът е само една индивидуалност, едно проявление на Азът, но освен това той принадлежи и към даден народ, към дадена общност, за които той засега не може да стори кой знае колко много.
Но какво може да стори човекът, принадлежащ към даден народ, благодарение на самия факт, че той говори именно езика на този народ?
Този факт не представлява някакво индивидуално постижение, той не спада към това, което наричаме индивидуален напредък и всъщност, образно казано, е руслото на речния поток, в който човекът се потопява при своето раждане. Това, което ние наричаме човешки напредък, е нещо съвсем друго. Вглеждайки се в Душата на Народа, в нейните жизнени пориви, ние ще си припомним в какво точно се изразява напредъкът на човека и от какво точно се нуждае той, за да върви напред по своя път. Ние ще видим и това, което спада не само към неговото развитие, а към развитието на съвършено други Същества. И така, ние установихме как човекът е непосредствено включен в редицата на Йерархиите и как в развитието му през отделните епохи, се намесват различни Същества от висшите Йерархии.
към текста >>
22.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-
научен
светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие.
Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми.
И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог. Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал.
към текста >>
Обективният
език
на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката. Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата.
към текста >>
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-
научен
светоглед.
При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето. На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията.
към текста >>
23.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-
научен
език
, за което ми говори Библията.
Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния. Ние сме заставени, принудени от резултатите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията.
Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
към текста >>
Нека преведем това на стария еврейски
език
; как ще предадем на този
език
думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>
24.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-
научен
израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят. Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание. Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално. Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
към текста >>
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем
език
към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам. Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон.
към текста >>
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира
език
а на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
Подчертавайки по този забележителен начин пълната еднаквост на жертвата, Библията посочва, че Мелхиседек и Христос черпят от един и същ източник. Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам.
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог!
към текста >>
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез
език
а на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам. Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство.
Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога.
към текста >>
Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с
език
а на Боговете в групирането на звездите.
Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17).
Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите.
Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете. Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство. Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци. Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода. Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н.
към текста >>
Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха
език
а, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете.
в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите.
Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете.
Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство. Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци. Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода. Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е.
към текста >>
Както
език
ът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.
Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите. Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете. Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство. Ето защо в дванадесетте сина на Яков и в дванадесетте колена на еврейския народ, ние имаме отражението на дванадесетте зодиакални знаци.
Както езикът на Боговете е показан горе в дванадесетте зодиакални знаци, така и Яхве се изразява и говори в течащата през поколенията кръв на еврейския народ, който след дванадесетте сина на Яков се подраздели на дванадесет рода.
Всичко онова, което се групира с оглед на зодиакалните констелации, ние обозначаваме с имената на планетите Венера, Меркурий, Луна, Слънце и т.н. Вече посочих: Фактически, отделните събития в живота на еврейския народ протичат, така да се каже, успоредно с планетарните пътища през Зодиака; така че бихме могли да уподобим Давид, царствения певец, с Хермес или Меркурий, а епохата на Вавилонското пленничество, т.е. онази конфигурация, до която се приближи Яхве-откровението чрез един нов тласък около шест столетия преди нашето летоброене, бихме могли да уподобим с Венера, името на една от планетите в нашата Слънчева система. Ето какво трябваше да научи Авраам например, че начинът, по който една личност като Давид застава във веригата на поколенията, е в съответствие с констелацията на Меркурий спрямо Зодиака. Или че Юдовото коляно съответствува на съзвездието Лъв, като в същото време местоположението на Давид в Юдовото коляно що се отнася до значението му за историята на еврейския народ би отговаряло на космическата констелация, когато Меркурий „покрива" съзвездието Лъв.
към текста >>
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски
език
е от женски род.
„непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт".
към текста >>
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски
език
, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет? Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род. За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия.
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
25.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения
език
наричаме Христос.
Тогава този Бодисатва ще израсне по същия начин, както направи това и неговият предшественик, издигайки се в степента Буда. Ето как действуващият днес Бодисатва ще се издигне до степента Майтрейя Буда. И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви. В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите.
И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос.
Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция. Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло. В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар.
към текста >>
Според един духовно-
научен
закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици.
Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят. Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества..
Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици.
Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
към текста >>
26.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен
език
чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis.
нередактиран превод Ако проследите "Евангелието на Марко", след пасажите, които се опитахме да обясним последния път, вие достигате до една много важна сцена, която е засегната по подобен начин и в другите Евангелия, но именно в това бива осветена по особен начин. Става дума за момента, в който Исус Христос, след кръщението в река Йордан и изпитанията в пустинята, влиза в синагогата, за да проповядва. Обикновено превеждаме въпросния пасаж по следния начин: "Те бяха поразени от неговото учение; защото той проповядваше с авторитет, а не както в скрижалите (книжниците)". Но тази фраза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците" не остава ли абстрактна за съвременния човек?
Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен език чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis.
Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос. Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините. Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis". Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало.
към текста >>
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко
научен
о за висшите, свръхестествени светове в течение на годините.
Но тази фраза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците" не остава ли абстрактна за съвременния човек? Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен език чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis. Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос. Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините. Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis".
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините.
Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят. Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите. Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека. Сега ще разгледаме как тези различни духовни същества се намесват в нашия живот.
към текста >>
На тях дължим
език
а, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите.
Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество.
На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите.
Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му.
към текста >>
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека:
език
а, идеите на епохата и т.н.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията. Нека засега да разгледаме това, което наричаме култура: тя представлява това, което хората имат да научат, за да се развиват.
към текста >>
27.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
В определени “
език
ови острови" в Унгария немският
език
е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон. Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
към текста >>
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският
език
.
Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон. Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител.
към текста >>
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-
научен
стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
" И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! " Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-
научен
смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа.
към текста >>
Казано на популярен
език
на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи. Навсякъде, където се намесва размисъл, става дума за главния мозък като инструмент на душевната дейност. Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
29.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия
език
.
Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация.
Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация! Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише.
към текста >>
Език
ът е въплътеният представен свят.
Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
Езикът е въплътеният представен свят.
И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация! Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма.
към текста >>
Дори и най-големият изследовател или познавач на
език
а е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си
език
.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи.
Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация! Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване.
към текста >>
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки
език
по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н.
към текста >>
Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-
научен
произход!
Та един много интелигентен господин ми каза – казвам това без ирония и с пълната увереност, че той наистина е много интелигентен мъж, та той ми каза: Когато чета написаното в книгата Ви „Въведение в тайната наука“, трябва да кажа, че тя изглежда толкова логична, до такава степен свързана с това, което съществува в света като факти, че трябва да призная, че човек би могъл да стигне до тези неща също така и чрез разсъждения. Тези неща могат и да не са резултат от свръхсетивно изследване. Казаното в тази книга не са съмнителни неща, те напълно съвпадат с действителността. Можах да уверя този господин, че не вярвам, че бих стигнал до това просто чрез разсъждения и че при цялото ми уважение към неговата интелигентност, все пак не вярвам, че той би открил тези факти чисто и просто чрез разсъждение. Наистина е вярно, че всичко, което може да бъде схванато логично в духовно-научната област, не би могло да бъде открито чрез просто размишление!
Това, че човек може да схване и да докаже нещо логично, не би трябвало да е основание за съмнение в неговия духовно-научен произход!
Напротив, смятам, че фактът, че духовно-научните известия биха могли да бъдат признати за несъмнени с помощта на логическите разсъждения, трябва да бъде един вид успокоение. Това, някой да говори абсолютно нелогични неща, за да събуди вяра, вече не може да бъде въпрос на честолюбие за духовния изследовател. Виждате, че самият духовен изследовател не може да издържи критиката да е стигнал до тези неща по чисто логичен път. Но когато човек размишлява върху откритите по духовно-научни пътища неща, те могат да ни се струват дотолкова логични, че хората вече да не вярват на духовно-научните извори, от които идват. Действително става така с всички неща, за които се казва, че са открити чрез едно чисто духовно-научно изследване.
към текста >>
30.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-
научен
смисъл един първи свръхсетивен член.
От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки. Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата.
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Ние наричаме този първи член от свръхсетивно естество у човека като етерно или също жизнено тяло. Днес не искаме да говорим за по-висшите членове на човешката природа, а искаме само да си изясним, че окултният поглед, който е в състояние да вижда зад физическото тяло, намира веднага етерното или жизнено тяло. Нещо подобно може да стори окултният поглед също и по отношение на външната природа. Както можем да разглеждаме човека относно това, дали зад физическото тяло той има и нещо друго, и както намираме етерното тяло, жизненото тяло, така също можем да разглеждаме външната природа в нейните цветове, в нейните тонове, в нейните царства, в минералното, растителното, животинското и човешкото царство, доколкото те застават физически пред нас, и намираме тогава: както зад физическото тяло на човека имаме етерното или жизнено тяло, така също намираме един вид етерно или жизнено тяло зад цялата физическа природа. Но има голяма разлика между това етерно или жизнено тяло на цялата физическа природа и това на човека.
към текста >>
Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки
език
синьо.
Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит.
Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят. А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа.
към текста >>
31.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е
научен
да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие.
