Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
53
резултата от
32
текста с части от думите : '
Налягане
'.
1.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В един свят, в който температурата би била навсякъде тази на нашето тяло, ние не бихме узнали по никакъв начин нещо за топлината, също както нямаме никакво усещане за постоянното /не променливото/ атмосферно
налягане
, под което живеем; едва когато установим пространства с друго
налягане
, ние стигаме до неговото познание." и по-нататък: "Представете си, че бихте получили един удар с тояга!
Това може да се види именно при горецетираната лекция на Оствалд. Този природоизследовател иска да постави на мястото на материята и силата енергията. Нека чуем, какво казва той*/*Това е написано в началото на 19-те години на миналото столетие. Това, което днес може да се каже по въпроса, върху него/: "Кое е условието, за да действува един от нашите /сетивни/ органи? Можем да обърнем нещата, както искам е, не ще намерим нищо общо, освен това: Сетивните органи реагират на енергийните разлики между тях и околния свят.
В един свят, в който температурата би била навсякъде тази на нашето тяло, ние не бихме узнали по никакъв начин нещо за топлината, също както нямаме никакво усещане за постоянното /не променливото/ атмосферно налягане, под което живеем; едва когато установим пространства с друго налягане, ние стигаме до неговото познание." и по-нататък: "Представете си, че бихте получили един удар с тояга!
Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия? Отговорът може да бъде само един: енергията. Защото тоягата е най-безобидното нещо на света, докато не е засилена. Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга! Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата.
към текста >>
2.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове,
налягане
, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие.
Нека си представим, че едно същество с напълно развит човешки интелект възниква от нищото и застава пред света. Онова, което би забелязало, преди да приведе мисленето в действие, е чистото съдържание на наблюдението.
На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие.
Това струпване представлява съдържанието на чистото, безмисловно наблюдение. На него му противостои мисленето, готово да разгърне своята дейност, стига да се намери изходна точка. Опитът показва, че тя бързо се намира. Мисленето е в състояние да прокарва нишки от един елемент на наблюдението към друг. С тези елементи то свързва определени понятия и така ги поставя в някакво отношение.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно
налягане
, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог.
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч.
към текста >>
4.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното
налягане
.
Особено забележителни са приликите в психологическите характери на Леопарди и Ницше. При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда.
Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане.
Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората.
към текста >>
5.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно
налягане
, която само чрез
налягане
то и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира.
Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша.
към текста >>
6.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Бихме могли да пребродим цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво
налягане
, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление.
Ако искаме да вървим след духовния изследовател, необходимо е само да допуснем, че съществуват духовни възприемателни органи. В природния свят топлината действително е състояние на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това състояние е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа. Нека да се абстрахираме от всяко външно топлинно усещане и да си представим онова вътрешно изживяване, което имаме при думите: „Чувствувам се топъл", „чувствувам се студен". Само това вътрешно изживяване може да ни даде представа за това, което е представлявал Сатурн в горепосочения период от неговото развитие.
Бихме могли да пребродим цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво налягане, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление.
Но във всяка точка от това пространство и без никакъв външен източник на топлина, ние бихме имали вътрешното усещане: тук е налице тази или онази топлинна степен.
към текста >>
7.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез
налягане
, удар, триене и т.н., т.е.
Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток. В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество. С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления. Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо. Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение.
Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е.
от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа. Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина. Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено".
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
"Знанието образува една противоположност спрямо другите две състояния, чувстването и желанието... Може би на основата на знанието стои някакъв духовен процес, даже може би един подобен процес, какъвто е
налягане
то, напрежението; обаче така схванато, знанието не е схванато в неговата същност.
Кирхман счита само чувствата и желанията като такива душевни състояния на човека, което дава едно съществуване за себе си. Той поставя знанието в противоположност с тези съществуващи състояния на душата.
