Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
48
резултата от
23
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Набожност
'.
1.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и
набожност
.
Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци.
Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
Колкото повече благочестието се доближава до религиозната екзалтация, толкова повече синьото преминава във виолетово. Идеализмът и сериозното отношение към живота изглеждат оцветени в индигово синьо. Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясно-жълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък, зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите.
към текста >>
2.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но истинска
набожност
аз усещам,
и приказки в дома ни донесе, безкрайно дълго мога да се вслушвам в словата му, изпълнени с поука. Говори Сили за набожно чувство, каквото според нея няма в мен.
Но истинска набожност аз усещам,
когато приказките си представям и мога от сърце да им се радвам. (Йозеф Кюне, госпожа Кюне и Берта излизат.) (След кратка пауза на поляната идват селяни.) ПЪРВИ СЕЛЯНИН
към текста >>
3.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност
набожност
та преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение.
Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята.
Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение.
Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация.
към текста >>
4.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена
набожност
и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.
И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост. Това е истинската Яхве – или Йехова – религия, мъдростта, която е напълно безстрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин. Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозните хора с безстрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези, които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята.
От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.
Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та следатлантска културна епоха. След това идва основаването на християнството. Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.
към текста >>
Чрез него по-раншната
набожност
, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.).
Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозните хора с безстрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези, които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята. От страстноста на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката просветлена набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм. Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та следатлантска културна епоха. След това идва основаването на християнството.
Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.).
Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност. Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
към текста >>
Един вид по-висша
набожност
се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та следатлантска културна епоха. След това идва основаването на християнството. Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата.
към текста >>
Този вид
набожност
също може да развие ентусиазъм.
След това идва основаването на християнството. Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност. Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта.
Този вид набожност също може да развие ентусиазъм.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар.
към текста >>
Това е християнска
набожност
, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност. Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни.
към текста >>
Нямаше да има една
набожност
, произтичаща от свободата.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце.
Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата.
Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни. Те действат чрез техните посветени, които изграждат храма на цялото човечество, издигнат от светско изкуство и светска наука. Ние виждаме как през 4-та и 5-та културни епохи този светски елемент все повече и повече се развива, като постепенно обхваща цялото историческо развитие, което изцяло излиза на физическо равнище. И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до война на всеки против всички.
към текста >>
Тя трябва да избере между просветлената
набожност
, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник. Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата.
Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания.
Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още строи храма. Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал. Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите.
към текста >>
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна
набожност
, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник. Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще.
Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез братствата, розенкройцерите са го направили своя задача: Да обучават не само в религиозна набожност, но също и наука навън; не само да се опознае външния свят, а и духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.
[1] Египетската, гръцката и нашата културна епоха. Бел. кор.
към текста >>
5.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил
набожност
, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
Религия, изкуство и наука са били едно. След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път. Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите.
към текста >>
Дали вие го наричате голяма
набожност
, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
Кой днес сред лекарите не би се подиграл, ако му бъде казано за лечебните качества на извора на Лурдо? От друга страна, кой медик не би възприел съвсем естествено, че е напълно нормално за някои хора да ходят във Висбаден или Карлови Вари? Зная, че в момента казвам нещо ужасно еретично, ала аз не представлявам нито свещенническия принцип, нито даже и медицината; но вече наближава времето, когато ще се произнесе непредубедена присъда и над двете. Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила. Тогава обаче основанията, един пациент да се изпрати в Карлсбад, а друг в Лурдо, биха били едни и същи.
Дали вие го наричате голяма набожност, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин. Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>
6.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха
набожност
, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
ПЪТЯТ И СТЕПЕНИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. Имагинативно познание и художествена имагинация Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение.
В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция.
Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите.
към текста >>
7.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена
набожност
и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън. Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко.
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Чрез какво е станало възможно царят да получи тези три способности като дарове от един друг свят? Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус. Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране. По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
към текста >>
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски цар се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната
набожност
в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление. Човечеството трябва да бъде ръководено по различен начин. Но звездата, която изгрява зад Земята, се появява като обединяваща сила. Тя събира разпръснатите хора и те принасят жертви пред физическото въплъщение на слънчевата звезда, която се появява като Звезда на мира. Така религията на мира, на хармонията, на световния мир, на човешкото братство космическо-човешки се свързва с древните маги, които полагат в люлката на въплътения човешки син най-добрите дарове, които те са имали за човечеството.