Обаче, ако един човек наистина се усети потопен в този елемент, той далеч няма да твърди, че се намира в едно небитие, в едно нищо, защото спрямо цялото досегашно знание, този елемент има едно изненадващо въздействие. Това въздействие е подобно на нещо, което ни разкъсва и разлива из целия Космос, ние сме като разтворени в този странен елемент, като разпадащи се в нашето собствено устройство, изгубвайки почва под нозете си, изгубвайки всички опорни точки, които сме имали във външния материален свят. Да, точно това става. И докато е така разпръснат из целия Космос, човек усеща това, което може да се нарече: струяща, разливаща се, неуловима от сетивата духовна светлина. Това е вътрешното изживяване, до което достига всеки окултен кандидат.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие.
При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние. И щом достигнем до едно такова състояние в живота, тогава ние не се изгубваме в тази преливаща светлина, а изживяваме в нея образи с такава живост, с такава виталност, каквато е недостижима за съновиденията и визионерството.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем
език
, чиито думи не се срещат никъде по Земята;
език
, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят. И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек.
към текста >>
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия
език
и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи. С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то. Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово.
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене. Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си. Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили. Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията.
към текста >>
32.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-
научен
начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята. Всичко това са неща, които обръщат например нашето внимание върху това, как познанията които си доставяме чрез Окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот. Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота.
Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме.
към текста >>
В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият
език
, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Обаче на друго място прозвучава същото учение. Там където Библията разказва за изхода на развитието на човечеството, там Луцифер е този, който казва: Ще станете като Боговете! Същото съдържание на учение, прозвучаващо от съществото на Луцифер и същото съдържание на учение, произхождащо от Христа: Ще бъдете като Боговете! И двете са потресаващи звуци на тръби, които прозвучават в тези думи: единият път прозвучавайки от съществото на Изкусителя, другият път от съществото на Спасителя, Освободителя и Възстановителя на човешката природа. Важното е познаването на Съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане.
В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Но важното е Съществото. Че това, или онова Същество казва тези, или онези думи, това е важното, а не съдържанието на учението, защото това, което пулсира през света като действителни сили, то е същественото. И във висшите светове и преди всичко в това, което действува в земните сфери, ние разбираме думите само тогава, когато знаем от кое същество идват тези думи. Ние никога не познаваме от съответните думи висотата на едно същество, а чрез това, че познаваме цялата връзка, в която е поставено едно същество. Това можем да видим съвсем точно потвърдено от думите, които казват, че хората са подобни на Боговете.
към текста >>
Даже, когато си забравил всичко, което беше казано до сега и човек не си спомня нито дума, обаче носи в чувствата си това, което може да се излее от такива думи, той има в духовно-
научен
смисъл достатъчно от това, което се разбира всъщност в тези думи.
Това можем да видим съвсем точно потвърдено от думите, които казват, че хората са подобни на Боговете. С такива неща са изразени важни факти на еволюцията. И те са изразени също и н този случай, съвсем не толкова много не поради тяхното съдържание, а поради тяхната същественост. Те са изказани, за да се родят в душите чувствата, които по необходимост трябва да се родят като последствие на такива думи. И когато онези, които са приели в себе си такива истини, приемат чувствата и забравят думите, всъщност не се изгубва особено много.
Даже, когато си забравил всичко, което беше казано до сега и човек не си спомня нито дума, обаче носи в чувствата си това, което може да се излее от такива думи, той има в духовно-научен смисъл достатъчно от това, което се разбира всъщност в тези думи.
Разбира се ние трябва да говорим в думи и често пъти думите изглеждат като нещо теоретично. Обаче това, което е важно, е че през думите разбираме да насочваме поглед върху същественото и приемаме това съществено в нашата душа. Светът ще се научи да разбира някои неща именно относно напредването на развитието на човечеството, когато разбере Духовната наука като нещо живо. И тук бих искал да приведа днес само два примера, които са свързани с моите окултни изследвания от последните месеци на толкова вътрешно, а повече външно, но които бяха особено фрапиращи за мене, защото ми показаха, как всъщност само чрез това, че човек е ползвал нещо в окултното учение, което отговаря на това, което съществува вече в света, което е било внесено в света чрез вдъхновени хора, тази истина може да бъде онова, отново намерена там. Видите ли, аз съм занимавал много с Омир.
към текста >>
33.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или
език
ът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него.
Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание. Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят. Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини. Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях.
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него.
И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
към текста >>
Защото, който говори на непознат
език
, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта. Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността.
към текста >>
Който говори на непознат
език
, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността.
Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни." Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха.
Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността.
Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой. Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
към текста >>
Също и бие, ако не говорите с
език
а си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой.
Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
Всичко това ни показва, че различните духовни дарби трябва да бъдат разпределени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности. И тук ние стигаме до точката, при която откровението на апостол Павел именно поради новата еволюционна степен на човечеството се различава коренно от откровенията на Кришна. Откровенията на Кришна са насочени към отделните хора, обаче в основата си те са насочени към всеки човек, който е узрял да поеме по възходящия път на душата, какъвто го знаем от господаря на Йога. Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна. Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение.
към текста >>
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един
език
, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии. Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек! Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз.
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
към текста >>
Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде
научен
о по един външен, човешки начин.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин.
После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения. Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството.
към текста >>
34.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-
научен
характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Много от това, което вече беше указано, трябва в още по-голяма степен да се вземе под внимание, когато става дума за издигането на човешката душа в същинския духовен свят. В елементарния свят много от явленията и нещата, които станалата ясновиждаща душа има около себе си в този елементарен свят, все още напомнят на качествата, силите и въобще на много неща от сетивния свят. Когато обаче душата се издигне в духовния свят, качествата, признаците на явленията и съществата застават пред нея по съвсем различен начин от начина, по който стоят нещата в сетивния свят. По отношение на духовния свят тя трябва в много по-голяма степен да отвикне от това да минава със способностите и вижданията, пригодни за сетивния свят. А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава.
Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят.
Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят.
към текста >>
Книгата е преведена и на немски
език
и е озаглавена „За смъртта“.
Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат. Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него. Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“.
Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
към текста >>
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с
език
а на мислите.
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
Но този
език
на мислите е не просто
език
, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“: Защото думите са тук дела,
към текста >>
35.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия
език
, той е почти новосъздател на римския
език
, понеже имаше здрав
език
ов усет и изкова много нови думи.
Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света. Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4.
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
към текста >>
Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-
научен
отговор на този въпрос.
Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание? Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите?
Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос.
Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата? Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата?
към текста >>
36.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост
език
.
Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява. А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт. През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност. Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични. Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция.
към текста >>
Или казано на наш
език
: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност. Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език. Нека да се спрем на следното, въпреки че то изглежда като една незначителна подробност. Но според мен такива подробности са извънредно симптоматични. Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия".
Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм. И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности. Всичко това представлява един забележителен симптом, който сочи докъде са стигнали нашите съвременници, един симптом, който следва да бъде споменат поради следната причина: Хората просто не са забелязали това, което е трябвало да забележат, ако биха наблюдавали нещата с ясно съзнание: Че тази глупост, тази лудост, пледираща за такава реформа във философията, би трябвало да бъде посрещната от унищожителен присмех! Защото усърдието, с което бихме се включили в този унищожителен присмех, може да се определи вече като една свещена необходимост.
към текста >>
Но характерно за истинския духовно-
научен
светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
Да, твърде ласкателно е за всеки образован човек от нашето съвремие, когато великият Ойкен твърди, че хората са вече достатъчно напреднали, за да вярват в демони. Но ако разлистите книгата малко по-нататък, ще срещнете следното забележително изречение: „Съприкосновението между божествения и човешкия свят поражда демонически сили." Бих желал да попитам дали някой от читателите на Ойкен се е разсмял от тази негова наивност, или може би „мъдрост", която от една страна отхвърля вярата в демони, а от друга страна говори за „демонически сили". Естествено, хората на Ойкен ще възразят: Тук „демонически" е казано в преносен смисъл и не бива да се взема толкова сериозно. Обаче тъкмо в това се състои вътрешната неистина: Хората прибягват до думи и идеи, без изобщо да ги вземат сериозно!
Но характерно за истинския духовно-научен светоглед е, че той взема думите сериозно и не говори за „демонически сили", без съзнателното намерение да употреби точно тази дума.
В противен случай с хората би се случило същото, което стана с председателя на едно научно дружество, пред което трябваше да изнеса една лекция. В лекцията посочих следното за книгата „Същност на християнството" от Адолф Харнак*39. Там е написано: Същественото е не да узнаем какво се е случило на Голгота; то може да бъде оставено и встрани, обаче това, което не трябва да бъде оставено встрани е, че в онези времена възникна вярата в Мистерията на Голгота независимо дали "вярата се отнася за нещо действително или не. И така, председателят на това Берлинско дружество естествено протестант ми каза: Аз съм чел книгата, но в нея не открих подобна мисъл и Харнак едва .ли е заявявал такава мисъл, защото тя би представлявала една католическа идея. Католиците например казват: Каквото и да стои зад свещената мантия от Триер, то не е важното, важното е вярата в него.
към текста >>
37.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с
език
а на светкавиците и гръмотевиците, с
език
а на облаците и другите природни стихии?
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният. И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова. Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия.
Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят. Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята. За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности. Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб. Обаче те следваха „огнения стълб" само в онзи смисъл, че такъв огнен стълб можеше да бъде причинен именно от силите на Земята.
към текста >>
Следователно, в своите учения, древноеврейският народ е усещал една малка част от онова, което днес ние отново срещаме в нашия духовно-
научен
светоглед.
