Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
124
резултата от
94
текста с която и да е от думите за : '
Минерали
'.
1.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Формите, произлизащи от
минерали
или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател.
Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател.
В много по-слаба степен това е валидно за формите, съответствуващи на животните. Тези духовно възприемаеми форми са подвижни и пълни с живот. От една страна тази подвижност се дължи на влиянията, идващи от човешките мисли и чувства, а от друга на причини, върху които човек няма никакво влияние. Всред целия този свят от образи и форми, има такива, които първоначално не допускат каквито и да е въздействия от страна на човека.
към текста >>
2.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на
минерали
, животни и хора в тяхната днешна форма.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя.
Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма.
Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното.
към текста >>
Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни
минерали
.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя. Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма. Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят.
Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали.
Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества.
към текста >>
3.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава не съществуваха още
минерали
като днешните.
Тогава това тяло беше изцяло неоживено. Такова неоживено тяло духовната наука нарича минерал. Ето защо можем също да кажем: На Сатурн човекът беше минерал. Той бе преминал през минералното царство. Този човек-минерал нямаше формата на един днешен минерал.
Тогава не съществуваха още минерали като днешните.
към текста >>
Но не всички човеци-
минерали
бяха оживени по този начин.
На планетата Слънце, както бе показано, този човек-минерал, който отново възникна от тъмнината на съня като от една зародишна заложба, беше оживен. Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство.
Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин.
Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн. Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство.
към текста >>
И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени
минерали
приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн.
Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък.
И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн.
Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство. Ние ще видим в следващите степени на развитието, че този процес се повтаря още често пъти. Това отговаря на един основен закон на развитието.
към текста >>
4.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Проявяващите се по-късно същества като човеци, животни, растения и
минерали
водят своето съществуване само сред тази материя.
Ние разгледахме мировото развитие на човека до точката, където Земята достига началото на нейното физическо сгъстяване. Нека да си представим състоянието на развитие на този човешки свят на тази степен. Това, което по-късно се явява като Земя, Слънце и Луна, още е съединено в едно единно тяло. Това тяло се състои само от една фина етерна материя.
Проявяващите се по-късно същества като човеци, животни, растения и минерали водят своето съществуване само сред тази материя.
За по- нататъшния напредък на развитието единното тяло трябва да се раздели първо на две, от които едното се превръща в по-късното Слънце, а другото се превръща в едно тяло, което още съдържа в себе си по-късната Земя и по-късната Луна. Едва по-късно това мирово тяло също се разделя на две; това, което става Луна излиза навън и Земята остава като местожителство на човека и на по-низшите от него същества.
към текста >>
5.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Каквото днес познаваме като
минерали
, растения, и животни, още не съществуваше на Сатурн.
На Сатурн именно това физическо тяло беше стигнало толкова далеч, че то беше един извънредно добре устроен механизъм, който обаче нямаше в себе си никакъв живот. Сложността на неговия състав стана причина накрая то да се разпадне. Защото тази сложност беше достигнала толкова висока степен, че то не можеше вече да се задържи само чрез минералните сили, които действаха в него. И въобще чрез това разпадане на човешкото физическо тяло бе предизвикано загиването на Сатурн. – Този Сатурн още не съдържаше днешните природни царства – минералното, растителното животинското царство, – а беше съставен само от човешки физически тела в гореспоменатото състояние.
Каквото днес познаваме като минерали, растения, и животни, още не съществуваше на Сатурн.
От сегашните четири природни царства на това мирово тяло се намираше само човекът, т.е. само неговото физическо тяло и това физическо тяло беше един вид сложен минерал, (но в тогавашното състояние). Другите природни царства възникваха благодарение на това, че върху редуващите се небесни тела (планетните инкарнации на Земята) не всички същества можаха напълно да достигнат целта на тяхното развитие. Така само една част от развитите на Сатурн човешки тела можа да достигне Сатурновата цел. Онези човешки тела, които бяха достигнали тази цел, бяха пробудени през време на Слънчевата епоха, така да се каже, към едно ново съществуване в тяхната стара форма и тази форма бе проникната с етерното тяло.
към текста >>
6.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Би могло да се говори по-скоро за едно царство на
минерали
-растения.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек.
Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения.
Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н. Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море.
към текста >>
Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-
минерали
, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек. Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения.
Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н.
Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно.
към текста >>
7.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща:
минерали
, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер.
Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти. При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества.
Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер.
Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията.
към текста >>
8.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Физическите закони важат фактически само за безжизнените
минерали
.
Това име е дадено в съгласие с по-стари инстинктивни предчувствия нямат вече никаква познавателна стойност в сравнение с това, което понастоящем може да бъде ясно познато. Но когато искаме да назовем нещо, ние все пак се нуждаем от имена. Сред този етерен свят постигналият горепосоченото имагинативно познание познава чрез новото възприятие, че наред с физическото тяло човекът притежава също и едно етерно тяло. Това етерно тяло е нещо, което по неговата същност се намира също в растителния свят. Растенията имат своето етерно тяло.
Физическите закони важат фактически само за безжизнените минерали.
към текста >>
9.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни
минерали
, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
към текста >>
10.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея
минерали
от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него.
То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
към текста >>
11.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и
минерали
.
Геологията ни заставя по-нататък да предположим, че преди всички тези процеси са съществували други. Защото всички тези пластове, които съдържат остатъци от животински същества, почиват така да се каже върху други, които излизат на повърхността тогава, когато пробиват намиращите се над тях пластове и образуват планини и стават по този начин видими. Така щото представите на геологията водят до там, че всички пластове на нашата Земя, които съдържат остатъци от животински същества, лежат върху един друг пласт, който ни насочва към такива далечни времена, когато на Земята не е съществувал никакъв живот. Защото съставът на този най-стар и най-долен пласт на нашата земна повърхност ни показва, че когато той е възникнал, така да се каже поне според представите на съвременните учени – на Земята не съществува такъв живот, какъвто днес имаме. Геологията се вижда принудена да приеме, че най-долният пласт дължи своето възникване на един огнен процес, сред който е невъзможно да си представим някакъв живот.
