Търсене в текстове за 'Мъка'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 385 резултата от 212 текста с части от думите : 'Мъка'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

“От камъка до кристала, от кристала до металите, от тези последните до създаването на растенията, от растенията до животното, от това последното до човека ние виждаме как формата на организация се повишава, а заедно с нея и силите и инстнктите на създанията стават все по-разнообразни и най-после всички се съединяват във формата на човека, доколкото тя можеше да ги обхване”.
В първата част на книгата*(* Хердер, Идеи към философията на историята на човечеството.Част I, т.5, в "Събрани съчинения на Хердер". Издадена от В.Суфан, Берлин 1877 1915 г., т.13, стр.167.) Хердер има за същността на света следния възглед. Трябва да се предположи една главна форма, която преминава през всички същества и се осъществява по различен начин. “От камъка до кристала, от кристала до металите, от тези последните до създаването на растенията, от растенията до животното, от това последното до човека ние виждаме как формата на организация се повишава, а заедно с нея и силите и инстнктите на създанията стават все по-разнообразни и най-после всички се съединяват във формата на човека, доколкото тя можеше да ги обхване”. Една идейна, типична форма на човека, която като такава самата не съществува действително сетивно, се осъществява в неограничен брой отделени пространствено едни от други и различни по своите качества същества до човека. На по-ниските степени на организацията тя се осъществява постоянно в определена посока; според тази посока тя се развива по особен начин. Като се издига до човека, тази типична форма събира всички формиращи принципи, които при по-нисшите организми беше развила винаги само едностранчиво, които тя беше разпределила в различните същества, за да се образува една форма. От това се получава възможността за едно такова високо съвършенство при човека. При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели.
към текста >>

2. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност.
Дали този агрегат от образи дадени от моите сетива е нещо намиращо се вън от мене, дали той е само построение от представи: Аз предварително не зная това. Както не мога предварително безмислителна преценка да позная затоплянето на камъка като последствие на слънчевите лъчи, така също аз не зная, в какво отношение се намира даденият ми свят към моята мислителна способност. Фолкелт поставя на върха (начело) на теорията на познанието изречението: "Че ние имаме едно разнообразие от така и така устроени представи". Че имаме дадено едно разнообразие, това е правилно; но откъде знаем ние, че това разнообразие се състои от представи? Фолкелт върши нещо съвсем непозволено, недопустимо, когато първо твърди: Трябва да задържим това, което ни е дадено в непосредствена опитност, и след това прави предположението, което не може да бъде дадено, че светът на опитността е свят от представи. Когато правим едно такова предположение, каквото е това на Фолкелт, тогава ние веднага сме принудени да приемем горепосоченото погрешно поставяне на въпроса в теорията на познанието. Ако нашите възприятия са представи, тогава цялото наше знание е едно знание на представи и възниква въпросът: Как е възможно едно съгласуване на представата с предмета, който си представяме?
към текста >>

3. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Например винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория.
Трябва да признаем също и на малкото съчинение "Мозък и Съзнание" от Рихард Вале (Виена 1884 г.) заслугата, че е показало в резки очертания това, което лишеното от всякакви мисловни обработки опитност ни дава; но само с разграничаването, че това, което Вале поставя като безусловно валидни качества на явленията на външния и вътрешен свят, важи само за първата степен на разглеждането на света, което охарактеризирахме. Според Вале ние знаем само за едно разположение на нещата и процесите едно до друго в пространството и едно след друго във времето. Според него не може никак да става дума за някакво отношение на нещата съществуващи едно до друго и едно след друго. Например винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория. Възможно е някъде, в един недостъпен за нас свят, да съществува една вътрешна връзка между нашия мозъчен механизъм и нашата духовна дейност; ние знаем само, че и двете са успоредно протичащи процеси; не сме никак оправдани, да приемем например някаква причинна връзка на двете явления. Ако разбира се Вале поставя същевременно това твърдение като последна истина на науката, ние оспорваме едно такова негово разширение; то важи обаче напълно за първата форма, в която ни се представя действителността. На тази степен на нашето знание не само нещата на външния свят и процесите на вътрешния свят стоят така без връзка помежду си, но и нашата собствена личност е една изолирана единичност по отношение на останалия свят. Ние намираме себе си като едно от безбройните възприятия без връзка с нещата, които ни заобикалят.
към текста >>

4. 07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Когато разгледам движещите сили, които влизат в действие тук, намирам: 1.тласкащата сила, която аз упражних; 2.силата, с която Земята привлича камъка; 3.силата на съпротивление на въздуха.
Друг един пример е следният: хвърлям един камък в хоризонтална посока. Той описва един път, който имаме изобразен в линията 11. Когато разгледам движещите сили, които влизат в действие тук, намирам: 1.тласкащата сила, която аз упражних; 2.силата, с която Земята привлича камъка; 3.силата на съпротивление на въздуха.
към текста >>

При по-близко разсъждение намирам, че първите две сили са важните, те създават особеността на пътя описан от камъка, докато третата сила е второстепенна.
При по-близко разсъждение намирам, че първите две сили са важните, те създават особеността на пътя описан от камъка, докато третата сила е второстепенна. Ако бяха действували само първите две сили, тогава камъкът би описал пътя L L. Аз намирам този последния като се абстрахирам от третата сила и поставям във връзка само първите две. Да сторя фактически това, е нито възможно,нито нужно. Аз не мога да отстраня всяко съпротивление. Достатъчно е само да схвана същността на първите две сили мисленно, след това пак мислено да ги поставя във
към текста >>

Ако после, когато имаме закона на движението на камъка вследствие на първите две сили, прибавим третата сила, получава се пътят l l.
връзка; тогава се получава пътят L L, като такъв, който като такъв, който по необходимост би трябвало да следва ако биха действували съвместно само първите две сили. По този начин духът отвежда всички явления на неорганичната природа до такава, при които следствието изглежда да произлиза непосредствено по необходимост от действащия фактор. Ако после, когато имаме закона на движението на камъка вследствие на първите две сили, прибавим третата сила, получава се пътят l l. По-нататъшните условия биха искали да усложнят още повече нещата. Всеки сложен процес на сетивния свят се явява като една тъкан от онези прости, проникнати от духа факти и може да бъде сведен до тези последните. Едно такова явление, при което характерът на процеса следва непосредствено от природата на разглежданите фактори по един прозрачно ясен начин, ние наричаме първично явление или основен факт. Това първично явление е тъждествено с обективния природен закон. Защото в него е не само изразено, че един процес е протекъл при определени отношения, но че той трябваше да протече.
към текста >>

5. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Това оставане на камъка в движение е принудително, а не необходимо затуй, защото то трябва да се дефинира чрез тласъка на някаква външна причина.
Но нека се принизим до сътворените неща, чието съществуване и действие по точно установен начин изцяло се определя от външни причини. За да се схване по-ясно, нека си представим нещо съвсем просто. Един камък например получава от външна, тласкаща го причина известно количество движение, с което той, след като тласъкът на външната причина е преустановен, по необходимост продължава да се движи. Това оставане на камъка в движение е принудително, а не необходимо затуй, защото то трябва да се дефинира чрез тласъка на някаква външна причина. Валидното за този камък е валидно за всеки друг отделен предмет, колкото и сложен, и за каквото и да е пригоден той, а именно, че някоя външна причина по необходимост определя как всяко нещо да съществува и да действа по точно установен начин.
към текста >>

5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо.
При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство. Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства. Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно начало." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа. Това той доказва няколко страници по-нататък и с думите: „Ние не долавяме причините, които обуславят нашата воля, и затова смятаме, че тя изобщо не е причинно обусловена."
към текста >>

Нали причините, движещи камъка, са външни и видими.
Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо. Нали причините, движещи камъка, са външни и видими. А причините, поради които магарето желае, са вътрешни и невидими: Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето... Причинната обусловеност не се вижда и затова се смята, че тя отсъства. Изтъква се, че причина за извръщането (на магарето) несъмнено било желаенето, но то самото било безусловно; то било някакво абсолютно начало." Тук отново постъпките на човека, при които той има съзнание за причините на своите действия, просто се подминават, защото Ре заявява: „Между нас и мястото на тяхната проява се намира черепът на магарето." За наличието на действия, и то не на магарето, а човешки, при които между нас и действието стои осъзнатият мотив, Ре - както може да се заключи от тези думи - няма представа. Това той доказва няколко страници по-нататък и с думите: „Ние не долавяме причините, които обуславят нашата воля, и затова смятаме, че тя изобщо не е причинно обусловена."
към текста >>

6. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „Веселата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна.
Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други. Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се намират „човешка общност“, „човешки правила“. Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „Веселата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна. Хората не бива да го доближават твърде близо, ако е нужно той да ги изтърпи.
към текста >>

7. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва.
Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“? Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването. „В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне. Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците. Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо.
към текста >>

8. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов.
Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>

9. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва?
Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша. Това се изразява за Ницше в тяхната култура. „С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност.
към текста >>

10. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете?
Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете? Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот! Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на кръста, между строгия съд на отца и тебе. Аз съм твоят брат; погледни, аз съм, твоят съпруг! Аз забравих всичко, което си извършил някога срещу мене, като че никога не е било, понеже сега изцяло се връщаш към мене и не се разделяш вече от мене." Всичко телесно-временно в християнските представи за света е за Сузо, както се вижда, превърнато в един духовно-идеален процес във вътрешността на неговата душа.
към текста >>

11. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Когато възприемаме един цвят или един камък, за да познаем същността на цвета или на камъка, ние не можем да станем цвят или камък.
Който мисли така върху познанието, той има понятие само за онова познание, което е приложима към външните неща. Сетивното на една вещ остава винаги външно за нас. Ето защо от това, което е сетивна част на света ние можем да вземем само образи в нашето познание. Когато възприемаме един цвят или един камък, за да познаем същността на цвета или на камъка, ние не можем да станем цвят или камък. Също така цветът и камъкът ни най-малко не могат да се превърнат в част на нашето същество! Поставя се обаче въпросът, дали понятието добито чрез едно такова познание, насочено към вътрешността на нещата, е изчерпателно? Във всеки случай за схоластиката всяко човешко познание съвпада по същество с това познание. Друг един отличен познавател на схоластиката /Отто Вилман, в своята История на Идеализма, т.21 изд.2., стр. 396/ характеризира това направление на мисленето понятие на познанието по следния начин: "Нашият дух, който в земния живот е свързан с тялото, е обърнат предимно към заобикалящия го телесен свят, но е ориентиран към духовното намиращо се в този свят; съществата, създанията на природата, формите на нещата, са елементи на съществуването сродни нему и му предлагат възможности да се издигне до свръхсетивното.
към текста >>

12. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието.
В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието. За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената. Обаче за тях звездите бяха същества имащи съвършена природа, движението на тези звезди се извършваше в кръг, защото кръгът е образ на съвършенството. В това, което звездите показваха на човешките сетива, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно. Друг език говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг език му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството. Николай от Куес си беше съставил вече други мисли.
към текста >>

13. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Той се стремеше да проследи вечните, неумолими закони на природата и нейното действие до върха, където те произвеждат човека със същата необходимост, както на по-ниска степен произвеждат камъка /виж моята книга "Гьотевият светоглед", Берлин, Философско-антропософско издателство/.
Изминали са близо два века и половина, откакто в своя "Херувимски странстващ поклонник" Ангелус Силезиус бе събрал мъдростта на своите предшественици. Тези векове донесоха богати възгледи за природата. Гьоте разкри една велика перспектива за естествената наука. Той се стремеше да проследи вечните, неумолими закони на природата и нейното действие до върха, където те произвеждат човека със същата необходимост, както на по-ниска степен произвеждат камъка /виж моята книга "Гьотевият светоглед", Берлин, Философско-антропософско издателство/. Ламарк, Дарвин, Хекел и др. действаха по-нататък в смисъла на този начин на мислене. "Въпросът на въпросите", този за естествения произход на човека, получи своя отговор през 19-ия век. Намериха се също така разрешение и други свързани с него въпроси в областта на природните процеси. Днес ние разбираме, че не е необходимо да излезем вън от областта на фактите и на сетивните явления, когато искаме да разберем по чисто естествен начин различните степени на съществата в тяхното развитие чак до човека.
към текста >>

14. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

„Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият.
Лазар е узрял да мине през този процес. Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт. И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни. „Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение.
към текста >>

15. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Една жива връзка свързва потомъка с предшественика; силите чрез които възниква минералът, са насочени към веществата, които го съставят.
Подчиненото на мозъка като на собствен център минерално тяло възниква чрез размножаването. И получава своята развита форма чрез растежа. Размножаването и растежът са общи за човека, растенията и животните. Чрез размножаването и растежа животното се отличава от неживия минерал. Живото същество възниква от живо същество чрез зародиша. Една жива връзка свързва потомъка с предшественика; силите чрез които възниква минералът, са насочени към веществата, които го съставят.
към текста >>