В известно отношение, те имаха най-двусмислената, най-рискованата религия в цялата древност, нещо, в което днешните хора почти не могат да повярват: че Яхве или Йехова е едно Земно Божество в смисъла, посочен току-що от мен. Естествено, не се отрича истината, че макар и да е Земно Божество, Яхве както вече обясних в „Тайната Наука" действува чрез Лунните сили, съдържащи се в Земята, следователно, от една друга гледна точка, той е Лунно Божество. Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи. И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята. Ето голямата разлика между еврейското тайно учение и религиозните системи извън него то учеше хората на следното: Силите, към които трябва да се придържаме, идват от Земята и се издигат нагоре до Луната; изкушение е да разчитаме на други сили; защото другите сили са концентрирани в това, което изразява символа на Змията.
Следователно, в своите учения, древноеврейският народ е усещал една малка част от онова, което днес ние отново срещаме в нашия духовно-научен светоглед.
Но тъкмо поради посочените причини, древноеврейският народ започна да се отклонява все повече и повече от тези възгледи, особено с наближаването на Мистерията на Голгота. И тогава се появи една личност, която долови у себе си мисията да насочи общото внимание към това, което следва да бъде типично за евреите. Тази личност беше Йоан Кръстител. Преди всичко, той се почувствува призван да насочи своите съвременници към онова, в което се състоеше силата на евреите и което ние току-що охарактеризирахме. Виждайки накъде се насочва развитието на еврейската религия, той предупреждаваше: Вие наричате себе си „чеда Авраамови".
към текста >>
Когато четем евангелския израз „Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния
език
са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е. от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
Когато четем евангелския израз „Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния език са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
И тези думи са нарочно употребени по такъв начин, че да насочат вниманието към скрития смисъл на нещата. А тези неща ще бъдат напълно разбрани само тогава, когато току-що изнесените от мен факти бъдат съпоставени с мисията на апостол Павел*50. Аз често съм говорил за мисията на Павел, а днес искам да изтъкна само онази гледна точка, която може да се окаже твърде важна с оглед на нашата основна тема. Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опитностите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"? Впрочем тук се налага да вникнем поне отчасти в начина, по който Павел беше подготвен за въпросното събитие пред Дамаск.
към текста >>
38.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Отговорите на тези въпроси са наложителни за всеки, който действително иска да проникне по духовно-
научен
път в тайните на света.
вие ще установите, че след като имате схематичната рисунка, това не е толкова трудно. Общоприето е мнението, че хората по света не се стремят към широта и всестранност на своите възгледи. Но ако човекът реши сериозно да се заеме с истината, той би трябвало да направи така, че 12-те мирогледа да имат своето представителство в неговата душа и би трябвало да си поставя приблизително следните въпроси: - Какво е да изживяваш света като гностик? - Какво е да изживяваш света като логик, като волунтарист, като емпирист, като мистик, като трансцеденталист? - И какво е да изживяваш света като окултист?
Отговорите на тези въпроси са наложителни за всеки, който действително иска да проникне по духовно-научен път в тайните на света.
От определена гледна точка – дори и да се абстрахираме от съдържанието на „Как се постигат познания за висшите светове? ” – важното е да се потопим в онези душевни настроения, в онези душевни нагласи, които тук описахме като „гностична” нагласа, „Юпитерова” нагласа и т.н. Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост.
към текста >>
И сега, ако преведем на духовен
език
казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Интуитизмът възниква, когато човекът търси своя мироглед главно чрез това, което интуитивно просветва в неговия вътрешен свят. Към тези два основни тона ние можем да прибавим и трети тон – това е Naturalismus, натурализма. Theismus Intuitismus Naturalismus Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята. Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята.
И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист. Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната. Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната. Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в един единствен елемент. Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира единствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.
към текста >>
39.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Аз Ви доведох, бих казал, по един по-
научен
начин до нещо, което може би Ви се струва трудно за разбиране.
Прилагането на цветовете тук е възникнало изцяло от душевния елемент, който следва да се проявява чрез цветовете. Но за да се постигне това, в най-дълбокия смисъл на думата сградата трябваше преди всичко да се прояви в душевната същност. Начинът, по който тя се изправя пред света, е идентичен с този, по който е израснала като сграда от душевната същност. Хората биха възприели това, от което тя е израснала, ако съумеят да използват онзи малък период от време, който протича между момента на въздействието на сградата върху сетивните органи и момента, когато впечатлението става съзнателно. Но всеки, който е участвал в строежа, в този кратък времеви период трябва да оформи всичко, свързано с цветовете и формите на сградата.
Аз Ви доведох, бих казал, по един по-научен начин до нещо, което може би Ви се струва трудно за разбиране.
Но също така ние трябва да можем да се справяме с подобни трудности. В днешно време също така може вече да стане така, че човекът, като надарен – а надарени по специален начин сме всички ние винаги, докато се намираме в света – по специален начин, да може задържи този миг. Той вижда нещо и в същото време ще може да има впечатлението, че всъщност вече е налице и взаимодействие между него и това, което вижда, ако го осъзнава. Той вижда нещо и си казва: Струва ми се, че сякаш по-рано вече съм го виждал. Може би всички Вие имате опита да сте изправени пред същество или обект и да имате чувството, че сякаш не за първи път се срещате с тях, а че те са се приближили по-близо до нас.
към текста >>
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния
език
, общ както за живите, така и за мъртвите.
Така би могъл да живее мъртвият, ако се случи така, че след смъртта си всеки мъртъв бива забравен от любимите си хора. Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия. То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия. То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството. Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят. Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг.
към текста >>
Това е
език
ът, който се говори тук, в духовната наука.
Онова, което се вижда като мисли, които остават в душите на тези, които обичат мъртвите, е нещо, което навлиза в света, съдържащ непосредствено необходимото за мъртвия. То обаче е това, което въздига и украсява битието на мъртвия. То може да се сравни с изкуството във физическия свят, но сравнението не е съвсем точно, защото за мъртвите това, в един много по-висш смисъл, представлява много по-голямо въздигане и украсяване, отколкото въздигането и украсяването на физическия свят чрез изкуството. Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук. Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука.
Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите. Аз вярвам, че чрез обединяването на такива представи ние постепенно получаваме една пластична картина на духовния свят. Можем да открием онова, което се намира отвъд Прага, и да разберем откъде произтича всичко, което съществува за нас от тази страна на този Праг. По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде.
към текста >>
Който иска днес, може да покаже по
научен
начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
Естествената наука доказва, че чувствата и волята не са свързани с тялото като такова така, както мислите и усещанията! “ Това е свързано с факта, че мислите се излъчват от нас, след смъртта те се разпростират навън. Чувствата и волята остават с нас. И от чувствата и волята избликва силата да се формира мисловната картина.
Който иска днес, може да покаже по научен начин, че чувствата и волята не са свързани с това, което се нарича природа, че те се излъчват след смъртта като астрално тяло и Аз и остават свързани с човешката индивидуалност, за да се разпалят в едно ново съзнание по начина, който описах – благодарение на факта, че това, което се разпростира, е етерно, отразява се в астралното тяло, а след това и в Аза, когато се отхвърли и астралното тяло.
Всъщност всичко е както трябва. И съвременната наука не опровергава духовната наука, а я потвърждава! Ако беше възможно да се получи дори малко разбиране, щяхме да видим как благодарение на едно правилно разбиране тъкмо честната официална наука потвърждава правото на духовната наука дори по отношение на нейните отделни твърдения. Духовната наука, както виждате, е нещо, което в нашето време трябва да започне да навлиза в развитието на човечеството, тъй като в противен случай то ще стигне дотам, че да схваща единствено времевото, а за вечното, което живее в нас, няма да знае нищо. Ще дойде време, когато хората ще прозрат това и тогава също така ще започнат да се занимават повече с развитието на своя волеви живот, с развитието на своя живот на чувствата.
към текста >>
40.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е
научен
о по пътя на духовната наука.
Вникнете в това усещане, толкова рязко отличаващо се от днешното, когато с такава настройка са очаквали остаряването. Невероятно различно от днешното е, когато се очаква старостта и се знае: тогава ще настъпи нещо, което е недостъпно на младини. Всичко се е променило, но все пак не в толкова категорична форма, както, струва ми се, може да бъде. Когато се изрича истина, като току що приведената, според съвременния глупав начин на мислене, ние тутакси си мислим: или да, или не, нали така? В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта.
Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука.
Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо.
към текста >>
Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на
език
а, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа?
В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на езика, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа?
Не, това съвсем не е така. Ако възприемахме това, щяхме да знаем: това, че стареем, е изпълнено със смисъл. Целият ход на човешкия живот е творение на боговете; не напразно стареем – от година на година духовното по все по-нов начин се изживява в нас. То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа.
към текста >>
41.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен
научен
метод на пресмятане.
Основава хелиоцентричната представа за света. - Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод. Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III.
Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане.
Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г. католическата църква признава неговото съдържание. Сравни «Духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>
Нови публикации към критика на
език
а», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916), Събр. съч. 173. 127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията.
Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1.
т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ». 128. Например в лекциите от 6 и 18 ноември в този том. 129. Патриций Патрик, 389 - 460 г., апостол и светец-покровител на Ирландия. 130. Лекция от 14 ноември.
към текста >>
42.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но
научен
ото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща.