Така щото геологията би ни довела в процеса на развитието на нашата Земя до далечни минали времена, когато чрез един огнен процес са се образували най-старите видове скали и минерали.
Едва по-късно върху основата на този най-стар пласт са се наслоили по-младите пластове, съдържащи живи същества, чрез такива процеси, които са станали, когато нашата Земя така се е охладила чрез излъчване на топлината си в мировото пространство, че е станал възможен животът. Всичко това трябва да си го представим придружено от процеси от физическо и химическо естество, които не можем да опишем подробно.
към текста >>
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви
минерали
и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
12.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Щеше да има
минерали
, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва.
Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>
13.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Както сега не можем да питаме за добро и зло при
минерали
, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие.
Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
Нещо друго е свързано с това.
към текста >>
14.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Щеше да има
минерали
, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва.
Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>
15.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно –
минерали
, растения, животни и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.
Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа.
Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно – минерали, растения, животни и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.
към текста >>
16.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните
минерали
, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки.
към текста >>
17.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и
минерали
са били стопени в нажежената Земя.
Ако върху ученика се въздейства по друг начин, и то чрез това, което се нарича окултен шрифт, той се въвежда в деваханския свят, в чуването. Тогава човек трябва да се вдълбочи в образите, които имаме за развитието на човека. Искам с един пример да представя пред душата ви един такъв картинен образ. Помислете за прастарите времена, когато човекът постепенно стигна до своята сегашна форма.
Тогава Земята е била топло, пламтящо огнено кълбо и всички метали и минерали са били стопени в нажежената Земя.
Физикът ще каже: «Тогава не е било възможно да съществуват хора.» Човекът слиза по това време от божествения свят долу и се формира в пламтящите маси. Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло.
към текста >>
18.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения,
минерали
, животни и хора.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи.
Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора.
През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>
19.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Около себе си виждате например минералното царство, всички привидно неживи същества на нашата Земя, всички
минерали
.
Това важи в още по-висока степен в още по-висшите светове. За висшето разглеждане на света всичко, намиращо се във физическия свят, е израз на силите и съществата от висшите светове. Във всичко, което виждаме наоколо, са скрити такива сили и същества. В това се състои разликата при съществата на физическия свят.
Около себе си виждате например минералното царство, всички привидно неживи същества на нашата Земя, всички минерали.
Първоначално ви се казва, че минералите на Земята нямат етерно, астрално тяло и аз. Това обаче важи за физическия свят. Трябва да го знаем, за да сме наясно какво се намира на физическото поле. Но ако някой каже, че минералът е нещо, което има само физическо тяло, това е толкова погрешно, колкото е правилно, ако каже, че минералното царство е нещо, което на физическия план има само физическо тяло. Защото за действителното духовно наблюдение минералът има тук, на физическия план, своето физическо тяло и нищо друго.
към текста >>
При това не бива да си представяте, че физическото тяло е изглеждало като днешните
минерали
, това е напълно погрешно.
Това става най-напред по време на сатурновото развитие. Тогава е първата фаза на развитието за предшественика на нашето физическо тяло. По това време физическото тяло на човека е имало космическата стойност на минерал. Днешният минерал е застинала степен на битието, той е съхранил тази степен, на която е било физическото тяло по времето на Стария Сатурн.
При това не бива да си представяте, че физическото тяло е изглеждало като днешните минерали, това е напълно погрешно.
Днешните минерали са най-младото образувание на развитието. По онова време човешкото тяло не е било толкова сгъстено, твърдо, гъстотата му е била минимална.
към текста >>
Днешните
минерали
са най-младото образувание на развитието.
Това става най-напред по време на сатурновото развитие. Тогава е първата фаза на развитието за предшественика на нашето физическо тяло. По това време физическото тяло на човека е имало космическата стойност на минерал. Днешният минерал е застинала степен на битието, той е съхранил тази степен, на която е било физическото тяло по времето на Стария Сатурн. При това не бива да си представяте, че физическото тяло е изглеждало като днешните минерали, това е напълно погрешно.
Днешните минерали са най-младото образувание на развитието.
По онова време човешкото тяло не е било толкова сгъстено, твърдо, гъстотата му е била минимална.
към текста >>
20.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Около нас има безжизнени същества, които наричаме
минерали
, растения, животни и други хора.
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора.
Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят. Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз. Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива. Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло.
към текста >>
Така е и с всичките наши
минерали
.
Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите.
Така е и с всичките наши минерали.
Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят. Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите. Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана.
към текста >>
Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много сродни
минерали
заедно принадлежат към един общ аз.
Погледнем ли минералите около нас, виждаме изтикани напред същества, които стърчат, както ноктите стърчат пред нашия организъм, стърчат пред съществата, към които принадлежат и които по отношение на своя аз се намират във висшите светове. Както тук имате своите нокти, така тези същества имат своите членове, които протягат първо в долния девахан, след това в астралния свят и долу им израстват нокти, тоест минералите на Земята.
Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много сродни минерали заедно принадлежат към един общ аз.
Горе в девахана има малко такива минерални личности (азове).
към текста >>
21.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от
минерали
или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните.
към текста >>
22.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
След това стигаме назад до едно време, когато Земята е изпълнена от могъщи огнени маси, където желязото, всички метали и
минерали
са били стопени в духовността.