"Знанието образува една противоположност спрямо другите две състояния, чувстването и желанието... Може би на основата на знанието стои някакъв духовен процес, даже може би един подобен процес, какъвто е налягането, напрежението; обаче така схванато, знанието не е схванато в неговата същност.
Като знание, а само като такова трябва да бъде изследвано тук, то скрива своето собствено битие и прави от себе си едно огледало на едно чуждо битие. Няма по-добър символ за това, каквото е огледалото. Както огледалото е толкова по-съвършено, колкото повече то не позволява да се оглежда само, а оглежда, отразява само чуждо битие, такова е и знанието. Неговото битие е това чисто отразяване на едно чуждо битие, без примес на собственото съществуващо състояние". Не можем да си представим една по-силна противоположност спрямо Хегеловия начин на мислене, освен този възглед за знанието.
към текста >>
9.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно
налягане
навътре.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение.
Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре.
И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
И това
налягане
на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре.
И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно
налягане
навътре правилната склонност на организма за съня.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма.
Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня.
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
10.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Кръвното
налягане
е 185 мм живачна колона.
От боледуването от инфлуенца насам пациентката не се чувствува вече добре. Тя се оплаква от тежко дишане при събуждането от сън, от главозамайване, чувство на хлопане в главата, ушите и ръцете, което се проявява особено тягостно при събуждане, обаче също при ходене и изкачване. Сънят е добър. Съществува склонност към запичане. В урината има белтък.
Кръвното налягане е 185 мм живачна колона.
Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло. Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло. В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло. Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др.
към текста >>
В такъв случай кръвното
налягане
се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно
налягане
.
В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло. Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др. Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално. Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата.
В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане.
Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията. Използувахме чай от бъз, за да подпомогнем храносмилането, регулирахме ходенето по голяма нужда чрез клизми и слабителни чайове и предписахме безсолна диета, понеже солите подпомагат склерозата. Постигнахме едно относително бързо подобрение. Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията. Кръвното налягане спадна на 112.
към текста >>
Кръвното
налягане
спадна на 112.
В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане. Ние подложихме случая за лечение главно със "склерон"; само за подкрепа прибавихме беладона в много малки дози, за да премахнем за момент също и главозамайванията. Използувахме чай от бъз, за да подпомогнем храносмилането, регулирахме ходенето по голяма нужда чрез клизми и слабителни чайове и предписахме безсолна диета, понеже солите подпомагат склерозата. Постигнахме едно относително бързо подобрение. Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията.
Кръвното налягане спадна на 112.
Самочувствието се подобри видимо. В следващите години склерозата не напредна никак. След една година пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите. Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма. Характерните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече.
към текста >>
11.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват
налягане
, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н.
На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа".
Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н.
-, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
към текста >>
-, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като
налягане
, сила на привличане и сила на отблъскване.
На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н.
-, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
към текста >>
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като
налягане
и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи.
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
към текста >>
Обаче удар,
налягане
, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията.
Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи.
Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията.
Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света.
към текста >>
Защото когато усеща
налягане
, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата.
Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така?
Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата.
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване.
към текста >>
12.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Привържениците на нептунистката школа виждаха напротив във всички вулканически явления като причина само такива процеси, които се получават във вътрешността на Земята чрез
налягане
или чрез химически процеси, че във вътрешността на Земята стават мощни катастрофи, които се разтоварват насън.
Той беше на мнение, че по същество всичко, което можем да виждаме като наслоявания в кората на нашата Земя, не трябва да се приписва на някакви огнени действия, но че всичко, което може да бъде изследвано, показва, че всъщност Земята се е образувала от един воден елемент, от една водна форма на нашата планета. Че даже и най-старите наслоени пластове са от водата, че следователно и гранитът не се образувал чрез клокочещия огън, а се е отложил също от водата и само чрез по-късни процеси в течение на времето се изменил така, че днес неговият воден произход не личи вече. Всичко е възникнало така да се каже от водата това беше един основен възглед на нептунистите и особено на Вернер. Срещу този възглед стоеше онзи на плутонистите, който изхождаше от това, че нашата Земя с цялата наша планетарна система се е образувала от една газообразна, имаща висока температура мирова мъглявина, отделила се е чрез охлаждане и по-нататък чрез излъчване на топлината е охладила мировото пространство. Че след това са настъпили отношения, при който чрез действието на топлината са могли да възникнат гранитът и може би други подобни видове скали, но чрез излъчването на топлината се е охладила само повърхността на Земята, докато вътрешността е още огнено-течна и че изригванията на вулканите и земетресенията са живи свидетели за това, че Земята крие в своята вътрешност остатъци от своето огнено-течно състояние.