На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
към текста >>
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един
език
на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга!
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един език на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
При това съвсем не става дума за маловажни неща, а, по принцип, само за основни положения, с които днес изобщо запознаването е само от преводи. Това е такова малко наблюдение, което ви представих. Но който има търпението да наблюдава в живота такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме. Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна.
към текста >>
Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естествено
научен
мироглед.
Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания. Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората. И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си.
Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед.
За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука.
към текста >>
43.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естествено
научен
мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности. Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност. Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна представа. Аз съм говорил за нея от различни гледни точки. Вие може би си спомняте, че дори в публичните лекции аз не съм пропускал да говоря колко необходими за съвременната епоха са интелектуалните качества.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
към текста >>
Те вярват, че от това, което им предлага днешният естествено
научен
мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително.
Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с
език
а на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни. Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи. И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива. В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии. Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист.
към текста >>
Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-
научен
смисъл, такива закони съществуват.
Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени.
Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-научен смисъл, такива закони съществуват.
Обаче един такъв закон е също и този: Доколкото хората признават в душите си духовния свят, както описвам това днес, тоест доколкото духовните сили през една епоха си намират път към човешкото съзнание, дотолкова може и да се разгръща и обикновеният им съвместен живот, дотолкова те ще са в състояние да преодоляват антисоциалните инстинкти, да преодоляват всичко онова, което работи срещу социализирането. Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят.
към текста >>
Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с
език
а на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено.
И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък. Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука. Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща.
Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено.
И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх. Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес. Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще.
към текста >>
44.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно
научен
стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства.
Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали.
към текста >>
И нещо друго: когато в областите говорещи английски
език
хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
Въпреки това, когато човек проучи това, което индусите още имат днес, което източните будисти имат, той може да долови по-добре отзвука на онова, от което ние самите имаме в нашия духовен живот, само че в Азия то е останало на една друга възрастова степен. Обаче ние сме непродуктивни, до висока степен непродуктивни. Когато на запад бе разпространено благовестието за Тайната на Голгота, откъде гърцките и римските учени взеха понятията, за да разберат Тайната на Голгота? Те ги взеха от източната мъдрост. Западът не е произвел Християнството, то е дошло от изтока.
И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток. И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни. И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм. Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение.
към текста >>
В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски
език
, това е една невъзможност.
Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация. Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна. Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия.
В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност.
Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре!
към текста >>
45.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в
език
а, на който трябва да се говори с мъртвите.
За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на духовно същество. Той трябва тогава да постигне способността да се отдели от своя земен начин на възприемане на това, което вкарва човека във връзка със света. Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах. Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили.
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност.
към текста >>
Този
език
е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия
език
.
Той трябва тогава да постигне способността да се отдели от своя земен начин на възприемане на това, което вкарва човека във връзка със света. Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах. Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
към текста >>
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки
език
може да ви послужи тук по някакъв начин.
Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах. Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
към текста >>
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния
език
под формата на имена, на съществителни.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
към текста >>
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в
език
а на мъртвите.
Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите.
В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме.
към текста >>
В
език
а на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност.
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите.
В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност.
Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
към текста >>
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в
език
а на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне
език
ът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме.
Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език. Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
към текста >>
Ние влизаме тогава в един
език
, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един
език
, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен
език
.
Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята.
към текста >>
Тогава ние даваме на
език
а форми, каквито даваме на човешкия
език
само в междуметията, където казваме "Ах!
За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах!
"/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата.
към текста >>
Но чрез този пример за
език
а, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество.
Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество.
Това започва вече чрез говора. И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението. Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса. Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки
език
става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез
език
а към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това. И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция. Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа. Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение. Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия?
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация! Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот. Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес. Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
към текста >>
Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия
научен
манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес. Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur. Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus. Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен.
Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот. Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това. И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове. Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
към текста >>
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото
език
ът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния
език
; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния
език
това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение. И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот. Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това. И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове. Исках да характеризирам за вас състоянието на духа, което ръководеше също днес на конференцията и ви изразявам моето дълбоко удовлетворение от това, че можах да бъда между вас тук в Лондон, скъпи мои приятели, за да ви говоря. Това за мен също е нещо, което ме изпълва с удовлетворение. Както вече казах, ние твърде рядко се събираме тук. Да може обаче това, което можем да основем в нашите сърца, в нашите души, по време на една такава, толкова рядка среща да действа, предвид една среща, която смята се ще продължава да се провежда винаги за тези, които постигат Антропософията: срещата в сърцата, в душите по цялата Земя.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат
научен
и, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
Такива учители, според тези, които са мислили, че познават тяхната същност, са били смятани за хора, чиято душевност е била изпълнена от самата божествена сила. В мистерийните центрове, когато хората са говорили с въодушевление, изхождащо от мистериите и от техния култ, се е смятало, че говори не човекът, а чрез неговата уста говорят мировите власти. Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог. Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха. Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове. Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област. Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория. Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
към текста >>
Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно
език
а, хората не са наясно за произхода на тази област.
Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог. Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин. И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят. И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха. Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове.
Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област.
Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория. Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора. Не искам да се разпростирам за това, което лежи тук в основата, защото ще ни отведе твърде далеч. Нека да се задоволим засега с убеждението, което е водило до благочестивите чувства на учениците на мистерийните учители, че това, което те са слушали от учителите си, някога е било дадено на човечеството от самите богове. До каква цел е следвало да доведе това ученичество?
към текста >>
Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя
език
това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя.
Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това.
към текста >>
47.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез
език
а, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене.
Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух. Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота. Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание. И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух. Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото.
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене.
Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
към текста >>
Възрастният чувства вкуса само с
език
а и небцето.
От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето.
Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган.
към текста >>
Той е човек, който по правилен начин е
научен
да се моли.
Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли.
Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя. Става въпрос не да си изградим няколко абстрактни идеи и да ги натъпчем в детето, а да знаем как трябва да процедираме с детето, когато искаме да формираме в душата му нещо плодоносно за целия му живот. И така няма непосредствено да предадем абстрактното четене и писане на детето, а ще започнем с писането, но изхождайки от художественото, като оставим всичко, което съществува като абстрактни букви в света, да се породи от картината. Щом първо научим детето да пише така, с това удовлетворяваме неговите потребности не само да насочим наблюдението му, не само главата, а цялото му същество.
към текста >>
Следователно този образен
език
не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото.
Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо.
към текста >>
48.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с
език
а на тази националност, в съответствие с особената форма на този
език
получават също и формата на своите мисли.
Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма. Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където мислите на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите. В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност.
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли.
Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността. И ето, ако сега човек поиска да се поддаде на тези изостанали Духове на Формата, пък ако е и много тщеславен, и освен това, ако съдбата му е предоставила висок пост, тогава той започва да фабрикува – напълно в съответствие с националния шовинизъм на съвремието - «четиринадесет точки». И той намира поддръжници, които разглеждат тези «14 точки » на Удроу Уилсън като нещо, което трябва да донесе на света нещо великолепно. Какво в действителност са били тези «14 точки» на Удроу Уилсън? Те са били като лозунг хвърлен пред света, за да могат да способстват на това, което изостаналите Духове на Формата са искали да излеят върху природните подоснови на различните нации.
към текста >>
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естествено
научен
материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене.
Какво в действителност са били тези «14 точки» на Удроу Уилсън? Те са били като лозунг хвърлен пред света, за да могат да способстват на това, което изостаналите Духове на Формата са искали да излеят върху природните подоснови на различните нации. Те са били инспирирани непосредствено оттам. Виждате ли, за такива неща може да се говори, разглеждайки ги в различни плоскости. Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и Архаите, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене.
Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността.
към текста >>
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя
научен
кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция.
На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли. Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията.
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция.
Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет. В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
към текста >>
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ
език
с тях.
Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло. Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, посивели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното... Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че състарявайки се те са пораснали в мъдрост и сила. Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема.
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях.
А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша! Това е основно вътрешната причина на съществуващото разминаване между млади и стари. Вие трябва да възприемете това, което казах в малко хумористична форма, напълно сериозно, в най-дълбокото му значение и тогава вие ще можете непосредствено да възприемете със своето душевно око много от това, което стои в съвременната цивилизация, като голям, значителен, парлив въпрос.
към текста >>
49.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в
език
а.
Той има да върши толкова други неща, които изобщо не зависят от годишното време. И улисан в своите грижи, той напълно забравя онези фини преобразявания, които стават в атмосферното обкръжение на Земята. Несъмнено, тези хора от древността ясно усещаха как в разгара на лятото по времето на Йоановия празник, въздухът и топлината се променят и придобиват свойства, близки до растителните. Представете си тези техни усещания и най-вече онова фино усещане за всичко, което се случва в растителния свят. Нека да си представим, че тук е Земята и как растенията покълват от всяка нейна точка.
И тъкмо през пролетта древните бяха заливани от общо чувство спрямо природата, което е успяло да се съхрани само в езика.
В Гьотевия “Фауст” Вие ще срещнете думата: es “grunelt”. Кой долавя днес онзи миг, когато през пролетта от самата Земя тихо започва да извира и да се разстила във въздуха зеленият цвят? На хората им харесва цъфтежа в червено, жълто и т.н. Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее. И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха.
към текста >>
Това е възможно именно чрез задълбочения духовно-
научен
поглед върху света.