Жизнената строителна сила свързва физическото тяло за предшественика с това на потомъка и така го подчинява на една закономерност, която не се подчинява на чисто минералния принцип.
Това, което наричаме материална култура, се е развило напълно в тази посока. Тя се състои в приноса, който мисленето има спрямо Сетивната Душа. За тази цел се изразходва колосална мисловна сила. Тъкмо тя е построила корабите, железопътните линии, телефона и телеграфа; всичко това служи в по-голяма част за удовлетворяване на желанията на сетивната душа. Както жизнената строителна сила прониква физическото тяло, така и силата на мисълта прониква Сетивната Душа. Жизнената строителна сила свързва физическото тяло за предшественика с това на потомъка и така го подчинява на една закономерност, която не се подчинява на чисто минералния принцип. Мисловната сила подчинява душата на една закономерност, която не е характерна за Сетивната Душа. Посредством Сетивната Душа, човекът се сродява с животното. Още при животното ние забелязваме усещания, влечения, инстинкти и страсти. То им се подчинява сляпо. Тук те не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания.
към текста >>

16. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н.
Когато човек се потопи в съня, взаимодействието между неговите съставни части се променя. Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне. По време на съня се заличават представите, страданието и удоволствието, радостта и мъката, способността за целенасочени волеви действия и т.н. Носител на всички тях обаче е астралното тяло. Разбира се, непредубеденото мислене изобщо не допуска, че по време на сън астралното тяло заедно с всякакви удоволствия и болки, представи и волеви импулси просто изчезва. То продължава да съществува, само че в друго състояние. За да могат човешкият Аз и астралното тяло не само да бъдат изпълнени с удоволствия, болки и всичко изброено по-горе, но и да имат съзнателни възприятия за него, необходимо е астралното тяло да бъде свързано с физическото и с етерното тяло. Така е по време на будност, но не и по време на сън.
към текста >>

17. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма.
Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна. Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно. Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма. Така че животните, произлизащи от една форма, имаха една обща душа. Само когато поради особени влияния от страна на предците, потомъкът се отличаваше твърде много от родителската двойка, се въплъщаваше една нова животинска душа. В този смисъл Науката за Духа твърди, че животните притежават видова (родова) или групова душа.
към текста >>

18. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

с копнежите за щастие и с неговата мъка
с копнежите за щастие и с неговата мъка
към текста >>

върху обременените от мъка,
върху обременените от мъка,
към текста >>

от седмици е пълен с мъка.
от седмици е пълен с мъка.
към текста >>

и мъка вместо радост от духа
и мъка вместо радост от духа
към текста >>

19. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

„Горчива мъка ми донесе той,
„Горчива мъка ми донесе той,
към текста >>

ужасна мъка вместо светлина.
ужасна мъка вместо светлина.
към текста >>

донесох тежка мъка.
донесох тежка мъка.
към текста >>

20. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

относно корена на мъката и радостта.
относно корена на мъката и радостта.
към текста >>

21. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

за мъката, стаена в дълбините земни?
за мъката, стаена в дълбините земни?
към текста >>

22. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж.
Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот. В такова душевно състояние си спомня отново за своята бедна изоставена.
към текста >>

23. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

тъй както в камъка, в дървото.
тъй както в камъка, в дървото.
към текста >>

24. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

донесох най-горчива мъка.
донесох най-горчива мъка.
към текста >>

25. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Така увеличавате ми мъката,
Така увеличавате ми мъката,
към текста >>

26. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Най-тежка мъка причиняват
Най-тежка мъка причиняват
към текста >>

27. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Пречисти ме във пламъка на любовта,
Пречисти ме във пламъка на любовта,
към текста >>

28. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,
От тях съм чувал често колко мъка им е причинило,
към текста >>

че ѝ платих, отчасти пълен с мъка,
че ѝ платих, отчасти пълен с мъка,
към текста >>

29. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

че мъка днес в душата ви живее.
че мъка днес в душата ви живее.
към текста >>

30. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

които в замъка живеят.
които в замъка живеят.
към текста >>

така за мъката си разкажи ми.
така за мъката си разкажи ми.
към текста >>

да не оставам в замъка на служба.
да не оставам в замъка на служба.
към текста >>

Аз бих забравил мъката, която
Аз бих забравил мъката, която
към текста >>

31. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Стая в замъка, който беше показан отвън в предходната картина.
Стая в замъка, който беше показан отвън в предходната картина. Всичко е украсено със символите на мистичното братство. Духовните рицари по време на събрание; след това Монахът с един от рицарите. По-късно се явява духът на Бенедикт, който е починал около петдесет години по-рано. Луцифер и Ариман. Великият Майстор с четирима братя около дълга маса, която служи за събрания.
към текста >>

32. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Във замъка ще трябва да стоите.
Във замъка ще трябва да стоите.
към текста >>

33. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Но щом от замъка пристигне татко
Но щом от замъка пристигне татко
към текста >>

които замъка им ще обсаждат,
които замъка им ще обсаждат,
към текста >>

които в замъка отвеждат.
които в замъка отвеждат.
към текста >>

предател в замъка ще отведе
предател в замъка ще отведе
към текста >>

34. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

и в съществото ѝ изля се мъка.
и в съществото ѝ изля се мъка.
към текста >>

в душата ѝ донесе страшна мъка.
в душата ѝ донесе страшна мъка.
към текста >>

35. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

От смътния живот в душата мъка
От смътния живот в душата мъка
към текста >>

остана, но не беше само мъка.
остана, но не беше само мъка.
към текста >>

36. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

предчувстваш помощ за онази мъка,
предчувстваш помощ за онази мъка,
към текста >>

37. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

остават само мъка и печал,
остават само мъка и печал,
към текста >>

към пламъка, за теб по-близък станал
към пламъка, за теб по-близък станал
към текста >>

на пламъка на огнения свят
на пламъка на огнения свят
към текста >>

от пламъка говорещо.
от пламъка говорещо.
към текста >>

38. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на пламъка да се оповести.
на пламъка да се оповести. – – – –
към текста >>

39. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Човекът вижда, как слънцето огрява камъка; след това той констатира, че камъкът се е нагрял.
Ако Лок се изгубва в тъмата на сетивата, то Дейвид Юм /1711-1776 г./ се изгубва във вътрешността на себесъзнателната душа, изживяванията на която му се струват да се намират не под властта на силите на един миров ред, а под тази на силата на човешкия навик. Защо хората говорят за това, че един процес в природата е причина, а друг такъв е следствие? Така се пита Юм. Човекът вижда, как слънцето огрява камъка; след това той констатира, че камъкът се е нагрял. Той често вижда тези два процеса да се редуват. Поради това той свиква да си ги представя като свързани един с друг. Той прави греенето на слънцето причина, затоплянето на камъка следствие. Навикът на мисленето свързва възприятията, но вън не съществува нещо в един действителен свят, което да се изяви като такава връзка. Човекът вижда, как една мисъл на неговата душа е последвана от едно движение на неговото тяло; той свиква да мисли, че мисълта е причината, движението следствието.
към текста >>

Той прави греенето на слънцето причина, затоплянето на камъка следствие.
Защо хората говорят за това, че един процес в природата е причина, а друг такъв е следствие? Така се пита Юм. Човекът вижда, как слънцето огрява камъка; след това той констатира, че камъкът се е нагрял. Той често вижда тези два процеса да се редуват. Поради това той свиква да си ги представя като свързани един с друг. Той прави греенето на слънцето причина, затоплянето на камъка следствие. Навикът на мисленето свързва възприятията, но вън не съществува нещо в един действителен свят, което да се изяви като такава връзка. Човекът вижда, как една мисъл на неговата душа е последвана от едно движение на неговото тяло; той свиква да мисли, че мисълта е причината, движението следствието. Юм счита, че на основата на изказванията на хората върху процесите на света лежат навици на мисленето, нищо друго. Чрез навици на мисленето себесъзнателната душа може да стигне до насочващи линии в живота; обаче в тези нейни навици тя не може да намери нищо за изграждането на един образ на света, който да има значение за същността намираща се вън от душата. Така за светогледа на Юм всичко, което човек си образува като представи върху наблюдението на сетивата и на ума във външния свят, си остава едно чисто съдържание на вярата; то никога не може да стане едно знание.
към текста >>

40. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>

41. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
Стремежът на Хекел беше насочен в две направления, да направи всичко възможно за новия светоглед: Той обогати непрестанно знанието за фактите, които хвърлят светлина върху връзката на природните същества и природните сили; и с една желязна логика той извлече от тези факти идеите, които трябва да задоволят човешката потребност да си обясни нещата. Той е проникнат от непоколебимото убеждение, че човек може да получи от тези факти и от тези идеи пълно задоволяване на всички свои душевни потребности. Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам Бог не би искал да измени нищо от тези закони. И понеже това е ясно за него, той почита във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество. Както хармонията на свързаните в себе си с необходимост закони на природата задоволява, според неговото мнение, разума, също така тази хармония предлага на чувстващото сърце, на настроената етически и религиозно душа това, за което тя жадува. В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
към текста >>

42. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

" и сега двата пламъка изведнъж се извисиха нагоре, като пожертвуваха
„Госпожо братовчедке", заговориха я те. "Щом сте от вида на тези в хоризонтална линия, недейте да очаквате кой знае какво. Очевидно ние сме роднини единствено от страна на блясъка. Защото, ето виж те! " и сега двата пламъка изведнъж се извисиха нагоре, като пожертвуваха
към текста >>

Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната градина?
„Чудесно! ", възкликнаха Блуждаещите Светлини. Ще ни кажеш ли тогава къде живее Красивата Лилия? Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната градина? Ние изгаряме от нетърпение да се хвърлим в нозете и."
към текста >>

Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното.
„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам! Та толкова ли съм остаряла! Обикновена учтивост било! Аз си знам. Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището.
към текста >>

Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега.
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и. Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака. Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания.
към текста >>

Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие.
„Съвземете се, Лилия! ", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили! Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие. Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката? Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една глава лук?
към текста >>

„Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
към текста >>

Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал.
Тихо загледана в огледалото тя извличаше меки, преливащи се тонове от струните; скоро изглежда мъката и се удвои, а струните отговориха бурно на нейната печал. Тя понечи да запее, но гласът и отказа да откликне на това желание; тогава болката й се изля в рукналите сълзи; двете момичета я хванаха за ръце те и арфата падна от скута и; бързата прислужница едва успя да хване арфата и я постави настрани.
към текста >>

Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки. С най-голяма увереност и доста подчертано те изрекоха почти обикновени неща, но особена чувствителност те проявиха към очарованието, което светещият воал разпръскваше като сияние над Лилия и нейните придружителки. Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни. Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато
към текста >>

Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици.
Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката. Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици. Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката. Красивата Лилия прегърна мопса и пое след Старицата, а мъжът с лампата крачеше последен. Това шествие и цялата местност странно засия от многото блещукащи светлини.
към текста >>

Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката.
Тогава Змията се раздвижи, отвори кръга и бавно, с големи извивки, се отправи към реката. Двата Блуждаещи Пламъка я следваха тържествено и човек би могъл да ги вземе за най-сериозните огнени езици. Старицата и мъжът и хванаха кошницата, чиято мека светлина досега едва се забелязваше; те така я дърпаха от двете страни, че тя ставаше все по-голяма и по-светеща; после сложиха в нея трупа на Момъка, а върху гърдите му поставиха канарчето; тогава кошницата се повдигна и започна да витае над главата на Старицата, която тръгна след Блуждаещите Светлини към реката. Красивата Лилия прегърна мопса и пое след Старицата, а мъжът с лампата крачеше последен. Това шествие и цялата местност странно засия от многото блещукащи светлини.
към текста >>

" Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка.
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната! " Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка. В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна. Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>

Лилия и Старицата отскочиха встрани; мъжът с лампата хвана Момъка и остана на място.
Изведнъж над главите им се чу странен пукот. Дъски, греди и безформени късове започнаха да се сриват през отвора на купола. Лилия и Старицата отскочиха встрани; мъжът с лампата хвана Момъка и остана на място. Малката колиба на Лодкаря защото тя беше тази, която издигащият се храм откъсна от Земята и прие в себе си постепенно се спусна надолу, закривайки Момъка и Стареца.
към текста >>

Малката колиба на Лодкаря защото тя беше тази, която издигащият се храм откъсна от Земята и прие в себе си постепенно се спусна надолу, закривайки Момъка и Стареца.
Изведнъж над главите им се чу странен пукот. Дъски, греди и безформени късове започнаха да се сриват през отвора на купола. Лилия и Старицата отскочиха встрани; мъжът с лампата хвана Момъка и остана на място. Малката колиба на Лодкаря защото тя беше тази, която издигащият се храм откъсна от Земята и прие в себе си постепенно се спусна надолу, закривайки Момъка и Стареца.
към текста >>

Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг! „Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме! Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма. Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата! "
към текста >>

Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка.
Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар. В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! ", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете! " И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най- висшето."
към текста >>

През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка.
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка. След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия! "
към текста >>

43. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето. По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг. И то действително се променя. Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга. Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>

Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето. По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг. И то действително се променя. Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга. Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>

Сега се разиграва една сцена, която е от огромно значение за Момъка; впрочем само животът пулсира в него, обаче не и Духът.
И сега всички фигури в храма, заедно със самия храм, се раздвижват. Те минават под реката и отново се издигат нагоре заедно с храма. В този момент отгоре се спуска нещо, което наподобява скована от дъски къща: Това е колибата на Лодкаря. И ето че тя се превръща в малък храм, разположен вътре в големия храм. Сега се разиграва една сцена, която е от огромно значение за Момъка; впрочем само животът пулсира в него, обаче не и Духът.
към текста >>

Тримата Царе дават на Момъка различни дарове.
Ние видяхме: първият, Златният Цар изобразява мъдростта; вторият, Сребърният Цар изобразява блясъка или красотата; третият, Бронзовият Цар силата или волята. Ние ставаме свидетели на едно символично действие. Тримата Царе дават на Момъка различни дарове. Бронзовият Цар му подава своя меч и изрича загадъчните думи:
към текста >>

От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата.
„Мечът отляво, дясната свободна." Силата на волята. От Сребърния Цар той получава жезъла с думите: „Паси овцете." После ние виждаме, как силата на чувствата изпълва душата на Момъка и как тя намира своя израз в красотата. Златният Цар поставя короната на главата му и казва: „Познай най-висшето." И сега Момъкът се изпълва от силата на мисленето. В този момент Духът навлиза в него и той може да се свърже с Красивата Лилия. И тогава ние узнаваме, че всичко наоколо се е подмладило.
към текста >>

Когато човекът напира към познанието преди да е узрял за него, той бива умъртвен, какъвто е случаят с Момъка.
В други ден ние ще видим, как в своето повествование Гьоте посочва, че всяка душевна сила трябва да се разгръща съвместно с другите душевни сили, за да бъде изграден цялостният образ на душата и едва после тя може да се бори за съвършенство, за цялостно обхващане на мировите процеси и събития. Когато човекът напира към познанието преди да е узрял за него, той бива умъртвен, какъвто е случаят с Момъка. Съществува нещо, което бихме могли да определим като узряване за познанието. В своята Приказка Гьоте представя цялостната еволюция на душата точно и образно, създавайки по този начин едно успоредно произведение на Шилеровите Писма върху естетическото възпитание. Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо, което древните наричаха „посвещение във висшите тайни". Той знаеше, че такава възможност съществува, че има общества, които в тайни, скрити места, в храмовете на посвещението, полагат определени грижи за развитието на душевните сили. Но той показва също, как новото време все повече се приближава до онзи момент, когато не отделни хора, а по-голямата част от човечеството ще разполага с тайните на посвещението.
към текста >>

44. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Колкото е вярно, че онзи който иска да остане в строгата научна област, следва да се придържа само към външната страна на нещата, толкова е вярно, че самият предмет е този, който те заставя да кажеш: ето, това е червено, или че твоята представа за камъка е правилна.
Напълно вярно е, че ако хората внасят в научната област своите чувства, своите симпатии и антипатии, нещата ще им изглеждат или отблъскващи, или привлекателни. И наистина, докъде бихме стигнали, ако човекът би търсил познавателен елемент в своите чувства, в своите страсти? За един предмет е във висша степен безразлично, дали някой го харесва или не го харесва. Колкото е вярно, че онзи който иска да остане в строгата научна област, следва да се придържа само към външната страна на нещата, толкова е вярно, че самият предмет е този, който те заставя да кажеш: ето, това е червено, или че твоята представа за камъка е правилна. Обаче не е в природата на нещата, те да се стремят към твоето одобрение или неодобрение, така че ти да ги харесаш и отхвърлиш. Фактът, че един предмет изглежда червен, има своите обективни причини, а че ти не го харесваш, за това няма никакви обективни причини.
към текста >>

Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство.
Златният Цар е представител на посвещението, през което минава човешкото мислене, Сребърният Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателната сила на чувствата, Бронзовият Цар олицетворява посвещението, свързано с познавателните възможности на волята. Същевременно Гьоте ясно предупреждава, че за да овладее тези три дарби, най-напред човекът трябва да преодолее определени изпитания. Момъкът, когото ние вече познаваме от Приказката, не е нищо друго, освен олицетворение на човека, устремен към най- висшите сфери. Както в своите Писма Шилер ни представя стремежа към съвършената човечност, така и в Момъка Гьоте вижда представител на онези, които с всички сили се стремят към съвършенство. Ние помним, че първоначално Момъкът иска да намери Красивата Лилия, но после той се устремява към вътрешното човешко съвършенство и го постига благодарение на Златния, Сребърния и Бронзовия Цар.
към текста >>

И сега, след всичко казано дотук, никак не е трудно да допуснем, че както в лицето на Момъка Гьоте изобразява стремящия се към съвършенство човек, така и в лицето на Красивата Лилия той вижда една съвсем друга душевна нагласа, а по-точно онова душевно състояние, при което човекът се пробужда за духовните Същества скрити в нещата и сливайки се с тях, той издига своето битие на една още по-висока степен.
И сега, след всичко казано дотук, никак не е трудно да допуснем, че както в лицето на Момъка Гьоте изобразява стремящия се към съвършенство човек, така и в лицето на Красивата Лилия той вижда една съвсем друга душевна нагласа, а по-точно онова душевно състояние, при което човекът се пробужда за духовните Същества скрити в нещата и сливайки се с тях, той издига своето битие на една още по-висока степен. Какво има Гьоте предвид, когато описва съединяването с Красивата Лилия? Не друго, а това, което човекът изживява след като се издигне над самия себе си, след като стане господар на душевните сили и повелител на хаоса в своята душа; да, тъкмо това вътрешно благочестие, тази дълбока свързаност с нещата от света ето какво има предвид Гьоте. Тук красотата няма нищо общо с изкуството, а бликва като едно основно качество на онази човешка душа, която вече е постигнала определена степен на съвършенство. И сега ние разбираме защо Гьоте ни описва копнежа на Момъка към Красивата Лилия, който се проявява по такъв начин, че първоначално всички сили просто изчезват от неговата душа. Защо това е така?
към текста >>

И сега ние разбираме защо Гьоте ни описва копнежа на Момъка към Красивата Лилия, който се проявява по такъв начин, че първоначално всички сили просто изчезват от неговата душа.
И сега, след всичко казано дотук, никак не е трудно да допуснем, че както в лицето на Момъка Гьоте изобразява стремящия се към съвършенство човек, така и в лицето на Красивата Лилия той вижда една съвсем друга душевна нагласа, а по-точно онова душевно състояние, при което човекът се пробужда за духовните Същества скрити в нещата и сливайки се с тях, той издига своето битие на една още по-висока степен. Какво има Гьоте предвид, когато описва съединяването с Красивата Лилия? Не друго, а това, което човекът изживява след като се издигне над самия себе си, след като стане господар на душевните сили и повелител на хаоса в своята душа; да, тъкмо това вътрешно благочестие, тази дълбока свързаност с нещата от света ето какво има предвид Гьоте. Тук красотата няма нищо общо с изкуството, а бликва като едно основно качество на онази човешка душа, която вече е постигнала определена степен на съвършенство. И сега ние разбираме защо Гьоте ни описва копнежа на Момъка към Красивата Лилия, който се проявява по такъв начин, че първоначално всички сили просто изчезват от неговата душа. Защо това е така?
към текста >>

Ето защо, следвайки свободния полет на Гьотевата фантазия, ние следва да приемем Момъка като представител на устременото към Духа земно човечество.
Ето защо, следвайки свободния полет на Гьотевата фантазия, ние следва да приемем Момъка като представител на устременото към Духа земно човечество. Ето защо и самият храм трябва да се издигне над реката: За да минават насам и натам не само малцината, които търсят просветление, а всички хора! В издигнатия над Земята храм, Гьоте вижда една бъдеща степен от еволюцията на човечеството, при която човекът свободно ще преминава от царството на сетивата в царството на Духа и обратно, от царството на Духа в царството на сетивата.
към текста >>

Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато.
Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина. Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната".
към текста >>

Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето!
И тогава храмът се издига от скритите подземни бездни нагоре към повърхността, и става видим за всички, които действително жадуват за познание и мъдрост. Златният Цар дарява Момъка с познавателните сили на мисленето: „Познай най-висшето! " Сребърният Цар го дарява с познавателните сили на чувствата и тук Гьоте изрича прекрасните думи: „Паси овцете! " В чувствата са скрити корените на всяко изкуство, на всяка религия; впрочем за Гьоте изкуството и религията представляват едно цяло, защото още при пътуването си из Италия, той казва следното за художествените произведения, които среща там: „Да, тук цари необходимост, тук цари Бог! "
към текста >>

Тъкмо това означават думи те на Бронзовия Цар, с които той се обръща към Момъка: „Мечът в лявата ръка, дясната свободна!
Но тук ние виждаме и действията, делата не когато човекът подчинява действията си на борбата за оцеляване, а когато ги превръща в оръжие, за да овладее красотата и мъдростта. Тъкмо това означават думи те на Бронзовия Цар, с които той се обръща към Момъка: „Мечът в лявата ръка, дясната свободна! " В тези думи е скрит един цял свят. Дясната ръка трябва да е свободна за да осъществи действията, чиито мотиви идват от човешкия Аз.
към текста >>

45. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред. Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>

46. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>

47. 52. 12. Гнозис и Антропософия GA_26 Мистерията на Михаил

Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания. Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
към текста >>

48. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
С удивление наблюдава влаковете, мелниците, фабриките, опитвайки се да схване как функционира всяко нещо. Но той рано открива и една друга реалност, не по-малко действителна от физическия свят – духовния свят в своята душа. И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
към текста >>

49. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф. В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети. Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание.
към текста >>

Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф. В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети. Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание. Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита. Той имаше само едно ухо.
към текста >>

50. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>

За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят.
Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>

Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено.
към текста >>

Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>

В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>

Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>

51. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно.
Не е много отдавна, когато великият естествоизпитател Франческо Реди трябваше да защищава с цялата си енергия принципа: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Защото преди този естествоизпитател на 17-тия век не само в кръговете на непосветените, но и в тези на природоизпитателите се считаше за възможно да възникнат и се развият нови организми от гниещата речна тиня, от преминали в гниене органически вещества. Това се вярваше за червеите и даже за рибите. Този възглед, че живото може да се развие само от нещо живо, не е още стар. И само неотдавна, преди около две столетия Франческо Реди предизвика със своето твърдение такава буря на възмущение, че с голяма мъка можа да се спаси от съдбата на Джордано Бруно. Когато човек помисли, че модите на времето се менят, можем да кажем, че имайки предвид съдбата на тази истина, трябва да добием кураж за онази истина, която трябва да изкажем сега тук. Защото тази истина: Живото може да произхожда само от нещо живо предизвика тогава буря от възмущение. Днес онези, които са принудени да черпят от извора на знанието подобни истини за други области, не се изгарят вече на кладата. Това не е вече мода. Но днес над такива хора се надсмиват; Този, който може да съобщи такива неща, се обсипва с подигравки.
към текста >>

52. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н.
Всичко това изразява, как духът може да действува изливайки се непосредствено във формата. При човека ние виждаме, как всеки индивид има свой специален жест, своя специална физиономия и мимика и как именно в това се изразява по съвсем особен начин това, което той има от другата страна като възможности на развитието за звука, за понятието или представата и за себесъзнанието. Фактически в жеста, във физиономията и мимиката и в цялата проява на себесъзнанието се излива онова, което човекът притежава като възможности на развитието за звука, понятието и азовата същност. Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
към текста >>

53. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа. И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
към текста >>

54. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята. Материята се подчинява на движещия Дух. Това може да бъде изказано от едно настроение на духа, както Джордано Бруно прави това; но човек може да го търси с отдайност и във всички подробности, както прави това Гьоте. Тогава човек постепенно стига до там, да пристъпи действително към това, което разпростреният килим на природата съдържа като Дух, така щото в този килим постепенно му се разкрива Духът.
към текста >>

55. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите.
Това Манас-мислене на петата коренна раса има друга особена характеристика, която разбираме ако се върнем към атлантската коренна раса. На Атлантида имаше повече инстинктивно мислене, което още беше обвързано с жизнената сила. Атлантската коренна раса още можеше да прави движеща сила от силата в семената. Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида7. Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса е прикован към минералните сили, както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили. Затова и Петър е скалата, върху която гради Христос. Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план. Той е прикован към неорганичните сили.
към текста >>

56. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос.
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог. На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>

57. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните Векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед". Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
към текста >>

58. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма.
И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма. Това било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като чула за мъдростта на Соломон. И когато тя пристигнала, наистина била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената ясна мъдрост и красотата на Соломон. Той поискал ръката й и тя се съгласила да стане негова невеста. Царицата на Сава чула за храма и поискала да се запознае с главния строител Хирам. Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.
към текста >>

59. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Десетте Божии заповеди са издълбани върху камъка, който съдържа скритото слово.
Словото е погребано, но все още съществува. Ако то не беше погребано, човекът щеше да бъде самотворящ, както Елохимите са самотворящи. Следователно "Словото" на съвременното Свободно-масонство не е истинското, а фалшивото слово. Истинското слово е скрито. Десетте Божии заповеди са издълбани върху камъка, който съдържа скритото слово. Какво са Десетте Божи заповеди? Те са законите за моралния световен ред. Те регулират външните взаимоотношения на човечеството, такова, каквото то е сега под влиянието на хората от двата пола. Такива закони не ще бъдат нужни, когато не ще има вече два пола. Те са този човешки ред, който произлезе под влиянието на двата пола.
към текста >>

60. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство. Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др. имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>

61. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях.
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване. Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер. Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи. Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения.
към текста >>

Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам.
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил. Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня. Твоите непобедими синове, в твоето име ще разрушат силата на царете служители на тиранията на Адонай. Върви сине мой, Духовете на огъня са с теб! "Хирам бил върнат на Земята. Преди да го напусне, Тубал-Каин му дал чука, с който самият той е вършил велики неща и му казал: "Благодарение на този чук и на помощта на Духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата, поради глупостта и злината на човека, недовършена работа".
към текста >>

62. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”. Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
към текста >>

63. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е.
Материалът от най-горните пластове се раздвижва от силите, произлизащи от плодната Земя, насочени към споменатото празно пространство. Тук имаме въздействия, които произхождат преди всичко от петия пласт на земната вътрешност. Но участва още и това, което наричаме огнена Земя, като тя става неспокойна. Тя всъщност непрекъснато е неспокойна, но е особено неспокойна по времето, в което стават такива абнормени явления като земетресения или вулканични изригвания. Плодната Земя – тази, от която произлиза всякакъв живот – стои във взаимовръзка с всичко живо. Огнената Земя стои във взаимовръзка с това, което чувства, с това, което изпитва удоволствие, наслада или мъка, страдание, т. е. с нисшата душевност, с нейните страсти и пориви.
към текста >>

64. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
към текста >>

65. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка.
Егоистичният елемент, който съществува в човечеството и следва да бъде одухотворен, облагороден чрез християнството, става все по-голям. Чрез това хората ще стават все по-самостоятелни. Но нека да погледнем това, което оттогава е обгърнало земното кълбо, да погледнем външните средства за транспорт. Какво друго са те, освен средства за задоволяване на егоизма? Всичко, което е измислил умът, е измислено за задоволяване на егоизма, макар и по обиколни пътища. Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка. Но понеже е трябвало да стане самостоятелно, то е трябвало да премине през егоизма и цялата ни материална култура е базата за това.
към текста >>

66. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
Едва сега има възможност да се оповестят някои от принципите на розенкройцерите. Допреди нищо не е разкривано; само веднъж нещо е било споделено. Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
към текста >>

Четвъртата степен на розенкройцерското обучение е приготвянето на камъка на мъдреците.
Четвъртата степен на розенкройцерското обучение е приготвянето на камъка на мъдреците. Това е една висша тайнствена мистерия. В края на 18-то столетие нещо от нея е било предадено. В един вестник от Средна Германия се появява забележка от някакъв човек, който подочул нещо от това. Там било написано: «Камъкът на мъдреците наистина съществува и има само малко хора, които не го познават. Много вече са го държали в ръка, само че не знаят, че това е камъкът на мъдреците.»18 Дефиницията е била правилна, само че е трябвало да бъде разбрана.
към текста >>

Да изгражда човек в самия себе си въглерода, чистата, невинна субстанция, това се нарича приготвянето на камъка на мъдреците.
Когато сравним това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега конкретно пред нас. Чрез ритмизирането на дихателния процес човекът се учи да произвежда в себе си въглерода, който се среща в природата като графит и диамант, когато създава чистата невинна растителна природа в самия себе си. Да изгражда човек в самия себе си въглерода, чистата, невинна субстанция, това се нарича приготвянето на камъка на мъдреците. Можем да си го представим подобен на прозрачен диамант, но от мека субстанция. Човекът е огромен вътрешен апарат. Чрез окултното обучение той изучава, че сам работи върху развитието на своя собствен род в една висша форма. Материалистически настроеният човек много характерно забелязва, че това би било хубава работа, от това сигурно би могъл да се създаде доходен индустриален клон. В никакъв случай!
към текста >>

67. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

потайна е и мъка ни изпълва.
потайна е и мъка ни изпълва.
към текста >>

Щом мъка и наслада сме узнали,
Щом мъка и наслада сме узнали,
към текста >>

68. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Когато разбиете, раздробите камъка, това означава наслада за него.
Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система. И камъните имат чувства. Но не бива да вярвате, че когато разбиете някой камък, ще го заболи. Не! Когато разбиете, раздробите камъка, това означава наслада за него. Безкрайно удоволствие виждате да се издига от каменоломната при работата на мъжете. Консолидирането на камъните причинява болка. Интересно е да се знае това.
към текста >>

69. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни.
Това, което изглежда така педантично, трябва веднъж да се спомене, за да се почувства как съвсем точно трябва да се говори за тези фини разлики. И камъкът има своето етерно, астрално тяло и аз, но те не са във физическия свят. Същото се отнася до растението и животното. Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали.
към текста >>

Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят.
А камъните? Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък. Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят. Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията. Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното.
към текста >>

Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат.
А камъните? Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък. Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят. Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията. Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното. Може да се помисли, че разбиването на камъните в каменоломната причинява болки.
към текста >>

Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>

70. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена. Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>

71. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото.
Ние стигнахме до третото начало на човешкото същество, до астралното тяло, или душевното тяло, както го наричат розенкройцерите. Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят.
към текста >>

72. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно.
Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
към текста >>

Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка.
Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти.
към текста >>

73. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност.
И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие. Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност. Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение. Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност.
към текста >>

74. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост. И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>

Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система. Това било, когато човекът притежавал образно съзнание. Не само това, което направило човека способен да развие предметното съзнание и едновременно с това способен да изразява със звуци своята радост и мъка,само "Азът" образувало кръвта в човека.
към текста >>

75. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари.
Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса. През това време стремящият се към християнството посвещение, познава всички страдания и мъка,, всичкото зло и всички нещастия, които са присъщи на земните твари. Това е слизане в ада, което трябва да изживее всеки. После настъпва нещо такова, като чели се разкъсва тази завеса, и човек може да погледне тогава в духовните светове. Това се нарича разкъсване на завесата.
към текста >>

4. Изготвя камъка на мъдрите
4. Изготвя камъка на мъдрите
към текста >>

Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ.
Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ. Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес. Учението за това може да се предава само от човек на човек, то е обвито в дълбока тайна, и само след като ученикът напълно се изчисти, той ще успее да възприема тази мистерия. Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с помощта на тази висша тайна своите най-ниски потребности.
към текста >>

76. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество.
А докато работниците извършват дейността си, през царството на камъните протичат астрални потоци. Това, което принадлежи към минерала като астрално тяло, може да се намери в долните части на Девакана, а Аз за минералите е в горните му части. Груповият Аз на минералите усеща болка и удоволствие. Когато хвърляте камъни в пропастта, минералния групов Аз усеща удоволствие, има приятно чувство. Първоначално може да изглежда парадоксално, но въпреки това е така. Този, който мисли само в аналогии, би могъл да повярва, че, когато разбиваме камъни, това причинява болка на камъка точно както нараняването би причинило болка на живото същество. Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент.
към текста >>

По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло.
Но колкото повече раздробявате един камък, толкова повече удоволствие изпитва груповият Аз на минералите. Бихте могли да запитате: кога минералният Аз усеща болка? Можете да разберете какво е болка за минералния Аз със следния пример: вземете една чаша вода, в която е разтворена готварска сол. А сега изстудете водата дотам, че солта да се обособи в твърди кристали, така че минералното вещество отново да се втвърди. Болката възниква в това обособяване на твърдия елемент. По същия начин би възникнала болка, ако отново съберете всички раздробени парчета от камъка в едно цяло. В груповия Аз на минералите удоволствие възниква винаги, когато минералът се разтвори, а когато се втвърди отново, възниква чувство на болка. Приятно усещане имаме винаги, когато разтваряте сол в гореща вода, чувство на блока имаме винаги, когато предизвиквате кристализация на солта с изстудяване.
към текста >>

77. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ.
Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване. Поради това, когато нашата Земя е била Сатурн, на това мирово тяло Сатурн всичко разбира се, е било съвършено различно, отколкото на нашата съвременна земна планета. На Сатурн не имало нищо от това, което ние наричаме каменни маси, минерален свят в съвременен смисъл, не е имало също и вода в съвременен смисъл, и дори не е имало въздух, но това, което е имало от днешните елементи на Земята, допуска сравнение само с топлината – с “огън”, както ние наричаме това в окултизма. Но, разбира се, ние не бихме си съставили правилно представа, ако бихме си помислили, че този огън на Сатурн е имал такъв вид, като пламъка на нашите свещи или пламъка от газ. Ще си съставите правилна представа, ако помислите за това, че, на приливи и отливи, пулсира в нашето собствено тяло, ако помислите за това основно различие, каквото в това отношение съществува между низшите животински същества, съхранени в известна степен на развитие, и човека. Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло.
към текста >>

78. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
И с това потапяне дава възможност неговите очи да виждат, ушите да слушат и неговите други сетивни органи да възприемат впечатленията на сетивния свят около него. Той се потапя в своя мозък и нервната система и комбинира сетивните си впечатления. Това е неговия дневен живот. Вечер отново извлича астралното си тяло и Аза от своето физическо и етерно тяло. И когато човек заспи, а неговите физическо и етерно тела лежат в леглото, тогава изчезват всички впечатления на сетивния свят и дневния живот. Тогава изчезват удоволствието и мъката, радостта и болката, всичко, което представлява вътрешния душевен живот, и мъгла и мрак се явява нощният живот около човека.
към текста >>

79. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове.
към текста >>

80. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
към текста >>

81. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
към текста >>

82. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Както казахме, днес само камъкът е одухотворен от етерно тяло, астрално тяло и Аз, които - живеейки в по-висшите духовни светове - все пак принадлежат на камъка.
Прилича ли на днешното физическо тяло? Разбира се - съвсем не! То ще бъде това, което Азът е успял да направи от него. Физическото тяло ще бъде напълно одухотворено, етерното тяло и астралното тяло - също. Но тези три тела бяха вече одухотворени преди намесата на човешкия Аз. Както казахме, днес само камъкът е одухотворен от етерно тяло, астрално тяло и Аз, които - живеейки в по-висшите духовни светове - все пак принадлежат на камъка. Ето как ние се убеждаваме в правотата на християнския езотеризъм, когато той заявява: Да, това, което имаме днес пред себе си като човешко физическо тяло, човекът все още не може да го владее; защото той не е стигнал до края на своето развитие, когато, импулсиран от своя Аз, ще работи чак във физическото тяло. Той не може да владее също и това, което притежава в своето етерно тяло; то ще му бъде под-властно едва когато Земята навлезе в следващото си планетарно състояние, Бъдещата Венера.
към текста >>

83. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.?
И сега възниква въпросът: Дали тази духовна сила е вложена в истинския духовен напредък на човечеството? Който има поглед върху нещата, е категоричен: Добре, вие строите железници, но по тях превозвате само това, от което се нуждае стомахът, а ако пътувате самите вие, то е само с оглед на вашите материални потребности. Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.? Да, в случая се изразходва огромна духовна сила, но само за лични нужди. Какъв е смисълът на такова посредничество? Едва ли той се свежда до антропософията, до духовните истини! Когато хората си служат с телефони, телеграфи и параходи, на първо място става дума за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности. Днес хората са прекалено вплетени в своите материални потребности.
към текста >>

84. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света! И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”.
към текста >>

Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>

85. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина.
Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия. Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия.
към текста >>

86. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници?
Как се е хранел тогава човек! А вижте какви огромни външни културни средства е добил той до днешен ден! Каква сила на духа беше необходима, за да бъде изобретена парната машина и да бъде тя построена, за да бъдат измислени железопътните линия, телефонът и т.н. Необходимо беше да се употребят неимоверни сили на духовния живот, за да се открият и построят тези чисто материални културни средства. И за какво бяха те употребени? Има ли за духовния живот някаква разлика, дали през някоя от древните култури човекът е смилал житото между два камъка, за което естествено се изразходваше много малко духовна сила, или дали днес сме в състояние да телеграфираме до Америка, за да получим от там големи количества пшеница и да ги превърнем в брашно чрез чудесно устроени мелници? Целият този апарат е поставен в движение единствено заради стомаха. Нека си дадем сметка, какви огромни жизнени сили са вложени в чисто материалната култура. Тези външни културни средства допринасят твърде малко за истинската духовна култура. Телеграфът да речем се употребява твърде малко за антропософските въпроси. Ако бихте направили едно статистическо сравнение между това, което се употребява за материалната култура, и това, което допринася за духовния живот, тогава бихте разбрали, че духът е потънал под човешкото, че той е станал роб на материалния живот.
към текста >>

87. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори?
И така, според Духовната наука, ние се издигаме от земята към водата, от въздуха към огъня и накрая стигаме до светлината, от външните възприятия към невидимите, етерно-духовни възприятия. Или, казано с други думи: Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество. Следователно, какво става с пламъка, когато едно тяло гори? Какво става, когато нещо гори? Когато нещо гори, от една страна възниква светлината, първото външно невъзприемаемо явление, онова, което прониква в духовния свят и вече не е така да се каже – външно материално. Да, когато топлината стане достатъчно силна, тя се превръща в източник на светлина. Но топлината прави и друго: Ти предава нещо на невидимия свят, на това, което вече не може да бъде външно възприемано, но трябва да го заплати с дима. От това, което по-рано беше прозрачно и светло, тя трябва да подпомогне възникването на непрозрачното, на дима.
към текста >>

88. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят?
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят? А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
към текста >>

89. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг.
Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс. Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство. И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство. Представете си как изглежда един неосветен предмет, който Вие наблюдавате през едно осветено пространство? Той изглежда оцветен в синьо. Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг. Винаги, когато Вие наблюдавате мрака през едно осветено пространство, той изглежда син. Аз добре съзнавам опасността, че от гледна точка на днешната механическа оптика, подобно твърдение би могло да се окачестви като пълна безсмислица. Обаче тази безсмислица, така или иначе, отговаря на истината. Днешната физика изобщо не може да обясни защо цялото небе е синьо. А то е синьо, защото всъщност е черно, а ние го гледаме през осветеното пространство.
към текста >>

90. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Зад камъка се намираше една активна сила.
Неговото величие се състои именно в това, че положил основата на едно мислене което боговете са изостанали и което е станало чисто механично. С Галилей настъпва един голям поврат. Най-простото явление, така както физиката го обяснява днес, е било описвано съвсем различно преди него. Ако хвърлим един камък днес се казва, че камъкът запазва своето движение чрез силата на инерцията, докато той не е спрян чрез действието на една друга сила. Но преди Галилей са мислели, че за да продължава камъкът да се движи, необходимо е някой да продължава да го тласка. Зад камъка се намираше една активна сила. Галилей съвсем е обърнал начина на мислене, но той е сторил това по такъв начин, че хората са започнали да схващат света като един механизъм. И днешният идеал е да се обясни вселената механично и да се прогони от нея всяка духовна сила. Причината за това е именно, че онези части на човешкия мозък, които са инструмент на мисълта, днес са пресъхнали до такава степен, че не могат да вдъхнат никакъв нов живот на понятията, които все повече обедняват.
към текста >>

91. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
към текста >>

92. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
към текста >>

93. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек.
Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук? И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек. Наистина, Бог може да пробуди чада на Авраам дори и от камъните." (Лука 3, 7-8). А после, продължавайки проповедта на Буда, казва: „Който има две дрехи, нека да ги раздели с онзи, който няма" /Лука 3, 11/. Хората идват и питат: „Учителю, какво трябва да сторим? " (Лука 3,12), точно както и монасите някога отидоха при Буда и попитаха: „Какво трябва да сторим? " Всички тези думи изглеждат като продължение на това, което проповядваше Буда.
към текста >>

Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
Да предположим, че днес едно висше Същество иска да слезе на Земята; то на всяка цена би следвало да се съобрази с особеностите на човешкото физическо тяло. И само ясновидецът може да идентифицира съответната индивидуалност, понеже той съзира интимните нишки, вплетени в нейната вътрешна същност. Но едно такова Същество, разполагащо с голяма мъдрост, трябва да подготви своето тяло още от детството, за да може в подходящия момент там да се прояви онова, което въпросното Същество е било през миналите си инкарнации. За да пробуди особени усещания в човека, едно такова Същество с оглед земната си инкарнация е длъжно да предвиди, че и самото физическо тяло трябва да понесе целия товар на неговата мисия. В духовните светове нещата не изглеждат така, както във физическия свят. Иска ли едно Същество да изцели болката и да премахне страданието, тогава то трябва да се потопи в най-дълбокото страдание, да изпита най-тежката мъка, за да стигне до точните думи, с които да се обърне към хората.
към текста >>

Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност.
То трябваше да пробуди една нова любов, която няма нищо общо с кръвното родство. Обаче за тази цел Съществото, обитаващо тялото на Натановия Исус, трябваше от личен опит да узнае какво точно означава да нямаш никакви кръвни връзки с други хора. Чак тогава то можеше да усети в чист вид това, което наистина свързва две човешки души. Чак тогава то усети себе си свободно от всякакви кръвни връзки, дори от теоретичната възможност за кръвни връзки. Индивидуалността на Натановия Исус трябваше да за стане пред света не само като един „безотечествен" човек, като Буда, който напусна родината си и отиде в чужди земи, а като личност, откъсната от всякакви семейни връзки, изобщо от всичко, имащо нещо общо с кръвното родство. Тя можа, тя трябваше да изпита цялата мъка, която връхлита човека, когато се разделя е това, което иначе стои най-близо до него; индивидуалността, обитаваща тялото на Натановия Исус трябваше да познае пълната самотност, пълната изоставеност. И кое беше това Същество?
към текста >>

94. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение.
По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец. По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение. Сега от света се приближава нещо, сякаш новородено и аз ви посочвам този Аз, – казва Кръстителят: аз ви показвам, как от юдаизма израства това, което действително се е износвало в продължение на поколения, и вече няма да се позовавате на единственият камък на Синай, а на това, което пребивава навсякъде около нас. Децата Божии могат да се появяват чрез духовното, което прозира зад сетивното. От тези камъни словото Божие може да въздигне деца на Авраам! Вие съвсем не разбирате какво означава „Отец ни Авраам“.
към текста >>

Тези закони изчерпили своя смисъл, когато дошло времето, когато повече не са се нуждаели от това, което е дошло от камъка, но имали това, което е трябвало да дойде при човечеството от целия свят.
Това, което преминало към Исмаил, не можело да остане в кръвта, а е можело да бъде само в опита, в познанията. Затова еврейският народ отново приел това в законите на Мойсей на Синай. Тези закони изчерпили своя смисъл, когато дошло времето, когато повече не са се нуждаели от това, което е дошло от камъка, но имали това, което е трябвало да дойде при човечеството от целия свят. Така постепенно се подготвя времето, когато от камъните ще могат да се появяват синове Божии, тоест хора, когато зад всички камъни и зад цялата Земя се открива духовния свят.
към текста >>

95. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но това, което се е предавало на древноеврейския народ, е било свързано към физическия инструмент, и не е можело просто да премине към потомъка, ако мозъкът му не е бил годен за това.
Сега става дума тази мисия по правилен начин да се вкарва в света. Замислете се как е ставало всичко преди. Ако преди някоя личност е била натоварена с мисия, как след това тази мисия се е разпространявала в човечеството? Тя се е предавала от учителя на учениците. Който е имал духовното вдъхновение, го е предавал на наследника си. Но това, което се е предавало на древноеврейския народ, е било свързано към физическия инструмент, и не е можело просто да премине към потомъка, ако мозъкът му не е бил годен за това. Затова това е трябвало да се свърже с физическото наследяване, то е трябвало да се наследява в продължение на поколения. Към Авраам е трябвало да се присъедини не тълпа ученици, а народ, в който този мозък е можел да се наследява в продължение на поколения. Затова Авраам станал прародител на своя народ.
към текста >>

96. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период.
Така ние, подобно на семе, буквално се вживяваме в Земята, пронизваме Земята. Ако през лятото сме се обръщали към сияещия въздушен кръг, към израстващите плодове на Земята, сега се обръщаме към мъртвия камък, като знаем, че в тази мъртва скала се съдържа това, което трябва да се появи отново като външно битие. Духовно следваме собствената си душа след прорастващата, пускаща нови кълнове сила, която изчезва от погледа и се скрива в камъка в продължение на зимния период. И когато зимата достигне своя апогей, когато цари най-голямата тъмнина, именно тогава благодарение на това, че външният свят не препятства усещането на връзката ни с Духа, усещаме, че в дълбините, в които сме се оттеглили, пробива светлина, тази духовна светлина, за която най-мощен импулс за човечеството е дал Христос Исус. Тогава усещаме това, което са преживявали хората в древните времена, когато са казвали, че трябва да се спуснат там, където през зимата почива семето за да познае Духа в неговите съкровени сили. Тук усещаме, че трябва да търсим Христос в съкровеното, в това съкровено, което ще бъде тъмно и мрачно, ако самите ние първо не се просветлим в душата, но това съкровено ще просветлее и ще засияе, ако приемем в душата си светлината на Христос. Тогава ще открием, как с всяко Рождество ставаме все по-силни и здрави благодарение на този Импулс, който е проникнал в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

97. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Те си казват: "Аз съм познал много скръб, много мъка, но приемам себе си като причина за това.
Това е естествена реакция. Но някой, който практикува мистично задълбочаване, ще има съвсем различно усещане. Такъв човек чувства: "Никога нямаше да изпиташ тази удар, ако не го беше докарал на себе си. Иначе онзи човек нямаше да пресече твоя път. Следователно ти не можеш оправдано да насочваш своя гняв срещу някой, свързал се с теб чрез събитията в света за да ти даде удара, който си заслужил." Такива личности, ако задълбочат различни свои изживявания, придобиват едно определено чувство за своя душевен живот като цяло. Те си казват: "Аз съм познал много скръб, много мъка, но приемам себе си като причина за това. Трябва да съм направил определени неща, дори и да не мога да си ги спомня. Ако не съм заслужил тези страдания в настоящия си живот, тогава очевидно трябва да има друг живот, когато съм направил нещата, за които сега заплащам."
към текста >>

Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика.
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата. Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика. И ако, от друга страна, ние чуехме мистикът описващ своите емоции и чувства, ние щяхме да кажем, че нещо от този род може еднакво добре да се изживее и в екстаза.
към текста >>

98. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят. Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери. Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>

99. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център.
Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.
към текста >>

100. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч.
Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са сиви и която приписва всички процеси на същата причина. Там, където се образуват облаците, душевният изследовател трябва да вижда нещо различно от това, което върху земната повърхност поражда водата чрез кондензиране на парата. Ние говорихме за Херувимите като за онези същества, които направляват: образуването на облаците, и говорихме за Серафимите като за онези същества, които направляват това, което блика като огън на светкавиците от облаците. Ако си представите сега, че изгонването от рая представлява едно слизане на човека от окръжността на Земята, вие имате описано почти буквално, как човекът пада надолу чрез своята собствена тежест от окръжността на Земята и трябва да напусне Силите и Съществата, които образуват облаците и светкавицата: Херувимите със святкащия меч. Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч. Когато обгърнете с поглед това, вие можете да напипате почти с ръце, както онези древни ясновидци, който са ни подарили Генезиса, виждат с пълна ясновидска сила в пълните с тайнственост процеси в това тъкане и в този живот на човека в етерните висини, преди той да беше паднал от онези области, където царуват Серафимите и Херувимите. Ето с такава реалистичност описва Библията, която не иска да представи само сравнение или грубо-сетивни, но която иска да ни опише, какво се разкрива на ясновидското съзнание. Днешните хора много зле познават представите за древните времена. Днес Библията е критикувана така много, че била наивна, когато ни разказва: Това, което някога беше рая, беше една голяма градина с дървета; из нея ходеха лъвове и тигри и сред тях живееше човекът. Да, в този случай е лесно да се критикува и едни критик стигна до там, че се обърна вниманието върху следното: Ако това действително би било така, какво би се случило тогава с човека, който в своята наивност би протегнал ръката си на един такъв лъв?
към текста >>

101. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално.
Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове. И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията. Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви. Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока! Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята. Този закон се потвърждава както в най-незначителните, така и в най-грандиозните събития.
към текста >>