Привържениците на нептунистката школа виждаха напротив във всички вулканически явления като причина само такива процеси, които се получават във вътрешността на Земята чрез налягане или чрез химически процеси, че във вътрешността на Земята стават мощни катастрофи, които се разтоварват насън.
Така щото едвам сега имаме такива процеси, които се проявяват нагоре и излизат навън, изригвайки от вътрешността на Земята целите планински масиви. Накратко казано: още в първата половина на 19-то столетие имаме работа с един много интересен спор между онзи възглед, който можем да охарактеризираме накратко с думите, които Гьоте употребява в своя "Фауст": "Всичко произхожда от водата", и възгледа, според който всъщност всички земни формации имат на своята основа огнени процеси и действия. Тогава трябва да си представим, че горе върху най-външната черупка, която се отнася към вътрешността както черупката на яйцето към жълтъка, е станало нещо, благодарение на което е останал един съвсем тънък пласт като пласт на охлаждането, който обвива така да се каже Земята като покривен пласт на най-мощния земен вулкан, какъвто е, според този възглед, нашата планета Земя, по която стъпваме.
към текста >>
13.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на
налягане
се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н.
Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал. И можем да кажем, че всичко първо през 70-те години беше способно да благоприятствува подържането на този идеал, защото към всичко, което.../има допълнителен текст не се разчита/... във връзка с великите постижения на естествените науки, се прибавяше в това време още и онова, което се яви на бял свят чрез по-точното изследване на отношението на топлината към другите природни сили. През 60-те години получи все по-голямо признание това, което Юлиус Роберт Майер беше показал с гениален поглед още през 40-те години на 19-тия век: че топлината може да бъде превърната в други природни сили съгласно напълно определени числови отношения. Че това беше така, ние виждаме, когато например прокарваме пръста си върху една повърхност: натискането се превръща в топлина. Когато нагряваме една парна машина, топлината се превръща в двигателните сили на машината.
Както тук топлината се превръща в двигателна сила или силата на налягане се превръща в топлина, така и другите природни сили, електричество и т.н.
също се превръщат в природни сили, за които се мислеше, че те са превръщаеми. Когато тази мисъл биваше свързана със законите на астрономическото познание, можеше да се каже: Това, което имаме тук пред нас, се различава по отношение на действителността само чрез това, че определена форма на движение в света на атомите и молекулите се превръща в друга форма на движение. В молекулите съществува определена форма на движение, така да се каже едно малка, сложна астрономическа система, и движенията се превръщат в други движения, системата в други системи. Така топлината се превръща в двигателна сила и т.н.
към текста >>
Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено
налягане
на лъчението.
Арениус е шведски изследовател. Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт. Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт.
Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението.
Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане. Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло. Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила.
към текста >>
Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат
налягане
.
Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт. Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението.
Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане.
Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло. Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила.
към текста >>
Това
налягане
, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението. Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане.
Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила.
към текста >>
Това става, понеже
налягане
то е една излъчваща се в мировото пространство сила.
Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението. Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане. Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила.
към текста >>
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото
налягане
да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт.
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт.
Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата. Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа! Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>
Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото
налягане
възможността чрез това лъчево
налягане
да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт.
Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други.
И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено.
към текста >>
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево
налягане
, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
към текста >>
14.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно
налягане
, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт.