Ясновидците винаги са давали сведения за тези тайни в своите религиозни документи. Хората обаче са престанали да разбират тези тайни документи. Нека да помислим за древните времена в нашето земно развитие. Ние виждаме скалите на планините, съставени от наредени различни слоеве, от глинени маси, базалт и др. Още по-назад в миналото виждаме, че нещата по Земята са все по-меки.
След това стигаме назад до едно време, когато Земята е изпълнена от могъщи огнени маси, където желязото, всички метали и минерали са били стопени в духовността.
И човекът по онова време е бил духовно същество. За да се развива и да получи той сегашния си облик, трябвало е онези маси да се втвърдят. Пораждат се планините, минералните маси се отделят от меката субстанция и Земята става обиталище на сегашния човек. Безжизнената скална маса кристализира от огнено-течната Земя така, както солта от соления разтвор. Всичко това се изгражда така, че твърдите маси се образуват от течното състояние.
към текста >>
23.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Тогава Земята е имала толкова висока температура, че всички метали и
минерали
са били разтопени.
Да се върнем назад в предишни времена.
Тогава Земята е имала толкова висока температура, че всички метали и минерали са били разтопени.
Можем да погледнем назад към едно състояние, когато всичко е било разтворено в топлината. Човекът тогава е бил свързан със Земята като духовно същество. Поради каква причина Земята е станала сцена на сегашните хора, в сегашен облик? Субстанциите на Земята е трябвало да се втвърдят, да кристализират. Този процес се е състоял на нашата Земя.
към текста >>
24.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Действията му засягат
минерали
, растения, животни и хора.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства.
Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
25.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения,
минерали
, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос.
Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.
към текста >>
26.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните
минерали
.
Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал.
Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали.
Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи. Това е най-физическото, найминералното в нас. Устройството на очите е подобно на физически инструмент и остава в неизменен вид дълго време след смъртта на човека.
към текста >>
27.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези
минерали
, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението. Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения.
Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн. По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето. В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство. Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно.
към текста >>
това не са били
минерали
, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн.
Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн.
По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето. В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство. Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно. В неговите форми били заложени първите зародиши, предшествениците на нашите сетивни органи.
към текста >>
Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните
минерали
, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог.
Всичко, което е Земята, изхвърля от себе си днешната Луна. Това е най-лошата материя и същества, непригодни елементи те се съдържат в сегашната Луна. Всичко, което било надигаща водна субстанция, на Старата Луна замръзнало това може да се докаже физически,а това, което било способно за по-нататъшно развитие, останало на Земята. Развитието става на Земята по пътя на разделяне на Старото Слънце и на три тела Слънце, Луна и Земя. Това разделяне станало милиони години назад, в старата лемурийска епоха.
Тогава от предишните лунни същества, които бяха описани по-горе като минералорастения, животнорастения и човекоживотно, възникнали днешните минерали, растения, животно и човек, способен да приеме в себе си своя "Аз", който по-рано плувал над него и било съединено с Бог.
Съединяването на "Аза" с човека станало след разделянето на Слънце, Луна и Земя, и от този момент човек придобил способността да създава в себе си истинска червена кръв и да се издигне на сегашната степен.
към текста >>
28.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните
минерали
били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно състояние, както желязото в топилна пещ.
И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните минерали били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно състояние, както желязото в топилна пещ.
От това състояние започнали да се развиват първите острови от минерална маса. по нея бродили, отчасти подскачайки, отчасти реейки се, предците на хората. Духът-Себе се стараел постепенно да овладее човека.
към текста >>
29.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните
минерали
.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали.
Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>
30.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и
минерали
,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси.
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
31.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и
минерали
, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят.
Най-много бройни обяснения ще срещнете за така нареченото Сътворение, за тайните, които се крият зад първата, въвеждащата глава на Библията. Нека си спомним за това, че, когато човекът стана за първи път земен жител в днешния си вид, на нашата земя царяха взаимоотношения съвсем различни от следващите, които днешният човек познава. Знаем, че след като земята беше преминала през по-ранни състояния на развитие Сатурн, Слънце и Луна, че тя отново излезе напред, първоначално свързана със слънцето и луната. Това, което днес гледа към нас като слънце, като луна, представляваше тогава едно небесно тяло със земята. Знаем, че тогава слънцето с всички нейни същества се отдели, че след него се отдели и луната, също придружена от определени субстанции и същества, и че нашата земя изостана в една епоха, която сме свикнали да наричаме лемурийска.
По онова време земята се състоеше от течно-огнени субстанции, които в основа та си бяха същите като днешните, само че земята беше едно огнено, мъгливо огнено небесно тяло, в което бяха разтворени всички метали и минерали, които днес са в твърдо състояние и в което същества като днешните не можеха да живеят.
Напротив, можеха да живеят същества съвсем различни по природата си, и към тях спадаше тогава и човекът, чието битие винаги е било свързано с развитието на нашата планета.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид
минерали
.
То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения.
Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали.
Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща. Такава беше сцената на Старото Слънце.
към текста >>
33.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всичките ни
минерали
са преминали през един такъв процес, като този, който в малък мащаб виждаме в кристализирането на солта при изстудяването на водата, в която е разтворена.
Ако си представим едно още по-велико, едно космическо взаимоотношение, то ние бихме открили, че образуването на земята, образуването на минералите е свързано с такива процеси. Проследявайки образуването на земята далеч в миналото, ние ще достигаме все по-високи температури, все по-голяма топлина на земята. По време на лемурийската епоха ще срещнем едно състояние на земята, когато отделните камъни бяха разтворени, когато дори минералите, които днес са кристализирани в твърди състояния, течеха като разтопено желязо.
Всичките ни минерали са преминали през един такъв процес, като този, който в малък мащаб виждаме в кристализирането на солта при изстудяването на водата, в която е разтворена.
