Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
246
резултата от
156
текста с части от думите : '
Мъртво
'.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото те ми изглеждаха мъртви и поради това подходящи за схващането само на
мъртво
то.
Аз виждах в Гьоте една личност, която чрез особеното духовно отношение, в която тя беше поставила човека към света, беше също в състояние да включи природопознанието по един правилен начин в общата област на човешкото творчество. Начинът на мислене на епохата, в която аз се бях врастнал, ми се стори подходящ да развива идеи само върху неживата природа. Аз го считах за безсилен да пристъпи с познавателните сили към оживената природа. Казах си, че за да се добият идеи, които могат да доставят познания за органическия свят, е необходимо да бъдат първо оживени самите понятия на ума подходящи за неорганичната природа.
Защото те ми изглеждаха мъртви и поради това подходящи за схващането само на мъртвото.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно
мъртво
, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека?
Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно мъртво, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека?
Съвсем не можеше да става дума, дали междинната кост съществува, а как е устроена тя, каква форма приема. И тази форма трябваше да бъде намерена емпирически.
към текста >>
3.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който би я схванал по друг начин: Като
мъртво
, недействено природно произведение, той би я поставил наравно с камъните от улицата.
Следователно волята е самата идея схващана като сила. Напълно непозволено е да говорим за една самостоятелна воля. Когато човекът извършва нещо, ние не можем да кажем, че към представата се прибавя волята. Ако говорим така, ние не сме схванали ясно понятията, защото що е човешката личност, когато се абстрахираме от изпълващия я свят на идеята? Тя е едно деятелно съществуване.
Който би я схванал по друг начин: Като мъртво, недействено природно произведение, той би я поставил наравно с камъните от улицата.
Това деятелно съществуване е обаче една абстракция, то не е нещо действително. То не може да бъде уловено, няма съдържание. Ако искаме да го уловим, ако искаме едно съдържание, тогава получаваме намиращия се в действие свят на идеите. Наред с идеята Едуард фон Хартман прави от тази абстракция един втори учредяващ света принцип. Обаче тя не е нищо друго освен самата идея, само че в друга форма на изява.
към текста >>
4.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при
мъртво
то око.
Какво настъпва, когато светлина и тъмнина действат върху окото; какво настъпва, когато ограничени образи влизат в отношение с него и т.н.? Той не пита първо, какви процеси стават в окото, когато се ражда това или онова възприятие, а търси да разбере същината на това, което може да възникне чрез окото в живия акт на виждането. За неговата цел това е първо единствено важния въпрос. Другият, строго погледната, не принадлежи на областта на физиологичната теория на цветовете, а на учението за човешкия организъм, т.е. на общата физиология.
Гьоте има работа само с окото, доколкото то вижда, а не с обяснението на виждането, на зрението от онези възприятия, които можем да получим при мъртвото око.
към текста >>
5.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
„Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата; като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
6.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда
мъртво
, абстрактно.
Трудността да се обхване същността на мисленето чрез наблюдение се крие в това, че тази същност твърде лесно се изплъзва на съзерцаващата душа, щом тя понечи да я насочи в руслото на своето внимание. На разположение й остава само мъртвата абстракция, тленните останки на живото мислене. При взиране само в тази абстракция човек лесно ще изпита подтик да навлезе в „изпълнената с живот" стихия на мистиката на чувството или пък на философията на волята. Странно ще му се струва, ако някой държи да обхване същността на действителността „чисто мисловно". Но който съумее наистина да се добере до животи в мисленето, той установява, че витаенето само в чувства или съзерцаването на волевия елемент изобщо не могат да се сравняват с вътрешното богатство и с опиращия се на себе си, но същевременно раздвижен в себе си опит в рамките на този живот, камо ли да бъдат поставяни над тях.
Тъкмо това богатство, тази вътрешна пълнота на изживяването е причина съответствието на живота в мисленето за обикновената душевна нагласа да изглежда мъртво, абстрактно.
Едва ли някоя друга душевна дейност на човека подлежи толкова лесно на недооценяване, както мисленето. Желаенето и чувстването сгряват човешката душа дори при изживяване на първичното им състояние като спомен. Изживявано като спомен, мисленето извънредно лесно остава студено и сякаш изсушава душевния живот. Това обаче е само силно проявяващата се сянка на неговата лъчезарна реалност, която топло се потапя във всемирните явления. Това потапяне става с една протичаща в самата мисловна дейност сила, която е сила на любовта в духовно отношение.
към текста >>
7.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче не един гроб, в който лежи нещо
мъртво
, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота.
Така е било създадено световното тяло. А в това световно тяло е разпъната под форма на кръст световната душа. Тя е Божественото в света. Тя е намерила кръстната смърт в името на света. Следователно, Платон трябва да нарича природата гроб на Божественото.
Обаче не един гроб, в който лежи нещо мъртво, а нещо вечно, за което смъртта е само повод да изрази всемогъществото на живота.
към текста >>
8.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
В продължение на три дни земното тяло е наистина
мъртво
.
Чрез магически-многозначителния процес, с който е свързано посвещението, в човека се извършва същият процес, но на една по-висока степен. Той изживява образно това, което постига духовно. Тук думата „образно" показва, че един външен процес се извършва сетивно- действително, но като такъв, той е все пак само образ. Тук имаме работа не с един недействителен, а с един действителен образ.
В продължение на три дни земното тяло е наистина мъртво.
От смъртта възкръсва новият живот. Този живот е надживял смъртта. Човек добива вяра в новия живот. Точно това се случва с Лазар. Исус го подготвя за възкресението.
към текста >>
9.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава
мъртво
.
Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа.
Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво.
Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15). „Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19)
към текста >>
10.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо
мъртво
.
Както човекът не може да е непрекъснато бодър, така той не може да се справи и с реалните съотношения на живота без това, което получава от свръхсетивния свят. Животът продължава по време на съня и силите, които работят и творят по време на будността, черпят своята бодрост и мощ именно от него. Така стоят нещата с това, което човек наблюдава във видимия свят. Светът обаче далеч надхвърля рамките на това наблюдение. Ето защо всичко, което човекът познава във видимия свят, трябва да бъде допълнено и оплодено от познанията, водещи своето начало направо от свръхсетивния свят.
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво.
Така е и със „смъртта". Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръх сетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: „Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново да се потопява в невидимото. Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и оздравява.
към текста >>
11.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
При тези състояния, възприемателната способност на физическото тяло беше като угаснала, а самото то като
мъртво
.
С помощта на това влияние те бяха в състояние да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе. При това тези човеци се стремяха да премахнат грешките от своите представи и да вникнат в първоначалните цели на духовните Същества. Те бяха свободни от насочените към сетивния свят инстинкти и страсти на астралното тяло. Така те все повече се освобождаваха от своите заблуждения. Всичко това ги доведе до такива състояния, при които можеха да възприемат предимно с онази част от етерното тяло, която според описания начин беше отделена от физическото тяло.
При тези състояния, възприемателната способност на физическото тяло беше като угаснала, а самото то като мъртво.
За това пък чрез етерното тяло те бяха дълбоко свързани с „Духовете на формата" и от тях можеха да научават как са направлявани от онова висше Същество, което пое водачеството при отделянето на Слънцето и чрез което по-късно хората стигнаха до разбирането за „Христос". Тези хора бяха Посветени.
към текста >>
12.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно
мъртво
куче.
Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност.
Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче.
Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното.
към текста >>
След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно
мъртво
животно, той вижда също и разложения труп.
Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното.
След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп.
Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
към текста >>
13.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
напълно нов човек от
мъртво
семе.
напълно нов човек от мъртво семе.
към текста >>
14.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
приемано за
мъртво
от мнозина.
приемано за мъртво от мнозина.
към текста >>
15.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
наподобяват само
мъртво
тяло,
наподобяват само мъртво тяло,
към текста >>
16.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изпразнено от смисъл, ще е
мъртво
.
изпразнено от смисъл, ще е мъртво.
към текста >>
17.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй вмъквам в
мъртво
то сетивно тяло,
Тъй вмъквам в мъртвото сетивно тяло,
към текста >>
18.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И ще остане
мъртво
то, когато
И ще остане мъртво то, когато
към текста >>
19.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в
мъртво
то тяло.
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в мъртвото тяло.
Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и силите на тялото. Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото живее във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят. Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
към текста >>
20.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като
мъртво
и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното.
Шелинг впряга фактите на природата в една изкусна мрежа от мисли, така че пред неговата творческа фантазия стояха нейните явления като един идеален хармоничен организъм. Той беше одушевен от чувството, че идеите, които се явяват в неговата фантазия, са също така истинските творчески сили на природните явления.
Следователно на основата на природните явления стоят духовни сили; и това, което на нашите очи се явява като мъртво и безжизнено, то произхожда първоначално от духовното.
Когато насочим нашия дух върху това, тогава ние освобождаваме идеите, духовното на природата. Така, в смисъла на Шелинг, за човека нещата на природата са откровения на духа, зад чиято външна обвивка той един вид се скрива. Тогава той се показва в неговата истинска форма в нашата собствена вътрешност. Чрез това човекът знае, що е дух, и поради това може също да намери отново и скрития в природата дух. Начинът, по който Шелинг прави природата да възкръсне отново в него като дух, има нещо сродно с този, който Гьоте вярва да среща при съвършения художник.
към текста >>
21.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Както растителното семе действа като нещо
мъртво
, когато то е изтръгнато от потока на неговото развитие.
Човек чувства, че с мисълта се е стигнало до една крайност; обаче щом искаме да пренесем мисълта, така както сме я схванали, в непосредствения живот на познанието, тя отказва да служи; и ние жадуваме тогава за един живот, който би искал да се разцъфти от светогледа, до който сме стигнали. Фридрих Теодор Вишер започва към средата на столетието своята "Естетика" и я пише в смисъла на Хегеловата философия. Той я завършва като едно величествено произведение. Но след завършването му, той става най-остроумният критик на това произведение. И ако потърсим по-дълбоката причина на това явление, ще открием, че Вишер съзира: Той е пропил своето произведение с Хегеловата мисъл като с един елемент, който е бил изтръгнат от неговите жизнени условия, умрял е.
Както растителното семе действа като нещо мъртво, когато то е изтръгнато от потока на неговото развитие.
