Търсене в текстове за 'Мъжество'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 42 резултата от 23 текста с части от думите : 'Мъжество'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
към текста >>

2. XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие GA_28 Моят жизнен път

На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него. Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното.
към текста >>

3. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца.
Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно. У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца. Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой.
към текста >>

4. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>

5. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление.
Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
към текста >>

6. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост.
Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и. Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
към текста >>

Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество.
Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
към текста >>

Бяхте свидетели, как този ентусиазъм за няколко дни обхвана изцяло хората, които дотогава бяха съвсем миролюбиви, и как те се вдигнаха на вълната на мъжеството.
Бяхте свидетели, как този ентусиазъм за няколко дни обхвана изцяло хората, които дотогава бяха съвсем миролюбиви, и как те се вдигнаха на вълната на мъжеството.
към текста >>

Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване. И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>

В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат".
Когато за кратко пътувах до Виена /бележка 16/, кармата ми пъхна в ръцете един вестник. Там имаше съобщение от войник – австриец, заминал за фронта. В началото той описваше, как по целия път ги е обкръжавала любяща грижа, а в края има едно място – войникът, явно, никога не е бил близък с Теософията, – където той казва: Ние, отиващите на бой, ще се постараем с цялото си мъжество и с всичките сили, които имаме, да браним справедливото дело; но останалите в къщи могат да действат". И следват многозначителни думи. Той казва: "Ако Господ чуе молитвите, – който не умее да се моли, нека обедини цялата сила на мисълта и волята в устрема за победа...", и той носи всичките си сили!
към текста >>

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

7. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

8. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

9. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

10. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

11. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

12. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От мъжеството на сражаващите се,
От мъжеството на сражаващите се,
към текста >>

13. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно.
Обогатява се вътрешният живот на душата. Получавайки дара на духовната наука, тя научава не само това, което засяга въплътените в телесност хора, но и това, което е важно за душите, изоставили телесното. Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим. Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>

Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Получавайки дара на духовната наука, тя научава не само това, което засяга въплътените в телесност хора, но и това, което е важно за душите, изоставили телесното. Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим. Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността. И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>

14. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо. Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм. Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>

15. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна.
към текста >>

Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна.
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно.
към текста >>

16. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество. Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>

Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество. Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>

За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество. Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>

17. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща. Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение? Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух? “ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците! “
към текста >>

18. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване.
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
към текста >>

19. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие.
Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие. Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света. Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове.
към текста >>

Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>

Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън.
към текста >>

Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>

" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>

20. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество.
Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>

21. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество.
Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята. Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията. Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>

Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания.
Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята. Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията. Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>

22. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните. Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни. Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>

23. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост.
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>

НАГОРЕ

4.4465620517731