Легендата е съхранила това, като казва, че онзи датски цар се е издигнал до познанието на магите, на тримата царе, и понеже се е издигнал дотам, те са му оставили своите дарове – дара на мъдростта в самопознанието, дара на всеотдайната набожност в саможертвата и дара на победата на живота над смъртта в силата и съхраняването на вечната същност в човешкото същество.
Всички, които разбират християнството така, виждат в него дълбоката духовно-научна идея за обединението на религиите. Защото те са на мнение, да, те притежават твърдото убеждение, че този, който схваща християнството, може да се издигне до най-висшата степен в развитието на човечеството. Един от последните германци, които по този начин езотерично схващат християнството, е Гьоте и той влага този вид християнство, този вид изравняване на религиите, този вид теософия в дълбокомисленото стихотворение «Тайните», от което е останало само фрагмент,24 но по задълбочен начин ни показва вътрешното душевно развитие на един човек, проникнат и убеден в току-що описаните чувства и идеи. Ние първо чуваме как Гьоте иска да ни насочи към странстванията на един такъв човек и как ни загатва, че това странстване може да доведе до някои заблуждения, че не е лесно за човека да открие пътя и че той трябва да притежава търпение и самоотдайност, за да постигне целта. Когато човекът ги притежава, той ще намери светлината, която търси.
към текста >>
8.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата
набожност
.
Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, така че земното изображение на рая да възникне би възпрепятствувало Люцифер да влезе в рая. Ирландия по този начин, според тази легенда, се схваща като едно отделяне на онези части от рая, които биха възпрепятствували на Люцифер да влезе в рая. Едва след като Ирландия е била отделена от рая Люцифер е могъл да влезе в него. Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете.
В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност.
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството. Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири. Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия. Вие навярно ще си кажете, че в този случай най-добрите човешки същества трябва да са в Ирландия. Да, това е така, но не в света.
към текста >>
Тя се е наричала така поради голямата
набожност
, която е властвувала в техните християнски манастири.
Едва след като Ирландия е била отделена от рая Люцифер е могъл да влезе в него. Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете. В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност. Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири.
Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия. Вие навярно ще си кажете, че в този случай най-добрите човешки същества трябва да са в Ирландия. Да, това е така, но не в света. Във всяка област разни хора влизат и имат потомци и пр. Следователно не е човек само продукт на парчето земя, върху което той стои.
към текста >>
9.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По-нататък той казва: " В тази космична
набожност
не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност". Да се преживее това заедно с всичко, което се движи от същия поток на живот го дарява с, да използувам дума любима в съвремието, едно космично чувство за живота". Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена умствена картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време. "Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата". Наистина твърде трудно е човек да се оправи сред всички тези измити понятия, но все пак не е ли вярно, че като символ на нашето съвремие това е доста особено?
По-нататък той казва: " В тази космична набожност не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
Човек не може да схване нищо умно от тези изречения! Но тъй като професора, д-р по теология и д-р по философия ги е написал, все пак човек трябва естествено да сметне това за нещо умно. В противен случай това би се възприело като нещо, което несигурно е било изразено в една неясна тирада, която напомня на човек учения господин който като не може да продължи по пътя, по който е вървял се чувствува принуден да покаже нещо, което някога е било там, нещо, което очевидно нему изглежда ненапълно безнадеждно. Човек не бива никак да се възхити от тези изказвания; такива неща не трябва да ни успиват само защото забелязваме, че от някакво направление някой отново е забелязал, че нещо лежи за нашето духовно-научно движение. Това наистина ще бъде много вредно, защото онези, които правят такива изказвания, са точно тези, които се чувствуват доволни от такива изказвания и не отиват по-нататък.
към текста >>
10.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува
набожност
, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят.
И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят. А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа. Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо.
към текста >>
11.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „
набожност
“.
И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи. Тези неща са били многократно обсъждани в нашите лекции. А днес можем ясно да си представим с каква интензивност и какво точно е изживял тогава един такъв Дух, какъвто е Марко.
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете. Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика. Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното!
към текста >>
12.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар
набожност
та на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж.
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
"Сега обаче за него по-важното беше дали и какво точно да и отговори. Дали учтиво да и благодари и сетне спокойно да изчака, докато случаят му я предостави? Или може би, вслушвайки се в съвета и, да се обърне към някой от набожните мъже и после да използва това като повод отново да и пише по този въпрос? *54 Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
към текста >>
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към
набожност
не беше само прикрито желание да и допадне?