Една особена перспектива се разкрива, когато поставим Хегеловия светоглед в тази светлина. Мисълта би искала да изисква тя да бъде схваната като едно живо семе и при определени условия да бъде доведена до развитие в душата, за да доведе над образа на света на Хегел до един светоглед, в който единствено душата може да познае себе си в нейната същност и с който тя може да се чувства действително пренесена във външния свят. Хегел доведе душата до там, тя да може да изживее себе си с мисълта; продължавайки по-нататък, над това, което Хегел е постигнал, това би довело до там, защото в душата мисълта да израсне над себе си и да проникне в един духовен свят. Хегел е разбрал, как душата създава от себе си като по чудо мисълта и изживява себе си в мисълта; той е оставил на следващите поколения задачата за намери с живата мисъл като в един истински духовен свят същността на душата, която същност не може да бъде изживяна в нейната цялост само в мисълта.
към текста >>
22.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез това неговият светоглед добива нещо
мъртво
, сковано.
За него идеал на познанието са простите, прозрачни природни закони, каквито физиката използува при нейните явления. Докато една наука не работи още с такива прости закони, за Конт тя е незадоволителна като познание. Той е един математически ум. И това, което не може да се третира прозрачно и просто както една математическа задача, е за него неузряло за науката. Конт няма никакво чувство за това, че човек се нуждае от толкова по-изпълнени с живот идеи, колкото повече се издига от чисто механически и физикални процеси към по-висшите природни форми и към човека.
Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано.
Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката. Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /биологията/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото общество.
към текста >>
23.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в
мъртво
; а и така ще се сдобие с верен спътник.
„Вземи си кошницата", каза Старецът „и сложи в нея оникса. После ще наредиш около него трите зелки, артишока и трите глави лук. Така ще занесеш кошницата до реката. Към обяд помоли Змията да те пренесе оттатък и ще оставиш оникса при Красивата Лилия. Когато тя го докосне, той веднага ще оживее.
Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник.
Кажи и да не тъгува, защото избавлението й наближава; голямото нещастие ще трябва да приеме като истинско щастие, защото времето е вече дошло."
към текста >>
Погледни само в нозете ми лежи
мъртво
моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели.
Погледни само в нозете ми лежи мъртво моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели.
Но тъкмо в този момент над главата ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот. Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание! Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина."
към текста >>
Старата жена постави
мъртво
то тяло на птицата върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
Старата жена постави мъртвото тяло на птицата върху нежните листа в своята кошница и бързо си тръгна.
към текста >>
", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети
мъртво
то тяло на младежа.
Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя. Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен!
", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
„Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга! " Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
към текста >>
„Донесете
мъртво
то канарче и го поставете също в кръга!
Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен! ", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
„Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга!
" Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
към текста >>
" Девойките взеха малкото
мъртво
телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен! ", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа. „Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга!
" Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
към текста >>
24.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко
мъртво
в живи и одухотворени същества.
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина. Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин. Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца. Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина.
Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества.
към текста >>
25.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека". Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
26.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е
мъртво
и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки.
Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо.
Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки.
Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала. Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно
мъртво
було разпростряна върху възприятията.
Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата.
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
27.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Но тези Същества се бяха откъснали от Слънцето и бяха оставили на него само тяхното
мъртво
естество, така щото, от сега нататък човекът може да приеме в своето тяло чрез Слънцето също силата на мъртви мисли.
Погледнато космически, в това човешко развитие се намира Тайната на Слънцето. И това, което до тази земна повратна точка на неговото развитие човекът можеше да възприема в Слънцето, бяха свързани божествено-духовните Същества, от които той произхождаше.
Но тези Същества се бяха откъснали от Слънцето и бяха оставили на него само тяхното мъртво естество, така щото, от сега нататък човекът може да приеме в своето тяло чрез Слънцето също силата на мъртви мисли.
към текста >>
За спасението на човечеството Христос свърза своето Същество с
мъртво
то естество на божествено-духовното битие с царството на Ариман.
Обаче от Слънцето тези Същества бяха изпратили на Земята Христа.
За спасението на човечеството Христос свърза своето Същество с мъртвото естество на божествено-духовното битие с царството на Ариман.
към текста >>
28.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в
мъртво
то", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото.
Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо
мъртво
, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
29.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Реализмът водеше едно
мъртво
съществуване.
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да живее по-нататък до 19-то столетие. Номинализмът стана начин на мислене на природопознанието. Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят.
Реализмът водеше едно мъртво съществуване.
Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в живото познание.
към текста >>
30.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито
мъртво
вещество.
Доколкото образуването на кръвта се получава в по-нататъшното изграждане на приетите хранителни вещества, целият процес на образуването на кръвта стои под влиянието на азовия организъм. Азовият организъм действува от процесите, които стават като съпровод на съзнателно усещане в езика, небцето чак до несъзнателните и подсъзнателни процеси в действието на пепсина, на панкреаса, на жлъчката и т. н. След това действието на азовия организъм отстъпва и при по-нататъшното превръщане на хранителните вещества във вещество на кръвта действува предимно астралното тяло. Това отива до там, докато кръвта се среща с въздуха с кислорода в процеса на дишането. На това място етерното тяло изпълнява своята главна дейност.
В съдържащия се в издишването въглероден двуокис, преди той да е напуснал тялото, имаме работа предимно само с живо не усещащо нито мъртво вещество.
(Живо е всичко, което носи в себе си дейността на етерното тяло.)Главно то количество от този жив въглероден двуокис излиза от организма; обаче една малка част продължава още да действува в организма в процесите, които имат своя център в организма на главата. Тази част проявява една силна склонност да премине в неживо, в неорганично състояние, въпреки че не е напълно безжизнена. В нервната система става противоположното. В симпатичната нервна система, която прониква храносмилателните органи, царува предимно етерното тяло. Нервните органи, които са в действие тук, са от себе си предимно живи органи.
към текста >>
31.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Детето отново се вцепенило и лежало като
мъртво
.
Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден. При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа.
Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво.
На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак. На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи. Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна.
към текста >>
32.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Защото те ми се струваха мъртви и затова годни единствено да обхванат
мъртво
то.
У Гьоте виждах личност, която поставя човека в особено, съобразно с духа отношение със света и благодарение на това е в състояние да намери правилното място на познанието за природата в целокупността на човешките постижения. Начинът на мислене на епохата, в която бях израснал, ми се струваше подходящ само за развитие на идеи за неживата природа. Смятах го за неспособен да се приближи познавателно до живата природа. За да стигна до идеи, които да могат да способстват за познанието на органиката, си казвах, че е необходимо първо сам да оживя понятията, пригодни за разбиране на неорганичната природа.
Защото те ми се струваха мъртви и затова годни единствено да обхванат мъртвото.
към текста >>
33.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на Обществото е наистина живо или е
мъртво
, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне.
Това отново ще зависи от факта, дали ядрото на Обществото е наистина живо или е мъртво, и дали в обкръжението му съществуват условия то да не замре, когато се опита да разрасне.
Грижа на ръководството на Гьотеанума е неговото поддържане. То не администрира догми, а само се чувства като носител на едно духовно съдържание, чиято ценност напълно съзнава и работи за неговото разпространение. То се радва на всеки човек, който дойде и каже: "Искам да взема участие в това, което правите". Това дава жива форма на Антропософското общество. И тя ще се запази жива, ако общото отношение и начин на работа на всички желаещи да съдействат членове е в унисон с Ръководството на Гьотеанума.
към текста >>
34.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си
мъртво
то и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така. Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити. Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора.
За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот.
И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя. А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека.
към текста >>
35.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато се огледаме в обширното
мъртво
царство, ние говорим за това, че в това обширно,
мъртво
природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването? Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света.
към текста >>
36.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно
мъртво
кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това
мъртво
кълбо е могъл да възникне животът.
Така Духовната наука ни води до едно състояние на Земята, което е един жив организъм а не до едно първично състояние на нашата Земя, в което се е намирала мъртва маса, а тя ни води до там, където първоначално Земята е била един велик организъм. Има един въпрос, който днес се поставя съвсем погрешно и който в смисъла на Духовната наука трябва да бъде именно обърнат.
Никаква наука когато тя приема, че нашата Земя е била едно мъртво кълбо, в което са станали само химически и физически процеси никаква такава наука не ще бъде в състояние да може да обясни, как от това мъртво кълбо е могъл да възникне животът.
Това е един голям спорен въпрос, но обикновено той се поставя погрешно. Защото обикновено се пита: Как от неживата материя е могъл да се развие живот? Но нещата не стоят така: не неживата материя предхожда живата, а обратно, живото предхожда неживото. Мъртвият минерал е един продукт на отделяне, както нашите кости са едно отделяне на нашия организъм. Така всички скали са един продукт на отделяне на нашия земен организъм и духовно-душевни процеси макар те да са били първо разрушителни процеси са произвели това, че нашият земен организъм е стигнал до такива отделения.
към текста >>
37.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно
мъртво
удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето.
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието. Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота. Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът".
Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето.
И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>
38.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една
мъртво
родена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
39.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда
мъртво
то за живот.
Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата.
В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот.
Това ще стане чрез синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света.
към текста >>
40.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само
мъртво
то, минералното.
На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на еволюция със своята физическа природа той принадлежи на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властват в човешкото физическо тяло. Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира.
Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното.
Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една епруветка. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина.
към текста >>
Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно
мъртво
минерално нещо.
Физически, химически и минерални закони властват в човешкото физическо тяло. Но също и с неговата духовна природа той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само минералното. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности.
Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно мъртво минерално нещо.
Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една епруветка. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина.
към текста >>
Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето
мъртво
тяло работи нещо живо.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека.
Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо.
И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето. С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре."
към текста >>
Затова може да постави
мъртво
то дърво върху Себе си.
Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста.
Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-
мъртво
то към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството.
Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
41.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И докато физическото тяло е лежало като
мъртво
, етерното тяло се е оформяло от своите автономни сили.
Ето защо през древните времена постоянно е трябвало да бъде вършено следното: Човек е трябвало най-напред да се освободи от онези сили, които пречат на еластичността на етерното тяло. Това се е получавало като цялото физическо тяло е било поставяно в летаргично състояние. Човекът е лягал там и етерното тяло е било извличано от физическото.
И докато физическото тяло е лежало като мъртво, етерното тяло се е оформяло от своите автономни сили.
Това е полагането в гроба. Въпросният кандидат за посвещение е бил поставян и държан три до три и половина дни в летаргично състояние. И тогава човекът е можел да работи върху етерното си тяло. И след като е оформял своето етерно тяло в унисон със своето астрално тяло, той се е завръщал във физическото си тяло. По този начин той е събуждал един вътрешен живот в себе си; той е ставал един възкръснал и му е било давано ново име.
към текста >>
42.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една
мъртво
родена мисъл.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга. Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа. Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата.
Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
43.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Разбира се, за този, който работи окултно, няма граница между
мъртво
то и живото.
Това означава, че астралните трупове на някои мъртви хора на астралния план първоначално били изпратени в спиритическите кръгове във физическия свят. Те е трябвало да докажат безсмъртието. Можем да се запитаме: Има ли окултистът на Земята правото да накара мъртвите да се проявят?
Разбира се, за този, който работи окултно, няма граница между мъртвото и живото.
Той може да потърси мъртвите в астралния свят и в девахана. Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието. Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго.
към текста >>
44.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило
мъртво
то?
Петият пласт се нарича плодна Земя. Така се нарича поради съвсем особени причини. Естествоизпитателят или изобщо хората запитват: Как се е появил животът? Това постоянно се обсъжда не само при популярни лекции, но също и в естественонаучни материали. Изследван в областта на духовното такъв въпрос изглежда дилетантски.
За духовното изследване не се поставя въпросът как изобщо се е породило живото, а точно обратното: Как се е породило мъртвото?
Веднъж вече се опитах да ви го разясня с едно сравнение. Погледнете въглищата. Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили. Какво представляват каменните въглища? Те са произлезли от цели гори.
към текста >>
Тук отново имате
мъртво
то като продукт на живото.
Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций. Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал.
Тук отново имате мъртвото като продукт на живото.
Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас. Знаете, че има риби, които още нямат костна система. При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система. Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека.
към текста >>
Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко
мъртво
произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко
мъртво
произлиза от живото.
Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций. Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото.
Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото.
Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас. Знаете, че има риби, които още нямат костна система. При човека откривате, че в предишни състояния също е нямал костна система. Всяка костна система е един вид пораждане на безжизненото в човека. Това е същият процес на сгъстяването.
към текста >>
Следователно правилният въпрос е: Как се е породило
мъртво
то, безжизненото?
Така трябва да си представите и живото земно тяло. Цялото земно тяло е жив организъм.
Следователно правилният въпрос е: Как се е породило мъртвото, безжизненото?
към текста >>
Въпросът: Как живото е произлязло от
мъртво
то – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а
мъртво
то се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване.
Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя. Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща. Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено. Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо
мъртво
, е бил първоначално жива материя.
Въпросът: Как живото е произлязло от мъртвото – е един от най-безсмислените въпроси, понеже първо е съществувало живото, а мъртвото се е отделило като вкаменелост, като втвърдяване.
Така на цялата Земя някога е имало живот и животът, който е съществувал, когато още е нямало нищо мъртво, е бил първоначално жива материя.
Това още се съдържа в плодната Земя. Тя не живее само живот, подобен на сегашния живот, както предишните неща. Тук, в плодната Земя, се съдържа най-първоначалният живот, какъвто се е намирал на повърхността на Земята, когато там не е съществувало нищо безжизнено. Така трябва да си представим петия пласт, плодната Земя.
към текста >>
Също както
мъртво
то произхожда от живото, така всичко само живо, произхожда от душевното.
Тя съдържа всичко, което е животински живот; живот, който в своето първоначално избликване може да е изпълнен с наслада и страдание. Възможно е да ви изглежда чудно, но е истина, че доколкото е разпростряна тази огнена Земя, тя чувства. Може да се наблюдава. Това е истински усещащ пласт на Земята. Всичко на Земята, изпълващо цялата Земя, се намира в определените пластове.
Също както мъртвото произхожда от живото, така всичко само живо, произхожда от душевното.
Живото не произхожда от плътта. Всичко материално води произхода си от душевното.
към текста >>
Също и Гьоте, великият поет и теософ, е знаел, че Земята не е нещо
мъртво
, безжизнено.
Към тайните на розенкройцерите, за чиято дълбока мъдрост вече съм говорил по-рано, принадлежи познанието за споменатото от мен днес. Розенкройцерите са приемали Земята не като безжизнено тяло, както прави естественикът.
Също и Гьоте, великият поет и теософ, е знаел, че Земята не е нещо мъртво, безжизнено.
към текста >>
45.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен
мъртво
роден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления. През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек.
В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.
към текста >>
46.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така в Гьотевата «Приказка»
мъртво
то куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта.
Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
към текста >>
47.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно
мъртво
то.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>
48.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Физическото му тяло като
мъртво
е изпадало в пълна летаргия.
При посвещенията в древните мистерийни храмове, разпространени до последните предхристиянски столетия и които виждаме (между другото) в египетските пирамиди, ученикът, достигнал така далеч, че да може да обича цялото човечество, е бил потапян в тридневен сън.
Физическото му тяло като мъртво е изпадало в пълна летаргия.
Посвещаващият е бил в състояние да извлече духа му навън така, както по време на сън духът ви всяка нощ е извън тялото. Колкото е истина, че този дух е безсъзнателен в обикновения сън, толкова е вярно, че при достатъчно подготвените ученици, той е съзнателен. Свойствата на физическото тяло повече не са пречили и по време на този тридневен сън учениците можели точно да си спомнят наученото преди; можели са да го въведат в тялото си.
към текста >>
49.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Сутрин бихме намирали физическото тяло
мъртво
, ако през нощта се осланяме само на самите нас.
Човекът се държи извънредно пренебрежително към своето тяло. За да има инструменти за аза и астралното тяло, е било необходимо да бъдат създадени кръвта и нервната система. Сега през нощта той напуска кръвта и нервната система. Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз. Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв.
Сутрин бихме намирали физическото тяло мъртво, ако през нощта се осланяме само на самите нас.
Ние му отнемаме висшите сили – астралното тяло и аза, които трябва да обслужват физическото тяло. Това, което не правим, през нощта трябва да го правят други същества. Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях. Всяка нощ в човешкото физическо и етерно тяло навлизат висши духовни същества и извършват работата, която се върши през деня от собствения аз и астралното тяло. Те са висши, високо издигнати същества, които някога са създали физическото и етерното тяло на човека, а сега, през нощта, отново се занимават с него.
към текста >>
50.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което се нарича народна душа, не е
мъртво
понятие, а нещо реално.
Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа.
Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално.
Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота.
към текста >>
51.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тя говори за едно
мъртво
газово кълбо.
Човешкият аз обаче може да започне да се самоуправлява само бавно и постепенно. В началото, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си. Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние. Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин.
Тя говори за едно мъртво газово кълбо.
Откъде е дошъл животът, тя не отговаря. Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода. В капката се пъхва една карта, която се върти с игла. Тогава се отделят и малки капки. Тези, които правят експеримента, забравят обаче, че те стоят там и въртят.
към текста >>
52.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е
мъртво
като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>
53.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И не е много ясно, как това
мъртво
кълбо може да създава всякакви род вещества.
Аз ви описах развитието на човека, как той може да става същество от все по-висш порядък. Човечеството като цяло може да достигне в хода на своето развитие това, което е в състояние да достигне за себе си с помощта на окултната подготовка, всеки човек поотделно. И ето, докато човекът и човечеството се развива по този начин, какво става през това време със Земята? Нали за окултистът Земята не е това, които. Се явява за обикновения геолог или учен, виждащ в нея само някакво огромно безжизнено кълбо, което отвътре изглежда примерно по същия начин както и отвън,нима веществата които се намират отвътре не са в течно състояние.
И не е много ясно, как това мъртво кълбо може да създава всякакви род вещества.
към текста >>
54.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако проследите чувствата, които възникват при това, то те ще бъдат чувства на болка в привидно
мъртво
то царство на камъните.
Земята не можеше да остане такава, тъй като тя трябваше да се превърне в сцената, по която ние днес стъпваме. Металите и минералите трябваше да се втвърдят от течния елемент. Те трябваше да станат твърди, трябваше да се свият. Това, което беше разтворено в течния елемент, трябваше да се свие, да кристализира, процес подобен на този, който виждаме в чашата вода, в която сме разтворили сол. Изстудете водата и ще видите солните кристали да се отделят като твърди тела от водната маса.
Ако проследите чувствата, които възникват при това, то те ще бъдат чувства на болка в привидно мъртвото царство на камъните.
Всичко привидно разрушаване и раздробяване на царството на камъните е удоволствие за земята. Всяко консолидиране, всяко втвърдяване, всяко кристализиране се осъществява в болки, и в болки са се образували и всички камъни, всеки твърд минерал на арената, която обитаваме. Малко или много такъв беше случаят, когато земята ни се втвърдяваше.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо
мъртво
, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло.
Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие.
Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло.
Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло. И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар. астрален свят; минералът разполага с астрално тяло, само че то е в т.нар.
към текста >>
56.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Който разсъждава по този начин, е на приблизително същото равнище, както човекът, който би казал: Живата субстанция е Духът, а тялото е нещо
мъртво
; следователно, нека унищожим тялото и тогава Духът ще се прояви в цялата си сила!
Който разсъждава по този начин, е на приблизително същото равнище, както човекът, който би казал: Живата субстанция е Духът, а тялото е нещо мъртво; следователно, нека унищожим тялото и тогава Духът ще се прояви в цялата си сила!
”
към текста >>
57.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно
мъртво
тяло е от по-дълго време в гроба.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
58.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Старото Слънце оставя впечатление не за едно
мъртво
тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината.
Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
59.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
"Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
60.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено,
мъртво
.
Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме могли да бием този блок желязо дълго време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме могли да го моделираме. Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични. Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме.
Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво.
Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това Вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действуват върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И Вие бихте си казали: "сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действува само от разстояние".
към текста >>
61.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно
мъртво
душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
Не трябва да поставяте това явление в същото отношение, в което поставихме всичко останало, за което днес говорихме /В следващата сказка ще изясним по-добре този въпрос/. Казахме: след отделянето на Слънцето от Земята тази последната би се втвърдила, ако Луната не би била изхвърлена от нея; човешките същества биха се мумифицирали. Това важи за голяма част на земния живот, но то не важи за целия земен живот. Въпреки отделянето на Слънцето и на Луната, в Земята би останало нещо изпаднало в смъртта, ако не би дошло Христовото събитие. Ако отделянето на луната даде възможност да се яви вътрешният душевен живот, то възбуждането новото възбуждане на този вътрешен живот дойде сега отново от Слънцето чрез слезлия от него Христос.
Това, което Христос донесе на Земята, то би останало едно мъртво душевно произведение, една духовна мумия, ако не беше дошъл Христос.
към текста >>
62.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Христос е не
мъртво
, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството.
Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25). И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга? Дълбока истина има в думите: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матей 28, 20).
Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството.
