Търсене в текстове за 'Мечка'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 10 резултата от 8 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Мечка'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен.
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни. На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен. Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост." В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка. Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
към текста >>

2. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката.
Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката. От двете страни на кръста с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия кръст с розите, а кръстът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко. Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме. От най-стария от присъстващите членове на братството бива обяснено на поклонника Марко, че това, което те вършат тук заедно, се прави в духа, че това е духовен живот.
към текста >>

И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката.
В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност. Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север. Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката. От двете страни на кръста с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия кръст с розите, а кръстът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко. Така стихотворението наистина ни представя по най-дълбок начин принципа на езотеричното християнство и ни довежда до разбирането, какво трябва съвсем особено да застане пред душата ни при един такъв празник като този, който днес празнуваме. От най-стария от присъстващите членове на братството бива обяснено на поклонника Марко, че това, което те вършат тук заедно, се прави в духа, че това е духовен живот. Тази работа за човечеството на духовния план означава нещо особено. Братята са изживели радостите и страданията на живота.
към текста >>

3. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка.
Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка. Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския. В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент. Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването. Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система. Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството. Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук. Ние ще разговаряме за още много неща в духовния живот, които ще покажат, че положението и в други области е точно както в езика.
към текста >>

4. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света.
Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване. Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят. Вземете например онова изкуство, което днес е до най-голяма степен подчинено на външните закономерности:архитектурата. За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми. И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане. Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света. Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение.
към текста >>

Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина.
За да вникнем в архитектурните форми, ние първо трябва да вникнем, и то по художествен начин, в човешките форми. И ако постигнем това, у нас се пробужда силното усещане за свързаност с онези светове, които сме напуснали в мига на нашето раждане. Ако разглеждам една мечка, облечена в своята козина, аз имам ясното усещане, че Вселената е направила всичко възможно, за да постигне пълна хармония между мечката и света. Тук аз имам ясното усещане за една цялост. Но ако моят художествен поглед се спре на човека, аз веднага долавям една съществена липса, особено ако се огранича сам в рамките на сетивното наблюдение. Виждам, например, че той не е получил от Вселената онова, което е за мечката нейната козина. Що се отнася до външния му вид, той е чисто гол в света. И сега възниква потребността, вместо физическите обвивки, ние да създадем за него един вид духовно обкръжение. Днес този чисто художествен усет в архитектурата все още не е осъзнат. Обаче вземете онзи кулминационен момент от архитектурното изкуство, когато то започва да създава един вид обвивки за така наречените мъртви. Нека да разгледаме надгробните паметници като изходна точка на архитектурното изкуство.
към текста >>

5. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
Това обаче ни насочва към начина, по който трябва да изведем на бял свят онова от детето, което изгражда самото дете. И виждате ли, когато нашите деца в 6-та учебна година започнат да изработват нещата, изхождайки от собственото си чувство за форма, тогава това се проявява така, както е при тези малки модели, които сме донесли тук (дървени кукли). Нещата са такива, каквито са произлезли изцяло от индивидуалността на дадено дете. И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност. Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност. Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така. Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица. Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува. Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост. Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни. По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща.
към текста >>

6. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“.
Сега повтарям добре известни за повечето от вас факти, но трябва да си припомним това добре известно, доколкото, само съпоставяйки съответстващите резултати от наблюденията, ще можем да се придвижим към разбиране. Какво ни дава движението на така наречените неподвижни звезди? Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя. Нека сега, изхождайки само от една точка, да представим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област. Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“. Това струпване на звезди днес изглежда така (рис. 1). Ако се запознаете с наблюденията, фиксиращи малките премествания на така наречените неподвижни звезди – тези наблюдения обаче напълно съвпадат с това, което предлагат звездните карти, принадлежащи на древните епохи, макар и не винаги да са напълно надеждни, – и ако сумирайки тези малки премествания, в резултат получите това струпване на звезди за много отдавна отминало време, то ще изглежда така (рис. 2). Виждате, че отделните така наречени неподвижни звезди значително са се преместили, а цялото съзвездие, ако се направят изчисленията според малките измествания за промеждутъците от време, преди 50000 години е изглеждало по такъв начин[1] (рис.2) Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3). И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия.
към текста >>

7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук работата е като при белите мечки, при които бялата кожа се е появила като защита от северните снегове и тя е защитавала мечката от всевъзможни последствия - но когато ги преместим в горещ район, кожата им вече не ги защитава, нали така?
При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н. И така, от обкръжаващата среда като цяло, от климата е зависело, доколко човек се е защитавал и доколко се е украсявал. Но после хората забравили за това. При преселението на народите е могло да стане така, че народ от район, където облеклото е подхождало на климата, се е преселвал в друг район, където вече не е можело да се види защо именно такова облекло трябва да подхожда на този народ; хората са запазвали облеклото си по традиция. Така днес е много трудно да се установи по непосредствено обкръжаващата среда, защо дадени хора носят именно такова облекло. Тук работата е като при белите мечки, при които бялата кожа се е появила като защита от северните снегове и тя е защитавала мечката от всевъзможни последствия - но когато ги преместим в горещ район, кожата им вече не ги защитава, нали така? Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от съзнанието му. Ето защо днес по вида на облеклото, което хората носят, съвсем не е лесно да се отговори на въпроса «защо? »; защо едни или други народи са облечени по един или друг начин. Тук би се наложило, както се казва, да се върнем към дълбоката древност. Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти.
към текста >>

8. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще.
Даже царството като единно цяло е носело семеен характер. Всичко това е било възможно само защото онези хора въобще са нямали такова мислене, каквото са имали хората по-късно. Китайците още не са притежавали такова мислене, като по-късните хора. Начинът, по който мислим днес, е бил съвсем чужд за китаеца. Ние мислим например за животното, мислим за човека; мислим за вазата, мислим за масата. Древните китайци не са мислили така, а са знаели: има лъв, има тигър, има куче, има мечка, но няма животно въобще. Те знаели: съседът има маса с ъгли, а друг има кръгла маса. Те именували отделните неща, а какво е маса въобще, за тях не е имало никакъв смисъл. Те не са познавали масата като такава. Те знаели: това е човек с голяма глава, с дълги крака; това е друг човек с по-малка глава и къси крака и т. н. Това е голям човек, това е малък човек; но те не са познавали човека в общ смисъл.
към текста >>

0.24422717094421