102. Лекция първа GA_126 Окултна история

Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>

103. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
към текста >>

10. Тихо Брахе (1546, замъка Кнудструп в областта Сконе, Швеция - 1601, Прага).
10. Тихо Брахе (1546, замъка Кнудструп в областта Сконе, Швеция - 1601, Прага). Новата звезда в съзвездието Касиопея Тихо наблюдава от ноември 1572 г. в течение на две години; смъртта на султан Сюлейман била предсказана от Тихо в 1567 г., Дания Тихо напуска в 1597 г., от 1599 г. е в Прага в качеството си на придворен астроном на император Рудолф II.
към текста >>

104. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>

105. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света. Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така.
към текста >>

106. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

От гняв и мъка стенания издавам
От гняв и мъка стенания издавам
към текста >>

За камъка е безразлично чий знак той носи,
За камъка е безразлично чий знак той носи,
към текста >>

Обгръща прадревната мъка на мрачния ден.
Обгръща прадревната мъка на мрачния ден.
към текста >>

107. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/.
Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/. Той е бил син на един пастор от Брауншвайг, живял от 1590 до 1638 г. Виж Ц. С. Пихт, Хинрекус Мадатанус в списание..., Щутгарт 1927 г. 1годишн. VІІ т. 4.
към текста >>

108. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>

109. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация.
към текста >>

Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни.
В тази инкарнация си спомняме за нещата, които присъстват в нашите мисли. Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
към текста >>

Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>

110. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата. Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало. Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята. То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си. Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>

111. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия.
“ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието. Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим. От редуващите се картини трябва да се схване как чрез силите, които действат в човешката еволюция, се е стигнало до разрушението на Йерусалим. Този, който е воден, Вилхелм Майстер, чието душевно възпитание трябва да ни се покаже, пита своя водач: Защо е показан ходът на човешкото развитие до разрушението на Йерусалим, но не е представено по време на този ход какво се е случило в развитието малко преди това: животът на Христос с всичко, което е извършил в Палестина? Тогава водачът казва на Вилхелм Майстер: Да се представи това по същия начин, както останалият ход на човешкото развитие, ни забранява най-голямата святост за нас.
към текста >>

112. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие.
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция? Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие. Това е решаващото място, когато Христос влиза в Йерусалим и древноеврейският народ Го посреща като истинския Син Давидов.
към текста >>

И думаха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба?
И думаха помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба? защото беше твърде голям.
към текста >>

Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени. Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип. Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието.
към текста >>

Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени. Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип. Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия? Ние можем да си представим как с напредването на тази Мистерия Той се обръща към хората, изисквайки от тях все по-голямо разбиране за това, което се случи в Палестина.
към текста >>

Всред малкото забележителни изречения, оставащи до края на Марковото Евангелие, след неговите толкова разтърсващи сцени, стигаме и до последните думи, отправени към учениците: макар и по-рано те да не разбраха Христос, сега, чрез момъка, чрез космическия Христос, те получават един съвършено нов импулс.
И как сега да застанем ние пред Мистерията на Голгота? Всред малкото забележителни изречения, оставащи до края на Марковото Евангелие, след неговите толкова разтърсващи сцени, стигаме и до последните думи, отправени към учениците: макар и по-рано те да не разбраха Христос, сега, чрез момъка, чрез космическия Христос, те получават един съвършено нов импулс.
към текста >>

И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието.
Господ съдействува! Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко. Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става. И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>

113. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят.
И второто нещо, което бих искал да засегна е това, че когато влезем в свръхсетивния свят, ние трябва особено много да имаме предвид, че целият начин, по който този свръхсетивен свят застава пред нас, зависи от това, което донасяме със себе си от сетивния свят, от нашият обикновен човешко-сетивен свят в този свръхсетивен свят. За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта.
към текста >>

114. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта.
Живите, които са още тук на физическото поле, когато са били свързани по някакъв начин със заминалите на другия свят, са единствените, които могат да смекчат страданието, които могат да утолят мъката на онези, които са минали през вратата на смъртта. И в много случаи плодотворно се е оказвало това, което можем да наречем именно за този случай: живите да четат на мъртвите нещо от Духовната наука. Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият.
към текста >>

115. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра. Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>

Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра. Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>

Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя?
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е. в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството.
към текста >>

По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>

116. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа.
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството? По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота. Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота. Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>

117. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия. И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>

Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н.
Да вземем сега душевните вълнения. Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н. са нещо, което външно, при определени обстоятелства може да ни донесе големи затруднения. Човек, който е подтиснат от своите настроения, не може лесно да заспи. Дори радостни изживявания ни пречат спокойно да заспим.
към текста >>

Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения.
Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже. Това се проявило като интуиция. То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения. Тук имаме пример, как при Ясновидството, също както при здравия сън, не бива да има душевни вълнения.
към текста >>

118. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Някоя мъка, някои тъмни меланхолични настроения могат да се наслоят в душата поради неудовлетворен копнеж за обяснение.
Едните можем да означим като дълбокомислени хора, склонни към разсъждения, които навсякъде могат да изпитат удивление и навсякъде чувстват да се обажда съвестта. Някоя мъка, някои тъмни меланхолични настроения могат да се наслоят в душата поради неудовлетворен копнеж за обяснение. Една чувствителна съвест може много да утежни живота. Но в съвремието има и друг род хора. Те не искат нищо да знаят за подобни обяснения на света. За тях е ужасно скучно това, което като обяснения на нещата се излага от духовното изследване и те просто живеят, без да изпитват нужда от обяснения и когато някой започне да дава подобни обяснения, те вече започват да се прозяват. Наистина е вярно, че при така устроени характери съвестта по-малко се обажда отколкото при другите.
към текста >>

119. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка.
Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си. Тогава срещу нас застава това, което до този момент и без друго се намира в стаята, но едва сега то става видимо за нас.
към текста >>

120. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

но и мен обхвана мъката любовна.
но и мен обхвана мъката любовна.
към текста >>

121. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня. Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>

съдът, чашата за най-благородната храна на човешкия герой, когото иначе всичко друго убива и който лежи в замъка на мозъка всичко това ни е представено в Легендата на Граала.
Тази небесна храна е това, което се намира вътре в свещения Грал (който е една чаша. Бележка на преводача). И това, което става иначе, което се стича нагоре от другите природни царства, ние го наричаме достатъчно представено, когато се върнем назад към първоначално написаната Легенда на Граала, там където сме заведени пред една трапеза, на която е сложена първо една сърна. Проникването нагоре в мозъка, където постоянно витае Граалът т. е. съдът, чашата за най-благородната храна на човешкия герой, когото иначе всичко друго убива и който лежи в замъка на мозъка всичко това ни е представено в Легендата на Граала.
към текста >>

122. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Парцивал вижда в замъка на Граала, как свещеният Граал е пренесен няколко пъти покрай него.
Но и другото направление също може да доведе до нещастие и то не води до нещастие само тогава, когато съществото, което е изложено на това нещастие, е потопено в такава невинност, както Парцивал. Парцивал вижда в замъка на Граала, как свещеният Граал е пренесен няколко пъти покрай него. Той допуска една грешка. Всеки път, когато свещеният Граал е пренесен покрай него, на устните му стои въпросът, за кого всъщност е тази храна. Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато. Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
към текста >>

Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
Парцивал вижда в замъка на Граала, как свещеният Граал е пренесен няколко пъти покрай него. Той допуска една грешка. Всеки път, когато свещеният Граал е пренесен покрай него, на устните му стои въпросът, за кого всъщност е тази храна. Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато. Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание. . . т.е. когато не би задал въпроса всичко би се затворило отново за него. Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка. Какво пропуска в същност Парцивал?
към текста >>

Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка.
Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато. Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание. . . т.е. когато не би задал въпроса всичко би се затворило отново за него. Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка. Какво пропуска в същност Парцивал?
към текста >>

В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
към текста >>

123. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Отначало имали видението как от облаците се спуска могъщ образ от светлина; образ от светлина, който, когато слязъл, потънал стоплящо в сърцата и душите на обитателите на замъка.
Тези хора, които представлявали затворена в себе си общност, по определен начин били отделени от останалия свят, защото далече наоколо нямало нито хора, нито хорски селища. Така че дошло време, в което на мнозина от тях им станало малко тягостно. И това довело до последствието, че някои от тези хора станали нещо като визионери, имали видения, които по начина, по който се явявали, можели да се отнесат към нещо реално. И г-жа Фелиция разказва, че голям брой от тези хора имали еднакво видение. Отначало имали видението как от облаците се спуска могъщ образ от светлина; образ от светлина, който, когато слязъл, потънал стоплящо в сърцата и душите на обитателите на замъка. И действително се почувствало – така разказва г-жа Фелиция – нещо осветляващо, което влязло като че ли от небесните висини чрез този образ от светлина, дошъл отгоре.
към текста >>

Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури.
Скоро обаче, така разказва тя, на всички хора, които имали видението за образа от светлина, се случило и нещо друго. Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури. Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури. Докато образът от светлина навлизал все повече в сърцата и в душите, тези същества – те могат да се нарекат елементaрни същества – били като обсадители на крепостта.
към текста >>

Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури.
Скоро обаче, така разказва тя, на всички хора, които имали видението за образа от светлина, се случило и нещо друго. Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури. Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури. Докато образът от светлина навлизал все повече в сърцата и в душите, тези същества – те могат да се нарекат елементaрни същества – били като обсадители на крепостта.
към текста >>

И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка.
към текста >>

Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали.
към текста >>

Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове.
към текста >>

Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве.
към текста >>

Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия.
Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
към текста >>

И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н.
Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове. И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н. Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>

И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик. И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи. Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент. Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него. Затова той отново и отново си повтаря разказа, сякаш медитирайки. И сега той пак отива при Бенедикт, който забелязва, че неговите душевни сили са се укрепили в себе си.
към текста >>

Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува.
И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи. Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент. Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него. Затова той отново и отново си повтаря разказа, сякаш медитирайки. И сега той пак отива при Бенедикт, който забелязва, че неговите душевни сили са се укрепили в себе си. И по един характерен за него начин сега Бенедикт му обяснява следното.
към текста >>

Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>

124. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност. И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си! Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност. Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>

Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите.
Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите. Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс. Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята еволюция.
към текста >>

125. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно.
Тези пътувания продължиха до към двадесетата, двадесет и втората, двадесет и четвъртата година на Исус. Душата му непрекъснато изпитваше горчива мъка, когато виждаше как Демоните, пораждани от Луцифер и от Ариман завладяват хората и как езичниците бяха вече стигнали до там, че вземаха Демоните за Богове и как дори в изображенията на идолите личаха образите на злите, демонични сили, които бяха привличани от тези изображения, от тези култови действия и направо, ако мога така да се изразя, прекрачваха в душите на молещите се хора и ги обсебваха напълно. Ето как изглеждаха горчивите опитности, с които трябваше да се справя Исус от Назарет и които стигнаха до определен завършек чак в неговата двадесет и четвърта година.
към текста >>

Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>

Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка.
По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>

126. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
към текста >>

127. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение. Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни. Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>

128. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете!
И сега обременените от мъка и болести хора, струпани около своя олтар, видяха пристигналия чужденец и всяка една душа трепна от мисълта: При нас отново дойде жрец и той отново ще извърши жертвоприношение към Боговете! Ето какво впечатление направи неговото появяване. Сякаш езичниците видяха своя нов жрец, готов да извърши жертвоприношението.
към текста >>

129. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци.
Всичко това измъчваше душата му и той го сподели с майката. Той сподели с нея не само своята мъка, но и как с всяка измината седмица душата му се разкъсвала от това, че прадревното свещено учение на еврейството вече не достига до ушите на днешните хора и че те вече не могат да вникнат в думите на древните пророци. Сега неговата доведена майка го разбра и посрещна думите му с дълбоко съчувствие.
към текста >>

И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
към текста >>

Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи.
Начинът по който Исус разказваше всичко това, беше твърде необикновен. Защото неговите думи далеч не бяха отправяни външно и механично към майката, а просто политваха към нейното сърце като живи същества. Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи. Ето какво усещаше майката. Действително беше така, сякаш по време на този разговор целият душевен живот на Исус от Назарет беше преминал в душата на майката. Същото се отнасяше и за него. Защото тук по един тайнствен начин, погледът в Хрониката Акаша ни разкрива нещо изключително важно.
към текста >>

130. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него. Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж. И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>

И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна.
към текста >>

След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая.
към текста >>

После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали.
Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>

В двора на замъка видял оседлания си кон.
Всичко това се сторило много чудно на Парсифал, но при своите предишни странствувания, един рицар го посъветвал никога да не задава излишни въпроси. Ето защо и сега той не попитал нищо за сцените, които видял, а взел решение да зададе своите въпроси чак на следващата сутрин. Но когато се пробудил, целият замък бил празен. Той извикал, но никой не му отговорил. Решил, че рицарите са отишли на лов и поискал да ги последва. В двора на замъка видял оседлания си кон. Възседнал го и бързо препуснал по моста, дори конят трябвало да направи голям скок, понеже веднага след него мостът бил вдигнат. Но от рицарите нямало никаква следа.
към текста >>