Християнството е едно живо духовно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат. Да, днес ще бъдат споменати отделни факти, чиито последици лесно можем да открием в Евангелията, макар и самите факти да не са описани. Обаче Вие бихте могли да проверите външните факти и ще откриете, че те навсякъде се потвърждават.
към текста >>
63.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Като антропософи, ние сме длъжни да търсим всяка една религия на нейното точно място в еволюцията на човечеството, и да търсим в нея не
мъртво
то, а живото; защото всичко следва своя непрекъснат ход.
Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене. Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло. Ето как стоят нещата с „единството на религиите".
Като антропософи, ние сме длъжни да търсим всяка една религия на нейното точно място в еволюцията на човечеството, и да търсим в нея не мъртвото, а живото; защото всичко следва своя непрекъснат ход.
Ето какво сме длъжни да разберем! И ако някой не иска да чуе думите на Буда от устата на Йоан Кръстител, той прилича на човек, който минава по край клонките на розов храст, а месец по-късно вижда цъфналите рози и не иска да повярва, че храстът и цъфналите рози са едно цяло. Това, което в зародиша е невидимо и живо, грейва по-късно в цъфналите рози. По същия начин това, което беше живо в учението на Буда, процъфтя по-късно в думите на Йоан Кръстител при реката Йордан.
към текста >>
64.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за
мъртво
.
Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
65.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
След като култивират в себе си онези способности, които идват от спиритуалните истини на Антропософията, хората ще почувствуват, че от Кръста към тях се носи не едно
мъртво
послание, а истинското и живо Слово, и тогава те ще кажат: Едва сега ние започваме да разбираме, че в един такъв религиозен първоизточник какъвто е Евангелието на Лука диша и живее живото Слово.
След като култивират в себе си онези способности, които идват от спиритуалните истини на Антропософията, хората ще почувствуват, че от Кръста към тях се носи не едно мъртво послание, а истинското и живо Слово, и тогава те ще кажат: Едва сега ние започваме да разбираме, че в един такъв религиозен първоизточник какъвто е Евангелието на Лука диша и живее живото Слово.
И Антропософията е тази, която постепенно трябва да разбули истините скрити в религиозните текстове.
към текста >>
66.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не
мъртво
то, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание.
Тогава не е съществувал празникът Рождество Христово. Но именно възникването на този празник може да ни покаже, че и днес имаме пълното право да кажем: християнството не се е появило изведнъж от една или друга догма, от една или друга институция, за да се предават от поколение на поколение догмата или институцията, а имаме право да се позоваваме на думите на Христа, че Той е с нас, че във всичките дни ще ни изпълва с Духа Си. Усещайки се изпълнени с този Дух, можем да се смятаме призвани за постоянно, никога непрекъсващо развитие на християнския Дух.
Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание.
Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус. Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух.
към текста >>
67.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той знае, че Християнството не отстъпва, но че расте и се развива, че то е нещо живо, не
мъртво
.
За тях ще се даде доказателство за едно от най-силните изказвания, съдържащи се в Новия Завет и това дълбоко ще раздвижи душите им. В тези души ще възникнат думите "И ето Аз съм с вас винаги, дори до края на света", това ще рече ако ние го преведем правилно, "даже до края на земните епохи". Този израз ни казва, че Християнството не е само онова, което книгите някога са описвали да е или онова, което е научено през последните времена. Тези думи ни казват, че Християнството не е само онова, което е включено днес в тази или онази догма, но че то е нещо живо, което съдържа вътре у себе си виждането и опитността на откровения, нещо, което ще се разгъва с все по-голяма сила. Днес ние стоим само в началото на работата на Християнството и всеки, който истински се е свързал с Христос знае, че все по-нови откровения ще произтичат от това.
Той знае, че Християнството не отстъпва, но че расте и се развива, че то е нещо живо, не мъртво.
към текста >>
68.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато човек е в общение с едно
мъртво
човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Светът, който
мъртво
то лице преживява има граници, които са очертани от собствената му карма, която му е слагала юзда и тук в живота.
В известен смисъл това е земята, върху която те стоят. Те също имат много общо с онова, което става в областта на човешките чувства и човешката воля. В тези области ние никак не сме отделени от мъртвите, ала това е така: когато някой премине през портата на смъртта и изпитва засилването и отслабването на волята, може да живее с така наречените живи в техните физически тела, макар че не с всеки. Тук властвува определен закон: човек може да живее, само с онези, с които е до известна степен кармически свързан. Някой, който живее тук, и който кърмически е напълно чужд дори не може да бъде възприеман от едно умряло лице; за него той просто не съществува.
Светът, който мъртвото лице преживява има граници, които са очертани от собствената му карма, която му е слагала юзда и тук в живота.
Този наш свят не е ограничен само за души, които са все още на земята; той е разширен и включва също и души, които са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
От тази обща почва следователно се издига за всяко
мъртво
лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област.
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта. Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни! Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните. Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните.
От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област.
Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които
мъртво
то лице знае, чрез които то има своето съзнание.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Когато едно
мъртво
лице е прекарало известно време от своя живот между смърт и едно ново раждане, кръгът на неговите опитности се е разширил и се е протегнал отвъд онези души били те на земята или отвъд с които той преди е имал особено близки кармични отношения.
Може също така да се каже, че тази област, в която влизат мъртвите като тяхна втора област постепенно се разширява. По-късно и това е винаги относително, за един става по-скоро за друг ..... с по-чужди кармични отношения се прибавят към непосредствените и по-близките. Това го казвам в следния смисъл.
Когато едно мъртво лице е прекарало известно време от своя живот между смърт и едно ново раждане, кръгът на неговите опитности се е разширил и се е протегнал отвъд онези души били те на земята или отвъд с които той преди е имал особено близки кармични отношения.
Тези души вече имат кармични отношения извън онези на мъртвия. То е така: лицето А има известно отношение с лицето В, но не с лицето С. Може да се види как умрялото лице А живее с В, както аз съм описал, и разширява своите опитности отвъд В. По-късно така става, че В става посредник към лицето С. Преди това А не е имал никакво отношение със С, ала вече придобива това отношение пряко чрез това, че В влиза в кармично отношение със С.
към текста >>
69.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Растат ли някъде червени рози върху
мъртво
дърво?
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст?
Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво?
Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.
към текста >>
70.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици към абстрактни мерни единици, взети от
мъртво
то.
Само на нашето време е било необходимо да се сведат тези, заимствани от човека, мерни единици към абстрактни мерни единици, взети от мъртвото.
Защото е известно, че съвременното измерване е абстрактно в сравнение с конкретните, произлизащи непосредствено от човека и небесните явления мерни единици, които всички всъщност водят до мисията на древните вавилонци.
към текста >>
71.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
„Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
към текста >>
72.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като
мъртво
, което ни заобикаля като минерално царство.
Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов. Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум. Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо.
Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство.
Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството. Но не само това: ние се научаваме да познаваме зад всичко това, което живее, един по-висш духовен свят, запознаваме се именно със съществата на Втората Йерархия. Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии. Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там.
към текста >>
73.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко
мъртво
тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта.
Нали, онзи, който пристъпва към нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна волева способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е. той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил.
А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта.
Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система.
към текста >>
Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето
мъртво
физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп.
Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система. Разликата в сравнение с човека е тази, че човекът, от момента, когато той преминава със своето същество в състоянието, в което се намира планетната система, когато тя образува своите луни той отделя тогава своя труп, напуска го,... обаче планетната система запазва вътре в себе си своя труп, кондензира го в умиращите луни.
Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп.
В своите луни планетната система фактически влече със себе си своя собствен труп, който наистина постоянно се променя, един труп, който се намира в процес на ставане, в процес на развитие.
към текста >>
Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между
мъртво
то човешко физическо тяло и цялостта на луните.
Във всеки случай разликата става все по-голяма и по-голяма. Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление. Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека.
Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните.
Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло.
към текста >>
74.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно
мъртво
вещество, но за мировото пространството не е
мъртво
, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество.
Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета.
към текста >>
75.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо
мъртво
родено, като нещо
мъртво
.
Да изживееш смъртта, е приблизително да знаеш: Човешката фигура която схванахме в нейния чист и истински вид, и която ни послужи за отправна точка тази човешка фигура няма никакво по-нататъшно съществуване след Земното битие. Тя е съдбовно свързана със Земното битие. И този човек, който иска да се издигне над Земните отношения, над самото Земно битие, който изобщо иска да се съобразява с един свръхсетивен живот, той трябва да е наясно: Тази човешка фигура съществува единствено на Земята, и в мига, когато човек се издига в свръхсетивния свят точно както и при смъртта тя, човешката фигура, неизбежно трябва да се разпадне.
Човешката фигура не може да се прояви в етерния свят по друг начин, освен като нещо мъртвородено, като нещо мъртво.
към текста >>
76.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота,
мъртво
състояние.
– Елементарното тяло не се изморява. Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби.
Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние.
Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние. Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
към текста >>
Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично
мъртво
, да изпада в неестествено състояние.
Тъкмо защото може непрекъснато да бъде дейно, то усеща още повече умората на мозъка. Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние.
Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
към текста >>
77.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
„Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
78.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят
мъртво
то тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура.
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
79.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Вцепененият душевен живот и
мъртво
то мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Предлаганият цикъл от лекции също възникна от нуждите на все по-широкия кръг трогателно търсещи души от Западния свят, устремени към разбирането на християнството и Христос. Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване?
Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
към текста >>
80.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно
мъртво
родено дете, защото човек им предава своята смърт.
Когато в окултното разглеждане се пренесем назад преди Мистерията на Голгота, ние намираме, че хората по онова време просто са изпращали това подобно на фантом Същество във външния сеят и то е съдържало техните морални качества във външната духовна аура на Земята. Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до един определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота. Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних.
Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт.
И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта. И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер.
към текста >>
И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било
мъртво
то оживява.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота.
И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява.
Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си. В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава
мъртво
в нашите остатъци.
Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос.
Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци.
Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>
81.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо
мъртво
; а третият учител се придържа към нещо живо.
Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо мъртво; а третият учител се придържа към нещо живо.
Или с други думи: първите двама учители винаги се съобразяват с миналото; третият учител винаги се съобразява с настоящето, с непосредственото настояще. И той не си блъска главата с подробности от миналото: те са станали по необходимост и с оглед на дадените условия.
към текста >>
82.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е
мъртво
.
