Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
260
резултата от
124
текста с точна фраза : '
Мир
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тогава ще се възцарят на земята
мир
и покой.
Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие.
Тогава ще се възцарят на земята мир и покой.
Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония. Не индивидуални цели, а веднъж установени шаблони трябва да се следват в живота. Трябва да изчезне отделният живот и всички да станат членове на един всеобщ световен ред.
към текста >>
Всичко това се съгласува зле с добрия сън...
Мир
с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30
към текста >>
А също
мир
с дявола на съседа!
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
А също мир с дявола на съседа!
Иначе нощем той ще те навести.“30
към текста >>
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен
мир
.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен
мир
, не е притесняван от никакъв сън.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой.
Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън.
Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и
мир
, стадо и пастир.
„В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-голямата ти мъдрост.
Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е също твоят малък разум, братко мой, който наричаш „дух“, инструмент и играчка на твоя велик разум.“34
към текста >>
Късия
мир
повече от дългия.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни.
Късия мир повече от дългия.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
към текста >>
Не ви съветвам да се стремите към
мир
, а към победа.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите.
Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа.
Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Следователно от това познание извира, блика най-висшият
мир
на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си.
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта.
Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си.
На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също. И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него. Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща. Че тази двойственост, че всяка множественост се новоражда като единство в оживяването на най-висшата степен на познанието: Това не може да се докаже, то трябва да се изпита.
към текста >>
Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински
мир
на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския
мир
на душата.
Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията.
Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен. Във всеки случай той трябва да бъде много труден, защото така рядко е намиран. Защото, как би било възможно, ако спасението би било под ръка и лесно би могло да бъде намерено, почти всички хора да го пренебрегнат? Обаче всичко възвишено е също така трудно, както и рядко."
към текста >>
Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все
мир
.
Със свободното действие човекът разрешава едно противоречие между себе си и света Неговите собствени дела на всеобщото битие. Той се чувства в пълна хармония с това всеобщо битие. Той чувства всяка дисхармония между себе си и един друг като резултат на едно непробудено още напълно Себе.
Но тази е съдбата на Себе-то, че само в неговото отделяне от всемира той може да намери съединяването с този все мир.
Човекът не би бил човек, ако той не би бил един Аз отделен от всичко друго; но той не би бил също човек в най-висшия смисъл, ако като такъв отделен Аз не би се разширил отново от себе си до мировия Аз. Напълно е присъщо на човешкото съществото да победи едно противоречие първоначално вложено в него.
към текста >>
3.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с
мир
своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.):
към текста >>
4.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Първият умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с
мир
от светилището.
Първият умрял, вторият изгубил разума си, третият извършил големи грехове, само четвъртият, Акиба, достигнал успешно до целта: Влязъл и излязъл с мир от светилището.
към текста >>
5.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
7) се показва, че духовният
мир
на християнството е вечен.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл.
7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен.
Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство. Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
Народът се явява, изпълнен с този духовен
мир
, от който е излязло самото християнство.
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството. Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен.
Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство.
Той е осветен от собственото си творение. „И чух числото набелязаните с печата, сто четиридесет и четири хиляди, това са белязаните с печата от всички колена на синовете израелеви." (гл.7, ст.4) Това са онези, които са се подготвили за Вечното, преди да е съществувало някакво християнство и които са били преобразени от Христовия Импулс.
към текста >>
6.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен
мир
.
От съществуването на такива секти става понятно, доколко тогавашното време беше назряло, за да разбере Христовата тайна.
В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен мир.
При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек". По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство. Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан.
към текста >>
7.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе
мир
в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>
8.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите
мир
в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение.
Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение.
Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
към текста >>
9.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния
мир
и спокойствие на душевния живот.
Известно време някои могат да поддържат мнението, че разрешението на загадките на съществуванието е дадено в "резултатите на строго научни факти" и в изводите на някои съвременни мислители. Но ако душата проникне до дълбината, към която я увлича едно истинско познаване на нейната същина, това, което първоначално изглежда като разрешение, става подбуда за истинския въпрос.
Отговорът на този въпрос не трябва да задоволява едно човешко любопитство, но от него трябва да зависи вътрешния мир и спокойствие на душевния живот.
към текста >>
10.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния
мир
.
В известен смисъл много по-лесно е да се преодолеят първите стъпки по този път, отколкото човек се справя с всекидневните житейски трудности без помощта на окултното обучение. Нека посочим още, че тук се предлагат такива методи, които по никакъв начин не крият опасност за телесното и душевно здраве. Несъмнено, има и други пътища, водещи по-бързо към целта, обаче нашето изложение няма нищо общо с тях, понеже те упражняват определени въздействия върху човека, които един опитен окултист не може да приеме. Тъй като отделни подробности от тези пътища са вече достояние на обществеността, длъжни сме категорично да предупредим за техните опасни последици. Поради причини, в които може да се вникне само Посветения, тези пътища никога не трябва да бъдат официално разисквани.
А отделните фрагменти от тях, които се появяват тук или там, не водят до нищо добро, а само разрушават здравето, щастието и душевния мир.
Който не иска да влиза в съюз с тъмните сили за чиято истинска същност и произход той не може и да знае нищо, нека изобщо да не се занимава с такива неща.
към текста >>
11.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако в съответните медитативни периоди човек се отдава на вътрешно спокойствие, на
мир
и тишина, от тези състояния бликват толкова могъщи сили и за задачите на външния свят, че благодарение на тях той изпълнява житейските си задачи не по-зле, а определено по-добре.
По време на тези периоди човек отстранява от Духа и душата си всичко онова, което напира от ежедневието като щастие и страдание, като грижи, задачи и изисквания. През такива моменти в душата трябва да се допусне единствено това, което самата тя иска да приеме в своите медитативни състояния. Впрочем тук лесно могат да се появят известни предразсъдъци. Някой може да възрази, че след като през определени мигове човек се откъсва духом и тялом от света, той се отчуждава от живота и неговите задачи. В действителност обаче това съвсем не е така.
Ако в съответните медитативни периоди човек се отдава на вътрешно спокойствие, на мир и тишина, от тези състояния бликват толкова могъщи сили и за задачите на външния свят, че благодарение на тях той изпълнява житейските си задачи не по-зле, а определено по-добре.
към текста >>
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и
мир
да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества.
към текста >>
12.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
мир
и от покой лишена,
от мир и от покой лишена,
към текста >>
даряваше ми щастие и
мир
.
даряваше ми щастие и мир.
към текста >>
13.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
най-чист душевен
мир
най-чист душевен мир
към текста >>
14.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че няма да открия нивга
мир
,
че няма да открия нивга мир,
към текста >>
15.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
спасение и
мир
.
спасение и мир.
към текста >>
16.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да искаш да живееш със Съюза в
мир
?
да искаш да живееш със Съюза в мир?
към текста >>
17.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да може старецът във
мир
да ходи
да може старецът във мир да ходи
към текста >>
18.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
мир
в духа като душевно тяло
и мир в духа като душевно тяло
към текста >>
Духовен
мир
като душевно тяло
Духовен мир като душевно тяло
към текста >>
19.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да пребиваваме в теб в пълен
мир
.“
да пребиваваме в теб в пълен мир.“
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
„Сега, Господи, освободи с
мир
роба си, защото видях моя учител!
„Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител!
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда.
към текста >>
21.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя
мир
, като се е променила в нещо по-висше.
Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето определение. Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване? " и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед.
Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше.
Така духът е произлязъл от природата. Целта на природата е да убие самата себе си и да придобие своите кори на непосредственото, сетивно, да изгори себе си като феникс, за да се роди подмладена като дух от тази външност. Природата се е превърнала в нещо друго, за да познае отново себе си като идея и да се примири със себе си... Именно затова духът е преди природата като нейна цел, тя е произлязла от него". Благодарение на това този светоглед можа да постави човека така висок, защото той прави да бъде осъществено в него това, което стои на основата на целия свят като първична сила, като първично същество; което подготвя неговото осъществяване през цялата редица от степени, но го постига едва в човека. Гьоте и Хегел си съвпадат напълно в тази представа.