14, червено); той не можеше да насочва своето внимание към тази гранична област. Обаче днес, израствайки, човекът обхваща със своето внимание и това, което става от двете страни на границата. Той усеща тази гранична област като нещо, което придава специфично-човешки качества на неговия видим образ (синьо). Обаче човекът трябва да надхвърли себе си. Той трябва да навлезе в онзи етерно-астрален свят, който се намира извън него и да го опознае.
Това е възможно именно чрез задълбочения духовно-научен поглед върху света.
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания. Ето това е, към което антропософията се стреми, когато говори за обновление на празниците и дори за въвеждането на един нов празник като този на Михаил през есента. Трябва отново да си изградим едно вътрешно разбиране за това, какво представлява ходът на годишните времена за човека. И тогава този годишен ход ще може да се превърне за човека в нещо по-висше от това, което беше някога.
към текста >>
50.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естествено
научен
път.
Сънищата не одобряват природните закономерности и се стремят да им предадат друга форма. Те протестират срещу природните закономерности. Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”.
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път.
– И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше.
към текста >>
Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-
научен
път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса.
Ако при нашето съвременно образование и при нашите ограничени Земни мащаби намираме нещо за “вярно”, и бихме поискали да го приложим за целия Космос, очевидно е, че фактически ние няма да стигнем до истината. Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни.
Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса.
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник. С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите. Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни. На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет. В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга.
към текста >>
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-
научен
път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса.
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите. Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни. На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет. В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга. И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите.
към текста >>
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия
език
, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-
научен
път.
И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите. Там, както и на острова Aнглеси, са се намирали селищата на крал Артур и тези области носят една особена духовна атмосфера. Аз трябва да я опиша по следния начин. Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти. В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н.
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път.
Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот.
към текста >>
Както днес ние научаваме
език
а, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка. Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното.
Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия. Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното. То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И говорят по такъв начин, че
език
ът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление.
Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват.
И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език. Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така.
към текста >>
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен
език
.
Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват. И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
към текста >>
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят
език
а на живите.
Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват. И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление. Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите.
Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
към текста >>
Необходимо е напълно да се вживееш в този
език
, който не прилича на никой земен
език
, макар и да има гласни и съгласни.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език. Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така.
Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята. И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали. Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
към текста >>
Този
език
, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали. Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
към текста >>
И този
език
, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н.
Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н.
Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали. Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
към текста >>
Език
ът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята. И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса.
към текста >>
Когато този
език
има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята. И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали. Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира
език
а на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите.
И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш. Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси. Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето. След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка.
Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите.
Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това. Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище. Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща. Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>
И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат
научен
и от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
Сега всеки що-годе запознат с начина за придобиване на знания знае колко изключително просветляващи могат да бъдат простите коментари на един селски стопанин, човек, който трябва да сее и жъне, и всичко, свързано с този вид работа. Да, вие ще кажете, че той не разбира значението на това, което казва. За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате. Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно.
И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация. И после то се появява в отслабена форма в такива неща като Овидиевите «Метаморфози». Това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на Земята. Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия. Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия.
към текста >>
Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез
език
а на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация.
Да, вие ще кажете, че той не разбира значението на това, което казва. За вас няма значение дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате. Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н.
Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация.
И после то се появява в отслабена форма в такива неща като Овидиевите «Метаморфози». Това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на Земята. Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия. Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека.
към текста >>
Това е била една от формите на
език
а на металите от вътрешността на Земята.
Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н. Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация. И после то се появява в отслабена форма в такива неща като Овидиевите «Метаморфози».
Това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на Земята.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия. Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала.
към текста >>
Другата форма на този
език
- може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори инстинктивно. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н. Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация. И после то се появява в отслабена форма в такива неща като Овидиевите «Метаморфози». Това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на Земята.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
към текста >>
Тогава в
език
а на металите се проявява космическата фантазия.
И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат научени от същества, които не разбират нищо от това, което ни казват - бръмбарите и пеперудите, птиците и т. н. Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на странстванията му и от това много неща са проникнали в гръцката и римската цивилизация. И после то се появява в отслабена форма в такива неща като Овидиевите «Метаморфози». Това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на Земята. Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия.
Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали.
към текста >>
Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там
език
а на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали. Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно.
Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
Грубо казано, ние не можем да имаме олово в себе си, но по-точно казано - не можем да съществуваме без олово. Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разредено състояние не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната? Какъв би бил човекът, ако оловото не действаше в него? Човек би имал сетивни възприятия и без оловото. Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие.
към текста >>
Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този
език
, който е поетичната реч на земните метали.
Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи количества, това ще доведе до ужасно натравяне. Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен. Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие. Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия.
Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни. Това е наистина една забележителна връзка. В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено. Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята. Можем да влезем и в една друга връзка с металите, тази, която ще ни покаже, когато те са подложени на природните сили, например на огъня или други подобни природни сили.
към текста >>
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният
език
на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен. Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие. Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Това е наистина една забележителна връзка. В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено. Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята. Можем да влезем и в една друга връзка с металите, тази, която ще ни покаже, когато те са подложени на природните сили, например на огъня или други подобни природни сили. Вижте как удивително е формиран антимонът.
към текста >>
52.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в
научен
смисъл.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
към текста >>
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния
език
), той не е казвал: "Аз отивам".
И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение. В това, което преживявам като сила на моите ръце и крака, аз имам нещо такова, което отразява отношението на земната твърд към звездите, които живеят далеч в космическото пространство".
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам".
Можем да видим това от самите думи, които е употребявал. Той също така не е казвал: "Аз сядам". Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера".
към текста >>
След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил
научен
да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания.
Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса. Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека. Вие ще чуете неговият отзвук също и във Ведите, ще го чуете в поезията и литературата на Западна Азия. Навсякъде в тях живее отзвук на този ритъм, който е изпълвал някога цяла Азия с величествено съдържание и зараждайки се вътре в земното обкръжение, е създавал тези отзвуци вече в човешките гърди, в биенето на човешкото сърце.
След това стигаме до още по-древни времена, когато ритмическата памет преминава към локализирана памет, когато човек не е притежавал даже и ритмическа памет, а е бил научен да оставя паметни знаци на местата, където е имал преживявания.
Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и
научен
духовен живот.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид. Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад.
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот.
Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма. А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/. Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта.
към текста >>
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен
език
.
Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг. Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното. Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език.
И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
към текста >>
54.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но понеже онова, което сега трябваше да бъде
научен
о за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство. Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект. Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа. Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците.
Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни. Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век. Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат.
към текста >>
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които
език
ът на символите можеше да бъде
научен
.
Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек.
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен.
Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука. И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност.
към текста >>
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен
език
с други думи, определена символна азбука.
Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм. И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм?
към текста >>
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния
език
, да не достига до широката публика.
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век.
към текста >>
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения
език
трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис.
Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали. Такива неща обикновено не се случваха, защото хората разбираха, че трябва да държат един на друг като братя. Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят. Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше. Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията.
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис.
Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа. Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод.
към текста >>
55.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на
научен
ото от окултното учение.
Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света. За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света. Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото.
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение.
Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация.
към текста >>
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния
език
, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният
език
е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм. Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше.
към текста >>
Език
ът на неговата книга е лесен за разбиране.
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света." После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана.
Езикът на неговата книга е лесен за разбиране.
Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя." Това бе написано през Ноември 1901 год., скоро след като бях започнал да изнасям теософските лекции в Берлин. Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията. Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата. През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год.
към текста >>
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски
език
, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията. Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата. През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год. онези, третиращи Египетските и Гръцките Мистерии в доста големи подробности. Тези лекции бяха впоследствие отпечатани в книгата "Християнството като мистичен факт", излязла през лятото на 1902 год.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път. Едно нещо обаче трябва да добавя. Виждате ясно, че никъде в развитието на нещата нямаше никакви внезапни скокове; едно нещо довеждаше до друго съвсем естествено. В началото на курса от лекции за Гръцките и Египетските Мистерии изнесени отново в библиотеката на граф Брокдорф и също по времето на втория цикъл аз имах възможността да дочуя някои неща, които не бяха чак толкова сериозни по онова време, но които в края на краищата доведоха до неща, за които тук се говори като за "мистична ексцентричност". И така през 1901-1902 год.
към текста >>
56.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Поетът изразява чрез
език
а или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията.
И така, както тази възлизаща от повърхността на морето Афродита би била заобиколена от летящи около нея създания на въздуха, които се приближават към нея като проявления на това, което е живо в пространството, така за ясновидеца се присъединява към музикалното поетичното. Чувствувайки се със своята душа издигнат вън от музикалното и все пак отново чувствувайки се вътре в него, чувствувайки се тъждествен с музикалното, за ясновидеца към музикалното се прибавя поетическото. Той изживява това в една интензивна форма. Това, което той изживява, зависи от степента, до която се е развил в ясновидството. С поетическото изкуство положението е особено.
Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията.
Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа. Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира. Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката.
към текста >>
Онова, което разбирам тук, се нюансира още малко за нас чрез едно явление, което е способно да обърне вниманието ни върху начина, по който ясновидството стои в живота: отношението на ясновидството към човешкия
език
, към човешкия говор.
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека. Не трябва да си представяте, че ясновидството се състои в това: човек се "развива" и тогава вижда духовно всички хора и неща. Пътят в духовния свят е един многообразен, сложен път. Неговият главен проблем е този, да стигне до вътрешността на другия човек и да изживее неговия инкарнат. Така Вие виждате, че ясновидецът има най-различни опитности с изкуствата.