Така се е втвърдило всичко на земята, така се е събрало. Това втвърдяване се е осъществило така, че в течната земя постепенно, посредством концентриране, са се утаили твърди минерали. Само чрез това втвърдяване земята можа да се превърне в обител на днешното физическо човечество.
към текста >>
Това втвърдяване се е осъществило така, че в течната земя постепенно, посредством концентриране, са се утаили твърди
минерали
.
Ако си представим едно още по-велико, едно космическо взаимоотношение, то ние бихме открили, че образуването на земята, образуването на минералите е свързано с такива процеси. Проследявайки образуването на земята далеч в миналото, ние ще достигаме все по-високи температури, все по-голяма топлина на земята. По време на лемурийската епоха ще срещнем едно състояние на земята, когато отделните камъни бяха разтворени, когато дори минералите, които днес са кристализирани в твърди състояния, течеха като разтопено желязо. Всичките ни минерали са преминали през един такъв процес, като този, който в малък мащаб виждаме в кристализирането на солта при изстудяването на водата, в която е разтворена. Така се е втвърдило всичко на земята, така се е събрало.
Това втвърдяване се е осъществило така, че в течната земя постепенно, посредством концентриране, са се утаили твърди минерали.
Само чрез това втвърдяване земята можа да се превърне в обител на днешното физическо човечество.
към текста >>
34.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
След това има едно още по-притъпено, присъщо на днешните физически
минерали
, можем да го наречем дълбоко трансово съзнание.
В началото на атлантския период човекът възприемаше света и неговите духовни и душевни същества ясновидски в астрални и етерни образи. Днешният сън е един последен остатък от това атавистично картинно съзнание. Нека го нарисуваме. Най-напред имаме светлото дневно съзнание. Преди него беше съзнанието, което днес имат единствено растенията, и което у човека можем да наречем състояние на сън.
След това има едно още по-притъпено, присъщо на днешните физически минерали, можем да го наречем дълбоко трансово съзнание.
(По време на тези изложения пише на дъската, отдолу нагоре: Дневно съзнание, картинно съзнание, сънно съзнание, дълбоко трансово съзнание. Виж рисунката.) Можем да свържем тези четири видове съзнание в една линия (рисува се: права линия от горе до долу). Но човекът не се развива като тази линия. Ако човекът се развиваше така, той щеше да изхожда от дълбоко трансовото съзнание, би си изкачил до съзнанието по време на сън, след това до картинното, и най-сетне до днешното дневно съзнание. Но човекът не е толкова просто устроен, а трябва да премине през различни междинни стадии.
към текста >>
35.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали,
минерали
и камъни като днешните на земята.
За един по-голям кръг хора най-доброто средство да се достигне до освободено от сетивност мислене днес е теософията, когато е така пригодена, че да учи човека да се откъсва от представите на сетивността. Именно в областите, които излизат малко извън рамките на най-елементарното, човекът бива отвеждан от теософията до освободеното от сетивност мислене. Ако например искате да разберете, какво е етерното тяло, или астралното, то вие не можете да го видите външно. Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно.
Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята.
Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е. едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата.
към текста >>
Минерали
като днешните не съществуваха тогава.
Теософията ви дава точно това, когато описва нещата, които не можете да видите външно. Или например когато в теософията говорима за Старата Луна, то ние и създаваме един образ, дори възможно по-драстичен, в който събираме сетивни и свръхсетивни представи, така че материалистично настроеният човек би рекъл: Този рисува нещо, което е напълно невъзможно. Да, в теософията днес трябва да се съобщават неща, които са невъзможни при днешните обстоятелства и Старата Луна трябва да се описва така, че на нея нямаше скали, минерали и камъни като днешните на земята. Цялата Стара Луна се състоеше от една жива субстанция, която по плътност може да се сравни с един вид каша от спанак или като варено зеле, т.е. едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло.
Минерали като днешните не съществуваха тогава.
Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува. Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене. Това мислене не е абстрактно, а много, много реално.
към текста >>
36.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека си спомним пра миналото на земята, онова време на земята, когато тя беше едно огнено-течно тяло и всички метали и
минерали
бяха разтворени в нея.
Нека си спомним пра миналото на земята, онова време на земята, когато тя беше едно огнено-течно тяло и всички метали и минерали бяха разтворени в нея.
Земята не можеше да остане такава, тъй като тя трябваше да се превърне в сцената, по която ние днес стъпваме. Металите и минералите трябваше да се втвърдят от течния елемент. Те трябваше да станат твърди, трябваше да се свият. Това, което беше разтворено в течния елемент, трябваше да се свие, да кристализира, процес подобен на този, който виждаме в чашата вода, в която сме разтворили сол. Изстудете водата и ще видите солните кристали да се отделят като твърди тела от водната маса.
към текста >>
8:22) Посветеният Павел има предвид тези мъки, в които твърдите
минерали
са се образували в това, върху което стъпваме и ходим.
Когато посветените говорят за нещата, в изреченията си те винаги изговарят дълбоки тайни. Те изказват такива тайни, че изреченията им могат да се разбират по много начини, тъй като в тях се съдържа много смисъл. Павел, който беше посветен, изказваше такива изречения, в които винаги са вложени няколко смисъла. Колкото повече напредваме в разбирането на космоса, на духовния свят, толкова по-дълбоко ще ни се струва едно такова изказване на Павел. Павел знаеше, че земните тела са се втвърдили в болки и че стенат за своето освобождение, за превръщането им в духовно-небесни: " … всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение." (Римл.
8:22) Посветеният Павел има предвид тези мъки, в които твърдите минерали са се образували в това, върху което стъпваме и ходим.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения,
минерали
и животни.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни.
Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
към текста >>
На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни
минерали
са възникнали за първи път само на Земята.
С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето. Както на Сатурн е било сложено началото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука. В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни.
На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни минерали са възникнали за първи път само на Земята.