към текста >>
22.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в
мир
с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета".
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
към текста >>
23.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
И доколко специфичното за него е близко до нас, до нашия душевен
мир
?
Именно така е постъпил Рудолф Щайнер в описанието на своя жизнен път. Но какво е било особеното при него, как Духът е работил в неговата съдба, с какви предизвикателства е трябвало да се справи?
И доколко специфичното за него е близко до нас, до нашия душевен мир?
към текста >>
24.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
А който говори за природата така, както аз в тази статия, той показва с това, че не може да приеме достатъчно надълбоко думите на Гьоте: „Познай се, в сговор, в
мир
живей със всички!
Заради тази статия се наложи да преживея голяма болка. Когато Шрьоер я получи, ми писа, че ако мисля така за песимизма, ние никога няма да можем да се разберем.
А който говори за природата така, както аз в тази статия, той показва с това, че не може да приеме достатъчно надълбоко думите на Гьоте: „Познай се, в сговор, в мир живей със всички!
“*
към текста >>
25.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен
мир
, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
26.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
- И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен
мир
на човека?
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа. Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа?
- И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?
към текста >>
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си
мир
.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън. Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си
мир
навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си
мир
, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън. Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното.
Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Да вземем холерика, който има един силен, здрав център във вътрешния си
мир
.
Да вземем холерика, който има един силен, здрав център във вътрешния си мир.
Когато преобладава Азът, човек изпитва желание да се налага над всички външни съпротивления, да се утвърди. Този Аз е усмирителят. Неговите образи са образи на съзнанието. Физическото тяло е оформено според етерното тяло, етерното тяло според астралното тяло. То формира, така да се каже, по най-разнообразни начини човека.
към текста >>
Когато във вътрешния
мир
на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
Но да продължим нататък! Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност.
Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата. Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си
мир
, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му
мир
.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика. Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>
Малката опасност при меланхоличния темперамент е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен
мир
, а голямата опасност е лудостта.
Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел. При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие. Голямата опасност е в това, че непрестанната смяна на усещанията може да завърши с умопомрачение. Малката опасност за флегматика е липсата на интерес към външния свят; голямата опасност е идиотията, тъпоумието.
Малката опасност при меланхоличния темперамент е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен мир, а голямата опасност е лудостта.
към текста >>
27.
Зимно слънцестоене
GA_40 Стихове и медитации
съкровища на вечен
мир
.
съкровища на вечен мир.
към текста >>
28.
Есен
GA_40 Стихове и медитации
с
мир
изпълнени,
с мир изпълнени,
към текста >>
29.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това не му даваме
мир
, след като беше научил тази вест, и накрая стигна до там, че самостоятелно измисли един далекоглед.
Наблюдение, опит и саморазмисъл беше това, което Галилей считаше като меродавно за своите съвременници. Той можеше да стори това, защото неговият дух беше устроен напълно математически, защото имаше много вярно математическо мислене. Чудесно е, когато например чуваме, как Галилей научава, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед, с който можело да се вижда в най-далечните небесни пространства. Трябва да имаме предвид, че тогава не е имало никакви вестници. Галилей научава от пътници, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед.
Това не му даваме мир, след като беше научил тази вест, и накрая стигна до там, че самостоятелно измисли един далекоглед.
Това беше далекогледът, с който Галилей направи своите велики открития, които отговаряха на това, което неотдавна беше създала Коперниковата мирова система. За да разберем правилно това време, трябва да съпоставим две неща: Едното беше, че хората не разбираха вече нищо от древната свръхсетивна наука и че Галилей беше един пътеоткривател на новата наука. И второто беше това, че по отношение на звездите имаше голямо значение делото на Коперник, който непосредствено преди това беше дал една нова форма на образа на света чрез външното мислене върху движенията на планетите около Слънцето. Нужно е само да се поставим в положението на тогавашните хора и в душите на онези, които като хора бяха вярвали от хилядолетия: Тук с тази Земя ние стоим здраво в пространството! А сега това мислене беше поставено с главата надолу: Земята движеща се с огромна скорост около Слънцето!
към текста >>
30.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва
мир
без тяхно разрешение.
Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение. Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази.
Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение.
Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта. Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
към текста >>
31.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен
мир
.
Какво би направил този, който не се намира в теософския живот? Той дава предложения как всичко да се направи по-добре. Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре.
Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир.
Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите.
към текста >>
32.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
съкровища на вечен
мир
.
съкровища на вечен мир.
към текста >>
33.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Така религията на мира, на хармонията, на световния
мир
, на човешкото братство космическо-човешки се свързва с древните маги, които полагат в люлката на въплътения човешки син най-добрите дарове, които те са имали за човечеството.
И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление. Човечеството трябва да бъде ръководено по различен начин. Но звездата, която изгрява зад Земята, се появява като обединяваща сила. Тя събира разпръснатите хора и те принасят жертви пред физическото въплъщение на слънчевата звезда, която се появява като Звезда на мира.
Така религията на мира, на хармонията, на световния мир, на човешкото братство космическо-човешки се свързва с древните маги, които полагат в люлката на въплътения човешки син най-добрите дарове, които те са имали за човечеството.
към текста >>
А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света, живеят тук заедно в
мир
и хармония.
Тук не се приема някой, който е още млад и незрял, а се приема човек, сблъскал се вече с живота, преминал през мировата радост и мировото страдание, работил и действал в света и от своя ограничен свят издигнал се до по-широк хоризонт. Едва тогава се присъединява и бива приет в кръга на дванадесетте.
А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света, живеят тук заедно в мир и хармония.
Защото те са предвождани от един тринадесети, който надвишава всичките в съвършенството на човешката същество, който превъзхожда всички по широкото схващане на човешките отношения.
към текста >>
Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася
мир
между гълъбите.
Още нещо се узнава. Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията.
Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите.
Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност.
към текста >>
в сърцето си
мир
Божи съхранява;
в сърцето си мир Божи съхранява;
към текста >>
34.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Те водят до абсолютно съгласие,
мир
и хармония.
Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение. Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса. Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство. Всички духовни истини са от такъв характер.
Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония.
Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно. Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до мир.
към текста >>
Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до
мир
.
Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство. Всички духовни истини са от такъв характер. Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония. Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно.
Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до мир.
към текста >>
35.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в
мир
.
В ежедневието човекът изобщо и не подозира за съществуването на тези астрални същества, ако сетивата му не са изострени. И така, човекът среща на астралното поле личности, които отчасти са му познати, и също други същества, които му изглеждат непознати, които не познава така добре от физическия свят, в известно отношение те са нови за него. Астралният свят е много населен и там живеят много същества, за които човекът не може и да сънува. Не бива да се твърди, че тези същества нямат никакво въздействие върху физическото поле, дори напротив, те имат огромно въздействие върху хората. Колко сложни са взаимовръзките, разбираме едва тогава, когато видим всичкото, което действа оттам.
Тези същества ни срещат и отчасти изглеждат извънредно нежни и благи същества, които също и между тях живеят в мир.
Срещаме обаче и други, които не могат да се опишат по този начин, които имат всякакви зли качества и преди всичко, когато се окажат в близост до човека, представляват опасност за него.
към текста >>
36.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и
мир
на своя собствен връх.
Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето.
Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх.
към текста >>
37.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат
мир
само с физически средства.
Идеалните стремежи на нашето време не могат да достигнат до своите идеали, защото желаят да действат само с физически средства и само на физическо ниво.
Например, така постъпват обществото на Пацифистите, желаещи да постигнат мир само с физически средства.
