Търсене в текстове за 'Минута'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 40 текста с корен от думите : 'Минута'.

1. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Фактически такъв носител не може да бъде неговата външна форма като представа, защото Бъркли е съвършено прав, когато твърди, че една представа, която сега имам за дървото няма нищо общо с тази за същото дърво след една минута, ако междувременно аз държа очите си затворени; също така нямат нищо общо помежду си различните представи на няколко индивида за един предмет.
Пита се сега: Кое е всъщност носителят на тази тъждественост на понятието? Фактически такъв носител не може да бъде неговата външна форма като представа, защото Бъркли е съвършено прав, когато твърди, че една представа, която сега имам за дървото няма нищо общо с тази за същото дърво след една минута, ако междувременно аз държа очите си затворени; също така нямат нищо общо помежду си различните представи на няколко индивида за един предмет. Следователно тъждествеността може да се намира само в съдържанието на представата, в нейното Що. Гаранцията за тъждествеността трябва да бъде за мене това, което е пълно със значение, съдържанието.
към текста >>

2. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това".
В него възникват едни или други човешки стремежи, и волята започва да се бори за тяхното осъществяване. За целите на висшето обучение, човек трябва да изгради навика да се подчинява на своите собствени заповеди. Веднъж свикнал с това, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществените цели. Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия. И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение. А това означава, че човек се издига над вредния навик да си казва: „искам това, искам онова", при което изобщо не се замисля за начина, по който желанията му могат да бъдат осъществени. Един велик автор накара своята героиня да каже „Обичам онзи, който е устремен към невъзможното" (Гьоте, Фауст,ІІ). А сам той изрича: „Да живееш в идеята, означава да третираш невъзможното така, сякаш то е възможно" (Гьоте, Сентенции в проза.) Но подобни изказвания не трябва да служат като възражения срещу нашата теза. Защото изискването, което Гьоте и неговата ясновидка (Манто) поставят, може да бъде изпълнено, само ако към осъществимото, чрез своята силна воля, човек прибави и третирането на „невъзможното" като нещо възможно.
към текста >>

3. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута?
Но те не искат да изпълнят този Аз с идеите на разума и с една морална вяра както Фихте, а се позоваваха преди всичко на най-свободната, с нищо необвързана душевна способност, на фантазията. При тях мисленето беше изцяло всмукано от поетическото творчество. Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата.
към текста >>

4. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно. Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове. Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>

5. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“.
Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“. Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“. Но дори на тези прояви на особеностите на душевната природа у Льопер не можех да се надсмивам, тъй като те бяха необходимото странично явление на свободната му от всякаква поза, несантиментална, бих казал, прелестна сериозност на тази личност, която същевременно оказваше очарователно въздействие. Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
към текста >>

6. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>

7. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя.
72) Бенедикт, който е бил страстен алпинист, изживява описаното не при изкачване в планината, а в момента на удавяне. Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми. Веднъж се опитах да плувам в природата и на публичния плаж се случи да потъна в Дунав. За щастие стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се. Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя. При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина. Това наблюдение е известно в психологията, но малко хора са го изживели сами. Тогава бях на 12-години.» Мориц Бенедикт, «Из моя живот», Виена, 1906 г., стр. 35.
към текста >>

8. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин.
След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме същества с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани. Ние можем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”. В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин. Така при тях тутакси се появява изобретение. На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание.
към текста >>

9. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

От ден на ден, от час на час, от минута на минута, неща се случват, от които само един пример е даден, крайният пример, който аз току-що ви описах.
Аз съм ви разказал един краен случай, ала нашият живот е съставен от такива неща, дотолкова, доколкото нашият живот е въпрос на съдба. А човекът просто не я забелязва, той не обръща внимание на такива неща. Той не забелязва тези неща, както забелязва онова, което му се доставя чрез неговите сетива като природни факти. От ден на ден, от час на час, от минута на минута, неща се случват, от които само един пример е даден, крайният пример, който аз току-що ви описах. Помислете си колко често например точно когато ще излезете от къщи нещо ви забавя половин час човек трябва да проучва даже малките неща/. Такива неща и подобни хиляди се случват през нашия живот. Вие виждате само онова, което се случва, когато сте били задържани половин час; вие не размишлявате какво напълно различно би станало, ако вие бихте излезли както е било запланувано половин час по-рано!
към текста >>

10. Лекция трета GA_126 Окултна история

И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност. И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство. Тук ние трябва да съумеем да забравим, че човек се въплъщава в следващи една след друга инкарнации. Тук личността е излята изцяло във формата на една личност. И такъв е бил целият живот на гърците.
към текста >>

11. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата.
На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей. И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей.
към текста >>

12. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята. Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос. Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят. Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва. Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>

13. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута.
И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>

14. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания.
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920!
към текста >>

Това са, примерно, 18 дишания в минута.
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака.
към текста >>

Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час.
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час. След това умножаваме това число на 24 и получаваме 25920! Това е средният брой дишания на човек за денонощие. Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число!
към текста >>

Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло.
Да разгледаме още нещо, което също се явява дишане, тъй като дишането е не нещо друго, а особен вид на всеобщия миров ритъм. Най-същественото в дишането, както вчера беше показано, това е ритъмът, ритмичното движение. Да разгледаме нещо, много близко до дишането, друго ритмично движение, известно ни от нашите духовнонаучни прегледи. Когато заспиваме, нашият Аз и нашето астрално тяло излизат от физическото и етерното ни тяло; когато се събуждаме, нашият Аз и нашето астрално тяло отново влизат във физическото и етерното ни тяло. Често съм сравнявал това влизане и излизане на астралното тяло и Аза с вдишването и издишването при дишане. Както ние, като физически човеци, за 1/18 от минутата вдишваме и издишваме въздуха, така в течение на денонощие при пробуждане и заспиване, в известен смисъл, вдишваме и издишваме нашия Аз и астрално тяло. В течение на 24-те часа на обичайните астрономични денонощия, това ритмично издишване и вдишване се повтаря, излизането в духовния свят на астралното тяло и Аза и тяхното връщане във физическото и етерно тяло. Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст.
към текста >>

15. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва.
Знаменията на времето са сериозни, много сериозни, и те изискват проникване в дълбините на мировото развитие, за да се научат от тези дълбини задачите на човечеството. Казах вече миналия път: това не е противостоене на Мировата Мъдрост, на Божествената Мъдрост. Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва. И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето. Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие. Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>

16. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране.
И така, уважаеми мои слушатели, след като ви изложих тези факти, за да можете на тяхна основа да си съставите собствено мнение, сега ви моля – ще отбележа в скоби, че днес има изключителни условия, гарантиращи, че няма да придам на излаганите събития една или друга окраска, тъй като сред присъстващите има лице, което във всяка минута може да ме провери – след като ви изложих тези факти, моля ви да помислите, къде е имало някакви грешки, не беше ли също така много странно обстоятелството, че около Върховния Главнокомандващ се оказаха личности, които намериха съучастници, които най-малкото не говореха така, както в 1905 година говореше, станалият по-късно генерал-полковник фон Молтке, а напротив, след встъпването в длъжност те действаха от друго разбиране. Днес съвсем не нужно постоянно да се въвежда света в заблуда, нужно е да се почака докато обективните факти могат да се потвърдят и да има сериозна воля да се позовеш на тези обективни факти.
към текста >>

17. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ние правим около 18 вдишвания за минута.
Това са приблизително 70-72 години. Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее. Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга. Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден. Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие. Когато умножите 18 по 60 по 24, получавате 25 920.
към текста >>

18. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм.
Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там.
към текста >>

19. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути.
„А днес всяко случайно хрумване, всяко недомислено начинание се публикува с такава бързина, че нищо чудно, ако в медицинската журналистика се появи рубриката „В последната минута“, или ако в медицинските издателства се инсталират телефонни кабини, където научните „идеи“ да не се резюмират за повече от 9 минути. През миналите столетия една публикация се подготвяше години, а не като днес за броени часове.“
към текста >>

20. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
Там навън също цари един определен ритъм. Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм. Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>

21. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута.
Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н. И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година. А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата.
към текста >>

22. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря.
По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила. Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря. И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>

23. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен.
Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи количества, това ще доведе до ужасно натравяне. Но този, който знае връзката между явленията, може да види в това оловно натравяне, че докато прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино, свръххомеопатично разреждане то е нещо, което заставя човека във всяка минута да атрофира дотолкова, доколкото е нужно, за да може да бъде съзнателно същество, а не безсъзнателно да се подлага непрекъснато на растеж, напъпване, разцъфване и развитие, ставайки от това безсилен. Защото в растежа и цъфтежа, когато човек изцяло е обхванат от чистите растежни сили, той именно и изпада в безсилие.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини.
Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис. на стр. 83). Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82). Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини. От тези безмерни висини действат върху Земята сили в противовес на силите на Земята, при това от всички направления. Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята. Можем да получим тяхна съвършено ясна и конкретна картина по следния начин.
към текста >>

25. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това. Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>

26. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Или даже, когато например по време на една лекция задрямваме за кратко време, но действително спим и цялата тази работа трае само две-три минути, може би само една минута или половин минута?
Или даже, когато например по време на една лекция задрямваме за кратко време, но действително спим и цялата тази работа трае само две-три минути, може би само една минута или половин минута? - Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.
към текста >>

- Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.
Или даже, когато например по време на една лекция задрямваме за кратко време, но действително спим и цялата тази работа трае само две-три минути, може би само една минута или половин минута? - Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.
към текста >>

27. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И изниква една втора картина, която представяше нещо друго, и която духовната фигура обясни, като каза: "Това, което в човешкия живот става за по-кратко или по-дълго време, за минута или за час или за столетия и бива изживяно по този начин, и това, което се сгъстява в един кратък миг, това ще научиш ти хората да го фиксират чрез способността, която им даваш.
И от вълнуващото се море на имагинативния свят изниква един образ, една картина, която представляваше живописта на ландшафта. И изниква една втора картина, която представяше нещо друго, и която духовната фигура обясни, като каза: "Това, което в човешкия живот става за по-кратко или по-дълго време, за минута или за час или за столетия и бива изживяно по този начин, и това, което се сгъстява в един кратък миг, това ще научиш ти хората да го фиксират чрез способността, която им даваш. Ти ще направиш хора способни, даже тогава, когато миналото и бъдещето се кръстосват по един мощен начин, даже когато тези две движения на миналото и бъдещето се срещат, ти ще ги научиш, как те могат да бъдат задържани, фиксирани при тяхната среща в средата като едно симетрично спокойствие".
към текста >>

28. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, средно взето.
Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен според една чудна космическа закономерност. За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, средно взето. Ако пресметнем колко вдишки имаме в течение на 24 часа, получаваме 25,920 такива вдишки. Толкова вдишки за едно денонощие. Но нека сметнем един човешки ден. Нали, въпреки че някои хора живеят повече години, можем да вземем един човешки ден в размер на 70 до 71 години: това е един миров ден на човека. Опитайте се да пресметнете, колко отделни дни влизат в тези 70 до 71 години!
към текста >>

29. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>

Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>

30. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
към текста >>

31. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек.
към текста >>

32. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление. Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения. Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>

33. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, тук, разбира се, взимайки дихателното движение, ние отново трябва да си послужим с приблизителни числа: 18 дихателни движения в минута; и ако изчислим, колко дихателни движения за деня са това, получаваме в човека 25920 дихателни движения за един ден.
Виждате ли, тук, разбира се, взимайки дихателното движение, ние отново трябва да си послужим с приблизителни числа: 18 дихателни движения в минута; и ако изчислим, колко дихателни движения за деня са това, получаваме в човека 25920 дихателни движения за един ден.
към текста >>

34. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години.
към текста >>

35. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път?
Ако не дойде да му повлияе никакво външно влияние, ако никакво външно влияние не го промени, то ще се движи непрестанно със същата скорост. То е инертно. Само то не прави никакво усилие да измени своето положение. След като не прави никакво усилие да измени своето положение. След като сме измерили неговата скорост във всяка следваща секунда, ще кажем, че то е инертно. Но в миналото хората са чувствували вътрешно това, което е въпросното тяло, което във всяка минута изминава същия път? И намираха, че за да постигнат това, трябваше да останат точно в състояние на инерция, което нищо не идва да измени.
към текста >>

36. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

37. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Замислете се над факта, че правите примерно осемнадесет дишания в минута.
Господа, ако само знаехте - а веднъж вече съм ви обяснявал това - какво прави вашето тяло с малката бучка захар, която сте погълнали; ако знаехте как тази малка бучка захар не просто се разтваря в тялото, но се превръща във вас във всевъзможни други вещества; ако знаехте как става всичко това, щяхте да бъдете удивени. Вече бяхте доста учудени, когато ви обяснявах азбучните основи на това, което става в човешкото тяло. Но колкото и много процеси, ставащи в човешкото тяло, да разгледаме, това ще бъде малка част от тях. Вие вдишвате. Вдишката, която поемате в себе си, се изразходва във вашето тяло. Замислете се над факта, че правите примерно осемнадесет дишания в минута. При това всичко, което сте вдишали, трябва постоянно да се изразходва във вашето тяло. В това се съдържа проява на огромен разум, всеобемащ разум.
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това.
С друг пример също може да се демонстрира, че главата не е нужно да знае за това. Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история. Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това. Разбира се, че това не може да стане. А когато спите, сърцето ви би трябвало да спира. Така че тези движения, които се осъществяват вътре - във вътрешните органи на човека, - не могат да бъдат реализирани посредством главата. Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката.
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако вземете процеса вдишване-издишване при човека и се замислите над това, че човек прави примерно 18 вдишвания и издишвания в минута, - да пресметнем, колко ще се получи за един ден; ако за минута човек прави 18 дихания, за час това прави 60 пъти по 18 = 1 080 дихания.
Това е много интересно. Обърнете внимание на числото 25 915 години - много интересно число! Ако вземете процеса вдишване-издишване при човека и се замислите над това, че човек прави примерно 18 вдишвания и издишвания в минута, - да пресметнем, колко ще се получи за един ден; ако за минута човек прави 18 дихания, за час това прави 60 пъти по 18 = 1 080 дихания. А колко ще са за 24 часа, тоест за цял ден? Двадесет и четири пъти повече, тоест 25 920 вдишвания-издишвания, примерно толкова, като в това число - 25 915! Човек за ден извършва толкова дихания, колкото години са необходими на Слънцето, за да обходи по кръга цялата Вселена. Колко забележително е, че във Вселената всичко се съгласува едно с друго!
към текста >>

40. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута.
Това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата. И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
към текста >>

Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата. И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
към текста >>

Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си.
Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе.
към текста >>

Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме.
По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане. Защото тогава ние вървим заедно със Слънцето през тези 25 920 години, отново издигайки се към звездното небе. В самия този момент, когато душевното начало излиза, господа, се налага да напуснем Земята и да се отправим към звездното небе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.76037788391113