Онова, което разбирам тук, се нюансира още малко за нас чрез едно явление, което е способно да обърне вниманието ни върху начина, по който ясновидството стои в живота: отношението на ясновидството към човешкия език, към човешкия говор.
Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери. Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане.
към текста >>
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на
език
а до нещо, което
език
ът не е по неговата вътрешна природа.
Така Вие виждате, че ясновидецът има най-различни опитности с изкуствата. Онова, което разбирам тук, се нюансира още малко за нас чрез едно явление, което е способно да обърне вниманието ни върху начина, по който ясновидството стои в живота: отношението на ясновидството към човешкия език, към човешкия говор. Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери. Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване.
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език. Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
към текста >>
Това, което живее в
език
а, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено.
Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност.
Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено.
Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език. Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство.
към текста >>
Език
ът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този
език
, е общо художествено творчество на народа, който го говори този
език
.
Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено.
Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
към текста >>
Когато
език
ът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
към текста >>
Който има чувство за това, което живее в
език
а и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на
език
а е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език. Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
към текста >>
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато
език
ът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането.
Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език. Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането.
Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на
език
а, като характеризира бъбренето за злоупотреба с
език
а, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел. Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
към текста >>
За бъбривия човек
език
ът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел. Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
към текста >>
Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на
език
а: че там, където в проза
език
ът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
към текста >>
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с
език
а се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят.
Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят.
Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго.
към текста >>
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече
език
това, което изживява.
За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел. Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
към текста >>
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в
език
а мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи
език
а, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел. Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът.
Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>
Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с
език
а, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в
език
а, като вниква в строителните сили на
език
а.
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите.
Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него. Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран.
към текста >>
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия
език
, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него. Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
към текста >>
Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в
език
а духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява. Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
към текста >>
Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на
език
а, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него. Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран.
Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика. Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството?
към текста >>
Ясновидецът има едно особено отношение също и към
език
а.
Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява. Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент.
Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството? Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха. Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука. Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание.
към текста >>
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като
научен
еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
към текста >>
57.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или
научен
стремеж е неподходящ за проникването в духовната област.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
към текста >>
Той трябва да си служи с
език
а.
Те не могат да се смущават взаимно. Само неща, които текат едни през други, могат да се смущават едни други, обаче никога ясновидецът не може да остави своето ясновидство да се влива смущаващо в своето изкуство, в своята художественост, той може да я проникне ясновиждащо. Те са напълно отделени едно от друго; излизайки от същия извор, те никога не могат да се смущават едно друго в живота. Това хората не чувствуват достатъчно много. Ясновидецът среща голяма трудност, да направи себе си разбираем за хората.
Той трябва да си служи с езика.
Но при езика имаме нещо твърде особено. Той е само привидно нещо единно. В действителност той е нещо тричленно. Ние го изживяваме именно на три степени. Първо такъв, какъвто го имаме, като се разбира ме от човек на човек във всекидневния живот, като водим нашия еснафски живот и казваме думи, които трябва да текат за изграждането на този еснафски живот от човек на човек.
към текста >>
Но при
език
а имаме нещо твърде особено.
Само неща, които текат едни през други, могат да се смущават едни други, обаче никога ясновидецът не може да остави своето ясновидство да се влива смущаващо в своето изкуство, в своята художественост, той може да я проникне ясновиждащо. Те са напълно отделени едно от друго; излизайки от същия извор, те никога не могат да се смущават едно друго в живота. Това хората не чувствуват достатъчно много. Ясновидецът среща голяма трудност, да направи себе си разбираем за хората. Той трябва да си служи с езика.
Но при езика имаме нещо твърде особено.
Той е само привидно нещо единно. В действителност той е нещо тричленно. Ние го изживяваме именно на три степени. Първо такъв, какъвто го имаме, като се разбира ме от човек на човек във всекидневния живот, като водим нашия еснафски живот и казваме думи, които трябва да текат за изграждането на този еснафски живот от човек на човек. Който има едно живо чувство за езика, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на езика.
към текста >>
Който има едно живо чувство за
език
а, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на
език
а.
Но при езика имаме нещо твърде особено. Той е само привидно нещо единно. В действителност той е нещо тричленно. Ние го изживяваме именно на три степени. Първо такъв, какъвто го имаме, като се разбира ме от човек на човек във всекидневния живот, като водим нашия еснафски живот и казваме думи, които трябва да текат за изграждането на този еснафски живот от човек на човек.
Който има едно живо чувство за езика, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на езика.
Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
към текста >>
Език
ът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
Който има едно живо чувство за езика, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на езика. Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството.
Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо. Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее.
към текста >>
И така, както ние използуваме
език
а в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен.
И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее. Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането.
към текста >>
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор,
език
като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее. Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането. Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика.
към текста >>
Този е вторият начин, по който
език
ът живее.
Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо. Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува.
Този е вторият начин, по който езикът живее.
Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането. Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност. Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това.
към текста >>
Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на
език
а.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее. Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането.
Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика.
Те не съществуват там в действителност. Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже.
към текста >>
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой
език
и използуват думите, за да го изразят.
Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее. Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането. Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят.
Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
към текста >>
Той постоянно се бори с
език
а, за да може да каже това, което иска да каже.
Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност. Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща.
Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже.
Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
към текста >>
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на
език
а до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата.
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
към текста >>
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на
език
а, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв
език
, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството.
към текста >>
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг
език
.
Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език.
За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина.
към текста >>
За да се пренесе в творческото схващане на
език
а на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език.
За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството.
към текста >>
Благодарение на това човек може да различи в
език
а степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски.
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски.
Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството. Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
към текста >>
58.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух
научен
начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород. Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане. И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството.
Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство. В тази насока прочетете това, което съм написал[1] за възпитателното изкуство в последния свитък на „Социалното бъдеще“, и ще видите как там стремежът се състои в това, сухото научно-възпитателно да се трансформира във възпитателно изкуство. Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
към текста >>
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовно
научен
смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание. По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито. То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу. Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
към текста >>
Именно този видим
език
на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция. Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране. Затова формите в евритмията трябва да се търсят чрез истинска инспирация, интуиция и имагинация. Това са те всъщност. Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично.
към текста >>
И така, от
научен
ото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
Първият източник е, че той е имал едно определено наивно музикално разбиране. Той не е бил особено прилежен в часовете по музика. Това сигурно се дължи на факта, че не е било възможно Гьоте да бъде подтикнат към прилежност в часовете по предмети, учителите по които са били доста глуповати. И ако познаваме правописа на Гьоте в определена възраст от живота му, знаем, че ако някой гимназиален учител получи някой ръкопис от Гьотевия архив от около 1775 г. - следователно той е бил във втората половина на двадесетте, - той би го изпъстрил с червено и отдолу би поставил оценка „слаб“.
И така, от наученото в училище възниква единият източник на наивното му музикално разбиране.
Обаче има и друг източник на Гьотевото учение за тоновете. А именно че от своето учение за цветовете Гьоте се е опитвал да придобие възглед, който би могъл да бъде наречен общ физически възглед. Учението за цветовете е напълно оригинално и създадено от същината на нещата с огромно вътрешно усърдие. Но Гьоте не е могъл да предприеме първични изследвания във всички области на физиката. И така той е създал голяма част от разбиранията си в учението за тоновете чрез аналогии с учението за цветовете.
към текста >>
Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на
научен
ото му разбиране за музиката.
Гьоте не е стигнал до духовно виждане, но вътрешно е бил съвсем истинен. Поради това той не е завършил тази си творба, като по този начин тя е останала скрита в него. И към едно от интересните неща в Гьотевите поеми спада това да се изучава как той винаги остава скрит в тях, защото е бил истинна личност, истинна натура и е оставил работата си. По това се вижда как Гьоте е имал за нещата усет, който се е движил по духовно-научни антропософски пътища. И това се прибавя като трето към горепосочените фактори.
Така че на дело той е виждал в света на тоновете много повече, отколкото би съответствало на наученото му разбиране за музиката.
Именно това му е помогнало да отстрани своите предразсъдъци. Затова се появява и една определена духовно научна тенденция в схематично представеното Гьотево учение за тоновете. И това, което се намира в схемата на учението за тоновете например по отношение на полярните връзки между мажор и минор, естествено може да бъде тълкувано по най-различен начин. Имаме само една схема и в нея едното е съпоставено с другото и обратното. Разбира се, трябва да познаваме Гьоте съвсем добре, ако искаме да си отговорим на въпроса как той е измислил учението си.
към текста >>
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-
научен
смисъл.
Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс. Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси. Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството? “
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др. Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област. По времето, когато Кариер естетикът живееше в Мюнхен, там се намираше и един художник. Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“.
към текста >>
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-
научен
смисъл?
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер.
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа. Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене. Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене!
към текста >>
59.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-
научен
смисъл".
Изказвания от конференции с учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924 * * * Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси. Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи. Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г.
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл".
Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
към текста >>
21 януари (Духовното значение на музиката и санскритският
език
)
19 май (Рихард Вагнер IV) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 47-50 28 и 30 93а, септември Основни елементи на езотериката 3-та и 5-та лекция 1906 г. 18 януари (Теософия и звучащо изкуство)
21 януари (Духовното значение на музиката и санскритският език)
10 февруари – (Рихард Вагнер и мистиката) 1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер 14 март 97 Християнската мистерия Законът за кармата като влияние на житейските дела 29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард Вагнер 23 август 95 Пред портата на теософията 2-ра лекция
към текста >>
Първи естествено
научен
курс.
