Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
44
резултата от
22
текста с точна фраза : '
Набожност
'.
1.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и
набожност
.
Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци.
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
към текста >>
2.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но истинска
набожност
аз усещам,
Но истинска набожност аз усещам,
към текста >>
3.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена
набожност
и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.
Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозните хора с безстрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези, които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята.
От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.
към текста >>
Чрез него по-раншната
набожност
, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.).
След това идва основаването на християнството.
Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.).
Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.
към текста >>
Един вид по-висша
набожност
се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата.
към текста >>
Този вид
набожност
също може да развие ентусиазъм.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Този вид набожност също може да развие ентусиазъм.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар.
към текста >>
Това е християнска
набожност
, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни.
към текста >>
Нямаше да има една
набожност
, произтичаща от свободата.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце.
Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата.
Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни. Те действат чрез техните посветени, които изграждат храма на цялото човечество, издигнат от светско изкуство и светска наука.
към текста >>
Тя трябва да избере между просветлената
набожност
, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания.
Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата.
Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания.
Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още строи храма.
към текста >>
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна
набожност
, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще.
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
към текста >>
4.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил
набожност
, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Религия, изкуство и наука са били едно.
към текста >>
Дали вие го наричате голяма
набожност
, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
Кой днес сред лекарите не би се подиграл, ако му бъде казано за лечебните качества на извора на Лурдо? От друга страна, кой медик не би възприел съвсем естествено, че е напълно нормално за някои хора да ходят във Висбаден или Карлови Вари? Зная, че в момента казвам нещо ужасно еретично, ала аз не представлявам нито свещенническия принцип, нито даже и медицината; но вече наближава времето, когато ще се произнесе непредубедена присъда и над двете. Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила. Тогава обаче основанията, един пациент да се изпрати в Карлсбад, а друг в Лурдо, биха били едни и същи.
Дали вие го наричате голяма набожност, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
към текста >>
5.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха
набожност
, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение.
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите.
към текста >>
6.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена
набожност
и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко.
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
към текста >>
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски цар се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната
набожност
в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски цар се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната набожност в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
към текста >>
7.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата
набожност
.
Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете.
В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност.
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството. Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири. Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия.
към текста >>
Тя се е наричала така поради голямата
набожност
, която е властвувала в техните християнски манастири.
Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете. В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност. Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири.
Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия.
към текста >>
8.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По-нататък той казва: " В тази космична
набожност
не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена умствена картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време. "Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата". Наистина твърде трудно е човек да се оправи сред всички тези измити понятия, но все пак не е ли вярно, че като символ на нашето съвремие това е доста особено?
По-нататък той казва: " В тази космична набожност не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
към текста >>
9.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува
набожност
, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
10.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „
набожност
“.
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете. Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към
набожност
не беше само прикрито желание да и допадне?
"Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият.
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне?
Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица.
към текста >>
Дали нямаше някаква
набожност
на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
12.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
По-нататък той казва: «При тази космическа
набожност
не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на живота.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето.
По-нататък той казва: «При тази космическа набожност не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
към текста >>
13.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на
набожност
, изградена само върху Евангелията.
Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота.
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията.
Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината.
към текста >>
14.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на
набожност
, за което съм говорил.
В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово. Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение.
Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил.
Днес то почти изцяло липсва. Ние сме заети с религиозни "интереси" и религиозни "опитности". Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат. Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение. И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека."
към текста >>
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската
набожност
трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи.
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство.
към текста >>
15.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и
набожност
на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
След това дойде времето, когато Ракът играеше същата роял в гръцко-латинския период, както Дева сред персийците, и съзвездието Овен бе видяно в квадратура да стои като че ли вътре в съзвездието на Рака. След това дойде обръщането. И след него нещата поеха различен път.
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа.
към текста >>
16.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с
набожност
в сърцата.
Да си припомним някои от нещата, които разглеждахме през последните няколко дни. Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне. Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите.
Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата.
Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна
набожност
на сърцето и душата.
Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
към текста >>
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна
набожност
и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
към текста >>
Те биха разбрали, че простата
набожност
на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията.
Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
към текста >>
Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята
набожност
и благочестивост.
Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение.
Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост.
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде
набожност
, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и
набожност
днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна
набожност
.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове.
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна
набожност
, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>
Характерното за тази наивна
набожност
е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста
набожност
.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
към текста >>
Но пътищата на днешната
набожност
и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос.
Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост.
Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят.
към текста >>
18.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от
набожност
настроение.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго. Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т.
н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение.
Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма. И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери. Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове.
към текста >>
19.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската
набожност
тогава ние ставаме езически набожни.
№ 3/. Там за относително кратко време можем да видим една чудесна игра между светлината и въздуха, но също и между духовете на елементите, които живеят във въздуха и светлината. Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен дъжд и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха. Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин. Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество.
Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни.
Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества.
към текста >>
20.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна
набожност
.
Р.Щ.: Това е Вашето изложение. Това, което беше казано е много добре.
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна набожност.
Тук липсва само думичката "често". Меланхоличното състояние при децата се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене. При възрастните думичката "често" може да отпадне, при малките деца меланхоличното често е маска на един изявен егоизъм. Меланхоличните деца често се влияят от времето. Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
към текста >>
21.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна
набожност
, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели.
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента.
към текста >>
22.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
С изпълнена с вяра
набожност
то се приема като дадено от Бога.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли.
С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога.
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>
НАГОРЕ