само тогава, когато се научим да влияем и на астралното ниво, ще узнаем, кои средства са верни. Само тогава ние ще можем да действаме така, че когато човек отново се роди в света, да го открие пригоден за плодотворна работа в него.
към текста >>
38.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Когато ние идваме за да живеем според това учение, то създава
мир
.
Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората. Който окултно се развива, той по естествен начин се учи на това, иначе няма да се придвижи напред. Такъв човек изобщо се отказва от собствено мнение и желае да бъде само оръдие на обективната истина, която изхожда от духа и се разлива по света като единствена велика истина, и колкото повече човек се прониква със самоотверженост и става рупор за тази велика истина, толкова по-малко той придава значение на личното мнение, толкова повече той изявява истинското теософско настроение. Днес това е извънредно трудно. Но теософското учение самото е помирител.
Когато ние идваме за да живеем според това учение, то създава мир.
Но ако ние внесем нещо отвън, тогава ние внасяме вражда, и трябва да се стремим към това, че тук тя да ни намери място.
към текста >>
39.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари
мир
докато на власт са Азите.
Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки.
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите.
По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите. Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения.
към текста >>
Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе
мир
на света.
Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи.
Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света.
Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
към текста >>
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя
мир
с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим.
От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
към текста >>
40.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Хората ще заживеят в
мир
и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен.
Хората все повече ще усещат, че тъкмо строго личните душевни трепети са в същото време и най-общовалидните процеси, засягащи цялото човечество. Това, което в днешен смисъл приемаме за индивидуално благо на човека, ще бъде издигнато на по-висока степен. Днес в повечето случаи хората спорят и имат противоположни мнения поради индивидуалността, поради човешката личност. Те смятат: “Ако моето мнение не се различава от това на другите, аз не съм самостоятелна личност.”И точно защото искат да са самостоятелни личности, те се стремят към различни мнения. Обаче в този възглед има нещо примитивно.
Хората ще заживеят в мир и хармония най-вече тогава, когато отделният човек ще бъде индивидуализиран в най-висока степен.
Докато хората не бъдат напълно осенени от Духът-Себе, те ще имат и различни мнения. А тези мнения изобщо не произтичат от истинските дълбини на човека.
към текста >>
И точно тук е гаранцията за истинския
мир
и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце.
И точно тук е гаранцията за истинския мир и за истинското братство, защото съществува само една истина и тази истина е свързана с духовното Слънце.
Помислете си колко хармонично растат отделните растения, всяко от тях се стреми към Слънцето, а то е едно за всички. И така, когато в хода на шестата културна епоха Духът-Себе ще проникне в човеците, фактически тогава ще има едно духовно Слънце, към което хората ще се стремят и в което всички ще са съгласни и единни. Тази е величествената перспектива, която застава пред нас в навечерието на шестата епоха. А през седмата епоха в нашето развитие ще проникне Духът-Живот или Буди.
към текста >>
Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе
мир
и братство.
Така изглеждат далечните бъдещи епохи.
Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство.
Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция. Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз. Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе. Обаче нещата в света са взаимно и дълбоко свързани, и човекът не може току-така да протегне ръка и да привлече този Манас; той трябва да се издигне на много по-висока еволюционна степен, за да си помага сам в областта на тези неща.
към текста >>
Тя ще донесе
мир
и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
Така изглеждат далечните бъдещи епохи. Сега за нас е пределно ясно: Шестата културна епоха е изключително важна, защото чрез общата мъдрост, тя ще донесе мир и братство.
Тя ще донесе мир и братство по силата на това, че висшият Аз - първоначално в своята по-низша форма, като Дух-Себе или Манас - ще прониква не само в определени избрани човеци, а в цялата онази част на човечеството, която се движи в рамките на нормалната еволюция.
Тогава ще се осъществи връзката между човешкия Аз - такъв, какъвто се е развил досега - с висшия Аз. Този процес можем да определим като едно духовно бракосъчетание, защото християнският езотеризъм винаги е прибягвал до това име, говорейки за свързването между човешкия Аз и Манас или Духът-Себе. Обаче нещата в света са взаимно и дълбоко свързани, и човекът не може току-така да протегне ръка и да привлече този Манас; той трябва да се издигне на много по-висока еволюционна степен, за да си помага сам в областта на тези неща.
към текста >>
По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда
мир
между един човек и друг.
Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята. И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята.
По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг.
По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу. В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас. А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло. Дотогава остават в сила отношенията, опиращи се на кръвното родство; дотогава няма и следа от спиритуално извисяване на човешката любов.
към текста >>
41.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен
мир
- изправен обективно пред целия свят.
Така че посветеният беше длъжен предварително да изпита всичко, към което е устремено развиващото се човечество; да преодолява всякакви пречки, да работи в името на истинските човешки връзки, в името на хармонията и братството между хората. В своята безотечественост, посветеният предварително се открива за същите импулси, от които ще процъфти истинската братска любов между хората. През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор. С каква цел се правят тези описания?
За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия свят.
към текста >>
42.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече:
Мир
вам!
,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях.
Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам!
към текста >>
43.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо, когато се казва, че при раждането на Буда са се проявили сили, които са били способни да лекуват и да възцаряват
мир
, че тези, които се мразеха, се помириха, това не е една легенда, а една велика истина.
Такива събития като раждането на Буда имат значение не само за тази личност, но те разпръскват духовни сили върху целия свят. Хората, които живеех през времената, когато светът беше по-възприемчив към духовните сили, виждаха как тези сили лъчезареха при раждането на Буда. Защо тези неща не се случват в наши дни? Тези влияния съществуват и сега, но необходимо е да има един ясновидец, който да ги възприема, защото не е достатъчни само такива сили да лъчезарят, но трябва да има и някой, който да ги възприема. Тъй като в миналото хората бяха по-духовни, те бяха и по-възприемчиви за такъв род излъчвания.
Ето защо, когато се казва, че при раждането на Буда са се проявили сили, които са били способни да лекуват и да възцаряват мир, че тези, които се мразеха, се помириха, това не е една легенда, а една велика истина.
към текста >>
44.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят
мир
във външния свят.
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния свят.
Те не можеха вече да хармонизират в човека майчиния и бащиния елементи. Знакът, по които познаваме, че Оедип притежаваше по наследство известно ясновидство, е че той можал да разреши загадките на сфинкса, т. е. познавал от човешката природа онова, което древните остатъци от мъдрост можеха да го научат. Тази мъдрост не можеше вече да бъде достатъчната да възпре човечеството от борбите и престъпленията: отцеубийство и кръвосмешение. Тя даже не можеше вече да даде едно точно ясновиждане.
към текста >>
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение,
мир
и любов.
Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи.
Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов.
Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката. Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях. Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син!
към текста >>
45.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
"Казах ви тези неща, за да имате
мир
в мене.
"Казах ви тези неща, за да имате мир в мене.
В света ще имате скръб; но дерзайте, аз победих света."
към текста >>
46.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
„От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари
мир
долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
„От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
към текста >>
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи
мир
в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
Думата „слава", както обикновено се превежда в Евангелието, има съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който давам сега.
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>
47.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Но тук е прибавено и нещо друго: „И
мир
на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта.
Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините! Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта.
А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
към текста >>
48.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И
мир
в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и
мир
, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта. И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята. Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове.
Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и
мир
: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус.
Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи
мир
на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
49.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в
мир
.
Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда. Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука.
При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.
Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3]. Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това.
към текста >>
50.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което не успял да види в Индия, около 600 години преди нашата ера – развитието на Буда, сега го видял, когато в аурата на детето Исус от Назарет, което държал в ръцете си, видял как се рее Буда и произнесъл прекрасните думи: „Сега отпускаш, Господи, слугата Си в
мир
, защото видях Господаря си Буда в аурата на детето Исус“.