В сградата в Дорнах имахме едно момченце.9 На някои от нашите приятели вече разказах за това. Седемгодишно, момчето умря вследствие на трагичен инцидент. Вечерта то трябваше да донесе храна от лавката, която се намира в близост до Дорнахската сграда, и поради нещастно стечение на обстоятелствата момченцето тръгва от лавката през тръстиките, намиращи се край път, по който точно тогава се движи претоварена с мебели кола. Претоварената кола блъсва и премазва момчето. Ужасно болезнено събитие.
Точно след лекцията пристигна новината, че момчето е мъртво.
Трябваше да се проверят нещата с тази кола. Външните обстоятелства също бяха забележителни. Момчето иска да тръгне четвърт час по-рано, но го задържа някакъв човек, който иска да вървят заедно. То иска да излезе през друга врата и така се озовава вдясно на колата, превозваща мебели, която го блъска отляво. Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока.
към текста >>
Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а
мъртво
то момче лежеше под нея.
Някой му казва, че трябва да излезе през другата врата, така че то е насочено в друга посока. Освен това по въпросния път не е минавала кола с мебели може би от години и може би години няма да премине друга. И така, търсеха момчето. Колата беше толкова претоварена и за нещастие паднала така, че не можеше да бъде повдигната, защото хората, ползващи колата, не носеха нищо подходящо за целта и просто си отишли. Едва на следващия ден колата беше изправена.
Колата обаче трябваше да се повдигне през нощта, а мъртвото момче лежеше под нея.
към текста >>
83.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас
мъртво
, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
84.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто
мъртво
познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Така това, което възприемаме от духовната наука, не представлява просто мъртво познание, а жизнено благо, нещо, което продължава да живее, когато преминем през портата на смъртта.
Да, в смисъла, който често споменавам, духовната наука представлява дори силно житейско благо поради факта – тъй като мъртвият живее съзнателно в нашите мисли, – че тъкмо защото се занимаваме с духовната наука, ние можем да направим нещо за мъртвия. Това е свързано с обясненията, които често съм давал относно четенето. Мъртвият е в нашите мисли, той вижда нашите мисли. Ако те възникват в резултат на духовно-научен мисловен път, следователно ако прочетем в мисли или разкажем на мъртвия нещо, което знаем или мислим за духовните светове, тогава мъртвият е с тези мисли, които тук отправяме към него чрез духовната наука. И фактът, че ги отправяме към него, образува връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>
Защото духовната наука не трябва да бъде само
мъртво
знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити. Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща. Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука.
Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще.
Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята. И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
85.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Разбира се, геологът има право да изучава това, което е
мъртво
, но той трябва да осъзнава, че има работа само с част от Земята.
Земята, ако имаме правилна представа за нея, не трябва да я виждаме такава, каквато си я представят геолозите или минералозите, които виждат в нея лишено от живот същество. Тъй като, ако Земята би била само минерално същество, както си го представят геолозите, тя никога не би съдържала в себе си /не би носила в себе си/ растенията, животните и хората.
Разбира се, геологът има право да изучава това, което е мъртво, но той трябва да осъзнава, че има работа само с част от Земята.
Но ако си представяме Земята като живо същество, а животът протича във времето, то тази Земя през зимата – често сме говорили за това – се намира в съвсем друго състояние, отколкото през лятото, съвсем както човек се намира в съня в друго състояние, отколкото при будуване. Не трябва да си представяме, че зима и лято просто се сменят едно след друго, а че те обхващат цялото състояние на Земята, цялото и живо същество, както сънят и бодърстването обхващат нас. Ако ние разглеждаме Земята като живо същество, на нас ни е ясно, че тази смяна на годишните времена представлява част от битието на Земята като цяло. От това е явно, че всяко същество, свързано със Земята – а значи и тази малка Земя, за която говорим – заедно с цялата Земя преминава тези смени на състоянието.
към текста >>
Когато се издигаш от
мъртво
то към живото, трябва да се издигнеш над Земята, да се откъснеш от Земята.
И преди на материалистите да им се удаде да осъществят своята идея за изкуствено създаване на семена на растения, както създават минерални продукти и химически съединения, те ще трябва да усвоят – гротескно изразявайки се – основите на астрологията, да разберат, че това, което искат да постигнат, трябва да бъде съгласувано с определена констелация на звездите. Трябва да бъдат създадени лаборатории, работещи във връзка с хода на годината /със смяната на годишните времена/ и отчитащи звездните констелации, – в същата степен, както това става навън, в природата.
Когато се издигаш от мъртвото към живото, трябва да се издигнеш над Земята, да се откъснеш от Земята.
Тъй като при възникване на живото трябва да действа етерно-телесното. Но етерно-телесното никога не може да бъде във връзка само със Земята, то е свързано с това, което се намира извън Земята, в целия свят. Това, което е чисто физическо, го обхващаме напълно, когато разглеждаме земното; изхождайки от земното, ако разглеждаме земното, ние разглеждаме физическото. Това, което в нашата Земя е етерно, принадлежи на вселената.
към текста >>
86.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само
мъртво
то, а не живото, никога не обхваща живото.
Нашето ново време е такова, каквото се е стекло. Какво в него е станало главен, определящ тон? Какво влияние преобладава в това наше ново време? Какво се изля, бих казал, в цялото човечество? В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед.
Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото.
А именно изучаването на живото би имало значението, което е крайно необходимо за нашия естественонаучен век. Но дълбоката връзка на всички тези факти с всеобемащите мирови събития съвсем не искат да я виждат. Не искат да видят, че колкото повече се живее в представи отразяващи безжизненото, толкова повече се разрушава социалният, общественият живот. Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към живота на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния, обществен живот на хората.
към текста >>
И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само
мъртво
то, макар това
мъртво
да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза! Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието. Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник.
И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин.
Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за
мъртво
то.
Но що за мироглед се изработва при социалдемократите? Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина.
При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото.
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия.
към текста >>
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на
мъртво
то, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо.
Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото.
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо.
С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
към текста >>
Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за
мъртво
то.
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво.
Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото.
Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза.
към текста >>
Този, за когото звучи само
мъртво
то, и който и в човека вижда само
мъртво
то, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не мисли толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество.
Отнесете се към това с цялата сериозност.
Този, за когото звучи само мъртвото, и който и в човека вижда само мъртвото, бил той и такъв голям учен като Теодор Циен, когато говори за Аза, за чувството за отговорност така, както го прави Теодор Циен, тогава истинския интерпретатор на неговия възглед е не той самият – той не мисли толкова надалеч – а Ленин и Троцки – те са, които правят правилните изводи от неговите твърдения, прилагайки ги към социалния живот и човешкото общество.
Това, което осъществяват Ленин и Троцки, е непосредствено следствие от това, което е отгледано от естественонаучния мироглед. Но тъй като науката естествознание не прави компромис с това, което не е нейно пряко следствие, и само защото не довежда до логически край своите твърдения, тя не се превръща в ленинизъм и троцкизъм.
към текста >>
87.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е
мъртво
и принадлежи на духа на Ариман.
Проверява се само проявлението на духа във външната телесност. Такава "проверка за надареност" проверява човека само в границите на това, доколко той се явява машина. И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините. Въобще не се помисля за това, което стои в основата на душата, и което в никаква степен не се улавя при такива изпитания. Но аз не упреквам тези, които в наше време си създават буквално идоли от подобни проверки, тъй като за този, който не се е докоснал до духовната наука и не може да си състави други представи, за него това са най-умните достижения на съвременния човешки живот, на човешката действителност.
Това води в областта на абстрактното, в това, което в човешкия живот е мъртво и принадлежи на духа на Ариман.
Трябва да се вижда цялата сериозност на това: хората се откъсват от действителността. И това е, което особено интензивно се проявява насреща: все по-голямо откъсване на хората от действителността. Този, който няма понятие за духовната действителност, постепенно губи и чувството за обикновената, ежедневно обкръжаваща го, външна действителност, – ако професията му или нещо друго не го принуждава да бъде внимателен към тази действителност.
към текста >>
88.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не
мъртво
то съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето.
Казах вече миналия път: това не е противостоене на Мировата Мъдрост, на Божествената Мъдрост. Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва.
И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето.
Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие. Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>
89.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние трябва да гледаме на децата, които днес израстват край нас, с ясното съзнание, че външната представа за тих е нещо закостеняло и
мъртво
, и че дълбоко в тях е скрито това, което е истинският човек; нещо, което е съвсем различно от това, каквото представляваше то до 15 век.
Ние трябва да гледаме на децата, които днес израстват край нас, с ясното съзнание, че външната представа за тих е нещо закостеняло и мъртво, и че дълбоко в тях е скрито това, което е истинският човек; нещо, което е съвсем различно от това, каквото представляваше то до 15 век.
Ние трябва да сме наясно, че тъкмо при детето този вътрешен човек не може да израсне докрай в естествените детски изживявания, чувства и мисли. Именно външното положение на нещата тук ни показва пределно ясно, че вътрешният човек не може да израсне току-така от детските качества и опитности, от детската душевност. Днес детето е не що съвсем различно от това, което изглежда то външно. На пръв поглед децата могат да изглеждат като невъзпитани уличници, но все пак здравата основа в тих да ги превърне утре в достойни и пълноценни хора. От друга страна,стотици и хиляди послушни, възпитани деца, които не създават никакви проблеми и се учат добре, може би също ще станат добри граждани според днешните понятия добри учители, директори на банки, добри юристи и т.н.
към текста >>
90.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и
мъртво
изречение.
Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни. Абстрактната истина гласи: Разумът се култивира с помощта на разума. Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет.
Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение.
Рано или късно, човечеството ще приеме тези неща. А че те са неудобни това е ясно. Помислете само: колко по-удобно е човек да си постави една цел и после да се вдъхновява от мнението, че би могъл да я постигне като върши всичко, което се изисква от формулировката на тази цел. В живота обаче често трябва да се говори обратното. Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в живота.
към текста >>
91.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето
мъртво
и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този израз на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо.
И забележете само, скъпи мои приятели,как се прилагат тези неща в нашата действителност. Сега бих искал да кажа нещо за това нереално, неправдоподобно мислене, защото то също се намесва в реалния свят. През последните три, четири столетия този вид нереално и неправдоподобно мислене претърпя известен разцвет. Благодарение на този вид мислене, в социалната сфера възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия. Спрямо външната природа, това погрешно мислене досега нямаше особено значение; природата не върви след човека.
Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето мъртво и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този израз на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо.
При много от т.н. "светогледи" картината е същата; те се сблъскват в истината със своите "рогати" доводи и не виждат нищо; да, едностранчиви са като козли, тези днешни "възгледи".