Следва вторият пласт. Той се различава външно от лежащия над него предимно чрез това, че се намира в по-меко, течно състояние. Всичко, което той съдържа е от такъв вид, че в окултизма се нарича пласт на течната или меката Земя. Външният пласт се нарича твърдата или минералната Земя. Всичко, което съдържа вторият пласт на Земята, са неща, за които обикновената физика не може да си има понятие, понеже първоначално не е възможно да се предизвикат състояния на повърхността на нашата Земя, в които изобщо да може да се съдържа това, което като субстанция се намира в този пласт.
Това изобщо не може да се намира на повърхността на Земята, понеже се нуждае от онова невероятно силно налягане, за да се задържи съдържанието на втория земен пласт, което е предизвикано от най-горния пласт.
Ако бихте отстранили най-горния пласт, това, което лежи отдолу, би се разпръснало с невероятна скорост в целия космос. Това е вторият пласт.
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно
налягане
, когато външната физическа материя ги сгъстява.
Съществата, които описахме като гноми и елфи без съмнение имат физическо тяло, но нямат Аз, астрално тяло и етерно тяло. Именно съществата, имащи за свой висш принцип физическото тяло, са всъщност тези, които ние нарекохме гноми. Те имат три члена по-ниско от физическото тяло. Благодарение на това тяхното физическо тяло е доста по-малко видимо отколкото физическото тяло на човека. По ниско лежащите от физическия план сили на тези същества обуславят факта, че даже това, което се явява у тях физическо, никога не може да бъде видяно с обикновените физически очи.
За да могат да имат приблизително физическа материя, трябва да действа огромно налягане, когато външната физическа материя ги сгъстява.
Тогава тяхната телесност така се притиска, че те лежат пресовани в голямо количество и се разлитат отново по описания по-горе невероятен начин. Изобщо процесът е такъв, че едва прекратило се външното напрежение, започва процес на освобождаване и става с невероятна бързина, когато разкопавате Земята. Поради това те никога не могат да бъдат видими, макар и да имат физическо тяло. Само за този, който вижда през Земята, те имат мъничко физическо тяло. Това тяло, което съществува у тях като принцип, като сила, има нещо в себе си – по своята структура, по своята организация – сходно с човешкото оръдие на мисълта, с оръдието на човешкия ум.
към текста >>
16.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо
налягане
.
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-аскетична, мистична, езотерична.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане.
Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога. Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>
17.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако гледате на пространството като нещо, което се простира, което упражнява
налягане
, би трябвало да си представите Слънцето като нещо, което вдишва, всмуква едно негативно пространство, по-празно от пространството!
Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето. Ако човек отиде във вътрешността на Слънцето ще види, че то има съвсем друг вид от този, който физиците днес си представят. Тази физическа представа е толкова наивна! Вътрешността на Слънцето не е една топка от газ, а нещо, което е по-малко от пространството, където пространството е даже премахнато.
Ако гледате на пространството като нещо, което се простира, което упражнява налягане, би трябвало да си представите Слънцето като нещо, което вдишва, всмуква едно негативно пространство, по-празно от пространството!
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Също така, както сме предопределени за определено въздушно
налягане
относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно
налягане
, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
19.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
14. Хидроцефалия: увеличено количество на гръбначномозъчната течност в мозъчните стомахчета и в субарахноидалното пространство, свързано с повишаване на вътречерепното
налягане
; като последица черепът у малките деца добива огромни размери.
14. Хидроцефалия: увеличено количество на гръбначномозъчната течност в мозъчните стомахчета и в субарахноидалното пространство, свързано с повишаване на вътречерепното налягане; като последица черепът у малките деца добива огромни размери.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сили на
налягане
, а в етерната област – сили на всмукване.
Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес.
Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване.
Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида.
към текста >>
21.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули
налягане
то, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
към текста >>
22.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Положителната материя упражнява
налягане
, отрицателната материя е всмукваща.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща.
Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща.
Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви
налягане
, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло.
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло.
Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила. Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4).