Бодхисатвата става Буда. Буда слиза и се съединява с аурата на детето Исус от Назарет, за да внесе своята лепта във великото събитие в Палестина. В същото време по силата на кармическата връзка повторно се ражда древният Асита. Сега той е старецът Симеон. И сега той вижда Буда, в който се е превърнал неговият Бодхисатва.
Това, което не успял да види в Индия, около 600 години преди нашата ера – развитието на Буда, сега го видял, когато в аурата на детето Исус от Назарет, което държал в ръцете си, видял как се рее Буда и произнесъл прекрасните думи: „Сега отпускаш, Господи, слугата Си в мир, защото видях Господаря си Буда в аурата на детето Исус“.
към текста >>
51.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят
мир
по целия свят и кой не говори за това!
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел.
Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това!
да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята. Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма! Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос.
към текста >>
Тогава ще дойде
мир
, траен
мир
, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество.
Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма! Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път.
към текста >>
Ние дори вече преживяхме една "програма за
мир
", издадена от "Христовия представител на земята".
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята. Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята".
Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път. Така както е необходимост Мистерията на Голгота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде.
към текста >>
52.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва
мир
.
Енкиду се запознава с жена от Урук и вследствие на това попада в града.
Той става приятел с Гилгамеш и благодарение на това в града настъпва мир.
И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар. Тогава те двамата предприемат поход срещу града-похитител. Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града. И ето, богинята отново е в Урук.
към текста >>
53.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините
мир
и всред планинска красота.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота.
И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на
мир
и здраве в природата?
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот.
Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата?
Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и
мир
да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
към текста >>
54.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и
мир
в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
към текста >>
55.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен
мир
при логическото.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото.
Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
56.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава
мир
всред човечеството на Земята.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост.
към текста >>
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и
мир
.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос.
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят.
към текста >>
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда
мир
в света.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината. Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света.
Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
И взаимното разбирателство означава
мир
в целия свят.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
И този
мир
е душата на новия свят.
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
И този мир е душата на новия свят.
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива
мир
.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам.
Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
към текста >>
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този
мир
на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
към текста >>
Ще настъпи само кратък миг на тишина и
мир
!
Ще настъпи само кратък миг на тишина и мир!
към текста >>
Не ще ти аз ръка за
мир
подам!
Не ще ти аз ръка за мир подам!
към текста >>
Не позорете тук извора на моя
мир
!
Не позорете тук извора на моя мир!
към текста >>
Вечен
мир
отдавна тук цари!
Вечен мир отдавна тук цари!
към текста >>
57.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има никаква злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния
мир
.
Но би могло да се добави: Материалистите са изключени от това общество. Те са изключени само тогава, когато тяхната материалистична вяра стои за тях по-високо от търсенето на силите, които стоят в основата на всички явления.
Не ние изключваме материалистите, защото когато всичко се схваща правилно, не може да има никаква злоупотреба и никакво израждане сред Теософското движение, понеже то обхваща великия идеал на душевната хармония и душевния мир.
Нека нагледно да си представим как истината и мирът могат да навлязат в света.
към текста >>
Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява
мир
по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място. Тогава едната религия би водила борба срещу другата. Обаче това би било едно нетеософско дело.
Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия.
Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>
58.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
„Слава във висините и
мир
на Земята!
Така Кристиян Розенкройц ни се явява като като великият служител на Христос Исус. Обаче делото, което Кристиян Розенкройц извърши заради Христос Исус трябваше да бъде подкрепено от онова, което Буда – като пратеник на Кристиян Розенкройц – трябваше на свой ред да прибави към делото на Христос Исус. Така душата на Гаутама Буда не е вече тук, на физическата Земя, а тази душа е станала изцяло помощник на Христовия Импулс. Какво прозвуча като слово на мира над описаното в Евангелието на Лука момче Исус?
„Слава във висините и мир на Земята!
”. Това прозвуча от съществото на Буда и то тайнствено звучи от Буда, извирайки от планетата на войната, за да се влее в човешките души на Земята.
към текста >>
59.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и
мир
ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля!
Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество.
От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля!
“, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина. Тези сили на Буда продължиха да действуват и по-нататък. И твърде показателно е, че по-новите окултни изследвания, направени през последните години тук или там в западния окултизъм, потвърдиха, че съществува една много важна връзка между европейската култура и силите на Буда. Тъкмо силите на Буда, и то от дълго време, напират от духовните светове и се включват в онази огромна част от западноевропейската култура, която е немислимо да си представим без специфичното влияние на християнството.
към текста >>
60.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото всъщност нашият мисловен
мир
, така, както някога е бил сътворен, е напълно и изцяло зависим от вътрешното устройство на човешкия ни организъм, което се ограничава от инкарнацията, в която живеем.
Човек ще може да стигне до една определена точка с помощта на стремеж, основаващ се на размишлението; но той ще стигне само до една определена точка.
Защото всъщност нашият мисловен мир, така, както някога е бил сътворен, е напълно и изцяло зависим от вътрешното устройство на човешкия ни организъм, което се ограничава от инкарнацията, в която живеем.
И от това устройство, от специфичното оформление на физическото тяло, както и от стоящото само една степен над него етерно тяло, зависи всичко, което можем да наречем наш мисловен свят. И колкото по-проницателни са тези мисли, толкова повече те могат да навлязат в абстрактни истини, толкова повече са зависими от външното, ограничено само от една инкарнация човешко устройство. Вече можем да разберем, че – както често бе споменавано – в живота между смъртта и едно ново раждане, следователно в духовния живот, от всичко, преживяно в душата, мислите са тези, които в най-малка степен можем да вземем със себе си. Така че това, което е плод на най-задълбочен ум, трябва да се изостави. Може да се каже формално: Какво оставя човекът, когато прекрачва прага на смъртта?
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния
мир
на човека.
Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта. Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава?
И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
към текста >>
Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния
мир
на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен
мир
, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси.
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното.
Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси.
Що се отнася до познанието за прераждането и кармата, трябва да кажем точно обратното. Това, което най-много можем да направим, е да обърнем внимание на факта, че прераждането и кармата се явяват съвсем плахо в западноевропейската култура по времето на Лесинг, който намеква за тях в своето „Възпитание на човешкия род“. Намираме и други примери за това, че по-дълбоките духове стигат до този въпрос. Но това прераждането и кармата да станат част от човешкото съзнание, да се възприемат от човешкото сърце и душа така, както това става чрез антропософията, именно това е нещо, което може да се осъществи едва в наше време. Следователно би могло да се каже, че отношението на един съвременен човек към антропософията се характеризира с това, че с помощта на някои предпоставки той може да стане в състояние да приеме прераждането и кармата за себе си.
към текста >>
Това е, което преди всичко трябва да впишем във вътрешния си
мир
, ако искаме да сме напълно съзнателни за това, което антропософията трябва да донесе на съвременното човечество.
Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце.
Това е, което преди всичко трябва да впишем във вътрешния си мир, ако искаме да сме напълно съзнателни за това, което антропософията трябва да донесе на съвременното човечество.
И тогава трябва да се запитаме: Каква форма ще трябва да приеме животът под влияние на познанието за прераждането и кармата?
към текста >>
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си
мир
навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата.
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата.
Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
към текста >>
62.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Ако подложим на разглеждане живота с начина, по който той протича около нас, по който, така да се каже, облива с вълните си нашия вътрешен
мир
и всичко, което имаме да изпитаме и да изстрадаме по времето на физическото ни битие, или пък на което можем да се радваме, виждаме, че съществуват множество различни групи или видове изживявания.
Ако подложим на разглеждане живота с начина, по който той протича около нас, по който, така да се каже, облива с вълните си нашия вътрешен мир и всичко, което имаме да изпитаме и да изстрадаме по времето на физическото ни битие, или пък на което можем да се радваме, виждаме, че съществуват множество различни групи или видове изживявания.
