Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
222
резултата от
125
текста с части от думите : '
Навици
'.
1.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни
навици
, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина? И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде. Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо.
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер.
към текста >>
2.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Пристрастието на Оствалд към естественонаучните
навици
на съвремието може ясно да се види.
Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата. Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите. Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие.
Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види.
И той също, ако би бил запитан, не би могъл да приведе нищо за оправдание на своя метод, освен това, че за него то е един психологически факт на опита, че неговата потребност за причинност е задоволена, когато е превърнал процесите на природата в прояви на енергията. По същество безразлично е дали Дю Боа Реймонд свежда процесите на природата до механиката на атомите или дали Оствалд ги свежда до прояви на енергията. И двете мнения произхождат от склонността на човешкото мислене към удобство.
към текста >>
3.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щутгарт 1894 г./ изтъква
навици
те на мислене на модерните природоизследовател и като свързващи логически норми.
Аз зная, че с тези възгледи изказвам нещо, което звучи невъзможно за ушите на съвременния физик. Аз не мога да застана обаче на становището на Вундт, който в своята Логика*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, І разд. ІІ изд.
Щутгарт 1894 г./ изтъква навиците на мислене на модерните природоизследовател и като свързващи логически норми.
Лекомислието, което той проявява при това, става особено ясно на онова място, където говори за опита на Оствалд, да постави на мястото на движещата се материя трептящото движение на енергията. Вундт казва следното: "От съществуването на явленията на интерференция следва необходимостта да се предположи някакво трептящо движение”. Но тъй като едно движение без субстрат, който се движи, е немислимо, то с това и извеждането на явленията на светлината от един механически процес е едно неизбежно изискване. Обаче Оствалд се е опитал да избегне последното предположение, като приписва "лъчистата енергия" не на трептенията на една материална среда, а я определя на една намираща се в трептенията енергия. Обаче именно това двойно понятие, съставено от една нагледна и една понятна част, ми се струва да доказва решително, че самото понятие на енергията изисква едно разлагане, което води до елементи на възприятието.
към текста >>
4.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти,
навици
и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот.
Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
към текста >>
5.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Който не иска да се издигне над мисловните
навици
на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила".
КЪМ СТР. 10 Доскоро всеки, който би се осмелил да говори за "жизнена сила", щеше да бъде посочен като пример за ненаучност. Днес тук и там в научните среди хората отново се обръщат към тази идея, която на времето беше общопризната. Ако внимателно се вгледаме в съвременните тенденции на науката, ще установим една много по-последователна логика всред тези, които не искат и да чуят за някаква "жизнена сила". Тя изобщо не принадлежи към това, което наричаме "природни сили".
Който не иска да се издигне над мисловните навици на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила".
Едва предпоставките и начинът на мислене, извлечени от "Науката за духа", ни позволяват да пристъпим към тези неща без никакво вътрешно противоречие. Дори онези мислители, които предпочитат да изграждат своите възгледи на чисто научна основа, напоследък изоставят убежденията, валидни за втората половина на 19 век, според които всички явления на живота могат да се обяснят само със силите, действуващи в неживата природа. Книгата на един толкова изтъкнат естествоизпитател като Оскар Хертвиг: "Развитието на организмите. Опровержение на дарвиновата теория за случайността", е научно произведение с голяма стойност. То се противопоставя на хипотезата, според която животът се формира единствено от сбора на физическите и химически закономерности.
към текста >>
6.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Грижата за здравето и всички
навици
имат единствената цел да му осигурят смислен и хармоничен живот.
Петото Условие се състои в правилната организация на цялостния живот. Окултният ученик се стреми да живее в съгласие с природните и духовни закони. Той еднакво избягва както прибързаността, така и леността. За него животът е арена за работа и той насочва всичките си действия в съответствие с този факт.
Грижата за здравето и всички навици имат единствената цел да му осигурят смислен и хармоничен живот.
към текста >>
Те трябва да се въплътят в душата и то така, че да се превърнат във вътрешни
навици
.
Четвъртото Качество изисква любов към осъществяването на вътрешната свобода. Чрез разсъдъчно обхващане на тези качества съвсем не е достатъчно.
Те трябва да се въплътят в душата и то така, че да се превърнат във вътрешни навици.
към текста >>
Ето как финото етерно тяло действително се преобразява под влиянието на описаните четири душевни
навици
.
Това трябва да става по най-естествен начин и човек да е в състояние спонтанно да прави разлика между същественото и несъщественото. Тази степен се постига само ако извършваме своите наблюдения над външния свят в пълно спокойствие и търпение. И накрая погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата, докато по-рано се е задоволявал с техния външен и преходен смисъл. "Всичко преходно е само символ" тази истина сега се превръща в едно непоколебимо и естествено убеждение на душата. Така трябва да бъде и с останалите четири качества.
Ето как финото етерно тяло действително се преобразява под влиянието на описаните четири душевни навици.
Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса. Действителното му изграждане става в хода на упражненията за средоточаване, за които вече стана дума.
към текста >>
7.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Естествено, той има определени влечения и
навици
.
Вече описахме какво огромно значение има за човека срещата му с първия Пазач на прага и как в него той вижда едно свръхсетивно Същество, което, така да се каже, той сам е призовал. Тялото на това Същество е съставено от невидимите дотогава последици от неговите собствени действия, чувства и мисли. Обаче тези невидими сили изковават неговата съдба и неговия характер. Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него.
Естествено, той има определени влечения и навици.
Но сега той може да си обясни откъде идват те. Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина. Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път нещастен. Видимият живот става за него разбираем с помощта на невидимите причини. Пред погледа му се разкриват и големите събития на човешкия живот, болестта и здравето, раждането и смъртта.
към текста >>
8.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите
навици
на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума.
Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука. При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход.
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума.
И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии. Страх и суеверие са измъчвали човека.
към текста >>
9.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на
навици
, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна.
Мъжът следваше инстинктивно подбудите на природата, или влиянията на посветените. От женския елемент се родиха първите представи за “добро” и “зло”. Хората започнаха да обичат нещо, което особено впечатляваше живота на представите, от други неща пък започнаха да изпитват отвращение. Ако властта, която мъжкият елемент упражняваше, беше насочена повече върху външното действие на волевите сили, върху външното боравене с природните сили, то в женския елемент паралелно се пораждаше едно въздействие чрез душевността, чрез вътрешните, лични сили на човека. Само онзи може да разбере правилно развитието на човечеството, който вземе под внимание, че първият напредък в живота на представите е бил направен от жените.
Свързаното с живота на представите, с изграждането на паметта развитие на навици, които образуваха зародишите на един правен живот, на един вид нрави, на един вид бит, идваше от тази страна.
Ако мъжът беше видял и боравил с природните сили: Жената стана първата тълкувателка на тези природни сили. Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете. В нейната душа жената беше достъпна за един друг вид духовни същества.
към текста >>
10.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
При последния,
навици
те и обучението играят значителна роля за човешкия живот.
Друга особеност на ясновидството е, че по много признаци неговото протичане се отклонява от това на обикновения душевен живот.
При последния, навиците и обучението играят значителна роля за човешкия живот.
Всеки, който непрекъснато упражнява определена дейност, става все по-ловък и сръчен в нея.
към текста >>
11.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните
навици
на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен.
към текста >>
За
навици
те на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност.
За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност.
към текста >>
Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните
навици
на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят.
Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
Съвременните
навици
на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена.
Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
12.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Юм счита, че на основата на изказванията на хората върху процесите на света лежат
навици
на мисленето, нищо друго.
Той често вижда тези два процеса да се редуват. Поради това той свиква да си ги представя като свързани един с друг. Той прави греенето на слънцето причина, затоплянето на камъка следствие. Навикът на мисленето свързва възприятията, но вън не съществува нещо в един действителен свят, което да се изяви като такава връзка. Човекът вижда, как една мисъл на неговата душа е последвана от едно движение на неговото тяло; той свиква да мисли, че мисълта е причината, движението следствието.
