Търсене в текстове за 'Метеор'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 134 резултата от 51 текста с корен от думите : 'Метеор'.

1. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

14.МЕТЕОРОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
14.МЕТЕОРОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
към текста >>

2. 07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В 1-ви том, органическите, минералогическите и метеорологическите във 2-ри том и тези върху физиката в 3-ти том.
Тези гледища не можаха да останат без влияние върху подреждането на материала който следваше да бъде издаден. С известно привидно право може да се запита, защо, тъй като веднъж бях изложил вече от приетото досега разпределение на съчиненията, аз не тръгнах веднага по онзи път, който изглежда преди всичко да се препоръчва: да издавам общите естественонаучни съчинения. В 1-ви том, органическите, минералогическите и метеорологическите във 2-ри том и тези върху физиката в 3-ти том. Тогава първият том би съдържал общите гледища, следващите томове особените изложения на основните мисли. Колкото и съблазнително да е това: Никога не би искало да ми хрумне да следвам този ред. С това аз да се върна веднъж към Гьотевия символ аз не бих искал да постигна това, което исках: да направя да проличи планът на играта преди заровете да са хвърлени.
към текста >>

3. 14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
към текста >>

Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/.
Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити не са никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението. Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена дума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре. Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно, случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразно с неговото схващане. Когато се натъкваше на
към текста >>

Неговите метеорологически опити не са никъде завършени.
Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити не са никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението. Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена дума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре. Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно, случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразно с неговото схващане. Когато се натъкваше на
към текста >>

Тук ние имаме ключа за принципа, който той поставяше в метеорологията.
някое явление, той търсеше всичко сродно с него, всички факти, които принадлежаха на същия кръг; така че пред него заставаше едно цяло, една целокупност. Вътре в този кръг трябваше тогава да бъде намерен един принцип, който правеше всяка правилност, даже целия кръг на сродните явления да се явят като една необходимост. За него не беше природосъобразно да обяснява явленията на този кръг прибягвайки до отношения намиращи се вън от него. Тук ние имаме ключа за принципа, който той поставяше в метеорологията. "Цялата недостатъчност, да приписваме такива постоянни явления на планетите, на луната, на един непознат отлив и прилив на атмосферата, се чувстваше все повече всеки ден*/*виж "Опит за една теория на времето"; цит. на др. място, стр.396/. "Обаче ние отхвърлихме всички подобни явления; явленията на времето на земята ние не считаме нито за космически, нито за планетни, а според нашите предсилки трябва да ги обясним за чисто земни*/*Цит. на др.
към текста >>

Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации.
Гьоте отхвърляше всяко поставяне на хипотези. Той не искаше да остави нещо повече от един израз за едно наблюдаемо явление, не една същинска, фактическа причина в смисъла на днешната естествена наука. Към това явление трябваше да се подредят естествено останалите атмосферни явления. За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа. Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници. Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили. Обаче онази форма на действителността, която той поставяше на основата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение не познава.
към текста >>

4. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места.
Особено забележителни са приликите в психологическите характери на Леопарди и Ницше. При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това.
към текста >>

5. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл.
Животът се определя чрез природните сили. Протичането на този човешки живот зависи от деня и нощта, от зимата и лятото, от лъчите на Слънцето и от дъжда. На човека му беше показвано, как тези значителни видими факти стоят във връзка с невидимите (божествени) сили и как той трябва да устройва своя живот съобразно тези невидими сили. Всяко знание и всяка работа трябваше да се извършват в този смисъл. В движението на звездите и в отношенията на атмосферните процеси (състоянията на времето) човекът трябваше да вижда божествените решения, изливането на божествената мъдрост. Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл. И човекът трябваше да устрои своята работа, своя морален живот така, че те да отговарят на пълните с мъдрост закони на Божественото. Животът беше уреждан според божествените заповеди; както в движението на звездите, така и в атмосферните процеси бяха изследвани божествените мисли. Своите дела човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения. Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове. Всяко човешко действие, всички разпореждания трябваше да носят религиозен характер.
към текста >>

6. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност.
За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност.
към текста >>

В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н.
Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта.
към текста >>

7. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя.
„Духът на моята лампа", отвърна Старецът, „той ме подтикна към това, а ястребът ми посочи пътя. Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя. Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен! ", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа.
към текста >>

8. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н. Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
към текста >>

9. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси. Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте. Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността. Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове. Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата. Но идеите му не са абстрактни мисли. Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин.
към текста >>

10. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус. Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
към текста >>

11. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи.
Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи. Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота. Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>

12. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие.
От това вие ще можете да заключите, че манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІто столетие. Те наричаха себе си катари, защото "катар" означава "чист". Те бяха хора, които се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал. Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.
към текста >>

13. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил.
Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г. Точно 85 г. по-късно /1875/ бе основано Теософското общество/.
към текста >>

14. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[3] Дмитрий Иванович Менделеев – 1834-1907 г., руски учен-енциклопедист, химик, физик, геолог, метеоролог, педагог, икономист
[3] Дмитрий Иванович Менделеев – 1834-1907 г., руски учен-енциклопедист, химик, физик, геолог, метеоролог, педагог, икономист
към текста >>

15. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог.
И така ние трябва да свикнем, във всичко, което става външно, което ни заобикаля, да виждаме нещо, което като илюзия е истина, но всъщност си остава илюзия. Една илюзия е именно една илюзия. Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност. Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците.
към текста >>

Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно.
Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци? Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване.
към текста >>

16. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
към текста >>

Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода.
към текста >>

Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми.
Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове. Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат. Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми. Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване.
към текста >>

17. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела.
Когато обикновеното нормално съзнание насочва погледа в мировото пространство, то намира вече първо като такова обикновено съзнание небесни тела от различен вид. Тези небесни тела от различен вид са описани също и различени от материалистичната астрономия. Днес искаме да обгърнем с поглед онова, което така да се каже се явява вече в една планетна система за външното съзнание, за материалистичната астрономия. Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела. Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна. Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба.
към текста >>

И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система.
За астралното тяло /обвивка/ бих могъл да кажа ние не трябва първо да се грижим, него ние имаме чрез езотерично-окултния поглед, който е насочен навътре. Обаче още когато разглеждаме човешкия живот върху Земята, ще допуснете, че чрез този човешки живот това Вие знаете от досегашната елементарна Духовна наука се раждат множество астрални същества и сили от астрални форми, които са в същност вредни, пречещи за живота. От човека непрестанно се изливат погрешни, грозни, лоши мисли, те са действителности, разливат се в астралния свят, живеят там по-нататък. Така щото астралната сфера на една планета е изпълнена не само с това, което са нормалните субстанции на нейното душевно същество, а също от тези разливащи се астрални форми. И ако помислим само за всичко онова, което различните луциферически същества произвеждат като вредни сили, тогава бихте намерили в една планетна система извънредно много вредни астрални вещества. И, странно, окултният поглед, който има случай да наблюдава определено време живота на една комета, ни показва, че всичко, което представлява, комети и метеори въобще в нашата планетна система, се стреми постоянно да събере около себе си вредните астрални продукти в планетната система и да ги изнесе вън от планетната система. Ние ще видим и по-нататък в течение на сказките, как това се отнася особено за вредните астрални продукти на човека; обаче ние виждаме, че големите вредности, луциферическите вредности са изнесени навън от планетната система чрез кометите. Как става това изнасяне, за това бих искал да Ви дам още една представа в края на тази сказка.
към текста >>

18. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
Тук ние стигаме до там, да разберем: ние трябва да търсим груповия аз на минералите вън от планетната система, трябва да го считаме като нещо, което действува от вън в планетната система, в планетно то царство. Този факт съвпада също с това, което знаете от Акашовата Летопис: че непосредствено по-високата класа Същества след Духовете на Мъдростта, са Духовете на Волята или Престолите, които принадлежат на първата йерархия обаче техните потомци не стоят така високо, за да се числят към първата йерархия, тези Духове на Волята или техните потомци дават онова, което води до груповите азове на минералите и което всъщност действува в; Планетната система. Това съвпада също с факта, че образуването на планетната система започва веднага с еманацията /разливане на собственото вещество/ на Духовете на Волята, а именно с образуването на стария Сатурн, който е произведен от тези Духове на Волята. Както някога тези Духове изградиха от Вселената първото въплъщение на нашата Земя, така действуват те още също и сега. Ние можем да видим тези Духове на Волята само чрез това, че, когато стават луциферически духове, те се показват по определен начин в онези явления, които намираме като минерали в областта на Земята и които идват един вид от мировото пространство. На нас ни се показва бихме могли да кажем космическият произход, извънземният произход на това, за което става дума, чрез това, че, когато тези Духове на Во лята, действуват, те се присъединяват, леко се присъединяват към това, което действува в планетната система кометни като и метеорни същества, кометен и метеорен живот.
към текста >>