към текста >>
Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си
мир
, виждаме, че различаваме две групи изживявания.
От току-що казаното можете да си помислите, че бихме могли да открием една причинно-следствена връзка между това, което е трябвало да ни се случи и нашите способности или пък неспособности. В живота обаче има много неща, за които, колкото и старателно да се опитваме, не откриваме връзка между това, което ни се удава или не, и собствените ни способности или неспособности, и просто не можем да разберем в какво сме се провинили и как сме заслужили това.
Накратко, ако потърсим най-вече във вътрешния си мир, виждаме, че различаваме две групи изживявания.
Едната група е тази, при която със сигурност знаем каква е причината за нашите успехи или неуспехи. При другата група няма да можем да прозрем такава зависимост. При тази последна група ще ни се струва повече или по малко като случайност, че тъкмо това не ни се е удало, а пък онова другото – да. На първо място бихме отбелязали, че в живота е пълно с факти и преживявания от тази последна група и затова по-късно ще ѝ обърнем по-специално внимание.
към текста >>
И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му
мир
се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда.
Това, което бе описано като създаване на един мислен човек, представлява само средство. Това средство се трансформира в едно душевно впечатление или чувство-впечатление. Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега.
И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда.
Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации. И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек. Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>
Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си
мир
, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора.
Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот.
Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света. Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност. С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>
Тогава във вътрешния
мир
със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света.
Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност.
С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност. Това е от изключително значение.
към текста >>
Това, което носим във вътрешния си
мир
, е получило своя израз в нашето външно тяло.
В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм.
Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло.
Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>
63.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си
мир
, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение.
И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност.
към текста >>
Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си
мир
.
Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо!
Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир.
Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
64.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани
мир
, хармония.
Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство.
В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония.
Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
към текста >>
Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и
мир
.
В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство.
Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
Ние ще постигнем по един действителен начин любов,
мир
и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония,
мир
.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове.
Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир.
И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество. Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>
65.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се разбират еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и
мир
взаимно разбиране.
Обикновено се стига до там, че доколкото изповядва будистката религия, един будист никога не признава възгледите на един християнин. И ако теософията съдържа някакви елементи от будизма, естествено е, че тази будистка теософия ще се отнася недоверчиво или враждебно към окултизма. Съвсем понятно е също това, че в една област, където господствуват християнските умонастроения, ще бъде изключително труд но да се стигне до едно обективно познание или, бихме казали, до онези страни на окултизма, които са намерили израз в будистката религия.
Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се разбират еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и мир взаимно разбиране.
към текста >>
66.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с
мир
и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него.
Тя е тази, която върши нещо: Именно тя обхваща дрехата Му. И тогава от Него изтичат сили. Чрез какво? Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно. Това е посочено много ясно.
И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него.
Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом.
към текста >>
Мир
ще се спусне над човечеството,
мир
и взаимно признаване на религиите.
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него! А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш! Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език?
Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите.
Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол. По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
към текста >>
И тогава вместо
мир
, всред религиите ще настъпи истински разкол.
Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език? Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия?
И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол.
По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
към текста >>
67.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Този Импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в
мир
, чрез Духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята.
С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез Духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от Висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята.
Този Импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в мир, чрез Духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята.
Това стана основното изискване на Духовната наука: всяка религия да бъде третирана с еднаква стойност, да не се дава предимство на никоя религия поради някаква външна причина. Когато например нашето течение е упреквано, че ние поставяме Тайната на Голгота в центъра на развитието на Света и се казва, че това е едно даване на предимство на Християнската религия, това е един съвсем несправедлив упрек. Нека се разберем веднъж върху това, как стои работата с един такъв упрек. Ако при нас бе дошъл един будист, или един брахманин и би ни направил този упрек, ние бихме му казали: Нима е важно това, което стои в религиозните книги и нима означава едно ощетяване на една религия, ако не отхвърляме всичко това, което не се намира в тези книги? Не може ли всеки будист да приеме Коперниковата система на Света, Коперниковия светоглед, без да бъде, без да престане да бъде будист?
към текста >>
68.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият
мир
, за хармоничното съществувание.
В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс Великият Спасител. За него това беше една жертва.
Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание.
Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс.
към текста >>
Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с
мир
субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс.
За него това беше една жертва. Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание. Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда.
Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс.
към текста >>
69.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в
мир
и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки
мир
и благост.
За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента. Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо. В 483 г.
преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост.
Това беше последният земен момент. След това той продължи да действува върху Земята по начина, който ви описах. В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс.
към текста >>
70.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на
мир
в този агресивен елемент на Марс.
Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е. в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е.
той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс.
И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание.
към текста >>
Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде
мир
и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс.
И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс.
Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс.
Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс.
към текста >>
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на
мир
от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание.
той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята.
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание.
Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед. Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>
Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя
мир
и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс.
И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс. Буда трябваше да действува усмиряващо на Марс. И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание.
Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс.
Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед. Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>
71.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение,
мир
и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта.
И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>
72.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и
мир
се възцарява всред хората, които имат добра воля."
Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо.
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>
73.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим
мир
между отделните вероизповедания на Земята.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание. Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на
мир
по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
В християнството живее като основател Исус от Назарет. Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт, един факт, който може да бъде изследван и от окултистите. Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на един друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията. Как се разкрива животът на Исус от Назарет от гледната точка на окултизма, това ще намерите изложено в моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“27. Същинският християнски инициационен принцип се нуждае обаче от опознаването на Христос и се отнася до пътя към Христос.
И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
към текста >>
Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов,
мир
и разбирателство.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат.
Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство.
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция. Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
С това ние ще внесем
мир
сред вероизповеданията.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина. Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда.
С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
към текста >>
По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия
мир
, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията. Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип.
По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята. Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
74.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Понеже в това отношение духовната наука, така да се каже, е ключ за разбиране на вътрешния живот, тя може да допринесе за
мир
и хармония по цялата Земя.
Духовната наука трябва да стане инструмент за взаимно разбирателство, чрез който да се научим да се разбираме до дълбочината на душите си в рамките на цялото човечество. И това разбиране до дълбочината на душата, това трябва, така да се каже, да ни проникне като антропософско настроение, трябва да живее в нас, иначе дори и окултните истини, които се вливат в човечеството чрез духовната наука, няма да станат разбираеми за нас.
Понеже в това отношение духовната наука, така да се каже, е ключ за разбиране на вътрешния живот, тя може да допринесе за мир и хармония по цялата Земя.
Как да стане това?
към текста >>
Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари
мир
.
Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло. Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма. И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план.
Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир.
Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се посадят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти. Такива неща би трябвало силно да си отмъстят, понеже са невъзможности относно това, което наистина живее в човешкото развитие. Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания. Когато човек иска, го намира.
към текста >>
От там то се превръща в послание за
мир
по целия свят.
Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се посадят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти. Такива неща би трябвало силно да си отмъстят, понеже са невъзможности относно това, което наистина живее в човешкото развитие. Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания. Когато човек иска, го намира.
От там то се превръща в послание за мир по целия свят.
Духовната наука ще изгради към материалното културно тяло, което днес в индустриално и търговско отношение е разпространено по цялата Земя, една разпространена по цялата Земя културна душа. Точно чрез това, че опознаваме разнообразието, което е дадено на човечеството в различните религии и отнасяме към него онова, което като ядро на истината ни се дава чрез духовната наука, точно така ние постигаме един вид синтеза, съединяване на различните мирогледи в нашето време.
към текста >>
75.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца
мир
, от движението, посветено на изследването на духовното?
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира.
Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното?
Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и
мир
, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
76.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми фон Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за
мир
“.
14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми фон Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за мир“.
Текла фон Реден, „Меморандумът на д-р Хюбе-Шлайден, разгледан непредубедено“.
към текста >>
и
мир
в духа като душевно тяло
и мир в духа като душевно тяло
към текста >>
77.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Това усещане дарява душата с
мир
и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма. Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма. Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини.
Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
78.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за
мир
на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
към текста >>
79.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново
мир
, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили.
Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична. Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят. А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството. По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството.
Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили.
Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
80.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
"Откровение от висините и
мир
на земята".
Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север. Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен.
"Откровение от висините и мир на земята".
"Обругаването" на човешкия копнеж за мир.
към текста >>
"Обругаването" на човешкия копнеж за
мир
.
Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята".
"Обругаването" на човешкия копнеж за мир.
към текста >>
"Охулването" на идеята за
мир
.
Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия. Прецолини, за съвременна Италия и благодеянията на войната.
"Охулването" на идеята за мир.
към текста >>
81.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия
мир
(едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики
мир
при благоприятни условия.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г.
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към
мир
част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее.
Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците. Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
Людете, които днес говорят за въдворяване на
мир
, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен
мир
.
Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право?
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
82.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха
мир
."
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
към текста >>
83.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в
мир
и свобода.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
84.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за
мир
, след като възможността за постигане на този
мир
, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за
мир
с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни. Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана. Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
85.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за
мир
и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни.
Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския
мир
, Жорес казва по повод на това следното:
Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща. Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл. Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше.
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
към текста >>
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме
мир
!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
"
към текста >>
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен
мир
и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната.
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната.
Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки. Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
към текста >>
Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен
мир
, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
В състояние съм да си представя само един тип хора, които поради заслепението си не биха се опомнили онези, които са дори сред нас и казват: Искаме да имаме абсолютно непоклатим, напълно съвършен мир и докато не го постигнем, не можем да прекратим войната. Тези хора не са малко, те често се наричат пацифисти. Напоследък някои от тях започнаха да се срамуват от една такава позиция и изразяват по-разумни преценки.
Но по време на тягостните събития можеше да се получи така, че хората да казват: Ние се борим за траен мир, без да забелязваме, че в действителност това са само празни приказки; днес обаче празни приказки могат да се говорят, създавайки илюзията, че се оповестяват върховни идеали.
към текста >>
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен
мир
, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната.
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната.
То трябва да се осъществи по съвсем друг път! И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
към текста >>
И който и да е онзи, който твърди, че се борел за
мир
и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има
мир
, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
Не, скъпи приятели, онова, което представлява идеал за вечен мир, никога не се постига и чрез капчица кръв, пролята от някакъв инструмент на войната. То трябва да се осъществи по съвсем друг път!
И който и да е онзи, който твърди, че се борел за мир и затуй трябвало да води война война за разгромяване на противника, та да има мир, той лъже, макар и да не съзнава това, все едно кой е той!
към текста >>
86.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Само
мир
и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
Същият знае кога богинята се явява в свещената колесница. Той долавя присъствието на богинята в нейното светилище и съпровожда с дълбоко страхопочитание колесницата и, теглена от крави. И тогава настъпват радостни дни и празненства по всички места, където богинята е благоволила да намине и погостува. Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ.
Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
към текста >>
„Само
мир
и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище.
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище.
После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро. Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното. „Тайнствен ужас и свещен мрак витаят над едно същество, което може да бъде видяно само от обречени на смърт."
към текста >>
Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари
мир
сред човеците, проявяващи добра воля.*174
Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174
към текста >>
Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „
Мир
сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
Всичко това мога да Ви го представя само схематично. Ако можехме да беседваме дълго над него, тъкмо това, което имам да Ви кажа днес, щеше да се окаже дълбоко обосновано. Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини. Така е трябвало да се говори на людете, които според старата мъдрост знаели, че човешката съдба е свързана с онова, кое то живее в звездите на небесата. Онова обаче, което следва да живее на Земята чрез въплъщението на Христос в един земен човек, ще трябва тепърва полека-лека да бъде разбрано.
Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
към текста >>
Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „
Мир
на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
Христос не само бе роден за човеците те го и разпнаха! В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос. Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото.
Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
към текста >>
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за
мир
бива обругаван*175.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175.
Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир. В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за
мир
.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175.
Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир.
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир. В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за
мир
да заеме християнското чувство, волята за
мир
.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир.
Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота. Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за
мир
, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир.
В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде
мир
на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за
мир
!
Нали и на нас ни се свива сърцето, че живеем във време, когато човешкият копнеж за мир бива обругаван*175. Почти невероятно е да се празнува Коледа в тези дни на обругаване на човешкия копнеж за мир. Нека днес, когато все още не сме изправени пред най-лошото, да се надяваме, че в душите може да настъпи поврат, та мястото на обругаването на копнежа за мир да заеме християнското чувство, волята за мир. В противен случай може би не онези, които днес се противят в Европа, а които откъм Азия един ден ще от мъстят за обругаването на копнежа за мир, ще трябва върху руините на европейския духовен живот да възвестяват на човечеството християнството и Мистерията на Голгота.
Тогава ще останат неизличими думите: На Коледа през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след възвестяването „Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля", през хиляда деветстотин и шестнайсетата година човечеството можа подир коледното възвание да стигне дотам, че да обругае копнежа за мир!
към текста >>
87.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за
мир
бе обруган.
Това вече са думи, които особено днес сме длъжни да отбележим в душата си. Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка.
Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган.
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция.
към текста >>
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за
мир
Сърдят се не само когато за
мир
заговори някоя от воюващите страни, но и когато за
мир
се заговори от неутрална позиция.
Това вече са думи, които особено днес сме длъжни да отбележим в душата си. Защото в наши дни станаха много събития, които би трябвало да стъписат хората и да насочат вниманието им към необходимостта от съставяне на здрава, достоверна преценка. Станахме свидетели как едва обиколил света копнежът за мир бе обруган.
А и все още продъл-жаваме да наблюдаваме как хората направо се сърдят, щом днес от едно или друго място се заговори за мир Сърдят се не само когато за мир заговори някоя от воюващите страни, но и когато за мир се заговори от неутрална позиция.
към текста >>
Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за
мир
биват обругавани".
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи.
Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка. И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен
мир
, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
На света му е нужен
мир
и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с
мир
сега.
На света му е нужен мир и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с мир сега.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват. Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече!
към текста >>
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен
мир
", а пък посрещат всяка възможност за постигане на
мир
със злъчни думи, които умело прикриват.
На света му е нужен мир и той ще търпи големи лишения, ако не се сдобие с мир сега.
Той ще търпи големи лишения, ако и занапред по света се вярва на хора, които твърдят "Ние сме принудени да се борим за траен мир", а пък посрещат всяка възможност за постигане на мир със злъчни думи, които умело прикриват.
Дошъл е обаче моментът, скъпи мои приятели, когато дори един Лойд Джордж в най-широк смисъл може да бъде смятан за велик човек! Смеем да кажем: Стигна се именно твърде далече!
към текста >>
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде
мир
на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Но тези неща са само изпитание за човечеството.
Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща. Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
Тогава по това обругаване на всяка идея за
мир
трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща.
Но тези неща са само изпитание за човечеството. Те щяха да бъдат само изпитание дори ако се получеше онова, което си позволих да кажа в края на моята коледна лекция, дори ако се получеше в бъдеще да се казва: По коледните празници през хиляда деветстотин и шестнайсетата година след мистерията на Голгота възванието "Да бъде мир на земята сред душите човешки, проявяващи добра воля" бе обругано под най-безсмислени претексти, а ако не са най-безсмислени претексти, ще трябва да е нещо по-лошо.
Тогава по това обругаване на всяка идея за мир трябва да бъде разпознато за какво става дума: Че наистина става дума не за онова, което се казва в периферията, а за съвсем други неща.
Тогава ще се разбере, че вече може да се говори за това, че днес става дума за щастието или нещастието на Европа.
към текста >>
88.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи
мир
-, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща.
Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера. Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
89.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен
мир
се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение.
Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"?
Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение.
А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>
Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в
мир
.
Статуквото е клише. Равновесието на силите е нещо, което в нормалния ход на човешката история непрестанно бива нарушавано, непрестанно трябва да бъде поставяно на нови основи. Не смятам, че ние, американците, сме войнствени, отдавна обаче сме разбрали, че времената се менят, а с тях и ние. Опитваме се наново да се пригаждаме към новите условия и безспорно бдим достатъчно ревниво над всичко, което считаме за наши справедливи интереси било стари, било нови. При нужда изобщо не бихме се поколебали да ги опазим дейно чрез незабавно изпробване на силите.
Но на първо място сред нашите справедливи интереси винаги би стояла защитата на националните ни блага и предимства, извоювани от нас с интелект и прилежание и с грижи за умението да се живее в мир.
към текста >>
Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в
мир
; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Ние сме неутрални, но имаме право да знаем истината и за Централна Европа. Неправилно е да бъдем държани в неведение или чрез неверни представи да ни довеждат до прибързано анатемосване на нации, с които поддържаме приятелски отношения.
Когато виждаме една велика, близо 70-милионна нация, една високо цивилизована, богата, култивирана нация,добре осъзнаваща, че като малко други може да просперира, стига да бъде оставена да преследва целите си в мир; та когато виждаме една такава нация да тръгва на война срещу превъзхождащ я противник и в тази битка да рискува съществуването си, ние действително би трябвало да не сме с ума си, ако речем да повярваме, че цялото и население по природа обичащо мира и реда е полудяло и се е отдало на варварство.
Този проблем сме длъжни да го приемем за неразрешим дотогава, докато не ни бъдат дадени верни сведения и не стигнем до правилно разбиране.
към текста >>
90.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия,
мир
и разоръжаване.
*39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия, мир и разоръжаване.
John Bright (1811-1889), квакер, политик, министър.
към текста >>
-Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (Война и
мир
1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр.
*138. Карлайл до "Таймс" от 11 ноември 1870 по "Strau?
-Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (Война и мир 1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр.
61 сл.
към текста >>
Harden, "Krieg und Friede" (Война и
мир
), Берлин, 1918, т.
*145. Липсва в стенограмата. Добавено по М.
Harden, "Krieg und Friede" (Война и мир), Берлин, 1918, т.
1,стр. 36.
към текста >>
2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята
мир
, между човеците благоволение!
*174. Официалният превод на завършека на този пасаж (Лук.
2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
"
към текста >>
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за
мир
, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия
мир
, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения.
Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)
към текста >>
на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за
мир
от 18 декември).
*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г.
на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември).
В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."
към текста >>
91.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Стремежът на германците към
мир
.
Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
Стремежът на германците към мир.
Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: "Ти, мой земен космически дух..." Надежда за бъдещето.
към текста >>
92.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на
мир
, в тишината на духовната работа над този цикъл.
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове? На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза.
Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл.
По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл. Само тогава ще достигнем необходимата обективност.
към текста >>
"На земята
мир
и между човеците благоволение" – това ни пронизва.
Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
"На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва.
Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци.
към текста >>
93.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на
мир
, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Да, но този въпрос за вината трябва и да ни научи на нещо.
Видите ли, веднага след злополучното обръщение на Германия с предложение за сключване на мир, през есента или зимата на 1916 година, когато след това започна цялата тази фантастична бъркотия с 14-те точки на Удроу Уилсън, тогава излязох пред тези, върху които тежеше отговорността, с настойчиво предложение в противовес на лишените от връзка с действителността, откъснати от този свят 14 точки на Уилсън, които, въпреки своята откъснатост от действителността, приведоха в движение кораби, топове и войски, за да им бъде дадена в противовес за света идеята за тричленността на социалния организъм.
Наложи ми се да преживея, че макар и да се намериха хора, които напълно се съгласиха с мен, че това действително е правилно, че това трябва да се осъществи, но никой нямаше мъжеството да предприеме нещо в това направление, никой, нито един. От разговора ми с Кюлман /бележка 124/, мисля, че ще има същия резултат. По тези въпроси нямам основания за никакви илюзии. Но искам да ви разкажа за това. И тук не казвам нищо, което не е било в пълно съответствие с фактите, както всичко това е ставало, напълно точно.
към текста >>
94.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1905 година получава нобелова награда за
мир
.
Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име.
В 1905 година получава нобелова награда за мир.
към текста >>
95.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен
мир
, както е ставало много пъти в световната история.
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история.
Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението. Оставете ги да сключат техния привиден мир. Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света!
към текста >>
Оставете ги да сключат техния привиден
мир
.
Оставете тези нормални хора да си вярват и да говорят: тази война е като всички други войни, и след нея ще бъде сключен мир, както е ставало много пъти в световната история. Тези хора са влюбени в Майя, в илюзията; те не различават истината от заблуждението.
Оставете ги да сключат техния привиден мир.
Хаосът, който изпълва днес целия свят, ще прерасне в хармония и ред само тогава, когато хората приемат антропософския светоглед в своите сърца. И ако Вие, скъпи мои приятели, доловите някакъв трепет в сърцата си, не бързайте: хората още дълго време ще се лутат, преди да отворят душите си за антропософията. А до тогава хаосът ще тържествува над света! За хармонията и реда е още рано. Всичко друго е илюзия, всичко друго е само едно привидно спокойствие, под което вече блуждаят застрашителните езици на огъня.
към текста >>
Разбира се, при определени обстоятелства един
мир
от Папата може да е нещо много добро.
Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата!
Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
към текста >>
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този
мир
от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
Но за следващата епоха е безкрайно важно да се добере до истинските движещи сили на историята и да знае: Хаосът едва ли ще бъде укротен, ако сакраменталният и жречески Рим успее да въдвори един приви ден ред в Европа. Най-голямата грешка, която днес може да направи един човек, е да каже: О, все едно от къде идва мирът, защо не и от Папата! Разбира се, при определени обстоятелства един мир от Папата може да е нещо много добро.
Обаче същественото е друго: Как ще бъде разбран този мир от самите хора, които после ще имат и грижата да го поддържат в едно постоянно равновесие!
към текста >>
96.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен
мир
, стига само Раят да се възцари на Земята.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос.
Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята.
Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи. Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
към текста >>
Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен
мир
.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос. Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята. Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи.
Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
към текста >>
Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че войната не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен
мир
.
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения. Защото спрямо мъртвия свят, човекът неизбежно действува според убеждението: Какво впрочем са за крайната цел няколко тона субстанция? Естествено, никой не може да строи, ако му се забрани да се разпорежда както знае с мъртвия камък. Обаче ние не трябва да пренасяме върху човешкия живот онова, което е валидно само за неорганичния свят, за неживия свят. А днешните естествени науки си служат с понятия, които са валидни именно за неорганичния свят, за неживия свят.
Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че войната не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен мир.
Зад красивите изречения на тази философия е скрито нещо много брутално и доста хора все пак се срамуват, че могат да бъдат изказани подобни мисли. Да,нашият философ също жонглира с понятия като вечност, време, преходен земен живот на един или два тона органическа субстанция, обаче напълно забравя че във всеки отделен човек живее и вечността, и времето, и Богът, и че стойността на всеки отделен човек надхвърля стойността на целия неорганичен свят.
към текста >>
97.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Само повърхностният наблюдател може да вярва, че онова, което вече не е "война" в стария смисъл на тази дума, ще приключи утре или в други ден с някакъв "
мир
".
Аз преднамерено и много внимателно подбирам моите изрази. Казвам "подготвят" и имам ясното съзна ние, че когато някой говори за "подготовка", след като сме свидетели на всичко, което се случи през после дните три години, в думите му следва да търсим едно сериозно предупреждение. Защото който прониква по-дълбоко в нещата, знае, че става дума именно за подготовка.