И сега той постоянно трябва да чува, че всичко онова, което принадлежи на неговата мисия, е свързано с обстоятелството, че той трябваше да запита, че така да се каже неговата мисия има връзка с незададените въпроси от носно поразителните събития в замъка.
Обаче ние добре знаем за какво става дума тук: за това, че Парсифал не зададе никакъв въпрос. Въпреки че пред удивената му душа се случиха поразителни неща, той пропусна да запита за техния смисъл. И сега той постоянно трябва да чува, че всичко онова, което принадлежи на неговата мисия, е свързано с обстоятелството, че той трябваше да запита, че така да се каже неговата мисия има връзка с незададените въпроси от носно поразителните събития в замъка. Обаче той не запита нищо! И понеже не запита нищо, с това Парсифал предизвика един вид нещастие.
към текста >>

После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях. После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово! Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>

И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение.
Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение. Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене. И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение. Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>

131. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква. Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
към текста >>

Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка.
Той повика за някого. Никой не се обади. Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения.
към текста >>

И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка.
Никой не се обади. Облече се сам. Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък.
към текста >>

Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Намери долу само своя кон готов. Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота!
към текста >>

Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>

Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала.
Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо. И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал. Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>

И в мъката си тежка
И в мъката си тежка
към текста >>

132. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам фон Ешенбах беше приел?
Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам фон Ешенбах беше приел? Какво беше времето, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, намирайки там Амфортас лежащ със своята рана и при влизането на Парсифал раната причинява безкрайни болки? В какво време влезе Парсифал в замъка на Граала? Легендата ни разказва това: това беше времето на Сатурн: Сатурн и Слънцето се намираха едновременно в зодиакалния знак на Рака, кулминираха там. Така ние виждаме, как в най-интимните действия се търси онова, което е връзката между Земята и звездите. Това беше времето на Сатурн.
към текста >>

Какво беше времето, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, намирайки там Амфортас лежащ със своята рана и при влизането на Парсифал раната причинява безкрайни болки?
Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам фон Ешенбах беше приел? Какво беше времето, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, намирайки там Амфортас лежащ със своята рана и при влизането на Парсифал раната причинява безкрайни болки? В какво време влезе Парсифал в замъка на Граала? Легендата ни разказва това: това беше времето на Сатурн: Сатурн и Слънцето се намираха едновременно в зодиакалния знак на Рака, кулминираха там. Така ние виждаме, как в най-интимните действия се търси онова, което е връзката между Земята и звездите. Това беше времето на Сатурн. И когато изследваме сега, как и по какъв начин Парсивал стига постепенно до знанието, какво установяваме?
към текста >>

В какво време влезе Парсифал в замъка на Граала?
Кое беше следователно още незнаещо, още неготово да задава въпроси за едно време, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, кое беше това според по-късното предание, което Волфрам фон Ешенбах беше приел? Какво беше времето, когато Парсифал влезе в замъка на Граала, намирайки там Амфортас лежащ със своята рана и при влизането на Парсифал раната причинява безкрайни болки? В какво време влезе Парсифал в замъка на Граала? Легендата ни разказва това: това беше времето на Сатурн: Сатурн и Слънцето се намираха едновременно в зодиакалния знак на Рака, кулминираха там. Така ние виждаме, как в най-интимните действия се търси онова, което е връзката между Земята и звездите. Това беше времето на Сатурн. И когато изследваме сега, как и по какъв начин Парсивал стига постепенно до знанието, какво установяваме? Какъв е той, този Парсифал?
към текста >>

Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала.
Ние чухме вече сега това: Христовият Импулс тече така да се каже подземно в подосновите на душите, продължава да тече; там горе богословите спорят и се карат и произвеждат това, което след това става традиционно Християнство. Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори. Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност.
към текста >>

И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас.
Да застанем пред считаната за девствена майка с Христа в нейния скут и да изкажем тогава това: Който може да чувствува свещено по отношение на тази картина, той чувствува подобно по отношение на Граала. Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
към текста >>

133. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>

Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>

Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>

Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
Но когато някой има една мисъл, тогава самият той е този, който прави тази мисъл. Бихме искали дори да кажем, че той присъства във всяка една нишка на тази своя мисъл. Ето защо той е участник в целия процес на своето мислене. Той знае: - Това, което е в мисълта, сам аз съм го вложил там по такъв начин, че онова, което не съм вложил в мисълта, не може да има никакво място в нея. Аз имам обзор върху мислите. Когато си представям една мисъл, никой не може да твърди, че там би искало да има толкова и толкова в повече, отколкото в камъка или в розата, защото самият аз съм породил мисълта, следователно зная какво има в нея.
към текста >>

134. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

За него природните сили са воля, твърдостта на камъка е воля, всичко, което реално съществува в света, е воля.
Едно трето душевно настроение, свързано с човешките мирогледи, ние можем да открием, примерно, в лицето на Шопенхауер. Докато Хегелова душа, разглеждайки света, е така устроена, че всичко, което съществува в света като понятия, се проявява в тази Хегелова душа под формата на логизъм, то Шопенхауер, поради особената нагласа на своята душа възприема света главно като разновидност на волята. За него природните сили са воля, твърдостта на камъка е воля, всичко, което реално съществува в света, е воля. Това произлиза от особеното настроение на неговата душа. И сега ние също можем да разглеждаме един такъв мироглед на волята така, че да го сравним с една планета, която обикаля през всичките 12 знака на духовния Зодиак. Аз ще определя това мирогледно настроение като волунтаризъм. То е третото мирогледно настроение. Шопенхауер беше волунтарист, и в душата си беше така устроен, че – така да се каже – се „отваряше” главно пред духовно-зодиакалния знак на психизма.
към текста >>

135. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

От мъката на изоставените,
От мъката на изоставените,
към текста >>

136. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

От мъката на изоставените,
От мъката на изоставените,
към текста >>

137. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

138. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

139. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

от мъката на изоставените,
от мъката на изоставените,
към текста >>

140. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло. Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло. Защото както това, което ежедневно изживяваме, когато сме във физически тела, се влива в кармичната линия, в напредващия поток на развитие, така към ежедневно изживяваното се включват и чувствата, породени от загубата. Всички усещания, всички чувства, които се изживяват, се добавят към опитностите, които човек има по време на живота във физическото тяло. Такива са нещата от гледната точка на този, който е останал във физическия свят.
към текста >>

141. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон.
към текста >>

142. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
Но е редно човек да го прозре и по отношение на подобни работи да не си служи с нравствени преценки. Нещата трябва да се виждат такива, каквито са в действителност! Всичко опира до това, човек да си наложи волята да вижда, да вижда как биват движени хора, да вижда къде може да са заложени импулси, чрез които биват движени хора. А това всъщност е тъждествено с придобиването на усет за истината; защото аз нерядко съм подчертавал, че не става дума да се казва: Да, аз вярвах в това, то беше мое честно, откровено мнение! Не, усет за истината има онзи, който непрекъснато се стреми да изучава истината в нещо дадено, който не престава да изучава истината и който поема своята отговорност дори тогава, когато поради незнание каже нещо невярно. Защото за обективното е все едно дали поради знание или незнание нещо се казва погрешно, както е все едно дали някой от безразсъдство или с определен умисъл пъха пръстта си в пламъка той и в двата случая ще се опари.
към текста >>

143. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

144. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа.
Само осъзнаването на това, което сам правиш, ще даде някакво разбиране на ставащото, а не думи, идващи от другите, от тези, които стоят на други национални позиции. Понякога тези неща се чувстват, отгатват се, но отново се забравят. Тъй като най-характерните факти, като правило, се забравят. Ако би било възможно, в течение на последните 40 години отново и отново да се публикува любопитната размяна на писма между Ернст Ренан, французина и Давид Фридрих Щраус, вюртембергския германец /бележка 22/. Полезно би било, ако тези характерни писма, да кажем, поне веднъж на 4 седмици се възстановяваха в съзнанието на европейците: тогава биха се изяснили някои работи от настъпилите събития. Достатъчно е да се обърне внимание на едно място в писмо на Ренан, където той изказва мъката си по съвместната работа на Средна Европа над културата на Западна Европа. Това е бил импулс от силите на вечността. Но веднага Ренан казва: "Но на това се съпротивлява моя патриотизъм, тъй като ако на Франция и бъде отнета Елзас-Лотарингия, то аз, като французин, мога само да се стремя да защитя западната култура от източната" /тоест от Средноевропейската – бел. на прев./. Всичко по-нататъшно прозира вече от това изказване; това е зародишът на всичко, което ще стане по-късно. Това показва, че и най-просветеният и светъл дух по същество твърди: Да, аз виждам съвместния път, предначертан от вечната необходимост, но не мога да вървя по него, тъй като повече искам да бъда французин, отколкото човек.
към текста >>

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

145. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ние отиваме при него и го намираме удавен, а на мястото, където е паднал, виждаме камък и с пълно право решаваме, че той се е спънал в камъка, паднал е в реката и се е удавил.
След смъртта неизмеримото съзнание трябва да бъде до известна степен приглушено. Това трябва да се вземе предвид. Трябва много сериозно да усвоим Истината, че духовните факти често са точно противоположни на това, как те ни се представят във външния свят. Често показвам това с един пример. Човек върви надолу по брега на реката, пада във водата и се дави. Ние отиваме при него и го намираме удавен, а на мястото, където е паднал, виждаме камък и с пълно право решаваме, че той се е спънал в камъка, паднал е в реката и се е удавил. Ако не предприемем нищо друго, ще си останем с това убеждение. Но тук, по отношение на физическите факти, тази логика може да се окаже погрешна. Дисекцията на трупа може да открие, че това е бил удар и вследствие на удара той е паднал във водата, тоест, че причината и следствието в действителност са били обратни на това, което е било видимо външно. Ние мислим, че човекът е умрял, защото е паднал във водата; в действителност той е паднал във водата защото вече е бил мъртъв. Логиката на фактите тук е била лъжлива.
към текста >>

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

146. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота. Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери. Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него. Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>

147. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

148. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

149. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

150. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъката на осиротелите,
От мъката на осиротелите,
към текста >>

151. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка.
Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>

Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула.
Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>

152. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
към текста >>

Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал.
И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>

То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка.
Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка. Нашите млади починали остават с нас. Това е преместване на тяхната собствена болка; тя не трябва да бъде болка, но пренесена в нашата душа, се превръща в болка.
към текста >>

Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка.
Мъката, която преживяваме, губейки по-възрастен от нас човек, собствено, е наша лична болка. Искам да кажа, че това е болка, по-малко основана на съчувствие, по-егоистична, лична егоистична болка. Ако искаме от позицията на ясновидското съзнание да опишем отношенията на останалия на земята по-млад човек и починалия възрастен, може да се каже: починалият възрастен, заминал си от нас, не ни губи. Ние губим младия заминал си; старият заминал си не губи нас, останалите тук, той в известен смисъл, взема със себе си /нашата/ душа, той я поддържа чрез себе си в нейните сили по своя по-нататъшен път. Той не губи оставащите. И затова отношението към по-възрастния починал е съвсем различно, отколкото към младия, по-възрастният починал няма стремежи да живее в душата на останалите, тъй като той взема със себе си сякаш вътрешната същност, отпечатък от вътрешното същество на останалия.
към текста >>

153. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под.
За да навлезем още по-дълбоко в нашата основна тема, бихме желали да вмъкнем днес и няколко наглед странични размишления. Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под. За още по-голяма правдоподобност върху тежестите са означени и съответните им килограми често до 60, 80, 100 кг. и т.н. И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
към текста >>

154. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

155. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария. Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.
към текста >>

156. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>

157. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая.
към текста >>

158. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха. И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>

Но това е така не само при пламъка.
В мировия етер това означава един обективен процес, както въглеродният двуокис, който издишвате във въздуха на външния свят, е един обективен процес. Вие отпечатвате в мировия етер един образ, който чувствувате само като едно замиращо копие. Това не е само нещо субективно, то е един обективен процес. Тук имате обективното. Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка. Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността. Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него.
към текста >>

Това също отзвучава както пламъка.
Това не е само нещо субективно, то е един обективен процес. Тук имате обективното. Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка. Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността. Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света. Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
към текста >>

159. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания.
към текста >>

Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот.
към текста >>

160. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>

161. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически свят до замъка на Граала от първите времена, или, по-скоро, времената от средата на Средновековието.
Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически свят до замъка на Граала от първите времена, или, по-скоро, времената от средата на Средновековието.
към текста >>

162. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>

163. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта. Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
към текста >>

164. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка?
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

165. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва. Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания. В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>

166. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
към текста >>

167. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек. Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек. Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>

168. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално. Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>

169. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
към текста >>

Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул.
към текста >>

Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина.
към текста >>

170. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята.
Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.
към текста >>

171. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
Целият този начин на чувствуване, цялото това становище към Земята не съществува например никак при Гномите, те потъват някъде, защото за тях тялото на Земята е първо като едно проходимо празно, голо пространство. Те могат да проникнат навсякъде, за тях металите не са нещо, което да им пречи да се движат вътре в него, даже ако бих могъл да кажа да плуват навсякъде в него. В нашия език не съществуват думи, които биха могли да изразят ходенето на тези Гноми вътре в тялото на Земята. Само че те имат едно вътрешно усещание, едно вътрешно изживяване за различните съставни части на Земята; те чувствуват различно, когато минават по продължението на една метална жила, отколкото когато минават в своя път по продължението на варовиков пласт. Но Гномите чувствуват всичко това по вътрешен начин, те проникват през всичко това. Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
към текста >>

Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка.
А сега отново да преминем от Гномите към Ундините, към съществата на водата. Тук ни се предлага всъщност една много чудна представа. Тези същества нямат тази нужда на живота, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на животните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта. Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка. Те имат чувството, че имат живота си едвам тогава, когато умират. Това е извънредно интересно: Тук във физическата Земя всичко иска да живее и тук се цени всъщност всичко, което има в себе си силата на живота.
към текста >>

172. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес. И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
към текста >>

173. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>

174. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>

175. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел.
Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел. Когато ние сложим тези две събития заедно, поставяйки едното на преден, а другото на заден план, то тогава бихме имали картина, която, може би, би ни дала достатъчно сили, за да запечатаме в сърцата си това, което изгубихме преди година и което трябва да се стремим да построим отново.
към текста >>

176. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ще открием и други сили, действащи върху камъка.
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло. Ще открием и други сили, действащи върху камъка. Той има кристална структура, затова в него действат формообразуващи сили. Но те са родствени на земните сили. Накратко казано, когато се огледаме наоколо, навсякъде намираме вещества, подчинени на земната природа. Да запомним това както следва: имаме вещества, които са подчинени на земната природа.
към текста >>

177. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

178. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка.
Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка. Второто са симпатиите и антипатиите (виж рис. 2). Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
към текста >>

Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания.
Така че ние действително виждаме, как е изградено едно ново царство тук във физическото царство и ние живеем в това царство, не само в благоразположение или в мъка, не само със симпатии и антипатии, а живеем в него като в наши собствени събития и изживявания.
към текста >>

179. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си. Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
към текста >>

180. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена.
[8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия.
към текста >>

181. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Най-важните негови произведения са: «Триумфалната колесница на Антимон», «За камъка на мъдреците», «Откровение на скритите жестове».
Най-важните негови произведения са: «Триумфалната колесница на Антимон», «За камъка на мъдреците», «Откровение на скритите жестове». Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3 тома през 1717 и 1740 от Петрой в Хамбург.
към текста >>

182. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин.
Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>

183. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
Да, ние ще разберем това, което беше там, само тогава, ако се върнем към това, което аз току що изнесох. Хората не чувствуваха интелигентността в себе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли а чувствуваха интелигентостта като едно откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каквато аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те приемаха интелигентността в себе си, онази интелигентност, от която се нуждаеха, за да образуват цивилизаторските импулси. И те отново се чувствуваха под ръководството на онова Същество, което можем да назовем с неговото християно-еврейско име Михаел. Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
към текста >>

И бихме могли да кажем: когато днес гледаме развалините на замъка на Артус, ние още чувствуваме от акашовите летописи камъните да падат от това, което някога са били вратите на замъка, и с падането на тези камъни чувствуваме нещо като една земна картина на потъването надолу на интелигентността, на космическата интелигентност от ръцете на Михаел в душите на хората.
Да, тази група беше даже онази, която най-продължително време държеше твърдо на това, да осигури господството на Михаел над космическата Интелигентност. И бихме могли да кажем: когато днес гледаме развалините на замъка на Артус, ние още чувствуваме от акашовите летописи камъните да падат от това, което някога са били вратите на замъка, и с падането на тези камъни чувствуваме нещо като една земна картина на потъването надолу на интелигентността, на космическата интелигентност от ръцете на Михаел в душите на хората.
към текста >>

Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята.
Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята. Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността.
към текста >>

Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността.
Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята. Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността.
към текста >>

Обаче между тези два замъка стои великият въпрос: как Михаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на християнството?
Пред нас стои мощно тази проблема, записана чрез двете противоположности, чрез онзи замък, чиито развалини могат да се видят в Тинтагел, и в онзи замък, който не може да бъде видян така лесно от хората, защото той отвсякъде е обграден с гора от духове, която се простира 60 мили наоколо. Обаче между тези два замъка стои великият въпрос: как Михаел става този, който дава новия импулс за схващане истината на християнството?
към текста >>

И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
Бих могъл да кажа, че тази Школа от Шартр беше поставена по един забележителен начин между северния принцип на Артус и южния Христов Принцип. И невидимите свръхсетивни Импулси действуваха както сенките на замъка на Артус и както сенките на замъка на Граала, не толкова в съдържанието на учението, колкото повече в целия тон, в цялото държане, в настроението на това, което бихме могли да кажем седеше като въодушевени ученици в аудиториите от Шартр.
към текста >>

184. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници. Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл. И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
към текста >>

185. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас.
Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък. Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят.
към текста >>

186. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава.
Етерът е най-финото вещество. Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>

187. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза.
От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети. В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства. От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза. Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм. Нещата опират до ритъма, до извайването на формата.
към текста >>

Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм.
В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства. От поетическа гледна точка е все едно ако някой, примерно, каже: „Героят беше обзет от радостен трепет! “ Това е чиста проза, дори и да бъде изказано в поетическа форма. Същественото в поезията е да налучкаме верния ритъм. Когато казвам: „Жената беше потънала в мъка“ това също е проза. Но ако намеря подходящия ритъм, аз ще изобразя мъката още със самата тежест и забавеност на словесния ритъм. Нещата опират до ритъма, до извайването на формата.
към текста >>

188. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т.
Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него. Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т. н., защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.
към текста >>

189. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло.
В истинската квинтова епоха човекът още беше изцяло унесен в музикалния живот. В терцовата епоха, която настъпи сравнително късно, човекът е в самия себе си чрез музикалното изживяване. Той приема музикалното в своята телесност. Той вплита музикалното в своята телесност. Оттам с терцовите изживявания се появява разликата между мажор и минор и, от една страна, се изживява това, което може да се изживее при мажора, а от друга страна, се преживява онова, което може да се изживее при минора. С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло. Човекът изключва, така да се каже, своето преживяване на света от космоса и се свързва сам с него. В по-стари времена неговото най-важно изживяване на света беше такова - и такъв беше още случаят в квинтовата епоха, но в една по-висока степен в септимовата епоха, - че то непосредствено го унасяше, така че той можеше да каже: Светът на тоновете непосредствено изважда моя аз и моето астрално тяло от моите физическо и етерно тяло. Аз вплитам моето земно битие в божествено-духовния свят и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
към текста >>

Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете.
Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение. А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
към текста >>

190. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>

191. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Така, служейки си с факти, става необходимо да признаем такива свойства на нерва, които всъщност изцяло противоречат на хипотезите за нервната система. Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви. Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система. Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>

192. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е.
към текста >>

193. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
към текста >>

194. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

– И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят?
Сега би трябвало да поставим въпроса: Откъде идва всичко това? И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>

Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително. Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си. От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>

195. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис.
към текста >>

Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата. Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността.
към текста >>

196. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини.
Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си. Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
към текста >>

Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък. Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>

197. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците. От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>

198. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно. Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>

Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно. Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>

Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата. Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането. В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда. Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност. Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него. Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него.
към текста >>

За него не се касае да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
Когато изучаваме с точност толкова лошо разбраните днес обяснения, които Аристотел е дал върху падането на телата, забелязваме, че те нямат друга цел освен да покажат това, което човекът може да почувствува, когато вижда да пада едно тяло. За него не се касае да измери скоростта на камъка, но да направи едно описание на това падане, което отговаря на едно вътрешно чувство на човека.
към текста >>

199. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Събирането протече за всички извънредно задоволително, защото участниците в този селско стопански курс, включително членовете на Председателството на Гьотеанума, които можаха да присъстват госпожа Щайнер, госпожица Вреде и д-р Вахсмут бяха гости в замъка Кобервитц при нашия мил приятел граф Кайзерлинг.
Събирането протече за всички извънредно задоволително, защото участниците в този селско стопански курс, включително членовете на Председателството на Гьотеанума, които можаха да присъстват госпожа Щайнер, госпожица Вреде и д-р Вахсмут бяха гости в замъка Кобервитц при нашия мил приятел граф Кайзерлинг.
към текста >>

200. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%. Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%. Налице е невероятно много силиций.
към текста >>

201. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тези други сили в настоящо време се съдържат в кварца, в кремъка.
Те са вървели в това направление (вж. рис., хоризонтално направление). Когато Земята още е била мека, тук са присъствали такъв род сили. На тях са противостояли други сили; те идвали ето така (вж. рис., вертикално направление), така че в Земята възниквала истинска решетка. Тези други сили в настоящо време се съдържат в кварца, в кремъка. Между тях, в междините, се съдържа друго вещество, това е основно глина. Глината свързва двете горепосочени вещества, тя запълва решетката. Такава скала се нарича фелдшпат. Така че някога Земята се е състояла основно от три скални породи. Но всичко това е било меко, кашообразно.
към текста >>

Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>

Главата в най-голяма степен излиза в мировото пространство, затова тя най-лесно се лекува с помощта на кремъка.
Главата в най-голяма степен излиза в мировото пространство, затова тя най-лесно се лекува с помощта на кремъка. Коремът е свързан главно със Земята и затова него най-лесно е да го излекуваме с помощта на слюда. А това, което е разположено в средата, най-лесно се лекува с фелдшпат, ако се приготви по съответния начин.
към текста >>

202. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тази фина огнена субстанция се съединява с пламъка и се разпръсква на всички страни.
В края на краищата от свещта въобще нищо не остава. Следователно тя цялата е трябвало да премине в свободното пространство. Човекът продължава: свещта се състои от много фина субстанция, огнената субстанция. Тази фина огнена субстанция се съединява с пламъка и се разпръсква на всички страни. И така, този човек още в 1750-а година е казвал: вътре във восъка се намира някаква субстанция, която е уплътнена, направена е плътна. Пламъкът я разрежда и тя излиза навън в свободното пространство. Такава субстанция в онези години са наричали флогистон. И така, нещо от свещта излиза навън. Извън свещта излиза огнената субстанция, флогистонът.
към текста >>

203. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба.
Ще кажете: но нали не всички умрели ги изгарят, някои ги погребват. Обаче разлагането в гроба представлява само забавен процес на изгаряне. Това е същият този процес. При кремация тялото на човека изгаря бързо. Тялото, лежащо в гроба, изгаря бавно. Това винаги е нормално горене, такова, каквото неотдавна ви обяснявах с примера за пламъка; само че в единия случай това става бързо, а в другия - тялото бавно тлее, бавно изгаря в гроба.
към текста >>

204. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението. Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>

205. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>

Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>

Преминавайки през пламъка, то иска да се преобрази.
Виждате, господа, тук имаме работа с това, как стават тези неща в природата. В това, което ви съобщавам, се съдържа, първо, много важна идея: смята се, че устремяващото се в огъня насекомо иска да умре. Не, то не иска да умре, а иска да се върне в нова форма. Преминавайки през пламъка, то иска да се преобрази. И смъртта навсякъде е такава: смъртта не е унищожаване на съществата, а ако стане по правилен начин, тя се превръща за тях само в преображение. Това е първото, което ние виждаме тук. Второто, което виждаме - това е дълбинната връзка между всичко съществуващо в природата. Вие виждате, че пеперудата е сътворена от светлина; но светлината трябва първо да поеме в себе си земната материя и да се превърне в пашкул; в какавидата тя би трябвало да се превърне в нишка. Всичко, което възниква като същества в животинския свят, е създадено от светлината.
към текста >>

206. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава.
Но също така трябва веднага да потиснем този процес, при това в същия този момент, когато той иска да възникне, тъй като ние трябва да потискаме синилната киселина. На карбонизираното желязо можем да позволим само да почне да се образува. Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и кислород и да получим карбонизирано желязо. То трябва да се появи, това карбонизирано желязо. Но в живота не става така. Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава. То живее! В това се и състои разликата, че то живее. Виждате ли, от това карбонизирано желязо, намиращо се във вашата глава, постоянно се издигат потоци към Луната. Точно както към Слънцето се издига поток от цианкалий, така и към Луната се издигат и се връщат назад потоците, които образува човек благодарение на това, че той има в себе си силата да овладее карбонизираното желязо.
към текста >>

207. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи