Търсене в текстове за 'Механика'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 76 резултата от 44 текста с точна фраза : 'Механика'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката.
Наред с обикновената емпирична механика, която събира само фактите, съществува още една рационална механика, която извежда като необходими априористичните закони от вътрешната природа на основните принципи на механиката. Както първата се отнася към последната, така се отнася теорията на Дарвин, Хекел и т.н. към рационалната органическа наука на Гьоте. Тази страна на неговата теория не беше още от самото начало ясна на Гьоте. Обаче по-късно той изказва вече съвсем решително това. Когато на 21 януари 1832 година пише на Хайнрих вилхелм Фердинанд Вакенродер: "продължавайте с всичко, което ви интересува и ме запознайте с него то се свързва някъде с моите съзерцания", с това той иска да каже, че е открил основните принципи на науката на организмите, от които трябва да бъде изведе но всичко останало.
към текста >>

2. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Тъй като без съществуването на сили частите на предложената материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на атомите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на атомите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
Тъй като без съществуването на сили частите на предложената материя не биха стигнали никога до движение, то модерните естественици приемат също и силата между елементите, от които те обясняват света и Дю Боа Реймонд казва: "Познанието на природата е свеждане на измененията в света на телата до движение на атомите, които са произведени от техните независими от времето централни сили, или превръщането на природните процеси в механика на атомите." Чрез въвеждане на понятието за сила математиката преминава в механиката.
към текста >>

Вундт, казва в своята "Логика": имайки предвид и прилагайки основния принцип, че поради качествената непроменливост на материята всички природни процеси са в крайна сметка движения, като цел на физиката се счита нейното цялостна превръщане в приложна механика."
Един от най-видните германски философи, В. Вундт, казва в своята "Логика": имайки предвид и прилагайки основния принцип, че поради качествената непроменливост на материята всички природни процеси са в крайна сметка движения, като цел на физиката се счита нейното цялостна превръщане в приложна механика."
към текста >>

Дю Боа Реймонд намира: "Психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане на природните процеси в механика на атомите, успява, нашата потребност за причинност е задоволена предварително." Това може да бъде един факт на опита за Дю Боа Реймонд.
Дю Боа Реймонд намира: "Психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане на природните процеси в механика на атомите, успява, нашата потребност за причинност е задоволена предварително." Това може да бъде един факт на опита за Дю Боа Реймонд. Обаче трябва да се каже, че съществуват и други хора, които съвсем не се чувстват задоволени от едно банално обяснение на света на телата както това има предвид Дю Боа Реймонд.
към текста >>

3. 17_д. ПЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

днес физиката е станала вече приложна математика и механика и останалите области на естествената наука са на път да станат същото.
днес физиката е станала вече приложна математика и механика и останалите области на естествената наука са на път да станат същото.
към текста >>

4. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

По отношение на обективността работата на мислителя може много добре да бъде сравнена с тази на механика.
По отношение на обективността работата на мислителя може много добре да бъде сравнена с тази на механика. Както този последният поставя силите на природата във взаимодействие и чрез това произвежда една целесъобразна дейност и проява на сила, така и мислителя поставя мислите в едно живо взаимодействие и те се развиват в мислителните системи, които съставляват нашите науки. Един възглед не може да бъде осветлен по-добре чрез нищо друго освен чрез разкриването на противостоящите му грешки. Тук отново искаме да приложим този метод, който няколкократно вече използувахме с успех. Обикновено се вярва, че ние свързваме определени понятия в по-големи комплекси или мислим въобще по определен начин затова, защото долавяме определена вътрешна (логическа) принуда, да сторим това.
към текста >>

5. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката.
Вярва се, че върху обектите можем да мислим по определен начин, а именно върху всички върху цялата вселена по същия начин. Предприемат се изследвания, които трябва да покажат това: По силата на нашата природа ние можем да мислим само индуктивно, само дедуктивно и т.н. Това е природата на нашия дух. При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят. Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата. Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката. Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия.
към текста >>

6. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони.
Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската. Ето защо в съвременното човечество излизат на яве много неща, които са резултат от възраждането на древните египетски сили, с тази разлика, че много от тях тогата са действували по духовен начин, а днес се явяват отново, но под материалистична форма. За да покажем как древните египетски познания отново оживяват днес, нека да вземем например Кеплер. Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време. Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
към текста >>

7. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Природопознанието е да припишем възприеманите от нас процеси във външния свят на движения на най-малките частици на телата или "превръщане на природните процеси в механика на атоми".
Ясно е, че за един такъв възглед целият сбор от явления на света се разпада на две части, в един свят на състояние на движение, който е независим от особената природа на нашата възприемателна способност, и един свят на субективни състояния, които се намират само вътре във възприемащите същества. Рязко е подчертал този възглед физиологът Дю Боа Реймонд в своята лекция: "За границите на природопознанието" изнесена на 45-тото събрание на германските природоизследователи и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 година. Природопознанието е да припишем възприеманите от нас процеси във външния свят на движения на най-малките частици на телата или "превръщане на природните процеси в механика на атоми". Защото "психологически факт на опита е, че там, където такова превръщане е успешно", нашата потребност от познание е временно задоволена. Но и нашата нервна система и нашият мозък също са от телесно естество. Процесите, които стават в тях, могат да бъдат също само процеси на движение. Когато звукови или светлинни трептения се предават до моите сетивни органи и от там до моя мозък, те и тук не могат да бъдат нищо друго освен движения. Аз мога само да кажа: В моя мозък става определен процес на движение; и при това аз усещам "червено".
към текста >>

Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат.
Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени. Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили. Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
към текста >>

В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика.
Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени. Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили. Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически. В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
към текста >>

8. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Фактът на този елементарен процес за субективизиране не може да бъде явно обяснен по-нататък; защото някъде и при някакви условия несъзнателната механика на света трябва да стегне до чувствуването на самата себе си".
Както природата създава други сили, които се комбинират целесъобразно в твърди форми, така също тя влага в човека симпатични инстинкти. Тези инстинкти го определят в неговия съвместен живот с неговите себеподобни. Следователно дейността на природата се продължава в човека на една по-висока степен. Дюринг приписва на неживите механически сили способността да създават от себе си машиноподобно усещането. "Механическата причинност на природните сили се субективизира така да се каже в основното усещане. Фактът на този елементарен процес за субективизиране не може да бъде явно обяснен по-нататък; защото някъде и при някакви условия несъзнателната механика на света трябва да стегне до чувствуването на самата себе си". /Курс по философия стр. 147/. Но когато стигне до това, тя не започва една нова закономерност, едно ново царство на духа, а само продължава това, което е съществувало по несъзнателен начин в механиката. Следователно тази механика е наистина безсъзнателна, обаче все пак мъдра, защото "трябва да си представим Земята с всичко, което тя произвежда, наред с намиращите се вън от нея причини за подържане на живота, в слънцето, както въобще и включително всички влияния, които произхождат от заобикалящия всеобщ свят, трябва да си представим цялото това устройство като изработено съществено за човека, т.е. в съгласие с неговото добро" /Курс по философия стр. 177/.
към текста >>

Следователно тази механика е наистина безсъзнателна, обаче все пак мъдра, защото "трябва да си представим Земята с всичко, което тя произвежда, наред с намиращите се вън от нея причини за подържане на живота, в слънцето, както въобще и включително всички влияния, които произхождат от заобикалящия всеобщ свят, трябва да си представим цялото това устройство като изработено съществено за човека, т.е.
Дюринг приписва на неживите механически сили способността да създават от себе си машиноподобно усещането. "Механическата причинност на природните сили се субективизира така да се каже в основното усещане. Фактът на този елементарен процес за субективизиране не може да бъде явно обяснен по-нататък; защото някъде и при някакви условия несъзнателната механика на света трябва да стегне до чувствуването на самата себе си". /Курс по философия стр. 147/. Но когато стигне до това, тя не започва една нова закономерност, едно ново царство на духа, а само продължава това, което е съществувало по несъзнателен начин в механиката. Следователно тази механика е наистина безсъзнателна, обаче все пак мъдра, защото "трябва да си представим Земята с всичко, което тя произвежда, наред с намиращите се вън от нея причини за подържане на живота, в слънцето, както въобще и включително всички влияния, които произхождат от заобикалящия всеобщ свят, трябва да си представим цялото това устройство като изработено съществено за човека, т.е. в съгласие с неговото добро" /Курс по философия стр. 177/.
към текста >>

9. 67. 5. От природата към под-природата GA_26 Мистерията на Михаил

Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>

10. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата.
Различно стои работата при фосфора. Той се намира в човешкия организъм като фосфорна киселина или като соли на фосфорната киселина в белтъка, влакнестото вещество, в мозъка, в костите. Той се стреми към неорганичните вещества, които имат тяхното значение в областта на азовия организъм. Той възбужда съзнателната дейност на човека. С това обуславя по начина противоположен на сярата съня, а именно след възбуждането на съзнателната дейност; напротив сярата обуславя съня чрез повишение на несъзнателната физическа и етерна дейност. Фосфорът се намира в калциевия фосфат на костите, следователно в онези органи, които са подчинени на азовия организъм, когато този последният си служи с тях са външната механика за движението на тялото, а не когато той действува от вътре, в растежа, в регулирането на обмяната на веществата. Ето защо фосфорът ще действува като лечебно средство, когато болното състояние се състои в прекомерното нарастване на астралната област над азовия организъм и този последният трябва да бъде подсилен, за да бъде подтисната астралната дейност.
към текста >>

11. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието.
към текста >>

12. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя.
към текста >>

13. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя.
към текста >>

14. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър".
Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
към текста >>

Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството.
След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното. И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца. И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето. И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>

15. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано.
към текста >>

16. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология.
Досега много хора са коментирали Гьотевия "Фауст" Много хора са обяснявали Гьотевия "Фауст". Един от онези, които са го обяснявали, и то не повърхностно, а в известен смисъл задълбочено, е Освалд Марбах*49. Впрочем литературните историци са най-повърхностни в интерпретациите на "Фауст", понеже тяхната академична професия е да разбират нещата, което често е пречка те действително да ги разбират. И Освалд Марбах казва добри думи за Фауст в своята книга: "Гьотевият Фауст І и II част, коментиран от Освалд Марбах", само защото той не беше литературен историк. Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст". В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
към текста >>

В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст". В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика. Много интересен е неговият предговор към книгата: "Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст" датират от преди 30-40 години" книгата излезе през 1881 "и едва напоследък, през 1875 аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях,академичната младеж също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти" хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха "по-намръщени" "постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, "вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик".
към текста >>

17. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света. Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел. Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята. Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>

18. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота. Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>

19. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес. И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>

Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>

И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното. И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
към текста >>

Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика. Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни.
към текста >>

20. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>

Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>

21. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика. На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен. Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>

22. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
Този, който потвърждава, че Азът е едно понятие за светлина отрича тотално степента, до която опитността на Аза е свързана, например, с опитността на притегателната сила в човешкия организъм, отрича всичко от изживяната механика, което се изявява, подсъзнателна форма, тогава едновременно е направен скокът, който върви от абстрактната мисъл към конкретната мисъл, реалната мисъл, която води до действителността.
към текста >>

23. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа също и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
към текста >>

25. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене. Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата. И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т. н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван. Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края. Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък. Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира. Ето виждате ли, тук имате едното нещо, което е съществувало в древни времена - това хващане на насочения навън поглед.
към текста >>

26. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия.
Нека да се спрем на онези времена, когато хората все още не са се интересували от съдържанието на своя духовен живот; тогава те са насочвали погледа си към Космоса и тъкмо там са откривали първопричините на всичко онова, което се е разигравало в техните души. Нека да се спрем на онези времена, когато чрез своето ясновидство*17 хората наблюдаваха положението на неподвижните звезди, движението на планетите, както и процесите, произтичащи върху самата Земя, разглеждайки всичко като едно отражение на Космоса. Достатъчно е само да се замислим как древните египтяни, насочвайки поглед към Космоса, пред виждаха дебита на Нил според изгрева на звездата Сириус и според констелациите на Сириус спрямо другите звезди. Звездните констелации в мировото пространство намираха своето земно отражение в това, което например беше дебита на Нил. Тук аз привеждам само един пример, защото някога всички знаеха: на Земята става единствено това, което е решил Космосът и което може да бъде прочетено в звездното небе. Естествено, ние трябва да сме наясно: древните виждаха в звездното небе съвсем различни неща от онова, което днес хората измерват и изследват с така наречената небесна механика или небесна химия. Обаче за нас е извънредно интересно да разберем как древните хора черпейки съдържанието на своя душевен живот направо от Космоса се изразяваха, да речем, поетически.
към текста >>

27. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

До социални понятия можем да стигнем само ако към студената механика прибавим топлината на откриващия се духовен свят.
Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”. От всичко това възникна една отблъскваща сантименталност, именно защото хората все още не бяха проникнати от онази свободна духовност, която може да бъде прибавена към междучовешките отношения. “Ела, господарю Исус, и наш гост бъди” – този мотив, ако бъде художествено пресъздаден днес, би изглеждал сантиментално и отблъскващо. Става дума за следното: Изхождайки от индустриалните отношения, към които сега трябва да се прибави и свободната духовност, може да се действува със същата сила, с която някога теософията разполагаше спрямо стопанския живот, със същата сила, с която някога юриспруденцията разполагаше спрямо търговската дейност. Така човекът стига до такова социално мислене, до такива социални понятия, които не са възможни, ако той не се освободи от абстрактните понятия “капитал”, “принадена стойност” т.н. До социални понятия можем да стигнем само ако към студената механика прибавим топлината на откриващия се духовен свят. И тъкмо онези, които днес сноват между машините, тъкмо те се стремят – дори и без да го знаят – към една истинска духовност, за да не останат в плен на стария материализъм, който иначе би бил единственото съдържание на техните сърца.
към текста >>

28. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното.
А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека. Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем. Защото, помислете си, явява се един много важен въпрос. В основата си ние разполагаме само със земни средства, средства от обкръжението на човека, с които можем да въздействуваме върху човешкия организъм, когато същият е претърпял промени. Но в човека действуват неземни процеси или най-малкото сили, които превръщат процесите му в неземни процеси и така възниква въпросът: как можем да предизвикаме поврат, който да ни отведе от състоянието на болест към състоянието на здраве.
към текста >>

29. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка. После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>

30. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето? Какво е следователно това значение?
към текста >>

Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н.
И така днес преди всичко трябва да поставим пред себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение? Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н. и т.н.
към текста >>

31. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

целият обсег на така наречената аналитична механика.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>

Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>

Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента.
към текста >>

Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика.
към текста >>

Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис.
към текста >>

Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика.
Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис. №2 /.
към текста >>

32. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
към текста >>

И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
към текста >>

Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>

Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>

Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>

33. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>

34. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>

35. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>

Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>

Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика. Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687.
към текста >>

36. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика.
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс.
към текста >>

Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено.
към текста >>

37. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
[1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
към текста >>

[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика.
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
към текста >>

Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора.
към текста >>

При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>

в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория.
Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie). Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г. в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория. В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време. Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата.
към текста >>

38. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието.
Между другото, – ще опиша нещата само в общи линии – в последно време в ембриологията се изяви нещо двойствено. От една страна, има хора – строги привърженици на основния биогенетичен закон, твърдящ, че индивидуалното развитие на зародиша е вид съкратено развитие на вида (онтогенезата е кратко повторение на филогенезата на даден вид – бел.на прев). Следователно, тези хора искат до известна степен каузално да обяснят развитието на зародиша с развитието на вида. Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления. Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието. Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
към текста >>

И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
Ако сега проследите функциите на яйцеклетката чак до оплождането, ще намерите, че тези функции до оплождането непременно са включени във вътрешния 28-дневен процес. Те до известна степен принадлежат на този процес. Но когато настъпва оплождането, тогава ставащото в яйцеклетката тутакси отпада в човека от тази вътрешна връзка. Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм. Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на вътрешното в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото. И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
към текста >>

39. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Няма да намерим нищо друго, освен форономически и математически определена мирова механика или механика на развитието, ако пристъпим към света само с предпоставките на форономията и математиката.
Тях можем да ги проследим във всички възможни страни. Днес съществуват безброй възможности да се дадат нови направления на изследователските методи, но е нужно до известна степен това, което сме свикнали да разглеждаме само количествено, да го приведем към качествено разглеждане. Неща, които първо се формират количествено (математиката е най-добрият пример за това, форономията е друг пример), след това отново се търсят в емпиричната действителност. Но на нас ни е нужно и другото, математиката и форономията реално да се обезпечат емпирично. Трябва с по-богато съдържание да пристъпваме към емпиричната реалност, а не просто с математическото и форономическото. Няма да намерим нищо друго, освен форономически и математически определена мирова механика или механика на развитието, ако пристъпим към света само с предпоставките на форономията и математиката. Но в света ще открием други неща, ако заедно с експерименталните изследвания изходим и от други области, освен от математиката и форономията.
към текста >>

Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика.
думи, ако сме принудени да поставим в основата на образуването на животинската форма, било то въртенето на Слънцето около Земята, или движението на Земята около своята собствена ос, ще сме принудени да добавим друго движение на Земята или по-скоро на Слънцето, движение, свързано с образуването на човека и съединяващо се в резултат в единна равнодействаща с първото движение, стоящо в основата на образуването на животното. Това значи, че в проявяващото се в човека и в животното трябва да разгадаем основата за това, което представляват възможните взаимни движения на мировите тела. Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика. Трябва да включим астрономията в това, което се изразява в този чувствителен инструмент – в организма. Защото това, което действа в животното като формиращи сили и действат в човека формирайки го, явно сочи към движенията в небесното пространство.
към текста >>

40. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[5] едва ли тези две криви ще се различават помежду си – забелязано е, че конструкцията на Птолемей по геометричен път дава началото на това, което по аналитичен път дава развитието на различните видове степенни редове в небесната механика.
[5] едва ли тези две криви ще се различават помежду си – забелязано е, че конструкцията на Птолемей по геометричен път дава началото на това, което по аналитичен път дава развитието на различните видове степенни редове в небесната механика.
към текста >>

41. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883). Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции. Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
към текста >>

42. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло.
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло. Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е получила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.
към текста >>

И съвременните научни методи се стремят все повече да отъждествяват физиката с чистата механика на пространството.
Съвременната физика е станала до голяма част една отвлеченост, един механизъм. И съвременните научни методи се стремят все повече да отъждествяват физиката с чистата механика на пространството.
към текста >>

43. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия.
към текста >>

44. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика.
Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
към текста >>

НАГОРЕ

0.94726204872131