Само повърхностният наблюдател може да вярва, че онова, което вече не е "война" в стария смисъл на тази дума, ще приключи утре или в други ден с някакъв "мир".
Несъмнено, мнозина ще повярват на официалните изявления, когато външната обстановка се промени в една или друга посока, обаче хората така и няма да стигнат до това, което дреме под повърхността.
към текста >>
98.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за
мир
към правителствата на воюващите страни.
*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.
към текста >>
99.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи
мир
и с това се приключва.
Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания.
Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи мир и с това се приключва.
Нещата не стоят така. Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно. И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите. Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата.
към текста >>
100.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и
мир
, стадо и пастир.
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е и твоят малък разум, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям разум.»
към текста >>
101.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Хората, които създават всички тези програми, говорят как искат да установят
мир
по света – кой ли не говори за това.
Ако се направи малка ретроспекция, може да се види, че не сме много близо до тази цел.
Хората, които създават всички тези програми, говорят как искат да установят мир по света – кой ли не говори за това.
Но представете си, че срещу това, което говорят, представите програма, която дава възможност Христос да стане достъпен за човечеството. Тогава би настъпил мир, траен мир, доколкото мирът изобщо е възможен на Земята. Представете си какво биха казали различните сдружения, които изхождат от „най-добра воля“, ако им се представи това! Ние дори разбрахме, че от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир. Но там няма да прочетете кой знае колко много за Христос!
към текста >>
Тогава би настъпил
мир
, траен
мир
, доколкото мирът изобщо е възможен на Земята.
Ако се направи малка ретроспекция, може да се види, че не сме много близо до тази цел. Хората, които създават всички тези програми, говорят как искат да установят мир по света – кой ли не говори за това. Но представете си, че срещу това, което говорят, представите програма, която дава възможност Христос да стане достъпен за човечеството.
Тогава би настъпил мир, траен мир, доколкото мирът изобщо е възможен на Земята.
Представете си какво биха казали различните сдружения, които изхождат от „най-добра воля“, ако им се представи това! Ние дори разбрахме, че от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир. Но там няма да прочетете кой знае колко много за Христос!
към текста >>
Ние дори разбрахме, че от представители на Христос на Земята е създадена програма за
мир
.
Ако се направи малка ретроспекция, може да се види, че не сме много близо до тази цел. Хората, които създават всички тези програми, говорят как искат да установят мир по света – кой ли не говори за това. Но представете си, че срещу това, което говорят, представите програма, която дава възможност Христос да стане достъпен за човечеството. Тогава би настъпил мир, траен мир, доколкото мирът изобщо е възможен на Земята. Представете си какво биха казали различните сдружения, които изхождат от „най-добра воля“, ако им се представи това!
Ние дори разбрахме, че от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир.
Но там няма да прочетете кой знае колко много за Христос!
към текста >>
102.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за
мир
: започването на войната на 1 август 1917 г.
31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г.
Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.
към текста >>
Папа Бенедикт XV отправя апел за
мир
към воюващите сили.
31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г.
Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.
към текста >>
103.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци
мир
, колкото и Виенският конгрес.
Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята.
Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес.
Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще. Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието.
към текста >>
104.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Мога да ви посоча изказвания, направени чак през месец май 1914 г., в които се твърдеше: „Благодарение на нашата дипломация, връзките между държавите бяха заздравени, което ни дава основания да вярваме в дълготрайния
мир
.“ Това е от май 1914 г.!
Преди юли и август 1914 г. политиците на Европа, особено онези на Централна Европа — това може да се установи и от външните документи — безброй пъти декларираха: „При сегашните условия мирът в Европа е гарантиран за дълго време.“ Това беше казвано буквално по този начин от политиците в Централна Европа, най-вече в партийните им речи.
Мога да ви посоча изказвания, направени чак през месец май 1914 г., в които се твърдеше: „Благодарение на нашата дипломация, връзките между държавите бяха заздравени, което ни дава основания да вярваме в дълготрайния мир.“ Това е от май 1914 г.!
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има
мир
между хората на земята, които могат да имат добра воля „.
И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане.
Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „.
От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник.
към текста >>
Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и
мир
ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди.
В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди.
И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от Изтока. От тази примитивна, свята мъдрост, която разбираше света на пространството и на времето от тази мъдрост, чрез нейните представители, които бяха издигнали себе си до връхна точка, бе отново разкрита Коледната Мистерия.
към текста >>
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и
мир
ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин.
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има
мир
сред хората на земята, които са с добра воля.“
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има
мир
сред човеците с добра воля.
Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество.
На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля.
Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата. Тайните на звездите разказаха на мъдреците, че тук на Земята Христос Исус е роден. Това трябва да бъде прокламирано също на съвременното човечество от онова, което започва да се разкрива в дълбините на човешкото сърце.
към текста >>
106.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи
мир
навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен
мир
в сърцата на човеците.
С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни. Защото общата задача означава единство и хармония.
Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците.
Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер. Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука.
към текста >>
107.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
„Откровение от Бога на небесата и
Мир
на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите.
Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция.
„Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите.
Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>
108.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за
мир
.
През 1917 г. Р.
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
към текста >>
109.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Само по този път може да настъпи онзи
мир
на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята.
Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята.
Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес. Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане!
към текста >>
110.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен
мир
чрез Бог Отец.
Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек.
В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
111.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Кой ще бъде големият социален реформатор, който ще въдвори
мир
в социалните конфликти по Земята?
Днес много се говори за социални реформи, говори се за социален напредък. Кой ще бъде големият реформатор на социалния живот, когато действията между хората някога се извършат в социалния живот по поръка на Христос Исус, така че светът да може да се християнизира?
Кой ще бъде големият социален реформатор, който ще въдвори мир в социалните конфликти по Земята?
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си един социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане свещенослужение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се обединят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е свещенодействие, тя ще продължи древните култови ритуали. След като Христос днес е жив и действа в човешката същност, трябва сам да стане големият социален реформатор.
към текста >>
112.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята
мир
между човеците, в които е моето благоволение".
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение".
Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>
113.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен
мир
, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
114.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Стремежът към
мир
, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация.
Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им. В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация.
Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
115.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Мир
и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
116.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен
мир
, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
117.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
68. известните 14 точки: Уилсонова програма за
мир
след Първата световна война.
68. известните 14 точки: Уилсонова програма за мир след Първата световна война.
Най-напред оповестени в едно обръщение към американския конгрес на 8. Януари 1918.
към текста >>
118.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава: душевен
мир
, душевен покой.)
(За пет минути се отдаваме на въздействието.
Тогава: душевен мир, душевен покой.)
към текста >>
(Душевен
мир
и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>
(Душевен
мир
и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
(Душевен
мир
и спокойствие)
(Душевен мир и спокойствие)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
(Душевен
мир
)
(Душевен мир)
към текста >>
119.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и
мир
.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила.
Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир.
Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>
Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този
мир
: покой ни обгръща, прониква в нас.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир.
Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>
120.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Сега си представете цялото устройство - в действителност, ако човек се изрази образно, но не е образно казано, защото е самата истина, - представете си, че сте там навън, в космоса: планетният
мир
- далеч от вас, а животинският кръг с дванадесетте си съзвездия - в по-голяма близост.
Сега си представете цялото устройство - в действителност, ако човек се изрази образно, но не е образно казано, защото е самата истина, - представете си, че сте там навън, в космоса: планетният мир - далеч от вас, а животинският кръг с дванадесетте си съзвездия - в по-голяма близост.
От всички тези космически тела ви се говори пеещо, пее се говорещо и вашето възприятие всъщност е чуване на говорещото пеене, на пеещото говорене.
към текста >>
121.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен
мир
, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
122.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи
мир
между хората.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
123.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на баща си купил унизителен
мир
с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
124.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на баща си купил унизителен
мир
с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
НАГОРЕ