И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята.
Ние показахме, какъв смисъл има този живот в планетната система. Като намек бих искал да отбележа само, че фактически кометата е нещо, което идва от вън в планетната система, което обаче се присъединява по определен начин към нея. Преминавайки през планетната система, към нея се присъединява това, което произхожда също от Духовете на Волята, минералното. И последствието може да бъде това, че, когато кометата минава през планетната система, към нея се присъединява минерално вещество, което след това бива привличано от Земята и пада върху нея, естествено това не е кометата; то се отнася напротив така, че кометата се проявява по някакъв начин чрез метеорни падащи тела върху Земята. Нещата са напълно обективни, и ако при едно разглеждане се установяват известни противоречия с това, което бе по-рано описано, трябва винаги да очакваме, че тези противоречия ще се разрешат просто, когато се вземе под внимание действително всичко, за което става дума. Това беше само един намек, който трябваше да покаже, че в планетната система имаме действително работа с неща, които действуват от Космоса. Тези групови души на минералите действуват лъчеобразно отвън навътре. И тъй като пространството ни предлага от различните страни раз лични форми на действие, тъй като то не е еднообразно пространство, тези групови души на минералите, които принадлежат на областта на Духовете на Волята, изпращат своите лъчи от различните страни по най-различен начин. Чрез съвместното действие на това, което идва от планетите за минералите, което идва от Слънцето и което се разлива от Вселената в най-различните посоки, чрез всичко това се ражда възможност та да се образуват не само онези основни типове, за които днес споменахме, че съществуват в минералното царство, а също така всички възможни форми и всички възможни различно изменени вещества на минералното царство.
към текста >>

19. Съдържание GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Метеорология в Гръцко-римската епоха.
Последействие на троичното Христово Събитие в следатлантското време. /Хронология в светогледа на Заратустра. Астрология в египетските и халдейските мистерии. Метеорология в Гръцко-римската епоха. / Геологическият елемент на пророците. 31 декември 1913 г.
към текста >>

20. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

/Хронология Астрология Метеорология/.
Последействия на троичното Христово Събитие в следатлантското време. /Хронология Астрология Метеорология/. Геологическият елемент пророците.
към текста >>

Астрологията бе последвана от "Метеорологията".
Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно. И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад. Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска. Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>

Хронология, Астрология, Метеорология!
И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад. Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска. Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>

И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология".
Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна. И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>

Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека.
от силите, от елементите на Земята. Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология. И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение? Адам формираният от Земята. Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека. Идва Атина Палада и свързва от духовните висини духовната искра с човека. Прометей формира душата в символа на пеперудата. Богът Яхве формира човека от земята, от пръстта; и той, богът Яхве, който в течение на развитието беше станал господар на Земята, той, богът Яхве, вдъхва на човека от своята собствена субстанция живата душа. Така Яхве се съединява чрез своето дихание с това, което е формирано от земята.
към текста >>

Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология.
В огнения стълб, в който стои Мойсей, трябва да виждаме нещо подобно, като че на сярните италиански хълмове запалваме парче хартия и от земята излиза дим: така от планината излиза земно действие, огнен дим. И в действието на Земята евреите винаги виждаха символи. Пред тях вървеше бурният облак или огненият стълб: действие на Земята! Можем да навлезем дълбоко в подробности, навсякъде бихме намерили, че Духът на Земята царува в това, за което Мойсей говори като за едно откровение на Яхве. Благовестието на Мойсея е геология. Ние никога не ще разберем дълбоката разлика между еврейския и гръцкия светоглед, ако не ще знаем, че гръцкият светоглед е метеорология, а еврейският геология. Всичко, което гъркът чувствува да се развива около него, той си го представя във връзка с разлетите от Космоса сили в земните елементи, в околността на Земята, във въздуха, във всичко, което е в близост до Земята. Всичко, с което еврейският светоглед се чувствува заобиколен, е свързано със силите, които се разгръщат от Земята нагоре, които са свързани със Земята. Даже също и страданията на еврейския народ, тези страдания идват от пустинния характер, от това, което е свързано със Земята и нейното действие. Геологията царува над съдбата на еврейския народ. Геология, плодородие на Земята е това, което във формата на разузнавачи ги примамва към обетованата земя.
към текста >>

Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията.
В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата.
към текста >>

При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
към текста >>

Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа.
към текста >>

За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
към текста >>

Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
към текста >>

Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
към текста >>

21. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За образуването на облаците при Гьоте – в естественонаучните съчинения в раздел "Метеорология".
За образуването на облаците при Гьоте – в естественонаучните съчинения в раздел "Метеорология". В Кюршнеровото издание том 34.
към текста >>

22. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Влияние на метеорологичните и вулканични сили.
Духовният зародиш на човешкия физически организъм по време на живота между смъртта и поредното ново раждане. Вървеж, говор и мислене в техните връзки спрямо живота между смъртта и новото раждане. Влияние на метеорологичните и вулканични сили.
към текста >>

23. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията.
Но коя е разграничителната линия между тези две области? Тук на Земята ние можем да съзерцаваме физическия свят. Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса.
Тук на Земята ние можем да съзерцаваме физическия свят. Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности.
Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>

Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията. Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>

Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес. А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми. Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления. В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата. Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>

В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес. А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми. Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления. В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата. Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>

Към метеорологията и вулканизма може да се прибави и нещо трето, но за него, скъпи мои приятели, ще говоря следващия път.
Към метеорологията и вулканизма може да се прибави и нещо трето, но за него, скъпи мои приятели, ще говоря следващия път. Естествено официалната наука има съвсем друго разбиране за вулканичните явления. Напоследък можах да прочета нещо във връзка със споменатото земетресение край Великденските острови. Дори излезе и книга по този въпрос, написана от известен геолог, т.е. от специалист в тази област. Накрая той заключва: Да, и ако трябва да се произнесем върху причините на тези пароксизмални явления, които периодически носят толкова големи разрушения тук или там по Земята, ние сме принудени да ги отнесем към категорията на тектоническите земетресения.
към текста >>

Защото в мига когато правим крачката от обикновените закономерности, царящи в дадена област например от областта на гравитацията към нейната „обратна", етерна част -, в мига когато преминаваме в привидния хаос на Космоса, и то само за да се издигнем в още по-чистите и висши сфери на Космоса -, когато, с други думи, поискаме да преминем през вулканизма и метеорологията, тогава ние срещаме Духа.
Накрая той заключва: Да, и ако трябва да се произнесем върху причините на тези пароксизмални явления, които периодически носят толкова големи разрушения тук или там по Земята, ние сме принудени да ги отнесем към категорията на тектоническите земетресения. Но под този термин се разбира не друго, а разместването на обширни части от Земната кора. И така, ако искаме да обясним причината за разместването, ние трябва да говорим за разместването! Или с други думи: Мизерията се поражда от бедността! Ако искаме да вникнем в истинските връзки между тези неща, ние трябва да се обърнем към Духа. Защото в мига когато правим крачката от обикновените закономерности, царящи в дадена област например от областта на гравитацията към нейната „обратна", етерна част -, в мига когато преминаваме в привидния хаос на Космоса, и то само за да се издигнем в още по-чистите и висши сфери на Космоса -, когато, с други думи, поискаме да преминем през вулканизма и метеорологията, тогава ние срещаме Духа.
към текста >>

С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини. С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт. И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>

И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини. С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт. И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>

Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и поредното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и поредното си ново раждане.
към текста >>

Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и по-редното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и по-редното си ново раждане.
към текста >>

24. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

През индийската културна епоха във външния вид виждат божествената имагинация; през персийската епоха божествената идея се проявява чрез метеорологичните условия при раждането и констелациите на небесните тела; през египетско-халдейската епоха се преминава към изчисляване на констелациите – свидетелство, че връзката с духовните същества е нарушена; в гръко-римската
През индийската културна епоха във външния вид виждат божествената имагинация; през персийската епоха божествената идея се проявява чрез метеорологичните условия при раждането и констелациите на небесните тела; през египетско-халдейската епоха се преминава към изчисляване на констелациите – свидетелство, че връзката с духовните същества е нарушена; в гръко-римската
към текста >>

25. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Знаменити академии са изказвали съждението: не могат да съществуват никакви метеор ни камъни, защото желязото не може да пада от небето и така нататък.
Нека онези, които чуят подобни неща, се подиграват. По отношение на подиграването хората са произвели вече нещо друго. Знаменити академии са изказвали съждението: не могат да съществуват никакви метеор ни камъни, защото желязото не може да пада от небето и така нататък. Защо хората не трябва да се подиграват също и върху функциите на прилепите, за които аз днес говорих? Всичко това обаче не трябва да ни заблуждава и да ни попречи да проникнем фактически нашата цивилизация с познанието на духовното.
към текста >>

26. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията. Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>

27. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
към текста >>

Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>

28. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори.
Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения.
към текста >>

29. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите.
Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите. Значение на водата, въздуха и почвата за заболяването и за лечението на определени органи. Силициево киселинния процес и въглекиселинния процес като полярни явления в човешкия организъм. Диференциране на отделителните процеси и тяхното отношение към тези два процеса. Родството на двата процеса с металите. Обоняние и вкус.
към текста >>

30. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес.
към текста >>

И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е.
към текста >>

Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес.
И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е. което се представя именно от пикочния мехур при което по отношение на патологията пикочният мехур е нещо изключително важно. Колкото и странно да звучи засега по отношение на патологията, пикочният мехур спада към едно от най-важните неща. По-нататък можем да разгледаме белия дроб, който, опосреднявайки дишането, разтваря себе си на вън. Ако много от нещата, казани в предходните разглеждания, сте ги възприели правилно, то без друго ще разберете, че в известно отношение именно към органите, чрез които целият организъм разтваря себе си навън, към метереологичния процес, към тези органи трябва да причислим сърцето.
към текста >>

И действително тези органи са подчинени на съвсем определени метеорологични импулси.
Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е. което се представя именно от пикочния мехур при което по отношение на патологията пикочният мехур е нещо изключително важно. Колкото и странно да звучи засега по отношение на патологията, пикочният мехур спада към едно от най-важните неща. По-нататък можем да разгледаме белия дроб, който, опосреднявайки дишането, разтваря себе си на вън. Ако много от нещата, казани в предходните разглеждания, сте ги възприели правилно, то без друго ще разберете, че в известно отношение именно към органите, чрез които целият организъм разтваря себе си навън, към метереологичния процес, към тези органи трябва да причислим сърцето. И действително тези органи са подчинени на съвсем определени метеорологични импулси. Това, за което става дума тук, може да бъде изследвано само ако се обърнем към цялостната връзка на човека със заобикалящия го свят, и по-точно към връзката на дейността на човека със заобикалящия го свят.
към текста >>

Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически.
ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>

Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб.
към текста >>

Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес. Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно. И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот. Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот. Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие.
към текста >>

Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно.
към текста >>

Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно.
към текста >>

И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример.
към текста >>

31. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята.
А сега, покрай другото, на края искам да отбележа, че вече няма нужда да считате за странно, когато откриете, че днешната естествена наука не успява да създаде възглед върху произхода на самия живот. Защото в тези области, в които днешната наука търси, в тях е налице само огледалния образ на живота, благодарение на меркуриевите въздействия, а именно смъртта; а животът би трябвало да бъде търсен там навън, там, където естествената наука днес всъщност не желае да отиде. Защото тя не иска и да чуе за това, да нахлуе в извънземното, или най-малко, когато не може иначе, както сториха това някои: когато не може да стори друго, тогава тя и това превръща в материално. Това пренасяне на въздействието на жизнените сили върху материята се осъществи в лицето на красивата хипотеза, че жизнените кълнове са били пренесени от други небесни тела върху нашата Земя. И така красива, по материален път, тръгвайки от други небесни тела, жизнените кълнове биват пренесени през всички препятствия и след това се появяват върху нашата Земя, при което мнозина дори си представят, че метеорите са техните автомобили, с които те нахлуват на Земята. Виждате, как в днешно време хората дори успяха, с помощта на материалистични теории да искат да обяснят всичко, което наблюдават микроскопски, като го изместват в сферата на микроскопското, на ултрамикроскопското, раздробяват го на молекули и създават атомни теории, така и вярват, че обясняват живота. когато го изместват някъде другаде.
към текста >>

32. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, през тези дни често пъти бях принуден да говоря за важната роля, която 4-те органни системи играят спрямо всичко метеорологично, всичко извънземно, а именно: пикочния мехур, бъбречната система, чернодробната система, белодробната система, и към това спада накрая и сърдечната система.
Своеобразното е, че трябва да се признаем: животинският белтък притежава такива функции, че същите тези функции биват нарушени, унищожени, частично или напълно унищожени чрез функциите на растителния белтък. И това води до там, да запитаме: добре, но каква всъщност е разликата между това, което под формата на подобна субстанция се появява в животинския, и по-точно в човешкия организъм, и другото, което се появява в растителния организъм? Виждате ли, през тези дни често пъти бях принуден да говоря за важната роля, която 4-те органни системи играят спрямо всичко метеорологично, всичко извънземно, а именно: пикочния мехур, бъбречната система, чернодробната система, белодробната система, и към това спада накрая и сърдечната система. Тези 4-ри органни системи играят съществено роля във връзката на човека спрямо външното, спрямо метеорологичното. Добре, но какво всъщност представляват тези 4-ри органни системи, взети по-интимно? Тези четири органни системи не са нищо друго освен създателите на структурата на човешкия белтък.
към текста >>

Тези 4-ри органни системи играят съществено роля във връзката на човека спрямо външното, спрямо метеорологичното.
Своеобразното е, че трябва да се признаем: животинският белтък притежава такива функции, че същите тези функции биват нарушени, унищожени, частично или напълно унищожени чрез функциите на растителния белтък. И това води до там, да запитаме: добре, но каква всъщност е разликата между това, което под формата на подобна субстанция се появява в животинския, и по-точно в човешкия организъм, и другото, което се появява в растителния организъм? Виждате ли, през тези дни често пъти бях принуден да говоря за важната роля, която 4-те органни системи играят спрямо всичко метеорологично, всичко извънземно, а именно: пикочния мехур, бъбречната система, чернодробната система, белодробната система, и към това спада накрая и сърдечната система. Тези 4-ри органни системи играят съществено роля във връзката на човека спрямо външното, спрямо метеорологичното. Добре, но какво всъщност представляват тези 4-ри органни системи, взети по-интимно? Тези четири органни системи не са нищо друго освен създателите на структурата на човешкия белтък.
към текста >>

Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента.
Иначе стоят нещата при растителния белтък. Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента. И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа. Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното. Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система. Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка. После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>

34. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Установяваме и друг характерен симптом – силен метеоризъм.
След Януари 1923 характерът на пристъпите се променя съществено. Сега те продължават много по-кратко и се появяват 9 часа след заспиването. Детето внезапно извиква, пробужда се и става от леглото. Установяваме и друг характерен симптом – силен метеоризъм. Известно време пристъпите настъпват веднъж седмично, но без разстройства на съзнанието. Изолираните конвулсии вече не се наблюдават. После пристъпите изчезват напълно. През 1924 е направен (...), но без никакъв успех. Накрая е проведено лечение с Calcium lacticum.
към текста >>

Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица.
От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се събужда. Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица. Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха. Защото то означава един вид оздравяване, естествено подобрение. Тук имаме една криза, която се разиграва вътрешно, но макар и да протича бавно, тя не може да ни изненада с нищо друго.
към текста >>

Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко. Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>

35. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите.
Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите. И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус.
към текста >>

Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля.
Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
към текста >>

И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите.
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>

Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама.
Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>

Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите.
Тогава настъпва инспирацията. Тогава, чрез картината, съществото започва да оповестява самото себе си. Първоначално от астрономията ние просто преминаваме към логиката. Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/. Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите. Тук трябва да бъде ангажирана не само главата, както прилогията , но тук трябва да бъде ангажиран целия човек.
към текста >>

36. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми.
Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи.
към текста >>

37. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити.
„Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви. Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо.
към текста >>

Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото.
Значение на метаморфозите в морфологията (Гьоте) и във функционалното. Тричленност на човешкото същество и тройственото му отношение към външния свят. Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане. Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса. Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация.
към текста >>

38. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите.
В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>

И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система.
Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>

Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>

39. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията.
Какво се намира от другата страна, където имаме неподреден космос? Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията. А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>

А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията. А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>

Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен ред във връзка с човека, това можем да си го представим по следния начин: човек посредством своята глава участва в астрономическото, а посредством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото.
Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен ред във връзка с човека, това можем да си го представим по следния начин: човек посредством своята глава участва в астрономическото, а посредством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото. Тук човек от двете страни се намира вътре в целия космос.
към текста >>

Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления.
Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси. По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена. В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността. В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек. Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления. Тук имаме двойственост, имаме два полюса. От две страни получаваме двете половини на света: от едната страна получаваме образа, а от другата страна получаваме стоящата в основата му реалност.
към текста >>

40. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима.
«Друго е положението при растителния белтък. Растителният белтък не се намира под въздействието на такива четири органни системи (пикочно-бъбречна система, чернодробна система, белодробна система и сърдечна система), поне привидно е така; но той се намира под едно друго въздействие. Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима. Разпръснатите в атмосферата четири вещества причиняват при растителния белтък същото, което в човека правят сърцето, белите дробове, черният дроб и т.н. И в природата извън човека като изграждащи сили в тези четири вещества е налице това, което във вътрешната природа на човека индивидуализирано се съдържа в четирите органни системи. Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
към текста >>

41. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие.
Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо. Както от въглищата се извлича слънчевата топлина, така малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то я взема отвътре. Кометите и метеорите като носители на цианкалий във въздуха. Безсилие. Сок от трънки. Михаиловият празник като празник на свободата. Ликург, законодателят от Спарта.
към текста >>

42. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора.
към текста >>

Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили.
към текста >>

Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият.
И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли.
към текста >>

Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове.
Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли. Те се насочват към главата и забират със себе си въглената киселина. Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно.
Така ние правим главата на човека склонна към това, да поддържа този човек в течение на пролетта и лятото. А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека. Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят. Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението.
към текста >>

Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека. Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят. Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>

Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението.
Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>

Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека.
От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив. Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека. Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
към текста >>

Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

43. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>

Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях.
Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях. Това е желязото. Желязото по Земята е толкова много, че може да се каже: всяка нова цивилизация и култура дължи съществуването си на желязото. Помислете само колко широко приложение има желязото! Едва сега почнахме да изработваме някои неща не от желязо; но в течение на последните две столетия наистина всичко, което се е появявало и което е предизвикало големия съвременен прогрес и е обуславяло съвременното социално състояние, се е създавало от желязо.
към текста >>

Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото.
Ако проверим какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влияе Меркурий, планетата Меркурий, която е свързана с хлора. Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс. И така, вие виждате, поглеждайки нагоре, към Марс, можем да кажем: той ни оказва това влияние, което ни позволява да усвояваме желязото. Марс трябва да участва тук, за да имаме силата да използваме това желязо. Желязото трябва да присъства тук, за да можем да прилагаме тази сила за свободно волеизявление. Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото. Следователно можем да кажем: Марс е това тяло във Вселената, което ни предразполага към правилното използване на желязото, което ни донасят метеоритите и кометите при своите нередовни появявания.
към текста >>

Следователно можем да кажем: Марс е това тяло във Вселената, което ни предразполага към правилното използване на желязото, което ни донасят метеоритите и кометите при своите нередовни появявания.
Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс. И така, вие виждате, поглеждайки нагоре, към Марс, можем да кажем: той ни оказва това влияние, което ни позволява да усвояваме желязото. Марс трябва да участва тук, за да имаме силата да използваме това желязо. Желязото трябва да присъства тук, за да можем да прилагаме тази сила за свободно волеизявление. Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото. Следователно можем да кажем: Марс е това тяло във Вселената, което ни предразполага към правилното използване на желязото, което ни донасят метеоритите и кометите при своите нередовни появявания.
към текста >>

Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така? Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността. Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън.
към текста >>

Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите.
Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето. Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост. Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения. И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно. При момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата - че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склонност към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки случай всяка зима тази пресипналост се появява.
към текста >>

44. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот.
Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.
към текста >>

45. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво.
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер. Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>

46. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>

47. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи