Търсене в текстове за 'Мистичност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 7 резултата от 6 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Мистичност'.

1. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ще заговоря аз, щом със мистичност
които трябва да се изживяват по този начин само във душата. Магията тогава ще изчезне. ГОСПОЖА БАЛДЕ Наистина достатъчно мълчах. Ще заговоря аз, щом със мистичност дори и приказните духове ще правите щастливи. Те за вас погрижиха се във момент, когато изчерпвахте си силата, а после
към текста >>

2. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ако той без мъглявата мистичност
през безконечни нощи се оформя, тогава вярваме, че неуспехът на мисленето ни не се дължи, а че единствено отвън той идва. При Щрадер са окаяни нещата. Ако той без мъглявата мистичност държи се и ако използва мъдро ума и чувството, които има, тогава от богатите си дарби, аз мисля, че безспорно би принесъл за всички хора несравнима полза.
към текста >>

3. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност.
Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост. Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка.
към текста >>

4. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно. И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека. Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед. Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия. Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика. И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга. Краят на тази книга говори за машината, за това, което именно бележи модерната цивилизация със своя отпечатък; обаче, от друга страна, машината се противопоставя на човешкото същество, защото това е нещо, което, всъщност, най-напред е чуждо на неговата природа; и при това, точно по повод машината той разви прозрачната мисъл. Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>

Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство. Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост. Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само. Но именно чрез това, фалшивият човек е станал роб на своето творение* /* Ибид стр.1188/. Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината. Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност. И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината. Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот. Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината. Значи, Освалд Шпенглер е разбрал функцията и той се заема да изучава това, което остава тъмно за него, растителното.
към текста >>

5. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Не желая да ви налагам нищо, което носи отенък на мистичност, а само да ви насоча към истината, истината на духа.
Подобно нещо се е случило на много хора. Не става въпрос за това да се търси вина, а за нуждата от разбиране. Защото най-важното нещо е да разберем какво бива изживявано дълбоко и вътрешно; не можем да позволим на неясното търсене да продължава. Трябва да дойде светлина, която да се влее в това неясно търсене, без да го прави сухо или студено. Ние трябва да намерим тази светлина, запазвайки кръвта на сърцето си. Не желая да ви налагам нищо, което носи отенък на мистичност, а само да ви насоча към истината, истината на духа. Знаете, че сред многото клишета, родили се през XIX век, бе казано, че великият пионер на XIX век завърши живота си, призовавайки потомците: "Още светлина! " Всъщност Гьоте не каза "Още светлина! " Той лежеше в леглото си, дишайки тежко и каза: "Отворете капаците (на прозорците)! " Това е истината. Другото е клишето, прикачило се към нея.
към текста >>

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 юли 1924 г. Като духовни условия за развитието, които доведоха до антропософското движение и се съдържат, така да се каже, от духовна гледна точка в кармата на антропософското движение, посочих два външни симптома. Онзи, който се изразява в раждането на катехизиса с неговите въпроси и отговори, който не довеждаше до една вяра, свързваща се по непосредствен начин с духовния свят и превръщането на литургията в нещо екзотерично, външно, като в нейната цялост тя стана достъпна за всички хора, но така също и за неподготвените. Тя стана достъпна за всички християни също и по отношение на транссубстанцията и на причастието, следователно изгуби характера на старата мистичност. В тези две земни събития се извърши онова, което наблюдавано тогава от духовния свят доведе дотам, че по напълно определен начин в духовното развитие да бъде подготвено това, което трябваше да стане духовно откровение в поврата между 19-то и 20-то столетие - духовното откровение, което е подходящо за времето, което следваше събитието на Архангел Михаил и каквото то трябваше да се появи във времето, когато изтече старата тъмна епоха Кали-Юга и в живота на човечеството да разцъфти една нова епоха. Днес трябва да прибавим и нещо трето. И едва когато поставим пред нашата душа тези три предварителни духовни условия за едно духовно развитие в настоящето и в бъдещето, тези духовни условия, които бяха способни да съберат заедно определен брой хора, още преди да са слезли във физическия свят в последната третина на 19-то столетие или около поврата между 19-то и 20-то столетие, едва когато се запознаем с тези предварителни условия, ще бъде възможно да разберем отделни извънкармически събития, които са се влели в онези съществувания, свързани по определен начин в антропософското движение. Особеното отношение към природата и позицията спрямо духовното, която днес е развита вече до такава висока степен, води своя произход именно от онова време, започнало в 14-то, 15-то столетие. По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше.
към текста >>

0.58391809463501