към текста >>
Днес хората строят в античен стил, в ренесансов, в готически стил изобщо в стила на нещо, което е вече
мъртво
.
За тази цел ние трябва да разполагаме с други форми, а не с формите на днешното изкуство. Нашата епоха има да получава други откровения от духовния свят. Естествено, за много хора това е твърде неудобно. Обаче нека да сме наясно, скъпи мои приятели, че след като можем да си служим само с понятия на неорганичния свят, нашите възгледи са пропаднали дълбоко навътре в неорганичния, в неживия свят. Погледнете как строят хората днес, погледнете и другите произведения на изкуството от 19 век какво са те, ако не повторение на старите архитектурни стилове?
Днес хората строят в античен стил, в ренесансов, в готически стил изобщо в стила на нещо, което е вече мъртво.
Днес никой не може да се извиси до формите на живия свят. Но хората отново ще стигнат до тях. За тази цел трябват жертви и тези жертви ще бъдат възнаградени. Сгради, подобни на този наш дом в Дорнах, означават много. Те са не само едно архитектурно новаторство; има значение не толкова фактът, че тези архитектурни форми са можели да бъдат замислени, а че те могат да бъдат вече осъществени.
към текста >>
92.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено,
мъртво
; то е като един вид труп.
Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията. Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата. Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще.
Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп.
Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото.
към текста >>
Защото те са теории, възникващи от трупове, от
мъртво
то минало на света.
И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория. Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо?
Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света.
към текста >>
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и
мъртво
!
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука! Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво!
Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
93.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Само защото са задържани в нас, те не са разграждащи, а разграждат, когато се внесат в машини, в инструменти, които би трябвало да бъдат също нещо
мъртво
, произлязло от живата природа.
Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят. Докато се намираме в тялото, дори да имаме само сетивни, материалистически мисли, то ни закриля. О, то ни е закрила в много по-голяма степен, отколкото си мислим! Чудно е, но на този, който вижда цялата взаимовръзка с духовния свят, му е ясно едно: Ако човекът не би бил отделен от обкръжението чрез сетивата си, ако сетивата не го затрудняваха, защото с обикновеното съзнание той не е способен да възприема живи понятия, а умъртвени, които би трябвало да го спират от навлизането му в духовното обкръжение, ако човекът би могъл да задейства непосредствено представите си, ако ги нямаше в себе си само като вътрешни представи, след като нещата са възприети от сетивата, той би действал парализиращо и убиващо чрез тях, когато разгръща живота на мисловните си представи също и във физическия свят. Защото тези представи са разрушителни по известен начин, разграждат всичко, което докоснат.
Само защото са задържани в нас, те не са разграждащи, а разграждат, когато се внесат в машини, в инструменти, които би трябвало да бъдат също нещо мъртво, произлязло от живата природа.
Те всъщност са само отражение, отговарящо на действителността. Но когато човекът пристъпи в духовния свят само с физическите представи, той става център на разрушение.
към текста >>
Защото повече от тридесет години работя за все по-доброто и по-обширното оформяне на представите, които Гьоте е извлякъл от действителността26 и е дал в своето великолепно учение за метаморфозата, където се опитва да направи понятието живо, като противоположност на
мъртво
то понятие.
Самият аз днес мога да дам само отделни импулси в тази лекция, която вече стана доста дълга. Искам да посоча, че това, което систематически се проявява като духовна наука днес, е било желано от най-добрите в миналото. Ако ставаше въпрос само за мен, бих нарекъл тази духовна наука с особено име.
Защото повече от тридесет години работя за все по-доброто и по-обширното оформяне на представите, които Гьоте е извлякъл от действителността26 и е дал в своето великолепно учение за метаморфозата, където се опитва да направи понятието живо, като противоположност на мъртвото понятие.
Тогава това е било възможно само най-елементарно. Но когато Гьоте се разглежда не само исторически, когато се приема като съвременник, именно Гьотевото учение за метаморфозата се формира днес в това, което наричам живи понятия, намиращи пътя в духовната наука. Това, което имам предвид с духовното изследване, бих искал най-горещо да нарека Гьотеанизъм, понеже почива върху здравословните основи на едно схващане на действителността, както Гьоте го е желал. И сградата в Дорнах27, която трябва да бъде посветена на това духовно изследване и чрез която това духовно изследване става още по-известно, отколкото би станало без нея, бих желал да я нарека Гьотеанум, за да се види, че появяващото се днес духов-но изследване стои вътре в цялостния здравословен процес на развитието на човечеството. Естествено днес още много хора вярват, че се присъединяват към Гьотевия мироглед и казват: «Гьоте беше този, който признаваше природата преди всичко като най-висшето и оставяше духът да произлезе от природата.» Още като младеж Гьоте казва: «Тя е мислила и постоянно мисли»28.
към текста >>
94.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато осъзнае взаимовръзките между
мъртво
то в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта. Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия. Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи.
Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания. От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
към текста >>
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в
мъртво
то така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към
мъртво
то, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на
мъртво
то царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като волеви, но също и като емоционални импулси.
Засилването и отслабването на волята обаче представлява импулси, които не само нахлуват в основата на мъртвото царство, но и се вливат в човешкото царство тук, на Земята, не в мислите на обикновеното съзнание, а във всичко, което хората – утре ще обясня това и в откритата лекция – сами изживяват като волеви, но също и като емоционални импулси.
към текста >>
Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на
мъртво
то, за света на физическите механизми.
Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо. Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах.
Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
към текста >>
95.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само
мъртво
то, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя.
Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот.
Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя.
Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот. Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората. Не е така.
към текста >>
96.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно
мъртво
количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта.
Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>
97.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва да започнем да търсим
мъртво
то тяло на новата Изис,
мъртво
то тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис.
Трябва да дадем форма на легендата, защото тя установява истината за нашите времена. Трябва да говорим за мъртвата и загубена Изис, божествената София, така, както древните египтяни са говорили за мъртвия и загубен Озирис.
Трябва да започнем да търсим мъртвото тяло на новата Изис, мъртвото тяло на божествената София със сила, която, макар и все още да не можем правилно да разберем, е все пак в нас самите със силата на Христос, със силата на новия Озирис.
Трябва да се приближим към Луциферичната наука и там да потърсим ковчега на Изис; с други думи в онова, което ни дава естествената наука трябва да потърсим нещо, което ни подтиква вътрешно към Творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция. Това ни донася помощта на Христос вътре в нас Христос, Който остава скрит в тъмнината,ако ние не Го осветим с божествена мъдрост. Въоръжени с тази енергия на Христос, с новия Озирис, трябва да започнем да търсим Изис, новата Изис. Луцифер не нарязва Изис на парчета, както Ариман-Тифон направи това с Озирис; напротив Изис е разпростряна в истинската си форма в красотата на цялата Вселена. Изис свети навън от космоса в аура с много светещи цветове.
към текста >>
98.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „
мъртво
“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „
мъртво
“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие.
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
За минералното царство ние можем да кажем: В това
мъртво
минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>
Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полу
мъртво
пролазване в земния свят.
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло.
Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>
99.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и
мъртво
в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях. Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета. И тогава, с оглед на човешкото физическо тяло, ще се изгради нещо, което можем да наречем природно царство на бъдещето, което все още не е тук да, едно природно царство на бъдещето.
От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и мъртво в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
към текста >>
Да, така си я представете тази наша Земя цялата жива, съставена не от едно
мъртво
минерално царство и от едно живо растително царство в него, а точно така: Представете си я като едно живо минерално царство и в него Вие ще видите бъдещето преображение на нашата Земя.
Замислете се само над минералния свят, който приема в себе си растителния свят, но не като мъртъв земен пласт, а като съучаствуващ в живота, като свят, осигуряващ растенията с всичко необходимо.
Да, така си я представете тази наша Земя цялата жива, съставена не от едно мъртво минерално царство и от едно живо растително царство в него, а точно така: Представете си я като едно живо минерално царство и в него Вие ще видите бъдещето преображение на нашата Земя.
В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в растението химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес. То е нещо като зародиш на ново растително царство, вложен още от сега в човешкото физическо тяло. Днешното човешко физическо тяло съдържа зародиша на едно бъдещо царство, на едно бъдещо природно царство.
към текста >>
100.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Докато приживе ходим по нашата Земя, ние възприемаме нейните отделни качества като нещо студено и
мъртво
.
От гледна точка на мъртвите, нашата Земя представлява едно огромно живо Същество.
Докато приживе ходим по нашата Земя, ние възприемаме нейните отделни качества като нещо студено и мъртво.
Но тази Земя, скъпи мои приятели, тя диша и живее, тя разбулва своя живот пред нас веднага щом минем през Портата на смъртта, веднага щом я погледнем от отвъдната страна. И щом духовно я обгърнем и възприемем отново а обикновено ние виждаме само нищожна част от нея, и свикваме с тази нищожна част тогава нашите възприятия започват да нарастват и Земята застава пред нас като едно живо Същество. Да, тогава тя се превръща в едно живо Същество.
към текста >>
101.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е
мъртво
в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си. Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си.
И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация.
Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той? за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
Тя стига до своята най-висша оценка за Евангелията, защото ако мога така да се изразя тя прониква зад тях и вижда всичко, което е вложено в тези Евангелия, но и всичко, което, в общи линии, е вече ненужно и
мъртво
за развитието на човечеството.
Христос ще трябва да бъде усетен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила. И точно този е върхът, към който Духовната Наука иска да издигне християнството. Антропософията се опитва да обясни Евангелието по един честен на чин. Обаче тя съвсем не се базира на Евангелията и това е, което смущава хората. И все пак Антропософията не изключва Евангелията.
Тя стига до своята най-висша оценка за Евангелията, защото ако мога така да се изразя тя прониква зад тях и вижда всичко, което е вложено в тези Евангелия, но и всичко, което, в общи линии, е вече ненужно и мъртво за развитието на човечеството.
Ето как интимно свързани с цялото ново развитие на човечеството са от една страна свободата, и от друга страна Мистерията на Голгота. Ако спазваме общоприетия тон на днешните дискусии, цялата верига от отделни исторически епизоди остава неясна. Тя получава своята спояваща връзка, едва когато Мистерията на Голгота бъде призната като централно събитие в Земната и човешката еволюция.
към текста >>
102.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не
мъртво
познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
103.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко
мъртво
живо същество.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието.
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
104.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Нашето познание ще остане едно
мъртво
познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно
мъртво
знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
105.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно
мъртво
тяло.