Или може би, вслушвайки се в съвета и, да се обърне към някой от набожните мъже и после да използва това като повод отново да и пише по този въпрос? *54 Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка. По-нататък четем: "Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият.
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне?
Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица.
към текста >>
Дали нямаше някаква
набожност
на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
13.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
По-нататък той казва: «При тази космическа
набожност
не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
На едно място в тази статия стои следното: «Изживяването на битието, лежащо зад нещата не се нуждае от набожно освещаване или религиозна оценка, понеже самото то е религия. Не става дума да се почувства и схване собственото индивидуално съдържание, а това на голямата ирационалност, скрита зад всяко битие. Който вникне навътре така, че да прехвръкне божествената искра, изживява нещо, което претендира да се обозначи като първичен характер, . Това обединява изживяното с всичко, което е оживено от същото жизнено течение, придава му - нека употребим любимата дума на новото време - космическо жизнено чувство.» Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на живота.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето.
По-нататък той казва: «При тази космическа набожност не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
Не можем да видим нещо умно в тези изречения! Но понеже отпред стои «професор, д-р теол. и д-р фил.», трябва да се приеме за нещо умно, иначе ще го вземем за нещо, което, произхождащо от някои неясни тиради, дава възможност да се разбере как ученият господин не стига до никъде по пътя, по който върви, и се чувства принуден да посочи нещо, което също се намира там и очевидно не му изглежда напълно безнадеждно. Човек изобщо не бива да се възхищава на такива изказвания, понеже те не бива да ни потапят в някакво заблуждение, че от някаква страна отново някой е забелязал, че зад духовнонаучното движение наистина има нещо. Това би било дори много вредно.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на
набожност
, изградена само върху Евангелията.
Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията. Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота.
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията.
Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината.
към текста >>
15.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на
набожност
, за което съм говорил.
В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово. Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение.
Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил.
Днес то почти изцяло липсва. Ние сме заети с религиозни "интереси" и религиозни "опитности". Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат. Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение. И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека."
към текста >>
Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от
набожност
та, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение.
Не знам дали се осъзнава цялото му значение. Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил. Днес то почти изцяло липсва. Ние сме заети с религиозни "интереси" и религиозни "опитности". Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат.
Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение.
И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека." Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи. Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес! Махнете религиозната опитност!
към текста >>
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската
набожност
трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат. Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение. И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека." Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи.
Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес!
Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и
набожност
на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
То бе на съзвездието Лъв, към което се е гледало по същия начин, както персийците се отнасяли към съзвездието Дева. Но тук в квадратурата на Лъва стоял Телецът, и възниква религията на Митра, обожанието на Телеца, защото в съзвездието на Лъва бе обективирано това на Телеца. След това дойде времето, когато Ракът играеше същата роял в гръцко-латинския период, както Дева сред персийците, и съзвездието Овен бе видяно в квадратура да стои като че ли вътре в съзвездието на Рака. След това дойде обръщането. И след него нещата поеха различен път.
До гръцко-латинското време, до Мистерията на Голгота, астрономията бе нещо, което можеше да се постигне като външна наука и човешкото разбиране бе от такава природа, че като се гледало към пространството и мистериите на звездния свят, се разкривали тайните на пространството и времето; също така при изживяване човешкия вътрешен живот; чрез благочестие и набожност на сърцето, бе възможно виждането на вътрешните мистерии.
В гръцко-латинското време тези отношения били обърнати обратно. Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди.
към текста >>
17.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с
набожност
в сърцата.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Да си припомним някои от нещата, които разглеждахме през последните няколко дни. Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне. Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите.
Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата.
Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята. Още веднъж нека да опишем тези форми на знание. От една страна, имаме овчарите. Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно виждане, това което става в света на хората.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от
набожност
та на душите си те се явяват като противници.
За едната вчера загатнах. Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос.
Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата. Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията.
към текста >>
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна
набожност
на сърцето и душата.
Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
към текста >>
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна
набожност
и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос. Такива личности са до голяма степен извънредно набожни християни по своя си начин и точно от набожността на душите си те се явяват като противници. Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата.
Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин.
Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос. Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах.