Юм счита, че на основата на изказванията на хората върху процесите на света лежат навици на мисленето, нищо друго.
Чрез навици на мисленето себесъзнателната душа може да стигне до насочващи линии в живота; обаче в тези нейни навици тя не може да намери нищо за изграждането на един образ на света, който да има значение за същността намираща се вън от душата. Така за светогледа на Юм всичко, което човек си образува като представи върху наблюдението на сетивата и на ума във външния свят, си остава едно чисто съдържание на вярата; то никога не може да стане едно знание. Върху съдбата на себесъзнателната човешка душа, върху нейното отношение към един свят различен от сетивния не може да съществува една наука, а само вяра.
към текста >>
Чрез
навици
на мисленето себесъзнателната душа може да стигне до насочващи линии в живота; обаче в тези нейни
навици
тя не може да намери нищо за изграждането на един образ на света, който да има значение за същността намираща се вън от душата.
Поради това той свиква да си ги представя като свързани един с друг. Той прави греенето на слънцето причина, затоплянето на камъка следствие. Навикът на мисленето свързва възприятията, но вън не съществува нещо в един действителен свят, което да се изяви като такава връзка. Човекът вижда, как една мисъл на неговата душа е последвана от едно движение на неговото тяло; той свиква да мисли, че мисълта е причината, движението следствието. Юм счита, че на основата на изказванията на хората върху процесите на света лежат навици на мисленето, нищо друго.
Чрез навици на мисленето себесъзнателната душа може да стигне до насочващи линии в живота; обаче в тези нейни навици тя не може да намери нищо за изграждането на един образ на света, който да има значение за същността намираща се вън от душата.
Така за светогледа на Юм всичко, което човек си образува като представи върху наблюдението на сетивата и на ума във външния свят, си остава едно чисто съдържание на вярата; то никога не може да стане едно знание. Върху съдбата на себесъзнателната човешка душа, върху нейното отношение към един свят различен от сетивния не може да съществува една наука, а само вяра.
към текста >>
13.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен
навици
на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл.
Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания.
Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл.
Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата. От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене. Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези
навици
на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл.
Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата.
От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене. Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
14.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от
навици
те на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила практически отделните области на знанието /например психофизическата част на психологията/.
/Вундт, Система на философията, стр. 21/. По пътя, който се търси с една такава философия, е възможно само да бъдат продължени по-нататък ходовете на мислите създадени отделните науки, да бъдат те свързани и подредени в едно нагледно цяло.
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от навиците на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила практически отделните области на знанието /например психофизическата част на психологията/.
Погледът на Вундт е насочен към образа на света, който човешката душа изгражда чрез опита на сетивата, и върху представите, които душата изживява под впечатлението на този образ на света. Естественонаучният начин на мислене разглежда възприятията на сетивата така, че ги схваща като действия намиращи се вън от човека процеси. За Вундт този начин на мислене е в определен смисъл нещо самопонятно. Ето защо той счита за външна действителност онази, която се добива чрез понятия въз основа на сетивните възприятия. Следователно тази външна действителност не е изживявана; тя се предполага от душата по такъв начин, както се предполага: Вън от човека съществува някакъв процес, който действа върху окото и в окото, чрез неговата дейност, предизвиква усещането на светлината.
към текста >>
15.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
При това, според
навици
те на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие.
Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него.
При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие.
Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване. В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества.
към текста >>
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите
навици
на мислене и изследване.
В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие.
При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот. Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени.
към текста >>
16.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни
навици
отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение?
След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
към текста >>
17.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
В разсъжденията на другите те виждат не друго, а най-съществената черта на своите собствени мисловни
навици
.
По този начин хората просто не допускат до себе си социалните идеи. Предлаганата книга, която вече намери значителен прием, се съобразява именно с това обстоятелство, всички, за които тя има утопичен характер, се разминават основно с нея. А в най-голяма степен това правят именно тези, които искат да мислят утопично.
В разсъжденията на другите те виждат не друго, а най-съществената черта на своите собствени мисловни навици.
към текста >>
18.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни
навици
, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези
навици
, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
Ако все пак някой намира нещо утопично в тази книга, авторът би го помолил да се замисли: До каква голяма степен днес повечето представи, от които зависи развитието на социалния организъм, са отдалечени от действителния живот и проядени от жесток фанатизъм. Ето защо и на следващите страници, чието съдържание е в точно съответствие с истинските факти, лесно може да се погледне като на една утопия.
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
към текста >>
19.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Това обаче означава: нашите мисловни
навици
, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което например се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия.
Естественонаучните методи все още не са напреднали достатъчно, за да осигурят всеобщо признание поне сред научните среди на всичко онова, което загатвам тук, на онези духовнонаучни факти, които могат да послужат за целите на естествената наука; а поне известна степен на признание може да се окаже желателна просто заради самия напредък на познанието.
Това обаче означава: нашите мисловни навици, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което например се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия.
Разбира се, би могло да се възрази: „Добре, естествената наука може да почака, а след време тя така или иначе ще признае подобен начин на мислене". Обаче по отношение на проявите действията на социалния организъм не може да се чака. Защото не само у специалистите, но и във всяка човешка душа защото всяка човешка душа участвува в действията на социалния организъм трябва да проблесне поне малка искра от инстинктивното познание за това, какво в действителност е необходимо за този социален организъм. Що се отнася до формирането на социалния организъм, едно здраво мислене и светоусещане, една здрава воля, могат да възникнат само тогава, когато малко или повече инстинктивно човек разбере: За да бъде здрав, социалният организъм трябва също да бъде изграден от три самостоятелни части, както и живият организъм.
към текста >>
Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните
навици
и привички на ръководните класи.
Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото общество. Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област. Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си.
Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи.
Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност.
към текста >>
20.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ясно можем да различим как в мисловните
навици
на хората са вплетени две мирогледни позиции.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции.
Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност.
към текста >>
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните
навици
на съвременните хора, и то в две направления.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери. От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното.
към текста >>
Това че един съдия е близо до
навици
те и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
21.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните
навици
на своето мислене.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи.
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене.
Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.
към текста >>
22.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те овладяха
навици
те в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота.
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
към текста >>
И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни
навици
.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
А един от тези
навици
е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
23.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мисловните
навици
, дълбоко вкоренени заради сегашните господстващи политически и социални форми, могат да карат човека да вярва, че една такава реорганизация на тези форми е „прагматически невъзможна“.
Мисловните навици, дълбоко вкоренени заради сегашните господстващи политически и социални форми, могат да карат човека да вярва, че една такава реорганизация на тези форми е „прагматически невъзможна“.
Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за спасение на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни навици.
към текста >>
Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за спасение на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни
навици
.
Мисловните навици, дълбоко вкоренени заради сегашните господстващи политически и социални форми, могат да карат човека да вярва, че една такава реорганизация на тези форми е „прагматически невъзможна“.
Но историческата еволюция ще продължи, унищожавайки всичко — дори новите мерки за спасение на статуквото, — възникващо от овехтелите мисловни навици.
към текста >>
24.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни
навици
.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до
навици
в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
25.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си
навици
, отколкото към външните институции.
Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите. Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин. Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна. За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат.
Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции.
към текста >>
Днес обаче е достигната една точка в човешката еволюция, когато самото естество на тази еволюция настоява за прогрес не само в нашите институции, но също и в мислите ни и в мисловните ни
навици
.
Днес обаче е достигната една точка в човешката еволюция, когато самото естество на тази еволюция настоява за прогрес не само в нашите институции, но също и в мислите ни и в мисловните ни навици.