Тук отново имаме работа с нещо извънредно сложно. В главовата организация на човека първоначално е така (виж рис. 2), че главата всъщност е пластичен (физическо-минерален - бел. пр.) отпечатък на силите, които човекът като душевно-духовно същество е имал в предземното си битие. Главата е пластично изградена и още в ембрионалния живот тя е много рано образувана и запазва само силата да изгражда.
Ако човешката глава нямаше тази сила да изгражда, би била едно мъртво тяло.
Тази човешка глава е прекрасно създание. Тя е верен отпечатък на физическото, етерното и дори на астралното тяло, дори на аза, тя отразява как те навлизат от надземните светове в земното битие. Главата наистина се образува като отпечатък на онези космични изживявания, които човекът е преживял в предземното си битие и тя запазва само пластично изграждащите сили. Когато разглеждаме детето, от неговата глава произлиза цялата пластично изграждаща сила. От главата се излъчва в останалия организъм това, чрез което по време на растежа си човекът запазва пластично образуваните си по съответния начин органи.
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо
мъртво
.
Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела. Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции.
Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво.
То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н. След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>
107.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И чак когато положим
мъртво
то тяло в гроба, т.е.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
108.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено,
мъртво
мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
И благодарение на това, че ние носим в себе си това
мъртво
, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с
мъртво
вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо
мъртво
.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще. Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така.
Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво.
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото. Но не го разбират.
към текста >>
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само
мъртво
то и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от
мъртво
то.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще. Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво.
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото.
Но не го разбират.
към текста >>
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното,
мъртво
то мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите –
мъртво
то мислене?
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща?
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене?
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край.
към текста >>
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с
мъртво
мислене.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене?
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене.
Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива.
към текста >>
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето
мъртво
мислене, то хората превръщат това живо в
мъртво
, навсякъде виждат
мъртво
вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя.
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти?
към текста >>
Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е
мъртво
.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти?
Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво.
Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
Ние можем да изучим
мъртво
то, но
мъртво
то не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо.
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
към текста >>
109.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат
мъртво
то, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Виждате ли, протича слизане на човека от небесните висини към земния свят, докато не стане напълно земен. Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята.
Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
110.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в
мъртво
то абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
Да, посветените описваха с мрачни тонове епохата, която трябваше да започне след 15.
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
към текста >>
111.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Разбира се, ако
мъртво
то, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха.
Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо.
Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
112.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Следователно, от една страна тези хора не се интересуваха от
мъртво
то, от минералното; от друга страна те не се интересуваха и от пространствените човешки форми.
Другата особеност е, че това древно човечество, общо взето, не проявяваше никакъв интерес към образа на човека. Днес е много трудно да си представим какви са били човешките усещания в тази област; но, общо взето, тогавашните хора не проявяваха никакъв интерес към образа на човека, към човешкия облик по отношение на неговите пространствени форми и очертания. Те обаче показваха един много силен интерес към расовите особености на човека. И колкото по-назад се връщаме в древните култури, толкова по-слаб интерес откриваме спрямо външните, пространствени форми на човека; напротив, важни бяха цветът на кожата, расовият темперамент и т.н.
Следователно, от една страна тези хора не се интересуваха от мъртвото, от минералното; от друга страна те не се интересуваха и от пространствените човешки форми.
Те се интересуваха главно от расовите особености.
към текста >>
113.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално,
мъртво
небесно тяло.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло.
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност. Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка.
към текста >>
114.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича
мъртво
то.
Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика.
Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото.
Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>
115.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо
мъртво
, от онова
мъртво
, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно.
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
116.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е
мъртво
и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в
мъртво
то това, чието предназначение е животът.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът.
Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
117.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно
мъртво
тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
към текста >>
Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е
мъртво
физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества.
Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества.
към текста >>
118.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е
мъртво
, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
119.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от
мъртво
то описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес.
Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството,
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на
мъртво
то мислене.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене.
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене.
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на
мъртво
то мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене.
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
121.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с
мъртво
то, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4]
към текста >>
122.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Там живееше това, което е
мъртво
в абстрактните мисли.
Те съвсем не биха могли да бъдат такива, каквито са, ако биха съществували само благодарение на външната природа. Те са един душевен труп, подобен на физическия труп. Ако един труп е налице, нещо трябва да е умряло. Какво е умряло? Умряла е онази форма на мисленето, която сме имали, преди да слезем в земния свят.
Там живееше това, което е мъртво в абстрактните мисли.
Мисленето на душата, която още няма никакво тяло, се отнася така към мислите, каквито ние ги имаме сега, както одушевеният и одухотворен човек се отнася към трупа. И ние хората във физическо тяло сме гробът, в който е погребан живият душевен живот на предземното битие. Мисълта беше жива в душата. Душата е умряла за духовния свят. Ние не носим живите мисли в нас, ние носим труповете на мислите.
към текста >>
123.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно
мъртво
отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ. Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди.
Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Чрез това тя се събуди.
към текста >>
124.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо
мъртво
, ние не можем да я нарисуваме правилно.
Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент.
Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно.
Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна.
към текста >>
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем
мъртво
; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим.
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
към текста >>
125.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно
мъртво
наследство от духовния свят.
Днес бих желал да добавя още някои подробности към лекциите, които изнесох тук през последните дни. Аз често споменавах за гения на езика. От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски смисъл говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика.
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят.
Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен смисъл, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
към текста >>
126.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо
мъртво
.
Нашите земни мисли са труповете или остатъците от душевния ни живот преди поредната инкарнация. Абстрактността на мислите се дължи именно на това, че те са трупове. И след като през последните столетия все повече и повече се влюбваха в тези абстрактни мисли и градяха върху тях целия си практически живот, хората заприличаха на тях. Особено заприличаха на своите абстрактни мисли високообразованите представители на днешното човечество, като подчиниха на тази прилика и целия си душевен живот. Но всичко това ги отчужди от изкуството.
Колкото повече си служим с абстрактни и чисти мисли, толкова повече се отдалечаваме от изкуството, защото изкуството се стреми към живота, а мислите, както казах, са нещо мъртво.
към текста >>
За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из
мъртво
то пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми.
Днес този чисто художествен усет в архитектурата все още не е осъзнат. Обаче вземете онзи кулминационен момент от архитектурното изкуство, когато то започва да създава един вид обвивки за така наречените мъртви. Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство.
За древното инстинктивно ясновидство нещата изглеждат така, че голата душа, напускайки оковите на физическото си тяло, не може да поеме из мъртвото пространство, без да бъде временно приютена от съответните художествени форми.
Душата не може просто да бъде изоставена всред хаотичните въздушни течения. Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници. Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник.
към текста >>
В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез
мъртво
то.
А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата. Ето как ние живеем в цветовете на света.
В нюансите на зеления цвят живото бива формирано чрез мъртвото.
В инкарната, наподобяващ цвета на цъфнала праскова, душевният елемент бива формиран благодарение на човешката кожа.
към текста >>
127.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
„Тя няма нищо общо с
мъртво
то, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
към текста >>
128.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо
мъртво
, ако гласният елемент, душевното не се удря о него.
Докато вокализираме, всъщност изтласкваме към тялото онова, което живее в душата. А тялото само по себе си представлява съгласния елемент или музикалния инструмент. Изобщо бихте имали усещането, че във всяка гласна се намира непосредствено нещо душевно живо и че човек може да използва гласните сами за себе си, докато съгласните непрестанно се стремят към гласните.
Пластичният телесен инструмент всъщност е нещо мъртво, ако гласният елемент, душевното не се удря о него.
Ще видите това в подробности, ако разгледате някоя дума в даден средноевропейски диалект. Например думата „ми“ в израза „добре ми е“ (нем. = es geht mir gut - бел. прев.). Когато бях малко момче, изобщо не можех да си представя, че тази дума се пише по този начин; винаги пишех „mia“, защото в „г“ непосредствено се намира стремежът към „а“. Ако разглеждаме човешкия организъм като хармония на съгласните, навсякъде в него имаме стремежа към гласните, следователно към душевното.
към текста >>
129.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е
мъртво
в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н.
природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани.
към текста >>
Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е
мъртво
.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата.
Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво.
С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
Чрез своето
мъртво
тяло, човекът предоставя на Земята истинския фермент, необходимата „мая" за нейното по-нататъшно развитие.
Поради тази причина минералите разгръщат днес процеса на кристализация; нещо, което би било невъзможно без споменатите сили, идващи от мъртвите човешки тела; в противен случай, т.е. без човешките трупове, минералите отдавна щяха да се разпаднат. Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е. без човешките трупове, те отдавна щяха да прекратят своето развитие. Така стоят нещата и с по-низшите животински видове.
Чрез своето мъртво тяло, човекът предоставя на Земята истинския фермент, необходимата „мая" за нейното по-нататъшно развитие.
Ето защо, съвсем не е без значение, дали човекът живее на Земята или не. Пълен абсурд е да се мисли, че по отношение на минералното, растителното и животинското царство, еволюцията на Земята би продължила своя нормален ход, дори и ако човекът не беше тук! Природните процеси са едно цяло и човекът не може да бъде отделен от тях. До вярна представа за човека ще стигнем само тогава, когато съумеем да го включим в космическите процеси не само докато е жив, но и веднага след като е минал през Портата на смъртта.
към текста >>
130.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Т.: Вероятно в изместването на
мъртво
то от живото.
Т.: Вероятно в изместването на мъртвото от живото.
към текста >>
131.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Така че ако аз искам да разбера живото, трябва да гледам, така си казваше Платон, ако просто разсъждавам аз ще разбера единствено
мъртво
то.
Това чувство отново се изгуби с развитието на интелигентността след средата на 15 век, с настъпването на петата следатлантска епоха. Когато искаше да разбере свръхсетивното гъркът знаеше, че трябва да се обърне към виждането, което съществуваше повече или по-малко атавистично в предхристиянската епоха. Посредством размишлението, посредством интелигенцията, той знаеше, той се запознаваше с онези закономерности, с онези правила, които са залегнали в основата на всичко на земята, което е под чинено на смъртта, което умира.
Така че ако аз искам да разбера живото, трябва да гледам, така си казваше Платон, ако просто разсъждавам аз ще разбера единствено мъртвото.
към текста >>
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си
мъртво
то тяло.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
132.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Само
мъртво
то!
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството. Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение. Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд?
Само мъртвото!
Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
По химико-физически път може да са проумее единствено минерално
мъртво
то, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи.
По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него.
към текста >>
Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че
мъртво
то може да разбира единствено
мъртво
то.
Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът. Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни.
Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото.
Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост.
към текста >>
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира
мъртво
то, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
към текста >>
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше
мъртво
, или поне умираше постепенно.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Днес ние носим със себе си едно много
мъртво
тяло, и тази
мъртво
ст е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо
мъртво
, за нещо непрестанно умиращо.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира
мъртво
то.
Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно. Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Това означава, че от света ние разбираме единствено
мъртво
то, минералното.
Неизговоримото име на бога произхожда от това, което току що ви разказах. Постепенно това се изгубваше все повече. Затова обаче се притъпиха дълбоките въздействия, които съпровождаха подобни неща. В първия следатлантски период: дълбокото въздействие на Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие на астралното тяло; във втория следатлатски период дълбокото въздействие на етерното тяло, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса. Сега ние можем да изговорим Аза, можем да изговорим всичко възможно, но нещата вече не ни въздействат, защото това, което схващаме от света ние разбираме с трупа си.
Това означава, че от света ние разбираме единствено мъртвото, минералното.
Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота. Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих. Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност. Към нея ние трябва да прибавим нещо друго.
към текста >>
Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече
мъртво
знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих.
Затова обаче се притъпиха дълбоките въздействия, които съпровождаха подобни неща. В първия следатлантски период: дълбокото въздействие на Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие на астралното тяло; във втория следатлатски период дълбокото въздействие на етерното тяло, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса. Сега ние можем да изговорим Аза, можем да изговорим всичко възможно, но нещата вече не ни въздействат, защото това, което схващаме от света ние разбираме с трупа си. Това означава, че от света ние разбираме единствено мъртвото, минералното. Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота.
Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих.
Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност. Към нея ние трябва да прибавим нещо друго.
към текста >>
Защото преминавайки от цялата външна наука за
мъртво
то върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте.
Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо
мъртво
, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от
мъртво
то към живото.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха.
В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно. А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме
мъртво
то абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха. В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно.
А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до
мъртво
то; социалното обаче трябва да е живо.
Виждате ли, в това именно се състои извънредно голямата трудност на съвремието, и вие трябва да си изясните тази трудност, че с няколко абстрактни изречения хората искат да са наясно с най-съществени те аспекти на живота. Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат.
Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо.
Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни.
към текста >>
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на човечеството тласъка да превъзмогне духовно това, което е просто
мъртво
в нашето време.
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на човечеството тласъка да превъзмогне духовно това, което е просто мъртво в нашето време.
Нека помислим върху това, скъпи приятели, до момента, когато отново ще поговорим. Довиждане!
към текста >>
133.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за
мъртво
то.
Вие виждате как тук – наистина при напредналите деца – без да се започва от рисуването, изхождайки от цвета, получаваме нещо, свързано с формата, с образа. На същия принцип лежи и преподаването на малките деца. Тук например ние имаме такива хартиени листове, които подтикват към изживяването на цвета. Тук не се рисува нещо, но тук децата изживяват, живеят, изхождайки от цвета. Рисуването на нещо – то може да дойде едва по-късно.
Когато децата твърде рано започнат да рисуват нещо, тогава те губят усета за живота, тогава в тях се надига усещането за мъртвото.
към текста >>
134.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото тъй както живото се отнася към
мъртво
то, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене.
Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето.
към текста >>
135.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук цялата работа е, да се види през
мъртво
то понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата.
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
136.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на
мъртво
то.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност.
Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
137.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Разбира се, самата природа е винаги живот и дух; тя е станала нещо
мъртво
само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
Между "De Docta Ignorantia" от 1440 година и "De Revolutionbus Orbium Celestium" и изтекъл, казах аз, един век. Коперник опитва да разреши от външната страна, да сведе до формули проблемата, която Николай Кузански искаше да разглежда служейки с математически символи. Човекът се опитва да разбере природата с помощта на математиката в момента, когато изгубва живото чувство за нея. Това се проявява даже в историята на смисъла на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската дума "Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази дума означава само един свят от неодушевени тела.
Разбира се, самата природа е винаги живот и дух; тя е станала нещо мъртво само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
към текста >>
138.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е
мъртво
.
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Математиките са били изключени от живота, те могат да бъдат приложени следователно само към мъртвото. Но би и могло да бъде иначе; чрез самата природа на математическото разсъждение, експерименталните науки са били доведени до там, да разглеждат само това, което е неодушевено.
към текста >>
Математиките са били изключени от живота, те могат да бъдат приложени следователно само към
мъртво
то.
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Математиките са били изключени от живота, те могат да бъдат приложени следователно само към мъртвото.
Но би и могло да бъде иначе; чрез самата природа на математическото разсъждение, експерименталните науки са били доведени до там, да разглеждат само това, което е неодушевено.
към текста >>
Беше необходима една наука на
мъртво
то, на това, което е преходно.
В света, който ни заобикаля, това, което живо, е по необходимост предназначено да умре.
Беше необходима една наука на мъртвото, на това, което е преходно.
Тя трябваше да се роди именно в момента, в епохата, кога то човечеството беше узряло да я разбера. Но ние разбираме, че един човек като Бъркли, понеже живееше още в миналото, е могъл да се надигне против нея.
към текста >>
139.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е
мъртво
в минералите, в растенията, в животните.
Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука.
Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните.
Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Естествените науки не ще почиват върху една здрава основа, освен когато ясно ще сме разбрали, че този начин на мислене може да се приложи само към това, което е
мъртво
в природата.
Естествените науки не ще почиват върху една здрава основа, освен когато ясно ще сме разбрали, че този начин на мислене може да се приложи само към това, което е мъртво в природата.
към текста >>
Наистина тези методи не виждат в човека освен това, което е
мъртво
, неживо: чрез тях ние никога не ще видим друго освен мъртвия труп.
Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи.
Наистина тези методи не виждат в човека освен това, което е мъртво, неживо: чрез тях ние никога не ще видим друго освен мъртвия труп.
към текста >>
За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като представители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-
мъртво
отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за предаването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.
Когато хората ще разберат това, те ще могат да прозрат, кой ще бъде в бъдеще мъртвия свят, мъртвият труп, който ще отговаря на тези живи светове. Това не ще бъде този свят, който ни разкриха физиката и химията.
За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като представители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-мъртво отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за предаването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.
към текста >>
140.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в
мъртво
състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция.
Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних.
Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
141.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Допускаме, че тук имаме
мъртво
дърво, което наистина има органичен произход, но вече е
мъртво
; имаме също топлина около него.
Предразсъдък е вярването, че белтъкът например, който се поема в стомаха, се употребява по-нататък в същия вид, в който е приет. Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него.
Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него.
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в
мъртво
то дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него. Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него.
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
142.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Живото е първично, а
мъртво
то вторично, то възниква после.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после.
Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате. Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.
към текста >>
Днес то е
мъртво
.
Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо. Някога това парче е било живо.
Днес то е мъртво.
Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.
към текста >>
143.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нашите студенти ги водят към (познание на)
мъртво
то тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло.
Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.
към текста >>
144.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На Земята може да се овладее с познанието само това, което е
мъртво
.
Човек го отварят и по трупа изучават какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието.
На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво.
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
към текста >>
145.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако запалите свещ, имате
мъртво
изгаряне.
Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв! А на човек му трябва жив дроб.
Ако запалите свещ, имате мъртво изгаряне.
Изгарянето, ставащо вътре в човека - това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека.
към текста >>
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън,
мъртво
то горене, и живото, ставащо вътре в човека.
Изгарянето, ставащо вътре в човека - това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения. И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека.
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека.
Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
към текста >>
146.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Иначе всичко би станало
мъртво
.
Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо.
Иначе всичко би станало мъртво.
И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода. Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода. Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта.
към текста >>
В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо
мъртво
, тя е толкова жива, колкото и ние самите.
Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода.
В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите.
Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание. Не трябва без да се замисляме да разглеждаме нещо достойно за внимание: когато змията не може да смени кожата си поради недостиг на вода, а главно - поради недостиг на сода и изведнъж започва да ражда живи малки, става живораждаща, не трябва да гледаме на това без да се замисляме, а трябва да търсим връзката на това явление със силите на целия Космос. Това е във висша степен значително.
към текста >>
147.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се
мъртво
, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя.
Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
148.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези, които смятат, че
мъртво
то може да помогне по действен начин, се заблуждават.
Където има нещо живо, там има и оксалова киселина. Но там има също и етерно тяло. Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското.
Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават.
Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното. Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина?
към текста >>
149.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо
мъртво
и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа.
Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица - също имаща земен характер, - тя ще предизвика възпаление, загнояване. Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо?
Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре, в надкостницата, кости действат като нещо мъртво и безжизнено, това място изцяло и напълно е проникнато от духа.
Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа. Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.
към текста >>
150.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Физическото тяло (само по себе си) е
мъртво
, етерното тяло живее.
Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови. Може да се каже така: минералните отрови принуждават физическото тяло да се внедрява в етерното тяло, да се вмъква в етерното тяло, в някои органи. И така, вие виждате: ако не ми се е удало да неутрализирам с помощта на противоотрова излишъка на олово в стомаха, ако оловото премине в тялото, тогава веднага в цялото човешко тяло физическото тяло се вбива в етерното тяло.
Физическото тяло (само по себе си) е мъртво, етерното тяло живее.
Но етерното тяло се умъртвява от физическото тяло, което прекалено силно се внедрява в него.
към текста >>
151.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят
мъртво
животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол.
С алкохола работата стои така: както ви казах, човек сам произвежда алкохол в своето тяло. Това става, защото на човек алкохолът му е необходим за самоконсервация. Можете да бъдете уверени, господа, че никога няма да се опияните от този алкохол, който сами си произвеждате! Той се произвежда в количество, което ви е необходимо, за да консервирате намиращите се във вас хранителни продукти, за да запазите по-дълго всичко това, което е необходимо на човек в течение на времето. Вие можете да си помислите: за какво му е на човек произведения в него алкохол?
Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят мъртво животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол.
И така, алкохолът позволява да се запази неживото същество в неговата форма. Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата? Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага. Така е и с всичко живо.
към текста >>
152.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е
мъртво
.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво.
Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
към текста >>
153.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в
мъртво
то.
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго. Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек.
Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото.
Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира. Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
към текста >>
Навсякъде в природата намира, открива само
мъртво
то, а това, което живее, той не го намира.
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго. Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото.
Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира.
Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
към текста >>
154.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е
мъртво
и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху
мъртво
то.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс.
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
към текста >>
155.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е
мъртво
, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества.
И тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>
156.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е
мъртво
и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху
мъртво
то.
Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички.
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
НАГОРЕ