Такива са тези младши спътници на нашето развитие, чиито страдания и радости аз ви описах в една от предшестващите лекции. По този начин, в тази първична мъглявина са били не само отишлите напред същества, но също и такива същества, които още не са се намирали на човешка степен на развитие.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и
минерали
, на Сатурн не ги имало.
Такъв е бил физическия зачатък на човека.
Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало.
Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които били споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една голяма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн. Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
към текста >>
39.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали,
минерали
и т.н.
А именно, както въздухът се отнася към светлината, точно така водата се отнася към звука, към тона. Разбира се, звукът може да минава през въздуха и да предизвиква там колебания; благодарение на това, той става чуван, може да се чува. Но звукът – като такъв – възникнал, появил се на Земята с образуването на водата. И както въздухът бил пронизан от действието на светлината, точно така, сега цялата вода, до която се уплътнил въздуха, тъй като тук имаме Земя състояща си от топлина, въздух и вода, така цялата вода се пронизва от звукови лъчи. В това време нашата Земя, особено в тези части, където била водна, е пронизана от хармонията на сферите, чиито хармонични звучения във всевъзможни съчетания се вливат в нашата Земя от мировото пространство; и като следствие на тези взаимодействия на звука във водата е придобило важност във висша степен.
Разбира се, вие трябва да си представите, че в тази първична вода, в тази течаща водна Земя, са се съдържали всички субстанции, които сега са отделени като метали, минерали и т.н.
Особено голям интерес представлява да отправим духовен поглед в това далечно време и да видим, как от водата възникват всевъзможни форми под въздействието на звука, който създава образувания във водата. Това е било удивително време от нашето земна развитие. Това се е извършвало тогава в грандиозни размери, нещо подобно на онова, когато изсипвате ситен пясък на метална пластинка и прокарате по нея лък, тогава възникват трептящи звукови фигури. Вие, разбира се, знаете, какви правилни фигури възникват тогава. По същия начин под въздействието на музиката, звучаща в мировото пространство, възникнали всевъзможни образувания и форми; веществата, които били разтворени във водата, самите те били течащи, се подчинили на мировата музика и се подреждали съгласно нея.
към текста >>
40.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Там където има
минерали
, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с
минерали
.
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията.
Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство. Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига.
към текста >>
41.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тъй като
минерали
в сегашния земен смисъл тогава още не е имало.
Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло. То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно. На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък. Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват. На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел.
Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало.
И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща. Човешкото физическо тяло е физическо, защото над него властват тези същите закони, както и над камъните; човешкото физическо тяло в същото време е и минерално, защото то е пропито от минералните вещества. На Сатурн съществувал първият зачатък на физическото тяло. Но тогава не е имало нито твърди тела, нито вода, нито газ. На Сатурн било само топло, състояние на топлина.
към текста >>
42.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всички животни, растения и
минерали
са възникнали по-късно.
В началото беше Логосът като първообраз на човешкото физическо тяло, и той беше в основата на всички неща.
Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно.
На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът; на Слънцето се прибави животинското царство, на Луната - растителното царство, и на Земята - минералното царство. На Слънцето Логосът стана Живот, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз. Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми. В началото беше Логосът, после той стана Живот, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло. Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознанието.
към текста >>
43.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните
минерали
, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше.
Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше.
То кристализира едва на нашата Земя.
към текста >>
44.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме
минерали
, твърди земни вещества.
Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението. Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета.
Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества.
Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове. Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше. Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване. Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ. Бихте могли да различите това пространство от останалото само чрез това, че това сферично пространство е по-топло от заобикалящата го среда.
към текста >>
45.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени
минерали
." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
От силите на минералното царство той може да строи машини, сгради и т.н. Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство. А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното.
Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго. Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде!
към текста >>
46.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези гори са останали в миналото; те са потънали от една по-висша степен в една по-низша степен: тук ние виждаме как растенията са се втвърдили и са се превърнали в
минерали
.
Кандидатът за посвещение сякаш съзираше в Духа пра-формата на Бога, а животните той виждаше като странични, допълнителни форми, които са възникнали едва по-късно. Всичко, което живее тук в по-низшите царства, всичко това атлантския кандидат за посвещение го виждаше като произлязло от човешката форма. Ние можем да видим това светоусещане като си представим как са възникнали каменните въглища. Нека да си представим огромните, непроходими гори, които съществуваха в миналото и от които произлизат днешните каменни въглища.
Тези гори са останали в миналото; те са потънали от една по-висша степен в една по-низша степен: тук ние виждаме как растенията са се втвърдили и са се превърнали в минерали.
към текста >>
47.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако още веднъж отправим поглед към първо-началната Земя, когато тя все още беше съединена със Слънцето и Луната, там ние не бихме намерили нашите животни, нашите растения, а още по-малко и нашите
минерали
.
Ако още веднъж отправим поглед към първо-началната Земя, когато тя все още беше съединена със Слънцето и Луната, там ние не бихме намерили нашите животни, нашите растения, а още по-малко и нашите минерали.
Това, което придаваше облика на първоначалната Земя, беше единствено човекът, зародишите на човеците. Естествено, на Старото
към текста >>
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и
минерали
.
Сега нека да погледнем към самата Земя.
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали.
Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо. Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око.
към текста >>
Всички метали, всички
минерали
съществуваха под формата на прозрачни пари и мъглявини, които бяха пронизани от светлина.
Следва да сме наясно, че тази мъглявина нямаше нищо общо с днешната мъгла или с днешните облаци, защото вътре в нея, разтворени, се намираха всички онези субстанции, които днес са станали твърди или течни.
Всички метали, всички минерали съществуваха под формата на прозрачни пари и мъглявини, които бяха пронизани от светлина.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
към текста >>
48.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На стария Сатурн той се намираше само на степен та на минерала; защото нашите днешни
минерали
имат само физическо тяло.