1 ноември 293 Общото човекознание като основа на педагогиката. 10-та лекция 6 ноември 295 Възпитателно изкуство. Семинарни разговори и лекции по учебния план. 2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката.
Първи естественонаучен курс.
7-ма и 8-ма лекция 1920 г. 7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката. Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция 23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос.
към текста >>
Втори естествено
научен
курс 7-ма и 14-та лекция
2-ра и 3-та лекция по учебния план 30 и 31 320 Духовно-научни импулси за развитието на декември физиката. Първи естественонаучен курс. 7-ма и 8-ма лекция 1920 г. 7 и 14 март 321 Духовно-научни импулси за развитието на физиката.
Втори естественонаучен курс 7-ма и 14-та лекция
23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. 7-ма лекция 28 април, 301 Обновяване на педагогическо-дидактичното 5 и 6 май изкуство чрез духовната наука 12 септември 271 Изкуство и познание за изкуството. Свръхсетивният произход на изкуството
към текста >>
60.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Човекът не би могъл да се изрази с помощта на
език
а, ако не правеше непрекъснато умозаключения, нито би могъл да разбира
език
а на другите, без да приема техните умозаключения.
Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието. В хода на нашата логична и познавателна дейност различаваме три момента. Най-напред ще се спрем на това, което наричаме умозаключение. В обикновения живот мисленето изразява себе си чрез говора. Ако разгледате строежа на членоразделната реч, Вие ще установите: Говорейки, Вие непрекъснато правите умозаключения.
Човекът не би могъл да се изрази с помощта на езика, ако не правеше непрекъснато умозаключения, нито би могъл да разбира езика на другите, без да приема техните умозаключения.
Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва.
към текста >>
И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил
научен
да се моли в своето детство.
Но веднъж формирани, те трябва да останат. Възможно най-прекрасното, което детето може да пренесе в по-нататъшния си живот, това е съдържателната и достоверна идея за човека. Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят!
И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
Нека още веднъж да се спрем на трите възрастови периода: От раждането до смяната на зъбите, детето подражава; до полова та зрелост то има естествената готовност да се подчини на нечий авторитет; а после да се осланя на своите собствени убеждения. Това може да се изрази и по друг начин. Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност? Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало.
към текста >>
Едва тогава обучението може да приеме „
научен
" характер.
В този случай от примерите няма никаква полза. Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата. И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен.
Едва тогава обучението може да приеме „научен" характер.
Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и научен характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост. Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек. В други ден ще продължим с практическата страна на обучението.
към текста >>
Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и
научен
характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.
Тук не става дума за това, да препоръчваме подходящи примери, а за нещо съвсем друго: Учителят сам трябва да свърже своят живот с изкуството, за да може да преподава с усет към красотата. И така, от раждането до смяната на зъбите, детето живее с неясното предчувствие, че светът е морален. През втория възрастов период, от смяната на зъбите до половата зрялост, детето е убедено, че светът е красив. И едва след настъпването на половата зрялост, юношата стига до убеждението, че светът е истинен. Едва тогава обучението може да приеме „научен" характер.
Преди половата зрелост обучението изобщо не следва да има систематичен и научен характер; защото точно понятие за истината човек може да изгради едва след половата зрялост.
Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек. В други ден ще продължим с практическата страна на обучението.
към текста >>
61.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи
научен
начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост. Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност. И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността. Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление. Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят. Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9
език
ознание, от 9 10 география, от 10 11 история!
Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито. Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното! Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно. Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата. Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили.
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история!
Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението. География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението. В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
към текста >>
62.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде
научен
о от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен. Това, което описах, е същото, което по силата на традициите е стигнало до наше време от едни постари времена, от които произхождат най-важните религиозни възгледи и което не по пътя на личното откритие на съвременното човечество, е довело до онзи телесен аскетизъм, който аз сега нагледно се опитах да опиша. Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-
научен
път.
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система. Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане. За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене. Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки. И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път. След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот. И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението.
към текста >>
И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-
научен
път.
Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане. За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене. Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос. Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път. Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки.
И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път.
След това като трети елемент, противоположно на мисловния и чувствения живот ние имаме волевия живот. И този волеви живот също така не е свързан с нервната система, а е директно свързан с човешката веществообмяна, с човешките движения. Веществообмяната е тясно свързана с движението. Забележете какво става с веществообмяната на даден човек, който не се движи правилно и какво става с неговата двигателна система. Аз посочвам двигателната система и веществообмяната като трета съставна част на човешкото устройство.
към текста >>
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя
език
и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Съществено е да се познават фините веществообменни процеси, които протичат, когато се разгръща волевата дейност под формата на процеси на изгаряне в човека. Ако човекът има тези понятия, които аз можах да набележа чрез някои насоки – чрез тяхното приложение, което ще ни се представи през следващите дни, ще бъдат изяснени и подробности – ако човек има тези елементарни насоки, тогава очите му ще се отворят за всичко онова, което изплува пред нас в детската природа. Защото детската природа все още не е така устроена. Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това. Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
63.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ
език
и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала.
И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота. Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
към текста >>
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия
език
и в горчивия вкус на устата.
При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота. Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
Такъв един многозначителен природо
научен
резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света.
Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека. Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили. Да вземем един отделен факт. Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции.
Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света.
Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт. Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество. От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното.
към текста >>
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-
научен
факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците. Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи.
Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
Във възпитателното изкуство ние можем да си послужим с подобни единични предложени ни от природната наука факти, едва когато ги обхванем от гледна точка, според която в цялостния си образ човекът бива разглеждан като едно духовно-душевно същество. От тази гледна точка може да бъде видяна и дейността на физическия организъм, осъществяваща се под влияние на духовното. Чрез такъв възглед ние стигаме до правилно поведение спрямо детето. Трагичното в нашия материалистично ориентиран век е, че външно погледнато той открива много физически факти, но не притежава знания за тяхната взаимовръзка, която се намира в областта на духовното. Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното.
към текста >>
Колко малко внимание се обръща на това обстоятелство днес става явно, когато видим, че по природо-
научен
път човекът се стреми изключително към ценни резултати относно същността на детското устройство, които после биват интерпретирани без оглед на духовното и след това по същия начин биват прилагани в преподаването.
И така, както е с музикалното занимание, така и по един по-фин, по-интимен начин стоят нещата с пластиката и рисуването. Цветовите хармонии, цветовите мелодии също така биват впоследствие изживявани във вътрешността на човека като вътрешни процеси на ритмичната органна система. Ако трябва по правилен начин да застанем до детето като възпитатели, като преподаватели, то ние трябва да знаем, че в тази възраст е необходимо да поднесем на детето целия учебен материал по един художествен начин. Това е същественото за основното училище, целият урок при децата да бъде така оформен, че да бъде насочен към ритмичната система на детето. С цялото преподаване, с цялото възпитание ние трябва да се държим спрямо детето така, че под влияние на нашето поведение то да бъде в състояние свободно и хармонично да развива своята ритмична система.
Колко малко внимание се обръща на това обстоятелство днес става явно, когато видим, че по природо-научен път човекът се стреми изключително към ценни резултати относно същността на детското устройство, които после биват интерпретирани без оглед на духовното и след това по същия начин биват прилагани в преподаването.
Правят се опити в експерименталната психология. Хората искат да знаят с каква скорост у детето настъпва умора при тази или онази дейност и възниква стремежът урокът да бъде построен според познанието за настъпването на умората. Като природо-научни познания тези резултати на експерименталната психология са много добри и много ценни. За целите на преподаването те ще могат да бъдат използувани едва когато бъдат приети в светлината на един възглед за духовното човешко същество. Нищо не искаме да възразим срещу удачността на природонаучните опити в тази област.
към текста >>
64.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито
език
, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето.
Това трябва да стане всеобщ принцип. Този е стремежът на възпитателното изкуство, за който аз искам да говоря тук. Ако в учителя трябва да заживее това, което впоследствие да премине върху детето под формата на подобно описание, тогава е необходимо цялата природа да бъде оживена, тогава е необходимо, всичко което ще бъде изнесено, да бъде обработено така, че учителят да не се бори повече с преподавания материал и да може да вложи всичко в това, изхождайки от силата на собствената си личност, да изгради образа на онова, което ще бъде поднесено на детето. И тогава човек сам стига дотам, преподаваният материал да стане образец, така че детето да се вживее в преподавания материал не само със своя ум, но с цялата своя човешка същност. Ето защо изхождаме главно от разказването на приказки, но също така и от съчинени разкази, отнасящи се до природата.
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито език, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето.
И такъв един урок по-късно по най-добър начин се включва към онова, което също така изхождайки от образността, отвежда детето към писането и четенето. Така приблизително към 9-та и 10-та година ние довеждаме детето дотам, да може да се изразява писмено, да може също така да чете, доколкото това е здравословно за тази възраст и с това достигаме до онази важна точка в живота на детето, на която аз вече се спрях, и която е разположена между 9-та и 10-та година. Тази важна точка в живота на детето намира израз във външността на човека. Тук се появява една странна разлика, едно странно разграничаване между момчето и момичето. Отново ще трябва да спомена какво е значението на това обстоятелство в едно училище, в което има момчета и момичета, както е във Валдорфското училище.