Това е изискване на човешкото развитие, а съдбата на социалното движение зависи дали това изискване ще се удовлетвори. Колкото и да е все още странно за много хора, все пак е вярно, че съвременният живот е придобил форма, която не може да се овладява от стари идеи.
към текста >>
26.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
По този начин отминалата епоха доразвива
навици
те си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.
Когато обаче този начин на мислене се приложи за политическата икономика, е обречен на пълен неуспех. Защото в този случаи проявлението идва преди всичко от хората; от човешките потребности и желания. В нас живее същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи).
По този начин отминалата епоха доразвива навиците си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.
към текста >>
27.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в
навици
те, особено в този аспект на човешкия живот.
Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в навиците, особено в този аспект на човешкия живот.
към текста >>
Те можеха да уподобят човешкия социален живот с живота и
навици
те на различни диви животни.
Всъщност хората можеха да стигнат до тези мисли с много по-малко усилия от тези, които се полагат в много среди.
Те можеха да уподобят човешкия социален живот с живота и навиците на различни диви животни.
По този начин биха открили, че животните имат инстинктивни занимания, които им помагат да задоволяват нуждите си, както и че тези инстинктивни функции са приспособени по най-добрия начин към условията, които им осигурява природата.
към текста >>
Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи
навици
те им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи.
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“.
Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи.
За човека с необременено съзнание това е ясно като бял ден. Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене. Нашата епоха копнее за творчески мисли. Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
към текста >>
28.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Например човек може да измени своите
навици
, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години
навици
до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега. Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Това може да се отнася за нищожни незначителни
навици
, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях.
Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега. Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Тези
навици
, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях.
Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
29.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Когато, както при изковаване на
навици
, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения. Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм.
Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието.
към текста >>
30.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в
навици
и т. н.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята. Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено.
С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
31.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Те не участваха в житейските
навици
, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите.
Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора.
Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света.
към текста >>
32.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Хората, занимаващи се с писателство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им
навици
, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък слушат, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
Но в такива неща човек винаги има един и същ опит.
Хората, занимаващи се с писателство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им навици, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък слушат, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
към текста >>
Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни
навици
.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид.
Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
33.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните
навици
, довели до него.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него.
Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното.
към текста >>
34.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
То става носител на
навици
, на трайните склонности, темперамента и паметта.
Неговото астрално тяло изразява само такива копнежи, желания и страсти, които биват провокирани от външната природа. Чрез произлизащия оттук стремеж на човека към по-висше развитие в неговите бъдещи превъплъщения, неговият Аз формира трите по-низши тела. Така астралното тяло се превръща в носител на пречистени желания и нежелания, съвършени стремежи и копнежи. Етерното или жизнено тяло също се променя.
То става носител на навици, на трайните склонности, темперамента и паметта.
Човек, чиито Аз все още не въздействувал върху жизненото му тяло, няма спомени за своите преживявания. Той изживява всичко така, както природата му налага.
към текста >>
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на
навици
те, темперамента, характера, паметта и т.н.
Когато човек пристъпи т. нар.
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, характера, паметта и т.н.
Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
към текста >>
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи,
навици
, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
развитие на желанията,
навици
те, съвестта, характера, паметта, темперамента.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ.
развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента.
Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
към текста >>
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест,
навици
, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет.
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
към текста >>
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите
навици
.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
Малко помагат заплахи срещу такива лоши
навици
и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици.
Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
35.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Вярно е, че пълното преобръщане на мисловните
навици
стряска хората.
Но всички ние сме длъжни да вървим напред. И за тази цел антропологията трябва да върви ръка за ръка с Антропософията, сетивното познание - с духовното.
Вярно е, че пълното преобръщане на мисловните навици стряска хората.
И тъкмо поради този неосъзнат ужас те оценяват Антропософията като нещо фантастно, докато тя просто подхожда към духовния свят по същия начин, както материалистичната наука подхожда към физическия.
към текста >>
36.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Навици
те, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила.
Тези въпроси посочват съвсем ясно как по-живият стремеж към познание в Антропософското общество трябва да се придружава от непрестанното усилие за облагородяване на живота на чувствата и усещания та. Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и много други. Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка.
Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила.
Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си. Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера.
към текста >>
37.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Нашите
навици
на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата.
За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони.
Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата.
Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Памет и
навици
.
Подражанието като изграждащ принцип в първите седем години от живота. Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка.
Памет и навици.
От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>
39.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си
навици
не са нищо повече от материалисти.
За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят.
Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти.
Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>
Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни
навици
, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите.
Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни.
Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите.
Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък. Материалистът вярва, че сънува и че всеки момент ще се събуди. В камалока човекът чувства, че сънува, спи, иска да се събуди.
към текста >>
40.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При това трябва да се имат предвид две неща –
навици
те и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло.
При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло.
Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта.
към текста >>
Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри
навици
.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло.
Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици.
Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка.
към текста >>
Да се изградят определени
навици
е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек.
Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета.
към текста >>
Следователно се изисква детето да получи солидни
навици
и съкровище от запаметено знание.
Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта.
Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание.
В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета.
към текста >>
41.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това етерно тяло е носител на
навици
те на човека.
са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистическа гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото осезаемо тяло, заемащо пространство.
Това етерно тяло е носител на навиците на човека.
Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло.
към текста >>
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в
навици
те, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Следователно което в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло.
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
към текста >>
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши
навици
и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>
Окултистът трябва да промени
навици
те си в относително кратко време.
Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек.
Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време.
Истинското развитие предполага това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава.
към текста >>
С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот се пренесат в следващия живот в етерното тяло, и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот
навици
и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот.
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък.
С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот се пренесат в следващия живот в етерното тяло, и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот.
Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?
към текста >>
42.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите
навици
, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си.
Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н. Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти. Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>
Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи
навици
и темпераменти.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си. Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н.
Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти.
Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>
Тази общност от склонности и
навици
на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си. Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н. Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти.
Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност.
Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>
43.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази темперамента, склонностите и
навици
те си чрез указанията, които му дава окултният учител, където човекът става друг човек.
Всичко, което действа само върху астралното тяло, е подготовка към същинското езотерично обучение, към същинското окултно обучение.
Окултното обучение започва там, където се учим да работим върху етерното или жизненото тяло, където човекът е в състояние да преобрази темперамента, склонностите и навиците си чрез указанията, които му дава окултният учител, където човекът става друг човек.
към текста >>
Претендентът за посвещение получавал задача да преобрази качествата и
навици
те си, след което ставал такъв, какъвто е трябвало да бъде, за да стане посветен.
Знаем, че даден човек, който е следвало да получи предхристиянското посвещение, трябвало да бъде подготвен за него. Знаем как е протичало такова посвещение.
Претендентът за посвещение получавал задача да преобрази качествата и навиците си, след което ставал такъв, какъвто е трябвало да бъде, за да стане посветен.
Казвал съм също, че посветените водят назад до адептите в древната антлантска епоха и че ученикът, след като бил подготвен по съответния начин, бил привеждан за три и половина дни изцяло в един вид сънно състояние, в такъв сън, който правил възможно не само астралното, но също и етерното тяло да се отдели навън от физическото тяло. Посвещаващият ученика мъдрец водил цялата процедура. Етерното тяло било извличано навън и поради това инициаторът получавал възможността да внесе в ученика силата за духовни изживявания, за да може той да достигне до действително съзерцание и изживяване на висшия свят. Чрез това, че човекът е бил подготвен, етерното тяло ставало активно, така че ученикът получавал възможност да вижда във висшите светове.
към текста >>
44.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и
навици
те, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена.
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални
навици
, в това, което човек прави ежедневно.
Това едната страна. Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура. От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот.
Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно.
Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата. Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот.
към текста >>
46.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални
навици
в каквото и да е човешко обединение.