След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/. Те се заловиха да развият по-нататък човешкото физическо тяло. Тези Духове на Мъдростта можаха тогава да пожертвуват своето собствено вещество, за да се появи във физическо тяло това, което наричаме етерно или жизнено тяло. Духовете на Огъня или Архангелите присъединиха своите усилия към тези на Духовете на Личността и чрез това човекът се издигна на степента на растенията.
На стария Сатурн той се намираше само на степен та на минерала; защото нашите днешни минерали имат само физическо тяло.
На старото Слънце човешкото същество вече имаше физическо и етерно тяло. Това, което става след това, ще ни разкрие един факт, който има решаващо значение за разбирането на развитието.
към текста >>
Съществуват някои
минерали
, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н.
Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята. Защото в действителност минералното царство не е нищо друго освен това, което по-висшите царства бяха изхвърлили. За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали. Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н.
Така на Земята са се появили минералите. Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на стария Сатурн, Духовете на Личността. Но ако развитието би продължило по този начин, цялата Земя постепенно би изсъхнала и се вкаменила.
към текста >>
49.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и
минерали
, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план.
Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Нашето собствено вътрешно същество става, така да се кажа, възприемаемо във външния свят. Дотогава, когато се спускахме в своето вътрешно същество, вниманието ни бе отклонявано към външния свят. Впечатленията от този свят се вливаха в нас, правейки ненужно да виждаме онова, което сме длъжни да виждаме, ако сме решили да участваме в работата за напредъка на човечеството.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Болестта в природните царства и в човека: 1)
Минерали
: Липсва възможност за боледуване.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини.
Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване.
2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло. 4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот. Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>
51.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения,
минерали
през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък.
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините.
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък.
Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе.
към текста >>
52.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и
минерали
е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството.
към текста >>
53.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни
минерали
, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
54.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като
минерали
в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство.
Видите ли, това е особеното, че този групов аз на минералите няма всъщност никъде своя край, кога то излезем в мировото пространства, че той се намира в цялото обширно мирово пространство и действува от там. Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система. Това съвпада също с факта, че образуването на планетната система започва веднага с еманацията /разливане на собственото вещество/ на Духовете на Волята, а именно с образуването на стария Сатурн, който е произведен от тези Духове на Волята. Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега.
Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като минерали в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство.
На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
към текста >>
55.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и животни,
минерали
, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм.
Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство. Те се намират, така да се каже един в други. За това ние се подготвяме още чрез нашият живот на Земята. Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук на Земята виждаме в неговия блясък, в неговото отражение. Но какво е нашият свят?
Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и животни, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм.
Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят. Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот.
към текста >>
56.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Физическото тяло за човека е общо с всички
минерали
, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо.
Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни.
Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни.
към текста >>
57.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но сега ти си в природа, където те обкръжават
минерали
, растения и животни.
Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност. И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово. Може да се употреби изразът Слово, тъй като това е било съединяване на образи, звучащи от природата, изговарящи себе си. Човекът е знаел: и ти принадлежиш към този свят, от който произхождат тези изпълнени със светлина Слова. Ти също принадлежиш към този свят.
Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и животни.
Ти си тук в природата защото носиш външно физическо тяло; чрез своето тяло ти принадлежиш на природата. Но от нея, от природата звучи изпълненото със светлина Слово: ти принадлежиш на тази светлина със своето душевно същество, както с плътското си тяло принадлежиш на света на минералите, растенията и животните. В този свят на светлина, формиран в света на Словото, ти си бил до своето раждане или зачатие, и ти отново ще бъдеш в него след своята смърт. Ти отново ще живееш в него.
към текста >>
58.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените
минерали
.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове.
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
59.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите
минерали
, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
Тази взаимна зависимост е изключително важна.
Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
60.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните
минерали
, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях.
Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник.
Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните минерали, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях.
Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25). Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята.
към текста >>
61.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от
минерали
, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
към текста >>
62.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от
минерали
и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята.
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
към текста >>
63.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените
минерали
във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Нека да разгледаме тези неща както трябва.
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят. Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят. Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>
64.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните
минерали
, растения и животни.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие.
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и
минерали
преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата.
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората изживяваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно както и природните процеси, и мировото развитие напредваше така, че бих казал, потокът на съществуванието “преминаваше” през човека по един “редовен начин”. Но тъкмо през по-новата епоха, чиито край наближава, и която трябва да се издигне до една по-висша духовност, положението се промени и огромна част от природата на елементарните Духове премина от ръцете на човека в ръцете на Дракона.
Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата.
Защото той иска да се свърже с тях, той иска да ги вплете в своето собствено съществувание. Но във външната природа той не може да го постигне, той може да го постигне само във вътрешната човешка природа. Той може това само в рамките на човешката природа, понеже тъкмо там той може да съществува. И ако този процес напредне достатъчно далеч, тогава Земята би затънала в упадък, тогава Драконът за когото говорих вчера, би извоювал безусловната си победа в Земния свят. И той би победил с оглед на точно определени причини, понеже поради факта, че – бих казал – се е вмъкнал в човешката природа напълно просмукан с елементарни Същества, настъпват известни промени.
към текста >>
65.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от
минерали
.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята. Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата
минерали
ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
66.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
по скалите, които съдържат силикати и други подобни
минерали
.
Днес ще започна с описание как може да изглежда тази връзка на човека със земното съществуване за свръхсетивното виждане. Отначало ще направя това в подготвителна, по-повествователна форма. Да предположим, че човек с имагинативно съзнание - което често съм описвал - предприеме пътешествие в древните Алпи, по скалите, които се състоят главно от кварц, т. е.
по скалите, които съдържат силикати и други подобни минерали.