към текста >>
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било
научен
о да борави с числата.
Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора. Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата.
Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото. Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго. Така това, което чрез боравенето с числа бива формирано в детската душа, е изключително важно за начина, по който детето ще се изправи пред нас, когато ние издигнем пред душата му моралните примери, чрез които то ще трябва да развие в себе си одобрение или неодобрение, антипатия или симпатия към доброто или злото.
към текста >>
65.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-
научен
начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
И така, ако искате да говорите чрез обичайната терминология, то трябва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръвообращението. След това възниква въпросът, дали емайлът на пробилите зъби продължава да бъде изхранван. Тъкмо това не става. Това следва от всичко онова, което вече изложих. Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
към текста >>
Симпатиите и антипатиите съществуват не само на върха на
език
а и в окото, но целият организъм е пронизан от симпатии и антипатии.
Но това наистина е нещо много външно и повърхностно. Тези неща добиват някакво значение едва когато действително можем да наблюдаваме това, което протича вътрешно. И тук трябва да кажем, че укрепването на даден човешки орган, изобщо на някакъв орган във филогенетичната редица винаги произлиза от преодоляването на някаква антипатия. Оформянето на органите се дължи на преодоляването на антипатии, докато израстването на едни вече наличен орган се дължи на подчиняването на симпатиите. Само че това не бива да преминава една определена точка.
Симпатиите и антипатиите съществуват не само на върха на езика и в окото, но целият организъм е пронизан от симпатии и антипатии.
Всеки орган има своите симпатии и антипатии. Един орган развива антипатия срещу онова, което го е изградило до едно определено състояние. Този орган всъщност дължи своето изграждане, след като вече е готов, тъкмо на това, срещу което развива антипатия. Това е нещо, което ще ни отведе много дълбоко във филогенетиката, ако вземем предвид как действува външния свят, така, че вътрешността се съпротивлява срещу него, разтоварва себе си в акта на антипатия, и че тъкмо по този начин се осъществява непрекъснатото усъвършенствуване на телесното устройство. В царството на организма, на борбата за съществувание устоява този, който е най в състояние да преодолее вътрешната антипатия и да постави на нейно място органи.
към текста >>
66.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя
научен
кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек. При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер. Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум.
И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
към текста >>
Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на
език
а на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка.
Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея.
Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка.
Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост. Изказвам благодарност преди всичко на г-жа Мария Щайнер, че благоволи да разреши напечатването на тези сказки, на господин Паул Ойген Шилер за съдействието при преглеждането на записките и на господин д-р К.
към текста >>
67.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския
научен
живот.
Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
към текста >>
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим
език
а, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира. Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека. Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез
език
а /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза. Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия
научен
и социален живот.
Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят. Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме. Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
към текста >>
68.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия
научен
живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
Втора лекция Щутгарт, 2 януари 1921 година Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг. А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот.
към текста >>
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си
научен
метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления? Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки. Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука.
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята. По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
към текста >>
Ако говорим просто на математико-астрономичен
език
, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Виждате, че главовата система повече е присъединена към целия обкръжаващ свят, че ритмичната система осъществява изглаждане между обкръжаващия свят и земния свят, а системата на обмяна на веществата е присъединена към земния свят. Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека. Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така? Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също.
Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея. Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
към текста >>
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-
научен
метод за изчисление.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена. Останала под забрана до 1822 г.
към текста >>
[8] отношението на математическото към външната реалност подробно се разглежда в първа лекция от GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитие на физиката, първи естествено
научен
курс“.
Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта. Без това практикът на математическата апроксимация би бил като боец, на когото оръжието е избито от ръцете му. Обаче, количеството като критерий за същественост представлява опасност само за станалото, но не за намиращото се в процес на ставане. Нужно е нещо излизащо извън тези рамки, за да се намерят характерните ефекти в морето от малки ефекти. В смисъла на предлагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
[8] отношението на математическото към външната реалност подробно се разглежда в първа лекция от GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитие на физиката, първи естественонаучен курс“.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината.
към текста >>
69.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски
език
, не изучавали древната реч на египтяните.
Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние.
Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните.
Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч.
към текста >>
Древните гърци не изучавали египетския
език
!
Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните.
Древните гърци не изучавали египетския език!
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго.
към текста >>
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки
език
!
Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език!
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
към текста >>
На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки
език
.
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго.
На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно. Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми. Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон. Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие.
към текста >>
Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки
език
.
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език.
И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно. Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми. Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон. Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени.
към текста >>
Обаче говорила на
език
, който бил непонятен за възрастните.
И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета. Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора. Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори.
Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните.
Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени.
към текста >>
Тя сама си измислила
език
.
Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета. Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора. Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните.
Тя сама си измислила език.
Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени. След известно време това девойче се сдобило с малко братче.
към текста >>
Братчето много бързо научило от сестра си този
език
.
Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени. След известно време това девойче се сдобило с малко братче.
Братчето много бързо научило от сестра си този език.
Това братче по-късно, на около дванадесет години умряло и сестра му отвикнала, отучила се от тази реч и усвоила езика на другите. След това се омъжила и станала доста заможна дама; тя разказвала на хората как е било всичко. Това станало със самата нея. Ето така. Двете деца разбирали този език помежду си, говорили си на този език, който не разбирал нито един друг човек.
към текста >>
Това братче по-късно, на около дванадесет години умряло и сестра му отвикнала, отучила се от тази реч и усвоила
език
а на другите.
По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни. Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени. След известно време това девойче се сдобило с малко братче. Братчето много бързо научило от сестра си този език.
Това братче по-късно, на около дванадесет години умряло и сестра му отвикнала, отучила се от тази реч и усвоила езика на другите.
След това се омъжила и станала доста заможна дама; тя разказвала на хората как е било всичко. Това станало със самата нея. Ето така. Двете деца разбирали този език помежду си, говорили си на този език, който не разбирал нито един друг човек. Господа, това би могло да бъде най-велика мъдрост!
към текста >>
Двете деца разбирали този
език
помежду си, говорили си на този
език
, който не разбирал нито един друг човек.
Братчето много бързо научило от сестра си този език. Това братче по-късно, на около дванадесет години умряло и сестра му отвикнала, отучила се от тази реч и усвоила езика на другите. След това се омъжила и станала доста заможна дама; тя разказвала на хората как е било всичко. Това станало със самата нея. Ето така.
Двете деца разбирали този език помежду си, говорили си на този език, който не разбирал нито един друг човек.
Господа, това би могло да бъде най-велика мъдрост! Само тези двамата се разбирали помежду си и говорели помежду си. Оттук виждате как един може да бъде подложен на влиянието на друг. Защо едното дете Исус, умряло на дванадесет години, да не може да знае това, което въобще е непонятно на нито един човек? Този, който знае тези факти, все още преживява това.
към текста >>
По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл
научен
(факт).
Господа, това би могло да бъде най-велика мъдрост! Само тези двамата се разбирали помежду си и говорели помежду си. Оттук виждате как един може да бъде подложен на влиянието на друг. Защо едното дете Исус, умряло на дванадесет години, да не може да знае това, което въобще е непонятно на нито един човек? Този, който знае тези факти, все още преживява това.
По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл научен (факт).
Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите. Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година. Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер. Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек.
към текста >>
Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на
език
, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Оттук виждате как един може да бъде подложен на влиянието на друг. Защо едното дете Исус, умряло на дванадесет години, да не може да знае това, което въобще е непонятно на нито един човек? Този, който знае тези факти, все още преживява това. По такъв начин тук не се твърди нищо друго освен това, което може да бъде в пълния смисъл научен (факт). Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите.
Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година.
Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер. Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек. Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание. Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>
70.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тази дума, звучаща в древноеврейския
език
като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала.
Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“.
Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала.
В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди. И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност. Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя
научен
кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда! Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
към текста >>
Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски
език
в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта.
Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой. Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него. Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален. Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие». Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта.
Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта.
Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне. Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън. Ето какво исках да ви кажа в заключение на това, което говорихме, за да видите от казаното, че светлината съдържа в себе си съзидателен дух. Пеперудата възниква само тогава, когато червеят, гъсеницата, изчезне. Пеперудата се намира тук вътре, където гъсеницата умира.
към текста >>
71.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски
език
с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният.
Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността. Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща. Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае!
към текста >>
И всяка буква - също така и в гръцкия
език
- изразява нещо така, както първата буква означава «човек».
Това е ето този щрих (вж. рис.15, вдясно). Той вдига нагоре дясната си ръка - ето този щрих. Другата ръка се спуска надолу - този щрих. По този начин тази първа буква «алеф», X, изразява човека.
И всяка буква - също така и в гръцкия език - изразява нещо така, както първата буква означава «човек».
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си. Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън).
към текста >>
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия
език
.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите.
към текста >>
Ако вие, както това е прието в еврейския
език
, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф.
Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф.
За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това. Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
към текста >>
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат
научен
и по друг начин!
Такива хора се стремят към познание на духовния свят. Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко.
Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух.
към текста >>
Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си
език
а зад зъбите.
Само това и нищо друго. На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми. Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи!
Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите.
Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено. Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека. Те тутакси си спомняли за човека. Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът. «Алфа» - това винаги е човек.
към текста >>
НАГОРЕ