към текста >>
Те биха разбрали, че простата
набожност
на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
Преди всичко те смятат, че отношението на човека към Христос трябва да се реализира чрез проста наивна набожност на сърцето и душата. Те мислят, че всичко, което се говори за Христос по съзнателен начин, действа само объркващо за простата, наивна сърдечна набожност и искат чрез това да не бъде при никого обезпокояван стремежът към Христос, произхождащ от простите човешки сърца, когато за Христос се говори по съзнателно познавателен начин. Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията.
Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос.
Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах. И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята. Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера.
към текста >>
Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята
набожност
и благочестивост.
Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение.
Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост.
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот. За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите. Тук се срещаме с нещо определено. Такива учители, според тези, които са мислили, че познават тяхната същност, са били смятани за хора, чиято душевност е била изпълнена от самата божествена сила. В мистерийните центрове, когато хората са говорили с въодушевление, изхождащо от мистериите и от техния култ, се е смятало, че говори не човекът, а чрез неговата уста говорят мировите власти.
към текста >>
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде
набожност
, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Тук се срещаме с нещо определено. Такива учители, според тези, които са мислили, че познават тяхната същност, са били смятани за хора, чиято душевност е била изпълнена от самата божествена сила. В мистерийните центрове, когато хората са говорили с въодушевление, изхождащо от мистериите и от техния култ, се е смятало, че говори не човекът, а чрез неговата уста говорят мировите власти. Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и
набожност
днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек. Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло. Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност.
към текста >>
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна
набожност
.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове.
Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло. Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна
набожност
, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие. Какво представлява една медиумна личност?
към текста >>
Характерното за тази наивна
набожност
е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие. Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
към текста >>
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста
набожност
.
Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
към текста >>
Но пътищата на днешната
набожност
и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост.
Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност. Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос.
Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост.
Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят.
към текста >>
19.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от
набожност
настроение.
Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго. Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго. Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т.
н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение.
Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма. И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери. Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове.
към текста >>
20.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската
набожност
тогава ние ставаме езически набожни.
№ 3/. Там за относително кратко време можем да видим една чудесна игра между светлината и въздуха, но също и между духовете на елементите, които живеят във въздуха и светлината. Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен дъжд и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха. Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин. Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество.
Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни.
Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества. Но общо взето за днешния човек и при нашите днешни социални уредби не е възможно да бъдат задържа ни тези действия, които се изявяват в играта на природните сили. Само на познанието на посвещението е възможно да проникне в тези неща. Но видите ли, към всичко, което трябва да бъде постигнато в духа, принадлежи винаги нещо, което е основно условие. Тази сутрин при един пример, с който първо обясних, какво трябва да бъде направено за познанието на външните явления, аз Ви казах, че за целта трябва да действува хармонизиращата Карма на двама човека.
към текста >>
21.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна
набожност
.
Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си. Б. предава своето обобщено представяне на темпераментите и тяхното овладяване. Р.Щ.: Това е Вашето изложение. Това, което беше казано е много добре.
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна набожност.
Тук липсва само думичката "често". Меланхоличното състояние при децата се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене. При възрастните думичката "често" може да отпадне, при малките деца меланхоличното често е маска на един изявен егоизъм. Меланхоличните деца често се влияят от времето. Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
към текста >>
22.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна
набожност
, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Затова е необходимо да се стремим учителството да застане на определена опорна точка и да притежава широк мироглед. От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на ученика ще се предадат тайните на човешкото съществуване. Когато трябва да преподавате на вашите ученици нещо за културата от 11 до 17 век, най-напред опишете предпоставките, довели до кръстоносните походи. Опишете протичането на първия, втория и третия кръстоносни походи. Как са се провалили те и как не са постигнали това, което са целели.
Вие ще опишете и духа на аскетизма, който по това време е преминавал през част от Европа; как навсякъде в следствие на разпрострялото се влияние на църквата излизат на преден план личности, изпълнени с вътрешна набожност, оставящи у околните впечатление за чудотворни действия.
Вие ще се опитате да изучите биографията на такива личности и да ги представите живо на своите ученици. Оставете да се издигне този жив дух, от който в миналото са се разбили могъщите походи към ориента. След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали. Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора. Вие трябва да опишете какво постигат тези, които пристигат в Ориента.
към текста >>
23.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
С изпълнена с вяра
набожност
то се приема като дадено от Бога.
Тези спомени обаче не достигат до същинското начало на земеделието, до произхода на културното отглеждане на растенията и на животновъдството. В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли.
С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога.
Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот. В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо. Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията. Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът.
към текста >>
НАГОРЕ