Стигайки до тези праисторически планини, ние стъпваме върху най-твърдите скали на Земята, които, показвайки се в тяхната изконна форма, съдържат в себе си нещо чисто, нещо недокоснато от всекидневието на Земята. Наистина напълно можем да разберем Гьоте, когато в едно красиво съчинение[1], което сме цитирали, разказва за своя опит сред тези древни планини. Той говори за това, колко самотен се чувства, когато седи на гранитната планина, получавайки впечатления от тези скали, твърдо и плътно накамарили се над Земята. И като към вечния син на Земята се обръща Гьоте към гранита, състоящ се от кварц, силициев двуокис, слюда и фелдшпат.
към текста >>
67.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като
минерали
в три степени.
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени.
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Ние говорим за
минерали
, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
към текста >>
68.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с
минерали
, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с
минерали
, а с други човешки души и вместо с
минерали
, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
69.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните
минерали
....(пропуск в бележките).
Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма. Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация.
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките).
Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука. Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми. Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
към текста >>
70.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните
минерали
, растения, животни.
Всичко, което човекът приема в себе си от минералния, растителния и животинския свят подлежи на пълна преработка. Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна. И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции.
Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни.
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят. И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
към текста >>
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и
минерали
, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Лечебни свойства на растителните
минерали
и на минералите.
Начин на действие на анизум вулгаре, цикориум интибус, еквизетум арвензе, горска ягода, лавандула, маточина. Отношението на човешкия организъм спрямо растителното царство и минералното царство.
Лечебни свойства на растителните минерали и на минералите.
Начини на хранене. Суровоядство. Готвенето като лечебен процес. Периферния и централния човек. Храносмилане, отделяне, образуване на урина и на пот. Сифилис. Формиране на женския организъм.
към текста >>
72.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от
минерали
.
Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали.
Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята. Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата Земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол.
към текста >>
Ако преди това сме поставили от една страна
минерали
, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна
минерали
, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека.
Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
73.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от
минерали
, ще получим едно действително солево лечебно средство.
Наистина, напълно вярно е, че ако искаме да постъпим по същия начин, както древните са постъпвали в процеса за отделянето на трите природни принципа, то и ние днес не бихме се справили лесно. Но ако се абстрахираме от всичко това, както трябва да постъпим в тези лекции, където само за малко бе хвърлена светлина върху древната литература, върху древните и ако се насочим към това, което днес може да бъде изследвано, то достигаме именно до следното: за да получим от природните субстанции нужното ни от тези три принципа, характеризирани вчера и днес, действително по определен начин, с природни субстанции, трябва да бъде извършен процеса на изгаряне, чрез което първоначално ще отделим например носителя на огъня, на светлината, след това трябва да се опитаме от природните субстанци и за определени цели да получим меркуриалното (живачния елемент), така че да остане само това, което се стреми към солевия принцип.
Тогава то може да бъде изтеглено чрез нещо киселинно и тогава, било от растения или от минерали, ще получим едно действително солево лечебно средство.
Подробностите ще разгледам допълнително. И така, в природата или ще търсим това, което е носител на светлината, за да получим извънтелурическото, или ще се опитваме да отделим извънтелурическото от земните субстанции и да остане телурическото, и тогава ще имаме действително солевото или ще се опитаме да получим нещо, което да представлява равновесното състояние между двете.
към текста >>
74.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате, че пътя, който по този начин сме поели, е напълно рационален, и тъй като онова, което вече може да бъде открито чрез свръхсетивното виждане за съвременното и за бъдещото човечество ще трябва все повече и повече да бъде подкрепено чрез външни сетивно-уловими факти, то би било добре, ако клинически и в литературата бихме могли да проследим, как отделните въздействия, били те от минерален произход, от метали,
минерали
, животински, били те от съдържащи се в растенията
минерали
и метали, как всъщност тези въздействия се отнасят спрямо човешкия организъм.
Ако продължаваме да проследяваме такова едно явление все по-нататък, стигаме до отношението, съществуващо между тези органи и Меркурий, метала Меркурий, който метал представя меркуриевото състояние.
Виждате, че пътя, който по този начин сме поели, е напълно рационален, и тъй като онова, което вече може да бъде открито чрез свръхсетивното виждане за съвременното и за бъдещото човечество ще трябва все повече и повече да бъде подкрепено чрез външни сетивно-уловими факти, то би било добре, ако клинически и в литературата бихме могли да проследим, как отделните въздействия, били те от минерален произход, от метали, минерали, животински, били те от съдържащи се в растенията минерали и метали, как всъщност тези въздействия се отнасят спрямо човешкия организъм.
Това изследване би могло да бъде започнато от съвсем характерни в това отношения неща. Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне.
към текста >>
75.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
където се образува кварц и други подобни
минерали
.
не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е.
където се образува кварц и други подобни минерали.
Тези процеси, протичащи тук, имат своя обратен образ в човешкия организъм. Но тези процеси са залегнали също така в основата на определени други процеси, които днес за съжаление се вземат все още много слабо под внимание, процеси в орната земя и във всичко онова, което протича между орната земя, между почвата въобще, имаща кварцов характер и онези органи на растението, които се спускат в почвата органите с характер на корени. И всичко онова, което ние получаваме от растенията, използувайки пепелта, то от своя страна е в тясно родство със кварцовия процес във външната среда. Само че този кварцов процес във външната среда има своя обратен образ във вътрешността на човека. При това той има своя обратен образ в онези органи, които ако мога така да се изразя са разположени над сърдечната дейност по посока на белодробната дейност, във вътрешноорганната формообразуваща дейност, т.е.
към текста >>
76.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Солите, които също са
минерали
, действат повече във вътрешността на човека.