към текста >>
Ако си представите тук повърхност, която оказва
налягане
върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила.
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло.
Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила.
Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4).
към текста >>
Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното
налягане
отвън навътре, и безтегловното
налягане
отвътре навън (рис. 4).
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло. Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила.
Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4).
към текста >>
23.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Той е едно същество, което зависи от най-малкото
налягане
на атмосферата.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него. Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви.
Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>
24.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното
налягане
според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид.
Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката.
към текста >>
25.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо
налягане
и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира.
Това е едно важно допълнение към втората лекция, тъй като може да е напълно целесъобразно да се внасят вещества в индивидуалното земеделско стопанство, за да могат да се вкарат в действие или в засилено действие съответните сили. Тогава въпросът е как това да се направи най-добре, тъй като съществува възможността на мястото на жизнената дейност да постъпят чисто веществени действия или на мястото на биологичното изграждане и биологичния порядък да се прибегне до технически индустриални процеси. Внесат ли се те и се свържат с процесите на живота, рано или късно това ще се окаже патологично. Обикновеното земеделско стопанство прави това във все по-широк обхват.
Употребява например минерален азот, който се произвежда във фабриките под високо налягане и висока температура, и с неограничен катализатор се свързва с водорода, като по този начин се активизира.
Стотици активни вещества са предназначени за употреба в земеделието.
към текста >>
26.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук всичко ще оказва
налягане
върху него, ще го пресова.
Но Данте е имал други представи. Съдържание на тези представи не е бил физическият свят; той си е представял сили. Той е казвал: ако човек стои тук и със своето етерно тяло се движи в това направление нагоре, той ще става все по-лек и по-лек. Той все повече преодолява тежестта. Ако той влезе в Земята (тоест движи се в направление, противоположно на първото), ще трябва да прилага все повече усилия; тези усилия, това напрежение ще нарастват, когато той се приближи до другия край на Земята.
Тук всичко ще оказва налягане върху него, ще го пресова.
Тежестта тук ще е най-голяма. Това не е свързано с разполагането там на някакъв особен ад, просто на човек му се налага отначало да измине (този път), за да пристигне тук (рис.).
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под
налягане
», иначе казано, глупак.
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под налягане», иначе казано, глупак.
При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува.
към текста >>
28.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Такова
налягане
има и при човека.
Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината.
Такова налягане има и при човека.
Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
към текста >>
29.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското
налягане
разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар.
Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.
към текста >>
30.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо
налягане
върху стените на котела, все повече и повече натиска тези стени.
Но тук просто се казва: ако се трие восъчна пръчица и се появява електричество, значи облаците също се трият един в друг и от това възниква електричество. Но ако пръчицата восък е малко влажна, никакво електричество няма да се появи! Оттук виждате, че днес ще ви се наложи да изучавате такива неща, които са съвсем лишени от вътрешен смисъл. Тук нещата са така: ако имате работа с въздух и го нагрявате, той ще става все по-горещ и по-горещ. Представете си, че затваряте този въздух в котел.
Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо налягане върху стените на котела, все повече и повече натиска тези стени.
Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато - ако стените на котела са недостатъчно дебели - нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята.
към текста >>
Мълнията -това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското
налягане
, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат. Тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където й се оказва най-малко съпротивление.
Мълнията -това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Трябва да кажем: мълнията възниква не вследствие на наелектризиране; мълнията възниква поради това, че въздухът изхвърля своята собствена горещина.
към текста >>
31.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Поради това, че от някоя страна
налягане
то на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията.
Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество. Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах.
Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията.
И така, представете си, че отнякъде, вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ - не облак, а именно миров газ, - се излъчва мълния. И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.
към текста >>
С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства
налягане
то.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко.
С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането.
И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест.
към текста >>
И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради
налягане
то.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането.
И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането.
Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна.
към текста >>
32.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже
налягане
върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение. Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта. Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина.
Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло.
Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
НАГОРЕ