Но не само лъжата и клеветата, имащи място в душата, оказват своето влияние на телесното същество на човека; на него влияят също и други факти от душевния живот. Лъжата и клеветата действат именно на физическото тяло по такъв начин, че от него се отделят фантоми. Други факти, на свой ред, действат по подобен начин на етерното тяло. Вие не бива да се учудвате на тези необикновени явления на душевния живот; в душевния живот трябва да се умее да се приемат нещата с пълно спокойствие.
Фактите, които оказват вредно влияние на етерното тяло, всъщност, например, лоши закони или лоши социални навици в каквото и да е човешко обединение.
Например, всичко, което води до несъгласие, което изобщо предизвиква в хората раздори – всичко това посредством настроението, което се поражда в съвместния живот на хората, действа така, че това действие прониква до етерното тяло. И това, което се прикачва към етерното тяло под влиянието на такъв вид душевни факти, създава отново отделяне, които също се намират в нашето обкръжение. Тях ги наричат “спектри”, на немски биха казали “гешпенстер”, призраци. Ние виждаме, как тези същества, които се намират в етерния свят, по същия начин израстват от живота на хората. Така човек може да ходи сред нас, и неговото физическо тяло да е набито със “спектри” или призраци; и всичко това, като правило, се разлита във всички страни и населява света след смъртта на човека или известно време след това.
към текста >>
47.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските
навици
на съответната епоха.
Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответ-ствува на дадената епоха от човешката еволюция.
Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха.
Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
към текста >>
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните
навици
, че превърна водата във вино.
Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
към текста >>
48.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Етерното тяло създава
навици
, придобити склонности.
"Той растеше в мъдрост" това в действителност иска да каже: той изработваше, формираше своето астрално тяло. След това който знае, какви мисли събуждаше в духа гръцката дума хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност. Вие знаете, че с астралното тяло са свързани всички дейности, които имат тази особеност, че не се повтарят. Например, когато сме разбрали веднъж нещо, ние сме го разбрали завинаги.
Етерното тяло създава навици, придобити склонности.
А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото. Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата".
към текста >>
Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни
навици
за доброто и красивото.
Например, когато сме разбрали веднъж нещо, ние сме го разбрали завинаги. Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост.
Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото.
Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата". Всички други преводи не са правилни. Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
към текста >>
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни
навици
и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
към текста >>
49.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
да се превърнат в
навици
.
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н.
да се превърнат в навици.
Всеки от нас израства със своите навици. Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици. Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н. С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>
Всеки от нас израства със своите
навици
.
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н. да се превърнат в навици.
Всеки от нас израства със своите навици.
Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици. Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н. С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>
Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в
навици
.
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н. да се превърнат в навици. Всеки от нас израства със своите навици.
Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици.
Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н. С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>
Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички
навици
, идващи от Самскара и да се устреми към
навици
, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н.
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н. да се превърнат в навици. Всеки от нас израства със своите навици. Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици.
Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н.
С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>
С други думи това са „правилните
навици
".
Шесто: да полагаме все повече грижи, така че нещата, постигнати чрез правилното мнение, правилното съждение и т.н. да се превърнат в навици. Всеки от нас израства със своите навици. Детето също проявява определени влечения, които се превръщат в навици. Обаче човекът трябва да се противопоставя на всички навици, идващи от Самскара и да се устреми към навици, идващи от правилното мнение, от правилното съждение и т.н.
С други думи това са „правилните навици ".
към текста >>
50.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски
навици
на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва.
Така той пожертвува две от своите телесни обвивки. Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра.
Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва.
За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>
51.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защо когато момчето Исус бива намерено в храма от своите родители, евангелистът Лука продължава с думите: „И той слезе с тях и отиде в Назарет... А Исус израстваше във външната си физическа форма, израстваше в благородните си
навици
, израстваше в мъдростта"?
От това тяло той взе каквото трябваше, за да го съедини с онези елементи на нежност и сърдечна топлина, които изпълваха Натановия Исус от Евангелието на Лука, да го съедини с онези душевни елементи, които бяха характерни за човека преди слизането му в земни инкарнации. Тези две качества се сляха сега в едно цяло. Сега пред себе си ние имаме едно същество. А в следващия миг, бих казал, ние ставаме свидетели на още нещо. Не само родителите на Исус от Евангелието на Лука откриха изненадващата промяна, която не можеха дори и да допуснат; тази промяна стана видима също и за останалите.
Защо когато момчето Исус бива намерено в храма от своите родители, евангелистът Лука продължава с думите: „И той слезе с тях и отиде в Назарет... А Исус израстваше във външната си физическа форма, израстваше в благородните си навици, израстваше в мъдростта"?
Защо се изброяват тези три качества? Защото тези три качества излязоха на преден план именно сега, когато Заратустра премина в Натановия Исус.
към текста >>
Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени
навици
, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус.
Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик.
Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус.
У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците. Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло. Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус. Третото качество „напредваше в мъдрост", е нещо самопонятно. Момчето Исус от Евангелието на Лука беше не толкова мъдро, колкото любвеобилно, способно да обича в най-висшия смисъл на тази дума.
към текста >>
У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в
навици
те.
Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус.
У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците.
Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло. Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус. Третото качество „напредваше в мъдрост", е нещо самопонятно. Момчето Исус от Евангелието на Лука беше не толкова мъдро, колкото любвеобилно, способно да обича в най-висшия смисъл на тази дума. Но така или иначе, „напредването в мъдрост" стана възможно едва след като индивидуалността на Заратустра премина в Натановия Исус.
към текста >>
Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните
навици
и да ги „запечата" в етерното тяло.
Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус. У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците.
Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло.
Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус. Третото качество „напредваше в мъдрост", е нещо самопонятно. Момчето Исус от Евангелието на Лука беше не толкова мъдро, колкото любвеобилно, способно да обича в най-висшия смисъл на тази дума. Но така или иначе, „напредването в мъдрост" стана възможно едва след като индивидуалността на Заратустра премина в Натановия Исус.
към текста >>
52.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни
навици
и правилно съзерцание.
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание.
Тук става дума за определени качества на човешката душа. Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път. Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества. Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
към текста >>
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват
навици
те си от обикновения живот.
В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот.
Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки. Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка.
към текста >>
53.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Естествено, те не го обземат до такава степен все пак
навици
те са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут.
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм! Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди.
Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут.
Обаче в крайните случаи, човекът наистина би могъл да повярва: Ако някога напредна в моето развитие до такава степен, че да живея направо в моето астрално тяло и в моя Аз, тогава ще съм господар на моите желания и изобщо няма да се нуждая от външния свят.
към текста >>
54.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Вече неговите
навици
му пречат да възприема това величие, величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.
Така че едва ли ще е преувеличение, ако изразим следния възглед: Липсва хармония между онова, което очите ни възприемат, когато желаем да се проникнем с Коледното настроение, и желаем да получим това Коледно настроение от онова, което виждаме в днешното обкръжение. Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерният трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече, особено да градския човек, от последно слабо ехо. Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие.
Вече неговите навици му пречат да възприема това величие, величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.
към текста >>
55.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
И защо да не се връщам толкова пъти, колкото ми е отредено за това, да придобия нови знания и нови
навици
?
И защо да не се връщам толкова пъти, колкото ми е отредено за това, да придобия нови знания и нови навици?
Нима веднага отнасям със себе си толкова, че да не си струва трудът да се връщам?
към текста >>
56.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в
навици
и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това.
Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици.
Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата. В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
57.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Нищо не би било по-лошо от това, лошите
навици
, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
към текста >>
58.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни
навици
, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг.
Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин.
Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
към текста >>
59.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши
навици
в един по-ранен живот.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени
навици
в един предшестващ живот.
Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания.
Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот.
Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
60.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Човек отнася лесно своите наклонности, влечения, желания, както са се изградили, особено своите
навици
.
Така че това, което е плод на най-задълбочен ум, трябва да се изостави. Може да се каже формално: Какво оставя човекът, когато прекрачва прага на смъртта? Най-напред физическото тяло. Но от всичко онова, което е вътрешно, човек оставя почти всичко, което е изградил в душата си под формата на абстрактни мисли. Тези две неща, физическото тяло и абстрактните мисли, да, именно научните мисли, могат да се отнесат в най-малка степен през портата на смъртта.
Човек отнася лесно своите наклонности, влечения, желания, както са се изградили, особено своите навици.
Той взема също волевите си импулси, но най-малко своите мисли.
към текста >>
Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни
навици
нямат нищо общо с духовните истини.
Съдбата на антропософския мироглед е такава, че от всички досегашни мирогледи той трябва в най-голяма степен да се противопоставя на традицията. Защото традицията, така, както се проявява, в най-широк смисъл, представлява най-ярък, най-празен материализъм. И точно когато ни се явява определен мироглед, почиващ сякаш върху най-твърдата научна основа, в същността си той представлява един материалистически, изпразнен от съдържание мироглед. Затова на антропософията е отсъдено да бъде това, което е необходимо за човека, който трябва да добие представа за предишната си инкарнация. Ето защо е разбираемо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед.
Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
към текста >>
61.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и
навици
те не ни пускат, защото и те искат да съществуват.
Има обаче Духове на Мъдростта, които са станали луциферически. Ние можахме да наречем това преминаване на нормални духовни същества в категорията на луциферическите същества един вид разбунтуване във Вселената. Това разбунтуване е произведено чрез факта, че определени духове на йерархическата степен възстават против техните себеподобни и чрез това действуват против тях, произвеждат нещо друго. Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове.
Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват.
Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената. Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята. Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото.
към текста >>
Нашите
навици
са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота.
Има обаче Духове на Мъдростта, които са станали луциферически. Ние можахме да наречем това преминаване на нормални духовни същества в категорията на луциферическите същества един вид разбунтуване във Вселената. Това разбунтуване е произведено чрез факта, че определени духове на йерархическата степен възстават против техните себеподобни и чрез това действуват против тях, произвеждат нещо друго. Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове. Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват.
Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота.
Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената. Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята. Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото. Ето защо окултистът е приписал златото направо на Слънцето.
към текста >>
62.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Който действително се издига в онези светове, които отварят инициацията, което ще рече, че има свръхсетивни опитности, той знае как ние ще чуем също, че не само в себе си трябва да промени много неща – тук бих могъл да кажа: трябва да остави при Пазача на прага, – а също трябва да се освободи от много от своите
навици
, представи, понятия и идеи, преди да може да проникне в свръхсетивните, по-висшите светове.
Трябва да знаем, че в свръхсетивните светове всичко е различно от това, което е в сетивното битие, защото точно повторение на някакво мирово битие всъщност не се среща никъде във Вселената. Щом всичко е друго, защо тогава трябва да се приема, че човешките представи и понятия трябва да са валидни в същата степен за по-висшите светове, както са валидни за сетивното битие? Не са валидни.
Който действително се издига в онези светове, които отварят инициацията, което ще рече, че има свръхсетивни опитности, той знае как ние ще чуем също, че не само в себе си трябва да промени много неща – тук бих могъл да кажа: трябва да остави при Пазача на прага, – а също трябва да се освободи от много от своите навици, представи, понятия и идеи, преди да може да проникне в свръхсетивните, по-висшите светове.
към текста >>
63.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни
навици
, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин.
Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане.
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин.
Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука.
към текста >>
64.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася
навици
те от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там. Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите сетива и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности. Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно внимание на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят.
Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася навиците от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
към текста >>
За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много
навици
и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Когато човешката душа е извършила със себе това, което я прави способна да съзерцава в духовния свят, да поглежда в духовния свят, тя сама трябва да поеме в частност тази задача, която обикновено се изпълнява от подсъзнателните регулатори на душевния живот.
За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване. Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с
навици
те от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят. Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове. Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят.
Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят.
Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество. Вие стоите пред тях, стоите извън тях и знаете, че където и да се намирате в сетивния свят, си оставате същите. Това веднага се променя, когато човек встъпи в елементарния свят.
към текста >>
Първо, когато се говори с
навици
те от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия.
Виждате ли, когато човек се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа. Човек изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество. Преминавайки от превръщане към превръщане, той непрекъснато изживява различни симпатии и антипатии. И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии. Но при това трябва да се вземат под внимание две неща.
Първо, когато се говори с навиците от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия.
Не е така в елементарния свят. Там симпатиите и антипатиите се различават едни от други не само по степени, а и по качество, така че съществуват различни видове симпатии и антипатии. Както жълтият и червеният цвят са различни цветове, качествено различни, също така качествено различни и многообразни са симпатиите и антипатиите, които се изживяват в елементарния свят, а не само че едната е по-силна, а другата – по-слаба. Затова би било неправилно описание, ако, изхождайки от привичките на физическо-сетивния свят, кажем: при потапянето в едно същество се изпитва по-голяма, а при потапянето в друго – по-малка симпатия. Не, симпатиите са различни!
към текста >>
66.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им
навици
са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно. Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения.
Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните
навици
на настоящето, започва да глупее.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна.
И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят.
към текста >>
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и
навици
те, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа.
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
към текста >>
67.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и
навици
, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят.
С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура.
На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница. Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят. Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе.
към текста >>
68.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите
навици
и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди.
Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
69.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Следователно, Йоан Кръстител имаше пълното основание да говори на онези, които го следваха по реката Йордан, така, сякаш беше забелязал у тях определени
навици
, взети от езичниците.
Нека сега да се потопим още по-дълбоко в душевните дълбини на Йоан Кръстител. Може би той имаше своите основания да се обърне към хората именно по този начин. Аз вмъквам това не от гледна точка на Петото Евангелие защото черпейки от Петото Евангелие, ние все още не сме стигнали до образа на Йоан Кръстител, а понеже то може да бъде установено и с помощта на външни средства.
Следователно, Йоан Кръстител имаше пълното основание да говори на онези, които го следваха по реката Йордан, така, сякаш беше забелязал у тях определени навици, взети от езичниците.
Дори в името, с което тези хора се обръщаха към него, имаше нещо, което той не би желал да чува.
към текста >>
70.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези
навици
да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства.
Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят.
към текста >>
71.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни
навици
или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните
навици
.
Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества. Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви. Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество.
Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици.
Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите.
към текста >>
Въздействието на мъртвия върху
навици
те на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло.
Възприятието на елементарния (етерния) свят. Бъдещото имагинативно виждане. Отношението на нашето етерно тяло като самостоятелно елементарно същество към други елементарни същества – сравнение със Слънчевата система. Болестта като отражение на нередности в това отношение. Навлизане на духовни принципи в медицината.
Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло.
Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун.
към текста >>
73.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите
навици
и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите
навици
и обичаи.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек. Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи.
Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските
навици
на по-късно живеещите трябва да се приемат
навици
те на живелите по-рано, но само ако тези житейски
навици
са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота.
И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта.
Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски
навици
от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение. Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано.
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
към текста >>
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си
навици
на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
към текста >>
Може някой да си спомня за
навици
те на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите
навици
, в нашия най-интимен живот.
Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот.
И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в
навици
те на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите.
И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в
навици
те на хората.
И сега стигам до личното. Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек. Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н.
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората.
След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите. Не трябва да се вярва, че нашите възгледи възникват от нищото или че възникват наново във всяка епоха. Те израстват от основата, от която произхожда нашата душа. Тази основа обаче всъщност е идентична с работата на отдавна умрелите хора.