Това, което сме получили от растението като лекарство, можем да го употребим като един вид тор и още да увеличим силата. Тогава ще получим нещо, което в определена степен засилва обикновеното физическо стриване, т.е. превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили. Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство?
Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека.
Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
към текста >>
Когато приложим метали и
минерали
, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност.
Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност.
Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>
77.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените
минерали
, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие.
Аз вече описах какво може да настъпи при едно третиране на човека с по-големи количества фосфор, т.е. в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в организма.
Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените минерали, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие.
В известно отношение човекът представлява един микрокосмос. И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит. По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия организъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор. С това бих желал да загатна пред Вас следното: При дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеждаме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с останалия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.
към текста >>
78.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Както е вярно това, че нашата Земя се състои от
минерали
и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек.
Сега ще продължим в определено направление започнатото вчера. Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят. Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува. Това е само изрезка от по-обширна, грандиозна действителност.
Както е вярно това, че нашата Земя се състои от минерали и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек.
Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно гледаме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост. Това значи, че тогава на нея ѝ принадлежат всички тези същества и реалности, които тя е произвела от себе си.
към текста >>
79.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Ние не възприемаме тези
минерали
, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите. Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу.
Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации. Те потъват в чувството.
към текста >>
80.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите
минерали
, те грешат.
Има такъв благородник, който всъщност нищо повече не иска, който почива в себе си. Това е кварцът. Той е достигнал до покой в себе си.
Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат.
В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят. Варовикът е всеобщото външно желание в земния свят.
към текста >>
81.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Намиращите се в природата същества,
минерали
, растения, животни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Ще Ви помоля днес, заедно с мен да се опитате да проследите нещата, които стоят далеч от Вашите занимания, защото те, макар че някога са били добре известни и широко прилагани от едно инстинктивно селскостопанско разбиране, днес са истинска тера инкогнита, съвсем непозната земя.
Намиращите се в природата същества, минерали, растения, животни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Днес хората са свикнали да разглеждат дадено растение само за себе си, по същия начин един вид растения отделен сам за себе си, друг вид растения също сам за себе си. Така класифицирани по видове и породи, ги нареждат хубавичко в кутии, т.е. в това, което после трябва да се изучава и да се знае. В природата обаче тези неща не стоят така. В природата, в света, всичко се намира във взаимодействие едно с друго.
към текста >>
82.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Кварцовите и варовиковите
минерали
на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята.
1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви.
Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята.
Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.
към текста >>
Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези
минерали
.
1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята.
Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.
към текста >>
83.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни
минерали
като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне магнезият трябва да се причисли.
В първата лекция след описаните полярно разграничени жизнени сили, следва описание на полярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили.
Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни минерали като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне магнезият трябва да се причисли.
към текста >>
84.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата
минерали
и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените. Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени.
Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
85.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са
минерали
.
Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности. От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи. Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на живите организми.
Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са минерали.
към текста >>
86.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Разгледани са най-важните за растенията
минерали
и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>
87.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Корените съдържат много повече
минерали
, отколкото филизите.
Дървесината на ствола и клоните е означена като „издигната земна маса“. Както цялото растение, така също коренът и дървесината произлизат от жизнените процеси в листата във връзка с водата, светлината, въздуха и топлината на околността. Вдървесиняването започва най-често от корена.
Корените съдържат много повече минерали, отколкото филизите.
Много корени умират по време на вегетацията, докато се образуват нови. По време на вегетацията живите корени отдават на почвата много вещества, особено киселини, и оживяват почвата, като й отдават собствения си живот. Образуването на дървесина се състои в процеси на отлагане, на втвърдяване, на умиране. От това произлиза хумусът в почвата, а над земята в стволовете и клоните се натрупва дървесина. Духовнонаучно това умъртвяване се охарактеризирва като „освобождаване на етерността“, „етерна бедност“, „минерализиране“.
към текста >>
88.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и
минерали
притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всички
минерали
са били растения, а преди това - животни.
Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Всички минерали са били растения, а преди това - животни.
Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия.
към текста >>
90.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всички
минерали
са били растения.
Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята. Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения.
Всички минерали са били растения.
Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато.
към текста >>
Но така, както и каменните въглища, всички останали
минерали
също са били растения.
При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята. Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения.
Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения.
Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека.
към текста >>
Хората са искали да узнаят върху кои
минерали
в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето.
Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн.
Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето.
За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
към текста >>
91.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви
минерали
.
Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда.
И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали.
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм.
към текста >>
Тогава още не би имало ни камъни, ни
минерали
.
Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион.
Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.
към текста >>
92.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни
минерали
и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел.
Господа, от казаното досега вие виждате, че нашата Земя представлява някакво състояние, което е последен остатък от много други неща, от това, което всъщност е изглеждало различно. И ако днес искаме да сравним предишното състояние на Земята с нещо, ние бихме могли да го сравним, както видяхте, само с това, което се явява зародишното яйце.
Днес в Земята имаме твърдо ядро от всевъзможни минерали и метали (има се предвид твърдата обвивка на Земята - бел.
пр.); около него е разположен въздух, а във въздуха имаме две вещества, които ни засягат преди всичко, тъй като без тях не можем да живеем: това са кислородът и азотът. Така че можем да кажем: нашата Земя има твърда земна сърцевина с всевъзможни вещества - от седемдесет до осемдесет вещества, - а около нея - въздушна обвивка, състояща се преимуществено от кислород и азот (изобразява го на дъската).
към текста >>
93.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди
минерали
.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така! Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора.
В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба.
към текста >>
94.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени
минерали
.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце.
Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка.
към текста >>
Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински
минерали
.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали.
Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>
Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези
минерали
, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството.
Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство.
Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството.
Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме. Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините. Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода. Къде е особено разпространена горската ягода?
към текста >>
НАГОРЕ