към текста >>
74.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите
навици
, по начина, по който действаме.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
към текста >>
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в
навици
те ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Така начинът, по който мъртвият иска да работи в нас и по който той сам се изживява в тази работа, зависи много, много от настроението на нашата душа. Тази работа е винаги налице, но начинът ѝ зависи много, много от настроението на душата ни.
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Това обаче е едно непрекъснато взаимодействие между това, което протича в царството на онези, които са преминали през портата на смъртта, и нашите собствени души.
към текста >>
Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните
навици
.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин. В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното.
Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици.
Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен. Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук. Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в
навици
те, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля.
Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите. Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.
към текста >>
Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в
навици
те по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно.
Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля. Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите.
Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно.
Но това влияние е непрекъснато. Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на еволюцията.
към текста >>
75.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Чрез това се осветява и фактът, че германецът, където и да е, идвайки със своите
навици
и навлизайки в обичаите на друга страна, не губи своята духовна култура и своята националност.
Виждате, че Антропософията е отговор на призива, звучащ в гласовете на най-добрите представители на германския дух.
Чрез това се осветява и фактът, че германецът, където и да е, идвайки със своите навици и навлизайки в обичаите на друга страна, не губи своята духовна култура и своята националност.
към текста >>
76.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички
навици
на съвременното мислене.
Отново и отново срещам хора, които чуват една-две лекции, или прочетат една-две книжки, и след това изчезват от полезрението. От самосебе си се разбира, че това е тяхно право, никого не можеш да упрекнеш за това. И ако някой от познатите им ги попита, защо изчезнахте – с цялата дружелюбност, разбира се, без ни най-малък упрек – те отвръщат: боя се да бъда убеден. Тези думи сочат към съществени факти. Душите се стремят да се освободят от лошото наследство на нашата епоха, от господството на личните мнения, на личните теории, стремят се да намерят пътища към духовното, да уловят звученето на Вселената, стремят се да намерят възможност от цялата си душа да се отдадат на тази духовност на света, да намерят методи и начини, водещи душата до постигане, във възможната степен, на собствено прозрение в духовните светове.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене.
Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт. Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
към текста >>
Ако хората можеха със своите стари
навици
за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно.
Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно.
към текста >>
77.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни
навици
.
Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят.
Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици.
Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>
Тъй като живеещите са свикнали, а
навици
те значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия.
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Тъй като живеещите са свикнали, а навиците значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия.
И този, който е съвсем враснал в представите на физическия свят, разбира се, може да възприеме моите думи само като нелепица. Въпреки всичко, това е така: не може да се проникне в духовния свят, ако не се проникнем с доверие към това, че в духовния свят много – казвам: много, а не всичко – е съвсем обратно на това, което ни е свойствено тук, във физическия свят. И една от тези противоположности е това, за което сега ви говоря. Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични взаимоотношения, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
към текста >>
Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на
навици
те на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
Но за взаимоотношенията на човека, въплътен тук на Земята, и развъплътения човек, това, което може да бъде преживяно, и което действително се преживява в момента на заспиването и в момента на пробуждането, е извънредно важно. Тези факти, разбира се, могат да бъдат наблюдавани само от съзерцаващо съзнание.
Когато съзерцаващото съзнание е достигнало да установи с умрелия такива взаимоотношения, които могат да бъдат достигнати само с посочената пълна промяна и преобразуване на навиците на душата, само тогава то може да си състави представа, какви са действителните, но неосъзнавани от обикновеното съзнание взаимоотношения, на така наречените живи, с така наречените умрели.
към текста >>
78.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Напротив, от значение ще бъде аз мога да посоча само отделни примери да се утвърди едно протъкано от симпатия разглеждане на животните и техните
навици
, едно образно описание примерно на мравките и на техния общ живот.
Напротив, от значение ще бъде аз мога да посоча само отделни примери да се утвърди едно протъкано от симпатия разглеждане на животните и техните навици, едно образно описание примерно на мравките и на техния общ живот.
към текста >>
79.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и
навици
те се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ.
Всичко това беше старателно подготвено по време на Атлантската епоха, но чрез съответните мерки то се повтори главно в Третата Египетско-халдейска културна епоха, а после и в Четвъртата, Гръцко латинската културна епоха. И ние виждаме как тъкмо в онези епохи в които се извърши един вид повторение на Лемурийската и Атлантската епоха, се държеше сметка за расовите, народностни и племенни връзки, накратко, за онези наследствени качества, които се предават чрез кръвта.
Жреците на Мистериите, откъдето всъщност главно идват обществените порядки или както бихме се изразили днес "държавният строй" изпитваха удоволетворение, когато виждаха как навсякъде нравите, обичаите и навиците се изграждат според кръвното родство, според принадлежността към едно или друго племе, към един или друг народ.
С оглед на кръвното родство те създаваха и законите. Ние не бихме могли да разберем това, което се роди от Мистериите на Третата и Четвъртата следатлантска културна епоха, без едно проучване на расовите, народност ни и племенни връзки, което беше провеждано от жреците на Мистериите, а както казах, от тях идваше и цялото законодателство в отделните области на Земята. Общо взето, в отделните области на Земята нищо друго не беше толкова важно, колкото регламентирането на кръвните връзки.
към текста >>
И само за собствено удобство те предоставят тези свои
навици
да преминат в ръцете на Духовете на Мрака.
Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки.
И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на Мрака.
И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично, докато всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова,което беше изградено върху господството на кръвта, означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на Мрака то се превърна в едно упадъчно явление. Духовете на Мрака ще полагат върховни усилия както и по-рано те полагаха усилия, за да подстрекават, за да култивират у хората чувството за свобода, когато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е. до очакваната планетарна катастрофа, те ще обременят човечеството с необходимите упадъчни качества тъкмо чрез "консервирането" на старите наследствени връзки и чрез произтичащата от тях душевна нагласа.
към текста >>
80.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Например хората, които се оставиха на общоприетите
навици
, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите
навици
, на простодушните патриархални
навици
от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия.
Тази подробност е изключително важна. Впрочем до подобни открития човек стига само след добросъвестни и честни изследвания в духовния свят. Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите.
Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия.
Обаче мислите напреднаха! И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
81.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки
навици
на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Който в течение на столетия или хилядолетия проследява развитието на човешкия дух, ще може да си изгради представа как този човешки дух винаги достига до нови постижения в областта на познанието и в областта на човешката дейност. Не е необходимо непременно да се подчертава думата напредък, защото в настъпилата епоха от човешкото развитие в някои отношения това би могло да предизвика доста силно съмнение. Но когато се проследи развитието на човешкия дух, ще стане ясно, че формите и образите, под които този човешки дух се проявява, съществено се променят от столетие на столетие. И понеже в това разглеждане днес ще се занимаем предимно с познание, което се стреми да навлезе в развитието на човечеството по съвременен начин, необходимо е само за сравнение да си припомним как някои възгледи, които в известно отношение влизат в противоречие с установените в момента, срещат трудности да се възприемат от развиващото се човечество.
Би трябвало да си припомним колко трудно е било например мирогледът на Коперник1 да си пробие път в установените човешки навици на мислене и чувстване - в известни области това е траело дори столетия, - този мироглед, който по отношение на мирозданието е скъсал с това, което хората, опирайки се на своите сетивни възприятия, дълго време са вярвали, че трябва да приемат за истина.
Последвало времето, когато човек не можел повече да вярва на това, което виждат очите му при изгрева и залеза, при движението на Слънцето, когато въпреки възприятията, е трябвало да се предположи, че в известно отношение Слънцето е неподвижно спрямо Земята.
към текста >>
Такива поврати в познанието не се възприемат лесно от човешките мисловни и чувствени
навици
.
Такива поврати в познанието не се възприемат лесно от човешките мисловни и чувствени навици.
към текста >>
Този път наистина е отблъскващ, понеже е необикновен за днешните мисловни и чувствени
навици
.
Да, уважаеми присъстващи, той наистина ги доказва, но ги доказва по съвсем друг начин. Най-напред той казва как е стигнал до своите резултати. Най-напред той трябва да покаже какъв е пътят в областта на фактите.
Този път наистина е отблъскващ, понеже е необикновен за днешните мисловни и чувствени навици.
Най-напред трябва да се каже, че именно духовният изследовател идва чрез своето изследване до категоричния резултат, че с методите, с начина на изследването, с които естествената наука е стигнала до своите блестящи резултати - които духовният изследовател не отрича, а им се възхищава, - не може да се навлезе в свръхсетивното. Да, духовната наука изхожда именно от убеждението колко са ограничени методите на естественонаучното мислене, но не така, както многократно се прави днес, като за някои неща, при които природните науки стигат до своите граници, се казва: Тук съществуват граници на човешкото познание. Не така, а като се направи усилие точно на тези граници да се стигне до определени изживявания, които могат да се постигнат именно там. За тези граници на човешкото познание представих някои неща особено в моята най-нова книга «За загадките на душата»3, излязла през последните седмици.
към текста >>
Необходимо е твърде много, защото поради
навици
те, изградени в наше време именно в естественонаучната област, в областта на природонаучния мироглед, който в областта си е напълно основателен, в човешкия живот навлиза особен начин на мислене, противоположен на пътя, водещ в духовния свят.
Но доста усилия са необходими, ако човек иска наистина да прави изследвания по този път.
Необходимо е твърде много, защото поради навиците, изградени в наше време именно в естественонаучната област, в областта на природонаучния мироглед, който в областта си е напълно основателен, в човешкия живот навлиза особен начин на мислене, противоположен на пътя, водещ в духовния свят.
към текста >>
Самите представи и понятия в душата му стават нещо съвсем различно от това, което изграждат мисловните
навици
на съвремието.
От само себе си се разбира, че от страна на естествените науки се чуват изказвания, при които хората всъщност не искат нищо да знаят за духовния свят, какъвто е той в действителност със своите факти и процеси. Искам да кажа още само едно нещо - подробности ще намерите в споменатите книги, - че човекът трябва да си изгради съвсем друг начин на мислене и представяне. В обикновения живот сме доволни с понятията и представите, за които можем да си кажем: Тези понятия, тези представи са отражение на някакво външно събитие или на външен предмет. С това духовният изследовател не може да се задоволи.
Самите представи и понятия в душата му стават нещо съвсем различно от това, което изграждат мисловните навици на съвремието.
Ако отново ми позволите да употребя едно сравнение, бих искал да покажа с него как духовният изследовател застава днес срещу света. Материалистически, спиритуалистически, пантеистически, индивидуалистически, монадистически и т. н.14 - така хората искат да проникнат някак си в мировите загадки. Те се опитват да си изградят картина за процесите на света с определени представи и понятия. Духовният изследовател съвсем не може да образува понятия така, а трябва да разглежда определено понятие по такъв начин, че винаги ясно да съзнава, че в едно понятие, в една представа няма нищо друго освен това, което човекът има във външния сетивен свят, когато например фотографира дърво или друг предмет от една страна и получава една картина, от друга страна получава друга картина, а от трета страна - трета картина.
към текста >>
Но когато се тръгне от мисловните
навици
на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните
навици
на съвремието.
Но когато това се разпростре върху цялото разглеждане на света, се оживява самият живот на мислите и представите. Чрез това се получават не вече умъртвените, замръзнали представи, с които се задоволява днешният естественонаучен мироглед, а се получават представи, които живеят с нещата.
Но когато се тръгне от мисловните навици на съвремието, човек първоначално изживява някои разочарования, защото така изживяваното наистина много се различава от мисловните навици на съвремието.
Ако човек се опира на познанията, извлечени от духовния свят, понякога наистина трябва да говори парадоксално за неща, за които изобщо се говори днес.
към текста >>
Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните
навици
на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот.
Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото. Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло.
Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот.
Също и той изгражда своя свят след смъртта. Човек изгражда обкръжаващата го действителност чрез това, което представлява вътрешно. Както някой, който физически е роден в Европа, не може да вижда Америка около себе си, както чрез това, в което е роден телесно, човек получава своето обкръжение, така чрез това, което е изградил в тялото си, в известна степен сам определя околността, мястото на своето съществуване.
към текста >>
82.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните
навици
на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
Сега тук има един много съществен факт.
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”.
към текста >>
83.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради
навици
те на мислене, усещания и чувствуване.
Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството.
Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване.
От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят. Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях.
към текста >>
От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана
навици
те на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот.
И днес този дуализъм живее в отделния човек.
От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот.
И когато философствува, той казва: в едната област намира свободата, в другата област природната необходимост и тогава той се намира в една призрачност между свободата и природната необходимост, между които не съществува никакъв мост и объркването е огромно.
към текста >>
84.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки
навици
, човешки устройства.
И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека. Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца.
Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства.
И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече? Това е феодалната аристокрация. При тогавашния благородник не ще познаете вече, че води своя произход от източния теократичен духовен живот, защото той е, изхвърлил от себе си всичко, като му е останала само социалната конфигурация /Виж рис. № 15/. Журналистическата интелигентност приема понякога странни кошмарни явления!
към текста >>
В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните
навици
на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон.
С горните две течения са свързани още едно трето. Когато го наблюдавате днес от вън /Виж рис. № 15, червено/ къде се показва особено характерно това трето течение външно достъпно за сетивата? Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики.
В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон.
Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници.
към текста >>
От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите,
навици
те на Англия и Америка.
Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост.
От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка.
Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот.
към текста >>
85.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари
навици
, да действаме от ново и свежо проникновение.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване. Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза.
Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване.
към текста >>
86.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите
навици
на мисъл и воля могат да продължат.
Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята.
Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат.
Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
към текста >>
87.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Дали в
навици
те на всички антропософски приятели всичко от стар стил е надделя но?...
Гьотеанумът не съдържа нещо, което е старо. Гьотевата наука, култивирана тук, явно едва ли съдържа нещо, което е старо. И ако установим нещо в практичния живот... реакцията към него показва твърде ясно, че то не е в стар стил.
Дали в навиците на всички антропософски приятели всичко от стар стил е надделя но?...
по тази точка лекторът ще мълчи от учтивост. Ала той ще изрази надеждата, че нашите навици дори до това как се отнасяме с децата си, ще клонят все повече към онова, което признаваме за необходимост в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ала той ще изрази надеждата, че нашите
навици
дори до това как се отнасяме с децата си, ще клонят все повече към онова, което признаваме за необходимост в еволюцията на човечеството.
Гьотеанумът не съдържа нещо, което е старо. Гьотевата наука, култивирана тук, явно едва ли съдържа нещо, което е старо. И ако установим нещо в практичния живот... реакцията към него показва твърде ясно, че то не е в стар стил. Дали в навиците на всички антропософски приятели всичко от стар стил е надделя но?... по тази точка лекторът ще мълчи от учтивост.
Ала той ще изрази надеждата, че нашите навици дори до това как се отнасяме с децата си, ще клонят все повече към онова, което признаваме за необходимост в еволюцията на човечеството.
към текста >>
88.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Навици
те са се променили, макар и бавно.
Под тази идеална магия разбирам следното. Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение.
Навиците са се променили, макар и бавно.
Някои способности са придобити, някои са изчезнали. Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг. Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
към текста >>
89.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И в крайна сметка това се крие в
навици
те на неговия живот.
И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот.
Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото. Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
към текста >>
90.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните
навици
на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
към текста >>
Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид
навици
, за да можем да се върнем обратно.
Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест. Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение. При това може да се разбере, че този жест се прилага към нещо, което още съвсем не е съществувало в миналото въплъщение - да речем, - към вземане в ръце на една книга или нещо подобно.
Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
към текста >>
91.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от
навици
те на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше.
Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота.
Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше.
Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни. Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан. -
към текста >>
92.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Първо той трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни
навици
!
Те започват, но работата не върви. Тогава те изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, - пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае при всички тези неща, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща.
Първо той трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици!
Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледното тържество насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.
към текста >>
93.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в
навици
те, в конвенционалното и т.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо.
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т.
н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
към текста >>
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните
навици
на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски
навици
.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това.
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
към текста >>
Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални
навици
и човек не може да излезе извън тривиалността.
Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността.
Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
към текста >>
Тогава, когато човек е постигнал това, той прониква също и във вътрешните
навици
на душата, чрез които може да бъде разбрана кармата.
Тогава, когато човек е постигнал това, той прониква също и във вътрешните навици на душата, чрез които може да бъде разбрана кармата.
Утре ще говорим за това. Но това, което имаме там е сетивното копие на инспирацията.
към текста >>
94.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите
навици
, и особено в старите мисловни
навици
по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество.
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат
навици
те от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
96.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към
навици
те на тъмната епоха и тези
навици
навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история. Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот.
Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината.
към текста >>
97.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните
навици
на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа.
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
98.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените
навици
на живота, целият затворнически живот.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
към текста >>
В душата му се развиват странни
навици
.
Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него.
В душата му се развиват странни навици.
Чудно ли е, че един живот, който е отражение на един затворнически живот, е болезнено засегнат от залеза на Слънцето, който напомня за започващата тъмнина? Ето защо Вайнингер винаги чувства слънчевите залези като нещо непоносимо. Но, мои мили приятели, в младото тяло той има зрелостта на 30-годишния. Без съмнение, когато по-малко надарените хора са арогантни, суетни, това не е красиво; но тук ние разбираме от цялата карма, че той се считаше за нещо особено.
към текста >>
99.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от
навици
те в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
към текста >>
100.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но изхождайки от социални
навици
, тя причиняваше доста зло на робите.
Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат. Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите.
Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
към текста >>
101.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от
навици
те на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
102.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от
навици
на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време.
Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
103.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните
навици
на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината.
Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>
104.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите
навици
за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън.
Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки. Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим. Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
105.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни
навици
, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
С една дума, това са обикновените жизнени
навици
.
По-старите патриархални форми на възпитание са запазили, макар и по наивен начин, нещо много важно.
С една дума, това са обикновените жизнени навици.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди.
към текста >>
106.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни
навици
, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай?
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени
навици
.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици.
С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
107.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни
навици
.
Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа? Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата. Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик.
Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици.
По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици. Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни
навици
.
Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата. Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания.
Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици.
Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните
навици
на детето.
Работата е там, че след като си послужим с определени съждения, ние продължаваме да ги носим в себе си, а по-точно: Носим ги в областта на чувствата. С други думи: образуването на съждения става за нас един вид навик. Ето защо, учейки децата да разсъждават, Вие изграждате у тях основните душевни навици. По този въпрос не трябва да има никакви колебания. Защото изразната форма на съждението е не друга, а изречението и с всяко изречение, отправено към детето, Вие укрепвате неговите душевни навици.
Авторитетният учител никога не забравя: С всяка произнесена дума той формира и поддържа душевните навици на детето.
към текста >>
108.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни
навици
.
Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията.
Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
109.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски
навици
, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга. Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
към текста >>
110.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други
навици
сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера.
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви
навици
имаш?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
111.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Освен това момчето имаше патологични битови
навици
.
Преди да започна да се занимавам с Валдорфското училище аз трябваше дълго време да се занимавам с всевъзможни въпроси, свързани с възпитанието. Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго.
Освен това момчето имаше патологични битови навици.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит.
към текста >>
112.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови
навици
, различни от
навици
те на едно дете от другите обществени слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>
Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови
навици
и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно.
Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището.
Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>
113.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
век се утвърди в западните страни като нрави,
навици
, социален ред.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18.
век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред.
Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>
Те идват със старите си мисловни
навици
.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Те идват със старите си мисловни навици.
Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността. Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
Ето на какво ние трябва да помагаме, а не да възпроизвеждаме старите
навици
; нека действително да навлезем в най-скритите дълбини на човека, за да открием по духовен начин най-далечните перспективи на света.
По-рано това имаше нещо общо със съсловия, с класи. Но днес и в бъдеще нещата ще опират до човека; до онзи човек, който ще може да поражда от самия себе си един или друг свят.
Ето на какво ние трябва да помагаме, а не да възпроизвеждаме старите навици; нека действително да навлезем в най-скритите дълбини на човека, за да открием по духовен начин най-далечните перспективи на света.
към текста >>
114.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо един от
навици
те на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота. Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове. Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват. Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе.
Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си.
Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
115.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите
навици
на мисленето.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност.
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>
116.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни
навици
– обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
към текста >>
117.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но те имат лечебно въздействие само, ако се контролират от едно ясно съзнание и не са подвластни на
навици
те.
И така, нека да избягваме всичко онова, което би могло да поражда макар и лек стрес у детето, дори и това да става несъзнателно, например поради темперамента на учителя. Защо? Защото учителят напълно трябва да контролира тези стресови въздействия. От друга страна, в много случаи те се явяват като най-доброто лечебно средство.
Но те имат лечебно въздействие само, ако се контролират от едно ясно съзнание и не са подвластни на навиците.
към текста >>
118.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните
навици
чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо.
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
119.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни
навици
и подобни на тях.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има. Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли.
Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях.
Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9]. Тя може да се прояви в цялата си пълнота в астматичните явления. И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите последствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу. Моля ви да свържете това с други неща, които обикновено не стимулират към научно разглеждане, а е жалко, че не го правят.
към текста >>
120.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но
навици
те в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата.
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
121.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни
навици
, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
122.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на
навици
те на човешкото мислене – искат да поставят в основата му.
Днес бих искал да се занимаем с нещата, които, може би ви затрудняват в разбирането на това, което сме разглеждали досега.
Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му.
Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления. Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник. Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка.
към текста >>
123.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни
навици
.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На животното това му се отдава лесно, то придобива
навици
за ходене много по-лесно.
Представете си пиленце, току-що излюпило се от яйце, което веднага кълве истински зрънца. Това качество е заложено в него. Човек трябва отначало на всичко да се учи. Има три рода дейности, на които човек трябва да се научи в най-първите години от своя живот. Първо, това, което се нарича ходене.
На животното това му се отдава лесно, то придобива навици за ходене много по-лесно.
То стои на четири лапи, а на четири лапи е къде по-лесно да се ходи, отколкото на два крака. Когато се ходи на два крака, първо трябва да се усвои пазенето на равновесие. Животното притежава равновесието, защото то има четири лапи.
към текста >>
125.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие
навици
.
Вече съм ви обръщал внимание, че ако човек иска нещо да научи за тези неща, той не трябва да казва: разсъдъкът, който притежавам, трябва да разбира всичко, ако той нещо не може да разбере, значи то не съществува; каквото разсъдъкът не разбира, него го няма. Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот. Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек.
Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици.
То всъщност още спи по отношение на живота. Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор. Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо. По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча?
към текста >>
Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда
навици
за говор.
Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота.
Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор.
Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо. По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча? Аз и така вече всичко знам! - Именно това обаче заявява съвременният човек; ние вече всичко знаем и понеже на нивото на нашия разсъдък не можем да разберем душевно-духовното начало, значи, не съществува никакво ду-шевно-духовно начало.
към текста >>
НАГОРЕ